Искате ли да получавате новини от нас - за премиери, промоции и др.?

Актуални новини

 

10 май 2019, 19.00, Варненска опера

 

"ТРАВИАТА"
Опера в три действия (4 картини) от Джузепе Верди
Либрето Франческо Мария Пиаве по романа на Александър Дюма-син “Дамата с камелиите”
Диригент Кръстин Настев
Режисьор Кузман Попов

Действащи лица и изпълнители:
ВИОЛЕТА ВАЛЕРИ - Евгения Ралчева
ФЛОРА - Марина Иванова
АНИНА - Галина Великова
АЛФРЕД ЖЕРМОН - Валерий Георгиев
ЖОРЖ ЖЕРМОН - Венцеслав Анастасов
ГАСТОН - Христо Ганевски
БАРОН ДЮФОЛ - Гео Чобанов
МАРКИЗ Д`ОБИНИ - Людмил Петров
ДОКТОР ГРЕНВИЛ - Петър Петров
ЖОЗЕФ - Анатоли Романов

 

Премиерата на „Продадена невеста“ от Б. Сметана на 7 септември 1947 г. бележи началото на творческата история на Варненската опера. Постановката е на Петър Райчев - първият прочул се в цял свят български тенор, първата ни оперна легенда, варненецът, основател на Варненската опера и нейн пръв художествен ръководител. На премиерата дирижира синът му Руслан Райчев, добавил към славата на баща си и своята. Хормайстор е Димитър Младенов, хореограф Асен Манолов, художници Асен Попов и Владимир Мисин. Първият оперен екип включва смесен хор от 32 хористи, солистичен състав от 15 певци и балетен състав от 10 балетисти.

 

РУСЛАН РАЙЧЕВ (5.05.1919 - 9.01.2006) е роден в Милано, където пее прочутият му баща Петър Райчев. Учи пиано в консерваторията "Джузепе Верди" в Милано. Завършва Виенската музикална академия с дирижиране при световноизвестния диригент Карл Бьом и пиано - при Емил фон Зауер. Начело на Софийската опера, Пловдивската филхармония и Музикалния театър е гостувал с огромен успех в Европа, САЩ, Бразилия, Мексико, Куба. Работил е с оперни звезди като Доминго, Карерас, Френи, Ричарели, Кабайе, Гяуров. Дирижирал е Виенската филхармония, Парижкия симфоничен оркестър, Ленинградската филхармония, Лондонския симфони оркестър, оркестрите на Миланската скала, Виенската Щатсопер, където е бил постоянен сътрудник, Гранд опера - Париж, Ковънт Гардън в Лондон, Щатсопер в Берлин, Болшой театър... През 1982 г. Руслан Райчев става първият българин, кавалер на Ордена за литература и изкуство на Франция. През 2000 г. получава и "Стара планина".

Прочетете повече за забележителния творчески път на Руслан Райчев, описан проникновено от големия наш оперен биограф Огнян Стамболиев:

 

РУСЛАН РАЙЧЕВ – ЕДИН БЪЛГАРСКИ ДИРИГЕНТ ОТ СВЕТОВНА КЛАСА

 

Руслан Райчев беше явление в нашата опера, а и в българската музикална култура. За разлика от повечето свои колеги, които се профилираха на „симфонични”, „оперни” и „оперетни”, той беше „универсален” – просто защото можеше всичко. Беше роден, както за театъра, така и за концертния подиум. Направи забележителна, блестяща кариера не само у нас, но и в чужбина, може би единствена по рода си и по мащабите си за български диригент досега.

Роден е на 5 май 1919, под знака на Телеца в Милано, по време на гастроли на прочутия си баща, тенорът Петър Райчев / 1887- 1960/, първият наш певец със световна слава. Като малък учи пиано при Карло Лопати и завършва детския и средния отдел на Миланската консерватория „Джузепе Верди”. 14-годишен се завръща в България с родителите си и продължава да учи пиано при проф. Панка Пелишек и проф. Андрей Стоянов. Завършва немското училище в София. През 1944 се дипломира във Виенската консерватория, където учи за диригент при проф. Лудвиг Райхвайн и междувременно е частен ученик на прочутия Карл Бьом, тогава главен диригент на Виенската Щатс опера. Скоро става и негов асистент. Продължава и уроците си по пиано – вече при последния ученик на Франц Лист Емил фон Зауер. Учи и право, завършва го, но никога не по практикува.

