Вера Немирова, едно от големите имена на съвременния оперен театър, постоянен гост-режисьор на Държавна опера Варна, ще представи на 9 юли от 18 часа в Арт салона на Радио Варна своето творчество, свързано с Рихард Вагнер. Пристрастието на режисьорката към оперния колос проличава във всяка от сценичните реализации на негови произведения, които тя многократно интерпретира на различни престижни сцени, превръщайки ги в музикални събития от световна величина. „Колкото повече се занимавам с Вагнер, толкова по-близък ми става този истински революционер и визионер, толкова по-добре разбирам неговата необятна същност, неговата вселена“, споделя Вера Немирова.

В творческата ѝ биография влизат 9 от общо 13-те опери на Вагнер, сред тях - „Танхойзер“ във Франкфурт на Майн и Карлсруе, тетралогията „Пръстенът на нибелунга“ във Франкфурт на Майн, “Валкюра“ в Залцбургския фестивал и Пекин, „Тристан и Изолда“ в Бон, „Лоенгрин“ в Базел, „Летящият холандец“ в Магдебург и Варна. Варненската продукция на „Летящият холандец“, с реж. Вера Немирова и диригент Светослав Борисов, която зрителите на тазгодишното издание на Опера в Летния театър могат да видят на 11 юли, ще бъде във фокуса на срещата.

ДУХ - мюзикъл

60 балетисти на сцената в премиерния за България „Катарина, или Дъщерята на разбойника“

За първи път в България, в рамките на XV Опера в Летния театър – Варна 2024, публиката ще види един необикновен, задълго забравен балет, реставриран от главния хореограф на Държавна опера Варна Сергей Бобров. „Катарина, или Дъщерята на разбойника“ – балетното събитие на сезона – е интелигентна и грандиозна по размах реинкарнация на творбата на Жул Перо и Цезар Пуни от средата на XIX век. В премиерното представление на 19 юни на сцената на варненския Летен театър ще излязат 60 балетисти с 200 костюма, които освен с виртуозен танц, разказват историята и със специален език на жестовете, а изненада за зрителите ще е тройният финал.

Хореографията и либретото на „Катарина, или Дъщерята на разбойника“ принадлежат на Жул Перо, а автор на музиката е Цезар Пуни. Перо е първият, който заимства историята на романтичния си герой от реалния живот и поставя в центъра на сюжета личността на Салватор Роза – художник, музикант, поет, актьор и бунтар, живял в Италия през XVII век. Обяснимо е, че хореографът е очарован от истинската история за пленяването на художника от банда разбойници, в чиято предводителка той се влюбва. Катарина е ярък антипод на характерните за Романтизма женски персонажи – тя е решителна, борбена и свободолюбива.

След лондонската премиера през 1846 г. разбойничката от Абруцките планини покорява сцените на Милано, Санкт Петербург и Москва. Въпреки „бандитската“ тематика и склонността към бунт, която император Николай I не одобрявал, балетът жъне огромни успехи в Русия. Самият руски император е присъствал на репетициите и показвал на балерините как правилно да държат оръжието в емблематичния за творбата „Стратегически танц“, който се изпълнява с пушки. Въпреки че е един от най-дълго играните балети на XIX век, през XX век „Катарина“ потъва в забвение.

Съживена от Сергей Бобров специално за Варненската опера, хореографията на „Катарина“ се движи по тънката линия между развлекателното и изкуството. Майсторски са комбинирани класически балетни прийоми и виртуозност, силно оценявана от съвременния зрител. Щедро са използвани всички видове пируети, антраша, шпагат и jete en tournant. Цялата хореографска структура е здраво скрепена с ясна режисура, всеки герой следва своята линия, а сложният сюжет е лесно разбираем дори без помощта на либретото. Езикът на жестовете представлява красива пантомима, в която ясно дефинирани движения символизират точно определени думи. Трите варианта на финала водят зрителите през драмата към щастливия завършек на това любовно приключение, разказано с езика на танца.

СЕРГЕЙ БОБРОВ И НЕГОВАТА „КАТАРИНА, ИЛИ ДЪЩЕРЯТА НА РАЗБОЙНИКА“

Идеята

Искахме да поставим голям романтичен балет, от знаков хореограф, с любопитен сюжет. За никого не е тайна, че историята на балета на XIX век започва с балетите на Огюст Вестрис – прекрасен танцьор, хореограф и педагог, чиито ученици са Август Бурнонвил и Жул Перо. С тях двамата в балетното изкуство се появяват нови идеи, нови форми и дори ново понятие за балетната сензация. Жул Перо поставя известните балети „Жизел“, „Корсар“, „Есмералда“, на които по-късно редакции правят Петипа, Чекети. Търсейки нещо по-малко известно, но свързано с всички тези значими явления на балетния XIX век, се спряхме на „Катарина“.

