22 август 2019, 21.00, Опера в Летния театър

Перфектният Маестро Георги Димитров, под чиято диригентска палка Варненската филхармония откри ММФ "Варненско лято" 2019, дирижира и заключителната Оперна гала в X издание на Опера в Летния театър - Варна 2019. Режисьор е Сребрина Соколова. 

В концерта ще посрещнем любими солисти и гости на Държавна опера Варна, сред които Бойка Василева – великолепната Мисис Хигинс от премиерата на „Моя прекрасна лейди“ и Валерий Георгиев – чудесният Калаф от премиерата на „Турандот“.

Ще чуем сопраното Илина Михайлова, която през това лято ни поднесе прекрасните си превъплъщения като Виолета в „Травиата“ и Лиу в „Турандот“, както и баса Светозар Рангелов, когото неведнъж сме аплодирали на варненска сцена.

За втори път ще се срещнем с Ирина Хрулева от Русия, която дойде при нас с Наградата на Варненската опера от Международния конкурс за млади оперни певци в Болоня, за да ни очарова в Концерта край фонтана за Празника на Варна като куклата Олимпия от „Хофманови разкази“.

В Оперната гала ще участват също Андриана Йорданова, която се представи блестящо в концерта „Белкантовите гласове“ и Концерт край фонтана, Михаела Берова, която изгради интересен образ на Кончаковна от „Княз Игор“ и „кадифеният баритон“ Свилен Николов, превърнал своя Княз Игор от премиерната постановка на Варненската опера в поредната коронна роля от богатия си репертоар.

СВИЛЕН НИКОЛОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за ролята на Княз Игор в "Княз Игор" от Бородин

 

 

 

Да си Княз Игор в "Княз Игор" е завидна позиция...

 

„Княз Игор“ е знакова творба за руската оперна литература с главен персонаж баритон, оттам и желана роля за всеки баритон. Има случаи, в които и бас баритони пеят Княз Игор. 
За пръв път изпълнявам тази роля и се надявам да съм влязъл подобаващо в образа на Княз Игор, един уважаван владетел и верен съпруг, донякъде идеализиран, но достоен за подражание. Тук е мястото да благодаря и на моите руски приятели, които ми помагаха за правилното произношение на руски език.

 

 

Коя от ариите на Княз Игор го представя най-добре?

 

Арията, която най-вече характеризира Княз Игор е „Дайте мне свободу“. Войската му е разбита, той е попаднал в плен, но не се отказва от мисията си да освободи Русия: „Дайте ми свободата и аз ще изтрия своя позор, ще върна на руснаците славата, ще върна на Русия славата“. Свободата му е необходима не заради самия него, а за да избави родината си.

 

Може ли да се каже, че "Княз Игор" е нещо като програмно произведение за руския манталитет?

 

Предполагам, да. Както е известно, Бородин е писал тази опера цели 18 години, тя е делото на целия му живот, независимо че Глазунов и Корсаков довършват произведението. Партитурата е впечатляваща и визуално много добре подредена, от всяка гледна точка „Княз Игор“ е ценно заглавие.

Руските опери по принцип са пищни, изискват голям състав и сериозен бюджет. Те правят чест на всеки театър и в този смисъл постановката на „Княз Игор“ е важно постижение за нашия театър и за Варна.

Прочетете още:

ГАЛИЦКИ - ПРИВЪРЖЕНИК НА НИЗКИТЕ СТРАСТИ
ЗА ПРЪВ ПЪТ ГЕРОИНЯТА МИ НЕ ЗАВЪРШВА ТРАГИЧНО
„КНЯЗ ИГОР“ - ПОЛИТИКА, ЛЮБОВ, КОВАРСТВО, АГРЕСИЯ И ПАТРИОТИЗЪМ
 ДИРИГЕНТЪТ КРЪСТИН НАСТЕВ И „КНЯЗ ИГОР“
МАЕСТРО БОРИСЛАВ ИВАНОВ И „КНЯЗ ИГОР“, ПРЕДИЗВИКАЛ ОБРАТ В ЖИВОТА МУ
„КНЯЗ ИГОР“ – ЕПИЧНО ПЛАТНО ЗА РУСКОТО СРЕДНОВЕКОВИЕ