През пролетта на 1944 е назначен за диригент на операта в Кьонингсберг /сега Калининград/, но не се задържа за дълго и пристига в София. В Операта му поверяват балета „Бахчисарайски фонтан” на Асафиев, с който започва българската му кариера. Но скоро напуска София и през 1946 г. заминава за Варна. Там директор и режисьор е баща му. Заедно с него поставя шедьовъра на Сметана „Продадена невеста” и с премиерата й на 10 септември 1947 официално се открива Варненската народна опера. След като изнася много представления и концерти, се връща в София и става главен диригент на новооснования Държавен музикален театър. На тази сцена работи до 1950 година като поставя няколко класически оперети на Целер, Калман, Щраус-син, Офенбах. Недоволен от условията за работа в Оперетата, решава да я напусне.

 

ЛЮДМИЛ АНГЕЛОВ СВИРИ В ДЕНЯ НА ЕВРОПА ВЪВ ВАРНА

 

Симфоничен концерт, посветен на Деня на Европа

9 май 2019, 19.00, Варненска опера

 

Денят на Европа 9 май 2019 г. ще отбележим във Варна с изискан Симфоничен концерт, в който ще аплодираме брилянтния пианист, роден във Варна, Людмил Ангелов. Носител на награди от международните конкурси “Фр. Шопен” (Полша), Palm Beach (САЩ), Piano Masters (Монте Карло) и World Piano Masters Tour (Франция), популярно име на петте континента, Людмил Ангелов е признат за един от големите съвременни интерпретатори на Фредерик Шопен. Несъмнено майсторското му изпълнение на Концерт за пиано и оркестър № 1 от Шопен ще бъде истински подарък за ценителите както на Шопен, така и на Людмил Ангелов.

В този забележителен концерт варненските филхармоници ще свирят под палката на полския диригент Пьотр Сулковски. Концертмайстор е Анна Фурнаджиева. Програмата на концерта включва още Полонез из музиката към филма „Пан Тадеуш“, реж. Анджей Вайда, от Войчех Килар и Симфония № 9 „Из новия свят“ от Антонин Дворжак.

Концертът се реализира със съдействието на Полския културен институт в България.

 

ПЬОТР СУЛКОВСКИ

 

Пьотр Сулковски е генералeн и артистичен директор на филмовата академия Warmia и Masuria от 2011 г. Има голям опит като оперен диригент, бил е художествен ръководител на Оперния театър в Краков (2006-2007), както и музикален директор на Фестивала на операта „Wildwood“ в Литъл Рок, Арканзас. Съосновател на Камерната опера в Краков, заместник-директор на Хора на Полското национално радио (2008-2009), художествен ръководител на Симфоничния оркестър на Торун (2009-2011). Преподава в Музикалната академия в Краков и Музикалната академия в Бидгошч. Ръководи Оркестъра на Държавното музикално училище „Фр. Шопен“ в Краков, с който пътува във Франция. Продуцира саундтрака с музиката на Б. Чайдецки за историческите филмови сериали „The Time of Honour“. В Памплона, Испания, поставя „Кармен“ от Бизе (2010). През 2011 г. защитава докторска титла, през 2017 г. става доцент по музикални изкуства.

Член е на Програмния съвет на Радио Олщин (2012- 2016), заместник-председател на борда на Полската филхармония. Отличен е с редица награди, сред които: „Св. Джеймс“ в областта на културата (2012), „Warmia и Masuria Business Club (2013), „Най-доброто от най-доброто“ за постиженията и успехите в национален и международен мащаб, за популяризирането на Warmia и Masuria (2013), „Gloria Artis” на министъра на културата и националното наследство (2014), Warmia – Masuria statue of Pegasus (2015), Silver Cross of Merit (2016), “Feliks Nowowiejski Award” за музикално изкуство (2017).

 

ЛЮДМИЛ АНГЕЛОВ

Роден във Варна. Завършва ДМА “Проф. Панчо Владигеров”. Негови учители са Виктория Спасова, Людмила Стоянова и изключителният педагог Константин Станкович. Носител е на награди от международните конкурси “Фр. Шопен” (Полша), Palm Beach (САЩ), Piano Masters (Монте Карло) и World Piano Masters Tour (Франция).

