Искате ли да получавате новини от нас - за премиери, промоции и др.?

НОВИНИ > ДЪРЖАВНА ОПЕРА - ВАРНА:

АКТУАЛНО ЗА НАС

ВИЖТЕ ВСИЧКИ НОВИНИ -
  • ИВО ЙОРДАНОВ ДАРИ КРЪВ ПРЕДИ СПЕКТАКЪЛА НА
    03 Февруари 2020 by Admin opera, in Актуални новини
    ИВО ЙОРДАНОВ ДАРИ КРЪВ ПРЕДИ СПЕКТАКЪЛА НА "СИМОН БОКАНЕГРА"
    Солистът на Варненската опера Иво Йорданов дари кръв в деня на спектакъла „Симон Боканегра“ от...
    Read More +
  • БАРИТОНЪТ И ДОЖЪТ
    27 Януари 2020 by Admin opera, in Актуални новини
    БАРИТОНЪТ И ДОЖЪТ
    БАРИТОНЪТ И ДОЖЪТ ИВО ЙОРДАНОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за образа на Симон Боканегра в едноименната...
    Read More +
  • БАЛЕТЪТ НА СОФИЙСКАТА ОПЕРА С 3 СПЕКТАКЪЛА ВЪВ ВАРНА
    23 Януари 2020 by Admin opera, in Актуални новини
    БАЛЕТЪТ НА СОФИЙСКАТА ОПЕРА С 3 СПЕКТАКЪЛА ВЪВ ВАРНА
    4, 5 февруари, 19.00, Основна сцена На 4 и 5 февруари балетът на Софийската опера е поканен да...
    Read More +

Актуални новини

ЕЛИЗ ШАРЛЕБОА ПЕЧЕЛИ СВОЯТА ВАРНЕНСКА НОРМА В МАЙСТОРСКИЯ КЛАС НА ФИОРЕНЦА КОСОТО

 

12 май 2018, 19.00

 

Първата си Норма от „Норма“ на Белини канадското сопрано Елиз Шарлебоа ще свързва завинаги с България. Причина за това е блестящото й представяне в майсторския клас на оперната дива Фиоренца Косото през 2017 година в Италия. Наред с другите отличия, тогава Елиз Шарлебоа получава и специалната награда, която присъжда за участие в майсторския клас на Маестра Косото Държавна опера Варна - главна роля в спектакъл на варненската оперна сцена.

 

И така, първата Норма влиза в репертоара Ви с български знак, какво означава това за Вас, Елиз?

За пръв път ще пея Норма и това ще се случи във Варна, в България, където също съм за пръв път. Този двоен дебют е много предизвикателен за мен, всичко тук ми е ново и интересно. Аз идвам от френска Канада, моят основен език е френски, говоря и английски, разбира се, но за пръв път попадам в среда, в която хората се разбират едновременно на няколко езика и това е забавно. Е, аз още не говоря български, но може би ще се науча J. Всички са позитивни и много мили с мен, Варненската опера разполага с прекрасни гласове, въобще чувствам се чудесно тук. 

 

Как влизате в образа на такава драматична героиня като Норма?

Норма е различна от досегашните роли, които съм изпълнявала. Впечатлява ме като силна и смела жена, на която е отредена тежка съдба. Жрица на друидите, нарушила свещената клетва, омъжила се тайно за римски войник, тя е раздвоена между дълга  към своите и любовта към децата и съпруга, който при това се оказва влюбен в друга. Накрая Норма взема своето решение, обявява война на римляните и принася себе си в жертва. Трудните избори, които ни се налага да правим, са винаги и морални избори. Това е част от посланието на тази прекрасна опера с вълшебна музика, в която съм изцяло потопена.

 

CV, ЕЛИЗ ШАРЛЕБОА

Елиз Шарлебоа завършва оперно пеене в двата университета Université de Montréal и McGill University. Усъвършенства вокалното си майсторство в редица майсторски класове, работи с диригенти като Николета Конти, Борис Брот, Филип Менар, Стефан Линев и др. Печели много награди и стипендии на различни конкурси, фестивали и институции, сред които Международната оперна академия в Болоня, Les offices jeunesses internationaux на Квебек, Théâtre Lyrique de la Montérégie, международния конкурс Kammeroper Schloss Rheinsberg, Festival-Concours Pierre-de-Saurel, Concours de concerto de l’Orchestre Philharmonique des Musiciens в Монреал, многократно печели стипендия и на Théâtre d’art lyrique de Laval.

В репертоара си поддържа ролите на Зиглинде от „Валкюра“ на Вагнер, Амелия от „Бал с маски“ на Верди, Леонора от „Силата на съдбата“ от Верди, Леонора от „Трубадур“ на Верди, Сантуца от „Селска чест“ на Маскани, Лейди Макбет от „Макбет“ на Верди и др. Изпълнява също Requiem и Missa brevis на Моцарт, Ода на радостта от Бетовен, Missa Coronationalis от Liszt, Chichester Psalms на Бернщайн, Missa на Стравински и др.

 

"НОРМА"

опера в две действия от Винченцо Белини

 

Диригент Иван Кожухаров
Постановка Кузман Попов
Сценография и костюми Ася Стоименова
3D Mapping Полина Герасимова
Диригент на хора Цветан Крумова
Асистент режисьор Сребрина Соколова

 

Действащи лица и изпълнители:

НОРМА - Елиз Шарлебоа - дебют
АДАЛДЖИЗА - Силвия Ангелова
ПОЛИОНЕ - Валерий Георгиев - дебют
ОРОВЕЗО - Деян Вачков - дебют
КЛОТИЛДЕ - Бойка Василева
ФЛАВИО - Христо Ганевски 
ДЕЦАТА НА НОРМА - Белла Петрова и Борис Обрешков

Оркестър,  хор и балет на Държавна опера Варна

 

Прочетете още: СЛЕД НОРМА, ЕЛИЗ ШАРЛЕБОА ЩЕ ИЗПЪЛНИ И РОЛЯТА НА ЛЕОНОРА В „ТРУБАДУР“

ДЕЯН ВАЧКОВ СЛЕД ПЕКИН И МОСКВА ОТНОВО ВЪВ ВАРНА

 

 


 

 

ОПЕРА В ЛЕТНИЯ ТЕАТЪР – ВАРНА 2018

девето издание

20.06-23.08.2018

 

21:00 часа, Летен театър Варна

 

С подкрепата на Община Варна, „Golden Rose”, х. „Аква“ и медийните партньори БНТ - Варна, БНР – Радио Варна, ТВ Евроком, Канал 3, ТВ „Черно море“, в. „Черно море“, в. „Народно дело“, Дарик Радио, „Ти си Варна“, “Градското списание“, moreto.net, petel.bg, varnautre.bg

 

 

20.06, 17.08

„ДА ПЕЕШ ПОД ДЪЖДА“ – ПРЕМИЕРА ЗА БЪЛГАРИЯ

мюзикъл по сценарии на Бети Комдън и Адолф Грийн и песни от Насио Хърб Браун и Артър Фрийд

 

Постановка Борис Панкин

Диригент Страцимир Павлов

Хореография Боряна Сечанова, Мариана Крънчева

Сценография Иван Токаджиев

Костюми Анна-Мария Токаджиева

Мултимедия “Бюро за пространствени решения”

 

ДОН Локууд – Орлин Горанов

КОЗМО Браун – Мариан Бачев

КАТИ Селдън – Лилия Илиева

ЛИНА Ламонт – Сребрина Соколова

Р. Ф. (Ар Еф) СИМПСЪН – Пламен Георгиев

Роско ДЕКСТЪР, режисьор – Борислав Веженов

РОЗ, пресагент и приятелка на Лина – Миглена Стоева

ДОРА БЕЙЛИ, влиятелна киножурналистка – Анелия Мангърова

ДИНСМОР, учителка по дикция на Лина – Елиз Оник Нигохозова

Кармайкъл, учител по дикция на Дон – Нейчо Петров

ПОЛИЦАЙ – Николай  Колев

ФЕНКА-1 – Йоанна Венелинова

ФЕНКА-2 – Зои Бошнакова

ФЛИРТУВАЩА ДАМА – Калина Алексиева

ПЕРУКЕРКА& ГАРДЕРОБИЕРКА – Калина Алексиева

АСИСТЕНТ 1&ЗВУКАР – Калоян Лулчев

АСИСТЕНТ 2 – Велин Михайлов

АСИСТЕНТ 3 – Николай Димитров

ЗЛОДЕЙ във филма - Нейчо Петров

ПРИДВОРНА ДАМА във филма – Венета Гочева

ТОМ МИКС – Иван Георгиев

ОЛГА МАРА –Венета Гочева

НЕЙНИЯТ КАВАЛЕР – Мартин Чикалов

МЕРИ МАРГАРЕТ – Лаура Мойа Ромеро

ВЪЗРАСТНИЯТ Й СЪПРУГ –Денко Стоянов

ЗЕЛДА ЗАНДЪРС – Камила Данези

ДЖЕЙ КЪМБАРЛЕНД ТРЕТИ – Павел Кирчев

ЧАРЛИ ЧАПЛИН – Франческо Бруни

ДИРИГЕНТЪТ – Страцимир Павлов

Солисти, балет, хор и оркестър на Държавна опера – Варна

Най-великият филм-мюзикъл на всички времена!

„Аз пея под дъжда“ (Singin' in the Rain) е американски филм, музикална комедия с режисьор и хореограф Джийн Кели и Стенли Донън, с участието на Кели, Доналд О'Конър и Деби Рейнолдс. Филмът, заснет от Метро Голдуин Майер, представя Холивуд в края на 1920-те години, когато ерата на немите филми е към края си. Днес той има статут на легенда, оглавява списъка на Американския филмов институт за най-добра филмова комедия и е класиран на пето място като най-добрия американски филм на всички времена. “Да пееш под дъжда” в сценичния си вариант, дело на бродуейските легенди Бети Комдън и Адолф Грийн, създатели и на филмовия сценарий, носители на “Оскар”, е равностоен на филмовия оригинал, с огромното предимство, че се случва на живо.

Времетраене два часа, с един антракт. Изпълнява се на български с надписи на английски език

 

 

28.06, 21.08

           

ММФ „ВАРНЕНСКО ЛЯТО“

 “Зоро” – премиера

мюзикъл

либрето и текстове на песни Стивън Кларк; музика Джипси Кингс; оригинална история Стивън Кларк и Хелън Едмъндсън; съавтор на музиката и адаптация Джон Камерън; изпълнителни продуценти Джон Герз, Адам Кенрайт и Исабел Алиенде

 

Постановка Петко Бонев

Диригент Страцимир Павлов

Хореограф Стефан Николов

Сценография и костюми Ася Стоименова

3D Мapping Полина Герасимова

 

ДИЕГО ДЕ ЛА ВЕГА(ЗОРО) - Велин Михайлов, Нейчо Петров, Николай Димитров

ЛУИЗА ПУЛИДО - Илина Михайлова, Мария Павлова, София Рухова-Лулчева

РАМОН - Свилен Николов, Калоян Лулчев

ИНЕС            - Лилия Илиева, Антоанела Петрова, Филипа Руженова, Калина Жекова

ДЕТЕ ДИЕГО - Борис Обрешков

ДЕТЕ РАМОН - Фернандо Леон Васев, Калоян Тодоров

ДЕТЕ ЛУИЗА - Ясмина Арсова, Белла Петрова

АЛЕХАНДРО ДЕ ЛА ВЕГА - Пламен Георгиев, Людмил Петров

СЕРЖАНТ ГАРСИЯ - Гео Чобанов, Илко Захариев

ЕДУАРДО - Борислав Донев

ХОРХЕ - Петър Генов

ИГНАСИО - Диян Богданов

ГОНЗАЛЕС - Анатоли Романов

 

Тази легендарна история за борбата на  доброто срещу злото е трайно вдъхновение за „Gipsy Kings“ (Цигански царе), допълнителните оркестрации, композиции и аранжименти на Джон Камерън и текста на Стивън  Кларк по известния  роман на  Исабел Алиенде „Зоро - легендата започва“. Мюзикълът пресъздава драматичната приказка за романтичния  герой  Зоро в необикновени певческо-актьорски превъплъщения,  зрелищни борби с мечове и невероятни каскади, всичко обгърнато в  автентичните цветове на традиционното фламенко.

 

Времетраене 2 часа, с един антракт. Изпълнява се на английски с надписи на български език

 

 

02.07

“КАРМЕН”

опера в четири действия от Жорж Бизе

либрето Анри Мелиак и Луи Халеви по новелата на Проспер Мериме

 

Диригент Ян ван Маанен

Режисьор Кузман Попов

Сценография Иван Савов

Костюми Лора Маринова

Хореография Боряна Сечанова

Диригент на хора Цветан Крумов

 

Кармен – Саня Анастасия
Дон Хозе – Ивайло Михайлов

Ескамилио – Деян Вачков

Микаела – Ирина Жекова

Цунига - Гео Чобанов

Моралес - Илко Захариев

Фраскита - Галина Великова

Мерцедес - Силвия Ангелова

Ремендадо - Пламен Долапчиев

Данкайро – Теодор Петков

С участието на Варненската детско-юношеска опера с диригент Ганчо Ганчев

 

Операта „Кармен“ на великия френски композитор Жорж Бизе е едновременно полет на неговия гений и житейско фиаско. Герои на действието са бандити, контрабандисти, войници. На премиерата през 1875 година в Опера Комик възмутени зрители негодуват срещу образа на главната героиня като „разпътна циганка”, „безсрамна съблазнителка”, „авантюристка без морални устои” и т.н. Бизе не понася провала и починал три месеца по-късно. След седем години операта се завръща в Париж с огромен успех и оттогава шества триумфално по целия свят.

