Искате ли да получавате новини от нас - за премиери, промоции и др.?

Фестивали

 

 

 
Гала концертите са сред любимите спектакли на публиката, защото поднасят като чаша шампанско най-доброто от популярните арии и ансамбли в различни произведения.

На 24 юни от 21 часа в Летния театър ще празнува оперетата, а заедно с нея и всички почитатели на този красив, динамичен и зареждащ сетивата музикален жанр.

За това ще се погрижат звездите на ДМБЦ ”Стефан Македонски” Марио Николов, Катерина Тупарова, Александър Мутафчийски, Валентина Корчакова и солистите на Държавна опера Варна Пламен Димитров, Свилен Николов, Силвия Ангелова, Димитринка Райчева, Ирина Жекова, Илина Михайлова.

Юли Дамянов - диригент
Те ще изпълнят фрагменти от оперети на Йохан Щраус – баща и син, Имре Калман, Франц Лехар, Роберт Щолц и Джери Бок.

Настроението в Оперетната гала ще задава със своята палка всепризнатият маестро Юли Дамянов - главен диригент на ДМБЦ „Стефан Македонски”, а режисьора на Оперетната гала и директор на Националния ни музикален театър Марио Николов, ще аплодираме и като солист.

 

Няма как да не припомним, че за миналогодишното издание на Опера в Летния театър Държавна опера Варна получи най-демократичната Кристална лира - Награда на публиката на СБМТД и Радио Класик ФМ, а маестро Юли Дамянов бе удостоен с отличието за диригентско майсторство за хитовия спектакъл Super Star Gala – Мюзикълите на XX век, представен на 3 и 9 август 2013 в Летния театър.

 

Само суперлативи могат да се кажат за дългоочаквания спектакъл „Мадам Бътерфлай” на 26 юни от 21 часа в Летния театър, в който, под диригентството на Деян Павлов, ще посрещнем Калуди Калудов - любимия на варненци тенор от световна величина, почетен гражданин на нашия град и признат музикален педагог.

 В ролята на Чо-Чо-Сан (Бътерфлай) трябваше да се представи сопраното от полски произход Анна Дитри, но по обективни причини, вместо нея ще чуем за пръв път във Варна солистката на Държавна опера Русе Лусине Даниелян.

Калуди Калудов, Лусине Даниелян и екипът на Държавна опера Варна ще ни върнат към вечния въпрос на Пучиниевия шедьовър струва ли си да живееш един живот без любов.

Лусине Даниелян (сопран) завършва Eреванската консерватория със специалност пиано, след което става доцент в консерваторията. Междувременно концертира като пианистка в Армения и други страни, паралелно учи пеене, изявява се като солистка на Академичения театър за опера и балет на Спендярян, става лауреат на Международния вокален конкурс в Алкамо (Сицилия). Завършва магистратура по пеене в Нов български университет – България при Наталия Афеян.

По време на обучението си натрупва професионален опит с участие в концерти и спектакли в Русе, Стара Загора, Бургас и др. Участва в майсторските класове на Дарина Такова, Хайми Арагал (Барселона), Гарбис Боягян (Италия, Ферера). Гостува на Оперния фестивал в Берг. Репертоарът на певицата включва ролите на Фиордилиджи от "Така правят всички", Графинята от "Сватбата на Фигаро", Памина от "Вълшебната флейта", Дона Елвира от "Дон Жуан" на Моцарт, Aида от едноименната опера, Леонора от "Трубадур", Елизабет от "Дон Карлос" на Верди, Чо-чо-сан от "Мадам Бътерфлай“ на Пучини.

 

 

Петото издание на Опера в Летния театър, в подкрепа на кандидатурата на Варна за европейска културна столица 2019, не би могло да мине без рок операта «Исус Христос супер звезда», чиято бравурна премиера през април т.г. покори сърцата на публиката.

Нейчо Петров-Реджи - "Исус Христос суперзвезда"

Спектакълът на 7 юли от 21 часа ще бъде и своеобразна премиера на открито за легендарната творба, по музика на Андрю Лойд Уебър и текст на Тим Райс, поставена с въображение и замах от диригента Юли Дамянов, режисьора Светозар Донев, художника Иван Токаджиев, костюмографката Ася Стоименова и диригента на хора Стефан Бояджиев.

Белязала поколението на хипитата от 70-те години на миналия век, рок операта „Исус Христос супер звезда” взривява музикалния канон, като съчетава в оперен контекст различни стилове - фънк джаз, суинг, рок, рагтайм, неравноделни ритми, оригинална религиозна музика.

Действието следва приблизително каноничното евангелие за последните седмици от живота на Исус, като започва с пристигането му в Йерусалим и завършва с разпъването му на кръст. Вече години наред образът на Спасителя не слиза от екрана и сцената, защото човечеството винаги се нуждае от него и това особено остро се усеща в преломни и критични ситуации, каквито преживяваме и днес, буквално дори в тези дни.

В спектакъла на 7 юли ще участват солисти, хор и балет на Държавна опера Варна, с диригент и пианист харизматичният Страцимир Павлов. Перкусии Валери Ценков, китара Георги Илиев, бас китара Борис Казаков.

Образа на Исус Христос супер звезда ще пресъздаде познатият от клубната сцена на «Ментол» и любим изпълнител на младото поколение Нейчо Петров-Реджи. В ролята на Юда ще се срещнем с една истинска рок звезда – Звезделин Керемидчиев-Звезди.

Добавяме солистите на Националния музикален театър Александър Мутафчийски и Георги Ханджиев с техния завладяващ прочит на ключовите герои Ирод и Пилат, както и солистката на Държавна опера Варна Силвия Ангелова, която ще представи единствения женски образ на Мария Магдалена.

 

 
Вижте «Исус Христос супер звезда» през погледа на екипа:

Юли Дамянов: Великолепна симбиоза между опера и рок

Гледам на „Исус Христос суперзвезда” като на изключително сериозно произведение, което има огромен принос за развитието на съвременната класическа музика. Трябва да си дадем сметка, че както в средните векове религиозната музика е черпила свежи идеи от други извори – от рицарското песенно творчество например, така през ХХ век и Андрю Лойд Уебър заимства от религиозната тема.

Той използва за основа евангелския разказ, но го развива с нови музикални средства и внася нови звукови хармонии. По този начин той не само обогатява съвременната музика и възприятието за нея, но задава и някои основни посоки за бъдещето. И ако днес никой не се учудва от композиции, обединяващи различни музикални жанрове или от съвместни изяви на оперни и поп певци, то заслугата за това в голяма степен е на Андрю Лойд Уебър и неговата великолепна симбиоза между опера и рок „Исус Христос суперзвезда”.

 

 

Интервю на Виолета Тончева с Радостина Николаева - Дездемона в премиерата на „Отело” в Опера в Летния театър – Варна 2014

В премиерния спектакъл на „Отело” от Джузепе Верди на 2 август от 21 часа в Опера в Летния театър партньори на примата на Софийска опера и балет Радостина Николаева ще бъдат известният италиански тенор Франческо Медда в коронната му роля на Отело, Пламен Димитров, солист на Държавна опера Варна, ще бъде Яго, а Жером Били от Франция – Касио. Диригент-постановчик на съвместната продукция между Държавна опера Варна и оперните театри във френските градове Лимож и Реймс е Стефано Сегедони – Италия, режисьор-постановчик е Емануел Кордолиани – Франция. Френски почерк носят сценографските решения на  Алис Лалуа и Емили Руа, както и костюмите на Жули Скобелцин. Диригент на хора Стефан Бояджиев. 

Радостина Николаева - Дездемона
Радвам се, че отново ще Ви аплодираме в Опера в Летния театър, Радостина! Да започнем разговора оттам, че някои Ваши колега не обичат да пеят на открита сцена, макар че през лятото операта все по-често излиза навън. Как е при Вас?

Щастлива съм, че след „Набуко” и „Бал с маски” отново гостувам на Варна в Опера в Летния театър. Пеенето на открито затруднява в известна степен певеца, но от друга страна го провокира да се активизира и максимално да използва вокалната техника аподжио.

Тя изисква, знаете, диафрагмено дишане, задържане на въздуха и контрол на гласа, с други думи - от позицията на времето и опита си певецът трябва да покаже целия си капацитет. В този смисъл за мен е особено приятно, след прекъсване от 9 години, да пресъздам отново Дездемона.

Нейният образ ме провокира да се вгледам в собствения си житейски и творчески опит. Някогашната ми представа за Дездемона сега се видоизменя и за доизграждам образа, добавяйки нови и нови щрихи към него.

Дездемона очевидно заема особено място във Вашия репертоар?

Трагичната развръзка в „Отело” е причинена от злощастната, не на място оказала се, везана кърпичка на Дездемона, но днес подобен аксесоар не е актуален, респективно няма как да събуди ревност у съвременния Отело...

Не допусках, че има начин да се погледне с чувство за хумор на „Отело”. Но да, права сте. От друга страна, ако не кърпичка, със сигурност коварният Яго ще намери какви ли не други поводи, за да събуди ревността на Отело. Във всички епохи такива перфектни манипулатори като Яго намират начин да стъпчат любовта и да се възползват от нея.

Имам сантимент към нея. През 2005 г., още като начинаеща певица, пях Дездемона за пръв път и още си спомням вълнението и амбицията да се справя, да се харесам непременно на публиката. Веднага след премиерата на софийска сцена, гастролирахме с „Отело” в един съвсем нов театър в Япония. Бях омагьосана от толкова много неща едновременно - от фантастичната акустика на залата, от екзотиката на страната, която виждах за пръв път, от начина, по който публиката ни прие. Това е част от общото ми усещане за Дездемона.

На 8 август от 21 часа, в рамките на ММФ «Варненско лято» в Опера в Летния театър, ще се играе шедьовърът на Джузепе Верди «Риголето», постановка на режисьора Кузман Попов. На диригентския пулт ще застане постоянният гост-диригент на Държавна опера Варна от Италия Стефано Сегедони.

В ролята на Риголето ще аплодираме изкуството на един от най-талантливите български баритони с впечатляваща международна кариера Венцеслав Анастасов. Именитият баритон работи с такива големи имена в света на операта, като Лорин Маазел, Зубин Мета, Пласидо Доминго. Кариерата на Венцеслав Анастасов минава през сцени, като Палау де Лас Артс – Валенсиа, Гран Театро де Лисео – Барселона, Опера Монте Карло, Фестивала в Солотурн, Залцбург Аудиториум и др.

За първи път в ролята на безнравствения Херцог ще гостува младата руска оперна знаменитост, тенорът Алексей Татаринцев. Интересното в неговата творческа биография е, че първоначално завършва хорово дирижиране и едва по-късно се отдава на оперно пеене.

 

От 2008 г. е солист на Новая опера в Москва. Въпреки младостта си, Татаринцев вече е участвал в крупни творчески проекти и е пял под ръководството на Владимир Федосеев, Владимир Спиваков, Саулюс Сондецкис, Джон Нелсън и др. В репертоара на певеца присъстват ролите на Ленски и Трике от „Евгений Онегин” на Чайковски, Тамино от „Вълшебната флейта” на Моцарт, Алфред от „Прилепът” на Йохан Щраус, Граф Алмавива от „Севилският бръснар” на Росини и др.

В репертоара му влизат и едни от най-известните романси на Рахманинов и Чайковски, солистичната партия на Меса ди Глория от Пучини и др. Татаринцев е участвал в международни конкурси в Германия, Япония, Франция, Белгия и Швейцария. Лауреат и носител на бронзов медал от II международен конкурс „Галина Вишневская”, златен медал от Международния конкурс в памет на Лучано Павароти и бронзов медал от конкурса „Михаил Глинка”. Фонд „Иван Козловски” му присъжда званието „Най-добър тенор”.

С една от своите най-успешни роли, тази на Джилда, ще се представи Ирина Жекова. Солистката на Държавна опера Варна има в репертоара си над 15 роли, сред които Адина от „Любовен еликсир” на Г. Доницети, Оскар от „Бал с маски” и Нанета от „Фалстаф” на Дж. Верди, Мюзета от „Бохеми” на Дж. Пучини, Графиня Аделе от операта „Граф Ори” и Клоринде от „Пепеляшка” на Дж. Росини, Лейла от „Ловци на бисери” на Ж.Бизе, участва в три от четирите постановки на академик Пламен Карталов на "Пръстенът на Нибелунга" от Вагнер.

 

На снимките (от ляво надясно): Стефано Сегедони, Алексей Татаринцев, Венцеслав Анастасов, Ирина Жекова, Евгений Станимиров

Спарафучил ще пресъздаде водещият бас на Държавна опера Варна Евгений Станимиров. Специализирал в Академията на Театър ла Скала, Милано, записал в репертоара си знаковите басови партии в световната оперна литература, пял под  режисурата на Франко Дзефирели, редовен гост на „Ла Скала” и най-добрите италиански оперни сцени, той е изпълнявал Спарафучиле в Театро Сочале Комо, Театро Арчимболди в Милано, Театро Понкиели в Кремона и др.

В ролята на Монтероне ще гостува Росен Рангелов, останалите образи ще пресъздадат Силвия Ангелова (Мадалена), Свилен Николов (Маруло), Вяра Железова (Джована) и др.

 

С неподражаемия Васил Петров и солисти на Музикалния театър и Държавна опера Варна

Постановъчен екип с трима носители на Кристална лира - диригент Юли Дамянов, режисьор Марио Николов, хореограф Светлин Ивелинов

Мюзикълът, последната любов на публиката, ще триумфира като жанр в Мюзикъл гала и Опера в Летния театър на 11 август от 21 часа. Събитието се осъществява със спонсорството на Пристанище Варна ЕАД. Аранжиментите на хитове от мюзикълите по филмите „Цар Лъв”, „Красавицата и звярът” и „Клетниците”, както и спечелилите световна известност мюзикъли „Евита”, Кабаре”, „Моята прекрасна лейди”, „Дон Кихот”, „Магьосникът от Оз”, „Цигулар на покрива” и други известни мелодии ще звучат, аранжирани от диригента Юли Дамянов. За миналогодишната Super Star Gala с хитове от мюзикъли, Юли Дамянов стана носител на българския Оскар за музика - Кристална лира 2013 на СБМТД.

Голямото име в режисираната от носителя на Кристална лира Марио Николов Мюзикъл гала ще бъде неподражаемият Васил Петров, аристократът в българската музика.

Освен него на сцената ще се изявят звездите на НМТЦ „Стефан Македонски” Александър Мутафчийски, Марчо Апостолов и Георги Ханджиев. Съзвездието от талантливи артисти ще бъде попълнено от солистите на Държавна опера Варна Даниела Димова, Свилен Николов, Димитринка Райчева, Ирина Жекова, Силвия Ангелова, Ина Петрова и Лиляна Кондова.

Концертът е с участието на Симфоничния оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна. Диригент на хора – Стефан Бояджиев.

 

На снимките (от ляво надясно): Юли Дамянов, Марио Николов, Даниела Димова и Васил Петров, Александър Мутафчийски, Георги Ханджиев

Акцент в Мюзикъл Гала ще бъде хореографията на балетмайстора на ДМБЦ „Стефан Македонски” Светлин Ивелинов, който включва в сценичното движение не само балетистите, но и хористите, и солистите.

 

18 август, 21 часа

Кирил Манолов

 

Оперната гала винаги е една от кулминциите на Опера в Летния театър, така ще бъде и на 18 август, когато от 21 часа на диригентския пулт в Летния театър ще застане аристократът на оперните гала концерти, Маестро Борислав Иванов.

Под неговата палка Симфоничният оркестър, солистите и хорът на Държавна опера Варна, заедно с балетните артисти на оперния театър, ще представят арии и ансамбли от опери на Верди, Доницети, Бизе, Пучини. Режисьор на голямото събитие е Кузман Попов, диригент на хора Стефан Бояджиев, художествен ръководител на балета Екатерина Чешмеджиева.

Звездите в Оперната гала са световноизвестният български баритон Кирил Манолов и първото сопрано на Букурещката национална опера Ирина Йордакеску.

С най-добрите им арии ще чуем и солистите на Държавна опера Варна Арсений Арсов, Борис Луков, Валерий Георгиев, Диитринка Райчева, Евгений Станимиров, Ирина Жекова, Линка Стоянова, Пламен Димитров, Свилен Николов и гостенката Олга Михайлова-Динова, която наскоро аплодирахме като Кармен в операта-балет „Carmen Dance”.

Повече за Кирил Манолов:

Кирил Манолов е роден в София (1976), завършва НМА „Панчо Владигеров” (2003) и още по време на следването си е ангажиран в продукции на различни оперни театри в България. Участва в концерти на Райна Кабаиванска и ММФ „Варненско лято”, дебютира като Хитър Петър от едноименната опера на Веселин Стоянов в Софийска опера и балет (2001).

Специализира в Милано при българското мецосопрано Адриана Стаменова и във Виена при проф. Оливера Миакович. Носител е на множество престижни награди от национални и международни конкурси, сред които Голямата награда на XIV конкурс за млади оперни певци "Борис Христов", Първа награда в конкурса за млади певци “Гена Димитрова”, Трета награда от конкурса "Мануел Аусенси" в Барселона, Специална награда на конкурса "Светослав Монюшко" във Варшава и др.

Кирил Манолов е гостувал многократно на сцените на всички оперни театри в страната, а така също и в Токио, Барселона, Брюксел, Гент,  Палма де Майорка, Белград, Скопие, Никозия, Солун, фестивалите в Ларнака - Кипър, Родос - Гърция, Палма де Майорка - Испания, Gars am Kamp - Австрия, Дубровнишки летен фестивал - Хърватска и др.

През 2004 г. е поканен за щатен солист на Софийска опера и балет, където изпълнява роли от централния баритонов репертоар. От 2006 г. Манолов е постоянен гост в спектаклите на Националния оперен театър в Загреб - Хърватска и Оперния театър в Сплит - Хърватска, където се представя с огромен успех в премиерните спектакли на „Севилският бръснар” (Фигаро), „Лучия ди Ламермур” (Енрико), „Фауст” (Валентин), „Симон Боканегра” (Симон), ”Бал с маски” (Ренато), „Набуко” (Набуко), ”Аида” (Амонасро), „Трубадур” (Граф ди Луна) „Бохеми” (Марсел), „Джанни Скики” (Джанни Скики), „Манон Леско” (Леско), "Фалстаф" (Сър Джон Фалстаф) и др.

 

28 юни 2016 г., ММФ „Варненско лято”, Опера в Летния театър

Със съдействието на Община Варна

Автор на либретото, текстовете за песните и музиката на „Граф Монте Кристо” е Ив Деска - едно от големите имена на Холивуд.За пръв път в музикална история български град става домакин на световна премиера на мюзикъл. На 28 юни 2016 г. Държавна опера Варна при Театрално-музикален продуцентски център Варна ще представи в рамките на ММФ „Варненско лято” световната премиера на мюзикъла „Граф Монте Кристо” по романа на Александър Дюма. С премиерното заглавие, продукция на ТМПЦ - Държавна опера Варна с изключителното съдействие на Sеrdica Music, ще стартира VII издание на Опера в Летния театър 2016.

 

 Автор на либретото, текстовете за песните и музиката на „Граф Монте Кристо” е Ив Деска - едно от големите имена на Холивуд.

Роденият през 1949 г. във Франция творец е световноизвестен либретист, текстописец, композитор и продуцент, който работи предимно в САЩ, Франция, Италия и Великобритания.

Започва кариерата си още като студент в Париж през 1967 г.

Записи на негови песни правят музикални идоли като Мишел Сарду, Елвис Пресли, Глория Гейнър, Пол Анка, Селин Дион и др. Ив Деска е бил е президент на големи музикални компании като Sony Associated Label, Carrere Records America и др. Продуцира мащабни музикални събития, сред които първото италианско телевизионно предаване с Тримата велики тенори Павароти, Карерас и Доминго през 1990 г.

До този момент повече от 1000 негови произведения се разпространяват на запис в 30-милионен тираж по цял свят. Творчеството му е удостоено с много престижни награди.

 

Режисьор на мюзикъла е Петко Бонев, диригент Страцимир Павлов. Сценографията и костюмите са дело на Ася Стоименова, хореографията - на Светлин Ивелинов и Антоанета Алексиева.

В зрелищния спектакъл, който съчетава певческо и танцово изкуство с модерна сценография и шоу в холивудски маниер, 3 D мапингът на Полина Герасимова има специална роля.

 Участват оперни, драматични и балетни артисти, подбрани с кастинг в началото на годината, като в главните роли ще видим: Милен Иванов от Великотърновския театър – Александър Дюма, Борис Луков от Варненската опера – Едмон Дантес и Димитър Марков от Сливенския театър – Граф Монте Кристо.

 

След световната премиера на 28 юни във Варна, мюзикълът „Граф Монте Кристо” ще открие на 15 юли и поредното издание на „Сцена на вековете” във Велико Търново, а на 17 октомври ще бъде показан и в зала 1 на НДК – София.

 

Купете билети он-лайн> кликнете тук >>

 

 

Прочетете повече:

Динамична музика, предполагаща пластични и танцови решения в „Граф Монте Кристо”

„Граф Монте Кристо” с 3Д Мapping, оперни и драматични артисти ще остави публиката без дъх

„ГРАФ МОНТЕ КРИСТО” - МИКС ОТ СТАРИННИ ФОРМИ СЪС СЪВРЕМЕННО ЗВУЧЕНЕ

 

 

 

 

 

 

 

3 преференциални пакета Приятели на Опера в Летния театър 

На първата пресконференция за Опера в Летния театър - Варна 2014 директорката на Театрално-музикален продуцентски център Варна Даниела Димова благодари за подкрепата на генералния спонсор на фестивала Алфа Банк и на медийните партньори. Тя открои премиерите в петото фестивално издание: "Андре Шение" с изцяло български екип - диригент Вилиана Вълчева, режисьор и художник Кузман Попов и "Отело" с чуждестранен постановъчен екип - диригент Стефано Сегедони (Италия), режисьор Емануел Кордолиани (Франция), художник Жули Скобелцин (Франция).

