Опера в Летния театър

Очаквайте Карло Коломбара в "Борис Годунов"

 

11 август 2016, 21.00

Пламен КарталовПремиера на Опера в Летния театър и ММФ "Варненско лято"

Кметът на Варна Иван Портних е поел патронажа за премиерата на 11 август на една от най-известните творби в руската оперна литература „Борис Годунов” от Модест Мусоргски. На диригентския подиум ще застане харизматичният Йордан Камджалов – почетен гост-диригент на Държавна опера Варна, а за режисьорската трактовка на музикалната драма е поканен не кой да е, а академик Пламен Карталов – директор на Софийската опера и балет.

С премиерата на „Борис Годунов” ще се осъществи и мечтата на световноизвестния италиански бас Карло Коломбара, който преди две години обеща да дебютира в тази роля именно във Варна. Още помним неговите изключителни превъплъщения като Закария в „Набуко” и Крал Филип в „Дон Карлос” в предишните две издания на Опера в Летния театър, а също и с участието му в концерта "Басисимо", посветен на 100-годишнината от рождението на Борис Христов.

 

 

"Аз съм много щастлив, че ще пея отново във Варна. Това ще бъде третото ми представяне в Опера в Летния театър и ММФ "Варненско лято".

Срещите с публиката в този прекрасен град винаги са ми носили удовлетворение, но сега съм изпълнен с нетърпение и радостно очакване, защото ми предстои да дебютирам в ролята на руския самодържец - един много силен образ, който отдавна искам да пресъздам.

Освен в премиерата на "Борис Годунов", ще участвам и в премиерата на "Силата на съдбата" и това са два хубави повода да се върна в България.

 

Йордан Камджалов

България е за мен творческа територия, много ценна за оперното изкуство със своите баси, за което свидетелстват такива забележителни имена като Борис Христов и Николай Гяуров. Имам честта да продължа тяхното дело и привилегията да пея в тяхната родина. България вече твърдо влезе в списъка ми с ангажименти и аз се надявам това приятелство да продължи", разказва Карло Коломбара - един от най-големите съвременни баси, който направи първата стъпка към българско гражданство и вече получи статут на постоянно пребиваване с местожителство Варна.

Факт, който говори сам за себе си!

 

 

Прочетете повече:

Карло Коломбара: Очаквам от години дебюта си в „Борис Годунов”

 

 

Карло Коломбара: Очаквам от години дебюта си в „Борис Годунов”

 

Във Варна създадох много хубави приятелства и партньорства

Карло Коломбара

През август в България ми предстои да дебютирам в „Борис Годунов” от Мусоргски - една една много важна роля, специално за бас като моя.

Това е дебют, който очаквам от много години и затова постоянно прецизирам детайлите, търся емоционалните нюанси, работя върху езика и с нетърпение очаквам срещата с публиката на Международния музикален фестивал във Варна, още повече че тя знае много добре руски език.

България е родина на едни от най-добрите баси в света като Борис Христов и Николай Гяуров и премиерата на „Борис Годунов” ще бъде едно от знаковите събития на оперното лято там, така че аз държа да съм подготвен по възможно най-добрия начин.

Два дни след дебюта ми в ролята на Борис Годунов, ще пея, отново във Варна, и в „Силата на съдбата”. Варна е едно прекрасно място, в което се чувствам много добре и в което през последните години създадох много хубави приятелства и партньорства

 

Из интервю на Карло Коломбара за Opera, Amor Mio, юли 2016

https://operaamormio.wordpress.com/2016/07/19/intervista-al-basso-carlo-colombara-dopo-il-successo-nellopera-el-juez-accanto-al-grande-tenore-jose-carreras/

 

Прочетете повече:

Очаквайте Карло Коломбара в "Борис Годунов"

Варненският „Дон Кихот” с лауреати на Международния балетен конкурс 2016 в Царевец и Двореца Балчик

 

5 август, 21.00 – Сцена на вековете, Царевец

6 август, 21.00 – Сцена Двореца Балчик

Елена Свинко в  

Държавна опера Варна гостува на две от най-хубавите летни сцени в България – „Сцена на вековете” във Велико Търново на 5 август и Сцена Двореца Балчик на 6 август. В най-новата постановка  на главния балетмайстор на оперния театър, з.а. на Русия, Сергей Бобров участват водещи балетни артисти на Държавния театър за опера и балет в Красноярск – Русия и на Държавна опера Варна.

Публиката ще има възможността да се възхити на майсторството на Елена Свинко и Юрий Кудрявцев – лауреати на завършилия само преди дни Международен балетен конкурс във Варна, първия и признат за най-престижен балетен форум в света. Като постоянни гост-солисти на Държавна опера Варна, двамата руски балетисти се състезаваха от името на България, спечелиха званието Лауреат на Международния балетен конкурс и бронзови медали. Елена Свинко бе отличена и с Диплом на Държавна опера Варна, придружен с покана за участие с главна роля в класически балетен спектакъл през летния сезон 2017 година.

 

В спектакъла на „Дон Кихот” Елена Свинко ще танцува вариации, а Юрий Кудрявцев ще изпълни партията на тореадора Еспада. В останалите роли: Румен Стефанов – Дон Кихот, Даниел Христов – Санчо Панса, Екатерина Булгутова - Китри, Георгий Болсуновски - Базил, Демид Зиков – Лоренцо, Юрика Аоки – Улична танцорка и др.

„Дон Кихот” е много специално балетно произведение, което не следва буквално романа на Сервантес, не остава статично, непрекъснато се развива и обогатява. Романът е просто повод да се представи една забавна и интересна хореография, като разбира се действието започва и завършва с двамата основни герои Дон Кихот и Санчо Панса. Първата постановка на балета е на Мариус Петипа в Мариински театър, последвана от версията на Александър Горский в Болшой театър. В моята пверсия, която се основава върху прочита на Горский, аз също съм внесъл свои хореографски решения както в ролята на Базил, така и в заключителния танц на кордебалета Фанда́нго,за чиято хореография почерпих вдъхновение от популярния испански народен танц от XVII век”, разказва авторът на постановката Сергей Бобров – з.а. на Русия.

 

 

„БОРИС ГОДУНОВ” ПОД ЗНАКА НА ТРИТЕ „К” - КОЛОМБАРА, КАМДЖАЛОВ, КАРТАЛОВ

 акад. Пламен Карталов

 

11 август 2016, 21.00, Опера в Летния театър

Премиера на ММФ „Варненско лято” под патронажа на кмета на Варна Иван Портних

Карло Коломбара идва във Варна след участие в Ел Ескориал

През следващата седмица ММФ „Варненско лято” продължава с две премиери на Опера в Летния театър. На 11 август предстои премиерата на „Борис Годунов” от Мусоргски, последвана от премиерата на „Силата на съдбата” от Верди на 13 август.

 Премиерата на „Борис Годунов”, която пресъздава драматичните събития около възкачването на престола на Борис Годунов, ще протече под знака на трите „К” – Коломбара, Камджалов, Карталов.

Режисьорският прочит на „Борис Годунов” е на Академик Пламен Карталов, а диригентската интерпретация – на почетния гост-диригент на Държавна опера Варна, определян като "един от най-ярките диригенти от своето поколение", „философ между диригентите” и "магьосник на пулта"  Йордан Камджалов.

 

 Йордан Камджалов

 

Маестро Камджалов е Артистичен директор, Главен диригент и Посланик на българската култура по света. Дирижира водещи оркестри в Берлин, Лондон, Цюрих, Лос Анджелис, Токио, Бостън, Лисабон и др. 

Той е носител на над 10 престижни международни отличия и на 29-годишна възраст създава фондация за подпомагане на млади български творци.

„Освен Вагнер, другата ми мечта е „Борис Годунов”. Мусоргски е една от най-мощните евристични личности на XIX век. Грандиозен психолог, разкриващ покъртителни светове във вътрешното пространство на човека, той може да бъде учител на Фройд и Юнг по философия. Чудовищно иновативен, като композиционна техника и хармония, той вдъхновява Рахманинов, Скрябин, Шостакович, Дебюси. Абсолютен идеен донор, Мусоргски проектира целия XX век.

 Идвам на репетиция с усещането за неповторимост. Екипът на Варненската опера ме посрещна с респект и отзивчивост. Мога определено да кажа, че хорът на Варненската опера е най-добрият в страната. Много съм впечатлен и от хора на Детско-юношеската опера. Имам ясна концепция за „Борис Годунов”, идвам максимално добре подготвен,  изисквам максималното от себе си, разчитам на същата реакция от другите и тези неща, вярвам, са гаранция за един добър спектакъл”, обяснява Маестро Камджалов.

