
ТРАВИАТА
опера от Джузепе Верди
ТРАВИАТА
3 действия | 1 антракт

„Травиата“ принадлежи към известната трилогия на Верди, включваща също „Риголето“ и „Трубадур“. В хронологичен ред, това е осемнадесетата композиция на Верди и може би тази, която най-ясно предвещава зрелите му години, в които той написва опери като „Дон Карлос“, „Аида“, „Отело“ и „Фалстаф“.
Либретото на „Травиата“ е написано по нашумелия роман „Дамата с камелиите“ на Александър Дюма – син. Известно е, че за основа на сюжета на романа послужила личната драма на автора, историята на любовта му към известната куртизанка Мари Дюплеси. Дъщеря на бедни селяни, Мари е изпратена в Париж от родителите си като съвсем млада девойка за да си намери работа.
Изключително красива и елегантна, тя станала една от най-привлекателните жени по онова време сред обществото в Париж. Дюма – син се запознава с нея и още при първата среща е пленен от нейния чар. Техният любовен съюз не продължава много дълго, тъй като е разрушен от вмешателството на бащата – известният романист Александър Дюма, автор на прочути романи като „Тримата мускетари“ и „Граф Монте Кристо“.

Интересен факт е, че всъщност прототипът на Жорж Жермон е прочутият писател Александър Дюма – баща. А в романа „Дамата с камелиите“ той е представен от автора – синът му – като много по-жесток и много по-малко благороден, отколкото в оперното произведение.
Верди възлага на своя постоянен сътрудник Франческо Мария Пиаве (1810 – 1876) да напише либретото, след като през 1852 вижда в Париж преработения в драма роман на Дюма – син. Съдържанието е изменено и съкратено, а имената спрямо оригинала са променени. Маргарита става Виолета, Арман – Алфред, а заглавието – „Травиата“.
Премиерата на „Травиата“ се състои на 6 март 1853 г. във Венеция. Отначало е приета сдържано, оценките са противоречиви. Но съвсем скоро „Травиата“ си спечелва славата на една от най-популярните и поставяни опери в света, което е и до днес.
Доказателство за безсмъртието на тази творба са думите, изречени от Александър Дюма – син. След като чува операта на Верди, писателят възкликва: „След петдесет години никой няма да си спомня моята „Дама с камелиите”, но Верди я обезсмърти”.
История на създаването
Джузепе Верди се запознава с нашумелия роман на Александър Дюма – син през 1848 г., когато е отпечатан. За никого в Париж не е тайна, че първообразът на Маргарита Готие е Мари дьо Плеси, починала на 23-годишна възраст, докато Дюма – баща и син пътешестват из Испания и Алжир, а първообразът на Арман е авторът. Това не крие и писателят, но добавя, че романът не е автобиографичен – животът на героинята му е дал повод само да покаже морала на част от тогавашното общество. Така у Верди се появява мисълта да напише опера върху този сюжет. А когато през 1852 г. композиторът вижда в Париж преработения в драма роман „Дамата с камелиите”, той възлага на редовния си литературен сътрудник Франческо Мария Пиаве (1810 – 1876) да напише либретото. Съдържанието на драмата в либретото е предадено в съкратен вид, променени са имената, дори и заглавието – „Травиата”.
Премиерата на операта се състояла на 6 март 1853 г. във Венеция и е образец в историята на колосалните провали. В едно писмо от 7 март с.г. Верди пише на приятеля си Емануеле Муцио: „Снощи „Травиата” претърпя фиаско. Дали вината е моя или на певците, ще отсъди времето”. Причината за този провал не е нито в музиката, нито в либретото. За съжаление, певците не се оказали на нивото на прекрасната творба. Но като един мъдър човек Верди дори не търси причините за този провал. Просто той оставя на времето да се произнесе. И времето отсъжда!
Скоро „Травиата” става най-популярната опера на Верди. Тя се играе във всички театри по света до днес, повече от век и половина след създаването си.
Доказателство за безсмъртността на тази творба са думите, изречени от Александър Дюма – син. След като се запознава с операта на Верди, писателят възкликва: „След петдесет години никой няма да си спомня моята „Дама с камелиите”, но Верди я обезсмърти”.