В главната роля гостува Саня Анастасия. Тя изучава музика в Университетите по музика и сценични изкуства в Грац и Виена. От 2008 г. е постоянен гост-солист на Националната опера в Сараево - Босна и Херцеговина. От лятото на 2013 година е с ангажименти в Арена ди Верона, в ролите на Фенена в "Набуко" в партньорството на Пласидо Доминго като Амнерис в "Аида", Улрика в „Бал с маски“ и Кармен. През октомври 2018 година ще изпълни ролята на Амнерис в „Аида“ по покана на Tokyo Nikikai Opera Foundation.

 

Времетраене 3 часа, с един антракт. Изпълнява се на френски с надписи на български и английски език

 

04.07             

ММФ “ВАРНЕНСКО ЛЯТО”

„ПЕПЕЛЯШКА“ – ПРЕМИЕРА

весела мелодрама в 2 действия 4 картини от Джоакино Росини

 

Диригент Николета Конти

Режисьор Eкта Кара

Сценография Ефтер Бронзе

Костюми Занда Занда

Светлинен дизайн Метин Кочтурк

диригент на хора Цветан Крумов

 

Дон Рамиро, принц на Салерно - Пабло Камесеийе

Дандини, негов камериер - Свилен Николов

Дон Манифико, барон на Монтефиасконе - Делян Славов

Клоринда, негова по-голяма дъщеря – Ирина Жекова

Тисба, негова по-малка дъщеря - Вяра Железова

Анжелина, под името Пепеляшка, негова заварена дъщеря – Валентина Куцарова

Алидоро, философ, съветник на дон Рамиро - Евгений Станимиров

 

Либретото на Джакопо Ферети следва сюжета на едноименната приказка от Шарл Перо. Росини е на 25 години, когато завършва партитурата на творбата си, но вече е създал поредица оперни бисери като „Севилският бръснар”, „Танкред”, „Италианката в Алжир” и други. „Пепеляшка” се смята за една от най-изящните вокални творби. Постановката на Екта Кара представя класическото заглавие като комикс. Облеклото и понедението на изпълнителите кореспондира с епохата на Елвис Пресли отпреди 50 години. Пабло Камесеийе е ценен като Росиниев тенор, заради забележителната лекота във високия регистър и светлият му теноров тембър. Роден в Буенос Айрес, в семейство на испанец и италианка, завършил Виенската консерватория, той с успех се изявява на европейската и световна сцена. Валентина Куцарова е от Варна, зъвършила Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров”. От 1992 г. работи последователно в Цюрих, Линц и Сен Гален, където изпълнява главния мецосопранов репертоар в оперите на Масне, Моцарт, Хумпердинк, Хендел, Росини, Йохан Щраус, Офенбах, Бизе и др. Регистрирала е и участия на престижните сцени в Париж, Венеция, Неапол и на фестивалите в Брегенц и Монпелие.

Времетраене 2:30 часа, с един антракт. Изпълнява се на италиански с надписи на български и английски език.

 

07.07 

ММФ „ВАРНЕНСКО ЛЯТО“

„ТОСКА“

музикална драма в три действия от Джакомо Пучини

либрето Джузепе Джакоза и Луиджи Илика по драмата на Викториен Сарду

 

Диригент Деян Савич

Режисьор Кузман Попов

Художник Мария Диманова

Диригент на хора Цветан Крумов

 

ФЛОРИЯ ТОСКА, певица - Драгана Радакович                                    

МАРИО КАВАРАДОСИ, художник - Милен Божков                                         

БАРОН СКАРПИЯ, шеф на полицията - Вук Зекич                            

ЧЕЗАРЕ АНДЖЕЛОТИ, бивш консул на Римската република - Евгений Станимиров           

КЛИСАР - Гео Чобанов                                                                                               

СПОЛЕТА, полицейски агент - Христо Ганевски                                                         

ШАРОНЕ, офицер - Димитър Ряхов                                                                 

ТЪМНИЧАР - Петър Петров                                                                                     

ОВЧАРЧЕ - Благовеста Статева

Музикалната критика определя творбата като “Портрет на актрисата”. Лирична кулминация е “Молитвата” на Тоска, където Тоска изповядва вярата си в силата на изкуството и любовта. Духовното единение на Тоска и Каварадоси е ярко подчертано в последната сцена, където гласовете им се сливат в триумфална, химнова тема.

Драгана Радакович гостува за втори път във Варна, след успешната й изява в „Аида“ през лятото на 2017 година. Милен Божков е от Варна, завършил вокалния факултет в НМА “Проф. Панчо Владигеров” и специализирал в Университета за музика в  Грац при проф. Йоана Боровска и при Красимира Стоянова. През 2007- 2009 г. е постоянен член в състава на оперния театър Марибор. Следват концертни изяви в Япония, Австрия, Германия, Словения,Хърватия, Латвия и др.

Времетраене 2:45 часа, с един антракт. Изпълнява се на италиански с надписи на български и английски език

 

12.07 

ММФ „ВАРНЕНСКО ЛЯТО“

„ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ“ – ПРЕМИЕРА

романтична опера в 3 действия от Рихард Вагнер

 

Диригент Ян ван Маанен

Режисьор Ивана Драгутинович-Маричич по режисьорска концепция на Деян Миладинович

Постановка и сценография Деян Миладинович

Костюми Катарина Гърчич Николич

Диригент на хора Цветан Крумов

 

ДАЛАНД - Людмил Петров

СЕНТА, НЕГОВА ДЪЩЕРЯ - Линка Стоянова

ЕРИК, ЛОВЕЦ - Мирослав Христов

МАРИ, ДОЙКА НА СЕНТА - Бойка Василева

КОРМЧИЯ НА КОРАБА НА ДАЛАНД – Арсений Арсов

ХОЛАНДЕЦА - Гео Чобанов

 

В сюжета е залегнала легендата за смелия капитан, който предизвикал природните стихии, проклел бог и затова е осъден да се скита с кораба си – призрак до деня на Страшния съд. Според диригента Ян Ван Маанен това е творба на гений, защото никой друг преди Вагнер не е успял да композира такава буреносна музика, толкова страховити призрачни припеви и опияняващи песни в една опера. Тъмните краски в неговата музика напомнят живописта на знаменитите холандски художници Рембранд и Ван Ейк, както и на шведския писател и художник Стриндберг. Продукцията е в партньорство с Националния театър за опера и балет в Белград.

 

Времетраене 3 часа, с два антракта. Изпълнява се на немски с надписи на български и английски език

 

07.08 

ММФ „ВАРНЕНСКО ЛЯТО“

„ДЖОКОНДА“ – премиера за Варна

опера в 4 действия, 5 картини от Амилкаре Понкиели

 

Диригент Ян ван Маанен

Режисьор и сценография Кузман Попов

Костюми Ася Стоименова

Хореография Румяна Малчева

Диригент на хора Цветан Крумов

 

ДЖОКОНДА, улична певица – Димитринка Райчева

сляпата, нейна майка – Бойка Василева

Алвизо, инквизитор – Евгений Станимиров

Лаура, негова жена – Даниела Дякова

Барнаба, шпионин – Венцеслав Анастасов

Енцо Грималди, принц – Валерий Георгиев

Зуано, лодкар – Людмил Петров

Певец – Петър Петров

Изепо, писар – Христо Ганевски, Пламен Долапчиев

Моряк – Петър Генов

 

В основата на либретото на Ариго Бойто е драмата „Анжело – тиранинът от Падуа” от Виктор Юго. Действието се развива във Венеция през 17-и век. Музикалната драматургия включва ярки масови сцени и конфликти, наситени със страсти и контрасти. След премиерата си в Миланската скала операта „Джоконда” неизменно е част от репертоара на водещите световни театри. Постановката на „Опера в летния театър” е първа в историята на Варненската опера и се представя за първи път във Варна.

 

Времетраене 3 часа, с два антракта. Изпълнява се на италиански с надписи на български и английски език

 

 

09.08 

ММФ „ВАРНЕНСКО ЛЯТО“

 „ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО"

балет в четири действия от Пьотр Илич Чайковски

 

Хореография Мариус Петипа, Лев Иванов

Редакция Сергей Бобров

Костюми и сценография Ася Стоименова

Диригент Мартин Георгиев

 

Оркестър и балет на Държавна опера Варна и солисти от Държавния театър за опера и балет в Красноярск.

 

Историята на „Лебедово езеро“ е показателна за развитието на класическото балетно изкуство. Премиерата през 1877 г. в Москва минала незабелязано, въпреки красивата музика на Чайковски. Всъщност това не бил истински балет, преобладавали пантомимата и мимансът, танците били съвсем малко, а балерините носели закрепени върху раменете картонени криле. Затова пък през 1895 г. на балетната вечер в памет на Чайковски в Мариински театър, „Лебедово езеро“ предизвиква истински фурор. Специално за събитието, Лев Иванов направил оригинална редакция на неуспешните „бели сцени“ (сцените с лебедите), която се оказала истинска революция в класическия балет. Той премахнал изкуствените криле и създал хореография за ръцете, която извайва движенията на крилете. Чрез постановката на ръцете и гърба, която пресъздава не само движенията на истинските птици, но изразява и силни чувства като любов, страх, болка и тревожност, спектакълът достига нова психологическа дълбочина. На свой ред Мариус Петипа поставил валса, мазурката и останалите танци, които се играят в двореца и така през 1895 година музиката и танцът в „Лебедово езеро“ за пръв път заживели в пълен синхрон. Получила се онази органична сплав между двата компонента, с  която „Лебедово езеро“ продължава да омайва публиката и днес.

 

Времетраене 2 часа, с един антракт.

 

 

14.08

 „ЦАРИЦАТА НА ЧАРДАША“

оперета в три действия от Имре Калман, либрето Ищван Бекефи и Дешо Келер

 

Диригент Цветан Крумов

Постановка Видин Даскалов

Режисьор Александър Мутафчийски

Художници Мария Трендафилова, Ася Стоименова

Хореография Калина Богоева, възстановка Гергана Караиванова

 

ВАЙЛЕРСХАЙМ - Владислав Владимиров
ЦЕЦИЛИЯ - Бойка Василева
ЕДВИН - Пламен Долапчиев
ЩАСИ - Мария Павлова
БОНИ - Александър Мутафчийски
СИЛВА - Лиляна Кондова
РОНСДОРФ - Закар Гостанян
ФЕРИ БАЧИ - Людмил Петров
НОТАРИУС КИШ – Анатоли Романов 
МИШКА - Пламен Георгиев

 

Творбата на Имре Калман е сред предпочитаните заглавия във Варна. Още през 1923 година, едва няколко години след нейната премиера, Александър Наумов, капелмайстор на Флотския духов оркестър, и учителят по музика Крум Мумджиев реализират с участието на любители първата постановка на оперетата. През 1957 година, под диригентството на Емил Главанаков, режисьора Бохос Афеян и художничката Мариана Попова, се осъществява първата продукция на „Царицата на чардаша” от професионалната варненска оперна трупа. Оттогава досега заглавието е неизменна част от репертоара на Държавна опера Варна. Звездата на Националния музикален театър и режисьор Александър Мутафчийски, роден във Варна и обичан от варненската публика,  се определя от музикалната критика като достоен последовател на незабравимия Видин Даскалов (1929-2001), реализирал най-успешната постановка на „Царицата на чардаша“ през 1996 година.

 

Времетраене 2:30 часа, с един антракт. Изпълнява се на български с надписи на английски и немски език

 

 

20.08

„ТРАВИАТА“

опера в три действия, 4 картини от  Джузепе Верди

либрето Франческо Мария Пиаве по романа на Александър Дюма-син “Дамата с камелиите”

 

Диригент Паоло Олми

Режисьор, сценограф и художник на костюмите Кузман Попов

Диригент на хора Цветан Крумов

Балетмайстор Желка Табакова

 

ВИОЛЕТА – Илина Михайлова
АЛФРЕД ЖЕРМОН – Емил Павлов
ЖОРЖ ЖЕРМОН – Владимир Стоянов
ГАСТОН - Христо Ганевски
БАРОН ДЮФОЛ - Гео Чобанов
МАРКИЗ Д`ОБИНИ - Людмил Петров
ДОКТОР ГРЕНВИЛ - Петър Петров
ЖОЗЕФ - Анатоли Романов „Историята на Виолета Валери е така точно психологически мотивирана и дотолкова жизнено правдива за собственото й историческо време, че от един момент нататък тя престава реално да съществува, издига се до пиедестала на една трагична любовна поема или на една сценична балада, до един модел на живот, в който конкретността е равнозначна на обобщение и символ. Мари Дюплеси, Маргарита Готие, Джузепина Стрепони или Виолета Валери – има ли значение коя? – разказът е за тази, която нарича сама себе си «Травиата», тоест дерайлиралата, отклонената от правия път, но която таи дълбоко в сърцето си «блян нежен за щастие». Разказът е за една нощна пеперуда, белязана от смъртта, която сред шумния възторг от покорения Париж мечтае за истинска любов, давайки си сметка, че това е «Безумие!». И... избира безумието! Парадокс...“. Кузман Попов – режисьор.

 

Времетраене 2:45 часа, с един антракт. Изпълнява се на италиански с надписи на български и английски език

 

 

23.08

ОПЕРНА ГАЛА

концерт-спектакъл

Диригенти Борислав Иванов и Енрико Калесо

Със специалното участие на Фабио Армилиато

Режисьор Кузман Попов

Оркестър, хор и балет на Държавна опера – Варна

 

Фабио Армилиато е един от водещите тенори на международната оперна сцена. Критиката и публиката оценява високо гласа му във високия регистър, музикалността и артистичните постижения. Роден е в Генуа, където завършва консерваторията "Николо Паганини". Участва в постановки на Метрополитън Опера в Ню Йорк, Ла скала в Милано, Парижката опера, Виенската щатс опера и др. Той впечатлява особено с изпълненията си в ролите на  Марио Каварадоси в „Тоска“. Фабио Армилиато е също един от главните актьори на филма на Уди Алън "На Рим с любов".

