XVII КОЛЕДЕН МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ – ВАРНА 2016

22 ноември – 24 декември 2016

 

22 ноември, 19:00-21:00, Основна сцена

ФИЛМОВАТА МУЗИКА НА ХОЛИВУД

Диригент Христо Павлов - гост

Оркестър и хор на Държавна опера Варна

 

23 ноември, 19:00-21:20, Основна сцена

ВЕСЕЛАТА ВДОВИЦА

Оперета от Франц Лехар

Режисьор Марк Кроне

Диригент Милен Апостолов

В главните роли: БАРОН ЗЕТА - Людмил Петров; ВАЛАНСИЕН - Филипа Руженова; ГРАФ ДАНИЛО - Пеньо Пирозов – гост; ХАНА ГЛАВАРИ; Миряна Калушкова – гост; КАМИЙ ДЬО РОСИЙОН - Михаил Михайлов – гост; ВИКОНТ КАСКАДА - Александър Панайотов – гост

 

26 ноември, 18:00-20:00, Основна сцена

АРСЕНИЙ АРСОВ - ИСТОРИЯТА НА ЕДНА ЛЮБОВ

С Арсений Арсов, Христо Ганевски, Ирина Жекова, Вяра Железова, Станислава Марчева, Александър Мутафчийски, Лили Мартиросян, Пламен Михайлов, Звезделина Тодорова, Елена Динева, танцови двойки от КСТ Одесос денс. Водещ Кирил Аспарухов

 

29 ноември, 19.00-22.15, Основна сцена

ДОН КАРЛОС

Опера от Джузепе Верди

Режисьор Кузман Попов

Диригент Стефано Сегедони - Италия

В главните роли: Филип II – Ивайло Джуров; Дон Карлос - Валерий Георгиев; Елизабет - Мадалена Калдерони - Италия; ЕБОЛИ – Олга Михайлова-Динова; МАРКИЗ ПОЗА - Пламен Димитров

 

3, 5 декември, 19:00-21:45, Основна сцена

БОРИС ГОДУНОВ С КАРЛО КОЛОМБАРА

Опера от Модест Мусоргски

Режисьор Павел Герджиков

Диригент Йордан Камджалов

В главните роли: БОРИС ГОДУНОВ - Карло Коломбара – Италия; ФЬОДОР - Вяра Железова; КСЕНИЯ - Ирина Жекова; НЯНЯ - Силвия Ангелова; КНЯЗ ШУЙСКИ - Христо Ганевски; ЩЕЛКАЛОВ - Венцеслав Анастасов; ПИМЕН - Деян Вачков; КРЪЧМАРКА - Бойка Василева; САМОЗВАНЕЦ - Арсений Арсов; ВАРЛААМ             - Гео Чобанов

С участието на Варненската детско-юношеска опера с худ. ръководител Ганчо Ганчев

 

4 декември, 20:00-21:30, Основна сцена

ПРЕСЕЧНА ТОЧКА - ВЕЧНИТЕ ПЕСНИ НА XX ВЕК

Авторски песни и кавъри

Участват: Михаил Йосифов – аранжименти, тромпет; Нейчо Петров – Реджи – вокал, музика и текст; Антоанела Петрова – вокал, музика и текст; Велислав Стоянов – тромбон; Тодор Бакърджиев – тромпет; Димитър Карамфилов – бас китара; Милен Кукошаров – пиано, кийборд; Валери Ценков – ударни инструменти

 

7декември, 19:00-21:40, Основна сцена

ТРАВИАТА

Опера от Джузепе Верди

Режисьор Кузман Попов

Диригент Борислав Иванов

В главните роли: ВИОЛЕТА - Ирина Жекова; АЛФРЕД ЖЕРМОН - Валерий Георгиев; ЖОРЖ ЖЕРМОН - Пламен Димитров

 

9 декември, 19:00-21:30, Основна сцена

ЦИГАНСКИ БАРОН

Оперета от Йохан Щраус

Гостува Драматично-музикален театър „К. Кисимов”Велико Търново

 

10 декември, 16:00-17:30

СЦЕНА РОТОНДА

Арии и ансамбли от оперети и мюзикъли

 

10 декември, 19:00-20:30, Основна сцена

С ПЕСНИТЕ НА БИЙТЪЛС

Диригент и аранжименти Страцимир Павлов

Участват: Антоанела Петрова, Нейчо Петров-Реджи и Славина Калканджиева – вокали; Валери Ценков – барабани; Радослав Славчев – бас китара; Тони Рикиев – китара

Струнен оркестър на Държавна опера Варна

 

12,19 декември, 18:00-19:45, Основна сцена

АНИ

Мюзикъл от Чарлз Страус

Режисьор Емилия Петкова

Диригент Ганчо Ганчев

С участието на Варненската детско-юношеска опера

 

14 декември, 19:00-21:00, Основна сцена

ДОН КИХОТ

Балет по музика на Лудвиг Минкус

Хореография Сергей Бобров

Диригент Милен Апостолов

В главните роли: ДОН КИХОТ - Румен Стефанов; КИТРИ – Юрика Аоки; БАЗИЛ – Егор Мотузов, премиерсолист на Кремълския балет – Москва; САНЧО ПАНСА - Даниел Христов; КРЪЧМАР - Денко Стоянов; УЛИЧНА ТАНЦЬОРКА - Галина Велчева; ТОРЕАДОР - Павел Кирчев 

 

15 декември, 19:00-21:45

НОРМА

Опера от Винченцо Белини

Режисьор Кузман Попов

Диригент Иван Кожухаров

В главните роли: НОРМА - Линка Стоянова; АДАЛДЖИЗА - Силвия Ангелова; ПОЛИОНЕ - Борис Луков; ОРОВЕЗО – Гео Чобанов

 

17 декември, 19:00-20:45

ЛЕШНИКОТРОШАЧКАТА

Балет от П.Й.Чайковски

Хореография Сергей Бобров                            

С посрещане на Дядо Коледа

В главните роли: Мари - Саори Коике, примабалерина на Кремълския балет; Принц - Павел Кирчев

 

18 декември, 16:00-17:30, Сцена Ротонда

КОЛЕДНИ ЗВЪНЧЕТА

Хоров концерт с посрещане на Дядо Коледа и раздаване на подаръци

 

20, 21 декември, 18:00-19:45

ЛЕШНИКОТРОШАЧКАТА

Балет от П.Й.Чайковски

Хореография Сергей Бобров

Диригент Вилиана Вълчева

С посрещане на Дядо Коледа и раздаване на подаръци

В главните роли: Мари - Саори Коике, примабалерина на Кремълския балет; Принц - Павел Кирчев

 

23 декември, 19:00-20:45

С МУЗИКАТА НА ЩРАУС

Диригент Мартин Пантелеев

 

24 декември, 11:00-12:45; 18:00-19:45

С МУЗИКАТА НА ЩРАУС

Диригент Мартин Пантелеев

 

БИЛЕТИ И ЗАЯВКИ: Тел. 052 665 022, 052 665 020 Работно време на билетната каса: понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20.00; събота 10:00 – 13:30 и 14:30 - 19:00 ч.; неделя 11:00-16:00

 

Цени на билетите за отделните събития от 6 до 40 лева

 

КАРТИ С гарантирани ВИП МЕСТА:

 

КОЛЕКЦИЯ ФЕСТИВАЛ – 110 лева за 16 събития

КОЛЕКЦИЯ КОЛЕДНИ КОНЦЕРТИ – 50 лева за 7 концерта

КОЛЕКЦИЯ ОПЕРЕТА И МЮЗИКЪЛ – 30 лева за 3 спектакъла

КОЛЕКЦИЯ БЕЛКАНТО - 30 лева за 4 спектакъла

КОЛЕКЦИЯ БАЛЕТНА КЛАСИКА – 15 лева за 2 спектакъла

 

ТЕЛЕФОН ЗА ДЯДО КОЛЕДА 052 665 020

Подаръците се предават, четливо надписани, в деня на спектакъла на служебния вход

 

ПАКЕТ ОПЕРА + ТЕАТЪР

30 % НАМАЛЕНИЕ за всеки закупен билет едновременно на ДТ „Стоян Бъчваров” и Държавна опера Варна

 

Ръководството си запазва правото на промени в програмата.

 

Коледни промоции

 

 

 

 

 

 

29 ноември - ИВАЙЛО ДЖУРОВ И ГЕО ЧОБАНОВ в „Дон Карлос”, диригент СТЕФАНО СЕГЕДОНИ

 

3, 5 декември - КАРЛО КОЛОМБАРА И ДЕЯН ВАЧКОВ в „Борис Годунов”, диригент ЙОРДАН КАМДЖАЛОВ  

 

Държавна опера Варна поднася на своите почитатели истински музикални пиршества в дните преди най-обичания празник край морето Никулден. Акцент в XVII Коледен музикален фестивал ще бъдат участията на четиримата звездни баси Карло Коломбара, Деян Вачков, Ивайло Джуров и Гео Чобанов в спектаклите на „Дон Карлос” на 29 ноември и „Борис Годунов” на 3 и 5 декември.

