Искате ли да получавате новини от нас - за премиери, промоции и др.?

Актуални новини

Маестро Давид Хименес Карерас е диригент със световна кариера, специализирал във Виена при Карл Остерхайер и в Лондон при сър Колин Дейвис. Работи с някои от най-известните солисти и оркестри в света. Дирижирал е Виенската, Мюнхенската и Лондонската филхармония, Оркестъра на Париж и Оркестъра на Миланската скала. Племенник е на звездния тенор Хосе Карерас. На 9 август във Варна ще дирижира концерта „Испански страсти“, който включва микс от сарсуела и класически испански романси.

Музиката заема важно място в семейната Ви история. Беше ли предначертан професионалният Ви път в известна степен или сам се насочихте към кариерата на диригент?

Може би по малко и от двете. Човек не избира семейството, в което да се роди, но аз съм имал късмета да се родя в музикално семейство, израснах сред музика, майка ми свиреше на пиано, чичо ми пееше и съм сигурен, че това ми оказа много силно влияние още докато бях дете. Имаше един момент, в който започнах да уча икономика, но спрях, за да се посветя изцяло на музиката.

Как работехте заедно с чичо си Хосе Карерас, помагаше ли Ви роднинската връзка или се случваше да Ви пречи?

Работата с него винаги е била удоволствие за мен и мисля, че мога да кажа същото и от негово име. Смятам, че ключът на успешните ни професионални отношения е фактът, че винаги сме били в състояние да разделяме нещата. На сцената не сме роднини, а професионалисти. Успявахме да се насладим и на двата аспекта, докато пътувахме по света – на сцената като професионалисти, които се сработват добре, и извън сцената като семейство, което се наслаждава на ситуациите, в които попада.

 

На 29 юли 2023 г. балетната трупа на Държавна опера Варна взе участие в откриването на 39-ото издание на Международния летен фестивал в Талякоцо, Италия. Балетният състав се представи фантастично със спектакъла „Лебедово езеро“ в хореография на Сергей Бобров. Участието във фестивала е реализирано с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“.

 

 

 

 

 

 

 

„ГРАНД БАЛЕТ ГАЛА“ СЕ ОТЛАГА ЗА 7 АВГУСТ

Уважаеми почитатели на балетното изкуство,

Поради неблагоприятните климатични условия и продължаващите валежи спектакълът  „Гранд Балет Гала“ на Държавна опера Варна, обявен за днес, 27 юли, се отлага за 7 август от 21 часа, отново в Летния театър.

Закупените билети важат без заверка.

Съжаляваме за прчиненото неудобство и Ви благодарим за разбирането!

„ФАЛСТАФ“ – ЖИВОТЪТ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПО-УСМИХНАТ

Отзвук от медийната среща с екипа на „Фалстаф“ на 26 юли преди премиерата на 29 юли в Опера в Летния театър – Варна 2023 

Нина Найденова, режисьор

„Фалстаф“ е една гигантска крачка в друго пространство, уникална музика, която сама по себе си е шега, и едно послание, че животът ни може да бъде по-усмихнат, ако просто използваме тази формула. Верди и комедия са най-прекрасното съчетание, което можем да предложим на публиката в днешно време. Изключително сложно е да правиш комедия, защото първо трябва да се надсмееш на собствените си недъзи, за да можеш да отправиш този критичен поглед така, че хем да говори и да изпраща послания, хем да може да усмихне всички. Надсмиваме се над егото, над онова, което губи мярка. Всеки трябва да може да покаже собствените си недостатъци, да ги признае пред света и да върви напред. Непосредствената близост между публика и изпълнители в едно такова пространство като сцената на Летния театър е много по-голяма и много по възторжена. Вече е традиция с Варненската опера да правим заедно концепции, смели планове и да поставяме доказали се, но трудни заглавия, като обединяваме усилия, за да ги покажем на колкото се може повече публика.

