Искате ли да получавате новини от нас - за премиери, промоции и др.?

За операта

Личности

ПРОЕКТ "Модернизация на основна сцена на Драматичен театър „СТОЯН БЪЧВАРОВ”  - гр. Варна"

Проект Модернизация на основна сцена на Драматичен театър „СТОЯН БЪЧВАРОВ”  - гр. Варна

Договор: BG161РО001/1.1-05/2008
Бенефициент: Министерство на Културата
Стойност на проекта: 4 278 696,06 лева
Съфинансиране от ЕФРР: 3 636 891,65 леваКрай на проекта: 15.11.2012 г.

Проектът се финансира от Европейския фонд за регионално развитие и от държавния бюджет на Република България
www.bgregio.eu

Европейски съюз

Европейски фонд за регионално развитие

Оперативна програма „Регионално развитие” 2007 – 2013

 

ОБЩАТА ЦЕЛ НА ПРОЕКТА:

След 1947 г., с разширяването на дейността на двата културни института, се чувства постоянен недостиг на служебни помещения, репетиционни зали и хранилища за реквизити.

Общата цел на проектното предложение е да допринесе за посрещане на нарастващите нужди на Варна и агломерационния ареал от модерна, привлекателна и достъпна държавна културна инфраструктура.

 

 Кликнете тук, за да видите е-брошурата  

 СПЕЦИФИЧНИ ЦЕЛИ НА ПРОЕКТА:

  • Подобряване на цялостния облик на основна сцена на Варненския театър;
  • Осигуряване на конкурентни условия за труд и достъпна архитектурна среда за хора с увреждания.

ЗАДАЧИ

  • Обновяване   модернизиране на основна сцена на Варненския театър чрез извършване на ремонтни дейности по фасадата, покрива, залата и помещенията на театъра;
  • Модернизация на сцената и сценичната техника;
  • Осигуряване на достъп до театралните и оперни спектакли на основна сцена за хора с уреждания чрез изграждане на специална рампа и санитарен възел.

 

ИНВЕСТИЦИОННИ ДЕЙНОСТИ

 

Извършените инвестиционни дейности ще повишат зрителския комфорт и ще подобрят условията за работа както на творческия, така и на административния състав чрез:

  • Реконструирани и обновени столове и настилки в зрителната зала, включително преработка на подиуми на първи и втори балкон;
  • Реконструирана сценична техника с нова въртяща се сцена и покрита оркестрина;
  • Реконструирана и нова осветителна техника;
  • Модернизирани ел.табла и ел.оборудване;
  • Модернизирани видео система и електроакустично озвучаване;
  • Автоматизация и монтаж на пулт за управление;
  • Подобрена акустика на залата;
  • Реконструирана система за подаване на климатизиран въздух в зрителната зала;
  • Осигурен достъп и условия за пребиваване на зрители с проблеми в опорно-двигателния апарат;
  • Освежена визия на фасадата, залата и обслужващите помещения на сградата.

ЦЕЛЕВИ ГРУПИ

  1. Служители на ТМПЦ Варна (към 2011 г.):
  • На трудов договор – 251 души в това число: извънщатни – 23; по програми – 3; ръководители – 2; специалисти – 184; техници и приложни специалисти – 32; помощен административен персона – 19; на граждански договор – 12;
  • На граждански договор – 209.
  1. Зрители – общо 48 217 (за 2011 г.)

БЕНЕФИЦИЕНТИ

  • Населението на град Варна – 360 423 души;
  • Младежка и студентска аудитория от Варна и региона: университети, училища, читалища – за организиране на културни събития от регионален, национален и международен характер, най-вече постановки на ДТ „Стоян Бъчваров” и Държавна опера – Варна, в рамките на ТМПЦ Варна; също гастроли, лектории и прояви на любителското творчество;
  • Обществени организации и фирми от държавния и частния сектор – за провеждане на форуми, изложения, семинари, изложби и др.;
  • Туристи и гости на Варна;
  • Малцинствени групи, в съответствие с принципа за равни възможности и защита от дискриминация. При положение, че 7,44 % от населението на Варна се самоопределя като принадлежащо към малцинствена етническа група, след приключване на реконструкцията и модернизацията, потенциалният брой на тези зрители ще нарасне до 26 420 души;
  • На територията на града са регистрирани 17 717 лица с увреждания на опорно-двигателния апарат, в това число 1 798 деца. За тях ще бъде осигурен достъп чрез изграждане на специална рампа за влизане, обособяване на специални зрителски места и санитарен възел.

В ДЪЛГОСРОЧЕН ПЛАН ПРОЕКТЪТ ЩЕ ДОПРИНЕСЕ ЗА:

  • Повишаване посещаемостта и удовлетвореността на зрителите;
  • Повишаване качеството на спектаклите на Драматичен театър „Стоян Бъчваров” и Държавна опера – Варна в рамките на ТМПЦ Варна и в града като цяло;
  • Подобряване на качеството на живот на гражданите на Варна, в това число и на хората с увреждания;
  • Повишаване на привлекателността на градската среда.

Ремонтът и рехабилитацията оказват влияние върху икономиката (чрез подобрена привлекателност на региона) и социалната сфера.

 

 

 

НАГРАДИ ЗА ТМПЦ - ДЪРЖАВНА ОПЕРА ВАРНА

 

2011 – 2017

 

2011

 

-ЗЛАТНО ПЕРО 2011 на Радио Класик ФМ и Галерия „Макта”  на Даниела Димова за принос към българската култура и възраждане на прекъсналата за 20 години традиция на оперните празници в Летния театър с първото издание на Опера в Летния театър – Варна 2010.

 

-КРИСТАЛНА ЛИРА 2011 на СБМТД за Държавна опера Варна за реализацията на „Проклятието на Фауст” от Хектор Берлиоз в рамките на ОПЕРА В ЛЕТНИЯ ТЕАТЪР – ВАРНА 2011. Симфоничен оркестър и хор на Държавна опера Варна със солисти Даниела Димова, Арсений Арсов, Пиер-Ив Прюво (Франция) и Евгений Станимиров. Диригент Амори дьо Клозел (Франция).

 

 

2012

 

-Награда ВАРНА 2012 на Желка Табакова за постановката и хореографията на балета „Лешникотрошачката” на сцената на Държавна опера Варна и по повод 25-годишната й творческа дейност.

 

-Награда ВАРНА 2012 за Маестро Иван Филев, дирижирал с успех многобройни спектакли на Държавна опера Варна и по повод неговата 70-годишнина.

 

-ПОЧЕТЕН ЗНАК С ЛЕНТА на кмета на Община Варна за Тодор Игнатов,  сценограф на Театрално-музикален продуцентски център Варна, за високи постижения в областта на художествената култура, за популяризиране на драматичното и оперното изкуство във Варна, страната и чужбина, за дългогодишната муи сценографска дейност и по повод неговата 60-годишнина.

 

-ЗЛАТНА ЛИРА на СБМТД за тенора Арсений Арсов, солист на Държавна опера Варна, за високи художествени постижения, популяризиране на българското оперно изкуство у нас и по света и дългогодишната му творческа дейност.

 

-ГРАМОТА И ПЛАКЕТ НА МИН. НА КУЛТУРАТА за главния режисьор на Държавна опера Варна Кузман Попов за изключителни творчески постижения, по повод 40-годишната му творческа дейност на варненската оперна сцена и 70-та му годишнина.

 

-Награда ВРЕМЕ за ТМПЦ – Държавна опера Варна за Симфоничния концерт, с който оркестърът на Държавна опера Варна откри второто издание на Лондонския фестивал на българската култура и представи в световния културен мегаполис кандидатурата на Варна за европейска столица на културата 2019. Наградата е резултат от мащабно социологическо проучване, осъществявано всяка година от Община Варна и Икономически университет Варна

 

 

2013

 

-ЗЛАТНА ЛИРА посмъртно за Малина Хубчева, дългогодишна диригентка на хора на Държавна опера Варна, за изключителния й принос за утвърждаване на оперния театър като една от водещите музикални институции в страната.

 

-Награда ВАРНА 2013 посмъртно на Малина Хубчева за дългогодишната й диригентска дейност в Държавна опера Варна и в знак на признание за цялостния й творчески принос за развитие на оперното изкуство във Варна.

 

-КРИСТАЛНА ЛИРА 2013 на СБМТД и Радио Класик ФМ – Награда на публиката за Държавна опера Варна за Опера в Летния театър – Варна 2013.

 

-КРИСТАЛНА ЛИРА 2013 за диригента Юли Дамянов за спектакъла на Държавна опера Варна „Super Star Gala“ в Опера в Летния театър – Варна 2013.

 

 

2014

 

-Златен медал "100 ГОДИНИ БОРИС ХРИСТОВ" от Министерство на културата на Даниела Димова за организацията на концерт "BASSISSIMO" с най-големия италиански Вердиев бас Карло Коломбара и български баси на 28.05.2014 г.

 

-КРИСТАЛНА ЛИРА 2014 на СБМТД – Награда на публиката за Нейчо Петров-Реджи за образа на Исус Христос суперзвезда в премиерната постановка на рок операта „Исус Христос суперзвезда”.

 

-Награда ВАРНА 2014 за екипа на Държавна опера Варна за разширяване на таргет аудиторията и привличане на млади хора в оперния театър през изминалия творчески сезон.

 

 

2015

 

-ГОЛЯМАТА НАГРАДА ВАРНА 2015 за Людмил Ангелов, варненски пианист от световна величина, носител на всички престижни световни награди за пианисти, основател и артистичен директор на ММФ в Толедо, член-кореспондент на Кралската академия на изкуствата в Испания, почетен професор в НБУ, основател и артистичен директор на ММФ „Piano Extravaganza” в България, консултант на ММФ „Варненско лято“.

 

-Награда ВАРНА 2015 за Държавна опера Варна и екипа на „Carmen Dance”, уникален оперно-балетен спектакъл по Жорж Бизе, диригент Светослав Борисов, хореограф Сергей Бобров, с участието на български оперни солисти и балетни солисти от Държавния театър за опера и балет в Красноярск.

 

-КРИСТАЛНО ОГЪРЛИЕ 2015 и Диплом на СБМТД за Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, за изключителен принос в развитието на българската музикална култура.

 

 

2016

 

-Награда ВАРНА 2016 за Хора на Държавна опера Варна с диригент Стефан Бояджиев, за високи художествено-творчески резултати в премиерните постановки в Опера в Летния театър на "Макбет" от Верди, "Дон Паскуале"  и "Любовен еликсир" от Доницети, "Адриана Лекуврьор" от Чилеа и "Царицата на чардаша" от Калман.

 

-ПОЧЕТЕН ЗНАК ЗА ЗАСЛУГИ - Златен от кмета на Община Варна за тенора Арсений Арсов, в знак на признание за заслугите му към оперното изкуство, както и по повод 60-та му годишнина.

 

 

-С титлата ПОЧЕТЕН ГРАЖДАНИН НА ВАРНА се удостоява Маестро Борислав Иванов за огромните му заслуги към Варненската опера в качеството на нейн директор, главен художествен ръководител, артистичен директор и диригент, както и по повод неговата забележителна 85-годишнина. Ученик на Херберт фон Караян, диригент в продължение на 40 години на Берлинския симфоничен оркестър, Маестро Иванов е дирижирал на 4 континента, но винаги остава свързан с родния град. Във Варненската опера е дирижирал над 2000 спектакъла, организирал е многобройни турнета, с които разнася славата на българското оперно изкуство по света, подпомагал е, подпомага и днес израстването на млади оперни певци и музиканти. Доайен на българските диригенти, той респектира поколения музиканти със своите забележителни качества на човек и творец, посветил целия си живот на оперното изкуство.

 

 -Награда ЗЛАТНА ЛИРА и Диплом на Съюза на музикалните дейци на Македония за Държавна опера Варна за световната премиера на мюзикъла "Граф Монте Кристо" от Ив Деска, режисьор Петко Бонев, диригент Страцимир Павлов, сценография и костюми Ася Стоименова, 3 D Mapping Полина Герасимова, в главната роля Христо Ганевски, оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна.

 

2017

 

-ПЛАКЕТ 2017 от ФОБИ, 50-и Фестивал на оперното и балетното изкуство в Стара Загора, за успешното представяне на Държавна опера Варна с операта „Норма“ от Белини с диригент Ян ван Маанен, режисьор и сценограф Кузман Попов, костюмограф Ася Стоименова, 3D Mapping Полина Герасимова и солистите Линка Стоянова, Даниела Дякова, Бойко Цветанов, Гео Чобанов, Вяра Железова и Христо Ганевски. Оркестър и хор на Държавна опера Варна, диригент Цветан Крумов.

 

 

-Отличие 2017 от I love Bulgaria за Театрално-музикален продуцентски център Варна - бронзова статуетка с автор проф. д-р Пламен Братанов и Диплом за интелигентно промотиране на спектаклите на ТМПЦ Варна чрез мобилното приложение I love Bulgariа.

 

-Награда Media AwARTs 2017 на независимите варненски журналисти за Държавна опера Варна за високи творчески постижения и по повод 70-годишнината на оперния театър.

 

-Награда Media AwARTs 2017 на независимите варненски журналисти за артистичното превъплъщение на солистката на Държавна опера Варна Илина Михайлова в ролята на кралица Анна Австрийска в мюзикъла „Тримата мускетари“ от Максим Дунаевски, реж. Николай Априлов, диригент Страцимир Павлов.

 

 

Театрално-музикален продуцентски център Варна

Драматичен театър „Стоян Бъчваров” § Държавна опера Варна

 
Стоян Бъчваров и Петър Райчев – двамата големи в началото на варненската театрална и оперна история 

1921 – Варненски общински театър

Първата варненска театрална трупа, Варненски общински театър, е създадена през 1921 г. от големия български актьор Стоян Бъчваров (1878-1949). Като директор-режисьор (с прекъсвания 1921-1935), той успява да създаде един истински модерен градски театър с разнообразен репертоар. На 12 март 1921 г. с пиесата “Инстинктът” от Анри Кестмекер се открива първият сезон. Спектаклите се играят в зала “Съединение”, дървена пристройка към Часовниковата кула, реконструирана по-късно в Сцена Филиал.

През 1927 г. варненската общественост възобновява идеята за истински театрален дом, като подпомага финансово започнатия още през 1912 г., но изоставен заради войните, строеж. Безпрецедентната дарителска кампания, с която фондовите марки за доизграждане на театралната сграда се прибавят към всеки хляб, всеки билет за кино, за градско увеселение, за баня, за плаж, остава в най-добрите страници от варненската история. За по-малко от месец се събират 1 милион лева, вземат се заеми и строежът потръгва.

В продължение на няколко години градът съпреживява всички етапи от реализацията на спечелилия национален конкурс проект на архитект Никола Лазаров. Именитият творец проектира резиденция Евксиноград (съвместно с Херман Майер), Търговската гимназия (Икономически университет), Министерство на земеделието и още много други знакови сгради в столицата и страната, към които безспорно принадлежи и Варненският драматичен театър.
Една от архитектурните забележителности на града, зданието е типичен представител на неостиловете, с барокова фасада, орнаментирана с колони, корнизи и скулптурни изображения, сецесионов вестибюл и удачни решения за богатия театрален интериор. На 29 октомври 1932 г., в издигнатата с любовта на един цял град театрална сграда, Общинската театрална трупа открива новия сезон с “Боряна” от Йордан Йовков, постановка на първия директор-режисьор Стоян Бъчваров. 

