Искате ли да получавате новини от нас - за премиери, промоции и др.?

Актуални новини

„УЕСТСАЙДСКА ИСТОРИЯ“ Е КРАСИВА ИСТОРИЯ И КРАСИВО СТОИ НА СЦЕНАТА

 

 

 

 

 

„УЕСТСАЙДСКА ИСТОРИЯ“ Е КРАСИВА ИСТОРИЯ И КРАСИВО СТОИ НА СЦЕНАТА

 

 

 

 

 

Хореографката НАДЯ ДИМОКОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за работата си над „Уестсайдска история“, необходимия хореографски компромис, младостта и

защо не можеш просто ей така да заличиш любимия човек...

 

 

 

 

 

 

Защо ти харесва „Уестсайдска история“?

„Уестсайдска история“ ми харесва, защото мюзикълът е поставен за пръв път от легендарния Джером Робинс. Неговата хореография е перфектна, начинът, по който движенията съвпадат с музиката, е образец за всеки хореограф. В началото имах притеснения дали, правейки моята хореография, бих могла да се състезавам с оригиналната постановка на Джером Робинс. Но от 1959 г., когато излиза мюзикълът, танцовият театър е претърпял сериозно развитие, така че реших да следвам своите виждания за хореографията, като внасям иновации, но винаги с мисълта да задържа стила и нивото, зададени от Джером Робинс. Щастлива съм, че в хода на репетициите този подход се оказа работещ.

 

В „Уестсайдска история“ характерите се проявяват в еднаква степен в пеенето и в танците, но от хореографска гледна точка кои персонажи са по-интересни?

Танците в „Уестсайдска история“ са много, общо 17. От главните герои Мария и Тони пеят повече и по-малко танцуват, но Риф и Анита са почти непрекъснато на сцената и танцуват през цялото време. Особено активен е Риф, той трябва да бъде млад, да бъде лидер и затова имах повече работа с неговата хореография. Анита също е интересен персонаж, тя е от Пуерто Рико и хореографията е важна за изграждането на образа й.

 

При кастинга много се държеше актьорите да бъдат млади и възрастта им да съвпада с възрастта на героите. Защо това е толкова важно?

 

Прочетете нататък >>>>>>>>>>>>

 

АКО СИ НАПРАВИЛ „УЕСТСАЙДСКА ИСТОРИЯ“, ВСИЧКО МОЖЕШ ДА НАПРАВИШ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

МАЕСТРО АЛЕКСАНДЪР ФРАЙ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за приятелството си с композитора Ленард Бърнстейн, създаването на мюзикъла „Уестсайдска история“ и неговите особености, метода на Станиславски, чувството за хумор и още за племенника на Бърнстейн и сина на първия продуцент на мюзикъла, които се очакват за премиерата на 24, 25 октомври 2019

 

 

 

 

Маестро Александър Фрай, Вие сте нашият VIP, нашият много специален човек за премиерната постановка на „Уестсайдска история“, личен приятел на композитора, великия Ленард Бърнстейн.

 

Имах прекрасно приятелство с Лени Бърнстейн, той беше много мил и щедър с мен. Водихме безкрайни разговори за музика, научих много от него. Щастлив съм, че той е един от моите учители. Дълбоко съм свързан с неговия мюзикъл „Уестсайдска история“, едно невероятно произведение, което се отличава от всички предишни мюзикъли в редица отношения - невероятно труден за дирижиране, за танцуване и пеене, с много бързи темпа и уникална хореография. Това е първият мюзикъл, в който пеенето и танците са напълно равностойни и първият, в който всеки герой, който излиза на сцената, има своето име и своя характер.

