Именитата Вера Немирова, постоянен гост – режисьор на Държавна опера Варна, започва репетиции на операта „Фауст“ от Шарл Гуно, чиято предпремиера предстои на 30.05.2025, а с премиерата на 27.08.2025 ще бъде закрито XVI издание на Опера в Летния театър.

 

Шарл Гуно (1818 – 1893) композира своята творба в 5 действия, по либрето на Жул Барбие и Мишел Каре, които следват сюжета от първата част на пиесата „Фауст“ на великия немски писател, поет, драматург, хуманист, учен, философ и политик Йохан Волфганг фон Гьоте (1749 – 1832). Той работи над своя шедьовър близо 60 години – започва с първия вариант „Прафауст“(1772) – 22 сцени с проза и поезия и продължава с „Фауст, трагедия“ в 2 части, които дописва и преработва няколко пъти, като последното преработено издание излиза в годината на неговата смърт (1832).

 

Гьотевият герой има своя исторически прототип, описан в „Историята на доктор Хайнрих Фауст, знаменит магьосник и чернокнижник“, в която Фауст и Мефистофел сключват договор, според който дяволът се задължава да служи на човека безпрекословно 24 години, за да получи право над душата му. На назидателния и моралистичен характер на книгата, според който човешката природа е греховна, а разумът е неспособен да обясни и разбере многообразието на света, Гьоте противопоставя убеждението, че всички заблуди и затруднения се превъзмогват с творчество. Неговият Фауст, проникнат от духа на Немското просвещение, е издигнат в символ за човека изобщо – мечтател, който жадува да проникне в божественото и да опознае всемира, като изживее живота в неговата пълнота, с всичките му радости и несгоди.

 

Дебютът на операта „Фауст“ от Шарл Гуно в „Театър Лирик“ в Париж под името „Фауст и Маргарита“ (1859) не е особено успешен, но 10 години след първото представление композиторът прави редакция, като заменя говорните диалози с речитативи, добавя и нови музикални номера – Арията на Зибел, Хора на войниците, Валпургиевата нощ и др. Включена в репертоара на парижката Гранд опера, тази версия на „Фауст“ има своя втори възторжен дебют (1869), който ѝ проправя пътя към световната слава. Произведението на Гуно се смята за първата творба от направлението френска лирична опера и едно от най-значителните произведения на френския музикален театър от втората половина на миналия век. Музиката е наситена с проникновен лиризъм, поетичност и великолепни музикални номера, сред които прочутият „Фауст валс“, молитвата на Валентин; куплетите на Мефистофел за Златния телец — любима ария на всички баси; дуетите на Фауст и Маргарита; Валпургиевата нощ, която се изпълнява и като самостоятелна балетна сцена и др.

 

Постановката на диригента Светослав Борисов и режисьора Вера Немирова (2025) е третият прочит на това заглавие в историята на Варненската опера след „Фауст“ на диригента Йоско Йосифов и режисьора Михаил Хаджимишев (1955) и „Фауст“ на диригента Влади Анастасов и режисьора Кузман Попов (1974).

 

С постановката на третия варненски „Фауст“ са ангажирани маестро Светослав Борисов – първи диригент и заместник интендант на Театър Магдебург, режисьорът Вера Немирова, сценографът Олга фон Вал (Германия), костюмографът Юлиян Табаков, хореографът Анна Пампулова, диригентът на хора Теодора Георгиева, светлинният дизайнер Валентин Андонов, Димитър Иванов – мултимедия. Вера Немирова подбира и солистичния състав изцяло от Варненската опера: тенорът Рейналдо Дроз – възпитаник на Райна Кабаиванска, изпълнява ролята на Доктор Фауст, в образа на Мефистофел се превъплъщава Деян Вачков; ролята на Маргарита подготвят солистките на Варненската опера Илина Михайлова, Ирина Жекова и Жана Костова; Иво Йорданов и Свилен Николов са разпределени в ролята на брата на Маргарита – Валентин; Лилия Илиева – Михайлова и Олена Арбузова изпълняват ролята на влюбения в Маргарита Зибел;  Михаела Берова и Силвия Ангелова ще представят майката на Маргарита Марта, а Гео Чобанов и Евгений Станимиров – войника Вагнер. Участват хор и оркестър на Държавна опера Варна, както и възпитаници на Варненската детско – юношеска опера, които редовно присъстват в  постановките на Вера Немирова.

 

Известна със съвременните си режисьорски прочити, Вера Немирова сравнява Гьотевия „Фауст“ с всеки от нас: „Фауст е търсещият човек, във всеки един от нас има по един Фауст, който търси смисъла на живота“. Вярна на стила си да прокарва паралели със заобикалящата ни действителност, тя и сега ще провокира публиката с „горчиво хапче“ в еуфоричната сцена с Хора на войниците. Но освен за тъмната страна на човека, музиката на Гуно разказва и за неговата светла страна, разказва за любовта между двама души, които се разминават по пътя, заради неговата алчност за живот. „Маргарита е само едно цвете, което Фауст откъсва и смачква, за да се втурне към следващото. И едва на прага на смъртта идва прозрението, че любовта наистина е онзи единствен миг, който си струва: О, миг, поспри! Ти си тъй прекрасен“, акцентира Вера Немирова върху едно от най-важните послания на „Фауст“.