Искате ли да получавате новини от нас - за премиери, промоции и др.?

Фестивали

        

 

 

 

 

14 АПРИЛ 2016, 19.00

XVII Великденски музикален фестивал - Варна 2016

На 14 април, в рамките на XVII Великденски музикален фестивал, с „Турандот” от Джакомо Пучини Държавна опера Варна ще отбележи 75-годишнината от рождението на великата Гена Димитрова.

Изборът на това заглавие не е случаен – Турандот е знакова роля в кариерата на оперната дива. Шанса да се възхити на Гена Димитрова в тази роля има през 1994 г. и варненската публика.
Това е нейното първа сценична изява като Турандот в България и изключителното й изпълнение все още се помни от почитателите на оперното изкуство в нашия град.

Нейното изключително изпълнение все още се помни от почитателите на оперното изкуство в нашия град.

В предстоящия спектакъл, под диригентството на Григор Паликаров и режисурата на Кузман Попов, в ролята на китайската принцеса ще дебютира солистката на оперния театър Димитринка Райчева.

Образа на Калаф ще пресъздаде Валерий Георгиев, Деян Вачков ще бъде Тимур, Илина Михайлова – Лиу, Стоян Финджиков – Императорът.

Заедно с оркестъра и хора на Държавна опера Варна, в представлението ще участва и екип на Детско-юношеската опера в града.

Преди спектакъла публиката ще види "Спомен за Гена" - фрагменти от запис в Златния фонд на БНР - Радио Варна с оперната прима.

 

ГЕНА ДИМИТРОВА - ТУРАНДОТ

НЕПОВТОРИМА! ЕДИНСТВЕНА! КРАЛИЦА НА МИЛАНСКАТА СКАЛА!
Неповторима! Единствена!

На 7 декември 1983 г. дебютът на Гена Димитрова като Турандот в постановката на Франко Дзефирели на сцената на Миланската скала е зашеметяващо събитие в световния оперен живот. В яркото обръжение на диригента Лорин Маазел и солистите Пласидо Доминго, Катя Ричарели, Никола Мартинучи изгрява звездата и на Гена Димитрова. Тя вече е забелязана от музикалния елит, но именно Турандот става причина българката да влезе триумфално в Клуба на звездите, сред най-добрите оперни певци на всички времена.

„Триумфът на „Турандот” е най-вече триумф на сопраното Гена Димитрова. Аплаузите в края на представлението бяха предназначени за нея, с ентусиазираните си възгласи „Неповторима!” и „Единствена!” публиката дълго не й позволи да напусне сцената”, пише критикът Марио Пази. „Може би никоя друга певица няма правото на тази награда – да се нарича Кралица на Скалата. Преди десетилетия това беше Мария Калас, днес е Гена Димитрова”, отбелязва музикалното издание „Дженте”.

МАЕСТРО БОРИСЛАВ ИВАНОВ

СЪВЪРШЕНА НА СЦЕНАТА И НЕВЕРОЯТНО СКРОМНА В ЖИВОТА

Първата ми среща с Гена Димитрова беше през 1977 г., когато я поканих за ролите на Аида в едноименната опера на Верди и на Ярославна в „Княз Игор” от Бородин в гастрола на Варненската опера в Палма де Майорка. Уникален глас! Още тогава й предрекох, че ще стане световноизвестна певица, която ще жъне успехи на най-престижните сцени.

Така й стана. Чест й прави, че независимо дали пееше в Миланската скала, Метрополитън опера или Арена ди Верона, тя никога не прекъсна връзките си с България. Нейните изпълнения в Античния театър в Пловдив със Сантуца в „Селска чест” бяха незабравимо преживяване.

Спомням си как веднъж отидох в гримьорната й във Виенската опера, за да й пожелая на добър час преди „Тоска”. Тя се разплака, защото срещата със семеен приятел върнала болката по скорошната загуба на съпруга й.

Утеших я с най-хубавите човешки думи, които успях да намеря и притеснен я изпратих на сцената. Но тя беше неузнаваема.

Във фортисимите, когато гърмеше оркестърът и хорът, нейният глас доминираше над всички. Страхотно изпълнение! Чувствах се горд, че присъствам на това представление и че съм българин.

От Гена днешните оперни певици могат да се научат на всичко, което е важно за операта, най-вече на вокално майсторство и силен характер.

Тя беше надарена както с изключително красив и голям глас, така и с изключително трудолюбие. Нямаше случай, в който да не е изработила до най-малкия детайл партията си. Съвършена на сцената и невероятно скромна в живота, истинска примадона, в моето сърце тя завинаги ще остане голямата Гена – уникална певица, актриса и личност.

ДИМИТРИНКА РАЙЧЕВА - ТУРАНДОТ

ГЕНА ДИМИТРОВА - МОЯТ ИДОЛ

Дебютът ми в „Турандот” е върхово предизвикателство за мен. Благодарна съм на ръководството на Варненската опера, че ми гласува това доверие и съм щастлива, че ще изпълня за пръв път Турандот с Григир Паликаров, един от най-добрите съвременни български диригенти.

За едно драматично сопрано партията на Турандот изисква рутина, голямо техническо майсторство, също така и физическа енергия. По този повод Гена Димитрова казва, че 30-те минути пеене в „Турандот” се равняват като натоварване на пет изпълнения на Абигайл в „Набуко”.

За мен няма по-добра Турандот от Гена Димитрова. Изчела съм и съм изслушала всичко, свързано с нея, безкрайно й се възхищавам.

Чувствам се задължена и отговорна, че ще дебютирам именно с тази роля в спектакъла на „Турандот”, посветен на 75-годишнината от рождението на Гена Димитрова – моя идол.

Виолета Тончева

 

Борис Луков Борис Луков - Йосиф

Интервю на Виолета Тончева със солиста на Държавна опера Варна Борис Луков – Йосиф в мюзикъла „Йосиф и неговата пъстра дреха” от А. Л. Уебър по текст на Тим Райс. Режисьор Светозар Донев, диригент Страцимир Павлов, художник Иван Токаджиев, хореограф Светлин Ивелинов.

Премиерни спектакли на XVII Великденски музикален фестивал на Държавна опера Варна - във Варна на 19 април, в Горна Оряховица на 20 април и във Велико Търново на 21 април.

 

Опозна ли вече достатъчно добре Йосиф?

Както в библейската притча, така и в мюзикъла, Йосиф е олицетворение на добротата и чистотата. Точно заради тези си добродетели, той става жертва на завистта и алчността. Братята му го продават в робство, но той им прощава. Символично е, е че премиерата на този прекрасен мюзикъл излиза точно по Великден. Трябва да се научим да прощаваме на  враговете си и да се старем да бъдем по-добри, колкото и да ни е трудно понякога. В това виждам посланието на „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха”.

 

Не те ли смущава прехвърлянето в друг жанр?

Проф. Светозар Донев, признат майстор на мюзикъла, е направил една много раздвижена постановка, в която всичко се пречупва през призмата на хумора. Жанрът ми е интересен, защото обединявайки пеене, танц и хумор, позволява по-голямо разгръщане на артиста. Това много помага после в оперните постановки.

 

Напоследък все ти се пада да играеш добрия герой...

Така излиза. Йосиф също е позитивен образ, приляга ми и аз нямам никакви - нито певчески, нито актьорски затруднения с ролята.

 

И си добър човек като Йосиф...

Да, добър човек съм.

 

Но не можеш да тълкуваш сънища като него...

Е, това наистина не го мога. Аз самият рядко сънувам, както впрочем  всички хора с чиста съвест. Но за мен, колкото по-странен и по-интересен е един сън, толкова повече истини има в него. „Дали човек сънува, че е пеперуда или пеперудата сънува, че е човек”, както гласи една източна поговорка.

 

Най-важното е...

Казах го вече. Да се опитаме да станем по-добри. И не само за Великден.

 

Прочетете повече: Премиера на мюзикъла „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха” – кулминация на XVII Великденски музикален фестивал

 

Андрю Лойд Уебър

 

„Joseph And The Amazing Technicolor Dreamcoat"

 

Музика Андрю Лойд Уебър

Композитор на най-известните мюзикъли като "Котките", "Евита", "Исус Христос суперзвезда", "Фантомът на операта" и др. Носител на най-престижните музикални награди, сред които 7 "Тони", 7 "Оливие", "Златен глобус", "Оскар", 2 "Еми" и др.

 

Притежава 6 театъра в Лондон, вкл. Theatre Royal, Drury Lane i London Palladium. Удостоен е с титлата Сър от НВ Кралицата на Обединеното кралство през 1997 г. Фондацията на негово име е една от водещите организации, които подкрепят изкуствата.

 

 

 

 

 

 

 

Тим Райс

Текст Тим Райс

Пише текстове за театър, мюзикъл и кино от 1965 г. След неуспешното им първо партньорство с А. Л. Уебър върху сюжет за викторианския филантроп Доктор Барнардо, следващите им 3 мюзикъла се превръщат в световни хитове "Йосиф и неговата пъстра дреха", Исус Христос суперзвезда" и "Евита".

Тим Райс работи също с Елтън Джон, Алън Менкен и други композитори.

Сценарист на радиосериала с 52 епизода "Американски пай" за BBC Radio. Собственик на отбор по крикет.

 

Прочетете повече: Премиера на мюзикъла „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха” – кулминация на XVII Великденски музикален фестивал

Да се опитаме да станем по-добри 

 

28 април 2016, 19.00

 

Последното събитие, с което непосредствено преди Възкресение Христово, ще завърши XVII Великденски музикален фестивал на Държавна опера Варна, е РЕКВИЕМ от В. А. Моцарт. Този ненадминат шедьовър на кантатно-ораториалната музика ще прозвучи на 28 април от 19 часа под диригентството на Станислав Ушев, с участието на солистите Даниела Димова  - сопран, Бойка Василева – мецосопран, Арсений Арсов – тенор и Евгений Станимиров – бас.

Обвит в мистерия, Реквиемът е създаден през 1791 г., само няколко месеца преди кончината на великия композитор. Изтощен и болен, той споделя предчувствието си, че няма да живее дълго и всъщност пише Реквиема за собствената си смърт. Моцарт така и не разбира кой е анонимният поръчител на последната му творба. По-късно се изяснява, че това бил граф Франц фон Валзегт, който искал да почете паметта на съпругата си със заупокойна меса от Моцарт. Реквиемът бил довършен от ученика на Моцарт Франц Зюсмайер.

Филмът „Амадеус” на Милош Форман по пиесата на Питър Шафър, който спечели 8 награди ОСКАР през 1984 г., интерпретира версията за отровителя Салиери - придворния композитор, който завиждал на Моцарт за невероятния му талант. Но това е само една от многобройните тези за ранната смърт на Моцарт и тя, както всички останали, не е доказана.

 

 

 

 

Григор ПаликаровОПЕРЕН ГАЛА КОНЦЕРТ

24 август, 21,00, VIII Опера в Летния театър – Варна 2017

Диригент Григор Паликаров

Режисьор Сребрина Соколова

Оркестър, хор и солисти на Държавна опера Варна с участието на специални гости

 

Оперният гала концерт на 24 август, 21.00, с диригент маестро Григор Паликаров и режисьор Сребрина Соколова, е очакван кулминационен завършек на тазгодишното, осмо издание на Опера в Летния театър – Варна 2017.

„Моето желание е да направя една витрина, един елегантен и запомнящ се преглед на работата ни през този сезон. Ето защо оркестърът, който иначе по време на представления е в оркестрината и публиката не го вижда, сега ще бъде разположен на сцената.

Мултимедийното решение се основава концептуално на подзаглавието на концерта „Щрихи от един сезон“.

Сребрина СоколоваВизия, въздействие, внушение са средствата, с които мултимедията ще пренесе зрителите в атмосферата на знакови събития в нашия творчески живот през годината. Цялата идея за концерта се съдържа в една дума ПРАЗНИК.В края на един успешен и силен сезон за Варненската опера, оркестърът, солистите и хорът с удоволствие ще поднесат на зрителите своя последен музикален подарък преди заслужената ваканция“, споделя концепцията си за концерта режисьорката Сребрина Соколова.

 

Солисти на концерта, заедно с утвърдените имена на Варненската опера, Арсений Арсов, Линка Стоянова, Свилен Николов, Евгений Станимиров, Ирина Жекова, Даниела Дякова, ще бъдат и специалните гости Валентина Куцарова, Милен Божков, Николай Добрев, Нина Андреева и Марена Балинова-Райхл.

 

 

ПРОГРАМА НА ОПЕРНАТА ГАЛА

I част

1. В.А.Моцарт – „Вълшебната флейта“ - Увертюра - 7'

2. В.А.Моцарт – „Вълшебната флейта“ – ария на Тамино – изп. Арсений Арсов - 4'

3. Дж.Росини  – „Севилският бръснар“ – ария на Розина –

изп. Валентина Куцарова - 6'

Марена Балинова4. Дж.Верди – „Макбет“ – ария на Макбет – изп.Свилен Николов - 4'

5. В.Белини – „Монтеки и Капулети“ – ария на Ромео – Se Romeo…. – изп. Даниела Дякова - 5'

6. Ш.Гуно – „Фауст“ – рондо на Мефистофел( с хор) – изп. Евгений Станимиров - 2'

7. Дж.Пучини – „Бохеми“ – ария на Мюзета –  Quandome`nvo… - изп. Ирина Жекова - 3'

8. Дж.Верди – „Бал с маски“ – ария на Ренато – Alzati… - изп. Николай Добрев - 6'

9. В.Белини – „Норма“ – Casta diva…. – ария на Норма( с хор) – изп. Марена Балинова-Райхл - 8'

10. В.Белини – „Норма“ - Хор "Guerra" - 2'

11. Дж.Пучини – „Тоска“ –ариянаКаварадоси – E lucevan le stelle... – изп. Милен Божков - 4'

12. В.Белини – „Норма“ – дует Норма и Адалджиза – Mira, o Norma…. – изп. Линка Стоянова и Валентина Куцарова - 7'

Милен БожковII част

 

  1.  Дж. Верди – „Силата на съдбата“ – Увертюра - 8'
  2.  Дж. Верди – „Силата на съдбата“ – ария на Леонора – изп. Линка Стоянова - 6'
  3.  Дж.Пучини – „ Мадам Бътерфлай“ – ария на Пинкертон – Addio, fiorito asil… - изп. Милен Божков - 3'
  4. Дж.Пучини – „ Мадам Бътерфлай“ – Хор (със затворена уста) - 3'
  5. Ш.Гуно – „Ромео и Жулиета“ – ария на Жулиета – изп. Ирина Жекова - 4'
  6. Дж.Пучини – „ Мадам Бътерфлай“ – дует на Чо-Чо-Сан и Пинкертон

(I действие) – Vogliate mi bene…. – изп.Нина Андреева и Милен Божков - 7'

7. Дж.Верди – „Сицилиански вечерни“ – Болеро на Елена (с хор)–

изп. Марена Балинова-Райхл - 5'

8. Дж.Верди – „Атила“ – дует Атила и Ецио – изп. Евгений Станимиров и Свилен Николов - 7'

9. У.Джордано – „Андре Шение“ – ария на Жерар – изп. Николай Добрев - 5'

Валентина Куцарова10.  Ф.Чилеа – „Адриана Лекуврьор“ – дует Адриана, Принцеса ди Буйон – изп. Линка Стоянова и Даниела Дякова - 8'

11.  Дж.Пучини – „Турандот“ – ария на Калаф (с женски хор)– изп. Валерий Георгиев - 4'

 

БИС – Дж.Верди – „Травиата“ – Наздравица – всички солисти, хор.

 

 Вижте видео трейлър  

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ВЕЛИКДЕНСКА ПРОМОЦИЯ – 8 ЛВ

 

ВИЛИАНА ВЪЛЧЕВАНа 8 април, в рамките на XVII Великденски музикален фестивал, на сцената ще оживее драматичната съдба на  Вердиевия „Риголето” – придворния шут, който в стремежа да спаси дъщеря си от позор, я загубва завинаги. Спектакълът е режисьорски прочит е на Кузман Попов и диригентски дебют с това заглавие на Вилиана Вълчева.

По повод нейното участие в Опера в Летния театър 2014 музикалната критичка Юлияна Караатанасова отбелязва «безспорния професионализъм, съчетан с категоричен диригентски жест, разкриващ незабележими на пръв поглед пластове и линии в оркестъра”.

В „Риголето” е ангажиран великолепен солистичен състав от екипа на Държавна опера Варна - перфектният Венцеслав Анастасов е Риголето, Илина Михайлова – Джилда, Арсений Арсов – Херцогът на Мантуа, Деян Вачков – Спарафучиле.

 

ВИЛИАНА ВЪЛЧЕВА

 

„Риголето” е за мен много специално заглавие - първата опера, която гледах в детските си години в Дома на транспортните работници. Тогава за пръв път чух Арсений Арсов в ролята на Херцога, той ще пее и сега на моя дебют като диригент на „Риголето”.

Благодаря на маестро Борислав Иванов за възможността да дирижирам „Риголето”, при това с най-добрия Риголето в света Венцеслав Анастасов.

 

 

 

ВЕНЦЕСЛАВ АНАСТАСОВВЕНЦЕСЛАВ АНАСТАСОВ - РИГОЛЕТО

 

Харесвам Риголето, защото заедно с „Макбет” и „Евгений Онегин” това е една от драматургически най-силните баритонови партии в световната оперна литература. Дебютирах с „Риголето” в Софийската опера през 2009 г. и тя се превърна за мен в Годината на „Риголето”.

Изпях ролята общо 20 пъти на различни сцени в различни държави – 2 спектакъла в София, 12 на фестивала „Сан Маргаретен” край Виена, 5 в Испания, последното представление беше във Варна. Оттогава „Риголето” заема основно място в моя репертоар.

В Сеул си партнирах с най-добрата Джилда в света – румънката Елена Мошук. Сега очаквам още един хубав спектакъл с великолепната Илина Михайлова като Джилда.

 

Великденска промоция за „Риголето” - 8 лв.

 

Работно време на касата: 10.00-13.00 и 14.00-19.00, тел.: 052/665 020, 052/650 666; 052/669 652 и e mail: tickets@operavarna.bg

 

 

 

 

 

 

 

 

19 април 2016, 19.00

 

Kулминацията на XVII Великденски музикален фестивал на Държавна опера Варна ще бъде премиерата на 19 април във Варна, на 20 април в Горна Оряховица и на 21 април във Велико Търново на мюзикъла на майстора на този жанр Андрю Лойд Уебър по сценарий на Тим Райс "Йосиф и фантастичната му пъстра дреха".

Първото представяне на творбата е било на 1 март 1968 г. в Лондон, откъдето тръгва и световната й слава. В България "Йосиф и фантастичната му пъстра дреха" е поставян в Музикалния театър през 2000 г. от Светозар Донев.

Режисьор на варненската версия 2016 г. отново е Светозар Донев, българският господар на мюзикъла, както е известен сред музикалните среди. Диригент Страцимир Павлов, художник Иван Токаджиев, хореограф Светлин Ивелинов. Плакат и фотография Росен Донев.

 

 

Действащи лица и изпълнители: Йосиф - Богомил Спиров, Борис Луков; Разказвач - Ина Петрова, Вяра Железова; Яков - Пламен Георгиев, Закар Гостанян; Потифар – Георги Ханджиев, Анатоли Романов; Фараон - Свилен Николов, Пламен Долапчиев

 

 

 

Варненската версия 2016 през погледа на режисьора, хореографа и Йосиф

 

 

 

Съвременен прочит

В сравнение с предишната ми постановка на „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха” в София, която имаше библейско звучене, сега във Варна търся по-съвременен прочит.

Искам да акцентирам върху посланието, че днес е особено важно младите хора да се борят за своите мечти.

В превода на библейската притча на съвременен език разчитам на чувствеността и интерпретацията на артистите, също на танца, на костюма и на всички останали елементи в спектакъла.

 

Всичко, което се случва на сцената, ще бъде насочено към преодоляване на бариерите и сближаване с публиката. Самата Разказвачка, облечена в съвременен  костюм, ще разказва и оценява събитията в директен контакт със зрителите.

 

Тя иска младите хора да се научат да вярват в себе си като Йосиф, да постигат мечтите си като него, като него великодушно да прощават грешките на ближните. Защо ли, защото това е най-добрият начин да бъдеш щастлив.

 

Проф. Светозар Донев – режисьор

 

 

 

 

Паралел между библейското и съвременното

 

Чисто движенчески спектакълът минава през различни епохи, няма статика. Усеща се и специфичната еклектичност, заложена от самия автор, ценна именно с това, че показва връзката между библейската притча и съвременността.

 

Всъщност историята на Йосиф кореспондира с всички епохи. Затова, също като днешните хора, артистите танцуват рок, танго, кънтри, street dance, но има и стилизирани елементи, съотнасящи се към древен Египет и библейската епоха.

 

Въобще танцът и пластичните отношения между героите са особено важни за общото излъчване, за цялостната визия.

Сам по себе си балетът е герой, който в един момент е облечен в съвременни дрехи, а в следващата сцена носи библейски костюми.

 

В това непрекъснато търсене на паралела между библейското и съвременното светоусещане чрез едни и същи герои се състои непреходното очарование на този мюзикъл.

 

Светлин Ивелинов – хореограф

 

 

Зарежда с позитивна енергия

Богомил Спиров

 

Харесвам Йосиф. Мисля, че образът е много близък до мен и играя с изключително удоволствие в този мюзикъл. Йосиф е едно докоснато от светия дух момче, чиято дарба да тълкува сънища му носи нещастие - хората и днес не обичат различните.

Бащата Яков подарява на любимия си син красива пъстра дреха, но братята я хвърлят в кладенец и продават Йосиф като роб. Той обаче устоява на всички несгоди, използва дарбата си за доброто на египетския народ и постига признание от фараона, докато братята му се оказват в незавидното положение на просяци.

 

Прекрасна притча за една чиста душа. Самият мюзикъл носи в себе си една много приятна атмосфера на лекота. „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха” зарежда с позитивна енергия и се възприема по един и същ начин от различни поколения, възрастните го гледат със същия интерес като децата, по лицата на всички греят усмивки. И това е естествено, защото хората обичат да съпреживяват доброто.

 

„Чуден е, чуден е светът!” гласи лайтмотивът в една от песните, които звучат в началото и на финала на спектакъла. Светът, в който живеем, наистина е чуден, просто трябва да имаме очи и сетива да го усетим.

 

Богомил Спиров – Йосиф

Тенор, солист на ДМБЦ „Стефан Македонски

 

 

 

Вижте видео:

https://www.youtube.com/watch?v=gb2kIkfhzEQ&feature=youtu.be

Прочетете повече: Да се опитаме да станем по-добри

 


 

 

„ТРАВИАТА” С “ДАНТЕЛЕНОТО СОПРАНО” САРА ГЬОШ6 април 2016, 19.00

На 6 април почитателите на оперното изкуство ще се насладят във Вердиевата „Травиата” на „дантеленото сопрано”, както експертите определят вокалното майсторство на Сара Гьош.

