РЕЖИСЬОРКАТА УРСУЛА ХОРНЕР пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за пристрастието си към „Хофманови разкази“ и варненската постановка; за богатството на гласове и тембри; защо осветлението е душата на постановката и какви са различията в светлинния дизайн за закрита и открита сцена

16 октомври 2021, 19.00, Основна сцена, Държавна опера Варна

Първо представление след премиерата на Опера в Летния театър 2021

„Хофманови разкази“ от Жак Офенбах, дир. Павел Балев, реж. Урсула Хорнер - Австрия, светлинен дизайн Васил Лисичов, сценография Мария Ветероска, костюмография Мария Пупучевска – РС Македония, дир. на хора Цветан Крумов, солисти, оркестър и хор на Държавна опера Варна

ДАВИДЕ ЛА БОЛЛИТА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за работата си като Артистичен консултант на Държавна опера Варна, печелившата стратегия, осъществените и някои бъдещи проекти, какво харесва в българите и защо живее до Римските терми във Варна.

Зад бравурната Карузо Гала, с която започна XII Опера в Летния театър 2021, стои Артистичният консултант на Държавна опера Варна от 2018 година Давиде Ла Боллита, един от прочутата музикална фамилия на тенора Фабио Армилиато и диригента Марко Армилиато. Давиде, колко станаха вече варненските ти проекти?

Не съм ги смятал, защото след като завърши даден проект, продължавам да работя за следващия и не остава време за сметки. Първият проект, който ми идва наум, е „Recital CanTango“ от световното турне на Фабио Армилиато. Успешни бяха също „Звездите на италианското белканто“ с Дария Масиеро и Карло Коломбара, под диригентството на Марко Боеми, мултимедийният концерт „4 х 4. Четири сезона с четирима композитори", изявени солисти и маестра Джанна Фрата, концертът "Четирима италиански тенори" и т.н. Още са пресни емоциите около участието ни преди няколко дни в ММФ „Елена Теодорини“ в Румъния с балета "Дон Кихот" и премиерната продукция от тази година „Вълшебната флейта“, колаборация между Държавна опера Варна и Оперния театър в Крайова.

Благодарение на теб чухме за пръв път Карло Коломбара, Дария Масиеро, Фабио Армилиато, Сузана Бранкини, Анджело Фиоре, Мария Комарова, Елена Роси...

Да не забравим големия пианист Фабрицио Моката, който направи тук световната премиера на своята „Песен за Варна“.

Каква е печелившата ти стратегия, когато уговаряш гастроли на артистите, чиито изяви менажираш?

Работя от години с различни артисти, които добре ме познават и ми вярват. Представям Варненската опера в най-добра светлина и когато дойдат тук, те сами се убеждават в правотата на думите ми. Нещо повече, всички без изключение искат отново да се върнат във Варна. Приемам това като оценка за работата ми, която може да бъде успешна, само ако се гради на базата на взаимно уважение и доверие.

Младото италианско сопрано с български произход с първа награда и награда на Държавна опера Варна от конкурса в Болоня 

 „Травиата“ - 22 юли 2021, 21.00, Опера в Летния театър – Варна 2021, е второто заглавие от „Верди Хеттрик“ на Държавна опера Варна („Риголето“ – премиера 20 юли, „Травиата“ – 22 юли и „Трубадур“ – 24 юли), посветен на 120 години от кончината на великия композитор 

Младото италианско сопрано с български произход Kристин Арсенова е родена във Верона през 1995 г., завършва оперно пеене в Музикалния институт Mater Sanremo, специализира 2 години в E.F. Dall'Abaco в класа на проф. Паола Форнасари-Пати. Участва в Masterclass на Ренато Брузон и в конкурса Città di Garda“, в който печели първа награда. В Музикалния фестивал „Тори дел Бенако“ изпълнява в „Кармен“ ролята на Микаела и в „Сватбата на Фигаро“ ролята на Сузана. Във Верона дебютира като Церлина в „Дон Жуан“ и като Мадмоазел Жувено в „Адриана Лекуврьор“. Финалист на международното състезание „Riccardo Zandonai“ в Рива дел Гарда 2019. Завършва майсторския клас на Бруно де Симоне, усъвършенствайки белкантовия си репертоар.

