Искате ли да получавате новини от нас - за премиери, промоции и др.?

Актуални новини

На пресконференцията, посветена на премиерата на „Летящият холандец“ от Рихард Вагнер, Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, обяви, че маестро Светослав Борисов е новият постоянен гост-диригент на Държавна опера Варна. Светослав Борисов бе неин главен диригент до 2016 г., след което зае позициите първи диригент и заместник на Генералния музикален директор на Театър Магдебург, Германия.

По повод новото си назначение във Варна, маестро Борисов сподели развълнуван: „Надявам се „Летящият холандец“ да се представи достойно на Фестивала на оперното и балетно изкуство в Стара Загора и да заеме престижно място в афиша на Варненската опера, с която ме свързват скъпи спомени. Никога не съм си тръгвал от Варненската опера, така че сега се връщам на място, към което принадлежа. Това е театърът, на който много дължа, в него съм направил първите си стъпки като оперен диригент. Винаги ще бъда благодарен на Варненската опера, тя остава моето вкъщи.

Радвам се, че вече ще идвам по-често, за да работя и с оркестъра, и със солистите. С удоволствие ще поддържам оперните творби, които съм поставил тук, надявам се да внеса някои нови и интересни заглавия в репертоара. За мен е чест и радост, да бъда, заедно с изтъкнати диригенти като Павел Балев, Григор Паликаров и Якопо Сипари ди Пескасероли, в престижната четворка постоянни гост-диригенти на Държавна опера Варна.“

Роден в Русе, СВЕТОСЛАВ БОРИСОВ завършва СМУ „Добри Христов” във Варна със специалност тромпет, следва в ДМА „Панчо Владигеров” и се дипломира със специалност тромпет в Университета за музика и сценични изкуства в Грац, Австрия. Също в Грац през 2010 г. завършва с отличие магистърска степен по оркестрово дирижиране при Мартин Зигхарт, по оперно дирижиране при Волфганг Бозич и по хорово дирижиране при Йоханес Принц. Специализира в майсторските класове на прочути диригенти, като Ралф Вайкерт, Бернард Хейтинг, Хесуз Лопес Кобос и Курт Мазур.

„ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ“ – МИСТИЧНО, БУРЕНОСНО И МНОГО КРАСИВО

Маестро СВЕТОСЛАВ БОРИСОВ, номиниран за „Диригент на годината“ в Германия, пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за работата си над „Летящият холандец“ от Рихард Вагнер в Държавна опера Варна; хармонията и техническите трудности в естетиката на Вагнер; „викащите“ вагнерови певци; вердиевият аристократизъм в „Летящият холандец“; рецепцията за Вагнер в Германия и България; партньорството с Вера Немирова; принципът на адаптивността; Варна в личния свят на диригента.

- Държавна опера Варна посреща маестро Светослав Борисов - преди време неин главен диригент, сега първи диригент и заместник Генерален музикален директор на Оперния театър в Магдебург, за постановката на „Летящият холандец“ от Рихард Вагнер.

- „Летящият холандец“ „долетя“ във Варна от Магдебург, където преди 7 години поставихме това заглавие с Вера Немирова. Съдействахме за създаването на партньорски взаимоотношения между оперните театри на Магдебург и Варна, в резултат на което сега разполагаме с декорите и костюмите на постановката от Магдебург, адаптирани, разбира се, към конкретните дадености.

- От „дантеленото изящество“, както обичахте да казвате за „Дон Паскуале“ на Доницети - предишната опера, която поставихте във Варна, навлизате с Вагнер в съвсем друга стилистика.

- "Летящият холандец“ е мистично, буреносно и много красиво произведение, изпълнено с драматични конфликти. Да, няма я тази дантеленост и лекота като при Доницети, но има други предизвикателства с различна трудност. Вагнер е сложен, най-напред защото не е добре познат и второ, защото хармонията при него е съвсем различна от обичайния репертоар на Варненската опера. Вагнер предполага технически трудности, той не пише лесно за оркестъра, нито за певците и стига до границите на виртуозното. Оркестърът трябва да изпълнява сложни пасажи, дамският хор във второ действие пее в скороговорка, в трето действие двата мъжки хора пресъздадат драматичния конфликт между норвежците и холандците, в унисон с природните стихии - един много силен момент с ефектна оркестрация и красива музика. Партитурата е сложна, но определено мога да кажа, че екипът се справя добре.

