„В очакване“ е интригуващо заглавие, което веднага подтиква към въпроса какво да очакваме от новата постановка на Варна Денс Театър?

„В очакване“ сме на Коледа и Нова година, а защо не и на всеки друг хубав празник. Помня от детството си онова красиво и вълнуващо очакване на новогодишните празници, когато всички трескаво се суетят наоколо, готвят изненади, мислят за подаръци, украсяват елхата. Лично за мен асоциацията за Коледа и Нова година е свързана и със свежото ухание на портокали и мандарини, каквито преди се намираха на пазара само в края на годината. Радостното настроение, нетърпението, броенето на дните до празника са незабравими емоции, които човек изживява в детството си, но носи със себе си цял живот. За всичко това разказва нашият спектакъл.

В очакване на доброто...

Да, фокусираме се върху добрата страна на живота и утвърждаваме положителното. Е, ще има и малки драми, но те бързо ще бъдат разрешени. Важно място в спектакъла отделяме на чувството за хумор и харизмата. Ще ги усетите в движенията на ръцете, лицето, цялото тяло. Ще ги доловите също в музиката. Специално подбрах съвременна по – малко и повече класическа музика, предимно Росини.

Докато предишната постановка на Варна Денс Театър „Зад обявите“ изгради изцяло върху съвременна музика, сега разчиташ на класиката.

Да, за разлика от „Зад обявите“, тук посоката е повече към класическата музика. Росини е толкова вдъхновяващ с неговата неподражаемо жизнерадостна и искряща музика. За съжаление днес никой не създава подобни творби.

Визитна картичка на Варна Денс Театър е съвременната хореография. Как в това доста обширно понятие се вмества „В очакване“?

В сравнение с предишната постановка, сега съм заложила много по – висока степен на трудност. Надграждаме постигнатото, защото междувременно танцьорите израстнаха, особено след участието на почти цялата трупа на Варна Денс Театър в новия мюзикъл на Варненската опера „Уестсайдска история“. В съвременната хореография за мен е важно движенията да преливат естествено едно в друго, не обичам резките прекъсвания. Затова много внимавам на артистите да им е удобно, когато танцуват, хореографията да е естествена и удобна както за самите тях като индивидуалност, така и за техните партньори. Много държа на плавното преливане на движенията едно в друго, само така се получава истинска хармония.

При дуетите се стремя партньорите винаги да са близо един до друг, да си държат ръцете или да се докосват с част от тялото си до другия така, че наистина двамата да изглеждат като едно тяло. Двама души да запазят хармонията в общите движения, това е красива цел. Бих могла да сравня с плавните и прерастващи едно в друго движения при Кунг фу и въобще в китайските бойни техники. Днес съвременният танц много се влияе от азиатските бойни изкуства.

Твоят образец в това отношение...

С удоволствие си спомням за работата с прочутия хореограф Нилс Кристи, който изискваше от нас да се движим така, сякаш правим китайска гимнастика. Известно е, че съществуват различни видове китайска гимнастика, най – разпространена е Ци гун, но всички те работят с жизнената енергия на тялото за освобождаване от стрес. Имах шанса да се убедя колко жива е все още тази традиция в Китай. Хората повсеместно излизат навън, още в 5.00 или 6.00 часа сутринта, за да правят гимнастика и техните танци са очарователни и хипнотизиращи.

Техниките на бойните изкуства не са ли все пак по – близо до мъжката, отколкото до женската природа?

Да, бойните техники са присъщи на мъжката природа, но за да бъде еднакво удобно за всички, в хореографията използвам по-мекия, женски вариант. Стремежът не е жените да изглеждат като подобие на другия пол, а изцяло да разгърнат своята женственост, да покажат своя чар, грация и т.н. Внасяме много чувственост и както вече казах, чувство за хумор, за да разкажем познати житейски истории, но в един по – игрив и забавен план.

Всекидневието ни е динамично, изпълнено със стрес, често дори нямаме време за празник. А животът ни е даден, не за страдание, а за съзидание и радост. Затова искам да поканя всички на празник. Искам хората да излязат от нашия спектакъл с усещането за празник, да запазят това усещане за дълго време и да го предадат на други хора.

НАДЯ ДИМОКОВА, родена през 1988 г. в Украйна, има българо – украински произход. Завършва Балетната академия в Украйна. Работи с Донецкия академичен театър, в Theater und Philharmoniе Türingen (2007) и в Цюрихската опера (2009). Танцува в Дортмундския театър и е първа солистка в Шверинския театър.

С 12 – годишен сценичен опит, тя се радва на значителни постижения в класическия и модерния танц. Има честта да си партнира с  хореографи и режисьори като Heinz Spoerli, Jiri Killian, Hans van Manen, Matz Ek, Ralf Rossa, Uwe Scholz, Robert North, Nils Christe, Hugo Viera, Xin Peng Wang, Davide Bombana, Francesco Nappa.

Поддържа своя балетна школа във Варна (от 2015) и развива успешна хореографска кариера. За Varna Dance Theatre поставя съвременния танцов спектакъл „Зад обявите“ (2018), приет изключително добре от публиката.

22 декември 2019, 19.00, Основна сцена