 

Със знаменитата софийска постановка на „Борис Годунов“ Академик Пламен Карталов, който освен режисьор е и сценограф на постановката, построи истински нов олтар на операта пред храма „Св. Александър Невски“. Сега във Варна той ще използва даденостите и естествения декор на Летния театър, за да създаде своя пореден шедьовър.

 

Светлозар Рангелов

 

Светозар Рангелов сменя Карло Коломбара в ролята на Борис Годунов Солистът на Софийска опера и балет Светозар Рангелов ще изпълни ролята на Борис Годунов в Опера в Летния театър на 11 август вместо предвидения Карло Коломбара, който се чувства неразположен.
Роден в София, Светозар Рангелов завършва през 1995 година  Националната музикална академия „ Проф. Панчо Владигеров” при проф. Асен Селимски.

По време на следването си получава първа награда от конкурса „Христо Бръмбаров”, ноември 1995 г., има участие в конкурса „Певец на света” в Кардиф, юни 1995 г. Същата година дебютира на сцената на Софийската опера и балет в ролята на Дон Базилио, „Севилският бръснар” (Росини).

От февруари 1996 година е солист на Софийската опера. Светозар Рангелов има множество роли, между които Филип ІІ, „Дон Карлос” (Верди), Мефистофел, „Фауст” (Гуно), Кончак, „Княз Игор” (Бородин), Борис Годунов в "Борис Годунов" (Мусоргски) и други.

 

Солисти в „Борис Годунов” са още Ирина Жекова, Силвия Ангелова, Евгений Станимиров, Свилен Николов, Христо Ганевски, Бойка Василева, Гео Чобанов, Арсений Арсов, Людмил Петров, Стоян Финджиков, Пламен Георгиев и др. Участва екип на Варненската детско-юношеска опера.

 

 Прочетете повече:

Не просто правене на опера на открито, а раждане на опера на открито

Йордан Камджалов за премиерата на операта "БОРИС ГОДУНОВ"

Суперлативно за варненския „Борис Годунов”

Eмблемите на „Борис Годунов”

 

 

 

 

ГАРДЕРОБЪТ И АКСЕСОАРИТЕ НА „ТРИМАТА МУСКЕТАРИ”

ИНТЕРВЮ С АСЯ СТОИМЕНОВА – СЦЕНОГРАФ И КОСТЮМОГРАФ НА МЮЗИКЪЛА

Арамис, Атос, Д'Артанян и Портос (от ляво на дясно) - илюстрация на Морис Лероар от 1894 г.
Арамис, Атос, Д'Артанян и Портос (от ляво
на дясно) - илюстрация на Морис Лероар от 1894 г.

Премиера за България - 29 юни, 22 август, 21.00

ММФ „Варненско лято”, Опера в Летния театър – Варна 2017

 

- Всички сме израснали с Атос, Портос, Арамис и Д`Артанян - смелите и доблестни мъже на честта, които обичат приключенията и са готови да жертват живота си в името на кралицата. Според теб, днес, четири века по-късно, какви каузи биха събудили доблестта на мъжете? Все още има такива мъже, нали?

- Да така е! Това е творба, която всички родители с радост разказват на децата си, като пример за история, съчетаваща чест и историческо величие. Романът разказва за силата на приятелството, събрано в девиза „Един за всички, всички за един“. Надявам се, че и в днешно време любовта и приятелството са каузи, защитавани с цената на всичко. Май малко романтично звучи...

- Все пак кой от мускетарите ти е най-симпатичен, като образ и дали това пристрастие не се отразява негативно върху външния вид на останалите J Четиримата са доста различни, като характер и е любопитно как ти си дала израз на това в костюмите им.

 

Атос

- В разработването на персонажите се опитвам да се абстрахирам от пристрастия. Всеки един от тях има своето значимо място в романа и в мюзикъла те разкриват качествата си.

При дизайна на костюмите съм се опитала чрез пищност, цвят и материя да подскажа характерите на героите. За един това е увлечението по модата, за друг - скромността, грубостта, наивноста и т.н.

- Шапки, пера, мустаци, може би бродирани яки и красиви бели ризи, шпаги задължително – с какво още „оборудваш” мускетарите?

- Да, определено мускетарите ще са с пера, шапки, шпаги и ризи, но не биха могли и без ботуши, които също правим специално за спектакъла. Изработването на ботушите се оказа нелесна задача.

Отне ми доста време търсенето на моделиер, който би могъл да се справи с такъв тип ботуши. Сега с нетърпение чакам да видя резултата. Този елемент също е неизменна част от костюма.

 

 

- В сравнение с целия този блясък на гордите и решителни мъже, Портосдостойни колкото за подражание, толкова и за влюбване, женските образи изглеждат второстепенни и във всеки случай не толкова привлекателни. Търсиш ли някаква компенсация за тази предпоставка във външния вид на Милейди, Кралицата и нейната слугиня?

- Нито един от женските персонажи не е пример за подражание. Те като че ли са отражение на живота в сегашно време, показвайки негативните  му страни. Милейди за мен е една мъжкарана, Кралицата е безлична в скъпите си тоалети, а Констанс е просто бедно красиво­ девойче.

 

- Какво прави един сценограф, когато знае, че „Тримата мускетари” няма да са верни на себе си, ако не препускат на коне?  

- Това бих оставила за изненада на публиката :) 

Тук искам непременнно да добавя, че в спектакъла ще има и 3D Mapping, чрез който ще допълваме и доизграждаме сценичното пространство. С Арамиспомощта на тази техника ще пренесем визуалните киноефекти в малката черна кутия. Ползваме сценографията като платно за рисуване чрез видео, анимация и текстуриране, за което ще се погрижи Полина Герасимова, една от най-добрите в тази сфера в България.

 Виолета Тончева

 

 

 

 „Тримата мускетари”

Мюзикъл от Максим Дунаевски. Либрето и сценична реализация Николай Априлов, диригент, оркестрация и аранжименти Страцимир Павлов, сценография и костюми Ася Стоименова, 3D Mapping Полина Герасимова, хореография Татяна Янева, сценичен бой и фехтовка Николай Дериволков, стихове на песните Мария Донева, диригенти на хора Стефан Бояджиев и Цветан Крумов.

Действащи лица и изпълнители:

Д’Артанян – Ованес Торосян; Атос – Свилен Николов; Портос – Велин Михайлов, Георги Ханджиев; Арамис – Валери Вълчев, Калоян Лулчев; Людовик ХIII – Красимир Добрев, Калоян Лулчев; Анна Aвстрийска – Илина Михайлова, Даниела Димова; Кардинал Ришельо – Стефан Рядков, Димитър Мартинов; Херцог Бъкингам – Пламен Долапчиев; Лейди Уинтър – Даниела Викторова, Антоанела Петрова; Граф Рошфор – Людмил Петров, Станислав Кондов; Де Тревил – Свилен Стоянов; Констанс Бонасьо – Лилия Илиева, Мария Павлова; Господин Бонасьо – Пламен Георгиев. Участват още: Закар Гостанян, Анатоли Романов, Петър Генов, Петър Петров, Димитър Илиев, Камен Николов, Живко Пенчев, Илко Захариев, Борислав Донев, Благовеста Статева, Антоанета Маринова, Галина Великова, Даниела Рабчева, Десислава Касчийска, Миглена Страдалска, Иринка Николова. Оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна с участието на Варненската детско-юношеска опера. Изпълнява се на български език

 

 Вижте видео трейлър  

Прочетете още:

Днес младите хора искат да бъдат герои, но не знаят как

МЮЗИКЪЛЪТ „ТРИМАТА МУСКЕТАРИ” С БЪЛГАРСКА ПРЕМИЕРА

ХИМН НА МУСКЕТАРИТЕ

ДА ПРЕЖИВЕЕМ ДЮМА

Флашмоб "Тримата мускетари" - 26 юни 2017

 

ОПЕРА В ЛЕТНИЯ ТЕАТЪР – ВАРНА 2017 - в специалното издание на "Програмата"

http://issuu.com/tmpc-varna/docs/olt-2017-programata-bg

Изтеглете в Pdf формат > кликнете тук

 

 

 

Mаестро Ян Ван Маанен пред Виолета Тончева за „Манон Леско“ и Варна като свой втори дом

 

9 август 2017, 21.00, ММФ „Варненско лято“, Опера в Летния театър

Маестро Маанен, след успешната премиера на „Атила“ от Верди в ММФ „Варненско лято“ ще дирижирате и премиерата на „Манон Леско“ от Пучини. Как Пучини изгражда света на „Манон Леско“? 

„Манон Леско“ е първата опера на Пучини, която се радва на голям успех, много по-голям, отколкото предишната „Бохеми“. Композиторът среща известни трудности при написването й, тъй като се налага да работи едновременно с четирима либретисти. Интересно е, че използва части от предишни свои произведения като Messa di Gloria или творби като „Хризантеми“, Скерцо за оркестър и няколко менуета, които лесно се разпознават в партитурата на „Манон Леско“. За Пучини е било много важно да намери друго музикално звучене, различно от това на великия Верди, който е бил все още жив по това време.

