„Приех предложението да изпея Камий в оперетата „Веселата вдовица“ на Лехар с голямо желание, тъй като аз много обичам оперета, а животът все ме разминаваше с нея. Досега съм пял само опера, а е хубаво докато си млад – смятам се все още за такъв J, да пееш оперета, жанрът на младите. Още повече, когато става дума за блестяща творба като „Веселата вдовица“.

Моят герой Камий изпитва една много истинска и чиста любов към Валансиен на фона на цялата заобикаляща ги куртоазия и лицемерие. Всеки има някакви задни мисли – един иска да се ожени за Веселата вдовица, за да наследи 500 милиона, друг се стреми всячески да влезе в обкръжението на парижката аристокрация, нищо, че идва от някакво испанско село и т.н. В сравнение с всички тези притворни персонажи, моят герой Камий преследва единствено и само любовта на Валансиен, отказва да се ожени за Веселата вдовица и на никаква цена не предава своята любов.

Друга важна причина, заради която приех да участвам, е един мой много любим дует – дуетът между Камий и Валансиен във второ действие. Вече се бях се отчаял, че няма да мога никога да го изпея и никога няма да ме поканят във „Веселата вдовица“, но ето че дойде предложението на директорката Даниела Димова и аз съм много щастлив, че ще мога да дебютирам като Камий в моя роден театър.

Благодарен съм също, че през миналата година Варненската опера отбеляза 100 – годишнината от рождението на моята баба Лиляна Анастасова, една от първите прими на Варненската опера, изградила на нейната сцена забележителни роли и получила за тях голямо признание. Спомням си я много ясно, въпреки че почина, когато бях едва на 10. Тя беше прекрасна жена, имаше достолепна осанка и влезеше ли в стаята, веднага привличаше вниманието. Много сърдечен човек, тя непрекъснато посрещаше гости, идваха нейни ученици и нейни колеги, все известни хора. Мен много ме обичаше, бях любимият й внук и сега си мисля, че – макар и да не ми е говорила за това – още тогава баба ми по някакъв начин ме е обрекла на музиката. Благодарен съм й за това.“

„ВЕСЕЛАТА ВДОВИЦА“

Оперета от Франц Лехар

Постановка Марк Кроне

Режисьор – Александър Мутафчийски

Диригент – Стефан Бояджиев

Сценография – Карел Спанхак

Хореография – Андред Де Джонг

Костюми – Маррит Ван Дер Бургт

Диригент на хора – Цветан Крумов

В ролите:

БАРОН ЗЕТА – Людмил Петров

ВАЛАНСИЕН – Мария Павлова

ГРАФ ДАНИЛО – Иво Йорданов

ХАНА ГЛАВАРИ – Ирина Жекова

КАМИЙ ДЬО РОСИЙОН – Борис Луков

ВИКОНТ КАСКАДА – Велин Михайлов

СЕНТ БРИЙОШ – Владислав Владимиров

БОГДАНОВИЧ – Лев Караван

СИЛВИАНЕ – Красимира Митева

КРОМОВ – Николай Димитров

ОЛГА – Розалия Желязкова

ПРАСКОВЯ – Елеонора Христова

ПРИЧИЧ – Димитър Илиев

НЙЕГУШ – Пламен Георгиев

Оркестър и хор на Държавна опера Варна

Концертмайстори – Анна Фурнаджиева, Красимир Щерев

Помощник – режисьори – Димитър Левичаров, Вероника Минкова, Елиана Кръстева

Корепетитори – Веселина Маринова, Жанета Бенун, Димитър Фурнаджиев, Руслан Павлов

Суфльор – Димитър Фурнаджиев

Премиера 21 януари 2022, 19.00, Държавна опера Варна