Искате ли да получавате новини от нас - за премиери, промоции и др.?

Актуални новини

ЖИВОПИСНИЯТ ОПУС НА КАМИЙ СЕН-САНС

Маестро ГРИГОР ПАЛИКАРОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за нетипичната драматургия и мащабните живописни платна в операта „Самсон и Далила“ от Камий Сен-Санс, логиката в разгъването на музикалното и драматургично действие, изграждането на адекватни съотношения и динамика, мястото на хора, многопластовостта в образа на Далила и изискванията към мецосопрана, прозрачността на звука и изяществото на френския стил, „Самсон и Далила“ в началото на големия разказ за ролята на личността в историята и разбира се – за любовта

„Самсон и Далила“ от Камий Сен-Санс, диригент-постановчик Григор Паликаров. Премиера на 23 юли 2024, 21.00, XV Опера в Летния театър. Първа постановка в историята на Държавна опера Варна

- Маестро Паликаров, с Камий Сен-Санс правите вече втора премиера за Варна – през 2022 г. с великолепната Органова симфония № 3 и през 2024 г. с най-известната му опера „Самсон и Далила“. Изяществото и красотата на двете произведения, като изразител на френската чувствителност, очевидно допадат на Вашето разбиране за музикална естетика.

- Това е вярна констатация. Аз съм изключително щастлив като диригент и музикант, който с годините все повече оценява различните цветове, оттенъци, отсенки и нюанси в стиловете на националните музикални школи, повечето формирани в рамките на XIX век в Европа. Има, разбира се, и образци отвъд океана, но основните школи, които обогатяват звученето на класическата музика, са тук, особено когато говорим за периода на романтизма. А френската чувствителност, изразена чрез най-големите творци на тази нация, е много интересна и доста предизвикателна в стилово отношение. И ако приемем, че Сен-Санс е сред първите имена, с което свързваме френската музика и той е композитор, създал шедьоври в множество музикални жанрове, не само в операта, то тогава възможността да се докоснеш до неговите най-известни произведения е със сигурност вълнуващо преживяване. Все още си спомням прекрасното представяне във Варна на „Органовата симфония“; харесвам концертите му за пиано, Интродукция и Рондо Капричиозо за цигулка, „Карнавал на животните“, както, разбира се, и „Самсон и Далила“. Всъщност опусите „Органова симфония“ и „Самсон и Далила“ отдавна стояха в съзнанието ми и се радвам, че съдбата реши и двете произведения да поставя именно във Варна. И това за мен са две много хубави събития.

6 юли, 21.00, Опера в Летния театър – Варна 2024

Световната оперна прима Красимира Стоянова ще влезе в лиричния образ на Мими в „Бохеми“ на 6 юли във варненския Летен театър. Като Родолфо ще ѝ партнира прочутият испански тенор Антонио Гандиа. В емблематичната опера на Пучини те ще пренесат зрителите сред атмосферата на Париж, където изгрява и трагично залязва любовта на младите бохеми.

Пучиниевият шедьовър е част от заглавията, с които Варненската опера отбелязва 100-годишнината от смъртта на гения. Спектакълът се реализира в колаборация с Националната опера и балет на Албания, под палката на Якопо Сипари ди Пескасероли – постоянен гост-диригент на Варненската опера, чийто емоционален диригентски стил всеки път превръща представленията в специално изживяване за публиката. Тази година маестрото бе удостоен от Пучиниевия фестивал в Торе дел Лаго с титлата „Посланик на изкуството на Пучини“ за популяризиране на творчеството на композитора по света.

Красимира Стоянова е един от най-големите български оперни гласове, а световната ѝ кариера се случва на сцени като Метрополитън опера в Ню Йорк, Виенската опера, Кралската опера Ковънт гардън в Лондон, Миланската скала и много други. Много обичана от варненската публика, Красимира Стоянова гостува на сцената на Държавна опера Варна с богата програма. През 2022 г. концертното изпълнение на Вердиевата опера „Отело“ беше сред акцентите на Опера в Летния театър, а през 2023 г. публиката преживя емоциите на Аида и Тоска, сътворени на сцената с вълшебството на гласа, харизмата и осанката на звездното сопрано.