Даниела Димова се спря още на трите гала концерта - Оперна, Оперетна и Мюзикъл гала и подробно представи звездните български и чуждестранни солисти, които ще се изявят в Летния театър - Камен Чанев, Карло Коломбара, Кирил Манолов, Калуди Калудов, Франческо Медда, Ирина Йордакеску, Венцеслав Анастасов, Агунда Кулаева и др. Акцент във фестивалното издание ще бъдат спектаклите на "Дон Жуан", "Риголето", „Набуко” и разбира се "Исус Христос суперзвезда".

Маестро Борислав Иванов подчерта, че Държавна опера Варна разполага в момента с великолепен оркестър, обигран хор и обновен солистичен състав от млади и талантливи певци, които излизат и в Арена ди Верона, Миланската скала и на други престижни сцени. Мисията му е да подготвя и проправя път на следващите поколения в операта и затова особено го радват талантът и амбицията на нашите младите диригенти Светослав Борисов и Вилиана Вълчева.

В края на пресконференцията Даниела Димова представи трите преференциални пакета Приятели на Опера в Летния театър - Варна 2014, които предвиждат сериозни отстъпки за посещения на няколко спектакъла.

 

Пакет Приятели на ОЛТ - I

11 от общо 13 представления на места от 15 лв за 110 лв с отстъпка 33%

Пакет Приятели на ОЛТ - II

11 от общо 13 представления на места от 30 лв за 165 лв с отстъпка 50%

Пакетите се продават на касата на Държавна опера Варна само в периода от 19 до 26 юни. Работно време 10.00-13.00 и 14.00-19.00

Пакет Приятели на ОЛТ - III

Всички 7 августовски представления на места от 30 лв за 160 лв с отстъпка 23%. Пакетът се продава от 18 юни до 1 август

 

 

Първият спектакъл на Опера в Летния театър - Варна 2014, е отложен заради проливния дъжд, от 20 за 21 юни, 19.00, Основна сцена. Билетите важат без заверка.

Дирижира Вилиана Вълчева. Прочетете биографията й: кликнете тук

Прочетете повече за "Дон Жуан": кликнете тук > Петото издание на Oпера в Летния театър започва на 21 юни 2014

 

Разказ за една нощна пеперуда, която мечтае за истинска любов

В петото издание на Опера в Летния театър – Варна 2014 с голямо удоволствие ще представим на 2 юли от 21 часа брилянтната Вердиева опера „Травиата”. Това е петата постановка в историята на Варненската опера, чиято премиера в миналогодишното издание на Опера в Летния театър посветихме на 200-годишнината от рождението на великия италиански оперен майстор.

Кузман Попов, режисьор и художник на спектакъла, е създал със средствата на класиката в оперния жанр една красива и въздействаща интерпретация на може би най-известната оперна творба в света. «Това е разказ за една нощна пеперуда, белязана от смъртта, която сред шумния възторг от покорения Париж мечтае за истинска любов. Историята на Виолета Валери е така точно психологически мотивирана и дотолкова жизнено правдива за собственото й историческо време, че от един момент нататък тя престава реално да съществува, издига се до пиедестала на трагична любовна поема или сценична балада, до един модел на живот, в който конкретността е равнозначна на обобщение и символ», отбелязва в режисьорските си бележки Кузман Попов.

Да дирижира спектакъла на «Травиата» е поканен маестро Стефан Линев.

В главната роля ще видим очарователната солистка на оперния театър «Елена Теодорини» в Крайова (Румъния) Диана Тугуй. Тя блестящо изпълни ролята на Микаела от «Кармен» на сцената във Варна и в зала 1 на НДК в София през м. април т.г.

 

Билети по 10, 15, 20, 30 лв. Работно време каса Държавна опера Варна: 10.00-13.00 и 14.00-19.00 всеки ден.

Резервация и продажба билети на тел.: 052-665020, 052-650666; 052-669652 и e mail: tickets@operavarna.bg

Работно време каса Летен театър: 10.00-13.00 и 14.00-18.30 всеки ден, тел.: 052-612803

Пакет Приятели на Опера в Летния театър – Варна 2014

Пакет Приятели на ОЛТ - I

11 от общо 13 представления на места от 15 лв за 110 лв с отстъпка 33% 

Пакет Приятели на ОЛТ - II

11 от общо 13 представления на места от 30 лв за 165 лв с отстъпка 50%
Пакетите се продават на касата на Държавна опера Варна само в периода от 19 до 26 юни. Работно време 10.00-13.00 и 14.00-19.00

Пакет Приятели на ОЛТ - III

Всички 7 августовски представления на места от 30 лв за 160 лв с отстъпка 23%. Пакетът се продава от 18 юни до 1 август

 

 

Varna – Candidate for European Capital of Culture 2019

 Опера в Летния театър - Варна 2014

13 musikalische Erreignisse vom 20. Juni bis zum 23. August mit Premieren der Opern André Chénier” und “Otello”, sommerliche Premiere der Rock Oper “Jesus Christ Superstar”, Operetten Gala, Opera Gala und zum ersten Mal Musical Gala. Alles das mit den Opernstars Carlo Colombara, Kamen Chanev, Francesco Medda, Kaludi Kaludov, Sorina Munteanu, Alexey Tatarintsev, Boiko Zvetanov, Kiril Manolov u.a.

 

Bericht von Violetta Toncheva

 

Es naht das grosse sommerliche Erlebnis - Oper im Frelichttheater - Opera in the Summer Theatre, welches das kulturelle Leben im bulgarischen Varna an der Schwarzmeerkueste vom 20. Juni bis zum 23. August dominieren wird. Aehnlich wie in vorhergehenden Jahren, steht die fuenfte Festivalausgabe  unter dem Motto “Varna – Candidate for European Capital of Culture 2019”. In diesem anspruchsvollen Wettbewerb hat Varna das Halbfinale bereits ueberstanden und wurde fuer das Finale im Herbst nominiert, wenn eine bulgarische und eine italienische Stadt als Hauptstadte der europaeischen Kultur auserkoren werden. 

 

 

 

Опера в Летния театър - Варна 2014

13 музикални събития от 20 юни до 23 август с премиери на „Андре Шение” и „Отело”, премиера на лятна сцена на „Исус Христос супер звезда”, Оперна гала, Оперетна гала, за пръв път Мюзикъл гала и звездни солисти - Карло Коломбара, Камен Чанев, Франческо Меда, Калуди Калудов, Алексей Татаринцев, Бойко Цветанов, Сорина Мунтеану, Кирил Манолов, Васил Петров и др.

Наближава голямото лятно преживяване Опера в Летния театър, което през тази година ще доминира в културния живот на Варна от 20 юни до 23 август. По подобие на предишни години, Театрално-музикален продуцентски център Варна, Община Варна и Дворецът на културата и спорта представят поредното, пето фестивално издание, под мотото на кандидатурата на Варна за европейска столица на културата 2019.

В съревнованието за европейския приз морският град преодоля първата бариера и се класира за финалната номинация, чийто резултат ще стане известен наесен. Фактът силно мотивира екипа на Театрално-музикален продуцентски център Варна - Държавна опера Варна, начело с директорката Даниела Димова, да поднесе на варненци и многобройните гости на Варна от страната и чужбина високостойностни музикални събития. В романтичния Летен театър на Варна меломаните са поканени да съпреживеят красотата на оперното изкуство под открито небе в 13 незабравими вечери.

 

Основните усилия на оперните артисти са насочени към двете премиери –„Андре Шение” от Умберто Джордано - постановка на младата и талантлива варненка Вилиана Вълчева с постоянен творчески адрес в Швейцария и главния режисьор на Държавна опера Варна Кузман Попов и „Отело” от Джузепе Верди - постановка на италианския диригент Стефано Сегедони и френската режисьорка Емануел Кордолиани.

В премиерните спектакли на „Андре Шение” ще аплодираме в главните роли звездни български гласове - на 9 юли тенора Бойко Цветанов и баритона Венцеслав Анастасов, на които ще партнира сопраното Димитринка Райчева, а на 20 август – тенора Камен Чанев и баритона Кирил Манолов със сопраното Таня Иванова. Екипът на отдавна непоставяната у нас творба „Андре Шение” е убеден, че в тази класическа веристична творба зрителите ще намерят аналогия с динамичните процеси в съвременното общество.

Varna – Candidate for European Capital of Culture 2019

 

Varna Municipality

Theatre & Music Production Centre

State Opera Varna

Palace of Culture and Sports

 

PRESENT

 

OPERA IN THE SUMMER THEATRE – VARNA 2014

5TH EDITION

 

20 June – 23 August

 

GENERAL SPONSOR ALPHA BANK

 Опера в Летния театър - Варна 2014

(click to enlarge)

20. 06. 2014 – 9:00 p.m.

International Music Festival VARNA SUMMER

DON GIOVANNI

Opera by V. A. Mozart
Conductor Villiana Valtcheva

Director Alexander Tekeliev

With prominent Bulgarian Baritone Ventceslav Anastasov, Linka Stoyanova, Arseniy Arsov, Ina Petrova, Eugeniy Stanimirov, Plamen Dimitrov, Ilina Mihaylova, Geo Chobanov

 

24. 06. 2014 – 9:00 p.m.

Operetta Gala

Conductor Yuli Damyanov

Director Mario Nikolov

Featuring soloists of National Music Theatre Mario Nikolov, Katerina Tuparova, Alexander Mutafchiyski, Valentina Korchakova and soloists of State Opera Varna Irina Zhekova, Plamen Dimitrov, Svilen Nikolov, Silviya Angelova, Dimitrinka Raycheva, Ilina Mihaylova and others

  

26. 06. 2014 – 9:00 p.m.

Madama Butterfly
Opera by Giacomo Puccini

Conductor Deyan Pavlov 
Director Kuzman Popov

Starringgreat Bulgarian Tenor Kaludi Kaludov, Anna Dytry and soloists of State Opera Varna Svilen Nikolov, Boyka Vasileva, Plamen Dolapchiev  and others

 

 

 

 

Със световноизвестния италиански тенор ФРАНЧЕСКО МЕДДА

Опера в Летния театър – Варна 2014 представят ТМПЦ – Държавна Опера Варна, Община Варна и Дворец на културата и спорта, в подкрепа на кандидатурата на Варна за европейска културна столица 2019.

Генерален спонсор Алфа Банк, медийни партньори БНР – Радио Варна, ТВ и в. „Черно море”, БНТ 2-Варна, Дарик Радио Варна, в. „Народно дело”, www.petel.bg, www.moreto.net, www.dnesplus.bg; www.varnautre.bg, www.novavarna.net.
Специални партньори Casta Diva, Viva la Musica, www.eventsinbulgaria.com

На 2 август от 21 часа публиката на ММФ „Варненско лято” ще види в Опера в Летния театър новата премиерна постановка на Вердиевия шедьовър „Отело”. Тя е резултат от партньорството както между Държавна опера Варна и оперните театри във френските градове Лимож и Реймс, така и с режисьорката Емануел Кордолиани, която преди време постави за пръв път в България на варненска сцена операта „Граф Ори” от Росини.

Премиерата на „Отело” отразява също творческите контакти с италианския диригент Стефано Сегедони, който след успешните постановки на „Севилският бръснар” и „Фалстаф” във Варна, сега е диригент-постановчик и на „Отело”. Сценографията е дело на Алис Лалуа и Емили Руа, костюмите - на Жули Скобелцин (Франция).

Диригент на хора Стефан Бояджиев. За премиерата на 2 август е поканен световноизвестният италиански тенор Франческо Медда, който ще гастролира за пръв път в България, при това с любимата си роля – Отело.

Водещото сопрано на Софийска опера и балет Радостина Николаева ще му партнира като Дездемона, Яго ще изпълни изтъкнатият баритон Пламен Димитров, солист на Държавна опера Варна, а Касио ще бъде френският тенор Жером Били.

 

 

Интервю на Виолета Тончева с известния италиански тенор Франческо Медда

Франческо Медда - Отело или трудността да се интегрираш

Публиката на ММФ „Варненско лято” очаква да чуе Франческо Медда, който ще изпълни ролята на Отело в премиерата на едноименната Вердиева творба в Опера в Летния театър на 2 август 2014 от 21.00 ч.

Постановката е съвместна продукция на ТМПЦ – Държавна опера Варна с френските оперни театри в Лимож и Реймс. Диригент Стефано Сегедони (Италия), режисьор Емануел Кордолиани, сценография Алис Лалуа и Емили Руа (Франция), костюми Жули Скобелцин (Франция).

В главните роли Франческо Медда (Италия), Радостина Николаева (Софийска опера и балет), Пламен Димитров (Държавна опера Варна), Жером Били (Франция) и др.

 

Г-н Медда, Отело е една от коронните Ви роли, но може ли да кажете, че знаете всичко за своя герой? Кой е Отело за Вас?

За мен образът на Отело е свързан с темата за интеграцията и трудността да се впишеш в различни общества и цивилизации. Това понякога създава комплекси и провокира неадекватно поведение от страна на силните личности, какъвто е главнокомандващият на венецианския флот, мавърът Отело. Отело се опасява, че не разбира достатъчно добре особения свят на венецианския двор и оттам идват страховете му, че няма да се впише в аристократичното общество. От друга страна при интерпретацията на всеки образ певецът неминуемо се влияе от собствения си опит, така че от житейските натрупвания зависи доколко артистът ще проникне в характера на персонажа.

Как се подготвяте за ролята? Как постигате баланса между певческо и артистично майсторство?

Всъщност аз се запознах най-напред с Яго и известно време пеех неговата баритонова партия. Първият ми подход към Яго беше да му припиша всички възможни злини, за да изоблича коварството му спрямо Отело. Яго се представя за най-добрия приятел на Отело, а всъщност е най-големият му враг. Верди специално е настоявал пред сценографа Доменико Морели да изобрази Яго като много приближен до Отело, като изповедник, комуто мавърът напълно се доверява. Т.е. трагичните събития, които се случват в „Отело”, не са защото Отело е наивен, а защото Яго изглежда напълно благонадежден. В тази посока развивам образа на Отело.

Що се отнася до баланса между музика и актьорство, като композитор Верди винаги е имал предвид пеещия актьор, и винаги е разбирал музиката като функция на театъра.

Варна – кандидат за културна столица на Европа 2019

Опера в Летния театър - Варна 2014
Община Варна
Театрално-музикален продуцентски център Варна
Държавна опера Варна
Дворец на културата и спорта представят

ОПЕРА В ЛЕТНИЯ ТЕАТЪР – ВАРНА 2014

ПЕТО ИЗДАНИЕ

20 юни –23 август

ГЕНЕРАЛЕН СПОНСОР АЛФА БАНК


20 юни 2014, петък, 21 часа

ММФ «ВАРНЕНСКО ЛЯТО»

ДОН ЖУАН

Опера от В. А. Моцарт

Диригент Вилиана Вълчева
Режисьор Александър Текелиев

С видния баритон Венцеслав Анастасов, Линка Стоянова, Арсений Арсов, Ина Петрова, Евгений Станимиров, Пламен Димитров, Илина Михайлова


 

24 юни 2014, вторник, 21 часа

ОПЕРЕТНА ГАЛА

Диригент Юли Дамянов
Режисьор Марио Николов

Със звездите на ДМБЦ ”Стефан Македонски” Марио Николов, Катерина Тупарова, Александър Мутафчийски, Валентина Корчакова и солистите на Държавна опера Варна Ирина Жекова, Пламен Димитров, Свилен Николов, Силвия Ангелова, Димитринка Райчева, Илина Михайлова

 


26 юни 2014, четвъртък, 21 часа

МАДАМ БЪТЕРФЛАЙ

Опера от Джакомо Пучини

Диригент Деян Павлов
Режисьор Кузман Попов

Със звездния тенор Калуди Калудов, Анна Дитри, Свилен Николов, Бойка Василева и др.

Театрално-музикален продуцентски център Варна – Държавна опера Варна, Община Варна и Дворец на културата и спорта представят

ОПЕРА В ЛЕТНИЯ ТЕАТЪР – ВАРНА 2013

IV издание, 21 юни – 22 август

Варна – кандидат за европейска столица на културата 2019

200 години от рождението на Джузепе Верди и Рихард Вагнер

Опера в Летния театър - Варна 2013

 

21юни, петък, 20.00 ч.

ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ

Oпера от Рихард Вагнер
Концертно изпълнение

ПРЕМИЕРА

Диригент Светослав Борисов
С Апостол Миленков (Австрия) – Холандецът и Линка Стоянова (Сента) 

 

3 юли, сряда, 21.00 ч.

КАРМЕН

Опера от Жорж Бизе

Диригент Франческо Ланзилота (Италия)
Режисьор Кузман Попов

Със звездния тенор Иван Момиров (Италия) – Дон Хозе, Даниела Дякова – Кармен и Пламен Димитров – Ескамилио 

 

8 юли, понеделник, 21.00 ч.

ММФ „Варненско лято”

ТРАВИАТА

Опера от Джузепе Верди

ПРЕМИЕРА

Диригент Борислав Иванов
Режисьор Кузман Попов

Със световноизвестните солисти Ирина Йордакеску (Румъния) – Виолета и Петър Данаилов - Жорж Жермон; Ивайло Михайлов - Алфред 

 

11 юли, четвъртък, 21.00 ч.

ММФ „Варненско лято”

ТРАВИАТА

Опера от Джузепе Верди

ПРЕМИЕРА

Диригент Франческо Ланзилота (Италия)
Режисьор Кузман Попов

Със световноизвестните солисти Анжела Ниси (Италия) – Виолета, Росен Ненчев (Италия) – Алфред и Иво Йорданов (Италия) – Жорж Жермон 

 

16 юли, вторник, 21.00 ч.

ФАЛСТАФ

Опера от Джузепе Верди

ПРЕМИЕРА

Диригент Стефано Сегедони (Италия)
Режисьор Джулио Чабати (Италия)

Със звездния баритон Кирил Манолов – Фалстаф и прочутите солисти  Петър Данаилов – Форд, Ева Корбета (Италия) - Алис Форд, Стефания Маярди (Италия) – Куикли 

 

18 юли, четвъртък, 21.00 ч.

ДОН КАРЛОС

Опера от Джузепе Верди

Диригент Светослав Борисов
Режисьор Кузман Попов

Със световноизвестните солисти Иван Момиров (Италия) – Дон Карлос и Деян Вачков (Италия) - Филип; Димитринка Райчева – Елизабет, Олга Михайлова-Динова – Принцеса Еболи, Свилен Николов – Маркиз Поза 

 

24 юли, сряда, 21.00 ч.

ТРУБАДУР

Опера от Джузепе Верди

Диригент Иван Кожухаров
Режисьор Кузман Попов

Със световноизвестните солисти Бойко Цветанов (Швейцария), Венцеслав Анастасов - Граф ди Луна, Габриела Георгиева – Леонора 

 

30 юли, вторник, 21.00 ч.

ММФ „Варненско лято”

РЕКВИЕМ

От Джузепе Верди

Диригент Алесандро Санджорджи (Италия)

С водещите солисти Линка Стоянова – сопран, Надя Кръстева (Австрия) - мецосопран, Бойко Цветанов (Швейцария) – тенор, Апостол Миленков (Австрия) – бас 

 

3 август, събота и 9 август, петък, 21.00 ч.

СУПЕР СТАР ГАЛА

Диригент Юли Дамянов
Режисьор Светозар Донев
Балетмайстор Анна Донева

Хитове от мюзикълите на Ендрю Лойд Уебър „Котките”, „Йосиф”, „Евита”, „Фантомът от операта”, „Исус Христос супер стар”.С участието на Звезди от „Ахат”, водещите солисти на ДМБЦ ”Стефан Македонски” Марчо Апостолов, Александър Мутафчийски, Олга Михайлова-Динова и на Държавна опера Варна Линка Стоянова, Даниела Димова, Силвия Ангелова, Свилен Николов, Ирина Жекова и др.

 

13 август, вторник, 21.00 ч.

АИДА

Опера от Джузепе ВердиДиригент Борислав Иванов
Режисьор Кузман Попов

Със звездния тенор Камен Чанев (Австрия) – Радамес и прочутите солисти  Аида Швед (Украйна) – Аида, Агунда Кулаева (Русия) – Амнерис, Пламен Димитров – Амонасро, Ивайло Джуров – Рамфис 

 

17 август, събота, 21.00 ч.

ВЕСЕЛАТА ВДОВИЦА

Оперета от Франц Лехар

Диригент Светослав Борисов
Режисьор Марк Кроне (Холандия)

С водещите солисти Добрина Икономова от ДМБЦ «Стефан Македонски» - Хана Главари и Валерий Георгиев от Държавна опера Варна – Граф Данило 

 

19 август, понеделник, 21.00 ч.

СЕВИЛСКИЯТ БРЪСНАР

Опера от Джоакино Росини

Диригент Григор Паликаров
Режисьор Антонио Петрис (Италия)

Със звездния бас Деян Вачков - Дон Базилио, Свилен Николов – Фигаро, Илина Михайлова (Италия) – Розина, Арсений Арсов – Граф Алмавива

 

22 август, четвъртък, 21.00 ч.

