19 ноември, 19.00, Основна сцена, Старт на XXI Коледен музикален фестивал - Варна 2020

СИМФОНИЧЕН КОНЦЕРТ СЪС СОЛИСТ ЛЮДМИЛ АНГЕЛОВ

С мисълта за наближаващите коледни празници, който носят със себе си надежда и глътка въздух в Covid ежедневието, на 19 ноември, 19.00, Основна сцена, започва XXI Коледен музикален фестивал на Варненската опера. Посветен на 250-годишнината от рождението на Лудвиг ван Бетовен, в симфоничния концерт ще прозвучи Бетовеновият Концерт за пиано и оркестър №5, наричан още „Императорски“. Солист е Людмил Ангелов, един от най-големите пианисти на нашата съвременност. Увертюра „Риенци“ от Рихард Вагнер и Недовършена симфония №8 от Франц Шуберт оформят празничната рамка на забележителното събитие.

18 ноември, 19.00, Основна сцена

За „Риголето“ на Верди казват, че дори само тази опера да беше написал, щеше да бъде достатъчно, за да го направи толкова велик, колкото е. Основана върху пиесата „Кралят се забавлява“ от Виктор Юго, Верди, заедно с либретиста Франчско Пария Пиаве, създава съвършена творба. Тя притежава всички качества, за да бъде шедьовър – драматична история, която завършва с дълбока човешка трагедия, съпътствана от поквара и похот, нежност и душевна чистота, предадени с прекрасна музика.

23 ноември – 19 декември 2020

Нови и утвърдени заглавия, сред които коледната класика „Лешникотрошачката“

Магията на балета е задължителна част от коледното настроение и от Международния балетен форум, който Държавна опера Варна организира за пети път, със съдействието на Фонд "Култура" при Община Варна. В продължение на един месец, от 23 ноември до 19 декември 2020, на балетната сцена ще шестват нови и утвърдени заглавия от репертоара на театъра. С балетното си и артистично майсторство ще радват артистите от балетната трупа на Варненската опера, чийто облик оформят балетисти както от България, така също и от Русия, Испания, Италия и други страни.

19 ноември – 29 декември 2020

Премиерни заглавия, мюзикъли, опери, симфонични концерти и световна джаз премиера

Наближава XXI Коледен музикален фестивал 2020 и V Международен балетен форум 2020 на Държавна опера Варна, в които заедно ще докажем, че животът не може без изкуство. То ни е необходимо, за да надмогнем страха от Covid и да продължим напред. При всички културни събития се спазват стриктно противоепидемичните мерки с редуциран брой на зрителите до 30% от капацитета на Основна сцена. За да се осигури необходимата дистанция между оркестрантите, те излизат от оркестрината на сцената, включително и при оперните спектакли, които се предлагат като концертни изпълнения с костюми. Covid ограниченията не са непременно и само рестриктивни. Те могат да бъдат и креативни, мотивирайки солистите, хористите, балетистите и музикантите да се раздават докрай във вече по-редките, затова и по-стойностни срещи с любимата публика.

Под палката на Маестро Григор Паликаров, на 11 ноември 2020, 19.00, Основна сцена, ще се възроди магията на „Набуко“ - операта, с чиято триумфална премиера през 1842 г. Джузепе Верди влиза в световната оперна съкровищница, за да остане там завинаги.

Даниела Димова спечели третия си мандат като директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна в проведения на 27.10.2020 конкурс, съгласно чл. 13, ал. 1 от Наредба № Н-4/14.06.2007 г. за провеждане на конкурсите за директори на държавните културни институти.

Според регламента, за успешно издържал конкурса се счита кандидат, който е събрал не по-малко от 2/3 от максималния брой точки по оценъчните карти по чл. 11, ал. 4, т. 10.

Посланичката на Република Франция в Република България, Флоранс Робин, проведе приятелска среща с директора на Театрално-музикален продуцентски център Варна, Даниела Димова. Като домакин тя благодари за посещението на високата гостенка, накратко я запозна с историята на театралната сграда и представи своята мениджърска политика за развитие на сценичните изкуства в актуалната COVID ситуация. Нейно превъзходителство отправи поздравления за решимостта в ТМПЦ да се поддържа жива връзката с публиката, в условията на COVID. „В тези трудни за всички нас времена, ние сме длъжни да покажем, колко съществено е значението на културния сектор“, подчерта г-жа Робин.

В София, на 31 октомври 2020 година, след инфаркт, почина голямата българска оперна певица Ваня Кокошарова. Тя е един от забележителните  сопранови гласове на оперния театър във Варна от средата на миналия век. Публиката дълго говори за нейните сценични изяви, колегите й солисти, хористи и музиканти помнят красотата, таланта и отдадеността й на изкуството.

На кратка церемония преди Симфоничния концерт на 30 октомври, Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, предложи на публиката да почете с минута мълчание, а след това и с аплодисменти паметта на починалия предния ден главен режисьор, оформил облика на Варненската опера за няколко десетилетия, Кузман Попов.

Блиц интервю на ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА

Маестро, Вашите концерти с ансамбъл „Софийски солисти“ във Варна винаги са голямо събитие, несъмнено такъв ще бъде и предстоящият Ви концерт с Оркестъра на Варненската опера, пред който сякаш заставате по-рядко...