 

На снимките: Гео Чобанов Деян Вачков и Ивайло Джуров

Пред оркестъра ще застанат и двама диригенти от световните сцени, свързани с варненския оперен театър - постоянният гост-диригент Стефано Сегедони от Италия за „Дон Карлос” и почетният гост-диригент Йордан Камджалов, който за втори път ще дирижира „Борис Годунов”. Варненската публика има шанса, в разстояние само на няколко месеца да съпреживее музикалната драма на Мусоргски в режисьорския прочит на двама изтъкнати творци - академик Пламен Карталов и проф. Павел Герджиков. Ореол на това събитие придава и фактът, че за пръв път във Варна в знаковата за всички баси роля на Борис Годунов ще дебютира Карло Коломбара, певец от звездната първа редица на най-добрите в света.

 

Стефано Сегедони„ДОН КАРЛОС” – СБЛЪСЪК МЕЖДУ ВЛАСТТА И ЛЮБОВТА

 

Маестро Стефано Сегедони идва във Варна от Германия, където в оперния театър на Майнинген, подготви и представи премиерата на «Севилският бръснар» от Росини. Преди това дирижира оркестъра на Миланската скала, а през януари му предстои премиера на операта «Джани Скики» от Пучини в родната Модена, в залата, носеща името на Лучано Павароти. Участниците са селектирани от Мирела Френи след майсторски клас, воден от оперната прима и Маестро Сегедони.

 

Сега обаче на дневен ред е «Дон Карлос» на 29 ноември във Варна.

“Това е една от най-важните опери на Верди, бих я нарекъл дори политическа опера, доколкото тя се занимава с различни аспекти на властта. Сблъсъкът между властта и любовта изисква избор между дълга и честта. Да отстояваш държавническия си дълг или да браниш семейната чест и да останеш верен на любовта – това е драматичен конфликт и дилема както за Крал Филип, така и за Елизабет Валоа и за Дон Карлос. Елизабет избира да бъде вярна съпруга на Филип, макар че е влюбена в сина му Карлос, а на краля му се налага да се примири. В този смисъл двамата избират дълга към държавата и отечеството пред любовта, докато романтичният и необуздан в емоциите си Карлос прави обратния избор. Противопоставяйки ги един на друг, Верди е обрисувал много ярко различните характери в тази драма. Респектират двата централни образа на Филип II и на Великия инквизитор, който всъщност направлява цялото действие. Един от най-силните моменти в операта е арията на краля в трето действие, когато той  разбира, че Елизабет не го обича и това не му дава покой. Родриго, маркиз Поза е също много харесван персонаж, носител на високи нравствени добродетели като достойнство и приятелство. Много силна опера във всяко едно отношение.

 

Радвам се, че отново мога да дирижирам оркестъра на Варненската опера с концертмайстор Анна Фурнаджиева. Музикантите са много добри, владеят прекрасно материала, така че още на първата репетиция ги освободих по-рано.

Солистичният състав е повече от великолепен – големият български бас Ивайло Джуров (Филип II) и италианското сопрано Маддалена Калдерони (Елизабет Валоа). С нея се срещнах през 2010, когато тя участва в една опера, композирана от мен. На фестивала в Белинзона, Швейцария през това лято, където дирижирах «Турандот», тя изпълни главната роля. Партнираше й Валерий Георгиев, комуто сега е поверена ролята на Дон Карлос.

Очаквам хубави изненади от неговия дебют в тази роля, както и от мецосопраното Даниела Дякова (Принцеса Еболи), както и от чудесните солисти на Варненската опера Пламен Димитров (Маркиз Поза) и Гео Чобанов (Великият инквизитор). Вярвам, че ще се получи един много, много добър спектакъл», убеден е Маестро Сегедони.

 

Карло КоломбараДЕБЮТ НА КАРЛО КОЛОМБАРА В РОЛЯТА НА „БОРИС ГОДУНОВ” – ЕДИН ВРЪХ В ОПЕРНАТА ИСТОРИЯ НА ВАРНА

 

Световноизвестният италиански бас Карло Коломбара  избра да направи своя дебют в ролята на Борис Годунов във Варна и това събитие нарежда Варненската опера до всички онези престижни сцени, на които се изявяват най-добрите сред добрите. С този привкус датите 3 и 5 декември 2016 г. ще влязат в оперната история на нашия град. Ролята на руския самодържец от операта на Мусоргски е отдавнашна мечта на певеца, за която той се готви от дълго време. Досега е пял тази партия само в концертни изпълнения и на записи, включително под диригентството на Владимир Гяуров и с участието на именитата българска певица Мариана Пенчева. 

Роден в Болоня през 1964 г., Карло Коломбара печели конкурса "Рикардо Страчари" в родния си град. През 1989 г., едва 25-годишен, дебютира в Ла Скала като Принца на Буйон в “Адриана Лекуврьор”. Следват съвместни участия с Рикардо Мути, Лорин Маазел и други известни диригенти в Държавния дворец Кремъл, Виенската държавна опера, Метрополитън в Ню Йорк, Болшой театър в Москва, Гранд опера в Париж, Ковънт Гардън в Лондон, Aрена ди Верона и др. Играе ролята на Тимур в грандиозна продукция на „Турандот“ в Забранения град в Пекин, под диригентството на Зубин Мета. През 2014 участва в историческата постановка „Симоне Боканегра” в Пиаченца и Модена; концерта „Басисимо” във Варна и оперни спектакли в София по повод 100-годишнината на Борис Христов; пее в оперите „Фаворитката” в Залцбург, „Луиза Милер” в Женева, „Атила” в Катания. През 2015 жъне успех в „Аида”, „Бохеми” и Реквием от Верди в Миланската скала с диригент Зубин Мета; следват „Аида” в Арена ди Верона, „Мария Стюарт” в Париж, концерт „Звездите на италианското белканто” във Варна и др. През 2016 радва почитателите си със спектакли на „Риголето” в Миланската скала, „Норма”, „Аида” в Москва, отново със Зубин Мета, „Фауст” от Гуно в Риека и още много други.

„България е за мен творческа територия, много ценна за оперното изкуство със своите баси, за което свидетелстват такива забележителни имена като Борис Христов и Николай Гяуров. Имам честта да продължа тяхното дело и привилегията да пея в тяхната родина”, разказва Карло Коломбара, който направи първата стъпка към българско гражданство и вече притежава статут на постоянно пребиваване с местожителство Варна.

В „Борис Годунов” ще имаме удоволствието да чуем в ролята на Пимен още един голям бас – Деян Вачков, солиста на Държавна опера Варна, известен в европейските музикални кръгове като „Новия Борис Христов”. В спектакъла ще се изявят още Вяра Железова (Фьодор), Ирина Жекова (Ксения), Бойка Василева (Кръчмарката), Арсений Арсов (Самозванец), Силвия Ангелова (Няня), Гео Чобанов (Варлаам) Ангел Христов (Двойник на Пимен), Христо Ганевски (Княз Шуйски) и др.  Участват и деца от Детско-юношеска опера при Общински детски комплекс – Варна с главен художествен ръководител Ганчо Ганчев.

Йордан Камджалов

Какво би бил „Борис Годунов” без харизматичния ЙОРДАН КАМДЖАЛОВ, считан в международните музикални среди за един от най-ярките творци на своето поколение. Диригентът-визионер търси космическия синхрон между музиката, науката и философията, защото: „Всяка една дума, чувство или звук битува в различни октави. Когато кажем думата любов, за някой тя е нищо, за друг любов е цялата Вселена. Една и съща дума битува в безброй октави и измерения.” Създал наред с фондацията си за млади таланти и своя забележителен Genesis Orchestra от най-добрите български музиканти в света, Йордан Камджалов развива последователно дългосрочния проект „Музикална лаборатория за човека”. Във Варна Маестро Камджалов ще дойде след концертите на Genesis Orchestra в края на ноември в София и Мюнхен.


Павел Герджиков

проф. Павел Гирджиков„Борис Годунов” е гениално произведение, към което аз с удоволствие се връщам. Пял съм много пъти Варлаам на софийската оперна сцена, също  Борис в концертно изпълнение на операта в Австралия.
През 2008 г. имах удоволствието да поставя за пръв път в България първата оригинална версия на Мусоргски във Варненската опера. Великолепните баси Юлиан Константинов и Вячеслав Почапский от Болшой театър се редуваха в ролите на Борис и Варлаам.

