СОНЯ ЙОНЧЕВА Е ПРИРОДНА СТИХИЯ

Паметно събитие и за по-широкия регион: имаше хора, дошли от Румъния и къде ли не, за да се докоснат до космополитния ресурс и изконно български потенциал, които по уникален начин съчетава в себе си Соня. Самата тя не бе стъпвала във Варна от дете и срещата с местната публика бе двустранно вълнуваща! Тази наслада от взаимния обмен на позитивна енергия позволи на хора като мен да се примирят, че метеорологичната обстановка е извън нашия контрол и просто да се отпуснем и насладим - дъждът минава и заминава (днес във Варна отново е слънчево и няма помен от бурята), но спомените от хубавото събитие остават (в преживявания, снимки, видеа, които можете да разгледате по-долу). Вечерта, в която се състоя тази оперна гала, за мен бе специална по няколко повода:

На същата дата преди 2 години бе грандиозната гала на Соня в София, в духовното сърце на столицата - пространството пред Храм-паметника “Александър Невски” - заедно с Пласидо Доминго пред 6 000 души на живо и 60 000 онлайн. 

Снощното събитие бе кулминационният връх на един много силен за Държавна опера Варна летен сезон - с 22 успешно реализирани събития, открояващи се с жанрово разнообразие и винаги пълни салони и пространства на открито (припомням тук моите зрителски ревюта за “Тоска” и “Турандот”

Това бе и финалната не точка, а удивителна в летния календар на Соня (преди началото на есенния такъв с големи гастроли в Япония и Латинска Америка). Аз имах честта и удоволствието досега през годината да съпреживея от първо лице следните й триумфи като артист и човек: 

- Бароков рецитал с музиката на Хендел и хуманитарна мисия с УНИЦЕФ през април в София: 

- Вълнуващ дебют като Мадалена в “Андре Шение” през май в Ла Скала: 

- Незабравим, неотразим и несравним (абсолютно най-любимият ми) дебют като Чо-Чо Сан от “Мадам Бътерфлай” във Виенската държавна опера през месец май: 

- Страстно, майсторско, психологическо превъплъщение в “Тоска” на Арена ди Верона в началото на август:

- Сегашното докосване до Варненската палитра от емоции и преживявания (прочетете обезателно интервюто на приятелката ми Вили Тончева със Соня от вчера: 

- Предстоящото в края на годината представяне в “Зала България” в София на предбароковата, ренесансова музика на моя голям любимец Монтеверди в албума “Прераждане”, който излезе като лъч надежда по време на пандемията: 

- Междувременно обаче местната публика имаше шанса да се докосне и до излезлия наскоро диск на Соня “Куртизанката”, за който съм ви споделял тук, както и до интимно-артистичния рефлективен труд на Соня в книгата “15 огледала”, хвърляща светлина върху някои от най-съкровените преживявания в необятната душа на българското момиче, както и върху начина, по който световното сопрано интерпретира героините, които са я съпътствали в бляскавата й кариера през тези първи 15 години (и които са привилегирована, лимитирана серия оперни дами из вече 50-те роли, които Соня има в биографията си): 

Поради всичко, описано по-горе, снощното събитие бе крещящо доказателство, че Варна заслужава да разполага с голяма, модерна, мултифункционална зала (която можеше снощи да е алтернатива за преместване на 2000-те хиляди зрители на закрито, но това нямаше как да се случи например в 400-местната зала на операта). Директорката на ТМПЦ-Варна Даниела Димова отдавна се бори за подобно здание, което приляга на град като морската ни столица - призова го и снощи от сцената (дано присъстващият в публиката кмет на Варна си е взел бележка). Както г-жа Димова уточнява и онлайн в разговор със зрители: “поне от 10 години се обсъжда модулно покриване на Летния театър, но там поради съображения за запазване на естествената буйна зеленина също не се стига до изграждане на съоръжение. Ние направихме максимума за ситуацията и оценката за нас получихме от великата Соня Йончева, която отново иска да гостува във Варна и да участва през 2024 в спектакъл на Държавна опера Варна.” 

