ТЕНОРЪТ ИВАН МОМИРОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за образа на Ернани – един от най-големите герои на романтизма; за идеалите, заложени в едноименната драма на Виктор Юго, надградени в операта на Джузепе Верди и „Битката за Ернани“; за някогашните първи срещи на известния певец с ранния Верди и сегашната дългоочаквана среща с „Ернани“, която завършва цикъла с испанските опери на композитора в неговия репертоар; за Жерар Филип, Жан Маре, Франко Корели, Марио дел Монако и защо „Ернани“ е шлагерна опера.

 

Режисьорът Деян Прошев смята, че ролята на Ернани сякаш е написана за теб, в такава степен тя отговаря на твоя артистичен и личностен натюрел.

 

Благодаря за хубавите думи. С „Ернани“, след „Дон Карлос“ и „Силата на съдбата“, затварям триъгълника с испанската опера на Верди. В „Ернани“ имаме един ранен и доста сложен, но много красив Верди. Твърде млад бях, когато от Римската опера ми предложиха „Двамата фоскари“ – една от най-трудните ранни опери на Верди, под диригентството на Бруно Бартолети, с Ренато Брузон, след това дойде „Жана Д`Арк“ на сцената на Театър „Карло Фениче“ в Генуа, с Мариела Девиа, както и „Йерусалим“ – френската версия на „Ломбардци“, с диригент Мишел Пласон, която излезе на DVD. Имам поглед върху ранния Верди от много млад артист и ето сега, след 27 години на сцената, отново се срещам с него.

 

25-годишната ти сценична дейност отбелязахме, макар и с една година закъснение, заради пандемията, с твоя великолепен Хофман в „Хофманови разкази“ от Жак Офенбах м. г. в Опера в Летния театър.

 

А през тази година, с дебюта ми като Ернани се навършват 27 години, откакто съм на оперната сцена. Започнах някога с „Травиата“, изпях почти целия Верди, а „Ернани“ бе заглавието, което истински ми липсваше. За него копнея от години и се радвам, че най-сетне му дойде времето. Вярвам, че всяка една роля идва в точния момент.

Ернани е един от квартета протагонисти в четирите главни роли, всеки от тях още с влизането си изпълнява една голяма ария и след това кабалета. Изобщо „Ернани“ предполага много добре технически подготвени певци.

 

В образа на Ернани са заложени основните характеристики на романтическия театър – той е бунтовник, но и благородник, влюбен и готов на саможертва.

 

Ернани е истинският романтически герой. Заедно с Вертер от „Страданията на младия Вертер“ на Гьоте, впоследствие на Масне – двамата са най-ясно очертаните герои на романтизма. Верди се вдъхновява от едноименната драма на Виктор Юго, най-знаковото произведение в европейската култура на XIX век. Неслучайно се разразява т. нар. „Битка за Ернани“, която противопоставя опоненти и поддръжници на идеите, чиито ярък представител е Ернани. С „Ернани“, създаден в период на големи сътресения, Юго предлага нов тип сюжет, в който честта, достойнството и любовта са върховен закон, поставен над личното щастие. Във финалната развръзка Ернани умира, за да удържи мъжката си дума, да защити достойнството и честта си. И Верди, който издига лозунга за Нова Италия, се вдъхновява от творбата на Юго. Ернани е възвишен и благороден, той не е само отмъстител, той въплъщава идеите на Юго и Верди за едно ново светоусещане.

 

Става дума за онези идеали, които винаги ще вълнуват човечеството.

 

Неслучайно „Ернани“ се играе от най-добрите изпълнители на френските сцени – в театъра това са Жерар Филип и Жан Маре, а на оперната сцена - Франко Корели и Марио дел Монако. Години по-късно, Емил Зола се произнася, че сблъсъкът в „Битката за Ернани“ е бил доста преувеличен, но за времето си хората очевидно много са се вълнували от това произведение.

 

И в този ред на мисли отправям покана за премиерата на „Ернани“ към зрителите, не само като протагонист от квартета солисти, но и като възпитаник на Френската гимназия във Варна и франкофон, обръщам се към цялата франкофонска общност и към нашите съграждани, които са почитатели на френската култура. „Ернани“, наравно с „Набуко“, е една от най-мелодичните опери на Верди. Тя е като „Трубадур“, като „Травиата“, тя е шлагерна.