Балетът

Много неща привличат в този балет. От една страна това, че е балет на Перо. От друга – той е бил един от най-популярните балети на XIX век. В Москва „Катарина“ се играе цяло десетилетие (1856 – 1866 г.). Още повече, че в него е разказан епизод от реалната биография на живелия през XVII век художник Салватор Роза. И не на последно място – действието на балета се развива в Италия, което дава възможност да се обединят академичният балетен език и характерният танц. Жул Перо е не само хореограф-постановчик, но и автор на либретото. Той самият е танцувал в една от двете главни мъжки роли – тази на Дяволино.

Музиката и хореографията

Оригиналната музикална партитура на балета не е съхранена. При всяка постановъчна версия музиката на Пуни е дописвана или от концертмайсторите, или от диригентите. В някои от случаите, докато е бил жив, Пуни е одобрявал тези редакции. В настоящата версия музиката е възстановена от композитора Пьотр Поспелов. Относно хореографията - ясно е, че повечето романтични балети предполагат определен формат. Grand pas, pas de deux, вариации. В първата „разбойническа“ картина имаме Grand pas, на места адажио, различни вариации. Знаменитият „Стратегически танц“ (за който се знае, че руският император Николай I е присъствал на репетициите на „Катарина“ през 1849 година и лично е показвал на женския кордебалет как правилно се държи оръжие) е доразвит. В хореографския подход се ръководим от класическите техники, но и работим детайлно върху характерните танци и използваме азбуката на жестовете, която при Перо се явява важна част от пантомимата. В днешно време, когато се правят всякакви балети, можем да впечатлим публиката с качествен академизъм и с високо актьорско ниво.

Тройният финал

Сюжетът на балета търпи развитие. В началото балетът има трагичен край: Катарина загива, защото романтичният балет е трагичен по дефиниция (като „Жизел“, „Силфида“). На по-късен етап втората версия на финала ни предлага да видим Катарина, оттегляща се в манастир. А третият финал е щастлив: разбойничката Катарина е помилвана от властите и се събира с влюбения в нея художник Салватор Роза. В нашата постановка присъстват и трите финала, защото това е необичайно и защото е образователно – показваме вариативността на балетната история, даваме представа как времето изменя балетния текст, който е нещо живо, а не „музеен експонат“.

Екипът на Варненската опера споделя скръбта на всички българи за кончината на блаженопочившия Български патриарх Неофит, първосветителя на родната Православна църква.

Негово светейшество докосваше сърцата с всеотдайната си посветеност на християнската вяра, ерудицията и красноречието, благостта и смирението, с които приобщаваше миряните към духовното дело.

Църковните песнопения, които Патриарх Неофит великолепно изпълняваше, превръщаха всяко негово богослужение във висше откровение.

Той беше почитател и на оперното изкуство, защото красивата музика винаги е най-добрият път към божественото, заложено във всеки от нас.

Затова, в Деня за национален траур, Варненската опера ще отдаде почит на Негово Светейшество с музиката на Чайковски от „Упокой души его“ - онзи прочувствен хор от операта „Дама Пика“, който извежда смъртта на Графинята и Герман в кулминация на творбата.

Маестро Григор Паликаров ще призове артисти и публика към едноминутно мълчание, в знак на преклонение пред духовното наследство на достопочтения върховен архиерей на Българската православна църква.

Спектакълът на „Дама Пика“ ще бъде нашата молитва и вяра за светлия път на Патриарх Неофит в селенията на праведните!

15 март 2024 година

Диригентът на Варненска опера Петър Тулешков спечели трето място, специалната награда на публиката и наградата на оркестъра на Първия международен конкурс за млади диригенти, организиран от Държавна опера Пловдив на 30 септември 2023 г. В конкурса взеха участие 40 диригента от Европа, Азия, Северна и Южна Америка. В състава на международното жури участваха Антонело Алеманди от Виенската Щатсопера,; Диан Чобанов – музикален директор на Държавна опера Пловдив; Абзал Мухитдин от Казахстан, музикален директор на Операта в Астана; проф. д-р Григор Паликаров – преподавател в НМА „Проф. Панчо Владигеров“ и музикален директор на Пазарджишкия симфоничен оркестър; Федерика Репини от Италия, артистичен консултант на Friuli-Venezia Giulia; Андрея Витело – диригент, артист на Уорнър. Петър Тулешков завършва НМУ „Любомир Пипков“ в София (2009) с цигулка и НМА „Проф. П. Владигеров“ със специалност оперно-симфонично дирижиране (2014). В Държавна опера Варна Работи с оркестъра на Варненска опера от началото на 2021 г. Дирижирал е Академичния симфоничен оркестър на НМА, Симфониета Видин и други български оркестри.

Изключително съм поласкана от отношението на Борис Панкин към мен и му благодаря за това, че ми позволява да реализирам идеите си, а те понякога са доста щури (усмихва се). Истината е, че той е човекът, който ме предизвиква по прекрасен начин да давам още и още от самата себе си на първо място, а след това да изисквам същото и от колегите.

„Бодигард“ танцува с много емоция и както при всеки мюзикъл, така и тук, се стремя да направя нова, различна интерпретация. За мен е важно хореографиите ми да не си приличат. Ако трябва да откроя някоя от хореографиите в „Бодигард“, то това е хореографията на лостове за сцената в караоке бара, където Рейчъл изпява, най-напред под чуждо име, песента “I Have Nothing”. Поставих хорeoграфията на лостове, изобразяващи рамки на огледала, в тях виждаме две групи, които опитват да се достигнат, но не успяват. Трудоемко е, но пък се получава интересно.   