Образите в операта са много човечни. Манон, която не може да избере между любовта и лукса и това предопределя съдбата й; Де Грийо, който е толкова влюбен в Манон, че се жертва за нея и Леско, братът, който е доста странен и се опитва да направи, каквото трябва, но само когато то е изгодно за самия него. Забележително е, че Леско няма нито една самостоятелна ария, може би именно за да се изтъкне сложния му характер. Пучини изпълва „Манон Леско“ със силни емоции - страст, радост, скръб, а на отделни места и със скучна, скучна музика, за да ни покаже отегчението на Манон от луксозния живот.

Какво изпитвате, когато застанете пред оркестъра?

Изпитавам удовлетворение, когато солистите и оркестърът са способни да изразят пред публиката всички тези характеристики, за които споменах преди малко, използвайки нотите и думите, които Пучини ни е оставил. Като диригент не се изживявам като диктатор, който разпорежда какво трябва да се направи. Аз съм само един от музикантите, който се опитва да дава насоки на група от приятели - музиканти, за да вдъхнем всички заедно истински живот на музиката на Пучини. И се чувствам много щастлив всеки път, когато певците и инструменталистите се отдават изцяло на енергията, заложена в произведението, когато музицират със съзнание за високата си отговорност като творци.

Освен оркестъра, вече познавате и повечето солисти, които ще се изявят в „Манон Леско“, но има и нови за Вас лица. Как вървят репетициите?  

Радвам се, че отново се срещам на сцената с чудесния баритон Пламен Димитров, с когото работих в „Андре Шение“ и „Аида“, както и с Ефе Кислали, тенор с прекрасен топъл глас, с когото работих в „Аида“. Очаквам с нетърпение и първата репетиция с оперната прима на Софийската опера Радостина Николаева. Тя ще изпълни ролята на Манон Леско вместо обявената в афиша Валерия Сепе, която поради заболяване е възпрепятствана да участва в премиерата.

И разбира се, много ми е приятно да застана отново пред великолепните солисти, хора и оркестъра на Държавна опера Варна, чийто главен диригент се гордея да бъда. Вече чувствам Варна като свой втори дом.

„МАНОН ЛЕСКО“

Опера от Джакомо Пучини
Диригент Ян ван Маанен

Режисьор Александър Текелиев
В главните роли:

Манон Леско – Радостина Николаева

Леско - Пламен Димитров

Ренато де Грийо - Ефе Кислали, Турция

Оркестър и хор на Държавна опера Варна

 

 

Премиера на „Манон Леско“ от Пучини със солисти от София, Варна и Истанбул

 

9 август 2017, 21.00, ММФ „Варненско лято“, Опера в Летния театър

 

„Манон Леско”, опера в четири действия от Джакомо Пучини, либрето Луиджи Илика, Марко Прага и Джузепе Джакоза, е въздействащата адаптация на Пучини по класическия роман на Абат Прево за свободолюбивото селско момиче, което става част от елита на Париж и се разкъсва между любовта и мечтания живот в лукс. Именно тази творба става повод Джордж Бърнард Шоу да обяви Пучини за истинския наследник на Верди. Въпреки че през 1884 г. Жул Масне вече е написал своя шедьовър „Манон“, Пучини не се възпира да излее вдъхновението си в чиста емоция и пленителни мелодии. Творбата се превръща в първия му голям успех, а любовният дует от второ действие си остава и до днес една от най-еротичните оперни сцени, създавани някога.

Дълъг е списъкът с изключителни изпълнители на главните роли в миналото – още на премиерата през 1907 г. в присъствието на самия Пучини пеят Енрико Карузо и Лина Кавалиери. Последователно като Де Грийо се изявяват Бениамино Джили, Юси Бьорлинг, Ричард Тъкър и Пласидо Доминго. В Манон се превъплъщават Рената Тебалди, Мирела

Френи, Рената Ското и Карита Матила.

Първата варненска постановка на „Манон Леско“ е имала своята премиера на 7 юни 1963 г., под диригентството на Йоско Йосифов, режисьор Драган Мицов, с Яна Кючукова – Манон, Михаил Зидаров – Леско и Тодор Костов – Де Грийо.

Диригент на постановката от 2017 г., втора в историята на Варненската опера, е Ян ван Маанен,  режисьор Александър Текелиев, художник Валентин Топенчаров, пластика Гриша Роглев. Диригент на хора Цветан Крумов. Главните персонажи пресъздават примата на Софийска опера и балет, сопраното Радостина Николаева - Манон Леско, солистът на Държавна опера Варна, баритонът Пламен Димитров – сержант Леско, брат на Манон и солистът на Истанбулската опера, тенорът Ефе Кислали –  Кавалер Де Грийо. Оркестър и хор на Държавна опера Варна. Операта се изпълнява се на италиански с надписи на български и английски език.

 

Чуйте любовния дует С Манон Леско и Де Грийо, в изпълнение на Рената Ското и Пласидо Доминго:

https://www.youtube.com/watch?v=TytEDmdPdOw

 

Маестро Маанен, след успешната премиера на „Атила“ от Верди в ММФ „Варненско лято“ ще дирижирате и премиерата на „Манон Леско“ от Пучини. Как Пучини изгражда света на „Манон Леско“? 

„Манон Леско“ е първата опера на Пучини, която се радва на голям успех, много по-голям, отколкото предишната „Бохеми“. Композиторът среща известни трудности при написването й, тъй като се налага да работи едновременно с четирима либретисти. Интересно е, че използва части от предишни свои произведения като Messa di Gloria или творби като „Хризантеми“, Скерцо за оркестър и няколко менуета, които лесно се разпознават в партитурата на „Манон Леско“. За Пучини е било много важно да намери друго музикално звучене, различно от това на великия Верди, който е бил все още жив по това време.

Образите в операта са много човечни. Манон, която не може да избере между любовта и лукса и това предопределя съдбата й; Де Грийо, който е толкова влюбен в Манон, че се жертва за нея и Леско, братът, който е доста странен и се опитва да направи, каквото трябва, но само когато то е изгодно за самия него. Забележително е, че Леско няма нито една самостоятелна ария, може би именно за да се изтъкне сложния му характер. Пучини изпълва „Манон Леско“ със силни емоции - страст, радост, скръб, а на отделни места и със скучна, скучна музика, за да ни покаже отегчението на Манон от луксозния живот.

Какво изпитвате, когато застанете пред оркестъра?

Изпитавам удовлетворение, когато солистите и оркестърът са способни да изразят пред публиката всички тези характеристики, за които споменах преди малко, използвайки нотите и думите, които Пучини ни е оставил. Като диригент не се изживявам като диктатор, който разпорежда какво трябва да се направи. Аз съм само един от музикантите, който се опитва да дава насоки на група от приятели - музиканти, за да вдъхнем всички заедно истински живот на музиката на Пучини. И се чувствам много щастлив всеки път, когато певците и инструменталистите се отдават изцяло на енергията, заложена в произведението, когато музицират със съзнание за високата си отговорност като творци.

Освен оркестъра, вече познавате и повечето солисти, които ще се изявят в „Манон Леско“, но има и нови за Вас лица. Как вървят репетициите?  

Радвам се, че отново се срещам на сцената с чудесния баритон Пламен Димитров, с когото работих в „Андре Шение“ и „Аида“, както и с Ефе Кислали, тенор с прекрасен топъл глас, с когото работих в „Аида“. Очаквам с нетърпение и първата репетиция с оперната прима на Софийската опера Радостина Николаева. Тя ще изпълни ролята на Манон Леско вместо обявената в афиша Валерия Сепе, която поради заболяване е възпрепятствана да участва в премиерата.

И разбира се, много ми е приятно да застана отново пред великолепните солисти, хора и оркестъра на Държавна опера Варна, чийто главен диригент се гордея да бъда. Вече чувствам Варна като свой втори дом.

 

 

РАДОСТИНА НИКОЛАЕВА: ИЗПИТВАМ ГОЛЯМ САНТИМЕНТ КЪМ МАНОН

Примата на Софийска опера и балет Радостина Николаева е гостувала неведнъж на оперната сцена във Варна, последното й запомнящо се участие бе в ролята на Дездемона от „Отело“ в Опера в Летния театър – Варна 2014. В осмото издание на Опера в Летния театър 2017 тя ще се превъплъти в образа на Манон от „Манон Леско на Пучини.

„Връщам се към образа на Манон Леско след един дълъг период от седем години, в който преминах през много други заглавия. Изпитвам голям сантимент към тази гериня, която заема специално място в сърцето ми.

