В края на октомври 2024 при голям интерес беше представен първият Летопис на Варненската опера. Поводът – нейната 75-годишнина. Журналистката Виолета Тончева, която е сред основните автори на изданието, разказва за работата по него.
Защо досега никой не е предприел инициатива да бъде направен подобен Летопис за Варненската опера?
Варненската опера разполага с богат архив, в който се съхраняват много разнообразни документи, свързани както с творческата, така и с административна дейност – програми, листовки, афиши, плакати, анализи, отчети, интервюта, отзиви в печата и др. Брошурата, посветена на 25-годишнината на оперния театър съдържа предимно снимки и съвсем малко текст, но пък тогава е издадена юбилейна плоча на Балкантон със записи на водещите солисти Мария Бохачек, Лиляна Анастасова, Стефан Циганчев, Благовеста Карнобатлова, Маргарита Лилова, Михаил Зидаров, Ранко Дюлгеров, Александрина Милчева и други, в съпровод на Симфоничния оркестър на Комитетета за телевизия и радио, под диригентството на Васил Стефанов и Йоско Йосифов. Брошурата за 50-годишнината, изготвена от тогавашния драматург на оперния театър Мария Кондова, включва снимки с информация за премиерните заглавия, но отбелязани само с постановъчния екип без солистите. Информация може да бъде почерпена също от енциклопедии, книги на музиковеди, критици, журналисти, оперни артисти, но наистина едва за 75-годишнината на Варненската опера излиза първият летопис за историята на Варненската опера, с автори Виолета Тончева, Станка Димитрова и Светла Трайкова, редактор Радинела Василева и консултант Анелия Събева, дългогодишен драматург на операта. Дължим благодарност за подкрепата на Даниела Димова – директор на Театрално – музикален продуцентски център Варна, на издателя Георги Филипов, коректорката Габриела Каменова и партньорите по проекта, финансиран от Фонд Култура при Община Варна, Държавен архив Варна, РИМ Варна и РБ „Пенчо Славейков“.
Колко време отне работата по това издание? Колко души се включиха в търсенето на материали и данни?
Идеята за летописната хроника съществува отдавна, от няколко години проучваме и издирваме в обществени и лични архиви материали по темата и повече от две години работим активно по съставянето на летописа. Авторите и консултантът на летописа имат най-голяма заслуга по издирването на данни, но в процеса ни подкрепяха всички, които потърсихме за справка, като Донка Николова от Държавния архив, Емил Демирев от РБ „Пенчо Славейков“, Пламена Цонева от екипа на ММФ „Варненско лято“, оперните певци Ганка Димова, Линка Стоянова, Антоанета Маринова, Благовеста Статева, Гео Чобанов, Закар Гостанян, музикантите Антоний Гюров, Димитър Калпъкчиев, Анна Фурнаджиева, балетните артисти Денко Стоянов, Румяна Малчева, Гергана Караиванова, Гергана Петрова от рекламния отдел на операта и още много други. Изданието проследява значими събития в историята на Варненската опера от началото през 1947 г. до наши дни, обособени по творчески сезони в пет раздела: I. Опера, оперета, мюзикъл; II. Балет; III. Концерти; IV. Приложения и V. Библиография. Включени са, разбира се, не всички спектакли, само премиерите, като всяко заглавие присъства със своя автор, жанр, брой действия и картини, либретист, постановъчен екип – диригент, режисьор, сценограф, костюмограф, хореограф, диригент на хора, солисти в главните роли, датата, реда на постановката с уточнения за характера на премиерата – варненска, българска, световна – и участията във фестивали. Първият раздел представя общо 296 премиери на опери, оперети и мюзикъли; вторият раздел се фокусира върху 116 балетни премиери, третият раздел изрежда 336 музикални събития, откроени сред огромния брой симфонични, оперни, авторски, хорови, мюзикълни и т.н. концерти, които изграждат в годините богатия концертен живот във Варна. Приложенията посочват в хронологичен ред директорите, диригентите, режисьорите, художниците, хореографите, оперните и балетни артисти, оркестрантите и някои от гостуващите на варненска сцена творци. Приложенията завършват със съставите на Варненската опера в годината на нейното създаване (1947) и юбилейната година (2022).
Има ли личност, свързана с историята на Варненската опера, за която не успяхте да намерите много информация и ако има, кои са причините за това?