 

„Уестсайдска история“ е създаден от четирима гении – великия композитор Ленард Бърнстейн, легендарния хореограф Джером Робинс, Артър Лорънс – един от най-големите американски либретисти и Стивън Зондхайм, написал текста на песните. Концепцията за мюзикъла, който пресъздава една съвременна история на Ромео и Жулиета, принадлежи на Джером Робинс. Преди „Уестсайдска история“ Ленард Бърнстейн вече е имал успехи на Бродуей с мюзикъли като „On the town”, „Wonderful town“ и „Питър Пан“, но за Стивън Зондхайм „Уестсайдска история“ е първият голям пробив, открил пътя му към световната сцена.

 

Първоначално сюжетът разглеждал сблъсъка между евреи и католици, но по-късно акцентът бил пренасочен към враждуващи американци и пуерториканци, две улични банди в някогашния беден и проблемен квартал на Ню Йорк Манхатън. Първото заглавие „Game Way!” категорично било отхвърлено от Ленард Бърнстейн и така действието от East Side било пренесено в West Side, оттам лесно стигнали до сегашното заглавие „West Side Story“.

 

Любопитно е, че продуцентът трябвало да бъде жена, първата жена продуцент на мюзикъл, но малко преди премиерата през 1957 г. тя се отказала, защото се опасявала, че заради насилието публиката няма добре да възприеме постановката. И наистина, в мюзикъла от неестествена смърт умират трима от главните герои – най-напред Риф и Бернардо, после Тони. Очаквало се дори премиерата да бъде отменена. Можем да си представим, как ужасно притеснени, четиримата автори влезли заедно в една телефонна будка – тогава не е имало нито мобилни телефони, нито интернет! - за да позвънят на известния продуцент Харолд Принс и да го помолят да се притече на помощ. Той се съгласил и премиерата на „Уестсайдска история“ се състояла. Наистина първите отзиви за нетрадиционната за времето си творба не били съвсем ласкави, затова пък филмът по мюзикъла, който излязъл по екраните няколко години по-късно, превърнал „Уестсайдска история“ в световен хит. Изведнъж всички започнали да поставят „Уестсайдска история“ и нейните автори забогатели.

Прочетете цялото интервю >>>>>>>>>

 

 

 

10 октомври 2019, 19.00, Варненска опера

 

След триумфа в Опера в Летния театър тази година на "Симон Боканегра" от Джузепе Верди, отново посрещаме във Варна големия български баритон Кирил Манолов, пожънал аплодисменти с ролята на Симон Боканегра на най-престижните сцени. В ролята на Габриеле Адорно отново ще се срещнем и с тенора Иван Момиров, още един от именитите наши певци, които големият свят на операта познава. В ролята на Амелия Грималди ще дебютира солистката на Варненската опера Илина Михайлова, единствената българска певица, избрана от Хосе Карерас да пее в бенефисния му концерт тази година в София. Басовата партия, защитил великолепно на премиерата, и сега ще изпълни Евгений Станимиров

 

Солистите Кирил Манолов, Илина Михайлова, Иван Момиров и Евгений Станимиров, както и целият екип на спектакъла, начело с Маестра Николета Конти и режисьора Деян Прошев, се отнасят с особено внимание към точно този спектакъл на "Симон Боканегра". Като го посвещават на 90-годишнината от рождението на великия бас Николай Гяуров, те, заедно с всички артисти на Театрално-музикален продуцентски център Варна, дават израз на дълбоката си почит и преклонение пред неговото неповторимо певческо и актьорско майсторство.

ВИЛА СЕ Й ГОРА

3 октомври, 19.00, Основна сцена

 

Концерт българска авторска музика, на основата на автентичен български фолклор.

Режисьор Сребрина Соколова.

Участват: Габриела Георгиева – сопран, Бойка Василева – мецосопран, Алексей Енчев – гайда, Божидар Бенев – цигулка, Надежда Енчева – обой, Соси Чифчиян – пиано, Пламен Георгиев – водещ

 

МАЕСТРО ЕМИЛ ТАБАКОВ ОТКРИВА НОВИЯ СЕЗОН НА ДЪРЖАВНА ОПЕРА ВАРНА

 

 

 

 Симфоничен концерт - 1 октомври, Световен ден на музиката, 19.00

 

Симфония концертанте от Моцарт и Симфония №8 от Дворжак са представителни произведения, които са много подходящи за откриването на нов сезон.