 

 

 

„ЕРНАНИ“

 

Опера в 4 действия от Джузепе Верди

 

Либрето Франческо Мария Пиаве по едноименната драма на Виктор Юго

 

Диригент  – Григор Паликаров

Режисьор – Деян Прошев

Сценография – Денис Иванов

Художници – Денис Иванов, Лора Маринова, Мария Трендафилова

Хореография – Светлана Тоншева

Диригент на хора – Цветан Крумов

Плакат – Славяна Иванова

 

В ролите:

 

ЕРНАНИ – Иван Момиров

ЕЛВИРА – Сузана Бранкини

ГОМЕС ДА СИЛВА – Деян Вачков

ДОН КАРЛОС – Пламен Димитров

ДОН РИКАРДО – Пламен Райков

ЯГО – Петър Петров

ДЖОВАНА – Благовеста Статева

 

Солисти, оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна

 

Концертмайстор – Красимир Щерев

Помощник режисьори – Димитър Левичаров, Радинела Василева

Корепетитори – Жанета Бенун, Веселина Маринова, Соси Чифчиян, Руслан Павлов

Суфльор – Димитър Фурнаджиев

 

 

ИВАН МОМИРОВ завършва ДМА „Панчо Владигеров” в класа на проф. Асен Селимски. Едва на 21 години дебютира на сцената на „Дойче Опер” в Берлин с ролята на Владимир от операта „Княз Игор”. Същата година оперната легенда Гена Димитрова му отправя покана за участие в честването й в галаспектаклите на операта „Набуко” в Софийската опера. Непосредствено след това концертира в Златната зала „Музикферайн”, Виена, редом с оперния колос Николай Гяуров. Следват специалната награда на Хосе Карерас от конкурса „Хулиан Гаяре”, Памплона, както и покана за участие в конкурса на Пласидо Доминго „Опералия” 2000 г.

 

Дебютът на сцената на оперния театър в Монте Карло в ролята на Де Грийо в „Манон Леско”от Масне, както и поредицата концерти в Италия в памет на световноизвестния испански тенор Алфредо Краус му откриват пътя към световните оперни театри – Лондонската „Ковънт Гардън”, Римската опера, „Карло Феличе” в Генуа, „Опера Бастий” в Париж, „Мариинский театър” в Санкт Петербург, „Сан Карло” в Лисабон и др.

 

В репертоара му са включени централните тенорови партии в оперите „Бал с маски”, „Трубадур”, „Двамата Фоскари”, „Дон Карлос”, „Травиата”, „Жана д’Арк”, „Бохеми”, „Тоска”, „Мадам Бътерфлай”, „Джоконда”, „Кармен”, „Лучия ди Ламермур” „Норма”, „Вертер”, „Приятелят Фриц”, „Ромео и Жулиета”, „Евгений Онегин”, „Макбет“ и др. Партнира си с Катя Ричарели, Мария Гулегина, Мариела Девиа, Джун Андерсън, Франческа Патане, Лео Нучи, Ренато Брузон и др.

 

Пял е под палката на диригенти от ранга на Бруно Бартолети, Мишел Пласон, Нело Санти, Валерий Гергиев, Марк Минковски, Гюнтер Нойхолд, Даниеле Калегари, Ренато Палумбо и др. Работил е със знаменити режисьори като Андрей Кончаловски, Ермано Олми, Вернер Херцог, Алберто Фасини, Никола Жоел, Пиерлуиджи Пици и др. В звукозаписната му дейност са включени „Йерусалим” за TV „RAI”, „Бал с маски“ и Реквием на Верди. Гастролира на най-престижните сцени в Европа, Азия, Северна и Южна Америка, Австралия и Нова Зенландия.

 

През 2021 г. Иван Момиров отбелязва своя 25-годишен творчески път в ролята на Хофман от „Хофманови разкази“ на Жак Офенбах, продукция на Държавна опера Варна с премиера в ММФ „Варненско лято“, дир. Павел Балев.