Тя е сложна за интерпретация както във вокално отношение, така и като наситеност на сценично присъствие, особено във второ действие, също и като сценична реализация.

Манон принадлежи към трагичните образи в оперната съкровищница. В последното действие тя очаква да намери щастието си в Новия свят, но това се оказва един трагичен финал в жизнения й път.

Вълшебната музика на Пучини звучи актуално и днес. Композиторът е постигнал дълбока проникновеност в обрисуване на най-силните човешки емоциив моменти на страдание и прекомерно изтощение. Изобразяването на тези крайни човешки състояния, които ние трудно можем да си представим, затруднява работата на певеца в стремежа му да бъде убедителенна сцената.

За мен е голямо вълнение да изпълнявам ролята на Манон и се радвам, че това ще се случи във Варна и в Летния театър на Варна.

 

 

Пламен Димитров – Леско

9 август, 21.00, Премиера на ММФ „Варненско лято“ 2017, Опера в Летния театър

За пръв път се срещам с това произведение и съм впечатлен от красотата му, хубавите музикални фрази, емоциите, които го изпълват. Партията на моя герой Леско е сложна като музикално естество, но много интересна.

Баритонът и тук, както често се случва в операта, е натоварен с ролята на хитреца. Двамата със сестра му Манон се опитват да извлекат максимална полза от живота, заради което са готови да правят компромиси, но както знаем този подход невинаги е добър. Влюбената Манон понася най-сериозните последствия от колебливото си поведение, защото избира не този, когото трябва.

Маестро Маанен доказва за пореден път, че е прекрасен професионалист. Той въодушевява екипа веднъж с интерпретацията си на „Манон Леско“ и втори път с отношението си към всички нас. Той прави операта в оригиналните темпа, които на места са страшно бързи, но  това е истинската музика на „Манон Леско“ и аз съм възхитен оторкестъра, който се справя блестящо.

Чувствам се прекрасно в компанията на  Радостина Николаева – Манон и Ефе Кислали – Де Грийо. И определено мога да кажа, че въпреки трудността на заглавието и наситената лятна програма, репетициите на „Манон Леско“ с диригента Ян ван Маанен и режисьора Александър Текелиев са повод за творческа радост за целия състав.

 

 

Ефе Кислали

 

ЕФЕ КИСЛАЛИ – ДЕ ГРИЙО

 Да пея Пучини за мен винаги е огромно удоволствие. Още повече, когато става дума за „Манон Леско“. Де Грийо е красива и трудна за изпълнение роля, бих казал, това е моят специален Пучини. И съм радостен, че имам възможността отново да пея заедно с Варненската опера и Маестро Маанен.

 

 

 

 Прочетете още:

РЕЖИСЬОРЪТ АЛЕКСАНДЪР ТЕКЕЛИЕВ ЗА „МАНОН ЛЕСКО“ И ЛЮБОВТА БЕЗ СЕМЕЙНИ ОКОВИ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

РЕЖИСЬОРЪТ АЛЕКСАНДЪР ТЕКЕЛИЕВ ЗА „МАНОН ЛЕСКО“ И ЛЮБОВТА БЕЗ СЕМЕЙНИ ОКОВИ

9 август, 21.00,Премиера на „Манон Леско“ в  ММФ „Варненско лято“, Опера в Летния театър 2017

 

„Манон Леско“ поставяте не за пръв път...

Да, с Варненската опера правя моята четвърта постановка на операта „Манон Леско“ и това много ме радва. Работя с чудесен екип в много приятна атмосфера.Сюжетът за куртизанката винаги е вълнувал публиката, така е с Манон в „Манон Леско“, така е с Виолета в „Травиата“ и т.н.

Масне също е композирал опера по темата...

Да, но неговата „Манон“ има малко по-различен сюжет. Докато Пучини в цялото си творчество акцентира върху свободната любов, любовта, необременена от семейни окови. Да вземем например „Тоска“, която живее с Карадоси на семейни начала в онзи католически Рим, когато подобно нещо е било абсолютно недопустимо. „Манон Леско“ по същия начин, дори и „Мадам Бътерфлай“, да не говорим за „Бохеми“, където има две двойки с такива връзки. Композиторът, както се знае, цял живот е живял с една жена, без сключен брак и този факт очевидно намира ярко отражение в произведенията му.

Защо Ви допада стилът на Пучини?

Пучини е един от любимите ми композитори и един от най-големите драматурзи в оперната класика. Изключителен оркестратор, при него не може да намериш статика и онова, което се случва в оркестрината е в пълен синхрон със случващото се на сцената. Това упражнява едно комплексно въздействие върху публиката. „Манон Леско“ е много ефектна опера с изключително красива музика, вътре буквално всеки музикален момент е шедьовър. Неслучайно ариите на Манон и Де Грийосе изпълняват много често на концерти.

„Манон Леско“ е трудна опера и заради сценичната реализация. Действието се пренася на четири различни места и това трябва да се направи видимо.Поради спецификата на Летния театър, там няма да изнесем целия декор, операта с пълната й сценографияще видим през есента на закрито.Разбира се, атмосферата в Летния театър носи специално очарование. Хората отиват с нагласата да се наслаждават на опера под звездите и това създава друг тип усещания. 

 

МАНОН ЛЕСКО

Опера в четири действия от Джакомо Пучини

Либрето Луиджи Илика, Марко Прага и Джузепе Джакозапо класическия роман на Абат Прево

Диригент Ян ван Маанен

Режисьор Александър Текелиев

Художник Валентин Топенчаров

Пластика Гриша Роглев

Диригент на хора Цветан Крумов

 

В главните роли:

Радостина Николаева, сопран - Манон Леско

Пламен Димитров, баритон – сержант Леско, брат на Манон

Ефе Кислали, тенор –  Кавалер де Грийо

Оркестър и хор на Държавна опера Варна

С участието на Варненската детско-юношеска опера

 

Прочетете още:

Премиера на „Манон Леско“ от Пучини със солисти от София, Варна и Истанбул

Mаестро Ян Ван Маанен пред Виолета Тончева за „Манон Леско“ и Варна като свой втори дом

 

ЕФИРНИ КОЛОРАТУРИ И ЕКСТРЕМНИ ВИСОЧИНИ В „ЛУЧИЯ ДИ ЛАМЕРМУР“

Лучия ди Ламермур

 

Августовска премиера на „Лучия ди Ламермур“ в ММФ „Варненско лято“ 2017

17 август, 21.00, ММФ „Варненско лято“ 2017, Опера в Летния театър

След юлската и августовската премиера в ММФ „Варненско  лято“ 2017 на „Лучия ди Ламермур” ще дирижира Маестра Николета Конти, единствената дама, отличена с приза „Кавалер на Република Италия“, за високите й постижения в областта на диригентското изкуство. На 17 август, 21.00,пред публиката в Опера в Летния театър, ще оживее драматичната участ на влюбената Лучия в една от най-емоционалните опери на Гаетано Доницети.

„Маестрото от Бергамо“, както го наричали, проявявал предпочитание към комичните и лиричните сюжети, но либретото на “Лучия ди Ламермур”, по романа на Уолтър Скот “Ламермурската годеница“, макар и пропито с трагика, докоснало дълбоко сърцето му и той създава един от върховете на белкантото.

От премиерата през 1835 г. в Неапол до днес успехът съпътства “Лучия ди Ламермур” навсякъде по света, а партията на Лучия остава една от най-привлекателните за колоратурните сопрани.В  историята на Варненската опера„Лучия ди Ламермур“ от 2017 г. е четвърта поред сценична версия, след постановките през 1956, 1986 и 2005 г.

 

Илина Михайлова

Дебютът в „Лучия ди Ламермур” е сбъдната мечта и за солистката на Държавна опера Варна Илина Михайлова. Завършила НУИ „Добри Христов“, НМА „Панчо Владигеров“ и Консерваторията „Джузепе Верди“ в Милано, варненката печели сърцата на публиката в България, Италия и други европейски страни, с красивия си глас и изключителната си артистичност.През 2016 годинатя  блестящо защити ролята на Мерседес на световната премиерав Опера в Летния театър на мюзикъла „Граф Монте Кристо” от Ив Деска, а само преди няколко дни в Театър Римски терми я аплодирахме в оригиналната постановка на Боян Иванов „Влюбеният Моцарт или Дон Жуан кукловодът“.

Репертоарът на Илина Михайлова включва централните сопранови партии в опери на Верди, Росини и други композитори. Пяла е и в други опери на Доницети, но както самата тя признава: „Лучия ди Ламермур” е нещо съвсем различно. Лучия е изключително драматичен и многопластов персонаж, който Доницети пресъздава с много сложна във вокално и психологическо отношение партия. Композиторът насища музиката с ефирни колоратури и екстремни височини, които се редуват с плътни лирични или драматични моменти. Фразите са дълги и самата партия е обемна.