1947 – Варненска народна опера

През 1947 г. варненският храм на изкуствата приютява и новосъздадената опера. Регистрирана на 6 април, официално открита на 1 август същата година, Варненската народна опера е основана от великия варненски тенор Петър Райчев (1887-1960).
Той е първият от плеядата звездни български гласове, разнесъл за пръв път славата на българското оперно чудо по света. Изключително надарен творец, той следва литература и живопис, завършва с отличие Московската консерватория, усъвършенства вокалното си майсторство в Италия.
Изгражда блестяща световна кариера в Русия, Италия, Австрия, САЩ, покорявайки такива престижни оперни сцени като Миланската скала, Виенската Щатсопер, Метрополитън опера и др. Петър Райчев е първият художествен ръководител, също и първият режисьор на всички постановки от първия сезон на Варненската опера. С премиерата на „Продадена невеста“ от Бедржих Сметана, дирижирана на 7 септември 1947 г. от сина му Руслан Райчев, започва летоброенето на оперната история във Варна. След Варна Петър Райчев подпомага създаването и на оперните театри в Русе, Стара Загора и Пловдив.
2010 – Театрално-музикален продуцентски център Варна

Варненският драматичен театър и Варненската опера следват във времето своето възходящо развитие и отстояват себе си като едни от водещите творчески формации в България. От 2010 г. Драматичен театър „Стоян Бъчваров” и Държавна опера Варна са обединени в Театрално-музикален продуцентски център Варна, чиито спектакли се играят на две сцени - Основна сцена и Сцена Филиал. След основната реконструкция и модернизация през 2012 г. Основна сцена предлага съвременни условия за творческа работа и зрителски комфорт, съобразно най-добрите  европейски стандарти.

В общата организационна структура и двата културни института защитават разнообразен репертоар от българската и световна класика с емблематични постановки и творци, които пишат историята на българското изкуство и печелят признанието на публиката у нас и в чужбина. Те са носители на най-високите отличия за сценични изкуства у нас - ИКАР, АСКЕЕР, КРИСТАЛНА ЛИРА, Награда Варна и много други. За успехите говори и отличната оценка на Министерството на културата, в чиято класация за творческите и финансови постижения на всички културни институти в България през 2014 г. Театрално-музикалният продуцентски център Варна заема второ място след Софийска опера и балет.

Немислими без участието на Варненската опера и Варненския драматичен театър са големите културни традиции на града - Международен музикален фестивал „Варненско лято” (от 1926), Международен театрален фестивал „Варненско лято” (от 1993), Опера в Летния театър (от 2010), Великденски и Коледен музикален фестивал (от 2000), Великденски и Коледни театрални седмици (от 2011).

 
Кратка творческа биография на Държавна опера Варна

Театрално-музикален продуцентски център – Варна обединява двата държавни културни института Държавна опера и Драматичен театър “Стоян Бъчваров”.

Варненският симфоничен оркестър е основан на 1 април 1946 г. с диригент Руслан Райчев, а Варненската опера е регистрирана на 6 април 1947 г. като Варненска народна областна опера и е официално открита на 1 август същата година. За директор е назначен Стефан Николаев, а за главен художествен ръководител е поканен първият световноизвестен български тенор, варненецът Петър Райчев.

За кратко време той подбира за солистичния състав 15 млади и талантливи певци, оркестър, хор и балетна трупа, които репетират под ръководството на младия диригент Руслан Райчев, хормайстора Димитър Младенов и балетмайстора Асен Манолов. За по-малко от месец творческият екип, в който влизат още художниците Асен Попов и Владимир Мисин, подготвя първата си постановка - операта "Продадена невеста" от Б. Сметана.

Равносметката на Варненската опера за изминалите години са реализираните над 200 постановки, близо 8000 спектакли, изнесени пред почти три и половина милиона зрители.

Репертоарът в стилово и жанрово отношение е богат и разнообразен. Той обхваща една значителна част от оперното наследство на XVIII и XIX век, както и съвременни творби. Редица оперни заглавия се срещат за първи път с българския зрител на варненска сцена. Между тях са «Така правят всички» от В. А. Моцарт (1960), «Кача и дяволът» от А. Дворжак (1961), «Годеж в манастира» от С. Прокофиев (1962), «Алберт Херинг» (1964) и «Просяшка опера» от Б. Бритън (1982), «Норма» от В. Белини (1972), «Златното петле» от Н. Римски-Корсаков (1973), «Ариадна на Наксос» от Р. Щраус (1975), «Брачната полица» (1977) и «Турчинът в Италия» от Дж. Росини (1988), «Едип цар» от И. Стравински (1995), балетите «Спартак» от А. Хачатурян (1977), «1001 нощ» от Ф. Амиров (1983), «Граф Ори» от Росини (2011) и много други други. 

Търсейки възможности за разширяване на зрителската аудитория, Варненската опера се обръща многократно и към оперетни творби,  предимно от класиците на жанра Ж. Офенбах, Й. Щраус, Фр. Лехар, И. Калман, Асен Карастоянов. Поставят се също съвременни мюзикъли, рок операта "Исус Христос суперзвезда" и много детски спектакли.

Варненската опера организира ежегоден Коледен и Великденски музикален фестивал (от 2000), Опера в Летния театър (от 2010) и е ак¬ти¬вен участник в Международния му¬зи¬ка¬лен фес¬ти¬вал "Вар¬нен¬с¬ко лято", както и в ре¬ди¬ца дру¬ги художествени форуми. Изкуството на Варненската опера и филхармония е добре познато и в чужбина - многобройни са гастролите в Европа, Русия, САЩ, Египет, Индия, о-в Мартиника, Абу Даби.

Показателни за престижа на Варненския оперен театър са и многобройните гастроли на именити български и чуждестранни изпълнители като Гена Димитрова, Николай Гяуров, Райна Кабаиванска, Никола Гюзелев, Анна Томова-Синтова, Мария Корели, Питър Глосоп, Елена Николай, Ава Джун Купър, Зинаида Пали, Николае Херлея, Елена Образцова, Владимир Атлантов, Емил Иванов, Веселина Кацарова, Галина Савова, Цветелина Василева, Красимира Стоянова, Бойко Цветанов, Юлиан Константинов, Иван Консулов, Калуди Калудов, Орлин Анастасов, Венцеслав Анастасов, Бойко Цветанов, Надя Кръстева, Камен Чанев, Карло Коломбара и много други.

За високи постижения са присъдена награди "Варна" на творческите колективи, реализирали постановките на оперите "Сватбата на Фигаро" (1975) от Моцарт, "Макбет" (1986) и "Дон Карлос" (2002) от Верди, "Кармина Бурана" от Карл Орф (2003), балета “Дневникът на един съблазнител” (2004); Специалните награди за представянето на оперите “Турандот” (2003) и “Аида” (2005) в Салона на изкуствата – Национален дворец на културата, София. На Националните прегледи в Стара Загора, Варненската опера получава награди за оперните постановки "Симоне Боканегра" (1974), "Княз Игор" (1978), "Летящият холандец" (1980). През 1995 г. първата сценична реализация на операта оратория "Едип цар" от Игор Стравински получава наградата за най-добра премиера на годината в класацията на предаването "Алегро виваче" на Българското национално радио.

В последните години Варненският музикален културен институт е носител на редица престижни награди:

•        “Кристална лира” 2005 за цялостна дейност;
•        “Кристална лира” 2007 за постановъчния екип на оп. “Атила”;
•        “Златно перо” 2010 на Радио Класик ФМ и Галерия „Макта” за принос към българската култура и възраждане на прекъсналата за 20 години традиция на оперните празници в Летния театър с първото издание на Опера в Летния театър – Варна 2010.
•        “Кристална лира” 2011 за премиерното концертно изпълнение на “Проклятието на Фауст” от Х. Берлиоз;
•        Грамота и Плакет на Мин. на културата за режисьора Кузман Попов по повод 40-годишната му творческа дейност, свързана с Варненската опера и 70 годищния му юбилей (2012);
•        “Кристална лира” 2013 - Награда на публиката за фестивала Опера в Летния театър;
Лични награди “Кристална лира" и “Златна лира” на СБМТД на творци, свързани с продукции на Държавна опера – Варна, лични и колективни награди “Варна” за творци и отделни постановки. 

През 2010 г. конкурса за директор на Оперно-филхармонично дружество Варна спечелва Даниела Димова. След проведен конкурс от декември 2010 г. тя е утвърдена за директор на ТМПЦ Варна. От началото на 2010 г. главен художествен ръководител на Държавна опера Варна е Борислав Иванов, който от 2013 г. заема длъжността артистичен директор. През същата година след конкурс за главен диригент е назначен Светослав Борисов.

Райничка Попова

 

 

Повече за Варненската опера можете да прочетете в историческата студия на д-р Любомир Кутин „Варна – култура, традиции”, публикувана в поредицата „Книги за Варна”, изд. Морски свят”, 2008 г.

Интервю на Виолета Тончева с големия български тенор Арсений Арсов по повод 35-годишната му сценична дейност

 

Арсений Арсов е солист на Варненската опера, на международната оперна компания „Eurostage”, гост-солист на Софийската национална опера. Пял е на престижните оперни сцени в Мадрид, Барселона, Амстердам, Лисабон, Атина, Рим, Хага, Хараре, Будапеща, Прага, Монте Карло, Линц, Берлин, Кайро, Пекин, Сеул, Москва, Лозана, Цюрих, Тел Авив и др. Спечелил е редица национални и международни конкурси, носител е на награда „Варна” за 2008 година. През 2012 година е удостоен със «Златна лира» на Съюза на българските музикални и танцови дейци за високи постижения в областта на оперното изкуство. През 2016 година, по повод 35-годишната му творческа дейност, е отличен с Почетен знак за заслуги на кмета на Община Варна.

 

Държавна опера Варна ще отбележи творческия празник на своя водещ тенор със специалния концерт „Историята на една любов” на 26 ноември 2016 г. от 19 часа. В концерта ще участват Арсений Арсов, Ирина Жекова, Христо Ганевски, Вяра Железова, Станислава Марчева, Александър Мутафчийски, Лили Мартиросян, Пламен Михайлов, Звезделина Тодорова, Елена Динева, танцови двойки от Клуб за състезателни танци OdessosDance. Водещ Кирил Аспарухов

 

- Историята на една любов – какво красиво обобщение за смисъла на един живот, отдаден на операта. Кога започна тази любовна история?

- Моята покойна майка ме заведе на опера, когато бях на 4 години. Играеха „Риголето”, нищо не разбирах, но бях запленен от видяното. По-късно разбрах, че това е било дипломната работа на Сабин Марков, а след години съдбата ме събра с този баритон на сцената на „Еркел Театър” в Будапеща, пак в „Риголето”.

Като ученик във Френската гимназия вече имах активно отошение към операта и редовно посещавах спектаклите на Варненската опера. Тогава певците работеха с двама вокални педагози Веселина Зафирова и Вяра Здравeва. Веселина Зафирова изигра решаваща роля в развитието ми като певец. Тя ме подготви за Академията само за 3 месеца и така любовта ми към операта се превърна в историята на моя живот.

Другата личност, която ме посвети в изкуството на операта е моят вокален педагог проф. Благовеста Карнобатлова-Добрева. Тя ми разкри постулатите на италианското пеене. То изисква непрекъснато усъвършенстване и непрестанна борба със самия себе си. Трябва непрекъснато да се бориш, да спазваш режим, да отбягваш лютиво, сладолед, газирани напитки, преди концерт задължително да се концентрираш, да се подготвиш ментално за предстоящото изпитание. Не може ей така да се отпуснеш щастливо и да излезеш на сцената.

 

- Кои са принципите или събитията, определили творческото ти развитие в годините? 

Росини счита, че са необходими минимум 7 години за придобиването на добра певческа техника. На великата Мария Калас са й били необходими 20 години, за да стигне до Миланската скала. Неслучайно именно тя осмисля драматургически фиоритурните белкантови фрази. Приближавайки се максимално до мисленето на композитора, тя дава театрално обяснение на музиката в белкантово построената фраза и в това се състои част от нейния огромен принос в оперната история.

Спомням си в тази връзка и изключителните Мария Бохачек и Тодор Костов, които във варненската постановка на „Норма” от 1974 г. постигнаха апотеоз на белкантото.

Прелом за мен беше постановката на Димитър Узунов „Силата на съдбата” от 1970 г., в която този оперен певец, един от най-значимите в историята ни, внесе в режисурата своята певческа индивидуалност. Изхождайки от същността си на певец, в качеството си вече на режисьор, той беше обърнал внимание не само върху големите роли, но и върху т. нар. компримарии - второстепените роли, застъпени от големи певци. Малките роли са важен компонент, без тях не може да се получи хомогенно представление. Съвършенството на тази постановка ме накара да се влюбя завинаги в операта.

 

- Златен период за Варненската опера...

- Тогава пееше плеяда от великолепни певци – Стефан Циганчев, Ранко Дюлгеров, Михаил Зидаров, Лиляна Анастасова, Ваня Кокошарова, Йорданка Тенчева. През 1981 година, когато аз постъпих на работа във Варненската опера, щатът беше с 42 солисти.

Освен работата с големи професионалисти, силен тласък в кариерата ми дадоха и спечелените международни конкурси. Става дума за „Чайковски” - Москва 1986, „Мария Калас” - Атина 1987 и „Монте Карло”, също 1987 година. В журитата на тези конкурси присъстваха имена от ранга на Джузепе ди Стефано, Луиджи Алва, Ирина Архипова, Илеана Котрубас, Зинка Миланова - Кунц и други световноизвестни певци. Оценката им бе високо признание за мен. Още когато бях на 30-32 години, ме признаха за певец от европейски мащаб, а това дава криле на младия певец.

От голямо значение е и опитът, натрупан на сцената на Варненската опера. Вярваха ми и ми даваха много роли, но никога не ми позволяваха да пея роли, за които не съм готов. Тези 35 години на оперната сцена за мен са един синоним на нескончаема и томителна борба за доказване. Болен, с антибиотици, съм пял, имал съм и несполучливи спектакли. Една постоянна борба, но не винаги победа. Никой не предполага какъв каторжен труд стои зад това творчество. Райна Кабаиванска казва: „Ние оперните певци сме като хубавото вино - колкото повече отлежава, толкова по-хубаво става”.

 

- Кои са „отлежалите” роли и „отлежалите” изводи от блестящата оперна кариера на Арсений Арсов?

- В репертоара си имам 45 роли, изпял съм 168 пъти „Севилският бръснар”, 145 пъти „Травиата”, 97 пъти „Риголето”, а броят на спектаклите ми е над 1000. Оперният певец трябва да търси във всеки един миг от ежедневието вдъхновение и да не позволява сблъсъка с грозното да го деформира. Не е лесно, но си струва, защото съдбата го възнаграждава. Не е ли истински

подарък от съдбата да бъдеш, макар и само за 2 часа Дукът на Мантуа - Граф Алмавива или Григорий Самозванец, който въпреки деформираното си психическо си състояние, иска да стане цар... Да живееш живота на толкова различни герои на оперната сцена – това е моят подарък.

 

- И като става дума за изводи и дълъг сценичен опит, какви са наблюденията ти върху развитието на операта в съвременния свят?

- В операта сега става катастрофа, изопачава се самата същност на това изкуство, а това е печално. Чудовищни постановки рушат света на операта и отучват хората от онова прекрасно, което тя носи. Това е пълен упадък и разрушение. На хората им се говорят неистини и им се поднася всякакъв боклук, характеризирайки го като достойнство, а всъщност, това далече не е така. Причина за това е големият егоизъм на режисьoрите, които непрекъснато изтъкват  себе си, а какво е това уважение  към автора, те не знаят и не искат да знаят. Днес в операта сякаш си попаднал в лудницата, например действието на операта “Сватбата на Фигаро“ се развива в магазин за дрехи втора употреба... Глупавите домогвания на режисьорите всъщност ще бъдат и причината за гибелта на операта един ден. Цялата същност на оперния театър е в пеенето. Съвременните режисьори са музикално полуграмотни хора. Те не познават дълбочината на гласовете, нищо не разбират от пеене, а естетиката на белкантото е нещо излишно за тях, което пречи на тяхното изявяване.

 

- Ако само авторитарните режисьори са причината, решението би било по-лесно...

- Не само режисьорите. Днес никой не желае да чака, не желае да усъвършенства таланта си. Никой не иска да се самовъзпитава професионално. Операта се превърна в бизнес. А това е фатално. Звездите се създават от пиар отделите на театрите, звукозаписните фирми и телевизиите, а реалните вокални качества нямат никакво съществено определящо значение. Публиката вярва в това, за което и говорят и в това, което й показват.