Когато диригентът прави концертни програми, винаги се съобразява с оркестъра и аз смятам, че тези творби са подходящи за Оркестъра на Варненската опера. Репетициите показаха, че съм прав, програмата наистина много допадна на музикантите. С удоволствие работя с варненските колеги, те винаги са много отзивчиви, свирят с желание и постигат хубави резултати.

Солистите Минчо Минчев и Николай Минчев са също една гаранция за успешен концерт. Радвам се, че те можаха да намерят време в натоварения си график и приеха поканата ни.  

Празничната програма на нашия концерт би се харесала на всяка публика, вярвам и на варненската.

Пожелавам на добър час на новия 73-ти сезон на Варненската опера!

 

ЕМИЛ ТАБАКОВ

Варненската „Джоконда“ на сцената на Софийска опера и балет

Български дебют за Габриела Георгиева в ролята на Джоконда

 

14 октомври 2019, 19.00, Софийска опера и балет

 

ДЖОКОНДА

Опера от Амилкаре Понкиели. Режисьор и сценограф Кузман Попов. Диригент Григор Паликаров. Костюмограф Ася Стоименова. Хореограф Румяна Малчева. Диригент на хора Цветан Крумов. В главните роли: Габриела Георгиева – Джоконда, Бойка Василева – Сляпата, Евгений Станимиров – Алвизо, Михаела Берова – Лаура, Пламен Димитров – Барнаба, Валерий Георгиев – Енцо Грималди. Оркестър, хор и балет на Варненската опера

 

На 14 октомври от 19.00 часа Държавна опера Варна гостува на сцената на Софийска опера и балет със своята постановка на „Джоконда“, най-известната опера на Амилкаре Понкиели (1876), една от най-красивите и сложни творби в световната музикална съкровищница. Либретистът Ариго Бойто и композиторът Амилкаре Понкиели изместват акцента от главния герой в „Анджело – тиранинът на Падуа“ (драмата на Виктор Юго, чийто сюжет следва операта) върху красивата певица Джоконда. Боготворена от венецианската тълпа, но с драматична съдба, тя става жертва най-напред на интригите на шпионина Барнаба и инквизицията, а накрая принася и сама себе си в жертва. С този акт на най-висша любов Джоконда прави възможно щастието на своя любим Енцо Грималди, с друга жена, съперницата Лаура.

 

Наред със силната драматургия, интригуващото либрето, многото действащи лица и вълнуващата музика, „Джоконда“ оставя в наследство и прочутия Танц на часовете, който всички разпознават, дори без да знаят, че е написан тъкмо за тази опера, подчертава Маестро Григор Паликаров.

Режисьорът и сценографът Кузман Попов разполага „Джоконда“ в суматохата на Венецианския карнавал насред площада с известния исторически надпис, подканващ гражданите да си осигурят  покровителството на инквизицията, като й посочват грешници. Зловещо зее лъвската паст, която поглъща донесенията, обещавайки анонимност на приносителите...

 

Трагично, черно-бяло и бавно движещо се, морето присъства през цялото действие. В последната картина, като контрапункт на драматичните събития, някъде там просветлява базиликата „Санта Мария дела Салуте“. Но в крайна сметка светлините угасват. Маските са свалени. Една трагична история е разказана. Но остава морето – вечно като живота, изпълнен с контрасти. 