Популярен на петте континента, Людмил Ангелов е изнасял рецитали, камерни концерти и е бил солиcт на реномирани оркестри, под палката на световноизвестни диригенти. Свирил е в Берлинската филхармония, “Музикферайн” във Виена, “Концертгебау” в Амстердам, “Плейел” и “Гаво” в Париж, ”Линкълн Сентър” в Ню-Йорк, “Ла Скала“ в Милано, “Алтеопер“ във Франкфурт, “Херкулес” в Мюнхен, BOZAR в Брюксел, KKL в Люцерн, Операта в Монте Карло, Цюрихската опера, “Аудиторио Насионал” в Мадрид, залата на Московската консерватория, Националната филхармония във Варшава, KBS в Сеул и много други. Записвал е за фирмите RСА, Gega new, Pentatone, Danacord, Non Profit Music, Toccata Classics, Hyperion, Vela Records и Virginia Records. Негов диск с творби от Шопен е удостоен от Националния Шопенов Институт във Варшава с “Grand Prix du Disque Chopin”. През 2016 британската фирма Hyperion издава звукозаписната премиера на Концерт за пиано и оркестър оп. 3 от Мориц Мошковски, записан от пианиста с Оркестъра на ВВС в Глазгоу.

Признат за един от големите съвременни интерпретатори на Шопен, Людмил Ангелов е изпълнявал многократно Интеграла на клавирното творчество на този композитор и е чест гост на най-известните Шопенови фестивали.

От 1995 г. свири с цигуларя Веско Ешкенази, с когото изнасят многобройни концерти в престижни зали. Тяхното дуо записва 4 компактдиска, като с последния компактдиск „Танго“ двамата отбелязват 20-годишната си съвместна концертна дейност. Във Варна имахме удоволствието да слушаме концерта им от националното турне, на което промотираха „Танго“.

Людмил Ангелов е носител на наградата „Аполон Токсофорос“ и член-кореспондент на Кралската Академия на изящните изкуства в Толедо. През 2011 г. е награден от Министерството на културата на Полша с медал “Gloria Artis“ за заслуги в популяризирането на полската музика по света, а през 2015 е удостоен с Голямата награда на град Варна за цялостната си дейност. Бил е артистичен директор на ММФ "Варненско лято". Преподава като почетен професор в Нов български университет, където ежегодно изнася и голям майсторски клас. Канен е за жури на международни конкурси, между които „Фр. Шопен“ във Варшава през 2010 и 2015 г.

КМЕТЪТ ИВАН ЦЕРОВ ПРЕД СВОЯ ТЕАТЪР

 

 

Един от забележителните варненски първенци, кметът Иван Церов (1857-1938), вече ще посреща зрителите пред театъра, чийто основен камък самият той полага през 1912 г., тъкмо на рождения си ден 26 март, тогава втория ден на Великден. На 25 април 2019 г. кметът на Варна Иван Порних откри Паметника на Иван Церов, разположен пред сградата на Варненския театър.

 

Роден във великотърновското село Церова кория, Иван Церов завършва Богословскотото училище към Лясковския манастир, учителства в Габрово, Свищов, Варна и родното си село. От 1890 г е инспектор към Варненското учебно окръжие, а в периода 1909 – 1912 става кмет на Варна.

 

„Когато го предлагат за кмет, Иван Церов заявява, че ще приеме при две условия: да бъде избран с пълно мнозинство и да му се даде възможност да построи театър във Варна. Помня го строг, рядко се усмихваше, но беше щедър, много инициативен и принципен. Изключително отдаден на делото за издигане на Варна като културен център.“ Това разказва внукът Иван Радославов, концертмайстор на Варненската опера, работил 32 години в театралния храм, свързан завинаги с името на именития му дядо.

 

Архивите помнят и прочувствената реч, произнесена от Иван Церов при полагането на основния камък за театралната сграда: “Днес се извършва голямо по значение и последствие събитие в хубавия ни град – полага се основният камък на градския театър. Той ще бъде онзи храм на сценичното изкуство и душевна красота, отдето да се възгласят на поколенията чистата човешка любов и правда. И в минути на радост и горчивини тук всеки ще почерпи това, що му е нужно – наслада и духовна сила.”

 

Строежът, започнат през 1912 г., по проект на един от най-големите български архитекти Никола Лазаров, се забавя заради многото последвали войни. Но през 1927 г. културната общественост го възобновява с безпрецедентна дарителска кампания, в която всеки варненец добавя по един златен лев към своя хляб, билет за кино и други подобни, за да ускори довършването на сградата. Общината тегли поредния заем и така, с любовта на един цял град, новият „Градски театъръ“, както е било изписано тогава на него, отваря врати през 1932 г.

 

Изключително ерудирана личност, Иван Церов остава в историята като далновиден политик и просветен деятел, основен дарител за изграждането на Девическата гимназия, радетел за театралното дело, литератор и преводач. Той е автор на “Христоматия по българска литература”, “Аналитичен курс по теория на словесността” и е един от първите преводачи на Островски на български език.

 

По време на неговото кметуване за първи път във Варна се заговаря за електропроводи, за водоснабдяване и канализация, изграждат се обществени сгради, прокарват се нови улици. Също за пръв път и също по по негова идея улиците получават имена на възрожденци.

 

От 2019 г., паметта за видния варненски обществен и културен деец Иван Церов, наред с улицата, носеща името му, ще съхранява и неговата статуя на площад „Независмост“. Изработена от мед и бронз от скулптора, проф. Пламен Братанов, тя се издига над обикновения човешки ръст, за да напомня, че само големите дела създават необикновените, значимите човешки съдби.Тук, в центъра на Варна, близо до неговия театър, кметът Иван Церов ще посрещне през 2021 г. и 100-годишнината от основаването на първата професионална театрална трупа във Варна.

 

 

 

СРЕБРИНА СОКОЛОВА В ДВОЙНО АМПЛОА

 

В ролята на Мег и като асистент-режисьор на „Любовта никога не умира“

 

Чувствам се късметлия да съм част от "раждането" на Варненска сцена на този шедьовър "Любовта никога не умира" - от една страна като асистент-режисьор на професор Светозар Донев и от друга като изпълнителка на една от главните роли Мег Жири.

Коя е тя? Госпожица Мег Жири е добре познатата близка приятелка на Кристин от "Фантомът на операта",  първа част. Там нейният образ не се усеща като особено разгърнат и дори трудно запомняш името й. В "Любовта никога не умира" гениалният Сър А.Л. Уебър, се "реваншира" и представя Мег в една по-различна, по-богата в характеристично и драматургично отношение, светлина.

10 години по-късно след пожара на Парижката опера, Мег е звездата на "Фантазма" - водевилен театър в Кони Айлънд, собственост на мистериозният мистър Уай. Но това е първото впечатление. Сцена след сцена, пред публиката ще се разкриват все по-дълбоки и тъмни пластове от нейния образ. За мен, като артист и като асистент - режисьор. Мег е най-пълнокръвният образ, съчетал в себе си и добро и зло, но в крайна сметка не можеш да я мразиш или отричаш, защото всичко, което прави тя, е много човешко и всеки би открил част от Мег в себе си. Много силен е финалният й монолог, който е едновременно предизвикателство, едновременно и творческо отприщване за мен като артист. Този монолог обяснява всичко и отново любовта е в основата. Тази многостранност и драматичност в образа на Мег представяме с диригента Страцимир Павлов, като търсим различни тембри, бленди и техники на звукоизвличане, в синхрон с актьорските и хореографски задачи, поставени от режисьора професор Светозар Донев и хореографа Анна Донева.

Работата ми като артист и като асистент-режисьр в една и съща продукция не е новост за мен. Практиката показва, че двете позиции прекрасно си взаимодействат. Един постановъчен процес, особено в кратки срокове, предполага много бързи решения, в синхрон с комфорта на артиста  по отношение на мизансцен, костюм или декор. Ще видите, че артистите се качват на 3.5 метра височина в действие, което не за всеки е комфортно, но целият екипът работи много професионално и всеотдайно, така че всичко се случва без излишно напрежение. Потънали сме буквално в това заглавие и музиката звучи в главите ни дори на сън. Всеки преживява свой личен момент чрез нея, защото любовта никога не умира - тя е в основата, първопричината и следствието от действията на героите и в крайна сметка на всички нас.

 

ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА

Съвместен проект с ММФ „Варненско лято“

Предпремиера на XX Великденски музикален фестивал

23, 24, 25 април 2019, 19.00, Основна сцена

 

Мюзикъл от АНАДРЮ ЛОЙД УЕБЪР
Постановка СВЕТОЗАР ДОНЕВ
Диригент СТРАЦИМИР ПАВЛОВ
Хореография АННА ДОНЕВА
Сценография и костюми НЕЛА СТОЯНОВА
Асистент режисьор СРЕБРИНА СОКОЛОВА
Диригент на хора ЦВЕТАН КРУМОВ

