Посланичката на Република Франция в Република България, Флоранс Робин, проведе приятелска среща с директора на Театрално-музикален продуцентски център Варна, Даниела Димова. Като домакин тя благодари за посещението на високата гостенка, накратко я запозна с историята на театралната сграда и представи своята мениджърска политика за развитие на сценичните изкуства в актуалната COVID ситуация. Нейно превъзходителство отправи поздравления за решимостта в ТМПЦ да се поддържа жива връзката с публиката, в условията на COVID. „В тези трудни за всички нас времена, ние сме длъжни да покажем, колко съществено е значението на културния сектор“, подчерта г-жа Робин.

В София, на 31 октомври 2020 година, след инфаркт, почина голямата българска оперна певица Ваня Кокошарова. Тя е един от забележителните  сопранови гласове на оперния театър във Варна от средата на миналия век. Публиката дълго говори за нейните сценични изяви, колегите й солисти, хористи и музиканти помнят красотата, таланта и отдадеността й на изкуството.

На кратка церемония преди Симфоничния концерт на 30 октомври, Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, предложи на публиката да почете с минута мълчание, а след това и с аплодисменти паметта на починалия предния ден главен режисьор, оформил облика на Варненската опера за няколко десетилетия, Кузман Попов.

Блиц интервю на ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА

Маестро, Вашите концерти с ансамбъл „Софийски солисти“ във Варна винаги са голямо събитие, несъмнено такъв ще бъде и предстоящият Ви концерт с Оркестъра на Варненската опера, пред който сякаш заставате по-рядко...

Така се случва наистина. То се дължи на моята заетост със „Софийски солисти“, защото с ансамбъла водим много интензивен живот и аз съм сам, така че не мога да отделям дълго време за други състави. Но във всеки случай това не е първият ми концерт с Оркестъра на Варненската опера, поне 5 концерта съм правил с него през последните 15 години.

Защо сега се спряхте в програмата на Концерт за цигулка и оркестър в ре мажор, оп. 78 от Йоханес Брамс и на Симфония в ре минор от Цезар Франк?

Това са знакови произведения за края на XX век. Брамсoвият Концерт за цигулка и оркестър е може би един от петте най-значими концерта за този инструмент, който се отличава с характерния, динамичен, романтичен и красив стил на Брамс, който в същото време е мъжествен и суров.

Противопоставянето му със Симфонията на Цезар Франк идва от френския вкус, наситен с много изящество и артистизъм. Любопитно е, че Цезар Франк става световноизвестен със своите органови произведения, обаче в края на живота си изведнъж се обръща към оркестъра, като че ли да попълни празнотите. Наистина органът е голям инструмент с много регистри, има всичко, което свири оркестъра, но това, което му липсва, е човешкото присъствие с духовите инструменти, струнните инструменти. Ето как симфонията изведнъж се оказва върхът на романтичния изказ, на чувствителността, на индивидуалността.

В този смисъл ми се видя интересно да направя съпоставка между двама съвременници в един и същ концерт. Съревнование между Брамс и Франк, между германци и французи.

Избрахте за солист варненец, концертмайстор на Вашия ансамбъл „Софийски солисти“. Какви качества притежава Стоимен Пеев?

Да, освен наш концертмайстор, той е водач и на цигулките в квартет „София“ при Софийската филхармония. От моя гледна точка Стоимен Пеев е много млад, много енергичен, много здрав цигулар, изключително прецизен и точен, сърцат и с невероятна психика.

На мен ми се искаше варненци да видят своя съгражданин как се е развил в годините. Той е завършил във Варна Музикалнтото училище, след това Музикалната академия в София, усъвършенствал се е в много курсове и майсторски класове. И за времето, откакто го познавам, почти 10 години, той постигна невероятно развитие.

Стоимен подготви специално за случая Концерт за цигулка и оркестър на Брамс, така че варненци могат да добавят към листата на бляскавите си музиканти още един.