„Лебедово езеро“ на Държавна опера Варна бе възнаграденo с бурни аплодисменти от  публиката в огромната зала на “Christmas Theatеr” в Атина. Билетите за гастрола на варненските балетни артисти бяха разпродадени месец преди двата спектакъла на 11 и 12 ноември в гръцката столица. Постановката на главния балетмайстор на Варненската опера Сергей Бобров с класическа хореография по оригиналния и почти забравен пръв вариант на балета предизвика интереса и оправда очакванията на почитателите на балетното изкуство в гръцката столица. Те реагираха емоционално на хореографския размах и красивите костюми, на балетното и артистично майсторство на солистите и кордебалета, особено в драматичните сцени с белите и черните лебеди. Виторио Сколе в ролята на Принца, Мартина Префето като Черния лебед, Полин Фаже като Белия лебед, Джовани Помпей в ролята на Ротбарт  и Мирко Андреути и Джакомо Амацини, които се редуваха в партията на Ротбарт в двата спектакъла, заслужиха възхищението на всички присъстващи. Особено щастливи бяха децата, които след представлението получиха автографи и се снимаха със своите любимци.

„Огромен успех за „Лебедово езеро“ в Атина и повторение на Париж“ – кратко и категорично, в своя обичаен стил, изрази удовлетворението си Сергей Бобров, напомняйки за гастрола на постановката в „La Seine Musicale”, спечелил одобрението на парижани по-рано тази година.

„Радвам се, че след чудесното представяне на нашите балетни артисти с „Лебедово езеро“ в Атина получихме покана за гостуване и през следващата година“, обобщава резултатите от варненската балетна визита директорът на Театрално-музикален продуцентски център Варна Даниела Димова.

Документална изложба, посветена на 90-годишнината от рождението на големия български баритон Стоян Попов (21.10.1933-23.03.2017), посреща зрителите на ноемврийските спектакли на Държавна опера Варна и Драматичен театър „Стоян Бъчваров“.

Изложбата, дело на музиковеда Светлана Димитрова, дъщеря на певеца, и екип на Държавна опера Бургас, гостува във Варна в рамките на партньорски договорености между двата оперни театъра. През октомври тази година в Бургас се проведе с успех и вторият международен конкурс за млади оперни певци „Стоян Попов“, инициатор на който е директорът на Държавна опера Бургас доц. Александър Текелиев, ученик и следовник на бележития баритон.

Разположена на Сцена Ротонда, експозицията показва портретни снимки на Стоян Попов в емблематични негови роли, придружени с високи оценки на музикалната критика у нас и по света за неговите изпълнения на Набуко, Риголето, Яго, Барон Скарпия, Амонасро, Борис Годунов, Галицки, Граф ди Луна, Фалстаф, Цар Иван Шишман, Цар Калоян и др.

ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ ЗА "ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

23 ноември, 13.00, Сцена Ротонда
 
Екипът на "Летящият холандец" от Рихард Вагнер, продукция на Държавна опера Варна, в партньорство с Театър Магдебург, очаква варненските медии и кореспондентите на националните медии във Варна на пресконференция, която ще се проведе на 23 ноември, 13.00, Сцена Ротонда.
 
С премиерата на "Летящият холандец" на 24 ноември 2023 се открива XXIV Коледен музикален фестивал - Варна 2023, а след това спектакълът ще представи Държавна опера Варна и на Фестивала на оперното и балетно изкуство в Стара Загора.
 
Стилистичен и езиков консултант на постановката е световноизвестният Вагнеров бас Курт Ридл от Австрия, който изпълни ролята на Даланд в "Летящият холандец" - последното представление, с което бе закрит Вагнеровият фестивал 2023 в София.

ДА ПЕЕШ ТОВА, КОЕТО СИ, А НЕ ТОВА, КОЕТО БИ ИСКАЛ ДА БЪДЕШ

СЪВЕТИТЕ НА ОПЕРНАТА ЛЕГЕНДА КУРТ РИДЛ

Оперната легенда от Австрия, Kammersänger Курт Ридл, известен като един от най-добрите съвременни Вагнерови изпълнители, консултира варненските певци в „Летящият холандец“ за стила и езика на постановката на Държавна опера Варна с диригент Светослав Борисов, режисьор Вера Немирова, сценограф Чавдар Чомаков, костюмограф Павлина Ойстерхус, мултимедия Димитър Иванов. След премиерата във Варна на 24 ноември 2023 г. спектакълът ще се играе и във Фестивала на оперното и балетно изкуство в Стара Загора на 27 ноември 2023 г.