 Енрико Калесо е роден в Тревизо,изучава пиано с Анна Колона Романо във Венецианската консерватория. Следва философия във Венецианския университет, който завършва с отличие през 1998 г. От 2000 до 2005 г. следва диригентско майсторство в класа на Uroš Lajovic във Виенския университет, като отново се дипломира с отличие. През този период е музикален асистент на фестивалите в Брегенц и Виена. От 2007 до 2010 г. работи като диригент и асистент на музикалния директор на театър Ерфурт. От 2008 г. до 2011 г. е музикален директор на Оперния фестивал в Клостернбург. През 2010 г. е назначен за главен диригент на театър "Mainfranken" във Вюрцбург, поемайки длъжността генерален музикален директор през следващата година. Енрико Калесо дирижира оперни спектакли на редица европейски сцени, както и множество оркестри, сред които Vienna Symphony, Vienna Radio Symphony, Berne Symphony, North West German Philharmonic и други.

Времетраене 2 часа с един антракт

 

Цени:

-          за отделно събитие: 15, 20, 30, 40 лв., ВИП с кетъринг по време на антракта – първа категория – 50 лв., специална категория – 70 лв., екстра категория – 100 лв.;

-          групи над 7 човека, семейства, учащи, пенсионери и хора с увреждания  ползват отстъпка до 35%;

-          отстъпки до 50% за карта - Колекция СЪБРАНО, Колекция КЛАСИКА и Колекция МЮЗИКЪЛ

 

БИЛЕТИ: пл. „Независимост” 1: понеделник-петък 9:30-13:30 и 14:30-20.30; събота 10:00–13:30 и 14:30-20:00; неделя 11:00-16:00, тел. 052 665 022

Фестивален и конгресен център: всеки ден 10.00-21.00, почивка 14.00-14.30 и 16.30-17.00, тел. 052 685 214,   след 1 юни на касата на Летен театър: всеки ден 10.00-13.00 и 14.00-18.30 тел. 052 612 803

ЗАЯВКИ: тел. 052 665 020

ОНЛАЙН:  http://bgbileti.com/  http://www.eventim.bg/  http://ticketsbg.com/  www.epaygo.bg

www.operavarna.com

 

Категории

За отделно събитие

ГРУПИ (7+)

Пакет ФАМИЛИЯ

ДОСТЪП ДО КУЛТУРА

АРТ НЕТ

11 събития

Колекция Събрано

9 събития

Колекция Класика

2 събития Колекция Мюзикъл

Икономична

15

10

88

72

20

Трета

20

15

110

90

30

Втора

30

20

165

135

40

Първа

40

30

220

180

60

Специална с кетъринг за 10 лв.

50

40

330

240

80

Специална екстра с кетъринг за 25 лв.

70

50

440

300

100

ВИП с кетъринг за 35 лв.

100

70

550

440

130

 

 

 

 

 

 

ВАРНА И ДОРДРЕХТ ЗАЕДНО В ДЕНЯ НА ЕВРОПА

 

9 май 2018, 19.00, Основна сцена

Съвместен концерт между Варненската филхармония и Младежката филхармония на Дордрехт

 

Уникален концерт с европейски знак ще обедини на 9 май 2018 година Варна и Дордрехт. В Деня на Европа Филхармоничният оркестър на Държавна опера Варна и Младежкият филхармоничен оркестър на Дордрехт, побратимения на Варна град в Холандия, ще изнесат съвместен концерт. Събитието е под патронажа на кметовете на двата града, които ще се обърнат с приветствени думи към зрителите.

Варна и Дордрехт  са побратимени градове от 17 години, а в чест на 15-годишнината през 2016 г.  музеите на двата града обмениха част от своите колекции. В Дордрехт бе експонирано най-старото обработено злато в света, а тук във Варна гостуваха уникални средновековни паметници под наслов „Златният век на Дордрехт”. Изложбите, както и съвместният концерт за Деня на Европа на 9 май тази година, са под патронажа на кметовете на двата града.

Първата част на този забележителен като замисъл концерт ще бъде представена от варненския екип, а втората част ще достигне до зрителите чрез видеовръзка от Дордрехт. Във варненската програма, под палката на родения в Холандия главен диригент на Държавна опера Варна Ян ван Маанен, ще чуем Концерт за пиано и оркестър № 3 от Сергей Рахманинов със солист Руслан Павлов и музикалната емблема на Европейския съюз - Деветата симфония от Лудвиг ван Бетовен, четвърта част.

 

Музиката на Рахманинов, покоряваща с емоционалната си смес от бурни пориви и поетическо съзерцание, мрачен трагизъм и възвишена патетика, е близка до творческия натюрел на Руслан Павлов, а Концерт за пиано и оркестър № 3 е едно от любимите му произведения. Възпитаникът на СМУ "Добри Христов",НМА "Проф. ПанчоВладигеров" и Висшето училище по музика и сценично изкуство във Франкфурт на Майн е лауреат на много национални и международни конкурси, концертира на редица европейски сцени. Работи дълги години в Германия, а от 2014 г. е част от състава на Държавна опера Варна. Участва като пианист и аранжор в редица проекти, сред които „Танго с Пиацола“, „Магията на киното“, „Шедьоври на класическия руски романс“ и др.

 

Българо-холандският концерт Варна - Дордрехт, посветен на Деня на Европа, ще завърши сЕвропейския химн. В този фрагмент от финала на Бетовеновата Девета симфония, една вдъхновена адаптация по поемата на Фридрих Шилер „Ода на радостта“,  гениалният композитор за пръв път въвежда хор и солисти в симфонична творба. По време на Студената война „Одата на радостта” звучи вместо химн на олимпийските игри за обединения тогава отбор на Германия, а през 1972 г. четвъртата част на Девета симфонията е обявена за Химн на Европа.

 

„За мен „Девета симфония“на Бетовен винаги е била символ на хуманизма и човешкия стремеж към съвършенство. Няма друго музикално произведение, което толкова могъщо и въздействащо да изразява идеята за обединение в името на мира и просперитета в глобалния свят. Когато хорътпровъзгласява „Всички хора ще бъдат братя“ (Alle Menschen werdenBrueder, Шилер), се изпълваш с възбуда и възторг, с надежда и вяра в бъдещето. „Девета симфония“ е еманация на музиката, която може да направи хората по-добри“, споделя Маестро Ян ван Маанен.

Музикалния символ на Европейския съюз ще изпълнят оркестър, хор и солисти на Държавна опера Варна с концертмайстор Красимир Щерев, диригент на хора Цветан Крумов и солисти Ирина Жекова – сопран, Бойка Василева – мецосопран, Валерий Георгиев – тенор и Делян Славов – бас.

 

За холандската концертна програма, която ще изнесе Младежкият филхармоничен оркестър на Дордрехт, под диригентството на Лизете Хармс, ще бъде изградена специална видеовръзка. Родена през 1985 г., Лизете Хармс отрано осъзнава, че музиката ще бъде нейната житейска страст. Учи кларинет от 8-годишна, а на 11 години вече е приета в младежкия клас на Консерваторията. След като приключва  обучението си по банково и застрахователно дело, записва диригентско майсторство в Ротердамската Консерватория Codarts, която завършва с отличие. Дирижира Ротердамската филхармония, редица музикални проекти я отвеждат в Брюксел и Париж, където работи със Сър Саймън Ратл, Валерий Гергиев и други именити диригенти.

 

Редовно изнася концерти със Симфоничния оркестър на Консерваторията Codarts и е диригент на още 4 младежки оркестъра, а s Phil Joung- Mладежкия оркестър на Дордрехтската филхармония печели много награди на различни фестивали.

 

За програмата на концерта Варна – Дордрехт Лизетте Хармс и младите филхармоници от Дордрехт са избрали интересна програма със съвременни творби, сред които „Харлем Ноктюрно“, аранжимент Paul Murtha; „Ретроспекции за осемдесетте“, аранжимент Paul Murtha, солист Jisk van der Veen - алтсаксофон; „Люлеещи се саксофони“ от Ivo Kouwenhoven; „Испания“ от Chick Corea, аранжимент Paul Murtha, солист Carmen van der Staaij- тенор-саксофон и други.

 

 

 

 

 

ЕЛЕНА ХАБЕРМАН, специална кореспондентка на „Der neue Merker”, списание за опера и балет във Виена и цял свят

 

БАЛЕТНА ГАЛА на ВАРНЕНСКАТА ОПЕРА

 

29.04.2018

 

Балетната гала бе поднесена в Международния ден на балета, който се отбелязва на 29 април, рождения ден на Жан-Жорж Новер (1727-1812), създателя на действения балет, който извежда танца от пантомимата на големите барокови опери и установява принципите на съвременното танцово изкуство.

 

Гала концертът, посетен от много зрители, започна с няколко изпълнения на съвременна хореография, в които участваха и възпитаници на НУИ „Добри Христов“ във Варна. Особено добре се представи едно от момичетата. Впечатляващи бяха двете дванайсетокласнички Ванина Йорданова и Лора Антонова, които танцуваха „Peculiar“, хореография на Barbatugues, със завидна координация в синхронните движения при много бързо темпо.

Очарователен бе и детският кордебалет на учениците от шести клас, които облечени в национални носии, представиха българско хоро, също съвременна хореография. Разбира се, когато става дума за балета на XX век, не може да липсва „Спартак“ от Арам Хачатурян, pax de deux от който изпълниха с висок професионализъм Силвия Христова и Мартин Чикалов.

 

Класическата част започна с „Видението на розата“ по известната „Покана за танц“ от Карл Мария фон Вебер с вариации на Хектор Берлиоз. Михаил Фокин (1880-1942) създава хореографията специално за Вацлав Нижински, който тогава танцувал в Балета на Сергей Дягилев.

 

Галина Велчева и Франческо Бруни пресъздадоха с подчертан финес тази пропита с романтична мечтателност хореография. Публиката особено хареса ефектните скокове на Франческо Бруни, италиански балетист, който сега е част от състава на варненската балетна трупа.

 

По-нататък можахме да се насладим на премиерното изпълнение на „Спящата красавица“ от Чайковски. Не целия балет, разбира се, а вариации от първо действие и цялото второ действие. Красива хореография на Мариус Петипа. Ще се получи хубав спектакъл, когато бъде представено цялото произведение. Фея Люляк бе Венета Гочева. Възхищение предизвика Принцеса Аврора, в изпълнение на Весела Василева, примабалерина на Русенската опера. За високите си и мощни скокове бе аплодиран и Павел Кирчев, премиерсолист на Варненския балет, който се превъплъти в образа на Принц Дезире. Заключителните овации събра темпераментната част от увертюрата към операта на Росини „Вилхелм Тел“.

 

Музиката за балетната вечер бе излъчена на запис и това определено улесни артистите да покажат най-доброто от себе си. Режисьор на спектакъла бе руската хореографка Светлана Тоншева. Балерината е танцувала в Московския Кремълски балет, а сега живее и твори в България. Нейният гала концерт се открои с много вкус и силна изразителност. Изпълнението на кордебалета на Държавна опера Варна също бе точно и добро.

С други думи - „Златната муза“ е напълно заслужена. Браво!

 

Превод ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА

 

https://onlinemerker.com/varna-bulgarien-ballett-gala-der-oper-varna/

 

 Прочетете още:

ЧЕСТИТА НАГРАДА "ЗЛАТНА МУЗА 2018" ЗА БАЛЕТНАТА ТРУПА НА ДЪРЖАВНА ОПЕРА ВАРНА!

 

 


 

ЧЕСТИТА НАГРАДА "ЗЛАТНА МУЗА 2018" ЗА БАЛЕТНАТА ТРУПА НА ДЪРЖАВНА ОПЕРА ВАРНА!

 

ЗЛАТНА МУЗА 2018, наградата за класическо балетно изкуство на Асоциацията на хореографите в България за варненското „Лебедово езеро”! Едва ли можеше да има по-щастлива новина в Международния ден на танца за екипа на "Лебедово езеро". Адаптацията на хореографа Светлана Тоншева по Мариус Петипа, асистенти Сергей Антонов и Гергана Караиванова, диригент Мартин Георгиев, с именитатабългарска примабалерина Веса Тонова в ролята на Одета/Одилия и премиерсолиста на Държавна опера Варна Павел Кирчев в ролята на Принцае първата постановка в историята на Държавна опера Варна. Тя завоюва изключителен успех още на премиератапрез декември 2017 година и донесе заслужено национално признание за усилията на варненските балетни артисти.

 

Новината дойде веднага след красивата балетна гала, която трупата изнесе пред варненската публика в празничната вечер. А в София, на излъчваната по БНТ тържествена церемония в зала 1 на НДК, наградата получи Веса Тонова, която благодари за високото признание от името на Светлана Тоншева и варненската балетна трупа и пожела вдъхновение и успех на всички, посветили се на танцовото изкуство.

 

Асоциацията на хореографите в България, учредена на 31 януари 2015 година, с председател Христо Ив. Димитров, създател, хореограф и продуцент на Национален фолклорен ансамбъл "Българе", работи за консолидиране на творците от хореографската гилдия в различни жанрове. Наградите ЗЛАТНА МУЗАна Асоциацията на хореографите в България се раздават за втори път, като през тази година те обхващат11 категории, сред които:класическо балетно изкуство, български танцов фолклор, модерно танцово изкуство, дебют за хореография в областта на съвременния танц, оригинална музика към хореографска постановка и други.

 

Прочетете още:

ВАРНЕНСКИЯТ БАЛЕТ СПЕЧЕЛИ „ЗЛАТНА МУЗА“, НАГРАДА НА АСОЦИАЦИЯТА НА ХОРЕОГРАФИТЕ В БЪЛГАРИЯ

 

 


 

СЕНТА ИЛИ ПОСЛАНИЕ ЗА ВЕРНОСТТА

 

 

Сопраното ЛИНКА СТОЯНОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за щастливата си среща с Вагнеровата героиня Сента в „Летящият холандец“

Линка Стоянова 

27 април, 19.00 – предпремиера
12 юли, 21.00 – премиера в ММФ „Варненско лято“, Опера в Летния театър

 

 

През 1980 година Мари Крикорян изпълнява на варненска сцена ролята на Сента, през 2018-а Линка Стоянова ще пресъздаде тази Ванерова героиня, която украсява репертоара на най-добрите певици.