12 юни 2024, 17.00, Сцена Ротонда

Консулският кореспондент на Италия във Варна Антонио Таркуинио ще отркие изложба под наслов „Операта – музикална живопис“ на Сцена Ротонда в Театрално-музикален продуцентски център – Варна на 12 юни от 17 часа. Два часа по-късно на Основна сцена предстои концертното изпълнение на драматичната кантата за солисти, хор и оркестър „Кармина Бурана“ от Карл Орф, съвместен проект на Държавна опера Варна с МТФ „Варненско лято“ 2024.

Експозицията, посветена на обявяването от ЮНЕСКО на италианското оперно изкуство за световно нематериално културно наследство в края на миналата година, е част от дългосрочен културен проект между Италия и България, подкрепен от най-висшите държавни институции на двете страни. В концепцията е заложена идеята за търсене на „открити и неоткрити пресечни точки между изкуствата във фокуса на оперния спектакъл“, по думите на д-р Димитър Стойнов, културен консултант в италианското консулско представителство във Варна. В поредицата от мултижанрови събития, с различни партньори в различни артистични територии, се вписват празничният майски концерт с тематична изложба в Градската художествена галерия „Борис Георгиев и сегашната изложба на Сцена Ротонда. Следващи спирки в българо-италианската културна програма за тази година са „Дворецът“ в Балчик на 21 юли, Национаният музей „Борис Христов“ в София на 3 октомври, Българският културен център „Борис Христов“ в Рим на 22 октомври.

FETE DE LA MUSIQUE 2024 НА ТРИ СЦЕНИ ВЪВ ВАРНА

21 юни 2024 година

На 21 юни 2024 г. Алианс Франсез Варна, с финансовата подкрепа на Община Варна, Френския институт в България и Държавна опера Варна, организира за поредна година Празник на музиката. Тръгнал някога от Франция, Fête de la Musique бързо завладява хората в много страни, които всяка година на този ден заедно празнуват съприкосновението с музиката от различни жанрове в непринудена обстановка под открито небе.

През тази година Варна ще се потопи отново в духа на френския празник със специални събития в три пространства. На крайбрежната алея във Varna Street Food Park от 15.30 ч. свои любими песни ще изпълнят ученици от Международния френски лицей във Варна „Шарл Перо“ и децата от Детска къща, читалище „Просвета 1927“.

 

12 юни, 19.00, XXXII МТФ „Варненско лято“ 2024

На 12 юни публиката във Варна ще има удоволствието да чуе в концертно изпълнение „Кармина Бурана“ - великата кантата на Карл Орф за сопран, тенор и баритон, детски хор, голям хор и оркестър, написана през 1937 г. Буквалното значение на заглавието е "Песни от Бойерн" – областта, където са намерени средновековните ръкописи, вдъхновили композитора. Става дума за уникална светска поезия на анонимни автори от ХІІ и ХІІІ в., възпяващи радостта от любовта и виното, красотата на настъпващата пролет и променливия характер на човешката съдба. Самият Карл Орф смята с право "Кармина Бурана" за най-успешното си произведение.

„Кармина Бурана“ 2024 г. е съвместен проект на Държавна опера Варна и МТФ „Варненско лято“. Гостуват артисти от Националната опера и балет на РС Македония, които заедно с изпълнителите от хора и оркестъра на Държавна опера Варна и Варненската детско-юношеска опера ще пресъздадат зашеметяващата енергия, вложена от композитора в творбата. Под диригентската палка на Бисера Чадловска и режисурата на Деян Прошев, в соловите партии ще се изявят изгряващата световна звезда, дебютирала вече в Миланската скала – сопраното Александрина Михайлова, тенора Александър Баранов и баритона Иво Йорданов.

След нейните феноменални превъплъщения в Дездемона, Аида и Тоска публиката очаква изпълненията на Красимира Стоянова на варненска сцена с все по-голямо нетърпение. На 6 юли, в рамките на Опера в Летния театър – Варна 2024, световноизвестното сопрано ще влезе в главната роля на Мими от Пучиниевата опера „Бохеми“ и това безспорно ще бъде едно от музикалните събития на варненското лято. За ролята, световните сцени, бележките на Пучини, модерното и скандалното в операта говорим с нея, преди да я приветстваме на XV изданиe на фестивала, акцентиращо върху музиката на Пучини.

Радваме се, че в годината на Пучини Вие ще изпеете неговата Мими от „Бохеми“ на нашата сцена. Къде стои Мими във Вашата класация от оперни героини, какво харесвате в нея, кои са най-ярко представените ѝ качества в операта?