Григор Паликаров, диригент

Драматургията и музикалната фактура в тази опера са доста сложни. Нина Найденова е поставила операта много музикално, с пълно съобразяване на трудността за изпълнителите и за оркестъра, така че режисьорските задачи, колкото са интересни и впечатляващи, толкова са съобразени с музиката. Верди прави един много голям мост между първите си опери и последната. Дълго време критикуват Верди, че оркестърът му представлява една голяма китара, с която се съпровождат певците, т.е. че не е достатъчно добре развит. Верди пише „Фалстаф“ в епоха, когато започват да творят по-младите композитори като Леонкавало, Маскали, Пучини. Усеща се неговото желание да надрасне това, което е писал, да не изостава, не да бъде просто модерен, а да бъде в съзвучие с времето. „Фалстаф“ драматургично и архитектонично е изграден по един съвършен начин – една опера, в която не се маха нито една нота, не се правят съкращения. Щастлив съм, че имам възможността да работя с певци на световно ниво в постановка, която е само в помощ на Вердиевата драматургия и сама по себе си е много красива и интересна. Летният театър във Варна е естествен декор и тази уникална зеленина ще се върже много добре със сценографията и режисурата. Бих поканил всеки, който още не си е купил билет, да го направи максимално бързо – ще е нещо, което си струва.

27 юли 2023, 20.30, Основна сцена

Поради нестабилното време днешният Празничен концерт по повод Овобождението на Варна, ще бъде изнесен, вместо на площада, както беше предвидено, на Основна сцена със същия начален час - 20.30. Входът е свободен.

Концертът, под диригентството на маестро Григор Паликаров, с водещи солисти на Държавна опера Варна, се осъществява с финансовата подкрепа на Община Варна. В програмата са включени арии, дуети, ансамбли и пиеси от В. А. Моцарт, Дж. Верди, Ж. Бизе, Г. Доницети, Дж. Росини, К. Сен-Санс, А. Лара, Жак Офенбах, Румен Бояджиев-син и други композитори.

Марк Фаулър е от Мелбърн, но негов дом е България. Част от екипа на Пловдивската опера от 2014 г., тенорът – ученик на Райна Кабаиванска – участва в концертни и оперни спектакли, а напоследък активно работи и като асистент-режисьор. Каузата за привличане на все по-млада публика към оперната аудитория му е особено важна. Марк е дясната ръка на режисьора Нина Найденова в постановката на „Фалстаф“ в рамките на Опера в Летния театър – Варна 2023. Ето какво споделя той пред Пламена Александрова.

- Рядкост е чужденец да говори такъв чудесен български. Личи си, че в България сте у дома си, от колко време сте тук и кое Ви задържа най-силно?

- Благодаря за милите думи, може би преувеличавате малко, не знам дали е чудесен, но се старая хората да ме разбират. Тук съм от 17 години, обичам българския език, но повече обичам как хората се смеят, когато говоря. Българите подкрепят чужденците, които опитват да говорят езика, което е фантастично. Освен семейството ми, в България ме задържа прекрасният Пловдив, където животът ми е айляче, обичам природата тук, плодородната земя, времето. 

Изключително съм поласкана от отношението на Борис Панкин към мен и му благодаря за това, че ми позволява да реализирам идеите си, а те понякога са доста щури (усмихва се). Истината е, че той е човекът, който ме предизвиква по прекрасен начин да давам още и още от самата себе си на първо място, а след това да изисквам същото и от колегите.

„Бодигард“ танцува с много емоция и както при всеки мюзикъл, така и тук, се стремя да направя нова, различна интерпретация. За мен е важно хореографиите ми да не си приличат. Ако трябва да откроя някоя от хореографиите в „Бодигард“, то това е хореографията на лостове за сцената в караоке бара, където Рейчъл изпява, най-напред под чуждо име, песента “I Have Nothing”. Поставих хорeoграфията на лостове, изобразяващи рамки на огледала, в тях виждаме две групи, които опитват да се достигнат, но не успяват. Трудоемко е, но пък се получава интересно.   