За това може да се съди дори само от факта, че Лучия се появява на сцената още в увертюрата и не излиза до края на представлението. В режисьорското си решение Огнян Драганов акцентира най-вече върху въображаемия свят, в който изпада Лучия. Невинно младо момиче, което мечтае за любов, но не я получава от семейството и близките си, тя загърбва реалността и  потъва в своя собствена вселена. Там духове танцуват около нея, там й се привижда любимият Едгардо на бял кон, единствено там Лучия е щастлива.“

Ролята на Едгардо, написана за висок лиричен тенор, е повече от подходяща и за Михаил Михайлов, eдин от обещаващите български гласове. В края на 2015 г. печели  Grand Prix на XIX Международен конкурс „Романсиада”, Москва, Русия. Международният му дебют е в Театър Веве, Швейцария, пял е и в театри в Италия и Германия, както и на фестивалите „Херренкимзее Фестшпиле” – в ролята на Бакхус в „Ариадна от Наксос” от Рихард Щраус  и „Класик ам Зее” – „Травиата”. През 2013, Михаил Михайлов дебютира във Великобритания, изпълнявайки „Реквием” – Верди, в Royal Festival Hall, Лондон, с Кралския Филхармоничен Оркестър. Режисьорът Орлин Драганов внася радикална транформация в персонажа на Едгардо, който в съзнанието на Лучиясе явява не като реална личност, а като проекция на Рицаря на бял кон. Това изисква героят да бъде драматургически статичен, някъде на границата между съня и действителността, което поставя пред певеца предизвикателството да пресъздаде драматиката само с гласа си.

 

 

ЛУЧИЯ ДИ ЛАМЕРМУР

Опера в три действия от Гаетано Доницети, либрето Салваторе Камарано по романа на Уолтър Скот “Ламермурската годеница“

Диригент Николета Конти – Италия

Режисьор Огнян Драганов

Сценография Димо Костадинов

Костюми Салваторе Русо – Италия

Диригент на хора Цветан Крумов

 

 

В главните роли:

Лучия – Илина Михайлова

Едгардо - Михаил Михайлов

 

Енрико - Свилен Николов

Раймондо - Евгений Станимиров

Нормано - Пламен Долапчиев

Алиса – Вяра Железова

Артуро - Христо Ганевски

Оркестър и хор на Държавна опера Варна

С участието на Варненската детско-юношеска опера

Изпълнява се на италиански със субтитри на български език.

 

 

 

 

 

 

ДАНИЕЛА ДИМОВА – ГРИЗАБЕЛА

ЗА НЯКОИ ПОУКИ ОТ КОТЕШКИЯ СВЯТ

Котки - Даниела Димова

 

 

„Котки“ – 14 август 2017, 21.00, Опера в Летния театър

 

Едно от нещата, които ме привличат в мюзикъла „Котките“, е излизането наяве на много човешки истини, които в човешкия свят остават скрити.

Котката е хищник и обича да ловува нощем. Нашето сценично изкуство, което е нашата религия, също се случва вечер. То  свещенодейства, когато светлината на рампата ни пренася в друго измерение и друго светоусещане.

Неслучайно котешкият бог се нарича Бай Двузаконие – една от истините, които в котешкия свят се виждат, а в човешкия свят умело се прикриват. В котешкия свят всички са еднакво разположени към светлата и тъмната страна в характерите на различните персонажи. Никъде не се казва, че по-добрият или пък по-лошият заслужават нещо различно. Те всички, като в едно хармонично общество между бялото и черното, между Ин и Ян, както учи източната философия, образуват хомогеността и целостта на котешкото общество.

Моята героиня Гризабела, някога издигана на пиедестал, в последните си дни се оказва недолюбвана, дори отхвърлена от себеподобните си. Но за да има равнопоставеност, котешкият бог отрежда точно тя да се прероди за нов живот. На нея се пада най-висшата почит.

 

Играта с тази двуполюсност и нейните съдбовни обрати много ми допада, защото това, което липсва в човешкото общество, а го има в котешкото, е именно здравословната игра. Не измислената и непочтена игра, а играта, която е естествен продукт на природните закони.

 

За музиката на „Котките“могат да се кажат много неща, това е музиката на един гений. За мен най-впечатляващото е как чрез музиката Уебър  пресъздава пластиката, искреността и взаимоотношенията в котешкото общество. Общество, може би по-състрадателно от човешкото.

 

 

Прочетете още:

ПЕРУКИ С ХАРАКТЕР

 ОЧАКВАМ ГРАНДИОЗЕН УСПЕХ ЗА „КОТКИТЕ”

„KОТКИТЕ” СМЕ ВИЕ И АЗ, ВСЕКИ ОТ НАС

ГОРДЕЯ СЕ, ЧЕ ВСИЧКИ МЮЗИКЪЛИ НА УЕБЪР СА МИ ПРЕДОСТАВЕНИ С ПРАВО НА МОЯ СОБСТВЕНА ПОСТАНОВКА

“КОТКИТЕ” В БЪЛГАРСКИЯ КОНТЕКСТ НА МЮЗИКЪЛА

ЗА ПРЪВ ПЪТ НОСИТЕЛ НА ОПЕРЕН ОСКАР НА СЦЕНАТА НА ЛЕТНИЯ ТЕАТЪР

 

СВЕТОВНИЯТ БАС КАРЛО КОЛОМБАРА, НОСИТЕЛ НА ОПЕРЕН ОСКАР 2016, СЕ ЗАВРЪЩА ВЪВ ВАРНА В РОЛЯТА НА АТИЛА

ОБИЧАМ ДА ПРЕСЪЗДАВАМ ИСТОРИЧЕСКИ ЛИЧНОСТИ

„Атила“ - 19 август, 21.00, Премиера на ММФ „Варненско лято“, Опера в Летния театър 2017

Интервю на Виолета Тончева

- „Атила“ и Карло Коломбара отдавна са взаимносвързани понятия...

- Атила е една от коронните ми роли, която ми носи огромна радост. Тя е знакова за басови гласове като моя, заедно с ролите на Борис Годунов в едноименната опера на Мусоргски, Мефистофел в „Мефистофел“ от Бойто, Мефистофел във „Фауст“ от Гуно, Филип Втори в „Дон Карлос“ от Верди. Дебютирах като Атила още през 1996 година в Sferisferio Theater в Мачерата с изключителен състав - Bruson, Guleghina, Giordani, под диригентството на Paolo Carignani. След това пях Атила в Санкт Гален, Виена, Женева, Катания, а през февруари тази година и в Модена с диригент Алдо Сизило. Компактдиск със запис на този спектакъл ще излезе следващата година.

- Кои моменти от партията на Атила са извор за най-силно творческо вдъхновение за Вас?

- В „Атила“ моят герой има една ария и една кавалета, които са много трудни и красиви, с много високи тонове, почти на границата за един бас. Допада ми начинът, по който Верди е изградил образа на хунския вожд, аз въобще обичам да пресъздавам исторически личности. Всяко нещо в „Атила“ е белязано със знака на художествената измислица, но паралелите с историческата действителност остават. При Верди хунският предводител е изобразен с характеристиките на велик цар, наистина доста разкрасен, в сравнение с истината за жестокия варварин, но това съвсем не намалява удоволствието ми от интерпретацията на ролята.

- Варна очаква с нетърпение да Ви чуе и в тази Ваша роля. Варненци имат, знаете, специално отношение към Карло Коломбара, който избра да живее и във Варна.

- Щастлив съм, че сега се връщам във Варна тъкмо с „Атила“. Аз живея тук и за мен е особено приятно да се завърна у дома след участието си през тази година в много спектакли на най-престижните световни сцени. Обичам да се връщам тук и заради Варненския оперен театър, който ме покани да пея в такива важни спектакли като „Набуко“, „Дон Карлос“, „Силата на съдбата“ и сега „Атила“. Чудесно е, наред с всичко останало, че само за 5 минути стигам от вкъщи до Летния театър :)

- Летният театър, който за пръв път ще посрещне носител на Оперен Оскар. Най-сърдечни поздравления за високата награда, Маестро!

- Радвам се да споделя с българските си приятели тази международна оперна награда „Oscar della Lirica" или Оперен Оскар, както още я наричат. Отличията бяха връчени в Китай, като националната китайска телевизия излъчи пищната церемония по всички световни канали. Това е изключително признание за моята оперна кариера, то ме изпълва с гордост, благодарност и с още по-голяма отговорност пред изкуството, на което служа.