Печели първа награда в Международен вокален конкурс в Болоня 2019, в който е отличена и с покана за участие във водеща роля на Държавна опера Варна. През септември 2019 е избрана от Райна Кабаиванска сред участниците в нейния XIX Международен майсторски клас в София. 

През 2020 е избрана от фондация Pavarotti, с която активно си сътрудничи. Участва в „Pavarotti & Friends”, по повод 13-та годишнина от смъртта на великия тенор. Пее в летните концерти на къщата музей „Павароти“ „Buongiorno a Casa Pavarotti“. От 2020 участва в Болонския оперен фестивал.

На 22 юли в XII издание на Опера в Летния театър - Варна 2021 Кристин Арсенова ще дебютира в ролята на Виолета от „Травиата“, продукция на Държавна опера Варна, дир. Григор Паликаров, реж. Кузман Попов. „Травиата“ е второто заглавие от Верди Хеттрик 2021: оперите „Риголето“, „Травиата“ и „Трубадур“, с които оперният театър във Варна отбелязва  120 години от кончината на Джузепе Верди.

Младото италианско сопрано с български произход с първа награда и награда на Държавна опера Варна от конкурса в Болоня

 „Травиата“ - 22 юли 2021, 21.00, Опера в Летния театър – Варна 2021, е второто заглавие от „Верди Хеттрик“ на Държавна опера Варна („Риголето“ – премиера 20 юли, „Травиата“ – 22 юли и „Трубадур“ – 24 юли), посветен на 120 години от кончината на великия композитор

Младото италианско сопрано с български произход Kристин Арсенова е родена във Верона през 1995 г., завършва оперно пеене в Музикалния институт Mater Sanremo, специализира 2 години в E.F. Dall'Abaco в класа на проф. Паола Форнасари-Пати. Участва в Masterclass на Ренато Брузон и в конкурса Città di Garda“, в който печели първа награда. В Музикалния фестивал „Тори дел Бенако“ изпълнява в „Кармен“ ролята на Микаела и в „Сватбата на Фигаро“ ролята на Сузана. Във Верона дебютира като Церлина в „Дон Жуан“ и като Мадмоазел Жувено в „Адриана Лекуврьор“. Финалист на международното състезание „Riccardo Zandonai“ в Рива дел Гарда 2019. Завършва майсторския клас на Бруно де Симоне, усъвършенствайки белкантовия си репертоар.

Печели първа награда в Международен вокален конкурс в Болоня 2019, в който е отличена и с покана за участие във водеща роля на Държавна опера Варна. През септември 2019 е избрана от Райна Кабаиванска сред участниците в нейния XIX Международен майсторски клас в София. 

През 2020 е избрана от фондация Pavarotti, с която активно си сътрудничи. Участва в „Pavarotti & Friends”, по повод 13-та годишнина от смъртта на великия тенор. Пее в летните концерти на къщата музей „Павароти“ „Buongiorno a Casa Pavarotti“. От 2020 участва в Болонския оперен фестивал.

На 22 юли в XII издание на Опера в Летния театър - Варна 2021 Кристин Арсенова ще дебютира в ролята на Виолета от „Травиата“, продукция на Държавна опера Варна, дир. Григор Паликаров, реж. Кузман Попов. „Травиата“ е второто заглавие от Верди Хеттрик 2021: оперите „Риголето“, „Травиата“ и „Трубадур“, с които оперният театър във Варна отбелязва  120 години от кончината на Джузепе Верди.