Публиката трябва да се възпитава, а никой не мисли и не желае да се занимава с това. Светът се измени и това е втората причина за катастрофата на съвременната опера. Някогашният свят на истинските стойности вече го няма. Много е принизен общият културен уровен на певците, при цялата огромна информация, те не знаят елементарните правила, не четат и не проявяват интерес към стойностите в оперния театър и по точно към технологията за тяхното постигане. А това се усеща в пеенето им – безизразно, несъдържателно, без никакъв емоционален заряд.

Просто липсва техническият блясък, дължащ се на тяхната недоученост. Докато певецът е красив, млад и здрав, той може да бъде използван, а после? Аз самият не виждам никаква положителна перспектива в развоя на операта, в която качеството на вокала няма почти никакво значение. 

 

- Песимистична прогноза, която надявам се няма да се сбъдне, въпреки консумеризма на съвременното общество. Човечеството все пак не може толкова лесно да се откаже от духовните потребности. То ще продължава да има нужда от операта и музиката като „откровение, по-възвишено от всяка мъдрост и философия”, ако се позовем на Бетовен, създал онази възвишена и жизнеутвърждаваща Ода на радостта. Каква впрочем е твоята метафора за операта?

- Философски погледнато, пеенето представлява писане върху морския бряг – мине вълната и го заличи. И човек трябва да се наслаждава на тази моментна красота...

 

- Да приемем това като препоръка на един щастлив тенор...

- Да, аз съм един щастлив тенор. Щастлив съм, че съм в хубава форма и продължавам да пея. Наричат тенора еманация на операта, защото съдържа характеристики на границата между женския и мъжкия глас. Капризен, малотраен и възможно най-труден глас за работа, той носи една универсалност, наситена с голяма изразност, поетика и романтика. Ако ниските гласове ги влече земята, тенорът е устремен в небето, оттам и неговото силно въздействие.

За мен операта е храм, в който се изучават истините за живота. За наученото разказвам в автобиографичната си книга „Разорани бразди”, която ще излезе в началото на следващата година. Преди това каня всички мои приятели на 26 ноември във Варненската опера на концерта ми „Историята на една любов”. Надявам се дотогава да стане готов и юбилейният ми диск „Космични траектории”, в който със сборен оперен оркестър, под диригентството на Марио Манцо, съм записал 20 знакови арии от моя репертоар. „Космични траектории” посвещавам на паметта на майка си.

 

 Прочетете още:

АРСЕНИЙ АРСОВ

 

 

70 ГОДИНИ ВАРНЕНСКА ОПЕРА

Интервю на Виолета Тончева с Маестро Борислав Иванов – диригент, директор, артистичен директор на Варненската опера – живата история на оперния театър, творецът с най-големи заслуги за израстването и извеждането му на международната сцена

Борислав Иванов- Маестро Иванов, прекланям се пред Вашата изключителна творческа кариера и огромния Ви административен и творчески принос за изграждането на Варненската опера, като един от най-добрите оперни театри в България. Във Вашата блестяща кариера на диригент, аплодиран на 4 континента, Вие никога не прекъсвате връзките си с родния оперен театър. И тази любов започва от самото начало, един наистина удивителен факт.

- През 1947 г., когато бе основана Варненската опера, аз бях втора година ученик в Първа мъжка гимназия и едновременно с това извънреден ученик по цигулка в Музикалното училище при г-жа Гюдерова. Създаването на Варненската опера беше много голямо събитие за града и така се случи, че аз бях пряк наблюдател на организирането на институцията и на първото представление. До ден днешен си спомням вълненията около първото представление на „Продадена невеста” от Сметана с режисьор Петър Райчев и диригент неговия син Руслан Райчев. С Петър Райчев сме роднини по бащина линия, Руслан Райчев ми се пада братовчед, а диригент на оперния хор беше свако ми Димитър Младенов.

В „Продадена невеста” главната роля на Марженка изпълни Добринка Влахова, Йеник беше Светослав Рамаданов, а по-късно в тези роли пяха също Лиляна Василева и Никола Николов. После Варненската опера представи „Мадам Бътерфлай” от Пучини с Добринка Влахова в ролята на Бътерфлай и Никола Николов в ролята на Пинкертон. Толкова ми харесваше тази опера, че ходех на всички представления.

- След завършването на Музикалната академия в София се връщате във Варна като заместник-директор на Варненската опера, един период, в който се пише най-важната история на нашия оперен театър. Кои личности от онова време бихте откроили?

- Тогава директор беше Емил Трифонов, а главен диригент – Йоско Йосифов. Всяка нова постановка се подготвяше с голям ентусиазъм, всички идваха с желание на работа, вълнуваха се по време на репетициите, коментираха представленията. За няколко години поставихме опери от Верди и Пучини, аз започнах с „Дон Карлос”, но първата опера, която дирижирах на сцена беше „Имало едно време” от Парашкев Хаджиев.

Той ми беше преподавател в Академията по хармония и се славеше като страшилището на студентите. По-късно станахме добри приятели. Той хареса начина, по който представих неговата опера „Имало едно време”, предрече ми голямо бъдеще и оттогава държеше само аз да дирижирам премиерите на неговите творби. Така в репертоара ми влязоха „Луд гидия”, „Юлска нощ”, „Сребърните пантофки”, „Рицарят”.

Запознаваше ме предварително с партитурите, още докато композираше оперите. Никога не променяше нито една нотка, присъстваше на всички репетиции и не даваше нищо да се променя. Много прецизен, много взискателен.

Само някой да изсвири фалшив тон, спираше репетицията и ни заплашваше, че ще извика, ако някой сбърка на премиерата. Изключително плодовит композитор, играли сме повечето негови произведения, а с „Луд гидия” сме ходили в Испания, Палма де Майорка, Мадрид, Одеса и къде ли още не. Тази опера продължава да бъде една от най-представителните български опери, които се играят и в чужбина.

Не мога да не спомена голямата заслуга на главния диригент Йоско Йосифов с неговото хубаво отношение към мен като към млад дириргент. Освен съвети, той ми даваше и възможността да дирижирам. Точно така постъпвам и аз сега с младите колеги, защото вярвам в приемствеността между поколенията. Нашето поколение трябва да предава опита си на по-младите.

По-късно, докато бях директор на Варненската опера, правехме много представления в Летния театър, имахме гастроли на разменни начала с различни страни.

Тук гостуваха прочути певци като Елена Николай, Тодор Мазаров, чийто бенефис с „Тоска” беше във Варна. Спомням си гастрола на великолепната Елена Образцова, символ на руското оперно изкуство, с Амнерис в „Аида”. Споделих това с журналистите в Красноярск, където през март тази година бях поканен да дирижирам по време на техния фестивал, в памет на Елена Образцова, и това се превърна в медийна сензация.

Незабравими остават представленията на Варненската опера в Летния театър с Николай Гяуров, Никола Гюзелев, който пя Базилио още като студент, Димитър Узунов, Никола Николов, Питър Глосоп – Англия, който получи първа награда от конкурса „Борис Христов”, Ава Джун Купър – Англия, също с първа награда. Джана Гали – Италия и т.н.

- По това време сте били и директор на ММФ „Варненско лято”.

- Да, точно така. През през първите 10-ина години длъжността беше почетна, не се заплащаше. В качеството си на фестивален директор организирах първото турне на Варненската опера в чужбина - Нови Сад, тогавашна Югославия.

После на разменни началa докарах цялата опера на Нови Сад тук в Летния театър. Подобен обмен направих и с оперните театри в Болоня, Братислава, Одеса и други градове. Прекрасни отзиви получихме за нашите гастроли в чужбина с първите големи варненски оперни солисти Йорданка Тенчева, Добринка Влахова, Никола Николов, Светослав Рамаданов.

Непременно трябва да спомена режисьора Събчо Събев, диригентите Руслан Райчев, Христо Манолов, Борис Черпански, Емил Главанаков.

По това време организирах и първия балетен конкурс, заедно с Емил Димитров и директора на Концертна дирекция Димитър Кючуков. Руската балетна звезда Галина Уланова стана първият председател на журито. Освен директор, бях и нещо шофьор на такси, посрещах и изпращах всички гости.

Заведох Варненската филхармония на първото й турне в Западна Европа. В зала „Тиволи” в Копенхаген представихме Рапсодия „Вардар” от Панчо Владигеров, Вариации върху тема от Паганини за пиано и оркестър от Рахманинов и Пета симфония от Чайковски.

Като директор на Варненската опера в периода 1975-1979, организирах и първия гастрол на Варненската опера в Палма де Майорка. Това беше сложно турне и като дестинация, и като програма. Пътувахме 600 души с 2 самолета ТУ 154 и 4 камиона за декорите и в 6 последователни вечери представихме 6 различни заглавия – „Луд гидия”, „Княз Игор”, „Отело”, „Селска чест” и „Палячи”, „Трубадур” и „Аида”.

(9 март 1887 – 30 август 1960)

Първият български артист, прославил страната в целия свят

С неговото име започва списъка на звездните български оперни гласове

Тенорът Петър Райчев, основател на Варненската опера (6 април 1947 г.), е първият български оперен певец и първият български артист, прославил родината в целия свят.

Петър Райчев

Роден на 9 март 1887 г. във Варна, той следва литература и живопис в София, като едновременно с това взима уроци по пеене при Иван Вульпе. От 1908 до 1911 г. специализира в Московската консерватория при проф. Умберто Мазерати, чийто 8-годишен курс завършва с отличие за 5 години.  В периода 1912-1913 усъвършенства вокалното си майсторство в Италия, откъдето започва триумфалното му шествие по световните сцени.

Петър Райчев пее във всички световни оперни театри и е дългогодишен постоянен солист на Миланската скала. В репертоара му има над 80 роли от практически цялата световна оперна литература - „Турандот”, „Тоска”, „Фауст”, „Дама Пика”, „Травиата”, „Борис Годунов”, „Саломе”, „Лучия ди Ламермур”, „Евгений Онегин”, „Кармен” и т.н. От 1919 г. Петър Райчев се изявява и като оперен режисьор.

Един от колосите на световната оперна сцена, той поддържа през целия си живот близко приятелство с Фьодор Шаляпин, Артуро Тосканини, Сергей Прокофиев, Умберто Джордано, Джузепе де Лука, Стефан Цвайг, Иля Репин, Станиславски и други творци с принос в развитието на световната културна съкровищница. Петър Райчев умее да разкрие съдържанието на образите, да одухотвори всеки тон, всеки жест. Участва в звуковите филми „Кармен“, „Евгений Онегин“ и „Певецът от улицата“. По-късно записва десетки грамофонни плочи с арии и песни.

Първите му изяви като режисьор датират от 1919 г., като поставя оперите „Ловци на бисери“ от Жорж Бизе, „Вертер“ от Жул Масне, „Аида” от Верди, „Приказка за цар Салтан“ от Николай Римски-Корсаков, „Дама пика“ от Пьотр Илич Чайковски на сцените в Киев и Рига. В Малта поставя „Травиата“, „Вертер“ и „Манон“, в Будапеща - „Аида“ и „Турандот“, режисира и постановки в Софийската опера. Последовател е на школата на руския режисьор Константин Станиславски. В периода 1934-1935 г. е режисьор в Загребския оперен театър, където поставя „Рейнско злато“, „Риголето“, „Вертер“, „Борис Годунов“, „Бохеми“ и „Дама пика“.

През 1947 г. Петър Райчев се завръща в родния си град, за да основе Варненската опера, официално регистриранма на 6 април 1946 г.

Продадена невестаТой е първият ѝ художествен ръководител, също и първият режисьор на всички постановки от първия сезон. С премиерата на „Продадена невеста“ от Бедржих Сметана, дирижирана на 7 септември 1947 г.от сина му Руслан Райчев, започва летоброенето на оперната история във Варна.

Други негови варненски постановки са „Селска чест“, „Мадам Бътерфлай“, „Дон Паскуале“, „Севилският бръснар“, „Евгений Онегин“. След Варна Петър Райчев подпомага създаването и на оперните театри в Русе, Стара Загора и Пловдив.

 

Петър Райчев получава многократно признание за творчеството и приноса си към развитието на българското оперно изкуство – орден „Св. Александър” (1939), Заслужил артист (1947), Народен артист (1949, 1959), Димитровска награда (1950), Герой на НРБ (1959, 1959) и др.
В българската и световната оперна история Петър Райчев остава като една изключителна личност, в която по уникален начин са съчетани многостранни артистични дарби - на оперен певец, режисьор, педагог, ръководител. И българин. Известен щрих от славата му на велик артист е фактът, че на която и престижна сцена по света да се е изявява, той никога не пропуска възможността да изтъкне, че е българин и че се гордее с този факт. Така както днес за артистите на Варненската опера и за цялата културна общественост на морския град е повод за гордост, че с името на варненеца Петър Райчев започва списъкът на звездните български оперни гласове.

 

Чуйте записи с изпълнения на Петър Райчев:

https://www.facebook.com/svetlana.ivanova.1042/videos/988631254501159/?pnref=story

 

Прочетете още за Петър Райчев:

http://www.duma.bg/node/39603

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80_%D0%A0%D0%B0%D0%B9%D1%87%D0%B5%D0%B2

Татяна НиколоваТатяна Николова завършва държавната музикална академия в класа на проф. Цветана Дякович.

От 1975 год. е солистка на Варненската опера, а нейното име е върху афишите в над 35 постановки.

Нейният красив глас, обработен в широк лирико-спинтов спектър, успешно се справя с партиите на Виолета от "Травиата", Мими от "Бохеми", Памина от "Вълшебната флейта", Блонда от "Сватбата на Фигаро", Манон от едноименната опера, Микаела от "Кармен", Марженка от "Продадена невеста" и др.

В последните години певицата успешно навлезе в драматичния сопранов репертоар с ролите на Тоска от едноименната опера, Леонора от "Трубадур", Дездемона от "Отело". Гастролирала е в Испания, Египет, Португалия, Франция, Швейцария, Германия, Австрия, Гърция, Словакия и др. За високи постижения в областта на музикално-сценичното изкуство на Татяна Николова през 2001 год. е връчена награда "Варна".

Михаил Матеев Михаил Матеев завършва Държавната музикална академия в София през 1975 год. в класа на доц. Лиляна Жабленска
 
От същата година е назначен като солист във Варненската опера, на чиято сцена през изминалите повече от двадесет творчески сезона изгражда над 60 роли от опери на Моцарт, Верди, Пучини, Бизе, Мусоргски, Чайковски, Сметана, П. Владигеров, П. Хаджиев и др.
 
Гастролирал е с успех във Франция, Гърция, Испания, Германия, Швейцария.

 

Станислав УшевСтанислав Ушев е роден в гр. Плевен, завършва Средно музикално училище в родния си град със специалност пиано.

От 1980 г. до 1985 г. следва Оперно-симфонично дирижиране в Консерватория "Римски-Корсаков" в Санкт Петербург в класа на професор Марис Янсонс.

От 1985 г. до 1993 г. е диригент, а през 1993 г. и Директор на Плевенската филхармония.

От 1993 г. до 1996 г. работи като диригент на свободна практика.

От 1996 г. до момента изпълнява длъжността Директор на Държавна Филхармония Шумен, а от 2000 г. до 2010 г. е  Главен диригент на Оперно-филхармонично дружество - Варна.

Със Симфоничния оркестър на БНР реализира многобройни студийни записи на съвременна и класическа музика.

Отличен с награди от Съюза на българските композитори в категория „Изпълнителско майсторство - диригенти ''.

Носител на наградата ''Златна муза 2003'' на Руския културен център за записа на Симфония № 3 от С. Рахманинов, както и за високи постижения в популяризиране на руската музика в България.

Гост диригент в Русия, Италия, Испания, Австрия, Франция, Румъния, Гърция, Япония, Южна Корея.
 

Борислав ДончевОт 1967 година е цигулар във варненския Симфоничен оркестър, а от 1982 - 2009 год. е концертмайстор на Варненската филхармония.