Постановката имаше огромен успех и вярвам, че отново ще бъде така, още повече че сега образа на руския самодържец ще представи друг един от големите съвременни баси Карло Коломбара. Той има красив глас, държи се естествено, отговорно и не капризничи, както нерядко постъпват звезди от неговия ранг. Радвам се, че за този свой дебют той избра Варненската опера. Солистичният състав, с изключение на Бойка Василева и Свилен Николов, е съвсем нов.

Що се отнася до режисьорската ми интерпретация, аз продължавам да не харесвам буквализма в изкуството и да отстоявам разбирането си за театъра като художествена условност, която следва реалността. Това е голямата и утвърдена традиция във всички изкуства. Неслучайно великите произведения винаги събуждат асоциации със съвременната действителност.

Вземайки повод от „Борис Годунов”, бих искал предколедно и предновогодишно да напомня на българските политици, че власт, която не залага като свой приоритет развитието на изкуството и културата, в краткосрочен или дългосрочен план, неминуемо ще претърпи крах.

 

Иван Токаджиев

Иван ТокаджиевС удоволствие се връщам във Варненската опера, а и от Маестро Павел Герджиков винаги има какво ново да се научи. „Борис Годунов” е предизвикателство за всички поколения творци, които се докосват до великата творба на Мусоргски. След толкова многобройни прочити не е лесно да откриеш нещо различно.

Визуалното в постановката, като една художествена фраза на действителността, следва либретото и музиката, за да пресъздаде характера на епохата. В дизайнерските решения аз залагам на движението и на елементите, които са надвесени като гилотина над героите. Защото горчива е равносметката и фатален изходът за всеки държавник, който не осъзнава своята мисия и отговорност. Отнася се и за изкуството, което не бива да се разглежда изолирано, а като част от целия политически контекст.

Отношението на властта към изкуството е мерило за политическа култура и морал. Ако Ангела Меркел не пропуска Вагнеровия фестивал в Байройт, това едва ли е, за да заблуди някого в отношението си към културата. Надявам се нашите политици да обърнат повече внимание на проблемите в българската култура и изкуство. Ние всички трябва да ги държим отговорни за това.

 

Тук оркестърът на Държавна опера Варна с концертмайстор Анна Фурнаджиева го очаква със спомена за невероятната творческа атмосфера около летния спектакъл на „Борис Годунов”. Чувствата определено са взаимни. „Изпитах усещането за нещо хубаво, което отминава. Усетих колко много ще ми липсват хората, с които заедно направихме „Борис Годунов”. Хубавото отминава, но тъкмо защото е такова, се надявам да го повторим”, предопредели тогава Маестро Камджалов втората си среща с екипа на варненския „Борис Годунов”.

Виолета Тончева

ОТ „БОРИС ГОДУНОВ” ДО БИЙТЪЛС

 

Програмата на Държавна опера Варна 5-10 декември

 

XVII Коледен музикален фестивал – Варна 2016

 
Прочутият бас Карло Коломбара ще изпълни главната роля в „Борис Годунов” на Модест Мусоргски под диригентството на Борис Спасов на 5 декември във Варна и на 8 декември в Стара Загора.
Това е едно от предизвестените знакови събития в XVII Коледен музикален фестивал – Варна 2016. Спектакълът следва сценичната интерпретация на проф. Павел Герджиков от 2008 г., когато той за пръв път в България постави оригиналната първа редакция на „Борис Годунов”, именно на сцената на Варненската опера.

Ето какво разказват за спектакъла с участието на Карло Коломбара, с отношение към актуалностите на деня, режисьорът проф. Павел Герджиков и сценографът Иван Токаджиев:

 

проф. Павел Гирджиков

 

Проф. Павел Герджиков

 

„Борис Годунов” е гениално произведение, към което аз с удоволствие се връщам. Пял съм много пъти Варлаам на софийската оперна сцена, също  Борис в концертно изпълнение на операта в Австралия. През 2008 г. имах удоволствието да поставя за пръв път в България първата оригинална версия на Мусоргски във Варненската опера. Великолепните баси Юлиан Константинов и Вячеслав Почапский от Болшой театър се редуваха в ролите на Борис и Варлаам.

Постановката имаше огромен успех и вярвам, че отново ще бъде така, още повече че сега образа на руския самодържец ще представи друг един от големите съвременни баси Карло Коломбара. Той има красив глас, държи се естествено, отговорно и не капризничи, както нерядко постъпват звезди от неговия ранг. Радвам се, че за този свой дебют той избра Варненската опера.

Що се отнася до режисьорската ми интерпретация, аз продължавам да не харесвам буквализма в изкуството и да отстоявам разбирането си за театъра като художествена условност, която следва реалността. Това е голямата и утвърдена традиция във всички изкуства. Неслучайно великите произведения винаги събуждат асоциации със съвременната действителност.

Вземайки повод от „Борис Годунов”, бих искал предколедно и предновогодишно да напомня на българските политици, че власт, която не залага като свой приоритет развитието на изкуството и културата, в краткосрочен или дългосрочен план, неминуемо ще претърпи крах.

 

Иван Токаджиев

 

Иван Токаджиев

 

С удоволствие се връщам във Варненската опера, а и от Маестро Павел Герджиков винаги има какво ново да се научи. „Борис Годунов” е предизвикателство за всички поколения творци, които се докосват до великата творба на Мусоргски.

След толкова многобройни прочити не е лесно да откриеш нещо различно. Визуалното в постановката, като една художествена фраза на действителността, следва либретото и музиката, за да пресъздаде характера на епохата. В дизайнерските решения аз залагам на движението и на елементите, които са надвесени като гилотина над героите.

Защото горчива е равносметката и фатален изходът за всеки държавник, който не осъзнава своята мисия и отговорност.

Отнася се и за изкуството, което не бива да се разглежда изолирано, а като част от целия политически контекст. Отношението на властта към изкуството е мерило за политическа култура и морал. Ако Ангела Меркел не пропуска Вагнеровия фестивал в Байройт, това едва ли е, за да заблуди някого в отношението си към културата. Надявам се нашите политици да обърнат повече внимание на проблемите в българската култура и изкуство. Ние всички трябва да ги държим отговорни за това.

 

Ирина Жекова, Валерий Георгиев и Пламен Димитров отново заедно на сцената, този път в „Травиата”

 

 

На 7 декември, 19.00, почитателите на Вердиевата «Травиата» ще съпреживеят отново красивата любовна история, под диригентството на Маестро Борислав Иванов. В постановката на режисьора Кузман Попов ще се изявят солистите на Държавна опера Варна Ирина Жекова (Виолета Валери), Валерий Георгиев (Алфред Жермон) и Пламен Димитров (Жорж Жермон). Младите и талантливи певци се изграждат заедно като екип. Те тръгват заедно в творческия си път на сцената на Държавна опера Варна през 2010 година и вече са натрупали богат репертоар. Ирина Жекова и Валерий Георгиев имат всеки над 20 значими роли, Пламен Димитров – над 30. Ирина Жекова дебютира в «Травиата» на премиерата през миналата година, а на 1 октомври тази година, в Световния ден на музиката, бе поканена да изпълни същата роля и на сцената на Софийска опера и балет. Там тя редовно гостува и в други заглавия, Пламен Димитров гастролира на различни сцени в чужбина, Валерий Георгиев пее в Румъния, Германия, Швейцария. Общото между тях е отговорността, с които подхождат към всяка нова роля и прецизността, с която развиват образите на своите герои в дълбочина. Това особено се усеща в представления, в които участват и тримата, като «Риголето», «Граф Ори», «Дон Паскуале», «Бохеми». На 7 декември Ирина, Валерий и Пламен отново ще бъдат заедно на сцената, но за пръв път заедно в «Травиата». За тях това е силен творчески стимул, а за публиката – още една възможност да изпита удовлетворение от високото оперно изкуство.

 

На 9 декември, 19.00, ДМТ „К. Кисимов” от Велико Търново ще покаже във Варна оперетата „Цигански барон” от Йохан Щраус.
На следващия ден, 10 декември на Сцена Ротонда, 16.00, артистите от хора на Държавна опера Варна ще поднесат своя Коледен концерт със специално подбрани арии, дуети  и песни във Виенския дворец на Княз Орловски с искрящо шампанско и интересни гости. На финала ще има шампанско и за зрителите :)

Три часа по-късно, на Основна сцена, жанра ще се смени „С песните на Бийтълс”, аранжирани отнеподражаемия Страцимир Павлов, който както винаги ще бъде и диригент. Участват: Антоанела Петрова, Нейчо Петров-Реджи и Славина Калканджиева – вокали; Валери Ценков – барабани; Радослав Славчев – бас китара; Тони Рикиев – китара и Струнен оркестър на Държавна опера Варна.

