БАРИТОНЪТ И ДОЖЪТ

ИВО ЙОРДАНОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за образа на Симон Боканегра в едноименната опера на Джузепе Верди, метаморфозите в бурния живот на дожа, комплексното изграждане на ролята; предимствата в сравнението на баритона с баса, а не с тенора; занаятчийството или „дълбоката копан“ като част от професионализма на певеца; приятелствата на сцената и извън нея; българските артисти и българската държава

«Набуко» - 29 януари, 19.00, Основна сценас

На 29 януари, под диригентската палка на Маестро Борислав Иванов, ще оживеят библейските събития от «Набуко», в режисьорския прочит на Кузман Попов. Това е третата опера от ранното творчество на Джузепе Верди, но още с първото си представление през 1842 година в Миланската скала жъне триумфален успех. Следвайки древния епос, действието се развива пет века преди Христа, пресъздавайки мъката на еврейския народ, поробен и изгонен извън родните земи от Вавилонския цар Навуходоносор (Набуко).

4, 5 февруари, 19.00, Основна сцена

На 4 и 5 февруари балетът на Софийската опера е поканен да гостува на сцената на Варненската опера с 3 от най-популярните си постановки. На 4 февруари ще видим балетите „Кармен – Сюита“ и „Пахита“ по музика на Бизе-Шчедрин и Лудвиг Минкус, с хореографии на Мариус Петипа и Алберто Алонсо, брат на голямата кубинска балерина Алисия Алонсо. В „Кармен – Сюита“ ще аплодираме великолепните солисти Катерина Петрова, Никола Хаджитанев, Цецо Иванов, Венера Христова, Джон Абенанти, а в „Пахита“ - Марта Петкова, Емил Йорданов, Вяра Иванчева, Кристина Чочанова-Иванова, Александър Александров.

На 5 февруари, сряда, 19.00, предстои емоционална среща с магичната „Кармина Бурана“ по музика на Карл Орф, в която ще танцуват Катерина Петрова, Марта Петкова, Цецо Иванов, Александър Александров, Емил Йорданов, Джон Абенанти, Памела Пандова, София Цуцакова, Георги Банчев. Спектаклите се играят с музика на запис.

„Кармина Бурана“ е балет по музика на Карл Орф и хореография на Фреди Франдзути. Темата на представлението е трудният преход от младостта към зрелостта. Вдъхновението идва от оригиналния текст на "Кармина Бурана": група странстващи проповедници – Clerici Vagantes – осъзнават, че светът не се управлява от моралните принципи, които са им били внушавани. Тогава те създават кръг от хора, които следват правилата на добродетелта и се гмурват изцяло и със страст в живот, пълен с наслади. Сюжетът използва идеи и представи от въображението на тези млади хора. Готическият мит е пресъздаден върху знаменитата музика на Карл Орф. Той извиква образа на злото в най-суеверния му облик. Сюжетът ни представя едно морално разядено общество, отхвърлящо без угризения страха от божието наказание. По един ироничен начин, героите обръщат някои песни с главата надолу, интерпретирайки различни теми, сред които вино, жени, забавления. Удоволствията на живота омайват зрителя чрез поезия, родена в култивирана среда и пародираща клишетата на проповедта.  

Фреди Франдзцути

След период на обучение и професионален опит в Европа (Италия, Шотландия, Германия, Франция, Испания) Фреди Франдзути започва успешната си кариера на хореограф, основавайки през 1995 г. в Лече – родния си град, „Балето дел Сюд“, балетна трупа, която ръководи и за която създава 34 спектакъла, превръщайки я в най-добрата италианска трупа в класическия академичен стил. Балетите, създадени от Фреди Франдзути за неговата трупа, включват най-добрите заглавия от романтичната традиция: „Лешникотрошачката“, „Лебедово езеро“, „Спящата красавица“, „Ромео и Жулиета“, „Шехеразада“, „Жар птица“, играни с много голям успех в различни европейски театри. Той е провъзгласен от критиката за “младото италианско хореографско чудо“ (Микеле Ночера), и “един от най-уважаваните и талантливи хореографи на Италия“ (Виктория Отоленги). Фреди Франдзути създава също така балети за най-важните европейски театри като Болшой театър в Москва, Римската опера, Софийската опера и балет, Операта на Монте Карло, Операта на Билбао, театър „В. Белини“ в Катания, за фестивала „Росини“ в Пезаро, както и за различни телевизионни събития. Франдзути режисира филма „Ако това е човек“, с Микеле  Плачидо, Емилио Солфрици и др.

Разговор с оперната певица Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център – Варна

Към интервюто : http://www.chernomore.bg/video/2020-01-17/shtrihi-ot-utroto-17012020-minuti-za-kultura

Източник : chernomore.bg

ДАНИЕЛА ДИМОВА, ДИРЕКТОР НА ТЕАТРАЛНО-МУЗИКАЛЕН ПРОДУЦЕНТСКИ ЦЕНТЪР ВАРНА

Театрално-музикален продуцентски център Варна - Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ и Държавна опера Варна, приключват една много успешна в творческо и финансово отношение година, обобщава директорът на ТМПЦ Даниела Димова.

ХОРЕОГРАФКАТА НАДЯ ДИМОКОВА ПРЕД ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА ЗА ПРЕМИЕРНАТА ПОСТАНОВКА НА ВАРНА ДЕНС ТЕАТЪР „В ОЧАКВАНЕ“

22 декември 2019, 19.00, Основна сцена 

„В очакване“ е интригуващо заглавие, което веднага подтиква към въпроса какво да очакваме от новата постановка на Варна Денс Театър?