Действащи лица и изпълнители:
ФАНТОМЪТ - Пламен Долапчиев (23, 25.04.2019), Момчил Караиванов (24.04.2019)
КРИСТИН - Илина Михайлова (23, 25.04), Лилия Илиева (24.04)
МЕГ - Сребрина Соколова (23, 24.04), Калина Жекова (25.04)
РАУЛ - Нейчо Петров - Реджи (23, 25.04), Велин Михайлов (24.04) 
ЖИРИ - Миглена Страдалска (23, 24.04), Вяра Железова (25.04) 
ГУСТАВ - Кристиян Славеев (23, 25.04), Белла Петрова (24.04), Николай Бояджиев 
ГАНГЪЛ - Илко Захариев (23.04), Людмил Петров (24, 25.04)
СКУЕЛЧ - Николай Димитров (23, 25.04), Лев Караван (24.04)
ФЛЕК - Милена Захариева (23, 25.04) Лиляна Кондова (24.04)
АНСАМБЪЛ: Марила Гьонги, Моника Стоянова, Милена Захариева, Лили Кондова, Филипа Руженова, Мартин Киров, Борислав Донев, Илко Захариев.
Концертмайстор Анна Фурнаджиева
Помощник режисьори: Елиана Атанасова, Лора Карагьозова
Репетитор на балета: Гергана Георгиева - Караиванова
Корепетитори: Руслан Павлов, Веселина Маринова, Жанета Бенун, Димитър Фурнаджиев

 

БИЛЕТИ:
Online в Еventim.bg чрез услугата Print@Home:
http://www.eventim.bg/bg/bileti/tmpc-varna-21/promo.html
Каса ТМПЦ, пл. „Независимост“ 1, пон-пет 9.00-20.00, почивка 13.30-14.30; съб 10.00-19.00, почивка 13.30-14.30; нед 11.00-16.00, без прекъсване; тел. 052 665 022; Заявки: тел. 052 665 051, 052 665 020,www.tmpcvarna.com
Каса ФКЦ - всеки ден 10.00-21.00, почивка 14.00-14.30, 16.30-17.30, тел. 052 685 214

 

Прочетете още:

ТЪРСИМ ВЪВ ВИЗИЯТА НА СПЕКТАКЪЛА СИМВОЛИКАТА НА ЛЮБОВТА

НЕЙЧО ПЕТРОВ – РЕДЖИ ЗА ГЕРОЯ СИ РАУЛ - НОСИТЕЛ НА КОНФЛИКТА В „ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА“

МУЗИКАТА В "ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА" ДЕЙСТВА КАТО ХИПНОЗА

 

ОТ ВЕЛИКДЕН ДО ГЕРГЬОВДЕН

 

Майска промоция за театър и опера

 

Билет за двама на цена от 15 лв за всички спектакли през месец май на Драматичен театър "Стоян Бъчваров" и Държавна опера Варна може да закупите от касата на Театрално-музикален продуцентски център Варна.

 

Промоцията е валидна само за периода от 27.04 до 6.05.2019 г. вкл.

 

Каса ТМПЦ Варна, пл. „Независимост“ 1

 

Работно време по празниците:

 

26.04, пет и 28.04, нед, 1.05, ср и 6.05, пон - почивни дни

27.04, съб и 29.04, пон - 10.00-18.00, с почивка 13.30-14.30

 

Работно време в останалите дни:

 

пон-пет 9.00-20.00, почивка 13.30-14.30; съб 10.00-19.00, почивка 13.30-14.30; нед 11.00-16.00, без прекъсване; тел. 052 665 022;

ДОКАТО ИМА ЛЮБОВ, НЯМА ДА ИМА КРАЙ И СВЕТЪТ

 

ЛИЛИЯ ИЛИЕВА  ЗА СВОЯТА ГЕРОИНЯ КРИСТИН В „ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА“

 

24 април 2019, 19.00, Основна сцена

Лилия Илиева 

Музиката на „Любовта никога не умира“ е завладяла всички, сигурно и теб.

Един от ранните ми детски спомен е как стоя пред телевизора и се възхищавам на една красива какичка, която пее прекрасна песен. Тогава се роди мечтата ми, когато порасна да стана като нея и да пея като нея. Години по-късно разбрах, че съм била запленена от музиката във „Фантомът на операта“ от А. Л. Уебър. И ето сега детската ми мечта се сбъдва, аз пея Кристин в „Любовта никога не умира“, втората част от „Фантомът на операта“. Няма как да не съм щастлива. Музиката просто влиза в теб, въвлича те в един по-възвишен свят. Това сякаш е музика, писана за мен и убедена съм, че така се чувстват всички в нашия екип.

Лилия ИлиеваКак изграждаш образа на твоята героиня?