Борислав Дончев е музикант с ярък талант и изявени солистични качества, които длъжността "Концертмайстор" в най-голяма степен му дава възможност да прояви.

През дългогодишната си творческа дейност той е натрупал богат репертоар, който включва едни от най-значимите произведения на музикалната литература. Борислав Дончев се ползва с безспорен авторитет не само в оркестъра и град Варна, неговият талант е ценен и уважаван от музикантите в цялата страна.

Благодарение на опита и професионализма си той допринася за издигане художественото ниво на варненския оркестър.

С името на Борислав Дончев са свързани едни от най-ярките му художествени постижения през годините.

Христо ИгнатовХристо Игнатов завършва Държавната музикална академия в класа по оркестрово дирижиране на проф. Влади Симеонов. Работи като диригент в Симфоничния оркестър в Бургас, главен диригент на Оперния театър и Симфоничния оркестър в Сливен, а от 1985 год. до 2009 г. е диригент във Варненска опера. През 1984 год. специализира при главния художествен ръководител и главен диригент на Болшой театър проф. Юрий Симонов. От 1990 год. е доцент по оперно дирижиране в Държавната музикална академия - София. От сезон 1991/1992 год. е главен художествен ръководител и директор на Варненската опера, а от м. март 1999 год. е директор на Оперно-филхармоничното дружество - Варна, в което се преобразуват Държавната опера и Държавната филхармония във Варна. На тази длъжност работи до м. декември 2009 година.

Под неговото музикално ръководство са реализирани много успешни продукции на Варненския оперен театър – “Турчинът в Италия” , “Тоска”, “Травиата”, “Силата на съдбата”, “Отело”, “Дон Карлос”, “Набуко”, “Мадам Бътерфлай”, “Турандот”, Реквием от Верди, Реквием от Моцарт, “Бохеми”, “Кармина Бурана”, “Евгений Онегин”, “Дон Жуан”, “Сватбата на Фигаро”, “Кармен”, “Атила”, “Борис Годунов”, “Селска чест”, Палячи” и др. Участва в програмите на ММФ “Варненско лято”; ММФ на остров Корфу - Гърция; ММФ в гр. Аспендос, Анталия – Турция; Европейски месец на културата – Пловдив, ; Международен коледен фестивал на изкуствата в Новосибирск – Русия; “Салон на изкуствата” – НДК-София, “Новогодишен музикален фестивал” – НДК, “Опера на площада” – София и др. С голям успех гастролира и на сцените в Италия, Германия, Австрия, Швейцария, Холандия, Франция, Русия, Кипър, Гърция, Испания, САЩ, о-в Мартиника, ОАЕ и др.

С голям успех гастролира и на сцените в Италия, Германия, Австрия, Швейцария, Холандия, Франция, Русия, Кипър, Гърция, Испания и др.

Доц. Христо Игнатов е носител на награда “Варна” за диригент-постановчик на операта “Дон Карлос” (2003 год.) и за диригент-постановчик на сценичната кантата “Кармина Бурана” от Карл Орф (2004 год.) Доц. Игнатов е носител на две награди “Варна” и две награди “Кристална лира” на СБМТД, най-високите отличия в областта на културата на гр. Варна и в областта на музиката в България.

Биографични бележки на Ранко Стефанов Дюлгеров – биографията е препис от собственоръчно написаната автобиография на самия Р. Дюлгеров, без редакция и допълнена от съпругата му - Мария.

Роден на 24 септември 1924 г. в гр. Търговище в семейството на интелигентни родители – баща Стефан Хр. Дюлгеров – търговец; майка – Вяра Ранкова Дюлгерова, домакиня; брат Христо Стефанов Дюлгеров – юрист. Образованието си до V гимназиален клас получава в родния си град, след което постъпва във В. Н. В. – училище в гр. София, където завършва гимназиалното си образование. На 15 май 1946 г. напуща училището по собствено желание, за да продължи висше образование в Юридическия факултет.

По време на следването си през 1947-48 г. привличан винаги от хоровото пеене, влиза в хор “Гусла” сдиригент Асен Димитров.

В София по това време, след срещата му с известния оперен певец и педагог Събчо Събев, поради голямата му любов към пеенето, в Ранко се оформя решението да се посвети на оперното изкуство.

Полага конкурсен изпит във Варненската народна опера за хорист, където от август 1948 г. бе приет като такъв, а от януари 1949 г. като артист-солист на Варненската опера – до м. ноември 1985 г., когато се пенсионира еднократно по собствено желание.

Оперното пеене първоначално (от 1948 до май 1950 г. ) е учил при оперния певец – баритонът Събчо Събев – тогавашен художествен ръководител на Варненската опера., а по-късно през 1958-1959 г. бе изпратен на специализация при оперния артист и ръководител на оперната студия за млади оперни певци в София – Христо Бръмбаров.

През 1952 г. свързва живота си с Мария Николова – по професия счетоводител, а през 1953 г. става баща на дъщеря Вяра, която загива при автомобилна катастрофа през 1974 г. на 21 год. възраст – студентка ІІ курс в МЕИ – Варна.

Като артист-солист във Варненската опера е участвал 1180 пъти в 53 различни по значимост и големина басови роли в оперния репертоар.

ЦЕНТРАЛНИ ПАРТИИ

1. Княз Игор от оп. “Княз Игор” на Бородин
2. Мелничарят от оп. “Русалка” на Даргомижски
3. Мефистофел от оп. “Фауст” на Гуно
4. Мендоза от оп. “Годеж в манастира” на Прокофиев
5. Дон Базилио от оп. “Севилският бръснар” на Росини
6. Доктор Бартоло от оп. “Севилският бръснар” на Росини
7. Паисий от оп. “Паисий Хилендарски” на Найден Геров
8. Алфонсо от оп. “Така правят всички” на Моцарт
9. Дон Руис Гомес да Силва от оп. Ернани” на Верди
10. Куцар от оп. “Албена” на Парашкев Хаджиев
11. Полковник Боляров от “Юлска нощ” на Парашкев Хаджиев
12. Дон Паскуале от “Дон Паскуале” на Доницети
13. Командир Горелов от оп. “Брестката крепост” на Молчанов
14. Борис Михаил от оп. “Лето 893” на Парашкев Хаджиев
15. Борис Годунов от оп. “Борис Годунов” на Мусоргски

СРЕДНИ ПО ЗНАЧИМОСТ ПАРТИИ (според Ранко Дюлгеров)

1. Рамфис от оп. “Аида” на Верди
2. Ферандо от оп. “Трубадур” на Верди
3. Монтероне от оп. “Риголето “ на Верди
4. Анджелоти от оп. “Тоска” на Пучини
5. Крисарят от оп. “Тоска” на Пучини
6. Княз Гремин от оп. “Евгений Онегин” на Чайковски
7. Раймондо от оп. “Лучия ди Ламермур” на Доницети
8. Колин от оп. “Бохеми” на Пучини
9. Оровезо от оп. “Норма” на Белини
10. Поп Матей от оп. “Луд гидия” на Парашкев Хаджиев
11. Бартоло от оп. Сватбата на Фигаро” на Моцарт
12. Великият инквизитор от оп. “Дон Карлос” на Верди
13. Банко от оп. “Макбет” на Верди И много други по-малки по значимост роли в басовия оперен репертоар.

Участвал е в концерти в България, Германия и спектакли като солист в Хаванската опера – Куба през 1964 и 1978 г. в оперите “Травиата”, “Риголето” и “Трубадур”; в Кралския оперен театър – Брюксел в “Дон Карлос” през 1981 и 1983 г.

Като солист на Варненската опера е участвал в оперни спектакли в Одеса, Нови сад, Болоня, Палма де Майорка.

Гастролирал е като солист в оперни спектакли във всички оперни театри на България.

Има записи с хора и оркестъра на Радио София под диригентството на Влади Анастасов през 1982  (или 1983 г.) на следните арии:

1. Смъртта на Борис Годунов
2. Алеко от едноименната опера на Рахманинов
3. Рондо на Мефистофел от оп. “Фауст” на Гуно
4. Куцар от оп. “Албена” на Парашкев хаджиев

Има записи по Българската национална телевизия: творчески портрет със заснети сцени с музикално изпълнение от оперите “Борис Годунов” – смъртта на Борис, от “Дон Паскуале”, от “Албена” – Куцар.

В Радио София има и други записи от по-ранните му години.

Удостоен е със следните награди:

1. Указ № 1030 на Държавния съвет на НРБ за удостояване със звание “Заслужил артист” и медал – 23 май 1978 г. 2. Диплом – лауреат на Петия световен младежки фестивал във Варшава през 1956 г. и носител на сребърен медал 3. Женева – октомври 1956 г. – награда на Международния конкурс за млади оперни певци. 4. Награда “Варна” през 1975 г. за ролята на Борис Михаил от оп. “Лето 893” на Парашкев Хаджиев 5. Грамота “1300 г. от създаването на българската държава” и възпоменателни медали от оперативното бюро на Общонароден юбилеен комитет “1300 години България” – 1981 г. 6. Грамота и медал “60 години ММФ “Варненско лято” за активно участие във фестивала и високи художествени постижения, допринесли за утвърждаването на международния авторитет на фестивала – 1986 г. 7. Орден “Кирил и Методий” – ІІ степен 8. Медал “100 години от Априлското въстание” – 1976 г. 9. Медал “100 години от Освобождението на България” – 1978 г. 10. Медал “25 години народна власт”

Пенсионира се на 1 ноември 1985 г. по собствено желание и по здравословни причини.

Умира на 12 юли 1995 г. умира на 70-годишна възраст от сърдечна недостатъчност, 3 години и половина след сърдечна операция – байпас.

С таланта си и изградените от него образи, той допринесе за издигането на нашата музикална култура. Не случайно в пресата и списание “Българска музика” са публикувани прекрасни рецензии на много наши музиковеди за качествата на неговия глас и пресъздадените от него роли, като някои от тях се нареждат до най-високите постижения в нашето оперно изпълнителско изкуство (сп. “Българска музика” бр. 1 от 1963 г.) за ролята на Куцар в оп. “Албена” на Парашкев Хаджиев. В заключение може да се каже, че Ранко Дюлгеров остави светла диря в своя творчески път не само като оперен артист, а също така и като човек с много добродетели: скромен, отзивчив, уважаван и обичан от колегите си и цялата общественост (част от изказването на диригента на Варненската опера Влади Анастасов на честването на 25 годишната дейност на Ранко Дюлгеров във Варненската опера. – преди спектакъла на 15 март 1974 г. на оп. “Фауст” от Гуно. Интервю на Ранко Дюлгеров с Анелия Събева по Радио Варна – записано на 4 юни 1986 г. и излъчено на 8 юни 1986 г. Въпрос: Кое определя началото на Вашия творчески път и по-късно във Варненската народна опера?
Отговор: От дете пеех. В рода ми пееха баща ми, брат ми. Пееше се и в празник и в делник. Обичах хоровото пеене и участвах в градския хор – Търговище под диригентството на г-н Костов. Но истинската ми среща с голямото изкуство стана след влизането ми в хор “Гусла” с диригент Асен Димитров по време на следването ми в Юридическия факултет и особено след срещата ми в София с певеца и педагог з.а.Събчо Събев – по-сетнешен ръководител на В. Н. О.
Тук още като хорист ми бе поверена ролята на граф Монтероне в оп. “Риголето” на Верди, изработена вокално със С. Събев., а сценично с режисьора Драган Мицов. Това бяха първите неуверени стъпки в оперния ми път.

Въпрос: Преминаването към първите роли?
Отговор: След няколко средни роли започнах да изпълнявам и централни партии. Разбира се, както се казва няма големи и малки роли – има добре или не добре създадени пресъздадени образи – вокално, музикално и сценично. И все пак по-големият формат на една партия изисква много повече усилия във всяко отношение.

Въпрос: Как се стига до художествения резултат в ролята?
Отговор: Това е много сложен въпрос. Трудно е да се говори, а още по-трудно е да се дават рецепти за начина, по който се стига до извеждането на художествения резултат на сцената.
И все пак има няколко допълнителни условия: първото е, че твореца трябва предварително да познава произведението, епохата, в която де развива действието, човешките взаимоотношения вътре в действието. И про възможност да се запознае с литература, обогатяваща познанията му върху произведението.

След това, разбира се, трябва да се овладее прецизно нотният и литературният текст, който определя цялото емоционално съдържание на героя – характер, чувства, контакти с партньорите.
От тук нататък започва трудният път към претворяването на образа – репетиции, срещи, разговори с режисьори, диригенти – мисловно самовглъбяване. Някога бях чувал, че ако артиста на сцената наистина страда, плаче той не би могъл да изгради професионално ролята. Това според мен е само донякъде така – разбира се, ако певецът започнеда ридае искрено и неудържимо на сцената товаби му попречило да пее, но ако той само показва, че страда, а всъщност не се вълнува искрено както би се вълнувал в тази ситуация неговият герой, публиката няма да му повярва, той няма да успее да я развълнува колкото и майсторски да го прави.
Аз лично съм го изживявал в роли като Борис Годунов, Куцар в “Албена”, по Матей и др. Разбира се, тук непременно е необходим дълбок вътрешен усет за мярка. Поне моето мнение е такова.

Въпрос: С какво остават образите, които си изградил?
Отговор: Сега, като се върна през годините, в които съм изградил образите на сцената остава в мен малко носталгия, неудовлетвореност, че в много случаи е могло да се постигнат по-добри резултати. Но, разбира се, най-важното е дали съм оставил нещо в съзнанието на публиката, дали съм успял по свой начин да я обогатя, да й създам естетическа наслада, да я развълнувам?

Защото стара истина е, че всичко което прави твореца е в името на нашите зрители в залата. И ако съм успял макар и в малка степен да постигнатова, то ще стопля съзнанието ми, че и аз съм дал своя скромен дял в съкровищницата на съвременната ни социалистическа култура. НАГРАДИ:

• 1981 ГОДИНА ГРАМОТА на з.а. РАНКО ДЮЛГЕРОВ като израз нна признание и за заслуги към честването на 1300 годишнината от създаването на българската държава
• 1 септември 1969 г. – юбилеен медал 25 години народна власт от Президиумът на народното събрание
• ГРАМОТА за активно участие м ММФ “Варненско лято” и за високи художествени постижения, допринесли за утвърждаването на международния авторитет на фестивала. – няма дата – подпис Богдан Караденчев – председател на ИК на ОБщНароден съвет

Слово, прочетено от Ранко Дюлгеров на творческия му портрет на 29 май 1986 г. в Клуба на културните дейци във Варна: Скъпи мои колежки и колеги, скъпи гости, Искам най-напред да благодаря ва ръководството на Варненската народна опера и на учрежденския дружествен комитет за тяхната инициатива и помощ за осъществяването на това тържество – творческия ми портрет за моята 37 год. сценична дейност като артист-солист на В. Н. О.

Искам също да благодаря на всички, които се намират тук в залата на ККД, които със своето присъствие доказват уважението си към мен като творец и човек. Трудно се говори за изминалите години, но все пак искам да ви споделя, че в моя път в изкуството съм имал много безсънни нощи, много творческа неудовлетвореност. Имало е добри, можеби – много добри мигове на сполука, но самокритичността в цялата си строгост винаги е била мой спътник.

И тук искам да ви кажа още нещо. За твореца самочувствието е необходимо – имам предвид вярата в собствените сили, амбицията му за изява, но във всички случаи е необходима и самокритичност. Искам също да поздравя по-възрастните мои колеги – солисти – пенсионери и работещи, някои от които представляваха ядрото на основателите на ВНО – Лиляна анастасова, Йорданка Тенчева, Никола Николов, Св. Рамаданов, Д. Влахова, Лиляна Василева, Янка Кючукова, Йордан Чифудов, Никола Йорданов, Станка Николова, Михаил Зидаров, Радко Карбов, Лили чорбаджийска и малко по-късно – Тодор Костов, Благовеста Карнобатлова, Мария Бохачек, Ал. Милчева, Събин Марков, Тинка Сколуфанова-Попова, Стефан Циганчев, Трендафил Казаков, Васил димитров, Делчо Сапунджиев, Никола Господинов и да ми простят, ако някого неволно съм пропуснал (имам предвид както виждате по-старото поколение).