Аз бих добавил към посланието: днес, на 1 септември, започна новият политически сезон - време е политиците да ревизират срамния бюджет от 0,4% за култура; длъжни са да ни докажат, че когато предлагат 24 май (Деня на писмеността и културата ни, който безспорно е най-светлият ни празник) да стане и официален Национален празник, то не го правят само по пропагандни подбуди, а са готови да демонстрират с дела/инвестиции, че за тях културата е приоритет (защото за хората е!); време е достойнството на българските артисти да бъде издигнато на пиедестал (не за създаване на пантеон от божества, а защото е наложително да се осъзнае, че инвестицията в културата на една нация има нужда от водачеството на хора с дългосрочна визия, стратегическо мислене и рефлекс, че това възпитава ценности и цивилизационна принадлежност, а в същото време се противопоставя на масовото опошляване, на масовата агресия, на масовата апатия, на масовото оскотяване). Културата е антиподът и антидотът за всичко това! 

Оперната гала под дъжда се “конкурираше” и с Европейското първенство по волейбол във Варна и въпреки това привлекателно събитие, 2000 души избраха изкуството! 

Вечерта бе изпълнена с именити варненци, които партнираха много достойно на сцената със Соня:  Марио запя на “звездите, които заблестяха”, но тази вечер те се свеняха да ни се покажат… Чудесен Милен Божков като Каварадоси от “Тоска”, след насладата да го гледаме в цялата опера преди 2 седмици с великата Красимира Стоянова в титулната роля. Чухме го и като Полионе в “Норма” и Алфред в “Травиата” в снощната вечер!

- Удоволствие бе да слушам за първи път на живо и мецосопраното Валентина Куцарова, която партнираше умело на Соня в дуети от “Норма”, “Хофманови Разкази” и т.н. Подобно на Милен Божков, който живее в Германия и развива своята европейска кариера, Куцарова живее и твори основно в Австрия. Но и двамата са с варненски корени, което ми се струва голяма добавена стойност за едно такова събитие! Много топъл и симпатичен човек, с когото си поговорих след спектакъла и съм й безкрайно благодарен за милите думи и стимулиращото отношение към текстовете, които пиша!

Солистът на Варненската опера Пламен Димитров бе много завладяващ в коронната си роля на барон Скарпия, а басът Ивайло Джуров отпадна от програмата, която трябваше да бъде съкратена заради метеорологичните условия и най-вече заради нагласата на публиката (защото аз например можех и още 2 часа да си слушам опера под дъжда, но все пак това със сигурност не бе по вкуса и нервите на мнозина - и въпреки всичко мисля, че в една вечер, която всички изтъкваме, че бе далеч от идеалната заради буреносния малшанс, човек е по-уважително да сложи акцента върху духовното (а не дъждовното) преживяване и хубавото, което остава като послевкус за дълго време). 

Със спокойствието, уравновесеността и харизмата си Соня със сигурност вдъхна увереност и мотивация и на останалите солисти на сцената и всички дадоха максимума от себе си предвид обстоятелствата! 

Голямо БРАВО на оркестъра на Държана опера Варна (хорът нямаше как да пее по обясними причини); адмирации за маесто Кръстин Настев (съученик на Соня от Пловдив, но служебно варненец, който е двигателят на това голямо събитие и стоически предвождаше музикантите и певците през почти Спартанските условия с финес и вещина; поздравления към режисьорката Сребрина Соколова, чиято модерна мултимедийна визуализация имаше особено топло, балансиращо, стимулиращо сетивата въздействие - което се оказа сериозна добавена стойност предвид извънредната обстановка! 

А сега, ако сте стигнали дотук, преди всичко ви благодаря за търпението и интереса - и ви приканвам най-учтиво да се потопите в снимките и видеата (аз буквално се потапях, а за вас ще е само метафорично), които - макар и с не най-добро качество (добре поне, че телефонът издържа да снима в държа) - показват, че при позитивна нагласа и гръмотевиците могат да ти се сторят като част от драматургията, а препускащите с неуморен интензитет капки да ти създадат дори усещане за романтика. А за хубава енергия от приятели, колеги, съмишленици - преди, по време и след спектакъла - дори няма да започвам са разказвам, защото това заслужава отделна, многотомна история; споменавам го само, защото започвам все повече да чувствам Варна като своя втори дом в България и съм убеден, че това усещане тепърва ще се задълбочава. Благодаря на всички за това, което правите и за това, което сте. Хора с мисия. Заедно сме.

TOP