 

РЕЗЕРВАЦИЯ И ПРОДАЖБА НА БИЛЕТИ:

Каса Основна сцена – тел. 052 665 022; Работно време понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20.00; събота 10:00 – 13:30 и 14:30 - 19:00 ч.; неделя 11:00-16:00. Реклама и организация на Държавна опера Варна 052 665 020

 

XVII Коледен музикален фестивал – Варна 2016

 „ДОН КИХОТ” - 14 декември, 19.00

„ЛЕШНИКОТРОШАЧКАТА” – 17 декември, 19.00; 20 декември, 18.00 и 21 декември 2016, 19.00

 

Какво са Коледните празници без красотата на балетния танц. Две са балетните заглавия, залегнали в програмата на XVII Коледен музикален фестивал 2016 – темпераментния „Дон Кихот” по музика на Лудвиг Минкус на 14 декември и романтичната „Лешникотрошачката” по музика на Чайковски с 3 спектакъла – на 17, 20 и 21 декември. Началният час  на балетните спектакли е 19.00, само „Лешникотрошачката” на 20 декември започва в 18.00. „Дон Кихот” на 14 декември дирижира Милен Апостолов, „Лешникотрошачката” на 17 декември ще бъде озвучена с музика на запис, а на 20 и 21 декември ще диририжа Вилиана Вълчева.

 

 

ЕГОР МОТУЗОВ И САОРИ КОИКЕ - ЗВЕЗДНАТА ДВОЙКА НА КРЕМЪЛСКИЯ БАЛЕТ

Във варненската балетна Коледа ще имаме удоволствието да се докоснем до върховете на руското балетно изкуство чрез едно забележително артистично семейство.

Предобределени един за друг, Саори Коике и Егор Мотузов тръгват от две различни точки на земното кълбо – тя от Яманаши в Япония, той от Москва, за да срещнат заедно любовта и заедно да я танцуват на сцената на Кремлин – Кремълския театър за опера и балет.

Саори Коике посещава различни балетни училища в Япония, играе в Tokyo City Ballet, в Русия завършва с отличие Пермското държавно хореографско училище (2005), солистка е на Държавния академичен балетен театър „Леонид Якобсон” в Санкт Петербург, на Марийската държавна опера „Ерик Сапаев” (2007-2011), през 2011 е поканена за солистка на Кремълския балетен театър в Москва. Егор Мутузов също завършва с отличие Държавното хореографско училище в Перм (2005), също е солист на Държавния академичен балетен театър „Леонид Якобсон” и на Марийския театър за опера и балет „Ерик Сапаев”, през 2011 е поканен за премиерсолист на Кремълския балет.

Тя се откроява с ролите си в „Лебедово езеро”, „Лешникотрошачката”, „Пепеляшка”, „Дон Кихот”, „Спартак”, „Корсар” и други, той създава запомнящи се образи в „Дон Кихот”, „Лешникотрошачката”, „Спящата красавица”, „Ромео и Жулиета”, „Синдбад” и други. Двамата са лауреати на редица международни балетни конкурси, имат много награди, сред тях – напълно разбираемо - и Приз за най-добър балетен дует.

 

„ДОН КИХОТ” С ЕГОР МОТУЗОВ И ЮРИКА АОКИ

 

Както „Дон Кихот”, така и „Лешникотрошачката” носят авторския почерк на главния балетмайстор на варненския оперен театър з.а. на Русия Сергей Бобров. И ако след премиерата през 2014 г. неговата „Лешникотрошачка” има вече своя голям кръг от верни почитатели, то „Дон Кихот” излезе за пръв път на сцената в Опера в Летния театър през това лято и досега е имал само няколко представления.

За премиерата Сергей Бобров доведе водещи балетисти на Държавния театър за опера и балет в Красноярск, а сега, за коледното издание на „Дон Кихот” на 14 декември е подготвил нова изненада. В ролята на Базил ще аплодираме Егор Мотузов, премиерсолист на Кремълския балет в Москва, а в ролята на Китри ще дебютира Юрика Аоки от Нагазаки - Япония, която неведнъж ни е възхищавала със своята Мирта в „Жизел”.

Испанския идалго Дон Кихот и неговия верен оръженосец Санчо Панса, превърнати от Сервантес в емблема на разрива между духовното и материалното, ще пресъздадат Румен Стефанов и Даниел Христов. Павел Кирчев ще изпълни партията на Тореадора, Денко Стоянов ще бъде Кръчмарят, Галина Велчева – Уличната танцьорка.

Известно е, че „Дон Кихот” е много специално балетно произведение, за което много изявени хореографи за създали свои версии. Следвайки прочита на Александър Горский в Болшой театър, Сергей Бобров развива своята хореография, в която особено оригинален е заключителният танц на кордебалета Фанда́нго,вдъхновен от популярния испански народен танц от XVII век.

 

САОРИ КОИКЕ

САОРИ КОИКЕ И ПАВЕЛ КИРЧЕВ В „ЛЕШНИКОТРОШАЧКАТА”

Зрителите в цял свят обичат да посрещат Коледа и Нова година с балета „Лешникотрошачката”. То е като един общ ритуал за празник и едно общо призоваване на доброто. Самата Коледа е част от приказката, в която Мари среща своя принц. Тя изживява мечтите си, подобно на всички деца, които вярват, че по Коледа стават вълшебства. Всъщност никой не би се отказал от чудото, независимо от възрастта и това съвсем простичко обяснява магията на „Лешникотрошачката”, без да забравяме красивата музика на Чайковски и литературната първооснова, приказката на Е.Т.А. Хофман „Лешникотрошачката и царят на мишките”.

В трите спектакъла на „Лешникотрошачката” на 17, 20 и 21 декември, образа на Мари ще пресъздаде примабалерината на Кремълския балет Саори Коике, а водещият солист на варненската трупа Павел Кирчев ще изпълни ролята на Принца. И за двамата това са коронни роли в репертоара им. Заедно със Саори Коике и Павел Кирчев на сцената ще танцуват Румен Стефанов, Денко Стоянов, Гергана Георгиева, Николай Димитров, Мартин Чикалов, Карина Илиева, Галина Великова, Силвия Христова, Аделина Бояджиева, Венета Гочева, Юрика Аоки, Сандра Дотова, Екатерина Шопова, Паола Матеева, Елена Димитрова.

 

БАЛЕТНАТА КОЛЕДА ВЪВ ВАРНА ПОДГОТВЯ СВЕТЛАНА ТОНЬШЕВА -

педагог на Кремълския балет и националния отбор по художествена гимнастика на Русия

Варненската трупа има привилегията да репетират Юрика Аокис известния педагог на Кремълския балет Светлана Тоньшева. В началото като водеща балерина, а след това и като балетен педагог, тя е част от историята на Кремълския балет, още от самото му създаване преди 22 години като представителен състав на руската балетна школа.

В трупата участват около 100 от най-добрите руски балетисти, с които работят най-добрите хореографи и педагози. Екатерина Максимова, Юрий Григорович и Владимир Василиев са само три от имената, които илюстрират високото професионално ниво, което се поддържа в Кремълския балет.

Неслучайно точно тази трупа представя голямата руска балетна школа пред официалните държавни гости на Кремъл. Наред с гастролите в Русия и по света, балетните артисти редовно изнасят на сцената на Кремлин различни заглавия от богатия си репертоар, който включва и класика, и модерен балет. На огромен успех се радват също възстановените от балетната звезда Андрис Лиеппа 6 постановки от прочутите „Руски сезони” на Дягилев” в Париж, останали в историята като едно от най-значимите културни събития в Европа от началото на XX век.

  

БАЛЕТЪТ или КАК ДА ПРЕОДОЛЯВАШ СЕБЕ СИ

Светлана ТоньшеваКое, според Светлана Тоньшева, е най-важното за един балетен спектакъл, каква е разликата между техника и талант, как въобще се изгражда един балетен артист: „Най-важното за един балетен спектакъл е да предизвика интереса на зрителя, да го очарова, да го зашемети, да го накара да се замисли. Всичко това не може да се случи, ако артистът не владее добре техниката - най-важното условие за пълноценното превъплъщение на сцената.

Трудът е по-важен от таланта, а главно е желанието да успееш. Педагогът трябва постоянно да поддържа това желание у балетистите, като независимо дали ги поощрява или укорява, да бъде искрен приятел с тях, само тогава те ще му вярват и ще го следват. Балетните артисти принадлежат към особен психологически тип - те са упорити, те са  ентусиасти и не се отказват от набелязаната цел. Дисциплината за тях не е тежест, а навик да упорстваш, да предоляваш себе си и физическото натоварване.