 Родена в Истанбул, завършила висшето си музикално образование в Австрия, тя е солистка на Wiener Volksoper и гастролира с успех в целия свят. Варненци бяха очаровани от първата си среща с нея в Оперната гала на миналогодишния Коледен музикален фестивал, след който тя замина на дълго турне в САЩ. И ето че сега, на XVII Великденски музикален фестивал, Сара Гьош е отново при нас, за да пресъздаде емблематичната за всеки сопран партия на Виолета.

„Виолета Валери е образ-мечта, ролята номер едно в моята лична оперна класация. Верди е постигнал съвършена комбинация между музикалност и драматизъм, които превръщат Виолета в сопрановата роля на всички времена. Героинята е много чувствителна, крехка и едновременно с това силна и тези нейни характерни черти изразяват, според мен, в най-висша степен душевността и на самите сопранови певици. Ние с Виолета си приличаме и затова я обичаме.

Щастлива съм, че отново ще пея пред варненската публика. Вече знам, че тя има висока музикална култура и е много взискателна. Бъдете сигурни, че аз ще дам всичко от себе си, за да харесате моята Виолета.”      

 

Диригент на спектакъла е Борислав Иванов. В останалите роли ще видим  Валерий Георгиев – Алфред Жермон, Свилен Николов – Жорж Жермон, Филипа Руженова – Флора, Галина Великова – Анина.

 

 

69-ти творчески сезон (2015-2016)

XVII издание на Великденския музикален фестивал на Държавна опера Варна през тази година съдържа 12 събития, които ще се проведат от 1 до 28 април. Високосното начало е на 1 април с „Млади виртуози” - концерт с Музикалното чудо на Варна, братята Мартин и Александър Зайранови. Те покоряват с виртуозните си изпълнения журитата на всички международни конкурси, в които участват - от България, Италия, Франция, Австрия, Англия, Румъния, Турция до Япония - и неслучайно са определяни като Музикалното чудо на Варна. Мартин Зайранов е стипендиант на Министерството на културата, на Фондация "Комунитас - 1000 стипендии” и на "Thomastik - Infeld", Виена. Свири на цигулка, копие на Гуарнери дел Джезу (2007 г.), израбоена от японския лютиер Риц Ивата и предоставена му за ползване от Веско Пантелеев - Ешкенази и Фондация „Америка за България. Александър Зайранов е стипендиант на Фондация "Комунитас” - 1000 стипендии и на "Thomastik - Infeld", Виена. Свири на цигулка, изработена от словенския лютиер Вилим Демшар, предоставена му за ползване от проф. д-р Марио Хосен. Едновременно с многобройните си изяви с прочути оркестри и диригенти, двамата продължават да учат в НУИ „Добри Христов” – Варна и са младши студенти в НБУ при проф. д-р Марио Хосен.

В програмата ще чуем творби от Брамс, Сибелиус, Сарасате и Шуман, диригент Дарио Мачеларе – Италия

 

С „Турандот” от Пучини на 14 април Варненската опера почита паметта на великата Гена Димитрова по повод нейната 75-годишнина.

 

Премиерата на варненската постановка през 1994 г. с Гена Димитрова като Турандот все още се помни от почитателите на великата певица. Сега в ролята на Турандот ще дебютира нашето сопрано Димитринка Райчева.

 

В останалите роли - Стоян Финджиков, Деян Вачков, Илина Михайлова, Валерий Георгиев.

 

 

 

 

 

Кулминация на фестивала е премиерата на 19 април на мюзикъла „Йосиф и неговата пъстра дреха” от Андрю Лойд Уебър, постановка на Господаря на мюзикъла, както го наричат у нас, Светозар Донев.

Диригент Страцимир Павлов, сценограф Иван Токаджиев, хореограф Светлин Ивелинов. За главната роля на Йосиф се подготвят тенорите Богомил Спиров и Борис Луков. Участват още солистите Ина Петрова, Вяра Железова, Пламен Георгиев, Закар Гостанян, Георги Ханджиев, Анатолои Романов, Свилен Николоов, Пламен Долапчиев.

 

 

Сюжетът на мюзикъла се базира на притчата от Стария завет за Яков и 12-те му синове. Hай-малкият от тях Йосиф има способността да предсказва бъдещето чрез сънищата си. Дарбата му предизвиква интереса на фараона, който го кани за свой съветник. Тук се намесва съвременността, защото се оказва, че владетелят може да пее парчета на краля на рокендрола Елвис Пресли. Преплитането на множество музикални стилове и попзвученето на ариите от мюзикъла са напълно в стила на Уебър. Мюзикълът е една от ранните творби на композитора. В нея той за първи път работи в тандем с либретиста Тим Райс, с когото после създават "Исус Христос суперзвезда" и "Евита". Мюзикълът "Йосиф и фантастичната му пъстра дреха" за първи път е бил представен като концертно изпълнение през 1968 г. в лондонската катедрала "Сейнт Пол". Въпреки огромния успех творбата претърпява три редакции от автора, а премиерата на днешната й версия е през 1991 г. в "Палидиум", Лондон.

Още няколко фестивални акцента. Красивата балетна постановка „Жизел” от Адолф Адам, апотеоз на романтичния балет, ще се играе на 5 април. Авторският спектакъл на з.а. на Русия Сергей Бобров, с репетитор Сергей Антонов – артист и репетитор на Болшой театър, е под диригентството на Вилиана Вълчева, а в главните роли ще аплодираме нашите водещи балетни артисти - Илияна Славова – Жизел, Павел Кирчев – Алберт, Мартин Чикалов – Ханс и Юрика Аоки – Мирта.

Най-новата ни постановка от тази година на оперетата „Българи от старо време” от Асен Карастоянов, интерпретация на Николай Априлов, ще бъде представена на 26 април. В главните роли ще аплодираме неизменния Дядо Либен – Стефан Рядков и актьора от ДТ „Стоян Бъчваров” Пламен Георгиев, който дебютира на неотдавнашната премиера с голям успех в ролята на Хаджи Генчо.

Няма да пропуснем да представим любимите на публиката Вердиеви  заглавия „Травиата” на 6 април със Сара Гьош от Австрия в ролята на Виолета, с главния диригент на Държавна опера Варна Светослав Борисов и „Риголето” на 8 април със звезден състав: Венцеслав Анастасов – Риголето, Илина Михайлова – Джилда, Арсенй Арсов – Херцогът, Деян Вачков – Спарафучиле, диригент Вилиана Вълчева

Варненци са поканени и на среща с „Графиня Марица”, гастрол на МДТ – Велико Търново на 4 април. Музикално соаре с руска музика на 2 април, детският мюзикъл Мечо Пух на 13 април и балетен концерт на НУИ „Добри Христов” на 23 април допълват фестивалната програма.

XVII Великденски музикален фестивал на Държавна опера Варна завършва с „Реквием” от Моцарт на 28 април, под диригентството на Станислав Ушев, със солисти Даниела Димова, Бойка Василева, Арсений Арсов, Евгений Станимиров.

 

Билети по 10, 15, 20, 30 лв.

ПРОМОЦИИ ВEЛИКДЕН 2016:

Колекция ФЕСТИВАЛ – 75 лв за всички 12 събития със специален подарък CD с архивни записи на Варненската опера и филхармония.

КОЛЕКЦИЯ БЕЛКАНТО – с обща цена 25 лева за 3 спектакъла.

КОЛЕКЦИЯ КЛАСИКА – с обща цена 20 лева за 3 концерта.

ПAKET ФАМИЛИЯза четирима с 20% отстъпка с места по избор;

ВИП КАРТА с преференции за цяла година на цена 20 лeва.

УЧЕНИЦИ, СТУДЕНТИ И Пенсионери – отстъпка между 20 и 30% от редовната цена на билета.

 

Вече Online продажби и в мрежата на EVENTIM.BG

 

1 април 2016, 19.00-21.00

Младият италиански диригент Дарио Мачелари е роден в Рим през 1979 г. Започва обучението си по пиано първоначално в Консерваторията на Перуджа, а по-късно учи в престижната академия „Санта Чечилия” в Рим. Завършва диригентско майсторство в Консерваторията в Неапол през 2010 г. при Рафаел Наполи, възпитаник на световноизвестния Серджо Челибидаке. Посещава майсторските класове на Джанлуиджи Джелмети и Марканд Такар.

Особен интерес проявява към късноромантичния репертоар. Едновременно с това го привличат и съвременните музикални композиции. От 2006 г. работи като диригент със Струнния оркестър „Giovanissimi Archi d’Europa“, дирижира също „Gli Archi della Rosa“ и Камерния ансамбъл „Tonarius“. От 2007 до 2010 е ангажиран като диригент на хора в църквата „Свети Петър Дамян” в Рим.
По повод Деня в памет на жертвите на националсоциализма на 27 януари 2009 г. дирижира в консерваторията „Санта Чечилия” в Рим голям концерт с оркестър и хор. През 2010 г. ръководи проекта „Musica a Roma nell’Ottocento“ в университета „La Sapienza“, както и заключителния концерт за хор и струнен оркестър с творби на Моцарт, Лист и Доницети. 

Като пианист участва в оперни продукции на Piccolo Lirico Teatro Flaiano и работи постоянно с камерни певци и инструменталисти. По време на VII фестивал на фондация „Musica per Roma” през 2012 г. Участва и като пианист в изпълнението на “Vexations” на Ерик Сати.

Занимава се активно и с теоретична дейност. Дисертацията му по история на музиката е на тема „Творчеството на композитора Луиджи Далапикола”. Пише статии на различни теми, а през 2012 г. публикува и в сп. „Симфония”, едно от най-престижните музикални издания на Италия, статии за Луиджи Далапикола.

Това е втората артистична проява на Дарио Мачелари във Варна. През октомври 2014 г. той дирижира Концерт със Симфоничния оркестър на Държавна опера – Варна.

Държавна опера Варна

69-ти творчески сезон (2015-2016)

XVII  ВЕЛИКДЕНСКИ  МУЗИКАЛЕН  ФЕСТИВАЛ – ВАРНА 2016

 

 

 

ХІV Великденски музикален фестивал – Варна 2013

Варна - Кандидат за европейска столица на културатаВарна – кандидат за културна столица на Европа 2019

 

В Световния ден на балета - 29 април балетните артисти от Държавна опера Варна ще танцуват с особено вдъхновение. В гала концерта, посветен на изкуството на танца, те ще представят най-доброто от своето творчество.

Подбраните от художествения ръководител на трупата Екатерина Чешмеджиева фрагменти в програмата са взети от балетни спектакли по музика на Адам, Минкус, Чайковски, Пуни, Хертел, Шнайдхофер, Прокофиев, Бърнстейн и Франк Синатра. Те илюстрират художественото майсторство на варненските балетисти в областта както на класическата, така и на съвременната хореография.

В пищната балетна вечер ще аплодираме солистите (по азбучен ред) Веселина Иванова, Галина Великова, Галина Велчева, Денко Стоянов, Евгения Минкова, Илиана Божкова, Лиляна Здравкова, Мартин Чакалов, Николай Димитров, Павел Иванов, Павел Кирчев, Ренета Михайлова, Румен Стефанов и Сандра Дотова.

Репетитор Гергана Георгиева, корепетитор Радослава Кареева, музикално оформление Николай Димитров, тон оператор Румен Димитров, помощник-режисьор Сирма Панева.

Световният ден на балета е жест на признание към най-популярната личност в света на балета Жан-Жорж Новер. Роден на 29 април 1727 г. , той остава в историята на изкуството със своята основополагаща творба “Писма върху танца и балета”. Претърпяла десетки издания, книгата притежава актуална стойност и днес.
В нея Новер излага възгледите си за балета като самостоятелен спектакъл със своя сюжетна интрига, чиито герои са носители на силни страсти. Забележителен майстор на танца, Новер развива структурата на академичния танц – солистичен и ансамблов, като превръща балетната пантомима в пластична кантилена от движения, пози и ансамбли под музикален съпровод.
В танцовите си интерпретации той заменя обичайната изобразителност с хореографски подход, който отрежда водеща роля на действието и води до появата на първите многоактни балетни спектакли. Най-големият реформатор в света на балета внася в естетиката на танца и философските достижения на времето, залегнали в трудовете на такива велики мислители като Дидро, Волтер, Русо.
Заради всички тези заслуги историята отрежда на Жан-Жорж Новер почетното звание «Баща на съвременния балет» и отбелязва рождената му дата като Световен ден на балета.

Очаквайте на 30 април «Кармен» с Елена Чавдарова-Иса, последния спектакъл от ХІV Великденски музикален фестивал – Варна 2013.

Билети по 10, 15, 20 и 30 лв., ученици, студенти и пенсионери 6 лв. ПAKET ФАМИЛИЯ ОПЕРА за четирима на цена от 24 лв. (4 билета х 6 лв.) Резервации и продажба на билети на тел.:  052-665 022;  052 650 666 и на e-mail: tickets@operavarna.bg; www.operavarna.bg.

Работно време на билетната каса: oт понеделник до петък 10.00-19.00 ч.; събота 11.00-18.00 ч.

Варна – кандидат за културна столица на Европа 2019 Царицата на чардаша” с оперетните звезди Валентина Корчакова и Александър Мутафчийски, ветерана Евгени Леков и с дебют на Лиляна Кондова


На 8 април от 19.00 ч. на Основна сцена ще бъде представена неустоимата оперета „Царицата на чардаша” от Имре Калман.

Под палката на младия диригент Стефан Бояджиев, който отскоро е част от екипа на Държавна опера Варна, ще се срещнем със звездите на ДМБЦ „Стефан Македонски” Валентина Корчакова в ролята на Силва и Александър Мутафчийски в ролята на Бони.
Те ще си партнират със солистите на Държавна опера Варна Пламен Долапчиев (Едвин), Людмил Петров (Фери Бачи), актьора Пламен Георгиев (Мишка) и ветерана на Варненската опера Евгени Леков. Запазил свежия си глас и артистично сценично присъствие и на 80 години, неостаряващият Евгени Леков ще се превъплъти в образа на Вайлерсхайм.

Своя дебют като Щаси ще направи младата певица Лиляна Кондова. Тя е завършила оперно пеене и обой в НМА „Панчо Владигеров”.
Все по-често ще виждаме младото сопрано в солистични роли. Още през април тя ще се представи в ролите на Флора от „Травиата” и на Валансиен във „Веселата вдовица”. Предстоят й ролите на Зорница от „Луд гидия” на П. Хаджиев, Берта в „Севилският бръснар” на Росини и др.

С вълшебствата на „Лешникотрошачката”

На 9 април от 18.00 ч. на Основна сцена ще се се случи чудото, което очакваме от всяка красива приказка, особено ако тя се казва „Лешникотрошачката”.
Тя бе поставена от известната българска балетна режисьорка доц. д-р Желка Табакова за Варненската Коледа в края на 2011 година, но винаги е приятно отново да се потопим в нейната вълшебна атмосфера. Още повече, че публиката проявява сантимент към този спектакъл, в който балетът на Варненската опера се представя от най-добрата си страна.

Оригиналното в постановката е, че без да променя концепцията на Петипа и Чайковски, Желка Табакова извежда Mайката, Бащата, Клара и Дроселмайер в една обща сюжетна линия. Майката на Клара, която тук е балерина и основно действащо лице, поставя в края на балета диадема върху главата на момичето, посвещавайки го по този начин в тайнството на балетното изкуство.

Балетът завършва с хепи енд, в който Клара танцува с принц Лешник голямото заключително па де дьо. Развлекателните дивертисментни танци във второ действие, в интерпретацията на Желка Табакова, са развити в изящни и завършени миниатюри.

Всеки персонаж носи своите характеристики, като в испанския, арабския, руския, китайския танц и пасторала хореографката внася нова драматургична натовареност.
Вместо класическия кадрил и па де грас, в танците на родителите са включени елементи от салса и танго. Няколко цитата от „Спящата красавица”, замислени като малък каламбур а ла Петипа, предлагат допълнителни нюанси в хореографията.

За своя прочит на „Лешникотрошачката” хореографката бе удостоена с престижната награда „Варна” през 2012. Безспорна заслуга за въздействието на спектакъла имат сценографската визия и великолепните костюми в стил ар деко на дизайнера Генадий Иванов-Гендони. Зрителите особено харесват неговото модно дефиле, вписано елегантно в спектакъла.

 

Концерт в рамките на ХVІІ Австрийски музикални седмици в България


В рамките на ХVІІ Австрийски музикални седмици в България, на 12 април от 19.00 ч. на Основна сцена ще бъде изнесен Симфоничен концерт под почетния патронаж на г-жа Маргарита Попова, вицепрезидент на Република България. На диригентския подиум ще излезе Светослав Борисов -  постоянен диригент на Камерен оркестър Шьонбрун във Виена, главен художествен ръководител на Камерен оркестър „Con fuoco” в Грац и диригент на Държавна опера Варна. Солистите са Петер Шмидл - кларинет и Роберт Бауерщатер – виола.

В програмата: Хайнрих Гатермайер – Брукнер с Епитафия за голям оркестър; Макс Брух с Концерт за кларинет, виола и оркестър, ми минор, опус 88 и Антон Брукнер с Четвърта симфония „Романтична“.

 

Светослав Борисов е роден през 1978 г. в Русе, свири на пиано от 5-годишна възраст, а на 12 години вече учи и тромпет, с който печели множество награди. През 1999 г. заминава да следва в Университета за музика и изобразителни изкуства в Грац.

Паралелно със специалността тромпет при Уве Кьолер, започва и следването си по дирижиране и музикално ръководство при Мартин Зигхард и Йоханес Принц, което завършва с магистратура през 2010 г.

От 1997 г. концертира първо в България, а след това и в Австрия като солист и член на различни ансамбли. През 2007 г. основава Камерния ансамбъл „ Con fuoco” в Грац, с който изнася много концерти. От 2009 г. е постоянен диригент на Оркестъра на замъка Шьонбрун във Виена, а от 2012 г. работи и и като диригент на оркестъра на Варненската опера.

Едновременно участва като диригент в турнета в Европа и Китай, в периода 2003-2012 дирижира оркестър „Бетовен” в Бон, Камерния оркестър на Лозана, Бранденбургските симфоници, Оркестъра на Алгарв и др. Светослав Борисов е дирижирал концерти в Златната зала на Музикферайн Виена, Щефаниензал и др. други престижни концертни зали в Австрия.

 

Роберт Бауерщатер е роден през 1971 г. в Линц, учи цигулка в Музикалното училище в Линц и завършва с отличие Музикална гимназия и Антон Брукнер – Университет в Линц през 1990 г.
Продължава обучението си в Университета за музика и сценични изкуства във Виена, в класа на професорите З. Фюрлингер и П. Оксенхофер, при които също се дипломира с отличие  през 2000 г. Участва в майсторски класове на проф. В. Клос и Г. Косе. От 1998 до 2001 г. Роберт Бауерщатер е член нa Tonkünstler Orchesters Niederösterreich, от 2001 г. се присъединява към оркестъра на Виенската държавна опера, от 2004 г. става   редовен оркестрант във Виенската филхармония като водач на виоловата група. Наред с активната си работа в оркестъра, Роберт Бауерщатер развива и широка дейност  в областта на камерната музика.

Той е съосновател на Клавирен квартет „Лиси“, на „Theophil Ensemble“ и на ансамбъл „Trumpet&Strings Vienna“, участва в Клавирен квартет „Виена”, ансамбъл „Виенски класици“ и ансамбъл  „Виенски Моцартисти“. Роберт Бауерщатер свири на виола, изработена от Стефан фон Баер през 2002 г.

 

Доайенът на Виенската Щатсопер и Виенските филхармоници Петер Шмидл е роден в семейство на музиканти.
Баща му Виктор Шмидл и дядо му Алоис Шмидл, който свири с Виенските филхармоници и в оркестъра на Виенската Щатсопер още по времето на Густав Малер, са първите кларинетисти на Виенските филхармоници.

Петер Шмидл свири на пиано от шестгодишна възраст и завършва Виенската музикална академия при тогавашния кларинетист-солист на Виенските филхармоници Рудолф Йетел. През 1965 г. е назначен в оркестъра на Виенската Щатсопер, а след това и в оркестъра на Виенските филхармоници. От 1968 г. става първи соло кларинетист в тези два оркестъра.

Наред с дейността си на оркестрант Петер Шмидл изгражда международна кариера като солист. Съвместната работа с диригенти като Х. фон Караян, Л. Бърнстейн, К. Бьом, Р. Мути, С. Озава, Д. Ливайн, Й. Менухин и много други, предопределя възходящата му кариера.
Участва в множество камерни ансамбли, като „Виенски октет”, ансамбъл „Винер ринг” и „Винер блезерсолистен”.

От 1967 г. преподава в Университета за музика и сценични изкуства във Виена. Награди: Почетен знак за заслуги към Република Австрия, Австрийски почетен кръст за наука и изкуство, първа степен и много други.

Повече: www.austrianmusicweeks-bg.com Билети по 10, 15, 20 и 30 лв., ученици, студенти и пенсионери 6 лв. ПAKET ФАМИЛИЯ ОПЕРА за четирима на цена от 24 лв. (4 билета х 6 лв.) Спектакли на Детско-юношеската опера - 5 лв. Резервации и продажба на билети на тел.:   052-665 022 ;   052 650 666  и на e-mail: tickets@operavarna.bg; www.operavarna.bg.  Работно време на билетната каса: oт понеделник до петък 10.00-19.00 ч.; събота 11.00-18.00 ч

МАРТИН И АЛЕКСАНДЪР ЗАЙРАНОВИ – МУЗИКАЛНОТО ЧУДО НА ВАРНА,

ОТКРИВАТ  XVII ВЕЛИКДЕНСКИ МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ

С КОНЦЕРТА МЛАДИ ВИРТУОЗИ

 

1 АПРИЛ, ПЕТЪК, 19:00–21:00

Диригент ДАРИО МАЧЕЛАРИ

Солисти МАРТИН ЗАЙРАНОВ И АЛЕКСАНДЪР ЗАЙРАНОВ - ЦИГУЛКА

Й. Брамс – Концерт за цигулка и оркестър в ре мажор (първа част)

Й. Сибелиус – Концерт за цигулка и оркестър в ре мажор (първа част)

П. Сарасате – Навара

Р. Шуман Симфония №2

 

НЕЩАТА ТРЯБВА ДА СЕ ПРАВЯТ, КАКТО ТРЯБВА И КОГАТО ТРЯБВА

ИНТЕРВЮ НА ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА С БАЩАТА НА ВИРТУОЗНИТЕ ЦИГУЛАРИ ГЕОРГИ ЗАЙРАНОВ

Във варненската фамилия Зайранови, посветена изцяло на красивата музика, бащата Георги Зайранов е помощник-диригент в Представителния духов оркестър на ВМС, майката Веселина Зайранова е виолистка в Оркестъра на Държавна опера Варна, а синовете им – 17-годишният Мартин и 15-годишният Александър имат вече славата на цигулари от световно ниво. Братя Зайранови покоряват с виртуозните си изпълнения журитата на всички международни конкурси, в които участват - от България, Италия, Франция, Австрия, Англия, Румъния, Турция до Япония - и неслучайно са определяни като Музикалното чудо на Варна.

