Искате ли да получавате новини от нас - за премиери, промоции и др.?

НОВИНИ

 

АНТОНИЯ МАРКОВА, дъщеря на МАЕСТРО ВЛАДИ АНАСТАСОВ и сопраното ЛИЛИ СИМЕОНОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за 20-годишния творческия път на своя баща във Варненската опера, за любовта към музиката, житейските уроци и даренията, които съхраняват паметта за музиката и за хората 

 2018 - 90 години от рождението на Маестро Влади Анастасов

 

Прочетете интервюто:

http://operavarna.com/index.php/bg/home-bg/istoria

л;ефж,фвж,рфж,;фрвф,жф,жфж

 

22 юли, 21.00, Опера в Летния театър – Варна 2019

 

„Лебедово езеро“ от П. И. Чайковски. Хореография Мариус Петипа, Лев Иванов. Редакция Сергей Бобров, з.а. на Русия. Диригент Мартин Георгиев. Костюми и сценография Ася Стоименова. Оркестър на Държавна опера Варна. В главните роли: Одета//Одилия - Елена Свинко, Русия; Принц Зигфрид - Андраш Ронай, Унгария; Ротбарт - Павеол Кирчев; Бино - Марко ди Салво, Италия. Балетна трупа на Държавна опера Варна и гости от Държавния театър за опера и балет в Красноярск, Русия.

 

ЕЛЕНА СВИНКО, РУСИЯ – ОДЕТА/ОДИЛИЯ

 

 

Имах огромно желание да стана балерина като по-голямата си сестра и без колебание се записах в Хореографското училище в Красноярск. Бях на 11 години и в началото ми беше трудно да свикна с физическото натоварване, но постепенно го преодолях. Попаднах на много добър педагог, участвах в редица конкурси и бих могла да кажа, че доста бързо стигнах до големите роли. В това отношение Варна се оказа важен етап. Спечелих бронзов медал на Международния балетен конкурс през 2016 г., когато и Държавна опера Варна ме отличи със своята награда – главна роля в нейн балетен спектакъл. Участието ми като Китри в „Дон Кихот“ на Варненската опера даде силен тласък на кариерата ми. Навсякъде имам успех с Китри. Неотдавна дебютирах в главната роля в любимия ми балет „Жизел“, танцувам главните роли в „Спящата красавица“, в "Пепеляшка", в „Баядерка“, снощи имахме балетна гала в Летния театър и всичко това ме прави щастлива.

 

Харесвам Варна, морето, плажа и винаги с удоволствие се връщам на варненска сцена. Чувствам се чудесно сред артистите в балетната трупа, всички тук сме приятели. Радвам се, че заедно с тях ще мога да представя и моята Одета/Одилия в балета „Лебедово езеро“, в който мой партньор ще бъде Андраш Ронай от Унгария, също лауреат на Международния балетен конкурс във Варна.

 

АНДРАШ РОНАЙ, УНГАРИЯ - ПРИНЦ ЗИГФРИД 

 

На 11 години започнах да тренирам гимнастика, но майка ми настояваше да продължа с балет. Тя искаше това най-напред от по-големия ми брат, но той отказа, а мен не ме беше особено грижа къде ще продължа да уча и така попаднах в Балетното училище. Отначало не ми харесваше, но когато започнахме с подскоците и пируетите, нещата се промениха и постепенно разбрах, че балетът ще бъде моето истинско поприще.

Балетът съчетава спорт и изкуство и тази смесица между физически и художествени умения ми допада. Харесва ми, че в балета днес можеш да бъдеш принц, а утре просяк или герой, но не се стремя към определени роли. Мечтата на майка ми е да играя Ромео и аз всеки път, когато тя заговори за това, й обещавам, че ако имам възможност, ще направя Ромео 

 

 

Сега танцувам в Националния балет на Унгария и съм щастлив, че станах лауреат на Международния балетен конкурс във Варна през 2018 г., когато получих и наградата на Държавна опера Варна – възможността да играя главна роля в балетен спектакъл на Опера в Летния театър. Ще бъда Принца в „Лебедово езеро“, а Одета/Одилия ще танцува Елена Свинко от Русия. Запознах се с Елена снощи на Балетната гала в Летния театър и тя ми направи впечатление на много добра и стилна балерина, която може всичко. Ще ми бъде много приятно и леко да танцувам с нея. Аз, разбира се, ще се постаря да дам най-доброто от себе си.

 

БИЛЕТИ:

Online в Еventim.bg чрез услугата Print@Home:
http://www.eventim.bg/bg/bileti/tmpc-varna-21/promo.html

Каса ТМПЦ, пл. „Независимост“ 1, пон-пет 9.00-20.00, почивка 13.30-14.30; съб 10.00-19.00, почивка 13.30-14.30; нед 11.00-16.00, без прекъсване; тел. 052 665 022; Заявки: тел. 052 665 051, 052 665 020, www.tmpcvarna.com

Каса ФКЦ - всеки ден 10.00-21.00, почивка 14.00-14.30, 16.30-17.30, тел. 052 685 214

Каса Летен театър, тел. 052 612 803

21 юли, 21.00, Театър Римски терми – Варна 2019

 

Сценарий и режисура Сребрина Соколова
Диригент Стефан Бояджиев
Солисти и Оркестър на Държавна опера Варна

 

СРЕБРИНА СОКОЛОВА:

 

ВСЕЛЕНСКАТА ХАРМОНИЯ В МУЗИКАТА НА МОЦАРТ

 

 

 Музика и математика в творчеството на Моцарт.

Музиката е математика и математиката е музика. 
Странно ли е или не? Ни най-малко! 
Музиката е хармония, духовно изразяване - да, но по законите на математиката. Математиците още от древни времена са установили и извели тайнствено число, отразяващо божествените пропорции, които са в основата на чудесата, сътворени от природата и човека през вековете. Това загадъчно число е 1.618 и то е дълбоко вкоренено във всичко, което сме възприели като красиво, нещо като Код на красотата. През XIII век италианецът Фибоначи извежда числова поредица - 1, 1, 2, 3, 5, 8, 13, 21… до без край, основана на точно 1.618 съотношение едно от друго. По късно и неговият сънародник Пачоли обявява това съотношение категорично и общовалидно за Златната пропорция. Числото 1.618 е навсякъде около нас, в листенцата на слънчогледовия цвят, в структурата на ананаса, в мидената черупка, в различните части на насекомото, в структурата на ДНК-то и в самото човешко тяло. Това е математическа формула на Твореца, формула на хармонията и красотата, математически стожер на Вселената. Тази формула е приложена от старите велики художници, като Леонардо да Винчи и Микеланджело, древните архитекти и така естествено я намираме и в музиката и по-специално в тази на Моцарт.

 

Числата на Фибоначи безспорно са част от естествената хармония, която е приятно да се усеща, приятно изглежда и приятно звучи. Музиката е основана на 8-степенна октава, като първата, третата и петата нота създават основата на всички акорди. На пианото октавата е представена от 8 бели клавиши и 5 черни – всичко 13. Не е случайно, че в музикалната хармония, като че ли най-голямо удоволствие носи мажорното тризвучие, което предизвиква приятни колебания в охлюва на вътрешното ухо – орган, който едва ли случайно има форма на логаритмична спирала.

Никак не е случайно и е научно доказано благотворното влияние на музиката на Моцарт върху развитието на живите организми. Учените са изолирали този факт под името Ефектът на Моцарт. По- голяма част от неговите симфонии са в мажорни тоналности. Често в мелодиите опорните точки са основните тонове на тризвучието, които са и част от редицата на Фибоначи, т.е. вибрират в съотношение на Златното сечение. В цялото му творчество - 16 опери, 41 симфонии, в безсмъртния му “Реквием” и във всичките над 600 опуса от невероятната му, неземна, космическа, нечовешка музика, звучи вселенска хармония. С музиката на Моцарт лекуват.

 

Няма по-пълно и органично въздействие на тази музика от възприеманата на живо, в един концерт, изпълнен от нашите прекрасни солисти и музиканти. Ще прозвучат популярни и любими на публиката арии, дуети, ансамбли и финали от оперите „Дон Жуан“, „Вълшебната флейта“, „Сватбата на Фигаро“, „Така правят всички“ – доказали се образци в световната оперна съкровищница.
Музиката на Моцарт е космополитна, тя може да се отнесе към най – различни човешки емоции и терзания, времето и пространството са без значение, защото тази музика съдържа в себе си вселенската хармония.

 

                                              ПРОГРАМА

 

1. Малка нощна музика – I и II част
2. Madamina - Ария на Лепорело из „ Дон Жуан“ – изп. Деян Вачков
3. Martern aller Arten - aрия на Констанца из „Отвличане от сарая“ – изп. Илина Михайлова
4. Dalla sua pace - Ария на Дон Отавио из „ Дон Жуан“ – изп. Георги Султанов
5. Voi che sapete – Ария на Керубино из „Сватбата на Фигаро“ – изп. Вяра Железова
6. Non piu andrai – Ария на Фигаро из „Сватбата на Фигаро“ – изп. Петър Петров
7. Deh vieni Non Tardar – Ария на Сузана из „Сватбата на Фигаро“ – изп. Мария Павлова
8. Hai gia vinta la causa - Ария на граф Алмавива из „Сватбата на Фигаро“ – изп. Свилен Николов
9. Менует - „Дон Жуан“, финал на I действие – изп. всички участници
10. La ci darem la mano – Дует на Дон Жуан и Церлина из „ Дон Жуан“ – изп. Деян Вачков и Илина Михайлова
11. Тамино и Три дами - Въведение из „Вълшебната флейта“ – изп. И. Михайлова, М. Павлова, В. Железова, Г. Султанов
12. Soave sia il vento – Терцетино из „Така правят всички“ – изп. С. Николов, В. Железова, М. Павлова
13. Финал на операта „Така правят всички“ – изп. всички участници

Поради неблагоприятните метериологични условия ще се  премести мястото за спектакъла "Музиката на Италия, който бе предвиден днес от 21:00 часа на отворената сцена в Римските терми във Варна. Мултимедийният спектакъл "Музиката на Италия", ще бъде представен вместо в Римски терми, на Основна сцена, 21.00. Билетите важат без заверка. Сценарий и режисура Сребрина Соколова Участват: Бойка Василева, Благовеста Статева, Валерий Георгиев, Вяра Железова, Деян Вачков, Свилен Николов В програмата: В програмата: Nella fantasia  Ave Maria- G. Cacchini  Catari – Core’ngrato La Danza  Il Poveretto – G. Verdi  Con te partiro Parlami d’amore Mariu  Il Bacio  Parla piu piano  Non ti scordar di me  Malia- Paolo Tosti  Тиритомба  O’ Sole mio  La spagnola  Травиата – Наздравица – ансамбъл Фуникули Фуникула - ансамбъл Италия - страна на древна история, страна на императори и папи, земя на страст и красота. Italia e musica! Всичко е музика – от храната, през звука на ферарито, та до възторжените викове на футболните фенове. Концертът е един разказ за Италия чрез нейната музика.

 

 

 

18 юли, 21.00, Опера в Летния театър

 

КУЛМИНАЦИЯ НА ММФ "ВАРНЕНСКО ЛЯТО" 2019

 

Музикална драма в три действия от Джакомо Пучини. Либрето Джузепе Джакоза и Луиджи Илика по драмата на Викториен Сарду. Диригент Михаел Балке. Режисьор Кузман Попов. Сценография и костюми Мария Диманова. В ролите: ФЛОРИЯ ТОСКА - Александрина Пендачанска, КАВАРАДОСИ – Камен Чанев, БАРОН СКАРПИЯ - Пламен Димитров, АНДЖЕЛОТИ - Евгений Станимиров и др.

 

 

Уникалното българско сопрано от световна величина Александрина Пендачанска дебютира преди година и половина като Тоска и превърна изпълнението си в триумф. Варненци и гостите на града ще имат удоволствието да се насладят на това нейно изключително превъплъщение . Суетна, изкусителна, наивна, романтична, но и решителна, оперната примадона Тоска не се поколебава да забие нож в гърдите на коварния полицейски шеф Скарпия, както и да последва в смъртта любимия Каварадоси. Музикалната критика определя шедьовъра на Пучини като „уникален портрет на актрисата”, с лирична кулминация „Молитвата” на Тоска, в която тя изповядва вярата си в силата на изкуството и любовта.

Александрина Пендачанска ще бъде на сцената заедно с прочутия тенор Камен Чанев като Каварадоси и великолепния баритон, солист на Варненската опера, Пламен Димитров като Скарпия. За да дирижира този звезден спектакъл, е поканен Михаел Балке, главен гост-диригент на Театъра и Симфоничния оркестър в Санкт Гален, Швейцария.

 

Още е жив споменът на варненци за невероятно вълнуващото представяне на АЛЕКСАНДРИНА ПЕНДАЧАНСКА в миналогодишния й концерт във Фестивалния и конгресен център „Това съм аз“, с който тя отбеляза блестящата си 30-годишна кариера на оперната сцена. Дъщерята на незабравимата оперна певица Валери Попова започва творческия си път през 1988 г. и оттогава досега е изградила репертоар с над 70 роли от предкласиката (Попея, Агрипина) до музиката на XX век (Саломе, Кризотемис), от белканто и Верди (Семирамида, Ермионе, Сомнамбула, Елизабет II, Луиза Милер, Еболи) до Бетовен (Фиделио) и Вагнер (Кундри), от колоратурен сопран (Царицата на нощта) до мецосопран (Кармен). 
С гастроли на най-големите световни музикални сцени, с изпълнения под палката на най-признатите диригенти на нашето време, с високо оценени записи на Моцартовите опери на Рене Якобс за „Хармония Мунди“, наградени с множество награди, сред които BBC Music Magazine Award, Gramophone's Editor Choice, две номинации за „Грами” за най-добър класически албум и най-добър оперен запис, Александрина Пендачанска е безспорно един от най-признатите гласове на нашето време.

 

 

КАМЕН ЧАНЕВ завършва Френска гимназия в родния си град Сливен и ДМА „Проф. Панчо Владигеров“ – първо в класа на проф. Сима Иванова, а след това – при доц. Констанца Вачкова. Специализира в Рим, в Академията на Борис Христов, когото смята за свой идол. През 1992 г. дебютира в Софийската опера в ролята на Риголето от едноименната опера на Верди. След пет сезона става солист на Пражката опера, а две години по-късно се установява във Виена и решава да премине на свободна практика. Изявява се в основния теноров репертоар, освен в България и на големите оперни сцени в Европа, Азия и САЩ. Във Виенската Щатсопера го аплодират в ролите на Де Грийо от „Манон Леско” и на Пинкертон от „Мадам Бътерфлай”, в Арена ди Верона – в ролята на Калаф от „Турандот”, любимец е на публиката в "Театро ла Фениче", "Deutsche Oper" - Берлин, "Театро Лицео" - Барселона и др.
Разнообразният му репертоар включва над 30 главни роли в “Аида”, “Дон Карлос”, “Травиата”, “Риголето”, “Селска чест”, “Палячи”, “Трубадур”, “Мадам Бътерфлай”, “Тоска”, „Риголето”, „Кармен”, както и теноровите партии от кантатно-ораториалните произведения „Девета симфония” на Бетовен, „Реквием” на Моцарт, Верди и Дворжак, „Стабат матер” на Росини, „Симфония №8” на Малер и др.
Варненската публика отдавна познава и високо цени Камен Чанев, който е гастролирал тук неведнъж и винаги с огромен успех в главните тенорови партии от„Селска чест“ и „Палячи“, „Трубадур“, „Аида“ и др.

 

 

ПЛАМЕН ДИМИТРОВ завършва средно образование в родния си град Варна в ПГСАГ ,,Васил Левски’’ със специалност архитектура и паралелно с това НУИ „Добри Христов” със специалност оперно пеене. По време на обучението си в Музикалното училище е избран от проф. Благовеста Карнобатлова – Добрева, в чийто клас завършва НМА „Проф. Панчо Владигеров” (2003). От 2005 г. е солист в ,,Teatro Lirico D’Europe’’, където започва неговата солистична кариера със спектакли в най-големите театри на САЩ. Oт 2010 г. е солист на Държавна опера Варна, чест гост е и на сцената на Софийската опера и балет. Признание жъне и на много оперни сцени в Италия, Франция, Германия, Казахстан, Испания, Дания, Малта, Белгия, Холандия, Корея, Турция, Китай и др. В богатия му репертоар присъстват образите на Шонар и Марсел от „Бохеми”, Барон Скарпия от „Тоска”, Шарплес от „Мадам Бътерфлай”, Леско от ,,Манон Леско’’, Фигаро от ,,Севилският бръснар“, Родриго в „Дон Карлос”, Дон Карло от ,,Силата на съдбата’’, Амонасро в „Аида”, Граф ди Луна в „Трубадур”, Жорж Жермон в „Травиата”, Макбет в ,,Макбет’’, Риголето в „Риголето”, Набуко в ,,Набуко“ , Яго от ,,Отело“, Ецио в ,,Атила”, Жерар от ,,Андре Шение’’, Мазето от „Дон Жуан”, Ескамилио от „Кармен”, Д-р Малатеста от ,,Дон Паскуале’’, Енрико от „Лучия ди Ламермур”, Алфио от „Селска чест”, Тонио и Силвио от „Палячи”, Барнаба от ,,Джоконда’’, Симон Боканегра от „Симон Боканегра’’, Княз Галицки от „Княз Игор’’ и др.

 

 

 

 

16 юли 2019, 18.00, Сцена Ротонда

На16 юли, 18.00, Сцена Ротонда, Варненска опера, режисьорът Петър Райчев ще представи биографичната книга за своя баща „Руслан Райчев“, на която той е съставител, заедно с проф. Румяна Каракостова.  Големият български диригент Руслан Райчев (1919 – 2006) е първият главен диригент на новосформирания Държавен симфоничен оркестър във Варна през 1946 г. и първият диригент на Варненската опера, основана през 1947 г. от неговия баща Петър Райчев - първата българска оперна легенда със световна слава.

По време на премиерата ще бъде прожектиран филм за живота и делото на Руслан Райчев, чиято 100-годишнина от рождението отбелязваме през тази година. Модератор на събитието Виолета Тончева.

КНИГА ЗА ВИЗИОНЕРА, ТВОРЕЦА И ЧОВЕКА РУСЛАН РАЙЧЕВ

Съставителите на книгата „Руслан Райчев“ Петър Райчев и проф. Румяна Каракостова представят с изключителна вещина и професионализъм в 430 страници богата документация, илюстрирана със снимки от личните архиви на Руслан Райчев и Петър Райчев. На първа страница е изведена мисълта на Руслан Райчев, която дава ключ към един живот, посветен изцяло на изкуството: „Целият ми живот е бил музика и в музиката е целият ми живот!"

Роден в Милано, Италия, в семейството на първата ни оперна знаменитост със световна кариера, тенора Петър Райчев и съпругата му Фаина Куманова (от знатен украински род), Руслан Райчев израства в артистична атмосфера. Чести гости в дома са личности като Артуро Тосканини, Умберто Джордано, Сергей Прокофиев, Тоти Дал Монте, Фьодор Шаляпин, Тита Руфо и много други светила от онова време. Проявява отрано музикална дарба, свири на пиано от 6-годишен, на 10 години вече учи в детския отдел на Миланската консерватория. След заръщането в България (1932), продължава с уроците по пиано при проф. Панка Пелишек, завършва тогавашното Deutsche Schule и записва право, тъй като в Консерваторията не го приели поради „липса на качества“. По-късно е приет в Kонсерваторията във Виена като редовен студент в диригентския клас на проф. Леополд Райхвайн, а пиано учи при Емил фон Зауер (последния жив ученик на Ференц Лист). Великият диригент Карл Бьом взима Руслан Райчев, още студент, за личен корепетитор и асистент във Виенската Щатсопера. След завършване на Консерваторията (1943) съдбата отвежда Руслан Райчев в Кьонигсберг (Калининград), където е първият му дебют. При завръщането си в България, веднага го изпращат на фронта, където извоюва два ордена за храброст.

След българския му дебют във Военния клуб със сборен симфоничен оркестър (1945), е назначен като корепетитор в Софийската народна опера. Там, още на третия спектакъл на балета „Бахчисарайски фонтан“ oт Борис Асафиев, се качва на диригентския пулт. Следва знаменитият варненски период, показателен за високите стремежи на Руслан Райчев, диригентът, комуто е отредено през целия си живот да трасира нови пътища в изкуството. На 1 април 1946 г. е назначен за главен диригент на новоформирания Държавен симфоничен оркестър във Варна, а през 1947 г. става главен диригент на основаната от баща му, Петър Райчев, Варненска народна опера. На 7.09.1947 г., с премиерата на "Продадена невеста от Б. Сметана, под режисурата на Петър Райчев и диригентството на Руслан Райчев, започва летоброенето на Варненската опера. От Варна тръгва и блестящата 60-годишна диригентска кариера на Руслан Райчев, добавил към славата на баща си и своята.

Целеустремения си път Руслан Райчев продължава като главен диригент на новооснования Държавен музикален театър в София (1948), главен диригент на Пловдивския държавен симфоничен оркестър (1951), главен диригент на Пловдивската народна опера, която основава, заедно с баща си (1953), главен диригент на Русенския държавен симфоничен оркестър (1956), диригент в Софийската опера (1958), пръв дирижира премиера на българска опера в чужбина - „Луд гидия“ от Парашкев Хаджиев в Белгия (1964). На международен конкурс в тогавашната ФРГ е избран между 45 кандидати още на втория тур за Генералмузикдиректор на новооснования Театър на Шлезвиг-Холщайн във Фленсбург (1974). Поканен е да оглави Софийската опера (1978) и с неговото име започва нова ера в българското оперно изкуство. Всички известни български оперни певци, живеещи в чужбина, вече идват да пеят в родината си, участват и в гастроли на Софийската опера по света. Връхни точки в кариерата на Руслан Райчев през този период са постановката на „Борис Годунов“ в Парижката Гранд опера с режисьор Джозеф Лоузи (1980), както и постановката на „Хованщина“ в Миланската Скала с режисьор Юри Любимов (1981).

И така, Маестро Руслан Райчев е първият български диригент, дирижирал на най-престижните оперни сцени в Европа, като Миланската Скала, Парижката Гранд Опера, Виенската Щатсопера, Болшой театър, Кировския театър, оперните театри в Берлин, Рим, Неапол, Тулуза, Стокхолм, Осло, Хамбург, Мюнхен, Сеул и др. Дирижира най-добрите симфонични оркестри в света: Виенската, Ленинградската, Парижката, Московската  филхармонии, Радиооркестрите на Москва, Париж, Хамбург, Берлин, Кьолн, Будапеща, Прага и т.н. Дирижира най-големите съвременни певци: Пласидо Доминго, Хосе Карерас, Пиеро Капучили, Хуан Понс, Ренато Брузон, Мирела Френи, Рената Ското, Монсерат Кабайе, Джеси Норман, Катя Ричарели, Едита Груберова, Елена Образцова и др.

