Мюзикълът „ Дух“ – любовта е по-силна от смъртта

Сребрина Соколова, режисьор

В основата на драматургията на мюзикъла „Дух“ от Дейв Стюарт и Глен Балард, е заложена една вълнуваща и необикновена любовна история. Тя е  базирана на хитовия, едноименен фентъзи филм от 90-те години на 20 век. Днес в 21 век, проблематиката продължава да провокира интелекта и чувствителността на съвременния човек, в не по-малка степен. Провокира разум и чувства, религиозност и атеизъм, задава въпроси и търси отговори. Това е така, защото любовната история надхвърля нашето измерение. Тя надскача стандартните граници на нашите взаимоотношения и възприятия. Противопоставя прошка и отмъщение, сила и безпомощност, материя и духовност.

Какво е Любовта и какви са нейните граници? Какво място й е отредено в съвременния дигитален, материалистичен свят? Какво се случва след смъртта и тя краят ли е?

Често ли си задаваме тези въпроси днес? Увлечени в надпреварата за материално благополучие и обществен престиж, вкопчени във формулата на успеха „пари – стока - пари прим“, забравяме, че като Човеци имаме други цели и задачи в този живот. Забравяме, че Любовта, като една от най-висшите сили, трябва да е водеща в нашите постъпки и избори. Само чувства като състрадание, емпатия, приятелство, грижа, вяра, са способни да ни освободят от клопката на матрицата на ежедневието и да ни направят по-извисени и космополитни. Трудно казваме „Обичам те“, Приятелството е нищожно спрямо собствените амбиции, живеем с мисълта за Утре, а Днес пропускаме важни моменти… Ами ако няма Утре?

 

Основният проблем, заложен в концепцията на нашата постановка, е и генерален проблем  на нашето съвремие  -  Балансът между Материя и Дух. От този баланс зависи, кой какъв живот води и какви избори прави. Концептуално разработения декор и мапинг на сценографа и визуален артист Петко Танчев, въвежда зрителя в студения и безкомпромисен свят на парите и позволява бързо да се пренася действието от сцена в сцена. Костюмите на Ася Стоименова, хореографията на Надя Димокова и светлинните решения на Даниел Йовков допълват общата визия, пресъздават динамиката на нашето съвремие и подчертават основната проблематика. Диригентът Страцимир Павлов разгръща умело музикалната партитура, в която едновременно се съчетават и контрастират лирични, комедийни и хорър елементи.

 

Действието  в мюзикъла се развива в днешно време. Главните герои – Сам, Моли и Карл са образовани, успяващи млади хора на около 30 години. Те имат мечти, искат повече от живота, имат своите качества и недостатъци. Те са истински, пълнокръвни персонажи , които можем да  срещнем всеки ден на улицата или пък… сме самите тях. Богатата драматургия и напрегнатия сюжет ни среща и с образа на Ода Мей Браун – духовен съветник и контактьор, както важно и със тежест се представя сама тя. Мамейки хората, че може да разговаря с духове, тя наистина започва да ги чува, от което произтичат редица комедийни ситуации. Лесната разпознаваемост и проекция на образите засилва въздействието на мюзикъла, а с това и зададените въпроси намират по - лесно своите отговори.

Богатата проблематика, съчетана с прекрасната и силно въздействаща музика, превръща мюзикъла „Дух“ в безспорен бестселър на една от най-запомнящите се любовни истории.

TOP