ОПЕРНА ГАЛА

200 години от рождението на Верди и Вагнер

Диригенти Борислав Иванов и Григор Паликаров
Режисьор Кузман Попов

Със световноизвестния тенор Калуди Калудов, Габриела Георгиева, Йорданка Дерилова, Линка Стоянова, Даниела Димова, Евгений Станимиров, Свилен Николов, Пламен Димитров, Димитринка Райчева, Ирина Жекова и др. 

 

С ПОДКРЕПАТА НА:

С подкрепата на Министерство на културата, гранд-хотел "Варна" и хотелите "Графит" и "Сентидо Голден Стар”.Медийни партньори:БНР – Радио Варна, Дарик Радио Варна, ТВ и в. "Черно море", БНТ 2 - Варна, в. "Народно дело" и сайтовете ida.bg, moreto.net, petel.bg, dnesplus.bg, nakratko.bg.

Специални медийни партньори:VivalaMusica”, БНР и  www.eventsinbulgaria.com 

БИЛЕТИ

Билети по 6, 10, 15, 20, 30 лв;

ПAKET ФАМИЛИЯ ОПЕРА за четирима на цена от 24 лв (4 билета х 6 лв);

ВИП КАРТА с преференции за цяла година на цена 20 лв.

Резервации и продажба на билети - тел.: 052 665 022; 052 650 666 и E-mail tickets@operavarna.bg, www.operavarna.bg

Работно време на касите:
Държавна опера Варна
10:00 – 19:00 (понеделник – петък) и 11:00 – 18:00 (събота), тел. 052 66 50 22

Летен театър
10:00 - 19:00 всеки ден, тел.: 052 612 803 

 

 

Варна – кандидат за културна столица на Европа 2019

Отново иде време за вълнуващото преживяване ОПЕРА В ЛЕТНИЯ ТЕАТЪР. Театрално-музикален продуцентски център Варна, Държавна опера Варна и Дворец на културата и спорта представят четвъртото издание на най-младия варненски фестивал от 21 юни до 22 август 2013 г., с подкрепата на Община Варна, Министерство на културата, гранд-хотел «Варна», „Графит” и “Сентидо Голден Стар».

Медийни партньори: БНР – Радио Варна, ТВ и в. «Черно море», БНТ 2 - Варна, в. «Народно дело» и сайтовете ida.bg, moreto.net, petel.bg, dnesplus.bg, nakratko.bg.

Специални медийни партньори “Viva la Musica” – БНР и www.eventsinbulgaria.com

 

С логото на варненската кандидатура за културна столица на Европа през 2019 година и под знака на 200-годишнината от рождението на великите композитори Джузепе Верди и Рихард Вагнер Опера в Летния театър – Варна 2013 ще срещне оперните меломани с изкуството на световноизвестните български оперни гласове Бойко Цветанов, Камен Чанев, Калуди Калудов, Иван Момиров, Надя Кръстева, Деян Вачков, Кирил Манолов и др.

Под откритото небе на Опера в Летния театър ще се изявят и солистите с международна кариера на Софийска опера и балет и Държавна опера Варна Ангел Христов, Петър Данаилов, Арсений Арсов, Свилен Николов, Пламен Димитров, Линка Стоянова, Ирина Жекова, Димитринка Райчева, Валерий Георгиев, Бойка Василева, Силвия Ангелова, Евгений Станимиров и др.

 

3 премиери ще ознаменуват Опера в Летния театър – Варна 2013

22 ноември – 24 декември 2016

 

22 ноември, 19:00-21:00, Основна сцена

ФИЛМОВАТА МУЗИКА НА ХОЛИВУД

Диригент Христо Павлов - гост

Оркестър и хор на Държавна опера Варна

 

23 ноември, 19:00-21:20, Основна сцена

ВЕСЕЛАТА ВДОВИЦА

Оперета от Франц Лехар

Режисьор Марк Кроне

Диригент Милен Апостолов

В главните роли: БАРОН ЗЕТА - Людмил Петров; ВАЛАНСИЕН - Филипа Руженова; ГРАФ ДАНИЛО - Пеньо Пирозов – гост; ХАНА ГЛАВАРИ; Миряна Калушкова – гост; КАМИЙ ДЬО РОСИЙОН - Михаил Михайлов – гост; ВИКОНТ КАСКАДА - Александър Панайотов – гост

 

26 ноември, 18:00-20:00, Основна сцена

АРСЕНИЙ АРСОВ - ИСТОРИЯТА НА ЕДНА ЛЮБОВ

С Арсений Арсов, Христо Ганевски, Ирина Жекова, Вяра Железова, Станислава Марчева, Александър Мутафчийски, Лили Мартиросян, Пламен Михайлов, Звезделина Тодорова, Елена Динева, танцови двойки от КСТ Одесос денс. Водещ Кирил Аспарухов

 

29 ноември, 19.00-22.15, Основна сцена

ДОН КАРЛОС

Опера от Джузепе Верди

Режисьор Кузман Попов

Диригент Стефано Сегедони - Италия

В главните роли: Филип II – Ивайло Джуров; Дон Карлос - Валерий Георгиев; Елизабет - Мадалена Калдерони - Италия; ЕБОЛИ – Олга Михайлова-Динова; МАРКИЗ ПОЗА - Пламен Димитров

 

3, 5 декември, 19:00-21:45, Основна сцена

БОРИС ГОДУНОВ С КАРЛО КОЛОМБАРА

Опера от Модест Мусоргски

Режисьор Павел Герджиков

Диригент Йордан Камджалов

В главните роли: БОРИС ГОДУНОВ - Карло Коломбара – Италия; ФЬОДОР - Вяра Железова; КСЕНИЯ - Ирина Жекова; НЯНЯ - Силвия Ангелова; КНЯЗ ШУЙСКИ - Христо Ганевски; ЩЕЛКАЛОВ - Венцеслав Анастасов; ПИМЕН - Деян Вачков; КРЪЧМАРКА - Бойка Василева; САМОЗВАНЕЦ - Арсений Арсов; ВАРЛААМ             - Гео Чобанов

С участието на Варненската детско-юношеска опера с худ. ръководител Ганчо Ганчев

 

4 декември, 20:00-21:30, Основна сцена

ПРЕСЕЧНА ТОЧКА - ВЕЧНИТЕ ПЕСНИ НА XX ВЕК

Авторски песни и кавъри

Участват: Михаил Йосифов – аранжименти, тромпет; Нейчо Петров – Реджи – вокал, музика и текст; Антоанела Петрова – вокал, музика и текст; Велислав Стоянов – тромбон; Тодор Бакърджиев – тромпет; Димитър Карамфилов – бас китара; Милен Кукошаров – пиано, кийборд; Валери Ценков – ударни инструменти

 

7декември, 19:00-21:40, Основна сцена

ТРАВИАТА

Опера от Джузепе Верди

Режисьор Кузман Попов

Диригент Борислав Иванов

В главните роли: ВИОЛЕТА - Ирина Жекова; АЛФРЕД ЖЕРМОН - Валерий Георгиев; ЖОРЖ ЖЕРМОН - Пламен Димитров

 

9 декември, 19:00-21:30, Основна сцена

ЦИГАНСКИ БАРОН

Оперета от Йохан Щраус

Гостува Драматично-музикален театър „К. Кисимов”Велико Търново

 

10 декември, 16:00-17:30

СЦЕНА РОТОНДА

Арии и ансамбли от оперети и мюзикъли

 

10 декември, 19:00-20:30, Основна сцена

С ПЕСНИТЕ НА БИЙТЪЛС

Диригент и аранжименти Страцимир Павлов

Участват: Антоанела Петрова, Нейчо Петров-Реджи и Славина Калканджиева – вокали; Валери Ценков – барабани; Радослав Славчев – бас китара; Тони Рикиев – китара

Струнен оркестър на Държавна опера Варна

 

12,19 декември, 18:00-19:45, Основна сцена

АНИ

Мюзикъл от Чарлз Страус

Режисьор Емилия Петкова

Диригент Ганчо Ганчев

С участието на Варненската детско-юношеска опера

 

14 декември, 19:00-21:00, Основна сцена

ДОН КИХОТ

Балет по музика на Лудвиг Минкус

Хореография Сергей Бобров

Диригент Милен Апостолов

В главните роли: ДОН КИХОТ - Румен Стефанов; КИТРИ – Юрика Аоки; БАЗИЛ – Егор Мотузов, премиерсолист на Кремълския балет – Москва; САНЧО ПАНСА - Даниел Христов; КРЪЧМАР - Денко Стоянов; УЛИЧНА ТАНЦЬОРКА - Галина Велчева; ТОРЕАДОР - Павел Кирчев 

 

15 декември, 19:00-21:45

НОРМА

Опера от Винченцо Белини

Режисьор Кузман Попов

Диригент Иван Кожухаров

В главните роли: НОРМА - Линка Стоянова; АДАЛДЖИЗА - Силвия Ангелова; ПОЛИОНЕ - Борис Луков; ОРОВЕЗО – Гео Чобанов

 

17 декември, 19:00-20:45

ЛЕШНИКОТРОШАЧКАТА

Балет от П.Й.Чайковски

Хореография Сергей Бобров                            

С посрещане на Дядо Коледа

В главните роли: Мари - Саори Коике, примабалерина на Кремълския балет; Принц - Павел Кирчев

 

18 декември, 16:00-17:30, Сцена Ротонда

КОЛЕДНИ ЗВЪНЧЕТА

Хоров концерт с посрещане на Дядо Коледа и раздаване на подаръци

 

20, 21 декември, 18:00-19:45

ЛЕШНИКОТРОШАЧКАТА

Балет от П.Й.Чайковски

Хореография Сергей Бобров

Диригент Вилиана Вълчева

С посрещане на Дядо Коледа и раздаване на подаръци

В главните роли: Мари - Саори Коике, примабалерина на Кремълския балет; Принц - Павел Кирчев

 

23 декември, 19:00-20:45

С МУЗИКАТА НА ЩРАУС

Диригент Мартин Пантелеев

 

24 декември, 11:00-12:45; 18:00-19:45

С МУЗИКАТА НА ЩРАУС

Диригент Мартин Пантелеев

 

БИЛЕТИ И ЗАЯВКИ: Тел. 052 665 022, 052 665 020 Работно време на билетната каса: понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20.00; събота 10:00 – 13:30 и 14:30 - 19:00 ч.; неделя 11:00-16:00

 

Цени на билетите за отделните събития от 6 до 40 лева

 

КАРТИ С гарантирани ВИП МЕСТА:

 

КОЛЕКЦИЯ ФЕСТИВАЛ – 110 лева за 16 събития

КОЛЕКЦИЯ КОЛЕДНИ КОНЦЕРТИ – 50 лева за 7 концерта

КОЛЕКЦИЯ ОПЕРЕТА И МЮЗИКЪЛ – 30 лева за 3 спектакъла

КОЛЕКЦИЯ БЕЛКАНТО - 30 лева за 4 спектакъла

КОЛЕКЦИЯ БАЛЕТНА КЛАСИКА – 15 лева за 2 спектакъла

 

ТЕЛЕФОН ЗА ДЯДО КОЛЕДА 052 665 020

Подаръците се предават, четливо надписани, в деня на спектакъла на служебния вход

 

ПАКЕТ ОПЕРА + ТЕАТЪР

30 % НАМАЛЕНИЕ за всеки закупен билет едновременно на ДТ „Стоян Бъчваров” и Държавна опера Варна

 

Ръководството си запазва правото на промени в програмата.

 

 

 

 

 

 

 

29 ноември - ИВАЙЛО ДЖУРОВ И ГЕО ЧОБАНОВ в „Дон Карлос”, диригент СТЕФАНО СЕГЕДОНИ

 

3, 5 декември - КАРЛО КОЛОМБАРА И ДЕЯН ВАЧКОВ в „Борис Годунов”, диригент ЙОРДАН КАМДЖАЛОВ  

 

Държавна опера Варна поднася на своите почитатели истински музикални пиршества в дните преди най-обичания празник край морето Никулден. Акцент в XVII Коледен музикален фестивал ще бъдат участията на четиримата звездни баси Карло Коломбара, Деян Вачков, Ивайло Джуров и Гео Чобанов в спектаклите на „Дон Карлос” на 29 ноември и „Борис Годунов” на 3 и 5 декември.

 

На снимките: Гео Чобанов Деян Вачков и Ивайло Джуров

Пред оркестъра ще застанат и двама диригенти от световните сцени, свързани с варненския оперен театър - постоянният гост-диригент Стефано Сегедони от Италия за „Дон Карлос” и почетният гост-диригент Йордан Камджалов, който за втори път ще дирижира „Борис Годунов”. Варненската публика има шанса, в разстояние само на няколко месеца да съпреживее музикалната драма на Мусоргски в режисьорския прочит на двама изтъкнати творци - академик Пламен Карталов и проф. Павел Герджиков. Ореол на това събитие придава и фактът, че за пръв път във Варна в знаковата за всички баси роля на Борис Годунов ще дебютира Карло Коломбара, певец от звездната първа редица на най-добрите в света.

 

Стефано Сегедони„ДОН КАРЛОС” – СБЛЪСЪК МЕЖДУ ВЛАСТТА И ЛЮБОВТА

 

Маестро Стефано Сегедони идва във Варна от Германия, където в оперния театър на Майнинген, подготви и представи премиерата на «Севилският бръснар» от Росини. Преди това дирижира оркестъра на Миланската скала, а през януари му предстои премиера на операта «Джани Скики» от Пучини в родната Модена, в залата, носеща името на Лучано Павароти. Участниците са селектирани от Мирела Френи след майсторски клас, воден от оперната прима и Маестро Сегедони.

 

Сега обаче на дневен ред е «Дон Карлос» на 29 ноември във Варна.

“Това е една от най-важните опери на Верди, бих я нарекъл дори политическа опера, доколкото тя се занимава с различни аспекти на властта. Сблъсъкът между властта и любовта изисква избор между дълга и честта. Да отстояваш държавническия си дълг или да браниш семейната чест и да останеш верен на любовта – това е драматичен конфликт и дилема както за Крал Филип, така и за Елизабет Валоа и за Дон Карлос. Елизабет избира да бъде вярна съпруга на Филип, макар че е влюбена в сина му Карлос, а на краля му се налага да се примири. В този смисъл двамата избират дълга към държавата и отечеството пред любовта, докато романтичният и необуздан в емоциите си Карлос прави обратния избор. Противопоставяйки ги един на друг, Верди е обрисувал много ярко различните характери в тази драма. Респектират двата централни образа на Филип II и на Великия инквизитор, който всъщност направлява цялото действие. Един от най-силните моменти в операта е арията на краля в трето действие, когато той  разбира, че Елизабет не го обича и това не му дава покой. Родриго, маркиз Поза е също много харесван персонаж, носител на високи нравствени добродетели като достойнство и приятелство. Много силна опера във всяко едно отношение.

 

Радвам се, че отново мога да дирижирам оркестъра на Варненската опера с концертмайстор Анна Фурнаджиева. Музикантите са много добри, владеят прекрасно материала, така че още на първата репетиция ги освободих по-рано.

Солистичният състав е повече от великолепен – големият български бас Ивайло Джуров (Филип II) и италианското сопрано Маддалена Калдерони (Елизабет Валоа). С нея се срещнах през 2010, когато тя участва в една опера, композирана от мен. На фестивала в Белинзона, Швейцария през това лято, където дирижирах «Турандот», тя изпълни главната роля. Партнираше й Валерий Георгиев, комуто сега е поверена ролята на Дон Карлос.

Очаквам хубави изненади от неговия дебют в тази роля, както и от мецосопраното Даниела Дякова (Принцеса Еболи), както и от чудесните солисти на Варненската опера Пламен Димитров (Маркиз Поза) и Гео Чобанов (Великият инквизитор). Вярвам, че ще се получи един много, много добър спектакъл», убеден е Маестро Сегедони.

 

Карло КоломбараДЕБЮТ НА КАРЛО КОЛОМБАРА В РОЛЯТА НА „БОРИС ГОДУНОВ” – ЕДИН ВРЪХ В ОПЕРНАТА ИСТОРИЯ НА ВАРНА

 

Световноизвестният италиански бас Карло Коломбара  избра да направи своя дебют в ролята на Борис Годунов във Варна и това събитие нарежда Варненската опера до всички онези престижни сцени, на които се изявяват най-добрите сред добрите. С този привкус датите 3 и 5 декември 2016 г. ще влязат в оперната история на нашия град. Ролята на руския самодържец от операта на Мусоргски е отдавнашна мечта на певеца, за която той се готви от дълго време. Досега е пял тази партия само в концертни изпълнения и на записи, включително под диригентството на Владимир Гяуров и с участието на именитата българска певица Мариана Пенчева. 

Роден в Болоня през 1964 г., Карло Коломбара печели конкурса "Рикардо Страчари" в родния си град. През 1989 г., едва 25-годишен, дебютира в Ла Скала като Принца на Буйон в “Адриана Лекуврьор”. Следват съвместни участия с Рикардо Мути, Лорин Маазел и други известни диригенти в Държавния дворец Кремъл, Виенската държавна опера, Метрополитън в Ню Йорк, Болшой театър в Москва, Гранд опера в Париж, Ковънт Гардън в Лондон, Aрена ди Верона и др. Играе ролята на Тимур в грандиозна продукция на „Турандот“ в Забранения град в Пекин, под диригентството на Зубин Мета. През 2014 участва в историческата постановка „Симоне Боканегра” в Пиаченца и Модена; концерта „Басисимо” във Варна и оперни спектакли в София по повод 100-годишнината на Борис Христов; пее в оперите „Фаворитката” в Залцбург, „Луиза Милер” в Женева, „Атила” в Катания. През 2015 жъне успех в „Аида”, „Бохеми” и Реквием от Верди в Миланската скала с диригент Зубин Мета; следват „Аида” в Арена ди Верона, „Мария Стюарт” в Париж, концерт „Звездите на италианското белканто” във Варна и др. През 2016 радва почитателите си със спектакли на „Риголето” в Миланската скала, „Норма”, „Аида” в Москва, отново със Зубин Мета, „Фауст” от Гуно в Риека и още много други.

„България е за мен творческа територия, много ценна за оперното изкуство със своите баси, за което свидетелстват такива забележителни имена като Борис Христов и Николай Гяуров. Имам честта да продължа тяхното дело и привилегията да пея в тяхната родина”, разказва Карло Коломбара, който направи първата стъпка към българско гражданство и вече притежава статут на постоянно пребиваване с местожителство Варна.

В „Борис Годунов” ще имаме удоволствието да чуем в ролята на Пимен още един голям бас – Деян Вачков, солиста на Държавна опера Варна, известен в европейските музикални кръгове като „Новия Борис Христов”. В спектакъла ще се изявят още Вяра Железова (Фьодор), Ирина Жекова (Ксения), Бойка Василева (Кръчмарката), Арсений Арсов (Самозванец), Силвия Ангелова (Няня), Гео Чобанов (Варлаам) Ангел Христов (Двойник на Пимен), Христо Ганевски (Княз Шуйски) и др.  Участват и деца от Детско-юношеска опера при Общински детски комплекс – Варна с главен художествен ръководител Ганчо Ганчев.

Йордан Камджалов

Какво би бил „Борис Годунов” без харизматичния ЙОРДАН КАМДЖАЛОВ, считан в международните музикални среди за един от най-ярките творци на своето поколение. Диригентът-визионер търси космическия синхрон между музиката, науката и философията, защото: „Всяка една дума, чувство или звук битува в различни октави. Когато кажем думата любов, за някой тя е нищо, за друг любов е цялата Вселена. Една и съща дума битува в безброй октави и измерения.” Създал наред с фондацията си за млади таланти и своя забележителен Genesis Orchestra от най-добрите български музиканти в света, Йордан Камджалов развива последователно дългосрочния проект „Музикална лаборатория за човека”. Във Варна Маестро Камджалов ще дойде след концертите на Genesis Orchestra в края на ноември в София и Мюнхен.


Павел Герджиков

проф. Павел Гирджиков„Борис Годунов” е гениално произведение, към което аз с удоволствие се връщам. Пял съм много пъти Варлаам на софийската оперна сцена, също  Борис в концертно изпълнение на операта в Австралия.
През 2008 г. имах удоволствието да поставя за пръв път в България първата оригинална версия на Мусоргски във Варненската опера. Великолепните баси Юлиан Константинов и Вячеслав Почапский от Болшой театър се редуваха в ролите на Борис и Варлаам.

Постановката имаше огромен успех и вярвам, че отново ще бъде така, още повече че сега образа на руския самодържец ще представи друг един от големите съвременни баси Карло Коломбара. Той има красив глас, държи се естествено, отговорно и не капризничи, както нерядко постъпват звезди от неговия ранг. Радвам се, че за този свой дебют той избра Варненската опера. Солистичният състав, с изключение на Бойка Василева и Свилен Николов, е съвсем нов.

Що се отнася до режисьорската ми интерпретация, аз продължавам да не харесвам буквализма в изкуството и да отстоявам разбирането си за театъра като художествена условност, която следва реалността. Това е голямата и утвърдена традиция във всички изкуства. Неслучайно великите произведения винаги събуждат асоциации със съвременната действителност.

Вземайки повод от „Борис Годунов”, бих искал предколедно и предновогодишно да напомня на българските политици, че власт, която не залага като свой приоритет развитието на изкуството и културата, в краткосрочен или дългосрочен план, неминуемо ще претърпи крах.