 

„Джоконда“ е първа постановка в историята на Варненската опера и това, наред с всичко останало, обяснява пристрастието на целия екип. Трудните певчески роли великолепно защитават солистите на Варненската опера: Бойка Василева – Сляпата, Евгений Станимиров – Алвизо, Михаела Берова – Лаура, Пламен Димитров – Барнаба, Валерий Георгиев – Енцо Грималди и др. В главната роля блести изключителното българско сопрано Габриела Георгиева, която покорява публиката с познатото си вокално и артистично майсторство. С изключителна прецизност и психологическа дълбочина тя изгражда своята прелестна Джоконда като един многопластов образ, светъл, извисен, трогателен, вълнуващ. Варненската „Джоконда“ е български дебют на оперната прима, която досега е изпълнявала тази роля само в чужбина. Публиката на „Джоконда“ в Опера в Летния театър още помни премиерата, една от кулминациите на оперното лято 2018 във Варна.

Галерия снимки:

 

МАЕСТРО МАУРИЦИО БАРБАЧИНИ ОТ МЕТРОПОЛИТЪН ОПЕРА ПРЕД ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА

МАЕСТРО МАУРИЦИО БАРБАЧИНИ ОТ МЕТРОПОЛИТЪН ОПЕРА ПРЕД ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА ЗА OPERA STUDIO – VARNA 2019 И СЪВРЕМЕННИТЕ ПЪТИЩА НА ОПЕРАТА

 

„Севилският бръснар“  - 20 септември, 11.00, 19.00, Opera Studio – Varna 2019

 

 

Маестро Барбачини, за нас е привилегия диригент от Метрополитън опера да води майсторски клас в първото Opera Studio във Варна. Каква е Вашата оценка за него?

 

Моите поздравления за чудесната идея на Варненската опера да съберете млади хора и добри оперни педагози от цял свят за майсторски класове. Участвал съм в майсторски класове и в други страни, но тук подходът е по-различен. Да подготвиш и представиш за кратко време 5 оперни заглавия, това е много впечатляващо. Още повече, че не става дума просто за обучение, а за изграждането на истински оперни спектакли с много добри оркестър и хор, със сериозно подготвени солисти. Като диригент, който от 15 години дирижира в Метрополитън опера, Чикаго, Сан Франциско и навсякъде в Америка, определено мога да кажа, че добрите критерии в оперното изкуство се задават най-напред от добрите учители и техните високи изисквания.

 

Как съдейки от Вашия опит се променя днес операта?

Светът се променя, а заедно с него и операта. Вкусът се променя, нивото за съжаление спада, хората стават по-повърхностни. Днешният свят смята Андреа Бочели за най-добрия тенор в света, а това не е вярно. 
 

 

 

ДИРИГЕНТЪТ ГАДИЕЛ ДОМБРОВНЕР ПРЕД ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА ЗА OPERA STUDIO – VARNA 2019

 

„Селска чест“ от П. Максани – 21 септември, 11.00, 19.00, Оpera Studio - Varna 2019

 

Идвате от Ерусалим във Варна...

За пръв път съм във Варна, но вече съм бил в България като участник в конкурс за диригенти. Много съм впечатлен от вашия град, от архитектурата и морето, макар че нямах много време за плаж. Репетициите в майсторския клас вървят всеки ден една след друга, първо с пиано, после с оркестър, хор и солисти, непрекъснато сме в репетиции.

 

Как изглежда отвътре тази динамична музикална вселена, говореща световния език на музиката?

Оркестърът на Варненската опера е великолепен, в хора има много хубави гласове и мисля, че заедно с нашите млади солисти ще направим добър спектакъл. Участниците в майсторския клас идват от различни краища на света, цяла група от Мексико, също от Русия, Италия, Грузия, Израел, Америка, Япония, Китай, Южна Корея.

 

Азиатците все повече покоряват света на операта...

О, да, най-вече претендентите от Южна Корея.

 

Прочетете цялото интервю тук: >>>>>>>>

 

МАЕСТРО ЛОРЕНЦО БИЗАРИ ПРЕД ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА ЗА ОПЕРАТА – ДНЕС, СЕГА И ЗАВИНАГИ

„Палячи“ - 21 септември, 11.00, 19.00, Opera Studio – Varna 2019

 

 

 

Маестро Бизари, имате вече натрупан варненски опит, след като през лятото дирижирахте премиерата на „Турандот“ в Опера в Летния театър и сега „Любовен еликсир“ в майсторските класове на Opera Studio, предстои Ви и представление на „Палячи“...