Надявам се, че не сме изпуснали никого и сме успели да включим важните събития и творците с най-големи заслуги в израстването на Варненската опера като една от водещите музикални институции в България. В сравняването на информацията от различни източници срещахме трудности, които са резултат от сложното държавно администриране на музикалните институции у нас. Първият Държавен симфоничен оркестър (1946) с главен диригент Руслан Райчев изнася и спектаклите на Варненската народна опера (1947) до отделянето на самостоятелен оперен оркестър (1961) с пръв концертмайстор цигуларя Иван Радославов – внук на кмета Иван Церов, инициирал построяването на Варненския театър. След това Държавният симфоничен оркестър получава статут на Държавна филхармония (1968), обществено – политическите промени след 1989 г. водят до сливането на Варненската опера и Варненската филхармония в Оперно – филхармонично дружество (1999), а през 2010 г. се създава актуалната организационна структура Театрално – музикален продуцентски център Варна, който обединява Държавна опера Варна и Драматичен театър „Стоян Бъчваров”. Този бърз исторически преглед ясно показва, че става дума за различни институции, някои от които вече не съществуват, така че се натъквахме и на непълни, неподредени или разпилени архиви. В подобни случаи се доверявахме само на обстойна и неколкократно потвърдена информация.
Кое отличава историята на създаване на Варненската опера от тази на другите оперни театри в страната?
Варненската опера е основана от двама велики български творци – варненеца Петър Райчев, първият български тенор, покорил световната сцена, режисьор и педагог с огромен принос в българската оперна култура и неговия син маестро Руслан Райчев, достигнал на свой ред високо признание за своето диригентско майсторство. На върха на блестящата си кариера, Петър Райчев се връща в родния град, за да създаде оперен театър. Той избира солистите на национален конкурс в Държавната музикална академия в София, сформира оркестъра с главен диригент Руслан Райчев и диригент Христо Манолов, хоровия състав с диригент Димитър Младенов и балетната трупа с балетмайстор Асен Манолов. Така се стига до ден първи в историята на Варненската опера 07.09.1947 г., когато варненци посрещат с въодушевление първата премиера на своя оперен театър – „Продадена невеста“ от Бедржих Сметана. В следващите години баща и син Райчеви поставят началото и на държавните оперни театри в Пловдив и Русе – един отраден факт, който издига Варна на почетно място в музикалната история на България.
Най-любопитният факт, на който се натъкнахте, докато работехте по Летописа?
През цялото време работех с респект към миналото и със съзнанието за отговорност пред паметта на толкова много хора, изградили със своята съдба 75-годишната история на Варненската опера. Трудно ми е да отделя едно събитие или едно име. Ако трябва все пак да го направя – освен високосното начало на Варненската опера, за което вече споменах, съм пристрастна към „Аида“ от Верди, постановка от 1957 г. на диригента Йоско Йосифов, режисьора Николай Николов, художника Мариана Попова и хореографа Пенка Стойчева, със солисти Мария Попова – Корели (Аида), Надя Афеян (Амнерис), Тодор Мазаров (Радамес). С тази „Аида“ на 30 юли 1957 г. Варненската опера открива новия Летен театър и с това остава в историята като първата мащабна оперна продукция на открито в България. Харесвам творчеството на диригентите Борис Черпански, Йоско Йосифов, Емил Главанаков, Влади Анастасов, Борислав Иванов, Иван Маринов…; режисьорите Христо Попов, Стефан Трифонов, Драган Мицов, Михаил Хаджимишев, Кузман Попов…; художниците Асен Попов, Владимир Мисин, Мариана Попова, Ангел Атанасов, Лора Маринова…; балетмайсторите Асен Манолов, Галина и Стефан Йорданови, Желка Табакова, Калина Богоева…; солистите Лиляна Анастасова, Йорданка Тенчева, Никола Николов, Трендафил Казаков, Мария Бохачек, Тодор Костов, Стефан Циганчев, Теодоси Костов, Маргарита Лилова, Алис Багдасарян, Мари Крикорян, Александрина Милчева… За да изброя само някои от големите имена в по-далечната история на Варненската опера. В края, но не на последно място, бих искала да отбележа, че досега близо 50 заглавия от световната и българска музикална съкровищница са поставени за пръв път във Варна, сред тях: „Цар и дърводелец“ от Лорцинг, „Така правят всички“ от Моцарт, „Норма“ от Белини, „Ариадна на Наксос“ от Щраус, “Едип цар“ от Стравински, балетите „Спартак“ от Хачатурян и „Катарина, или Дъщерята на разбойника“ от Пуни, мюзикълите „Любовта никога не умира“ от Уебър, „Цар Лъв“, „Красавицата и Звяра“ и т.н. мултинационалната балетна трупа на Варненската опера печели аплодисменти на три континента; фестивалът Опера в Летния театър и Международният балетен форум на Варненската опера се радват на международна публика и звездно солисти. Успешните турнета в страната и чужбина, националните и чуждестранни награди също говорят за високото ниво на изкуството, което отстояват съвременните творци. За приемствеността между поколенията свидетелства също Международният конкурс за млади диригенти, учреден от Варненската опера на името на нашия незабравим маестро Борислав Иванов.
Източник: https://urban-mag.com/