Всички наши големи певци: Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Анна Томова-Синтова, Гена Димитрова, Райна Кабаиванска, Стефка Евстатиева, Александрина Милчева, Никола Николов, Асен Селимски, Димитър Узунов, Стоян Попов, Юлия Винер, Любомир Бодуров са участвали в безброй спектакли под палката на Руслан Райчев, а почти всички имат с него и записи - рецитали в Балкантон. За Балкантон прави записи и с хор „Гусла“ както и редица интегрални записи на опери: „Алеко“, „Хан Аспарух“, „Хованщина“, „Война и мир“. С Анна Томова-Синтова, Джакомо Арагал и Алберто Риналди записва оперите „Травиата“ и „Мадам Бътерфлай“ със солисти, хор и оркестър на Софийската опера. Всичките тези записи са лицензирани и се продават като компактдискове по целия свят.

Руслан Райчев става заслужил артист на 50, а народен – на 61 години. За 60-годишнината си получава орден H.P. България II степен, а през 1999 г., за 80-годишнината си, е награден с орден „Стара планина“ I степен. През 1982 г. Руслан Райчев става първият българин „Кавалер на ордена за изкуство и литература“ на Франция. Почетен гражданин на Варна и София.

Биографичната книга „Руслан Райчев“, със съставители Петър Райчев и Румяна Каракостова, изд. "Гея Либрис", 2019 г., е написана с респект и прецизност, достойни за висотата на такъв диригент от световна класа, какъвто е Руслан Райчев. Внимателно подбраните и стройно подредени архивни документи, интервюта, отзиви и рецензии от българската и чуждестранната преса, както и споделеното от известни творци и сподвижници на маестрото, обрисуват пълнокръвно и живо визионера, музиканта и човека Руслан Райчев. Един изключителен документ за един изключителен творец, книгата дава навременно свидетелство за живота и творчеството на Руслан Райчев и има подчертан приносен характер за историята на музикалното изкуство в България.

ПРОФ. СВЕТОЗАР ДОНЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за първата българска постановка на „Любовта никога не умира“, за тенденциите в съвременния музикален театър и Сър Андрю Лойд Уебър като Моцарт на мюзикъла, за символиката в „Любовта никога не умира“ и логичната поява на този мюзикъл на варненска сцена

 

Сър Андрю Лойд Уебър със своя музикален език отразява съвременния човек с неговата чувствителност и неговите мечти. Няма друг композитор като него, който така добре да познава душевността на съвременните хора, затова и те толкова го обичат.  Като композитор той е гениален, заради начина, по който улавя съвременния човек и пресъздава неговото светоусещане чрез музиката. Уебър е музикалният гений на нашето съвремие. Той е Моцарт на мюзикъла.
 
Прочетете цялото интервю: 
 

 

 

10 юли, 21.00, Основна сцена. Премиера на мюзикъла „Любовта никога не умира“ от А. Л. Уебър

 

 

 Фантомът ми допада като образ. Много неща в неговия характер са ми близки, затова и ролята ми се удава лесно. Тя ми е удобна, въпреки че в нея се срещат много музикални и текстови трудности. Като натюрел Фантомът ми е близък, защото е музикант, творец. Той е истински мъж, който обича по мъжки и аз мога да го разбера. Ако не разбирам нещо у него, това е може би страхът му да признае любовта си към Кристин още от самото начало. Но пък точно този момент дава завръзката към цялото действие на мюзикъла.

 

 

 

 ММФ "ВАРНЕНСКО ЛЯТО" 2019

 

"ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА" – ПРЕМИЕРА

Поради неблагоприятната метеорологична прогноза днес, 10 юли 2019 г., премиерният спектакъл за България на най-новия мюзикъл на Андрю Лойд Уебър „Любовта никога не умира", ще бъде представен, вместо в Летния театър, на Основна сцена, 21.00. Билетите важат без заверка.

 

Мюзикъл от Андрю Лойд Уебър
Текст на песните Глен Слейтър 
Допълнителен текст на песните Чарлз Харт
Либрето Бен Елтън
Базирано на "Фантомът на Манхатън" от Фредерик Форсайт
По договаряне с The Really Useful Group ltd

Режисьор Светозар Донев
Диригент Страцимир Павлов
Хореограф Анна Донева
Сценограф и костюмограф Нела Стоянова
Диригент на хора Цветан Крумов
Асистент-режисьор Сребрина Соколова

Действащи лица и изпълнители:
ФАНТОМ - Пламен Долапчиев 
КРИСТИН - Лилия Илиева 
МЕГ - Сребрина Соколова
РАУЛ - Велин Михайлов 
ЖИРИ - Вяра Железова
ГУСТАВ - Кристиян Славеев
ГАНГЪЛ - Людмил Петров
СКУЕЛЧ - Николай Димитров
ФЛЕК - Милена Захариева

АНСАМБЪЛ: Марила Гьонги, Моника Стоянова, Милена Захариева, Лили Кондова, Филипа Руженова, Мартин Киров, Борислав Донев, Илко Захариев

Концертмайстор Божидар Бенев
Помощник режисьори: Елиана Атанасова, Лора Карагьозова
Репетитор на балета: Гергана Георгиева - Караиванова
Корепетитори: Руслан Павлов, Веселина Маринова, Жанета Бенун, Димитър Фурнаджиев, Соси Чифчиян.

 

Очаквайте следващия премиерен спектакъл на „Любовта никога не умира“ на 13 август, 21.00, Опера в Летния театър – Варна 2019

10 юли, 21.00, Основна сцена

 

Поради неблагоприятната метеорологична прогноза днес, 10 юли 2019 г., премиерният спектакъл за България на най-новия мюзикъл на Андрю Лойд Уебър "Любовта никога не умира", ще бъде представен, вместо в Летния театър, на Основна сцена, 21.00.

Билетите важат без заверка.

 

ММФ "ВАРНЕНСКО ЛЯТО" 2019

"ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА" - ПРЕМИЕРА

Мюзикъл от Андрю Лойд Уебър

Текст на песните Глен Слейтър

Допълнителен текст на песните Чарлз Харт

Либрето Бен Елтън

Базирано на "Фантомът на Манхатън" от Фредерик Форсайт

По договаряне с The Really Useful Group ltd

Режисьор Светозар Донев

Диригент Страцимир Павлов

Хореограф Анна Донева

Сценограф и костюмограф Нела Стоянова

Диригент на хора Цветан Крумов

Асистент-режисьор Сребрина Соколова

 

Действащи лица и изпълнители:

ФАНТОМ - Пламен Долапчиев

КРИСТИН - Лилия Илиева

МЕГ - Сребрина Соколова

РАУЛ - Велин Михайлов

ЖИРИ - Вяра Железова

ГУСТАВ - Кристиян Славеев

ГАНГЪЛ - Людмил Петров

СКУЕЛЧ - Николай Димитров

ФЛЕК - Милена Захариева

АНСАМБЪЛ: Марила Гьонги, Моника Стоянова, Милена Захариева, Лили Кондова, Филипа Руженова, Мартин Киров, Борислав Донев, Илко Захариев

Концертмайстор Божидар Бенев

Помощник режисьори: Елиана Атанасова, Лора Карагьозова

Репетитор на балета: Гергана Георгиева - Караиванова

Корепетитори: Руслан Павлов, Веселина Маринова, Жанета Бенун, Димитър Фурнаджиев, Соси Чифчиян.

 

OЧАКВАЙТЕ СЛЕДВАЩИЯ ПРЕМИЕРЕН СПЕКТАКЪЛ НА 13 АВГУСТ, 21.00, ОПЕРА В ЛЕТНИЯ ТЕАТЪР

 

        

 

ГАСТРОЛЪТ на ТМЦ КЪРДЖАЛИ от РИМСКИ ТЕРМИ на СЦЕНА ФИЛИАЛ

9 юли, 21.15, Сцена Филиал

Уважаеми зрители,

Поради неблагоприятната метеорологична прогноза за довечера, планираният за 9 юли, 21.00, гастрол на Театрално-музикален център Кърджали "Застреляй идиотите" се измества от Театър Римски терми на Сцена Филиал с начален час 21.15.

Закупените билети важат без заверка.

От ръководството на Театрално-музикален продуцентски център Варна

 

ПРИ ДЪЖД „ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА“ от ЛЕТНИЯ ТЕАТЪР на ОСНОВНА СЦЕНА

10 юли, 21.00, Основна сцена

Уважаеми зрители,

При неблагоприятно време с обилни валежи след 19.30, премиерата на мюзикъла „Любовта никога не умира“, планирана за 10 юли, 21.00, Опера в Летния театър, ще се проведе на Основна сцена в същия ден и в същия час 21.00.

Закупените билети важат без заверка.

От ръководството на Театрално-музикален продуцентски център Варна

 

МЮЗИКЪЛЪТ „КОЙ Е ГОЛЕМАНОВ?“ В ТЕАТЪР РИМСКИ ТЕРМИ НЯМА ДА СЕ СЪСТОИ

12 юли, 21.00, Театър Римски терми

Уважаеми зрители,

Мюзикълът „Кой е Големанов?“, включен в програмата на Театър Римски терми – Варна 2019, няма да се състои по технически причини.

Закупените билети могат да бъдат презаверени за този или за друг спектакъл.  

От ръководството на Театрално-музикален продуцентски център Варна

ДАНИЕЛА ДИМОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за ролята си на Царица Дидона в операта „Дидона и Еней“ от Хенри Пърсел, за женското и мъжкото мислене, за любовта и избора, за пластовете свише и сетивността за тяхното разместване

 

Ако търсим препратка към днешното време, може да си изведем като поука, че всички жени, с какъвто и властови ресурс да разполагат, могат да бъдат застигнати от любовта, без да я чакат, без да знаят откъде ще дойде. Любовта е неподвластна на разума и няма значение дали си царица, премиер или каквото и да е друго. Когато любовта те докосне, ти си просто жена, без всичко останало.

 

Прочетете цялото интервю: https://www.operavarna.com/index.php/bg/novini/interviews/2532-interviu-s-daniela-dimova-kogato-caricite-se-vlubvat

Прочетете още : 

http://www.operavarna.com/index.php/bg/novini/aktualni-novini/2530-didona-enei-tatar-rimski-termi-2019

http://www.operavarna.com/index.php/bg/novini/aktualni-novini/2533-interviu-s-cveta-hristoforu-muzikata-i-teatura-sa-celiqt-mi-jivot-didona-i-enei

ЦВЕТА ХРИСТОФОРУ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своята постановка „Дидона и Еней“ от Хенри Пърсел; за античния театър като еталон за нейните творчески решения; за бароковата естетика, възраждането на античните традиции и максимата „Музиката е театър, целият живот е театър“; за Дидона и нейния огледален образ Магьосницата като израз на дуалистичната борба у човека

 

Когато един творец взема решения, той винаги има отправни точки, критерии. За мен Античният театър с двата си основни принципа: да възпитава и чрез процеса катарзис да изгражда ментално здраво общество, е еталон при вземането на творчески решения.

Изборът ми да поставя барокова опера до голяма степен е свързан именно със стремежа на бароковите оперни композитори за възраждане на изгубените антични традиции.  

Прочетете цялото интервю: https://www.operavarna.com/index.php/bg/novini/interviews/2531-interviu-s-cveta-hristoforu-muzikata-i-teatura-sa-celiqt-mi-jivot

 

 

 

8, 16 юли, 21.00, Театър Римски терми

 

 

ВЕЧНИЯТ МИТ ЗА ДИДОНА И ЕНЕЙ

 

Един от най-големите древногръцки и римски митове разказва за царица Дидона, дъщеря на финикийски цар и вдовица на жрец, която основава и изкусно управлява прочутия с богатствата си град Картаген. Любовта между нея и героя от Троянската война Еней прави щастието й пълно. Божията намеса обаче кара Еней да предпочете дълга пред любовта и да се отправи на поход, за да изпълни пророчеството, като създаде династията на римските царе и на свой ред положи основите на друг велик град - Рим. Дидона не понася раздялата с любимия и се самоубива. На смъртното си ложе предсказва бъдещата вражда между Рим и Картаген, довела до пуническите войни.

 

ДИДОНА И ЕНЕЙ В ИЗКУСТВОТО

 

Страстната любов между Еней и Дидона, която предпочита смъртта пред живот без любимия, докато той избира дълга пред любовта, е пресъздаван многократно в историята на изкуството. Срещаме го в „Илиада“ на Омир, „Енеида” на Вергилий, „Божествена комедия“ на Данте, във фрески от Помпей и мозайки от Халикарнас, в живописта на Мантеня, Рубенс, Тишбайн, в барокови кантати и опери, творби от класиката, сред тях „Дидона” от Пучини; „Дидона и Еней“ от Хендел, „Троянци” от Берлиоз и разбира се „Дидона и Еней“ от Пърсел.

 

ХЕНРИ ПЪРСЕЛ – ПЪРВИЯТ АНГЛИЙСКИ КОМПОЗИТОР СЪС СВЕТОВНА СЛАВА

 

Хенри Пърсел (1659 - 1695) е първият английски композитор, певец, органист и композитор със световна известност, която дължи най-вече на единствената си опера „Дидона и Еней“. На надгробната му плоча, която се намира до органа в Уестминстърското абатство, пише, че той е отишъл на единственото място, което „може да превъзхожда създадената от него хармония”.

 

„ДИДОНА И ЕНЕЙ“ ОТ ПЪРСЕЛ – ПЪРВАТА АНГЛИЙСКА ОПЕРА

 

Написана през 1689 г. от младия Хенри Пърсел, по либрето на популярния тогава поет Neyum Tate върху мотиви от „Енеида“ на Вергилий, операта „Дидона и Еней“ е поставяна само веднъж през живота на автора. За кратко е била част от постановка на „Мяра за мяра“ от Шекспир, преди да бъде публикувана от Уилям Г. Къмингс. Истинският живот на „Дидона и Еней“ започва едва след Лондонската премиера през 1895 г. С времето операта претърпява редица намеси и днес не е напълно запазена в оригинал, но това не накърнява силата на въздействието й.

В „Дидона и Еней“ Пърсел майсторски съчетава елементи от френската и италианска барокова музика с мотиви от шотландския фолклор, като същевременно създава изтънчен, чисто английски бароков стил. Удивителен пример за истинска опера в страна, в която националната опера все още не е била създадена и не е имала развита традиция, „Дидона и Еней“ на Пърсел се приема за първата английска опера, която при това по своето художествено съвършенство не отстъпва на най-добрите италиански образци.

 

„ДИДОНА И ЕНЕЙ“ ОТ ПЪРСЕЛ – СЪВМЕСТНА ПРОДУКЦИЯ НА ДЪРЖАВНА ОПЕРА ВАРНА И ОПЕРНА ОРГАНИЗАЦИЯ КИПЪР

 

Операта „Дидона и Еней“ от Хенри Пърсел, съвместна продукция на Държавна опера Варна с Оперна организация Кипър, е първата оперна премиера в XVII издание на Театър Римски терми – Варна 2019. Режисьор на постановката е варненката Цвета Христофору, която след дипломирането си в НМА „Панчо Владигеров“ с оперно пеене, се премества да живее и твори в Кипър. Тя е основател и президент на Оперна организация Кипър, с която развива активна творческа дейност. В предишни издания на Театър Римски терми във Варна я аплодирахме в постановката „Орфей и Евридика“ на Глук, където тя изпълняваше ролята на Орфей.

Постановката на „Дидона и Еней“ от Пърсел е дипломната работа на Цвета Христофору, с която тя завършва успешно и оперна режисура в НМА „Панчо Владигеров“, в класа на Академик Пламен Карталов. В постановъчния екип са Стефан Бояджиев – диригент, Мария Захариу Карапита – хореография, Андреа Параскева – сценография, Катя Лозанова – костюмография и Димитър Левичаров - асистент режисьор. В ролите ще видим: ДИДОНА - Даниела Димова; ЕНЕЙ - Мариус Андреу (08.07), Свилен Николов (16.07); БЕЛИНДА - Тасула Ворка (08.07), Мария Павлова (16.07); МАГЬОСНИЦА - Цвета Христофору; ВТОРА ВЕЩИЦА - Вяра Железова; ВТОРА ЖЕНА - Благовеста Статева; МАТРОС - Христо Ганевски; ДУХ- Лиляна Кондова.

 

„ДИДОНА И ЕНЕЙ“

Опера от Хенри Пърсел 
Либрето Н. Тейт

Диригент Стефан Бояджиев
Режисьор Цвета Христофору
Хореография Мария Захариу Карапита
Сценография Андреа Параскева
Костюми Катя Лозанова
Асистент режисьор Димитър Левичаров

Оркестър на Държавна опера Варна

На пианото Жанета Бенун

Действащи лица и изпълнители:

ДИДОНА - Даниела Димова
ЕНЕЙ - Мариус Андреу (08.07), Свилен Николов (16.07)
БЕЛИНДА - Тасула Ворка (08.07), Мария Павлова (16.07)
МАГЬОСНИЦА - Цвета Христофору 
ВТОРА ВЕЩИЦА - Вяра Железова
ВТОРА ЖЕНА - Благовеста Статева
МАТРОС - Христо Ганевски
ДУХ- Лиляна Кондова

Съвместна продукция на Държавна опера Варна с Оперна организация Кипър

 

Премиера 8, 16 юли, 21.00, Театър Римски терми – Варна 2019

 

БИЛЕТИ:

Каса ТМПЦ, пл."Независимост", 1: Работно време: понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20.00; събота 10:00-13:30 и 14:30-19:00.; неделя 11:00-16:00; тел.052 665 022, www.tmpcvarna.com

Каса Театър Римски терми, между ул. "Сан Стефано" и "Хан Крум" - всеки ден, тел. 052 600 059 ЗАЯВКИ: 052 665 020, 052 669 051

СВИЛЕН НИКОЛОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за ролята на Княз Игор в "Княз Игор" от Бородин

 

 

 

Да си Княз Игор в "Княз Игор" е завидна позиция...

 

„Княз Игор“ е знакова творба за руската оперна литература с главен персонаж баритон, оттам и желана роля за всеки баритон. Има случаи, в които и бас баритони пеят Княз Игор. 
За пръв път изпълнявам тази роля и се надявам да съм влязъл подобаващо в образа на Княз Игор, един уважаван владетел и верен съпруг, донякъде идеализиран, но достоен за подражание. Тук е мястото да благодаря и на моите руски приятели, които ми помагаха за правилното произношение на руски език.

 

 

Коя от ариите на Княз Игор го представя най-добре?

 

Арията, която най-вече характеризира Княз Игор е „Дайте мне свободу“. Войската му е разбита, той е попаднал в плен, но не се отказва от мисията си да освободи Русия: „Дайте ми свободата и аз ще изтрия своя позор, ще върна на руснаците славата, ще върна на Русия славата“. Свободата му е необходима не заради самия него, а за да избави родината си.

 

Може ли да се каже, че "Княз Игор" е нещо като програмно произведение за руския манталитет?

 

Предполагам, да. Както е известно, Бородин е писал тази опера цели 18 години, тя е делото на целия му живот, независимо че Глазунов и Корсаков довършват произведението. Партитурата е впечатляваща и визуално много добре подредена, от всяка гледна точка „Княз Игор“ е ценно заглавие.

Руските опери по принцип са пищни, изискват голям състав и сериозен бюджет. Те правят чест на всеки театър и в този смисъл постановката на „Княз Игор“ е важно постижение за нашия театър и за Варна.

Прочетете още:

ГАЛИЦКИ - ПРИВЪРЖЕНИК НА НИЗКИТЕ СТРАСТИ
ЗА ПРЪВ ПЪТ ГЕРОИНЯТА МИ НЕ ЗАВЪРШВА ТРАГИЧНО
„КНЯЗ ИГОР“ - ПОЛИТИКА, ЛЮБОВ, КОВАРСТВО, АГРЕСИЯ И ПАТРИОТИЗЪМ
 ДИРИГЕНТЪТ КРЪСТИН НАСТЕВ И „КНЯЗ ИГОР“
МАЕСТРО БОРИСЛАВ ИВАНОВ И „КНЯЗ ИГОР“, ПРЕДИЗВИКАЛ ОБРАТ В ЖИВОТА МУ
„КНЯЗ ИГОР“ – ЕПИЧНО ПЛАТНО ЗА РУСКОТО СРЕДНОВЕКОВИЕ

Отправяме поглед към музикалния фестивал "Варненско лято". Включваме директно нашето изнесено студио, за да разберем повече за фестивалната програма и някои от акцентите в атрактивния модул "Опера в летния театър".

Вижте всички подробности във видеото.

Към видеото :

https://www.operavarna.com/index.php/bg/novini/drugite-za-nas/2522-bnt-za-muzikalniqt-festival-varnensko-lqto

 Проф. д-р Румяна Каракостова за биографичната книга „Руслан Райчев“, 2019. Книгата ще бъде представена от нейния автор, режисьора Петър Райчев, син на Маестро Руслан Райчев, на 16 юли, 18.00, Сцена Ротонда, Варненска опера

  

 

 

 Незабравими сред музикантството ни остават само       големите личности – онази рядка категория на озарените свише и с предопределена     творческа       мисия.       Отминаващото време за тях – създателите на вечни стойности, е имагинерна величина, с която се измерват не дните–       месеците–годините         от житейския цикъл, а сътворените на сцената паметни събития.

 

РУСЛАН РАЙЧЕВ е сред най-значимите, свещенодействащи на диригентския пулт фигури от едно забележително поколение, оставило незаличима следа в националната ни музикална култура през втората половина на отминалия ХХ век. Стремителният му диригентски път в българския оперен театър и на концертния подиум – в продължение на цели 60 години, е белязан със знака на пълното себеотдаване на съзидателната мисия: отново и отново да претвори шедьоврите на музикалната класика; отново и отново да извиси българското изпълнителско майсторство до върховете на световното признание.

 

 

 

 

 В наситената със събития биография на оперния диригент Руслан Райчев, екстремно се открояват два изключителни спектакъла на „Борис Годунов“ – в Парижката Гранд опера и в театър „Лисеу“ в Барселона – буквално спасени от неговата палка, броени часове преди вдигането на завесата. И заедно с емблематичните му спектакли на „Хованщина“ в Миланската скала, на „Война и мир“ в Гранд опера, на „Дама пика“ във Виенската Щатсопера, както и с неизброимите тук, осъществени на различни сцени оперни и балетни премиери от традиционния италиански, френски, немско-австрийски, славянски и по-съвременен репертоар – всички те увенчават българския Маестро с ореола на един от големите оперни диригенти на своето време. Към тях следва да се добавят: уникалните рецитали на знаменити оперни артисти – с изведената от диригентския жест брилянтна белкантова линия, както и гастролните оперетни спектакли и гала-концерти, които под палката на Руслан Райчев редовно се превръщат във върхово преживяване и за самите певци, и за международната публика и специализираната музикална критика.