Всъщност цялата опера се завърта около тази героиня. Самият Пучини, когато пише „Бохеми“, слага в партитурата малки цитати от историята, от книгата. Мими е била много нежна, бледа девойка, с красиви кафяви очи и изключително изразителни ръце. Тя е бродирала, за да се прехранва и тъй като явно не е успявала, а като добавим и особения парижки климат, е била болна от туберкулоза. „Бохеми“ в творчеството на Пучини е нещо много красиво и много ценно, бих казала, че тя е една от най-красивите негови романтични опери, които го нареждат сред най-големите романтици. Той едва по-късно става верист, докато тази опера е съвършено различна. За мен Мими е много ценна, защото я изпях за първи път, когато вече бях във Виенската Щатсопера, но това ми беше първата роля от Пучини. Изпитвах огромен страх и притеснение, защото това е Пучини, това е „Бохеми“ и трябва да бъде както хората очакват да го чуят.

Притеснението със сигурност си е отишло с натрупания опит, но има ли нещо лично Ваше и специфично, с което подхождате към изграждането на тази вокална партия?

Ние певците си служим с доста изразни средства, но най-важното е инструментът, гласът, чисто физически трябва да мога да изпея ролята технически правилно. Гласът се поддържа през цялото време на кариерата. Сега, когато трябва отново да се срещна с моята мила Мими, аз трябва поне месец да си поговоря с нея, да я възобновя в моето тяло, в моя глас и да вложа отново думите вътре, да вложа всички нюанси, които Пучини ни е завещал. Той е много интересен композитор, защото е известен с това, че описва цялата интерпретация. Ако човек просто следва неговите бележки, които е оставил в партитурите с ноти, няма нужда да се прави нещо много по-специално, освен да се предаде чувството и да се работи върху гласовата техника. И тогава се получава пълноценен образ, защото Пучини е написал с думи как иска да се изиграе героинята му. Това е много приятно, защото певецът знае, че влиза в рамките, които е задал авторът, и се опитва да изгради един пълнокръвен образ.

В кои световни постановки на „Бохеми“ сте се чувствали най-добре, с кои партньори на сцената?

Пяла съм Мими на много места – във Виена, Мюнхен, Ню Йорк, Лондон, София, със страшно много колеги. Но след всички тези години стигам до извода, че е много важно с колегите, с които работим, да сме екип. Заедно да мислим, да бъдем приятели, да сме заедно в творческата еуфория. Когато сме в хармония, публиката усеща една прекрасна емоционална експлозия и се получава истински празник.

Наричате Варненската опера „моята българска оперна къща“. Още ли се чувствате по този начин?

Да, аз идвам всяко лято, госпожа Димова ме кани с отворено сърце и с голямо желание обсъждаме бъдещи творчески проекти, а това е прекрасно, много се радвам. Отделно, че атмосферата тук е великолепна, лято е, хората са щастливи, а Варна е нашата културна лятна столица.

Знам, че не сте почитател на най-модерните сценични варианти в операта, в каква посока обаче следва да се развива това изкуство, за да успява да впечатлява и да привлича по-млада аудитория?

Трябва да уточним, че аз не съм против модерното, аз съм против извратеното – има голяма разлика между интелигентно модерно и извратено. И такова, което е против либрето, против произведение, композитор, певци. Както се казва на немски, аз съм „работно животно“. Работя с голямо желание, когато съм на сцената, давам всичко, на което съм способна. За мен е важно да се получи пълноценна картина на това, което правя. Важно е да има много силен театър, а за това е нужно да има силен конфликт. Изобщо не съм против модерното, но какво значи модерно? Модерно не означава да пеем например „Тайният брак“ на Чимароза в къси панталони. Това не е модерно, а е смешно и не виждам смисъл в него. Ценността на произведението се губи, елегантността на фигурата се губи. За да направи един човек театър, той трябва да се задълбочи в психологията. Точно това ще се случи в нашия спектакъл на „Бохеми“ на 6 юли, в който ще участвам заедно с великолепни певци, които ще зарадват варненската публика и гостите на града. Всички ние ще бъдем щастливи да се докоснем до музиката на Пучини.

 

Автор: Пламена Александрова

 

 

ПЪТИЩАТА НА ВЕРА НЕМИРОВА КЪМ ВАГНЕР

28 май, 19.00, Български културен институт, Берлин

11 юли, 21.00, Опера в Летния театър – Варна 2024, „Летящият холандец“ от Вагнер, реж. Вера Немирова

Вера Немирова, едно от големите режисьорски имена на съвременната оперна сцена и единствената българка, която поставя в най-престижните театри, е поканена от Българския културен институт в Берлин да представи творчеството си, свързано с колоса Рихард Вагнер.

 

Даниела Димова и Държавна опера Варна получиха медал „Пучини“ от римския Международен център по изкуства „Антиноо“ за популяризиране творчеството на великия композитор. Отличието, придружено от грамота, беше връчено на 25 май в Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ на изложбата-концерт „Операта – културно наследство на човечеството“. Медалът е първият, изработен в Италия по случай 100-годишнината от смъртта на Пучини. Специалното отличие е учредено от Международния център по изкуства и представено в Камарата на депутатите на Парламента на Италия. Основателката на Център „Антиноо“ Лаура Монакези изрази благодарности към Даниела Димова и със специално писмо.

ТРИ НАГРАДИ „ВАРНА“ ЗА ТМПЦ ВАРНА

На 23 май, в навечерието на Празника на българската азбука, просвета и култура, и славянската книжовност, на тържествена церемония в зала Пленарна на Община Варна кметът Благомир Коцев и председателят на Общинския съвет Христо Димитров връчиха годишните награди „Варна“ за ярки постижения в областта на културата.

Театрално-музикален продуцентски център Варна, с директор Даниела Димова, бе отличен с две колективни и една индивидуална награда „Варна“.

Симфоничният оркестър на Държавна опера Варна получи признанието за високо професионално майсторство и художествени постижения в интерпретацията на трите симфонични концерта: „100 години от рождението на Добрин Петков“, с диригент Павел Балев; „Пета симфония“ от Густав Малер, с диригент Григор Паликаров и „В навечерието на Рождество Христово“, с диригент Мартин Георгиев.

Балетната трупа на ТМПЦ - Държавна опера Варна взе най-високото отличие на нашия град за високи художествени постижения, за професионализма, таланта и творческата енергия в новата хореографска редакция на Сергей Бобров на балетния спектакъл „Ромео и Жулиета“ по музика на Сергей Прокопиев.

Актьорът от Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ Константин Соколов бе удостоен с награда „Варна“ за изключително актьорско майсторство в изграждането на яркия образ на главния герой Петър в представлението „Ботушът“ по едноименната пиеса на Лило Петров, първа постановка в България.

Това е роля, която Ви пасва като ръкавица, подхожда силно на сценичната Ви енергия. Има ли все пак предизвикателства в партията на Норина, къде е спецификата на образа?

Това е една много обичана от мен роля, с нея спечелих конкурс в Комо, където наградата беше да пееш в „Дон Паскуале“ в четири големи италиански театъра. С Норина съм се срещнала още преди 20 години и от пръв поглед се влюбих в този персонаж – толкова женствена, толкова хитра, енергична и романтична. Доницети го е написал прекрасно – една жена ще мине през всички препятствия, ако е решила да се бори за своята любов.

Драматични или комични сюжети посреща с по-голям ентусиазъм съвременната оперна публика?

Съвременната публика има различни нужди, но съм забелязала, че след комедия всички излизат от салона усмихнати, въодушевени, заредени с весели емоции. Разбира се, не можем да отречем шедьоврите с драматичен край, но комедия може би се прави по-трудно. Трудно е да останеш сериозен, докато разиграваш смешни шеги, така че в актьорски план бих казала, че е по-лесно да пресъздадеш трагедия, отколкото комедия.

Комедията на пръв поглед е „по-лека“ за пеене. Така ли е в действителност или напротив?

Комедията на пръв поглед наистина звучи и изглежда по-леко, тъй като и самата техника на пеене трябва да бъде по-бравурна, има повече пасажи, гами, височини, стакати, което публиката отразява като феерично пеене. Това изобщо не значи, че за артиста е по-лесно. Напротив, трябва да има много концентрация, всички вокални трудности да са толкова добре овладяни, че наистина у хората да остава усещане за лекота. Комедията всъщност е труден артистичен и вокален опит, който ние артистите трябва да покажем по най-добрия начин.

TOP