МАПИНГ СПЕЦИАЛИСТЪТ ТОДОР ТОДОРОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за спецификата на видеомапинга и ролята му в сценичните изкуства, живите картини и връзката им с останалите елементи от постановката, баланса между дигиталните технологии и живото изкуство, защо е добре режисьорите да разбират от мапинг и защо театрите неглижират проблема с обучението на мапинг специалисти; за „Риголето“ и първия видео мапинг в оперна постановка в най-новата история на Варненската опера

Поздравления най-напред за интересния видеомапинг, с който представяте атрактивно историята на Варненския драматичен театър в юбилейния спектакъл „100!“

Благодаря. Режисьорът Боян Иванов има голяма заслуга за това. Той е онези режисьори, които познават материята и знаят какво точно да поискат за мапинга. С него съм работил в постановки за възрастни на Държавен куклен театър Варна. Там беше и първият ми сблъсък с театъра през 2014 година в неговите „Мълчаливи предания“. За видеомапинга си в „Мълчаливи предания“ получих Наградата за видео и компютърна анимация на Международния фестивал „Златният делфин“ и „Икар“ за ярка и въздействаща образност – нова категория, която Съюзът на артистите в България трябваше да измисли заради нашия спектакъл.

Какви са предимствата на мапинга, който навлиза все повече в сценичните изкуства?

Той обогатява средата. Мапингът е още едно изразно средство, което допълва сценографията, костюмите, актьорската игра. Разнообразява атмосферата и създава модерна визия, прави по-жив спектакъла. И мултимедията и мапингът са прожекции на изображения, но при видеомапинга влизаш вътре в самата картина и тя става жива, може да реагира на музика, реплики, състояния. Видеомапингът не е просто картина, а жива картина. По този начин той кореспондира с различни елементи от постановката и това създава много повече усещания. За съжаление голяма част от режисьорите не са запознати с детайлите на видеомапинга като елемент от спектакъла. Липсват им технически познания, затова често се случва те да искат от нас по-тривиални неща.

РЕЖИСЬОРКАТА СРЕБРИНА СОКОЛОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своя прочит на „Риголето“ от Джузепе Верди; за маската и знаците, които тя носи, за смисъла на мапинга и агентите на съдбата, които за пръв път се появяват в новата постановка на Държавна опера Варна. Премиера на Опера в Летния театър и ММФ „Варненско лято“ на 20 юли 2021.

Първата самостоятелна оперна постановка за Сребрина Соколова е „Риголето“ - операта, която мнозина, дори самият Верди, смятат за най-хубавата му творба. Висок старт за теб.

Благодарна съм на г-жа Даниела Димова и на Варненската опера за този наистина висок старт. Опера с невероятна музика, прекрасна драматургия, благодатна от гледна точка на режисурата, в „Риголето“ няма случайни неща. Да си спомним и онзи известен коментар на вердиевите съвременници след премиерата на „Аида“: „Да, хубава е „Аида“, но не е като „Риголето“.

След прекрасната версия на дългогодишния ни главен режисьор Кузман Попов, новата постановка носи духа на нашата съвременност. Още в началото, когато започнах да работя по „Риголето“, реших, че основната тема, която ще засегна, е за маската. Маската, която всеки един си слага пред обществото и която го прави част от това общество, но доколко тази маска е част от самите нас... Знак ли е за нашата отрицателна същност, дали ни променя или може би дори ни изражда... И ако сме се примирили с маската, ако сме я приели, макар и да не е толкова близка до същността ни, какви са последствията... Всичко това искаме да разкажем с нашия „Риголето“. Защото „Риголето“ е не само заглавието, а историята на Риголето, който е приел да бъде шут. Под маската на шута той ежедневно става свидетел на неща, които той самият отрича. Риголето има други ценности и ревниво ги пази. Тази идея е дадена чрез действието, мизансцена, сценографията, костюмите, мапинга – навсякъде проличава  двойствеността на героя. Противоречието води в крайна сметка до огромната трагедия на Риголето, който става причина за убийството на дъщеря си. С нашия прочит ние не съдим никого, не казваме, че Риголето е прав или че греши, просто разказваме историята и оставяме всеки сам да направи своите изводи.