Ако днес нещо не се получава, утре малко ще напреднеш, в други ден още малко, докато накрая постигнеш желаното и изпиташ наслада от лекотата, с която владееш тялото си. Едва тогава можеш истински да се отдадеш на образа, който трябва да пресъздадеш на сцената.
Тук, освен техниката, от съществено значение е интелигентността. Забелязвам, че днешните балетни артисти са много по-прагматични, по-рефлексивни и по-технични от предишното поколение - на 20 години те вече имат това ниво, което другите достигаха на 30. И за мен е удоволствие да бъда сред тях, да им помагам да се усъвършенстват. Съвършенството в балета никога няма край, то винаги предстои.”

Обиколила света не само с Кремълския балет, но и като балетен педагог на националния отбор по художествена гимнастика на Русия, Светлана Тоньшева идва за втори път в България. „Във Варна ми харесват морето, климатът и различният ритъм на живот, в който имаш време да мислиш и за други неща, освен за работата. Докато в Москва ритъмът е много по-динамичен, атмосферата по-агресивна – там ти си боец и непрекъснато трябва да се сражаваш.”

Виолета Тончева

 

 

На 15 декември ще имаме удоволствието да чуем „Норма” под диригентската палка на Маестро Иван Кожухаров. През последните години  той работи предимно с Петербург и Лондон. Записва филмова музика с Лондонския симфоничен оркестър в студиото на Бийтълс, прави записи и с филмовия продуцент Виктор Чучков за италианска фирма.

 

Маестро Иван Кожухаров

Ето какво споделя още Маестро Кожухаров минути преди поредната репетиция: „Норма” е единствената опера, която дирижирам с огромно удоволствие. Първо защото тя притежава достойнствата на истински шедьовър, макар и написана от толкова млад човек - Белини е бил само на 30, когато я създава. И второ, защото тази опера има нужда от един наистина добър диригент.

 

Дирижирал съм „Норма” на няколко места в България и Унгария, но където и да е било, макар и в чужди постановки, съм превръщал певците в единомишленици. Вярвам, че и тук ще се случи същото. Харесвам Линка Стоянова, която ще пее главната роля.

И без да се виждам с нея, знам как го прави. Приятно впечатление ми направи мецосопраното Силвия Ангелова - Адалджиза, която добре се спява с Линка, а Георги Султанов – Полионе си е много мой певец.

Надявам се оркестърът да свири така добре, както преди време, в рамките на Австрийските музикални седмици във ФКЦ, поднесе прелюдиите на Лист.

 

Очаквам варненци на спектакъла на „Норма” и им пожелавам да обичат музиката и да намират смисъл в това! Пожелавам им също да се радват на своя оперен театър и да го пазят!”

"Норма" в режисьорския прочит на Кузман Попов е едно невероятно красиво зрелище, с впечатляващи костюми, спираща дъха динамика на действието и забележителното сопрано Линка Стоянова в ролята на жрицата и майката, изправена пред трудния избор между властта и любовта!" Ето как музикалната критичка Елена Хаберман отразява премиерата на „Норма” в Опера в Летния театър 2016 за авторитетното списание „Der neue Merker – списание за опера и балет във Виена и цял свят”:

“Норма” пристига доста късно в България. Светът на келтските богове оживява за пръв път на сцената през 1972 година, най-напред във Варна, а след това се играе и в други български оперни театри. Сега „Норма” стартира за втори път в черноморския град.

Впечатляващата сценография, всъщност един красив, създаден с много фантазия и богатство от цветове фон, допълнен само с няколко заменяеми елементи от декора, е дело на режисьора Кузман Попов, който поднася един отчетлив и пределно разбираем прочит на операта.

Историята се разказва ясно и без никакъв намек за съвременната международна политика. Костюмите на Ася Стоименова са не само прекрасни, но са и много добре синхронизирани в цветово отношение със сценографията. Великолепните светлинни решения в 3 D Mapping на Полина Герасимова са произведение на истински майстор в своята област.”

 

Линка Стоянова„Обичам това, което правя. И се чувствам длъжна да споделя с другите това, което нося у себе  си. Нищо друго няма значение за мен, когато изляза на сцената. На сцената съм спокойна, концентрирам се, раздавам се изцяло. На сцената съм щастлива”, разказва кратичко, но убедително Линка Стоянова, която за съжаление не обича да дава интервюта.

 

На Линка Стоянова в ролята на Норма ще партнират Георги Султанов – Полионе, Силвия Ангелова – Адладжиза, Гео Чобанов – Оровезо, Бойка Василева – Клотилда, Христо Ганевски – Флавио.

 

 

 Фотография Росен Донев

 

 

 

 

КОНЦЕРТ НА МАРИО ХОСЕН - 28 ДЕКЕМВРИ 2016, 19.00, ФКЦ

 

Варненската публика ще има изключителната възможност да се докосне до интерпретарското съвършенство на виртуозния цигулар Марио Хосен на 28 декември от 19.00 в зала 1 на ФКЦ. „Духът на Паганини” ще завладее пространството, освен с музиката, и със средствата на съвременния 3D Mapping, поднесен от Полина Герасимова. Оркестъра на Държавна опера Варна ще дирижира известният органист от катедралата "Свети Стефан" във Виена, проф. Йоханес Ебенбауер. Едва ли има по-красив начин да изпратим старата и да посрещнем новата година!

С естественост, предопределени сякаш от съдбата, Марио Хосен извървява пътя от дете-чудо до международното признание „Превъплъщение на Паганини”. Уточняваме с гордост, че става дума за „Българския Паганини”. Всъщност във вените на родения в Пловдив музикант тече копска, еврейска, арабска и българска, а може би тракийска кръв от времето на Орфей, и от тяхната смес се ражда изумителен талант. Марио Хосен, чиято майка е оперна певица, свири от 5-годишен на първата си цигулка, подарена от баба му, а на 8 години вече е солист на Пловдивската филхармония. Завършва висшето си образование в Университета за музика и сценични изкуства във Виена.

Кариерата му е свързана с такива имена като преподавателя му Фришеншлагер, Руджеро Ричи, Ифра Нийман, Жерар Пуле и други световни изпълнители. Марио Хосен свири с Английския камерен оркестър, Брукнер Оркестър Линц, Кралската филхармония, Симфоничния оркестър „Чайковски” на Московското радио, Оркестъра на Миланската скала, Симфоничния оркестър на БНР, Мексиканския държавен симфоничен оркестър, Софийската филхармония и много други. Познават го навсякъде по света, където концертира с огромен успех - САЩ, Австрия, Италия, Франция, Швейцария, Испания, Египет, Китай, Русия, Япония. Прави записи с прочути артисти като Адриан Йотикер, Филип Берно, Жан Бернар Помие, Бруно Канино, Израел Инон, Милена Моллова, Владимир Федосеев.

Носител на много награди за своето изпълнителско майсторство, Марио Хосен е вече и утвърден педагог, почетен професор по цигулка на НБУ и гост професор в Япония. Вдъхновител е на много проекти, сред които създаването на Академичния оркестър „Камерата Орфика” в НБУ и на Международния конкурс за цигулари във Варна през 2015 г., на който се изявиха изключителните Братя Зайранови - Александър и Мартин от Варна. Те вече се обучават и в майсторските класове на Международната академия „Орфеус“ във Виена, зад която стои отново Марио Хосен.

МАРИО ХОСЕН - ДА ТЕ НАРЕКАТ „ПРЕРОДЕНИЯТ ПАГАНИНИ” Е ОТГОВОРНОСТ, ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО И НАЙ-ВЕЧЕ ЗАДЪЛЖЕНИЕ

Музикалните критици величаят Марио Хосен като „Прероденият Паганини”, „Виртуоз с изумителна техника, съчетана с романтична чувствителност”, възхищават се на неговата „брилянтна техника и красив цигулков тон”. „Да те нарекат „Прероденият Паганини” е отговорност, предизвикателство и най-вече задължение, защото именно той прави революция в инструменталното цигулково изкуство. Не са много интерпретаторите му в началото на ХХІ век и смятам, че съм един от малкото, които имат в репертоара си по-голямата част от творчеството на Паганини. Изпитвам огромно удоволствие да свиря и разбирам тази технична и много виртуозна музика”, споделя делово маестрото.

 

С МУЗИКАТА НА ЩРАУС

 

 

 

 

 

Коледен концерт с диригент и водещ МАРТИН ПАНТЕЛЕЕВ

Добрич, Органова зала - 22 декември, 19.00

Варна, Държавна опера - 23 декември, 19.00

Варна, Държавна опера - 24 декември, 11.00 и 18.00

 

 

 

Солисти в Добрич: Галина Великова – сопран, Силвия Ангелова – мецосопран, Христо Ганевски – тенор

 

Солисти във Варна: Галина Великова – сопран, Вяра Железова – мецосопран, Христо Ганевски – тенор

В програмата валсове, полки, увертюри и фрагменти из оперети на фамилията Щраус

 

 

МАЕСТРО МАРТИН ПАНТЕЛЕЕВ - ДА СЪПРЕЖИВЕЕМ ТАЗИ КОЛЕДНА МУЗИКАЛНА МАГИЯ ЗАЕДНО!