Борис Панкин събира в „Бодигард“ изявени професионалисти заедно с много млади хора, някои от които стъпват за пръв път на сцена. Те обаче са толкова отдадени и с такъв ентусиазъм искат да научат как се случват нещата, не само в хореографията, че работата с тях не ме затруднява. Точно обратното, вдъхновява ме.

Изключително съм поласкана от отношението на Борис Панкин към мен и му благодаря за това, че ми позволява да реализирам идеите си, а те понякога са доста щури (усмихва се). Истината е, че той е човекът, който ме предизвиква по прекрасен начин да давам още и още от самата себе си на първо място, а след това да изисквам същото и от колегите.

„Бодигард“ танцува с много емоция и както при всеки мюзикъл, така и тук, се стремя да направя нова, различна интерпретация. За мен е важно хореографиите ми да не си приличат. Ако трябва да откроя някоя от хореографиите в „Бодигард“, то това е хореографията на лостове за сцената в караоке бара, където Рейчъл изпява, най-напред под чуждо име, песента “I Have Nothing”. Поставих хорeoграфията на лостове, изобразяващи рамки на огледала, в тях виждаме две групи, които опитват да се достигнат, но не успяват. Трудоемко е, но пък се получава интересно.   

Борис Панкин събира в „Бодигард“ изявени професионалисти заедно с много млади хора, някои от които стъпват за пръв път на сцена. Те обаче са толкова отдадени и с такъв ентусиазъм искат да научат как се случват нещата, не само в хореографията, че работата с тях не ме затруднява. Точно обратното, вдъхновява ме.

Ролята на Ники Марон, сестрата на звездата Рейчъл Марон, е голямо предизвикателство за мен, защото като певица рядко съм се сблъсквала с актьорската професия. Сега Борис Панкин ме предизвиква в тази посока и аз съм му много благодарна за това. Образът на Ники е драматичен и труден, но в същото време и близък до всеки от нас. Кой ли не се е чувствал недооценен или не е успял да прескочи летвата, която си е поставил, или пък не е постигал големите си мечти. Като Ники аз се отказвам от любовта си, претърпявам и други сериозни лични крахове, а накрая ме убиват. За да пресъздам всичко това, разчитам на интуицията си. Следвам себе си и първото усещане, което обикновено остава най-вярно. Съобразявам се с всички указания и корекции на режисьора и съм открита за всякакви препоръки, защото искам да натрупам опит в актьорската игра. Чувствам се прекрасно в екипа на „Бодигард“ и този мюзикъл ще остане завинаги в сърцето ми.

АКТРИСАТА ОТ УЕСТ ЕНД ЛОНДОН МАНАЛ ЕЛ ФЕЙТУРИ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за участието си в мюзикъла „Бодигард“; подготовката за срещата с музиката на великата Уитни Хюстън със специален фитнес и хранителен режим; решението да научи ролята си на български, един от шестте най-трудни езика за нея и защо в България е по-хубаво от Америка; още за емоцията на момента в театъра и удоволствието да се развива като артист в екипа на „Бодигард“.

Защо харесвате музиката на Уитни Хюстън?

Израснала съм с нея, всяка песен е свързана със спомен. Но сега трябваше да науча песните ѝ за ролята на Рейчъл Марон в „Бодигард“. След като Уитни Хюстън приема ролята, Кевин Костнър я чака година и половина да се освободи за участие в продукцията. Първоначално една афроамериканка отказва ролята, след което Костнър кани Уитни да се яви на прослушването, впечатлен от последния ѝ филм. Всяка песен е свързана с нещо, което се случва в живота на Уитни, макар че не тя е писала песните. Но подборът е неин и това е от съществено значение. На мен като актриса тази роля много ми допада. Старая се да развия героинята си, макар че никой не може да се сравнява с Уитни Хюстън. Тя е като Елвис Пресли, една от световните икони. Ще звучи смешно, ако кажа, че искам да съм като нея. Така че аз не играя Уитни Хюстън, аз играя ролята на  Рейчъл Марон, която изпълняваше Уитни Хюстън.

TOP