 

Универсален по музикантската си природа, интерпретаторът Руслан Райчев – с присъщия си емоционален заряд разкрива и най-грандиозните, и най-съкровените композиционни идеи на десетки симфонични, кантатно-ораториални и камерни партитури от различни епохи и национални школи. Лаконичният, еднозначен и пределно експресивен диригентски жест не позволява никакво отклонение от чистотата на стила и предварително осмисления музикален образ, така че при живото изпълнение за Маестро Райчев изобщо не съществуват случайни грешки или постижения. Разчетени детайлно, с безкомпромисна звукова прецизност и без излишни външни ефекти, музикалната мисъл и емоция на всяка творба импулсивно преминават от диригентската палка към оркестрантите и солистите, а чрез тях – и към публиката, подвластна единствено на дълбокото, искрено творческо вълнение.

 

Третата доминанта в многостранната артистична изява на Руслан Райчев, е звукозаписната му дейност, белязана с такива качествени регистрации, че само те са достатъчни да го представят пред света. Многобройните му студийни и документални записи на цели оперни спектакли, на симфонична музика и инструментални концерти с блестящи солисти, на вокално-симфонични и хорови творби, са още едно доказателство за мощния диригентски талант и неизчерпаемата му креативна енергия. Европеец по дух и възпитание, той несъмнено е щастлив да твори в свят без граници и не изпитва никаква необходимост да хвърля страничен поглед в панорамното огледало на отминаващото време. Понесен от неудържимия си артистичен полет, Руслан Райчев и до последния си дъх не успява да забави каданса на творческата си продуктивност, преминала отвъд предела на обичайните психофизически диригентски възможности.

                                                                           ***         

При подобна, респектабилна с артистичното си внушение фигура – с нестандартна жизнена и творческа биография, е напълно разбираемо тя да не може да бъде представена и по общоприетия описателен начин. Формално погледнато, книгата, посветена на кръглата 100-годишнина на големия български диригент, е с документален характер – доколкото конструкцията ѝ се основава на множество прецизно издирени и хронологично систематизирани архивни и снимкови документи, медийни публикации и звукозаписи. Но независимо от последователността в подредбата на конкретните биографични факти и периоди – главно от творческата му биография, съдържанието на текста логично се разгръща в няколко основни раздела, с относително самостоятелна функция („60 години на диригентския пул“, „Свидетелства на времето“, „Приложения“), които взаимно се допълват като информация и по този начин калейдоскопично изграждат пълнокръвната персонална представа за личността и делото на Руслан Райчев.

Прочететe още :

https://www.operavarna.com/index.php/bg/home-bg/istoria/2519-maestro-ruslan-raychev-zapchnal-blestyashtata-si-karirera-ot-varna

Популярният италиански портал TG Music е отскоро медиен партньор на Държавна опера Варна. Порталът, който отразява събития от цял свят, свързани с операта и други музикални жанрове, ще публикува анонси и ревюта от X юбилейно издание на Опера в Летния театър - Варна 2019.

https://www.tgmusic.it/tgmusic-it-media-partner-del-teatro-dellopera-di-varna-presentata-la-stagione-estiva/?fbclid=IwAR16nzULqNTBC12UTO4j1tkO--bbTRPD9iXFmbYdnitj5aZSJLTeEqSjB9k

27 юни, 19.00, Основна сцена – ПРЕДПРЕМИЕРА

24 юли, 16 август, 21.00, Опера в Летния театър, ММФ „Варненско лято“ 2019 – ПРЕМИЕРА

 

БЕЗ СЯНКАТА НЯМА ДА ИМА СВЕТЛИНА

   

Режисьорът БОРИС ПАНКИН пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своята постановка на мюзикъла „Чикаго“, предизвикателствата на хореографията и „танцуващия капитан“, за оркестрантите като полицаи, силните дамски образи и новите лица, за визията и изображението на този задължаващ с класата си шедьовър на мюзикълния театър 

 

 

Да честитя най-напред Награда ВАРНА на теб и екипа на „Да пееш под дъжда“, част от който ти „пресели“ в новия си варненски мюзикъл „Чикаго“.

Награда ВАРНА е високо признание за всички нас - постановъчния екип, солистите, балета, оркестъра и техническите служби, реализирали „Да пееш под дъжда“. Постановката на „Да пееш под дъжда“ е чудесна, но знам, че успехът на „Чикаго“ ще бъде още по-голям. Имам предвид най-напред самото произведение, което е следващо ниво в йерархията на музикълния театър. Музиката е на Джон Кандър, либретото е на Фред Еб и Боб Фос, авторите, които освен шедьовъра „Кабаре“, са създали и шедьовъра „Чикаго“. Където се е намесил Боб Фос, моят личен идол в областта на мюзикъла, това неминуемо слага своя отпечатък върху качеството.

Втората предпоставка, която ми дава увереност за успеха на „Чикаго“ е, че избрахме с национален кастинг много добри артисти. Смея да твърдя, че това ще стане видно най-напред на предпремиерата на 27 юни на Основна сцена, а след това и на премиерата на 24 юли в Летния театър.

 

Регламентът за участие в кастинга за „Чикаго“ наистина беше сериозен, с подробно разписани изисквания за всяка позиция, за която се кандидатстваше.

Това обяснява и резултатът. Другото предимство на „Чикаго“ е, че в творбата има много силно дамско присъствие. За разлика от почти всички драматургични произведения в мюзикълния театър, в „Чикаго“ двигатели на сюжета са жените. Това придава специален чар, друга енергия, друга сетивност, която би могла да внесе само жената - по-висшето създание от човешкия род. Най-интересното в тази линия е, че Варненската опера ще бъде първият български театър с играещ хореограф. Понякога се случва режисьорът да запълни някоя дупка в артистичния състав, но тук става дума за нещо съвсем различно. Хореографът Анастасия Неделчева, която е в самия генезис на постановката, се представя и като водещ танцьор. Тя изпълнява ролята на един от шестте убийци в прочутото затворническо танго и преминава през всяка по-голяма или по-малка хореография като танцьор солист. В мюзикълния театър това се нарича “dance captain” – от англ. „танцуващ капитан“, така че Варненската опера ще покаже, за пръв път в България, капитана на отбора, своя “dance captain” в мюзикъла „Чикаго“.

Двойно предизвикателство, при това в нелесна хореография, ако съдим по филма „Чикаго“.

Ние сме се вдъхновили от Боб Фос, но независимо от препоръката на авторите, не повтаряме неговата хореография, позната на зрителите по света предимно от филма. В англоезичния свят мюзикълът „Чикаго“ се учи в училище, тъй като пиесата, по която е направен мюзикълът, е класическа пиеса от задължителния списък с произведения на англоезичната литература, но за нашите сънародници еталон е филмът. Тук ние, без да се отдалечаваме от стила, което не е и необходимо, използваме друг подход и предлагаме наш ъпгрейдван вариант. „Чикаго“, за разлика от много други мюзикъли, разчита изключително силно на хореографията, на движението. Анастасия сама си избра 8 души от балета на Варненската опера, които много добре се вписват в нейната хореографска редакция.

Това са четирите мотива, на които залагаме, без да забравяме оркестъра. Искаме да останем верни на традицията да представяме нашите спектакли с музика на живо. Новината е, че този път оркестърът няма да свири в оркестрината, а ще се разположи на сцената, като музикантите ще бъдат и участници в действието.

Интересно, а и доста оптимално решение. Ще успееш ли да „побереш“ всички свирещи и действащи лица на сцената?

Това е мениджърско решение на г-жа Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, което аз напълно подкрепям. Идеята е да създадем предпоставка спектакълът да притежава мобилност, да се играе и на сцени, които нямат оркестрина, да пътува повече, за да го видят повече зрители. Що се отнася до оркестрантите и сцената, постарахме се да изберем по-слабички J Все пак за да играеш полицай, трябва да си в добра физическа форма, нали? Това, разбира се, в кръга на шегата.

Неотдавна, в програма „Интермецо“, обща за МТФ и ММФ „Варненско лято“, голям интерес предизвика киноконцертът „Лодката на влюбените“ по един от немите филми на Жан Епщайн. „Чикаго“ очевидно също се вписва в модната тенденция на завръщането и едновременно с това надграждането на културни образци.

Мюзикълът „Чикаго“ заслужава специално отношение. Той е един от онези 15-ина шедьовъра, без които мюзикълното изкуство е немислимо. Те са като синусоиди, които в определени интервали редовно минават през нов етап, защото зрителите не само ги харесват, но искат да ги гледат в нови и все по-бляскави интерпретации. Класиката, както се казва, винаги е модерна.

Още повече, когато класиката се представя с нови лица, каквито в „Чикаго“ никак не са малко...

Главната героиня в "Чикаго", кабаретната актриса Вилма Кели, която убива любовника си, но успява да убеди съда в своята невинност и да стане медийна звезда, изпълнява Десислава Николова. Тя е магистър по вокално пеене, има сериозно образование в областта на движенческия театър, отскоро е солист на Националния музикален театър и аз съм убеден, че в нейно лице Варна ще даде нова звезда на мюзикълния жанр. В ролята на Рокси Харт ще видим прекрасната Лилия Илиева, която познаваме като Инес в „Зоро“ и като Кати Селдън в „Да пееш под дъжда“. Приятна изненада поднесоха на журито Бояна Авджиева и Христина Гюрова, възпитанички на проф. Атанас Атанасов, които се явиха с видео, тъй като по време на кастинга бяха с класа си от НАТФИЗ на фестивал в Москва. През последните 15 години не съм срещам толкова добре подготвени млади хора в жанра на мюзикъла като тях. В „Чикаго“ участва и нашумялата Кристина Топалова, която играе 27 роли в последната постановка на режисьора Николай Волев „Сексът – начин на употреба“. Това са новите лица в „Чикаго“ и аз съм радостен, че варненският кастинг е избран не по това кой кого познава, а по най-верния критерий – моженето.

Като говорим за дамите в „Чикаго“, не искам да пропусна нашата млада и изключително талантлива костюмографка Ана-Мария Токаджиева, чийто костюми няма как да не харесате.

Няма ли да се изгуби в този дамски състав Мариан Бачев - актьорът, който участва във всички твои постановки?

Мариан Бачеве алфата и омегата на всеки мой мюзикълен проект. След участието му в „Да пееш под дъжда“, го ангажирах и за „Чикаго“.  Той изпълнява ролята на Били Флин и дори да не издържа сравнението по сексапил с Ричард Гиър (Били Флин във филма), той блестящо защитава своя герой - един красив ум, насочен към некрасиви дела. Но в живота е така - без сянката няма да има светлина.

С какво ще ни изненада визията на Константин Гарнизов за „Чикаго“?

Константин Гарнизов е един от интересните съвременни визуални артисти,автор на поредица от национални проекти, с които България се представя в пространственото оформление. Мисля, че публиката много ще се забавлява с някои негови интерпретации на прочути визуални икони, като надписите „Холивуд“ или „Лас Вегас“, които са прочетени през иронията и сарказма. В „Чикаго“ той пое предизвикателството да съчетае сценографията с богатите визуални решения. Ако в „Да пееш под дъжда“ имахме 36% увеличение на изображенията, сега постигаме 67%. Това е продиктувано от желанието спектакълът да не се влияе от средата, така че зрителите не само във Варна, а и на всички други сцени, където се играе „Чикаго“, да виждат едно и също добро качество на изображението. Константин Гарнизов е безкомпромисен в това отношение. „Чикаго“, както вече казах, е мюзикъл от висока класа и това задължава, то изисква от всеки един в нашия творчески екип адекватни естетически решения.

 

"ЧИКАГО"

Мюзикъл от Джон Кандър

Либрето Фред Еб и Боб Фос

Текст на песните Фред Еб

По пиесата на Морин Далас Уаткинс

Адаптация на сценария Дейвид Томпсън

 

Постановка Борис Панкин

Диригент Страцимир Павлов

Хореография Анастасия Неделчева

Сценография Константин Гарнизов

Костюми Анна-Мария Токаджиева

Мултимедия Ирина Радованова

Втори режисьор Сребрина Соколова

 

Действащи лица и изпълнители:

 

БИЛИ ФЛИН - Мариан Бачев

ВЕЛМА КЕЛИ - Десислава Николова

РОКСИ ХАРТ - Лилия Илиева

МАМА МОРТЪН - Милена Захариева

ЕЙМЪС ХАРТ - Борислав Веженов

ШЕСТТЕ ВЕСЕЛИ УБИЙЦИ: Анастасия Неделчева, Евгения Явашева, Бояна Авджиева, Христина Джурова, Кристина Топалова, Зои Бошнакова

КОНФЕРАНСИЕТО - Нейчо Петров - Реджи

СЪДИЯТА - Пламен Георгиев

МЕРИ СЪНШАЙН, ВЪРВИВАДАКОТЕНЦЕ, СЕРЖАНТ ФОГЪРТИ, ФРЕД КЕЙСЛИ, ПРИСТАВ, ЛИНДА: Сребрина Соколова, Силвия Ангелова, Антоанела Петрова, Калина Жекова, Николай Димитров

Оркестър и балет на Държавна опера Варна.

Помощник-режисьори: Елиана Кръстева, Вероника Кирова, Димитър Левичаров. Асистент хореограф Гергана Караиванова. Корепетитори: Веселина Маринова, Жанета Бенун, Соси Чифчиян, Руслан Павлов, Димитър Фурнаджиев. Суфльор Димитър Фурнаджиев

 

 

 

 

 

   

21 юни 2019, 18.00

Наближава Международният ден на музиката, който се празнува, с решение на Международния съвет по музика към ЮНЕСКО, на границата между пролетта и лятото 21 юни. Празникът тръгва от Франция през 1982 г., за да завладее и петте континента на планетата. На този ден хората в над 120 държави, включително България, излизат на улицата или в парка, където могат свободно, без специална покана и билет, да се включат в спонтанния празник. Да изпълняваш или слушаш музика без жанрови ограничения, да общуваш чрез универсалния език на музиката и да се насладиш на изкуството, което идва от сърцето – в това е заложен простичкият, но дълбок смисъл на празника.

         

 

 Театрално-музикален продуцентски цВарна за поредна година се присъединява към непринудената атмосфера на 21 юни и кани варненци да се отбият към 18.00 часа при Рибаря със Златната рибка, прекрасната пластика на Венелин Божидаров на бул. „Княз Борис Първи“, площад „България“. Това романтично място избраха, за да споделят своята любима музика, солистът на Държавна опера Варна, бас-баритонът Гео Чобанов и пианистката Жанета Бенун. В програмата си, пъстра като летен букет, те са подбрали Арията на Фигаро "Non piu andrai" из операта "Сватбата на Фигаро" от Моцарт, песента "Ни лъх не дъхва над полени" по текст на Пенчо Славейков музика на Тодор Попов, "Отцвели хризантемьi" от Николай Харитонов, вечната неаполитанска канцонета "Фуникули,  фуникула" 

 

 

 

 XVII ТЕАТЪР РИМСКИ ТЕРМИ – ВАРНА 2019

2 – 25 юли 2019

Община Варна

Регионален исторически музей Варна
Театрално-музикален продуцентски център Варна

2, 18 юли, 21.00
„ДВУБОЙ“ ОТ ИВАН ВАЗОВ – ПРЕМИЕРА
Постановка Стоян Радев Ге. К. Сценография и костюми Даниела Николчова. В ролите:
ЧУШКАРОВ - Станислав Кондов, ДРАГАЛЕВСКИ - Ненчо Костов, АМАЛИЯ - Цветина
Петрова, РАЙНА - Полина Недкова, Г-ЖА ТРИФКОВИЧ - Гергана Арнаудова, ЦОЧЕВ -
Валери Вълчев, ВЕСЕЛИНОВ - Ивайло Иванов, КАРАКАЛПАКОВ - Константин Соколов,
ДЕМИРА - Милена Кънева, ВЕЛА - Биляна Стоева, ГЕЛА - Веселина Михалкова, ДЕЛА -
Даниела Викторова, ЕВРЕЙН - Николай Божков. Асистент режисьор Ели Пенчева.
Плакат Славяна Иванова. Фотограф Тони Перец

 

3, 14 юли, 21.00

MУЗИКАТА НА ИТАЛИЯ

Мултимедиен концерт със солистите на Държавна опера Варна Валерий Георгиев, Бойка Василева, Благовеста Статева, Вяра Железова, Свилен Николов и Деян Вачков. Сценарий и режисура Сребрина Соколова. Клавирен съпровод Жанета Бенун

5, 22 юли, 21.00
ИЗБОРЪТ НА МАРТА
Комедиен трилър по „Без резерви“ от Жорди Галсеран. Постановка Георги
Михалков. Сценография и костюми Петър Митев. В ролите: ВИСЕНТА/МАРТА – Яна
Маринова, ИЗИДРЕ - Симеон Лютаков, МАРИАНО - Валентин Митев, МАНОЛО -
Николай Кенаров, ЙОЛАНДА - Розалия Абгарян

8, 16 юли, 21.00 - ПРЕМИЕРА

ДИДОНА И ЕНЕЙ

Опера от Хенри Пърсел. Либрето Н. Тейт. Съвместна продукция на Държавна опера Варна с Оперна организация Кипър. Диригент Стефан Бояджиев. Режисьор Цвета Христофору. Хореография Мария Захариу Карапита. Сценография Андреа Параскева. Костюми Катя Лозанова. Оркестър на Държавна опера Варна. На пианото Жанета Бенун. В ролите: ДИДОНА - Даниела Димова; ЕНЕЙ - Мариус Андреу (08.07), Свилен Николов (16.07); БЕЛИНДА - Тасула Ворка (08.07), Мария Павлова (16.07); МАГЬОСНИЦА - Цвета Христофору; ПЪРВА ВЕЩИЦА - Стилияна Стоянова; ВТОРА ВЕЩИЦА - Вяра Железова; ВТОРА ЖЕНА - Благовеста Статева; МАТРОС - Христо Ганевски; ДУХ- Лиляна Кондова.

 

9 юли, 21.00
ЗАСТРЕЛЯЙ ИДИОТИТЕ!
Комедия от Емил Йотовски. Режисьор Рада Абрашева. Сценография и костюми Анна
Боянова. Участват: Елен Колева, Русалина Майналовска, Ивайло Калоянчев, Веселин
Цанев. Гастрол на ДТ Кърджали

11 юли, 21.00
МОНТАЖЪТ НА МОЯ ФИЛМ
Комедия по романа „Наръчник на оптимиста“ от Матю Куик. Постановка Десислава
Шпатова. Сценография и костюми Христина Дякова. Музика Петър Дундаков.
Хореография Никола Йорданов. В ролите: ПАТ - Станислав Кондов, ТИФАНИ -
Цветина Петрова, МАЙКАТА - Веселина Михалкова, БАЩАТА - Стоян Радев,
ВЕРОНИКА - Полина Недкова, ДЖЕЙК - Ненчо Костов, ПСИХОТЕРАПЕВТЪТ - Симеон
Лютаков

12 юли, 21.00
"КОЙ Е ГОЛЕМАНОВ?"
Мюзикъл от Георги Костов. Текст Иво Сиромахов. Диригент Страцимир Павлов
Режисьор Светозар Донев. Хореограф Анна Донева. Сценография Иван Токаджиев
Костюми Ана-Мария Токаджиева. Асистент режисьор Сребрина Соколова. Оркестър, хор
и балет на Държавна опера Варна. В ролите: ГОЛЕМАНОВ - Пламен Георгиев,
ГОЛЕМАНОВА - Благовеста Статева, НЕВЕНА - Валерия Пейчева, ЛЮБОМИР - Велин
Михайлов, ГОРИЛКОВ - Людмил Петров, ИЛИЕВА - Вяра Железова, ЧАВДАРОВ - Закар
Гостанян, МИКИ - Велин Михайлов, БАБА ГИЦКА - Милена Захариева, ПОПОВСКА -
Сребрина Соколова, ДВАМА СОЦИОЛОЗИ - Анатоли Романов, Лев Караван

13 юли, 21.00

НЕПОПРАВИМО
Киомедия от Щефан Фьогел. Режисьор Владлен Александров. Сценография и костюми
Иван Карев. Участват: Емил Марков, Албена Павлова, Таня Йоргова и Августин
Демерджиев. Гастрол на ДТ Сливен

15 юли, 21.00
ЙОАН, СИНЪТ НА АСЕН
Драматическа историческа хроника от Иван Митев. Режисьор Александър Илинденов.
Сценография и костюми Лидия Къркеланова. Музика Петър Анастасчев. Участват: Милен
Иванов, Иван Митев, Виктор Терзийски, Детелин Кандев, Силвия Шекилова и др.

19 юли, 21.00
БРАК ПО ПРИНУДА
Комедия по фарсове на Молиер. Режисьор Пламен Марков. Сценография и
костюми Даниела Николчова. Музика Петя Диманова. В ролите: СГАНАРЕЛ, ТЪСТЪТ -
Николай Божков; МАРФУРИУС, СГАНАРЕЛ – Адриан Филипов; ПАНКРАС, ВАЛЕР - Николай
Кенаров; ДОРИМЕНА, СЕЛИ – Цветина Петрова; ЖЕРОНИМА, ДОРИНА – Веселина
Михалкова; АЛСИД, ЛЕЛИ – Стефан Додуров; ЛИКОСТ, ЛАГРАНЖ – Валери Вълчев;
ЦИГАНКА, ЖЕНАТА НА СГАНАРЕЛ – Гергана Арнаудова; ЦИГАНКА, АЛИС – Милена Кънева;
БАЩАТА НА СЕЛИ – Пламен Димитров

21 юли, 21.00
МОЦАРТ ГАЛА
Диригент Стефан Бояджиев. Режисьор Сребрина Соколова. Солисти: Илина Михайлова,
Мария Павлова, Вяра Железова, Деян Вачков, Свилен Николов, Георги Султанов, Петър
Петров. В програмата: “Малка нощна музика“, арии, дуети и терцети из оперите
“Сватбата на Фигаро“, „Дон Жуан“, „Така правят всички“, „Отвличане от сарая“ и др.

23 юли, 21.00
БЕЛКАНТОВИТЕ ГЛАСОВЕ
Концерт на Андриана Йорданова – сопран, Валерий Георгиев – тенор и Пламен
Димитров – баритон. На пианото Жанета Бенун. В програмата най-прочутите арии,
дуети и терцети от „Риголето“, „Трубадур“, „Аида“, „Бал с маски“ на Верди, „Норма“

на Белини; „Турандот“ на Пучини; „Кармен“ на Бизе, „Вилхем Тел“ и „Севилският
бръснар“ на Росини др.