   

 

 

 

 

Маестро Лоренцо Бизари – музикален директор на Парма ОперАрт

Копродукция на Държавна опера Варна с Парма ОперАрт

Премиера 10 юли 2019, Reggia di Colorno, Парма

Премиера 19 август, Опера в Летния театър, ММФ „Варненско лято“ 2019

 

  

За пръв път съм в България и във Варна се почувствах почти като у дома. Климатът, хората, атмосферата ми допадат. Във Варненската опера има    професионалисти на високо ниво, с които не беше трудно да намеря общ език. Колаборацията между Парма ОперАрт и Варненската опера започна      обещаващо.

 

 

 

Италианската премиера на нашата първа съвместна продукция „Турандот“ в Reggia di Colorno предизвика голям интерес, за което може      да се съди от разпродадените още месец преди представлението билети, от многото правостоящи и от аплодсисментите, естествено. Варненските        солисти Илина Михайлова в ролята на Лиу и Валерий Георгиев в ролята на Калаф се вписаха много добре в италианския екип.

  Доволен съм от проведените репетиции във Варна с тях и с останалите български солисти, с оркестъра и хора на Варненската опера. Убеден съм, че ще поднесем и на публиката на ММФ „Варненско лято“ хубав премиерен спектакъл. „Турандот“ е романтична и емоционална творба, с резки промени в ритъма, които изискват неотслабващо внимание от страна на диригента и на всички участници. Това стимулира участниците да докажат най-добрите си качества като професионалисти и тази вечер ние ще направим точно това.

В Парма ОперАрт работя от 2013 г. в тандем с режисьорката Еди Ловальо, с която сме поставяли „Травиата“, „Набуко“, „Риголето“, „Мадам Бътерфлай“ и редица други заглавия. Установяването на партньорски контакти с Варненската опера ни радва и вярваме, че творческите взаимоотношения между нас ще продължат и в бъдеще.

 

„ТУРАНДОТ“

Копродукция на Държавна опера Варна с Парма ОперАрт

Премиера 10 юли 2019, Reggia di Colorno, Парма

Премиера 19 август, Опера в Летния театър, ММФ „Варненско лято“ 2019

Лирична драма в три действия от Джакомо Пучини. Либрето Джузепе Адами и Ренато Симони по едноименната пиеса на Карло Гоци

Диригент Лоренцо Бизари

Режисьор Еди Ловальо

Сценография и костюми Нела Стоянова

Действащи лица и изпълнители:

ТУРАНДОТ - Димитринка Райчева

ИМПЕРАТОР - Христо Ганевски

ТИМУР - Деян Вачков

КАЛАФ - Валерий Георгиев

ЛИУ - Илина Михайлова

ПИНГ – Пламен Димитров

ПАНГ - Марк Фаулър

ПОНГ - Пламен Долапчиев

МАНДАРИН - Свилен Николов

Оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна.

С участието на Варненската детско-юношеска опера

Прочетете още по темата :

ИЛИНА МИХАЙЛОВА: ЛИУ Е СИМВОЛ НА БЕЗГРАНИЧНАТА ЛЮБОВ

ВАЛЕРИЙ ГЕОРГИЕВ: КАЛАФ Е СПОРЕД МЕН НАЙ-ТЕЖКАТА ПАРТИЯ ЗА ТЕНОР

ДИМИТРИНКА РАЙЧЕВА: ГЕНА ДИМИТРОВА Е НАЙ-ДОБРАТА ТУРАНДОТ

„ТУРАНДОТ“ – ОПЕРНОТО ЗАВЕЩАНИЕ НА ПУЧИНИ

Отправяме поглед към музикалния фестивал "Варненско лято". Включваме директно нашето изнесено студио, за да разберем повече за фестивалната програма и някои от акцентите в атрактивния модул "Опера в летния театър".

Вижте всички подробности във видеото.