Ние вече можем да разберем какви актьорски и певчески дарования сложиха основите професионално на Варненската опера и години наред градиха а няко и още градят нейния авторитет. Всички те работиха и работят в творчески плам, себеотдаване, професионална етика, такт и гражданско съзнание.

Това искам да пожелая най-сърдечно на моите по-млади колежки и колеги. И мога да ги уверя, че признанието, благодарността, кариерата няма да им убегнат. Самият аз и много мои колеги сме доказателство за това. И накрая пожелавам на целия колектив на ВНО във възможно най-краткия срок да завоюва нови ярки успехипри нови по-съвременни сценични и битови условия в новата сграда на Драматичен театър “Стоян Бъчваров”. Такива сили нашият колектив има, неведнъж ги е доказвал и аз съм дълбоко убеден в тях. Още веднъж най-сърдечно благодаря на всички, добре дошли!
НАЗДРАВЕ!

 

Иван Радославов започва да учи цигулка на 7 години при Васил Димов, 13-годишен е цигулар в младежкия колектив “Стефан Йовчев”, а през 1945 г. е гимназист в Първа варненска мъжка гимназия и извънреден ученик в Средното музикално училище – Варна.

През 1950 г. става носител на Първа награда от Конкурса за млади певци и инструменталисти.

След завършване на гимназиалното си образование е приет в изпълнителския отдел на Музикалната академия в София в класа на проф. Боян Лечев и по-късно продължава в класа на известния цигулков педагог проф. Тодор Въжаров.

Началото в творческата дейност на Иван Радославов е свързано с Плевенския симфоничен оркестър, където постъпва като концертмайстор през 1955 г.

След 4 години той се връща във Варна като помощник-концертмайстор на Варненската филхармония.

От 1961 г., когато оперният оркестър се обособява като самостоятелен, Иван Радославов е концертмайстор на Варненската опера.
В продължение на 32 сезона във Варненската опера, Радославов участва в близо 4000 спектакъла, в подготовката и реализацията на 130 премиери на оперни, балетни и оперетни заглавия, в концертни програми.

През 1964 г. започва дейността си струнен квартет “Радославов” с участието и на неговите колеги Кремена Иванова, Васил Делев и Марта Петкова.

Многобройни са концертните прояви на квартета, който има своите почитатели във Варна, София, Пловдив, Шумен.
От записите на Радио София и Радио Варна, над 10 часа са за “златния фонд”.

За своята творческа дейност и заслуги в развитието на музикалното изкуство, Иван Радославов е удостоен двукратно с орден “Кирил и Методий”.

Иван Радославов е участвал във всички гастроли на оперния театър по време на дългогодишната си дейност: Италия, Испания, ОНД, Чехия, Югославия, Египет, Гърция, Дания.

Евгени Леков е роден на 2 декември 1932 г.

Завършва средното си образование в гр. Лом и по-късно учи пеене при проф. Мара Цибулка и Ана Кирова.

По време на военната си служба става солист на Ансамбъла при Дом на офицера – гр. Сливен. Там, през далечната 1955 г. пее и първата си оперетна роля – Петър от “Наталка Полтавка”. И това е началото на творческата му кариера.

Последователно работи в естрадния театър – гр. Лом, Драматично – музикален театър в гр. Пазарджик, Сливенска работническа опера, Ансамбъл на БНА, а на 2 октомври 1969г. постъпва във Варненската народна опера, където пее и днес.

Евгени Леков е гостувал във всички оперни, оперетни и музикални театри в България, както и в Германия, Италия, Палма де Майорка и Мадрид – Испания, участвал е в концерти в Русия, Германия, Куба, Чехия, Югославия и др.

Концертният репертоар на артиста включва почти всички известни арии за тенор; руски, съветски и български песни. Леков е участвал в над 2000 концерта. Има записи за Радио София и Балкантон. Изкуството му е оценено високо и се посреща с интерес у нас и в чужбина.

Оперният и оперетен репертоар на артиста включва 50 партии, между които 7 – в опери на Парашкев Хаджиев. Самият Парашкев Хаджиев го признава за най-добрият теноров солист на своите произведения.

В репертоара на певеца са включени и партиите на Алфред (“Травиата” на Верди), Туриду (“Селска чест” на Маскани), Рудолф (“Бохеми” на Пучини), Дон Хозе (“Кармен” на Бизе), Ерик (“Летящият холандец” на Р. Вагнер), Габриеле Адорно (“Симоне Боканегра” на Верди), Херман (“Дама Пика” на Чайковски), Самозванецът и Шуйски (“Борис Годунов” на Мусоргски) и др.

Евгени Леков притежава звънлив, пробивен и мащабен като звук глас. Сърдечен и искрен, той е постигнал професионално майсторство в своята игра.

В-к “Унита” – Болоня, Италия

“…Отлична оценка заслужава Евгени Леков – тенор с изявени вокални качества, който пресъздаде един Илия – темпераментен и нежен”.

Блиц – характеристика: има години в които е първенец по брой на спектакли – 50 на сезон; често е бил без дубльор в оперите на П. Хаджиев, Холандеца, Симоне Боканегра; над 100 благодарствени заповеди и без болнични листи; без отказани роли; обиколил целия варненски регион с концертни програми;

 

Награди:
“Кирил и Методий” – ІІІ степен
Златна значка за културна дейност на ГПУ на БНА, където за 6 години има 500 концертни участия;

Диригенти, с които е работил: Асен Найденов, Васил Стефанов, Марк Ермлер, Борис Хинчев, Недялко Недялков, Баталова, Иван Маринов, Емил Главанаков, Влади Анастасов, Христо Игнатов и т.н.

Режисьори: Мишо Хаджимишев, Евгени Немиров, Николай Николов, Стефан Трифонов, Георги Пърманов, Кузман Попов и т.н.

Партньори: Мими Балканска, Гена Димитрова, Анна Томова-Синтова, Стефка Минева, Стефка Евстатиева, Видин Даскалов, Лиляна Кошлукова, Людмила Чешмеджиева, Никола Гюзелев, Любомир Бодуров, Мати Пинкас и т.н.

 

Михаил Зидаров - един от основателите на Варненската опера,  е роден на 12 януари 1926 г. в Бургас.

Работи като сценичен уредник в Бургаския драматичен театър, където играе като миманс и с малки роли в детския репертоар.

През 1946 г. е назначен като стажант-артист в Общинския театър в гр. Силистра и в същия град участва в самодейната оперета като изпълнител на главни роли.

През 1947 г. е приет като артист в току-що основаната Варненска опера.

Учи и в Музикалното училище във Варна.

През 1950/1951 г. специализира в студия за млади оперни артисти в гр. София.

Носител е на бронзов медал от Световния младежки фестивал във Варшава през 1955 г. През 1959 г. специализира в Школата за млади оперни певци с ръководител проф. Христо Бръмбаров.

Носител е на орден “Кирил и Методий” – ІІ и І ст.
През 1982 г. получава званието “заслужил артист”.

На сцената на Варненската опера посвещава целия си творчески живот – 40 успешни творчески сезона.

След пенсионирането си продължава още да пее на хонорар, благодарение на запазения си външен вид, артистичност и разбира се – прекрасен глас. 

Репертоарът на певеца обхваща над 60 баритонови партии. Едни от най-впечатляващите му превъплъщения са ролите на Жорж Жермон, Евгений Онегин, Шарплес, Валентин, Ренато, Фигаро (“Севилският бръснар”) и др.

През 2006 г. Оперно-филхармонично дружество – Варна чества по достойнство 80-годишния юбилей на един от основателите на Варненската опера.

Стефан Циганичев - басСтефан Циганчев е роден на 14 април 1929 г. Започва своя път в певческото изкуство от родния си град Свиленград, където получава основно и гимназиално образование, участва в гимназиалния хор, а по-късно става солист на Градския хор.

Отбива военната си служба в София като певец в Ансамбъла на трудовата повинност и започва да учи пеене при вокалната педагожка Катя Спиридонова.

Веднага след казармата постъпва в хора на Варненската опера, а от 1953 г. след успешно издържан конкурс става и солист в същата.

Завършил е  Оперната студия в София при проф. Христо Бръмбаров. Дебютира на варненска сцена в ролята на Силвано от оп. “Бал с маски” на Верди под диригентството на Емил Главанаков и режисурата на Николай Николов.

На премиерата получава поздравления лично от големия български композитор и диригент Константин Илиев, който веднага забелязва яркия му талант, въпреки малката роля.

През периода 1966/1967 г. специализира в Москва в Большой театър при Покровски и Рождественски. Стефан Циганчев е носител на много престижни награди:
• ІІ награда и лауреатско звание на VІІ Световен фестивал на младежта във Виена – 1959 год.
• ІІІ награда и бронзов медал на Първия международен конкурс за млади оперни певци в София – 1961 г.
• Орден “Кирил и Методий” – І и ІІ степен
• Удостоен е със званието “заслужил артист” през 1969 г.
• Удостоен е със званието “народен артист” през 1975 г.

 

Стефан Циганчев е гостувал в СССР, Чехословакия, Унгария, Германия, Полша, Румъния, Италия, Испания, Англия, Япония, Китай, Монголия, Югославия и др.

Има записи в Радио София и Радио Варна, записи на плочи, издадени от “Балкантон”, изнесъл е множество концерти.

Репертоарът на певеца включва над 60 басови партии, както из световната оперна класика, така и от 16 български оперни творби.

Особено впечатляващи са привъплъщенията му в ролите на крал Филип ІІ от оп. “Дон Карлос”,  Закария от “Набуко”, Гомес де Силва от “Ернани”, Фиеско от “Симоне Боканегра”, Рамфис от “Аида”, Спарафучиле от “Риголето" на Верди, Борис Годунов от едноименната опера на Мусоргски, Мелничаря от “Русалка” на Даргомижски, Дон Базилио от “Севилският бръснар” на Росини;  Куцара от “Албена”, боляринът Николица от “Рицарят”, полковник Боляров и Поп Матей от “Луд гидия” на Парашкев Хаджиев, Чорбаджи Марко от оп. “Под игото” на Димитър Сагаев и др. Името на Стефан Циганчев е ярко вплетено в историята на Варненската опера, на която той посвещава целия си творчески живот.
Той завладява публиката с красивия си глас – силен, а едновременно с това топъл и мек, богато нюансиран, пресъздаващ различните настроения на героя.

Варненци и до днес помнят неговото присъствие на сцената – той притежаваше таланта да се превъплъщава искрено и пълнокръвно в емоционалните образи, да докосва сърцето на зрителя, както с гласа си, така и с яркото си сценично присъствие.

 

Характеристика: Притежава широк обем на гласа, изразителност и спонтанност при всички динамики, особено голяма издържливост. Музикална култура, чиста интонация, благороден маниер на пеене…

При разработката на ролята Циганчев търси новото, за да обогати образа, да достигне съвършенство, като се старае и най-малкия щрих да подпомогне цялостното изграждане. Един демоничен Филип, един Мефистофел, зъл дух и двигател на действието, един бъдещ трагичен Борис Годунов – тези сложни характери разчитат на музикалната култура на Стефан Циганчев, на вътрешното изграждане на ролята, на нейното високо художествено интерпретиране…
Стефан Циганчев е талантлив оперен артист, надарен със скромност, обичлив с хората, всеотдаен на изкуството. В своя талант той вижда закон да служиш на другите…

 

Щрихи от портрета н Стефан Циганчев:

1. Кога усеща влечение към музиката – от дете обичал да пее и слушал песните на баща си Георги за хайдути и смели юнаци.
2. Любимо животно – Коня
3. Любим композитор – Джузепе Верди
4. Любими роли – всички – комични и трагични, главни и второстепенни и все пак – Филип ІІ от оп. “Дон Карлос”, Фиеско от “Симоне Боканедгра” и Гомес де Силва от “Ернани” – всичките от Верди – счита, че те най-добре подхождат на гласа му и са му донесли най-големите успехи, както и званията “заслужил” и “народен артист”
5. Тайната на оперното изкуство – да владееш добре гласа си, да накараш публиката да те слуша още щом запееш първата фраза. Това се постига с постоянство, отдаденост и непрекъснат труд.
6. Какво не понася – насилието, некоректността, нахалството.
7. Какво обича – Морето, то го зарежда с положителни емоции.
8. Партньорът в живота – Супругата му – Павлина Циганчева, която винаги е била най-строгия му критик и с взискателност е следила развитието му. Като човек на перото го зарежда с чувствителност и го кара да обръща голямо внимание на текста.
9. Вдъхновението му – Природата!
10.  Другото изкуство, което обича – пак музиката, но симфоничната – главно предкласика и класика, изпълнена от виртуозни солисти – обича да слуша Минчо Минчев, Васко Василев, Нейнджъл Кенеди, Ванеса Мей и др.
11.  Вярата – Вярва в битието.
12.  Какво дете е бил – спокойно, послушно, което не е правило големи пакости.
13.  Доволен ли е от съдбата си – Да, що се отнася до кариерата си на оперен артист, но не е доволен от сегашната си съдба на беден пенсионер.
14.  Какво мисли за новото хилядолетие – притеснява го бездуховността на новото време.  “…Много е постигнал в ролята на жестокия и мрачен испански благородник Силва артистът Стефан Циганчев. В образа има и вътрешно изграждане, и психологическа детайлираност, и жива сценична игра. Тук всъщност статичното ораторно третиране на образите е преодоляно и без да изпада в излишна романтическа жестикулация и патос Циганчев се е домогнал до един цялостен и завършен образ…”

Венелин Кръстев – сп. “Българска музика” – брой 2 от 1961 год. по повод премиерата на оп. “Ернани” на сцената на Варненската опера.

 

Todor_Kostov-tenorДългогодишният солист на Варненската опера Тодор Костов е роден на 24 август 1928 год. във Варна.
 
Завършва Музикалното училище “Добри Христов”, специализира оперно пеене при Маестро Л. Риччи в Италия.
 
През 1953 година дебютира в ролята на Каварадоси от оп. “Тоска” (Пучини) на сцената във Варна, където е солист – тенор в продължение на 37 години.
Постъпил в състава на Варненската опера само 6 години след създаването й , с неговото име е свързан един голям период от историята на този културен институт - години на значителни успехи, огромен репертоар, национални и международни изяви.
 
Тодор Костов пресъздава на сцената над 30 централни тенорови партии с художествена зрялост и блестяща вокална техника. Това са оперите: “Кармен”, “Отело”, “Тоска”, “Аида”, “Норма”, “Бал с маски”, “Адриана на Наксос”, “Цар Калоян”, “Дон Карлос”, “Дама Пика”, “Макбет”, “Трубадур”, “Андре Шение” и т.н.
 
Неговото участие като драматичен тенор в огромно количество спектакли е гаранция за успех, за високо качество, за изключителна всеотдайност и работоспособност. С голямо обаяние, с пленителна емоционалност, с великолепни гласови данни, дълги години предано верен на Варненската опера, той е любимец на гражданите и гостите на Варна.
 
Тодор Костов е носител на много държавни награди и отличия: Отличник на Комитета за култура, носител на орден “Кирил и Методий” – І степен, звание “Народен артист”, Лауреат на Димитровска награда.
 
Гостувал е с успех в цяла Европа, както и в Куба, Китай, Монголия, прославяйки българското оперно изкуство.
 
Критиката не пести суперлативите си за великолепното му артистично присъствие, както у нас, така и в чужбина. Най-успешните му спектакли са в партньорство с неговата съпруга – незабравимата Мария Бохачек ( Вечна й памет!).
 
На Варна и нейния оперен театър Тодор Костов посвети най-хубавите си творчески години, цялата си енергия и упоритост и заслужено спечели любовта на взискателната ни публика.
Изпълнител с голям професионален опит, влагащ много вкус и въображение, певецът е оставил у нас спомена за съвършенство, хармония и красота!
 