„Благодаря на Варненската опера и Вера Немирова за поканата да бъда стилов и езиков консултант при подготовката на „Летящият холандец“ от моя любим Вагнер. Като езиков консултант искам най-напред да изтъкна, че оперното пеене при Вагнер е много по-различно, отколкото при Верди. В немски език трябва отчетливо да се изпяват съгласните в края думата, без това да накъсва цялостното възприятие за легато. Ясната артикулация на съгласните по начало е важна за разбирането на немски език. При гласните пък е необходимо да се откроят различията в продължителността и цветовата окраска, например в зависимост от контекста имаме дълго „е“, отворено „е“ и т. н. Тези фини езикови детайли може би изглеждат дребни, но те допринасят за психологическото изграждане на образа, което е ключов момент в интерпретацията на Вагнеровите персонажи. За да пееш добре Вагнер, може и да не знаеш немски език, но трябва да изостриш слуха си, за да почувстваш езика и да усвоиш артикулацията и особеностите му. Това е задължително условие, за да се постигне автентичното звучене, драматизма и красотата в музиката на Вагнер. “Летящият холандец“ е много подходящ за навлизане в света на този титан на оперното изкуство“, обяснява Курт Ридл и предлага като следваща стъпка да се организира концертна гала с изпълнение на увертюри и арии от Вагнерови творби, които непременно ще заинтригуват варненската публика.

ПЕТА СИМФОНИЯ ОТ ЧАЙКОВСКИ В ЦИКЪЛА „ПЕТИТЕ СИМФОНИИ“

9 ноември 2023, 19.00, Основна сцена, Държавна опера Варна

Постоянният гост-диригент на Държавна опера Варна Григор Паликаров и оркестърът на оперния театър ще поднесат на зрителите втория от поредицата симфонични концерти в цикъла „Петите симфонии“. След Пета симфония на Малер през пролетта, на 9 ноември ще слушаме Пета симфония на Чайковски и Концерт за цигулка и оркестър на Ерих Корнголд със солист цигуларката Лия Петрова.

„Всички музиканти и любители знаят за триадата от последните симфонии на Чайковски – Четвърта, Пета и Шеста, най-известните му творби. Още в Четвърта симфония се налага темата „Фатум“ – съдбата, която притиска романтичния герой и той бяга от грубата действителност в своя свят на мечти и сънища. Това е типично романтична идея и тя е прекрасна сама по себе си. Тази тема, която в Четвърта симфония е много изявена, в Пета е доста по-тиха и приглушена, но присъства във всички части и свързва цялата драма в едно. Пета симфония на Чайковски е написана с изключително майсторство, има невероятно запомняща се и красива музика. Прекрасно допълнение към нея ще е първата част – Концерт за цигулка на Ерих Корнголд с изключителната българска цигуларка Лия Петрова. Тя е от по-младото поколение цигулари, но вече със световна известност и с изключително натоварена програма. Концертът за цигулка на Корнголд е много красив, много цветен, много различен и създава чудесно настроение в началото, на което Чайковски ще бъде хубаво продължение. Много слушаема, интересна и въздействаща програма, която никой не бива да пропуска“, споделя маестро Паликаров за предстоящия концерт.

Именитата режисьорка ВЕРА НЕМИРОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своята постановка на „Летящият холандец“ в Държавна опера Варна; за пътя от детското съприкосновение с Вагнер до децата като второ „аз“ на Ерик и Сента; online изолацията на „Летящият холандец“ от обществото като паралел с covid пандемията; картините, с които електронните медии доминират съзнанието и сблъсъкът между „имиджа” и действителността; идеалът на романтизма за необходимата саможертва на жената и утопичната любов между Летящия холандец и Сента; солистите и оперната легенда Курт Ридл; вселената Вагнер в творчеството на Вера Немирова.

Поздравления най-напред за наградата „Кристална лира“, с която съвсем наскоро, в Деня на будителите, Съюзът на българските музикални и танцови дейци“ отличи Вашата постановка на „Хитрата лисичка“ - първа поява на Леош Яначек във варненската оперна история и първо цялостно представление в България на това произведение.

Благодаря! Много ме трогна и развълнува тази заслужена награда - високо признание за постижението на целия творчески колектив на Държавна опера Варна. Радостта от наградата споделя и театърът на град Рощок, с който сме в колаборация за „Хитрата лисичка“, успяла да защити едно високо ниво в интернационален мащаб.

След „Хитрата лисичка“ във Варна идва „Летящият холандец“, чиято премиера предстои на 24 ноември тук и на 26 ноември във Фестивала на оперното и балетно изкуство в Стара Загора. Ако тръгнем от самото начало, кога беше първата Ви среща с „Летящият холандец“?

