РОМЕО И ЖУЛИЕТА ОТ УЕСТ САЙД

 

 

 

 

 

 

Режисьорът КРИС КАТЕНА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за особеностите на мюзикъла „Уестсайдска история“ и работата си над варненската постановка

 

 

 

 

 

24, 25 октомври 2019, 19.00, Основна сцена. „Уестсайдска история“ - Премиера на Държавна опера Варна, 73-ти творчески сезон (2019-2020). Мюзикъл от Ленард Бърнстейн. Концепция Джером Робинс. Либрето Артър Лорънс.Текст на песните Стивън Зондхайм. Режисьор Антониу Замфир. Асистент режисьор Крис Катена. Диригент постановчик Александър Фрай (Alexander Frey) (24.10), Кръстин Настев (25.10). Сценография и костюми Нела Стоянова. Хореография Надя Димокова.

 

 

 

 

 

Интересът към „Уестсайдска история“, вдъхновена от шедьовъра на Шекспир „Ромео и Жулиета“, не престава, откакто мюзикълът на Ленард Бърнстейн се поставя за пръв път на Бродуей (1959). Едноименният филм на Джером Робинс с Натали Ууд печели 10 награди „Оскар“ и 3 награди „Златен глобус“ (1961). Филмът, получил статут на културно наследство, се съхранява в Националния филмов регистър към Библиотеката на Конгреса на САЩ (1997). Съвсем наскоро и Стивън Спилбърг завърши своята „Уестсайдска история“, първия си филм по мюзикъл, с латино актьори в главните роли, премиерата се очаква през 2020.

 

 

 

След толкова много прочити, какво искате Вие да кажете с варненската постановка на „Уестсайдска история“?

 

 

 

Искам публиката да разбере, че това не е просто мюзикъл, каквито са повечето творби в този жанр. И това е така, защото говорим за любовна история по „Ромео и Жулиета“, но в модерен вариант. Не ни занимават враждуващите фамилии Монтеки и Капулети, а съперничеството между двете нюйоркски банди „Акулите“ – бели американци и „Ракетите“ – пуерторикански имигранти. Пламналата любов между Мария и Тони, представители на двете етно групировки, усилва напрежението и обрича връзката на влюбените. Ние навлизаме много дълбоко в този сюжет и правим дисекция на съвременното общество. Показваме гледните точки на различните култури и етноси, които съжителстват в големия град и разкриваме лицата на дискриминацията в днешни дни. Ето защо „Уестсайдска история“ не бива да се възприема като обикновено развлечение, а като послание. Посланието да бъдем толерантни, да отхвърляме всякаква дискриминация, да не злоупотребяваме със своите права и да зачитаме правата на другите, различните от нас.

 

 

 

Как мотивирате артистите да следват режисьорската концепция?

 

 

 

Насърчавам участниците да бъдат активни партьори и винаги очаквам от тях нови идеи. За мен е важно да разбера какъв човек стои срещу мен и как се отнася към образа, който трябва да изгради. Творческата задача на режисьора е именно тази – да персонализира героя чрез артиста и да го насочи към вярното пресъздаване на образа. Артистът ще се справи съобразно способностите си и много често се случва той да поднесе много по-вълнуващи решения от тези на режисьора. Затова аз се доверявам на артистите, а тук във Варна се натъкнах на невероятни таланти, някои от тях са просто блестящи. Щастлив съм да работя с тях. Чувствам се като човек, който вижда своята рожба, вижда резултата от своя труд.

 

 

 

Държите артистите в „Уестсайдска история“ да съответстват по възраст на своите персонажи. Това е предимство, но може да бъде и недостатък...

 

 

 

Към цялото интервю