ПРОФ. ПЛАМЕН ДЖУРОВ е завършил Музикалната академия в София с три специалности: пиано – при проф. Мара Балсамова; дирижиране – при проф. Константин Илиев и композиция – при проф. Марин Големинов. Още като студент става лауреат на националния конкурс «Св. Обретенов» и председател на Кабинета на младия композитор при СБК.

През 1976 г. става диригент на Плевенската филхармония в продължение на шест години. В този период той осъществява поредица премиери на български и чужди композитори и започва да изнася музикално-образователни концерт пред млади слушатели – ученици и студенти. Част от тази просветителска дейност с различни състави се излъчва от Националната телевизия в 24 серии – “Музика, време, личности”.

След това работи в системата на ДО “Музика” като зам. и генерален директор и секретар на СБК. Същевременно гастролира в български и чужди оркестри, между които са Филхармонията в Мексико, симфоничните оркестри в Хавана, Фленсбург, Сараево, Алжир, Скопие и Ленинградската филхармония.

От 1988 г. се изявява непрекъснато със “Софийски солисти”. Всяка година организира десетки концерти на ансамбъла в София и страната, открива и разработва нови акустични пространства за публични концерти. Заедно със “Софийски солисти” е дирижирал стотици концерти в над 30 държави от Европа, Северна Америка, Япония и Република Корея.

Проф. Пламен Джуров е носител на поредица награди за композиция и дирижиране. Сред многобройните му радио и телевизионни записи (над 300) са поредица първи изпълнения на български и чужди автори. Изестни звукозаписващи фирми (Denon, Victor, ABC, Labal Records и други) са издали интеграли на клавирните концерти на Й. С. Бах, интегрална панорама на литература за китара и оркестър, други над 20 компакт-диска под диригентството на проф. Джуров. На него се дължат поредица премиерни изпълнения на чужди и български композитори и първи прояви с оркестър на млади български дарования.

От 2009 г., със съдействието на Столичната община, е един от активните организатори на Международния конкурс по композиция «София» за който са написани над 140 нови произведения. Като композитор, той е насочен предимно към инструменталните жанрове. Негови произведения като Sonata for Piano (1975 г.); Elegy for Orchestra (1980 г.); Toccata for Orchestra (1982 г.); Fantasia for Orchestra (1985 г.); Four Ballads, Cadenza for saxophone and Violine (1994 г) са изпълнявани и записвани в редица чужди държави.

Пламен Джуров е професор по дирижиране в НМА „Панчо Владигеров” в София. Негови студенти и специализанти работят в различни градове на света. Развива активна обществена дейност в областта на музикалното изкуство и културното строителство. Често пъти е търсен като експерт по проблеми на музикалното изкуство от държавни и общински структури. След 1990 г. той е от учредителите на поредица нестопански организации, свързани с българското музикално наследство – фондациите «Борис Христов», «Панчо Владигеров», «Петко Стайнов», «Софийски музикални седмици», «Международен балетен конкурс», както и «Музикаутор». Бил е и председател на Творческия съвет на Програма «Култура» на Столичната община. Проф. Пламен Джуров е почетен гражданин на София.

Наградата на Държавна опера Варна, изящна статуетка от специално синьо стъкло, изобразяваща крилете на феникс, е изработена със съдействието на НПО „Варна Дизайн Форум”, с председател проф. д-р арх. Росица Никифорова, по проект на младия варненски архитект Христо Топчиев.

Продължавайки традицията на българските награди в областта на музикалните и танцови изкуства КРИСТАЛНА ЛИРА на СБМТД, с наградата КРИСТАЛЕН ФЕНИКС от 2015 г. се удостояват институции и личности, подкрепили с дейността и високите си постижения в областта на изкуството творческия живот на Държавна опера Варна.

Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, ще връчи наградите КРИСТАЛЕН ФЕНИКС 2020 на кратка церемония преди Симфоничния концерт с диригент Маестро Пламен Джуров на 30 октомври, 19.00, Основна сцена.