Наистина, мога да кажа, че във Варна се чувствам вече почти като у дома. Бях много впечатлен от професионализма на оркестъра, хора и солистите на Варненската опера, които вложиха най-доброто от себе си в подготовката и представянето на „Турандот“ през лятото. След тази първа среща с Варненската опера много ме зарадва поканата да водя майсторски клас в рамките на първото варненско Opera Studio. 

Как оценявате работата си с младите хора над „Любовен еликсир“?

Участниците в майсторския клас бяха много мотивирани и ентусиазирани, с огромно желание и любов подготвяха и усъвършенстваха своите интерпретации, докато се доближат до нивото на истинския Доницети. Точно това беше и нашата задача – да ги насочим към верния музикален стил, отговарящ на естетиката на съответния композитор. Високият емоционален градус по време на целия репетиционен процес и на самото представление бяха отличителен знак за нашия „Любовен еликсир“, така че приехме аплодисментите на публиката като заслужена награда. Удовлетворен от свършената работа, си стегнах куфара и тръгнах за летището. Но се оказа, че трябва да дирижирам и „Палячи“ – последния спектакъл на варненското Opera Studio 2019. Да се върна толкова бързо и отново да се потопя в познатата творческа атмосфера, станала през последните седмици част от мен, това беше приятна изненада. Отсега вярвам в успеха и на „Палячи“.  

Защо е необходима операта в XXI век?

Операта ще ни бъде необходима и ще остане актуална – днес, сега и завинаги. 
 

 

СКРЪБНА ВЕСТ

Днес 10 септември 2019 г.

ПОЧИНА

 ХРИСТО ГЕОРГИЕВ ИГНАТОВ

 Дългогодишен директор и диригент на Държавна опера - Варна    

       

 

 

Христо Игнатов завършва Държавната музикална академия в класа по оркестрово дирижиране на проф. Влади Симеонов. След завършване на висшето си образование работи като диригент на Симфоничния оркестър в Бургас, главен диригент на Оперния театър и Симфоничния оркестър в Сливен, а от 1985 година е диригент във Варненската опера.

 

 

 

 

През 1984 год. специализира при главния художествен ръководител и главен диригент на Болшой театър проф. Юрий Симонов. От 1990 год. Христо Игнатов е доцент по оперно дирижиране в Държавната музикална академия – София.

От сезон 1991/1992 г. е главен художествен ръководител и директор на Варненската опера, а от март 1999 год. е главен директор на Оперно-филхармоничното дружество, в което се преобразуват Държавната опера и Държавната филхармония във Варна.

Под неговото музикално ръководство са реализирани едни от най-успешните продукции на Варненския оперен театър – “ТУРЧИНЪТ В ИТАЛИЯ” , “ТОСКА”, “СИЛАТА НА СЪДБАТА”, “ОТЕЛО”, “ДОН КАРЛОС”, “НАБУКО”, “МАДАМ БЪТЕРФЛАЙ”, “ТУРАНДОТ”, РЕКВИЕМ – ВЕРДИ, “БОХЕМИ”, “КАРМИНА БУРАНА”, “ЕВГЕНИЙ ОНЕГИН”  и др.

Под ръководството и диригентството на Христо Игнатов ОФД – Варна е носител на награда “Варна” за успешно реализираната премиера на операта “Дон Карлос” (2002 год.)  и за постановката на сценичната кантата “Кармина Бурана” от Карл Орф (2003 год.) във Варна и в НДК – София. Както и са реализирани редица гастроли в Турция, Русия, Италия, Германия, Австрия, Швейцария, Гърция и др.

           Нека отдадем заслужено уважение към труда и постиженията на този творец и административен ръководител,отдал живота си на музиката!

СВЕТЛА МУ ПАМЕТ!

TOP