Скъпи зрители, наближават едни от най-светлите Християнски празници, когато усещаме чиста любов и светлина, когато сме най-близо до Бог. За мен музиката пробужда Божественото, докосвайки струните на душата ни. Именно заради това смятам, че най-хубавият начин да посрещнем Рождество Христово е да бъдем във вълшебния свят на музиката.

 

Заедно ще полетим в ритъма на валсове и полки на великия композитор Йохан Щраус. Ще чуем и прекрасните гласове на солистите Галина Великова, Вяра Железова, Силвия Ангелова и Христо Ганевски, които ще ни разведат из света на неговите най-известни оперети. Колкото и често да съм работил над тези произведения, всеки път се възхищавам на невероятната красота и изящност на тези несравними произведения на изкуството.

 

Искрено се радвам да съпреживеем тази Коледна музикална магия заедно!

 

Мартин ПантелеевМАРТИН ПАНТЕЛЕЕВ

е роден в София в семейство на музиканти. От 4-годишен започва да учи цигулка, от 1983 до 1995 учи в НМУ „Любомир Пипков”. Продължава образованието си в НМА „Проф. Панчо Владигеров” в класа по цигулка на проф. Йосиф Радионов, учи и дирижиране и композиция при акад. проф. Васил Казанджиев и проф. Пламен Джуров. По-късно завършва и майсторските класове на проф З. Брон в Хамбург и проф. И. Нийман в Майнц и Лондон. Проф. Влади Симеонов оценява отрано неговия талант, още през 1985 го кани като концертмайстор на Младежка филхармония „Пионер” и на 9-годишна възраст Мартин за първи път концертира в Италия, Гърция, Бразилия и Русия. От 1999 като втори диригент на престижната Филхармония на нациите, създадена от Леонард Бърнстейн и Юстус Франц, изнася над 1000 концерта в Европа, Азия и САЩ.

След успешния му диригентски дебют през 2004 със Софийската филхармония е поканен за главен гост-диригент, а от сезон 2011/2012 до 2016 е главен диригент на оркестъра. Работил е с повече от 30 оркестри, сред които са Берлинските симфоници, Английския камерен оркестър, Камерния оркестър на Концертгебау, Нидерландски симфоничен оркестър, симфоничния оркестър на Шлезвиг–Холщайн, Nordwestdeutsche Philharmonie, симфоничния оркестър на град Лече (Италия) и др. Изявявал се е в прочутите концертни зали на Кралския Концертгебау в Амстердам, Берлинската филхармония, Голямата зала на Московската консерватория, участвал е на фестивалите „Rheingau Musik Festival“, „MDR Musiksommer” и „Шлезвиг Холщайн”. След успешното му турне със Софийски фестивален оркестър в САЩ през 2008, той отново гостува в Съединените щати през 2011, като осъществява турне в 18 града с филхармонията на Кейптаун (Южна Африка) и това е първият в историята гастрол на африкански оркестър в САЩ. От 2012 Мартин Пантелеев е главен гост-диригент на този оркестър, а до 2016 е и главен диригент на Софийската филхармония.

Дирижира Кралската филхармония в Лондон, прави турне на Берлинските симфоници в Китай, има своите дебюти с Букурещката филхармония и Оркестъра на Ръмънското Национално Радио, Националния симфоничен оркестър на Аржентина в Буенос Айрес, Филхармоничния оркестър в Дърбан, Симфониета Беершева, Израел, Nordwestdeutsche Philharmonie в Концертгебау Амстердам, Симфоничния оркестър Nova Scotia в Халифакс, Канада и много други.

Мартин Пантелеев е автор на три симфонии за голям симфоничен оркестър, кантата за хор, оркестър и солисти „Планетни следи“, Концерт за ударни и оркестър и др. Композициите му са изпълнявани в САЩ, Англия, Германия, Италия, Китай, Южна Африка, Македония и България.
Носител на редица престижни награди, през 2012 Мартин Пантелеев е удостоен със „Златна муза“, 2013 година получава награда за активна творческа дейност на БНР, 2014 Столична община го отличава със специалната награда „София“, а СБМТД с „Кристална лира”.

 

Снимките на Мартин Пантелеев са на Веселин Василев от Концерт край фонтана - 15 август 2016, гр. Варна

 

Коледни звънчета

 

18 декември 2016, 18.00, Сцена Ротонда

На 18 декември Сцена Ротонда два пъти ще огласят „Коледни звънчета”. Концертът в 16.00 вече е откупен, но все още има билети за второто издание от 18.00. „Коледни звънчета” звънят с най-хубавите коледни хорови песни като “Полунощ, камбани бият”, „Oh Holly Night”, “Fiste Noel”, “Let It Snow”, “Jingle Bell Rocks”, “Santa Claus”, “Jingle Bells”, “We Wish You A Merry Christmas”, “Feliz Navidad” и др. На пианото Жанета Бенун и Руслан Павлов.   

 

Всичко това ще се случва в присъствието на Дядо Коледа, а под елхата ще има „подаръци за всички от сърце”. Празничната атмосфера подготвят с настроение и много любов артистите на Държавна опера Варна Филипа Руженова, Вяра Железова, Антоанета Маринова, Миглена Страдалска, Елеонора Христова, Галина Великова, Надежда Радкова. Всички те ще асистират на Закар Гостанян, който обикновено играе ролята на строги адмирали и маршали, но този път обещава да бъде много добър и благ в ролята на Дядо Коледа.

 

 

 

28 декември 2017, 19.00, ФКЦ

Диригент проф. Йоханес Ебенбауер

Оркестър на Държавна опера Варна

Заедно с „Преродения Паганини”, виртуозния цигулар Марио Хосен, във варненския прочит на Паганини на 28 декември, 19.00, ФКЦ, ще участват и три солистки на Държавна опера Варна – сопраните Даниела Димова и Лиляна Кондова и мецосопраното Бойка Василева, както и балетните солисти при оперния театър Павел Кирчев, Галина Велчева и Галина Великова.

Даниела Димова ще изпълни известната ария "Lascia ch'io pianga" от операта „Риналдо” на Георг Фридрих Хендел, чието действие се развива във времето на Първия кръстоносен поход, а премиерата е била в Лондон през 1711 г. На сцената ще танцува балетната двойка Галина Велчева и Павел Кирчев.

Бойка Вaсилева ще чуем с “Erbarme dich” от сакралната оратория „Страсти по Матея” (Мatthäuspassion), композирана от Йохан Себастиан Бах през 1725 г.

Даниела Димова и Лиляна Кондова ще представят красивия „Дует на цветята” от операта „Лакме” на Лео Делиб, заедно с балерините Галина Велчева и Галина Великова.

 

 

 

 

Прочетете още:

„ПРЕРОДЕНИЯТ ПАГАНИНИ” ВЪЗРАЖДА "ДУХЪТ НА ПАГАНИНИ" ВЪВ ВАРНА

Мегаспектакълът "Духът на Паганини" и във Варна!

 

 

 

 

XVI Коледен музикален фестивал – Варна 2015

 

Надежда Панфилова и Кирил Буличев - руските гости от Държавния театър за опера и балет в Красноярск, които ще пресъздадат образите на Мари и Принца в „Лешникотрошачката” на 15 декември, разказват за себе си, какви роли обичат, как се чувстват във Варна и сред колегите си от Варненската балетна трупа

 

Надежда Панфилова

 

Надежда Панфилова

Танцувам балет от детството си. Майка ми, която се занимава с художествена гимнастика, мечтаеше да бъда балерина, това беше и моята мечта.

Завърших Хореографското училище в Красноярск и сега танцувам на сцената на Държавния театър за опера и балет в Красноярск. Благодарна съм на нашия хореограф Сергей Бобров, че ми даде ролята на Мари в „Лешникотрошачката”.

 

В началото ми беше трудно, но после обикнах куклата и Мари стана любимата ми роля. Щастлива съм, че в България се представям за пръв път в главна роля и така в моята творческа кариера  България завинаги ще остане свързана с „Лешникотрошачката”.

Освен романтични, харесвам също характерни персонажи, които разкриват руската душевност като Чага в „Половецки танци” от „Княз Игор” на Бородин. Допадат ми и гротескови роли като Бандитката в „Кармен от Бизе”.

Когато съм на сцената, най-важното за мен е отношението към партньора, взаимността, опитът да мислим еднакво. Тогава се получава онова изкуство, към което се стреми всеки истински балетист.

 

За мен е особено важен погледът на партньора, винаги търся в него отклик на моите чувства. С Кирил сме добър дует. Освен в „Лешникотрошачката”, където аз изпълнявам Мари, а той е Принц Лепникотрошач, ние си партнираме и в „Жизел” – аз съм Жизел, а той – Алберт, танцуваме заедно сме в „Аида” и в други постановки.