На 21 декември 2003 година Варненската опера тържествено чества 75-годишния юбилей на своя любим артист. На този концерт изтъкнатият български певец получи от Общината званието “Почетен гражданин на Варна” за изключителните му заслуги към културата на гр. Варна.
 
Тодор Костов почина на  1 януари 2009 година.

Франческо Ланзилота - диригентДиригентът Франческо Ланзилота е роден в Рим през 1977 г. 
Завършил е специалност „дирижиране” под ръководството на Бруно Апреа в консерваторията Санта Чечилия в Рим и „композиция” при Лучано Пелоси с отличен успех.

Изучавал е и пиано при Велия Де Вита в Рим. Участвал е в майсторски курс по дирижиране на Харолд Фарберман в Института за диригенти към Бард Колидж, Ню Йорк, и в майсторския клас на Джордж Феливанян в Мадрид с Младежкия национален оркестър на Испания.

Спечелил е първа награда за 2005 г. на Международния конкурс "Валентино Бучи" с пиесата Rapsodici Percorsi за цигулка и оркестър, и специален диплом от Конкурса за композитори "Оресте Синдичи".
През същата година той става един от малкото финалисти на Конкурса за композитори "Виери Тозати" в Рим, през 2005 г. той печели първа награда, през 2007 г. - първа награда от Конкурса за композитори "Нино Рота", а през 2008 г. - наградата Енап.

Композирал е музика за документални и игрални филми като "Piccole cose di valore non quantificabile" и "Nessun messaggio in segreteria" на Паоло Дженовезе и Лука Миниеро и е сътрудничил с Нани Морети в работата над филма му "Il Caimano".

Композирал е музиката към балета "Синият ангел", поставен от "Астра Рома Балет" на Диана Ферара в Театро Систина, Рим, и балета "Нарцис", поставен от същата танцова трупа в Театро Олимпико в Рим.

Селектиран е за участие в Конкурса за диригенти “Густав Малер” 2010; подбрани са 12 участници от над 280 кандидати.

Като диригент е бил асистент на маестро М. Найман и е дирижирал следните оркестри: "Рома Синфониета", оркестърът на Театро Карло Феличе – Генуа, оркестър “Тито Скипа” - Лече, оркестърът на град Киев, "Оркестра Синфоника” на Рим и Лацио, “Оркестра да Камера Фиорентина”, " Оркестра Синфоника Абруцезе", оркестърът на консерваторията Санта Чечилия и Младежкия национален оркестър на Испания.

Дирижирал е и много творби на съвременни композитори като Матео Д’Амико, Марчело Пани, Енио Мориконе, Ада Джентиле, Лучано Пелоси, Карло Галанте, Микеле Дал’Онгаро, Франческо Пенизи, Луис Бакалов, Лука Моска, и т.н.

Работил е с творци като Енио Мориконе, Франко Маджо Ормезовски, Арс Трио, Роберто Абонданза, Сузана Ригачи, Марко Роляно, Антонио Салваторе, Майкъл Болтън, Мадалена Крипа и Масимо Вертмюлер.

Ирина Йордакеску

 

Сопраното Ирина Йордакеску, един от най-успешните сопранови гласове на своето поколение,  е родена в Букурещ в семейството на известния румънски баритон Дан Йордакеску.

От 2001 тя изпълнява водещите роли в оперни продукции и концерти в Teatro alla Scala, Ravenna Festival, Teatro Comunale Piacenza, Carnegie Hall-New York, Sankt Margarethen Festival Austria, Glyndebourne Opera Festival England, ''Чайковски'' Concert Hall Moscow, Sankt Petersburg Philharmonic Hall, Abay State Opera Almata and Astana Festival Kazakhstan, Национална опера и балет в София, Държавна опера Варна, с диригенти от ранга на Riccardo Muti, Борислав Иванов, Михаил Татарников, Roberto Abbado, Найден Тодоров, Paul Nadler, Marco Boemi, Юлиан Ковачев.

Тя печели престижни награди на редица международни конкурси.
От 2005 е солист на Букурещката опера, на чиято сцена изпълнява главните роли в La Traviata, La Boheme, Lucia di Lammermoor, Turandot, Rigoletto, Don Pasquale, L'elisir d'amore, Cosi fan Tutte, Le Nozze di Figaro и др.

Сред другите ѝ ангажименти в следващия сезон тя ще участва в представление в Kioi Concert Hall в Токио и ще дебютира в „Сватбата на Фигаро“ в Букурещката опера.

 

Варненската публика помни силния образ на Виолета Валери, който Ирина Йордакеску пресъздаде в операта «Травиата» от Верди. В Опера в Летния театър – Варна 2014 Ирина Йордакеску е една от звездите в Опертната гала на 18 август.

Вилиана Вълчева

Родена през 1980 г. във Варна, Вилиана Вълчева завършва НУИ „Добри Христов” със специалност пиано (1999), след което продължава висшето си образование в Швейцария.

Завършва Музикалното висше училище в Берн
– клавирна катедра (2001), Музикалната консерватория в Нюшател със специалности клавирен съпровод и акомпанимент (2004), Музикалното висше училище в Люцерн с бакалавърска степен по оперно-симфонично дирижиране, музика и фагот при проф. Тюринг Брем, проф.Ахим Фидлер, проф. Беат Блетлер (2008).

Защитава магистърска степен по оперно-симфонично дирижиране при проф. Ралф Вайкерт в Музикалното висше училище в Люцерн (2010), дипломира се и като музиколог в Университет Берн (2011). В периода 2004-2014 има ангажименти като диригент на Люцернския симфоничен оркестър, корепетитор и асистент на Вагнеровия фестивал във Велс, Австрия, диригент на Бранденбургския симфоничен оркестър, Хайдн синфониета Виена, Филхармоничен оркестър Фаенца, оркестър Хохдорф Люцерн, Филхармоничен оркестър Йоханесбург, Концертен оркестър Берн.

В сезона 2013-2014 е репетитор/асистент на първия капелмайстор в Театър Люцерн, в края на 2013 има практика по дирижиране при Фабио Луизи в Национална опера Цюрих, след което става корепетитор/асистент на музикалното ръководство на Национална опера Цюрих.

От февруари 2014 г. е чест гост-диригент на ТМПЦ – Държавна опера Варна в родния си град, където през същата година е поканена за диригент-постановчик на оперите „Дон Жуан” от Моцарт и „Андре Шение” от Умберто Джордано, дирижира и знаковия концерт Bassissimo, по повод 100 години от рождението на Борис Христов, с участието на най-големия съвременен Вердиев бас Карло Коломбара (Италия) и български баси. Вилиана Вълчева печели Първа награда по пиано за най-добра интерпретация на чешки и словашки композитори на Международния музикален конкурс във Варна (1994), Първа награда по пиано на Международния конкурс за млади таланти в София (1996).

Завършва майсторски клас при проф. Борис Блох в Есен, Германия (1996), печели Втора награда на Международния конкурс за немска и австрийска музика (пиано) в Бургас (1998), участва в Workshop с Нордбьомише филхармония, Теплице (Чехия) и Държавна филхармония, Кошице (Словакия) (2005-2007), както и в майсторски курс на Бернард Хайтинг, Люцерн (2008), има дипломен концерт с Филхармионията на Баден-Баден (2008), участва в диригентски конкурс в Берлин с Берлинската филхармония, Симфоничен оркестър Берлин, Концертхаусоркестър Берлин, Симфоничен оркестър на Берлинското радио (2009), в Международен диригенстки конкурс в Кадагес, Испания (2010), завършва магистърското си обучение с концерт с Русенската филхармония (2010), става финалист на майсторски курс Виена и Хайдн синфониета Виена, под сценичното ръководство на Манфред Хус (2011). Вилиана Вълчева е стипендиант на Zeno Karl Foundation Schindler (2008-2010) и на фондация „Рихард Вагнер” (2014).

 Александър Текелиев - режисьор-постановчик на

 

Режисьор-постановчик на „Дон Жуан” от Моцарт – първата премиера на Държавна опера Варна за 2014 г.

Режисьорът Александър Текелиев, син е на именития български композитор Александър Текелиев, е роден на 13 август 1972 г. в София. Свири на пиано от пет-годишна възраст. През 1993 г. завършва НМУ ”Л. Пипков” в София със специалностите пиано и класическо пеене.

През 1998 г. се дипломира в НМА „Проф. Панчо Владигеров” с магистърска степен по оперно пеене – бас. През 2000 г. завършва и второ висше образование в НМА с магистърска степен по музикално-сценична режисура. Междувременно от 1999 до 2001 г. специализира оперно пеене при проф. Ралф Дьоринг във Виенската музикална академия.

В периода от 1995 до 2005 г. участва в над 500 спектакли и концерти в Германия, Австрия, Белгия, Холандия, Люксембург, Франция, Дания, Великобритания, Гърция, САЩ и България.

От 2001 г. Александър Текелиев започва да работи и като оперен режисьор. В периода от 2001 до 2013 г. поставя „Дон Жуан” (Моцарт) в Държавна опера Бургас и в Държавна опера Пловдив; „Тайният брак” (Чимароза) в Държавна опера Пловдив; ”Мадам Бътерфлай” (Пучини) в Национална опера Скопие и в Бургаската опера; „Бохеми” (Пучини ) на Toscana Opera Festival, както и в Бургаска и Старозагорска опера; „Риголето” (Верди) на Toscana Opera Festival, Konzertdirection Schlote – Залцбург и Държавна опера Бургас; „Евгений Онегин” (Чайковски) в Държавна опера Бургас; „Така правят всички жени” (Моцарт) в Държавна опера Бургас; „Тоска” (Пучини) в Държавна опера Бургас; „Бал с маски” (Верди) в Държавна опера Бургас; „Вълшебната флейта” (Моцарт) в Държавна опера Русе и в Бургаска опера; „Аида” (Верди) в Държавна опера Бургас; „Набуко” (Верди) в Държавна опера Бургас; „Манон Леско” (Пучини) в Държавна опера Бургас и Националната опера и балет София; „Травиата” (Верди) в Държавна опера Бургас и Варненската опера; „Макбет” (Верди) в Държавна опера Русе; „Хубавата Елена” (Офенбах) в Държавна опера Бургас и МДТ „К. Кисимов” във Велико Търново; „Службогонци” (П. Хаджиев) в Държавна опера Бургас.
 

От 1999 до 2003 г. Александър Текелиев е помощник-мениджър за дейността в Австрия, Италия и Испания на „Euroopera Productions”.

От 2003 до 2005 г. е артист солист в Държавна опера Пловдив.

В периода 2005-2007 г. е главен режисьор в Държавна опера Бургас, а през 2006-2007 г. заема същата длъжност и в Държавна опера Русе.

От 2007 г. е директор на Държавна опера Бургас, а от 2009 г. и асистент по актьорско майсторство в катедра „Музикално-сценични изкуства” при НМА „Проф. Панчо Владигеров” София.

През 2013 година Александър Текелиев е удостоен с наградата на Община Бургас „Емил Чакъров” за принос и особени заслуги в сферата на класическата музика.

 

АНТОНИЯ МАРКОВА, дъщеря на МАЕСТРО ВЛАДИ АНАСТАСОВ и сопраното ЛИЛИ СИМЕОНОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за 20-годишния творческия път на своя баща във Варненската опера, за любовта към музиката, житейските уроци и даренията, които съхраняват паметта за музиката и за хората

 2018 - 90 години от рождението на Маестро Влади Анастасов

Тони, познавам те от Радио Варна, където всички се отнасяхме с респект към теб, дъщерята на Маестро Влади Анастасов. Родена в семейство на музиканти, с баща - диригент и майка – оперна певица, едва ли си се колебала в избора си на професия...

Наистина  е така, от малка съм в непрекъснато съприкосновение с музиката. Посещавах много симфонични концерти, тъй като отначало баща ми беше симфoничен диригент, после като ученичка в Музикалното училище гледах всички оперни спектакли. А като пораснах, присъствах и на хубавите срещи след премиерите.Артистичният живот от онези години ми е познат и никога няма да го забравя. Да, родителите ми ме насочиха към света на изкуството, към музиката. Започнах с пиано от 6-годишна възраст и с пиано завърших Музикалната гимназия. Кандидатствах в АМТИИ Пловдив, защото следването там даваше приоритет на теоретичните музикални дисциплини с педагогическа насоченост.Това ми допадаше повече от кариерата на индивидуален изпълнител. Влечеше ме също хоровото дирижиране, така че в Пловдив завърших факултативно и хорово дирижиране при Маестро Марин Чонев. Работих като учител по пиано, а след това и като музикален оформител в Радио Варна – време, което много ме обогати, срещна ме с интересни личности и ми донесе прекрасни творчески моменти. Сега преподавам музика в Средното училище за хуманитарни науки и изкуства „Константин Преславски” във Варна.

Кои бяха предпочитаните музикални произведения на твоите родители?

Това е много труден въпрос. Както повечето музиканти, така и моите родители харесваха различни композитори и много творби. Те имаха еднакъв вкус и всички заедно съпреживявахме музиката, която слушахме. Разполагахме с огромен брой плочи, имахме магнетофон, баща ми получаваше дори директно от Радио София най-новите музикални записи на магнетофонни ленти. У дома винаги се коментираха и концертите и спектаклите на Варненската опера. 

Майка ми, независимо че в определен период от време изпълняваше административната длъжност на артистичен секретар, се изявяваше и като артист-солист. Никога не отказваше да замести колежки, които по някакви причини са възпрепятствани да пеят. Тя се изявяваше и в театрални постановки, в които има пеене, спомням си много добре един такъв случай. Въобще майка ми живееше в непрекъснат синхрон със солистичните изяви и организационната работа във Варненската опера.

Да споменем онези композитори, които са вдъхновявали най-много Влади Анастасов.

Баща ми дирижираше музика от различни жанрове – симфонична, оперна, оперетна, особено му допадаше балетната музика. С тогавашния балетен състав, в сътрудничество с дългогодишните хореографи на Варненската опера, известното семейство Йорданови, той постави редица балетни творби. Балетът „Спартак“ от Хачатурян например беше за него изключително преживяване. От оперните композитори предпочиташе Пучини, майка ми също, Пучини е и мой любим композитор. Харесваше Верди и създаде на варненска сцена много постановки по негови творби. Държеше на българските заглавия в репертоара както в симфоничната, така и в оперната програма. Поставяше произведения от Парашкев Хаджиев и Красимир Кюркчийски, контактуваше с Панчо Владигеров, когото много ценеше.

Във Варненската опера Влади Анастасов твори от 1968-а, в продължение на близо 20 години. Тук той се изгражда като едно от големите имена в българската диригентска школа. В какво обкръжение работеше, на чия подкрепа се радваше?

Кариерата му във Варна започва по времето на големия български диригент Константин Илиев, след чието заминаване за София баща ми продължава да работи тук, заедно с диригента Емил Главанаков. Като главен диригент на Симфоничния оркестър в Плевен в периода 1961-1967година допринася за развитието на тази музикална формация и създава конкурса на името на трагично загиналата голяма оперна певица Катя Попова. Често разказваше за гастролите си с оркестъра. През 1968-ма се завръща във Варна, за една година става директор на Варненската опера, след което е нейн диригент до края на кариерата си. Баща ми поддържаше добри взаимоотношения с дългогодишния директор на Варненската опера Мирчо Мирчев, както впрочем и с всички артисти и служители.Винаги намираше най-добрия път към хората. Радваше се на успехите на солистите Ранко Дюлгеров, Тинка Сколуфанова, Тодор Костов, Мария Бохачек, Мари Крикорян, Йорданка Тенчева, Денчо Белев, Михаил Зидаров, сигурно пропускам мнозина.

Варненската опера канеше и много солисти отвън, пътуваше често на гастроли из страната и чужбина, участваше всяка година в националния преглед на оперните театри в новопостроената Старозагорска опера. Баща ми дирижираше също концерти и спектакли на Международния музикален фестивал „Варненско лято“. Двамата с майка ми подпомагаха организационно и фестивала „Варненско лято“ и Варненския балетен конкурс. Тази грижа те приемаха като обществен и личен ангажимент, като кауза.