 

Иван Токаджиев

Иван ТокаджиевС удоволствие се връщам във Варненската опера, а и от Маестро Павел Герджиков винаги има какво ново да се научи. „Борис Годунов” е предизвикателство за всички поколения творци, които се докосват до великата творба на Мусоргски. След толкова многобройни прочити не е лесно да откриеш нещо различно.

Визуалното в постановката, като една художествена фраза на действителността, следва либретото и музиката, за да пресъздаде характера на епохата. В дизайнерските решения аз залагам на движението и на елементите, които са надвесени като гилотина над героите. Защото горчива е равносметката и фатален изходът за всеки държавник, който не осъзнава своята мисия и отговорност. Отнася се и за изкуството, което не бива да се разглежда изолирано, а като част от целия политически контекст.

Отношението на властта към изкуството е мерило за политическа култура и морал. Ако Ангела Меркел не пропуска Вагнеровия фестивал в Байройт, това едва ли е, за да заблуди някого в отношението си към културата. Надявам се нашите политици да обърнат повече внимание на проблемите в българската култура и изкуство. Ние всички трябва да ги държим отговорни за това.

 

Тук оркестърът на Държавна опера Варна с концертмайстор Анна Фурнаджиева го очаква със спомена за невероятната творческа атмосфера около летния спектакъл на „Борис Годунов”. Чувствата определено са взаимни. „Изпитах усещането за нещо хубаво, което отминава. Усетих колко много ще ми липсват хората, с които заедно направихме „Борис Годунов”. Хубавото отминава, но тъкмо защото е такова, се надявам да го повторим”, предопредели тогава Маестро Камджалов втората си среща с екипа на варненския „Борис Годунов”.

Виолета Тончева

 

Програмата на Държавна опера Варна 5-10 декември

 

XVII Коледен музикален фестивал – Варна 2016

 
Прочутият бас Карло Коломбара ще изпълни главната роля в „Борис Годунов” на Модест Мусоргски под диригентството на Борис Спасов на 5 декември във Варна и на 8 декември в Стара Загора.
Това е едно от предизвестените знакови събития в XVII Коледен музикален фестивал – Варна 2016. Спектакълът следва сценичната интерпретация на проф. Павел Герджиков от 2008 г., когато той за пръв път в България постави оригиналната първа редакция на „Борис Годунов”, именно на сцената на Варненската опера.

Ето какво разказват за спектакъла с участието на Карло Коломбара, с отношение към актуалностите на деня, режисьорът проф. Павел Герджиков и сценографът Иван Токаджиев:

 

проф. Павел Гирджиков

 

Проф. Павел Герджиков

 

„Борис Годунов” е гениално произведение, към което аз с удоволствие се връщам. Пял съм много пъти Варлаам на софийската оперна сцена, също  Борис в концертно изпълнение на операта в Австралия. През 2008 г. имах удоволствието да поставя за пръв път в България първата оригинална версия на Мусоргски във Варненската опера. Великолепните баси Юлиан Константинов и Вячеслав Почапский от Болшой театър се редуваха в ролите на Борис и Варлаам.

Постановката имаше огромен успех и вярвам, че отново ще бъде така, още повече че сега образа на руския самодържец ще представи друг един от големите съвременни баси Карло Коломбара. Той има красив глас, държи се естествено, отговорно и не капризничи, както нерядко постъпват звезди от неговия ранг. Радвам се, че за този свой дебют той избра Варненската опера.

Що се отнася до режисьорската ми интерпретация, аз продължавам да не харесвам буквализма в изкуството и да отстоявам разбирането си за театъра като художествена условност, която следва реалността. Това е голямата и утвърдена традиция във всички изкуства. Неслучайно великите произведения винаги събуждат асоциации със съвременната действителност.

Вземайки повод от „Борис Годунов”, бих искал предколедно и предновогодишно да напомня на българските политици, че власт, която не залага като свой приоритет развитието на изкуството и културата, в краткосрочен или дългосрочен план, неминуемо ще претърпи крах.

 

Иван Токаджиев

 

Иван Токаджиев

 

С удоволствие се връщам във Варненската опера, а и от Маестро Павел Герджиков винаги има какво ново да се научи. „Борис Годунов” е предизвикателство за всички поколения творци, които се докосват до великата творба на Мусоргски.

След толкова многобройни прочити не е лесно да откриеш нещо различно. Визуалното в постановката, като една художествена фраза на действителността, следва либретото и музиката, за да пресъздаде характера на епохата. В дизайнерските решения аз залагам на движението и на елементите, които са надвесени като гилотина над героите.

Защото горчива е равносметката и фатален изходът за всеки държавник, който не осъзнава своята мисия и отговорност.

Отнася се и за изкуството, което не бива да се разглежда изолирано, а като част от целия политически контекст. Отношението на властта към изкуството е мерило за политическа култура и морал. Ако Ангела Меркел не пропуска Вагнеровия фестивал в Байройт, това едва ли е, за да заблуди някого в отношението си към културата. Надявам се нашите политици да обърнат повече внимание на проблемите в българската култура и изкуство. Ние всички трябва да ги държим отговорни за това.

 

Ирина Жекова, Валерий Георгиев и Пламен Димитров отново заедно на сцената, този път в „Травиата”

 

 

На 7 декември, 19.00, почитателите на Вердиевата «Травиата» ще съпреживеят отново красивата любовна история, под диригентството на Маестро Борислав Иванов. В постановката на режисьора Кузман Попов ще се изявят солистите на Държавна опера Варна Ирина Жекова (Виолета Валери), Валерий Георгиев (Алфред Жермон) и Пламен Димитров (Жорж Жермон). Младите и талантливи певци се изграждат заедно като екип. Те тръгват заедно в творческия си път на сцената на Държавна опера Варна през 2010 година и вече са натрупали богат репертоар. Ирина Жекова и Валерий Георгиев имат всеки над 20 значими роли, Пламен Димитров – над 30. Ирина Жекова дебютира в «Травиата» на премиерата през миналата година, а на 1 октомври тази година, в Световния ден на музиката, бе поканена да изпълни същата роля и на сцената на Софийска опера и балет. Там тя редовно гостува и в други заглавия, Пламен Димитров гастролира на различни сцени в чужбина, Валерий Георгиев пее в Румъния, Германия, Швейцария. Общото между тях е отговорността, с които подхождат към всяка нова роля и прецизността, с която развиват образите на своите герои в дълбочина. Това особено се усеща в представления, в които участват и тримата, като «Риголето», «Граф Ори», «Дон Паскуале», «Бохеми». На 7 декември Ирина, Валерий и Пламен отново ще бъдат заедно на сцената, но за пръв път заедно в «Травиата». За тях това е силен творчески стимул, а за публиката – още една възможност да изпита удовлетворение от високото оперно изкуство.

 

На 9 декември, 19.00, ДМТ „К. Кисимов” от Велико Търново ще покаже във Варна оперетата „Цигански барон” от Йохан Щраус.
На следващия ден, 10 декември на Сцена Ротонда, 16.00, артистите от хора на Държавна опера Варна ще поднесат своя Коледен концерт със специално подбрани арии, дуети  и песни във Виенския дворец на Княз Орловски с искрящо шампанско и интересни гости. На финала ще има шампанско и за зрителите :)

Три часа по-късно, на Основна сцена, жанра ще се смени „С песните на Бийтълс”, аранжирани отнеподражаемия Страцимир Павлов, който както винаги ще бъде и диригент. Участват: Антоанела Петрова, Нейчо Петров-Реджи и Славина Калканджиева – вокали; Валери Ценков – барабани; Радослав Славчев – бас китара; Тони Рикиев – китара и Струнен оркестър на Държавна опера Варна.

 

РЕЗЕРВАЦИЯ И ПРОДАЖБА НА БИЛЕТИ:

Каса Основна сцена – тел. 052 665 022; Работно време понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20.00; събота 10:00 – 13:30 и 14:30 - 19:00 ч.; неделя 11:00-16:00. Реклама и организация на Държавна опера Варна 052 665 020

 

XVII Коледен музикален фестивал – Варна 2016

 „ДОН КИХОТ” - 14 декември, 19.00

„ЛЕШНИКОТРОШАЧКАТА” – 17 декември, 19.00; 20 декември, 18.00 и 21 декември 2016, 19.00

 

Какво са Коледните празници без красотата на балетния танц. Две са балетните заглавия, залегнали в програмата на XVII Коледен музикален фестивал 2016 – темпераментния „Дон Кихот” по музика на Лудвиг Минкус на 14 декември и романтичната „Лешникотрошачката” по музика на Чайковски с 3 спектакъла – на 17, 20 и 21 декември. Началният час  на балетните спектакли е 19.00, само „Лешникотрошачката” на 20 декември започва в 18.00. „Дон Кихот” на 14 декември дирижира Милен Апостолов, „Лешникотрошачката” на 17 декември ще бъде озвучена с музика на запис, а на 20 и 21 декември ще диририжа Вилиана Вълчева.

 

 

ЕГОР МОТУЗОВ И САОРИ КОИКЕ - ЗВЕЗДНАТА ДВОЙКА НА КРЕМЪЛСКИЯ БАЛЕТ

Във варненската балетна Коледа ще имаме удоволствието да се докоснем до върховете на руското балетно изкуство чрез едно забележително артистично семейство.

Предобределени един за друг, Саори Коике и Егор Мотузов тръгват от две различни точки на земното кълбо – тя от Яманаши в Япония, той от Москва, за да срещнат заедно любовта и заедно да я танцуват на сцената на Кремлин – Кремълския театър за опера и балет.

Саори Коике посещава различни балетни училища в Япония, играе в Tokyo City Ballet, в Русия завършва с отличие Пермското държавно хореографско училище (2005), солистка е на Държавния академичен балетен театър „Леонид Якобсон” в Санкт Петербург, на Марийската държавна опера „Ерик Сапаев” (2007-2011), през 2011 е поканена за солистка на Кремълския балетен театър в Москва. Егор Мутузов също завършва с отличие Държавното хореографско училище в Перм (2005), също е солист на Държавния академичен балетен театър „Леонид Якобсон” и на Марийския театър за опера и балет „Ерик Сапаев”, през 2011 е поканен за премиерсолист на Кремълския балет.

Тя се откроява с ролите си в „Лебедово езеро”, „Лешникотрошачката”, „Пепеляшка”, „Дон Кихот”, „Спартак”, „Корсар” и други, той създава запомнящи се образи в „Дон Кихот”, „Лешникотрошачката”, „Спящата красавица”, „Ромео и Жулиета”, „Синдбад” и други. Двамата са лауреати на редица международни балетни конкурси, имат много награди, сред тях – напълно разбираемо - и Приз за най-добър балетен дует.

 

„ДОН КИХОТ” С ЕГОР МОТУЗОВ И ЮРИКА АОКИ

 

Както „Дон Кихот”, така и „Лешникотрошачката” носят авторския почерк на главния балетмайстор на варненския оперен театър з.а. на Русия Сергей Бобров. И ако след премиерата през 2014 г. неговата „Лешникотрошачка” има вече своя голям кръг от верни почитатели, то „Дон Кихот” излезе за пръв път на сцената в Опера в Летния театър през това лято и досега е имал само няколко представления.

За премиерата Сергей Бобров доведе водещи балетисти на Държавния театър за опера и балет в Красноярск, а сега, за коледното издание на „Дон Кихот” на 14 декември е подготвил нова изненада. В ролята на Базил ще аплодираме Егор Мотузов, премиерсолист на Кремълския балет в Москва, а в ролята на Китри ще дебютира Юрика Аоки от Нагазаки - Япония, която неведнъж ни е възхищавала със своята Мирта в „Жизел”.

Испанския идалго Дон Кихот и неговия верен оръженосец Санчо Панса, превърнати от Сервантес в емблема на разрива между духовното и материалното, ще пресъздадат Румен Стефанов и Даниел Христов. Павел Кирчев ще изпълни партията на Тореадора, Денко Стоянов ще бъде Кръчмарят, Галина Велчева – Уличната танцьорка.

Известно е, че „Дон Кихот” е много специално балетно произведение, за което много изявени хореографи за създали свои версии. Следвайки прочита на Александър Горский в Болшой театър, Сергей Бобров развива своята хореография, в която особено оригинален е заключителният танц на кордебалета Фанда́нго,вдъхновен от популярния испански народен танц от XVII век.

 

САОРИ КОИКЕ

САОРИ КОИКЕ И ПАВЕЛ КИРЧЕВ В „ЛЕШНИКОТРОШАЧКАТА”

Зрителите в цял свят обичат да посрещат Коледа и Нова година с балета „Лешникотрошачката”. То е като един общ ритуал за празник и едно общо призоваване на доброто. Самата Коледа е част от приказката, в която Мари среща своя принц. Тя изживява мечтите си, подобно на всички деца, които вярват, че по Коледа стават вълшебства. Всъщност никой не би се отказал от чудото, независимо от възрастта и това съвсем простичко обяснява магията на „Лешникотрошачката”, без да забравяме красивата музика на Чайковски и литературната първооснова, приказката на Е.Т.А. Хофман „Лешникотрошачката и царят на мишките”.

В трите спектакъла на „Лешникотрошачката” на 17, 20 и 21 декември, образа на Мари ще пресъздаде примабалерината на Кремълския балет Саори Коике, а водещият солист на варненската трупа Павел Кирчев ще изпълни ролята на Принца. И за двамата това са коронни роли в репертоара им. Заедно със Саори Коике и Павел Кирчев на сцената ще танцуват Румен Стефанов, Денко Стоянов, Гергана Георгиева, Николай Димитров, Мартин Чикалов, Карина Илиева, Галина Великова, Силвия Христова, Аделина Бояджиева, Венета Гочева, Юрика Аоки, Сандра Дотова, Екатерина Шопова, Паола Матеева, Елена Димитрова.

 

БАЛЕТНАТА КОЛЕДА ВЪВ ВАРНА ПОДГОТВЯ СВЕТЛАНА ТОНЬШЕВА -

педагог на Кремълския балет и националния отбор по художествена гимнастика на Русия

Варненската трупа има привилегията да репетират Юрика Аокис известния педагог на Кремълския балет Светлана Тоньшева. В началото като водеща балерина, а след това и като балетен педагог, тя е част от историята на Кремълския балет, още от самото му създаване преди 22 години като представителен състав на руската балетна школа.

В трупата участват около 100 от най-добрите руски балетисти, с които работят най-добрите хореографи и педагози. Екатерина Максимова, Юрий Григорович и Владимир Василиев са само три от имената, които илюстрират високото професионално ниво, което се поддържа в Кремълския балет.

Неслучайно точно тази трупа представя голямата руска балетна школа пред официалните държавни гости на Кремъл. Наред с гастролите в Русия и по света, балетните артисти редовно изнасят на сцената на Кремлин различни заглавия от богатия си репертоар, който включва и класика, и модерен балет. На огромен успех се радват също възстановените от балетната звезда Андрис Лиеппа 6 постановки от прочутите „Руски сезони” на Дягилев” в Париж, останали в историята като едно от най-значимите културни събития в Европа от началото на XX век.

  

БАЛЕТЪТ или КАК ДА ПРЕОДОЛЯВАШ СЕБЕ СИ

Светлана ТоньшеваКое, според Светлана Тоньшева, е най-важното за един балетен спектакъл, каква е разликата между техника и талант, как въобще се изгражда един балетен артист: „Най-важното за един балетен спектакъл е да предизвика интереса на зрителя, да го очарова, да го зашемети, да го накара да се замисли. Всичко това не може да се случи, ако артистът не владее добре техниката - най-важното условие за пълноценното превъплъщение на сцената.

Трудът е по-важен от таланта, а главно е желанието да успееш. Педагогът трябва постоянно да поддържа това желание у балетистите, като независимо дали ги поощрява или укорява, да бъде искрен приятел с тях, само тогава те ще му вярват и ще го следват. Балетните артисти принадлежат към особен психологически тип - те са упорити, те са  ентусиасти и не се отказват от набелязаната цел. Дисциплината за тях не е тежест, а навик да упорстваш, да предоляваш себе си и физическото натоварване.

Ако днес нещо не се получава, утре малко ще напреднеш, в други ден още малко, докато накрая постигнеш желаното и изпиташ наслада от лекотата, с която владееш тялото си. Едва тогава можеш истински да се отдадеш на образа, който трябва да пресъздадеш на сцената.
Тук, освен техниката, от съществено значение е интелигентността. Забелязвам, че днешните балетни артисти са много по-прагматични, по-рефлексивни и по-технични от предишното поколение - на 20 години те вече имат това ниво, което другите достигаха на 30. И за мен е удоволствие да бъда сред тях, да им помагам да се усъвършенстват. Съвършенството в балета никога няма край, то винаги предстои.”

Обиколила света не само с Кремълския балет, но и като балетен педагог на националния отбор по художествена гимнастика на Русия, Светлана Тоньшева идва за втори път в България. „Във Варна ми харесват морето, климатът и различният ритъм на живот, в който имаш време да мислиш и за други неща, освен за работата. Докато в Москва ритъмът е много по-динамичен, атмосферата по-агресивна – там ти си боец и непрекъснато трябва да се сражаваш.”

Виолета Тончева

 

 

На 15 декември ще имаме удоволствието да чуем „Норма” под диригентската палка на Маестро Иван Кожухаров. През последните години  той работи предимно с Петербург и Лондон. Записва филмова музика с Лондонския симфоничен оркестър в студиото на Бийтълс, прави записи и с филмовия продуцент Виктор Чучков за италианска фирма.

 

Маестро Иван Кожухаров

Ето какво споделя още Маестро Кожухаров минути преди поредната репетиция: „Норма” е единствената опера, която дирижирам с огромно удоволствие. Първо защото тя притежава достойнствата на истински шедьовър, макар и написана от толкова млад човек - Белини е бил само на 30, когато я създава. И второ, защото тази опера има нужда от един наистина добър диригент.

 

Дирижирал съм „Норма” на няколко места в България и Унгария, но където и да е било, макар и в чужди постановки, съм превръщал певците в единомишленици. Вярвам, че и тук ще се случи същото. Харесвам Линка Стоянова, която ще пее главната роля.

И без да се виждам с нея, знам как го прави. Приятно впечатление ми направи мецосопраното Силвия Ангелова - Адалджиза, която добре се спява с Линка, а Георги Султанов – Полионе си е много мой певец.

Надявам се оркестърът да свири така добре, както преди време, в рамките на Австрийските музикални седмици във ФКЦ, поднесе прелюдиите на Лист.

 

Очаквам варненци на спектакъла на „Норма” и им пожелавам да обичат музиката и да намират смисъл в това! Пожелавам им също да се радват на своя оперен театър и да го пазят!”

"Норма" в режисьорския прочит на Кузман Попов е едно невероятно красиво зрелище, с впечатляващи костюми, спираща дъха динамика на действието и забележителното сопрано Линка Стоянова в ролята на жрицата и майката, изправена пред трудния избор между властта и любовта!" Ето как музикалната критичка Елена Хаберман отразява премиерата на „Норма” в Опера в Летния театър 2016 за авторитетното списание „Der neue Merker – списание за опера и балет във Виена и цял свят”:

“Норма” пристига доста късно в България. Светът на келтските богове оживява за пръв път на сцената през 1972 година, най-напред във Варна, а след това се играе и в други български оперни театри. Сега „Норма” стартира за втори път в черноморския град.

Впечатляващата сценография, всъщност един красив, създаден с много фантазия и богатство от цветове фон, допълнен само с няколко заменяеми елементи от декора, е дело на режисьора Кузман Попов, който поднася един отчетлив и пределно разбираем прочит на операта.

Историята се разказва ясно и без никакъв намек за съвременната международна политика. Костюмите на Ася Стоименова са не само прекрасни, но са и много добре синхронизирани в цветово отношение със сценографията. Великолепните светлинни решения в 3 D Mapping на Полина Герасимова са произведение на истински майстор в своята област.”

 

Линка Стоянова„Обичам това, което правя. И се чувствам длъжна да споделя с другите това, което нося у себе  си. Нищо друго няма значение за мен, когато изляза на сцената. На сцената съм спокойна, концентрирам се, раздавам се изцяло. На сцената съм щастлива”, разказва кратичко, но убедително Линка Стоянова, която за съжаление не обича да дава интервюта.

 

На Линка Стоянова в ролята на Норма ще партнират Георги Султанов – Полионе, Силвия Ангелова – Адладжиза, Гео Чобанов – Оровезо, Бойка Василева – Клотилда, Христо Ганевски – Флавио.

 

 

 Фотография Росен Донев

 

 

 

 

КОНЦЕРТ НА МАРИО ХОСЕН - 28 ДЕКЕМВРИ 2016, 19.00, ФКЦ

 

Варненската публика ще има изключителната възможност да се докосне до интерпретарското съвършенство на виртуозния цигулар Марио Хосен на 28 декември от 19.00 в зала 1 на ФКЦ. „Духът на Паганини” ще завладее пространството, освен с музиката, и със средствата на съвременния 3D Mapping, поднесен от Полина Герасимова. Оркестъра на Държавна опера Варна ще дирижира известният органист от катедралата "Свети Стефан" във Виена, проф. Йоханес Ебенбауер. Едва ли има по-красив начин да изпратим старата и да посрещнем новата година!

С естественост, предопределени сякаш от съдбата, Марио Хосен извървява пътя от дете-чудо до международното признание „Превъплъщение на Паганини”. Уточняваме с гордост, че става дума за „Българския Паганини”. Всъщност във вените на родения в Пловдив музикант тече копска, еврейска, арабска и българска, а може би тракийска кръв от времето на Орфей, и от тяхната смес се ражда изумителен талант. Марио Хосен, чиято майка е оперна певица, свири от 5-годишен на първата си цигулка, подарена от баба му, а на 8 години вече е солист на Пловдивската филхармония. Завършва висшето си образование в Университета за музика и сценични изкуства във Виена.