 

Щастлива съм, че ще изпълня ролята на Сента, защото операта „Летящият холандец“ не е поставяна от толкова много години във Варна и ето сега аз имам шанса да се срещна с нея в новата постановка на Варненската опера. Осъзнавам, че това се случва в подходящ за мен творчески период, в който натрупаният житейски и професионален опит ми позволява да навляза дълбоко в сложния Вагнеров свят.

 

Спомняме си и твоята чудесна Сента от концертното изпълнение на „Летящият холандец“ в Опера в Летния театър 2013.

 

Това беше само едно хубаво начало, един подстъп към музикалната поетика на Вагнер, която разкрива безкрайни хоризонти за интерпретация. Гениалността на Вагнер е една огромна тема, но може би най-голямата му заслуга е, че пресъздава по неповторим начин романтизма в германската душевност, много по-различен примерно от френския романтизъм.

 

Тук може да добавим и онова усещане за метафизичното, което на нас ни липсва...

 

А може би не ни липсва съвсем. Още при първите репетиции целият състав, всички ние изпитахме една особена превъзбуда, която и досега ни въздейства. Усещаме, дори на чисто физическо ниво, как ни обсебва тази нова, различна и толкова красива музика. Вселената на Вагнер.

 

Мнозина се страхуват да пеят Вагнер.

 

Всеки певец, докоснал се до Вагнер, знае колко прекрасен и същевременно колко опасен може да бъде той. При Вагнер вокалното изпълнение се ражда най-напред в мисълта и мисълта трябва да го контролира през цялото време. Всяка реплика има своята драматургия и своята мисъл. И ако не внимаваш, при изпълнението ще се получи вокално пренасищане, което освен че е опасно за гласа, може да попречи на певеца да издържи цялата партия. Музиката на Вагнер изисква дисциплина, изисква рациото да доминира над емоцията.

 

 

 

Евгени Леков, Мари Крикорян и Денчо Белев в "Летящият холандец" от Вагнер,
постановка на Варненската опера 1980 г. дир. Драгодмир Ненов,
реж. Кузман Попов, дир. на хора Кръстан Мисирков 

 

 

 

При неговата героиня Сента обаче доминира емоцията...

 

Образите на Вагнер винаги са особени, едновременно приказни и призрачни, митични. Сента е обикновено момиче, което живее още от детството си с историите за Холандеца и винаги е била влюбена, но не в самия него, а в представата си за него, в проекцията, в неговия призрачен образ - такъв, какъвто тя го вижда в съзнанието си. И когато призракът се материализира, Сента се чувства объркана и ранима. Но макар и разпокъсана между своя вътрешен свят и реалността, тя последователно отстоява ценностите си и остава вярна на любовта: „Ich bin treu bis zum Tod” (Вярна съм до гроб). Сента е олицетворение на верността. Верността е основната нишка, основното послание в „Летящият холандец“.

 

 

 

 

"ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

опера в три действия от Рихард Вагнер

Диригент Ян ван Маанен
Постановка Деян Миладинович
Режисьор Ивана Драгутинович - Маричич
Диригент на хора Цветан Крумов

 

 

Действащи лица и изпълнители:

ХОЛАНДЕЦЪТ - Гео Чобанов 
СЕНТА - Линка Стоянова,
ДАЛАНД - Людмил Петров 
ЕРИК - Мирослав Христов
МАРИ СЕНТА - Бойка Василева
КОРМЧИЯ - Арсений Арсов

Оркестър и хор на Държавна опера Варна
Концертмайстори Анна Фурнаджиева, Красимир Щерев
Асистент режисьор Сребрина Соколова
Помощник режисьор Мариана Григорова
Корепетитори: Веселина Маринова, Димитър Фурнаджиев, Соси Чифчиян, Руслан Павлов. Суфльор Димитър Фурнаджиев

 

Билети: 10, 15, 20, 30 лв., ВИП с кетъринг 40 лв.

БИЛЕТНИ КАСИ: пл. Независимост 1: понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20:00; събота 10:00–13:30 и 14:30-19:00; неделя 11:00-16:00, Тел: 052 665 022
www.tmpcvarna.com

 

Прочетете още:

ИВАНА ДРАГУТИНОВИЧ МАРИЧИЧ – РЕЖИСЬОРЪТ НА „ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ“

БАСЪТ ЛЮДМИЛ ПЕТРОВ ЗА СВОЯ ГЕРОЙ ДАЛАНД В "ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

„ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ“ ВЪВ ВЕЧНОТО ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

НЕ БИХ ИМАЛ НИЩО ПРОТИВ ДА МЕ НАРЕКАТ "ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

ВАГНЕР И "ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

 

 

БЛЕСТЯЩА ГАЛА С МНОГО ПРЕМИЕРНИ ИЗПЪЛНЕНИЯ ЗА МЕЖДУНАРОДНИЯ ДЕН НА БАЛЕТА

 

РАЗКАЗВА СВЕТЛАНА ТОНШЕВА - БАЛЕТЕН РЕЖИСЬОР НА ДЪРЖАВНА ОПЕРА ВАРНА

 

29 април, 19.00, Основна сцена

 Светлана Тоншева

С много любов подготвяме за Международния ден на балета нашия гала концерт, в който има много премиерни изпълнения, както и се полага за такъв ден. Наред с балетните артисти на Държавна опера Варна, участват и ученици от НУИ „Добри Христов“, така че на сцената ще излязат общо около 30 души.

 

Програмата сме разделили на две части - съвременна и класическа хореография. Началото със „Стълба от думи“, музика на Майкъл Нюман и хореографияна  Ангелина Гаврилова, в изпълнение на Миляна Ношкова от последния клас на НУИ „Добри Христов“, непременно ще заинтригува зрителите. Рубен Томас от нашия балет също е направил интересна хореография по „Спартак“ на Арам Хачатурян, в която ще се изявят нашите артисти Силвия Христова и Мартин Чикалов.

 

Класическият блок започва много романтично с „Виденията на розата“ по музика на Вебер, премиерно изпълнение за Варна. Тази красива едноактна миниатюра Михаел Фокин поставя през 1911 година в Монте Карлос трупата на Дягилев за балетните легенди Вацлав Нежински и Тамара Карсавина. Нашите артисти Галина Велчева и Франческо Бруни танцуват не по-малко вдъхновено от тях.

Кулминацията идва със„Спящата красавица“ по приказката на Шарл Перо, музиката на П. И. Чайковски и хореографията на Мариус Петипа. Балетът се прочува още с премиерата в Мариинския театър през 1890 година.Радвам се, че сега ние ще представим за пръв път в историята на Варненската опера този балет, макар и не целия. Публиката ще се наслади на вариация от първо действие и на цялото второ действие, в което митическите нереиди охраняват съня на „Спящата красавица“. В главните роли ще бъдат: примабалерината на Държавна опера Русе Весела Василева - Принцеса Аврора, премиерсолистът на Държавна опера Варна Павел Кирчев- Принц Дезире и Венета Гочева - Фея Люляк.

А за финал сме подготвили един много свеж номер по музика на Росини с всички участници и това ще бъде един празничен завършек на нашата балетна гала в Международния ден на балета.

 

Още: БАЛЕТНА ГАЛА ЗА МЕЖДУНАРОДНИЯ ДЕН НА БАЛЕТА


 

БАЛЕТНА ГАЛА ЗА МЕЖДУНАРОДНИЯ ДЕН НА БАЛЕТА

 

29 април, 19.00, Основна сцена

 

С участието на балета при Държавна опера Варна и ученици от балетните паралелки «Класически балет» при НУИ «Добри Христов» Варна

 

Постановка и режисура СВЕТЛАНА ТОНШЕВА

Репетитор на балета Гергана Караиванова

Помощник режисьор Елиана Кръстева

 

 

ПОСЛАНИЕТО НА ЕКИПА

„Танцът е музика за очите – хармонична, плавна, игрива, тържествена, но и красива, многоцветна, искряща и вдъхновена. Пролетното настроение диша във всяка танцувална стъпка. Ние – хореографи, педагози, ученици, почитатели на танцувалното изкуство посрещаме с надежди пролетта, поставяме нови нюанси в стремежа към красота в живота. Усетете пролетното настроение сега!“

 

В историята на балета няма по-популярна личност от ЖАН-ЖОРЖ НОВЕР (1727–1810). Той е роден на 29 април 1727 г. Този забележителен майстор на танца развива структурата на академичния танц – солистичен и ансамблов. Пантомимата прераства в пластична кантилена от движения, пози и групи под музикален съпровод. Също така създава и формата на многоактния балет. Новер внася естетиката на достиженията на големите мислители на своето време – Дидро, Волтер, Русо. Именно заради това историята му отрежда званието “Баща на съвременния балет”. Днес Новер се счита за най-големия реформатор в областта на балета. Той се отказва от изобразителността в името на хореографията и действения балет. Затова датата на неговото рождение – 29 април е обявена за Международен ден на балета.

 

 

 П Р О Г Р А М А

СЪВРЕМЕННА ХОРЕОГРАФИЯ

 

  1. СТЪЛБА ОТ ДУМИ – муз. Майкъл Нюман

Хореография Ангелина Гаврилова

Изп. Миляна Ношкова – уч. от ХІ клас

 

  1. МИГ БЕЗ ДУМИ – муз. Ян Тиерсен

Хореография Десислава Стойнешка

Изп. Мая Сичанова – уч. от ІV клас

 

  1. СПАРТАК – муз. Арам Хачатурян

Хореография Рубен Томас

Изп. Силвия Христова и Мартин Чикалов от балета на Държавна опера Варна

 

  1. ПЪТЕКА муз. Zoë Keating

Хореография Яница Атанасова

Изп. Ясмина Арсова – уч. от ІV клас

 

5. PECULIAR – муз. Barbatuques

Хореография Цветалина Нахабедян

Изп. Ванина Йорданова и Лора Антонова – уч. от ХІІ клас

 

6. ПЪТЯТ – муз. Лудовико Ейнауди

Хореография Николай Димитров

Изп. Теодора Гълъбова – уч. от VІ клас

 

7. БЪЛГАРСКИ НАРОДЕН ТАНЦ

Хореография Красимир Няголов

Изп. ученици от VІ клас

 

 

КЛАСИЧЕСКА ХОРЕОГРАФИЯ

 

8. ВИДЕНИЕТО НА РОЗАТА – муз. Карл Мария фон Вебер

Хореография Михаил Фокин – за пръв път във Варна

Изп. Галина Велчева и Франческо Бруни от балета на Държавна опера Варна

 

9. ВАРИАЦИЯ из първо действие на балета „Спящата красавица” по музика на П. И. Чайковски – за пръв път във Варна

Хореография Мариус Петипа

Изп. Миляна Ношкова – уч. от ХІ клас

 

10. ВТОРО ДЕЙСТВИЕ от балета „Спящата красавица” по музика на П. И. Чайковски – за пръв път във Варна

Хореография Мариус Петипа

Изп. балетът на Държавна опера Варна

Солисти:

Принцеса Аврора - Весела Василева, примабалерина на Държавна опера Русе 

Принц Дезире – Павел Кирчев, премиерсолист на Държавна опера Варна

Фея Люляк – Венета Гочева, Държавна опера Варна

 

11. ФИНАЛ с всички участници по музика на Джоакино Росини

 

 


 

ИВАНА ДРАГУТИНОВИЧ МАРИЧИЧ – РЕЖИСЬОРЪТ НА „ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ“

 

 

27 април, 19.00 – предпремиера
12 юли, 21.00 – премиера в ММФ „Варненско лято“, Опера в Летния театър

ИВАНА ДРАГУТИНОВИЧ МАРИЧИЧ 

Ивана Драгутинович Маричич завършва паралелно математическа гимназия и музикално училище с пиано, следва две години математика, след което записва оперна режисура в Академията за изкуства в Белград. От 1999 г. работи в Narodno Pozoriste Белград, националната опера и балет на Република Сърбия, най-напред като асистент на Деян Миладинович, а от 2003 г. като режисьор. Нейните постановки, сред които „Трубадур“ и „Травиата“ от Верди, „Вълшебната флейта“ и „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт, „Сестра Анжелика“ от Пучини и други, се радват на голям зрителски интерес. С екипа на театъра гастролира на редица европейски сцени. Работи за различни постановки с творци от ранга на Деян Миладинович, Пламен Карталов, Джанкарло дел Монако и др.

Заедно със съпруга си Андреа Маричич, преподава в Оперното студио на Академията за изкуства в Белград, където двамата подготвят млади таланти за националната оперна сцена.

 

През март 2018 г. Ивана Драгутинович постави в Сръбския национален театър в Нови Сад съвременната сръбска опера „Priest Chira and Priest Spira“ от Деян Деспич, национална премиера.

Ивана Драгутинович се занимава също с възстановка и адаптация на оригинални постановки, като „Дон Карлос“ от Верди, реж. Младен Саблич, „Саломе“ от Р. Щраус, реж. Бруно Климек – Германия и др. През 2017 г. тя адаптира за Летния театър на Варна и „Атила“ от Верди, реж. Деян Миладинович, с участието на носителя на Оперен Оскар Карло Коломбара. Така бе поставено начало на успешното партньорство между „Народно позорище“ в Белград, националния театър на Сърбия със 150-годишна история, и Държавна опера Варна при Театрално-музикален продуцентски център Варна. В рамките на Балканската оперна мрежа Ивана Драгутинович отново е във Варна, където заедно с главния диригент на Държавна опера Варна Ян ван Маанен работи върху романтичната опера „Летящият холандец“ от Вагнер, постановка отново на Деян Миладинович. Предпремиерата предстои на 27 април, а премиерата е запланувана на 12 юли в ММФ „Варненско лято“ 2018.