 

 

АТИЛА

Опера от Джузепе Верди в пролог и три действия
Либрето Темистокле Солера и Франческо Мария Пиаве по драмата на Захариас Вернер „Атила, крал на хуните”
Диригент Алдо Сизило - Италия
Постановка Деян Миладинович - Сърбия
Сценография Александър Златович
Костюми Миланка Берберович
Диригент на хора Цветан Крумов

Действащи лица и изпълнители:

Атила, вожд на хуните, бас – Карло Коломбара
Ецио, римски генерал, баритон – Владимир Стоянов
Одабела, дъщеря на градоначалника на Акуилея, сопран - Линка Стоянова
Форесто, офицер от Акуилея, тенор - Бойко Цветанов
Улдино, роб на Атила, тенор – Христо Ганевски
Леоне, стар римлянин, бас - Людмил Петров

Оркестър, солисти, хор и балет на Държавна опера Варна
Изпълнява се на италиански със субтитри на български и английски език.

Копродукция на Държавна опера Варна с Национална драма и опера Белград. Проект на Балканска оперна мрежа. „Атила” 2017 е втората постановка на тази опера на варненска сцена, след първата през 2007 г.

 

Прочетете още:

СВЕТОВНОИЗВЕСТНИЯТ БАРИТОН ВЛАДИМИР СТОЯНОВ ЗА ПРЪВ ПЪТ ВЪВ ВАРНА

 

 

 

 

СВЕТОВНОИЗВЕСТНИЯТ БАРИТОН ВЛАДИМИР СТОЯНОВ ЗА ПРЪВ ПЪТ ВЪВ ВАРНА

„АТИЛА“ Е ПРЕКРАСЕН ПОВОД ЗА ВАРНЕНСКИЯ МИ ДЕБЮТ

 „Атила“ - 9 август, 21.00, Премиера на ММФ „Варненско лято“ и Опера в Летния театър 2017

 

Владимир СтояновИнтервю на Виолета Тончева

Опера в Летния театър във Варна очаква с нетърпение най-известния съвременен български баритон Владимир Стоянов и ето че най-сетне има тази възможност. На 19 август ще изпълните ролята на Ецио в „Атила“ от Верди, римският генерал, който предлага на хунския вожд Атила спразумението: „Ти ще имаш света, остави Италия на мен.” Какво означава за Вас тази прочута фраза, вдъхвала някога силни патриотични чувства у италианците? 

Операта „Атила“ е едно от най-популярните произведения на Верди.От музикална гледна точка е абсолютен шедьовър.Що се отнася до цитираната от Вас фраза, не смятам,че Ецио е патриот,по-скоро става дума за апетити за власт,отколкото за някакви идеалистични мотиви.

 

Какво място заема Ецио сред многото централни баритонови партии във Вашия репертоар?

Изпълнявам тази роля винаги с огромно удоволствиеи ако съставът от певци е добър,резултатът винаги е отличен.

 

Преди Варна на кои оперни сцени сте пресъздавали този герой? Конкретният театър, диригент, режисьор, състав влияят ли върху Вашата интерпретация? Или достигнали някакви свои критерии, вече не променяте начина, по който изграждате образа?

За последен път пях тази роля в Модена,Италия през месец февруари тази година,диригент беше Алдо Сизилло,а Атила - Карло Коломбара.Както виждаме,ситуацията се повтаря.

 

Какви бяха най-важните препоръки на Никола Гюзелев, Вашата „отправна точка в пеенето“, както обичате да се изразявате...

За Никола мога да говоря с дни, най-вероятно това може да бъде обект на отделно интервю. Той наистина беше и си остава моята отправна точка в операта по много причини,но най-важната от тях е,че пеенето е красота,а не “ревове” и “крясъци”,на каквито сме свидетели в последно време.

 

Казахте, че вече сте се срещали на сцената с италианския диригент Алдо Сизило и италианския бас Карло Коломбара – Атила, но ще си партнирате може би за пръв път със солистката на Варненската опера Линка Стоянова – Одабела. Тя впрочем е от Вашето оперно поколение..

Да, познавам се добре и с Алдо и с Карло, забележителни артисти.Не познавам Линка,но съм чувал хубави неща за нейното пеене.

 

Би могло да се каже, че в предстоящата премиера на „Атила“ по своеобразен начин се фокусират българската и италианската връзка в кариерата Ви на световен артист. Какви разсъждения и чувства предизвиква това у Вас?

Да,така е. Италия играе голяма роля в моето музикално битие,тя е страната на операта.Случва се така,че прекарвам огромна част от времето си там,а и същевременно италианската публика е една от най-взискателните.Надявам се варненската „Атила“ да бъде едно истинско музикално събитие.

 

Така ще бъде, след катоВладимир Стоянов за пръв път ще пее във Варна.

Да, аз никога досега не съм пял във Варнаи „Атила“ е един прекрасен повод за този мой дебют,а и за приятни моменти на брега на морето.

 

Как изглежда върхът, на който се намира Владимир Стоянов? Като талант, усилие, предизвикателство, постоянство, лишение, удовлетворение, нещо, което дължите сам на себе си или пък на другите, може би навик...

Оперната кариера не е място,това е дълъг път,в който има всичко. Една безкрайна поредица от спадове и възходи,коите се преминават с постоянство.Наградата е само една и това е благодарната публика.

 

Владимир Стоянов Владимир Стоянов е роден в Перник, завършва ДМУ „Любомир Пипков”, София и НMA „Проф. Панчо Владигеров”. Своя дебют прави през 1993 г. в Бургаската опера, а през 1994 г. специализира в Българската академия за изкуство и култура „Борис Христов“ в Рим при Никола Гюзелев.

През същата година специализира и в Академията на Миланската скала при прочутата Магда Оливеро. По-късно е солист в Пловдивската опера, а от 1999 г. е солист на свободна практика. Владимир Стоянов е сред най-изтъкнатите български певци, спечелил признанието и обичта на международната и българската публика и критика.

На върха на кариерата си, той е желан гост в театри като „Сан Карло”, Неапол, Миланската скала, водещи оперни театри в Австрия, Германия, Испания, Италия. На сцената си партнира с оперни звезди от своя ранг като Анна Нетребко, Диана Дамрау, Красимира Стоянова, Соня Йончева и др. Изпълнява централните баритонови партии в оперите „Дон Карлос”, „Силата на съдбата”, „Ернани”, „Бал с маски”, „Сицилиански вечерни”, „Мадам Бътерфлай”, „Бохеми”, „Кармен”, „Княз Игор”, „Любовен еликсир” и др.

Владимир Стоянов живее в Италия, но при всяка възможност се завръща и при родната публика. Участието му в „Атила“ в Опера в Летния театър – Варна 2017, е първото му гостуване на варненска сцена.

 

АТИЛА

Опера от Джузепе Верди в пролог и три действия

Либрето Темистокле Солера и Франческо Мария Пиаве по драмата на Захариас Вернер „Атила, крал на хуните”

Диригент Алдо Сизилло - Италия
Постановка Деян Миладинович - Сърбия

Сценография Александър Златович
Костюми Миланка Берберович
Диригент на хора Цветан Крумов

 

Действащи лица и изпълнители:

Атила, вожд на хуните, бас–Карло Коломбара
Ецио, римски генерал, баритон–Владимир Стоянов
Одабела, дъщеря на градоначалника на Акуилея, сопран - Линка Стоянова
Форесто, офицер от Акуилея, тенор - Бойко Цветанов
Улдино, роб на Атила, тенор – Христо Ганевски
Леоне, стар римлянин, бас - Людмил Петров

Оркестър, солисти, хор и балет на Държавна опера Варна

Изпълнява се на италиански със субтитри на български и английски език.

Копродукция на Държавна опера Варна с Национална драма и опера Белград. Проект на Балканска оперна мрежа. „Атила” 2017 е втората постановка на тази опера на варненска сцена, след първата през 2007 г.

 
Прочетете повече:

ЗА ПРЪВ ПЪТ НОСИТЕЛ НА ОПЕРЕН ОСКАР НА СЦЕНАТА НА ЛЕТНИЯ ТЕАТЪР

 

„АТИЛА“ ИЗИСКВА ЧЕТИРИМА ПРЕВЪЗХОДНИ СОЛИСТИ

Маестро АЛДО СИЗИЛЛО пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за „Атила“и премиерата в ММФ „Варненско лято“ 2017

19 август, 21.00, „Атила“, ММФ „Варненско лято“, Опера в Летния театър 2017

 

Маестро Сизилло, в копродукция с TeatroComunalediModena, на който Вие сте артистичен директор, Държавна опера Варна направи „Дон Паскуале“, едно от най-успешните си заглавия, а сега Вие сте тук за премиерата на „Атила“ в ММФ „Варненско лято“ 2017. Как оценяватепървата си среща с Оркестъра на Варненската опера?

Впечатленията ми са чудесни. Оркестърътна Варненската опера звучи много добре.

 

И друг път сте дирижирали „Атила“...