Кариерата му е свързана с такива имена като преподавателя му Фришеншлагер, Руджеро Ричи, Ифра Нийман, Жерар Пуле и други световни изпълнители. Марио Хосен свири с Английския камерен оркестър, Брукнер Оркестър Линц, Кралската филхармония, Симфоничния оркестър „Чайковски” на Московското радио, Оркестъра на Миланската скала, Симфоничния оркестър на БНР, Мексиканския държавен симфоничен оркестър, Софийската филхармония и много други. Познават го навсякъде по света, където концертира с огромен успех - САЩ, Австрия, Италия, Франция, Швейцария, Испания, Египет, Китай, Русия, Япония. Прави записи с прочути артисти като Адриан Йотикер, Филип Берно, Жан Бернар Помие, Бруно Канино, Израел Инон, Милена Моллова, Владимир Федосеев.

Носител на много награди за своето изпълнителско майсторство, Марио Хосен е вече и утвърден педагог, почетен професор по цигулка на НБУ и гост професор в Япония. Вдъхновител е на много проекти, сред които създаването на Академичния оркестър „Камерата Орфика” в НБУ и на Международния конкурс за цигулари във Варна през 2015 г., на който се изявиха изключителните Братя Зайранови - Александър и Мартин от Варна. Те вече се обучават и в майсторските класове на Международната академия „Орфеус“ във Виена, зад която стои отново Марио Хосен.

МАРИО ХОСЕН - ДА ТЕ НАРЕКАТ „ПРЕРОДЕНИЯТ ПАГАНИНИ” Е ОТГОВОРНОСТ, ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО И НАЙ-ВЕЧЕ ЗАДЪЛЖЕНИЕ

Музикалните критици величаят Марио Хосен като „Прероденият Паганини”, „Виртуоз с изумителна техника, съчетана с романтична чувствителност”, възхищават се на неговата „брилянтна техника и красив цигулков тон”. „Да те нарекат „Прероденият Паганини” е отговорност, предизвикателство и най-вече задължение, защото именно той прави революция в инструменталното цигулково изкуство. Не са много интерпретаторите му в началото на ХХІ век и смятам, че съм един от малкото, които имат в репертоара си по-голямата част от творчеството на Паганини. Изпитвам огромно удоволствие да свиря и разбирам тази технична и много виртуозна музика”, споделя делово маестрото.

 

 

 

 

 

 

Коледен концерт с диригент и водещ МАРТИН ПАНТЕЛЕЕВ

Добрич, Органова зала - 22 декември, 19.00

Варна, Държавна опера - 23 декември, 19.00

Варна, Държавна опера - 24 декември, 11.00 и 18.00

 

 

 

Солисти в Добрич: Галина Великова – сопран, Силвия Ангелова – мецосопран, Христо Ганевски – тенор

 

Солисти във Варна: Галина Великова – сопран, Вяра Железова – мецосопран, Христо Ганевски – тенор

В програмата валсове, полки, увертюри и фрагменти из оперети на фамилията Щраус

 

 

МАЕСТРО МАРТИН ПАНТЕЛЕЕВ - ДА СЪПРЕЖИВЕЕМ ТАЗИ КОЛЕДНА МУЗИКАЛНА МАГИЯ ЗАЕДНО!

Скъпи зрители, наближават едни от най-светлите Християнски празници, когато усещаме чиста любов и светлина, когато сме най-близо до Бог. За мен музиката пробужда Божественото, докосвайки струните на душата ни. Именно заради това смятам, че най-хубавият начин да посрещнем Рождество Христово е да бъдем във вълшебния свят на музиката.

 

Заедно ще полетим в ритъма на валсове и полки на великия композитор Йохан Щраус. Ще чуем и прекрасните гласове на солистите Галина Великова, Вяра Железова, Силвия Ангелова и Христо Ганевски, които ще ни разведат из света на неговите най-известни оперети. Колкото и често да съм работил над тези произведения, всеки път се възхищавам на невероятната красота и изящност на тези несравними произведения на изкуството.

 

Искрено се радвам да съпреживеем тази Коледна музикална магия заедно!

 

Мартин ПантелеевМАРТИН ПАНТЕЛЕЕВ

е роден в София в семейство на музиканти. От 4-годишен започва да учи цигулка, от 1983 до 1995 учи в НМУ „Любомир Пипков”. Продължава образованието си в НМА „Проф. Панчо Владигеров” в класа по цигулка на проф. Йосиф Радионов, учи и дирижиране и композиция при акад. проф. Васил Казанджиев и проф. Пламен Джуров. По-късно завършва и майсторските класове на проф З. Брон в Хамбург и проф. И. Нийман в Майнц и Лондон. Проф. Влади Симеонов оценява отрано неговия талант, още през 1985 го кани като концертмайстор на Младежка филхармония „Пионер” и на 9-годишна възраст Мартин за първи път концертира в Италия, Гърция, Бразилия и Русия. От 1999 като втори диригент на престижната Филхармония на нациите, създадена от Леонард Бърнстейн и Юстус Франц, изнася над 1000 концерта в Европа, Азия и САЩ.

След успешния му диригентски дебют през 2004 със Софийската филхармония е поканен за главен гост-диригент, а от сезон 2011/2012 до 2016 е главен диригент на оркестъра. Работил е с повече от 30 оркестри, сред които са Берлинските симфоници, Английския камерен оркестър, Камерния оркестър на Концертгебау, Нидерландски симфоничен оркестър, симфоничния оркестър на Шлезвиг–Холщайн, Nordwestdeutsche Philharmonie, симфоничния оркестър на град Лече (Италия) и др. Изявявал се е в прочутите концертни зали на Кралския Концертгебау в Амстердам, Берлинската филхармония, Голямата зала на Московската консерватория, участвал е на фестивалите „Rheingau Musik Festival“, „MDR Musiksommer” и „Шлезвиг Холщайн”. След успешното му турне със Софийски фестивален оркестър в САЩ през 2008, той отново гостува в Съединените щати през 2011, като осъществява турне в 18 града с филхармонията на Кейптаун (Южна Африка) и това е първият в историята гастрол на африкански оркестър в САЩ. От 2012 Мартин Пантелеев е главен гост-диригент на този оркестър, а до 2016 е и главен диригент на Софийската филхармония.

Дирижира Кралската филхармония в Лондон, прави турне на Берлинските симфоници в Китай, има своите дебюти с Букурещката филхармония и Оркестъра на Ръмънското Национално Радио, Националния симфоничен оркестър на Аржентина в Буенос Айрес, Филхармоничния оркестър в Дърбан, Симфониета Беершева, Израел, Nordwestdeutsche Philharmonie в Концертгебау Амстердам, Симфоничния оркестър Nova Scotia в Халифакс, Канада и много други.

Мартин Пантелеев е автор на три симфонии за голям симфоничен оркестър, кантата за хор, оркестър и солисти „Планетни следи“, Концерт за ударни и оркестър и др. Композициите му са изпълнявани в САЩ, Англия, Германия, Италия, Китай, Южна Африка, Македония и България.
Носител на редица престижни награди, през 2012 Мартин Пантелеев е удостоен със „Златна муза“, 2013 година получава награда за активна творческа дейност на БНР, 2014 Столична община го отличава със специалната награда „София“, а СБМТД с „Кристална лира”.

 

Снимките на Мартин Пантелеев са на Веселин Василев от Концерт край фонтана - 15 август 2016, гр. Варна

 

 

18 декември 2016, 18.00, Сцена Ротонда

На 18 декември Сцена Ротонда два пъти ще огласят „Коледни звънчета”. Концертът в 16.00 вече е откупен, но все още има билети за второто издание от 18.00. „Коледни звънчета” звънят с най-хубавите коледни хорови песни като “Полунощ, камбани бият”, „Oh Holly Night”, “Fiste Noel”, “Let It Snow”, “Jingle Bell Rocks”, “Santa Claus”, “Jingle Bells”, “We Wish You A Merry Christmas”, “Feliz Navidad” и др. На пианото Жанета Бенун и Руслан Павлов.   

 

Всичко това ще се случва в присъствието на Дядо Коледа, а под елхата ще има „подаръци за всички от сърце”. Празничната атмосфера подготвят с настроение и много любов артистите на Държавна опера Варна Филипа Руженова, Вяра Железова, Антоанета Маринова, Миглена Страдалска, Елеонора Христова, Галина Великова, Надежда Радкова. Всички те ще асистират на Закар Гостанян, който обикновено играе ролята на строги адмирали и маршали, но този път обещава да бъде много добър и благ в ролята на Дядо Коледа.

 

 

 

28 декември 2017, 19.00, ФКЦ

Диригент проф. Йоханес Ебенбауер

Оркестър на Държавна опера Варна

Заедно с „Преродения Паганини”, виртуозния цигулар Марио Хосен, във варненския прочит на Паганини на 28 декември, 19.00, ФКЦ, ще участват и три солистки на Държавна опера Варна – сопраните Даниела Димова и Лиляна Кондова и мецосопраното Бойка Василева, както и балетните солисти при оперния театър Павел Кирчев, Галина Велчева и Галина Великова.

Даниела Димова ще изпълни известната ария "Lascia ch'io pianga" от операта „Риналдо” на Георг Фридрих Хендел, чието действие се развива във времето на Първия кръстоносен поход, а премиерата е била в Лондон през 1711 г. На сцената ще танцува балетната двойка Галина Велчева и Павел Кирчев.

Бойка Вaсилева ще чуем с “Erbarme dich” от сакралната оратория „Страсти по Матея” (Мatthäuspassion), композирана от Йохан Себастиан Бах през 1725 г.

Даниела Димова и Лиляна Кондова ще представят красивия „Дует на цветята” от операта „Лакме” на Лео Делиб, заедно с балерините Галина Велчева и Галина Великова.

 

 

 

 

Прочетете още:

„ПРЕРОДЕНИЯТ ПАГАНИНИ” ВЪЗРАЖДА "ДУХЪТ НА ПАГАНИНИ" ВЪВ ВАРНА

Мегаспектакълът "Духът на Паганини" и във Варна!

 

 

 

 

XVI Коледен музикален фестивал – Варна 2015

 

Надежда Панфилова и Кирил Буличев - руските гости от Държавния театър за опера и балет в Красноярск, които ще пресъздадат образите на Мари и Принца в „Лешникотрошачката” на 15 декември, разказват за себе си, какви роли обичат, как се чувстват във Варна и сред колегите си от Варненската балетна трупа

 

Надежда Панфилова

 

Надежда Панфилова

Танцувам балет от детството си. Майка ми, която се занимава с художествена гимнастика, мечтаеше да бъда балерина, това беше и моята мечта.

Завърших Хореографското училище в Красноярск и сега танцувам на сцената на Държавния театър за опера и балет в Красноярск. Благодарна съм на нашия хореограф Сергей Бобров, че ми даде ролята на Мари в „Лешникотрошачката”.

 

В началото ми беше трудно, но после обикнах куклата и Мари стана любимата ми роля. Щастлива съм, че в България се представям за пръв път в главна роля и така в моята творческа кариера  България завинаги ще остане свързана с „Лешникотрошачката”.

Освен романтични, харесвам също характерни персонажи, които разкриват руската душевност като Чага в „Половецки танци” от „Княз Игор” на Бородин. Допадат ми и гротескови роли като Бандитката в „Кармен от Бизе”.

Когато съм на сцената, най-важното за мен е отношението към партньора, взаимността, опитът да мислим еднакво. Тогава се получава онова изкуство, към което се стреми всеки истински балетист.

 

За мен е особено важен погледът на партньора, винаги търся в него отклик на моите чувства. С Кирил сме добър дует. Освен в „Лешникотрошачката”, където аз изпълнявам Мари, а той е Принц Лепникотрошач, ние си партнираме и в „Жизел” – аз съм Жизел, а той – Алберт, танцуваме заедно сме в „Аида” и в други постановки.

 

 

Кирил Буличев

 

Кирил Буличев

Харесвам Варна, харесвам атмосферата на града и хората. Във Варненския балет срещнах много нови приятели. Варна за мен не е само работа, а и приятелство. Определено се чувствам добре тук и съм благодарен за тази възможност, която ми предостави нашият хореограф Сергей Бобров.

В репертоара си имам много роли, които харесвам: Освен Принц Лешникотрошач, любим ми е Колен в „Зле опазеното момиче”, Принц Дезире в „Спящата красавица”, Франц в „Копелия”, Конникът в „Княз Игор”, Бенно в „Лебедово езеро”. С удоволствие танцувам в „Спартак”, „Кармен” и др.

Както отбеляза Надя, и за мен партньорството е изключително важно. На сцената винаги се старая да е удобно за моята партньорка, да й помогна да покаже най-добрите си качества.

Всъщност, докато репетираш, постепенно забравяш подробностите, преставаш да мислиш за техниката и се съсредоточаваш върху характера на героя. Обичам този момент, когато влизам в образа на персонажа и с всеки следващ спектакъл добавям нови шрихи към него.

 

 

ХVІ Коледен музикален фестивал – Варна 2015

Премиерата на новата опера на Жорж Бизе „Кармен” (3 март 1875) е истински провал. Публиката на „Опера комик” в Париж е възмутена, критиката намира сюжета за „неморален”, музиката – за „груба” и „шумна”. Свърхчувствителният и честолюбив Бизе не може да понесе случилото и само след три месеца умира, едва навършил 37 години.

Жестока съдба за автора на такъв шедьовър! Всъщност „Кармен“ открива нова страница в историята на жанра. На оперната сцена за пръв път се появяват обикновени хора, а не аристократи или богове, и се разиграват истински страсти – човешки, реални. Сбъдва се пророчеството на Чайковски, че само след двайсетина година „Кармен”, заедно с „Травиата” на Верди, ще стане „най-популярната опера в света.” И наистина - днес творбата на Бизе е сред от най-репертоарните и обичани от публиката образци в жанра.

Сюжетът вдъхновява и з. а. артист на Русия и главен балетмайстор на Държавна опера Варна Сергей Бобров за създаването на уникалната опера-балет в 2 действия „Carmen Dance”. За високите си художествени качества постановката бе отличена с престижната Награда Варна 2014.

Освен във Варна, изящния спектакълбе посрещнат възторжено в Банско и Търговище, предстоят му гастроли и в други градове. 

 

На 7 декември за последен път през тази година на варненска сцена сержантът Дон Хосе и тореадорът Ескамилио ще си оспорват любовта на непокорната циганка. Във вихъра на „Carmen Dance” Кармен оново ще защити свободата и правото си на избор, дори това да й коства живота. В главните роли ще аплодираме най-добрите балетни артисти на Държавна опера Варна Евгения Минкова (Кармен), Павел Кирчев (Дон Хосе), Румен Стефанов (Ескамилио), Илияна Славова (Микаела), Мартин Чикалов (Данкайро) и Ренета Михайлова (Бандитка).

 

 

 


 

 

ЗЛАТНА ЛИРА за 30-те възходящи творчески години на Вяра Железова

Вяра Железова - Кармен

С култовата постановка „Carmen Dance” на главния балетмайстор на Държавна опера Варна, з. а. на Русия Сергей Бобров, ще завърши на 22 и 23 декември творческата 2014 г. на Държавна опера Варна. Нещо повече, с последния спектакъл на 23 декември ще отбележим успешната 30-годишна сценична дейност на мецосопраното Вяра Железова. Ще я аплодираме в любимата й роля на Кармен, с която тя е спечелила много приятели на българското оперно изкуство у нас и по света.

В оригиналната опера-балет, освен балетни артисти, под палката на младата диригентка Вилиана Вълчева, участват също оркестър, хор и солисти на Държавна опера Варна, под режисурата на Кузман Попов. В горещия любовен триъгълник, гениално пресъздаден в музиката на Жорж Бизе, на Вяра Железова ще партнират солистите на Държавна опера Варна Валерий Георгиев (Дон Хозе), Пламен Димитров (Ескамилио) и Линка Стоянова (Микаела).

Същите главни персонажи ще пресъздадат балетните артисти на Държавна опера Варна Евгения Минкова (Кармен), Павел Кирчев (Дон Хозе), Румен Стефанов (Ескамилио), Илияна Славова (Микаела).

В двете действия на „Carmen Dance” образът на Кармен се развива многопланово, със средствата едновременно на оперното и на балетното изкуство. Оперните солисти се превъплъщават в своите герои на необичайна територия, неочаквано появявайки се ту в една, ту в друга от четирите ложи на партера и първи балкон. В същото време на сцената танцуват балетните артисти и този художествен паралел, подсилен от ефектните костюми, оказва изключително въздействие върху публиката.

Точно както го е предвидил Сергей Бобров: „За да има успех дадена постановка, трябва да се избере най-напред подходящо популярно заглавие, което след това вълнуващо да разкаже своята история със средставата на музиката и танца. „Кармен” от Бизе е точно такава творба с драматични взаимоотношения, които аз съм подплатил с класическа хореография, пречупена през призмата на съвременния поглед.” 

Що се отнася до пеещата Кармен, изглежда невероятно, че Вяра Железова - тази нежна, крехка и красива жена, има вече 30 творчески години за гърба си! Рецептата вероятно се крие в безрезервната й любов към оперното изкуство, всеотдайността и чувството за отговорност към дарбата, която й е отредена.

Завършила Музикалното училище във Варна и НМА „Проф. Панчо Владигеров” при проф. Елка Киселова, проф. Илка Попова и проф. Павел Герджиков, Вяра Железова участва още като студентка в Учебния оперен театър.

Във втори курс изпълнява Фьокла от „Женитба” на Мусоргски и това е първата й роля. Следват Графинята от "Дъщерята на полка" от Доницети, Розина и Берта от "Севилският бръснар" на Росини и Баба Дуда от операта "Запустялата воденица" на маестро Георги Атанасов. В периода 1984-1986 г. завършва майсторски клас по камерна музика към академията.

Като студентка, в продължение на четири години пее в първото академично трио в България – трио "София", което с репертоар от над 110 песни изпълнява стотици концерти на година в страната, заедно с едни от най-известните артисти и певци от всички жанрове в България, пътува на турнета в Русия, Полша, Унгария, Кипър, Афганистан. От 1984 до 1994 г.

Варна – кандидат за културна столица на Европа 2019

ЛУД ГИДИЯ

XIII Коледен музикален фестивал – Варна 2012

„Луд гидия” от Парашкев Хаджиев

Опера в три действия

Либрето Иван Генов


Премиерата на XIII Коледен музикален фестивал е свързана с едно от най-българските оперни произведения – операта „Луд гидия” от Парашкев Хаджиев, създадена по известното стихотворение на Пенчо Славейков.


Премиерата се посвещава на 100-годишнината от рождението на големия български композитор Парашкев Хаджиев. Сценограф и режисьор на постановката е Кузман Попов, също едно от знаковите имена в българското оперно изкуство. През тази година изтъкнатият творец отбелязва своя 70-годишен юбилей, както и 40 творчески години във Варненската опера. Празничното събитие има своите специални знаци – Кузман Попов, поставил за пръв път операта „Луд гидия” на варненска сцена преди 40 години, сега се връща отново към нея.

Той прави своя нов прочит на творбата, като в същото време, с респект към миналото, възражда по архивни скици костюмите на първата постановка. Техен автор е майката на Кузман Попов - художничката Мариана Попова, оставила забележителна диря в оперната костюмография и сценография. Двамата работят и по втората постановка на „Луд гидия” (1990). Творческият тандем майка и син години наред оформя облика, определя стилистиката и отстоява водещото място на Варненската опера в развитието на българското оперно изкуство.

„Инвенции”

ЛУД ГИДИЯ

 

По повод сегашната премиера на „Луд гидия”, Кузман Попов е подготвил и изложба темпера със свои рисунки, която ще бъде открита на 21 декември от 18.00 ч., един час преди премиерата в 19.00 ч.

Експозицията под наслов „Инвенции” недвусмислено насочва зрителя към размишления над вдъхновението, без което изкуството е немислимо. 

 

Пресконференцията за премиерата на "Луд гидия" ще бъде на 20 декември, 13.30 ч., фоайе първи балкон, Основна сцена.

 

 

 

 

История на варненските постановки

Първата премиера на „Луд гидия” на варненската оперна сцена се състояла на 12 ноември 1972 г. под диригентството на Георги Занев, режисьор Кузман Попов, художник Мариана Попова. В главните роли: Тинка Сколуфанова, Евгени Леков, Мари Крикорян, Стефан Циганчев, Амалия Маринова и др.

Втората постановка е с премиера на 15 декември 1990 г. под диригентството на Андрей Андреев и режисурата на Кузман Попов, художник Мариана Попова. В главните роли: Ганка Димова, Евгени Леков, Нико Исаков, Стефан Циганчев и др.

Премиерата на сегашната, трета постановка, предстпои на 21 и 22 декември 2012 г. Диригент Борислав Иванов, режисьор и сценограф Кузман Попов, художник на костюмите Мариана Попова, диригент на хора Малина Хубчева, балетмайстор Желка Табакова. Корепетитори Веселина Маринова, Жанета Бенун, Димитър Фърнаджиев, Радослава Кареева, репетитор на балета Гергана Георгиева, помощник-режисьор Сирма Панева.