Фотография Срдян Дороски

 

 

"ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

опера в три действия от Рихард Вагнер

Диригент Ян ван Маанен
Постановка Деян Миладинович, Сърбия
Режисьор Ивана Драгутинович - Маричич, Сърбия
Диригент на хора Цветан Крумов

Действащи лица и изпълнители:

ХОЛАНДЕЦЪТ - Гео Чобанов 
СЕНТА - Линка Стоянова, 
ДАЛАНД - Людмил Петров
ЕРИК - Мирослав Христов
МАРИ СЕНТА - Бойка Василева
КОРМЧИЯ - Арсений Арсов

Оркестър и хор на Държавна опера Варна
Концертмайстори Анна Фурнаджиева, Красимир Щерев
Асистент режисьор Сребрина Соколова
Помощник режисьор Мариана Григорова
Корепетитори: Веселина Маринова, Димитър Фурнаджиев, Соси Чифчиян, Руслан Павлов. Суфльор Димитър Фурнаджиев

Ръководството си запазва правото на промени в програмата

Билети: 10, 15, 20, 30 лв., ВИП с кетъринг 40 лв.

БИЛЕТНИ КАСИ: пл. Независимост 1: понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20:00; събота 10:00–13:30 и 14:30-19:00; неделя 11:00-16:00, Тел: 052 665 022
www.tmpcvarna.com

 

 

Прочетете още:

СЕНТА ИЛИ ПОСЛАНИЕ ЗА ВЕРНОСТТА

БАСЪТ ЛЮДМИЛ ПЕТРОВ ЗА СВОЯ ГЕРОЙ ДАЛАНД В "ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

„ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ“ ВЪВ ВЕЧНОТО ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

НЕ БИХ ИМАЛ НИЩО ПРОТИВ ДА МЕ НАРЕКАТ "ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

ВАГНЕР И "ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

 

 

 

БАСЪТ ЛЮДМИЛ ПЕТРОВ ЗА СВОЯ ГЕРОЙ ДАЛАНД В "ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

 

Людмил Петров

 

 

27 април, 19.00 – предпремиера

12 юли, 21.00 – премиера в ММФ „Варненско лято“, Опера в Летния театър

 

С голямо вълнение пристъпвам към първата ми значима Вагнерова роля - на Даланд, капитанът на норвежкия кораб от "Летящият холандец". Един сложен образ на любящ баща, който заради богатство пренебрегва годежа на дъщеря си и става причина за нейната саможертва.

С маестро ван Маанен се срещам за трети път с голямо уважение след ролята на Матийо в "Андре Шение" и папа Леоне в "Атила" - един прекрасен музикант, който прави музиката вълнуваща.

С режисьорката Ивана Драуотинович работя с голямо удоволствие и се разбирам с една дума. Тя е много музикална и много бързо ме въведе в спецификата и детайлите на образа.

Благодаря на колегита за разбирането и взаимопомощта, както и за приятелската атмосфера по време на работата и при сглобяването на този интересен проект.

 

 

 

Прочетете още:

ИВАНА ДРАГУТИНОВИЧ МАРИЧИЧ – РЕЖИСЬОРЪТ НА „ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ“

СЕНТА ИЛИ ПОСЛАНИЕ ЗА ВЕРНОСТТА

„ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ“ ВЪВ ВЕЧНОТО ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

НЕ БИХ ИМАЛ НИЩО ПРОТИВ ДА МЕ НАРЕКАТ "ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

ВАГНЕР И "ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

 

 

 

 

 

 

 

„ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ“ ВЪВ ВЕЧНОТО ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

 

Басът ГЕО ЧОБАНОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за сложността и многопластовостта в музиката на Вагнер

 

27 април 2018, 19.00 - предпремиера

12 юли 2018, 21.00 - премиера в ММФ "Варненско лято", Опера в Летния театър

 

 

Гео Чобанов„Летящият холандец“ – още една главна роля в твоя репертоар...

 

След „Дон Паскуале“ и „Атила“ това е третата постановка, в което пея главната роля от заглавието. „Летящият холандец“ е сложен образ, много далеч от моя натюрел и различен от всичко, което съм пял. Първата ми среща с Вагнер, която беше в „Рейнско злато“ на софийската оперна сцена, определено ми помогна в подхода към героя в „Летящият холандец“.

 

Един ранен Вагнер, който е повече романтичен или повече сложен?

 

Фактурата тук е много сложна, въобще музиката е сложна, промяната в темпата на всеки 3-4 такта задава голяма динамика. Драматургията също е дълбока, текстът е поетичен и многопластов. И всичко това трябва да се разбере и да се възприеме като свое. Привлича ме именно тази многопластовост.

 

Ако се обърнем към тази многопластовост в сюжета, как би разтълкувал сложните взаимоотношения между Холандеца и Сента?

 

Сента винаги е живяла с легендата за Холандеца, мечтала си е за него и се влюбва, когато наистина го среща. Привличането е взаимно, Холандецът е готов да жертва всичките си богатства заради любовта. Но междувременно става свидетел на любовните обяснения на местния момък Ерик, за които девойката очевидно е дала повод. Това събужда съмнения, че именно Сента е онази, която като вярна съпруга би могла да освободи Холандеца от проклятието да се скита цял живот в океана: „Ти ми се закле, но не пред Всевишния“. Колебанието му се подклажда и от факта, че шест други жени вече са се провалили в това начинание. И така Холандецът взема тежко решение и потегля отново сам на път, но Сента се хвърля във водите и го настига. Проклятието изглежда отхвърлено завинаги, но за мен то не отменя основния въпрос. Дали наистина любовта побеждава?

 

Условността остава...

 

Има много театър и много условност в тази опера. Условността е заложена както в музиката, така и на много места в постановката. Включително при костюмите, които само донякъде биха могли да се отнесат към някоя епоха. Защото става дума за вечното търсене на истината, ценностите, любовта.

 

„Летящият холандец“ като знак за съмнение, но и за надежда.

 

Да.

 

Варна, 24.04.2018

 

"ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

 

романтична опера в три действия от Рихард Вагнер

Диригент Ян ван Маанен
Постановка Деян Миладинович, Сърбия
Режисьор Ивана Драгутинович - Маричич, Сърбия
Диригент на хора Цветан Крумов

Действащи лица и изпълнители:

ХОЛАНДЕЦЪТ - Гео Чобанов 
СЕНТА - Линка Стоянова, 
ДАЛАНД - Людмил Петров
ЕРИК - Мирослав Христов
МАРИ СЕНТА - Бойка Василева
КОРМЧИЯ - Арсений Арсов

Оркестър и хор на Държавна опера Варна

Концертмайстори Анна Фурнаджиева, Красимир Щерев
Асистент режисьор Сребрина Соколова
Помощник режисьор Мариана Григорова
Корепетитори: Веселина Маринова, Димитър Фурнаджиев, Соси Чифчиян, Руслан Павлов. Суфльор Димитър Фурнаджиев

 

Ръководството си запазва правото на промени в програмата

 

Билети: 10, 15, 20, 30 лв., ВИП с кетъринг 40 лв.

БИЛЕТНИ КАСИ: пл. Независимост 1: понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20:00; събота 10:00–13:30 и 14:30-19:00; неделя 11:00-16:00, Тел: 052 665 022
www.tmpcvarna.com

 

Прочетете още:

ИВАНА ДРАГУТИНОВИЧ МАРИЧИЧ – РЕЖИСЬОРЪТ НА „ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ“

СЕНТА ИЛИ ПОСЛАНИЕ ЗА ВЕРНОСТТА

БАСЪТ ЛЮДМИЛ ПЕТРОВ ЗА СВОЯ ГЕРОЙ ДАЛАНД В "ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

НЕ БИХ ИМАЛ НИЩО ПРОТИВ ДА МЕ НАРЕКАТ "ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

ВАГНЕР И "ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

 

НЕ БИХ ИМАЛ НИЩО ПРОТИВ ДА МЕ НАРЕКАТ "ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

 

Роденият в Холандия главен диригент на Държавна опера Варна, МАЕСТРО ЯН ВАН МААНЕН, пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за диригентската си концепция на "Летящият холандец"

27 април 2018, 19.00 – Предпремиера

12 юли 2018, 21.00 - Премиера на ММФ „Варненско лято” и Опера в Летния театър

 

 

"ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

Романтична опера
Музика и либрето РИХАРД ВАГНЕР
Диригент ЯН ВАН МААНЕН
Режисьор ИВАНА ДРАГУТИНОВИЧ-МАРИЧИЧ
Художник-сценограф ДЕЯН МИЛАДИНОВИЧ
Художник на костюмите КАТАРИНА ГРЕЧ НИКОЛИЧ
Диригент на хора ЦВЕТАН КРУМОВ

 

ДАЛАНД - Людмил Петров
СЕНТА, НЕГОВА ДЪЩЕРЯ - Линка Стоянова
ЕРИК, ЛОВЕЦ - Мирослав Христов
МАРИ, ДОЙКА НА СЕНТА - Бойка Василева
КОРМЧИЯ НА КОРАБА НА ДАЛАНД - Арсений Арсов
ХОЛАНДЕЦА - Гео Чобанов

 

 

Маестро, ако направите кратък диригентски анализ на "Летящият холандец", какво е най-характерното за тази Вагнерова опера?

 

Трудността при „Летящият холандец” идва оттам, че произведението продължава да се причислява към т.н. „Ранен Вагнер”, което автоматично го подрежда до приказните опери на Вебер и белкантовите творби на Белини.

В същото време в ”Летящият холандец” се появяват моменти на силен драматизъм и музикални картини на неукротими природни сили, каквито толкова често се срещат в по-късното му творчество. В този смисъл за мен като диригент е важно да намеря баланса между тези две характеристики.

 

Доколко Вагнер е търсил себе си и нов, собствен стил в „Летящият холандец”, не е съвсем ясно какво точно е искал, особено що се отнася до темпото и връзката с други различни темпа.

 

В интерпретацията си аз се опитвам да следвам интуицията си, за да изградя представление, което звучи логично, като използва в същото време мощта на величествената и много енергетична музика на Вагнер.

Това не е обикновена проблематична творба, това е творба на гений. Никой друг преди Вагнер не е успял да композира такава буреносна музика, толкова страховити призрачни припеви и опияняващи песни в една опера.

Тъмните краски в неговата музика ми напомнят живописта на знаменитите холандски художници Рембранд и Ван Ейк, както и на шведския писател и художник Стриндберг. Тази толкова завладяваща и хипнотизираща атмосфера направо те кара да забравиш, че си в театъра.

 

В сюжета е залегнала легендата за смелия капитан, който предизвикал природните стихии, проклел бог и затова бил осъден да се скита с кораба си – призрак до деня на Страшния съд.

Хрониките разказват, че наистина съществувал човек на име Бернард Фок, търговец в Холандската източно-индийска компания и капитан на изключителен кораб, заради който се смятало, че бил продал душата си на дявола.

Така се родила легендата за „Летящият холандец“, най-бързия кораб на света. Любопитно е, какво отношение имат съвременните холандци към „Летящият холандец”?

 

Не мисля, че холандците имат някакво отношение към „Летящият холандец”, освен може би рибарите, каквито все още срещаме край Северно море и Ijsselmeer.

Повечето от тях са много религиозни, така че за тях „Летящият холандец” би могъл да бъде предупреждение за това, което ги очаква, ако не съблюдават божите заповеди.

Останалата част от холандците асоциират в днешни дни „Летящият холандец” по-скоро с развлечението в стил „влакчето на ужасите” в нашия известен тематичен парк „De Efteling”.

Разбира се, за мен като холандец, е специален момент и чест да дирижирам „Летящият холандец” във Варна. Ще вложа най-доброто от себе си, за да пресъздам въздействащо тази трагична история.

 

Всеки път, когато летя за Варна, предвкусвам удоволствието от поредната среща с прекрасните артисти на Варненската опера. И ако след спектакъла някои от тях ме нарекат „Летящият холандец”, не бих имал нищо против. Дори бих се зарадвал на това прозвище.

 

 

 

 

 

Прочетете още:

ИВАНА ДРАГУТИНОВИЧ МАРИЧИЧ – РЕЖИСЬОРЪТ НА „ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ“

СЕНТА ИЛИ ПОСЛАНИЕ ЗА ВЕРНОСТТА

БАСЪТ ЛЮДМИЛ ПЕТРОВ ЗА СВОЯ ГЕРОЙ ДАЛАНД В "ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

„ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ“ ВЪВ ВЕЧНОТО ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

ВАГНЕР И "ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

 

 

 

 

 

 

ВАГНЕР И "ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

 

На 27 април, 19.00, на сцената на Държавна опера Варна предстои предпремиерата на романтичната опера "Летящият холандец" от Рихард Вагнер.

Очаквайте премиерата на 12 юли в ММФ "Варненско лято" и Опера в Летния театър 2018

Диригент ЯН ВАН МААНЕН
Режисьор ИВАНА ДРАГУТИНОВИЧ-МАРИЧИЧ
Художник-сценограф ДЕЯН МИЛАДИНОВИЧ
Художник на костюмите КАТАРИНА ГРЕЧ НИКОЛИЧ
Диригент на хора ЦВЕТАН КРУМОВ

ДАЛАНД - Людмил Петров
СЕНТА, НЕГОВА ДЪЩЕРЯ - Линка Стоянова
ЕРИК, ЛОВЕЦ - Мирослав Христов
МАРИ, ДОЙКА НА СЕНТА - Бойка Василева
КОРМЧИЯ НА КОРАБА НА ДАЛАНД - Арсений Арсов
ХОЛАНДЕЦА - Гео Чобанов

Концертмайстори - Анна Фурнаджиева, Красимир Щерев
Асистент-режисьор - Сребрина Соколова. Помощник-режисьор - Мариана Григорова. Корепетитори - Веселина Маринова, Димитър Фурнаджиев, Соси Чифчиян, Руслан Павлов. Суфльор - Димитър Фурнаджиев

Със своите музикални драми и дръзки търсения Рихард Вагнер остава в музикалната история като един от най-големите реформатори на оперното изкуство. Целият живот на гениалния композитор, също поет и писател, преминава в отстояване на идеите за едно по-различно изкуство. Вагнер сам пише текстовете на всички свои произведения, а книгите му в областта на история на изкуството и до днес предизвикват интерес.

ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА

В автобиографията си Вагнер разказва, че за „Летящият холандец” са го вдъхновили лично преживяно бурно морско пътешествие и новела на Хайне. Младият композитор се увлича по широко разпространените в крайморските страни митове за кораба-призрак и моряка-скитник. Следвайки легендата за Летящия холандец, която разказва за кораб, осъден да плава до деня на Страшния съд, Вагнер създава своята опера за кратко време и сам дирижира премиерата в Дрезден през 1834 г.

ВЪРХОВО ПОСТИЖЕНИЕ НА НЕМСКАТА РОМАНТИЧНА ОПЕРА

„Летящият холандец” е едно от върховите постижения на немската романтична опера след Карл Мария фон Вебер. Основна тема в операта е изкуплението чрез любовта, към което Вагнер се връща в много от следващите си творби. В „Летящият холандец” са съчетани битово-реалистични и фантастични сцени и в тяхното редуване се разкрива драмата на главните герои Холандеца и Сента. Музикалният образ на Холандеца с неговите душевни терзания представлява истинско художествено достижение в оперното творчество. Романтична, мечтателна и възвишена, Сента е олицетворение на идеала на Вагнер за любящата и вярна жена. Оттук-нататък композиторът ще обогатява този образ в следващите си опери – Елизабет в „Танхойзер”, Елза в „Лоенгрин” и др.

Най-важната роля в „Летящият холандец” е поверена на оркестъра, който трябва да пренесе цялото психологическо въздействие, заложено в оркестровата партитура. Увертюрата на „Летящият холандец”, както и увертюрите на почти всички Вагнерови опери, е изключително симфонично произведение, в което конспективно е пресъздадена цялата драма. Изведени са главните теми от операта, обрисувани са картините на бурното море и на веселия празник. Релефно са пресъздадени и чувствата на двамата главни герои – вечното неспокойствие на Холандеца и силната любов на Сента. Музиката на „Летящият холандец” интригува със своя баладичен характер, с драматизма и в същото време с народностния си облик. Наред с младежките пориви, тя отразява оригиналното мислене на автора и съдържа онази специфична сила на внушението, която ще стане типична за цялото творчество на Вагнер.

 

Прочетете още:

ИВАНА ДРАГУТИНОВИЧ МАРИЧИЧ – РЕЖИСЬОРЪТ НА „ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ“

СЕНТА ИЛИ ПОСЛАНИЕ ЗА ВЕРНОСТТА

БАСЪТ ЛЮДМИЛ ПЕТРОВ ЗА СВОЯ ГЕРОЙ ДАЛАНД В "ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

„ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ“ ВЪВ ВЕЧНОТО ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

НЕ БИХ ИМАЛ НИЩО ПРОТИВ ДА МЕ НАРЕКАТ "ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

 

 

 

 

 

 

 

ПОЛЕТ КЪМ МЕЧТИТЕ - 25 ГОДИНИ КАТО МИГ

 

Маестро Ганчо Ганчев

МАЕСТРО ГАНЧО ГАНЧЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВАза ЮБИЛЕЙНИЯ КОНЦЕРТ на ВАРНЕНСКАТА ДЕТСКО-ЮНОШЕСКА ОПЕРА

 

21 април 2018, 19.00

 

Варненската детско-юношеска опера отдавна надмина детско-юношеската възраст и закръгля през 2018 година сериозната младежка възраст 25 години. Зад всяка една от тях стоят диригентът и главен художествен ръководител на формацията Ганчо Ганчев и неговата съпруга Миглена Шишева, която е хормайстор и корепетитор. За двамата всеотдайни творци и педагози Варненската детско-юношеска опера е призвание, съдба, любов завинаги и това го знаят всички, които за този четвърт век са били спътници на екипа. На практика това е целият град, като се вземат предвид няколкото поколения деца, заедно с техните родители, баби, дядовци и други роднини и приятели, обяснява с усмивка Ганчо Ганчев.

 

Поздравления за юбилея, Маестро! Много хубаво заглавие сте дали на концерта „Полет към мечтите - 25 години като миг“.

 

Полетът продължава, но тези 25 години наистина отлетяха като миг. Сякаш вчера беше, когато възстановихме Детско-юношеската опера. Основана по идея на Георги Занев през 1980 година, тя за съжаление просъществува само до 1985 година. След няколко неуспешни опита за ново начало, през 1993 година Георги Занев покани съпругата ми Миглена Шишева и Елица Костова, която сега е в Канада, да съберат екип и да възродят традицията. Аз помагах на ръководителката на първата Детска опера Любомира Александрова, която от 2 години е диригет на хора на БНР, а от 1998 до 2016 година бе диригент на операта в Анкара и преподавател в университета там.

 

В началото само дирижирах спектаклите на Детско-юношеската опера,но работата с децата ме увлече и когато през 1998 година Любомира отиде в Анкара, аз бях назначен за ръководител. И аз и съпругата ми сме всекидневно свързани с децата, посветили сме им живота си. И ни е приятно, когато ни наричат „Мама Меги“ и „Тати Ганчо“.

 

За 25 години много възпитаници са минали през школата на Варненската детско-юношеска опера, можеш ли да пресметнеш колко?

 

Със сигурност сме отгледали стотици. В момента съставът наброява 96 души, от най-малките на 7 до най-големите на 25 години. Децата порастват, някои отиват да учат или да живеят на друго място, други остават тук, но никой не забравя уроците, приятелствата, спектаклите, които ни свързват. Контактът с нашите възпитаници не прекъсва във времето, само се подмладява. Имаме си и една такава крилата фраза - в детската опера се влиза, но не се излиза. Например басистката в Оркестъра на Държавна опера Варна Ваня Маркова, както и цигуларката Евгения Попова, и досега работят с нас. Наш възпитаник е също цигуларят Божидар Бенев, който вече се изявява и като концертмайстор на Държавна опера Варна. Нашата възпитаничка Жасмина Темелкова записа оперно пеене във Виена, но не се отказва от ролите си. Лилия Илиева, която започна от малка при нас, вече с две висши образования - икономическо и музикално, продължава да изпълнява главните ни роли. Привлякохме за „Мамма Миа“ Велин Михайлов, който пък срещна тук своето момиче, така че него също го броим за един от нас.

 

И сте поканили всички възпитаници на Варненската детско-юношеска опера да дойдат за юбилейния концерт?

 

О, да. Ще има много наши възпитаници, които сега са в реалния живот. Сред тях над 20 човека ще дойдат от Англия, САЩ, Германия, Гърция, София и други български градове. Всички ще включим по някакъв начин в концерта, защото те отдавна са си извоювали правота да бъдат на сцената. Флория Сотиров, която изпълнява сега ролята на Лили в мюзикъла „Пук. Лили на морското дъно“ ще се запознае с жената, която е играла преди години същата роля и която сега специално идва за празника. От Англия пристига и нашият син Галин, който сега е на 21 години, а когато игра ролята на Хлапето в мюзикъла „Хлапето“ беше на 10. От САЩ очакваме Руслан Димов, първия ни Скрудж и т.н.

 

Водещи ще бъдат нашите възпитаници Калин Попов, сега професионален актьор, който играе в Музикалния и в Пазарджишкия театър и звездата от тв сериала „Скъпи наследници“ Лорина Камбурова. 
В концерта сме включили откъси от почти всички наши постановки „Мамма миа“, „Ани“, „Джекил“, „Уестсайдска история“, „Хлапето“, „Коледна песен“, „Мечо Пух“, „Пук. Лили на морското дъно“ и други. За края готвим специална изненада, но ще я запазя в тайна.

 

И като е време за спомени, разкажи за някое особено ярко преживяване с Варненската детско-юношеска опера?

 

Много са. Ярки спомени съм запазил от турнето в Торонто - Канада, където през 1999 година, само 2 седмици преди милениума, гостувахме с операта „Малкият коминочистач“ от Б. Бритън. Нашата възпитаничка Марина Иванова, която сега пее в Хора на Държавна опера Варна, се справи изключително добре с ролята на Мис Бъгет, много я харесаха. Една от другите главни роли изпълни нашето момче Митко Илиев, който сега също пее в хора на операта. Под егидата на английския посланик Ричард Стаг играхме „Малкият коминочистач“ и на различни български сцени. Специално за нашето представление режисьорът Бойко Богданов нареди да ремонтират оркестрината на театър „Сълза и смях“. Тогава поддържахме ученически оркестър, с който направихме концертен запис в „Глен Гулд Студио“ в Торонтo за Радио CBS

.

А днес за спектаклите на Варненската детско-юношеска опера свири Оркестърът на Държавна опера Варна.

 

Да. И това е чудесно. Поддържаме прекрасно партньорство с Театрално-музикален продуцентски център Варна и Държавна опера Варна. Щастлив съм, че възпитаници Варненската детско-юношеска опера при Общински детски комплекс имат възможност да участват, редом с професионалните артисти, в спектакли на Държавна опера Варна.

 

При това не става дума само само за мюзикъли.

 

Да. Но тук искам да кажа нещо важно. Неотдавна, по повод мюзикъла „Да пееш под дъжда“, който се поставя за пръв път в България във Варна, режисьорът Борис Панкин каза в твое интервю, че Варна е столица на мюзикъла в България. Наистина е така. Само Варненската детско-юношеска опера има в репертоара си над 20 мюзикъла. Нашият екип, в продължение на 25 години, работи с подрастващите, като създава вкус към мюзикъла и прокарва пътя на този нов жанр в България.

Преди страната ни не беше готова да поеме мюзикъла като продукция, театрите нямаха смелостта да го поставят, а и нямаше подготвени артисти. Ние отглеждахме кадри, но те не намираха реализация у нас. Така или иначе, ние подкладохме този огън и сега съм радостен, че най-сетне кадрите, които ние подготвяме, вече имат бъдеще.
Постепенно разширяваме мрежата на Детско-юношеските опери в страната. В Русе преди 4 години Миглена Шишева, Найден Тодоров и аз създадохме подобна формация. Екипи с деца работят също в Стара Загора и Пловдив, където двамата с Меги сме ментори.

 

Освен като главен художествен ръководител на Варненската детско-юношеска опера, свързваме името ти и с Международния майски хоров конкурс. Как успяваш да се справяш с толкова много работа?

 

С желание и любов. Когато правиш това, което обичаш и имаш силното желание да се случи, то се случва.

 

За 25-годишния юбилей какво послание искаш да отправиш към възпитаниците на Варненската детско-юношеска опера, а и въобще към младите хора?

 

Никога не приемайте собствените си мечти като химера, те са вашата бъдеща реалност, ако вие го желаете силно.

Да не пропусна да кажа накрая, че специално за юбилея готвим премиера на „Сън в лятна нощ“ от Шекспир, либретото е на Костадин Бандутов, а Христо Йоцов пише авторска музика за нас. Премиерата ще бъде на 31 май.

 

За нея ми обещаваш друго интервю.

 

Разбира се.

 

 

 

 


 

Веселин Станев свири Рахманинов на финала на Европейския музикален фестивал

 

Обичаният варненец със световна кариера ще излезе на фестивалната сцена със Симфоничния оркестър на Държавна опера Варна под палката на Станислав Ушев в събота, 14 април от 19 ч.

11.04.2018

Един обичан и силно отдаден на музиката варненец със световна кариера – Веселин Станев, ще сложи финалната точка на Европейския музикален фестивал Варна. В събота, 14 април от 19 часа той ще излезе на сцената на Варненската опера заедно със Симфоничния оркестър на Държавна опера Варна под палката на маестро Станислав Ушев. Познавачите на руската класика ще оценят блестящата програма от произведения на Рахманинов, Шостакович и Чайковски.

С посвещение на Сергей Рахманинов и 145-та годишнина от рождението му ще бъде изпълнението на една от знаковите за всеки виртуозен пианист творби на великия руски композитор - Концерт за пиано и оркестър №3. Изключително трудният, но в същото време мелодично богат и завладяващ концерт на Рахманинов е една от емблемите на композиторското му творчество, оставило ярка следа в музикалната история на ХХ век. В програмата на концертната вечер са включени още Празнична увертюра на Дмитрий Шостакович и Увертюра-фантазия „Ромео и Жулиета“ от Чайковски.

С  участието на Веселин Станев Европейският музикален фестивал, който сега празнува 15-та си годишнина, продължава линията да връща на родна сцена успешни варненски музиканти, които градят световна кариера.

Веселин Станев завършва Държавната музикална академия „Панчо Владигеров” – София  и Московската консерватория  „П. И. Чайковски” при прочутия педагог проф. Дмитрий Башкиров. Продължава обучението си в Conservatoire National Superieur de Musique в Париж в класа на  Алексис Вайсенберг. По-късно негов ментор става Петер Фойхтвангер.

Успешният път на пианиста стартира с отличия от Международния конкурс „Чайковски“ в Москва и  конкурса  „Маргарита Лонг - Жак Тибо“ в Париж. Започва да изнася концерти в най-реномираните зали в Европа, сред които: Wigmore Hall – Лондон, “Alte Oper” – Франкфурт, залата на Берлинската филхармония, „Salle Gaveau” – Париж, „Gewandhaus” – Лайпциг, Академия Санта Чечилия, както и в Скандинавските страни, Югоизточна Европа, Русия и Япония.  Веселин Станев е свирил под палката на някои от най-известните съвременни диригенти като Пол Даниел, Армин Джордан, Александър Лазарев, Давид Зингман. Изявява се редовно и като камерен музикант заедно с Екатерина Фролова, цигулка и Ева Оертле, флейта.