Кристин е дълбок и многопластов образ. От „Фантомът на операта“ разбираме, че тя е останала още като дете без родители и единствената й утеха е музиката. Намирайки във Фантома своя покровител, своя ментор и учител по музика, тя не е съвсем сигурна дали той е реален човек или нейният ангел на музиката. Фантомът сбъдва мечтата й да стане голяма певица и оттук нататък нейният образ става все по-сложен. Кристин никога не свиква с  мисълта, че Фантомът е загинал по време на пожара в Парижката опера и дълбоко в себе си продължава да го обича, дори когато се омъжва за Раул. Но Раул, който от благороден и влюбен партньор се превръща в раздразнителени груб съпруг, я разочарова и тя е принудена да прави компромиси. Разривът между семейния дълг и неугасналата любов към възкръсналия Фантом стига своя апогей, когато тя е поканена да пее в театъра на Фантома в Америка.

Как Кристин израства в тази борба със самата себе си?

Нежна и лесно ранима, Кристин не е безхарактерна, нито примирена, но когато обстоятелствата я принуждават, тя избира любовта, взема вярното решение и признава на Фантома, че Густав е негово дете. Всъщност това нейно признание е катарзисно не само за нея, а също за Фантома и като че ли още повече за Раул.

Защо любовта никога не умира?

Докато има любов, няма да има край и светът.

Прочетете още:

СРЕБРИНА СОКОЛОВА В ДВОЙНО АМПЛОА

НЕЙЧО ПЕТРОВ – РЕДЖИ ЗА ГЕРОЯ СИ РАУЛ - НОСИТЕЛ НА КОНФЛИКТА В „ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА“

МУЗИКАТА В "ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА" ДЕЙСТВА КАТО ХИПНОЗА

ЗА ПРЪВ ПЪТ В БЪЛГАРИЯ„ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА“ - АПОТЕОЗ НА ОПЕРАТА ПРЕЗ МЮЗИКЪЛА

ТЪРСИМ ВЪВ ВИЗИЯТА НА СПЕКТАКЪЛА СИМВОЛИКАТА НА ЛЮБОВТА

УЕБЪР ЩЕДРО КОМПЕНСИРА МЕГ

ЛЮБОВТА Е ВСИЧКО 

УЕБЪР ЩЕДРО КОМПЕНСИРА МЕГ

 

КАЛИНА ЖЕКОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своята героиня Мег в „Любовта никога не умира“ от А. Л. Уебър

 

Калина Жекова

 

24, 25 април, 19.00, Основна сцена

 

Как се чувстваш в „Любовта никога не умира“?

Изключително благодарна съм да бъда част от екипа на “Любовта никога не умира” и нямам търпение да се превъплътя в ролята на Мег Жири. Интересно е как за разлика от първата част, където Мег не търпи особено развитие като образ, тук Андрю Лойд Уебър щедро я компенсира.

Интересно ти беше да опознаеш Мег...

В “Любовта никога не умира” най-голяма трансформация преживяват Раул и Мег. За съжаление за Мег това развитие далеч не е в позитивна посока,  а за мен като артист беше огромно предизвикателство да вляза в нейния образ, тъй като досега не съм имала възможност да играя роля, в която от позитивен и наивен персонаж стигам до такава дълбока драматичност.

Може би именно затова ми е любима финалната й сцена, в която тя, отхвърлена от Фантома, се опитва да убие себе си и неговия син, но улучва Кристин. Тази неочаквана развръзка, наситена с драматизъм и емоции, намира ярък израз в музиката. За мен в музикално отношение този мюзикъл е съвършен.

Ти беше и една от котките във варненската постановка на „Котки“ от Уебър...

Това е второто ми уебърово заглавие, след участието ми в “Котки”. Беше ми много интересно да открия приликите и разликите, както и самото развитие на композитора. Невероятно е как „Любовта никога не умира“ прилича на съвременна опера, в която композиторътрисува с музиката образи, емоции и картини, като същевременно преплита толкова много стилове.

Калина ЖековаЕдно от любимите ми неща в творчеството на Уебър е тъкмоначинът, по който музиката води действието и рисува сюжета на цялото произведение. В “Любовта никога не умира”, според мен, Уебър е постигнал най-добрия синхрон между сюжет и композиция.

Магнетичното заглавие на този мюзикъл предопределя сякаш въздействието му...

Музиката е толкова завладяваща, че едва ли има човек, на когото тя да не повлияе. Самите ние по време на репетиционния процес често сдържахме сълзите си, така че нямам търпение да покажем на варненската публика този спектакъл, в който целият ни екип вложи толкова много любов. Защото както още заглавието го казва, любовта никога не умира!