 

 

Прочетете цялата статия тук: http://bnr.bg/post/100878836/70-godini-ot-sazdavaneto-na-varnenskata-opera

 

 

 

 

 

Дарение oт Йоско Йосифов, дългогодишен хорист във Варненската опера

Дарина ЙосифоваНа 20.02.2018 г. Дорина Йосифова, преподавател по немски език в ИУ Варна, изпълнявайки последната заръка на баща си, тенора Йоско Йосифов, дари за архива на Варненската опера два големи фотоалбума.

В тях дългогодишният артист хорист на оперния театър, отличен с орден "Кирил и Методий", е съхранил многобройни фотоси, отразяващи творческата дейност на Варненската опера в периода от 1.08.1955 г. до 6.10.1976 г. В продължение на 21 години Йоско Йосифов акуратно е събирал портретни и репортажни снимки, плакати, програми, отзиви в българския и чуждестранния печат за премиери, фестивали, чествания и турнета на Варненската опера.

В състава на мъжкия хор на Варненската народна опера влизат над 60 певци, сред които: Илко Павлов - баща на сегашния ни диригент Страцимир Павлов; Бедрос Киркоров - баща на поп звездата Филип Киркоров; Денчо Белев - баща на асистент режисьорката на Софийска опера и балет Вера Белева; Славчо Сакалов - дядо на нашия солист, баритона Свилен Николов и др.

В женския хор се изявяват около 50 певици, сред които: Нели Божкова, превърнала се в един от водещите европейски мецосопрани, Кammersaengerin на Виенската Щатсопер с над 450 спектакъла на нейната сцена!; Ганка Димова и Бланш Леви, също станали впоследствие солистки;Нели Божова, развила кариера на вокален педагог в София и др.

Ценният архив съдържа и статия във в. "Народно дело" с макет на така и нереализирания архитектурен проект за нов комплекс за опера и балет във Варна.

 

 

 

 

Маестро Ганчо Ганчев

МАЕСТРО ГАНЧО ГАНЧЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВАза ЮБИЛЕЙНИЯ КОНЦЕРТ на ВАРНЕНСКАТА ДЕТСКО-ЮНОШЕСКА ОПЕРА

 

21 април 2018, 19.00

 

Варненската детско-юношеска опера отдавна надмина детско-юношеската възраст и закръгля през 2018 година сериозната младежка възраст 25 години. Зад всяка една от тях стоят диригентът и главен художествен ръководител на формацията Ганчо Ганчев и неговата съпруга Миглена Шишева, която е хормайстор и корепетитор. За двамата всеотдайни творци и педагози Варненската детско-юношеска опера е призвание, съдба, любов завинаги и това го знаят всички, които за този четвърт век са били спътници на екипа. На практика това е целият град, като се вземат предвид няколкото поколения деца, заедно с техните родители, баби, дядовци и други роднини и приятели, обяснява с усмивка Ганчо Ганчев.

 

Поздравления за юбилея, Маестро! Много хубаво заглавие сте дали на концерта „Полет към мечтите - 25 години като миг“.

 

Полетът продължава, но тези 25 години наистина отлетяха като миг. Сякаш вчера беше, когато възстановихме Детско-юношеската опера. Основана по идея на Георги Занев през 1980 година, тя за съжаление просъществува само до 1985 година. След няколко неуспешни опита за ново начало, през 1993 година Георги Занев покани съпругата ми Миглена Шишева и Елица Костова, която сега е в Канада, да съберат екип и да възродят традицията. Аз помагах на ръководителката на първата Детска опера Любомира Александрова, която от 2 години е диригет на хора на БНР, а от 1998 до 2016 година бе диригент на операта в Анкара и преподавател в университета там.

 

В началото само дирижирах спектаклите на Детско-юношеската опера,но работата с децата ме увлече и когато през 1998 година Любомира отиде в Анкара, аз бях назначен за ръководител. И аз и съпругата ми сме всекидневно свързани с децата, посветили сме им живота си. И ни е приятно, когато ни наричат „Мама Меги“ и „Тати Ганчо“.

 

За 25 години много възпитаници са минали през школата на Варненската детско-юношеска опера, можеш ли да пресметнеш колко?

 

Със сигурност сме отгледали стотици. В момента съставът наброява 96 души, от най-малките на 7 до най-големите на 25 години. Децата порастват, някои отиват да учат или да живеят на друго място, други остават тук, но никой не забравя уроците, приятелствата, спектаклите, които ни свързват. Контактът с нашите възпитаници не прекъсва във времето, само се подмладява. Имаме си и една такава крилата фраза - в детската опера се влиза, но не се излиза. Например басистката в Оркестъра на Държавна опера Варна Ваня Маркова, както и цигуларката Евгения Попова, и досега работят с нас. Наш възпитаник е също цигуларят Божидар Бенев, който вече се изявява и като концертмайстор на Държавна опера Варна. Нашата възпитаничка Жасмина Темелкова записа оперно пеене във Виена, но не се отказва от ролите си. Лилия Илиева, която започна от малка при нас, вече с две висши образования - икономическо и музикално, продължава да изпълнява главните ни роли. Привлякохме за „Мамма Миа“ Велин Михайлов, който пък срещна тук своето момиче, така че него също го броим за един от нас.

 

И сте поканили всички възпитаници на Варненската детско-юношеска опера да дойдат за юбилейния концерт?

 

О, да. Ще има много наши възпитаници, които сега са в реалния живот. Сред тях над 20 човека ще дойдат от Англия, САЩ, Германия, Гърция, София и други български градове. Всички ще включим по някакъв начин в концерта, защото те отдавна са си извоювали правота да бъдат на сцената. Флория Сотиров, която изпълнява сега ролята на Лили в мюзикъла „Пук. Лили на морското дъно“ ще се запознае с жената, която е играла преди години същата роля и която сега специално идва за празника. От Англия пристига и нашият син Галин, който сега е на 21 години, а когато игра ролята на Хлапето в мюзикъла „Хлапето“ беше на 10. От САЩ очакваме Руслан Димов, първия ни Скрудж и т.н.

 

Водещи ще бъдат нашите възпитаници Калин Попов, сега професионален актьор, който играе в Музикалния и в Пазарджишкия театър и звездата от тв сериала „Скъпи наследници“ Лорина Камбурова. 
В концерта сме включили откъси от почти всички наши постановки „Мамма миа“, „Ани“, „Джекил“, „Уестсайдска история“, „Хлапето“, „Коледна песен“, „Мечо Пух“, „Пук. Лили на морското дъно“ и други. За края готвим специална изненада, но ще я запазя в тайна.

 

И като е време за спомени, разкажи за някое особено ярко преживяване с Варненската детско-юношеска опера?

 

Много са. Ярки спомени съм запазил от турнето в Торонто - Канада, където през 1999 година, само 2 седмици преди милениума, гостувахме с операта „Малкият коминочистач“ от Б. Бритън. Нашата възпитаничка Марина Иванова, която сега пее в Хора на Държавна опера Варна, се справи изключително добре с ролята на Мис Бъгет, много я харесаха. Една от другите главни роли изпълни нашето момче Митко Илиев, който сега също пее в хора на операта. Под егидата на английския посланик Ричард Стаг играхме „Малкият коминочистач“ и на различни български сцени. Специално за нашето представление режисьорът Бойко Богданов нареди да ремонтират оркестрината на театър „Сълза и смях“. Тогава поддържахме ученически оркестър, с който направихме концертен запис в „Глен Гулд Студио“ в Торонтo за Радио CBS

.

А днес за спектаклите на Варненската детско-юношеска опера свири Оркестърът на Държавна опера Варна.

 

Да. И това е чудесно. Поддържаме прекрасно партньорство с Театрално-музикален продуцентски център Варна и Държавна опера Варна. Щастлив съм, че възпитаници Варненската детско-юношеска опера при Общински детски комплекс имат възможност да участват, редом с професионалните артисти, в спектакли на Държавна опера Варна.

 

При това не става дума само само за мюзикъли.

 

Да. Но тук искам да кажа нещо важно. Неотдавна, по повод мюзикъла „Да пееш под дъжда“, който се поставя за пръв път в България във Варна, режисьорът Борис Панкин каза в твое интервю, че Варна е столица на мюзикъла в България. Наистина е така. Само Варненската детско-юношеска опера има в репертоара си над 20 мюзикъла. Нашият екип, в продължение на 25 години, работи с подрастващите, като създава вкус към мюзикъла и прокарва пътя на този нов жанр в България.

Преди страната ни не беше готова да поеме мюзикъла като продукция, театрите нямаха смелостта да го поставят, а и нямаше подготвени артисти. Ние отглеждахме кадри, но те не намираха реализация у нас. Така или иначе, ние подкладохме този огън и сега съм радостен, че най-сетне кадрите, които ние подготвяме, вече имат бъдеще.
Постепенно разширяваме мрежата на Детско-юношеските опери в страната. В Русе преди 4 години Миглена Шишева, Найден Тодоров и аз създадохме подобна формация. Екипи с деца работят също в Стара Загора и Пловдив, където двамата с Меги сме ментори.

 

Освен като главен художествен ръководител на Варненската детско-юношеска опера, свързваме името ти и с Международния майски хоров конкурс. Как успяваш да се справяш с толкова много работа?

 

С желание и любов. Когато правиш това, което обичаш и имаш силното желание да се случи, то се случва.

 

За 25-годишния юбилей какво послание искаш да отправиш към възпитаниците на Варненската детско-юношеска опера, а и въобще към младите хора?

 

Никога не приемайте собствените си мечти като химера, те са вашата бъдеща реалност, ако вие го желаете силно.

Да не пропусна да кажа накрая, че специално за юбилея готвим премиера на „Сън в лятна нощ“ от Шекспир, либретото е на Костадин Бандутов, а Христо Йоцов пише авторска музика за нас. Премиерата ще бъде на 31 май.

 

За нея ми обещаваш друго интервю.

 

Разбира се.

 

 

 

 


 

 

logo opera varna 70 godishen iubileiГрафичният дизайнер Димитър Трайчев създаде лого за 70-годишнината на Варненската опера (1947-2017), която се отбелязва през тази година. За него той използва най-често употребявания шрифт за оперни спектакли през XIX век „Бодони Постер”, носещ името на своя автор Жан-Батиста Бодони.

Характерно за този шрифт с изящни детайли е, че има голям контраст и много маса, които го превръщат в удобен контейнер с възможност за интеграция на различни вторични изображения. Цифрата 70, която се разцепва през геометричния център на нулата, разделя логото на две части, визира морето и хоризонта над него, насочвайки асоциативно към Варна.

Информационният текст е описан по окръжността със стандартен безсерифен шрифт от втората половина на XX век.

Свръхпопулярен и бързо четим, той се разпознава в разнородни надписи на обществени места, в банкова и юридическа информация. Идеята е чрез комбинацията от тези два шрифта, дошли до нас от предишните два века, да се обобщи историята на Варненската опера, която започва през XX и продължава в XXI век.

 

 

 

130 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ОСНОВАТЕЛЯ НА ВАРНЕНСКАТА ОПЕРА ПЕТЪР РАЙЧЕВ

Роден 9 март 1887 във Варна – починал 31 август 1960 в София

 

Официалната регистрация  на Варненската опера е на 6 април 1947 г., а последващото й официално откриване е на 1 август същата година, с професионален ръководен и постановъчен екип - Стефан Николаев - директор, главен худ. ръководител и режисьор - известният български певец Петър Райчев, варненецът, който пръв сред плеядата големи български оперни гласове разнася славата на България на пресижните оперни сцени – Болшой театър, Миланската скала, Метрополитън опера и др.

 

Диригент на оркестъра е неговият син, младият Руслан Райчев, хормайстор - Димитър Младенов, хореограф Асен Манолов и художници - Асен Попов и Владмир Мисин. Като цяло, операта включва новосформиран смесен хор от 32 хористи, солистичен състав от 15 певци, балетът е в «камерен» състав от 10 балетисти.

 

Любопитен момент е оперният оркестър, чиято роля Симфоничният оркестър съвместява до края на 1959 г., когато -  под председателството на Главния диригент Йоско Йосифов, се провеждат и първите конкурсни изпити,  за сформиране на самостоятелен оперен оркестър. От 1 април 1960 г.  са назначени: Тодор  Чардаклиев - цигулка, Нако Наков - виолончело, Илко Байнов - контрабас и Кирил  Цонев - валдхорна, към които впоследствие са назначени и други оркестранти от Симфоничния оркестър.  Така оперният оркестър води началото си от 1 април 1960 г.  

           

На 7 септември 1947 г. се е състояла оперната постановка „Продадена невеста” от Сметана, с която е открит и първият творчески сезон (1947 -1948) на новооткритата Варненска опера. Диригент Руслан Райчев, режисьор Петър Райчев, диригент на хора Димитър Младенов, художник Асен Попов, балетмайстор Асен Манолов, в главните роли по автора - П. Петров, Д.Ценова, Д. Влахова, Д. Апостолов, Ц. Ангелова, Ал. Филипов, Св.Рамаданов,  Н. Йорданов,  Сл.Филев, Я. Узунова и Й. Чифудов, хор, балет и оркестър и първото - «Вход с покани».

60 г. от откриването на новия Летен театър в Морската градина, построен в амфитеатрален стил, по проект на архитект Чолаков

Снимки с оригиналните дървени акустични пейки на театъра от книгата на балетния специалист и журналист Джон Грегъри „Варненската балетна олимпиада”, издадена и представена на XI Балетен конкурс Варна – 1983, специално посветена на конкурса.

 

30 ЮЛИ 1957 – ЕПОХАЛНО СЪБИТИЕ В БЪЛГАРСКАТА МУЗИКАЛНА ИСТОРИЯ

На 30 юли 1957 г. Варненската опера създава епохално събитие в българската музикална история. ПОСТАНОВКАТА НА „АИДА” ОТ ВЕРДИ, С КОЯТО ВАРНЕНСКАТА ОПЕРА ОТКРИВА НОВИЯ ЛЕТЕН ТЕАТЪР НА ВАРНА, Е ПЪРВАТА МАЩАБНА ОПЕРНА ПРОДУКЦИЯ НА ОТКРИТО В БЪЛГАРИЯ. Това е съзнателен исторически аналог с италианския оперен фестивал „Arena di Verona”, открит на 10 август 1913 г., също с „Аида”, в чест на 100-годишнината от рождението на  Верди. Идеята е на Емил Трифонов, директор на Варненската опера за периода 1956 -1965 г., а постановката е осъществена от творческия екип: Йоско Йосифов - диригент, Николай Николов - режисьор, Мариана Попова - художник, Петко Мечков - хормайстор, Пенка Стойчева – балетмайстор,  главните роли участват: Тодор Костов - Радамес, Янка Кючукова - Аида,  Станка Николова - Амнерис, Николай Йорданов - Амонастро и Стефан Циганчев - Рамфис. 

 

С този визионерски творчески акт Варненската опера възстановява прекъсналите поради войните „Български народни летни музикални тържества” от 1926 г. и под името Музикален фестивал „Варненско лято”, по-късно с международен статут като ММФ „Варненско лято” утвърждава традицията на четвъртия най-голям музикален фестивал на Стария континент след Залцбург, Верона и Байройт.

 

В този смисъл отбелязваме:

 

ТРИ ЗНАМЕНАТЕЛНИ ГОДИШНИНИ НА 30 ЮЛИ 2017

 

60 години от „Аида” на Варненската опера - първата мащабна оперна продукция на открито в България;

 

60 години от възраждането чрез Варненската опера на първите в България и Варна „Български народни летни музикални тържества” от 1926 г. под името Музикален фестивал „Варненско лято”. Получил по-късно международен статут, той влиза в европейската музикална история като четвъртия най-голям музикален фестивал на Стария континент след Залцбург, Верона и Байройт; 

 

60 години от откриването на Летния театър във Варна.

 

 

Снимка в стария Летен театър с организатори и участници в Тържествата от 1926 г., ведно с историческия „Позив към българския народ”  и емблемата на Летните музикални тържества.