Солисти:
Арсений Арсов, Пеньо Пирозов, Ирина Жекова, Филипа Руженова, Лиляна Кондова, Гео Чобанов, Росен Рангелов, Людмил Петров, Бойка Василева, Елеонора Христова, Антоанета Маринова, Свилен Николов, Силвия Ангелова, Вяра Железова, Благовеста Статева, Евгений Станимиров, Стефан Владимиров, Пламен Димитров, Валерий Георгиев, Пламен Долапчиев, Ростислав Байрактаров, Владислав Владимиров, Петър Генов, Димитър Илиев, Костадин Карабатаков, Димитър Ряхов, Мирослав Великов, Христо Ганевски, Стоян Финджиков. С участието на оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна.

История на творбата

Само три години след грубо критикуваната първа оперета на автора „Деляна“, на сцената на Музикалния театър в София е поставена втората му оперета „Айка“, която печели огромен успех, а след още две години през 1957 г. отново в Музикалния театър се състояла премиерата на първата опера на композитора „Имало едно време“ или „През девет села в десето“ по либрето на писателя Павел Спасов.
Тази привлекателна и достъпна комична опера печели широка популярност и е поставяна в почти всички български оперни театри. Една година след „Имало едно време“ Хаджиев поднася на любителите на музиката третата си оперета — „Мадам Сан-Жен“, с либрето по едноименната пиеса на Викториен Сарду от Павел Спасов.
Иван Генов, известен автор на текстове за песни, който сътрудничи на Хаджиев при написването на оперетата „Айка“, предлага на композитора да напише либрето за лирико-комична опера по сюжета на стихотворението на големия български поет класик Пенчо Славейков — „Луд гидия“. Идеята на Генов допада на Хаджиев и той дава съгласието си. Либретистът разработва твърде свободно популярното стихотворение на Славейков — изменя и значително допълва сюжетното действие, вмъква нови действуващи лица и др. Той не се придържа строго към духа на Славейковата поезия и фактически стихотворението се явява само повод за създаване на либретото. Литературният текст се отличава с гладки, ритмични и удобни за музика стихове. Ценното в либретото е, че в него има действие и интересни ситуации. Парашкев Хаджиев работи бързо, напрегнато и с голямо увлечение върху тази опера, привлечен от народностния характер, искрената лирика и комедийността. Композиторът завършва музиката си в много кратък срок — само за няколко седмици.

Първото представление на операта „Луд гидия“ се състояло на 30 ноември 1959 г. по време на IV преглед на българското музикално творчество в Софийската народна опера. Операта е поставена от диригента Асен Найденов, режисьор е Драган Кърджиев. Публиката посреща топло и сърдечно новата творба на Хаджиев и операта „Луд гидия“ влиза трайно в репертоара на всички български оперни театри. Поставяна е и в различни оперни театри в Европа.

Със свежия музикален език, популярния сюжет и здравата връзка с народното песенно творчество, творбата е достъпна за най-широка аудитория. „Луд гидия“ е значителна крачка напред в творческото развитие на композитора по отношение на предишните му музикално-сценични произведения. Има стройно драматургично развитие на музикалното действие и музикалните образи, особено тези на главните действуващи лица; те са ярки и релефни. Музиката излъчва голяма завладяваща сила, а лиричните сцени са особено красиви и емоционално въздействащи. 

 

Парашкев Хаджиев

Големият български композитор Парашкев Хаджиев  (1912 – 1992) чрез своите музикално-сценични произведения си е извоювал признание като  класик на българската опера. Неговото творчество е изключително явление в българската музикална култура.

Музикално-сценичните творби на Хаджиев са жизнени страници от българската музика, в която се разкриват убедително и вълнуващо различни страни от живота на народа — неговия бит, историческото минало и настоящето, приказния свят. Творец с талант, богата фантазия, огромна култура и удивителна работоспособност. Като композитор Парашкев Хаджиев е най-продуктивният български автор на музикално-сценични творби: 21 опери, 6 оперети и 3 мюзикъла, 1 балет, които имат над 150 постановки на сцените на всички български музикални театри, някои от които включени в представителна част от националния репертоар на българските оперни и оперетни театри след средата на 50-те години на ХХ век. Негови опери и балети са поставяни в Русия, Румъния, Полша, Чехия, Германия, Белгия и други страни. В този смисъл делото на композитора в областта на музикалния театър е безпрецедентно в българската музикална история. Някои от тези негови опери отдавна вече са известни в редица европейски страни, поставяни са в много реномирани оперни театри и критиката им дава висока и ласкава оценка. Жанровото разнообразие на оперите на Парашкев Хаджиев е твърде голямо. Те могат, макар и твърде условно, да се разграничат по следния начин: битово-комични („Имало едно време“ и „Луд гидия“), битово-психологични драми („Албена“ и „Майстори“), драматично-психологични („Юлска нощ“), комично-сатирични („Милионерът“ и „Рицарят“), исторически („Лето 893-то“, „Мария-Десислава“ и „Йоанис-рекс или Кучето Йоан“) и приказни („Златната ябълка“). Някои от тези опери са написани в масов план, други — в камерен.

Реалната стойност на Хаджиевото творчество се определя от неговото високохудожествено ниво, от високия професионализъм, както и от неговата голяма достъпност, привлекателност и завладяваща сила. Музиката на композитора носи белези на ярка индивидуалност, български народностен дух и се отличава с подчертана яснота, сочна и лееща се мелодичност и майсторско изграждане. 

Роден на 14 април 1912 г. в София, Парашкев Хаджиев произхожда от семейство на музиканти. Майка му е оперната певица Дойчина Коларова, а баща му — Тодор Хаджиев, е един от първите български диригенти, оставил дълбоки следи като организатор в създаването и издигането на художественото ниво на българския оперен театър.

Парашкев Хаджиев от малък учи пиано, а след завършването на гимназиалното си образование постъпва в Музикалната академия в София, като ученик на проф. Панчо Владигеров. Още като студент той се изявява като превъзходен пианист и талантлив композитор. По съвета на своя професор Хаджиев заминава веднага след завършване на Академията на специализация в чужбина — отначало в Прага, а после във Виена и Берлин.

През 1940 г. се завръща в България и веднага е назначен за преподавател, а от 1947 г. е професор по хармония и композиция в Българската държавна консерватория. В дългогодишната си плодотворна педагогическа дейност Хаджиев е подготвил редица от днешните видни български композитори. Първите си големи творчески успехи Парашкев Хаджиев завоюва в камерните и песенни жанрове.

Едновременно той работи много успешно в областта на детската песен, прави обработки на народни песни. Създал е редица произведения за оркестър; Концертино за флейта, Концертино за цигулка, Младежка танцова сюита и др., както и струнни квартети, сонати, филмова и театрална музика. За големия си принос в изграждането на новото българско музикално творчество Парашкев Хаджиев е удостоен с най-високи отличия. 

ПАРТНЬОРИ

XIII КОЛЕДЕН МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ - ВАРНА 2012 се осъществява със съдействието на Община Варна и медийното партньорство на БНР-Радио Варна, БНТ 2-Варна, ТВ „Черно море”, в. “Черно море”, в. „Народно дело”, www.petel.bg; www.moreto.net, www.dnesplus.bg

БИЛЕТИ

Билети по 10, 15, 20 лв., ученици, студенти и пенсионери 6 лв.

ПAKET ФАМИЛИЯ ОПЕРА за четирима на цена от 24 лв. (4 билета х 6 лв.)

Спектакли на Детско-юношеската опера - 4 лв. Резервации и продажба на билети на тел.: 052-665 022 ; 052 650 666 
и на e-mail: tickets@operavarna.bg.

Работно време на оперната каса: oт понеделник до петък 11.00-14.00 ч. и 15.00-19.00 ч.; събота 11.00-18.00 ч.

 

 

 

Деян Павлов - ДиригентXV Коледен музикален фестивал – Варна 2014

    
В рамките на ХV Коледен музикален фестивал на 5 декември от 19 часа Симфоничният оркестър при Държавна опера Варна ще представи една интересна програма, под диригентската палка на Деян Павлов.

Ще бъдат изпълнени Увертюра към оп. «Италианката в Алжир» от Дж. Росини; Мануел де Файя – «Любовна магия» със солистка Бойка Василева – мецосопран и две много популярни пиеси за виолончело: Макс Брух – „Кол Нидрей” опус 47 и П. И. Чайковски – «Пецо капричиозо» опус 62, със солист младия виртуоз на виолончелото Атанас Кръстев. 

Деян Павловдиригент е завършил НМА “Проф. Панчо Владигеров” при професорите Георги Робев (хорово дирижиране), Васил Казанджиев (симфонично дирижиране), Борис Хинчев и Иван Вулпе (оперно дирижиране). Специализирал е в майсторските класове на професорите Карл Остерайхер (1986, 1988), Хайнц Рьогнер (1989, 1990), Иля Мусин (1991).

Деян Павлов е дирижирал почти всички опери и оркестри в България. Концертирал е в Германия, Англия, Гърция. От 1988 г. е редовен участник във всички престижни музикални фестивали в България, както и в Гърция, Румъния, Испания, Германия и Швейцария. Издал е множество компактдискове. Атанас Кръстев - ВиолончелоИма много записи за български, испански и румънски национални радиостанции и телевизии.

Регулярно прави записи за филмова и друга съвременна музика за различни продуцентски къщи. Музика към филми, записана от него, е отличена с награди "Сезар" (2001, 2004), номинация за “Оскар” (2006) и номинация за “Златна Палма” (2007).

Деян Павлов често дирижира варненски оперни спектакли и концерти. Публиката особено харесва интерактивния начин, по който той представя с жест и слово традиционните коледни концерти, така че и тази година, на 18 и 19 декември, маестро Павлов ще ни увлече „С музиката на Виена” в атмосферата на празника.

 

Атанас Кръстев – виолончело е роден в София през 1988 г. в семейство на музиканти. Завършва НМА „Панчо Владигеров” с магистърска степен в класа на своя баща, проф. Анатоли Кръстев.

Специализира в майсторските класове на най-известните виолончелисти на нашето време - Наталия Шаховская в „Ескуела супериор де музика Рейна София”- Мадрид, Албан Герхард, Янг Чанг Чо, Томас Керъл, Роберт Коен,  Антонио Менезес, Райнхард Лазко, Франс Хелмерсон, Арто Норас, Томас Деменга и др.

Носител е на 15 първи и извънредни награди от международни конкурси в България, Австрия, Испания, Чехия, Сърбия.

 

За високи постижения в областта на музикалното изкуство е удостоен с Грамота и Награда на Министерството на културата, Звание на Академията за млади таланти, Награда „Златна муза” и две „Кристални лири” на СБМТД (2007, 2012). Концертирал е в Австрия, Франция, Холандия, Италия, Испания, Гърция, Чехия, Словакия, Сърбия, Бразилия и други страни, както и на всички престижни български подиуми и фестивали. Има многобройни, заснети на живо концерти в БНТ, Нова телевизия, Телевизия „7 дни”, СКАТ, МСАТ, Белградската национална телевизия, Бразилската TV ”Globo”,  документални и студийни записи в БНР и др.

 

От 2002 г. участвува във виолончеловото трио „Cellissimo”, заедно с баща си Анатоли Кръстев и сестра си Калина Кръстева, с които концертира в България и чужбина. Атанас Кръстев изнася концерти като солист на оркестри, под диригентската палка на Васил Казанджиев, Емил Табаков, Георги Димитров, Йордан Дафов, Пламен Джуров, Мартин Пантелеев, Ангел Станков, Найден Тодоров, Джеймс Макдоналд, Карлос Морено, Роберто Болоня, Оливър Гилмур, Жак Мерсие и др.

 

Бойка Василева - мецосопран

 

Бойка Василева – мецосопран е завършила НМА през 1987 г. в класа по оперно пеене на проф. Лилия Стефанова. Специализира в Алден Бизен – Белгия (1987), във Флоренция при италианския баритон Джино Беки (1988), в Римската Академия за изкуства и култура при големия български бас Борис Христов (1989).

Получава награда от конкурса „Светослав Обретенов”, награда и две специални отличия от Конкурса за млади оперни певци в Адрия – Италия.

Солистка на Варненската опера от 1988 г., Бойка Василева гастролира на сцените на редица оперни театри в Гърция, Турция, Русия, Театър „Одеон” в Париж - Франция; Кралския театър в Амстердам - Холандия; Театър „Колосео” в Лисабон - Португалия и др. Изпълнява Амнерис в суперпродукцията на „Аида” на Верди в Кайро, Египет (2001) и в „Кармен”, продукция на „Опера на площада” в София (2002). Има записи в БНР. Богатият й репертоар включва ролите на Дорабела от „Така правят всички”, Марцелина от „Сватбата на Фигаро” от Моцарт; Амнерис от „Аида”, Фенена от „Набуко”, Улрика от „Бал с маски”, Азучена от „Трубадур” на Джузепе Верди; Кармен от едноименната опера на Бизе и др. Изявява се и в областта на кантатно-ораториалната музика.

Заедно със Страцимир Павлов и Стоян Роянов Я-Я изнася концертите „Испанска страст” и „Френска импресия” със стилово смесване на класически песни с джаз, реализира и проекта „Сив сокол се в небе вие”- концерт от български народни песни, обработени от Добри Христов, Панчо Владигеров и Парашкев Хаджиев. Тази година Държавна опера Варна отбеляза 50-годишния юбилей и четвърт век на сцената на Варненската опера на своята солистка Бойка Василева в един спектакъл на операта „Трубадур” от Верди, където тя блестящо защити една от коронните си роли – тази на Азучена.

 

 

 

XV Коледен музикален фестивал – Варна 2014

Деян Павлов - Диригент

Стана традиция в навечерието на светлите рождественски празници Държавна опера Варна да поднася на варненската публика Симфоничен  концерт със специална програма с виенски привкус от времето на голямата музикална фамилия Щраус.

Миналата година билетите свършиха много бързо и се наложи в последния момент да търсим дата за още един концерт. Затова тази година от самото начало планирахме два концерта на 18 и 19 декември. Отново под вещата диригентска палка на маестро Деян Павлов, който умее като никой друг да събира сцената и публиката в една обща територия за случването на празника.

Със своите любопитни истории около написването на творбите, остроумни коментари и подкани към публиката за съучастие в лидерската роля на диригента, той създава незабравимо преживяване, подобно на прословутите виенски концерти в началото на всяка нова година. С други думи - във Варна като във Виена!

С музикални фоерверки от известните Щраусови валсове: “Виенска кръв”, “Персийски марш”, „Рози от юг”, „Ти и ти” от „Прилепът”, полките „Кукувицата”, „Бърза полка”, „Френска полка Шампанско, “Гръм и мълнии” и още, и още, без да забравяме онзи бляскав «Радецки марш».

Деян Павлов е завършил НМА “Проф. Панчо Владигеров” при професорите Георги Робев (хорово дирижиране), Васил Казанджиев (симфонично дирижиране), Борис Хинчев и Иван Вулпе (оперно дирижиране). Специализирал е в майсторските класове на професорите Карл Остерайхер (1986, 1988), Хайнц Рьогнер (1989, 1990), Иля Мусин (1991).

Деян Павлов е дирижирал почти всички опери и оркестри в България. Концертирал е в Германия, Англия, Гърция. От 1988 г. е редовен участник във всички престижни музикални фестивали в България, както и в Гърция, Румъния, Испания, Германия и Швейцария. Издал е множество компактдискове. Има много записи за български, испански и румънски национални радиостанции и телевизии.

Регулярно прави записи за филмова и друга съвременна музика за различни продуцентски къщи. Музика към филми, записана от него, е отличена с награди "Сезар" (2001, 2004), номинация за “Оскар” (2006) и номинация за “Златна Палма” (2007).

 
Орлин Анастасов  се завръща във Варна с кулминационна за Коледния фестивал гала Орлин Анастасов  се завръща във Варна с кулминационна за Коледния фестивал гала 

 

Симфоничен оркестър и хор на Държавна опера Варна
Диригент ВИЛИАНА ВЪЛЧЕВА, диригент на хора СТЕФАН БОЯДЖИЕВ

Солисти: ОРЛИН АНАСТАСОВ – бас, ВЕНЦЕСЛАВ АНАСТАСОВ – баритон, МИХАИЛ ШЕШАБЕРИДЗЕ – тенор (Грузия), ДИМИТЪР СТАНЧЕВ – бас

Варна за втори път ще има възможността да се възхити на изкуството на световноизвестния български бас Орлин Анастасов в Коледната оперна гала "Орлин Анастасов и приятели" на 22 декември от 19 часа във ФКЦ – безспорна кулминация на XVI издание на Коледния музикален фестивал.

 

Незабравимо остава първото гостуване на Орлин Анастасов в нашия град през 2010 г., когато в първото издание на Опера в Летния театър той блестящо се представи в ролята на Гомес да Силва от операта "Ернани" на Джузепе Верди.

Това всъщност беше и първото му голямо завръщане в България след шеметната му световна кариера. 

 

Сега ще го аплодираме, заедно с брат му - великолепния баритон Венцеслав Анастасов, грузинския тенор Михаил Шешаберидзе, лауреат на конкурса на фонд Павароти в Италия и изтъкнатия бас Димитър Станчев.
Тази престижна мъжка компания и Оркестъра на Държавна опера Варна ще има честта да дирижира младата диригентка Вилиана Вълчева

Орлин Анастасов триумфално шества в най-големите оперни театри по света, сравняват го със Самуел Рейми и други големи оперни гласове, но винаги изтъкват и славянската "нотка" в гласа му, често говорят за него като за «наследника на Николай Гяуров».

Орлин и Венцеслав Анастасови в Ернани

Орлин Анастасов е международно признат оперен певец – бас № 1 в света. Изпълнява централни роли на всички световни оперни сцени, а в настоящия момент е първи солист в театър Скала ди Милано. Успехът му се дължи на невероятното съчетание от поразителен глас, магнетично сценично присъствие и ярка индивидуалност.

 

Роден през 1976 г. в Русе, в семейството на оперните певци, именитите солисти на Русенската опера Мария Венциславова и Анастас Анастасов, завършва НУИ „Проф. Веселин Стоянов”, в класа на Георги Делиганев, дебютира на оперната сцена на 20-годишна възраст в операта „Аида”.

Печели първа награда от конкурса за млади оперни певци „Христо Бръмбаров” в София (1998), първа награда от международния конкурс на Пласидо Доминго „Опералия” в Пуерто Рико (1999), след което веднага дебютира в Миланската скала в ролята на Дон Базилио от „Севилският бръснар”.

Следват покани за всички големи оперни сцени: Ковънт Гардън – Лондон (дебютът му с Атила пожънва небивал успех), Гранд Опера - Париж, Миланската скала, Арена ди Верона, Метрополитън Опера – Ню Йорк, Римската опера, Кралския театър в Мадрид, Дойче опер – Берлин, още във Вашингтон, Барселона, Дюселдорф, Карлсруе, Тулуза, Амстердам, Триест, Палма де Майорка, Пуерто Рико, Лима - Перу, Палермо… Невъзможно е да се изброят всички опрени театри и градове, в които е гостувал певецът.

 

XVI Коледен музикален  фестивал – Варна 2015

 

Държавна опера Варна предлага в рамките на XVI Коледен музикален фестивал още една елегантна камерна проява. На 20 декември от 16 часа в Ротондата (фоайе първи балкон), зрителите са поканени на концерт под наслов „Коледен музикален венец”. В него Вилиана Вълчева, която освен диригентка е и великолепна пианистка, ще музицира заедно с кларинетиста Пламен Павлов и фаготиста Светослав Славчев.

 

Тримата са включили много интересни творби в програмата на концерта: Сонатина за кларинет и пиано от Йозеф Хоровиц, Романс оп. 36 за фагот и пиано от Камий Сен-Санс, Бразилиера за фагот и пиано от Дариус Мийо, Патетично трио за кларинет, фагот и пиано от Михаил Глинка и Концертни пиеси оп. 113 и 114 за кларинет, фагот и пиано от Феликс Менделсон Бартолди.

 

Родена във Варна, ВИЛИАНА ВЪЛЧЕВА завършва НУИ „Добри Христов” с пиано, Висшето музикално училище в Берн, Музикалната консерватория в Нюшател със специалности клавирен съпровод и акомпанимент, Висшето музикално училище в Люцерн с бакалавърска степен по оперно-симфоничнo дирижиране, музика и фагот при проф. Тюринг Брем, проф.Ахим Фидлер, проф.Блетлер. Защитава магистърска степен по оперно-симфонично дирижиране при проф. Ралф Вайкерт във Висшето музикално училище в Люцерн и изучава музикология и история на изкуството в Университета на Берн. Работи и с големите диригенти Бернард Хайтинк, Зубин Мета и Пиер Булез. В периода (2008-2010) Вилиана Вълчева е стипендиант на Zeno Karl Foundation Schindler (Женева), а през 2014 на фондация „Рихард Вагнер” (Байроит).
Паралелно с ангажиментите си в Швейцария и други европейски страни, от 2014, по покана на маестро Борислав Иванов и директорката на ТМПЦ- Варна Даниела Димова, Вилиана Вълчева вече е и част от състава на Държавна опера Варна.

СВЕТОСЛАВ СЛАВЧЕВ - фагот завършва СМУ „Добри Христов” – Варна и ДМА "Панчо Владигеров" – София. Работи като инструменталист в различни български оркестри и камерни формации. От 2002 до 2012 г. е в състава на оркестъра на Държавна Опера Варна. Гостува като солист на оркестрите в Габрово, Шумен, Пазарджик, Разград, Варна, Симфониета София и др, както и на фестивали като „Варненско лято“, „Европейски Музикален Фестивал“ и Камерна сцена София. Като артист на свободна практика работи в сътрудничество с много утвърдени и именити български и чуждестранни музиканти в различни проекти. Осъществява записи за iTunes, Amazon, Spotifyи др.