Мартин Зайранов е стипендиант на Министерството на културата, на Фондация "Комунитас - 1000 стипендии” и на "Thomastik - Infeld", Виена. Свири на цигулка, копие на Гуарнери дел Джезу (2007 г.), израбоена от японския лютиер Риц Ивата и предоставена му за ползване от Веско Пантелеев - Ешкенази и Фондация „Америка за България.

Александър Зайранов е стипендиант на Фондация "Комунитас” - 1000 стипендии и на "Thomastik - Infeld", Виена. Свири на цигулка, изработена от словенския лютиер Вилим Демшар, предоставена му за ползване от проф. д-р Марио Хосен.    

 

Едновременно с многобройните си изяви с прочути оркестри и диригенти, двамата продължават да учат в НУИ „Добри Христов” – Варна и са младши студенти в НБУ при проф. д-р Марио Хосен.

 

Не ги ли изкушават покани за обучение от други специализирани музикални училища? - питам бащата Георги Зайранов

 

Наистина получаваме покани, не само от България. Но и Мартин, и Александър, и ние, родителите, държим те да завършат най-напред нашето варненско училище НУИ „Добри Христов”, защото то дава добри възможности за развитие. Освен това, особено ценим Евгения Паскова, тяхната изключителна преподавателка по цигулка, с която и двамата свирят от най-ранна възраст. А проф. д-р Марио Хосен е техният идол и те са много щастливи, че имат шанса да посещават неговия клас в НБУ – София.

 

Вероятно отрано ги насърчавахте - и те като вас, да поемат по пътя на музиката...

 

Не, нямахме намерение да ги правим музиканти. Но когато ги записахме в „Бънджи Сингърс”, за да се занимават в свободното време, установихме, че притежават абсолютен слух. После и двамата избраха цигулката, Мартин започна да свири на 6, а Александър на 5 години.

 

Как се изявяват характерите им, когато свирят? Какви са различията им в подхода към музиката?

 

И във всекидневието, и като солисти на сцената, двамата се подкрепят, допитват се един до друг. Е, случва се да спорят и „да кръстосат лъкове”, но в крайна сметка намират общ език. Разбира се, характерите им се проявяват и в подхода към музиката. Мартин е по-романтичен, а Александър по-подробен. Мартин тръгва винаги от емоцията, а Александър – от математиката, точно пресмята как да се направи.

 

Това ми напомня, че през миналата година, на Първия международен конкурс за цигулари "Варна” – 2015, Мартин, бе отличен, освен с награда за изпълнението си, и с награда на публиката за най-харизматичен цигулар.

 

Да, така е. Но без да подценявам наградата, аз мисля, че при подобни отличия играе роля локалният патриотизъм и публиката обикновено избира участник в конкурса от своята държава.

 

Варна особено се гордее с този международен конкурс, защото цигуларите Мартин и Александър Зайранови - най-добрите млади цигулари на България, са именно от Варна. Това не може да не е било аргумент за проф. д-р Марио Хосен при основаването на конкурса.

 

Проф. Марио Хосен искаше да основе международен конкурс за виртуози на световно ниво. Регламентът на подобен конкурс включва участие на жури от световни имена, липса на възрастови ограничения за участниците и висок, т.е. много труден, нотен материал.

 

За разлика от всички български конкурси, които предпоставят участие в различни възрастови групи и свободно избираема програма, големите международни конкурси имат музикален регламент, който трябва да се покрие. В този случай София не прояви интерес, но Община Варна посрещна благосклонно идеята и конкурсът се получи. Вярвам, че Международният конкурс за цигулари във Варна има голямо бъдеще и ще се превърне в значима музикална традиция, както ММФ „Варненско лято”.

 

Мартин и Александър имат ли участия в други подобни конкурси? Как „класирате” всъщост конкурсите?

 

С такъв регламент, за какъвто говорихме, е Международният конкурс "Брамс" в Австрия, в чието издание през 2015 г. от 87 кандидати в различна възраст, до втори тур стигнаха само 17 души. Сред тях най-младият участник беше Мартин и на финала той се класира на пето място. Това е голямо постижение. Но не по-малко важно е участието на Мартин и Александър в конкурса EUROASIA - 2013 в Токио, където двамата бяха единствените участници не само от България, а от цяла Североизточна Европа. Те спечелиха този голям международен конкурс, а след него още много други конкурси. Несъмнено всички конкурси имат значение, защото стимулират човек да се усъвършенства. Същото се отнася и за майсторските класове, Мартин и Александър са участвали в много такива класове, ще го правят и занапред.

 

Идеята на Мартин и Александър за бъдещето...

 

Тяхната идея е да продължат висшето си образование в Университета за музика и сценични изкуства във Виена. Според последната световна статистика той е сред най-добрите музикални университети в света, заедно с Джулиард Скуул в Ню Йорк и Кралската академия в Лондон. Освен това, след успеха им в евроазийския конкурс, двамата получиха специални покани от Университета по музика и изящни изкуства „Гедай” в Токио.

 

А Вашата идея за тяхното бъдеще каква е?

 

За нас, като родители, най-важно е те да са щастливи с това, което правят. В този дух, обичам да им припомням японската поговорка „Нещата трябва да се правят, както трябва и когато трябва”..

 

 

Мартин Зайранов

 

17-годишният през 2016 Мартин Зайранов е ученик в класа по цигулка на Евгения Паскова в НУИ "Добри Христов" - Варна и студент в класа по цигулка на проф. д-р Марио Хосен в НБУ – София. Започва да свири на цигулка на 6 години в НУИ „Добри Христов”. На 10 години дебютира като солист на Варненската филхармония. На 12 години вече е младши студент в класа по цигулка на проф. д-р Марио Хосен в НБУ. От 2012 г. е редовен участник и стипендиант в майсторския клас на проф. д-р Марио Хосен в Лятната международна музикална академия „Орфеус” – Виена, където взема активно участие в концертната програма и има възможност да се срещне и работи с именити професори по цигулка от цял свят. На 14 години става солист във Fortissimo Fest –  “Музика под звездите” в градовете Бургас, Варна, София и Пловдив, заедно с Варненската филхармония и Софийския фестивален симфоничен оркестър с диригент Максим Ешкенази. Участва в майсторските класове на проф. д-р Марио Хосен (България), проф. Минчо Минчев (България), Веско Ешкенази (България), проф. Михаел Фришеншлагер (Австрия), проф. Жерар Пуле (Франция), проф. Такаши Шимицу (Япония), проф. Жулиде Ялчън (Турция), проф. Ерик Грюнберг (Англия), проф. Габриел Кроитору (Румъния) и др.

 

Изявява се като солист на много оркестри, сред които Академичен оркестър „Орфеус” при НБУ, Софийски фестивален оркестър, Camerata Orphica – Vienna, Камерен ансамбъл "Софийски солисти", Оркестъра на "Класик ФМ Радио", Държавна филхармония - София, филхармоничните оркестри на Варна, Пловдив, Шумен, Плевен, Враца, Русе, Разград и др. Работи с диригенти като Шломо Минц, Франсоа Декамп, Мартин Пантелеев, Пламен Джуров, Максим Ешкенази, Деян Чобанов, Дарио Мачелари и др. Участва в записи, концерти и интервюта в БНР, BTV, БНТ, Радио Варна, ТВ „Черно море” и др.

 

Лауреат е на български и международни конкурси, сред които Международен конкурс за цигулари "Жанет Невиьо" - Франция, „Млади витруози” - София, „Jeunesse musicale” - Букурещ, Румъния, Международен конкурс за цигулари Варна 2015,  “Светослав Обретенов” -  Провадия,  EUROASIA - 2013 в Токио, Япония, ”Проф. Недялка Симеонова” – Хасково. Финалист е на XXI Международен конкурс „Андреа Постакини” 2014 във Фермо, Италия. Участва в VIII Международен конкурс за цигулари „Фриц Крайслер” 2014 във Виена, Австрия. На XI Международен конкурс "Млади виртуози" 2015 в София печели II награда и специалната награда на „Кантус Фирмус” за най-ярко представил се български участник. Лауреат на Първите национални награди "Проф. Панчо Владигеров" - 2015 за студенти и ученици, изявени в музикалното изкуство, в категория Струнни инструменти. На XXII Международен конкурс "Брамс - 2015" в Пьорчах, Австрия се класира на пето място от 87 участника. Лауреат е на III награда на I Международен конкурс за цигулари "Варна" – 2015 и Награда на публиката за най-харизматичен цигулар.

Награден е на I международен конкурс “Vitam Inspirare” – 2013, където печели цигулка копие на Гуарнери дел Джезу, изработена от японския лютиер Риц Ивата. Носител e на  награда ВАРНА – 2013, награда на фондация „Отворено общество” 2014 и награда на Ротари клуб 2015. Заедно с брат си, Александър Зайранов, печели Голямата награда за полет в изкуството "Стоян Камбарев" - 2015.

 

В момента Мартин Зайранов е стипендиант на Министерството на културата, на Фондация "Комунитас - 1000 стипендии” и на "Thomastik - Infeld", Виена. Свири на цигулка, копие на Гуарнери дел Джезу (2007 г.), изработка на японския лютиер Риц Ивата. Инструментът му е предоставен за ползване от Веско Пантелеев - Ешкенази и Фондация „Америка за България”.    

 

 

Александър Зайранов

 

15-годишният през 2016 Александър Зайрaнов е ученик в класа по цигулка на Евгения Паскова в НУИ "Добри Христов" - Варна и студент в класа по цигулка на проф. д-р Марио Хосен в НБУ – София. Започва да свири на цигулка на 5 години в НУИ „Добри Христов”. На 10 години дебютира като солист на Camerata Orphica във Виена, Австрия и става младши студент в класа по цигулка на проф. д-р Марио Хосен в НБУ.

От 2012 г. е редовен участник и стипендиант в майсторския клас на проф. д-р Марио Хосен в Лятната международна музикална академия „Орфеус” – Виена, където взема активно участие в концертната програма и има възможност да се срещне и работи с именити професори по цигулка от цял свят. На 12 години вече е солист във Fortissimo Fest – “Музика под звездите” в градовете Бургас, Варна, София и Пловдив, заедно с Варненската филхармония и Софийския фестивален симфоничен оркестър с диригент Максим Ешкенази.    

 

Участва в майсторските класове на проф. д-р Марио Хосен (България), проф. Минчо Минчев (България), Веско Ешкенази (България), проф. Михаел Фришеншлагер (Австрия), проф. Жерар Пуле (Франция), проф. Такаши Шимицу (Япония), проф. Жулиде Ялчън (Турция), проф. Ерик Грюнберг (Англия), проф. Габриел Кроитору (Румъния) и др. Изявява се като солист на много оркестри, сред които Академичен оркестър „Орфеус” при НБУ, Софийски фестивален оркестър, Les Orpheistes Festival Orchestra – Vienna, Камерен ансамбъл "Софийски солисти", Държавна филхармония - София, филхармоничните оркестри на Варна, Пловдив, Шумен, Плевен, Враца, Русе, Разград и др. Участва в записи, концерти и интервюта в БНР, BTV, Радио Варна, ТВ „Черно море” и др.

 

Лауреат е на български и международни  конкурси, сред които “Светослав Обретенов”- Провадия, EUROASIA - 2013 в Токио, Япония, ”Проф. Недялка Симеонова” – Хасково. Лауреат е на XXI международен конкурс „Андреа Постакини” 2014 във Фермо, Италия, където печели стипендията на департамент "Култура" на община Фермо. На XI международен конкурс "Млади виртуози" 2015 в София печели II награда и Специалната награда на проф. Атанас Кареев - стипендия. Лауреат е на II награда на Jeunesses International Violin Competition Dinu Lipatti 2015 в Букурещ, Румъния.  Носител e на награда ВАРНА– 2013 и награда на Фондация „Отворено общество” 2014. Заедно с брат си Мартин печели Голямата награда за полет в изкуството "Стоян Камбарев" - 2015 и Покана за участие като солист на Камерен ансамбъл "Софийски солисти" с диригент Пламен Джуров.

В момента Александър Зайранов е стипендиант на Фондация "Комунитас” - 1000 стипендии и на "Thomastik - Infeld", Виена. Свири на цигулка, изработена от словенския лютиер Вилим Демшар, предоставена му за ползване от проф. д-р Марио Хосен.    

 

Пресконференция за XIV Великденски музикален фестивал 2013 и първата постановка на операта „Фалстаф” във Варна

XIV Великденски музикален фестивал 2013 и първата постановка на операта „Фалстаф” във Варна

 

На 2 април от 13.30 ч. във фоайето на първи балкон, Основна сцена, ще се състои пресконференция, посветена на две теми:

Акцентите в XIV Великденски музикален фестивал 2013

и

Първата постановка на операта „Фалстаф” от Джузепе Верди във Варна.

 

Ще присъстват Даниела Димова – директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна и италианският постановъчен екип: Стефано Сегедони – диригент, Джулио Чабати - режисьор, Платон Барди – сценограф и Марко Натери – костюмограф.  

 

Маестро СТРАЦИМИР ПАВЛОВ за паралела между „Котките” и архетиповете на Карл Густав Юнг, за някои неудобства около Реджи и законовите порядки в котешкия свят

Интервю на Виолета Тончева

КОТКИТЕ от А. Л. Уебър

XVIII Великденски музикален фестивал - Варна 2017

6 април, 19.00 - ПРЕДПРЕМИЕРА

VIII Опера в Летния театър - Варна 2017

22 юни, 21.00 - ПРЕМИЕРА

 

- Като един от изявените диригенти на мюзикъл, имаш в творческата си биография няколко успешни постановки в популярния жанр. Как класифицираш „Котките” в този контекст?

- За пръв път дирижирам “Котките”. Лайтмотивната техника с много изявени теми на главните герои е характерна за мюзикълите на Уебър.

Мисля, че „Евита” е най-сложният му мюзикъл. Партиите в „Котките” не са трудни за изпълнение, трудно е по-скоро съчетанието между музика и хореография, т.е. да бъдеш котка, която пее и танцува.

 

- А ние се забавляваме с котешкия свят, припознавайки в него себе си...

- Вероятно точно така го е мислил и Т. С. Елиът, когато е писал своя сборник с детски стихотворения „Книга за практичните котки на Бай Посум”, вдъхновил А. Л. Уебър за мюзикъла „Котките”. Намирам връзка между теорията на психолога Карл Густав Юнг за архетиповете, които се повтарят в човешката природа и котешките персонажи. „Котките” пресъздават теорията на Юнг по един много забавен начин. Открояват се няколко типажа, като пълничкия веселяк, за когото най-важно е да пийне и да хапне или пък котарака-сваляч, във Варна го наричат гларус. В случая, на Нейчо Петров-Реджи, когото зрителите познават като Исус Христос в мюзикъла „Исус Христос суперзвезда”, му се налага да слезе, така да се каже, от висините на божественото и да се принизи до нивото на котарака-коцкар J И при дамите се срещаме с различни типажи - залязващата бивша красавица в образа на Гризабела, кокетките Деметра, Бомбалурина и Гъмби, които изпитват силна страст към типа опасни мъже и т.н

Паралелът, освен развлечение, носи и поука, както се очаква от една добре разказана история...

Това е задължително. В мюзикъла всички изобразени архетипове имат шанса да отидат на едно друго ниво на съществуване, да еволюират и да пристъпят в котешкия рай. Към новия свят ги повежда Бай Двузаконие, в който аз виждам фигура, аналогична на библейския Мойсей. Бай Двузаконие преценява коя котка е достойна да се възнесе в котешкия рай, докато на финала се разбира, че Гризабела ще получи това право.

Публиката проявява интерес към мюзикъла, за което свидетелстват отдавна разпродадените билети и за двата спектакъла на 6 и 8 април. Какви са твоите предвиждания?

Държа да отбележа, че съм изключително доволен от целия екип, всички са много  вдъхновени. Оказва се, че за мнозина от артистите „Котките” е бил любим мюзикъл и те винаги са искали да бъдат част от него. Подобна мотивация се отразява благотворно върху репетиционният процес, който въпреки натоварения график е много позитивен и зареждащ. Очаквам грандиозен успех за „Котките”.

 

Прочетете още:

„KОТКИТЕ” СМЕ ВИЕ И АЗ, ВСЕКИ ОТ НАС

ГОРДЕЯ СЕ, ЧЕ ВСИЧКИ МЮЗИКЪЛИ НА УЕБЪР СА МИ ПРЕДОСТАВЕНИ С ПРАВО НА МОЯ СОБСТВЕНА ПОСТАНОВКА

 

Варна – кандидат за културна столица на Европа 2019

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

3 април, сряда, 19.00 ч.

Фалстаф

Опера от Джузепе Верди


Диригент Стефано Сегедони (Италия)
Режисьор Джулио Чабати (Италия)
Сценограф Платон Барди (Италия)
Художник на костюмите Марко Натери (Италия)

Предпремиера

 

4 април, четвъртък, 17.00 ч.

Фалстаф

Опера от Джузепе Верди


Диригент Стефано Сегедони (Италия)
Режисьор Джулио Чабати (Италия)
Сценограф Платон Барди (Италия)
Художник на костюмите Марко Натери (Италия)

Предпремиера

 


5 април, петък, 19.00 ч.

X Европейски музикален фестивал

Струнен квинтет на Берлинската филхармония

 

8 април, понеделник, 19.00 ч.

Царицата на чардаша

оперета от Имре Калман Диригент Стефан Бояджиев
Режисьор Видин Даскалов

С участието на Вяра Железова, Пламен Долапчиев, Лиляна Кондова, Александър Мутафчийски и др.

 


9 април, вторник, 18.00 ч.

Лешникотрошачката

балет от П. И. Чайковски

Хореография и постановка Желка Табакова
Сценография и костюми Генадий Иванов-Гендони

 

12 април, петък, 19.00 ч.

XVII Австрийски музикални седмици

Симфоничен концерт


Диригент Светослав Борисов

Програма: Хайнрих Гатемайер – Брукнер Епитафия;
Макс Брух – Концерт за кларинет, виола и оркестър;
Антон Брукнер – Симфония №4 „Романтична”

 

14 април, неделя, 20.00 ч.

Премеждията на една чужденка с български корени

Спектакъл на Елизабет Мазев (Франция)
Режисьор Франсоа Берьор (Франция)

Френски културен институт - България

 

15 април, понеделник, 19.00 ч.

Веселата вдовица

оперета от Франц Лехар

Диригент Светослав Борисов
Режисьор Марк Кроне (Холандия)

С участието на Людмил Петров, Лиляна Кондова, Валерий Георгиев, Михаил Михайлов, Ростислав Байрактаров, Пламен Георгиев и др.

 


17 април, сряда, 19.00 ч.

Травиата

опера от Джузепе Верди

Диригент Светослав Борисов

Режисьор Александър Текелиев

С участието на Илина Михайлова, Валерий Георгиев, Свилен Николов и др.

 

 

18 април, четвъртък, 19.00 ч.

Граф Ори

опера от Джоакино Росини

Диригент Дидие Талпен (Франция) 
Режисьор Емануел Кордолиани (Франция)

С участието на Валерий Георгиев, Гео Чобанов, Ирина Жекова, Силвия Ангелова,  Свилен Николов, Мария Жекова, Стилияна Стоянова


Априлска промоция 4 лева

 


24 април, сряда, 19.00 ч.

Оперна гала

Диригент Борислав Иванов Режисьор Кузман Попов

 

25 април, четвъртък, 19.00 ч.

Бохеми

опера от Джакомо Пучини

Диригент Борислав Иванов
Режисьор Кузман Попов

С участието на Арсений Арсов, Свилен Николов, Пламен Димитров, Евгений Станимиров, Ина  Петрова, Ирина Жекова и др.

 

26 и 27 април, петък и събота, 19.00 ч.

Джекил

мюзикъл от Джон Мур Диригент Ганчо Ганчев
Режисьор Костадин Бандутов
Сценограф Тодор Игнатов
Хореография Денко Стоянов

Спектакъл на Варненската детско-юношеска опера при Общински детски комплекс

Премиера

 

29 април, понеделник, 19.00 ч.

Балетна гала

Балет на Държавна опера Варна

Посвещава се на Международния ден на балета

 


30 април, вторник, 19.00 ч.

Кармен

опера от Жорж Бизе Диригент Григор Паликаров
Режисьор Кузман Попов

С участието на Елена Чавдарова-Иса, Ивайло Михайлов, Пламен Димитров, Евгений Станимиров, Линка Стоянова, Свилен Николов, Пламен Долапчиев, Ирина Жекова, Силвия Ангелова

 

Вижте XIV Великденски музикален фестивал - Варна  2013 и на английски език в сайта www.eventsinbulgaria.com:
http://www.eventsinbulgaria.com/opera/varna-opera-theatre-in-april/#.UWEEzTem7IU

Медийни партньори БНР - Радио Варна, Дарик Радио Варна, БНТ 2 – Варна, ТВ и вестник “Черно море”, вестник „Народно дело”, www. Petel.bg; www.urban-mag.com; www.moreto.net, www.dnesplus.bg;

 

БИЛЕТИ

Билети по 10, 15, 20 и 30 лв., ученици, студенти и пенсионери 6 лв.
ПAKET ФАМИЛИЯ ОПЕРА за четирима на цена от 24 лв. (4 билета х 6 лв.)
Спектакли на Детско-юношеската опера - 5 лв.

Резервации и продажба на билети на тел.: 052-665 022 ; 052 650 666  и на e-mail: tickets@operavarna.bg; www.operavarna.bg.

Работно време на билетната каса: oт понеделник до петък 10.00-19.00 ч.; събота 11.00-18.00 ч.

 

 

Хореограф-постановчикът АННА ДОНЕВА за новата версия на „Котките”, които се чувстват във Варна у дома си и за предизвикателството да създаваш хореография за истинските хора и истинските котки

 

Котки"КОТКИТЕ" А. Л. УЕБЪР

XVIII Великденски музикален фестивал - Варна 2017

6 април, 19.00 - ПРЕДПРЕМИЕРА

VIII Опера в Летния театър - Варна 2017

22 юни, 21.00 - ПРЕМИЕРА

 

Интервю на ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА

 

За мюзикъла "Котките", на който Вие сте хореограф-постановчик, се  знае, че е може би най-трудният от мюзикълите на Уебър и то именно заради хореографията. Тя обединява всички компоненти на представлението - музиката, сценографията, костюмите и най-вече артистите, които убедително трябва да заселят котешкия свят. Как изграждате този свят?

Фокусирана съм върху хората, с които работя и следвам процес, който моделира и изгражда по/със/за тях. За мен „котешкият свят”, заложен в „Котките” не е чужд на нашия. Със заложените човешки характеристики у него работихме върху цялостен танцов и поведенчески образ.

Артистите, с които прекарахме незабравими за мен дни, са много добра глина. Да, те може би не са типичните артисти за мюзикъл, с които винаги се сравняваме, имат може би няколко килограма в повече, не са достатъчно високи или други външни белези, които са част от реалния живот, в който всички живеем.

Ние всички сме с външни характеристики, които са част от природата – човешка или котешка. Затова, това което ще видите като визия и танц на „Котките” сме вие и аз, всеки от нас, всяка животинка и всеки човек, такъв какъвто е. С красотата си, с несъвършените си килограми отгоре, с недостатъчния ръст :)... една хореография за истинските хора и истинските котки. В целия процес на работа всички ние бяхме екип. Не бяхме постановъчен екип и изпълнители. Бяхме един организъм, една Котка, една Цел. Затова ми е мъчно, че репетициите свършиха.

 

Голямата трудност идва може би от факта, че в този мюзикъл всички котки танцуват, освен това го правят непрекъснато. Как се постига едно и също ниво на движенческа техника за толкова много и толкова различни артисти, все пак не всички певци са добри, още по-малко професионални танцьори?

Факт. Най-много ме е страх, когато попиташ някого дали може да танцува и той едва ли не учуден и обиден ти обяснява колко добре го прави. Понякога споменават, че могат дори и шпагат, за да затвърдят уменията си пред теб. Това е много опасна слепота и в подобни моменти аз вече знам, че този човек не може да танцува.

Танцът има много изразни средства. Това, което е важно, е разбирането, познанието, даденостите на движението. Всичко друго следва после. Да си елегантен и ясен в движенческия изказ е трудно. Изначално говорим за комплексни умения. Не търсих у артистите да бъдат професионални танцьори, знаех, че не са :)

За мен това е страшно професионално предизвикателство да намеря път към тях, след това да им създам този път, да видя у всеки какво може, за да го изведа, да съм до него, да му създам процес и опора сам да го изведе. Не знам как стана, но работихме много отдадено и с много любов… Не знам как стана, но те танцуват!

 

Независимо от огромния успех на Вашата столична постановка на същия мюзикъл през 2009 г, сега поставяте съвсем нова хореография за варненските "Котки". Очевидно това заглавие Ви вдъхновява за нови търсения. И така, как танцуват "Котките" във Варна през 2017 г.?

Душата им танцува. Искрено.

 

Гризабела е любимата котка на Уебър, заради която той композира и най-хубавата песен в мюзикъла. Вие за коя котка или котарак създадохте най-хубавия танц?
Може би за Мангоджери и Ръмпълтийзър. Професионално. Като човек. Гризабела ме натъжава. Всички познаваме болка и загуба. Тя ми напомня това. Напомня ми, че в кръга на живота тежките моменти винаги ни чакат. Напомня ми да не обръщам гръб на човек, да не подхождам с лошо, да не пренебрегвам, да не игнорирам, да не причинявам болка… Напомня ми за суетата, от която трябва да продължавам да се дистанцирам и да не допускам за мой съветник.

 

 

ПРОФ. СВЕТОЗАР ДОНЕВ за Сър Андрю Лойд Уебър, варненската премиера на „Котките”, приликите между котешкото и човешкото общество и  защо мечтае българските депутати да приличат на австрийските

Интервю на Виолета Тончева

 "КОТКИТЕ" А. Л. УЕБЪР XVIII Великденски музикален фестивал - Варна 2017

6 април, 19.00 - ПРЕДПРЕМИЕРА VIII Опера в Летния театър - Варна 2017 22 юни, 21.00 - ПРЕМИЕРА

проф. Светозар ДоневПрез далечната 1963 г. Вие поставяте първия си мюзикъл „Моята прекрасна лейди” от Фредерик Лоу, следват много други постановки, донесли Ви славата на Господар на мюзикъла в България. А на варненска сцена, след „Исус Христос суперзвезда” и „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха” сега работите над прочутия мюзикъл „Котките” на Андрю Лойд Уебър. Защо харесвате Уебър и „Котките”?

 

Сър Андрю Лойд Уебър е съвременният гений на мюзикъла, той внася неподозирани нови цветове и форми в този жанр. А идеята за своя шедьовър „Котките”, по сборника с детски стихове „Книга за практичните котки на Бай Посум” от Т. С. Елиът, той обмисля близо десет години. След премиерата в лондонския Уест Енд през 1981 г. идва американската постановка на Бродуей в Ню Йорк през 1982 г. Оттам насетне светът пощурява по „Котките”, а мюзикълът се поставя по цялото земно кълбо при огромен успех. Заедно с „Фантомът на операта”, „Котките” е най-дълго задържалото се на сцена представление.

 

Оригиналът на „Котките” се представя за последен път през 2000 г. на Бродуей и през 2002 г. в Лондон. Междувременно Уебър написа нова версия на „Котките” и ние трудно взехме правата за първата версия, защото той предпочита да се играе последната. Тя всъщност е реплика, което ни задължаваше да пренесем буквално постановката такава, каквато се играе в Бродуей или Лондон. Това, разбира се, беше непосилно за нас и затова поискахме и получихме авторски права, за да направим нова постановка, с нов замисъл, режисура, сценография, костюми и пр. Аз се гордея с това, че всички мюзикъли на Уебър са ми предоставени с право на моя собствена постановка. Така беше с „Исус Христос суперзвезда”, „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха”, същото е и с „Котките”.

 

Какви иновативни подходи внесохте Вие?

Като режисьор направих едно нововъведение. В Лондон „Котките” се играят всяка вечер в продължение на 4 години от специално подбрани артисти, които са певци и танцьори, а както в Музикалния театър, така и във Варненската опера, работят оперни певци и балетисти. Ето защо аз въведох в постановката хор, който изпълнява част от ансамбловото пеене. Разполагам хористите в ложите, откъдето те, подобно на древногръцки хор, реагират на събитията с пеене и жестове. Облечени са в черни сценични костюми и имат котешки маски, които специално донесох за тях от Италия. По принцип във всяка котка и всеки котарак търся допирни точки с човешкия характер. В моята постановка ще срещнете всякакви характери – крадливи котки, котараци-престъпници, котки-проститутки и т.н. Точно както е и в човешкото общество.

 

И котката Гризабела ще изпее онази прекрасна песен „Memory”...

Да, всъщност мюзикълът тръгва именно от Гризабела. Във времето, когато Уебър се запознава със стиховете на Елиът, още преди да напише мюзикъла, той композира тази песен за своята любима домашна котка. Песента се харесва на всички, става много известна и по-късно от нея се ражда целият мюзикъл. Тази Гризабела е била много красива проститутка, някога обгърната с внимание отвсякъде, но сега вече е остаряла и отхвърлена от обществото. Налага й се да живее само със спомените за младостта, оттам и заглавието на песента. „Memory” вече се пее от Хосе Карерас, от сопрани и мецосопрани, дори от баси и има над 50 обработки. Публиката познава и обича тази песен и винаги я посреща с ръкопляскания.

 

А. Л. УебърИзпълняваме мюзикъла на български език, в лицензирания превод на Харалампи Аничкин. „Котките” са преведени досега на 13 езика - полски, испански, италиански и т.н. В текста има и няколко закачки с хотели и заведения в Лондон, които в българския превод са заменени с наши заведения, тази импровизация се допуска от авторите.     

 

Каква е разликата между Вашата постановка в Музикалния театър през 2009 г. и постановката във Варненската опера през 2017 г.?

Столичните котки и котараци бяха по-натурални, сега търсим една по-съвременна, по-изчистена и стилизирана визия. Смятам, че всяка нова постановка трябва да бъде по-близка до своите съвременници, театърът не бива да се повтаря такъв, какъвто е бил преди години.

 

Смята се, че „Котките” е особено труден за поставяне заради „котешката” специфика.

Да, заради тази специфика, която изисква синкретизъм между между музика, пеене и танц, „Котките” поставят много сериозни изисквания пред екипа. Всички артисти непрекъснато пеят и танцуват, няма един мизансцен, в който да не се пее и танцува и то характерно – котешки. Артистите трябва еднакво добре да пеят, при това в различни жанрове, както и да демонстрират движенческа култура. Ето защо най-голямото предизвикателство е хореографията, която поставя моята дъшеря Анна Донева. Искам да подчертая, че за варненската премиера тя прави съвсем нова хореография, в която нищо не се повтаря от софийската постановка. С други думи варненските „Котки” са съвсем различни от софийските „Котки”. Това впрочем се отнася както до хореографията на Анна Донева, така и до сценографията на Иван Токаджиев и костюмите на Ася Стоименова.

 

Ян ван Маанен

 

 

Диригентът на „Аида” Ян ван Маанен преди репетицията

 

9.55 часа,  днес

Радвам се, че съм поканен да дирижирам във Варна – един прекрасен град с прекрасен театър и приветливи хора.

За мен е истинско удоволствие да работя с оркестъра, колегите имат много енергия и правят музика с голяма любов.

Трябва непременно да изтъкна, че съм впечатлен от вашите оперни певци. България трябва да се гордее, че притежава такива великолепни оперни гласове. Калуди Калудов – Радамес има рядко красив глас, той чувства партията отвътре, със сърцето си.

Приятно се работи с професионалисти с богат опит. Харесвам също начина, по който вие тук пазите живи традицииите на операта. Наистина, много се радвам, че съм тук. ”Аида" е една от първите опери, които съм дирижирал. Изключителна творба, истинско вдъхновение.

Мисля, че Верди я е композирал само за няколко месеца. Когато слушаш музиката, усещането е за нещо, написано сякаш за един миг, под въздействието на вътрешен импулс. Може „Аида” и да не е толкова интелектуална опера, но в нея бушуват силни страсти и това докосва душата.

 

Даниела Дякова

 

Даниела Дякова – Амнерис след репетицията

14.05 часа, днес

Днес имахме невероятна генерална репетиция на „Аида”, хиперемоционална и въздействаща. Оркестърът, певците, хорът – всички се раздадохме докрай и този импулс дойде най-напред от Маестро Ян ван Маанен. Изключителен диригент. Той ни зарази с емоцията и желанието да покажем всичко, на което сме способни и ние го направихме. Между него и нас се получи онази химия и онова взаимодействие, които ни правят щастливи, че сме се посветили на това велико изкуство. След тази прекрасна и толкова зареждаща репетиция очаквам с вълнение утрешното представление.

 

Записа Виолета Тончева

Интервю на Виолета Тончева с известни баритон преди дебюта му в „Аида”

24 март 2017, 19.00

Свилен Николов- Какво казва етиопският цар Амонасро при първата си среща с оперния певец Свилен Николов?

- “Аида” е любима опера на поколения меломани, всяка една от партиите вътре е знакова, позната като драматургия и като музика и от тази гледна точка дебютът ми в образа на Амонасро е задължаващ.

 

- Какво е най-важно за теб, когато се заемаш с нова роля?

- Най-важното е да прекарам образа през себе си, през моя мироглед, през това, което съм в момента.

 

- Как се случва то с Амонасро?

- Амонасро е любящ баща, цар на Етиопия, войн, който повежда самоубийствена война срещу египтяните, за да спаси принцесата на Етиопия и своята дъщеря Аида. Може да прокараш паралел със съвременния живот, като пресъздадеш отношението на бащата към дъщерята.
Всеки баща е готов на жертви, в името на семейството и дъщеря си. Достойнството е личностният герб на Амонасро. Въпреки че е победен в битка и пленен, той не свежда глава пред никого, не моли за милост.
Нему принадлежат силните думи, които изрича пред фараона на Египет: „Днес победените сме ние, но утре вие може да сте на нашето място.” Амонасро не моли за милост, единственото, което той изисква от врага, е уважение към него и хората му. Думата „милост” не присъства в неговата партия. Амонасро е мъдър и силен характер.

 

- След като имаш в репертоара си толкова много роли, едва ли Амонасро е трудна партия за теб.

- Научаването на нотния текст е първата част от работата на певеца. Оттам нататък започваш да вникваш в образа и да го изграждаш. И колкото повече детайли успееш да направиш, толкова по-добър образ би могъл да пресъздадеш и да представиш на публиката.

 

- Къде, в какво търсиш ти магията на операта?

- Обичам работата с режисьора, защото това ми помага да вникна цялостно в персонажа. По принцип артистът взаимства идеи за своите сценични превъплъщения от всякъде и от всичко, от реакциите на различни хора в различни ситуации. Да се поставиш на мястото на персонажа, да почувстваш как той би реагирал, как би се движил. Не да играеш героя, а да бъдеш самия него.  

 

- Какво би искал да се случи с оперното изкуство в България?

- Медиите да отдават дължимото на хората, които прославят името на България. Целият свят се възхищава на българските оперни певци с прекрасна кариера зад граница, а тук не им се обръща достатъчно внимание. Надявам се също на по-голяма подкрепа за родното оперно изкуство както от страна на медиите, така и на държавата.

Струва ми се, че у нас хората не си дават сметка какъв огромен труд изисква обединението на толкова много хора – 50-има оркестранти, още толкова хористи, солисти, балет, статисти, ателиета за декори и костюми. Една голяма оперна машина, която трябва да заработи в синхрон – това е истинско събитие. Няма запис, всичко се случва на живо и всеки спектакъл е уникално преживяване. Операта е велико изкуство.

 

XVIII Великденски музикален фестивал – Варна 2017

 

24 март 2017, 19.00

След като във Варна през ноември м. г. пожъна голям успех с операта „Андре Шение” и спечели сърцата на оперния оркестър, сега, на 24 март, в рамките на XVIII Великденски музикален фестивал, холандският диригент Ян ван Маанен отново ще застане на диригентски пулт.

Спектакълът на „Аида” на режисьора Кузман Попов с великолепен солистичен състав: Радамес – Калуди Калудов, Аида – Анна Дитри, Амнерис – Даниела Дякова, Рамфис – Евгений Станимиров и дебют на „кадифеният баритон” Свилен Николов в ролята на Амонасро, ще бъде несъмнено един красив великденски подарък за варненската публика.

ЯН ВАН МААНЕН е роден в Холандия, завършва Кралската консерватория в Хага и Консерваторията в Утрехт с орган и дирижиране. Работил е като репетитор и диригент в различни холандски оперни театри. В репертоара му влизат „Аида” от Верди, „Турандот” от Пучини, „Палячи” от Леонкавало, „Кармен” от Бизе, „Прилепът” от Щраус и „Хубавата Елена” от Офенбах.

През 2013 г. дирижира Седма симфония – Ленинградска от Шостакович със Симфоничния оркестър на Украинското национално радио, излъчена по националните електронни медии на страната. През 2016 дирижира Втората симфония на Рахманинов в Златната зала на Musikverein във Виена. Участва в майсторските класове на Берлинската филхармония. Бъдещите му ангажименти в Холандия включват операта „Евгений Онегин” от Чайковски,  симфонията „Пръстенът” от Вагнер/ Де Влигер и фарса „Копринената стълба” от Росини.

Ян ван Маанен е работил също като пианист, певец, режисьор, органист и актьор. Композира няколко камерни опери, камерна музика и една симфония. През 2010 е отличен с престижната холандска награда „Wim Sonneveld”.

 

 

25 март 2017, 11.00, Сцена Ротонда

С концерт „Пролетно вдъхновение” ще заразят почитателите на камерните концерти на Сцена Ротонда артистите от Държавна опера Варна Вяра Железова, която току-що се завърна от турне в САЩ, Благовеста Статева, Димитър Илиев, Марина Иванова, Илко Захариев, Юлия Трендафилова и Борислав Донев, клавир Жанета Бенун и Руслан Павлов.

Това ще се случи точно на 25 март, съкровения християнски празник Благовещение, с който усещаме и зова на природата за живот, и надеждата за едно ново начало.

Тази нежна емоция обединява всички творби, включени в програмата, като „Пролетна вяра”, „Пролетна мечта” от Шуберт, „Весна” и „День ли царить” от Чайковски, „Пролетни води” от Рахманинов, Виенски валс от Роберт Щолц, "Пътеките на любовта" от Франсис Пуленк, "Non ti scordar di me" от Ернесто де Куртис и др.   Вдъхновена несъмнено от пролетта, оперната вълшебница от Гримьорското ателие Даниела Стоянова вече подготвя изненада за всеки посетител на концерта.

Има още една изненада и тя се нарича Руслан Мъйнов. Известният артист прави жест към своите приятели и ще бъде водещ на концерта :) 

 

 

 

 

 

Най-младият диригент на Варненската опера пред Виолета Тончева

Как се чувстваш във Варненската опера, твоето първо работно място като диригент?

Дирижирах за пръв път балет, през януари направих за пръв път  симфонична програма, сега правя втора, предстои ми оперетата „Царицата на чардаша”. Всичко ми е интересно. Изпитвам особено чувство, когато застана пред оркестъра, в който свирят хора с много по-голям професионален и житейски опит от мен. Всички колеги са сериозни професионалисти с добро отношение към „прохождащи” диригенти и това ме кара да усещам тройна отговорност – пред композитора, пред оркестъра и пред публиката.

 

Ти си на 25, а Маестро Борислав Иванов на 85...

Да, така е. Диригентството изисква време и практика, в практиката търсиш и намираш себе си. Колкото и музикални произведения да познаваш, ако не си ги дирижирал, ако не си ги преживял, те не са ти се случили. Добрин Петков е казал, че диригентът е пръв сред равни. Той взема решенията, а оркестърът трябва да го подкрепя. Аз все още се опитавам да намеря този баланс - да съм приятел с оркестрантите и същевременно да вземам решенията. Държа на позитивните взаимоотношения и това винаги ще остане мой принцип.

 

Жанрът, който предпочиташ...

Обожавам симфоничната музика като цяло, пиша симфонична музика. Моцарт - може да намериш безброй галактики в него, но харесвам също Сибелиус, Брамс, Вагнер. Има толкова много красиви симфонични произведения. Съгласен съм обаче с Маестро Борислав Иванов, който казва, че в XXI век не може да си позвoлиш лукса да бъдеш диригент само в един жанр. Искам да опитвам нови неща. Допада ми съвременната балетна музика - Стравински Прокофиев. Самият аз съм композирал музика за танцови спектакли. Мисля, че в динамичното време, в което живеем, единствено танцът има своето естествено продължение. Неслучайно мюзикълът е на мода. Ето „La-la-Land” обра наградите ОСКАР тази година.

 

Как трябва да се привлича публиката към високите музикални стойности?

Публиката трябва да се предизвиква с нещо класическо, представено по нов, може би скандален начин. Или да й се предлага нова музика - наскоро гледах интересна нова опера на Филип Глас. Хубаво би било да се търсят непознати и провокиращи заглавия, като не се занемарява симфоничната музика. Тя няма нужда от думи, нито от движения, тя е музика сама по себе си. Трудността се състои в това да провокираш публиката, а не да й угаждаш – нещо, което в съвременните български условия е много трудно.

 

Пристрастно се отнасяш към традиционния годишен концерт с възпитаници на НУИ „Добри Христов” на 17 март.

Да, концертът с младите хора ми е много отговорен. По време на репетициите между нас се създадоха хубави връзки, които се отразяват благотворно върху работата ни. В концерта са включени сложни произведения, със сложни съпроводи, но учениците са на много високо ниво. Бих поканил всеки от тях като солист на симфонична програма.

 

Идваш от София във Варна. Освен заради дирижирането, може би и заради морето...

Обичам хоризонта - единствената материална манифестация на безкрайното, което е изкуството.

 

 

    

 

     

       


 

 

ОПЕРА В ЛЕТНИЯ ТЕАТЪР – ВАРНА 2019

десето издание

13.06-22.08

Начало: 21:00 часа

13.06    ЧЕТЕРИМАТА ИТАЛИАНСКИ ТЕНОРИ

концет с любими италиански арии и канцонети изпълнени от 

Алесандро Д’Акриса,

Федерико Сера,

Федерико Паризи и Роберто Креска преди световното им
турне.

02.07    КНЯЗ ИГОР

опера от Александър Бородин

05.07     МОЯ ПРЕКРАСНА ЛЕЙДИ

мюзикъл от Фредерик Лоу

10.07    ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА

мюзикъл от Андрю Лойд Уебър

17.07    БАЛЕТНА ГАЛА ,,АВРОРА''

хореограф Сергей Бобров

18.07    ТОСКА

опера от Джакомо Пучини

22.07    ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО

балет от П.И.Чайковски

24.07    ЧИКАГО

мюзикъл по музика на  Джон Кандър

27.07    CANTAGO FABIO ARMILIATO RECITAL

песни и танга , аранжименти на пианиста Фабрицио Моката

02.08   ТРАВИАТА

опера от Джузепе Верди

08.08    СИМОН БОКАНЕГРА

опера от Джузепе Верди

10.08    ПЕПЕЛЯШКА

балет от Сергей Прокофиев

13.08    ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА

мюзикъл от Андрю Лойд Уебър

16.08    ЧИКАГО

мюзикъл по музика на  Джон Кандър

19.08    ТУРАНДОТ

опера от Джакомо Пучини

22.08    ОПЕРНА ГАЛА

концерт-спектакъл

 

 

девето издание

20.06-23.08.2018

 

21:00 часа, Летен театър Варна

 

С подкрепата на Община Варна, „Golden Rose”, х. „Аква“ и медийните партньори БНТ - Варна, БНР – Радио Варна, ТВ Евроком, Канал 3, ТВ „Черно море“, в. „Черно море“, в. „Народно дело“, Дарик Радио, „Ти си Варна“, “Градското списание“, moreto.net, petel.bg, varnautre.bg

 

 

20.06, 17.08

„ДА ПЕЕШ ПОД ДЪЖДА“ – ПРЕМИЕРА ЗА БЪЛГАРИЯ

мюзикъл по сценарии на Бети Комдън и Адолф Грийн и песни от Насио Хърб Браун и Артър Фрийд

 

Постановка Борис Панкин

Диригент Страцимир Павлов

Хореография Боряна Сечанова, Мариана Крънчева

Сценография Иван Токаджиев

Костюми Анна-Мария Токаджиева

Мултимедия “Бюро за пространствени решения”

 

ДОН Локууд – Орлин Горанов

КОЗМО Браун – Мариан Бачев

КАТИ Селдън – Лилия Илиева

ЛИНА Ламонт – Сребрина Соколова

Р. Ф. (Ар Еф) СИМПСЪН – Пламен Георгиев

Роско ДЕКСТЪР, режисьор – Борислав Веженов

РОЗ, пресагент и приятелка на Лина – Миглена Стоева

ДОРА БЕЙЛИ, влиятелна киножурналистка – Анелия Мангърова

ДИНСМОР, учителка по дикция на Лина – Елиз Оник Нигохозова

Кармайкъл, учител по дикция на Дон – Нейчо Петров

ПОЛИЦАЙ – Николай  Колев

ФЕНКА-1 – Йоанна Венелинова

ФЕНКА-2 – Зои Бошнакова

ФЛИРТУВАЩА ДАМА – Калина Алексиева

ПЕРУКЕРКА& ГАРДЕРОБИЕРКА – Калина Алексиева

АСИСТЕНТ 1&ЗВУКАР – Калоян Лулчев

АСИСТЕНТ 2 – Велин Михайлов

АСИСТЕНТ 3 – Николай Димитров

ЗЛОДЕЙ във филма - Нейчо Петров

ПРИДВОРНА ДАМА във филма – Венета Гочева

ТОМ МИКС – Иван Георгиев

ОЛГА МАРА –Венета Гочева

НЕЙНИЯТ КАВАЛЕР – Мартин Чикалов

МЕРИ МАРГАРЕТ – Лаура Мойа Ромеро

ВЪЗРАСТНИЯТ Й СЪПРУГ –Денко Стоянов

ЗЕЛДА ЗАНДЪРС – Камила Данези

ДЖЕЙ КЪМБАРЛЕНД ТРЕТИ – Павел Кирчев

ЧАРЛИ ЧАПЛИН – Франческо Бруни

ДИРИГЕНТЪТ – Страцимир Павлов

Солисти, балет, хор и оркестър на Държавна опера – Варна

Най-великият филм-мюзикъл на всички времена!

„Аз пея под дъжда“ (Singin' in the Rain) е американски филм, музикална комедия с режисьор и хореограф Джийн Кели и Стенли Донън, с участието на Кели, Доналд О'Конър и Деби Рейнолдс. Филмът, заснет от Метро Голдуин Майер, представя Холивуд в края на 1920-те години, когато ерата на немите филми е към края си. Днес той има статут на легенда, оглавява списъка на Американския филмов институт за най-добра филмова комедия и е класиран на пето място като най-добрия американски филм на всички времена. “Да пееш под дъжда” в сценичния си вариант, дело на бродуейските легенди Бети Комдън и Адолф Грийн, създатели и на филмовия сценарий, носители на “Оскар”, е равностоен на филмовия оригинал, с огромното предимство, че се случва на живо.

Времетраене два часа, с един антракт. Изпълнява се на български с надписи на английски език

 

 

28.06, 21.08

           

ММФ „ВАРНЕНСКО ЛЯТО“

 “Зоро” – премиера

мюзикъл

либрето и текстове на песни Стивън Кларк; музика Джипси Кингс; оригинална история Стивън Кларк и Хелън Едмъндсън; съавтор на музиката и адаптация Джон Камерън; изпълнителни продуценти Джон Герз, Адам Кенрайт и Исабел Алиенде

 

Постановка Петко Бонев

Диригент Страцимир Павлов

Хореограф Стефан Николов

Сценография и костюми Ася Стоименова

3D Мapping Полина Герасимова

 

ДИЕГО ДЕ ЛА ВЕГА(ЗОРО) - Велин Михайлов, Нейчо Петров, Николай Димитров

ЛУИЗА ПУЛИДО - Илина Михайлова, Мария Павлова, София Рухова-Лулчева

РАМОН - Свилен Николов, Калоян Лулчев

ИНЕС            - Лилия Илиева, Антоанела Петрова, Филипа Руженова, Калина Жекова

ДЕТЕ ДИЕГО - Борис Обрешков

ДЕТЕ РАМОН - Фернандо Леон Васев, Калоян Тодоров

ДЕТЕ ЛУИЗА - Ясмина Арсова, Белла Петрова

АЛЕХАНДРО ДЕ ЛА ВЕГА - Пламен Георгиев, Людмил Петров

СЕРЖАНТ ГАРСИЯ - Гео Чобанов, Илко Захариев

ЕДУАРДО - Борислав Донев

ХОРХЕ - Петър Генов

ИГНАСИО - Диян Богданов

ГОНЗАЛЕС - Анатоли Романов

 

Тази легендарна история за борбата на  доброто срещу злото е трайно вдъхновение за „Gipsy Kings“ (Цигански царе), допълнителните оркестрации, композиции и аранжименти на Джон Камерън и текста на Стивън  Кларк по известния  роман на  Исабел Алиенде „Зоро - легендата започва“. Мюзикълът пресъздава драматичната приказка за романтичния  герой  Зоро в необикновени певческо-актьорски превъплъщения,  зрелищни борби с мечове и невероятни каскади, всичко обгърнато в  автентичните цветове на традиционното фламенко.

 

Времетраене 2 часа, с един антракт. Изпълнява се на английски с надписи на български език

 

 

02.07

“КАРМЕН”

опера в четири действия от Жорж Бизе

либрето Анри Мелиак и Луи Халеви по новелата на Проспер Мериме

 

Диригент Ян ван Маанен

Режисьор Кузман Попов

Сценография Иван Савов

Костюми Лора Маринова

Хореография Боряна Сечанова

Диригент на хора Цветан Крумов

 

Кармен – Саня Анастасия
Дон Хозе – Ивайло Михайлов

Ескамилио – Деян Вачков

Микаела – Ирина Жекова

Цунига - Гео Чобанов

Моралес - Илко Захариев

Фраскита - Галина Великова

Мерцедес - Силвия Ангелова

Ремендадо - Пламен Долапчиев

Данкайро – Теодор Петков

С участието на Варненската детско-юношеска опера с диригент Ганчо Ганчев

 

Операта „Кармен“ на великия френски композитор Жорж Бизе е едновременно полет на неговия гений и житейско фиаско. Герои на действието са бандити, контрабандисти, войници. На премиерата през 1875 година в Опера Комик възмутени зрители негодуват срещу образа на главната героиня като „разпътна циганка”, „безсрамна съблазнителка”, „авантюристка без морални устои” и т.н. Бизе не понася провала и починал три месеца по-късно. След седем години операта се завръща в Париж с огромен успех и оттогава шества триумфално по целия свят.

В главната роля гостува Саня Анастасия. Тя изучава музика в Университетите по музика и сценични изкуства в Грац и Виена. От 2008 г. е постоянен гост-солист на Националната опера в Сараево - Босна и Херцеговина. От лятото на 2013 година е с ангажименти в Арена ди Верона, в ролите на Фенена в "Набуко" в партньорството на Пласидо Доминго като Амнерис в "Аида", Улрика в „Бал с маски“ и Кармен. През октомври 2018 година ще изпълни ролята на Амнерис в „Аида“ по покана на Tokyo Nikikai Opera Foundation.

 

Времетраене 3 часа, с един антракт. Изпълнява се на френски с надписи на български и английски език

 

04.07             

ММФ “ВАРНЕНСКО ЛЯТО”

„ПЕПЕЛЯШКА“ – ПРЕМИЕРА

весела мелодрама в 2 действия 4 картини от Джоакино Росини

 

Диригент Николета Конти

Режисьор Eкта Кара

Сценография Ефтер Бронзе

Костюми Занда Занда

Светлинен дизайн Метин Кочтурк

диригент на хора Цветан Крумов

 

Дон Рамиро, принц на Салерно - Пабло Камесеийе

Дандини, негов камериер - Свилен Николов

Дон Манифико, барон на Монтефиасконе - Делян Славов

Клоринда, негова по-голяма дъщеря – Ирина Жекова

Тисба, негова по-малка дъщеря - Вяра Железова

Анжелина, под името Пепеляшка, негова заварена дъщеря – Валентина Куцарова

Алидоро, философ, съветник на дон Рамиро - Евгений Станимиров

 

Либретото на Джакопо Ферети следва сюжета на едноименната приказка от Шарл Перо. Росини е на 25 години, когато завършва партитурата на творбата си, но вече е създал поредица оперни бисери като „Севилският бръснар”, „Танкред”, „Италианката в Алжир” и други. „Пепеляшка” се смята за една от най-изящните вокални творби. Постановката на Екта Кара представя класическото заглавие като комикс. Облеклото и понедението на изпълнителите кореспондира с епохата на Елвис Пресли отпреди 50 години. Пабло Камесеийе е ценен като Росиниев тенор, заради забележителната лекота във високия регистър и светлият му теноров тембър. Роден в Буенос Айрес, в семейство на испанец и италианка, завършил Виенската консерватория, той с успех се изявява на европейската и световна сцена. Валентина Куцарова е от Варна, зъвършила Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров”. От 1992 г. работи последователно в Цюрих, Линц и Сен Гален, където изпълнява главния мецосопранов репертоар в оперите на Масне, Моцарт, Хумпердинк, Хендел, Росини, Йохан Щраус, Офенбах, Бизе и др. Регистрирала е и участия на престижните сцени в Париж, Венеция, Неапол и на фестивалите в Брегенц и Монпелие.

Времетраене 2:30 часа, с един антракт. Изпълнява се на италиански с надписи на български и английски език.

 

07.07 

ММФ „ВАРНЕНСКО ЛЯТО“

„ТОСКА“

музикална драма в три действия от Джакомо Пучини

либрето Джузепе Джакоза и Луиджи Илика по драмата на Викториен Сарду

 

Диригент Деян Савич

Режисьор Кузман Попов

Художник Мария Диманова

Диригент на хора Цветан Крумов

 

ФЛОРИЯ ТОСКА, певица - Драгана Радакович                                    

МАРИО КАВАРАДОСИ, художник - Милен Божков                                         

БАРОН СКАРПИЯ, шеф на полицията - Вук Зекич                            

ЧЕЗАРЕ АНДЖЕЛОТИ, бивш консул на Римската република - Евгений Станимиров           

КЛИСАР - Гео Чобанов                                                                                               

СПОЛЕТА, полицейски агент - Христо Ганевски                                                         

ШАРОНЕ, офицер - Димитър Ряхов                                                                 

ТЪМНИЧАР - Петър Петров                                                                                     

ОВЧАРЧЕ - Благовеста Статева

Музикалната критика определя творбата като “Портрет на актрисата”. Лирична кулминация е “Молитвата” на Тоска, където Тоска изповядва вярата си в силата на изкуството и любовта. Духовното единение на Тоска и Каварадоси е ярко подчертано в последната сцена, където гласовете им се сливат в триумфална, химнова тема.

Драгана Радакович гостува за втори път във Варна, след успешната й изява в „Аида“ през лятото на 2017 година. Милен Божков е от Варна, завършил вокалния факултет в НМА “Проф. Панчо Владигеров” и специализирал в Университета за музика в  Грац при проф. Йоана Боровска и при Красимира Стоянова. През 2007- 2009 г. е постоянен член в състава на оперния театър Марибор. Следват концертни изяви в Япония, Австрия, Германия, Словения,Хърватия, Латвия и др.

Времетраене 2:45 часа, с един антракт. Изпълнява се на италиански с надписи на български и английски език

 

12.07 

ММФ „ВАРНЕНСКО ЛЯТО“

„ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ“ – ПРЕМИЕРА

романтична опера в 3 действия от Рихард Вагнер

 

Диригент Ян ван Маанен

Режисьор Ивана Драгутинович-Маричич по режисьорска концепция на Деян Миладинович

Постановка и сценография Деян Миладинович

Костюми Катарина Гърчич Николич

Диригент на хора Цветан Крумов

 

ДАЛАНД - Людмил Петров

СЕНТА, НЕГОВА ДЪЩЕРЯ - Линка Стоянова

ЕРИК, ЛОВЕЦ - Мирослав Христов

МАРИ, ДОЙКА НА СЕНТА - Бойка Василева

КОРМЧИЯ НА КОРАБА НА ДАЛАНД – Арсений Арсов

ХОЛАНДЕЦА - Гео Чобанов

 

В сюжета е залегнала легендата за смелия капитан, който предизвикал природните стихии, проклел бог и затова е осъден да се скита с кораба си – призрак до деня на Страшния съд. Според диригента Ян Ван Маанен това е творба на гений, защото никой друг преди Вагнер не е успял да композира такава буреносна музика, толкова страховити призрачни припеви и опияняващи песни в една опера. Тъмните краски в неговата музика напомнят живописта на знаменитите холандски художници Рембранд и Ван Ейк, както и на шведския писател и художник Стриндберг. Продукцията е в партньорство с Националния театър за опера и балет в Белград.

 

Времетраене 3 часа, с два антракта. Изпълнява се на немски с надписи на български и английски език

 

07.08 

ММФ „ВАРНЕНСКО ЛЯТО“

„ДЖОКОНДА“ – премиера за Варна

опера в 4 действия, 5 картини от Амилкаре Понкиели

 

Диригент Ян ван Маанен

Режисьор и сценография Кузман Попов

Костюми Ася Стоименова

Хореография Румяна Малчева

Диригент на хора Цветан Крумов

 

ДЖОКОНДА, улична певица – Димитринка Райчева

сляпата, нейна майка – Бойка Василева

Алвизо, инквизитор – Евгений Станимиров

Лаура, негова жена – Даниела Дякова

Барнаба, шпионин – Венцеслав Анастасов

Енцо Грималди, принц – Валерий Георгиев

Зуано, лодкар – Людмил Петров

Певец – Петър Петров

Изепо, писар – Христо Ганевски, Пламен Долапчиев

Моряк – Петър Генов

 

В основата на либретото на Ариго Бойто е драмата „Анжело – тиранинът от Падуа” от Виктор Юго. Действието се развива във Венеция през 17-и век. Музикалната драматургия включва ярки масови сцени и конфликти, наситени със страсти и контрасти. След премиерата си в Миланската скала операта „Джоконда” неизменно е част от репертоара на водещите световни театри. Постановката на „Опера в летния театър” е първа в историята на Варненската опера и се представя за първи път във Варна.

 

Времетраене 3 часа, с два антракта. Изпълнява се на италиански с надписи на български и английски език

 

 

09.08 

ММФ „ВАРНЕНСКО ЛЯТО“

 „ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО"

балет в четири действия от Пьотр Илич Чайковски

 

Хореография Мариус Петипа, Лев Иванов

Редакция Сергей Бобров

Костюми и сценография Ася Стоименова

Диригент Мартин Георгиев

 

Оркестър и балет на Държавна опера Варна и солисти от Държавния театър за опера и балет в Красноярск.

 

Историята на „Лебедово езеро“ е показателна за развитието на класическото балетно изкуство. Премиерата през 1877 г. в Москва минала незабелязано, въпреки красивата музика на Чайковски. Всъщност това не бил истински балет, преобладавали пантомимата и мимансът, танците били съвсем малко, а балерините носели закрепени върху раменете картонени криле. Затова пък през 1895 г. на балетната вечер в памет на Чайковски в Мариински театър, „Лебедово езеро“ предизвиква истински фурор. Специално за събитието, Лев Иванов направил оригинална редакция на неуспешните „бели сцени“ (сцените с лебедите), която се оказала истинска революция в класическия балет. Той премахнал изкуствените криле и създал хореография за ръцете, която извайва движенията на крилете. Чрез постановката на ръцете и гърба, която пресъздава не само движенията на истинските птици, но изразява и силни чувства като любов, страх, болка и тревожност, спектакълът достига нова психологическа дълбочина. На свой ред Мариус Петипа поставил валса, мазурката и останалите танци, които се играят в двореца и така през 1895 година музиката и танцът в „Лебедово езеро“ за пръв път заживели в пълен синхрон. Получила се онази органична сплав между двата компонента, с  която „Лебедово езеро“ продължава да омайва публиката и днес.

 

Времетраене 2 часа, с един антракт.

 

 

14.08

 „ЦАРИЦАТА НА ЧАРДАША“

оперета в три действия от Имре Калман, либрето Ищван Бекефи и Дешо Келер

 

Диригент Цветан Крумов

Постановка Видин Даскалов

Режисьор Александър Мутафчийски

Художници Мария Трендафилова, Ася Стоименова

Хореография Калина Богоева, възстановка Гергана Караиванова

 

ВАЙЛЕРСХАЙМ - Владислав Владимиров
ЦЕЦИЛИЯ - Бойка Василева
ЕДВИН - Пламен Долапчиев
ЩАСИ - Мария Павлова
БОНИ - Александър Мутафчийски
СИЛВА - Лиляна Кондова
РОНСДОРФ - Закар Гостанян
ФЕРИ БАЧИ - Людмил Петров
НОТАРИУС КИШ – Анатоли Романов 
МИШКА - Пламен Георгиев

 

Творбата на Имре Калман е сред предпочитаните заглавия във Варна. Още през 1923 година, едва няколко години след нейната премиера, Александър Наумов, капелмайстор на Флотския духов оркестър, и учителят по музика Крум Мумджиев реализират с участието на любители първата постановка на оперетата. През 1957 година, под диригентството на Емил Главанаков, режисьора Бохос Афеян и художничката Мариана Попова, се осъществява първата продукция на „Царицата на чардаша” от професионалната варненска оперна трупа. Оттогава досега заглавието е неизменна част от репертоара на Държавна опера Варна. Звездата на Националния музикален театър и режисьор Александър Мутафчийски, роден във Варна и обичан от варненската публика,  се определя от музикалната критика като достоен последовател на незабравимия Видин Даскалов (1929-2001), реализирал най-успешната постановка на „Царицата на чардаша“ през 1996 година.

 

Времетраене 2:30 часа, с един антракт. Изпълнява се на български с надписи на английски и немски език

 

 

20.08

„ТРАВИАТА“

опера в три действия, 4 картини от  Джузепе Верди

либрето Франческо Мария Пиаве по романа на Александър Дюма-син “Дамата с камелиите”

 

Диригент Паоло Олми

Режисьор, сценограф и художник на костюмите Кузман Попов

Диригент на хора Цветан Крумов

Балетмайстор Желка Табакова

 

ВИОЛЕТА – Илина Михайлова
АЛФРЕД ЖЕРМОН – Емил Павлов
ЖОРЖ ЖЕРМОН – Владимир Стоянов
ГАСТОН - Христо Ганевски
БАРОН ДЮФОЛ - Гео Чобанов
МАРКИЗ Д`ОБИНИ - Людмил Петров
ДОКТОР ГРЕНВИЛ - Петър Петров
ЖОЗЕФ - Анатоли Романов „Историята на Виолета Валери е така точно психологически мотивирана и дотолкова жизнено правдива за собственото й историческо време, че от един момент нататък тя престава реално да съществува, издига се до пиедестала на една трагична любовна поема или на една сценична балада, до един модел на живот, в който конкретността е равнозначна на обобщение и символ. Мари Дюплеси, Маргарита Готие, Джузепина Стрепони или Виолета Валери – има ли значение коя? – разказът е за тази, която нарича сама себе си «Травиата», тоест дерайлиралата, отклонената от правия път, но която таи дълбоко в сърцето си «блян нежен за щастие». Разказът е за една нощна пеперуда, белязана от смъртта, която сред шумния възторг от покорения Париж мечтае за истинска любов, давайки си сметка, че това е «Безумие!». И... избира безумието! Парадокс...“. Кузман Попов – режисьор.

 

Времетраене 2:45 часа, с един антракт. Изпълнява се на италиански с надписи на български и английски език

 

 

23.08

ОПЕРНА ГАЛА

концерт-спектакъл

Диригенти Борислав Иванов и Енрико Калесо

Със специалното участие на Фабио Армилиато

Режисьор Кузман Попов

Оркестър, хор и балет на Държавна опера – Варна

 

Фабио Армилиато е един от водещите тенори на международната оперна сцена. Критиката и публиката оценява високо гласа му във високия регистър, музикалността и артистичните постижения. Роден е в Генуа, където завършва консерваторията "Николо Паганини". Участва в постановки на Метрополитън Опера в Ню Йорк, Ла скала в Милано, Парижката опера, Виенската щатс опера и др. Той впечатлява особено с изпълненията си в ролите на  Марио Каварадоси в „Тоска“. Фабио Армилиато е също един от главните актьори на филма на Уди Алън "На Рим с любов".

Енрико Калесо е роден в Тревизо,изучава пиано с Анна Колона Романо във Венецианската консерватория. Следва философия във Венецианския университет, който завършва с отличие през 1998 г. От 2000 до 2005 г. следва диригентско майсторство в класа на Uroš Lajovic във Виенския университет, като отново се дипломира с отличие. През този период е музикален асистент на фестивалите в Брегенц и Виена. От 2007 до 2010 г. работи като диригент и асистент на музикалния директор на театър Ерфурт. От 2008 г. до 2011 г. е музикален директор на Оперния фестивал в Клостернбург. През 2010 г. е назначен за главен диригент на театър "Mainfranken" във Вюрцбург, поемайки длъжността генерален музикален директор през следващата година. Енрико Калесо дирижира оперни спектакли на редица европейски сцени, както и множество оркестри, сред които Vienna Symphony, Vienna Radio Symphony, Berne Symphony, North West German Philharmonic и други.

Времетраене 2 часа с един антракт

 

 

Цени:

-          за отделно събитие: 15, 20, 30, 40 лв., ВИП с кетъринг по време на антракта – първа категория – 50 лв., специална категория – 70 лв., екстра категория – 100 лв.;

-          групи над 7 човека, семейства, учащи, пенсионери и хора с увреждания  ползват отстъпка до 35%;

-          отстъпки до 50% за карта - Колекция СЪБРАНО, Колекция КЛАСИКА и Колекция МЮЗИКЪЛ

 

БИЛЕТИ: пл. „Независимост” 1: понеделник-петък 9:30-13:30 и 14:30-20.30; събота 10:00–13:30 и 14:30-20:00; неделя 11:00-16:00, тел. 052 665 022

Фестивален и конгресен център: всеки ден 10.00-21.00, почивка 14.00-14.30 и 16.30-17.00, тел. 052 685 214,   след 1 юни на касата на Летен театър: всеки ден 10.00-13.00 и 14.00-18.30 тел. 052 612 803

ЗАЯВКИ: тел. 052 665 020

ОНЛАЙН:  http://bgbileti.com/  http://www.eventim.bg/  http://ticketsbg.com/  www.epaygo.bg

www.operavarna.com

 

Категории

За отделно събитие

ГРУПИ (7+)

Пакет ФАМИЛИЯ

ДОСТЪП ДО КУЛТУРА

АРТ НЕТ

11 събития

Колекция Събрано

9 събития

Колекция Класика

2 събития Колекция Мюзикъл

Икономична

15

10

88

72

20

Трета

20

15

110

90

30

Втора

30

20

165

135

40

Първа

40

30

220

180

60

Специална с кетъринг за 10 лв.

50

40

330

240

80

Специална екстра с кетъринг за 25 лв.

70

50

440

300

100

ВИП с кетъринг за 35 лв.

100

70

550

440

130

 

 

 

 

 

 

11 август 2016, Опера в Летния театър

Анкета на Виолета Тончева със зрители и участници в премиерата на ММФ „Варненско лято”, посветена на 80-годишнината на Никола Гюзелев

 

Фотография Росен Донев

 

Маестро Борислав Иванов

Гледах „Борис Годунов” на площада пред „Александър Невски” – грандиозен и величествен спектакъл, съобразен с мащабите на мястото.

Пренасяйки постановката във Варна, Академик Пламен Карталов мислеше по подобен начин да използва нашата катедрала, но впоследствие се отказа, защото реализацията щеше да бъде много скъпа, трябваше да се спре движението в центъра на града и т.н. Вместо истинска катедрала, в Летния театър на Варна построихме църква. Сценографското решение с декора и иконите създаде предразполагаща обстановка, която пренесе зрителите в атмосферата на Русия по времето на Борис Годунов.

За сглобяване на цялото допринесе младият и талантлив диригент Йордан Камджалов. Той умело водеше оркестъра, владееше във всеки един момент сцената, добре кореспондираше със солистите и хора, правеше хубави ансамбли. Получи се разкошен спектакъл.

 

Йордан Камджалов

 

 

Маестро Йордан Камджалов

По средата на спектакъла изпитах усещането за нещо хубаво, което отминава. Усетих колко много ще ми липсват хората, с които заедно направихме „Борис Годунов”. Хубавото отминава, но тъкмо защото е такова, се надявам да го повторим.

 

 

Дарина Тончева – водач на виолите

Благодаря Ви, Маестро Камджалов, за удоволствието да свиря в „Борис Годунов” под Вашето диригентство. Чувствам го като специален подарък в края на моята дългогодишна кариера.

 

Борис ГодуновКремена Георгиева – музикален редактор в БНР – Радио Варна

Много ми хареса оркестърът, който под палката на Йордан Камджалов - звучеше балансирано и добре се вписа в мелодиката, руската напевност и стила на Мусоргски.

Басът Светозар Рангелов се представи блестящо като Борис Годунов, особено като се има предвид, че заради невъзможносттса на Карло Коломбара да участва в спектакъла, той е бил поканен в последния момент за тази трудна роля, характерна с широкия  спектър от чувства, заложени в нея.

Разбира се, когато гледам „Борис Годунов”, не мога да не си спомням изпълненията на големите ни баси Николай Гяуров, Никола Гюзелев. 

Много ме впечатли Евгений Станимиров в ролята на летописеца Пимен. Той беше добре позициониран като озвучаване и показа най-добрите страни от своя талант.

Като цяло, варненската постановка на „Борис Годунов” изглежда по-камерна в сравнение с тази пред храма „Александър Невски”, но това очевидно е продиктувано от конкретните условия на терена. Поздравления за нашата опера, че посяга към сериозната руска класика.

 Петър Пламенов – музикален критик

С „Борис Годунов” руската опера се завръща в репертоара на Варненския оперен театър. Чудесно е, че това се случва именно с постановка на Маестро Пламен Карталов, която е доказала своята артистична и идейна дълбочина. Варненската версия е по-интимна в сравнение с монументалната столична постановка.

Допадна ми стремежът на Маестро Йордан Камджалов звуково да нюансира средата, съобразявайки се с отворената сцена на Летния театър. Изпълнението на Светозар Рангелов, един от най-добрите интерпретатори на Борис Годунов в момента в България, се отличава с драматизма на двете картини - кошмарите и смъртта на героя. Особено бих откроил Евгений Станимиров, който показа зрялост и майсторство при пресъздаването на образа на Пимен. Чудесна в ролята на Ксения бе Ирина Жекова, която много добре познава естеството и стилистиката на руския репертоар.

 

 

Стефан Рядков, най-добрият Дядо Либен, пред Виолета Тончева

20 август, 21 часа, Опера в Летния театър 2016 | Купете билети он-лайн>>  Купете билети on-line

Твоят Дядо Либен е несъмнен рекорьор на българската сцена със стотици участия. Колко станаха вече?

Благодарен съм на Николай Априлов, който направи заради мен първата версия на „Българи от старо време” още през 2001 година. Оттогава съм излизал на различни български сцени в ролята на Дядо Либен в над 300 представления. Преди месеци изиграх за стотен път Дядо Либен във Варна, където си партнирах най-напред с Руслан Мъйнов, после с Герасим Георгиев-Геро и сега с Пламен Георгиев в ролята на Хаджи Генчо.

 

Как се чувстваш, когато за пореден път влизаш в кожата на Дядо Либен?

Чувствам се много добре. С Дядо Либен съм се срастнал до такава степен, че това за мен не е просто някаква роля, а моето второ аз. Радвам се, че с Дядо Либен отново ще играем пред варненската публика, този път в Летния театър и вярвам, че това ще бъде поредната ни хубава среща.

 

 

Защо българинът обича „Българи от старо време”?

Това е вечният сюжет за любовта. Всъщност „Българи от старо време” са българските Монтеки и Капулети. Разликата е, че тук двата рода, в лицето най-вече на Дядо Либен и Хаджи Генчо, успяват да преодолеят враждата и в крайна сметка дават благословията си на Лила и Павлин. В българския вариант на Ромео и Жулиета любовта побеждава.

Любен Каравелов е написал непреходна творба, оживяла в музиката на Асен Карастоянов и либретото на Коста Райнов. Българинът обича „Българи от старо време”, защото тачи традициите си и цени всичко, което е близко до неговото светоусещане. Затова както повестта, така и оперетата са неизменна част от българската класика.

 

Освен това Николай Априлов непрекъснато обогатява интерпретацията си на „Българи от старо време”...

Да, така е. В последния му режисьорски прочит са внесени много съвременни нотки, които освежават малко архаичния език и правят драматургията по-атрактивна, по-пикантна. Част от тази концепция е и автентичното участие на Фолклорния ансамбъл „Одесос”, благодарение на който сватбата на сцената става съвсем истинска.

Така се потвърждава и обещанието на моя герой: „Такава сватба ще вдигнем, че да разиграем всички самодиви и да помни цяло село кой е Либен Лудомладовец!”

 

 

Вилиана Вълчева

 

22 август 2016, 21.00, Опера в Летния театър

Под патронажа на Ирена Соколова, заместник-председател на Парламентарната комисия по култура и медии в 43-то НС

 

Режисьор и сценограф Кузман Попов

Диригент Вилиана Вълчева

Костюмограф Ася Стоименова

3D мапинг Полина Герасимова

 

Солисти:

Дария Масиеро – Норма

Борис Луков – Полионе

Даниела Дякова – Адалджиза

Евгений Станимиров - Оровезо

 

В премиерния маратон на ММФ „Варненско лято” 2016 бисерът на Белини „Норма” е последната, шеста поредна премиера, която Държавна опера Варна ще поднесе в Опера в Летния театър на 22 август.

Наричат Винченцо Белини „Моцарт от Катания”, меломаните обожават неговата „Норма”, в която най-ярко се изявява италианският стил белканто, а прочутата ария „Каста дива”, превърнала се във визитна картичка на Белини, е позната и на хората, които са далече от света на операта.

За Варненската опера е гордост, че на 23 май 1972 година на нейната сцена е изнесена първата българска постановка на „Норма”.

Преводът на български език и режисурата са били на Михаил Хаджимишев, сценографията и костюмите - на негова съпруга Ани Хаджимишева.

Под диригентството на Недялко Недялков в главните роли блестели големите имена на Варненската опера - сопраното Мария Бохачек в ролята на Норма, нейния съпруг, тенора Тодор Костов в ролята на Полионе и баса Стефан Циганчев в ролята на жреца Оровезо.

Кузман Попов

 

Сегашната постановка на „Норма” е втората в историята на Варненската опера. Режисурата и сценографията са дело на главния режисьор на оперния театър Кузман Попов.

"Норма е една история за любов и ревност, за обич и омраза, за агресия и бунт на поробените, на която ако погледнем със страстно око, ще видим, че реалността става легенда.

Действието на „Норма” се развива в една нощ. Има ли шанс да разбулим тъмната завеса, на която са набодени звездите? Една нощ, в която сякаш звездите разказват своята история, сякаш те са изпратили своите посланици, за да установят контакт с нас – зeмните... Какво ще се случи при тази среща? Ще бъде ли успешен мостът във времето, който се опитва Норма да направи?” Върху този въпрос фокусира режисьорската си концепция Кузман Попов.

 

 

Ася Стоименова

 

„Тръгвайки от режисьорския прочит, реших да изполвам един по-футуристичен поглед към „Норма”. Проектирах костюмите с крайно изчистена, почти геометрична линия, в графичната черно-бяла гама, на която драматично контрастира единствено червеният цвят”, обяснява талантливата млада художничка Ася Стоименова, костюмограф на постановката.

На диригентския пулт за премиерата на 22 август в Летния театър ще застане Вилиана Вълчева, диригент на хора Стефан Бояджиев, концертмайстор Анна Фурнаджиева.

 

 

 

 

В ролята на Норма ще се превъплъти възхитителното италианско сопрано Дария Масиеро.

„Щастлива съм отново да бъда част от ММФ „Варненско лято” след успешния и толкова красив концерт “Belcanto Stars” през миналия сезон. Истинско удовлетворение ми донесе участието в ролята на Леонора ди Варгас в „Силата на съдбата” от Верди преди няколко дни. Особено съм развълнувана от възможността да дебютирам във Варна в ролята на Норма, една от моите любими героини.

Евгений СтанимировРепетициите с екипа на Държавна опера Варна вървят добре, всички очакваме с нетърпение премиерата на 22 август. ММФ „Варненско лято” е един най-важните и най-популярни фестивали в Европа и аз се чувствам поласкана да пея на неговата сцена”, разказва Дария Масиеро.

Нейни партньори в останалите главни роли са великолепните български певци с международна кариера - мецосопраното Даниела Дякова като Адалджиза и Евгений Станимиров като Оровезо, тенорът Борис Луков ще бъде Полионе.

Борис Луков„Полионе е вокално много трудна партия с една от най-дългите арии в цялата оперна литература. Той не е положителен персонаж, разкъсван  между любовта си към Адалджиза и дълга към Норма, която е майка на децата му. Спецификата на партията са ниските вокали в нисък регистър от една страна и пределените височини от друга страна и този голям диапазон прави партията трудно изпълнима. За мен е удоволствие да работя с талантливата диригентка Вилиана Вълчева и прекрасното мецосопрано Даниела Дякова”, подчертава Борис Луков.

Даниела ДяковаДаниела Дякова допълва:И аз съм много щастлива, че за втора поредна година имам удоволствието да бъда част от престижния и претенциозен афиш на ММФ „Варненско лято” с толкова прекрасни заглавия и премиери. Благодаря за доверието на директора на Театрално-музикален продуцентски център Варна Даниела Димова.

Адалджиза е една от любимите ми партии, които съм изпълнявала на различни сцени в България, Франция и Италия. Характерното за нея е, че теситурата е доста висока, де факто Адалджиза е написана за сопран, а звученето й с мецосопранов тембър е по-екзотично и пленително.

Така публиката има възможност да направи разликата между високия, светлия сопранов и по-тъмния мецосопранов тембър.”

 

 

С особено внимание се подготвят за премиерата и любимците на екипа, 7-годишните Белла Петрова и Борис Обрешков, които ще видим в ролите на децата на Норма. Двамата имат вече своя сериозен оперен репертоар – Белла участва в „Мадам Бътерфлай”, „Бохеми”, „Граф Монте Кристо” и „Норма”, а Борко в „Макбет”, „Андре Шение”, „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха” и „Норма”.

 

 

 

Прочетете още:

ОПЕРА В ЛЕТНИЯ ТЕТЪР И „НОРМА” В СВЕТОВНАТА МУЗИКАЛНА КРИТИКА

 

 

 

 

25 август 2016, 21.00, Опера в Летния театър

Награда "Златен век" на Министерството на културата за юбиляра

Диригенти: Борислав Иванов, Вилиана Вълчева, Стефан Бояджиев

Режисьор Кузман Попов

Солисти: Мауро Аугустини – Италия, Калуди Калудов, Камен Чанев, Димитринка Райчева, Венцеслав Анастасов, Елена Баръмова, Арсений Арсов, Елена Чавдарова-Иса, Орлин Горанов, Ирина Жекова, Евгений Станимиров, Валерий Георгиев, Бойка Василева, Борис Луков, Гео Чобанов, Христо Ганевски. 

Оркестър на Държавна опера Варна с концертмайстор Анна Фурнаджиева

Хор на Държавна опера Варна и хористи на Държавна опера Пловдив

 

* Снимки: Росен Донев

Опера в Летния театър – Варна 2016 завърши с Юбилейна оперна гала, посветена на Маестро Борислав Иванов. Доайенът на българските диригенти, дългогодишен диригент и директор, сега артистичен директор на Държавна опера Варна, навърши на 2 август достолепните 85 години. Рождения му ден отбелязахме с литературната и филмова премиера на „Маестро Борислав Иванов – доайенът на диригентската палка. Път в годините”, на която присъстваха авторът на книгата музиковедът Марин Бончев и авторът на едноименния филм, режисьорът Огнян Сурдолов.

Честването придоби своята кулминация на 25 август в Летния театър, когато с голям оперен гала концерт дадохме израз на нашето уважение към личността и творчеството на големия творец. Познат с изкуството си на 4 континента, получил много аплодисменти и много награди в страните, където е дирижирал, за Празника на Варна той прибави към колекцията си от отличия и най-високото звание на родния си град Почетен гражданин на Варна, а на гала концерта Илианка Михайлова от Министерството на културата връчи на Маестро Борислав Иванов най-високото отличие на Министерството на културата „Златен век” за заслуги към оперното изкуство в България и по света. Директорът на Театрално-музикален продуцентски център Варна Даниела Димова поздрави Маестрото за поредното признание и му пожела здраве, творчески сили и бодър дух. Имаше много поздравителни адреси и много цветя. Зрителите в препълнения Летен театър възнаградиха многократно с възгласи „браво” юбиляра и участниците в концерта, а аплодисментите в края на знаменателното събитие продължиха повече от 20 минути.

Програма на Оперната гала

Мултимедия с фрагменти от филма „Маестро Борислав Иванов – доайенът на диригентската палка. Път в годините” на режисьора Огнян Сурдолов

1. Дж. Верди – „Набуко”, увертюра, дир. Б. Иванов
2. Дж. Верди – „Набуко”, Ария и кабалета, VI картина, изп. Мауро Аугустини, Хр. Ганевски, хор, дир. Б. Иванов
3. Дж. Верди – „Набуко”, Ария на Абигайл, II действие, изп. Димитринка Райчева, Г.Чобанов, хор, дир. Б. Иванов
4. Сен-Санс – „Самсон и Далила”, Ария на Далила, II действие, изп. Бойка Василева, дир. Б. Иванов
5. П. И. Чайковски – „Евгений Онегин”, Полонез, дир. Б. Иванов
6. П. И. Чайковски – „Евгений Онегин”, Ария на Ленски, изп. Арсений Арсов, дир. Б. Иванов
7. Ж. Бизе – „Кармен”, Хабанера, изп. Елена Чавдарова-Иса, хор, дир. Б. Иванов
8. Ж. Бизе – „Кармен”, Ария на цветето, изп. Калуди Калудов, дир. Б. Иванов
9. Дж. Верди – „Трубадур”, Терцет I действие, изп. Елена Баръмова, Валерий Георгиев, Венцеслав Анастасов, дир. Ст. Бояджиев
10. Дж. Верди – „Трубадур”, Стрета на Манрико, VI картина, изп. Валерий Георгиев, мъжки хор, дир. Ст. Бояджиев

 

Антракт

11. Дж. Верди – „Силата на съдбата”, Увертюра, дир. В. Вълчева
12. Дж. Верди – „Дон Карлос”, Дует Дон Карлос и Маркиз Поза, изп. Венцеслав Анастасов, Борис Луков, дир. В. Вълчева
13. Дж. Верди – „Макбет”, Ария на Макдъф, изп. Орлин Горанов, дир. Б. Иванов
14. Дж. Верди – „Риголето”, Ария на Джилда, изп. Ирина Жекова, дир. Б. Иванов
15. Дж. Верди – „Аида”, Въведение и ария на Радамес, изп. Камен Чанев, Евгений Станимиров, дир. Б. Иванов
16. Дж. Верди – „Аида”, Триумфална сцена, изп. Димитринка Райчева, Камен Чанев, Елена Чавдарова-Иса, Венцеслав Анастасов, Евгений Станимиров, Гео Чобанов, хор, дир. Б. Иванов

Опера в Летния театър – Варна 2016 завърши с Юбилейна оперна гала, посветена на Маестро Борислав Иванов. Доайенът на българските диригенти, дългогодишен диригент и директор, сега артистичен директор на Държавна опера Варна, навърши на 2 август достолепните 85 години. Рождения му ден отбелязахме с литературната и филмова премиера на „Маестро Борислав Иванов – доайенът на диригентската палка. Път в годините”, на която присъстваха авторът на книгата музиковедът Марин Бончев и авторът на едноименния филм, режисьорът Огнян Сурдолов.

 

Честването придоби своята кулминация на 25 август в Летния театър, когато с голям оперен гала концерт дадохме израз на нашето уважение и признателност към личността и творчеството на Маестро Борислав Иванов. Познат с изкуството си на 4 континента, получил много аплодисменти и много награди в страните, където е дирижирал, за Празника на Варна той прибави към колекцията си от отличия и най-високото звание на родния си град Почетен гражданин на Варна, а на гала концерта г-жа Илианка Михайлова от Министерството на културата връчи на Маестро Борислав Иванов най-високото отличие на Министерството на културата „Златен век” за заслуги към оперното изкуство в България и по света.

Зрителите в препълнения Летен театър възнаградиха многократно с възгласи „браво” юбиляра и участниците в концерта, а аплодисментите в края на знаменателното събитие продължиха повече от 20 минути.

 

Прочетете повече:

ОПЕРА В ЛЕТНИЯ ТЕТЪР И „НОРМА” В СВЕТОВНАТА МУЗИКАЛНА КРИТИКА

Опера в Летния театър и Оперната гала за Маестро Борислав Иванов в световната музикална критика

Юбилейна оперна гала в чест на Маестро Борислав Иванов

На 85 се чувствам като на 25

Борислав Иванов, доайен на диригентите в Европа, пред „Труд“: Изкуството в Азия процъфтява, докато Европа се тресе от кризи

Доайенът на българските диригенти, Маестро Борислав Иванов, навършва 85 години

 

 

 

Опера в Летния театър 2017

 

 

Уважаеми представители на регионалните и национални медии във Варна, Каним ви на 29 май, понеделник, 13.00, Сцена Ротонда, на пресконференция за осмото издание на Опера в Летния театър 2017 - най-голямото събитие в творческия живот на Държавна опера Варна.

 

 

 

Флашмоб на „Котките”, 3 мюзикъла, 5 опери, 5 премиери, балетна и оперна гала 

Прочути солисти и диригенти

Партньорства с Италия, Сърбия, Турция

За пръв път ВИП зона с кетъринг в антранкта

За пръв път безплатен транспорт след представленията до крайните квартали Аспарухово и Владиславово

 

На пресконференцията за Опера в Летния театър – Варна 2017 директорът на Театрално-музикален продуцентски център Варна Даниела Димова обяви, че осмото издание на тази най-млада и най-значима традиция в историята на Държавна опера Варна е поставено под знаците на две важни събития: Варна – Европейска столица на младежта 2017 и 70-годишнината от основаването на Варненската опера.

 

Към младежката аудитория са адресирани трите заглавия в областта на най-младия от сценичните жанрове – мюзикъла. Опера в Летния театър 2017 се открива на 22 юни с премиерата на „Котките” от А. Л. Уебър -  постановка на режисьора Светозар Донев, хореограф-постановчика Анна Донева и диригента Страцимир Павлов, която спечели овациите на публиката още с предпремиерните си спектакли. Впрочем, преди да превземат Летния театър, „Котките” ще превземат площад „Независимост”. Флашмобът, който ще изненада посетителите в централата част на града от 17.00 до 17.30 часа на 21 юни, ще бъде специален знак във френския Ден на музиката, отбелязван вече в над 700 града в цял свят, включително и във Варна, и същевременно ще бъде атрактивен анонс за началото на осмата Опера в Летния театър. 

 

Николай АприловСлед „Котките” на 29 юни идва премиерата на мюзикъла „Тримата мускетари” от Максим Дунаевски, по едноименния роман на Александър Дюба-баща, либрето и сценична реализация Николай Априлов, хореография Татяна Янева, с известния театрален и филмов актьор Ованес Торосян в ролята на Д`Артанян.

Специална заслуга има диригентът Страцимир Павлов, който направи аранжиментите на песните, както и поетесата Мария Донева, чийто превод на песните, по думите на режисьора, звучи дори по-добре от оригинала. „Всички знаят за Тримата мускетари”, без дори да са чели романа. Това е една история за рицарството, смелостта, доблестта и мъжеството - качества, които трябва да се възпитават в тийнейджърската и детската аудитория и са особено важни за момчетата, затова ние адресираме нашата постановка именно към тях”, изтъква Николай Априлов.

 

Серията мюзикъли продължава на 24 юли с „Граф Монте Кристо” от Ив Деска на режисьора Петко Бонев, хореографите Светлин Ивелинов и Антоанета Алексиева, отново с диригента Страцимир Павлов, чиято световна премиера в миналогодишното издание на Опера в Летния театър бе представена с изключителен успех във Варна, Велико Търново и София. 

 

„Варна, Европейската столица на младежта 2017, ще приветства и балетното изкуство, в което се изявяват най-младите артисти в сферата на всички сценични изкуства. Балетът е не само най-трудното танцово изкуство, той е изкуството на младостта”, отбеляза Даниела Димова, посочвайки, че в Русия балетистите се пенсионират на 38, в България на 42 години. В „Дон Кихот” на 14 юли, постановка на з. а. на Русия Сергей Бобров, ще танцуват лауреатите на миналогодишния Международен балетен конкурс във Варна Елена Свинко и Дмитрий Дячков, а в Балетната гала на 17 юли ще аплодираме още двама лауреати на този най-престижен международен конкурс Екатерина Булгутова и Юрий Кудрявцев от Русия.  

 

Карло Коломбара70-годишнината от основаването на Държавна опера Варна ще бъде отбелязано с премиерните спектакли на Опера в Летния театър „Лучия ди Ламермур” от Доницети, режисьор Огнян Драганов на 4 юли, „Атила” от Верди на 7 юли и „Манон Леско” от Пучини на 9 август, както и с любимите заглавия на публиката „Кармен” от Бизе на 19 юли и „Аида” от Верди на 28 юли. Подборът на заглавията, с включените в тях известни солисти и диригенти, отразява партньорствата на Държавна опера Варна с три държави - родината на операта Италия, Турция и Сърбия. „Лучия ди Ламермур” ще дирижира маестра Николета Конти от Болоня, която работи с най-големите европейски сцени. За второто представление на „Атила” на 19 август на диригентския пулт ще излезе едно от големите имена на европейската оперна сцена Алдо Сизило, директор на Оперния театър в Модена, в колаборация с който преди време във Варна се реализира успешната постановка на „Дон Паскуале”. В ролята на Атила ще чуем най-добрия италиански вердиев бас Карло Коломбара, Манон в „Манон Леско” ще пресъздаде италианската белкантова певица Валерия Сепе, а ролята на Де Грийо ще изпълни солистът на Истанбулската опера Ефе Кислали.

 

На разменни начала са поставени взаимоотношенията с Истанбулската опера и Националния театър в Белград - структура, подобна на ТМПЦ Варна, в която се обединяват оперни, театрални и балетни спектакли. 

Неотдавна Държавна опера Варна изнесе в Истанбул своята постановка на „Ернани”, догодина очакваме две турски постановки във Варна, а сега освен тенора Ефе Кислали, ще чуем и един друг нашумял турски тенор Мурат Карахан в ролята на Дон Хозе от „Кармен” на Бизе, както и Бурчин Савин – Одабела в „Атила”.

 

„Атила” е продукция на Белградския оперен театър с режисьор Деян Миладинович, а в ролята на Аида от едноименната опера ще гостува сръбското сопрано Драгана Радакович, познато име в оперните среди на Сидни, Мелбърн и др. 

 

Опера в Летния театър 2017

Чест за Опера в Летния театър 2017 е присъствието на един от най-известните съвременни български гласове на световната оперна сцена Владимир Стоянов, който ще пресъздаде образа на Енцио от „Атила” на 19 август. Солистът на Държавна опера Варна Деян Вачков, който е ангажиран през лятото за спектакли на „Арена ди Верона”, ще бъде Ескамило в „Кармен”.

 

Опера в Летния театър 2017 ще отзвучи с Оперната гала на 24 август, в която ще се изявят прочути български певци, които отдавна не са пяли на родна сцена, като Валентина Куцарова, Милен Божков, Николай Добрев, заедно с великопните солисти на Държавна опера Варна Илина Михайлова, Ирина Жекова, Димитринка Райчева, Даниела Дякова, Свилен Николов, Пламен Димитров, Евгений Станимиров, Валерий Георгиев и др.

 

Диригентите на Опера в Летния театър 2017 са: Ян ван Маанен – главният диригент на Държавна опера Варна с премиерите на „Атила” и „Манон Леско”; доайенът на българските диригенти, познат с изкуството си на четири континента, Борислав Иванов, с „Кармен”; Светослав Борисов – предишният главен диригент на оперния театър, сега диригент на Оперния театър в Магдебург, с „Аида”; Алдо Сизило от Италия с втория спектакъл на „Атила”, Страцимир Павлов с трите мюзикъла: най-младият диригент на Варненската опера Милен Апостолов с балета „Дон Кихот”. Григор Паликаров, един от най-високо ценените съвременни български диригенти, ще постави заключителния акорд на осмото издание на Опера в Летния театър 2017 с Оперната гала на 24 август.  

 

На пресконференцията музикалният експерт Пламена Цонева от дирекция "Култура" на Община Варна представи партньорството с ММФ „Варненско лято”, в рамките на което се осъществяват премиерите на „Тримата мускетари”, „Лучия ди Ламермур”, „Атила”, „Манон Леско”, също спектакълът на балета „Дон Кихот” и предпремиерата на балета „Зле опазеното момиче” от Хертел на хореограф-постановчика Сергей Антонов, която предстои на Основна сцена на 16 юни.

Директорът на ТМПЦ Варна Даниела Димова съобщи в края на срещата с медиите, че за пръв път след всяко представление, срещу представяне на закупен билет за Опера в Летния театър, ще се осигурява безплатен транспорт до периферните варненски квартали Аспарухово и Владиславово.

Също за пръв път ще бъдат обособени три ВИП зони, на чиито зрители в антракта ще бъде поднесен качествен кетъринг. За да има удоволствие за повече сетива, подобно на практиката в престижните оперни театри и фестивали, елегантната услуга ще се предлага на почитателите на оперното изкуство вече и в Летния театър на Варна.

 

Виолета Тончева

29 май 2017 г.

 

Ованес Торосян – от Арамис до Д’Артанян

Известният театрален и филмов актьор Ованес Торосян пред Виолета Тончева за ролята си на Д`Артанян в българската премиера на „Тримата мускетари”

 

Тримата мускетари„Тримата мускетари”

Mюзикъл на Максим Дунаевски по романа на Александър Дюма-баща

Либрето и сценична реализация: Николай Априлов

Диригент и оркестрация: Страцимир Павлов

Сценография и костюми: Ася Стоименова

Хореография: Татяна Янева

Сценичен бой и фехтовка: Николай Дериволков

Стихове на песните: Мария Донева

Диригент на хора: Стефан Бояджиев, Цветан Крумов

Асистент-режисьор: Сребрина Соколова

Фотограф: Моис Файон

Изпълнява се на български език.

Премиера за България 29 юни, 21:00, Опера в Летния театър – Варна 2017

 

Спомняш ли си кога за пръв път прочете романа „Тримата мускетари”?

Бях на 13 години, когато с известна досада прочетох романа. Не бях голям привърженик на четенето, а и в Армения съм израснал с легендарния руски филм „Д`Артанян и тримата мускетари”. С по-големия ми брат Тигран Торосян, който също стана актьор и също живее в България и двамата ми братовчеди, които останаха в Армения, непрекъснато разигравахме историята на мускетарите. Тигран беше Портос, аз – Арамис, фехтовахме се с пръчки, батковците ни режисираха, непрекъснато измисляхме нови приключения и в сравнение с тях книгата ми се видя като досадно упражнение.

Предполагаше ли, че след години отново ще влезеш в екипа на мускетарите, при това като Д`Артанян ? Как се случи всъщност?

Никога не съм предполагал, че ще участвам в мюзикъл, още повече „Тримата мускетари”. Всичко стана съвсем случайно. Режисьорът Николай  Априлов ме познава от малък, още  от първите години, когато семейството ми се пресели в България. Веднъж пътувахме в неговата кола и той ми разказа идеята си да постави „Тримата мускетари”. Искаше да му предложа някого за ролята на Д`Артанян, обсъдихме няколко имена и това беше. След няколко дни ми се обади, за да ми каже, че няма да търси повече Д`Артанян, защото е спрял избора си върху мен.

Д`Артанян е описан в романа като „18-годишен гасконец, дързък и смел, нечувано ловък с шпагата за възрастта си, набит и дребен с мургаво лице, раздразнителен и горд, винаги готов да защити честта си”. Как би се сравнил с този персонаж?

Ами да, всичко съвпада, с изключение на „набит”.

Как възприемаш сега, от позицията на времето, „Тримата мускетари”?

Сега, когато отново чета текста, погледът ми е съвсем различен. След първата репетиция изпитах особено чувство, сякаш се връщам в детството. Мисля, че днес младите хора имат нужда от герои, искат да бъдат герои, но не знаят как да бъдат герои. Аз също искам да бъда герой и в някаква степен за времето на представлението ще бъда герой. Това ми харесва. Все едно, че се връщам в детската си стая или минавам покрай училищния двор, където някога се преобразявахме в мускетари. В съзнанието ми изникват незаличими спомени, усещането е странно и хубаво.

МАЕСТРО ПЛАМЕН КАРТАЛОВ за своята постановка на „Борис Годунов”

Премиера на ММФ „Варненско лято” и Опера в Летния театър, под патронажа на кмета на Варна Иван Портних

11 август 2016, 21.00

Посвещава се на 80-годишнината на Никола Гюзелев

Всяка оперна продукция на открито е като уникат в многоцветна гама от емоционални състояния и преживявания. Самата природа на операта като изкуство е дръзка и новаторска. Сливането на компонентите, които я конструират – музика, игра, пеене, слово, танц, архитектура, изобразителни и пластични изкуства – с обстановката и пейзажа на природните дадености, сред които ще се развива действието на драматургията и, предполага търсене и разработка на съвсем различни ракурси в поставянето на произведенията на открито, изтръгване на нова сценична мощ и визуални внушения.

 

Но това може да се случи само ако режисурата и сценографията, и не на последно място грижата в безкомпромисен кастинг от солисти – певци, осигурят интерпретация, концепция и решения, вграждащи се в естествен и хомогенен синхрон със средата, в която ще се постави оперния спектакъл на открито.

 

За мен работата ми над всяка партитура за претворяването й в спектакъл на открито, при което историческото действие от либретото се пренася на ново място за представянето му, е в стремеж към създаване по нов начин на произведението на композитора, а с това то самото се превръща в истински новородено. Това е и задачата ми с шедьовъра на Модест Мусоргски „Борис Годунов”. Не просто правене на опера на открито, а раждане на опера на открито, в нова и необичайна за изкуството на операта среда – с нови ракурси и пространствени измерения и внушения, за изригване с нова, въздействаща вулканична мощ на музикалната партитура на произведението.

 

БОРИС ГОДУНОВ БОРИС ГОДУНОВ

Опера в две действия от Модест Мусоргски по мотиви от едноименната трагедия на А. С. Пушкин
Либрето Модест Мусоргски Постановка и сценография Пламен Карталов

Диригент Йордан Камджалов

Костюми Марта Миронска, Станка Вауда

Диригент на хора Стефан Бояджиев

Асистент режисьор Вера Белева

Премиера на ММФ „Варненско лято” и Опера в Летния театър, под патронажа на кмета на Варна Иван Портних

 

 

ДИРИГЕНТ МАРКО БОЕМИ

13 август 2016, 21.00, Опера в Летния театър

Премиера на ММФ „Варненско лято” под патронажа на Италианския културен институт

Дариa Масиеро: Щастлива съм отново да бъда част от ММФ „Варненско лято”

Премиерата на Вердиевата опера „Силата на съдбата” на 13 август ще дирижира Марко Боеми - един от най-големите оперни диригенти на Италия. Режисурата е дело на македонския режисьор Деян Прошев.

„Силата на съдбата” има славата на фаталистична опера с много кръв и убийства. Те започват с проклятието над влюбените Дона Леонора и Дон Алваро от Маркиз ди Калатрава, смъртно улучения от случаен изстрел баща на девойката. По-нататък съдбата преподрежда и обърква живота на героите, братът пронизва сестрата, вярвайки че изпълнява морален дълг и сам умира.

„Силата на съдбата” вълнува именно с темите за случайността и фатализма, за отмъщението и обърканите ценности, в името на които убийството се приема за героизъм. Темите звучат актуално и днес, затова и моята интерпретация се фокусира върху тях”, уточнява Деян Прошев.

 

Дариа Масиеро

В ролята на Леонора ди Варгас ще аплодираме възхитителното италианско  сопрано Дариa Масиеро. „Щастлива съм отново да бъда част от ММФ „Варненско лято” след успешния и толкова красив концерт “Belcanto Stars” през миналия сезон.

Очаквам с трепет участието си в двата спектакъла - „Силата на съдбата от Верди ” на 13 август и „Норма” от Белини на 22 август. В „Силата на съдбата”, под диригентството на Марко Бoеми, който дирижираше нашия концерт във Фестивалния и конгресен център м.г., сега ще изпълня ролята на Леонора ди Варгас с такива партньори като Карло Коломбара, Калуди Калудов и Венцеслав Анастасов.

Особено съм развълнувана от възможността да дебютирам в ролята на Норма, една от моите любими героини. ММФ „Варненско лято” е един най-важните и най-популярни фестивали в Европа и аз се чувствам особено поласкана да пея на неговата сцена”, подчертава Дариa Масиеро.

 

 

 

Премиера на ММФ „Варненско лято” и Опера в Летния театър

2 юли 2016, 21.00

Опера от Джакомо Пучини

Режисьор                      Мария – Елена Мексиа - Испания

Диригент                       Стефано Сегедони - Италия
Сценография                Кармен Костаньон - Испания
Костюми                        Стив Алмериги - Италия

Действащи лица и изпълнители:

Рудолф                      Петър Костов
Мими                         Цветелина Василева
Марсел                      Свилен Николов
Шонар                       Пламен Димитров
Колин                         Евгений Станимиров
Мюзета                      Ирина Жекова
Беноа                         Росен Рангелов
Алсиндор                   Гео Чобанов
Парпиньол                Христо Ганевски
Митничар                  Емил Симидов
Сержант                    Людмил Петров

Оперните премиери на Опера в Летния театър, в рамките на ММФ „Варненско лято” 2016, започват на 2 юли с „Бохеми” от Джакомо Пучини. Постановката е дело на международен екип и е представена с успех в над 25 оперни театри в Западна Европа. Интерпретацията е на постоянния гост-диригент на Държавна опера Варна Стефано Сегедони от Италия и на режисьорката Мария-Елена Мексиа от Испания.

 

Мария – Елена Мексиа- РежисьорМария-Елена Мексиа е режисьор, сценограф и дизайнер с международна кариера, чиято работа е свързана с оперни театри в Европа, Азия и Южна Америка. Родена в Мадрид, тя изучава сценични изкуства в Нова академия за изящни изкуства в Милано. Има магистърска степен по театрознание и философия от университета “Карлос III” в Мадрид. Учи и класическо пеене при Алдо Верекиа в продължение на 10 години, като дебютира в няколко роли в различни театри. Мариа Елена Мексиа е сценограф и режисьор на „Травиата, „Трубадур”, „Риголето”, „Фалстаф”, „Бохеми” и др. Композира две музикални произведения за операта – Handel 2.0 и ОlimPoP. Автор е на нов метод за творческо развитие на артиста, изграден на базата на Рейки театрални техники.

 

Художникът на костюмите Стив Алмериги от Италия е имал привилегията да облича такива оперни величия като Лучано Павароти, Мирела Френи, Райна Кабаиванска, Пласидо Доминго, Катя Ричарели и др. Изтъкнатата сценографка Кармен Костаньон от Испания последно е сътворила декорите за „Електра", „Бал с маски" и "Таис" за Оперния фестивал в Овиедо (Испания) и на „Кармен" за Буенос Айрес. Тя е носител на награда от Кралската академия в Испания.

 

Режисьорката Мария-Елена Мексиа за постановката

Както е известно, либретото на „Бохеми” следва сюжета на "Сцени от живота на бохемите" на френския писател Анри Мюрже и среща публиката със съдбите на безгрижни студенти в артистичен квартал в Париж. Режисьорката Мария- Елена Мексиа прави нов съвременен прочит извън традиционните представи за тази творба.

Тя поставя сюжета в ситуация много по-близка до нашето време. „Ако избера традиционно сценично решение, значи копирам предишни идеи. С моя начин на работа вярвам, че много по-пълноценно изявявам самия Пучини. Когато е написана операта, не са съществували архетипи за Рудолф, Мими и другите герои.

Аз започвам изграждането им отначало, а не подведена от натрупванията за тях, така ги представям най-достоверно”, защитава подхода си режисьорката. Тя вярва, че с този подход произведението успява да докосне както хората с висока оперна култура, така и онези, които за първи път ще влязат на оперен спектакъл.

 

Диригентът Стефано Сегедони за „Бохеми”

Стефано Сегедони - Диригент 

„Бохеми” е една от най-често дирижираните от мен опери и една от любимите ми творби. Харесвам я, защото притежава ясна музикална структура.

Изградена е много технично и прилича на голяма симфония с гласове. Всеки елемент е композиран по симфоничен начин, като се използва техниката на лайтмотивите. Но когато слушаш „Бохеми”, не мислиш за техниката, а усещаш една голяма свобода и една особена ведрост.

Ето защо тази опера винаги ще звучи съвременно. Всеки път, когато я дирижирам, тя ми се струва нова и аз непрекъснато преоткривам в нея нови пластове.

 

 

 

Примата Цветелина Василева за ролята на Мими

Събитието привлича с вокалното и артистично изящество на световната прима, солистката на Метрополитън опера Цветелина Василева, в ролята на Мими.

„Докато си припомнях ролята на Мими, изпадах в много лирични моменти, преоткривайки по нов начин чистотата на това социално течение бохемството.

Бохеми са съществували, съществуват и днес - това е начин за възприятие на живота, характерен с чистотата на взаимоотношенията и липсата на всякакви предразсъдъци. Всички персонажи в „Бохеми” са вдъхновяващи, те въздействат на емоциално и сетивно ниво”, разказва Цветелина Василева.

 

Нейни партньори в „Бохеми” на 2 юли са Петър Костов – гост от Русенската опера в ролята на Рудолф и солистите на Държавна опера Ирина Жекова - Мюзета, Пламен Димитров - Шонар, Свилен Николов - Марсел, Евгений Станимиров – Колин, Росен Рангелов – Беноа, Гео Чобанов – Алсиндор, Христо Ганевски – Парпиньол, Людмил Петров – Сержант, Емил Симидов – Митничар.    

 

Прочетете повече:

Аплодираме световната оперна прима Цветелина Василева отново в Опера в Летния театър

Непрекъснато преоткривам „Бохеми”

 

 

 

 

 


 

 

 

 

 

 

11 юли 2016, 21.00 – Премиера на балета „Дон Кихот”от Л. Минкус

12 юли, 21.00 – Балетна гала с примабалерината на Болшой театър до 2015 г., з.а. на Русия Елена Андриенко, солисти от Красноярск и Варна

 

През тази година Варна отново ще бъде домакин на Международния балетен конкурс, един международен форум с вече над 50-годишна история, който събира балетния свят в нашия град на всеки две години.
“Варненският конкурс е уникално събитие в историята на балета с огромно значение”, отбелязва световноизвестният френски балетмайстор Серж Лифар.
“Балетният конкурс във Варна е забележителен пример за сътрудничество и приятелство, за високи професионални изисквания. В България е създадена изключителна творческа атмосфера и безупречна организация. Може да се говори за “духа на Варна” по отношение на балета в международен мащаб”, допълва големият английски балетен критик Арнолд Хаскел.

Варненската публика обича балета и поддържа неотклонно дълголетната традиция, в НУИ „Добри Христов” продължават да се обучават млади таланти, балетните постановки на Държавна опера Варна се радват на голям интерес.

С балетната трупа при оперния театър от 2014 година работи з. а. на Русия Сергей Бобров, който в продължение на 20 години е бил водещ солист на Большой театър в Москва, сега е Артистичен директор на Държавния театър за опера и балет в Красноярск, Русия и Главен балетмайстор на Държавна опера Варна.

На варненска сцена той постави балетите „Лешникотрошачката” от П. И. Чайковски и „Жизел” от Адолф Адам с класическа хореография, както и уникалната опера-балет „Carmen Dance” по музика на Жорж Бизе с класическа хореография, пречупена през съвременното светоусещане. Професионалната среща с такова голямо име като Сергей Бобров, както и с неговите асистенти Олеся Алдонина и Демид Зиков, също с репетитора на Болшой театър Сергей Антонов, несъмнено допринася за усъвършенстване на танцовата техника и артистичното майсторство на варненските балетисти. Успехът, на който се радват трите спектакъла на Сергей Бобров във Варна и по време на гастролите в други градове, е най-голямата отплата за усилията, които екипът влага в това прекрасно и толкова трудно изкуство.

Специално за Опера в Летния театър и ММФ „Варненско лято” 2016 Сергей Бобров подготвя два спектакъла.

Първият е премиерата на балета „Дон Кихот” по музика на Лудвиг Минкус на 11 юли, с диригент Вилиана Вълчева, художник Кристина Фьодорова и водещи балетисти от Красноярск и Варна.

 

„Дон Кихот” е много специално балетно произведение, което не следва буквално романа на Сервантес, не остава статично и непрекъснато се развива”, разказва режисьорът Сергей Бобров.

„Романът е просто повод да се представи една интересна хореография, като разбира се действието започва и завършва с двамата основни герои Дон Кихот и Санчо Панса. Първата постановка на балета е на Мариус Петипа в Мариински театър, последвана от версията на Александър Горский в Болшой театър.

В моята постановка, която се основава върху прочита на Горский, аз съм внесъл свои хореографски решения. Въобще характерното за този балет е, че много хореографи и балетисти измислят нови фрагменти и така непрекъснато обогатяват визията на „Дон Кихот”.
Балетистът Сергей Корень например е добавил нов момент в танца на тореадора, композиторът Глиер е създал своя музика за балета, Касьян Голейзовский е направил хореографията на „Цигански танц” по музика на Валерий Желобинский. Моят авторски принос, специално за варненската премиера, е заключителният танц на кордебалета Фанда́нго, за чиято хореография почерпих вдъхновение от популярния испански народен танц от XVII век.

Специална хореография поставям също за Георгий Болсуновски, който изпълнява ролята на Базил, разчитам също на доброто представяне на варненеца Павел Кирчев, комуто съм поверил ролята на тореадора. В премиерния спектакъл участват водещи балетни солисти от Държавния театър за опера и балет в Краснорск и от Държавна опера Варна, които оформиха една чудесна трупа. Те танцуват с жар, репетират всеотдайно и аз вярвам, че публиката ще оцени по достойнство тяхното балетно и артистично майсторство”, убеден е постановчикът Сергей Бобров.    Сергей АнтоновКазаното от него допълва Сергей Антонов – репетитор на Болшой театър и на Държавна опера Варна:

„Дон Кихот” е един от най-популярните балети, които се играят във всички театри по света. Интересът към него се дължи както на познатия сюжет от прочутия роман на Мигел де Сервантес, така и на темпераментната, весела и завладяваща музика на Лудвиг Минкус.

Балетът се отличава с характерни танци, много солови изпълнения и разнообразни мизансцени, а всичко това предполага, освен добра танцова техника, също високо актьорско майсторство и импровизационни способности. Балетистите имат възможността да проявят в пълна степен както своя талант, така и своята индивидуалност, затова те обичат да танцуват „Дон Кихот”.

Както всички известни хореографи, така и з. а. на Русия Сергей Бобров е създал своя авторска интерпретация на този балет, която ние с удоволствие ще представим пред международната публика на Опера в Летния театър”, обобщава репетиторът Сергей Антонов.

Балетен гала концерт  

Вторият спектакъл е голям Балетен гала концерт на 12 юли, едно грандиозно шоу с оригинални декори, пищни костюми, специални светлинни и мултимедийни ефекти, подкрепено от фонд „Култура” при Община Варна и Министерството на културата на Русия. Асистенти на Бобров са Сергей Антонов, Олеся Алдонина и Демид Зиков. Фокусът на вниманието ще бъде насочен към примабалерината на Болшой театър до 2015 г., з.а. на Русия Елена Андриенко.

 

 

12 юли 2016, 21.00

З. а. на Русия Сергей Бобров, артистичен директор на Държавния театър за опера и балет в Красноярск и главен балетмайстор на Държавна опера Варна е режисьор на Балетната гала на 12 юли, в рамките на Опера в Летния театър и ММФ „Варненско лято” 2016, която се осъществява с подкрепата на фонд „Култура” при Община Варна и Министерството на културата на Русия. Това ще бъде едно грандиозно шоу с оригинални декори, пищни костюми, специални светлинни и мултимедийни ефекти.

Асистент-хореографи на Бобров са Сергей Антонов, Олеся Алдонина и Демид Зиков. Участват солисти на Държавния театър за опера и балет в Красноярск и Държавна опера Варна, като фокусът на вниманието безспорно ще бъде насочен към примабалерината на Болшой театър до 2015 г., з.а. на Русия Елена Андриенко.

Освен нея ще танцуват Мария Литвиненко – з. а. на Русия, Олеся Алдонина, Демид Зиков, Кирил Литвиненко, Надежда Панфилова, Денис Погорелий, Кирил Буличев, Елена Погорелая, Георгий Болсуновский, Елена Свинко, Иван Карнаухов, Екатерина Булгутова, Юрий Кудрявцев, Илияна Славова, Павел Кирчев.

