„Българи от старо време” са българските Монтеки и Капулети

Стефан Рядков, най-добрият Дядо Либен

 

Стефан Рядков, най-добрият Дядо Либен, пред Виолета Тончева

20 август, 21 часа, Опера в Летния театър 2016 | Купете билети он-лайн>>  Купете билети on-line

Твоят Дядо Либен е несъмнен рекорьор на българската сцена със стотици участия. Колко станаха вече?

Благодарен съм на Николай Априлов, който направи заради мен първата версия на „Българи от старо време” още през 2001 година. Оттогава съм излизал на различни български сцени в ролята на Дядо Либен в над 300 представления. Преди месеци изиграх за стотен път Дядо Либен във Варна, където си партнирах най-напред с Руслан Мъйнов, после с Герасим Георгиев-Геро и сега с Пламен Георгиев в ролята на Хаджи Генчо.

 

Как се чувстваш, когато за пореден път влизаш в кожата на Дядо Либен?

Чувствам се много добре. С Дядо Либен съм се срастнал до такава степен, че това за мен не е просто някаква роля, а моето второ аз. Радвам се, че с Дядо Либен отново ще играем пред варненската публика, този път в Летния театър и вярвам, че това ще бъде поредната ни хубава среща.

 

 

Защо българинът обича „Българи от старо време”?

Това е вечният сюжет за любовта. Всъщност „Българи от старо време” са българските Монтеки и Капулети. Разликата е, че тук двата рода, в лицето най-вече на Дядо Либен и Хаджи Генчо, успяват да преодолеят враждата и в крайна сметка дават благословията си на Лила и Павлин. В българския вариант на Ромео и Жулиета любовта побеждава.

Любен Каравелов е написал непреходна творба, оживяла в музиката на Асен Карастоянов и либретото на Коста Райнов. Българинът обича „Българи от старо време”, защото тачи традициите си и цени всичко, което е близко до неговото светоусещане. Затова както повестта, така и оперетата са неизменна част от българската класика.

 

Освен това Николай Априлов непрекъснато обогатява интерпретацията си на „Българи от старо време”...

Да, така е. В последния му режисьорски прочит са внесени много съвременни нотки, които освежават малко архаичния език и правят драматургията по-атрактивна, по-пикантна. Част от тази концепция е и автентичното участие на Фолклорния ансамбъл „Одесос”, благодарение на който сватбата на сцената става съвсем истинска.

Така се потвърждава и обещанието на моя герой: „Такава сватба ще вдигнем, че да разиграем всички самодиви и да помни цяло село кой е Либен Лудомладовец!”