„УЕСТСАЙДСКА ИСТОРИЯ“ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ДИРИГЕНТА КРЪСТИН НАСТЕВ

Създадена на Четвъртък, 05 Декември 2019 19:40

6 декември 2019, 19.00, Основна сцена

Преди предстоящата, трета среща с „Уестсайдска история“, след премиерните спектакли на мюзикъла във Варна и на фестивала „Елена Теодорини“ в Румъния, е любопитно да научим как оценява работата в екипа Маестро Кръстин Настев, диригент-постановчик на мюзикъла, заедно с Маестро Александър Фрай.

Когато за една нова постановка са събрани талантливи и можещи артисти, работният процес протича някак неусетно. Хубавото е, че нашият екип във Варненската опера е международен и да направим мюзикъла на английски език беше преодолимо предизвикателсво. За щастие всички артисти на сцената прегърнаха идеята да се въплътят в определените им роли безрезервно и да покажат най-доброто от себе си. Затова и спектаклите, които направихме, бяха на необходимото ниво. В историята на Тони, Мария и техните приятели вложихме много любов, амбиция и иновативни идеи, които ще продължим да отстояваме и развиваме.

Как се свири мюзикъл, в сравнение, примерно, с опера?

Според всички световни източници „Уестсайдска история“ се определя като първият Бродуейски образец в стил симфо–джаз (в характерния за епохата на 50-те години Cool jazz). Самият жанр на мюзикъла позволява по-свободни операции, а при операта свободата не е въможна. Легендарните първи изпълнители на мюзикъла (1957) са Каръл Лоурънс в ролята на Мария, Лари Кърт – Тони и Чита Ривера – Анита. Смятам, че когато е писал творбата, Бърнстейн е мислил все пак за школувани оперни гласове. Неслучайно оперните звезди Хосе Карерас и Кири Те Канава участват в студиен запис на мюзикъла под неговото диригентство (1985).

При „Уестсайдска история“ няма определен начин на звукоизвличане. Но трябва да се има предвид, че основната разлика между мюзикъла и операта се състои не само в гласовете, а и в състава на акомпанимента, т.е какви инструменти съпътстват солистите. Но това е друга, по-специфична тема, която изисква отделен анализ.

Какво целиш да постигнеш в музикалната интерпретация на оркестъра?

Появата в „Уестсайдска история“ на нетипични за класическия оркестър инструменти, като електрическа китара, електрическо пиано, барабани, саксофон донасят екзотика в звука. Търся едно звуково общение с другите инструменти и постигането на нетрадиционен звук, който обаче да съответства на композиторските идеи, т.е. да бъдем в новото време, но с композиторските похвати на Бърнстейн.

Твоите лични вълнения около „Уестсайдска история“...

Сюжетът е много човешки, много истински и няма как да не вълнува. Именно сюжетът е разълнувал и самия композитор, за да се заеме със създаването на този шедьовър на музикалния театър. Лично мен ме докосват много неща в „Уестсайдска история“ – от историите на персонажите и играта на моите колеги до чисто диригентските задачи, които мюзикълът поставя.

За мен „Уестсайдска история“ е истинско предизвикателство – да научиш балета да пее и певците да танцуват е наистина трудна задача. И ако съдим по възторжените реакции на публиката, ние се справяме много добре. Стремежът ни е с всяко следващо представление да ставаме все по-добри. С тази мисъл ще поднесем „Уестсайдска история“ и на 6 декември. Това ще бъде нашият подарък за варненската публика на Никулден. 

Интервю на Виолета Тончева

Фотография Росен Донев

Още по темата : 

АРТИСТИЧНИТЕ ЛИЦА НА МИЛЕНА ЗАХАРИЕВА

 http://operavarna.com/index.php/bg/novini/interviews/2664-interviu-s-milena-zaharieva

МАРИЯ ПАВЛОВА ЗА МАРИЯ ОТ „УЕСТСАЙДСКА ИСТОРИЯ“

 http://operavarna.com/index.php/bg/novini/interviews/2665-interviu-s-maria-pavlova