Да, дирижирал съм и друг път „Атила“, като последният спектакъл в Модена, с Карло Коломбара в ролята на Атила и Владимир Стоянов в ролята на Ецио, предстои да излезе на компактдиск. Двамата участват и във варненската премиера на „Атила“.

 

Какво е особеното на „Атила“?

Интересна е историческата връзка. Известно е, че операта е посветена на нашествиетов Италия и нейното опустошаване от хунитев средата на V век. Хунският вожд Атила сравнил със земята град Аквилея и жителите му потърсили убежище в лагуните, където възникнала Венеция. Неслучайно премиерата на операта се е състояла именно във Венеция, в театър „Ла Фениче“ през 1846 г.

Самата операизисква четири силни гласа и четирима превъзходни солисти. За „Атила“ е нужен не само отличен бас за ролята на Атила, но също и отлично сопрано за партията на Одабела, отличен тенор за Форесто и отличен баритон за Ецио. Важно е солистите да имат зад гърба си опит с тази опера, за да могат да поднесат оперния спектакъл така, както го е замислил Верди. Не е лесно да се съберат четирима отлични певци на едно място, но случаят във Варна е точно такъв.

Друга особеност на операта е фактът, че за пръв път в оперната история Верди използва технически нововъведения, за да пресъздаде символичния възход на слънцето и Италия след смъртта на Атила. Ремарките на самия Верди, свързани с този мизансцен са много подробни.

На хора в „Атила“ е отредена важна роля, точно както е и в „Набуко“. И двете опери са писани в един период, в който Верди работи много са своето утвърждаване, наречен от самия него „anni di galera“ (затворнически години).

 

Имате ли любими места в партитурата на „Атила“?

Харесвам „Атила“ заради силната драматургия и динамиката, това е опера без паузи и тишини. Любопитен е начинът, по който Верди изгражда образа на Атила, отклонявайки се от историческата фактология. В операта Атила не само че не е е злодей, а напротив: притежава романтичен ореол - влюбва се в римлянката Одабела, притежава дори великодушие - прощава на Форесто, който иска да го убие. 

Любим ми е краят на първо действие с хора и всички солисти. Най-внушително и силно, почти театрално, въздейства драматичният край на операта с експресивната ария на Одабела, която пробожда Атила.

Всъщност всички солистични арии, било то на баса, тенора или баритона,са една от друга по-хубави. „Атила“ е красива опера.

 

Какво е мнението ви за българските певци? Имате опит не само от Италия, но и от работата си с майсторския клас на Райна Кабаиванска в София?

Да, с ученици на Райна Кабаиванска и в партньорство със Софийска опера и балет дирижирах два спектакъла на „Бохеми“. Българските оперни певци са известни в цял свят. България има великолепни оперни традиции, особено с басите. Българските и италианските оперни певци си приличат, те чувстват и изпълняват операта по един и същ начин, имат еднакво усещане за изкуството.

 

А Вашето усещане за Варна какво е?

Очаквах нещо различно и съм много приятно изненадам. Варна има различна атмосфера от София, намирам я за по-красива, по-дружелюбна, а морето й придава несравним чар.

 

AЛДО СИЗИЛЛОе завършил оркестрово дирижиране в Консерваториите на Неапол и Болоня. Често е канен като гост-диригент на много симфонични оркестри, сред които Arturo Toscanini dell’Emilia Romagna orchestra,Оркестър Хайдн (Болцано), Симфоничния оркестър на Сан Ремо, Оркестъра на Академия „Лист“ (Будапеща), Радиосимфоничния оркестър на Санкт Петербург, Московския Радио-симфоничен оркестър, Арменския симфоничен оркестър и др. Застава на диригентския пулт за оперни спектакли в Болоня, Рим, Катания, Ферара, Модена, Бергамо, Атина, Маями, София и др.Под неговата диригентска палкасе отбелязва 150-годишнината на Пучини в родния град на композитора Лука, както и първата годишнина от смъртта на Лучано Павароти, за която той дирижира в Модена Реквием от Верди.Поставя през 2008 въвFlorida Grand Opera в Маями „Травиата“. Бил е диригент-постановчик на много световни фестивални премиери за Фестивал на нациите в Città di Castello, Cantiere Internazionale d’Arte in Montepulciano, Nuove Forme Sonore in Rome, Estate Chigiana summer events calendar in Siena, Festival Angelica in Bologna и др.Има записи за различни компании като Fonit Cetra, Naxos and l’Hermitage), RAI и др.Пише собствени композиции за театрални събития като Венецианското биенале, Световния фестивал в Нанси, Val-de-Marne Festival в Париж и др.През 1984 основава Младежкия симфоничен оркестър Orchestra Sinfonica Giovanile dell’Emilia Romagna, с който изнася концерти в Италия и по света.

От 1995 до 2000 е артистичен секретар на Teatro Comunale в Болоня, понастоящем е артистичен директор на Teatro Comunale в Модена и на Фестивала на нациите Città di Castello.Преподава в Консерваторията „Ариго Бойто“ в Парма.

 

Прочетете още:

СВЕТОВНОИЗВЕСТНИЯТ БАРИТОН ВЛАДИМИР СТОЯНОВ ЗА ПРЪВ ПЪТ ВЪВ ВАРНА

ЗА ПРЪВ ПЪТ НОСИТЕЛ НА ОПЕРЕН ОСКАР НА СЦЕНАТА НА ЛЕТНИЯ ТЕАТЪР

 

 

„ГРАФ МОНТЕ КРИСТО“ ИДВА НА РОЖДЕНИЯ ДЕН НА ПИСАТЕЛЯ

 

АЛЕКСАНДЪР ДЮМА – БАЩА – ВЕЛИК ПИСАТЕЛ И ВЕЛИК БОХЕМ

24 юли 2017, 21.00 – Опера в Летния театър

Светът продължава да се възторгва от приключенията и романтиката в съдбите на „Граф Монте Кристо“, „Тримата мускетари“, „Кралица Марго“ и останалите герои, обезсмъртени в романите на Александър Дюма-баща.Дюма остава най-четеният и продаван френски автор. Негови произведения са вдъхновили над 200 филма и няколко мюзикъла, сред които „Тримата мускетари“ от Максим Дунаевски и „Граф Монте Кристо“ от Ив Деска- част от осмото издание на Опера в Летния театър – Варна 2017.

Днес, на 24 юли, рождения ден на Александър Дюма, ще гледаме „Граф Монте Кристо“ на режисьора Петко Бонев, а на 22 август предстои вторият премиерен спектакъл на „Тримата мускетари“, режисьорски прочит на Николай Априлов.

 

Роден на днешния ден - 24 юли през 1802 г. във Вийер Котре, департамент ЕнФранция, синът на френския генерал Томас-Александър Дюма и Мария-Луиза Елисавета Лабуре – дъщеря на гостилничар, проявява влечение към историческите сюжети и герои още в детството. Разказите на майка му за подвизите на бащата под командването на Наполеон и страстта му към четене изиграват своята роля и още 20-годишен, Александър Дюма печели успех с първите си пиеси. Скоро обръща поглед и към романите. Въпреки че е любител на екстравагантния начин на живот и винаги харчи повече, отколкото изкарва, Дюма се оказва доста проницателен в сделките. През това време нараства търсенето на романи, излизащи на части, така че за начало той просто пренаписва една от пиесите си и я продава под формата на такъв роман. „Капитан Пол“ води до откриването на писателска къща, която в крайна сметка издава стотици романи и разкази под редакцията на Дюма.

 

Дюма сключва брак с актрисата Ида Ферие, но в същото време продължава да поддържа романтични връзки с други жени и поне три извънбрачни деца претендират за бащинството му. Едно от тях, син кръстен на него, продължава по стъпките на баща си и също става известен писател и драматург. За да разграничава единия от другия, обществото ги кръщава Александър Дюма-баща и Александър Дюма-син.

 

Подобно на мнозина големи творци в различни области на изкуството от древността до днес, и Дюма-баща използва сътрудници при създаването на своите творби. Най-известен от тях е може би Огюст Маке. Именно Маке обрисува прототипа на „Граф Монте Кристо“, той има и значителен принос за написването на „Тримата мускетари“ и продълженията на този роман  „Граф дьо Бражелон“ и „20 години по-късно“.Маке предлага сюжети, а Дюма добавя детайлите, диалозите и края на историите.

 

Но Дюма си остава Дюма, ненадминат в умението да разпалва въображението на читателите. Ненадминат също в умението да пилее пари и да затъва в дългове, въпреки богатството, което му донасят неговите творби. Домът му, наречен „Монте Кристо“ в чест на неговия герой,е обитаван непрекъснато от познати и непознати гости иолицетворява най-добрещедростта, великодушието, лекомислието, а може би и мъдростта на великия писател. Александър Дюма, бохемът, отишъл си през 1870 г. в нищета, но за нищо не съжаляващ, „гения на живота“, както го нарича Жорж Санд.