 

 

Прочетете още:

СРЕБРИНА СОКОЛОВА В ДВОЙНО АМПЛОА

НЕЙЧО ПЕТРОВ – РЕДЖИ ЗА ГЕРОЯ СИ РАУЛ - НОСИТЕЛ НА КОНФЛИКТА В „ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА“

МУЗИКАТА В "ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА" ДЕЙСТВА КАТО ХИПНОЗА

ЗА ПРЪВ ПЪТ В БЪЛГАРИЯ„ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА“ - АПОТЕОЗ НА ОПЕРАТА ПРЕЗ МЮЗИКЪЛА

ТЪРСИМ ВЪВ ВИЗИЯТА НА СПЕКТАКЪЛА СИМВОЛИКАТА НА ЛЮБОВТА

ЛЮБОВТА Е ВСИЧКО

ДОКАТО ИМА ЛЮБОВ, НЯМА ДА ИМА КРАЙ И СВЕТЪТ

ЛЮБОВТА Е ВСИЧКО

 

ВЕЛИН МИХАЙЛОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своя герой Раул в „Любовта никога не умира“

24 април 2019, 19.00, Основна сцена

 

Велин МихайловМузиката на „Любовта никога не умира“ близка ли е до теб?

Това е първият мюзикъл, който ми въздейства толкова силно. Тук Сър Андрю Лойд Уебър наистина е надминал себе си. Музиката ме кара да настръхвам и е пълно с момент, които ме разплакват.

С какво те привлича Раул?

Раул е много интересен образ. За първи път ще играя толкова тежък герой. Ако в първата част “Фантомът на операта“, той е красив благородник, усмихнат, сърдечен и влюбен, то тук, в „Любовта никога не умира“ той е в безизходица. Изиграл парите си по казината, изпил всичкото пиене на света, един пример за човек на дъното.

В кой момент усещаш най-силно характера му?

Тъй като съм окрилен и влюбен и всичко около мен е любов, най-силният момент за мен е, когато Раул осъзнава истината и се променя в името на любовта. Той разкрива сърцето си на Кристин, но за жалост твърде късно.

Раул и Фантомът, кой кого превъзхожда?

Раул и Фантомът са в много тежка борба един с друг. Раул е надъхан, но в същото време се страхува от Фантома. Борбата е безпощадна, защото истината излиза наяве и на карта са заложени любовта и семейството. Имено затова борбата е на живот и смърт, а това е много повече от стремежа да доминираш над някого.

Защо любота никога не умира?

Защото любовта е всичко. Любовта променя животи,както промени и моя живот. Любовта никога няма да умре!

 

Прочетете още:

СРЕБРИНА СОКОЛОВА В ДВОЙНО АМПЛОА

НЕЙЧО ПЕТРОВ – РЕДЖИ ЗА ГЕРОЯ СИ РАУЛ - НОСИТЕЛ НА КОНФЛИКТА В „ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА“

МУЗИКАТА В "ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА" ДЕЙСТВА КАТО ХИПНОЗА

ЗА ПРЪВ ПЪТ В БЪЛГАРИЯ„ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА“ - АПОТЕОЗ НА ОПЕРАТА ПРЕЗ МЮЗИКЪЛА

 ТЪРСИМ ВЪВ ВИЗИЯТА НА СПЕКТАКЪЛА СИМВОЛИКАТА НА ЛЮБОВТА

ДОКАТО ИМА ЛЮБОВ, НЯМА ДА ИМА КРАЙ И СВЕТЪТ

УЕБЪР ЩЕДРО КОМПЕНСИРА МЕГ

 

ТЪРСИМ ВЪВ ВИЗИЯТА НА СПЕКТАКЪЛА СИМВОЛИКАТА НА ЛЮБОВТА

 

НЕЛА СТОЯНОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за сценографията и костюмите на „Любовта никога не умира“

 

Любовта никога не умираКакво означава за теб работата над „Любовта никога не умира“?

„Любовта никога не умира“ е втората постановка, в която работя с проф.Светозар Донев. И в двата случая основна тема е любовта, но „Любовта никога не умира“ е изключително силно и разтърсващо заглавие. Самото действие, а и финалът са много въздействащи и всички сме невероятно въодушевени от тази последна  творба на Андрю Лойд Уебър.

Как зрителят ще влезе в атмосферата на мюзикъла?

10 години след „Фантомът на операта“, чийто сюжет се развива в Париж,  героите в „Любовта никога не умира“ заминават отвъд окена и аз се опитвам с декора да покажа точно това, да пренеса зрителя отвъд океана. В сценографията използвам един основен елемент – фара, който присъства и в Луна парк, фантазма на Фантома, неговия водевилен театър. Със система от завеси и драперии,заедно с маските,подчертаваммистичността на случващото се. Празничното внушение е весело, цирково, но и обгърнато с мистерия.