Професионално признание за РАДОСЛАВА БООР

Авторът на новата визуална идентичност на Театрално-музикален продуцентски център Варна Радослава Боор, е поканена да представи варненския си проект в третото издание на фестивала „Мелба на живо“ (20 -21.10.2020). Този интересен онлайн формат артикулира съвременния дизайн, с идеите, детайлите и процесите, които стоят зад реализацията на оригинални дизайнерски решения. Качественото смесване на различни сфери на дизайна и съвкупността от силни идеи с потенциал за промяна и развитие на средата са сред основните изисквания към проектите, които участват във фестивала.

Oпера, оперета, мюзикъл са жанровете, които присътстват трайно в репертоара на Държавна опера Варна, така че какво по-естествено от това и трите жанра да влязат в един концерт. Три в едно – с тази идея диригентът Ганчо Ганчев обединява усилията на солистите, оркестъра и хора на оперния театър в едно искрящо музикално послание.

Зрителите ще имат удоволствието да чуят първокласните солисти на Варненската опера Венцеслав Анастасов, Бойка Василева, Иво Йорданов, Ирина Жекова, Валерий Георгиев, Димитринка Райчева, Силвия Ангелова. Но не само това - за своите изяви те са избрали любимите си арии от коронни роли, които са им донесли признание и неведнъж са вдигали публиката на крака.

12 октомври, 19.00, Основна сцена

„Царицата на чардаша“, неоспоримата Царица на оперетите, е харесвана заради красивите мелодии, чардашовите ритми, виенския валс, чувството за хумор и разбира се заради любовта. Голямата любов, която никога не се забравя.

Спектакълът е възстановка на прочутата сценична версия на незабравимия Видин Даскалов (1929-2001). Истинска оперетна звезда за поколения българи, Видин Даскалов беше не само най-добрият Бони, но и режисьорът, реализирал най-успешната и най-дълголетна постановка на „Царицата на чардаша“ през 1996 г. А Александът Мутафчийски, варненецът, който наследи от Видин титлата на най-добрия Бони и на свой ред се превърна в звезда на Националния музикален театър, възстанови оригиналната постановка на Видин Даскалов в целия й блясък.

Днес, под диригентството на Цветан Крумов, ще аплодираме „Царицата на чардаша“, в изпълнение на Мария Павлова – Щаси, Пламен Долапчиев – Едвин, Велин Михайлов – другия обичан от варненската публика Бони и Лилия Илиева – Силва. В този великолепен екип с "Царицата на чардаша" са още: Людмил Петров – Фери Бачи, Бойка Василева – Цецилия, Владислав Владимиров - Вайлерсхайм, Закар Гостанян – Ронсдорф, Пламен Георгиев – Мишка и Анатоли Романов – Нотариус Киш.

Под палката на маестро Емил Табаков мащабното изпълнение на „Кармина Бурана“ беше извикано на два биса под буря от аплодисменти в Зала 1 на Фестивалния комплекс

Минчо Минчев, Людмил Ангелов, Роман Федчук и Цветелина Василева са сред звездите в октомврийската програма.

Варненската опера се готви за Зала 1 на НДК, където ще гастролира на 14 октомври с феноменалния мюзикъл „Чаплин“ и на 25 октомври със зрелищната опера „Турандот“ с Цветелина Василева и Иван Момиров под палката на маестро Найден Тодоров

В истинско тържество на музиката се превърна официалното откриване на 74-тия сезон на Държавна опера – Варна, на 7 октомври в Зала 1 на Фестивалния и конгресен център. Маестро Емил Табаков изведе на изключително високо ниво съвместното музициране на оркестъра и хора на Държавна опера - Варна, смесения хор на БНР с диригент Любомира Александрова и хора на Варненската детско-юношеска опера с диригент Ганчо Ганчев, заедно със солистите Ирина Жекова, Димитър Арнаудов и Иво Йорданов. Благодарната варненска публика изпрати с буря от аплодисменти вдъхновеното изпълнение на „Кармина Бурана“ от Карл Орф, а емоционалният мост между музиканти и публика беше споен и с два великолепни биса.