Това за мен е едно много важно заглавие, което заема основно място в моята биография. Първото ми съприкосновение с Рихард Вагнер беше още в детска възраст, когато след като заминахме за Източна Германия, майка ми Соня Немирова стана артист-солист и прима на Оперния театър в Рощок. Първата ѝ роля се оказа Сента в „Летящият холандец“ и за мен бе изключително въздействаща цялата обстановка, в която попаднахме – оловносивото Балтийско море на Северна Германия, легендата за „Летящият холандец“ и музиката на ранния Вагнер. Учехме немски език по тази опера и хората понякога не ни разбираха, защото езикът на Вагнер е старинен, поетичен и несравним с говоримия. Майка ми се потопи в съвсем нов музикален свят, защото в далечната 1983 г. Вагнер почти не се изпълняваше у нас.

„ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ“ АКОСТИРА ВЪВ ВАРНА

Премиера на Държавна опера Варна - 24 ноември 2023, 19.00, Основна сцена

 „Летящият холандец“ от Рихард Вагнер, с диригент постановчик Светослав Борисов и режисьор Вера Немирова, акостира във Варна на 24 ноември 2023 г., следвайки  предишната постановка на същата творба от 2018 г. За премиерния спектакъл се готвят солистите на Държавна опера Варна Деян Вачков, Гео Чобанов, Евгений Станимиров, Линка Стоянова, Димитринка Райчева, Валерий Георгиев, Мартин Илиев, Калина Жекова, Силвия Ангелова, Артьом Арутюнов, Рейналдо Дроз и гостите София Солови от Украйна и Марсел Бакони от Унгария.

Изтъкнатата оперна режисьорка Вера Немирова поставя това заглавие в Магдебург, Германия през 2017 г., но варненската версия надгражда предишната постановка с нов екип, нови внушения, доразвити образи и актуализирани костюми и сценография. Вера Немирова разполага в днешната действителност призрачната история за зловещо проклятие, което може да бъде победено само от истинската любов. В сюжета за саможертвата на моряшката дъщеря Сента, която носи покой за душата на осъдения да броди между живота и смъртта Холандец, са вплетени промените в битието ни след пандемията, дигитализацията на съвременното общество и селфи-културата.

„Сента търси истинска любов и дълбоки взаимни чуства, а това е съпроводено и от желанието да избяга от света, в който живее. Тя се чуства чужда на този свят без съдържание, банален и повърхностен. Жадува за живот и страст, но „вътрешно“, далече от външната показност. Холандеца е фигура с драматична и мистична биография, разкъсван между различни светове и култури, „матадор“ в борба с природните стихии. Приказността и мистиката на образа обаче са съпроводени и от адаптивните качества на една силно манипулативна личност. Смачканата и похабена булчинската рокля, която той носи като подарък със себе си, разказва за многократните спирки, които е направила. Самият Вагнер казва, че Холандеца е особена смесица от образите на Вечния евреин и Одисей“, обяснява Вера Немирова.

ДВЕ НАГРАДИ „КРИСТАЛНА ЛИРА“ 2023 ЗА ВАРНЕНСКАТА ОПЕРА

Наградите „Кристална лира“ 2023 за музикално и танцовото изкуство нa Съюза на българските музикални и танцови дейци и агенция „Кантус фирмус“ бяха връчени в Деня на будителите на тържествена церемония в Националния музикален театър. Две от кристалните статуетки отиват в Театрално-музикален продуцентски център – Държавна опера Варна.

В категория „Постановъчен екип“ Държавната опера Варна е отличена за първото представяне на Леош Яначек във варненската оперна история с премиера на операта „ХИТРАТА ЛИСИЧКА", изнесена в рамките на фестивала „Опера в Летния театър", съвместен проект с ММФ „Варненско лято" и първо цялостно представление в България с първия български превод на либретото от оригинала от диригента Павел Балев и режисьорката Вера Немирова. Екипът на маестро Балев и Вера Немирова, художничката Димана Латева, хореографката Анна Пампулова и светлинния дизайнер Даниел Йовков получават „Кристална лира“ за оригиналнaта постановка на философската приказка с послание към всички възрасти за най-голямата грижа на XXI век - замърсяването и необходимостта от съхраняване на нашия извечен дом природата.

В категорията „Мениджмънт в музикалното и танцово изкуство“ призът е присъден на ДАНИЕЛА ДИМОВА, директор на Театрално-музикален продуцентскои център Варна, за XIV издание на фестивала „Опера в Летния театър“, открояващо се с креативно програмиране, жанрово многообразие и блестящи български и чуждестранни творци, за ефективния мениджмънт, аналитичните подходи, иновативните стратегии и успешното обединяване на творчески и пазарни принципи в съвременните сценични изкуства.

„ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ“ В ПОСТКОВИД ПРОЧИТ

Видео връзка на живо и татуировка със специална символика ще видим в „Летящият холандец“ от Вагнер в режисура на Вера Немирова. Докато с нетърпение очакваме премиерата на 24 ноември, за визуалните внушения на спектакъла ни разказва костюмографът Павлина Ойстерхус. 

Между премиерата на „Летящият холандец“ на Вера Немирова в Магдебург през 2017 г. и предстоящата му премиера във Варна на 24 ноември са минали 7 години. С какво е различна варненската постановка?

За седем години се случиха много неща в световен и социален план, които влияят на нашето днешно виждане, на актуалната трактовка на произведението. И ние реагираме творчески – надграждаме, добавяме нови елементи и костюми. Нашата интерпретация е по Том Муш, който е художник на костюмите и декора от постановката в Магдебург. Една от важните за мен теми са новите работни взаимоотношения след ковид и как те рефлектират на обществото днес. В „Летящият холандец“ имаме две огромни работни групи – моряците, които работят на палубата, укротяват бурята, успяват да изведат кораба на Даланд на тих бряг с нечовешки усилия, като една машина от хора, които се трудят тежко. От друга страна виждаме шивачките, които шият и очакват моряците да се върнат. По времето на Вагнер трудолюбието и прилежността са били атестат за човешки добродетели, достатъчни за личен успех и за да си намериш подходящ съпруг, да създадеш семейство. В днешно време тези качества не са достатъчни. Постпандемичните условия засилиха отчуждението и самотата, макар че се увеличи общуването в социалните мрежи.  В нашата постановка някои от шивачките вероятно вече работят в хоум офис, носят готовата продукция веднъж седмично, очевидно са дигитално активни. По-възрастните страдат от този вид общуване и отчуждение, имаме и поколенчески конфликт.

ПРОФ. Д-Р ГРИГОР ПАЛИКАРОВ, председател на журито, с впечатления преди финала на конкурса

Един ден преди финала на Първия международен конкурс за млади диригенти „Маестро Борислав Иванов“, обявен от ТМПЦ – Държавна опера Варна, проф. д-р Григор Паликаров, председател на журито, споделя как протича конкурсът и какво да очаква публиката на заключителния концерт на 2 ноември от 19 часа.

„Конкурсът преминава динамично, с неочаквани обрати. На първи тур бяха българските произведения, беше много интересно да видиш как чужденци (понеже имаше само една българка сред кандидатите) се справят с неравноделните размери и с произведенията, които са толкова познати на българската публика и особено на по-тесните музикални среди. Да видиш тези произведения, интерпретирани от хора от почти целия свят, беше много впечатляващо. Това още веднъж показва, че българската музика е част от европейската музикална съкровищница и ние можем да се гордеем с нея, тъй като не останаха много неща, с които да се гордеем. В първия кръг имаше определено изявени фаворити. На втория тур се представи западноевропейска инструментална, симфонична музика. Там пък се откроиха други хора и с нетърпение очакваме третия тур, за да видим дали и там ще имаме своеобразно вътрешно пренареждане на най-добре представилите се.

След първия тур пресяхме 12 кандидата, след втория също ги намалихме наполовина. Шестимата останали първо ще дирижират репетиция, след което трима от тях ще дирижират заключителния концерт на 2 ноември вечерта. Едва след концерта ще разпределим между тях първа, втора и трета награда. Публиката на концерта, както и оркестърът и солистите на Варненска опера също ще гласуват, а някой от лауреатите ще получи и Наградата на публиката. Ще бъде връчена също Награда на оркестъра. Докато журито заседава след концерта, ще се преброят гласовете на публиката и музикантите.

Конкурсът е построен по начин, по който всеки от кандидатите може да покаже разностранни умения и в крайна сметка да победи най-добрият. На самия заключителен концерт ще слушаме девет произведения, тримата лауреати ще изтеглят жребий и всеки ще дирижира по три откъса“, обобщава регламента на конкурса маестро Паликаров и използва възможността да поканя публиката да вземе участие във финала на тази красива музикална надпревара.

Държавна опера Варна при Театрално-музикален продуцентски център Варна посреща Световния ден на операта с хубави новини. Първата новина дойде от Съюза на българските музикални и танцови дейци, отличил Варненския оперен театър с 5 номинации в различни категории за своята награда „Кристална лира“ 2023.