Борис Панкин събира в „Бодигард“ изявени професионалисти заедно с много млади хора, някои от които стъпват за пръв път на сцена. Те обаче са толкова отдадени и с такъв ентусиазъм искат да научат как се случват нещата, не само в хореографията, че работата с тях не ме затруднява. Точно обратното, вдъхновява ме.

29 април 2023, 19.00, Държавна опера Варнаа

СЕРГЕЙ БОБРОВ – ХОРЕОГРАФ И РЕЖИСЬОР

Смятам, че на такъв голям празник, като Световния ден на балета, публиката трябва да види нещо по-различно от това, което вече познава. С тази мисъл подготвяме празнична Балетна гала, пълна с изненади за почитателите на нашето изкуство. Идеята, която обединява отделните части на концерта, е преливането на границите между различни изкуства. В един от оригиналните проекти балетните номера ще бъдат обвързани тематично с изяви на оперните певци Мария Павлова – сопран и Валерий Георгиев - тенор, цигуларя Божидар Бенев, пианиста Стефан Бояджиев и специалното участие на актрисата от Варненския драматичен театър Гергана Арнаудова.

Спектакли и концерти за възрастни и деца

Билети на касата на пл. Независмост 1, тел.: 052 665022

Билети онлайн: Bgbileti.com, Eventim.bg, fccvarna.bg

Последвайте ни във Facebook/OperaVarnaa и Instagram/OperaVarna

20 януари  - петък – 19 часа – ОСНОВНА СЦЕНА

БОХЕМИ
Опера от Джакомо Пучини

Режисьор              Кузман Попов
Диригент              Якопо Сипари ди Пескасероли

В ролите:
РОДОЛФО - Валерий Георгиев
МИМИ - Ирина Жекова
МАРСЕЛ - Свилен Николов
ШОНАР - Венцеслав Анастасов
КОЛИН - Евгений Станимиров
МЮЗЕТА - Илина Михайлова
БЕНОА - Гео Чобанов
АЛСИНДОР - Гео Чобанов
ПАРПИНЬОЛ - Христо Ганевски
МИТНИЧАР - Емил Симидов
СЕРЖАНТ - Людмил Петров

ОНЛАЙН БИЛЕТИ: ФКЦ, EVENTIM, BGBILETI

24 януари – вторник – 19 часа – ОСНОВНА СЦЕНА

ЛЕШНИКОТРОШАЧКАТА
Балет от П. И. Чайковски в 2 действия по едноименната приказка на Е. Т. А. Хофман „Лешникотрошачката и царят на мишките”

На 20 януари 2023 година бе сключен Договор за партньорство между Националния театър за опера и балет на Албания, в лицето на директора Абигейла Вощина и Театрално-музикален продуцентски център Варна – Държавна опера Варна & ДТ „Стоян Бъчваров“, в лицето на директора Даниела Димова. По този повод госпожа Вощина сподели пред Виолета Тончева:

- Госпожо Вощина, какви са очакванията Ви от партньорството между Националния театър за опера и балет в Тирана и Театрално-музикален продуцентски център във Варна?

- Плановете ни, които са много конкретни, се отнасят най-напред до култовата постановка на Франко Дзефирели „Аида“, която в колаборация ще представим през идващото лято на нашите публики. Постигнахме конкретна договореност за мюзикълната гала „Музиката на Холивуд“. Нашият репертоар в Тирана няма мюзикъл и аз съм много щастлива, че Театрално-музикален продуцентски център Варна ще ни предостави своята продукция на мюзикъла „Калас и Онасис“, световна премиера по повод 100-годишнината от рождението на Мария Калас през тази година. Също така се договорихме с госпожа Димова за обмен на артисти, асистент-режисьори, хорови диригенти и др. В тази връзка общият ни календар също е конкретен, с точно определни дати.

- Какво мислите за изкуството като пример за разбирателство и сътрудничество между различни култури и страни?

- Изкуството дава най-добрия и естествен пример за разбирателство между хората от цял свят. Политиците могат само да се поучат от музикантите, които умеят да общуват без думи, само с езика на музиката. Музиката не се нуждае от думи, нито от паспорт, тя има само 7 ноти, но те са достатъчни на музикантите от цял свят, за да свирят заедно и да се чувстват добре заедно. Музиката ни показва как да разбираме живота.

- Впечатленията Ви от Варна...

- За пръв път съм във Варна. Вашият град е прекрасен и аз се радвам, че имах шанса да го посетя, да видя морето и да осъзная колко близо един до друг сме ние сред нашата красива природа. Вярвам, че сътрудничеството между Националния театър за опера и балет в Тирана и Театрално-музикален продуцентски център във Варна ще бъде ползотворно за двете страни.

• ОПЕРА
• ОПЕРЕТА
• БАЛЕТ
• КОНЦЕРТИ
• ДЕТСКИ СПЕКТАКЛИ