 

 

Кирил Буличев

 

Кирил Буличев

Харесвам Варна, харесвам атмосферата на града и хората. Във Варненския балет срещнах много нови приятели. Варна за мен не е само работа, а и приятелство. Определено се чувствам добре тук и съм благодарен за тази възможност, която ми предостави нашият хореограф Сергей Бобров.

В репертоара си имам много роли, които харесвам: Освен Принц Лешникотрошач, любим ми е Колен в „Зле опазеното момиче”, Принц Дезире в „Спящата красавица”, Франц в „Копелия”, Конникът в „Княз Игор”, Бенно в „Лебедово езеро”. С удоволствие танцувам в „Спартак”, „Кармен” и др.

Както отбеляза Надя, и за мен партньорството е изключително важно. На сцената винаги се старая да е удобно за моята партньорка, да й помогна да покаже най-добрите си качества.

Всъщност, докато репетираш, постепенно забравяш подробностите, преставаш да мислиш за техниката и се съсредоточаваш върху характера на героя. Обичам този момент, когато влизам в образа на персонажа и с всеки следващ спектакъл добавям нови шрихи към него.

 

Във вихъра на „CarmenDance” на 7 декември

 

ХVІ Коледен музикален фестивал – Варна 2015

Премиерата на новата опера на Жорж Бизе „Кармен” (3 март 1875) е истински провал. Публиката на „Опера комик” в Париж е възмутена, критиката намира сюжета за „неморален”, музиката – за „груба” и „шумна”. Свърхчувствителният и честолюбив Бизе не може да понесе случилото и само след три месеца умира, едва навършил 37 години.

Жестока съдба за автора на такъв шедьовър! Всъщност „Кармен“ открива нова страница в историята на жанра. На оперната сцена за пръв път се появяват обикновени хора, а не аристократи или богове, и се разиграват истински страсти – човешки, реални. Сбъдва се пророчеството на Чайковски, че само след двайсетина година „Кармен”, заедно с „Травиата” на Верди, ще стане „най-популярната опера в света.” И наистина - днес творбата на Бизе е сред от най-репертоарните и обичани от публиката образци в жанра.

Сюжетът вдъхновява и з. а. артист на Русия и главен балетмайстор на Държавна опера Варна Сергей Бобров за създаването на уникалната опера-балет в 2 действия „Carmen Dance”. За високите си художествени качества постановката бе отличена с престижната Награда Варна 2014.

Освен във Варна, изящния спектакълбе посрещнат възторжено в Банско и Търговище, предстоят му гастроли и в други градове. 

 

На 7 декември за последен път през тази година на варненска сцена сержантът Дон Хосе и тореадорът Ескамилио ще си оспорват любовта на непокорната циганка. Във вихъра на „Carmen Dance” Кармен оново ще защити свободата и правото си на избор, дори това да й коства живота. В главните роли ще аплодираме най-добрите балетни артисти на Държавна опера Варна Евгения Минкова (Кармен), Павел Кирчев (Дон Хосе), Румен Стефанов (Ескамилио), Илияна Славова (Микаела), Мартин Чикалов (Данкайро) и Ренета Михайлова (Бандитка).

 

 

 


 

 

ЗЛАТНА ЛИРА за 30-те възходящи творчески години на Вяра Железова

Вяра Железова - Кармен

С култовата постановка „Carmen Dance” на главния балетмайстор на Държавна опера Варна, з. а. на Русия Сергей Бобров, ще завърши на 22 и 23 декември творческата 2014 г. на Държавна опера Варна. Нещо повече, с последния спектакъл на 23 декември ще отбележим успешната 30-годишна сценична дейност на мецосопраното Вяра Железова. Ще я аплодираме в любимата й роля на Кармен, с която тя е спечелила много приятели на българското оперно изкуство у нас и по света.

В оригиналната опера-балет, освен балетни артисти, под палката на младата диригентка Вилиана Вълчева, участват също оркестър, хор и солисти на Държавна опера Варна, под режисурата на Кузман Попов. В горещия любовен триъгълник, гениално пресъздаден в музиката на Жорж Бизе, на Вяра Железова ще партнират солистите на Държавна опера Варна Валерий Георгиев (Дон Хозе), Пламен Димитров (Ескамилио) и Линка Стоянова (Микаела).

Същите главни персонажи ще пресъздадат балетните артисти на Държавна опера Варна Евгения Минкова (Кармен), Павел Кирчев (Дон Хозе), Румен Стефанов (Ескамилио), Илияна Славова (Микаела).

В двете действия на „Carmen Dance” образът на Кармен се развива многопланово, със средствата едновременно на оперното и на балетното изкуство. Оперните солисти се превъплъщават в своите герои на необичайна територия, неочаквано появявайки се ту в една, ту в друга от четирите ложи на партера и първи балкон. В същото време на сцената танцуват балетните артисти и този художествен паралел, подсилен от ефектните костюми, оказва изключително въздействие върху публиката.

Точно както го е предвидил Сергей Бобров: „За да има успех дадена постановка, трябва да се избере най-напред подходящо популярно заглавие, което след това вълнуващо да разкаже своята история със средставата на музиката и танца. „Кармен” от Бизе е точно такава творба с драматични взаимоотношения, които аз съм подплатил с класическа хореография, пречупена през призмата на съвременния поглед.” 

Що се отнася до пеещата Кармен, изглежда невероятно, че Вяра Железова - тази нежна, крехка и красива жена, има вече 30 творчески години за гърба си! Рецептата вероятно се крие в безрезервната й любов към оперното изкуство, всеотдайността и чувството за отговорност към дарбата, която й е отредена.

Завършила Музикалното училище във Варна и НМА „Проф. Панчо Владигеров” при проф. Елка Киселова, проф. Илка Попова и проф. Павел Герджиков, Вяра Железова участва още като студентка в Учебния оперен театър.

Във втори курс изпълнява Фьокла от „Женитба” на Мусоргски и това е първата й роля. Следват Графинята от "Дъщерята на полка" от Доницети, Розина и Берта от "Севилският бръснар" на Росини и Баба Дуда от операта "Запустялата воденица" на маестро Георги Атанасов. В периода 1984-1986 г. завършва майсторски клас по камерна музика към академията.

Като студентка, в продължение на четири години пее в първото академично трио в България – трио "София", което с репертоар от над 110 песни изпълнява стотици концерти на година в страната, заедно с едни от най-известните артисти и певци от всички жанрове в България, пътува на турнета в Русия, Полша, Унгария, Кипър, Афганистан. От 1984 до 1994 г.

Варна – кандидат за културна столица на Европа 2019

ЛУД ГИДИЯ

XIII Коледен музикален фестивал – Варна 2012

„Луд гидия” от Парашкев Хаджиев

Опера в три действия

Либрето Иван Генов


Премиерата на XIII Коледен музикален фестивал е свързана с едно от най-българските оперни произведения – операта „Луд гидия” от Парашкев Хаджиев, създадена по известното стихотворение на Пенчо Славейков.


Премиерата се посвещава на 100-годишнината от рождението на големия български композитор Парашкев Хаджиев. Сценограф и режисьор на постановката е Кузман Попов, също едно от знаковите имена в българското оперно изкуство. През тази година изтъкнатият творец отбелязва своя 70-годишен юбилей, както и 40 творчески години във Варненската опера. Празничното събитие има своите специални знаци – Кузман Попов, поставил за пръв път операта „Луд гидия” на варненска сцена преди 40 години, сега се връща отново към нея.

Той прави своя нов прочит на творбата, като в същото време, с респект към миналото, възражда по архивни скици костюмите на първата постановка. Техен автор е майката на Кузман Попов - художничката Мариана Попова, оставила забележителна диря в оперната костюмография и сценография. Двамата работят и по втората постановка на „Луд гидия” (1990). Творческият тандем майка и син години наред оформя облика, определя стилистиката и отстоява водещото място на Варненската опера в развитието на българското оперно изкуство.

„Инвенции”

ЛУД ГИДИЯ

 

По повод сегашната премиера на „Луд гидия”, Кузман Попов е подготвил и изложба темпера със свои рисунки, която ще бъде открита на 21 декември от 18.00 ч., един час преди премиерата в 19.00 ч.

Експозицията под наслов „Инвенции” недвусмислено насочва зрителя към размишления над вдъхновението, без което изкуството е немислимо. 

 

Пресконференцията за премиерата на "Луд гидия" ще бъде на 20 декември, 13.30 ч., фоайе първи балкон, Основна сцена.