В очакване“ сме на Коледа и Нова година, а защо не и на всеки друг хубав празник. Помня от детството си онова красиво и вълнуващо очакване на новогодишните празници, когато всички трескаво се суетят наоколо, готвят изненади, мислят за подаръци, украсяват елхата. Лично за мен асоциацията за Коледа и Нова година е свързана и със свежото ухание на портокали и мандарини, каквито преди се намираха на пазара само в края на годината. Радостното настроение, нетърпението, броенето на дните до празника са незабравими емоции, които човек изживява в детството си, но носи със себе си цял живот. За всичко това разказва нашият спектакъл.

В очакване на доброто...

Да, фокусираме се върху добрата страна на живота и утвърждаваме положителното. Е, ще има и малки драми, но те бързо ще бъдат разрешени. Важно място в спектакъла отделяме на чувството за хумор и харизмата. Ще ги усетите в движенията на ръцете, лицето, цялото тяло. Ще ги доловите също в музиката. Специално подбрах съвременна по-малко и повече класическа музика, предимно Росини.

21 декември, 19.00, Основна сцена - XX Коледен музикален фестивал - Варна 2019

23 декември, 19.00, Дом на културата “ Борис Христов” – Пловдив, Европейска столица на културата

Музика Страцимир Павлов
Сценарий и режисура Нейчо Петров-Реджи и Антоанела Петрова
Асистент режисьор Елиана Атанасова
Хореография Анастасия Неделчева
Костюми Елена Станева
Мултимедия 4 friends Studio
Графичен дизайн и реклама ZOOM Design

18, 19 декември, 19.00, Основна сцена

Кой не обича концертите с жизнерадостната музика на Щраус – баща и син, които по виенска традиция завладяват света в края на изтичащата или началото на новата година. Във Варна за пореден път, в две последователни вечер на 18 и 19 декември, 19.00, Основна сцена, публиката ще има удоволствието да съучаства в музикалния празник и да стане част от общото приповдигнато настроение. Това ще се случи под диригентската палка на Маестро Найден Тодоров, директора на Софийската филхармония, който е поканен да дирижира концертите, с участието на оркестъра на Държавна опера Варна и солистите Мария Павлова и Свилен Николов,

В програмата ще чуем Ария на Адела от „Прилепът“ на Й. Щраус и Ария на Ми от „Страната на усмивките“ на Ф. Лехар, в изпълнение на Мария Павлова, а Свилен Николов ще изпее Ария на граф Данило от „Веселата вдовица“ на Ф. Лехар. Двамата солисти ще поднесат дуети из „Царицата на чардаша“ от И. Калман и „Веселата вдовица“ от Ф. Лехар. Ще има и изненади, но няма да липсват  задължителните за подобни концерти Полка пицикато от Й. Щраус-син; „На хубавия син Дунав“, Трич-трач полка и разбира се Радецки марш от Й. Щраус. И така „С музиката на Щраус“, естествена кулминация и на XX Коледен музикален фестивал, ще отправим добрите си помисли и надежди за една здрава и успешна, за една щастлива 2020 година.

МАЕСТРА ДЖАННА ФРАТТА И ЦИГУЛАРЯТ ДИНО ДЕ ПАЛМА ПРЕД ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА ЗА СВОЯ ПРОЕКТ „4 Х 4. ЧЕТИРИТЕ ГОДИШНИ ВРЕМЕНА ОТ ЧЕТИРИМА КОМПОЗИТОРИ“

13 декември, 19.00, ФКЦ, зала 1

Как се роди вашият толкова оригинален проект „Четирите годишни времена от четирима композитори“?

Джанна Фратта: От самото начало нашият проект е замислен като комбинация между музика и технология. Слушаш музиката, но в същото време, чрез 3 D Mapping влизаш в света на музиката и тя оживява във визията. Излизаме извън схемата на класическите симфонични концерти, така че не става дума за обикновен концерт, а за оригинален спектакъл. Нашето шоу допада особено на младите зрители, които живеят със съвременните технологии.

Отдавна се познавам с Дино де Палма и Сара Рули. Преди две години решихме да направим опит и да съчетаем музика с нови технологии. Заехме се с изследване на модерните практики при използване на модерните технологии, специално в представянето на класическа музика. Това е все още необичайно за нашето време. Експериментирахме, обсъждахме и така стигнахме до идеята за „4 х 4. Четирите годишни времена от четирима композитори“. За щастие получихме подкрепа за нашия проект от италианското министерство на културата.

Освен Вивалди, „дал тон“ на проекта ви с програмното си произведение „Четирите годишни времена“, как избрахте останалите композитори?

Джанна Фратта: Антонио Вивалди, Астор Пиацола, Макс Рихтер и Филип Глас са се вдъхновявали от смяната на сезоните, само те четиримата са създали творби за цигулка, посветени на четирите годишни времена. 

Прочетете продължението >>>>>

Г-жа Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, бе отличена от читателите на списание "OFFLINE MAGAZIN" за МЕНИДЖЪР НА 2019 ГОДИНА. През 2018 г-жа Димова бе определена от читателите на списанието за ЛИЧНОСТ НА ГОДИНАТА.

За втора поредна година и Театрално-музикален продуцентски център Варна печели приза на списанието за НАЙ-ДОБЪР ЕКИП в категория КУЛТУРА И ОБРАЗОВАНИЕ. Наградите връчи лично днес г-н Росен Иванов, изпълнителен директор на "OFFLINE MAGAZIN"