В категория „Постановъчен екип“: Държавна опера Варна за премиерата на операта „Хитрата лисичка“ на 7 юли 2023 г. в рамките на фестивала „Опера в Летния театър“ (първо цялостно представяне в България) в колаборация с Volkstheater Рощок – побратимения град на Варна в Германия, съвместен проект с ММФ „Варненско лято“ 2023. Диригент Павел Балев, режисьор Вера Немирова, художник Димана Латева, хореограф Анна Пампулова, светлинен дизайн Даниел Йовков, с участието на хора на Варненска детско-юношеска опера.

В категория „Оперетно изкуство и мюзикъл“: Държавна опера Варна за световната премиера на операта-мюзикъл „Калас и Онасис“ на 21 юни 2023 г. на английски език. Текст и музика Христос Папагеоргиу, режисьор Петко Бонев, диригент Страцимир Павлов, художник Ася Стоименова, хореография Анна Пампулова, 3D mapping Лора Руневска, български превод на субтитрите Лилия Бонева, диригент на хора Надежда Маккюн, светлинен дизайнер Даниел Йовков. Солисти: Ева Перчемлиева, Флория Сотиров, Мариос Андреу, Артьом Арутюнов, Валерия Василенко, Драгомир Шопов, Георги Георгиев, Лев Караван, Волена Апостолова, Борислав Веженов, Ирен Лазарова.

25 октомври, 19.00, Основна сцена

Букет от любими оперни арии и увертюри ще поднесе гала концертът в Държавна опера Варна на 25 октомври от 19.00 часа на Основна сцена. В програмата са включени откъси от златната оперна класика на Пучини, Маскани, Верди, Леонкавало и др. Красиви сола, дуети и терцети ще изпълнят солистите на оперния театър с международна кариера Илина Михайлова, Михаела Берова, Жана Костова, Деян Вачков, Свилен Николов и гостът от Португалия Леонел Пинейро.

Португалският тенор ще открие оперната гала с Ария на Пинкертон от „Мадам Бътерфлай“, ще го чуем също в дуети от „Селска чест“ и „Дивата котка“, както и в терцет от „Риголето“. Завършил с отличие Guildhall School of Music & Drama в Лондон, Пинейро се изявява на сцената на Teatro Nacional de São Carlos в Лисабон и на редица европейски оперни фестивали. „От много малък се занимавам с музика. Обичам всичко, свързано с музиката, но операта е това, в което съм наистина добър и изглежда публиката ме харесва. Заради естеството на гласа ми, се чувствам най-добре в романтичния лиричен спинтов репертоар, роли като Дон Хосе, Каварадоси, но след обучението ми в Guildhall School of Music & Drama в Лондон, където доста се занимавахме с актьорство, с удоволствие изпълнявам и така наречените характерни роли. Идвам за първи път в България, надявам се, не за последен. Познавам доста българи от колежа и от местата, на които съм работил, и винаги съм харесвал страната ви и хората“, споделя Леонел Пинейро.

ВЕРА НЕМИРОВА, ПАВЕЛ БАЛЕВ И „ХИТРАТА ЛИСИЧКА“

На 19 октомври 2023, 19.00, Основна сцена, Държавна опера Варна поднася за пръв път след лятната премиера своята продукция „Хитрата лисичка“ от Леош Яначек, дир.Павел Балев, реж. Вера Немирова – първо цялостно представление в България.

В творческите проекти на режисьорката Вера Немирова, едно от големите имена на съвременната опера, присъстват много различни композитори, като само през последните няколко месеца тя интерпретира Моцарт, Яначек и Бизе. Тази сама по себе си интересна комбинация е любопитна, освен заради неизчерпаемото творческо любопитство и впечатляващата творческа енергия на Вера Немирова, и заради стремежа ѝ да изследва нови хоризонти или да развива и надгражда вече постигнатото, без да се повтаря. Последното очевидно е един от запазените знаци в нейния режисьорски стил. Авторският ѝ спектакъл „В очакване на Моцарт“ бе изграден най-напред в Германия (Universität der Kűnste, Берлин), след това получи своя български прочит (Софийски музикални седмици и Моцартов фестивал в Правец), за да надгради кулминационно възприятието за Моцарт в премиерата на „Милосърдието на Тит“ (Античен театър, Пловдив).

От 30 октомври до 2 ноември във Варна ще се проведе Първият международен конкурс за млади диригенти „Маестро Борислав Иванов“, организиран от Държавна опера Варна. Конкурсът има за цел да открива и подпомага млади таланти – мисия, на която самият Маестро Борислав Иванов бе отдаден през целия си творчески път. Големият български диригент е ученик на Херберт фон Караян, генерален музикален директор на Берлинския симфоничен оркестър в продължение на 40 сезона, основател и артистичен директор на редица оперни фестивали в България и чужбина, дългогодишен диригент, директор на Варненската опера.