 

Днес Шато „Монте Кристо“ е реставрирано и отворено за почитатели, а тленните останки на Александър Дюма – баща са преместени от родното му място в Мавзолея на най-великите французи, Пантеона в Париж.

 

 

Прочетете още:

Ив Деска аплодира "Граф Монте Кристо" на Варненската опера

Aвангардният мюзикъл „Граф Монте Кристо” – успех за България и Варненската опера

ИВ ДЕСКА: НЕ СЕ ОГРАНИЧАВАЙТЕ В СОБСТВЕНИТЕ СИ ВЪЗМОЖНОСТИ

Даниела Димова и Петко Бонев анонсират столичния гастрол на "Граф Монте Кристо" в ТВ Евроком

Ив Деска, авторът на мюзикъла "Граф Монте Кристо" идва за спектакъла в НДК на 17 октомври

Динамична музика, предполагаща пластични и танцови решения в „Граф Монте Кристо”

„Граф Монте Кристо” с 3Д Мapping, оперни и драматични артисти ще остави публиката без дъх

„ГРАФ МОНТЕ КРИСТО” - МИКС ОТ СТАРИННИ ФОРМИ СЪС СЪВРЕМЕННО ЗВУЧЕНЕ

"ГРАФ МОНТЕ КРИСТО" АКОСТИРА ВЪВ ВАРНА С ВЕТРОХОДА „КАЛИАКРА” В ПЪРВИЯ ДЕН НА „"BLACK SEA TALL SHIPS REGATTA"

"Граф Монте Кристо" открива "Сцена на вековете" 2016

Мюзикълът „Граф Монте Кристо” със световна премиера във Варна

Полина Герасимова – виджей на „Граф Монте Кристо”

Световната премиера на 3D-мюзикъла „Граф Монте Кристо” събра над 1200 почитатели операта на Царевец

 

„КАРМЕН” С МАЕСТРО НАЙДЕН ТОДОРОВ

В главните роли ДИМИТРИНКА РАЙЧЕВА, ДЕЯН ВАЧКОВ, ЕФЕ КИСЛАЛИ

19 юли 2017, 21.00

 ОПЕРА В ЛЕТНИЯ ТЕАТЪР – ВАРНА 2017

 Опера в четири действия от Жорж Бизе

Либрето – Анри Мелиак и Луи Халеви по едноименната новела на Проспер Мериме
Диригент Найден Тодоров
Режисьор Кузман Попов
Художник Иван Савов
Диригент на хора Цветан Крумов

Хореография Боряна Сечанова

 

Действащи лица и изпълнители:

 Кармен - Димитринка Райчева
Дон Хозе - Ефе Кислали, Турция
Ескамилио - Деян Вачков
Микаела - Илина Михайлова
Цунига - Гео Чобанов
Моралес - Илко Захариев
Фраскита - Галина Великова
Мерцедес - Силвия Ангелова
Ремендадо - Пламен Долапчиев
Данкайро - Свилен Николов

С участието на Варненската детско-юношеска опера с диригент Ганчо Ганчев

Изпълнява се на френски език с надписи на български и английски.

 

ПРИСТРАСТНО ЗА „КАРМЕН”

 Операта „Кармен” на великия френски композитор Жорж Бизе е едновременно полет на неговия гений и житейско фиаско. Първите зрители охулили Кармен като „разпътна циганка”, „безсрамна съблазнителка,” „авантюристка без морални устои” и категорично отхвърлили идеята герои на опера да бъдат бандити, контрабандисти и войници. Провалът на премиерата в парижката „Опера Комик” през 1875 година бил толкова голям, че Бизе не могъл да го понесе и починал три месеца по-късно. Не видял триумфалното завръщане в Париж след седем години на своята последна опера. А тя, по ирония на съдбата, от отритната се превърнала в една от най-обичаните опери, ярък синоним за красива музика, подплатена със силна драматургия. И днес „Кармен” продължава да живее и да умира на световната сцена пред милионите зрители, които  искат отново и отново да тръпнат от любовта и да се опияняват от независимостта на Кармен. Те са пристрастени към Кармен, защото Кармен е зов за любов. И страст.

 

МАЕСТРО НАЙДЕН ТОДОРОВ ДИРИЖИРА „КАРМЕН”

В спектакъла на „Кармен” в Опера в Летния театър 2017 ще посрещнем на диригентския пулт Маестро Найден Тодоров, който не за пръв път дирижира в Опера в Летния театър.

 Найден Тодоров е сред най-талантливите български музиканти, с ярки интерпретации както на симфонични, така и на оперни творби. Завършил НМА „Панчо Владигеров” и арт мениджмънт в НБУ. От сезон 2004-2005 Найден Тодоров е постоянен гост-диригент на Софийската филхармония, а в периода 2005-2017 е директор на Държавна опера Русе.

Работи с различни оркестри в България и зад граница, работи с най-известните звукозаписни компании в света. Участва и в десетки международни фестивали в Европа, Азия, Африка и Северна Америка.

Получава множество награди от Словашкия музикален фонд, Ротари клуб-Виена, фондация Борджезе, наградата „София” за постановката на операта „Фауст” с Националната опера и балет, „Златно петолиние” за принос към развитието на българската музика, „Златна книга“ съвместно с Държавна опера Русе за принос в развитието на българската култура, наградата на фондация „Джордж Уохтер” - Швейцария и др.

Димитринка РайчеваПрез 1998-1999 Найден Тодоров е избран между повече от 150 кандидати за постоянен диригент на Северно-Израелския симфоничен оркестър в Хайфа. Същата година е поканен за артистичен съветник на Международния камерен фестивал в Лос Анжелис.

През 2005 е удостоен с „Кристална лира“ като диригент за изпълнението на Втора симфония от Густав Малер със Софийска филхармония, а през 2016 е отличен със същата награда и за дейността си с Държавна опера Русе. През 2013 е избран за „Музикант на годината“ от слушателите на БНР. През 2014 получава наградата „Емил Чакъров“, а през 2016 му е присъдено званието „Почетен гражданин“ на Русе. От началото на 2017 година Найден Тодоров е директор на Софийска филхармония.

 

ДИМИТРИНКА РАЙЧЕВА – КАРМЕН

 Ролята на Кармен ще изпълни солистката на Държавна опера Варна Димитринка Райчева, която има впечатляващо вокално и артистично присъствие на оперната сцена и умее да превръща всяка своя следваща роля в коронна. Така се случи с Амелия от „Бал с маски”, Елизабет Валоа в „Дон Карлос”, Абигайл в „Набуко”, Аида в „Аида”, Сантуца в „Селска чест”, Леонора в „Трубадур”, Мадалена в „Андре Шение”, Тоска, Турандот и Кармен от едноименните опери.

„Това са все големи и тежки роли, но „Кармен” е нещо съвсем, съвсем различно. В тази роля аз, като драматичен сопран, за пръв път изпълнявам мецосопранова партия. Обикновено драматичните сопрани започват на по-късен житейски етап с мецосопрановите роли, но при мен това се случи по-рано.

Дължа особена благодарност на диригента Светослав Борисов и на режисьора Кузман Попов, с които заедно изградихме ролята. Всеки детайл, всеки поглед, всяко трепване трябва да говори за характера на Кармен.

Защото Кармен, разбира се, трябва да се изпее, но ако не се изиграе, няма да е Кармен, ролята губи смисъла си”, казва Димитринка Райчева.

 

Ефе Кислали

 

 

ЕФЕ КИСЛАЛИ – ДОН ХОЗЕ

Солистът на Истанбулската опера Ефе Кислали е определян от музикалната критика като „брилянтен тенор”. Той гастролира с успех на оперните сцени в Австрия, Балтимор, Прага, Латвия, Румъния, Братислава, Варна и др.

Репертоарът му включва централните тенорови партии в „Кармен, „Отело”, „Аида”, „Манон Леско”, „Самсон и Далила, Норма”, „Бал с маски”, „Набуко” и др.

 

 

 

Деян Вачков

 

ДЕЯН ВАЧКОВ – ЕСКАМИЛИО

Солистът на Държавна опера Варна Деян Вачков, когото световната музикална критика ласкае като „новия Борис Христов”, е познато име сред публиката на Миланската скала и Арена ди Верона, както и в Мадрид, Токио, Торонто, Триест, Франкфурт на Майн, Сиатъл, Будапеща, Лозана, Билбао и др.

Деян Вачков поддържа в богатия си репертоар ролите на Дон Базилио в „Севилският бръснар”, Тимур в „Турандот”, Раймондо в „Лучия ди Ламермур”, Ескамилио в „Кармен”, Спарафучиле в „Риголето”, Дон Паскуале и Дон Жуан в едноименните опери, Пимен в „Борис Годунов” и много други.

 

 

 

 

 

TOP