Към видеото :

https://www.operavarna.com/index.php/bg/novini/drugite-za-nas/2522-bnt-za-muzikalniqt-festival-varnensko-lqto

   

 

 

 

Копродукция на Държавна опера Варна с Парма ОперАрт

Премиера 10 юли 2019, Reggia di Colorno, Парма. Премиера 19 август, Опера в Летния театър, ММФ „Варненско лято“ 2019

 

 

Лиу е символ на безграничната любов. Да обичаш другия повече от собствения си живот, да копнееш щастието на любимия и да отнемеш  собствения си живот, за да  запазиш тайната на неговото име, това е възможно най-голямата жертва. Тя кара леденото сърце на Турандот да се разтопи и да открие за първи път любовта. Жертвоготовността на Лиу прави възможно щастието на двама – Калаф и Турандот - и слага край на безмислените екзекуции. Няма да има повече смърт в Китай, хората ще живеят в мир и любов. В края на тази красива приказка всички едновременно оплакват и благодарят за жертвата на Лиу.

Предизвикателствата на теститурата се крият във височините и в драматизма. Трябва да накараш публиката да влезе в твоята история, в твоята душа, да пееш нежно и едновременно с това да покажеш смелостта и героизма на Лиу. Лиу е многопластова роля, която разкрива дълбоки, необичайни, различни страни на любовта. Струва си да се замислим над тях в днешното динамично време, когато любовта сякаш е изместена от други цели като финансово благополучие, кариера и пр.

 

 

 

 

На юлската премиера на „Турандот“ в Парма, където Валерий Георгиев се представи в ролята на Калаф, а аз пях Лиу, бяхме посрещнати изключително радушно. За нас това беше много важно, защото Парма е известна с дългогодишните си оперни традиции и взискателната си публика. Впечатлени сме от изключителния професионализъм на диригента Лоренцо Бизари и от интересната режисура на Еди Ловальо. Вярвам, че след италианската, и българската публика ще хареса „Турандот“. Надявам се в бъдеще нашият оперен театър да задълбочи партньорството си с Парма ОперАрт, както и други италиански сцени.

 

"ТУРАНДОТ"

Копродукция на Държавна опера Варна с Парма ОперАрт

Премиера 10 юли 2019, Reggia di Colorno, Парма

Премиера 19 август, Опера в Летния театър, ММФ „Варненско лято“ 2019

 

Лирична драма в три действия от Джакомо Пучини. Либрето Джузепе Адами и Ренато Симони по едноименната пиеса на Карло Гоци

Диригент Лоренцо Бизари

Режисьор Еди Ловальо

Сценография и костюми Нела Стоянова

Действащи лица и изпълнители:

ТУРАНДОТ - Димитринка Райчева

ИМПЕРАТОР - Христо Ганевски

ТИМУР - Деян Вачков

КАЛАФ - Валерий Георгиев

ЛИУ - Илина Михайлова

ПИНГ - Венцеслав Анастасов

ПАНГ - Марк Фаулър

ПОНГ - Пламен Долапчиев

МАНДАРИН - Свилен Николов

Оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна.

С участието на Варненската детско-юношеска опера

 

Прочетете още по темата :

ВАЛЕРИЙ ГЕОРГИЕВ: КАЛАФ Е СПОРЕД МЕН НАЙ-ТЕЖКАТА ПАРТИЯ ЗА ТЕНОР

ДИМИТРИНКА РАЙЧЕВА: ГЕНА ДИМИТРОВА Е НАЙ-ДОБРАТА ТУРАНДОТ

„ТУРАНДОТ“ – ОПЕРНОТО ЗАВЕЩАНИЕ НА ПУЧИНИ

 

 

 

 

Отправяме поглед към музикалния фестивал "Варненско лято". Включваме директно нашето изнесено студио, за да разберем повече за фестивалната програма и някои от акцентите в атрактивния модул "Опера в летния театър".

Вижте всички подробности във видеото.