В конкурса могат да участват кандидати, родени между 1988 и 2003 г. Селекцията се извършва в три кръга и надпреварата приключва със заключителен концерт на лауреатите пред публика, който ще се проведе на 2 ноември от 19:00 часа на Основна сцена на Варненската опера. Репертоарът, който кандидатите трябва да подготвят, се състои от българска музика за първи тур, класически и романтични откъси за втори тур и опера за трети тур.

 

24-ма млади диригенти от цял свят са допуснати до участие в първи тур на конкурса: четирима са

от Италия, по двама от Русия, Китай и Япония. Участват кандидати и от Гърция, Израел, Швейцария, Азербайджан, Австрия, Латвия, България, Германия, Южна Корея, Полша, Испания и

Словения.

 

Председател на журито е проф. д-р Григор Паликаров, преподавател в НМА „Проф. Панчо

Владигеров“ и постоянен гост диригент на Държавна опера Варна. В състава на журито влизат:

Пьотр Сулковски – директор на Операта в Краков, Полша; Светослав Борисов – музикален

директор на операта в Магдебург, Германия, номиниран за „Диригент на годината“ в актуалната

класация на сп. „Die Opernwelt“; Кръстин Настев – диригент на Държавна опера Варна; в

предварителната селекция участва и Калина Василева – директор на Симфониета Шумен.

Освен парични награди, победителите в конкурса ще спечелят възможности за изява с реномираните оркестри на Държавна опера Варна, Симфониета – Шумен и Симфоничния оркестър на Пазарджик.  

 

ДАНИЕЛА ДИМОВА С ИТАЛИАНСКАТА НАГРАДА „ЗЛАТЕН ОРЕЛ“

Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, бе удостоена с престижната награда на Италия за културен принос „Златен орел“ (Aquila d’Oro). Отличието се присъжда за многобройните ѝ творчески успехи, инициативите ѝ за майсторско популяризиране на оперното, театралното и музикалното изкуство в света, за преки и съвместни дейности в международния културен и артистичен обмен. Статуетката ѝ бе връчена от посланика на Италия у нас Джузепина Дзара на тържествена церемония в италианското посолство.

„Приемам тази награда с чувство на отговорност и на много голяма гордост за това, че в 18-ата година на „Златен орел“, когато за първи път тази награда напуска Италия, държавата, в която идва, е България“, каза Димова.

Комисията, определяща наградите, е съставена от академици и експерти, начело с професор Фабрицио Полити, бивш декан на Факултета по икономика на университета в Акуила и президент на университетския консорциум в Сулмона, Италия, където през 2006 г. са връчени първите награди „Златен орел“.

С престижното отличие "Златен орел" бяха оценени също ярките творчески постижения и приноса в международния културен обмен на оперната прима Райна Кабаиванска и директора и диригент на Софийската филхармония Найден Тодоров.

Награди за заслуги получиха директорът на Регионалния исторически музей във Варна Игор Лазаренко; директорът на културния център „Двореца“ в Балчик Жени Михайлова; директорът на музея „Борис Христов“ в София Елена Драгостинова; проф. Светослав Косев от Великотърновския университет и Почетният консул на Италия във Варна д-р Антонио Таркуинио. Специална награда получи и посланикът Джузепина Дзара за нейната дълга и ползотворна дипломатическа кариера като представител на Италия в международни органи, за утвърждаване на човешките права и на мира по света, и за активната ѝ роля в културния обмен между Италия и България.

 

СБОГУВАМЕ СЕ С ДЕЛЧО САПУНДЖИЕВ

(8.06.1934, Панагюрище – 24.09.2023, Варна)

На 4 октомври се сбогуваме с тенора Делчо Сапунджиев, дългогодишен солист, артистичен секретар, помощник режисьор и заместник директор на Варненската опера. Поклонението ще бъде от 12.30 часа в Катедрален храм "Свето Успение Богородично".