Как твоите костюми говорят за героите?

Винаги, когато създавам костюми, тръгвам от въображението си, но после променям доста неща, в заивисимост от артистите, които ще носят костюмите. Всеки артист привнася нещо от себе сикакто в образа, така и в костюма.Три великолепни и много различни като натюрел певици, Илина Михайлова, Лилия Илиева и Мария Павлова,се превъплъщават в образа на Кристин и за мен е много интересно как те пречупват характера на героинята през своята индивидуалност. А Кристин е сложен образ. Тя е нашата звезда, тя трябва да бъде царствена и феерична, едно  чисто създание, вдъхновение за фантома.Освен тези черти, тя излъчва и особена дистанцираност, резултат от дълбоко спотаените чувства, които носи в себе си. Кристин не е забравила преживяното с Фантома и не е преставала да го обича, но във времето, когато го е смятала за мъртъв, вече се епосветила на любовта си към Раул, а и на любовта към сина си.

Любовта никога не умираКакви материи използваш?

Използвам разнообразни материи и материали, като на костюмите за водевилните артисти придавам по-спектаклов вид. Независимо, че в подобни случаи обикновено доминира червеният цвят, азпредпочитам да съм по-обрана. Концентрирам се върху контраста между черното и бялото, подсказващ категоричността на сблъсъка. С проф. Светозар Донев искаме нашия прочит да е по-изчистен, по-стилизиран,затова търсим във визията на спектакъла символиката на любовта и срещата между тези двама души отново след 10 години.  Надявам се зрителите да видят този наш замисъл, реализиран на сцената.

По определен принцип ли подхождаш към костюмографските задачи или всеки път е различно?

Обожавам работата си. Подходът ми всеки път е един и същ. Най-напред се запознавам максимално добре с всякаква информация, свързана със заглавието, прибирам я в съзнанието си и я оставям там да отлежи. След време идеите сами започват да валят и тогава се заемам да скицирам костюмите. Обикновено правя много скици, така беше и с „Любовта никога не умира“.

Как решаваш кои скици да отхвърлиш?

Изчистих почти60 % от направените скици за „Любовта никога не умира.Отхвърлям тези, които смятам, че ще разсейват зрителя от основната идея. Принципът е да се фокусираме върху една идея и последователно да я изведем. Важно е да разкажем добре една история, без самоцелно да пускаме разни костюми. Например сюжетната линия с цирковите артисти позволява да се вкарат много персонажи,които могат да обогатят, но и да разводнят посланието. В това отношение се водя и от идеята на режисьора, с който непрекъснато разговаряме за това кое е съществено и кое не.

Защо трябва да се гледа „Любовта никога не умира“?

Заради фантастичната музика, страхотните артисти, точния режисьорски прочит и защото всички искаме да се убедим, че любовта никога не умира.

 

 

 

 

 

Прочетете още:

СРЕБРИНА СОКОЛОВА В ДВОЙНО АМПЛОА

НЕЙЧО ПЕТРОВ – РЕДЖИ ЗА ГЕРОЯ СИ РАУЛ - НОСИТЕЛ НА КОНФЛИКТА В „ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА“

МУЗИКАТА В "ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА" ДЕЙСТВА КАТО ХИПНОЗА

ЗА ПРЪВ ПЪТ В БЪЛГАРИЯ„ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА“ - АПОТЕОЗ НА ОПЕРАТА ПРЕЗ МЮЗИКЪЛА

 

 

 

20% ОТСТЪПКА за МЕЖДУНАРОДНИЯ ДЕН на КНИГАТА

 

23 април - 23 май 2019

Специална промоция, по повод Международния ден на книгата 23 април 2019, предлагат Театрално-музикален продуцентски център Варна, ДТ "Стоян Бъчваров"§ Държавна опера Варна и книжарница 'Сиела" в МОЛ "Делта Планет".

Срещу всеки закупен билет за опера и театър от касата на ТМПЦ Варна, пл."Независимост" 1, зрителите ще получат талон за 20 % отстъпка за книгите и всички стоки на кн. "Сиела", която се намира в новия варненски МОЛ "Делта Планет".

 

Промоцията е валидна за периода 23.04.2019 - 23.05.2019

 

Каса ТМПЦ, пл. „Независимост“ 1, пон-пет 9.00-20.00, почивка 13.30-14.30; съб 10.00-19.00, почивка 13.30-14.30; нед 11.00-16.00, без прекъсване; тел. 052 665 022; Заявки: тел. 052 665 051, 052 665 020

TOP