ВАРНЕНСКО ЛЯТО. „ГРАФИНЯ МАРИЦА“

 

За родената в София режисьорка варненската „Графиня Марица“ също е свързана със силни емоции и много история. Преди 50 години баща й е поставил в същия град тази оперета, като през 1970 г. Соня, майката на Вера – тогава все още Дойчинова, е изпълнявала главната партия. Соня Немирова работи активно като драматург, вкл. за продукцията на „Графиня Марица“, до внезапната й смърт на 13 август 2021 г. Самата Вера Немирова е започнала режисьорската си кариера със същото произведение във Виенската Volksoper.

Премиерата, предназначена всъщност за сцената на романтично и уютно скътания в Морската градина Летен театър, трябваше набързо да се пренесе в Операта, заради очаквания дъжд. Малко сухата акустика на залата не попречи на възприятието, тъй като оперните певци действаха с микрофони. Имаше обаче технически смущения, очевидно при акустическите тестове микрофоните на някои от солистите са били настроени по-силно от останалите.

Оркестрината, под диригентството на Ералдо Салмиери, оставаше елегантен фон в подкрепа на постановката. Пеенето и диалозите бяха на български език с малки актуализации на текста (имаше за щастие и английски субтитри).

Вера Немирова пренася действието в театър - Марица не е аристократка, а актриса, известна и търсена звезда. Тя се завръща на първата си сцена, в малкия театър, който отдавна е загърбил най-хубавото си време. Свежата концепция сработи неочаквано добре и предложи дори един оригинален момент на театър в театъра, когато скарването между Марица и Тасило прерастна в представление по време на самото представление.

Текстът, разиграващ се в аристократична среда, погледнато буквално, невинаги съответстваше на театралния декор, но това се оказа несъществена подробност, дори само защото на искрящата с пъстротата си сцена непрекъснато нещо се случваше. На Немирова се удаде да постигне баланс, който не прекрачваше границите на сценичното действие и въпреки това постоянно поднасяше нещо зрелищно. В това отношение тя имаше в лицето на виталния хоров състав (диригент Цветан Крумов) чудесен партньор, който като отделен герой водеше свой самостоен живот, но винаги в унисон със случващото се главно действие.

Като допълнителна екстра се включваше и цигански духов оркестър, който с музикалните си интермедии нажежаваше атмосферата и определено повишаваше градуса на настроението както на зрителите, така и на артистите.

Споменатата вече Илина Михайлова, както на външен вид, така и във вокално отношение, беше една много подходяща Марица. В превъплъщението си тя поднесе необходимия за партията вокален обем, служейки си съвършено с добре поддържания си оперен глас.

За съжаление при нейния Тасило нещата стояха малко по-различно. Пламен Райков се справи с диалозите по учудващо лесен начин, изговаряйки ги леко меланхолично, но при пеенето колебливите височини и тромавото звукоизвличане го разграничиха от колегите му. Той заобикаляше критичните места, в рамките на своите възможности доста сръчно, което обаче доведе до едно почти маниерно изпълнение.

Втората любовна двойка Лиза и Барон Жупан представиха Лилия Илиева и Велин Михайлов – двамата много млади, двойка и в реалния живот. Докато Илиева впечатляваше със сребърния блясък на своя субретен глас, Михайлов се открояваше с характерния си теноров тембър. Неслучайно родният им театър с удоволствие ги включва в популярни мюзикълни продукции, например и на двамата съвсем скоро им предстоеше участие в мюзикъла „Цар Лъв“.

Той изработи ролята си с майсторство, много страст и очевидно забавлявайки се със случващото се на сцената, като до подчертано оперно поставената Марица прозвуча съвсем различно, по-скоро като един универсален певец, който се вписва добре навсякъде.

По време на последните аплодисменти, съпровождани възторжено от духовите инструменти, преживяхме и един последен, този път напълно неочакван акцент. Жупан направи предложение за брак на Лиза и тя, разбира се, прие.

Какъв многократно щастлив Happy End за едно във всяко отношение чудесно представление, което в този формат би могло да се играе с успех и на редица други сцени.

Превод Виолета Тончева

TOP