Така се случва наистина. То се дължи на моята заетост със „Софийски солисти“, защото с ансамбъла водим много интензивен живот и аз съм сам, така че не мога да отделям дълго време за други състави. Но във всеки случай това не е първият ми концерт с Оркестъра на Варненската опера, поне 5 концерта съм правил с него през последните 15 години.

Защо сега се спряхте в програмата на Концерт за цигулка и оркестър в ре мажор, оп. 78 от Йоханес Брамс и на Симфония в ре минор от Цезар Франк?

Това са знакови произведения за края на XX век. Брамсoвият Концерт за цигулка и оркестър е може би един от петте най-значими концерта за този инструмент, който се отличава с характерния, динамичен, романтичен и красив стил на Брамс, който в същото време е мъжествен и суров.

Противопоставянето му със Симфонията на Цезар Франк идва от френския вкус, наситен с много изящество и артистизъм. Любопитно е, че Цезар Франк става световноизвестен със своите органови произведения, обаче в края на живота си изведнъж се обръща към оркестъра, като че ли да попълни празнотите. Наистина органът е голям инструмент с много регистри, има всичко, което свири оркестъра, но това, което му липсва, е човешкото присъствие с духовите инструменти, струнните инструменти. Ето как симфонията изведнъж се оказва върхът на романтичния изказ, на чувствителността, на индивидуалността.

В този смисъл ми се видя интересно да направя съпоставка между двама съвременници в един и същ концерт. Съревнование между Брамс и Франк, между германци и французи.

Избрахте за солист варненец, концертмайстор на Вашия ансамбъл „Софийски солисти“. Какви качества притежава Стоимен Пеев?

Да, освен наш концертмайстор, той е водач и на цигулките в квартет „София“ при Софийската филхармония. От моя гледна точка Стоимен Пеев е много млад, много енергичен, много здрав цигулар, изключително прецизен и точен, сърцат и с невероятна психика.

На мен ми се искаше варненци да видят своя съгражданин как се е развил в годините. Той е завършил във Варна Музикалнтото училище, след това Музикалната академия в София, усъвършенствал се е в много курсове и майсторски класове. И за времето, откакто го познавам, почти 10 години, той постигна невероятно развитие.

Стоимен подготви специално за случая Концерт за цигулка и оркестър на Брамс, така че варненци могат да добавят към листата на бляскавите си музиканти още един.

ПРОФ. ПЛАМЕН ДЖУРОВ е завършил Музикалната академия в София с три специалности: пиано – при проф. Мара Балсамова; дирижиране – при проф. Константин Илиев и композиция – при проф. Марин Големинов. Още като студент става лауреат на националния конкурс «Св. Обретенов» и председател на Кабинета на младия композитор при СБК.

През 1976 г. става диригент на Плевенската филхармония в продължение на шест години. В този период той осъществява поредица премиери на български и чужди композитори и започва да изнася музикално-образователни концерт пред млади слушатели – ученици и студенти. Част от тази просветителска дейност с различни състави се излъчва от Националната телевизия в 24 серии – “Музика, време, личности”.

След това работи в системата на ДО “Музика” като зам. и генерален директор и секретар на СБК. Същевременно гастролира в български и чужди оркестри, между които са Филхармонията в Мексико, симфоничните оркестри в Хавана, Фленсбург, Сараево, Алжир, Скопие и Ленинградската филхармония.

От 1988 г. се изявява непрекъснато със “Софийски солисти”. Всяка година организира десетки концерти на ансамбъла в София и страната, открива и разработва нови акустични пространства за публични концерти. Заедно със “Софийски солисти” е дирижирал стотици концерти в над 30 държави от Европа, Северна Америка, Япония и Република Корея.

Проф. Пламен Джуров е носител на поредица награди за композиция и дирижиране. Сред многобройните му радио и телевизионни записи (над 300) са поредица първи изпълнения на български и чужди автори. Изестни звукозаписващи фирми (Denon, Victor, ABC, Labal Records и други) са издали интеграли на клавирните концерти на Й. С. Бах, интегрална панорама на литература за китара и оркестър, други над 20 компакт-диска под диригентството на проф. Джуров. На него се дължат поредица премиерни изпълнения на чужди и български композитори и първи прояви с оркестър на млади български дарования.

От 2009 г., със съдействието на Столичната община, е един от активните организатори на Международния конкурс по композиция «София» за който са написани над 140 нови произведения. Като композитор, той е насочен предимно към инструменталните жанрове. Негови произведения като Sonata for Piano (1975 г.); Elegy for Orchestra (1980 г.); Toccata for Orchestra (1982 г.); Fantasia for Orchestra (1985 г.); Four Ballads, Cadenza for saxophone and Violine (1994 г) са изпълнявани и записвани в редица чужди държави.

Пламен Джуров е професор по дирижиране в НМА „Панчо Владигеров” в София. Негови студенти и специализанти работят в различни градове на света. Развива активна обществена дейност в областта на музикалното изкуство и културното строителство. Често пъти е търсен като експерт по проблеми на музикалното изкуство от държавни и общински структури. След 1990 г. той е от учредителите на поредица нестопански организации, свързани с българското музикално наследство – фондациите «Борис Христов», «Панчо Владигеров», «Петко Стайнов», «Софийски музикални седмици», «Международен балетен конкурс», както и «Музикаутор». Бил е и председател на Творческия съвет на Програма «Култура» на Столичната община. Проф. Пламен Джуров е почетен гражданин на София.