 Вижте видео: Две вечери на класическия балет във Варна

 

 

П Р О Г Р А М А


Първа част

1. М. Пекарский – «Заклинанието върху звуците на огъня»

изпълняват солистите на Красноярския театър за опера и балет Мария Литвиненко - з.а. на Русия и Кирил Литвиненко

2. М. Пекарский – Танц на сатирите от балета «Антигона»

изпълняват солистите на Красноярския театър Иван Карнаухов и Денис Погорелий

Премиера на Опера в Летния театър и ММФ „Варненско лято” 2016

11 юли 2016, 21.00

 

З.а. на Русия, главен балетмайстор на Държавна опера Варна и Артистичен директор на Държавния театър за опера и балет в Красноярск Сергей Бобров е режисьор-постановчикна балета „Дон Кихот”по музика на Лудвиг Минкус, чиято премиера предстои на 11 юли, в рамките на Опера в Летния театър и ММФ „Варненско лято”.

Диригент Вилиана Вълчева, художник Кристина Фьодорова, танцуват водещи балетисти от Красноярск и Варна.

В главните роли: Георгий Болсуновский – Базил, Екатерина Булгутова – Китри, Павел Кирчев – Тореадор, Румен Стефанов – Дон Кихот, Даниел Христов – Санчо Панса, Юрий Кудрявцев - Еспада; Галина Велчева - Мерседес; Олеся Алдонина - Улична танцьорка; Илияна Трифонова - Циганка; Николай Димитров - Гамаш; Юрика Аоки и Евгения Минкова - Приятелки на Китри; Юрика Аоки и Елена Свинко - вариации; Илияна Славова, Мартин Чикалов и Константинус Каравос – жига. Оркестър на Държавна опера Варна с концертмайстор Красимир Щерев.

„Дон Кихот” е много специално балетно произведение, което не следва буквално романа на Сервантес, не остава статично и непрекъснато се развива”, разказва режисьорът Сергей Бобров. „Романът е просто повод да се представи една интересна хореография, като разбира се действието започва и завършва с двамата основни герои Дон Кихот и Санчо Панса. Първата постановка на балета е на Мариус Петипа в Мариински театър, последвана от версията на Александър Горский в Болшой театър.

 

В моята постановка, която се основава върху прочита на Горский, аз съм внесъл свои хореографски решения. Въобще характерното за този балет е, че много хореографи и балетисти измислят нови фрагменти и така непрекъснато обогатяват визията на „Дон Кихот”. Балетистът Сергей Корень например е добавил нов момент в танца на тореадора, композиторът Глиер е създал своя музика за балета, Касьян Голейзовский е направил хореографията на „Цигански танц” по музика на Валерий Желобинский. Моят авторски принос, специално за варненската премиера, е заключителният танц на кордебалета Фанда́нго,за чиято хореография почерпих вдъхновение от популярния испански народен танц от XVII век.

Специална хореография поставям също за Георгий Болсуновски, който изпълнява ролята на Базил, разчитам също на доброто представяне на варненеца Павел Кирчев, комуто съм поверил ролята на тореадора. В премиерния спектакъл участват водещи балетни солисти от Държавния театър за опера и балет в Краснорск и от Държавна опера Варна, които оформиха една чудесна трупа. Те танцуват с жар, репетират всеотдайно и аз вярвам, че публиката ще оцени по достойнство тяхното балетно и артистично майсторство”, убеден е постановчикът Сергей Бобров.  

Прочетете повече:

Балетна гала в Опера в Летния театър и ММФ „Варненско лято” 2016

З. а. на Русия Сергей Бобров поставя „Дон Кихот” и Балетна гала за Опера в Летния театър и ММФ „Варненско лято” 2016

 

 

 

 

 

11 август 2016, 21.00

Пламен КарталовПремиера на Опера в Летния театър и ММФ "Варненско лято"

Кметът на Варна Иван Портних е поел патронажа за премиерата на 11 август на една от най-известните творби в руската оперна литература „Борис Годунов” от Модест Мусоргски. На диригентския подиум ще застане харизматичният Йордан Камджалов – почетен гост-диригент на Държавна опера Варна, а за режисьорската трактовка на музикалната драма е поканен не кой да е, а академик Пламен Карталов – директор на Софийската опера и балет.

С премиерата на „Борис Годунов” ще се осъществи и мечтата на световноизвестния италиански бас Карло Коломбара, който преди две години обеща да дебютира в тази роля именно във Варна. Още помним неговите изключителни превъплъщения като Закария в „Набуко” и Крал Филип в „Дон Карлос” в предишните две издания на Опера в Летния театър, а също и с участието му в концерта "Басисимо", посветен на 100-годишнината от рождението на Борис Христов.

 

 

"Аз съм много щастлив, че ще пея отново във Варна. Това ще бъде третото ми представяне в Опера в Летния театър и ММФ "Варненско лято".

Срещите с публиката в този прекрасен град винаги са ми носили удовлетворение, но сега съм изпълнен с нетърпение и радостно очакване, защото ми предстои да дебютирам в ролята на руския самодържец - един много силен образ, който отдавна искам да пресъздам.

Освен в премиерата на "Борис Годунов", ще участвам и в премиерата на "Силата на съдбата" и това са два хубави повода да се върна в България.

 

Йордан Камджалов

България е за мен творческа територия, много ценна за оперното изкуство със своите баси, за което свидетелстват такива забележителни имена като Борис Христов и Николай Гяуров. Имам честта да продължа тяхното дело и привилегията да пея в тяхната родина. България вече твърдо влезе в списъка ми с ангажименти и аз се надявам това приятелство да продължи", разказва Карло Коломбара - един от най-големите съвременни баси, който направи първата стъпка към българско гражданство и вече получи статут на постоянно пребиваване с местожителство Варна.

Факт, който говори сам за себе си!

 

 

Прочетете повече:

Карло Коломбара: Очаквам от години дебюта си в „Борис Годунов”

 

 

 

Във Варна създадох много хубави приятелства и партньорства

Карло Коломбара

През август в България ми предстои да дебютирам в „Борис Годунов” от Мусоргски - една една много важна роля, специално за бас като моя.

Това е дебют, който очаквам от много години и затова постоянно прецизирам детайлите, търся емоционалните нюанси, работя върху езика и с нетърпение очаквам срещата с публиката на Международния музикален фестивал във Варна, още повече че тя знае много добре руски език.

България е родина на едни от най-добрите баси в света като Борис Христов и Николай Гяуров и премиерата на „Борис Годунов” ще бъде едно от знаковите събития на оперното лято там, така че аз държа да съм подготвен по възможно най-добрия начин.

Два дни след дебюта ми в ролята на Борис Годунов, ще пея, отново във Варна, и в „Силата на съдбата”. Варна е едно прекрасно място, в което се чувствам много добре и в което през последните години създадох много хубави приятелства и партньорства

 

Из интервю на Карло Коломбара за Opera, Amor Mio, юли 2016

https://operaamormio.wordpress.com/2016/07/19/intervista-al-basso-carlo-colombara-dopo-il-successo-nellopera-el-juez-accanto-al-grande-tenore-jose-carreras/

 

Прочетете повече:

Очаквайте Карло Коломбара в "Борис Годунов"

 

5 август, 21.00 – Сцена на вековете, Царевец

6 август, 21.00 – Сцена Двореца Балчик

Елена Свинко в  

Държавна опера Варна гостува на две от най-хубавите летни сцени в България – „Сцена на вековете” във Велико Търново на 5 август и Сцена Двореца Балчик на 6 август. В най-новата постановка  на главния балетмайстор на оперния театър, з.а. на Русия, Сергей Бобров участват водещи балетни артисти на Държавния театър за опера и балет в Красноярск – Русия и на Държавна опера Варна.

Публиката ще има възможността да се възхити на майсторството на Елена Свинко и Юрий Кудрявцев – лауреати на завършилия само преди дни Международен балетен конкурс във Варна, първия и признат за най-престижен балетен форум в света. Като постоянни гост-солисти на Държавна опера Варна, двамата руски балетисти се състезаваха от името на България, спечелиха званието Лауреат на Международния балетен конкурс и бронзови медали. Елена Свинко бе отличена и с Диплом на Държавна опера Варна, придружен с покана за участие с главна роля в класически балетен спектакъл през летния сезон 2017 година.

 

В спектакъла на „Дон Кихот” Елена Свинко ще танцува вариации, а Юрий Кудрявцев ще изпълни партията на тореадора Еспада. В останалите роли: Румен Стефанов – Дон Кихот, Даниел Христов – Санчо Панса, Екатерина Булгутова - Китри, Георгий Болсуновски - Базил, Демид Зиков – Лоренцо, Юрика Аоки – Улична танцорка и др.

„Дон Кихот” е много специално балетно произведение, което не следва буквално романа на Сервантес, не остава статично, непрекъснато се развива и обогатява. Романът е просто повод да се представи една забавна и интересна хореография, като разбира се действието започва и завършва с двамата основни герои Дон Кихот и Санчо Панса. Първата постановка на балета е на Мариус Петипа в Мариински театър, последвана от версията на Александър Горский в Болшой театър. В моята пверсия, която се основава върху прочита на Горский, аз също съм внесъл свои хореографски решения както в ролята на Базил, така и в заключителния танц на кордебалета Фанда́нго,за чиято хореография почерпих вдъхновение от популярния испански народен танц от XVII век”, разказва авторът на постановката Сергей Бобров – з.а. на Русия.

 

 

 акад. Пламен Карталов

 

11 август 2016, 21.00, Опера в Летния театър

Премиера на ММФ „Варненско лято” под патронажа на кмета на Варна Иван Портних

Карло Коломбара идва във Варна след участие в Ел Ескориал

През следващата седмица ММФ „Варненско лято” продължава с две премиери на Опера в Летния театър. На 11 август предстои премиерата на „Борис Годунов” от Мусоргски, последвана от премиерата на „Силата на съдбата” от Верди на 13 август.

 Премиерата на „Борис Годунов”, която пресъздава драматичните събития около възкачването на престола на Борис Годунов, ще протече под знака на трите „К” – Коломбара, Камджалов, Карталов.

Режисьорският прочит на „Борис Годунов” е на Академик Пламен Карталов, а диригентската интерпретация – на почетния гост-диригент на Държавна опера Варна, определян като "един от най-ярките диригенти от своето поколение", „философ между диригентите” и "магьосник на пулта"  Йордан Камджалов.

 

 Йордан Камджалов

 

Маестро Камджалов е Артистичен директор, Главен диригент и Посланик на българската култура по света. Дирижира водещи оркестри в Берлин, Лондон, Цюрих, Лос Анджелис, Токио, Бостън, Лисабон и др. 

Той е носител на над 10 престижни международни отличия и на 29-годишна възраст създава фондация за подпомагане на млади български творци.

„Освен Вагнер, другата ми мечта е „Борис Годунов”. Мусоргски е една от най-мощните евристични личности на XIX век. Грандиозен психолог, разкриващ покъртителни светове във вътрешното пространство на човека, той може да бъде учител на Фройд и Юнг по философия. Чудовищно иновативен, като композиционна техника и хармония, той вдъхновява Рахманинов, Скрябин, Шостакович, Дебюси. Абсолютен идеен донор, Мусоргски проектира целия XX век.

 Идвам на репетиция с усещането за неповторимост. Екипът на Варненската опера ме посрещна с респект и отзивчивост. Мога определено да кажа, че хорът на Варненската опера е най-добрият в страната. Много съм впечатлен и от хора на Детско-юношеската опера. Имам ясна концепция за „Борис Годунов”, идвам максимално добре подготвен,  изисквам максималното от себе си, разчитам на същата реакция от другите и тези неща, вярвам, са гаранция за един добър спектакъл”, обяснява Маестро Камджалов.

 

Със знаменитата софийска постановка на „Борис Годунов“ Академик Пламен Карталов, който освен режисьор е и сценограф на постановката, построи истински нов олтар на операта пред храма „Св. Александър Невски“. Сега във Варна той ще използва даденостите и естествения декор на Летния театър, за да създаде своя пореден шедьовър.

 

Светлозар Рангелов

 

Светозар Рангелов сменя Карло Коломбара в ролята на Борис Годунов Солистът на Софийска опера и балет Светозар Рангелов ще изпълни ролята на Борис Годунов в Опера в Летния театър на 11 август вместо предвидения Карло Коломбара, който се чувства неразположен.
Роден в София, Светозар Рангелов завършва през 1995 година  Националната музикална академия „ Проф. Панчо Владигеров” при проф. Асен Селимски.

По време на следването си получава първа награда от конкурса „Христо Бръмбаров”, ноември 1995 г., има участие в конкурса „Певец на света” в Кардиф, юни 1995 г. Същата година дебютира на сцената на Софийската опера и балет в ролята на Дон Базилио, „Севилският бръснар” (Росини).

От февруари 1996 година е солист на Софийската опера. Светозар Рангелов има множество роли, между които Филип ІІ, „Дон Карлос” (Верди), Мефистофел, „Фауст” (Гуно), Кончак, „Княз Игор” (Бородин), Борис Годунов в "Борис Годунов" (Мусоргски) и други.

 

Солисти в „Борис Годунов” са още Ирина Жекова, Силвия Ангелова, Евгений Станимиров, Свилен Николов, Христо Ганевски, Бойка Василева, Гео Чобанов, Арсений Арсов, Людмил Петров, Стоян Финджиков, Пламен Георгиев и др. Участва екип на Варненската детско-юношеска опера.

 

 Прочетете повече:

Не просто правене на опера на открито, а раждане на опера на открито

Йордан Камджалов за премиерата на операта "БОРИС ГОДУНОВ"

Суперлативно за варненския „Борис Годунов”

Eмблемите на „Борис Годунов”

 

 

 

 

ИНТЕРВЮ С АСЯ СТОИМЕНОВА – СЦЕНОГРАФ И КОСТЮМОГРАФ НА МЮЗИКЪЛА

Арамис, Атос, Д'Артанян и Портос (от ляво на дясно) - илюстрация на Морис Лероар от 1894 г.
Арамис, Атос, Д'Артанян и Портос (от ляво
на дясно) - илюстрация на Морис Лероар от 1894 г.

Премиера за България - 29 юни, 22 август, 21.00

ММФ „Варненско лято”, Опера в Летния театър – Варна 2017

 

- Всички сме израснали с Атос, Портос, Арамис и Д`Артанян - смелите и доблестни мъже на честта, които обичат приключенията и са готови да жертват живота си в името на кралицата. Според теб, днес, четири века по-късно, какви каузи биха събудили доблестта на мъжете? Все още има такива мъже, нали?

- Да така е! Това е творба, която всички родители с радост разказват на децата си, като пример за история, съчетаваща чест и историческо величие. Романът разказва за силата на приятелството, събрано в девиза „Един за всички, всички за един“. Надявам се, че и в днешно време любовта и приятелството са каузи, защитавани с цената на всичко. Май малко романтично звучи...

- Все пак кой от мускетарите ти е най-симпатичен, като образ и дали това пристрастие не се отразява негативно върху външния вид на останалите J Четиримата са доста различни, като характер и е любопитно как ти си дала израз на това в костюмите им.

 

Атос

- В разработването на персонажите се опитвам да се абстрахирам от пристрастия. Всеки един от тях има своето значимо място в романа и в мюзикъла те разкриват качествата си.

При дизайна на костюмите съм се опитала чрез пищност, цвят и материя да подскажа характерите на героите. За един това е увлечението по модата, за друг - скромността, грубостта, наивноста и т.н.

- Шапки, пера, мустаци, може би бродирани яки и красиви бели ризи, шпаги задължително – с какво още „оборудваш” мускетарите?

- Да, определено мускетарите ще са с пера, шапки, шпаги и ризи, но не биха могли и без ботуши, които също правим специално за спектакъла. Изработването на ботушите се оказа нелесна задача.

Отне ми доста време търсенето на моделиер, който би могъл да се справи с такъв тип ботуши. Сега с нетърпение чакам да видя резултата. Този елемент също е неизменна част от костюма.

 

 

- В сравнение с целия този блясък на гордите и решителни мъже, Портосдостойни колкото за подражание, толкова и за влюбване, женските образи изглеждат второстепенни и във всеки случай не толкова привлекателни. Търсиш ли някаква компенсация за тази предпоставка във външния вид на Милейди, Кралицата и нейната слугиня?

- Нито един от женските персонажи не е пример за подражание. Те като че ли са отражение на живота в сегашно време, показвайки негативните  му страни. Милейди за мен е една мъжкарана, Кралицата е безлична в скъпите си тоалети, а Констанс е просто бедно красиво­ девойче.

 

- Какво прави един сценограф, когато знае, че „Тримата мускетари” няма да са верни на себе си, ако не препускат на коне?  

- Това бих оставила за изненада на публиката :) 

Тук искам непременнно да добавя, че в спектакъла ще има и 3D Mapping, чрез който ще допълваме и доизграждаме сценичното пространство. С Арамиспомощта на тази техника ще пренесем визуалните киноефекти в малката черна кутия. Ползваме сценографията като платно за рисуване чрез видео, анимация и текстуриране, за което ще се погрижи Полина Герасимова, една от най-добрите в тази сфера в България.

 Виолета Тончева

 

 

 

 „Тримата мускетари”

Мюзикъл от Максим Дунаевски. Либрето и сценична реализация Николай Априлов, диригент, оркестрация и аранжименти Страцимир Павлов, сценография и костюми Ася Стоименова, 3D Mapping Полина Герасимова, хореография Татяна Янева, сценичен бой и фехтовка Николай Дериволков, стихове на песните Мария Донева, диригенти на хора Стефан Бояджиев и Цветан Крумов.

Действащи лица и изпълнители:

Д’Артанян – Ованес Торосян; Атос – Свилен Николов; Портос – Велин Михайлов, Георги Ханджиев; Арамис – Валери Вълчев, Калоян Лулчев; Людовик ХIII – Красимир Добрев, Калоян Лулчев; Анна Aвстрийска – Илина Михайлова, Даниела Димова; Кардинал Ришельо – Стефан Рядков, Димитър Мартинов; Херцог Бъкингам – Пламен Долапчиев; Лейди Уинтър – Даниела Викторова, Антоанела Петрова; Граф Рошфор – Людмил Петров, Станислав Кондов; Де Тревил – Свилен Стоянов; Констанс Бонасьо – Лилия Илиева, Мария Павлова; Господин Бонасьо – Пламен Георгиев. Участват още: Закар Гостанян, Анатоли Романов, Петър Генов, Петър Петров, Димитър Илиев, Камен Николов, Живко Пенчев, Илко Захариев, Борислав Донев, Благовеста Статева, Антоанета Маринова, Галина Великова, Даниела Рабчева, Десислава Касчийска, Миглена Страдалска, Иринка Николова. Оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна с участието на Варненската детско-юношеска опера. Изпълнява се на български език

 

 Вижте видео трейлър  

Прочетете още:

Днес младите хора искат да бъдат герои, но не знаят как

МЮЗИКЪЛЪТ „ТРИМАТА МУСКЕТАРИ” С БЪЛГАРСКА ПРЕМИЕРА

ХИМН НА МУСКЕТАРИТЕ

ДА ПРЕЖИВЕЕМ ДЮМА

Флашмоб "Тримата мускетари" - 26 юни 2017

 

 

9 август 2017, 21.00, ММФ „Варненско лято“, Опера в Летния театър

Маестро Маанен, след успешната премиера на „Атила“ от Верди в ММФ „Варненско лято“ ще дирижирате и премиерата на „Манон Леско“ от Пучини. Как Пучини изгражда света на „Манон Леско“? 

„Манон Леско“ е първата опера на Пучини, която се радва на голям успех, много по-голям, отколкото предишната „Бохеми“. Композиторът среща известни трудности при написването й, тъй като се налага да работи едновременно с четирима либретисти. Интересно е, че използва части от предишни свои произведения като Messa di Gloria или творби като „Хризантеми“, Скерцо за оркестър и няколко менуета, които лесно се разпознават в партитурата на „Манон Леско“. За Пучини е било много важно да намери друго музикално звучене, различно от това на великия Верди, който е бил все още жив по това време.

Образите в операта са много човечни. Манон, която не може да избере между любовта и лукса и това предопределя съдбата й; Де Грийо, който е толкова влюбен в Манон, че се жертва за нея и Леско, братът, който е доста странен и се опитва да направи, каквото трябва, но само когато то е изгодно за самия него. Забележително е, че Леско няма нито една самостоятелна ария, може би именно за да се изтъкне сложния му характер. Пучини изпълва „Манон Леско“ със силни емоции - страст, радост, скръб, а на отделни места и със скучна, скучна музика, за да ни покаже отегчението на Манон от луксозния живот.

Какво изпитвате, когато застанете пред оркестъра?

Изпитавам удовлетворение, когато солистите и оркестърът са способни да изразят пред публиката всички тези характеристики, за които споменах преди малко, използвайки нотите и думите, които Пучини ни е оставил. Като диригент не се изживявам като диктатор, който разпорежда какво трябва да се направи. Аз съм само един от музикантите, който се опитва да дава насоки на група от приятели - музиканти, за да вдъхнем всички заедно истински живот на музиката на Пучини. И се чувствам много щастлив всеки път, когато певците и инструменталистите се отдават изцяло на енергията, заложена в произведението, когато музицират със съзнание за високата си отговорност като творци.

Освен оркестъра, вече познавате и повечето солисти, които ще се изявят в „Манон Леско“, но има и нови за Вас лица. Как вървят репетициите?  

Радвам се, че отново се срещам на сцената с чудесния баритон Пламен Димитров, с когото работих в „Андре Шение“ и „Аида“, както и с Ефе Кислали, тенор с прекрасен топъл глас, с когото работих в „Аида“. Очаквам с нетърпение и първата репетиция с оперната прима на Софийската опера Радостина Николаева. Тя ще изпълни ролята на Манон Леско вместо обявената в афиша Валерия Сепе, която поради заболяване е възпрепятствана да участва в премиерата.

И разбира се, много ми е приятно да застана отново пред великолепните солисти, хора и оркестъра на Държавна опера Варна, чийто главен диригент се гордея да бъда. Вече чувствам Варна като свой втори дом.

„МАНОН ЛЕСКО“

Опера от Джакомо Пучини
Диригент Ян ван Маанен

Режисьор Александър Текелиев
В главните роли:

Манон Леско – Радостина Николаева

Леско - Пламен Димитров

Ренато де Грийо - Ефе Кислали, Турция

Оркестър и хор на Държавна опера Варна

 

 

Цени за оперни, балетни спектакли и концерти

Предлагаме различни цени на билетите според мястото в залата, конкретния спектакъл, както и за за ученици, пенсионери, групови посещения, образователни и детски спектакли...
Научете повече +

отстъпки

отстъпки

Важат за ученици, пенсионери, фамилни и групови посещения (от над 10 човека). Обадете ни се на тел. 052 650 666 и 052 66 50 22 за договаряне на отстъпки.

абонаменти

абонаменти

С VIP Card ползвате от 20 % до 50 % отстъпка от цената на билета за спектакли на Държавна опера – Варна и Драматичен театър "Ст. Бъчваров" - Варна.

купете билети on-line

купете билети on-line

Ползвайте MULTINET CARD през сайта www.bgbileti.com. Купете билети от сайта www.grabo.bg и ползвайте специални отстъпки!

TOP