Радостина Николаева: Имам сантимент към Дездемона

Радостина Николаева: Имам сантимент към Дездемона

 

Интервю на Виолета Тончева с Радостина Николаева - Дездемона в премиерата на „Отело” в Опера в Летния театър – Варна 2014

В премиерния спектакъл на „Отело” от Джузепе Верди на 2 август от 21 часа в Опера в Летния театър партньори на примата на Софийска опера и балет Радостина Николаева ще бъдат известният италиански тенор Франческо Медда в коронната му роля на Отело, Пламен Димитров, солист на Държавна опера Варна, ще бъде Яго, а Жером Били от Франция – Касио. Диригент-постановчик на съвместната продукция между Държавна опера Варна и оперните театри във френските градове Лимож и Реймс е Стефано Сегедони – Италия, режисьор-постановчик е Емануел Кордолиани – Франция. Френски почерк носят сценографските решения на  Алис Лалуа и Емили Руа, както и костюмите на Жули Скобелцин. Диригент на хора Стефан Бояджиев. 

Радостина Николаева - Дездемона
Радвам се, че отново ще Ви аплодираме в Опера в Летния театър, Радостина! Да започнем разговора оттам, че някои Ваши колега не обичат да пеят на открита сцена, макар че през лятото операта все по-често излиза навън. Как е при Вас?

Щастлива съм, че след „Набуко” и „Бал с маски” отново гостувам на Варна в Опера в Летния театър. Пеенето на открито затруднява в известна степен певеца, но от друга страна го провокира да се активизира и максимално да използва вокалната техника аподжио.

Тя изисква, знаете, диафрагмено дишане, задържане на въздуха и контрол на гласа, с други думи - от позицията на времето и опита си певецът трябва да покаже целия си капацитет. В този смисъл за мен е особено приятно, след прекъсване от 9 години, да пресъздам отново Дездемона.

Нейният образ ме провокира да се вгледам в собствения си житейски и творчески опит. Някогашната ми представа за Дездемона сега се видоизменя и за доизграждам образа, добавяйки нови и нови щрихи към него.

Дездемона очевидно заема особено място във Вашия репертоар?

Трагичната развръзка в „Отело” е причинена от злощастната, не на място оказала се, везана кърпичка на Дездемона, но днес подобен аксесоар не е актуален, респективно няма как да събуди ревност у съвременния Отело...

Не допусках, че има начин да се погледне с чувство за хумор на „Отело”. Но да, права сте. От друга страна, ако не кърпичка, със сигурност коварният Яго ще намери какви ли не други поводи, за да събуди ревността на Отело. Във всички епохи такива перфектни манипулатори като Яго намират начин да стъпчат любовта и да се възползват от нея.

Имам сантимент към нея. През 2005 г., още като начинаеща певица, пях Дездемона за пръв път и още си спомням вълнението и амбицията да се справя, да се харесам непременно на публиката. Веднага след премиерата на софийска сцена, гастролирахме с „Отело” в един съвсем нов театър в Япония. Бях омагьосана от толкова много неща едновременно - от фантастичната акустика на залата, от екзотиката на страната, която виждах за пръв път, от начина, по който публиката ни прие. Това е част от общото ми усещане за Дездемона.

Дездемона безспорно е идеализиран, но дали е силен образ?

Радостина Николаева - ДездемонаВ хода на действието Дездемона наистина е по-малко застъпена като образ. Но нейната сила е заложена предварително в смелостта й да пренебрегне кастовите порядки във Венецианския двор, да се омъжи тайно за мавъра Отело, който въпреки че е главнокомандващ на флота, все пак си остава различен, при това не само заради цвета на кожата. Дездемона следва любимия по пътя на военния му дълг чак до остров Кипър и въобще тя отстоява през цялото време любовта си. Тази последователност я прави силна. Отело и Дездемона, подобно на Ромео и Жулиета, Тристан и Изолда и т.н. са от онези велики любовни двойки в изкуството, които отразяват различни аспекти на привличането между мъжа и жената. 

„Отело” на Верди и „Отело” на Шекспир са равностойни величини. Какво е за Радостина Николаева да пее в такъв шедьовър като „Отело”?

Верди пея винаги с голямо удоволствие, а женските образи, които той създава в края на кариерата си, са особено притегателни. В „Отело”, както и във „Фалстаф”, Верди е по-различен. Построяването на музиката минава в друг мащаб, следва се непрекъсната мелодическа линия, в която драматургията и пеенето се преплитат, за да упражнят своято ярко въздействие върху зрителя.

Как възприемате успеха?

Успехът е нещо временно. Излизането ми на сцена, особено в началото,  беше свързано с голямо вълнение. Старая се да трансформирам емоцията, така че да дам най-доброто от себе си. Излезеш ли на сцената, трябва да забравиш себе си и да се превърнеш в героя. Да преобърнеш вълнението си в позитивна енергия, като се изолираш от всякакви странични пречки и се концентрираш в себе си.

Добре ли се чувствате в екипа на Варненския „Отело”?

Определено. С диригента Стефано Сегедони се работи много приятно, той знае какво иска и как да проведе музикалната линия. Очарована съм от подхода на режисьорката Емануел Кордолиани, който търси синтеза между вокализирането и театралното превъплъщение. С Пламен Димитров сме си партнирали на сцената на Софийска опера и балет, също във Велико Търново в „Сцена на вековете”. С италианския тенор Франческо Медда се срещам за пръв път. Впечатлена съм от професионализма му, откритостта за общуване и ведрия му характер. Забавно беше да открием, че двамата сме родени в един и същи ден – 10 юни и това сходство няма как да не се отрази положително на нашето сценично партньорство. С други думи, обещаваме на Опера в Летния театър един хубав спектакъл.

Варна, 29 юли 2014

 

Радостина Николаева - сопран

Радостина Николаева

 

Радостина Николаева е родена в Русе (1974), завършва Музикалното училище „Веселин Стоянов” в родния си град (1994) и оперно пеене в НМА „Проф. Панчо Владигеров” (2001), усъвършенства се в майсторския клас на Анна Томова-Синтова (2006).

Дебютира на сцената на Русенската опера с ролята на Дона Елвира в „Дон Жуан” от Моцарт (1998), спечелва конкурс за солистка на Софийска опера и балет (2003),с което започва блестящата й кариера като първо сопрано в най-престижния наш оперен театър.

 

Богатият й репертоар включва централните сопранови партии в шедьоврите на оперната класика Лиу в „Турандот” и Амелия в „Бал с маски” от Верди, Ана Болейн в „Ана Болейн” от Доницети, Микаела в „Кармен” от Бизе, Дездемона в „Отело”, Виолета в Травиата” и „Аида” в „Аида” от  Верди, Мими в „Бохеми” от Пучини, Неда в „Палячи” от Леонкавало, Земфира в „Алеко” от Рахманинов, Антония в „Хофманови разкази” от Офенбах и още много други.

 

Гастролира в оперни спектакли и фестивали в Германия, Швейцария, Холандия, Япония, Русия и други страни, както и на сцените на всички български оперни театри.

 

Примата има в биографията си много отличия, сред които награди от националния конкурс „Проф. Христо Бръмбаров” (2001), международния конкурс за млади оперни певци „Борис Христов” (2004), международния конкурс „Ottavio Ziino" (2005).
Печели и двете най-високи награди - Първа награда и Награда на публиката на международния конкурс "Premio Spiros Argiris  9 Concorso Internazionale per Giovani Cantanti Lirici" (2008).

 

Прочетете повече: