Искате ли да получавате новини от нас - за премиери, промоции и др.?

Месечна програма История

 

Прочетете цялата статия тук: http://bnr.bg/post/100878836/70-godini-ot-sazdavaneto-na-varnenskata-opera

 

 

 

 

 

Дарение oт Йоско Йосифов, дългогодишен хорист във Варненската опера

Дарина ЙосифоваНа 20.02.2018 г. Дорина Йосифова, преподавател по немски език в ИУ Варна, изпълнявайки последната заръка на баща си, тенора Йоско Йосифов, дари за архива на Варненската опера два големи фотоалбума.

В тях дългогодишният артист хорист на оперния театър, отличен с орден "Кирил и Методий", е съхранил многобройни фотоси, отразяващи творческата дейност на Варненската опера в периода от 1.08.1955 г. до 6.10.1976 г. В продължение на 21 години Йоско Йосифов акуратно е събирал портретни и репортажни снимки, плакати, програми, отзиви в българския и чуждестранния печат за премиери, фестивали, чествания и турнета на Варненската опера.

В състава на мъжкия хор на Варненската народна опера влизат над 60 певци, сред които: Илко Павлов - баща на сегашния ни диригент Страцимир Павлов; Бедрос Киркоров - баща на поп звездата Филип Киркоров; Денчо Белев - баща на асистент режисьорката на Софийска опера и балет Вера Белева; Славчо Сакалов - дядо на нашия солист, баритона Свилен Николов и др.

В женския хор се изявяват около 50 певици, сред които: Нели Божкова, превърнала се в един от водещите европейски мецосопрани, Кammersaengerin на Виенската Щатсопер с над 450 спектакъла на нейната сцена!; Ганка Димова и Бланш Леви, също станали впоследствие солистки;Нели Божова, развила кариера на вокален педагог в София и др.

Ценният архив съдържа и статия във в. "Народно дело" с макет на така и нереализирания архитектурен проект за нов комплекс за опера и балет във Варна.

 

 

 

 

Маестро Ганчо Ганчев

МАЕСТРО ГАНЧО ГАНЧЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВАза ЮБИЛЕЙНИЯ КОНЦЕРТ на ВАРНЕНСКАТА ДЕТСКО-ЮНОШЕСКА ОПЕРА

 

21 април 2018, 19.00

 

Варненската детско-юношеска опера отдавна надмина детско-юношеската възраст и закръгля през 2018 година сериозната младежка възраст 25 години. Зад всяка една от тях стоят диригентът и главен художествен ръководител на формацията Ганчо Ганчев и неговата съпруга Миглена Шишева, която е хормайстор и корепетитор. За двамата всеотдайни творци и педагози Варненската детско-юношеска опера е призвание, съдба, любов завинаги и това го знаят всички, които за този четвърт век са били спътници на екипа. На практика това е целият град, като се вземат предвид няколкото поколения деца, заедно с техните родители, баби, дядовци и други роднини и приятели, обяснява с усмивка Ганчо Ганчев.

 

Поздравления за юбилея, Маестро! Много хубаво заглавие сте дали на концерта „Полет към мечтите - 25 години като миг“.

 

Полетът продължава, но тези 25 години наистина отлетяха като миг. Сякаш вчера беше, когато възстановихме Детско-юношеската опера. Основана по идея на Георги Занев през 1980 година, тя за съжаление просъществува само до 1985 година. След няколко неуспешни опита за ново начало, през 1993 година Георги Занев покани съпругата ми Миглена Шишева и Елица Костова, която сега е в Канада, да съберат екип и да възродят традицията. Аз помагах на ръководителката на първата Детска опера Любомира Александрова, която от 2 години е диригет на хора на БНР, а от 1998 до 2016 година бе диригент на операта в Анкара и преподавател в университета там.

 

В началото само дирижирах спектаклите на Детско-юношеската опера,но работата с децата ме увлече и когато през 1998 година Любомира отиде в Анкара, аз бях назначен за ръководител. И аз и съпругата ми сме всекидневно свързани с децата, посветили сме им живота си. И ни е приятно, когато ни наричат „Мама Меги“ и „Тати Ганчо“.

 

За 25 години много възпитаници са минали през школата на Варненската детско-юношеска опера, можеш ли да пресметнеш колко?

 

Със сигурност сме отгледали стотици. В момента съставът наброява 96 души, от най-малките на 7 до най-големите на 25 години. Децата порастват, някои отиват да учат или да живеят на друго място, други остават тук, но никой не забравя уроците, приятелствата, спектаклите, които ни свързват. Контактът с нашите възпитаници не прекъсва във времето, само се подмладява. Имаме си и една такава крилата фраза - в детската опера се влиза, но не се излиза. Например басистката в Оркестъра на Държавна опера Варна Ваня Маркова, както и цигуларката Евгения Попова, и досега работят с нас. Наш възпитаник е също цигуларят Божидар Бенев, който вече се изявява и като концертмайстор на Държавна опера Варна. Нашата възпитаничка Жасмина Темелкова записа оперно пеене във Виена, но не се отказва от ролите си. Лилия Илиева, която започна от малка при нас, вече с две висши образования - икономическо и музикално, продължава да изпълнява главните ни роли. Привлякохме за „Мамма Миа“ Велин Михайлов, който пък срещна тук своето момиче, така че него също го броим за един от нас.

 

И сте поканили всички възпитаници на Варненската детско-юношеска опера да дойдат за юбилейния концерт?

 

О, да. Ще има много наши възпитаници, които сега са в реалния живот. Сред тях над 20 човека ще дойдат от Англия, САЩ, Германия, Гърция, София и други български градове. Всички ще включим по някакъв начин в концерта, защото те отдавна са си извоювали правота да бъдат на сцената. Флория Сотиров, която изпълнява сега ролята на Лили в мюзикъла „Пук. Лили на морското дъно“ ще се запознае с жената, която е играла преди години същата роля и която сега специално идва за празника. От Англия пристига и нашият син Галин, който сега е на 21 години, а когато игра ролята на Хлапето в мюзикъла „Хлапето“ беше на 10. От САЩ очакваме Руслан Димов, първия ни Скрудж и т.н.

 

Водещи ще бъдат нашите възпитаници Калин Попов, сега професионален актьор, който играе в Музикалния и в Пазарджишкия театър и звездата от тв сериала „Скъпи наследници“ Лорина Камбурова. 
В концерта сме включили откъси от почти всички наши постановки „Мамма миа“, „Ани“, „Джекил“, „Уестсайдска история“, „Хлапето“, „Коледна песен“, „Мечо Пух“, „Пук. Лили на морското дъно“ и други. За края готвим специална изненада, но ще я запазя в тайна.

 

И като е време за спомени, разкажи за някое особено ярко преживяване с Варненската детско-юношеска опера?

 

Много са. Ярки спомени съм запазил от турнето в Торонто - Канада, където през 1999 година, само 2 седмици преди милениума, гостувахме с операта „Малкият коминочистач“ от Б. Бритън. Нашата възпитаничка Марина Иванова, която сега пее в Хора на Държавна опера Варна, се справи изключително добре с ролята на Мис Бъгет, много я харесаха. Една от другите главни роли изпълни нашето момче Митко Илиев, който сега също пее в хора на операта. Под егидата на английския посланик Ричард Стаг играхме „Малкият коминочистач“ и на различни български сцени. Специално за нашето представление режисьорът Бойко Богданов нареди да ремонтират оркестрината на театър „Сълза и смях“. Тогава поддържахме ученически оркестър, с който направихме концертен запис в „Глен Гулд Студио“ в Торонтo за Радио CBS

.

А днес за спектаклите на Варненската детско-юношеска опера свири Оркестърът на Държавна опера Варна.

 

Да. И това е чудесно. Поддържаме прекрасно партньорство с Театрално-музикален продуцентски център Варна и Държавна опера Варна. Щастлив съм, че възпитаници Варненската детско-юношеска опера при Общински детски комплекс имат възможност да участват, редом с професионалните артисти, в спектакли на Държавна опера Варна.

 

При това не става дума само само за мюзикъли.

 

Да. Но тук искам да кажа нещо важно. Неотдавна, по повод мюзикъла „Да пееш под дъжда“, който се поставя за пръв път в България във Варна, режисьорът Борис Панкин каза в твое интервю, че Варна е столица на мюзикъла в България. Наистина е така. Само Варненската детско-юношеска опера има в репертоара си над 20 мюзикъла. Нашият екип, в продължение на 25 години, работи с подрастващите, като създава вкус към мюзикъла и прокарва пътя на този нов жанр в България.

Преди страната ни не беше готова да поеме мюзикъла като продукция, театрите нямаха смелостта да го поставят, а и нямаше подготвени артисти. Ние отглеждахме кадри, но те не намираха реализация у нас. Така или иначе, ние подкладохме този огън и сега съм радостен, че най-сетне кадрите, които ние подготвяме, вече имат бъдеще.
Постепенно разширяваме мрежата на Детско-юношеските опери в страната. В Русе преди 4 години Миглена Шишева, Найден Тодоров и аз създадохме подобна формация. Екипи с деца работят също в Стара Загора и Пловдив, където двамата с Меги сме ментори.

 

Освен като главен художествен ръководител на Варненската детско-юношеска опера, свързваме името ти и с Международния майски хоров конкурс. Как успяваш да се справяш с толкова много работа?

 

С желание и любов. Когато правиш това, което обичаш и имаш силното желание да се случи, то се случва.

 

За 25-годишния юбилей какво послание искаш да отправиш към възпитаниците на Варненската детско-юношеска опера, а и въобще към младите хора?

 

Никога не приемайте собствените си мечти като химера, те са вашата бъдеща реалност, ако вие го желаете силно.

Да не пропусна да кажа накрая, че специално за юбилея готвим премиера на „Сън в лятна нощ“ от Шекспир, либретото е на Костадин Бандутов, а Христо Йоцов пише авторска музика за нас. Премиерата ще бъде на 31 май.

 

За нея ми обещаваш друго интервю.

 

Разбира се.

 

 

 

 


 

 

logo opera varna 70 godishen iubileiГрафичният дизайнер Димитър Трайчев създаде лого за 70-годишнината на Варненската опера (1947-2017), която се отбелязва през тази година. За него той използва най-често употребявания шрифт за оперни спектакли през XIX век „Бодони Постер”, носещ името на своя автор Жан-Батиста Бодони.

Характерно за този шрифт с изящни детайли е, че има голям контраст и много маса, които го превръщат в удобен контейнер с възможност за интеграция на различни вторични изображения. Цифрата 70, която се разцепва през геометричния център на нулата, разделя логото на две части, визира морето и хоризонта над него, насочвайки асоциативно към Варна.

Информационният текст е описан по окръжността със стандартен безсерифен шрифт от втората половина на XX век.

Свръхпопулярен и бързо четим, той се разпознава в разнородни надписи на обществени места, в банкова и юридическа информация. Идеята е чрез комбинацията от тези два шрифта, дошли до нас от предишните два века, да се обобщи историята на Варненската опера, която започва през XX и продължава в XXI век.

 

 

 

130 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ОСНОВАТЕЛЯ НА ВАРНЕНСКАТА ОПЕРА ПЕТЪР РАЙЧЕВ

Роден 9 март 1887 във Варна – починал 31 август 1960 в София

 

Официалната регистрация  на Варненската опера е на 6 април 1947 г., а последващото й официално откриване е на 1 август същата година, с професионален ръководен и постановъчен екип - Стефан Николаев - директор, главен худ. ръководител и режисьор - известният български певец Петър Райчев, варненецът, който пръв сред плеядата големи български оперни гласове разнася славата на България на пресижните оперни сцени – Болшой театър, Миланската скала, Метрополитън опера и др.

 

Диригент на оркестъра е неговият син, младият Руслан Райчев, хормайстор - Димитър Младенов, хореограф Асен Манолов и художници - Асен Попов и Владмир Мисин. Като цяло, операта включва новосформиран смесен хор от 32 хористи, солистичен състав от 15 певци, балетът е в «камерен» състав от 10 балетисти.

 

Любопитен момент е оперният оркестър, чиято роля Симфоничният оркестър съвместява до края на 1959 г., когато -  под председателството на Главния диригент Йоско Йосифов, се провеждат и първите конкурсни изпити,  за сформиране на самостоятелен оперен оркестър. От 1 април 1960 г.  са назначени: Тодор  Чардаклиев - цигулка, Нако Наков - виолончело, Илко Байнов - контрабас и Кирил  Цонев - валдхорна, към които впоследствие са назначени и други оркестранти от Симфоничния оркестър.  Така оперният оркестър води началото си от 1 април 1960 г.  

           

На 7 септември 1947 г. се е състояла оперната постановка „Продадена невеста” от Сметана, с която е открит и първият творчески сезон (1947 -1948) на новооткритата Варненска опера. Диригент Руслан Райчев, режисьор Петър Райчев, диригент на хора Димитър Младенов, художник Асен Попов, балетмайстор Асен Манолов, в главните роли по автора - П. Петров, Д.Ценова, Д. Влахова, Д. Апостолов, Ц. Ангелова, Ал. Филипов, Св.Рамаданов,  Н. Йорданов,  Сл.Филев, Я. Узунова и Й. Чифудов, хор, балет и оркестър и първото - «Вход с покани».

60 г. от откриването на новия Летен театър в Морската градина, построен в амфитеатрален стил, по проект на архитект Чолаков

Снимки с оригиналните дървени акустични пейки на театъра от книгата на балетния специалист и журналист Джон Грегъри „Варненската балетна олимпиада”, издадена и представена на XI Балетен конкурс Варна – 1983, специално посветена на конкурса.

 

30 ЮЛИ 1957 – ЕПОХАЛНО СЪБИТИЕ В БЪЛГАРСКАТА МУЗИКАЛНА ИСТОРИЯ

На 30 юли 1957 г. Варненската опера създава епохално събитие в българската музикална история. ПОСТАНОВКАТА НА „АИДА” ОТ ВЕРДИ, С КОЯТО ВАРНЕНСКАТА ОПЕРА ОТКРИВА НОВИЯ ЛЕТЕН ТЕАТЪР НА ВАРНА, Е ПЪРВАТА МАЩАБНА ОПЕРНА ПРОДУКЦИЯ НА ОТКРИТО В БЪЛГАРИЯ. Това е съзнателен исторически аналог с италианския оперен фестивал „Arena di Verona”, открит на 10 август 1913 г., също с „Аида”, в чест на 100-годишнината от рождението на  Верди. Идеята е на Емил Трифонов, директор на Варненската опера за периода 1956 -1965 г., а постановката е осъществена от творческия екип: Йоско Йосифов - диригент, Николай Николов - режисьор, Мариана Попова - художник, Петко Мечков - хормайстор, Пенка Стойчева – балетмайстор,  главните роли участват: Тодор Костов - Радамес, Янка Кючукова - Аида,  Станка Николова - Амнерис, Николай Йорданов - Амонастро и Стефан Циганчев - Рамфис. 

 

С този визионерски творчески акт Варненската опера възстановява прекъсналите поради войните „Български народни летни музикални тържества” от 1926 г. и под името Музикален фестивал „Варненско лято”, по-късно с международен статут като ММФ „Варненско лято” утвърждава традицията на четвъртия най-голям музикален фестивал на Стария континент след Залцбург, Верона и Байройт.

 

В този смисъл отбелязваме:

 

ТРИ ЗНАМЕНАТЕЛНИ ГОДИШНИНИ НА 30 ЮЛИ 2017

 

60 години от „Аида” на Варненската опера - първата мащабна оперна продукция на открито в България;

 

60 години от възраждането чрез Варненската опера на първите в България и Варна „Български народни летни музикални тържества” от 1926 г. под името Музикален фестивал „Варненско лято”. Получил по-късно международен статут, той влиза в европейската музикална история като четвъртия най-голям музикален фестивал на Стария континент след Залцбург, Верона и Байройт; 

 

60 години от откриването на Летния театър във Варна.

 

 

Снимка в стария Летен театър с организатори и участници в Тържествата от 1926 г., ведно с историческия „Позив към българския народ”  и емблемата на Летните музикални тържества.

 

Тържествата от 1926 г. са проведени за първи път под името "Български народни летни музикални тържества" в периода 23 юли - 1 август 1926 г. в стария Летен театър, построен от дърво вМорската градина, на мястото  на сегашната Астрономическа обсерватория. Това „първо всенародно музикално дело” е плод на гражданската инициативност наКултурно-просветно читалищно дружество – Варна”, основано на 5 януари 1926 г. за реализацията и на първата за България фестивална идея: "Да се обединят най-добрите музикални сили на страната, в популяризирането на българската музикална култура и изпълнителско изкуство!”
Исторически „Летните музикални тържества” са първият музикален фестивал в България и четвъртият в Европа, след  предшестващите го три, с най-дългогодишна традиция летни европейски фестивали, основани в същия идеен контекст на Варненскатафестивална инициативност, в областта на сценичните изкуства: Залцбург – градът на Моцарт, открит на 22 август 1920 г.;  Верона - открит на 10 август 1913 г., с операта „Аида”  на сцената  на „Arena di Verona” и „Вагнеровият” фестивал в Байройт – открит на 13 август 1876 г.,с операта "Рейнско злато" - дирижирана лично от Вагнер, на сцената на уникалния и оригинален „Festspielhaus”, построен по идея и архитектурен замисъл на самия Вагнер.

През есента на 1966 г. със специално решение на правителството името на фестивала „Варненско лято” е прието за официално, с жанрови обхват на симфоничната, хоровата и камерната музика, както и музикално-сценичните изкуства – опера и балет. 

 

Премиери в юбилейния сезон

„Лучия ди Ламермур”

Операта на Гаетано Донцети, чиято премиера е предвидена за 24 и 27 февруари 2017, е сред безспорните белкантови образци. Драматичният сюжет по романа на Уолтър Скот, мелодичната и емоционално обагрена музика, палитрата от ярки образи, привличат вниманието и интереса на изпълнителите и публиката от цял свят вече повече от 180 години. В постановката режисьорът Огнян Драганов и сценографът Салваторе Русо предлагат впечатляващо зрелище с костюми от епохата, аксесоари и съвременни мултимедийни решения. Диригент Маестра Вилиана Вълчева,

 

„Котките”

Освен към класическия оперен и оперетен репертоар, трупата на Държавна опера Варна се обръща все по-често и към жанра мюзикъл. След световната премиера на мюзикъла „Граф Монте Кристо” от бродуейския автор Ив Деска Варненската опера ще представи хитовото заглавие от последните три десетилетия „Котките”. Горещо приветствана едновременно от критиката и публиката, продукцията печели множество награди, между които за най-добър мюзикъл на името на Лорънс Оливие и награда "Тони". Лондонската постановка се играе 21 поредни години, а тази на Бродуей - 18, с което и двете поставят рекорди по дълготрайност и актуалност. Мюзикълът, адаптация по романа на нобеловия лауреат Т. С. Елиът "Популярна книга за котките от Стария Опосум", е виртуозен синтез на А. Л. Уебър между музика, танц и поезия. След „Исус Христос суперзвезда“ и „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха”, това ще бъде третата творба от световнопризнатия майстор на мюзикъла, която Варненската опера поставя. Премиерата през април подготвят режисьорът Светозар Донев, художникът Иван Токаджиев, хореографът Анна Донева и диригентът Страцимир Павлов.

 

„Манон Леско”

Шедьовърът на Джакомо Пучини е създаден преди повече от 120 години, но се играе сравнително рядко заради многобройните трудности пред вокалните и оркестровите изпълнители. Автори на либретото са Марко Прага, Доменико Олива, Руджиеро Леонкавало, Луиджи Илика, Джузепе Джакоза, самият Пучини и Джулио Рикорди, които се опират върху романа на Антоан-Франсоа Право „Историята на кавалера де Грийо и на Манон Леско”, познат повече като „Абат Прево”. Манон е млада жена, която вместо да следва предрешената си съдба и да иде в манастир, се оказва в обятията на истинската си любов де Грийо. Идилията трае, докато парите свършат. Безпаричието заличава роматиката от съзнанието й и тя избира заможния рентиер Жеронт дьо Равоа, за да разбере по-късно, че е сгрешила. Режисьор е Александър Текелиев, диригент Ян ван Маанен, сценограф Пиер Паоло Бислери, костюми Светла Калайджиева. Премиерата предстои в Опера в Летния театър – Варна 2017.

 

Виолета Тончева

 

Театрално-музикален продуцентски център Варна

Драматичен театър „Стоян Бъчваров” § Държавна опера Варна

 
Стоян Бъчваров и Петър Райчев – двамата големи в началото на варненската театрална и оперна история 

1921 – Варненски общински театър

Първата варненска театрална трупа, Варненски общински театър, е създадена през 1921 г. от големия български актьор Стоян Бъчваров (1878-1949). Като директор-режисьор (с прекъсвания 1921-1935), той успява да създаде един истински модерен градски театър с разнообразен репертоар. На 12 март 1921 г. с пиесата “Инстинктът” от Анри Кестмекер се открива първият сезон. Спектаклите се играят в зала “Съединение”, дървена пристройка към Часовниковата кула, реконструирана по-късно в Сцена Филиал.

През 1927 г. варненската общественост възобновява идеята за истински театрален дом, като подпомага финансово започнатия още през 1912 г., но изоставен заради войните, строеж. Безпрецедентната дарителска кампания, с която фондовите марки за доизграждане на театралната сграда се прибавят към всеки хляб, всеки билет за кино, за градско увеселение, за баня, за плаж, остава в най-добрите страници от варненската история. За по-малко от месец се събират 1 милион лева, вземат се заеми и строежът потръгва.

В продължение на няколко години градът съпреживява всички етапи от реализацията на спечелилия национален конкурс проект на архитект Никола Лазаров. Именитият творец проектира резиденция Евксиноград (съвместно с Херман Майер), Търговската гимназия (Икономически университет), Министерство на земеделието и още много други знакови сгради в столицата и страната, към които безспорно принадлежи и Варненският драматичен театър.
Една от архитектурните забележителности на града, зданието е типичен представител на неостиловете, с барокова фасада, орнаментирана с колони, корнизи и скулптурни изображения, сецесионов вестибюл и удачни решения за богатия театрален интериор. На 29 октомври 1932 г., в издигнатата с любовта на един цял град театрална сграда, Общинската театрална трупа открива новия сезон с “Боряна” от Йордан Йовков, постановка на първия директор-режисьор Стоян Бъчваров. 

1947 – Варненска народна опера

През 1947 г. варненският храм на изкуствата приютява и новосъздадената опера. Регистрирана на 6 април, официално открита на 1 август същата година, Варненската народна опера е основана от великия варненски тенор Петър Райчев (1887-1960).
Той е първият от плеядата звездни български гласове, разнесъл за пръв път славата на българското оперно чудо по света. Изключително надарен творец, той следва литература и живопис, завършва с отличие Московската консерватория, усъвършенства вокалното си майсторство в Италия.
Изгражда блестяща световна кариера в Русия, Италия, Австрия, САЩ, покорявайки такива престижни оперни сцени като Миланската скала, Виенската Щатсопер, Метрополитън опера и др. Петър Райчев е първият художествен ръководител, също и първият режисьор на всички постановки от първия сезон на Варненската опера. С премиерата на „Продадена невеста“ от Бедржих Сметана, дирижирана на 7 септември 1947 г. от сина му Руслан Райчев, започва летоброенето на оперната история във Варна. След Варна Петър Райчев подпомага създаването и на оперните театри в Русе, Стара Загора и Пловдив.
2010 – Театрално-музикален продуцентски център Варна

Варненският драматичен театър и Варненската опера следват във времето своето възходящо развитие и отстояват себе си като едни от водещите творчески формации в България. От 2010 г. Драматичен театър „Стоян Бъчваров” и Държавна опера Варна са обединени в Театрално-музикален продуцентски център Варна, чиито спектакли се играят на две сцени - Основна сцена и Сцена Филиал. След основната реконструкция и модернизация през 2012 г. Основна сцена предлага съвременни условия за творческа работа и зрителски комфорт, съобразно най-добрите  европейски стандарти.

В общата организационна структура и двата културни института защитават разнообразен репертоар от българската и световна класика с емблематични постановки и творци, които пишат историята на българското изкуство и печелят признанието на публиката у нас и в чужбина. Те са носители на най-високите отличия за сценични изкуства у нас - ИКАР, АСКЕЕР, КРИСТАЛНА ЛИРА, Награда Варна и много други. За успехите говори и отличната оценка на Министерството на културата, в чиято класация за творческите и финансови постижения на всички културни институти в България през 2014 г. Театрално-музикалният продуцентски център Варна заема второ място след Софийска опера и балет.

Немислими без участието на Варненската опера и Варненския драматичен театър са големите културни традиции на града - Международен музикален фестивал „Варненско лято” (от 1926), Международен театрален фестивал „Варненско лято” (от 1993), Опера в Летния театър (от 2010), Великденски и Коледен музикален фестивал (от 2000), Великденски и Коледни театрални седмици (от 2011).

 
Кратка творческа биография на Държавна опера Варна

Театрално-музикален продуцентски център – Варна обединява двата държавни културни института Държавна опера и Драматичен театър “Стоян Бъчваров”.

Варненският симфоничен оркестър е основан на 1 април 1946 г. с диригент Руслан Райчев, а Варненската опера е регистрирана на 6 април 1947 г. като Варненска народна областна опера и е официално открита на 1 август същата година. За директор е назначен Стефан Николаев, а за главен художествен ръководител е поканен първият световноизвестен български тенор, варненецът Петър Райчев.

За кратко време той подбира за солистичния състав 15 млади и талантливи певци, оркестър, хор и балетна трупа, които репетират под ръководството на младия диригент Руслан Райчев, хормайстора Димитър Младенов и балетмайстора Асен Манолов. За по-малко от месец творческият екип, в който влизат още художниците Асен Попов и Владимир Мисин, подготвя първата си постановка - операта "Продадена невеста" от Б. Сметана.

Равносметката на Варненската опера за изминалите години са реализираните над 200 постановки, близо 8000 спектакли, изнесени пред почти три и половина милиона зрители.

Репертоарът в стилово и жанрово отношение е богат и разнообразен. Той обхваща една значителна част от оперното наследство на XVIII и XIX век, както и съвременни творби. Редица оперни заглавия се срещат за първи път с българския зрител на варненска сцена. Между тях са «Така правят всички» от В. А. Моцарт (1960), «Кача и дяволът» от А. Дворжак (1961), «Годеж в манастира» от С. Прокофиев (1962), «Алберт Херинг» (1964) и «Просяшка опера» от Б. Бритън (1982), «Норма» от В. Белини (1972), «Златното петле» от Н. Римски-Корсаков (1973), «Ариадна на Наксос» от Р. Щраус (1975), «Брачната полица» (1977) и «Турчинът в Италия» от Дж. Росини (1988), «Едип цар» от И. Стравински (1995), балетите «Спартак» от А. Хачатурян (1977), «1001 нощ» от Ф. Амиров (1983), «Граф Ори» от Росини (2011) и много други други. 

Търсейки възможности за разширяване на зрителската аудитория, Варненската опера се обръща многократно и към оперетни творби,  предимно от класиците на жанра Ж. Офенбах, Й. Щраус, Фр. Лехар, И. Калман, Асен Карастоянов. Поставят се също съвременни мюзикъли, рок операта "Исус Христос суперзвезда" и много детски спектакли.

Варненската опера организира ежегоден Коледен и Великденски музикален фестивал (от 2000), Опера в Летния театър (от 2010) и е ак¬ти¬вен участник в Международния му¬зи¬ка¬лен фес¬ти¬вал "Вар¬нен¬с¬ко лято", както и в ре¬ди¬ца дру¬ги художествени форуми. Изкуството на Варненската опера и филхармония е добре познато и в чужбина - многобройни са гастролите в Европа, Русия, САЩ, Египет, Индия, о-в Мартиника, Абу Даби.

Показателни за престижа на Варненския оперен театър са и многобройните гастроли на именити български и чуждестранни изпълнители като Гена Димитрова, Николай Гяуров, Райна Кабаиванска, Никола Гюзелев, Анна Томова-Синтова, Мария Корели, Питър Глосоп, Елена Николай, Ава Джун Купър, Зинаида Пали, Николае Херлея, Елена Образцова, Владимир Атлантов, Емил Иванов, Веселина Кацарова, Галина Савова, Цветелина Василева, Красимира Стоянова, Бойко Цветанов, Юлиан Константинов, Иван Консулов, Калуди Калудов, Орлин Анастасов, Венцеслав Анастасов, Бойко Цветанов, Надя Кръстева, Камен Чанев, Карло Коломбара и много други.

За високи постижения са присъдена награди "Варна" на творческите колективи, реализирали постановките на оперите "Сватбата на Фигаро" (1975) от Моцарт, "Макбет" (1986) и "Дон Карлос" (2002) от Верди, "Кармина Бурана" от Карл Орф (2003), балета “Дневникът на един съблазнител” (2004); Специалните награди за представянето на оперите “Турандот” (2003) и “Аида” (2005) в Салона на изкуствата – Национален дворец на културата, София. На Националните прегледи в Стара Загора, Варненската опера получава награди за оперните постановки "Симоне Боканегра" (1974), "Княз Игор" (1978), "Летящият холандец" (1980). През 1995 г. първата сценична реализация на операта оратория "Едип цар" от Игор Стравински получава наградата за най-добра премиера на годината в класацията на предаването "Алегро виваче" на Българското национално радио.

В последните години Варненският музикален културен институт е носител на редица престижни награди:

•        “Кристална лира” 2005 за цялостна дейност;
•        “Кристална лира” 2007 за постановъчния екип на оп. “Атила”;
•        “Златно перо” 2010 на Радио Класик ФМ и Галерия „Макта” за принос към българската култура и възраждане на прекъсналата за 20 години традиция на оперните празници в Летния театър с първото издание на Опера в Летния театър – Варна 2010.
•        “Кристална лира” 2011 за премиерното концертно изпълнение на “Проклятието на Фауст” от Х. Берлиоз;
•        Грамота и Плакет на Мин. на културата за режисьора Кузман Попов по повод 40-годишната му творческа дейност, свързана с Варненската опера и 70 годищния му юбилей (2012);
•        “Кристална лира” 2013 - Награда на публиката за фестивала Опера в Летния театър;
Лични награди “Кристална лира" и “Златна лира” на СБМТД на творци, свързани с продукции на Държавна опера – Варна, лични и колективни награди “Варна” за творци и отделни постановки. 

През 2010 г. конкурса за директор на Оперно-филхармонично дружество Варна спечелва Даниела Димова. След проведен конкурс от декември 2010 г. тя е утвърдена за директор на ТМПЦ Варна. От началото на 2010 г. главен художествен ръководител на Държавна опера Варна е Борислав Иванов, който от 2013 г. заема длъжността артистичен директор. През същата година след конкурс за главен диригент е назначен Светослав Борисов.

Райничка Попова

 

 

Повече за Варненската опера можете да прочетете в историческата студия на д-р Любомир Кутин „Варна – култура, традиции”, публикувана в поредицата „Книги за Варна”, изд. Морски свят”, 2008 г.

Цени за оперни, балетни спектакли и концерти

Предлагаме различни цени на билетите според мястото в залата, конкретния спектакъл, както и за за ученици, пенсионери, групови посещения, образователни и детски спектакли...
Научете повече +

отстъпки

отстъпки

Важат за ученици, пенсионери, фамилни и групови посещения (от над 10 човека). Обадете ни се на тел. 052 650 666 и 052 66 50 22 за договаряне на отстъпки.

абонаменти

абонаменти

С VIP Card ползвате от 20 % до 50 % отстъпка от цената на билета за спектакли на Държавна опера – Варна и Драматичен театър "Ст. Бъчваров" - Варна.

купете билети on-line

купете билети on-line

Ползвайте MULTINET CARD през сайта www.bgbileti.com. Купете билети от сайта www.grabo.bg и ползвайте специални отстъпки!

TOP