Художникът Денис Иванов разказва пред Виолета Тончева за работата си над премиерата на „Ернани“, продукция на Държавна опера Варна за Опера в Летния театър 2022; за необходимостта от по–агресивна сценография и изкривяване на перспективата, усилващи заложения в творбата драматизъм; за костюмите на протагонистите в стила на късния Ренесанс, модните влияния от арабския Изток и аксесоарите от пещерата на Али Баба; за сценичния костюм на Елвира, обшит с 1000 перли и кафявата ѝ сватбена рокля с кръстове; за завръщането на художника към оперното пеене.

След великолепните ти костюми за премиерната постановка „Набуко“ в Опера в Летния театър, сега проектираш сценографията и костюмите и за премиерата на „Ернани“.

Благодаря за оценката на костюмите в „Набуко“. Радвам се, че ръководството на Държавна опера Варна ме покани и за „Ернани“. Веднага се сработих с режисьора Деян Прошев, който след като ми каза от какво има нужда, ми предостави пълна свобода по отношение както на декора, така и на костюмите. В сценографията ми харесва и строгата класика, и супермодернизма от типа Вера Немирова – Юлиян Табаков, но аз предпочитам минималистичната сценография. Мисля, че по–семплите и по–чисти сценографски решения въздействат повече.

Оставят повече пространство за въображението на зрителя...

Така е. Ако трябва да опиша сценографията на „Ернани“, тя е издържана в кубистична форма, всичко е остро, с един много рязък диагонал, който подсилва драматизма. Верди създава „Ернани“ по известната драма на Виктор Юго, който като драматург много е държал на естетичната визия в театъра и има определен принос в това отношение. В изкуството на онази епоха изкривяването на перспективата е било много модерен способ, т.е. ние не виждаме сценичната кутия в нормалния ѝ вид, тя винаги е леко в ракурс. В „Ернани“ съм се постарал да направя точно това, да създам усещане, сякаш цялата публика е седнала леко встрани от сцената. Това дава един много дързък диагонал, оправдан и от многопластовия сюжет, в който има и политическа, и любовна линия, преплетени с темата за честта, както и с много други теми. Една праволинейна сценография би убила този драматизъм, така че „Ернани“ се нуждае от по–агресивна визия, която адекватно да изведе заложените внушения и да засили страстта в отношенията между героите.

Същият принцип ли изведе в костюмите на солистите?

Да, макар че костюмите са класически, защото стъпвам върху основата на костюмите за хора и балета на „Ернани“, създадени от две големи художнички, които много уважавам – Мария Трендафилова и Лора Маринова. С респект към творчеството им, в костюмите на солистите се придържах към вложената от тях линия.

Ако сценичният костюм трябва да насочва към основните черти на героя, характерите на всички протагонисти в „Ернани“ са доста противоречиви и това може би поставя костюмографа пред затруднението кой акцент да подчертае. 

Не бих казал, че е затруднение, по–скоро предизвикателство и любопитство да се поровиш и да проучиш обстойно биографията на тези герои. Аз съм правил вече веднъж „Ернани“, така че нейният контекст ми е много добре познат. Интересното тук е, че главният женски образ е по–различен от познатите във Вердиевия репертоар героини. Елвира е крехка и ранима, докато сопраното при Верди обикновено е силна жена, убийца и без значение точно какъв социален статус има, тя носи волеви и силен характер. В противовес на това Елвира в „Ернани“ е младо и неопитно момиче, аристократка, притисната от обстоятелствата и това поражда особен интерес към нея. Останалите герои Ернани, Гомес да Силва и Дон Карлос бих причислил към Вердиевите типажи бунтовници, борци за истината и пр.

Обичаш да работиш с аксесоари и както виждам в „Ернани“ не си ги спестил, дори напротив.

Порових се из магазинчетата на Варна и открих истински съкровища. Влизайки онзи ден в шивашкото ателие с една голяма торба, пълна с камъни и перли, се пошегувах с колегите, че идвам директно от пещерата на Али Баба. Точно така изглеждаше (засмива се). В късния Ренесанс, където е базирана визията на спектакъла, именно тази украса е била основен елемент в костюма, повлиян силно от арабския Изток. Целият източен колорит със злато, перли, диаманти, всякакви камъни, ламè и т. н. присъства в модата както на костюмите, така и на платовете. Отвори ни се много работа, всички тези перли и камъни трябваше така да се зашият, че да не изпадат и да не създават проблеми при прането и поддръжката. На едната рокля на Елвира зашихме над 1000 перли.