 

Тържествата от 1926 г. са проведени за първи път под името "Български народни летни музикални тържества" в периода 23 юли - 1 август 1926 г. в стария Летен театър, построен от дърво вМорската градина, на мястото  на сегашната Астрономическа обсерватория. Това „първо всенародно музикално дело” е плод на гражданската инициативност наКултурно-просветно читалищно дружество – Варна”, основано на 5 януари 1926 г. за реализацията и на първата за България фестивална идея: "Да се обединят най-добрите музикални сили на страната, в популяризирането на българската музикална култура и изпълнителско изкуство!”
Исторически „Летните музикални тържества” са първият музикален фестивал в България и четвъртият в Европа, след  предшестващите го три, с най-дългогодишна традиция летни европейски фестивали, основани в същия идеен контекст на Варненскатафестивална инициативност, в областта на сценичните изкуства: Залцбург – градът на Моцарт, открит на 22 август 1920 г.;  Верона - открит на 10 август 1913 г., с операта „Аида”  на сцената  на „Arena di Verona” и „Вагнеровият” фестивал в Байройт – открит на 13 август 1876 г.,с операта "Рейнско злато" - дирижирана лично от Вагнер, на сцената на уникалния и оригинален „Festspielhaus”, построен по идея и архитектурен замисъл на самия Вагнер.

През есента на 1966 г. със специално решение на правителството името на фестивала „Варненско лято” е прието за официално, с жанрови обхват на симфоничната, хоровата и камерната музика, както и музикално-сценичните изкуства – опера и балет. 

 

Премиери в юбилейния сезон

„Лучия ди Ламермур”

Операта на Гаетано Донцети, чиято премиера е предвидена за 24 и 27 февруари 2017, е сред безспорните белкантови образци. Драматичният сюжет по романа на Уолтър Скот, мелодичната и емоционално обагрена музика, палитрата от ярки образи, привличат вниманието и интереса на изпълнителите и публиката от цял свят вече повече от 180 години. В постановката режисьорът Огнян Драганов и сценографът Салваторе Русо предлагат впечатляващо зрелище с костюми от епохата, аксесоари и съвременни мултимедийни решения. Диригент Маестра Вилиана Вълчева,

 

„Котките”

Освен към класическия оперен и оперетен репертоар, трупата на Държавна опера Варна се обръща все по-често и към жанра мюзикъл. След световната премиера на мюзикъла „Граф Монте Кристо” от бродуейския автор Ив Деска Варненската опера ще представи хитовото заглавие от последните три десетилетия „Котките”. Горещо приветствана едновременно от критиката и публиката, продукцията печели множество награди, между които за най-добър мюзикъл на името на Лорънс Оливие и награда "Тони". Лондонската постановка се играе 21 поредни години, а тази на Бродуей - 18, с което и двете поставят рекорди по дълготрайност и актуалност. Мюзикълът, адаптация по романа на нобеловия лауреат Т. С. Елиът "Популярна книга за котките от Стария Опосум", е виртуозен синтез на А. Л. Уебър между музика, танц и поезия. След „Исус Христос суперзвезда“ и „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха”, това ще бъде третата творба от световнопризнатия майстор на мюзикъла, която Варненската опера поставя. Премиерата през април подготвят режисьорът Светозар Донев, художникът Иван Токаджиев, хореографът Анна Донева и диригентът Страцимир Павлов.

 

„Манон Леско”

Шедьовърът на Джакомо Пучини е създаден преди повече от 120 години, но се играе сравнително рядко заради многобройните трудности пред вокалните и оркестровите изпълнители. Автори на либретото са Марко Прага, Доменико Олива, Руджиеро Леонкавало, Луиджи Илика, Джузепе Джакоза, самият Пучини и Джулио Рикорди, които се опират върху романа на Антоан-Франсоа Право „Историята на кавалера де Грийо и на Манон Леско”, познат повече като „Абат Прево”. Манон е млада жена, която вместо да следва предрешената си съдба и да иде в манастир, се оказва в обятията на истинската си любов де Грийо. Идилията трае, докато парите свършат. Безпаричието заличава роматиката от съзнанието й и тя избира заможния рентиер Жеронт дьо Равоа, за да разбере по-късно, че е сгрешила. Режисьор е Александър Текелиев, диригент Ян ван Маанен, сценограф Пиер Паоло Бислери, костюми Светла Калайджиева. Премиерата предстои в Опера в Летния театър – Варна 2017.

 

Виолета Тончева

 

Театрално-музикален продуцентски център Варна

Драматичен театър „Стоян Бъчваров” § Държавна опера Варна

 
Стоян Бъчваров и Петър Райчев – двамата големи в началото на варненската театрална и оперна история 

1921 – Варненски общински театър

Първата варненска театрална трупа, Варненски общински театър, е създадена през 1921 г. от големия български актьор Стоян Бъчваров (1878-1949). Като директор-режисьор (с прекъсвания 1921-1935), той успява да създаде един истински модерен градски театър с разнообразен репертоар. На 12 март 1921 г. с пиесата “Инстинктът” от Анри Кестмекер се открива първият сезон. Спектаклите се играят в зала “Съединение”, дървена пристройка към Часовниковата кула, реконструирана по-късно в Сцена Филиал.

През 1927 г. варненската общественост възобновява идеята за истински театрален дом, като подпомага финансово започнатия още през 1912 г., но изоставен заради войните, строеж. Безпрецедентната дарителска кампания, с която фондовите марки за доизграждане на театралната сграда се прибавят към всеки хляб, всеки билет за кино, за градско увеселение, за баня, за плаж, остава в най-добрите страници от варненската история. За по-малко от месец се събират 1 милион лева, вземат се заеми и строежът потръгва.

В продължение на няколко години градът съпреживява всички етапи от реализацията на спечелилия национален конкурс проект на архитект Никола Лазаров. Именитият творец проектира резиденция Евксиноград (съвместно с Херман Майер), Търговската гимназия (Икономически университет), Министерство на земеделието и още много други знакови сгради в столицата и страната, към които безспорно принадлежи и Варненският драматичен театър.
Една от архитектурните забележителности на града, зданието е типичен представител на неостиловете, с барокова фасада, орнаментирана с колони, корнизи и скулптурни изображения, сецесионов вестибюл и удачни решения за богатия театрален интериор. На 29 октомври 1932 г., в издигнатата с любовта на един цял град театрална сграда, Общинската театрална трупа открива новия сезон с “Боряна” от Йордан Йовков, постановка на първия директор-режисьор Стоян Бъчваров. 

1947 – Варненска народна опера

През 1947 г. варненският храм на изкуствата приютява и новосъздадената опера. Регистрирана на 6 април, официално открита на 1 август същата година, Варненската народна опера е основана от великия варненски тенор Петър Райчев (1887-1960).
Той е първият от плеядата звездни български гласове, разнесъл за пръв път славата на българското оперно чудо по света. Изключително надарен творец, той следва литература и живопис, завършва с отличие Московската консерватория, усъвършенства вокалното си майсторство в Италия.
Изгражда блестяща световна кариера в Русия, Италия, Австрия, САЩ, покорявайки такива престижни оперни сцени като Миланската скала, Виенската Щатсопер, Метрополитън опера и др. Петър Райчев е първият художествен ръководител, също и първият режисьор на всички постановки от първия сезон на Варненската опера. С премиерата на „Продадена невеста“ от Бедржих Сметана, дирижирана на 7 септември 1947 г. от сина му Руслан Райчев, започва летоброенето на оперната история във Варна. След Варна Петър Райчев подпомага създаването и на оперните театри в Русе, Стара Загора и Пловдив.
2010 – Театрално-музикален продуцентски център Варна

Варненският драматичен театър и Варненската опера следват във времето своето възходящо развитие и отстояват себе си като едни от водещите творчески формации в България. От 2010 г. Драматичен театър „Стоян Бъчваров” и Държавна опера Варна са обединени в Театрално-музикален продуцентски център Варна, чиито спектакли се играят на две сцени - Основна сцена и Сцена Филиал. След основната реконструкция и модернизация през 2012 г. Основна сцена предлага съвременни условия за творческа работа и зрителски комфорт, съобразно най-добрите  европейски стандарти.

В общата организационна структура и двата културни института защитават разнообразен репертоар от българската и световна класика с емблематични постановки и творци, които пишат историята на българското изкуство и печелят признанието на публиката у нас и в чужбина. Те са носители на най-високите отличия за сценични изкуства у нас - ИКАР, АСКЕЕР, КРИСТАЛНА ЛИРА, Награда Варна и много други. За успехите говори и отличната оценка на Министерството на културата, в чиято класация за творческите и финансови постижения на всички културни институти в България през 2014 г. Театрално-музикалният продуцентски център Варна заема второ място след Софийска опера и балет.

Немислими без участието на Варненската опера и Варненския драматичен театър са големите културни традиции на града - Международен музикален фестивал „Варненско лято” (от 1926), Международен театрален фестивал „Варненско лято” (от 1993), Опера в Летния театър (от 2010), Великденски и Коледен музикален фестивал (от 2000), Великденски и Коледни театрални седмици (от 2011).

 
Кратка творческа биография на Държавна опера Варна

Театрално-музикален продуцентски център – Варна обединява двата държавни културни института Държавна опера и Драматичен театър “Стоян Бъчваров”.

Варненският симфоничен оркестър е основан на 1 април 1946 г. с диригент Руслан Райчев, а Варненската опера е регистрирана на 6 април 1947 г. като Варненска народна областна опера и е официално открита на 1 август същата година. За директор е назначен Стефан Николаев, а за главен художествен ръководител е поканен първият световноизвестен български тенор, варненецът Петър Райчев.

За кратко време той подбира за солистичния състав 15 млади и талантливи певци, оркестър, хор и балетна трупа, които репетират под ръководството на младия диригент Руслан Райчев, хормайстора Димитър Младенов и балетмайстора Асен Манолов. За по-малко от месец творческият екип, в който влизат още художниците Асен Попов и Владимир Мисин, подготвя първата си постановка - операта "Продадена невеста" от Б. Сметана.

Равносметката на Варненската опера за изминалите години са реализираните над 200 постановки, близо 8000 спектакли, изнесени пред почти три и половина милиона зрители.

Репертоарът в стилово и жанрово отношение е богат и разнообразен. Той обхваща една значителна част от оперното наследство на XVIII и XIX век, както и съвременни творби. Редица оперни заглавия се срещат за първи път с българския зрител на варненска сцена. Между тях са «Така правят всички» от В. А. Моцарт (1960), «Кача и дяволът» от А. Дворжак (1961), «Годеж в манастира» от С. Прокофиев (1962), «Алберт Херинг» (1964) и «Просяшка опера» от Б. Бритън (1982), «Норма» от В. Белини (1972), «Златното петле» от Н. Римски-Корсаков (1973), «Ариадна на Наксос» от Р. Щраус (1975), «Брачната полица» (1977) и «Турчинът в Италия» от Дж. Росини (1988), «Едип цар» от И. Стравински (1995), балетите «Спартак» от А. Хачатурян (1977), «1001 нощ» от Ф. Амиров (1983), «Граф Ори» от Росини (2011) и много други други. 

Търсейки възможности за разширяване на зрителската аудитория, Варненската опера се обръща многократно и към оперетни творби,  предимно от класиците на жанра Ж. Офенбах, Й. Щраус, Фр. Лехар, И. Калман, Асен Карастоянов. Поставят се също съвременни мюзикъли, рок операта "Исус Христос суперзвезда" и много детски спектакли.

Варненската опера организира ежегоден Коледен и Великденски музикален фестивал (от 2000), Опера в Летния театър (от 2010) и е ак¬ти¬вен участник в Международния му¬зи¬ка¬лен фес¬ти¬вал "Вар¬нен¬с¬ко лято", както и в ре¬ди¬ца дру¬ги художествени форуми. Изкуството на Варненската опера и филхармония е добре познато и в чужбина - многобройни са гастролите в Европа, Русия, САЩ, Египет, Индия, о-в Мартиника, Абу Даби.

Показателни за престижа на Варненския оперен театър са и многобройните гастроли на именити български и чуждестранни изпълнители като Гена Димитрова, Николай Гяуров, Райна Кабаиванска, Никола Гюзелев, Анна Томова-Синтова, Мария Корели, Питър Глосоп, Елена Николай, Ава Джун Купър, Зинаида Пали, Николае Херлея, Елена Образцова, Владимир Атлантов, Емил Иванов, Веселина Кацарова, Галина Савова, Цветелина Василева, Красимира Стоянова, Бойко Цветанов, Юлиан Константинов, Иван Консулов, Калуди Калудов, Орлин Анастасов, Венцеслав Анастасов, Бойко Цветанов, Надя Кръстева, Камен Чанев, Карло Коломбара и много други.

За високи постижения са присъдена награди "Варна" на творческите колективи, реализирали постановките на оперите "Сватбата на Фигаро" (1975) от Моцарт, "Макбет" (1986) и "Дон Карлос" (2002) от Верди, "Кармина Бурана" от Карл Орф (2003), балета “Дневникът на един съблазнител” (2004); Специалните награди за представянето на оперите “Турандот” (2003) и “Аида” (2005) в Салона на изкуствата – Национален дворец на културата, София. На Националните прегледи в Стара Загора, Варненската опера получава награди за оперните постановки "Симоне Боканегра" (1974), "Княз Игор" (1978), "Летящият холандец" (1980). През 1995 г. първата сценична реализация на операта оратория "Едип цар" от Игор Стравински получава наградата за най-добра премиера на годината в класацията на предаването "Алегро виваче" на Българското национално радио.

В последните години Варненският музикален културен институт е носител на редица престижни награди:

•        “Кристална лира” 2005 за цялостна дейност;
•        “Кристална лира” 2007 за постановъчния екип на оп. “Атила”;
•        “Златно перо” 2010 на Радио Класик ФМ и Галерия „Макта” за принос към българската култура и възраждане на прекъсналата за 20 години традиция на оперните празници в Летния театър с първото издание на Опера в Летния театър – Варна 2010.
•        “Кристална лира” 2011 за премиерното концертно изпълнение на “Проклятието на Фауст” от Х. Берлиоз;
•        Грамота и Плакет на Мин. на културата за режисьора Кузман Попов по повод 40-годишната му творческа дейност, свързана с Варненската опера и 70 годищния му юбилей (2012);
•        “Кристална лира” 2013 - Награда на публиката за фестивала Опера в Летния театър;
Лични награди “Кристална лира" и “Златна лира” на СБМТД на творци, свързани с продукции на Държавна опера – Варна, лични и колективни награди “Варна” за творци и отделни постановки. 

През 2010 г. конкурса за директор на Оперно-филхармонично дружество Варна спечелва Даниела Димова. След проведен конкурс от декември 2010 г. тя е утвърдена за директор на ТМПЦ Варна. От началото на 2010 г. главен художествен ръководител на Държавна опера Варна е Борислав Иванов, който от 2013 г. заема длъжността артистичен директор. През същата година след конкурс за главен диригент е назначен Светослав Борисов.

Райничка Попова

 

 

Повече за Варненската опера можете да прочетете в историческата студия на д-р Любомир Кутин „Варна – култура, традиции”, публикувана в поредицата „Книги за Варна”, изд. Морски свят”, 2008 г.

Цени за оперни, балетни спектакли и концерти

Предлагаме различни цени на билетите според мястото в залата, конкретния спектакъл, както и за за ученици, пенсионери, групови посещения, образователни и детски спектакли...
Научете повече +

отстъпки

отстъпки

Важат за ученици, пенсионери, фамилни и групови посещения (от над 10 човека). Обадете ни се на тел. 052 650 666 и 052 66 50 22 за договаряне на отстъпки.

абонаменти

абонаменти

С VIP Card ползвате от 20 % до 50 % отстъпка от цената на билета за спектакли на Държавна опера – Варна и Драматичен театър "Ст. Бъчваров" - Варна.

купете билети on-line

купете билети on-line

Ползвайте MULTINET CARD през сайта www.bgbileti.com. Купете билети от сайта www.grabo.bg и ползвайте специални отстъпки!

TOP