Майсторството на пианиста е документирано в записи за БНТ и БНР. Има реализирани шест компакт диска за Гега Ню с произведения от Шуман, Брамс, Лист, Шопен и Рахманинов, както и два за Sony Classical с работи на Лист.

Концертът на Веселин Станев в съботната вечер обещава да бъде отличен финален емоционален акорд на Европейския музикален фестивал, който тази година започна със световния виртуоз на цигулката Найджъл Кенеди, продължи с филигранните изяви на Ивона Недева и Анжела Маджарова на флейта и арфа, премина с атрактивния и много оригинален джаз-концерт на Дуо Герасимец и разпали страстите с майсторското танго на международния проект Tanguarda.

Билетите за концерта са на цени от 10 до 25 лв. и могат да се закупят от касата на Държавна опера Варна.

 

Европейският музикален фестивал се осъществява с финансовата подкрепа на Фонд Култура на Община Варна и със съдействието на International Hotel Casino & Tower Suites, комплекс Топола Скайс, строителна фирма Комфорт, Солвей Соди, Grand Mall, медицински център Надежда и медийното партньорство на БНР Радио Варна, Радио 1 и Moreto.net. 

 

 

 

МАРИО ХОСЕН И ЛИЛЯНА КЕХАЙОВА ХОСЕН – ЗА ПРЪВ ПЪТ В СЕМЕЕН ТАНДЕМ НА ВАРНЕНСКА СЦЕНА

 

КОНЦЕРТ С ДИРИГЕНТ МАЕСТРО БОРИСЛАВ ИВАНОВ

 

20 април 2018, 19.00, зала 1, ФКЦ

 

На 20 април във Фестивалния и конгресен център предстои един забележителен концерт с диригент Маестро Борислав Иванов и солисти Марио Хосен – цигулка и Лиляна Кехайова Хосен – виолончело. Изявите във Варна на „Преродения Паганини“, както го възхвалява световната критика, винаги са кулминационно преживяване. Несъмнено и сега ще бъде така, още повече че виртуозният цигулар и известната виолончелистка Лиляна Кехайова Хосен за пръв път гостуват на варненска сцена, откакто са семеен тандем. Заедно с Оркестъра на Държавна опера Варна, концертмайстор Красимир Щерев, двамата ще представят Концерт за цигулка, виолончело и оркестър от Й. Брамс. В програмата ще прозвучат още „Болеро“ от М. Равел и Гротескна сюита „Бай Ганьо“ от В. Стоянов.

 

МАЕСТРО БОРИСЛАВ ИВАНОВМАЕСТРО БОРИСЛАВ ИВАНОВ - ДИРИГЕНТ ОТ СВЕТОВНА ВЕЛИЧИНА

Доайенът на българските диригенти със световна кариера, Почетният гражданин на Варна, Маестро Борислав Иванов е завършил Българската държавна консерватория с две специалности - хорово дирижиране при професор Георги Димитров и оркестрово - при професор Влади Симеонов. Специализира в Комише опер - Берлин при Курт Мазур и в Берлинската филхармония при Херберт фон Караян. Професионалната си кариера Борислав Иванов започва във Варненската опера, след това от 1970 до 1975 г. е в Пловдив. Отново се връща във Варна, където от 1975 до 1979 г. е директор и главен диригент на операта и директор на ММФ “Варненско лято”. От 1985 г. името му се свързва с Пловдивската опера, на която е диригент и директор в продължение на повече от 15 години. По негова инициатива се създават Вердиевите вечери на едно от тепетата в Пловдив, които по-късно прерастват във Вердиев фестивал на сцената на уникалния Античен театър.

 

През 2004 - 2007 г. е директор на Софийска опера и балет. Работил е като Главен музикален директор на операта в Анкара и заместник генерален музикален директор и първи диригент на операта в Касел - Германия. Още докато специализира в Германия е поканен за главен диригент, по-късно и за генерален музикален директор на Das Berliner Sinfonieorchester. Като ръководител на този оркестър е дирижирал над 700 концерта в прочутата зала на Берлинската филхармония.

 

Mаестро Борислав Иванов има повече от 100 заглавия в репетроара си от класически и съвременни композитори. Известни са неговите предпочитания към оперните и кантатно-ораториалните произведения. Гастролирал е с български оперни трупи на престижни музикални фестивали в Испания, на остров Малта, в Белгия, Дания, Италия, Южна Корея и др. Гастролира самостоятелно в Болшой театър, Дойчеопер и Щатсопер - Берлин, във Виенската държавна опера и др. Дирижирал е на всички континенти с изключение на един - Австралия.

 

За цялостната си творческа дейност Маестро Борислав Иванов е отличен с редица награди, сред които орден “Кирил и Методи” втора степен, почетната награда “Пловдив”, почетната награда „Варна“, Златен орден на Италианското правителство за заслуги към италианската оперна музика и най-високото отличие на немското правителство “Кръст за заслуги” към културата на Германия - първа степен. За заслуги в областта на културата са му присъдени званията Почетен гражданин на Пловдив и Почетен гражданин на Варна.

 

Марио ХосенМАРИО ХОСЕН - ВИРТУОЗ С ИЗУМИТЕЛНА ТЕХНИКА, СЪЧЕТАНА С РОМАНТИЧНА ЧУВСТВИТЕЛНОСТ

Музикалните критици величаят Марио Хосен като „Прероденият Паганини”, „Виртуоз с изумителна техника, съчетана с романтична чувствителност”, възхищават се на неговата „брилянтна техника и красив цигулков тон”. Следвайки божествената си дарба, Марио Хосен извървява бързо пътя от дете-чудо до международното признание „Превъплъщение на Паганини”. Във вените на родения в Пловдив музикант тече копска, еврейска, арабска и българска, а може би тракийска кръв от времето на Орфей, и от тяхната смес се ражда изумителен талант. Марио Хосен, чиято майка е оперна певица, свири от 5-годишен на първата си цигулка, подарена от баба му, а на 8 години вече е солист на Пловдивската филхармония. Завършва висшето си образование в Университета за музика и сценични изкуства във Виена.

 

Блестящата му кариера е свързана с такива имена като проф. Фришеншлагер, Руджеро Ричи, Ифра Нийман, Жерар Пуле и други световни изпълнители. Марио Хосен свири с Английския камерен оркестър, Брукнер Оркестър Линц, Кралската филхармония, Симфоничния оркестър „Чайковски” на Московското радио, Оркестъра на Миланската скала, Симфоничния оркестър на БНР, Мексиканския държавен симфоничен оркестър, Софийската филхармония и много други. Познават го навсякъде по света, където концертира с огромен успех - САЩ, Австрия, Италия, Франция, Швейцария, Испания, Египет, Китай, Русия, Япония. Прави записи с прочути артисти като Адриан Йотикер, Филип Берно, Жан Бернар Помие, Бруно Канино, Израел Инон, Милена Моллова, Владимир Федосеев.

 

Носител на много много награди за своето изпълнителско майсторство, Марио Хосен е вече и утвърден педагог, почетен професор по цигулка на НБУ и гост професор в Япония. Вдъхновител е на много проекти, сред които създаването на Академичния оркестър „Камерата Орфика” в НБУ и на Международния конкурс за цигулари във Варна през 2015 г., на който се изявиха изключителните Братя Зайранови - Александър и Мартин от Варна. Те вече се обучават и в майсторските класове на Международната музикална академия „Орфеус“ във Виена, зад която стои отново Марио Хосен.

Виртуозният цигулар свири на една от най-скъпоценните цигулки в света G. B. Guadagnini 1749, предоставена му oт Австрийската национална банка.

 

ЛИЛЯНА КЕХАЙОВА ХОСЕНЛИЛЯНА КЕХАЙОВА ХОСЕН – ВИОЛОНЧЕЛИСТКА С ЕВРОПЕЙСКА КАРИЕРА, ГЕНЕРАЛЕН СЕКРЕТАР НА MUSIC ACADEMY ORPHEUS – ВИЕНА

Родена в семейство с музикална история, Лиляна Кехайова-Хосен започва да свири на виолончело още на 6-годишна възраст. След като завършва НМУ „Любомир Пипков” е приета във Виенската консерватория в класа по виолончело на Лилия Шулц-Байрова. Успехът я следва неотлъчно между Виена и София. Наградите й като солист и като част от класически камерни ансамбли са многобройни. Лиляна Кехайова е печелила конкурси в България и в чужбина, сред които Concertino Praga (2006), „Млади виртуози” в София (2005, 2007), конкурса на Виенската консерватория „Фиделио“ (2013) и много други. Тя е пълноправен член на Виенския камерен оркестър, с който идва у нас, соло чело е на оркестър Camerata Orphica, а от 2014 г. е генерален секретар на International Music Academy Orpheus – Виена, основана от световноизвестния цигулар Марио Хосен. В Music Academy Orpheus всяка година участват повече от 100 студенти, обучавани от 20 професори и световноизвестни солисти. През 2012 г. Лиляна Кехайова получава стипендия от Виенската консерватория, стипендиант е и на други австрийски фондации и компании.

Билети 10, 15, 20, 30 лв; ВИП с кетъринг 40 лв.

РЕЗЕРВАЦИЯ И ПРОДАЖБА НА БИЛЕТИ:

БИЛЕТНИ КАСИ: пл. «Независимост» 1, Основна сцена: понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20:00; събота 10:00–13:30 и 14:30-19:00 ч.; неделя 11:00-16:00, тел. 052 665 022; Сцена Филиал: тел. 052 612 998 – един час преди спектакъл
Фестивален и конгресен център: всеки ден 10:00-21:00, почивка 14:00-14:30 и 16:30-17:00, тел. 052 685 214. ЗАЯВКИ: тел. 052 665 051, 052 665 020
www.tmpcvarna.com

 

 

 


 

 

БЪЛГАРО-СРЪБСКА ВРЪЗКА В „ТУРАНДОТ“

11 април 2018, 19.00

 Ивана Албрехт

На 11 април, 19.00, Варненската опера ще представи последната творба на Джакомо Пучини „Турандот“, под палката на известния сръбски диригент и директор на Народно позорище – Белград, националната опера и балет на Сърбия. С този престижен културен институт с над 140-годишна история, Варненската опера поддържа тесни партньорски взаимоотношения, в рамките на Балканската оперна мрежа. Резултат от творческите контакти е продукцията на операта „Атила“ от Джузепе Верди в миналогодишното издание на ММФ „Варненско лято“ и Опера в Летния театър, както и гастролът през март тази година в Белград на Маестро Борислав Иванов и нашите солисти Димитринка Райчева, Даниела Дякова и Валерий Георгиев с главните роли в спектакъл на операта „Аида“ от Джузепе Верди. В приятелските взаимоотношения се вписва и сегашното гостуване на Маестро Савич за представлението на „Турандот“, режисьорски прочит на Кузман Попов.

 
Тук има още една интересна българо-сръбска връзка и това е сопраното Ивана Албрехт, съпруга на Наско от известната българска рок група Б.Т.Р., която ще изпълни ролята на вярната робиня на Калаф.

Ивана Албрехт е родена в Ниш, където завършва паралелно Mузикално училище и Математическа гимназия. Изучава оперно пеене в НМА „Проф. Панчо Владигеров“ в София, където се дипломира със степен магистър. Още като студентка прави оперния си дебют в Старозагорската опера с ролята на Сестра Анжелика от едноименната опера на Пучини. Следва ролята на Венера в „Il ballo delle ingrate“ на Монтеверди. През 2014 г. дебютира в Белградската опера в ролята на Графинята от „Сватбата на Фигаро“. Същата година пее и сопрановата партия в Реквием на Моцарт, заедно със солисти от Белградската опера. Изпълнява ролите на Лиу от „Турандот“ и Памина от „Вълшебната флейта“ в Русенската опера. През 2017 г. се изявява на сцената на фестивала ‘’Софийски музикални седмици” с творби на Димитър Ненов. Участва в редица концерти с филхармонични оркестри в Сърбия, България, Словения и Турция.

 

В представлението на „Турандот“ на 11 април във Варна в образа на китайската принцеса Турандот ще се превъплъти великолепната Димитринка Райчева, а Валерий Георгиев ще поднесе коронната си роля Калаф. В добре сработения солистичен състав влизат още Венцеслав Анастасов – Пинг, Момчил Караиванов – Панг, Пламен Долапчиев – Понг, Свилен Николов – Мандарин, Евгений Станимиров – Тимур и Христо Ганевски – Император. Участват оркестърът и хорът на Държавна опера Варна с хоров диригент Цветан Крумов, както и екип на Варненската детско-юношеска опера с диригент Ганчо Ганчев.

 

 

 

Димитринка Райчева  Валерий Георгиев

 

 

 

 

 

ШЕДЬОВРИ НА КЛАСИЧЕСКИЯ РУСКИ РОМАНС

 

 

14 април 2018, 18.00, ГХГ - Камерен концерт

 

„Шедьоври на класическия руски романс“ ще събератценителите на красивата музика в Градската художествена галерия на 14 април от 18.00часа. Стилният концерт ще поднесе най-доброто от руския романс, който с изразителната си мелодика е добре познат на българския слушател. Зародил се във времето назад, когато не е имало радио и телевизия, този жанр е бил изключително популярен сред всички кръгове на руското общество.Задължителен за големи светски събития или за интимни семейни и приятелски сбирки, романсътопределено би могъл да се сравни със съвременната поп музика.

 

Искрен, нежен и страстен, руският романс разказва за опиянение и отчаяние, за възторг и горест, за любов и раздяла. Неговата романтика провокира емоциите и докосва най-фините струни на сърцето. Разбираема и близка до хората, тазимузика не само че не губи достойнствата си, а им придава своеобразна духовна патина. Превръща ги в непреходни изящни бисери, съхранили в себе си най-чистите човешки пориви.

