French (FR) 
English (UK) 
БЪЛГАРСКИ
ИМАХ ЩАСТИЕТО ДА РАБОТЯ С ИЗКЛЮЧИТЕЛНАТА ВЕРА НЕМИРОВА В НЮРНБЕРГ
- Създадена на Сряда, 03 Ноември 2021 08:23
ДАНИЕЛ ЙОВКОВ от ТМПЦ Варна пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за ангажимента си като консултант светлинен дизайнер в постановката на операта „Кармен“ от Бизе на режисьорката Вера Немирова в Нюрнбергския държавен театър
Неотдавна се върна от специализация като светлинен дизайнер в Държавния театър Нюрнберг (Staatstheater Nuernberg), разкажи как стана.
Искам най-напред да благодаря на Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, като мой работодател и на режисьорката Вера Немирова, които направиха възможна тази моя специализация в Германия. След като за пръв път се докоснах до творческия свят на Вера Немирова във варненската постановка „Графиня Марица“, тя ме покани да бъда консултант светлинен дизайнер за нейната постановка на операта „Кармен“ в Нюрнберг, Германия. За мен беше прекрасна възможност и истинско щастие да работя за изключителната Вера Немирова в Нюрнберг. Времето, което прекарах там от 12 септември до 3 октомври тази година, бе наситено с много впечатления, научих нови неща, натрупах опит, който ще ми бъде полезен.
Какво те впечатли най-много в Нюрнбергския театър?
Най-много ме впечатли мащабът. Построен в периода 1901 - 1905 г., театърът е разгънат на голяма площ в две обособени сгради – едната за оперни, другата за театрални представления, с топла връзка между тях. За да го обиколиш, ще са нужни десетина и повече минути. Разполага със 7 етажа от ниво партер нагоре и 4 подземни етажа. Най-голямата от седемте главни репетиционни зали се намира на 2 км от театъра и заема площ, може би колкото Метро във Варна. Има различни ателиета - художествено, дърводелско, железарско, тапицерско, шивашко и т.н. Много се впечатлих от това, че в главната репетиционна зала се работи с декор в мащаб 1:1, изработен от картон, т.е. артистите репетират в същата среда, както ще бъде на истинската сцена.
Ние във Варна се радвахме отдалеч на прекрасните отзиви за премиерата на „Кармен“ и режисурата на Вера Немирова, която вече е постоянен гост-режисьор на Държавна опера Варна. Какъв беше твоят принос за успеха на "Кармен?
Премиерата беше удивителна, с 10-минутни овации, които няма скоро да забравя. Всичко започна оттам, че още с пристигането ми връчиха договора като консултант светлинен дизайнер, дадоха ми и работно облекло, заедно с графика на репетициите. По принцип репетициите там са разграфени за 3 месеца напред до излизането на премиерата. Трябваше бързо да навляза в спецификата на работата. Светлинният дизайнер Кай Лучак вече беше направил своите решения предимно с Tageslicht (дневно осветление). Аз предложих на Вера да включим във второ и четвърто действие многоцветно осветление и за моя радост предложението ми бе прието. Цялата сценография е основана на концепцията за театър в театъра и специално във второ действие, където сред останките от срутения театър, се развива сюжетът с работничките от цигарената фабрика, аз миксирах различни цветове, докато се получи един интересен цикламен нюанс, който според мен открои сполучливо идеята за сцена на сцената.
Изглежда бързо си се адаптирал към новите обстоятелства и хора?
Да, от самото начало ме посрещнаха гостоприемно, лесно създадох нови запознанства. Общувахме на английски, понякога дори на руски език. Вера Немирова и майка й Соня Немирова, която беше неин сътрудник в постановката, ме подкрепяха във всичко, за което съм безкрайно благодарен. Много ми е мъчно, че по-късно Соня си отиде от този свят... В Нюрнберг се сприятелих с поляка Тадеуш Шленкир, който изпълняваше ролята на Дон Хозе, той пък се оказа ученик на Калуди Калудов, когото познавам от малък, беше наш съсед.
Твоето семейство, свързано с театъра, изглежда е предопределило бъдещето ти.
Има нещо такова. Баща ми Мартин Йовков е бил осветител в Драматичния театър, майка ми Красимира Йовкова е била гардеробиерка, леля ми Ева е дългогодишна касиерка и дори баба ми е работила в театъра. А големият български писател и драматург Йордан Йовков ми е прачичо, родословното ни дърво е изложено в Добричкия музей. Аз съм израсъл във Варненския театър и с него са свързани много от спомените ми.
Завърших Механотехникума във Варна със специалност компютърна техника и технологии и след като участвах като осветител в честванията за 150-годишнината на Капитан Петко войвода, твърдо реших, че ще се занимавам с театрално осветление. Първият ми ангажимент беше в театралната постановка „Маратонците правят почетна обиколка“, след това дойде дебютът ми в операта „Джоконда“. Първоначално режисьорът Кузман Попов, светла му памет, не ми гласуваше доверие, бил съм много млад, но впоследствие беше доволен от работата ми. И така от 2018 г. – най-напред на граждански договор, после на половин щат и сега съм вече на редовен щат в Театрално-музикален продуцентски център Варна.
Продължаваш семейната традиция, а оттук нататък какво следва?
Разчитам да продължа образованието си като светлинен дизайнер в чужбина, може би в Мюнхен.
Повече за постановката на Вера Немирова „Кармен“ в Stаatstheater Nuernberg вижте тук: