Една от най-вдъхновяващите творби в класическата музика, Пета симфония на Сергей Прокофиев, е композирана в мрачните дни на Втората световна война, но е изпълнена с надежда, която продължава да очарова публиката и днес.

Историческият контекст около създаването на симфонията е забележителен. Прокофиев започва да я пише през 1944 г., по време а десанта на Съюзниците в Нормандия. Премиерата е през януари 1945 г. в Московската консерватория, а композиторът лично дирижира Симфоничния оркестър на СССР. По време на концерта се чуват празничните салюти по случай победата на Червената армия над германските войски.

„Прокофиев се качи на подиума и залата утихна, но изведнъж загърмяха артилерийски салюти. Диригентската му палка беше вече вдигната. Той изчака, докато гърмежите спрат. В това имаше нещо много значимо, много символично. Сякаш всички ние и самият Прокофиев изживявахме повратен момент“, си спомня пианистът Святослав Рихтер.

Вместо чрез музиката си да порицае злото в човешкия свят и ужасите на войната, Прокофиев празнува онова, за което си струва да се борим. Във времената на несигурност Симфония №5 се появява като символ на надеждата и силата на човешкия дух. Темите на творбата за устойчивост и обновление са актуални и днес и продължават да вдъхновяват поколения композитори и ценители на музиката.

Не пропускайте концерта от цикъла „Петите симфонии“ с диригент маестро Григор Паликаров и специален гост виртуозът на цигулката Светлин Русев. В програмата – Пета симфония на Прокофиев и Концерт за цигулка и оркестър №1 на Шостакович.

11 декември, 19.00, Зала 1 ФКЦ