ПЛАМЕН ПАВЛОВ – кларинет е роден през 1986 във Враца. Изучава кларинет при своя баща Пламен Павлов-старши. През 2010 защитава магистърска степен в класа по кларинет на академик Петко Радев в НМА “Панчо Владигеров”. Посещава майсторски класове в България и чужбина при Никола Балдеру, Е.Петеркова и др. Носител на награди от национални и международни конкурси. Работил в Софийски духов оркестър, Симфониета Враца, Държавна опера Русе. В периода 2013-2015 е солист-оркестрант към Държавна опера Варна, а от декември 2015 свири в Представителния духов оркестър на Военноморските сили.

Билети на цена от 10 лв може да закупите от касите на Държавна опера Варна и от сайта bgbileti.com.

Работно време каса Държавна опера Варна: 10.00-13.00 и 14.00-19.00 всеки ден. Резервация и продажба билети на тел.: 052-665020, 052-650666; 052-669652 и e mail: tickets@operavarna.bg

 

 

 

XVI Коледен музикален фестивал – Варна 2015

 

С участието на Струнен квартет „Арте”, Руслан Павлов – пиано, Григор Джанев – контрабас, оперните певици Станислава Марчева и Даниела Димова, драматичната актриса Веселина Михалкова, балетните артисти Сандра Дотова и Константинус Каравос и художничката Тереза Зиковска.

 

На 12 декември от 19 часа XVI Коледен музикален фестивал на Държавна опера Варна ще бъде завладян от ритъма на "Танго с Пиацола".

 

Тангото! Истинското! Аржентинското! Тангото, което разтърсва, обсебва и превръща всичко в един единствен упойващ ритъм. Вихър от любов и страст, самият връх на живота! Духът и енергията на аржентинското танго, заложени в магнетичната музика на Астор Пиацола.

 

 „Харесвам чувствеността, хармониите и специфичния ритъм на Пиацола”,

разказва първата цигулка на Струнен квартет “ARTE” Анна Фурнаджиева.

Тя съставя програмата, специалноподбира и пиесите на Пиацола за струнен квартет, а Руслан Павлов и Давид Коконцев подготвят аранжиментите за този многочакван концерт-спектакъл.

 

 

Особеното в първия по рода си за Варна проект, съфинансиран от общината, е синтезът между изпълнителското, оперното, драматичното, танцовото и изобразителното изкуство. 

„За пръв път пея танго. Разбира се, то е различно от операта, но винаги съм била готова за него”,

признава мецосопраното Станислава Марчева, която щe изпълнi „Аз съм Мария” от едноименната опера на Пиацола, „Едно момиче на разсъмване”, „Смърт в Буенос Айрес” и за високосен финал „Какво танго, какво!”

Актрисата Веселина Михалкова ще рецитира интимна лирика от аржентински и български автори, след което в драматичен контрапункт ще поднесе онова разтърсващо „Rinashero”: „Трудно е да се родиш, но още по-трудно е да се преродиш”.

В нажежената от съдбовност атмосфера ще се включи сопраното Даниела Димова с „Violetas Populares”, посветени на първата звезда на съвременната чилийска музика Виолета Пара. Харизматична, страстна и дълбоко трагична натура, Виолета Пара претворява страданието си в песни, картини, пана и пластики, превъщайки се в арт емблема, подобно на Фрида Кало.

В изпълнение на Даниела Димова ще прозвучат още „Adios Nonino” и „Аve Maria”, а балетните артисти на Държавна опера Варна Сандра Дотова и Константинус Каравос ще танцуват хореография по Пиацола.

И за да бъде още по-пълноценно усещането за магьосника на аржентинското танго, пред очите на публиката, художничката Тереза Зиковска ще рисува своята емоция, породена от „Танго с Пиацола”.

Варна – кандидат за културна столица на Европа 2019

ЛУД ГИДИЯ

XIII Коледен музикален фестивал – Варна 2012

„Луд гидия” от Парашкев Хаджиев

Опера в три действия

Либрето Иван Генов

 

Действащи лица:

Радан - селски чорбаджия  
Раданица - негова жена  
Зорница - тяхна дъщеря  
Илия (Луд гидия) - овчар и гуслар
Мечо - приятел на Илия 
Куна - селска девойка, приятелка на Зорница  

Поп Матей  
Бей Осман - еничар и спахия
Кадия  
Първи чорбаджия  
Втори чорбаджия  
Първи жътвар
Втори жътвар  
Тъпанар 

Жътвари, жътварки, косачи, овчари, пазванти на бея, писари на Кадията, заптиета, моми, момци, турци, народ.

Действието се развива по време на османското владичество в село Султане, близо до Пловдив.

 

Съдържание


Първо действие

По жътва в село Султане. Отдалеч долита песента на ратаите и жътварите. Те спират край кладенеца, за да утолят жаждата си. Овчарят Мечо, ратай на чорбаджи Радан, им разказва за голямата свада, станала снощи в селото.
Гусларят Илия, ратай у чорбаджи Радан е влюбен в неговата дъщеря Зорница, Снощи момъкът засвирил под прозореца на девойката и събрал цялото село. Ядосаният чорбаджи Радан се разярил страшно.
Вдигнала се голяма врява: тоя Луд гидия Илия да си позволи да обикаля дъщеря му — първата мома в село! Още Мечо не довършил разказа си и откъм нивите се задава самият Илия. Младежът пее за любовта си към Зорница. Селяните обичат Илия и го посрещат радостно и сърдечно. Мечо се страхува да не би да се случи нещо лошо на Илия и започва да убеждава приятеля си да се откаже от Зорница: де се е чуло и видяло чорбаджия да даде дъщеря си за жена на прост овчар! Но гусларят Илия твърдо е решен да се бори за своята любов.

Жътварите обещават да му помагат във всичко и заедно тръгват към нивите. Дотичва Куна, изгората на Мечо и спира своя любим. Куна също е ратайкиня на чорбаджи Радан. Тя казва на младия овчар да намери Илия и да го доведе, защото Зорница иска да го види. Двамата се втурват да го търсят.

Идва Зорница и оплаква нещастната си съдба. Баща й я принуждава да се раздели с любимия си. Когато Илия идва, Зорница с мъка му разказва за гнева на баща си. Тя го моли да се разделят. Илия започва да утешава девойката.
В този момент пристига чорбаджи Радан с двама чорбаджии. Като вижда дъщеря си пак с Илия, отново обладан от гняв, нахоква грубо Зорница и я праща в къщи, а на Илия нарежда да се махне веднага от селото и никога повече да не се среща с дъщеря му. Радан дори се заканва, че по-скоро ще даде дъщеря си на турчин, отколкото на прост ратай като него. Свадата е привлякла вниманието на селяните от нивите. Те са дълбоко възмутени от думите на чорбаджията. Илия не се страхува от заплахите на Радан и смело му отговаря, че ако чорбаджията изпълни заканата си, той ще изсвири такава песен, с която ще подлуди цялото село. Тогава няма да има кой да жъне нивите на чорбаджията.
Радан вбесен се заканва да се оплаче на кадията, но Илия сякаш напук свири на гуслата си и пее. Песента му увлича селяните, които заиграват весело хоро.

Второ действие

В дома на чорбаджи Радан. Отчаяната Зорница моли майка си за помощ. Раданица  добре разбира мъката на чедото си; тя някога също е обичала беден момък, но баща й насила я задомил за чорбаджията. Кадията на селото идва у Раданови да търси бей Осман, който снощи е отседнал тук.

Когато беят излиза, Кадията му съобщава с радост, че по волята на султана, Осман вече е владетел на селото и документите са изготвени. Кадията си позволява да попита бей Осман коя е причината за голямата щедрост на султана към него. Тогава бей Осман разказва, че в една битка турците били разбити и той заедно със своите еничери успял да спаси султана от явна смърт. За този подвиг в знак на благодарност султанът му дал цялото село Султане.

Любопитният Кадия разпитва спахията за неговия род. С болка на душата си Осман разказва, че откакто се помни е бил боец-еничарин, после – спахия, но и досега не познава нито рода си, нито от къде е.
Аллах му оставил един единствен знак — една муска, на която било написано нещо, което той не могъл да разчете. Беят напразно питал учени сирийци, гърци-граматици и знахари-персийци. Нито един от тях не могъл да разчете писмото. Кадията му доверява, че в село Султане има един стар учен поп на име Матей, който може би ще може да разчете написаното на муската. Осман веднага изпраща да му доведат поп Матей. Идват селските чорбаджии.
Те настояват кадията да осъди Илия и да го прогони от селото, защото със свирнята си носи само размирици и селяните не искат да работят на чорбаджийските ниви. Кадията обещава да осъди още днес Илия и отпраща чорбаджиите.

Щом остава насаме с бея, Кадията му разкрива истинската причина за гнева на Радан — Илия обича дъщеря му. Сега Кадията сам не знае как да постъпи и иска съвет от бея: ако осъди Илия, народът ще бъде недоволен, защото обича своя гуслар, ако пък го оправдае, ще си навлече омразата на чорбаджиите. Беят му отговаря, че пеенето е дар от Аллаха и ако осъди певеца ще стори голям грях. Кадията си тръгва доволен; той е разбрал доброто разположение на бея към гусларя и решава да оправдае Илия. Идва поп Матей. Беят го посреща с вълнение и му подава муската си, като го моли да я разчете. Попът веднага вижда, че „муската“ е написана на старобългарски, а печатът е на църквата на село Султане. Осман с нетърпение го пита какво пише на муската. Поп Матей му казва, че трябва да провери в старите църковни книги и тогава ще му отговори. Тежко предчувствие започва да гнети бея: „Нима и аз съм гяурин?“ Размишленията му са прекъснати от чорбаджи Радан. Той моли бея да прогони Илия, но Осман не иска да се намесва в спора между чорбаджиите и гусларя, зад когото стои цялото село.

В този миг край тях минава Зорница. Беят остава като захласнат от нейната красота — той никога не е виждал такава хубава девойка. Чорбаджи Радан веднага забелязва възторга на турчина от хубостта на Зорница и решава да се възползува от това. Той предлага на бея дъщеря си за жена при условие, че прогони гусларя завинаги от селото. Преди още Осман да отговори, Зорница донася кафе за госта и баща си.

Радан веднага й представя бея и й нарежда да му целуне ръка, тъй като той ще бъде бъдещият й мъж. Думите на Радан поразяват девойката. Отчаяната Зорница сърцераздирателно моли баща си за милост, но той е непреклонен. Влюбеният в нея Осман започва да увещава девойката в красотите на бъдещия им живот. Зорница смело заявява, че обича друг и побягва. Чорбаджи Радан успокоява Осман: той ще принуди дъщеря си да изпълни волята му. Осман решава да прогони гусларя от селото, за да запази Зорница за себе си.

Трето действие

Селският глашатай бие тъпана и приканва народа да се събере на мегдана. Там старият Кадия ще съди Илия. Куна съобщава на Мечо, че Радан е обещал Зорница за жена на Осман бей. Мечо обещава да помогне на Зорница и Илия. Народът започва да се събира.

Съдът заема местата. Кадията заповядва да доведат обвиняемия. Заптиетата водят вързания Илия.
Чорбаджиите започват своите обвинения. Илия — Лудият гидия, всява размирици сред раята и ратаите не искат да работят на чорбаджийските ниви, затова настояват да бъде прогонен от селото. След това Кадията дава думата на Илия.
Гусларят казва, че той никого не е заплашвал и никому зло не е сторил. Напротив, като аргатин е умножил стадото на чорбаджията си. Истината е, че Радан иска да го прогони, защото обича дъщеря му.
Народът потвърждава думите на гусларя. Сега Кадията иска да чуе свирнята на ратая и сам да се увери дали младежът свири така, че да разиграе всички.
Илия само това чака: гусларят засвирва така хубаво и весело, че разиграва всички. Даже и Кадията не може да се въздържи и заиграва, а след това и чорбаджиите.
Най-после Илия спира и доволният Кадия го оправдава. Народът изказва радостта си от справедливата присъда, а Илия сърдечно благодари на Кадията. В този момент идва беят. Той заповядва да вържат Илия и да го прогонят от селото. Илия не иска да се предаде. При сбиването ризата на младият овчар се скъсва и беят с удивление вижда на гърдите на момъка същата муска като своята. Той отрязва муската от гърдите на Илия и я подава на поп Матей, като го моли да я разчете.

Старият свещеник съобщава пред всички: едно време овчарят Борил от тяхното село имал двама сина  — Слав и Илия. По-големият, Слав, бил взет от турците като кръвен данък. Този Слав сега е пред тях — това е Осман бей, а гусларят Илия е неговият брат. Всички са дълбоко развълнувани. Идва Зорница. Тя моли бея да освободи Илия, а в замяна на това е готова да стане негова жена.

За нейно голямо учудване Осман я завежда при брат си. Той е много щастлив, че най-после е открил своя род. Сега чорбаджи Радан е принуден да даде съгласието си за сватбата на Зорница и Илия. Неочаквано се втурва Мечо, придружен от няколко овчари. Той е дошъл да спаси Илия. Закъснялата му поява предизвиква радостен смях и закачки.

Илия кани цялото село на сватбата си със Зорница.

 

 

Празничен коледен концерт

XVIКоледен музикален фестивал – Варна 2015

18 декември, 19 часа; 19 декември, 11 часа; 19 декември, 19 часа

 

От всички събития в Коледния музикален фестивал варненската публика всяка година проявява предпочитанията си към традиционния Празничен концерт. Веднъж - заради жизнерадостната музика на Щраус, която носи в себе си приповдигнатото очакване на Коледа и Нова година.

И още - заради възможността зрителите също да се включват в концера, като в определени творби отброяват музикалните тактове по даден знак от диригента.
На нито един друг концерт не се случва диригентът да дирижира оркестър и публика едновременно J и това създава едно прекрасно усещане за съобщност и съпричастие. Варненци приличат в това отношение на виенчани, които започват първия ден на Новата година с подобен концерт, излъчван по телевизията в цял свят.

Концертът във Варна, поради големия интерес, ще има тази година 3 издания – на 18 и 19 декември от 19 часа и още веднъж – като матине на 19 декември от 11 часа. И трите концерта ще бъдат изнесени в залата на Варненската опера.

Специален виенски привкус обещава главният диригент на Държавна опера Варна Светослав Борисов. Определено може да му се вярва, защото той е австрийски възпитаник и творческата му кариера протича с непрекъснати ангажименти както във Варна, така и в Австрия.   

„С музиката на Щраус и не само”, така Светослав Борисов обобщава духа на специално подбраната от него концертна програма. Под знака на Щраус, Лехар и Калман ще прозвучат някои от най-популярните и мелодични арии и дуети от оперетите „Прилепът”, „Страната на усмивките”, „Джудита”, „Веселата вдовица”, „Царицата на чардаша”, „Цигански барон”. Голямата изненада на концерта ще бъде солистката на Виенската народна опера (Wiener Volksoper), сопраното Сара Гьош, която веднага след варненските концерти заминава на дълго празнично турне в САЩ. Заедно с нея на сцената ще бъдат и солистите на Държавна опера Варна – тенорът Валерий Георгиев и баритонът Пламен Димитров.

Във втората част на концерта от сцената ще се изсипят празнични искри с известните Щраусови валсове: „Кайзервалс”, “Виенска кръв”, „Рози от юг”, полката „На лов” и разбира се – „На хубавия син Дунав”. Бисът, още отсега се знае, ще бъде онзи бравурен „Радецки марш”, написан от Йохан Щраус – баща.

 

 

П Р О Г Р А М А

 

ПРИЛЕПЪТ – оперета от Йохан Щраус

–     Увертюра

–     Ария на Розалинда – изп. Сара Гьош 

ЙОХАН ЩРАУС

–     Кайзервалс

ВЕСЕЛАТА ВДОВИЦА – оперета от Франц Лехар

–     Ария на Данило – изп. Пламен Димитров

ЙОХАН ЩРАУС

–     На лов – бърза полка

ВЕСЕЛАТА ВДОВИЦА – оперета от Франц Лехар

–     Дует на Хана и Данило – изп. Сара Гьош иВалерий Георгиев

ЦАРИЦАТА НА ЧАРДАША – оперета от Имре Калман

            – Ария на Силва – изп. Сара Гьош   

ЦИГАНСКИ БАРОН – оперета от Йохан Щраус

–     Встъпителен марш

ДЖУДИТА – оперета от Франц Лехар

–     Ария на Октавио изп. Валерий Георгиев

–     Ария на Джудита изп. Сара Гьош 

ЙОХАН ЩРАУС

            –  Рози от юг – валс

ВИЕНСКА КРЪВ – оперета от Йохан Щраус

Дует на Граф и Графия – изп. Сара Гьош и Пламен Димитров

ЙОХАН ЩРАУС

                – На хубавия син Дунав – валс

 

СВЕТОСЛАВ БОРИСОВ, главен диригент на Държавна опера Варна СВЕТОСЛАВ БОРИСОВ, главен диригент на Държавна опера Варна от 2013 г., принадлежи към генерацията талантливи и динамични  творци на новото време. След двата успешни сезона 2013-2015 като постоянен диригент и на Бохумските симфоници, продължава работата си с тях като гост. В запълнения си график намира винаги място и за концерти с основания и ръководен от него камерен оркестър „Con Fuoco” в Грац.

След уроците по пиано в родния си град Русе, Светослав Борисов завършва Музикалното училище „Добри Христов” във Варна със специалност тромпет, следва в ДМА „Панчо Владигеров” и се дипломира в Университета за музика и сценични изкуства в Грац. Също в Грац през 2010 г. завършва с отличие магистърска степен по оркестрово дирижиране при Мартин Зигхарт, по оперно дирижиране при Волфганг Бозич и по хорово дирижиране при Йоханес Принц. Така Светослав Борисов открива любовта си към операта, която го отвежда най-напред в оперния театър на Клагенфурт - Австрия като асистент, по-късно като гост-диригент в Държавна опера Варна, на която през 2013 г. става главен диригент.

С голям успех гостува многократно на сцената на Софийска опера и балет със спектакли на „Дон Карлос” от Верди, който непосредствено след това представя и на фестивала „Филипи” в Гърция. През декември 2014 г. дирижира премиерата на „Царицата на чардаша” от Калман в Музикалния театъра на Гелзенкирхен. През декември 2015 гостува в операта на Магдебург, а през 2016 предстои и дебютът му в Истанбулската опера. 

Ценно е партньорството му с оркестри от ранга на Бетовен оркестър в Бон, симфоничните оркестри на Бохум и Бранденбург, Новата филхармония на Вестфалия, Камерния оркестър на Лозана, Датския национален оркестър и др. Дирижирал е концерти в Златната зала на Музикферайн - Виена, Щефаниензал - Грац, Бетовен Хале - Бон, Концертхаус - Дортмунд, Поли Театър - Пекин и др. Гастролира в Белгия, Китай, Германия, Гърция, Литва, Люксембург, Австрия, Румъния, Чехия и Швейцария. Постоянни контакти го свързват не само с Виенския Моцарт Оркестър, но и с Гьотингските симфоници, където през 2016 ще гостува за трета поредна година с два концерта и запис на компактдиск.

Австрийската премиера през ноември 2015 г. на Концерт за тромпет и оркестър от Кшищоф Пендерецки и Шестата симфония на Шостакович с Филхармониците на Грац и солист Габор Болдоцки се превърна в събитието на сезона, отразено с ласкави рецензии от музикалната критика (вж цитат от „Кроненцайтунг” в края на текста).

Сред солистите, с които Светослав Борисов концентира на различни престижни сцени, са Джон Марк Ейнсли, Лидия Баич, Карло Коломбара, Себастиан Холичек, Ямина Маамар, Лилия Зилберщайн и Лайпцигския струнен квартет. През 2007 г. Светослав Борисов основава в Грац камерния оркестър “Con Fuoco”, с който осъществява многобройни концерти в Австрия и турнета в други страни, вкл. с оперни постановки, а през 2015 г. стартира голям проект с Интеграл от всички симфонии на Моцарт. Важен отпечатък в развитието на Светослав Борисов оставят специализациите в майсторски класове при световно известни диригенти като Ралф Вайкерт, Бернард Хейтинг, Хесуз Лопес Кобос и Курт Мазур . През 2010 участва и в Международната академия за диригенти в Бохум, под ръководството на Стивън Слоан, Роджер Норингтън и Силвян Камбрелян.

Светослав Борисов и неговият екип са удостоени с Награда ВАРНА 2015 за уникалната опера-балет „Carmen Dance” по Бизе, на която той е диригент-постановчик. През 2015 г. той постави на варненска сцена операта „Дон Паскуале” от Доницети, която спечели овациите и на софийската публика.

По този повод музикалният критик Петър Пламенов пише в броя на в. „Култура” от 4 декември 2015: „Светослав Борисов демонстрира разбирането си за бляскавия виртуозен ранно-романтичен стил на Доницети и го налага върху оркестъра, който следва с вдъхновение интерпретаторската му стратегия. Борисов търси подвижността и блясъка на звука, но не жертва изяществото на музикалната структура и изначално танцовия й характер на мазурка, валс и дори галоп. Доницети в оперите си буфа следва откритията на Чимароза и Росини и класическото равновесие в музикалната структура, но ги допълва със съвременното си усещане за темпо, танцувалност и психологизъм. Долавянето на тази вътрешна съразмерност от диригента е своеобразно постигане на самия дух на Доницети”.