 

Идеята за цикъла концерти с руски романси принадлежи на мецосопраното Михаела Берова и пианиста Руслан Павлов, който е автор на оркестрациите и аранжиментите на някои от произведенията. За участие в първияконцерт от поредицата „Шедьоври на класическия руски романс“двамата са поканили и колегите си от Държавна опера Варна Даниела Димова – сопран и Вяра Железова – мецосопран, също пианистката Жанета Бенун и струнното трио „Магнифика“ - Марина Винокурова - цигулка, Марина Славчева – цигулка и Олена Мошинска – виолончело.

 

 

„С нашия концерт искаме да изтъкнем красотата, която не се нуждае от обяснение“, обобщава творческите намерения на екипа Руслан Павлов. В програматаса включени вокални и инструментални творби от руски композитори, творили на границата между XIX и XX век, сред които Чайковски, Рахманинов, Мусоргски, Бородин, Направник и др. Освен известните романси „Я помню чудное мгновение“, „Не пой, красавица“, „Я Вас любил“, „Зимний вечер“ и други, ще прозвучи за пръв път във Варна и цикъл от 4 песни на композитора  Иполитов-Иванов.

 

Проектът „Шедьоври на класическия руски романс“ се реализира с финансовата подкрепа на фонд „Култура“ при Община Варна.

 

Вход свободен.

 

 

 

 

БОРИС ПАНКИН: ВАРНА Е БЪЛГАРСКАТА СТОЛИЦА НА МЮЗИКЪЛА

 

Режисьорът БОРИС ПАНКИН пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за звездите в мюзикъла „Да пееш под дъжда“ Орлин Горанов и Мариан Бачев, както и за ансамбъла от солисти; за мястото на мюзикъла до операта и театъра; за връзката между режисьора и екипа и защо Варна e българската столица на мюзикъла

4, 5 април, 19.00 – Предпремиера на Великденски музикален фестивал – Варна 2018
20 юни, 21.00 – Премиера в ММФ „Варненско лято“ и Опера в Летния театър 2018. Премиера за Европа и България

 

Какво място заема „Да пееш под дъжда“ в сърцето на Борис Панкин, благодарение на който този мюзикъл се поставя във Варна?

 

Първо място. Винаги на първо място в сърцето ми е това заглавие, което поставям в момента. За мен е чест да работя за пръв път с Варненската опера върху мюзикъла „Да пееш под дъжда“, още повече, че преди Великден излизаме за пръв път пред публика. Във Варна, където сценичните изкуства се радват на силна традиция – над 90 години за театъра и над 70 за операта.

Смятам, че заслугата за първата постановка в Европа на точно тази версия на „Да пееш под дъжда“ не е моя, а на продуцента - Театрално-музикален продуцентски център Варна и г-жа Даниела Димова, като негов директор. Нашият екип се чувства призван да занимава хората с красивите неща в живота и с музиката, която е най-висшето от всички изкуства. Не може да не признаем, че са достатъчни само 4 такта, за да попаднем в друго измерение. Затова в „Да пееш под дъжда“ нямам усещането за някаква пионерска работа, която вършим, а по-скоро се чувствам като част от своеобразен арт командос, чиято цел е да достави радост на публиката.

Орлин Горанов дойде да ме поздрави за моя спектакъл „Ах, този джаз“ в Народния театър и така се запознахме. Оттогава досега той участва в мои мюзикъли, работих с него и в драмата.Може би не знаете, че най-напред Орлин е искал да стане драматичен актьор. Не го приели на последния кръг във ВИТИЗ, затова пък влязъл в Консерваторията. Знам даже кой професор го е скъсал във ВИТИЗ, но няма да го издам ( смее се). Орлин също е прекрасен певец и артист, има и своите кино образи.

 

Много му отиваше ролята на Президента в „Мисия Лондон“.

 

О, да. С Мариан и Орлин работим заедно вече седма година, като мюзикълът „Да пееш под дъжда“ е нашият общ пети проект след „Човекът от Ла Манча“ в Пловдив и Русе,"Операцията" в Сатиричния театър, „Апокалипсис сега“ и други.Държа обаче да подчертая, че Варна е българската столица на мюзикъла. За да го установиш, е достатъчно само да погледнеш афиша на Варненската опера.

 

 

Приятна констатация. Извън Орлин и Мариан, как премина кастингът?

 

За кастинга направихме прослушване с Маестро Страцимир Павлов. От явилите се 30-ина души диригентът, когото аз принципно смятам за водещият в мюзикъла, избра 18 и те бяха приети от работодателя ни, г-жа Димова, без никакви уговорки. Да не пропусна също, че за постановката не са жалени средства и бюджетът ни е точно такъв, какъвто би трябвало да бъде.

В момента разполагаме с ансамбъл от солисти. Така ги наричам, защото те всички са солисти в ансамбъл, т.е. точно това, което е специфично за мюзикъла. Добавям и балета на Варненската опера, от който ние - аз и хореографът Боряна Сечанова сме възхитени, както и Марияна Крънчева, вторият хореограф. Всички артисти бързо влязоха в стила на мюзикъла и това прави нещата да изглеждат почти като някаква идилия, някаква обетована земя, която другаде не съществува у нас. А „Фактите са най-упоритото нещо на този свят“, както казва Булгаков.

 

Не са малко и младите участници в мюзикъла.

 

Участва момче от 10-и клас, пораснало с филма „Да пееш под дъжда“, който бил любим на баба му. Група тийнейджъри на 17-18 години дойдоха при нас, защото се интересуват от театър, музика и танц и имат опит от Варненската детско-юношеска опера. Варна въобще е известна със своите силни любителски театрални, музикални и танцувални школи. Ето как в нашия състав влязоха артисти от различни поколения – от тийнейджърите до доайена Пламен Георгиев, с когото се срещам може би след 15-16 години отново. Радвам се, че той прие да изпълни ролята на продуцент от Холивуд. За пръв път работя с носител на „Кристална лира“, какъвто е Нейчо Петров-Реджи и въобще съм обграден от една много приятна професионална среда.

 

Как бихте съотнесли мюзикъла като сраванително младо изкуство спрямо операта и театъра?

 

Театърът възниква като своеобразна терапия, операта се ражда на улицата, докато мюзикълът се появява в края на XIX, началото на XX век по време на голямата депресия в Америка, когато хората изпитват необходимост от обновление и търсят начин да изразят по нов начин емоциите си. Мюзикълът неслучайно тръгва от САЩ, където се сливат много националности, носещи тези две изкуства. Италианци, евреи, германци, славяни – всички те се превръщат в създатели на съвременния музикален театър. В Бродуей се пресичат по време и място породените от икономическата ситуация човешки потребности.

Това, което ние правим, е разклонение на оперния театър с по-популярна насоченост. Мюзикълът е нещо като оръжие за масово поразяване, докато операта, независмо от своя генезис, изисква специфично професионално обучение, на което артистите се посвещават от ранна възраст. От друга страна, животът непрекъснато се материализра и се променя по такъв начин, че живите изкуства са подложени на страшна конкуренция. С мобилния си телефон днес във всеки един момент може да идеш навсякъде и да гледаш всичко. Няма нужда да отделяш от времето и от средствата си за да посетиш опера, театър или мюзикъл.

Въпрос на избор и вътрешна хигиена. В случая ние сме държавна институция, усилията ни се финансират от общите данъци, така че макар и да не сме давали Хипократова клетва, отстояваме същата мисия – да лекуваме, да докосваме душите на хората. Колкото повече струни докоснем, толкова по-добре сме изпълнили дълга си. Надяваме се, че ако зрителите харесат даден мюзикъл, това би ги накарало да се поинтересуват и от оперно или театрално заглавие.

 

Защо спектаклите на Борис Панкин стават хитови? Заради естествено присъщото му лидерство, умението да заразява другите с идеите, ерудицията и енергията си, да изисква и да получава от тях максимално потапяне в света на изкуството? Може би заради чувството му за хумор... Как мислите?

 

Благодаря за оценката. Много опит се изисква, за да разбереш равнопоставеността на 150-200 души в нещо, което видимо на сцената се представя от 30. Това първо. Второ - да обичаш и да не го правиш само за себе си, а да печелиш съмишленици. Ако обичаш една музика, това те сродява с други, които обичат същата музика.

"ДА ПЕЕШ ПОД ДЪЖДА"

 

ПРЕМИЕРА ЗА БЪЛГАРИЯ

XIX ВЕЛИКДЕНСКИ МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ - ВАРНА 2018

"ДА ПЕЕШ ПОД ДЪЖДА"

4, 5 април, 19.00 – Предпремиера на Великденски музикален фестивал – Варна 2018

20 юни, 21.00 – Премиера в ММФ „Варненско лято“ и Опера в Летния театър 2018

 

Мюзикъл по сценарий на Бети Комдън и Адолф Грийн
Песни на Насио Хърб Браун и Артър Фрийд

Режисьор Борис Панкин
Диригент Страцимир Павлов
Хореография Боряна Сечанова и Мариана Крънчева
Сценография Иван Токаджиев
Костюми Анна-Мария Токаджиева
Мултимедия Бюро за пространствени решения
Превод на песните Лора Димитрова
Превод на сценария Даня Доганова и Борис Панкин

Участват: Орлин Горанов (Дон Локууд), Мариан Бачев (Козмо Браун), Пламен Георгиев (Продуцента), Даниела Димова и Сребрина Соколова (Лина Ламонт), Миглена Стоева и Анелия Мангърова (Кати), Николай Димитров (Бродуей хоуст)

И още: Калина Жекова, Лилия Илиева, Велин Михайлов, Нейчо Петров-Реджи, Боян Стоянов, Борислав Веженов, Николай Колев, Елиз Нигохозова, Йоанна Венелинова, Зои Бошнакова.

Оркестър и балет на Държавна опера Варна
Концертмайстор Божидар Бенев
Помощник-режисьори Елиана Кръстева, Мариана Григорова
Асистент хореограф Гергана Георгиева Караиванова
Корепетитори Веселина Маринова, Жанета Бенун, Димитър Фурнаджиев, Соси Чифчиян, Руслан Павлов
Суфльор Димитър Фурнаджиев

НАЙ-ВЕЛИКИЯТ МЮЗИКЪЛ НА ВСИЧКИ ВРЕМЕНА

Това е единодушната оценка на професионалисти и публика. От месец май 2017 година се появява и сценичната адаптация на мюзикъла, отново дело на бродуейските легенди Бети Комдън и Адолф Грийн – създатели и на филмовия сценарий, носители на “Оскар”. Всяка незабравима сцена е поднесена по бляскав начин, комичните ситуации са остри и живи, диалогът – остроумен и динамичен. И разбира се хитовите музикални номера, които се настаняват трайно в ума и сърцата на зрителите.

“Да пееш под дъжда” в сценичния си вариант, е равностоен на филмовия оригинал, с огромното предимство, че се случва на живо. Мюзикълът е изпълнен с технически предизвикателства, които си заслужават да бъдат преодолени, в името на публиката. Този мюзикъл е един красив полет в златните води на американския музикален театър.

НАЧАЛОТО НА ЛЕГЕНДАТА

„Аз пея под дъжда“ (Singin' in the Rain) е американски филм, музикална комедия с режисьор и хореограф Джийн Кели и Стенли Донън, с участието на Кели, Доналд О'Конър и Деби Рейнолдс. Филмът представя Холивуд в края на 1920-те години, когато ерата на немите филми е към края си.
Днес филмът, заснет от Метро Голдуин Майер има статут на легенда, оглавява списъка на Американския филмов институт за най-добрата филмова комедия и е класиран на пето място като най-добрият американски филм на всички времена.

В Холивуд в годините на прехода към говорящите филми, партньорката на легендарния актьор от нямото кино Дон Локууд не може да се адаптира към навлизането на звука. Стрелата на Купидон е улучила Дон като ракета, прицелена в сърцето. Само преди момент кинозвездата е оставил приятелката си Кати Селдън на прага на дома й след целувка за лека нощ. Една вечер на романтика и артистично вдъхновение е въодушевила Дон, Кати и техният приятел Козмо Браун. Тази нощ дори гневът на природата не би могъл да помрачи ентусиазма на Дон.

ЕМБЛЕМАТИЧНАТА СЦЕНА

Като затваря чадъра си, Дон се наслаждава на пороя и протяга ръце в екстаз. Със скок тук и с плясък там, Дон се носи плавно между тротоара и локвите, "просто пеейки и танцувайки в дъжда". Това е сцена, която ще обезсмърти Джийн Кели и оптимистичния дух, така присъщ на великите холивудски приказки. Което обяснява и днешния й статут като най-разпознаваемата сцена от мюзикъл в историята на киното. Триумф на оригиналността и техническото съвършенство, със своята изтънченост и артистична стойност "Аз пея под дъжда" се е превърнал в произведение на изкуството, носещо духа на незабравимото минало на холивудския мюзикъл.

Времетраене 2 часа с антракт. Изпълнява се на български език с надписи на английски.

Билети: 10, 15, 20; ВИП: 30 лв. с кетъринг

БИЛЕТНА КАСА: пл. Независимост 1: понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20:00; събота 10:00–13:30 и 14:30-19:00; неделя 11:00-16:00, Тел: 052 665 022

 

 

 

Цени за оперни, балетни спектакли и концерти

Предлагаме различни цени на билетите според мястото в залата, конкретния спектакъл, както и за за ученици, пенсионери, групови посещения, образователни и детски спектакли...
Научете повече +

отстъпки

отстъпки

Важат за ученици, пенсионери, фамилни и групови посещения (от над 10 човека). Обадете ни се на тел. 052 650 666 и 052 66 50 22 за договаряне на отстъпки.

абонаменти

абонаменти

С VIP Card ползвате от 20 % до 50 % отстъпка от цената на билета за спектакли на Държавна опера – Варна и Драматичен театър "Ст. Бъчваров" - Варна.

купете билети on-line

купете билети on-line

Ползвайте MULTINET CARD през сайта www.bgbileti.com. Купете билети от сайта www.grabo.bg и ползвайте специални отстъпки!

TOP