24 юли, 21.00
МОНТАЖЪТ НА МОЯ ФИЛМ
Комедия по романа „Наръчник на оптимиста“ от Матю Куик. Режисьор Десислава
Шпатова. Сценография и костюми Христина Дякова. Музика Петър Дундаков.
Хореография Никола Йорданов. В ролите: ПАТ - Станислав Кондов, ТИФАНИ -
Цветина Петрова, МАЙКАТА - Веселина Михалкова, БАЩАТА - Стоян Радев,
ВЕРОНИКА - Полина Недкова, ДЖЕЙК - Ненчо Костов, ПСИХОТЕРАПЕВТЪТ - Симеон
Лютаков

25 юли, 21.00
МАГИЯТА НА КИНОТО – ЕПИЗОД 3
Мултимедиен концерт с участието на вокална формация „Маджика“: Галина Великова -
сопран, Елеонора Христова - мецосопран, Миглена Страдалска – мецосопран и Стилияна
Стоянова - сопран; Олена Мошинска – виолончело, Галина Винокурова – цигулка, Милена
Захариева – флейта и Руслан Павлов – пиано. Вокални и инструментални аранжименти
Руслан Павлов. Мултимедия Свилен Николов. Хитове от филмовата класика, сред които
„Маската на Зоро“, „Дъщерята на Мистрал“, „Спящата красавица“, „Аладин“, Робин Худ –
кралят на крадците“, „Снежният човек“, „Пепеляшка“ и др.

 

Театър Римски терми 2019

 

БИЛЕТИ:

 

Каса ТМПЦ, пл."Независимост", 1: Работно време: понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20.00; събота 10:00-13:30 и 14:30-19:00.; неделя 11:00-16:00; тел.052 665 022, www.tmpcvarna.com

 

Каса Театър Римски терми, между ул. "Сан Стефано" и "Хан Крум" - всеки ден, тел. 052 600 059 ЗАЯВКИ: 052 665 020, 052 669 051

 

 

18 юни, 19.00, Основна сцена

В спектакъла на "Норма" от Белини, режисьорски прочит на Кузман Попов,
под диригентската палка на Маестро Кръстин Настев, отново ще имаме
удоволствието да чуем великолепната Дария Масиеро, която дебютира в
ролята на Норма във Варна, в Опера в Летния театър 2016. Тя спечели
овациите на публиката и в концерта "Звезди на белкантото" във ФКЦ. В
лиричната трагедия от Винченцо Белини на 18 юни 2019, 19.00, Основна
сцена, Дария Масиеро ще си партнира с Валерий Георгиев - ПОЛИОНЕ,
Евгений Станимиров - ОРОВЕЗО и Либузе Санторизова – АДАЛДЖИЗА.

 

 

ДАРИЯ МАСИЕРО е един на от най-значимите съвременни италиански
сопранови гласове. Тя завършва с отличие вокално пеене в
Консерваторията в Александрия и усъвършенства вокалното си
майсторство в Академията на Миланската скала при Мирела Френи.
Дария Масиеро е желан гост на престижните оперни сцени: Scala in Milano,
Regio in Torino, Carlo Felice in Genova, Filarmonico in Verona, Festival Torre
del Lago Puccini, Comunale in Bologna, Massimo in Palermo, Donizetti and
Sociale in Bergamo, Regio and Auditorium in Parma, Bellini in Catania,
Salzburger Festspiele, L'Opera in Nice, Liceu in Barcelona, Festival in Savolinna,
Art Center in Seoul, Concert Hall in Beijing, National in Tokyo, Belles Art in
Bogotà, Opera House in Melbourne, Opera House in Macau, Festival of
Wexford, Sydney Opera House, Arts Center Melbourne, Rudolfinum in Prague.
Нейни партньори са най-именитите певци на планетата като Пласидо
Доминго, Хосе Карерас, Ренато Брузон и др. Участва в престижни оперни
фестивали под диригентството на Muti, Palumbo, Pappano, Noseda, Luisotti,
Conlon, Bartoletti, Pidò, Campanella, Ceccato, Auguin, Puggelli, DeAna, Gieleta,
Murphy, Ponnelle, Kaegi, Pier’Alli, Maestrini, Stein, Placido, Alagna,
DeTommasi, Stefanutti, Kokkos, Zambello, DeLuca.
Дария Масиеро изпълнява знаковите сопранови партии в световната
оперна литература, като следващите й ангажименти са в ролите на
Маргарита в „Мефистофел“ на Бойто в Savonlinna Festival, Магда в „La

Rondine“ в Операта в Ница, Дона Елвира в „Дон Жуан“ в Иралндската
опера, Контесата в „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт в Macau International
Music Festival, Тоска в „Тоска“ от Пучини“ в Парма, Дездемона в „Отело“,
Адриана в „Адриана Лекуврьор“ и Амелия в „Бал с маски“ в Circuito Lirico
Lombardo, Лиу в „Турандот“, Леонора в „Трубадур“, Аида в „Аида“ и
„Турандот“ в Sidney Opera House и др.

 

 

ЛИБУЗЕ САНТОРИЗОВА е родена в Прага през 1984 г. От детска възраст учи
цигулка, флейта и пиано в Музикалното училище в Милевско, след което
завършва Музикалната консерватория в Чешке Будьовице (2000-2007).
Оперния си дебют прави съвсем млада в ролята на Белинда от „Дидона и
Еней“ на Пърсел (2002). Усъвършенства вокалното си майсторство в
различни майсторски класове, като след завършването на майсторския
клас при Мирела Френи (2004) продължава обучението си в Италия, Teatro
dell’Opera di Roma (2004-2008). Участва в Оперното студио на Рената Ското
към Accademia di Santa Cecilia в Рим (2013-2015). В момента работи с
вокалния педагог Барбара Бони.
Пее знаковите партии за мецосопран на оперните сцени в Рим, Москва,
Йерусалим, Тимишоара, Карнеги Хол, New York Lyric Opera и др. Изнася
концерти и рецитали в Париж, Франкфурт, Хановер, Мюнхен, Скопие,
Бусето и др. Печели редица конкурси и награди, като шоуто“Work in talent”
(Рим, 2014), конкурса „Верди“ в Модена (2013), конкурса на Римския
фестивал (2009), конкурса „Д. Чимароза“ (2007, 2009), Лондонския
музикален конкурс (2007), UFAM (Париж, 2007) и др.

21 юни 2019, 19.00, Основна сцена

 

На 21 юни 2019 в балетния спектакъл "Дон Кихот“ от Л. Минкус, хореографска редакция на Сергей Бобров, в главните роли на Китри и Базил варненската публика ще види за пръв път младитесолисти на балетната трупа при Държавна опера Варна Нерея Асторя от Испания и Марко ди Салво от Италия.

 

 

         НЕРЕЯ АСТОРЯ

 

е родена в Мадрид (1999), завършва Carmina Ocana, Pablo Savoye School и Victor Ullsate School, посещава майсторски клaсове на видни балетни педагози от English National Ballet School, Dance Intеrnational Meeting Spain – France и др. Участва в Dance International Day Gala в Сан Себастиан (2015, 2016, 2017), била е солистка на Ballet Joven Impulsa (2017), а от 2018 е член на балетната трупа на Държавна опера Варна. В репертоара й влизат ролите на Клара, Коломбина, Китайски танц в „Лешникотрошачката“, „Пепеляшка“ в „Пепеляшка“, Вилис в „Жизел“, Лебед в „Лебедово езеро“ и др. Танцува също в „Who cares“ от Баланчин и се снима във филма „Юли“, посветен на известния кубински балетист Карлос Акоста.

 

 

 

 

„За пръв път ще танцувам Китри и този дебют е изключително преживяване за мен. „Дон Кихот“ е класисчески испански сюжет и аз като испанка се чувствам особено отговорна да пресъздам образа на Китри по възможно най-автентичния начин. Всичко това прави вълнението ми още по-голямо“, споделя Нерея.

                                                            

    МАРКО ДИ САЛВО

ще бъде нейн партньор в ролята на Базил. Роден в Палермо (1999), италианецът започва да учи класически балет в родния си град, завършва Балетната академия на Виенската Щатсопер (2013-2018) и участва – освен в нейните майсторски класове, също в майсторски класове на Royal Ballet School, Staatliche Balletschule Berlin, Hamburg State Ballet School, Tanzakademie Zuerich, Balletakademie Hochschule fuer Musik und Theater Muenchen и др. От 2018 е член на балетната трупа на Държавна опера Варна. В репертоара му влизат ролите на Бено в „Лебедово езеро“, Арлекин, Китайски танц, Руски танц в „Лешникотрошачката“, танцува също в балетите „Пепеляшка“, “Ромео и Жулиета“, „Самсон и Далила“, „Историята на Пулчинела“, „The little Sweep”, Оперния бал на Виенската Щатсопер (2017, 2018), Нуреев Гала във Виена (2018).  Във Варна Марко ди Салво танцува, освен в балетни постановки, в мюзикъла „Любовта никога не умира“ от Уебър и особено се откроява със соловото си участие в Половецките танци на операта "Княз Игор" от Бородин.

 

„Аз също като Нерея съм щастлив да танцувам Базил, главната роля в „Дон Кихот“ от Минкус. В тази интересна и многостранна партия трябва да покажа различни характеристики на образа. Да играя пантомима, да проявя чувство за хумор, след което да превключа на романтично паде дьо и сериозна хореография. „Дон Кихот“ наистина е предизвикателство, но желано предизвикателство. „За Нерея и за мен „Дон Кихот“ е не просто шанс, а сбъдната мечта, за която сме благодарни на главния балтмайстор на Варненската опера Сергей Бобров и на Светлана Тоншева, с която подготвяме партиите си.

Всъщност Варненската опера е първото ни истинско работно място в професионална балетна трупа. Научихме много, откакто танцуваме във Варна и особено по време на гастрола ни със Сибирския балет в Обединеното кралство. В края на миналата и началото на тази година, в продължение на 3 месеца всеки ден имахме спектакли, всеки ден трябваше да бъдем в кондиция и на всеки спектакъл да показваме най-доброто от себе си пред публиката в различни градове. В това незабравимо преживяване събрахме много опит и определено си заслужихме аплодисментите. Нерея и аз и сега ще се постараем да отговорим на доверието, което ни гласува Сергей Бобров, като ни повери партиите на Китри и Базил в „Дон Кихот“. Пожелаваме си публиката да ни хареса“, разказва Марко ди Салво.      

 

                                

 

 Източник : http://www.chernomore.bg/kultura/2019-06-10/chetirimata-italianski-tenori-otkrivat-x-opera-v-letniya-teatar?fbclid=IwAR0CSCok57CzwjAyQBUvPekQBNGeWXhtcbkc7yi6I7KMTWbuiEtqFltduig

Те са млади, харизматични и имат поразяващи гласове. Те ще разцепят юнския здрач над Варна в четвъртък вечер с най-обичаните световни арии и тепърва ще влюбят варненската публика в себе си. Под диригентството на  Дерек Глийсън четирима даровити тенори са подготвили репертоар, който е обречен на успех. Сензационният ансамбъл „Четиримата италиански тенори“ ще пее във Варна преди световното си турне. В първия си български концерт, Алесандро Д’Акриса, Федерико Сера, Федерико Паризи и Роберто Креска ще поднесат най-известните италиански оперни арии и песни, наситени с романтика и драматизъм, искрящи с италианско остроумие и чар. С този концерт четиримата млади певци се покланят пред четиримата големи италиански тенори Енрико Карузо, Марио Ланца, Лучано Павароти и Андреа Бочели, чиито репертоар изпълняват. С концерта на 13 юни, под диригентската палка на познатия Маестро Глийсън, музикален директор и диригент на Дъблинската филхармония, започва X издание на Опера в Летния театър 2019.

 

АЛЕСАНДРО Д’АКРИСА започва да свири на мандолина и китара още на 5 годишна възраст и дължи на дядо си интереса към музиката. Завършва с отличие оперно пеене в Консерваторията в Козенца. Дебютира като Ренато в оперетата „Граф Люксембург” от Ф. Лехар, а също и Пинкертон в „Мадам Бътерфлай” от Дж. Пучини. През 2007 г. играе главната роля в “A Time of Monteverdi Soul”, написан и дирижиран от В. Менелла, както и в оперната новела „Cielo Andino” от Маурицио АнунЦиата. В репертоара му влизат Ернесто от „Дон Паскуале” – Доницети, Гастон в „Травиата” – Верди, Агенор в „Кралят пастир” – Моцарт, Абдало в „Набуко” – Верди, Неморино в „Любовен елексир” – Доницети. Избран е от фондацията на Павароти да участва в шоуто Belcanto The Pavarotti Heritage”, дирижирано от Pasquale Menchise.

 

ФЕДЕРИКО СЕРА  е наследил таланта си от рода на своята майка. Започва да пее на шега на 11 годишна възраст. Тогава печели първия си конкурс по поп музика в Италия. За няколко години Федерико участва в състезания по пеене, печелейки 7 пъти първо място. На 17-годишна възраст специализира оперно пеене и пиано в Liceo Musicale of Varese. През 2014 г. дебютира в театър „Доницети” в  Бергамо. През 2015 г. за първи път изпълнява известни оперни арии с Веронската филхармония, като тази концертна дейност продължава през следващите години в различни театри. Може би най-интересното за Федерико Сера е, че негов учител е и самият Андреа Бочели.

 

ФЕДЕРИКО ПАРИЗИ също започва да пее на шега у дома на 12-13 годишна възраст. Записва пеене на 14-годишна възраст. През 2011 г. печели наградата „Най-млад тенор на Италия”, връчена от тенора Пиетро Бало и сопраното Моника Курт ди Стефано. Година по-късно е удостоен с наградата “Città di Taormina”. След концерти в Сицилия и Калабрия, Фредерико е включен в предаването “Tu si que vales” на Канал 5 с Белен Родригес и Франческо Соле. През лятото на 2014 г., освен в класически концерти, той има участия и в поп концерти в Сицилия. От 2015 г. Фредерико се радва на признание и успехи в изпълненията на популярни италиански песни.

 

РОБЕРТО КРЕСКА  като дете искал да стане драматичен актьор. Започва да работи за мечтата си, изучавайки актьорско майсторство и на това в момента дължи позицията на гласа си и правилното дишане. Започва своето обучение в Консерваторията „Santa Cecilia” в Рим. През 2004 г. дебютира като Бепе в „Рита” на Доницети. Две години след това пее с голям успех в „Palais de la Bourse” в Париж.  През 2010 г. печели 64-я европейски обединен конкурс в Споленто и пее на Universal Expo в Шанхай като представител на Италия. Има и много международни участия – в Китай, Турция, Холандия, Русия, Южна Африка и Канада. Записва CD „Оперни арии” в OMA MUSIC под диригентството на Виктор Карзалис.

След Варна, четиримата тенори ще изнесат 53 концерта в САЩ.

 

Специално за Медийна група "Черно море" четиримата талантливи артисти изпяха малка частица от ария, с което си спечелиха като доживотни фенове присъстващите журналисти по време на медийната среща.

Ели Маринова

Снимки авторът

 

Прочетете още: 

"ЧЕТИРИМАТА ИТАЛИАНСКИ ТЕНОРИ" откриват X Опера в Летния театър

ДЕРЕК ГЛИЙСЪН ДИРИЖИРА ЧЕТИРИМАТА ИТАЛИАНСКИ ТЕНОРИ

 

 

 

 

 

 „VIVA ITALIA”

 

13 юни, четвъртък, 21.00,  Старт на X Опера в Летния театър – Варна 2019

 

 

Концертът „Viva Italia” на Алесандро Д’Акриса, Федерико Сера, Федерико Паризи и Роберто Креска с любими арии и канцонети, под диригентството на Дерек Глийсън, е поклон пред четиримата велики италиански тенори Енрико Карузо, Марио Ланца, Лучано Павароти и Андреа Бочели. Оркестър на Държавна опера Варна с концертмайстор Анна Фурнаджиева.

 

ДИРИГЕНТЪТ ДЕРЕК ГЛИЙСЪН

 

 

 

Дерек Глийсън е ирландскo-американски музикант, роден в Дъблин, Ирландия, музикален директор и диригент на Дъблинската филхармония (от 1997 г.) и диригент на Международния оперен фестивал в Анна Ливия, Дъблин. От 2012 г. Глийсън е музикален директор и диригент на Фестивалния оркестър на Рахманинов. От януари 2016 г. е главен гостуващ диригент и на Симфоничния оркестър на Харбин, Китай. Той също така композира музикални партитури за филмови и телевизионни продукции, както и симфонична музика.

 

На 12-годишна възраст Глийсън е тимпанист на Ирландския младежки оркестър. На 15 години се присъединява към Младежкия оркестър на Европейския съюз /EUYO/ като перкусионист и тимпанист, където има възможност да работи под палката на великите диригентски майстори на деня, включително Херберт фон Караян, Клаудио Абадо, Ленард Бърнстейн, сър Джордж Солти и Даниел Баренбойм. Успоредно с това той е бил и член на "EuroJazz", Младежки джаз оркестър на Европейската общност и NYJO, Националния младежки джаз оркестър на Великобритания, работи с концертния и симфоничния оркестър на RTÉ. През 1984 г. е удостоен с награда и стипендия Shell/London Symphony Orchestra Music Scholarship. Глийсън учи перкусии в Кралската музикална академия в Лондон, както и композиция и филмово оркестриране в Калифорнийския университет в Лос Анжелис. След това завършва дирижиране в Университета за музикални и сценични изкуства във Виена. От 1989 г. живее в САЩ, където завършва обучението си по композиция и филмово оркестриране в Университета UCLA в Лос Анжелис.

 

Глийсън дирижира Дъблинската и Лондонската филхармонии, концертния оркестър на RTÉ, Националния симфоничен оркестър на Ирландия, оркестър Da Camera Fiorentina в Италия, филхармония Бохуслав Мартин, Симфоничния оркестър на Карлови Вари, RTL Orchestra, NOS Nederlandse Оркестър Омроп Стихтинг и др. През 2009 г. с Дъблинската филхармония Глийсън прави най-голямата оркестрова обиколка на САЩ за годината - в над 49 града, под егидата на Columbia Artists Management. През 2010 г. Глийсън и DPO обикалят Китай, като участват в Световната Експо програма на Великия театър в Шанхай, както и в два концерта, откриващи Пекинския летен фестивал "Бродят за класиката" от Националния център за сценични изкуства (NCPA) в Операта, предавани по телевизията в Китай на над 400 милиона души.

 

 

                                         Програма

 

I част

Фр. Чилеа – il Lamento от „Арлезианката”

Дж. Пучини – Che gelida manina от „Бохеми”

Г. Доницети – Una Furtiva Lagrima от „Любовен елексир”

Р. Леонкавало – Recitar. Ridi Pagliaccio от „Палячи”

Л. Далла – Caruso

Винченцо ди Чиара – La Spagnola

Ч. А. Биксио – Mamma

Дж. Верди – Questa o quella от „Риголето”

Д. Модуньо – Volare

Де Куртис – Non ti Scordar di me

Дж. Росини – La Danza

 

II част

 

Кортез – Cielito Lindo

Дж. Верди – La Donna e Mobile от „Риголето”

Де Куртис – Torna a Surriento

Фр. Шуберт – Ave Maria

Луиджи Денца – Funiculi, Funicula

Р. Леонкавало - Mattinata

С. Кардило – Core Ngrato

Ч. А. Биксио – Parlami d’amore Mariu

A. Лара - Granada

Ди Капуа – O Sole Mio

Дж. Пучини – Nessun Dorma от „Турандот”

13 юни, 21.00, Старт на X Опера в Летния театър – Варна 2019

Концерт на „Четиримата италиански тенори“ Алесандро Д’Акриса,

Федерико Сера, Федерико Паризи и Роберто Креска.

Диригент Дерек
Глийсън

 

Сензационният ансамбъл „Четиримата италиански тенори“ ще пее във
Варна преди световното си турне. В първия си български концерт,
Алесандро Д’Акриса, Федерико Сера, Федерико Паризи и Роберто Креска
ще поднесат най-известните италиански оперни арии и песни, наситени с
романтика и драматизъм, искрящи с италианско остроумие и чар.
С този концерт четиримата млади певци се покланят пред четиримата
големи италиански тенори Енрико Карузо, Марио Ланца, Лучано Павароти
и Андреа Бочели, чиито репертоар изпълняват..
С концерта на 13 юни, под диригентската палка на познатия във Варна
Маестро Дерек Глийсън, музикален директор и диригент на Дъблинската
филхармония, започва X издание на Опера в Летния театър 2019.

 

 

 

       АЛЕСАНДРО Д’АКРИСА /Alessandro D’Acrissa/ завършва с отличие оперно
пеене в Консерваторията в Козенца. Дебютира като Ренато в оперетата
„Граф Люксембург” от Ф. Лехар, а също и Пинкертон в „Мадам Бътерфлай”
от Дж. Пучини. През 2007 г. играе главната роля в “A Time of Monteverdi
Soul”, написан и дирижиран от В. Менелла, както и в оперната новела
„Cielo Andino” от Маурицио АнунЦиата. В репертоара му влизат Ернесто от
„Дон Паскуале” – Доницети, Гастон в „Травиата” – Верди, Агенор в „Кралят
пастир” – Моцарт, Абдало в „Набуко” – Верди, Неморино в „Любовен
елексир” – Доницети. Избран е от фондацията на Павароти да участва в
шоуто Belcanto The Pavarotti Heritage”, дирижирано от Pasquale Menchise.

 

 

 

ФЕДЕРИКО СЕРА /Federico Serra/ печели първия си конкурс по поп музика
в Италия на 11-годишна възраст. За няколко години Федерико участва в
състезания по пеене, печелейки 7 пъти първо място. На 17-годишна
възраст специализира оперно пеене и пиано в Liceo Musicale of Varese, с
преподаватели: Вито Мария Брунети, Джанфранко Сечеле, Федерико
Лонги, Алфредо Заназо. През 2014 г. дебютира в театър „Доницети” в

Бергамо. През 2015 г. за първи път изпълнява известни оперни арии с
Веронската филхармония, като тази концертна дейност продължава през
следващите години в различни театри. Може би най-интересното за
Федерико Сера е, че негов учител е и самият Андреа Бочели.

 

ФЕДЕРИКО ПАРИЗИ /Federico Parisi/ започва да учи пеене на 14-годишна
възраст. През 2011 г. печели наградата „Най-млад тенор на Италия”,
връчена от тенора Пиетро Бало и сопраното Моника Курт ди Стефано.
Година по-късно е удостоен с наградата “Città di Taormina”. След концерти
в Сицилия и Калабрия, Фредерико е включен в предаването “Tu si que
vales” на Канал 5 с Белен Родригес и Франческо Соле. През лятото на 2014
г., освен в класически концерти, той има участия и в поп концерти в
Сицилия. От 2015 г. Фредерико се радва на признание и успехи в
изпълненията на популярни италиански песни.

 

 

РОБЕРТО КРЕСКА /Roberto Cresca/ започва своето обучение в
Консерваторията „Santa Cecilia” в Рим. През 2004 г. дебютира като Бепе в
„Рита” на Доницети. Две години след това пее с голям успех в „Palais de la
Bourse” в Париж. В репертоара му влизат Каварадоси в „Тоска” /Пучини/,
пее Неморино в „Любовен елексир” /Доницети/, Дон Хозе в „Кармен”
/Бизе/, Пинкертон в „Мадам Бътерфлай”, Родолфо в „Бохеми” /Пучини/,
Туриду в „Селска чест” /Маскани/, Ромбалдо в „Аделаида ди Боргоня”
/Пиетро Дженерали/, Алфредо в „Травиата” /Верди/. През 2010 г. печели
64-я европейски обединен конкурс в Споленто и пее на Universal Expo в
Шанхай като представител на Италия. Има и много международни участия
– в Китай, Турция, Холандия, Русия, Южна Африка и Канада. Записва CD
„Оперни арии” в OMA MUSIC под диригентството на Виктор Карзалис.

БИЛЕТИ:
Online в Еventim.bg чрез услугата Print@Home:
http://www.eventim.bg/bg/bileti/tmpc-varna-21/promo.html…
Каса ТМПЦ, пл. „Независимост“ 1, пон-пет 9.00-20.00, почивка 13.30-14.30;
съб 10.00-19.00, почивка 13.30-14.30; нед 11.00-16.00, без прекъсване; тел.
052 665 022; Заявки: тел. 052 665 051, 052 665 020, www.tmpcvarna.com
Каса ФКЦ - всеки ден 10.00-21.00, почивка 14.00-14.30, 16.30-17.30, тел. 052
685 214

 

 

 

06.06.2019 | Интервю | Дарик Варна | Наталия Господинова

Основният ремонт на сцена „Филиал” трябва да приключи до 2021г., когато

Варненският театър ще чества вековен юбилей. Това заяви в предаването „Зала Пленарна” по Дарик общинският съветник и директор на ТМПЦ Даниела Димова.

 

Реконструкцията е на стойност близо 7,2 млн. лв., от които общинските средства са1,4 млн. лв.,а останалата част е безвъзмездно европейско финансиране.

Общинските средства ще бъдат осигурени чрез заем, който ще бъде изплатен за 10 години.

Димова очаква през летните месеци да започне процедурата по избор на изпълнител на ремонта

 

 

Именитият режисьор Явор Гърдев, който наскоро постави „Драконът” на варненска сцена, е заявил желание да режисира пиеса за 100-годишнината на варненския театър, чиято премиера да бъде в изцяло реконструирания „Филиал”, съобщи още Димова.

10-то юбилейно издание на „Опера в Летния театър” ще стартира на 13 юни с концерт начетирима млади италиански тенори от Рим, единият от които е племенник на Андреа Бочели.

 През юли предстоят премиера на „Княз Игор”, „Тоска” с Александрина Пендачанска,  мюзикълите„Моята прекрасна лейди” и „Любовта никога не умира”.

Римските терми отново ще бъдат сцена на постановки и концерти през лятото. Програмата стартира на 2 юли с премиера на постановката „Двубой” на варненския театър „Стоян Бъчваров”. Другите спектакли, които ще могат да се гледаттам, са „Брак по принуда” и „Монтажът на моя филм”. Предстоят и гастроли на театралните трупи от Велико Търново и Сливен. 

Целият разговор с Даниела Димова е в прикаченото аудио.

 

 

ПЛАМЕН ДИМИТРОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своя герой Галицки в „Княз Игор“ от Бородин

 

 

 

Твоят герой Галицки е доста характерен персонаж?

Много интересен персонаж наистина. Той също като Игор е княз, но от съвсем друго естество. Мирогледът му е съвсем друг, той е привърженик на низките страсти. Когато всички отиват на война, той почти единствен остава в двореца, налага навсякъде волята си и се опитва да узурпира властта, за да измести Игор. В голямата си ария Галицки обещава: „Ако заема мястото на Игор, война няма да има, ще има само ядене, пиене и жени.“ В общи линии, това представлява Галицки.

И както често се случва, Галицки и Ярославна, брат и сестра, са коренно различни...

Отношенията със сестра му,  жената на Княз Игор, са доста сложни. Като персонаж, тя е негов антипод. Докато Ярославна е хрисима, вярна, добра, Галицки се държи непристойно, отвлича девойки, възползва се от тях и т.н. Ярославна се опитва да го вкара в правия път и да го вразуми, но без успех. Галицки дори я заплашва, че ако съпругът й Княз Игор не се върне от война, нещата в кралството коренно ще се променят. С други думи, Галицки не си взема поука, няма промяна, няма развитие в образа му.

Еднопланов отрицателен образ, необходим, за да се открои противоположният образ на Княз Игор.

Определено. Операта започва с една „мъжка“ сцена, в която Галицки изпълнява много типична за него ария. От описанията му какво би направил, ако той царува, публиката веднага може да си направи извода, че всъщност той има много поддръжници.

Ефективна „предизборна“ кампания за определена „таргет“ група, ако трябва да използваме съвременна терминология

Е, нещата днес не са чак толкова откровени, по-завоалирани са Но що се отнася до операта на Бородин, да  - мнозина са готови да последват Галицки и да го провъзгласят за господар, само и само да получат  обещания от него разгулен  живот. Интересна роля, в която има какво да се покаже както в драматургично, така и във вокално отношение.

 

 

"КНЯЗ ИГОР"

 

 30 май, 19.00, Основна сцена - ПРЕДПРЕМИЕРА

 

Опера от Александър Бородин - ПРЕДПРЕМИЕРА

Диригент КРЪСТИН НАСТЕВ

Режисьор и сценограф КУЗМАН ПОПОВ

Костюмограф ЛОРА МАРИНОВА

Хореограф СВЕТЛАНА ТОНШЕВА

Диригент на хора ЦВЕТАН КРУМОВ

Асистент-режисьор СРЕБРИНА СОКОЛОВА.

Фотограф РОСЕН ДОНЕВ

Действащи лица и изпълнители:

КНЯЗ ИГОР - Свилен Николов

ЯРОСЛАВНА - Димитринка Райчева

ВЛАДИМИР - Валерий Георгиев

КНЯЗ ГАЛИЦКИ - Пламен Димитров

КОНЧАК - Гео Чобанов

КОНЧАКОВНА - Даниела Дякова

ОВЛУР - Пламен Долапчиев

ЕРОШКА - Владислав Владимиров

СКУЛА - Людмил Петров

НЯНЯ - Бойка Василева

ПОЛОВЕЦКА ДЕВОЙКА - Илина Михайлова

Оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна

Концертмайстор Анна Фурнаджиева 

Прочетете още:

ЗА ПРЪВ ПЪТ ГЕРОИНЯТА МИ НЕ ЗАВЪРШВА ТРАГИЧНО
„КНЯЗ ИГОР“ - ПОЛИТИКА, ЛЮБОВ, КОВАРСТВО, АГРЕСИЯ И ПАТРИОТИЗЪМ
 ДИРИГЕНТЪТ КРЪСТИН НАСТЕВ И „КНЯЗ ИГОР“
МАЕСТРО БОРИСЛАВ ИВАНОВ И „КНЯЗ ИГОР“, ПРЕДИЗВИКАЛ ОБРАТ В ЖИВОТА МУ
„КНЯЗ ИГОР“ – ЕПИЧНО ПЛАТНО ЗА РУСКОТО СРЕДНОВЕКОВИЕ

 

ДИМИТРИНКА РАЙЧЕВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своята героиня
Ярославна в „Княз Игор“ от Александър Бородин

30 май 2019, 19.00, Основна сцена - ПРЕДПРЕМИЕРА

 

Как се сприятели с Ярославна, поредната важна роля в твоя репертоар?

Аз съм на принципа, че всички роли, дори и най-малките, са важни.
Щастлива съм, че правя поредната си роля, за което благодаря на
ръководството на Държавна опера Варна. 
Давам си сметка, че за първи път героинята ми не завършва трагично.
Обикновено драматичната участ на моите героини, като Тоска, Джоконда,
Турандот, Кармен, е свързана с проливане на кръв и смърт. Сега за пръв
път пея в опера, в чийто край моята героиня не само не умира, а е дори по-
щастлива, отколкото в началото.
Ярославна е княгиня, едно истинско съкровище, много чиста и обичаща
жена. Основен детайл в нейния характер е голямата й любов към Княз
Игор. През цялата опера това е нейната драма, тя го изпраща в битка с
враговете и изплаква по него очите си. „Плачът на Ярославна“ е една от
най-известните й арии, наситена с лирични нюанси. Като вокален образ
Ярославна изисква висш пилотаж, който съчетава едновременно много
техника и нежност. От друга страна, Ярославна рязко контрастира с образа
на нейния брат Галицки, който я влудява с разпасаното си поведение. Тук
вече намирам малко себе си, защото по принцип съм по-емоционална и
на репетициите още от първия път се получи интересен дует с Галицки.

Усещам, че този драматургичен контекст, в който жената е
олицетворение на любов и вярност към съпруга – герой, ти допада...

Допада ми, да. Допада ми и това, че Ярославна е княгиня. Ярославна и
Кралица Елизабет в „Дон Карлос“, която също съм пяла, са различни, но
позицията им в обществото е важен детайл от техния образ. Имам
предвид, че при изграждане на ролята трябва да се държи сметка за
жестовете, положението на тялото и за всеки аспект от визията на
персонажа.

Как се получава прехода от Верди и Пучини към Бородин?

Много голям контраст. Така се случи, че миналия месец пях в „Набуко“,
„Турандот“, „Аида“ и „Джоконда“ и сега изведнъж тази прекрасна и нежна
героиня. Радвам се, че Ярославна е първата ми роля в руската класика.
Руската музика е абсолютно различна от италианската, изисква различно
певческо гърло и въобще е съвсем различна от това, което съм пяла до
този момент. Надявам се да се справя с това предизвикателство.

 

 

Пеенето на руски език трудно ли е за българските певци?

Обичам нещата да се изработват в най-големи детайли, отнася се и до
езика, на който трябва да пеем. Руският език предполага друг начин на
звукоизвличане в музиката и по отношение на артикулацията нашият
колега Руслан Павлов ни оказа безценна помощ, за което всички сме му
благодарни.
Искам да благодаря също на Пламен Димитров и Валерий Георгиев, с
които освен в „Джоконда“, пеем и в „Княз Игор“. Чудесно се чувствам в
компанията на Свилен Николов, Иво Йорданов и всички останали колеги, с
които сме се потопили изцяло в атмосферата на такова красиво
произведение от руската класика, като „Княз Игор“.

30 май 2019, 19.00, Основна сцена
"КНЯЗ ИГОР"
Опера от Александър Бородин - ПРЕДПРЕМИЕРА
Режисьор КУЗМАН ПОПОВ
Диригент КРЪСТИН НАСТЕВ
Фотография РОСЕН ДОНЕВ
Действащи лица и изпълнители:
КНЯЗ ИГОР - Свилен Николов
ЯРОСЛАВНА - Димитринка Райчева
ВЛАДИМИР - Валерий Георгиев
КНЯЗ ГАЛИЦКИ - Пламен Димитров
КОНЧАК - Гео Чобанов
КОНЧАКОВНА - Даниела Дякова

ОВЛУР - Пламен Долапчиев
ЕРОШКА - Владислав Владимиров
СКУЛА - Людмил Петров
НЯНЯ - Бойка Василева
ПОЛОВЕЦКА ДЕВОЙКА - Илина Михайлова
Оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна
Концертмайстор Анна Фурнаджиева 
Помощник-режисьори Мариана Григорова, Елиана Кръстева
Репетитор на балета Гергана Георгиева- Караиванова
Корепетитори Жанета Бенун, Веселина Маринова, Димитър Фурнаджиев,
Соси Чифчиян, Руслан Павлов
Суфльор Димитър Фурнаджиев

Прочетете още:

„КНЯЗ ИГОР“ - ПОЛИТИКА, ЛЮБОВ, КОВАРСТВО, АГРЕСИЯ И ПАТРИОТИЗЪМ
 ДИРИГЕНТЪТ КРЪСТИН НАСТЕВ И „КНЯЗ ИГОР“
МАЕСТРО БОРИСЛАВ ИВАНОВ И „КНЯЗ ИГОР“, ПРЕДИЗВИКАЛ ОБРАТ В ЖИВОТА МУ
„КНЯЗ ИГОР“ – ЕПИЧНО ПЛАТНО ЗА РУСКОТО СРЕДНОВЕКОВИЕ

КУЗМАН ПОПОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своя режисьорски и
сценографски прочит на „Княз Игор“ от Бородин

30, 31 май, 19.00, Основна сцена – ПРЕДПРЕМИЕРА
2 юли, 21.00, )пера в Летния театър, ММФ „Варненско лято“ 2019 

ПРЕМИЕРА

 

 

 

 Поставяш не за пръв път „Княз Игор“ от Бородин, с какво продължава да те вълнува това заглавие?

„Княз Игор“ е прекрасно заглавие, деликатес за всеки театър, който може
да си позволи средствата, певците и костюмите, необходими за такава
мащабна постановка. Операта е привлекателна и с това, че звучи съвсем
съвременно. В нея има редица неща, които са адекватни на нашето време,
има много политика, има любов, коварство, агресия и патриотизъм.
Високият патриотизъм в името на отечеството е основното чувство,
основното послание, което Бородин е искал да отправи към своите
съотечественици.

Действието се основава върху исторически факти, изложени в
древноруския героичен епос „Слово за полка на Игор“.
Представяме си далечния XII век, когато Русия е разпокъсана държава,
изложена на постоянни набези от татарите. Княз Игор не може да търпи
повече това положение и събира голяма войска за поход срещу врага. Но в
уречения ден се случва слънчево затъмнение и тази лоша поличба всява
смут сред народа. Всички увещават Игор да се откаже от похода, но той е
категоричен. За да спаси родината си, той е готов да тръгне срещу всякакви
природни знамения, ако се налага, дори срещу Бог.
Нещата се развиват зле и Игор попада в плен при Кончак. Хитрият източен
владетел прави всичко възможно, за да измами Игор, дори не го държи
като пленник, а го оставя свободно да се разхожда из стана, макар че
съгледвачите не изпускат от око всяко негово движение. Целта на Кончак е
да сключи примирие в своя изгода, но Игор не се поддава на нито една от
съблазните на Кончак, включително на интригата с дъщерята на Кончак,
влюбена в сина на Игор Владимир. В крайна сметка Игор успява да избяга

и да се върне в своето княжество, при своите хора и при любимата си

съпруга с надеждата, че отново ще събере войска и отново ще тръгне на
поход срещу татарите.

С таланта на режисьор и художник, ти притежаваш и привилегията да
вложиш двойно повече авторство в своите постановки.

Как визията на „Княз Игор“ кореспондира с режисьорския ти прочит?

Най-напред имах идея да представя визията на едно стройно подредено
княжество, което в резултат на набезите да остане оглозгано като скелет, а
в края на спектакъла да върнем обратно на сцената спасените икони и
иконостасти, за да се възроди Русия като феникс от пепелта.
По-късно се спрях на друга, по-различна визия, защото намерих
великолепен иконопис от XII век, точно от мястото, в което се развива
действието. Цялата сцена ще бъде една такава среда като манускрипти,
като свитъци от онова време, от които героите сякаш излизат и оживяват.

Хубава идея. Какво още трябва да знаем за „Княз Игор“?

За „Княз Игор“ трябва голяма сцена, голям хор, голям балет. За толкова
много действащи лица, особено при половецките танци, нашата зимна
сцена не е съвсем достатъчна, но успяхме да намерим решение.
И което е най-важно – разполагаме с чудесни певци за главните роли, като
Свилен Николов и Иво Йорданов – Княз Игор, Димитринка Райчева и
Линка Стоянова – Ярославна и всички останали. Репетираме, солисти, хор,
балет, всички дават най-доброто от себе си в очакване на предпремиерата
в края на май и премиерата в началото на юли в Опера в Летния театър и
ММФ „Варненско лято“ 2019.

      

Прочетете още:

ДИРИГЕНТЪТ КРЪСТИН НАСТЕВ И „КНЯЗ ИГОР“
МАЕСТРО БОРИСЛАВ ИВАНОВ И „КНЯЗ ИГОР“, ПРЕДИЗВИКАЛ ОБРАТ В ЖИВОТА МУ

„КНЯЗ ИГОР“ – ЕПИЧНО ПЛАТНО ЗА РУСКОТО СРЕДНОВЕКОВИЕ

29 май, 17.30, Основна сцена

Каним представителите на електронните и печатни медии във Варна, както
и кореспондентите на националните издания във Варна на 29 май, 17.30,
Основна сцена, на медийна среща с екипа на новата постановка на
Държавна опера Варна "Княз Игор" от Александър Бородин.
Непосредствено преди генералната репетиция журналистите ще имат
възможност да направят своите интервюта и репортажи, както и да
заснемат началото на постановката.

На 22 май 2019 г., в навечерието на Празника на българската култура и
славянската писменост, кметът на Община Варна Иван Портних и
председателят на Общинския съвет Тодор Балабанов връчиха на
тържествена церемония в Пленарната зала Награда ВАРНА на 40 личности
и колективи с постижения в областта на културата, науката и
образованието.
С Голямата награда ВАРНА бяха отличени фотографът Гаро Кешишиян и
Хора на варненските момчета и младежи при Хорова школа „Проф. Марин
Чонев“ – Община Варна с диригент Дарина Кроснева.
В категория Театър колективна награда ВАРНА получи екипът на
Драматичен театър „Стоян Бъчваров” при ТМПЦ Варна за постановката
„Драконът“ от Евгений Шварц в изключителния режисьорски прочит на
Явор Гърдев. Сценография и костюми Свила Величкова, музика Калин
Николов, с Михаил Мутафов, Михаил Билалов, Стоян Радев, Ованес
Торосян, Ненчо Костов и др. За отличието на сцената излязоха най-
младите участници в „Драконът“ – 7-годишният Здравко Кънчев и 16-
годишната Александра Златева.
Веселина Михалкова взе Награда ВАРНА за блестящите си превълъщения в
ролите на Аркадина от „Магьосническо езеро“ по „Чайка“ от А. П. Чехов и
на г-жа Готлиб в „Телефонът на мъртвеца“ от Сара Рул.
Актьорът Пламен Георгиев също получи Награда ВАРНА за великолепно
изградените образи на Р. Ф. (Ар Еф) Симпсън в мюзикъла на Държавна
опера Варна „Да пееш под дъжда“ и на Бил Лезли в постановката на
Варненския драматичен театър „Бащи, лъжи и още нещо“ от Рей Куни.

В категория Опера колективна награда ВАРНА бе присъдена на Държавна
опера при ТМПЦ Варна, постановъчен екип, симфоничен оркестър,
солисти, хор и балет на мюзикъла „Да пееш под дъжда“ по сценарий на
Бети Комдън и Адолф Грийн. Режисьор Борис Панкин, диригент Страцимир
Павлов, хореография Боряна Сечанова и Мариана Крънчева, сценография
Иван Токаджиев, костюми Анна-Мария Токаджиева. С Орлин Горанов,

Сребрина Соколова, Мариан Бачев, Лилия Илиева, Борислав Веженов,
Нейчо Петров Реджи и др.
 
Александър Мутафчийски взе Награда ВАРНА за режисурата на оперетата
“Царицата на чардаша“ от Имре Калман по легендарната постановка на
Видин Даскалов и за превъплъщението му в ролята на Бони.
За принос в развитието на балетното изкуство и педагогическата му
дейност с Награда ВАРНА бе отличен Любомир Кацаров, един от първите
солист-балетисти на Варненската опера, танцувал заедно с Екатерина
Илиева в първото издание на първия в света Балетен конкурс във
Варна.

За постиженията си като журналист и автор на изследвания, критически
текстове и книги за медии, литература, визуални изкуства и архитектура
Награда ВАРНА получи също Виолета Тончева, пиар на ТМПЦ Варна.

 

 

  

      

 

    

 

 

 

      

Последният основен ремонт на Сцена Филиал е бил преди повече от половин век

 

   

 

 

 

 

Кметът на Община Варна Иван Портних връчи в следобеда на 21 май 2019 г. документите за дългоочаквания основен ремонт на Сцена Филиал на Веселина Михалкова, артистичен директор на ДТ „Стоян Бъчваров“. На събитието пред сградата на Сцена Филиал присъстваха Мария Габриел – еврокомисар от ГЕРБ, кандидатите за евродепутати от ГЕРБ Лиляна Павлова и Емил Радев, Антония Йовчева – директор на дирекция Култура“, представители на Община Варна, както и на Театрално-музикален продуцентски център Варна, сред тях - техническият Стоян Стоянов, финансовият директор Димитричка Ефтимова, хора от техническите служби и администрацията, артисти.

 

                                                     

Г-н Иван Портних изтъкна, че реконструкцията и модернизацията на Сцена Филиал, както преди няколко години и на Основна сцена, не биха били възможни без подкрепата на Европейския съюз. Сегашното Споразумение за реконструкция и модернизация на Сцена Филиал се сключва между Министерство на културата, Община Варна като бенефициент и Театрално-музикален продуцентски център Варна като партньор, в рамките на инвестиционен приоритет „Социална инфраструктура“ на Община Варна и Оперативна програма „Региони в растеж“. Предвижда се цялостен вътрешен ремонт на зрителната зала с нови зрителски кресла, балкон и ложи; реконструкция и модернизация на сценичното пространство с въвеждане на нова механизация – въртящ кръг и повдигащи съоръжения; изграждане на нова камерна сцена; ремонт, разширяване и модернизация на репетиционната зала, пълна подмяна на вик мрежата и др. Финансирането на стойност 7 млн. лв. се обезпечава със средства от еврофондовете и заем от Община Варна.   

 

                                                                                                                               

 

Историческата справка сочи, че основен ремонт на сградата не е извършван повече от половин век. При предишния основен ремонт (1965), арх. Камен Горанов прави сериозно преустройство на тогавашната зала „Съединение“ (1890), сега Сцена Филиал, като добавя новия обем със сценичната кутия. Известни подобрения внасят следващите ремонти (1996 и 2006), но те са частични, докато с предстоящата реконструкция и модернизация, се очаква Сцена Филиал да придобие съвсем нов облик.

Веселина Михалкова благодари на кмета на Община Варна и на всички, които са съдействали за процедурата по ремонта на Сцена Филиал, като изтъкна, че основна заслуга за извършеното дотук има директорът на ТМПЦ Варна Даниела Димова. На изразената от нея надежда, че Варненският драматичен театър ще посрещне своята 100-годишнина през 2021 г. с изцяло обновена Сцена Филиал, кметът Иван Портних отговори, че ремонтните работи ще приключат навреме, за да се отбележи по достоен начин вековния юбилей на Варненския театър.

 

 

 

 

 kniyaz-igor-poster

 

30, 31 май 2019, 19.00, Основна сцена - ПРЕДПРЕМИЕРА

 

2 юли 2019, 21.00, Опера в Летния театър, ММФ "Варненско лято" - ПРЕМИЕРА

 

Интервю на ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА

 

dirigent-krustin-nastev 

Как се чувстваш на първата си среща с „Княз Игор“?

Както каза и Маестро Иванов, за всеки диригент „Княз Игор“ е предизвикателство. Познавах отчасти заглавието, но не се бях занимавал с цялостен анализ. Сега виждам, че това е наистина шедьовър. Отскоро съм във Варненската опера и за мен е истинска привилегия да бъда асистент на такъв опитен диригент като Маестро Иванов. Следя отблизо как се прави, как се подрежда целият репетиционен процес по класически образец със задължителните 6 седмици преди да излезе премиерата.

Това тук си е истински лукс, защото в много театри напоследък най-голямата липса не е на финанси, а на време. Нещата се правят все по-бързо и от това обикновено страда качеството. В този смисъл при нас всичко върви по утвърдената класическа схема, която дава възможност пиесата да улегне, всеки да научи добре партията си и да се почувства по-близо до образа, който изпълнява. Същото се отнася и за нас, диригентите.

 

 

 

 

Как ще заинтригува съвременния зрител операта „Княз Игор“ с нейния сюжет от Средновековието?

Ако вникнем в психологическите връзки между героите, ще установим, че няма голяма разлика между епохата, когато е писана творбата и днес. В съвременния свят ще открием същите взаимоотношения, както между персонажите – сложните връзки между сестра и брат (Ярославна –Галицки), изпитанията на любовта (Ярославна – Княз Игор), съперничеството между противници (Княз Игор – Кончак). Победителят Кончак приема победения Княз Игор не като пленник, а като свой гост и си заслужава да поразсъждаваме над това сякаш днес позабравено уважение, което дължим на достойния противник.

 

Какво е разстоянието от Верди, който дирижира наскоро, до Бородин?

Ще цитирам тук диригента Емил Чакъров, който казва, че на музиканта не е необходимо да му се обяснява как се издигат облаците или как шуми рекичката. Той иска да знае кога, къде, защо и как да изсвири този или онзи пасаж. В този смисъл нашите оркестранти са мултифункционални, за тях е от значение добре да изпълнят това, което в момента им е подадено. Дали ще бъде опера, симфония или мюзикъл, не е съществено. Същественото е, че всяка работа, всяка репетиция усъвършенства майсторството, надгражда и изгражда музиканта като творец.

Това е и професионалният подход във всеки театър, който работи по немски стил на 3 писти - опера, мюзикъл и драматичен театър. Варненският театър е точeн образец на немския Dreispartentheater и на мен ми е приятно да съм част от неговия творчески екип.

 

 

"КНЯЗ ИГОР"

от Александър Бородин

Диригенти Борислав Иванов (30 май), Кръстин Настев (31 май)

Постановка и сценография Кузман

Костюмография Лора Маринова

Хореография Светлана Тоншева

Диригент на хора Цветан Крумов

Асистент-режисьор Сребрина Соколова.

В ролите:

КНЯЗ ИГОР - Свилен Николов, Иво Йорданов;

ЯРОСЛАВНА - Димитринка Райчева, Линка Стоянова;

ВЛАДИМИР – Валерий Георгиев, Арсений Арсов, Георги Султанов;

КНЯЗ ГАЛИЦКИ - Пламен Димитров, Гео Чобанов;

КОНЧАК - Евгений Станимиров, Гео Чобанов, Петър Петров;

КОНЧАКОВНА - Даниела Дякова, Михаела Берова;

ОВЛУР - Пламен Долапчиев, Христо Ганевски;

ЕРОШКА - Владислав Владимиров, Димитър Илиев;

СКУЛА - Людмил Петров, Петър Петров;

НЯНЯ - Бойка Василева, Силвия Ангелова;

ПОЛОВЕЦКА ДЕВОЙКА - Илина Михайлова, Лиляна Кондова.

 

Концертмайстори Анна Фурнаджиева, Красимир Щерев

Помощник-режисьори Мариана Григорова, Елиана Кръстева

Репетитор на балета Гергана Георгиева- Караиванова

Корепетитори Жанета Бенун, Веселина Маринова, Димитър Фурнаджиев, Соси Чифчиян, Руслан Павлов

Суфльор Димитър Фурнаджиев

 

Предпремиера - 30, 31 май 2019, 19.00, Основна сцена
Премиера - 2 юли 2019, 21.00, Опера в Летния театър, ММФ "Варненско лято"

 

 

БИЛЕТИ:

Online в Еventim.bg чрез услугата Print@Home:

http://www.eventim.bg/bg/bileti/tmpc-varna-21/promo.html…

Каса ТМПЦ, пл. „Независимост“ 1, пон-пет 9.00-20.00, почивка 13.30-14.30; съб 10.00-19.00, почивка 13.30-14.30; нед 11.00-16.00, без прекъсване; тел. 052 665 022; Заявки: тел. 052 665 051, 052 665 020, www.tmpcvarna.com

 

Каса ФКЦ - всеки ден 10.00-21.00, почивка 14.00-14.30, 16.30-17.30, тел. 052 685 214

Прочетете още:


МАЕСТРО БОРИСЛАВ ИВАНОВ И „КНЯЗ ИГОР“, ПРЕДИЗВИКАЛ ОБРАТ В ЖИВОТА МУ

„КНЯЗ ИГОР“ – ЕПИЧНО ПЛАТНО ЗА РУСКОТО СРЕДНОВЕКОВИЕ

 

 

 

kniyaz-igor-poster

 

30, 31 май 2019, 19.00, Основна сцена - ПРЕДПРЕМИЕРА

2 юли 2019, 21.00, Опера в Летния театър, ММФ "Варненско лято" - ПРЕМИЕРА

 

Интервю на ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА

 

Какво място заема „Княз Игор“ в твоята дългогодишна и толкова успешна кариера на диригент и мениджър, познат на четири континента? 

 

 borislav-ivanov   

Беше голям поход, който изискваше внимателна подготовка, добра логистика и сериозна организация. Всичко трябваше така да се премери по дни и часове, че камионите с декорите да пристигнат в Барселона една вечер преди отпътуването ни със самолет за Палма де Майорка. Декорите бяха натоварени на 3 камиона, а за нас бяха резервирани 2 самолета ТУ 154. Екипът на гастрола се състоеше от 300 души, като се има предвид, че Варненската опера тогава наброяваше 305 души.„Княз Игор“ наистина заема много важно място в моята творческа биография. Свързвам го с първото турне в Палма де Майорка през 1977 г. и с феноменалния успех, който пожъна Варненската опера. След това първо представяне на България в Палма де Майорка, страната ни стана постоянен участник във фестивала в продължение на много години. В мащабното първо турне в Палма де Майорка Варненската опера участва с „Княз Игор“, „Аида“, „Отело“, „Селска чест“, „Палячи“ и „Луд гидия“. Представихме тези 6 заглавия в 6 последователни дни

 За гастрола бях ангажирал най-добрите български оперни певци по онова време, сред тях Гена Димитрова и Александрина Милчева. За Гена това беше първият гастрол в чужбина, след като спечели първия си конкурс на името на Борис Христов. Тя пя Аида в „Аида“ и Ярославна в „Княз Игор“, като в „Княз Игор“ й партнираха Сабин Марков в ролята на Княз Игор, Стоян Попов беше Галицки, Стефан Циганчев – Кончак

 

Какъв великолепен състав...

Превъзходни солисти, но не само те - целият колектив се представи блестящо и зрителите го възнаградиха подобаващо с аплодисменти и овации.

Една година по-късно, през 1978 г., заведох Варненската опера в Мадрид и Валенсия, където в продължение на цял месец представихме руски опери и една от тях беше „Княз Игор“. Залите отново бяха пълни, публиката ни заливаше с аплодисменти, медиите отразиха нашите спектакли с хвалебствени рецензии, въобще всички говореха за българското оперно чудо. Ние, разбира се, бяхме окрилени и удовлетворени, че допринасяме за славата на българската култура.

Но вместо похвала, като се върнах, ме уволниха... Това беше наказанието ми, задето в последния момент преди отпътуването, отказах да взема с нас партийния секретар. Оказа се, че докато аз работех там за България, те тук подготвяли отстраняването ми (смее се). Но, както казва народът, всяко зло за добро - поканиха ме за главен диригент на Операта в Анкара.

 

„Княз Игор“, излиза, е преобърнал личната ти съдба.

 

Може да се каже. Да добавя още, че с „Княз Игор“, постановка на Кузман Попов в Пловдивската опера, имах турнета в Западен Берлин през 1988 и 1992 г.

 

Всеки гастрол, дори малък, дори само в съседния град, изисква много време и труд, затова още по-голям респект заслужават твоите оперни гастроли с големи оперни екипи по цял свят. Българските оперни гастроли в чужбина – запазена марка на Маестро Борислав Иванов, диригент и мениджър от световен ранг.

 

В дългогодишната си кариера на диригент и мениджър съм организирал над 130 турнета в чужбина с големи състави, като Софийската, Варненската, Пловдивската и Русенската опера, Софийската филхармония, Хоровата капела „Светослав Обретенов“ и др. Да представям българското оперно изкуство по света – това е мисия, на която съм посветил голяма част от живота си. Отнасям се с голяма отговорност както към творческата подготовка, така и към провеждането на турнетата до най-малките подробности. В това отношение през годините съм изградил много познанства и приятелства в различни страни. За турнетата винаги работя с едни и същи хора, те са коректни към мен и аз съм коректен към тях, коректността е най-добрата база за професионални партньорски взаимоотношения, тя гарантира в голяма степен успеха на гастрола.

 

И сега за пореден път се срещаш с „Княз Игор“, отново във Варна.

 

Приятно ми е, че сега поставям „Княз Игор“ на варненската оперна сцена, с екип, който високо ценя - режисьора Кузман Попов и дългогодишния костюмограф на Варненската опера Лора Маринова. С удоволствие работя и с младия колега, диригента Кръстин Настев. „Княз Игор“ винаги е предизвикателство, но съдейки по репетициите, вярвам, че с общи усилия ще създадем много добър спектакъл.

 

 

 

"КНЯЗ ИГОР"

от Александър Бородин

Диригенти Борислав Иванов (30 май), Кръстин Настев (31 май)

Постановка и сценография Кузман

Костюмография Лора Маринова

Хореография Светлана Тоншева

Диригент на хора Цветан Крумов

Асистент-режисьор Сребрина Соколова.

В ролите:

КНЯЗ ИГОР - Свилен Николов, Иво Йорданов;

ЯРОСЛАВНА - Димитринка Райчева, Линка Стоянова;

ВЛАДИМИР – Валерий Георгиев, Арсений Арсов, Георги Султанов;

КНЯЗ ГАЛИЦКИ - Пламен Димитров, Гео Чобанов;

КОНЧАК - Евгений Станимиров, Гео Чобанов, Петър Петров;

КОНЧАКОВНА - Даниела Дякова, Михаела Берова;

ОВЛУР - Пламен Долапчиев, Христо Ганевски;

ЕРОШКА - Владислав Владимиров, Димитър Илиев;

СКУЛА - Людмил Петров, Петър Петров;

НЯНЯ - Бойка Василева, Силвия Ангелова;

ПОЛОВЕЦКА ДЕВОЙКА - Илина Михайлова, Лиляна Кондова.

 

Концертмайстори Анна Фурнаджиева, Красимир Щерев

Помощник-режисьори Мариана Григорова, Елиана Кръстева

Репетитор на балета Гергана Георгиева- Караиванова

Корепетитори Жанета Бенун, Веселина Маринова, Димитър Фурнаджиев, Соси Чифчиян, Руслан Павлов

Суфльор Димитър Фурнаджиев

 

Предпремиера - 30, 31 май 2019, 19.00, Основна сцена
Премиера - 2 юли 2019, 21.00, Опера в Летния театър, ММФ "Варненско лято"

 

БИЛЕТИ:

Online в Еventim.bg чрез услугата Print@Home:
http://www.eventim.bg/bg/bileti/tmpc-varna-21/promo.html

Каса ТМПЦ, пл. „Независимост“ 1, пон-пет 9.00-20.00, почивка 13.30-14.30; съб 10.00-19.00, почивка 13.30-14.30; нед 11.00-16.00, без прекъсване; тел. 052 665 022; Заявки: тел. 052 665 051, 052 665 020, www.tmpcvarna.com

Каса ФКЦ - всеки ден 10.00-21.00, почивка 14.00-14.30, 16.30-17.30, тел. 052 685 214

 

 Прочетете още:

 

„КНЯЗ ИГОР“ – ЕПИЧНО ПЛАТНО ЗА РУСКОТО СРЕДНОВЕКОВИЕ

ДИРИГЕНТЪТ КРЪСТИН НАСТЕВ И „КНЯЗ ИГОР

 

30, 31 май 2019, 19.00, Основна сцена – предпремиера
2 юли 2019, 21.00, Опера в Летния театър, ММФ „Варненско лято“ – премиера

 

Александър Бородин (1833-1887)„Княз Игор“ се счита в оперната история за изключително произведение в много отношения. Първо - това е гениална музика, второ - тя е дело на творец, чието основно занимание не е музиката. Александър Бородин (1833-1887) е руски медик и химик, доктор по медицина, професор по химия, академик с научни открития, но също така и композитор, еднакво силен в симфонията, операта, камерната музика и соловата песен, както и музикант - пианист, виолончелист, флейтист. Трето - Бородин работи 18 години над „Княз Игор“, но не успява да довърши операта и след неговата кончина над увертюрата и оркестрацията работят неговите приятели Н. Р. Корсаков и А. К. Глазунов. Четвърто – Бородин, Корсаков и Глазунов, които често са работили заедно, до такава степен са отстоявали един и същ художествен стил в „Княз Игор“, че днес е невъзможно да се определи кое от чия ръка е написано. Но Корсаков, по повод участието си в „Княз Игор“, изрично подчертава, че авторството на „Княз Игор“ принадлежи само и единствено на Бородин. Премиерата на операта преминава с голям успех на сцената на Мариинския театър на 4.11.1890 г.

 

С произведенията си на историческа тематика, сред които и „Княз Игор“, Бородин разкрива драматичната история на руския народ. „Княз Игор“ е мащабна опера, базирана върху руския средновековен епос „Слово за полка на Игор“ от XII век. В пролога Княз Игор, княз на град Путивъл, се готви за поход срещу половците номади, които опустошават Русия. Неочаквано пада мрак – това е слънчево затъмнение, в което народът вижда лоша поличба. Княгиня Ярославна моли мъжа си да отложи похода, но Игор е непреклонен и твърдо решен да разгроми завоевателя и да спаси отечеството си. В тази история за героизъм и предателство князът е пленен от врага, но истинската заплаха, която тегне над него, е зет му Галицки – той се възползва от отсъствието на Игор и прави заговор, за да заеме мястото му. Княз Игор успява да избяга, но ще намери ли града си в същото състояние, в което го е оставил след машинациите на Галицки?

 

Без да използва директни цитати от народни песни, Бородин създава забележително епично платно, в което известните „Половецки танци“ и някои от ариите, като арията на Княз Игор "Ни сън, ни покой за измъчената ми душа", придобиват световна слава. През годините „Половецки танци“ се прославят и като самостоятелно произведение. Те се използват в много постановки на Руския балет на Сергей Дягилев, който завладява Париж през първите десетилетия на ХХ век; звучат в известния бродуейски мюзикъл Kismet, изпълняват се по време на церемонията за откриването на Олимпийските игри в Сочи през 2014 г.

 

„Княз Игор“ се отличава с изкусния начин, по който Бородин съчетава две съвсем различни музикални концепции – едната изразява характера на руснаците чрез мелодии, вдъхновени от фолклорни песни в родината му, докато другата, по-екзотична, характеризира половицките номади чрез гами, асоциирани от европейците с азиатската музика.

 

"Княз Игор" - Варна, 1965 г.В историята на Варненската опера постановката на „Княз Игор“ през 2019 г. е четвърта поред след премиерите през 1952, 1965, 1977 г. След диригентите Йоско Йосифов и Влади Анастасов, сега „Княз Игор“ поставят Маестро Борислав Иванов и младият диригент на Варненската опера Кръстин Настев. Режисьор на последните две постановки е Кузман Попов, който сега е и сценограф. За костюмите на „Княз Игор“ е привлечена Лора Маринова, дългогодишен художник на Варненската опера. Хореография Светлана Тоншева. Диригент на хора Цветан Крумов. Асистент-режисьор Сребрина Соколова.

В солистичния състав са ангажирани солистите на Варненската опера: 

"КНЯЗ ИГОР"

от Александър Бородин

Диригенти Борислав Иванов (30 май), Кръстин Настев (31 май)

Постановка и сценография Кузман

Костюмография Лора Маринова

Хореография Светлана Тоншева

Диригент на хора Цветан Крумов

Асистент-режисьор Сребрина Соколова.

В ролите:

КНЯЗ ИГОР - Свилен Николов, Иво Йорданов;

ЯРОСЛАВНА - Димитринка Райчева, Линка Стоянова;

ВЛАДИМИР – Валерий Георгиев, Арсений Арсов, Георги Султанов;

КНЯЗ ГАЛИЦКИ - Пламен Димитров, Гео Чобанов;

КОНЧАК - Евгений Станимиров, Гео Чобанов, Петър Петров;

КОНЧАКОВНА - Даниела Дякова, Михаела Берова;

ОВЛУР - Пламен Долапчиев, Христо Ганевски;

ЕРОШКА - Владислав Владимиров, Димитър Илиев;

СКУЛА - Людмил Петров, Петър Петров;

НЯНЯ - Бойка Василева, Силвия Ангелова;

ПОЛОВЕЦКА ДЕВОЙКА - Илина Михайлова, Лиляна Кондова.

 

Концертмайстори Анна Фурнаджиева, Красимир Щерев

Помощник-режисьори Мариана Григорова, Елиана Кръстева

Репетитор на балета Гергана Георгиева- Караиванова

Корепетитори Жанета Бенун, Веселина Маринова, Димитър Фурнаджиев, Соси Чифчиян, Руслан Павлов

Суфльор Димитър Фурнаджиев

 

Предпремиера - 30, 31 май 2019, 19.00, Основна сцена
Премиера - 2 юли 2019, 21.00, Опера в Летния театър, ММФ "Варненско лято"

 

 

 Прочетете още:

 

 

 

МАЕСТРО БОРИСЛАВ ИВАНОВ И „КНЯЗ ИГОР“, ПРЕДИЗВИКАЛ ОБРАТ В ЖИВОТА МУ

 

 

ДИРИГЕНТЪТ КРЪСТИН НАСТЕВ И „КНЯЗ ИГОР“

 

 

 

13 юни, 21.00, Старт на X Опера в Летния театър – Варна 2019

 

Концерт на „Четиримата италиански тенори“ Алесандро Д’Акриса, Федерико Сера, Федерико Паризи и Роберто Креска. Диригент Дерек Глийсън

 

Сензационният ансамбъл „Четиримата италиански тенори“ ще пее във Варна, непосредствено преди голямото си американско турне 2019. В първия си български концерт, Алесандро Д’Акриса, Федерико Сера, Федерико Паризи и Роберто Креска ще поднесат най-известните италиански оперни арии и песни, наситени с романтика и драматизъм, искрящи с италианско остроумие и чар.

Специално място в програмата е отредено на завладяващата с емоционалността си песен „Viva Italia”, с която четиримата млади се покланят пред четиримата големи италиански тенори Енрико Карузо, Марио Ланца, Лучано Павароти и Андреа Бочели.

Диригент Дерек ГлийсънС концерта на 13 юни, под диригентската палка на познатия във Варна Маестро Дерек Глийсън, музикален директор и диригент на Дъблинската филхармония, започва X издание на Опера в Летния театър 2019.

 

АЛЕСАНДРО Д’АКРИСА /Alessandro D’Acrissa/ завършва с отличие оперно пеене в Консерваторията в Козенца. Дебютира като Ренато в оперетата „Граф Люксембург” от Ф. Лехар, а също и Пинкертон в „Мадам Бътерфлай” от Дж. Пучини. През 2007 г. играе главната роля в “A Time of Monteverdi Soul”, написан и дирижиран от В. Менелла, както и в оперната новела „Cielo Andino” от Маурицио АнунЦиата. В репертоара му влизат Ернесто от „Дон Паскуале” – Доницети, Гастон в „Травиата” – Верди, Агенор в „Кралят пастир” – Моцарт, Абдало в „Набуко” –Верди, Неморино в „Любовен елексир” – Доницети. Избран е от фондацията на Павароти да участва в шоуто Belcanto The Pavarotti Heritage”, дирижирано от Pasquale Menchise.

 

ФЕДЕРИКО СЕРА /Federico Serra/ печели първия си конкурс по поп музика в Италия на 11-годишна възраст. За няколко години Федерико участва в състезания по пеене, печелейки 7 пъти първо място. На 17-годишна възраст специализира оперно пеене и пиано в Liceo Musicale of Varese, с преподаватели: Вито Мария Брунети, Джанфранко Сечеле, Федерико Лонги, Алфредо Заназо. През 2014 г. дебютира в театър „Доницети” в Бергамо. През 2015 г. за първи път изпълнява известни оперни арии с Веронската филхармония, като тази концертна дейност продължава през следващите години в различни театри.

 

ФЕДЕРИКО ПАРИЗИ /Federico Parisi/ започва да учи пеене на 14-годишна възраст. През 2011 г. печели наградата „Най-млад тенор на Италия”, връчена от тенора Пиетро Бало и сопраното Моника Курт ди Стефано. Година по-късно е удостоен с наградата “Città di Taormina”. След концерти в Сицилия и Калабрия, Фредерико е включен в предаването “Tu si que vales” на Канал 5 с Белен Родригес и Франческо Соле. През лятото на 2014 г., освен в класически концерти, той има участия и в поп концерти в Сицилия. От 2015 г. Фредерико се радва на признание и успехи в изпълненията на популярни италиански песни.

 

РОБЕРТО КРЕСКА /Roberto Cresca/ започва своето обучение в Консерваторията „Santa Cecilia” в Рим. През 2004 г. дебютира като Бепе в „Рита” на Доницети. Две години след това пее с голям успех в „Palais de la Bourse” в Париж. В репертоара му влизат Каварадоси в „Тоска” /Пучини/, пее Неморино в „Любовен елексир” /Доницети/, Дон Хозе в „Кармен” /Бизе/, Пинкертон в „Мадам Бътерфлай”, Родолфо в „Бохеми” /Пучини/, Туриду в „Селска чест” /Маскани/, Ромбалдо в „Аделаида ди Боргоня” /Пиетро Дженерали/, Алфредо в „Травиата” /Верди/. През 2010 г. печели 64-я европейски обединен конкурс в Споленто и пее на Universal Expo в Шанхай като представител на Италия. Има и много международни участия – в Китай, Турция, Холандия, Русия, Южна Африка и Канада. Записва CD „Оперни арии” в OMA MUSIC под диригентството на Виктор Карзалис.

БИЛЕТИ:

Online в Еventim.bg чрез услугата Print@Home:
http://www.eventim.bg/bg/bileti/tmpc-varna-21/promo.html

Каса ТМПЦ, пл. „Независимост“ 1, пон-пет 9.00-20.00, почивка 13.30-14.30; съб 10.00-19.00, почивка 13.30-14.30; нед 11.00-16.00, без прекъсване; тел. 052 665 022; Заявки: тел. 052 665 051, 052 665 020, www.tmpcvarna.com

Каса ФКЦ - всеки ден 10.00-21.00, почивка 14.00-14.30, 16.30-17.30, тел. 052 685 214

 

 

 

14 май 2019, 19.00, Варненска опера

 

На 14 май във Варна за пръв път ще дирижира световноизвестният японски маестро Хирофуми Йошида. Завършил Националния университет за музика във Виена и магистърска програма в Музикалната академия „Киджана“ в Сиена, той е носител на редица международни отличия, сред които наградата „Енрико Карузо“, която се присъжда на чужденци, допринесли за популяризирането на италианската опера.

Хирофуми Йошида си е спечелил име на един от най-търсените съвременни японски диригенти. Той е пръв в много отношения: първият японски диригент, който дирижира в Рим - Teatro dell’Opera, първият японски диригент, дирижирал „Аида” в Операта в Кайро, първият японски диригент, дирижирал произведение от Пучини на фестивала „Пучини“и т.н.Той съвместява успешно концертната си и педагогическа дейност с административни ангажименти. Той е професор по музика в колежа „Тоха” в Япония, артистичен директор на  оперния фестивал в Киото и на Филхармоничния оркестър на операта в Болоня, главен гост-диригент на Оперния театър в Болоня идр.

След като преди няколко месеца дирижира „Аида“ в Русе, на 14 май във Варна Маестро Йошида ще дирижира шедьовъра на Бизе „Кармен“.

Операта, в която за пръв път на сцената се появяват герои от простолюдието, бандити и цигани, възмутила изисканата парижка публика на премиерата. „Разпътната циганка”, „безсрамната съблазнителка,” „авантюристката без морални устои” Кармен буквално разбила сърцето на своя създател – Бизе не понесъл провала в парижката „Опера Комик” през 1875 г. и починал 3 месеца по-късно... А само след 7 години операта се завърнала с огромен успех на парижката сцена и оттогава шества триумфално по целия свят.

 

Под диригентската палка на Маестро Йошида, във варненската постановка на режисьора Кузман Попов, сценографа Иван Савов, костюмографа Лора Маринова и хореографа Боряна Сечанова, в главните роли ще се представят солистите на Варненската опера Михаела Беровав ролята наКармен и Свилен Николов в ролята на Ескамилио. Дон Хозе ще бъде Георги Султанов, а в ролята на Микаела гостува за пръв път нашумялото сопрано Мария Кокарева. Завършила Колежа по изкуства в Държавния културен институт на Тюмен и Консерваторията „Луиджи Керубини“ в Италия, участвала в майсторски класове на изтъкнати вокални педагози, тя вече е натрупала в репертоара си знакови сопранови роли, както и много отличия, сред които специалната награда на фондация „Елена Образцова“, гран при на конкурса „Magic Voices”, специалната награда на конкурса „Риналдо Пелицони“ и др.

Аплодисменти за участието си в „Кармен“ със сигурност ще заслужат, освен солистите, и възпитаниците на Варненската детско-юношеска опера, с художествен ръководител Ганчо Ганчев, които винаги повдигат градуса на настроението.

 

 

 

10 май 2019, 19.00, Варненска опера

 

"ТРАВИАТА"
Опера в три действия (4 картини) от Джузепе Верди
Либрето Франческо Мария Пиаве по романа на Александър Дюма-син “Дамата с камелиите”
Диригент Кръстин Настев
Режисьор Кузман Попов

Действащи лица и изпълнители:
ВИОЛЕТА ВАЛЕРИ - Евгения Ралчева
ФЛОРА - Марина Иванова
АНИНА - Галина Великова
АЛФРЕД ЖЕРМОН - Валерий Георгиев
ЖОРЖ ЖЕРМОН - Венцеслав Анастасов
ГАСТОН - Христо Ганевски
БАРОН ДЮФОЛ - Гео Чобанов
МАРКИЗ Д`ОБИНИ - Людмил Петров
ДОКТОР ГРЕНВИЛ - Петър Петров
ЖОЗЕФ - Анатоли Романов

 

Премиерата на „Продадена невеста“ от Б. Сметана на 7 септември 1947 г. бележи началото на творческата история на Варненската опера. Постановката е на Петър Райчев - първият прочул се в цял свят български тенор, първата ни оперна легенда, варненецът, основател на Варненската опера и нейн пръв художествен ръководител. На премиерата дирижира синът му Руслан Райчев, добавил към славата на баща си и своята. Хормайстор е Димитър Младенов, хореограф Асен Манолов, художници Асен Попов и Владимир Мисин. Първият оперен екип включва смесен хор от 32 хористи, солистичен състав от 15 певци и балетен състав от 10 балетисти.

 

РУСЛАН РАЙЧЕВ (5.05.1919 - 9.01.2006) е роден в Милано, където пее прочутият му баща Петър Райчев. Учи пиано в консерваторията "Джузепе Верди" в Милано. Завършва Виенската музикална академия с дирижиране при световноизвестния диригент Карл Бьом и пиано - при Емил фон Зауер. Начело на Софийската опера, Пловдивската филхармония и Музикалния театър е гостувал с огромен успех в Европа, САЩ, Бразилия, Мексико, Куба. Работил е с оперни звезди като Доминго, Карерас, Френи, Ричарели, Кабайе, Гяуров. Дирижирал е Виенската филхармония, Парижкия симфоничен оркестър, Ленинградската филхармония, Лондонския симфони оркестър, оркестрите на Миланската скала, Виенската Щатсопер, където е бил постоянен сътрудник, Гранд опера - Париж, Ковънт Гардън в Лондон, Щатсопер в Берлин, Болшой театър... През 1982 г. Руслан Райчев става първият българин, кавалер на Ордена за литература и изкуство на Франция. През 2000 г. получава и "Стара планина".

Прочетете повече за забележителния творчески път на Руслан Райчев, описан проникновено от големия наш оперен биограф Огнян Стамболиев:

 

РУСЛАН РАЙЧЕВ – ЕДИН БЪЛГАРСКИ ДИРИГЕНТ ОТ СВЕТОВНА КЛАСА

 

Руслан Райчев беше явление в нашата опера, а и в българската музикална култура. За разлика от повечето свои колеги, които се профилираха на „симфонични”, „оперни” и „оперетни”, той беше „универсален” – просто защото можеше всичко. Беше роден, както за театъра, така и за концертния подиум. Направи забележителна, блестяща кариера не само у нас, но и в чужбина, може би единствена по рода си и по мащабите си за български диригент досега.

Роден е на 5 май 1919, под знака на Телеца в Милано, по време на гастроли на прочутия си баща, тенорът Петър Райчев / 1887- 1960/, първият наш певец със световна слава. Като малък учи пиано при Карло Лопати и завършва детския и средния отдел на Миланската консерватория „Джузепе Верди”. 14-годишен се завръща в България с родителите си и продължава да учи пиано при проф. Панка Пелишек и проф. Андрей Стоянов. Завършва немското училище в София. През 1944 се дипломира във Виенската консерватория, където учи за диригент при проф. Лудвиг Райхвайн и междувременно е частен ученик на прочутия Карл Бьом, тогава главен диригент на Виенската Щатс опера. Скоро става и негов асистент. Продължава и уроците си по пиано – вече при последния ученик на Франц Лист Емил фон Зауер. Учи и право, завършва го, но никога не по практикува.

През пролетта на 1944 е назначен за диригент на операта в Кьонингсберг /сега Калининград/, но не се задържа за дълго и пристига в София. В Операта му поверяват балета „Бахчисарайски фонтан” на Асафиев, с който започва българската му кариера. Но скоро напуска София и през 1946 г. заминава за Варна. Там директор и режисьор е баща му. Заедно с него поставя шедьовъра на Сметана „Продадена невеста” и с премиерата й на 10 септември 1947 официално се открива Варненската народна опера. След като изнася много представления и концерти, се връща в София и става главен диригент на новооснования Държавен музикален театър. На тази сцена работи до 1950 година като поставя няколко класически оперети на Целер, Калман, Щраус-син, Офенбах. Недоволен от условията за работа в Оперетата, решава да я напусне.

 

 

Симфоничен концерт, посветен на Деня на Европа

9 май 2019, 19.00, Варненска опера

 

Денят на Европа 9 май 2019 г. ще отбележим във Варна с изискан Симфоничен концерт, в който ще аплодираме брилянтния пианист, роден във Варна, Людмил Ангелов. Носител на награди от международните конкурси “Фр. Шопен” (Полша), Palm Beach (САЩ), Piano Masters (Монте Карло) и World Piano Masters Tour (Франция), популярно име на петте континента, Людмил Ангелов е признат за един от големите съвременни интерпретатори на Фредерик Шопен. Несъмнено майсторското му изпълнение на Концерт за пиано и оркестър № 1 от Шопен ще бъде истински подарък за ценителите както на Шопен, така и на Людмил Ангелов.

В този забележителен концерт варненските филхармоници ще свирят под палката на полския диригент Пьотр Сулковски. Концертмайстор е Анна Фурнаджиева. Програмата на концерта включва още Полонез из музиката към филма „Пан Тадеуш“, реж. Анджей Вайда, от Войчех Килар и Симфония № 9 „Из новия свят“ от Антонин Дворжак.

Концертът се реализира със съдействието на Полския културен институт в България.

 

ПЬОТР СУЛКОВСКИ

 

Пьотр Сулковски е генералeн и артистичен директор на филмовата академия Warmia и Masuria от 2011 г. Има голям опит като оперен диригент, бил е художествен ръководител на Оперния театър в Краков (2006-2007), както и музикален директор на Фестивала на операта „Wildwood“ в Литъл Рок, Арканзас. Съосновател на Камерната опера в Краков, заместник-директор на Хора на Полското национално радио (2008-2009), художествен ръководител на Симфоничния оркестър на Торун (2009-2011). Преподава в Музикалната академия в Краков и Музикалната академия в Бидгошч. Ръководи Оркестъра на Държавното музикално училище „Фр. Шопен“ в Краков, с който пътува във Франция. Продуцира саундтрака с музиката на Б. Чайдецки за историческите филмови сериали „The Time of Honour“. В Памплона, Испания, поставя „Кармен“ от Бизе (2010). През 2011 г. защитава докторска титла, през 2017 г. става доцент по музикални изкуства.

Член е на Програмния съвет на Радио Олщин (2012- 2016), заместник-председател на борда на Полската филхармония. Отличен е с редица награди, сред които: „Св. Джеймс“ в областта на културата (2012), „Warmia и Masuria Business Club (2013), „Най-доброто от най-доброто“ за постиженията и успехите в национален и международен мащаб, за популяризирането на Warmia и Masuria (2013), „Gloria Artis” на министъра на културата и националното наследство (2014), Warmia – Masuria statue of Pegasus (2015), Silver Cross of Merit (2016), “Feliks Nowowiejski Award” за музикално изкуство (2017).

 

ЛЮДМИЛ АНГЕЛОВ

Роден във Варна. Завършва ДМА “Проф. Панчо Владигеров”. Негови учители са Виктория Спасова, Людмила Стоянова и изключителният педагог Константин Станкович. Носител е на награди от международните конкурси “Фр. Шопен” (Полша), Palm Beach (САЩ), Piano Masters (Монте Карло) и World Piano Masters Tour (Франция).

Популярен на петте континента, Людмил Ангелов е изнасял рецитали, камерни концерти и е бил солиcт на реномирани оркестри, под палката на световноизвестни диригенти. Свирил е в Берлинската филхармония, “Музикферайн” във Виена, “Концертгебау” в Амстердам, “Плейел” и “Гаво” в Париж, ”Линкълн Сентър” в Ню-Йорк, “Ла Скала“ в Милано, “Алтеопер“ във Франкфурт, “Херкулес” в Мюнхен, BOZAR в Брюксел, KKL в Люцерн, Операта в Монте Карло, Цюрихската опера, “Аудиторио Насионал” в Мадрид, залата на Московската консерватория, Националната филхармония във Варшава, KBS в Сеул и много други. Записвал е за фирмите RСА, Gega new, Pentatone, Danacord, Non Profit Music, Toccata Classics, Hyperion, Vela Records и Virginia Records. Негов диск с творби от Шопен е удостоен от Националния Шопенов Институт във Варшава с “Grand Prix du Disque Chopin”. През 2016 британската фирма Hyperion издава звукозаписната премиера на Концерт за пиано и оркестър оп. 3 от Мориц Мошковски, записан от пианиста с Оркестъра на ВВС в Глазгоу.

Признат за един от големите съвременни интерпретатори на Шопен, Людмил Ангелов е изпълнявал многократно Интеграла на клавирното творчество на този композитор и е чест гост на най-известните Шопенови фестивали.

От 1995 г. свири с цигуларя Веско Ешкенази, с когото изнасят многобройни концерти в престижни зали. Тяхното дуо записва 4 компактдиска, като с последния компактдиск „Танго“ двамата отбелязват 20-годишната си съвместна концертна дейност. Във Варна имахме удоволствието да слушаме концерта им от националното турне, на което промотираха „Танго“.

Людмил Ангелов е носител на наградата „Аполон Токсофорос“ и член-кореспондент на Кралската Академия на изящните изкуства в Толедо. През 2011 г. е награден от Министерството на културата на Полша с медал “Gloria Artis“ за заслуги в популяризирането на полската музика по света, а през 2015 е удостоен с Голямата награда на град Варна за цялостната си дейност. Бил е артистичен директор на ММФ "Варненско лято". Преподава като почетен професор в Нов български университет, където ежегодно изнася и голям майсторски клас. Канен е за жури на международни конкурси, между които „Фр. Шопен“ във Варшава през 2010 и 2015 г.

 

 

Един от забележителните варненски първенци, кметът Иван Церов (1857-1938), вече ще посреща зрителите пред театъра, чийто основен камък самият той полага през 1912 г., тъкмо на рождения си ден 26 март, тогава втория ден на Великден. На 25 април 2019 г. кметът на Варна Иван Порних откри Паметника на Иван Церов, разположен пред сградата на Варненския театър.

 

Роден във великотърновското село Церова кория, Иван Церов завършва Богословскотото училище към Лясковския манастир, учителства в Габрово, Свищов, Варна и родното си село. От 1890 г е инспектор към Варненското учебно окръжие, а в периода 1909 – 1912 става кмет на Варна.

 

„Когато го предлагат за кмет, Иван Церов заявява, че ще приеме при две условия: да бъде избран с пълно мнозинство и да му се даде възможност да построи театър във Варна. Помня го строг, рядко се усмихваше, но беше щедър, много инициативен и принципен. Изключително отдаден на делото за издигане на Варна като културен център.“ Това разказва внукът Иван Радославов, концертмайстор на Варненската опера, работил 32 години в театралния храм, свързан завинаги с името на именития му дядо.

 

Архивите помнят и прочувствената реч, произнесена от Иван Церов при полагането на основния камък за театралната сграда: “Днес се извършва голямо по значение и последствие събитие в хубавия ни град – полага се основният камък на градския театър. Той ще бъде онзи храм на сценичното изкуство и душевна красота, отдето да се възгласят на поколенията чистата човешка любов и правда. И в минути на радост и горчивини тук всеки ще почерпи това, що му е нужно – наслада и духовна сила.”

 

Строежът, започнат през 1912 г., по проект на един от най-големите български архитекти Никола Лазаров, се забавя заради многото последвали войни. Но през 1927 г. културната общественост го възобновява с безпрецедентна дарителска кампания, в която всеки варненец добавя по един златен лев към своя хляб, билет за кино и други подобни, за да ускори довършването на сградата. Общината тегли поредния заем и така, с любовта на един цял град, новият „Градски театъръ“, както е било изписано тогава на него, отваря врати през 1932 г.

 

Изключително ерудирана личност, Иван Церов остава в историята като далновиден политик и просветен деятел, основен дарител за изграждането на Девическата гимназия, радетел за театралното дело, литератор и преводач. Той е автор на “Христоматия по българска литература”, “Аналитичен курс по теория на словесността” и е един от първите преводачи на Островски на български език.

 

По време на неговото кметуване за първи път във Варна се заговаря за електропроводи, за водоснабдяване и канализация, изграждат се обществени сгради, прокарват се нови улици. Също за пръв път и също по по негова идея улиците получават имена на възрожденци.

 

От 2019 г., паметта за видния варненски обществен и културен деец Иван Церов, наред с улицата, носеща името му, ще съхранява и неговата статуя на площад „Независмост“. Изработена от мед и бронз от скулптора, проф. Пламен Братанов, тя се издига над обикновения човешки ръст, за да напомня, че само големите дела създават необикновените, значимите човешки съдби.Тук, в центъра на Варна, близо до неговия театър, кметът Иван Церов ще посрещне през 2021 г. и 100-годишнината от основаването на първата професионална театрална трупа във Варна.

 

 

 

 

В ролята на Мег и като асистент-режисьор на „Любовта никога не умира“

 

Чувствам се късметлия да съм част от "раждането" на Варненска сцена на този шедьовър "Любовта никога не умира" - от една страна като асистент-режисьор на професор Светозар Донев и от друга като изпълнителка на една от главните роли Мег Жири.

Коя е тя? Госпожица Мег Жири е добре познатата близка приятелка на Кристин от "Фантомът на операта",  първа част. Там нейният образ не се усеща като особено разгърнат и дори трудно запомняш името й. В "Любовта никога не умира" гениалният Сър А.Л. Уебър, се "реваншира" и представя Мег в една по-различна, по-богата в характеристично и драматургично отношение, светлина.

10 години по-късно след пожара на Парижката опера, Мег е звездата на "Фантазма" - водевилен театър в Кони Айлънд, собственост на мистериозният мистър Уай. Но това е първото впечатление. Сцена след сцена, пред публиката ще се разкриват все по-дълбоки и тъмни пластове от нейния образ. За мен, като артист и като асистент - режисьор. Мег е най-пълнокръвният образ, съчетал в себе си и добро и зло, но в крайна сметка не можеш да я мразиш или отричаш, защото всичко, което прави тя, е много човешко и всеки би открил част от Мег в себе си. Много силен е финалният й монолог, който е едновременно предизвикателство, едновременно и творческо отприщване за мен като артист. Този монолог обяснява всичко и отново любовта е в основата. Тази многостранност и драматичност в образа на Мег представяме с диригента Страцимир Павлов, като търсим различни тембри, бленди и техники на звукоизвличане, в синхрон с актьорските и хореографски задачи, поставени от режисьора професор Светозар Донев и хореографа Анна Донева.

Работата ми като артист и като асистент-режисьр в една и съща продукция не е новост за мен. Практиката показва, че двете позиции прекрасно си взаимодействат. Един постановъчен процес, особено в кратки срокове, предполага много бързи решения, в синхрон с комфорта на артиста  по отношение на мизансцен, костюм или декор. Ще видите, че артистите се качват на 3.5 метра височина в действие, което не за всеки е комфортно, но целият екипът работи много професионално и всеотдайно, така че всичко се случва без излишно напрежение. Потънали сме буквално в това заглавие и музиката звучи в главите ни дори на сън. Всеки преживява свой личен момент чрез нея, защото любовта никога не умира - тя е в основата, първопричината и следствието от действията на героите и в крайна сметка на всички нас.

 

ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА

Съвместен проект с ММФ „Варненско лято“

Предпремиера на XX Великденски музикален фестивал

23, 24, 25 април 2019, 19.00, Основна сцена

 

Мюзикъл от АНАДРЮ ЛОЙД УЕБЪР
Постановка СВЕТОЗАР ДОНЕВ
Диригент СТРАЦИМИР ПАВЛОВ
Хореография АННА ДОНЕВА
Сценография и костюми НЕЛА СТОЯНОВА
Асистент режисьор СРЕБРИНА СОКОЛОВА
Диригент на хора ЦВЕТАН КРУМОВ

Действащи лица и изпълнители:
ФАНТОМЪТ - Пламен Долапчиев (23, 25.04.2019), Момчил Караиванов (24.04.2019)
КРИСТИН - Илина Михайлова (23, 25.04), Лилия Илиева (24.04)
МЕГ - Сребрина Соколова (23, 24.04), Калина Жекова (25.04)
РАУЛ - Нейчо Петров - Реджи (23, 25.04), Велин Михайлов (24.04) 
ЖИРИ - Миглена Страдалска (23, 24.04), Вяра Железова (25.04) 
ГУСТАВ - Кристиян Славеев (23, 25.04), Белла Петрова (24.04), Николай Бояджиев 
ГАНГЪЛ - Илко Захариев (23.04), Людмил Петров (24, 25.04)
СКУЕЛЧ - Николай Димитров (23, 25.04), Лев Караван (24.04)
ФЛЕК - Милена Захариева (23, 25.04) Лиляна Кондова (24.04)
АНСАМБЪЛ: Марила Гьонги, Моника Стоянова, Милена Захариева, Лили Кондова, Филипа Руженова, Мартин Киров, Борислав Донев, Илко Захариев.
Концертмайстор Анна Фурнаджиева
Помощник режисьори: Елиана Атанасова, Лора Карагьозова
Репетитор на балета: Гергана Георгиева - Караиванова
Корепетитори: Руслан Павлов, Веселина Маринова, Жанета Бенун, Димитър Фурнаджиев

 

БИЛЕТИ:
Online в Еventim.bg чрез услугата Print@Home:
http://www.eventim.bg/bg/bileti/tmpc-varna-21/promo.html
Каса ТМПЦ, пл. „Независимост“ 1, пон-пет 9.00-20.00, почивка 13.30-14.30; съб 10.00-19.00, почивка 13.30-14.30; нед 11.00-16.00, без прекъсване; тел. 052 665 022; Заявки: тел. 052 665 051, 052 665 020,www.tmpcvarna.com
Каса ФКЦ - всеки ден 10.00-21.00, почивка 14.00-14.30, 16.30-17.30, тел. 052 685 214

 

Прочетете още:

ТЪРСИМ ВЪВ ВИЗИЯТА НА СПЕКТАКЪЛА СИМВОЛИКАТА НА ЛЮБОВТА

НЕЙЧО ПЕТРОВ – РЕДЖИ ЗА ГЕРОЯ СИ РАУЛ - НОСИТЕЛ НА КОНФЛИКТА В „ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА“

МУЗИКАТА В "ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА" ДЕЙСТВА КАТО ХИПНОЗА

 

 

Майска промоция за театър и опера

 

Билет за двама на цена от 15 лв за всички спектакли през месец май на Драматичен театър "Стоян Бъчваров" и Държавна опера Варна може да закупите от касата на Театрално-музикален продуцентски център Варна.

 

Промоцията е валидна само за периода от 27.04 до 6.05.2019 г. вкл.

