Илина Михайлова: Обожавам всички качества на Норина

Това е роля, която Ви пасва като ръкавица, подхожда силно на сценичната Ви енергия. Има ли все пак предизвикателства в партията на Норина, къде е спецификата на образа?

Това е една много обичана от мен роля, с нея спечелих конкурс в Комо, където наградата беше да пееш в „Дон Паскуале“ в четири големи италиански театъра. С Норина съм се срещнала още преди 20 години и от пръв поглед се влюбих в този персонаж – толкова женствена, толкова хитра, енергична и романтична. Доницети го е написал прекрасно – една жена ще мине през всички препятствия, ако е решила да се бори за своята любов.

Драматични или комични сюжети посреща с по-голям ентусиазъм съвременната оперна публика?

Съвременната публика има различни нужди, но съм забелязала, че след комедия всички излизат от салона усмихнати, въодушевени, заредени с весели емоции. Разбира се, не можем да отречем шедьоврите с драматичен край, но комедия може би се прави по-трудно. Трудно е да останеш сериозен, докато разиграваш смешни шеги, така че в актьорски план бих казала, че е по-лесно да пресъздадеш трагедия, отколкото комедия.

Комедията на пръв поглед е „по-лека“ за пеене. Така ли е в действителност или напротив?

Комедията на пръв поглед наистина звучи и изглежда по-леко, тъй като и самата техника на пеене трябва да бъде по-бравурна, има повече пасажи, гами, височини, стакати, което публиката отразява като феерично пеене. Това изобщо не значи, че за артиста е по-лесно. Напротив, трябва да има много концентрация, всички вокални трудности да са толкова добре овладяни, че наистина у хората да остава усещане за лекота. Комедията всъщност е труден артистичен и вокален опит, който ние артистите трябва да покажем по най-добрия начин.

 

Кои качества на героинята харесвате и към кои се отнасяте критично?

Обожавам всички качества на Норина, чувствам я толкова близка до мен, защото аз и в живота съм доста енергичен, позитивен и креативен човек, а когато се наложи, навън излиза и цялата страст на персонажа. Написана е гениално.

Съпружеската ви двойка се пренася и на сцената в този сюжет. Лесно ли се сработвате с Деян, или се случва да имате разногласия около изпълненията? Репетирате ли дуетите си вкъщи?

С Деян е винаги изключително забавно да работя, защото той е артист с много, много опит, с характер и с много ясни виждания как трябва да бъде изигран неговият персонаж. Тези виждания невинаги се припокриват с моите. Имаме ситуации, в които аз казвам „пробвай така“, той не е съгласен, весело е. Работим заедно, аз като пианист винаги му помагам във всички роли, които е учил досега. Мога нескромно да кажа, че аз съм му корепетитор. Той също ми помага вокално, артистично. Познаваме се от деца и до ден днешен учим заедно, искаме всеки ден да бъдем по-добри и по-различни и съм изключително щастлива, че можем да си партнираме на сцената в точно тези роли.

В днешно време интрига като тази в „Дон Паскуале“ би ли могла да завърши с хепиенд?

Смятам, че да. За любовта няма възраст и цифри, важно е само да имаш късмета да срещнеш душата, в която да се припознаеш, и да се съгласите двамата заедно да вървите по тази прекрасна пътечка, наречена живот. Аз финала на операта вече съм го реализирала, този Дон Паскуале е мой любим от 23 години на сцената и в живота.

TOP