Към видеото :

https://www.bnt.bg/bg/a/muzikalniyat-festival-varnensko-lyato

   

 

Копродукция на Държавна опера Варна с Парма ОперАрт

Премиера 10 юли 2019, Reggia di Colorno, Парма. Премиера 19 август, Опера в Летния театър, ММФ „Варненско лято“ 2019

 

 

 

 

Ролята на Калаф е не само трудна, но и дълга, операта спокойно би могла да се казва „Калаф“, не „Турандот“. Красивата ария “Nessun Dorma” е може би най-известната ария за тенор в света. Партията като цяло е написана много интересно, в нея няма фрази, които постепенно да те подготвят за височините, а мълчиш, мълчиш и изведнъж трябва да изпееш някаква пределна височина. Тези резки обрати са предизвикателство за всеки тенор, но аз обичам ролята на Калаф, пея я не за пръв път и се надявам, че съм успял да я овладея в цялата й сложност.

Радвам се, че заедно с Илина Михайлова – тя като Лиу, аз като Калаф, представихме достойно Варненската опера на премиерата на „Турандот“ в Парма. Чакам с нетърпение и срещата на „Турандот“ с публиката на ММФ „Варненско лято“.

 

 

 

 

 

"ТУРАНДОТ"

Копродукция на Държавна опера Варна с Парма ОперАрт

Премиера 10 юли 2019, Reggia di Colorno, Парма. Премиера 19 август, Опера в Летния театър, ММФ „Варненско лято“ 2019

 

Лирична драма в три действия от Джакомо Пучини. Либрето Джузепе Адами и Ренато Симони по едноименната пиеса на Карло Гоци

Диригент Лоренцо Бизари

Режисьор Еди Ловальо

Сценография и костюми Нела Стоянова

Действащи лица и изпълнители:

ТУРАНДОТ - Димитринка Райчева

ИМПЕРАТОР - Христо Ганевски

ТИМУР - Деян Вачков

КАЛАФ - Валерий Георгиев

ЛИУ - Илина Михайлова

ПИНГ - Венцеслав Анастасов

ПАНГ - Марк Фаулър

ПОНГ - Пламен Долапчиев

МАНДАРИН - Свилен Николов

Оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна.

С участието на Варненската детско-юношеска опера

Прочетет още по темата :

ДИМИТРИНКА РАЙЧЕВА: ГЕНА ДИМИТРОВА Е НАЙ-ДОБРАТА ТУРАНДОТ

ИЛИНА МИХАЙЛОВА: ЛИУ Е СИМВОЛ НА БЕЗГРАНИЧНАТА ЛЮБОВ

„ТУРАНДОТ“ – ОПЕРНОТО ЗАВЕЩАНИЕ НА ПУЧИНИ

 

Театрално-музикален продуцентски център Варна търси чистачка на постоянен трудов договор.

 

За справка ТМПЦ Варна, пл. "Независимост" 1, отдел Човешки ресурси, тел 052 60 50 17

   

 

 

Копродукция на Държавна опера Варна с Парма ОперАрт

Премиера 10 юли 2019, Reggia di Colorno, Парма. Премиера 19 август, Опера в Летния театър, ММФ „Варненско лято“ 2019

 

 

 

 Турандот има славата на Ледена принцеса, дала обет никому да не открива сърцето си. Без пощада тя изпраща на смърт всички женихи, които напразно се опитват да разгадаят странните й гатанки – условието, за да седнат на трона до нея. Причината за тази жестокост откриваме в арията, в която принцесата разказва за своята, издъхнала от мъченическа смърт,  прабаба, чийто дух, прероден в Турандот, зове за отмъщение.

Но в крайна сметка се намира един достоен мъж - Калаф дава правилен отговор на гатанките. Неговата целувка променя всичко и леденото сърце на Турандот се разтапя. Така операта, независимо, че е тежка и драматична, завършва с щастлив край.

Когато става дума за Турандот, пред мен винаги изниква несравнимата Гена Димитрова. Тя винаги е била и ще бъде най-добрата Турандот за мен. Прекланям се пред великата Гена, моят идол.