Рокля с 1000 перли ще дефилира на сцената на „Ернани“, звучи респектиращо.

Да, за Елвира проектирах общо 4 сценични костюма, различни за всяка сцена.

Кой е любимият ти костюм?

Може би костюмът на Елвира във второ действие, в който вложих много ръчен труд, нарисувах  кръстовете по тази специална рокля за сватбата ѝ с Гомес да Силва. Бялата сватбена рокля, каквато познаваме днес, тогава не е съществувала. Булките са се обличали предимно в светли и ярки тонове, но тук аз облякох Елвира в потискащо кафяво, за да покажа страданието на героинята, на която е наложен брак с много по–възрастния от нея Гомес да Силва, неин чичо. Костюмът трябва да помогне на артиста да влезе в състоянието на героя, да бъде отражение на неговите преживявания и да ги внуши на публиката, за да се получи онзи мост между сцената и залата, който прави изкуството истинско.

Последен въпрос. Съжалява ли художникът Денис Иванов, че не се занимава с оперно пеене?

Дълго време съжалявах, но откакто пропях отново, вече не съжалявам (засмива се). Миналия сезон дебютирах в една хубава голяма роля, сега през новия сезон ще играя Пруние в „Лястовичката“ от Пучини, един харизматичен и ексцентричен поет и макар това да е втората тенорова роля в спектакъла, той има повече за пеене от протагониста. Ролята е интересна, актьорски много раздвижена, а и музикантски е сложна, Пучини никога не е лесен. Очакват ме още няколко нови роли, така че завръщането на оперната сцена продължава.

И ще се оставиш някой друг костюмограф да те облече?

О, да, определено ще ми бъде приятно (засмива се).

Желая ти успех и на двете поприща!

„ЕРНАНИ“

Опера в 4 действия от Джузепе Верди

Либрето Франческо Мария Пиаве по едноименната драма на Виктор Юго

Диригент – Григор Паликаров

Режисьор – Деян Прошев

Сценография – Денис Иванов

Костюмография – Денис Иванов, Лора Маринова, Мария Трендафилова

Хореография – Светлана Тоншева

Диригент на хора – Цветан Крумов

Плакат – Славяна Иванова

В ролите:

ЕРНАНИ – Иван Момиров

ЕЛВИРА – Сузана Бранкини

ГОМЕС ДА СИЛВА – Деян Вачков

ДОН КАРЛОС – Пламен Димитров

ДОН РИКАРДО – Пламен Райков

ЯГО – Петър Петров

ДЖОВАНА – Благовеста Статева

Солисти, оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна

Концертмайстор: Красимир Щерев

Помощник–режисьори: Димитър Левичаров, Радинела Василева

Корепетитори: Жанета Бенун, Веселина Маринова, Соси Чифчиян, Руслан Павлов

Суфльор: Димитър Фурнаджиев

Роден в Стара Загора през 1990 г., ДЕНИС ИВАНОВ завършва Музикалното училище в родния си град със специалностите пиано и класическо пеене. Завършва класическо пеене в НМА „Проф. П. Владигеров“ с магистърска степен през 2014 г. и дебютира на оперната сцена като гост солист на Старозагорската опера.

Операта му открива света на сценографията, костюмите и художественото осветление, към който той проявява афинитет още през ученическите си години, когато се учи да шие и крои в шивашко ателие. През 2020 г. завършва с магистърска степен НХА със специалност Сценография и костюмография за музикален театър при проф. Светослав Кокалов. Работи също с доц. Марина Райчинова, проф. Васил Рокоманов и Петя Боюкова. Своя дебют като сценограф прави през 2015 г. в Стара Загора, а от 2020 г. е на свободна практика.

Работи с изявени режисьори и диригенти в постановки на Националния музикален театър София, оперните театри в Русе, Бургас и Стара Загора. През 2022 г. дебютира и на варненската оперна сцена в премиерните постановки за Опера в Летния театър: „Набуко“ – като костюмограф и „Ернани“ – като сценограф и костюмограф.

Има подписани договори за две години напред с театри в страната, както и за гастроли в Букурещ (Румъния), Ла Коруня (Испания), Пиза (Италия) и др.