 

Каса ТМПЦ Варна, пл. „Независимост“ 1

 

Работно време по празниците:

 

26.04, пет и 28.04, нед, 1.05, ср и 6.05, пон - почивни дни

27.04, съб и 29.04, пон - 10.00-18.00, с почивка 13.30-14.30

 

Работно време в останалите дни:

 

пон-пет 9.00-20.00, почивка 13.30-14.30; съб 10.00-19.00, почивка 13.30-14.30; нед 11.00-16.00, без прекъсване; тел. 052 665 022;

 

ЛИЛИЯ ИЛИЕВА  ЗА СВОЯТА ГЕРОИНЯ КРИСТИН В „ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА“

 

24 април 2019, 19.00, Основна сцена

Лилия Илиева 

Музиката на „Любовта никога не умира“ е завладяла всички, сигурно и теб.

Един от ранните ми детски спомен е как стоя пред телевизора и се възхищавам на една красива какичка, която пее прекрасна песен. Тогава се роди мечтата ми, когато порасна да стана като нея и да пея като нея. Години по-късно разбрах, че съм била запленена от музиката във „Фантомът на операта“ от А. Л. Уебър. И ето сега детската ми мечта се сбъдва, аз пея Кристин в „Любовта никога не умира“, втората част от „Фантомът на операта“. Няма как да не съм щастлива. Музиката просто влиза в теб, въвлича те в един по-възвишен свят. Това сякаш е музика, писана за мен и убедена съм, че така се чувстват всички в нашия екип.

Лилия ИлиеваКак изграждаш образа на твоята героиня?

Кристин е дълбок и многопластов образ. От „Фантомът на операта“ разбираме, че тя е останала още като дете без родители и единствената й утеха е музиката. Намирайки във Фантома своя покровител, своя ментор и учител по музика, тя не е съвсем сигурна дали той е реален човек или нейният ангел на музиката. Фантомът сбъдва мечтата й да стане голяма певица и оттук нататък нейният образ става все по-сложен. Кристин никога не свиква с  мисълта, че Фантомът е загинал по време на пожара в Парижката опера и дълбоко в себе си продължава да го обича, дори когато се омъжва за Раул. Но Раул, който от благороден и влюбен партньор се превръща в раздразнителени груб съпруг, я разочарова и тя е принудена да прави компромиси. Разривът между семейния дълг и неугасналата любов към възкръсналия Фантом стига своя апогей, когато тя е поканена да пее в театъра на Фантома в Америка.

Как Кристин израства в тази борба със самата себе си?

Нежна и лесно ранима, Кристин не е безхарактерна, нито примирена, но когато обстоятелствата я принуждават, тя избира любовта, взема вярното решение и признава на Фантома, че Густав е негово дете. Всъщност това нейно признание е катарзисно не само за нея, а също за Фантома и като че ли още повече за Раул.

Защо любовта никога не умира?

Докато има любов, няма да има край и светът.

Прочетете още:

СРЕБРИНА СОКОЛОВА В ДВОЙНО АМПЛОА

НЕЙЧО ПЕТРОВ – РЕДЖИ ЗА ГЕРОЯ СИ РАУЛ - НОСИТЕЛ НА КОНФЛИКТА В „ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА“

МУЗИКАТА В "ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА" ДЕЙСТВА КАТО ХИПНОЗА

ЗА ПРЪВ ПЪТ В БЪЛГАРИЯ„ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА“ - АПОТЕОЗ НА ОПЕРАТА ПРЕЗ МЮЗИКЪЛА

ТЪРСИМ ВЪВ ВИЗИЯТА НА СПЕКТАКЪЛА СИМВОЛИКАТА НА ЛЮБОВТА

УЕБЪР ЩЕДРО КОМПЕНСИРА МЕГ

ЛЮБОВТА Е ВСИЧКО 

 

КАЛИНА ЖЕКОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своята героиня Мег в „Любовта никога не умира“ от А. Л. Уебър

 

Калина Жекова

 

24, 25 април, 19.00, Основна сцена

 

Как се чувстваш в „Любовта никога не умира“?

Изключително благодарна съм да бъда част от екипа на “Любовта никога не умира” и нямам търпение да се превъплътя в ролята на Мег Жири. Интересно е как за разлика от първата част, където Мег не търпи особено развитие като образ, тук Андрю Лойд Уебър щедро я компенсира.

Интересно ти беше да опознаеш Мег...

В “Любовта никога не умира” най-голяма трансформация преживяват Раул и Мег. За съжаление за Мег това развитие далеч не е в позитивна посока,  а за мен като артист беше огромно предизвикателство да вляза в нейния образ, тъй като досега не съм имала възможност да играя роля, в която от позитивен и наивен персонаж стигам до такава дълбока драматичност.

Може би именно затова ми е любима финалната й сцена, в която тя, отхвърлена от Фантома, се опитва да убие себе си и неговия син, но улучва Кристин. Тази неочаквана развръзка, наситена с драматизъм и емоции, намира ярък израз в музиката. За мен в музикално отношение този мюзикъл е съвършен.

Ти беше и една от котките във варненската постановка на „Котки“ от Уебър...

Това е второто ми уебърово заглавие, след участието ми в “Котки”. Беше ми много интересно да открия приликите и разликите, както и самото развитие на композитора. Невероятно е как „Любовта никога не умира“ прилича на съвременна опера, в която композиторътрисува с музиката образи, емоции и картини, като същевременно преплита толкова много стилове.

Калина ЖековаЕдно от любимите ми неща в творчеството на Уебър е тъкмоначинът, по който музиката води действието и рисува сюжета на цялото произведение. В “Любовта никога не умира”, според мен, Уебър е постигнал най-добрия синхрон между сюжет и композиция.

Магнетичното заглавие на този мюзикъл предопределя сякаш въздействието му...

Музиката е толкова завладяваща, че едва ли има човек, на когото тя да не повлияе. Самите ние по време на репетиционния процес често сдържахме сълзите си, така че нямам търпение да покажем на варненската публика този спектакъл, в който целият ни екип вложи толкова много любов. Защото както още заглавието го казва, любовта никога не умира!

 

 

Прочетете още:

СРЕБРИНА СОКОЛОВА В ДВОЙНО АМПЛОА

НЕЙЧО ПЕТРОВ – РЕДЖИ ЗА ГЕРОЯ СИ РАУЛ - НОСИТЕЛ НА КОНФЛИКТА В „ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА“

МУЗИКАТА В "ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА" ДЕЙСТВА КАТО ХИПНОЗА

ЗА ПРЪВ ПЪТ В БЪЛГАРИЯ„ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА“ - АПОТЕОЗ НА ОПЕРАТА ПРЕЗ МЮЗИКЪЛА

ТЪРСИМ ВЪВ ВИЗИЯТА НА СПЕКТАКЪЛА СИМВОЛИКАТА НА ЛЮБОВТА

ЛЮБОВТА Е ВСИЧКО

ДОКАТО ИМА ЛЮБОВ, НЯМА ДА ИМА КРАЙ И СВЕТЪТ

 

ВЕЛИН МИХАЙЛОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своя герой Раул в „Любовта никога не умира“

24 април 2019, 19.00, Основна сцена

 

Велин МихайловМузиката на „Любовта никога не умира“ близка ли е до теб?

Това е първият мюзикъл, който ми въздейства толкова силно. Тук Сър Андрю Лойд Уебър наистина е надминал себе си. Музиката ме кара да настръхвам и е пълно с момент, които ме разплакват.

С какво те привлича Раул?

Раул е много интересен образ. За първи път ще играя толкова тежък герой. Ако в първата част “Фантомът на операта“, той е красив благородник, усмихнат, сърдечен и влюбен, то тук, в „Любовта никога не умира“ той е в безизходица. Изиграл парите си по казината, изпил всичкото пиене на света, един пример за човек на дъното.

В кой момент усещаш най-силно характера му?

Тъй като съм окрилен и влюбен и всичко около мен е любов, най-силният момент за мен е, когато Раул осъзнава истината и се променя в името на любовта. Той разкрива сърцето си на Кристин, но за жалост твърде късно.

Раул и Фантомът, кой кого превъзхожда?

Раул и Фантомът са в много тежка борба един с друг. Раул е надъхан, но в същото време се страхува от Фантома. Борбата е безпощадна, защото истината излиза наяве и на карта са заложени любовта и семейството. Имено затова борбата е на живот и смърт, а това е много повече от стремежа да доминираш над някого.

Защо любота никога не умира?

Защото любовта е всичко. Любовта променя животи,както промени и моя живот. Любовта никога няма да умре!

 

Прочетете още:

СРЕБРИНА СОКОЛОВА В ДВОЙНО АМПЛОА

НЕЙЧО ПЕТРОВ – РЕДЖИ ЗА ГЕРОЯ СИ РАУЛ - НОСИТЕЛ НА КОНФЛИКТА В „ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА“

МУЗИКАТА В "ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА" ДЕЙСТВА КАТО ХИПНОЗА

ЗА ПРЪВ ПЪТ В БЪЛГАРИЯ„ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА“ - АПОТЕОЗ НА ОПЕРАТА ПРЕЗ МЮЗИКЪЛА

 ТЪРСИМ ВЪВ ВИЗИЯТА НА СПЕКТАКЪЛА СИМВОЛИКАТА НА ЛЮБОВТА

ДОКАТО ИМА ЛЮБОВ, НЯМА ДА ИМА КРАЙ И СВЕТЪТ

УЕБЪР ЩЕДРО КОМПЕНСИРА МЕГ

 

 

НЕЛА СТОЯНОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за сценографията и костюмите на „Любовта никога не умира“

 

Любовта никога не умираКакво означава за теб работата над „Любовта никога не умира“?

„Любовта никога не умира“ е втората постановка, в която работя с проф.Светозар Донев. И в двата случая основна тема е любовта, но „Любовта никога не умира“ е изключително силно и разтърсващо заглавие. Самото действие, а и финалът са много въздействащи и всички сме невероятно въодушевени от тази последна  творба на Андрю Лойд Уебър.

Как зрителят ще влезе в атмосферата на мюзикъла?

10 години след „Фантомът на операта“, чийто сюжет се развива в Париж,  героите в „Любовта никога не умира“ заминават отвъд окена и аз се опитвам с декора да покажа точно това, да пренеса зрителя отвъд океана. В сценографията използвам един основен елемент – фара, който присъства и в Луна парк, фантазма на Фантома, неговия водевилен театър. Със система от завеси и драперии,заедно с маските,подчертаваммистичността на случващото се. Празничното внушение е весело, цирково, но и обгърнато с мистерия.

Как твоите костюми говорят за героите?

Винаги, когато създавам костюми, тръгвам от въображението си, но после променям доста неща, в заивисимост от артистите, които ще носят костюмите. Всеки артист привнася нещо от себе сикакто в образа, така и в костюма.Три великолепни и много различни като натюрел певици, Илина Михайлова, Лилия Илиева и Мария Павлова,се превъплъщават в образа на Кристин и за мен е много интересно как те пречупват характера на героинята през своята индивидуалност. А Кристин е сложен образ. Тя е нашата звезда, тя трябва да бъде царствена и феерична, едно  чисто създание, вдъхновение за фантома.Освен тези черти, тя излъчва и особена дистанцираност, резултат от дълбоко спотаените чувства, които носи в себе си. Кристин не е забравила преживяното с Фантома и не е преставала да го обича, но във времето, когато го е смятала за мъртъв, вече се епосветила на любовта си към Раул, а и на любовта към сина си.

Любовта никога не умираКакви материи използваш?

Използвам разнообразни материи и материали, като на костюмите за водевилните артисти придавам по-спектаклов вид. Независимо, че в подобни случаи обикновено доминира червеният цвят, азпредпочитам да съм по-обрана. Концентрирам се върху контраста между черното и бялото, подсказващ категоричността на сблъсъка. С проф. Светозар Донев искаме нашия прочит да е по-изчистен, по-стилизиран,затова търсим във визията на спектакъла символиката на любовта и срещата между тези двама души отново след 10 години.  Надявам се зрителите да видят този наш замисъл, реализиран на сцената.

По определен принцип ли подхождаш към костюмографските задачи или всеки път е различно?

Обожавам работата си. Подходът ми всеки път е един и същ. Най-напред се запознавам максимално добре с всякаква информация, свързана със заглавието, прибирам я в съзнанието си и я оставям там да отлежи. След време идеите сами започват да валят и тогава се заемам да скицирам костюмите. Обикновено правя много скици, така беше и с „Любовта никога не умира“.

Как решаваш кои скици да отхвърлиш?

Изчистих почти60 % от направените скици за „Любовта никога не умира.Отхвърлям тези, които смятам, че ще разсейват зрителя от основната идея. Принципът е да се фокусираме върху една идея и последователно да я изведем. Важно е да разкажем добре една история, без самоцелно да пускаме разни костюми. Например сюжетната линия с цирковите артисти позволява да се вкарат много персонажи,които могат да обогатят, но и да разводнят посланието. В това отношение се водя и от идеята на режисьора, с който непрекъснато разговаряме за това кое е съществено и кое не.

Защо трябва да се гледа „Любовта никога не умира“?

Заради фантастичната музика, страхотните артисти, точния режисьорски прочит и защото всички искаме да се убедим, че любовта никога не умира.

 

 

 

 

 

Прочетете още:

СРЕБРИНА СОКОЛОВА В ДВОЙНО АМПЛОА

НЕЙЧО ПЕТРОВ – РЕДЖИ ЗА ГЕРОЯ СИ РАУЛ - НОСИТЕЛ НА КОНФЛИКТА В „ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА“

МУЗИКАТА В "ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА" ДЕЙСТВА КАТО ХИПНОЗА

ЗА ПРЪВ ПЪТ В БЪЛГАРИЯ„ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА“ - АПОТЕОЗ НА ОПЕРАТА ПРЕЗ МЮЗИКЪЛА

 

 

 

 

23 април - 23 май 2019

Специална промоция, по повод Международния ден на книгата 23 април 2019, предлагат Театрално-музикален продуцентски център Варна, ДТ "Стоян Бъчваров"§ Държавна опера Варна и книжарница 'Сиела" в МОЛ "Делта Планет".

Срещу всеки закупен билет за опера и театър от касата на ТМПЦ Варна, пл."Независимост" 1, зрителите ще получат талон за 20 % отстъпка за книгите и всички стоки на кн. "Сиела", която се намира в новия варненски МОЛ "Делта Планет".

 

Промоцията е валидна за периода 23.04.2019 - 23.05.2019

 

Каса ТМПЦ, пл. „Независимост“ 1, пон-пет 9.00-20.00, почивка 13.30-14.30; съб 10.00-19.00, почивка 13.30-14.30; нед 11.00-16.00, без прекъсване; тел. 052 665 022; Заявки: тел. 052 665 051, 052 665 020

 

В триъгълника Раул – Кристин - Фантомът, Раул не печели Кристин, печели я Фантомът. Това, което моят герой печели, е битката на любовта - осъзнаването на нейната сила над егото.

Всъщност двата най-развиващи се образа в пиесата са на Раул и на Мег Жири. Раул претърпява трансформацията от ревнив, горделив и изгубен в страховете си мъж до помъдрял, благороден и готов на жертва в името на любовта човек. Интересен за пресъздаване обрат. Раул е носител на конфликта в мюзикъла, както и катализатор за развръзката на историята. Неговият противоречив и многопластов образ го прави централен за сюжета и интересен за пресъздаване.

В музикално отношение, партиите му също са носител на контрапункти. От агресия, сурово звучене и твърдост до нежност, любов и покаяние. Смирение в противоречивостта.

Съвършената музика на Уебър е издържана в перфектен баланс между отделните компоненти и роли. "Любовта никога не умира" е връх в мюзикълното изкуство! Една умела и зряла комбинация на сюжет, либрето, музикална композиция, която "отвлича" зрителя в магичния ноар-свят на фантазма Кони Айлънд, където се сблъскват тайни, ревност, съревнования и съдбовни избори... И както става във всички велики истории – всичко това е в името на Нейно Величество Любовта!

 

 

Интервю на ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА

 

18 април 2019, 19.00, Варненска опера

 

Диригент Мартин Георгиев
Солисти: Джъстин Шюц - контратенор, Иво Станков - цигулка, Лъчезар Станков - пиано

В програмата:
Ф. Менделсон-Бартолди: Увертюра “Фингалова пещера”
Й. А. Хасе: “Mea Tormenra properate” из ораторията “Св. Петър и Св. Мария Магдалина”
Г.Ф. Хендел “Ombra mai fu” из операта “Ксеркс”
А. Скарлати “Dormi o fulmine di guerra” из ораторията “Юдит”
Г.Ф. Хендел “Rompo i lacci” из операта “Флавио”
(aнтракт)
Ф. Меделсон-Бартолди: Концерт за пиано и оркестър No.1
Ф. Меделсон-Бартолди: Двоен концерт за цигулка, пиано и оркестър

 

Маестро Георгиев, с Вашето име свързваме такива духовни концерти, като Концертите за Благовещение, а ето сега и Концерт за Цветница. Как стигнахте до идеята за този концерт?

 

Идеята за този концерт е на Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, която ме покани да направя Концерт за Цветница. Заедно избрахме солистите, а аз се постарах да съставя програма, която да бъде много динамична и контрастна, но с дълбоки вътрешни връзки между отделните теми.

Предложих да включим Менделсон, защото в него се усеща пиетета към бароковата музика и това вглеждане в миналото през една друга епоха в тези дни преди Цветница ми се стори важно.Избрах Увертюрата“Фингалова пещера” от Менделсон, заради нейната дълбока символика с Лазаровден. Христос нарежда на Лазар: „Излез от тази пещера и възкръсни!“Същата символика имаме в темите за великия пост и в двете арии от Хасе и Скарлати. “Mea Tormenra properate” от Хасе възпява страданията на Св. Петър и Св. Мария Магдалина, а “Dormi o fulmine di guerra” от А. Скарлатини представя Юдит, която се подготвя чрез пост да обезглави поробителя на еврейския народ.

В Концерта за пиано и оркестър No.1 и Двойния концерт за цигулка, пиано и оркестър от Менделсон ще чуем Иво и Лъчезар Станкови – нашите двама изявени съграждани от Лондон.В програмата включихме и две исторически арии от Хендел – едната от операта „Флавио“, а другата от операта „Ксеркс“,които създават красиви контрасти с останалите творби.

 

Като варненци, които живеят и творят в Лондон, сигурно не за пръв път излизате заедно на сцената с братята Станкови...

С братя Станкови поотделно съм правил концерти, но сега запръв път излизаме тримата заедно на сцена и този троен концерт ни дава много емоция и енергия.Произведенията, коитоИво и Лъчезар ще изпълнят като солисти в Концерта за Цветница във Варна, те ще запишат в Лондон през май т.г. с Кралския симфоничен оркестър. Т.е. втората част на нашия концерт всъщност ще бъде техният нов компактдиск, който предстои да бъде записан в Лондон. Всичко това носи особен заряд и ни вдъхновява.

 

Как вървят репетициите с Оркестъра на Варненската опера?

За нас винаги е голяма радост да се връщаме във Варна. Тук имаме толкова близки приятели в оркестъра, тук се потапяме в една съвсем различна атмосфера, никъде другаде няма такава.

 

Разбрах, че в Концерт за Цветница ще свирите на клавесин...

По принцип в бароковата музика много се използва клавесин и аз се радвам, че благодарение на реконструирания от Федерико Борландели инструмент, след много дълго време на варненска сцена отново ще звучи клавесин.

 

ФЕДЕРИКО БОРЛАНДЕЛИФедерико, познаваме те като родственика на Росини, който работи за Почетното консулство на Италия във Варна, закърмен е разбира се с музика, но предпочита да се занимава с бизнес. Сега изглежда музиката отново излиза на преден план...

Музиката винаги е била на преден план при мен. Имам много приятели във Варненската опера, често идвам тук, както знаеш. Веднъж забелязах в един ъгъл занемарен и изоставен клавесин, който ме заинтригува. Предложих на директора Даниела Димова да го ремонтирам и тя се съгласи. В продължение на близо 7 месеца се занимавах с него, възстанових скъсаните струни, смених много части, акордирах го. Щастлив съм, че клавесинът ще започне втори живот и в Концерт за Цветница ще има повторен дебют на варненска сцена. Инструментът не е античен, но е прекрасен класически клавесин, три четвърти, произведен в Германия през 1961 г. Звукът му е силен, така че трябва да се свири много внимателно на него. Зарадвах се, когато Маестро Георгиев ми предложи да се включа в Концерт за Цветница с клавесина, но нямах достатъчно време да се подготвя и със съжаление отказах.

 

В България едва ли има много от тези предшественици на пианото...

Много не, но се срещат. Със сигурност знам, че има клавесини в Русе, София, Пловдив и сега във Варна. 

 

Маестро Георгиев, Концерт за Цветница ще бъде забележително събитие, освен с току-що възкръсналия клавесин от миналия век, и с контратенора Джъстин Шюц, когото ще чуем за пръв път във Варна.

Да, ако не се лъжа, въобще за пръв път във Варна ще звучи истински контратенор. Истинско удоволствие е да се слуша такъв рядък теноров глас, уникален и ярък.

 

ДЖЪСТИН ШЮЦГ-н Шюц, какво означава за Вас да изпълнявате толкова трудни партии, недостижими за останалите тенори?

Това е изключително красива музика, която наистина не се изпълнява често. Тя е по-трудна от обикновеното пеене, затова и аз влагам много повече усилия в подготовката си. Харесвам музиката за контратенор, гледам на нея като на предизвикателство, което поставя високи изисквания пред мен.  

 

Красивата музика винаги ли е трудната музика?

Не непременно. Арията “Rompo i lacci” из операта “Флавио” от Хендел ми е по-лесна в техническо отношение, но пък в нея трябва да се вложи силен драматизъм. А в „Юдит“ трябва повече да се внимава, там има много технически трудности. Но и двете арии са прекрасни.

 

Как се чувствате във Варна?

За пръв път идвам в България и всичко тук ми е интересно. Иначе имам приятел българин в Амстердам и обичам българско кисело мляко. Най-важното за мен е, че във Варна, в Концерт за Цветница ще бъде моят дебют на оперна сцена. Досега съм пял предимно на църковни и на  различнидруги концерти, но в оперен театър ще пея за пръв път.

 

Още една новина в Концерта за Цветница. Вярвам, че варненската публика ще Ви хареса и дано варненският дебют  даде старт и на успешната Ви оперна кариера! На добър час на Концерт за Цветница!

 

Цени за оперни, балетни спектакли и концерти

Предлагаме различни цени на билетите според мястото в залата, конкретния спектакъл, както и за за ученици, пенсионери, групови посещения, образователни и детски спектакли...
Научете повече +

отстъпки

отстъпки

Важат за ученици, пенсионери, фамилни и групови посещения (от над 10 човека). Обадете ни се на тел. 052 650 666 и 052 66 50 22 за договаряне на отстъпки.

абонаменти

абонаменти

С VIP Card ползвате от 20 % до 50 % отстъпка от цената на билета за спектакли на Държавна опера – Варна и Драматичен театър "Ст. Бъчваров" - Варна.

купете билети on-line

купете билети on-line

Ползвайте MULTINET CARD през сайта www.bgbileti.com. Купете билети от сайта www.grabo.bg и ползвайте специални отстъпки!

TOP