 

 

 

 

История на варненските постановки

Първата премиера на „Луд гидия” на варненската оперна сцена се състояла на 12 ноември 1972 г. под диригентството на Георги Занев, режисьор Кузман Попов, художник Мариана Попова. В главните роли: Тинка Сколуфанова, Евгени Леков, Мари Крикорян, Стефан Циганчев, Амалия Маринова и др.

Втората постановка е с премиера на 15 декември 1990 г. под диригентството на Андрей Андреев и режисурата на Кузман Попов, художник Мариана Попова. В главните роли: Ганка Димова, Евгени Леков, Нико Исаков, Стефан Циганчев и др.

Премиерата на сегашната, трета постановка, предстпои на 21 и 22 декември 2012 г. Диригент Борислав Иванов, режисьор и сценограф Кузман Попов, художник на костюмите Мариана Попова, диригент на хора Малина Хубчева, балетмайстор Желка Табакова. Корепетитори Веселина Маринова, Жанета Бенун, Димитър Фърнаджиев, Радослава Кареева, репетитор на балета Гергана Георгиева, помощник-режисьор Сирма Панева.

Солисти:
Арсений Арсов, Пеньо Пирозов, Ирина Жекова, Филипа Руженова, Лиляна Кондова, Гео Чобанов, Росен Рангелов, Людмил Петров, Бойка Василева, Елеонора Христова, Антоанета Маринова, Свилен Николов, Силвия Ангелова, Вяра Железова, Благовеста Статева, Евгений Станимиров, Стефан Владимиров, Пламен Димитров, Валерий Георгиев, Пламен Долапчиев, Ростислав Байрактаров, Владислав Владимиров, Петър Генов, Димитър Илиев, Костадин Карабатаков, Димитър Ряхов, Мирослав Великов, Христо Ганевски, Стоян Финджиков. С участието на оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна.

История на творбата

Само три години след грубо критикуваната първа оперета на автора „Деляна“, на сцената на Музикалния театър в София е поставена втората му оперета „Айка“, която печели огромен успех, а след още две години през 1957 г. отново в Музикалния театър се състояла премиерата на първата опера на композитора „Имало едно време“ или „През девет села в десето“ по либрето на писателя Павел Спасов.
Тази привлекателна и достъпна комична опера печели широка популярност и е поставяна в почти всички български оперни театри. Една година след „Имало едно време“ Хаджиев поднася на любителите на музиката третата си оперета — „Мадам Сан-Жен“, с либрето по едноименната пиеса на Викториен Сарду от Павел Спасов.
Иван Генов, известен автор на текстове за песни, който сътрудничи на Хаджиев при написването на оперетата „Айка“, предлага на композитора да напише либрето за лирико-комична опера по сюжета на стихотворението на големия български поет класик Пенчо Славейков — „Луд гидия“. Идеята на Генов допада на Хаджиев и той дава съгласието си. Либретистът разработва твърде свободно популярното стихотворение на Славейков — изменя и значително допълва сюжетното действие, вмъква нови действуващи лица и др. Той не се придържа строго към духа на Славейковата поезия и фактически стихотворението се явява само повод за създаване на либретото. Литературният текст се отличава с гладки, ритмични и удобни за музика стихове. Ценното в либретото е, че в него има действие и интересни ситуации. Парашкев Хаджиев работи бързо, напрегнато и с голямо увлечение върху тази опера, привлечен от народностния характер, искрената лирика и комедийността. Композиторът завършва музиката си в много кратък срок — само за няколко седмици.

Първото представление на операта „Луд гидия“ се състояло на 30 ноември 1959 г. по време на IV преглед на българското музикално творчество в Софийската народна опера. Операта е поставена от диригента Асен Найденов, режисьор е Драган Кърджиев. Публиката посреща топло и сърдечно новата творба на Хаджиев и операта „Луд гидия“ влиза трайно в репертоара на всички български оперни театри. Поставяна е и в различни оперни театри в Европа.

Със свежия музикален език, популярния сюжет и здравата връзка с народното песенно творчество, творбата е достъпна за най-широка аудитория. „Луд гидия“ е значителна крачка напред в творческото развитие на композитора по отношение на предишните му музикално-сценични произведения. Има стройно драматургично развитие на музикалното действие и музикалните образи, особено тези на главните действуващи лица; те са ярки и релефни. Музиката излъчва голяма завладяваща сила, а лиричните сцени са особено красиви и емоционално въздействащи. 

 

Парашкев Хаджиев

Големият български композитор Парашкев Хаджиев  (1912 – 1992) чрез своите музикално-сценични произведения си е извоювал признание като  класик на българската опера. Неговото творчество е изключително явление в българската музикална култура.

Музикално-сценичните творби на Хаджиев са жизнени страници от българската музика, в която се разкриват убедително и вълнуващо различни страни от живота на народа — неговия бит, историческото минало и настоящето, приказния свят. Творец с талант, богата фантазия, огромна култура и удивителна работоспособност. Като композитор Парашкев Хаджиев е най-продуктивният български автор на музикално-сценични творби: 21 опери, 6 оперети и 3 мюзикъла, 1 балет, които имат над 150 постановки на сцените на всички български музикални театри, някои от които включени в представителна част от националния репертоар на българските оперни и оперетни театри след средата на 50-те години на ХХ век. Негови опери и балети са поставяни в Русия, Румъния, Полша, Чехия, Германия, Белгия и други страни. В този смисъл делото на композитора в областта на музикалния театър е безпрецедентно в българската музикална история. Някои от тези негови опери отдавна вече са известни в редица европейски страни, поставяни са в много реномирани оперни театри и критиката им дава висока и ласкава оценка. Жанровото разнообразие на оперите на Парашкев Хаджиев е твърде голямо. Те могат, макар и твърде условно, да се разграничат по следния начин: битово-комични („Имало едно време“ и „Луд гидия“), битово-психологични драми („Албена“ и „Майстори“), драматично-психологични („Юлска нощ“), комично-сатирични („Милионерът“ и „Рицарят“), исторически („Лето 893-то“, „Мария-Десислава“ и „Йоанис-рекс или Кучето Йоан“) и приказни („Златната ябълка“). Някои от тези опери са написани в масов план, други — в камерен.

Реалната стойност на Хаджиевото творчество се определя от неговото високохудожествено ниво, от високия професионализъм, както и от неговата голяма достъпност, привлекателност и завладяваща сила. Музиката на композитора носи белези на ярка индивидуалност, български народностен дух и се отличава с подчертана яснота, сочна и лееща се мелодичност и майсторско изграждане. 

Роден на 14 април 1912 г. в София, Парашкев Хаджиев произхожда от семейство на музиканти. Майка му е оперната певица Дойчина Коларова, а баща му — Тодор Хаджиев, е един от първите български диригенти, оставил дълбоки следи като организатор в създаването и издигането на художественото ниво на българския оперен театър.

Парашкев Хаджиев от малък учи пиано, а след завършването на гимназиалното си образование постъпва в Музикалната академия в София, като ученик на проф. Панчо Владигеров. Още като студент той се изявява като превъзходен пианист и талантлив композитор. По съвета на своя професор Хаджиев заминава веднага след завършване на Академията на специализация в чужбина — отначало в Прага, а после във Виена и Берлин.

През 1940 г. се завръща в България и веднага е назначен за преподавател, а от 1947 г. е професор по хармония и композиция в Българската държавна консерватория. В дългогодишната си плодотворна педагогическа дейност Хаджиев е подготвил редица от днешните видни български композитори. Първите си големи творчески успехи Парашкев Хаджиев завоюва в камерните и песенни жанрове.

Едновременно той работи много успешно в областта на детската песен, прави обработки на народни песни. Създал е редица произведения за оркестър; Концертино за флейта, Концертино за цигулка, Младежка танцова сюита и др., както и струнни квартети, сонати, филмова и театрална музика. За големия си принос в изграждането на новото българско музикално творчество Парашкев Хаджиев е удостоен с най-високи отличия. 

ПАРТНЬОРИ

XIII КОЛЕДЕН МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ - ВАРНА 2012 се осъществява със съдействието на Община Варна и медийното партньорство на БНР-Радио Варна, БНТ 2-Варна, ТВ „Черно море”, в. “Черно море”, в. „Народно дело”, www.petel.bg; www.moreto.net, www.dnesplus.bg

БИЛЕТИ

Билети по 10, 15, 20 лв., ученици, студенти и пенсионери 6 лв.

ПAKET ФАМИЛИЯ ОПЕРА за четирима на цена от 24 лв. (4 билета х 6 лв.)

Спектакли на Детско-юношеската опера - 4 лв. Резервации и продажба на билети на тел.: 052-665 022 ; 052 650 666 
и на e-mail: tickets@operavarna.bg.

Работно време на оперната каса: oт понеделник до петък 11.00-14.00 ч. и 15.00-19.00 ч.; събота 11.00-18.00 ч.

 

 

TOP