ИВАН МОМИРОВ 25 ГОДИНИ НА СЦЕНАТА

Тенорът ИВАН МОМИРОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за Варна като пристан в траекторията на живота му, за Френската гимназия и френската опера „Хофманови разкази“, за дълбочинността и многоликостта на творбата, заложените в образа на поета Хофман послания и щастието да изработи партията с диригент като Павел Балев, за оперните върхове, театрите по света и Варненската опера   

„Достоен наследник на Корели и Павароти“, както те нарича италианската критика, ти би могъл навсякъде да отбележиш 25-годишния си творчески път, но избра Варна, защо?

Защото Варна за мен е пристан в траекторията ми. Редно е да споделя с почит и благодарност моите 25 години на сцена с хората, чрез които съм направил първия си досег с важните неща в моя живот. И сега, когато смея да се надявам, съм не само пораснал, но в някаква степен израснал, бих искал да направя този жест към себе си и към варненската публика, която винаги ме е подкрепяла и зареждала. Това са моето семейство, дългогодишните ми приятели, учители, съучениците ми от у-ще „Климент Охридски“ и Френската гимназия. На сърце ми е да изживея този миг с тях, защото те са значима част от пътя ми дотук.

МАЕСТРО ПАВЕЛ БАЛЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за първата постановка в кариерата си на „Хофманови разкази“ от Жак Офенбах, премиера на Опера в Летния театър и ММФ „Варненско лято на 14 юли 2021. За сложния пъзел на сюжета и драматургията, фрагментарността и бързата смяна на темпа, персонажи и ситуации; за страстта, гъкавостта и убедителността на Иван Момиров в ролята на главния герой, поета Хофман; за механичната кукла Олимпия, мистичността, горчивината и притегателната сила на вселените Хофман и Офенбах; за любовта като движеща сила на твореца и разбира се за прочутата Баркарола; кой свят в крайна сметка е по-истински – реалният или измисленият...

Маестро МАКСИМ ЕШКЕНАЗИ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за отговорността към прочутото име на своя музикален род, преодоляването на жанровите граници в премиерния концерт за новия албум на Михаела Филева „Ин§Ян“ и предисторията със Сталин на „Фестивална увертюра“от Шостакович. За баланса между Ин и Ян и песента „Опора“, цигулковото соло и лукса, който диригентът Максим Ешкенази си позволява. За нивото, от което музиката става от първо лице и още...   

Ако приемем, че имената не са случайни, Вие изглежда подхождате към всичко с максимална отдаденост – на макс, както се казва на сленг. Защо го правите?

Ами за да си оправдая името, нямам друг избор. Щом съм се родил с такова име, трябва да правя всичко на макс (смее се).

Може да бъдете „заподозрян“ и в склонност към буквата М, ако съдим по Вашите сценични партньорки – Михаела Филева, Михаела Маринова...

Мила Георгиева.

Ето виждате ли....

Явно има нещо значимо в тази 13-та буква от азбуката (смее се). Разбира се, главният фактор, по който избирам хората, с които работя, е колко са добри като професионалисти. Щастлив съм, че досега съм работил само с най-добрите.

Костюмографът ПЕТЪР МИТЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за агресията към дрехата на хипикултурата и театрално изведените костюми в „Коса“ (1 юли 2021); за огледалото, в което трябва да виждаш не себе си, а героя; за съвременната визия и идеята за другост, както и за необходимостта изкуството да се интерпретира, а не да се повтаря 

Толкова цветни, разнообразни и щастливи изглеждат хипитата в твоите костюми...

Наистина в „Коса“ прави впечатление най-вече хипарската група, известна и от едноименния филм на Милош Форман. Хората, които са гледали филма, имат своята представа, но ние правим друга, по-театрална интерпретация. Костюмите са изведени театрално, в театъра имаме този лукс, да ползваме някаква условност. В този смисъл аз интерпретирам темата за хипи в театъра, а не в киното. С нашите костюми не може да излезеш на улицата, те са пригодени за сцена. Изхождам от идеята за хипикултурата, която е контракултура, включително и като отношение, като агресия към дрехата. В този смисъл моето отношение към дрехата съвпада с отношението на героите в „Коса“ към дрехата.