Отразявайки австрийската премиера на последното произведение на Пендерецки и изпълнението на Шестата симфония от Шостакович от Филхармонията на Грац, под диригентството на Светослав Борисов, вестник „Кроненцайтунг” от 24 ноември 2015 г. изтъква „брилянтното изпълнение на Концерта за тромпет и оркестър от Пендерецки и грандиозната интерпретация на Шестата симфония от Шостакович”.

По-нататък в статията се говори за „широко разгърнатото елегично въведение на Шестата симфония от Шостакович, което прелива в Брукнерови дълбини и сакралност, за да утихне в трептяща, сумрачна самота. А как само Борисов поднесе въведението, прозвучало без ни най-малка следа от патос, затова пък безкрайно чисто, задушевно, и спокойно – един изключителен момент! Последва компактно пронизителното Скерцо, докато задъханото Престо обрисува мистична и контрастна картина с демонично въздействие, вместо обичайното оглушително еднообразие.”    

 

САРА ГЬОШ – сопранСАРА ГЬОШ – сопран е родена в Истанбул. Завършва Университета по изкуства „Мимар Синан” в Истанбул и продължава образованието си във Виенската консерватория, където се дипломира през 2011 година. Дебютът й е в ролята на Лейла от оп. „Ловци на бисери” (Жорж Бизе) в Общинския театър на родния си град, а с оркестъра на Билкент (Турция) и с Истанбулския симфоничен оркестър изпълнява соловата сопранова партия на „Фантазия за пиано, хор и оркестър” в до минор, опус 80 на Лудвиг ван Бетовен.

Пее сопрановите солови партии в ораториални произведения на Хендел и Й. С. Бах във Виена, Бон и Рим с оркестрите Bach Collegium (Щутгарт) и Gaechinger Kontorei. Изпълнява ролята на Констанца от оп. „Отвличане от сарая” (Моцарт) в различни оперни театри – Люксембург, Антверпен, Манхайм, на турне с Виенската държавна опера в Тайван и Южна Корея, където освен като Констанца се представя и в ролята на Адела от „Прилепът” на Й. Щраус.

Ангажиментите й в следващите няколко години включват ежегодни концерти в Златната зала на Музикферайн – Виена, Концертхаус – Виена и Виенската държавна опера като солистка на Виенския Моцарт оркестър и Виенския Хофбург Оркестър. Участва в Празника на пролетта в Израел с част от хора на Виенската държавна опера.

От сезон 2012 до днес е солистка на Виенската народна опера. През януари 2014 година пее на новогодишните концерти в Торонто и Хамилтън с оперния оркестър на Канада. През април и ноември 2014 година има два концерта в Москва в Междунардния център за сценични изкуства, където изпълнява арии и дуети от опери на Моцарт.

През декември 2014 и януари 2015 година има успешни концерти в Ню Йорк в престижната зала Lincoln Center, както и във Вашингтон и Филаделфия.

През май 2015 Сара Гьош изпълнява сопрановата партия в „Лулу – сюита” на Албан Берг с Филхармонията на Словакия под диригентството на Кери-Лин Уилсън.

Годината 2015 е заредена с много ангажименти за младата певица – многобройни концерти във Виена в най-престижните концертни зали, в Грац, сега – във Варна, а за Новата 2016 година я очакват нови предизвикателства с Бостънския симфоничен оркестър и оркестъра на Ванкувър – Канада. Отсега има покана за май 2017 година за Любляна със Словенската филхармония.

 

 

 На 5 и 12 декември от 16 часа в Ротондата (фоайе, първи балкон) ще грейнат „Коледни искри”- един музикален фоерверк с красиви арии из оперети, мюзикъли и италиански канцонети, които несъмнено ще повишат коледното настроение. Поднасят ги артистите на Държавна опера Варна

Антоанета Маринова, Благовеста Статева, Боряна Равноустова, Борислав Донев, Вяра Железова, Марина Иванова, Димитър Илиев, Надежда Радкова, Илко Захариев, Красимира Митева, Филипа Руженова, Петър Петров, Христиана Христова, Стоян Финджиков и Юлка Жекова. Благодарение на доброто си музикално образование, а и на приятелството помежду си, те изграждат един стабилен хоров ансамбъл. Той стои в основата на оперния хор, чийто професионализъм винаги прави впечатление на публиката, независимо дали става дума за редови спектакъл или гастрол в страната и чужбина. След изявите в София през октомври, турнето в Палма де Майорка и Белгия през ноември, само преди няколко дни хорът на Варненската опера спечели сърцата на публиката и на Фестивала на оперното и балетно изкуство в Стара Загора.

 

Идеята за „Коледни искри”, както и за „Майски многоцвет” –изключително успешния концерт на групата от пролетта на тази година, е на неуморната Антоанета Маринова. Тя сглобява тъканта на концерта от 21 любими на участниците музикални номера, които ще акомпанират на пиано Жанета Бенун и Руслан Павлов.

 

Основния тон задава Княз Орлофски от оперетата „Прилепът” на Рихард Щраус, който ще покани зрителите на парти във виенския си дворец. Следват дует на Долорес и Пиар  от оперетата „Андалусия” от Франсис Лопес, ария на Джудита из едноименната оперета на Франц Лехар, дует на Хана и Данило из „Веселата вдовица” на Франц Лехар, ария на Анна-Елиза из оперетата „Паганини” на Франц Лехар и ария на Перикола от „Перикола” на Жак Офенбах.

 

След оперетата идва ред на мюзикълас прочутото„Willkommen” oт „Кабаре” на Уебър, песен на Илайза Дулитъл от „Моята прекрасна лейди” на Фредерик Лоу, „Някой ме обича” от Гершуин, ария на Мария Магдалена от „Исус Христос Суперзвезда” на Уебър, ария на Стария еврейн из „Цигулар на покрива” от Джери Бок и Шелдън Харник, ария на Мария из „Уестсайдска история” от Уебър, ария на Тенардие из „Клетниците” от Шьонберг, ария на Кристин из „Фантомът на операта” от Уебър и ария на Гризабелла из „Котките” на Уебър. Специално тази последна творба Антоанета Маринова ще изпълни на български език, за да стигне красивото послание до всекиго: „Погледни към луната, паметта ще те води, довери й се ти. Щом откриеш какво за теб е щастие, знай – нов живот ти избери!”

 

И тъй като един концерт не е истински без италиански канцонети, „Коледни искри” ще завърши с популярните заглавия „Не тъгувай за мен”, „Да се завърнеш в Соренто”, „Испанката”, „Мама” и бравурното „Фуникули - Фуникула”.

 

 

 

Виж ме! Как сама да остана, с тези спомени тъжни в тези слънчеви дни? Докосни ме, почувствай що е щастие ти! Виж зората как блести!”

 

Варна – кандидат за културна столица на Европа 2019XIII Коледен музикален фестивал – Варна 2012

 

С премиерата на операта „Луд гидия” от Парашкев Хаджиев, посветена на 100 години от рождението му, завършва XIII Коледен музикален фестивал – Варна 2012. В постановката участват оркестър, солисти, хор и балет на Държавна опера Варна. Диригент Борислав Иванов; режисьор и сценограф Кузман Попов, посветил 40 от своите 70 житейски години на Варненската опера; хореограф Желка Табакова, диригент на хора Малина Хубчева. 

 

 
Солисти в премиерата на 21 декември:

Радан – Людмил Петров  
Раданица –  Бойка Василева
Зорница – Ирина Жекова
Илия – Хрисимир Дамянов
Мечо – Свилен Николов
Куна – Силвия Ангелова
Поп Матей – Евгений Станимиров
Бей Осман – Пламен Димитров
Кадия – Валерий Георгиев
Първи чорбаджия - Владислав Владимиров
Втори чорбаджия - Петър Генов
Тъпанар - Стоян Финджиков Солисти в премиерата на 22 декември: Радан – Гео Чобанов  
Раданица –  Елеонора Христова
Зорница – Ина  Петрова
Илия – Хрисимир Дамянов
Мечо – Людмил Петров
Куна – Вяра Железова
Поп Матей – Евгений Станимиров
Бей Осман – Свилен Николов
Кадия – Валерий Георгиев
Първи чорбаджия - Владислав Владимиров
Втори чорбаджия - Петър Генов
Тъпанар – Христо Ганевски

 

Първите награди ФЕНИКС на Държавна опера Варна

 

 

 

На 15 декември, в рамките на XV Kоледен музикален фестивал, за пръв път ще бъде връчена наградата ФЕНИКС на Държавна опера Варна при Тетрално-музикалния продуцентски център в морския град.

Изящната статуетка от специално синьо стъкло, изобразяваща крилете на феникс, е изработена със съдействието на НПО „Варна Дизайн Форум”, с председател проф. д-р арх. Росица Никифорова, по проект на младия варненски архитект Христо Топчиев.

Продължавайки традицията на българските награди в областта на музикалните и танцови изкуства КРИСТАЛНА ЛИРА на СБМТД, с наградата ФЕНИКС ще бъдат удостоявани институции и личности, подкрепили с дейността и високите си творчески постижения културния институт. 

Директорът на ТМПЦ Даниела Димова ще поднесе първите статуетки ФЕНИКС, придружени с грамота за съпричастие и подкрепа на Държавна опера Варна и Опера в Летния театър 2014, на тържествена церемония преди предпремиерата на балета „Лешникотрошачката” от Чайковски – авторски спектакъл на з.а. на Русия Сергей Бобров. Нейни асистенти ще бъдат балетните артисти, които изпълняват главните роли - Илияна Славова – Мари и Павел Кирчев – Принцът.

С награда ФЕНИКС 2014 се удостояват генералният спонсор на Опера в Летния театър Алфа Банк, основният партньор Община Варна, спонсорите Гранд хотел Варна, Св. Св. Константин и Елена, Грифид Хотели и музиковеда Юлияна Караатанасова.  

 

 

 

 

 

 

 

Историята на една любов

Арсений Арсов – 35 години на оперната сцена

 

 

Арсений Арсов – 35 години на оперната сцена

Във вторник, 22 ноември, 19:00- 21:00, Основна сцена, Държавна опера Варна открива ХVII КОЛЕДЕН МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ – ВАРНА 2016 с  „Филмовата музика на Холивуд» - мултимедиен концерт.

Под диригентството на госта Христо Павлов оркестърът и хорът на оперния театър ще представят онези енигматични композиции, станали синоним на известните холивудски филми, обиколили целия свят Хари Потър, Извънземното, Титаник, Стар Трек и др.

 

На 23 ноември, сряда, 19:00- 21:20, в оператата „Веселата вдовица” от Франц Лехар ще гостуват диригентът Игор Богданов - Русия, Миряна Калушкова – Хана Главари, Иво Йорданов - Граф Данило и Пеньо Пирозов – Камий дьо Росион. В останалите главни роли ще се изяват нашите солисти Людмил Петров – Барон Зета, Филипа Руженова - Валансиен и др

 

Голямото събитие на седмицата остава за 26 ноември, събота, 19.00-21.00, когато Държавна опера Варна ще отбележи творческия празник на своя водещ тенор Арсений Арсов със специалния концерт „Историята на една любов”.

В концерта по повод 35-годишната артистична дейност на Арсений Арсов ще участват Арсений Арсов, Ирина Жекова, Христо Ганевски, Вяра Железова, Станислава Марчева, Александър Мутафчийски, Лили Мартиросян, Пламен Михайлов, Звезделина Тодорова, Елена Динева, танцови двойки от Клуб за състезателни танци Odessos Dance. Водещ Кирил Аспарухов.


Прочетете още:

Арсений Арсов: ИСТОРИЯТА НА ЕДНА ЛЮБОВ

 

 

 

Поради големия зрителски интерес и вече разпродадения концерт на 10 декември на Тримата БГ тенори, известни като „Уникалните гласове” Борис Луков, Веселин Вачев и Георги Петров, предлагаме още един извънреден техен концерт на 8 декември.

Тримата български тенори, известни още като „Уникалните гласове” Борис Луков, Веселин Вачев и Георги Петров съчетават опера с поп, рок, джаз. Репертоарът им включва класически арии и италиански канцонети, евъргрийни, латино, рокендрол, руски шлагери, популярни български песни, шедьоври в различни стилове.

Завладели най-големите сцени в България, те са концертирали в САЩ (Бродуей - Ню Йорк, Вашингтон, Чикаго, Детройт), Канада (Торонто, Монреал), Русия (Москва, Нижний Новгород), Германия, Румъния, Естония и др.

28 декември 2016, 19:00 – 21:00, ФКЦ, зала 1

 

ДУХЪТ НА ПАГАНИНИ

Солист Марио Хосен

Диригент Йоханес Ебенбауер - Австрия

Оркестър на Държавна опера Варна

3D Mapping Полина Герасимова

В програмата: Паганини, Бетовен, Бах, Моцарт, Росини, Деилб

След бурните аплодисменти и емоционални реакции на публиката в НДК, "Духът на Паганини" идва и във Варна. На 28 декември от 19.00 в зала 1 на ФКЦ световноизвестният цигулар Марио Хосен ще поднесе оригинална програма на легендарния Паганини. Концертният проект ще оживее със същите творби, с които някога геният е будел изумлението и възторга на публиката в Европа и Америка. Ще чуем произведения от Лудвиг ван Бетовен, Йохан Себастиан Бах, Волфганг Амадеус Моцарт, Джоакино Росини, Лео Делиб и разбира се, композиции от самия Паганини, в изпълнение на Марио Хосен. Маестрото ще свири с любимата си цигулка G. B. Guadagnini 1749, предоставена му oт Австрийската национална банка.

Виртуоз от ранга на великия си предшественик, Марио Хосен е един от малцината цигулари в света, които могат да изпълняват написаното от Паганини, неслучайно го наричат съвременния Паганини.

 

На диригентския пулт пред Оркестъра на Държавна опера Варна ще застане виенският органист Йоханес Ебенбауер от катедралата "Свети Стефан".

 

В унисон с оригиналния замисъл, 3D мапингът на Полина Герасимова ще извиси „Духът на Паганини” в апотеоз на съвършенството и човешкия полет.

 

Какъв по-красив начин да изпратим старата и да посрещнем новата година!

 

Билети на касите на ФКЦ и Държавна опера Варна  

Прочетете още:

„ПРЕРОДЕНИЯТ ПАГАНИНИ” ВЪЗРАЖДА "ДУХЪТ НА ПАГАНИНИ" ВЪВ ВАРНА

Оперни и балетни солисти в "Духът на Паганини"

 

 

 

XVI Коледен музикален фестивал с най-новите постановки, специални концерти и Оперна гала „Орлин Анастасов и приятели”

 

Промоционални продажби за всички спектакли само за уикенда 28, 29 ноември

 

В Коледната пресконференция на Театрално-музикален продуцентски център Варна на 26 ноевмри оперните акценти изведе Даниела Димова – директор на културната институция. Тя подчерта, че празничният афиш на XVI Коледен музикален фестивал включва най-добрите заглавия в репертоара на Държавна опера Варна, сред които премиерните постановки от тази година на балета „Жизел” (1 декември) на з.а. на Русия и главен балетмайстор на оперния театър Сергей Бобров, операта „Травиата” (9 декември) на главния режисьор Кузман Попов и артистичния директор, маестро Борислав Иванов, с великолепната Ирина Жекова в главната роля.

Приоритетно място в програмата заема задължителната за коледните празници и радваща се на изключителен успех балетна приказка „Лешникотрошачката” (15, 16, 23 декември) на Сергей Бобров, както и уникалната опера-балет „Carmen Dance” (7 декември) – дело на главния диригент Светослав Борисов и Сергей Бобров.

Светослав Борисов ще дирижира Симфоничния концерт с творби на Равел и Гершуин на 3 декември, в който за пръв път във Варна ще посрещнем изключителната пианистка Дора Делийска, която живее и твори в Австрия, и жъне аплодисменти на най-добрите световни сцени.

Коледният фестивал няма да мине без традиционния концерт с онези жизнерадостни валсове и полки от Щраус, които повишават градуса на настроението и радват зрителите във Виена и по цял свят в навечерието на всяка нова година. Това е Коледният концерт „С музиката на Щраус” (18, 19 декември), който тази година ще дирижира маестро Светослав Борисов, току-що завърнал се от последните си, отбелязани ласкаво от критиката,  концерти в Австрия. Заради огромния интерес, концертът ще има още едно, трето издание – коледно матине на 19 декември от 11 часа.

 

Заредени с емоцията на празника са концертите „Коледни музикални искри” (5, 12 декември) и „Коледен музикален венец” (20 декември) с диригент Вилиана Вълчева, а романтичният спектакъл „Танго с Пиацола” (12 декември), оригинално синтезирал различни изкуства - музика, опера, драма, живопис – непременно ще докосне най-тънките душевни струни.

Безспорното събитие на XVI Koледен музикален фестивал във Варна ще бъде Оперната гала (22 декември, ФКЦ, зала 1) „Орлин Анастасов и приятели”, в която един от най-големите баси на планетата Орлин Анастасов ще пее в отбрана компания от солисти с международна кариера - брат му Венцеслав Анастасов, грузинеца Михаил Шешаберидзе и Димитър Станчев. Звездният концерт с мъже-солисти ще се подчини на диригентската палка на младата диригентка на Държавна опера Варна Вилиана Вълчева.

Маестро Борислав Иванов, който заведе Варненската опера в Испания и Белгия, разказа за изключителното посрещане, което публиката в Палма де Майорка и няколко града на Белгия е оказала на нашите спектакли „Травиата”, „Тоска”, „Кармен” и „Мадам Бътерфлай”.

Въпреки проблемите с терористичните атаки по това време в Белгия, залите са били препълнени, което е безспорен знак за отношението към българското оперно изкуство и специално към творческата продукция на Варненската опера, която не за пръв път гостува в тази страна.

Доказват го и поканите за нови гастроли през следващата година – отново в прочутата зала „Аудиториум” в Палма де Майорка и отново в Белгия, този път за по-дълъг период от време и с повече заглавия. Маестро Иванов не пропусна да благодари за доброто представяне на оркестъра, солистите Ирина Жекова, Свилен Николов, Даниела Дякова, Елена Чавдарова-Иса, госта Ивайло Михайлов и хористите.

Той изрази съжаление, че в чужбина оценяват по-високо постиженията на българското оперно изкуство, отколкото в България. „От позицията на своята дългогодишна кариера имам право да заявя, че в България се прави опера на световно ниво и ние трябва да съхраним това национално богатство”, завърши доайенът на българските диригенти.

 

В продължение на темата, Даниела Димова сподели впечатления от работните си срещи по време на турнето. Тя разказа за тъжните последици от закриването на театри в Холандия и призова медиите, когато отразяват театрални събития, да не забравят, че за наша обща радост в България все още има много действащи театри, които не спират да творят. „Изкуството създава и култивира духовни и естетически ценности и една държава като България, в която се раждат толкова прекрасни творци, не може да не цени, подкрепя и стимулира изкуството”, обобщи г-жа Димова.

Рекламният мениджър Милена Иванова обяви коледни промоции – само тази събота и неделя, 28 и 29 ноември, всички спектакли от XVI Коледен музикален фестивал на Основна сцена се продават на цена 10 лв - партер и балкон. 15 лв е промоционалната цена за партерните места във ФКЦ за Оперната гала „Орлин Анастасов и приятели” на 22 декември. И тази промоция е валидна само през уикенда – 28, 29 ноември.

 


 

 

За четвърта поредна година, което си е вече една добра традиция, във Варна ще се проведе Бал на артиста. Събитието, зад което отново стоят Дружеството на архитектите и Театрално-музикалният продуцентски център, ще събере на 20 декември от 20.30 до полунощ във фоайетата на първи и втори балкон творците на Варна и техните почитатели. Хората, които умеят да придават артистичен привкус на живота.

Както в предишните издания на бала, така и сега не артистите, а техните почитатели ще дефилират в сценични костюми от гардероба на ДТ "Стоян Бъчваров" и Държавна опера Варна. Освен костюми, ще има перуки и грим - срещу заплащане, разбира се.

За ястията и напитките ще се погрижи ресторантът в Дома на архитекта. Нещо повече! Архитектите са амбицирани да демонстрират своите кулинарни способности и смятат да ни изненадат с произведения на кулинарното изкуство с архитектурни форми.

Това ми напомня основателя на буржоазната кухня Антонен Карем, който измисля кулинарни, подобно на архитектурните, ордери и така се сдобива с напълно заслуженото звание „Паладио на френското сладкарство”.

Любопитно - кой варненски архитект какъв кулинарен шедьовър ще измайстори и каква е варненската връзка между архитектурното и кулинарното изкуство J

Ще има естествено музика, танци и още забавления, които с голямо удоволствие ще направлява церемониалмайсторът на бала Кирил Аспарухов.

Куверт по 15 лв

Търсете арх. Димитър Стефанов 052 63 22 57, арх. Станчо Веков 052 - 303 224 и Виолета Тончева тел 052 - 66 96 43

 

 

Цени за оперни, балетни спектакли и концерти

Предлагаме различни цени на билетите според мястото в залата, конкретния спектакъл, както и за за ученици, пенсионери, групови посещения, образователни и детски спектакли...
Научете повече +

отстъпки

отстъпки

Важат за ученици, пенсионери, фамилни и групови посещения (от над 10 човека). Обадете ни се на тел. 052 650 666 и 052 66 50 22 за договаряне на отстъпки.

абонаменти

абонаменти

С VIP Card ползвате от 20 % до 50 % отстъпка от цената на билета за спектакли на Държавна опера – Варна и Драматичен театър "Ст. Бъчваров" - Варна.

купете билети on-line

купете билети on-line

Ползвайте MULTINET CARD през сайта www.bgbileti.com. Купете билети от сайта www.grabo.bg и ползвайте специални отстъпки!

TOP