Роден на 8 юни 1934 г. в Панагюрище, Делчо Сапунджиев завършва гимназия в родния си град. Едновременно с работата си като електротехник в София, Троян и Панагюрище, се посвещава на влечението си към музиката. Пее в хора на слаботоковия завод и Ансамбъла на трудови войски, където отбива военна си служба. През 1957 г. влиза в хора на Варненската опера, а след специализация при проф. Христо Бръмбаров става и солист на оперния театър. Първата му голяма роля е Петър Иванов от операта “Цар и дърводелец” от Лорцинг. Натрупва богат репертоар със значими роли, сред които Каварадоси от “Тоска” на Пучини, Касио от “Отело” на Верди, Поручик Боляров от “Юлска нощ” на П. Хаджиев, Царевич Гвидон от ”Златното петле” на Н. Р. Корсаков, Граф Тасило от “Графиня Марица” на Калман и др. Участва в над 1250 спектакъла, изявява се и като помощник режисьор на постановките “Царицата на чардаша” (1986), “Дон Карлос” (1984), “Така правят всички” (1996 и др.
Отдал докрай творческата си енергия на Варненската опера, Делчо Сапунджиев остава в нейната история с таланта и всеотдайността си.

Почит и дълбок поклон!

Съболезнования на близките!

 

Театрално-музикален продуцентски център Варна

5 октомври, 19.00, Основна сцена

В програмата:Концерт № 3 за пиано и оркестър от Сергей Рахманинов и Картини от една изложба на Модест Мусоргски. Оркестър на Държавна опера Варна.

„Избрах Концерт № 3 за пиано и оркестър на Рахманинов заедно с пианиста Емануил Иванов. Придържайки се към стила на руската класика, включихме във втората част на програмата „Картини от една изложба“ на Мусоргски“, разказва диригентът Емил Табаков. Той определя Емануил Иванов като „изключителен млад пианист със самобитен талант“. А Концерт № 3 на Рахманинов маестрото характеризира като „един от най красивите концерти, създавани някога, също и един от най-трудните - и за солиста, и за оркестъра.“

„Картини от една изложба“ на Мусоргски е световноизвестно произведение, а оркестрацията на Равел носи на творбата още по-голям блясък и с нея тя придобива широка известност в цял свят. Това е една от основните и любими творби в оркестровата практика – много виртуозно написана  творба, която дава възможност на всеки оркестър да покаже високите си професионални умения“, допълва обясненията си световноизвестният диригент.

„Във Варна гостувам често и се чувствам все по-добре с оркестъра на Варненската опера. Когато един диригент работи по-дълго време с даден оркестър, се чува и вижда какво той е направил с този оркестър, какво е успял да постигне. Аз мога да отбележа, че Варненският оркестър става все по-добър“, подчертава Емил Табаков, постоянен гост-диригент на Държавна опера Варна.

30 септември, 19.00, Основна сцена

На 30 септември, 19.00 часа, Основна сцена, Държавна опера Варна влиза в сезон 77 сВердиевата класика „Риголето“ и най-добрите си солисти, доказали се и на световната сцена. След блестящото XIV издание на Опера в Летния театър темпото се запазва и продължава на Основна сцена с една от любимите на публиката творби.

Определена от самия композитор като най-доброто му произведение, историята за дворцовия шут Риголето, чиято дъщеря е съблазнена от Херцога на Мантуа, е драматичен оперен сюжет за ревност, отмъщение и невинни жертви. Творбата е базирана на пиесата на Виктор Юго „Кралят се забавлява“, а първоначално главният герой носи оригиналното име на шута на крал Франциск I – Трибулет. Впоследствие заради цензура действието е изместено в италианското херцогство Мантуа, а операта и основният персонаж са преименувани. „Риголето“ е адаптация на френското „rigoler“ (смея се). В трето действие е включена една от най-известните арии в света, прочутата „La donna e mobile”, изпълнявана от Херцога.

Под диригентската палка на Кръстин Настев и режисурата на Сребрина Соколова в „Риголето“ ще се насладим на вокалното и артистично майсторство в ролята на шута на изключителния баритон Пламен Димитров. В тазгодишната Опера в Летния театър го аплодирахме в „Тоска“ като Барон Скарпия, в партньорство със звездните български певици Красимира Стоянова и Соня Йончева. Като Херцога прелъстител ще посрещнем тенора с красив тембър Рейналдо Дроз, а в ролята на Джилда ще се превъплъти темпераментното сопрано Илина Михайлова. Образа на бандита Спарафучиле ще представи басът Деян Вачков, а партията на сестра му Мадалена ще изпълни мецосопраното Михаела Берова. Участват още Вяра Железова, Людмил Петров, Иво Йорданов, Артьом Арутюнов, Петър Петров, Жана Костова, Лъчезара Георгиева, Илко Захариев.

За пълното потапяне на зрителя в динамичния и може би най-театрален сюжет на Верди допринасят красивата сценография и костюмите, верни на оригиналната епоха. Подобаващо начало на новия сезон слага музикалната история за маските, които носим, както и за обратите на съдбата, подклаждани от любовта и импулса за отмъщение.

TOP