 

 

 

 

 

 

"ТУРАНДОТ"

Копродукция на Държавна опера Варна с Парма ОперАрт

Премиера 10 юли 2019, Reggia di Colorno, Парма. Премиера 19 август, Опера в Летния театър, ММФ „Варненско лято“ 2019

 

Лирична драма в три действия от Джакомо Пучини. Либрето Джузепе Адами и Ренато Симони по едноименната пиеса на Карло Гоци

Диригент Лоренцо Бизари

Режисьор Еди Ловальо

Сценография и костюми Нела Стоянова

Действащи лица и изпълнители:

ТУРАНДОТ - Димитринка Райчева

ИМПЕРАТОР - Христо Ганевски

ТИМУР - Деян Вачков

КАЛАФ - Валерий Георгиев

ЛИУ - Илина Михайлова

ПИНГ - Венцеслав Анастасов

ПАНГ - Марк Фаулър

ПОНГ - Пламен Долапчиев

МАНДАРИН - Свилен Николов

Оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна.

С участието на Варненската детско-юношеска опера

Прочететe още по темата :

ВАЛЕРИЙ ГЕОРГИЕВ: КАЛАФ Е СПОРЕД МЕН НАЙ-ТЕЖКАТА ПАРТИЯ ЗА ТЕНОР

ИЛИНА МИХАЙЛОВА: ЛИУ Е СИМВОЛ НА БЕЗГРАНИЧНАТА ЛЮБОВ

„ТУРАНДОТ“ – ОПЕРНОТО ЗАВЕЩАНИЕ НА ПУЧИНИ

 Проф. д-р Румяна Каракостова за биографичната книга „Руслан Райчев“, 2019. Книгата ще бъде представена от нейния автор, режисьора Петър Райчев, син на Маестро Руслан Райчев, на 16 юли, 18.00, Сцена Ротонда, Варненска опера

  

 

 

 Незабравими сред музикантството ни остават само       големите личности – онази рядка категория на озарените свише и с предопределена     творческа       мисия.       Отминаващото време за тях – създателите на вечни стойности, е имагинерна величина, с която се измерват не дните–       месеците–годините         от житейския цикъл, а сътворените на сцената паметни събития.

 

РУСЛАН РАЙЧЕВ е сред най-значимите, свещенодействащи на диригентския пулт фигури от едно забележително поколение, оставило незаличима следа в националната ни музикална култура през втората половина на отминалия ХХ век. Стремителният му диригентски път в българския оперен театър и на концертния подиум – в продължение на цели 60 години, е белязан със знака на пълното себеотдаване на съзидателната мисия: отново и отново да претвори шедьоврите на музикалната класика; отново и отново да извиси българското изпълнителско майсторство до върховете на световното признание.

 

 

 

 

 В наситената със събития биография на оперния диригент Руслан Райчев, екстремно се открояват два изключителни спектакъла на „Борис Годунов“ – в Парижката Гранд опера и в театър „Лисеу“ в Барселона – буквално спасени от неговата палка, броени часове преди вдигането на завесата. И заедно с емблематичните му спектакли на „Хованщина“ в Миланската скала, на „Война и мир“ в Гранд опера, на „Дама пика“ във Виенската Щатсопера, както и с неизброимите тук, осъществени на различни сцени оперни и балетни премиери от традиционния италиански, френски, немско-австрийски, славянски и по-съвременен репертоар – всички те увенчават българския Маестро с ореола на един от големите оперни диригенти на своето време. Към тях следва да се добавят: уникалните рецитали на знаменити оперни артисти – с изведената от диригентския жест брилянтна белкантова линия, както и гастролните оперетни спектакли и гала-концерти, които под палката на Руслан Райчев редовно се превръщат във върхово преживяване и за самите певци, и за международната публика и специализираната музикална критика.

 

Универсален по музикантската си природа, интерпретаторът Руслан Райчев – с присъщия си емоционален заряд разкрива и най-грандиозните, и най-съкровените композиционни идеи на десетки симфонични, кантатно-ораториални и камерни партитури от различни епохи и национални школи. Лаконичният, еднозначен и пределно експресивен диригентски жест не позволява никакво отклонение от чистотата на стила и предварително осмисления музикален образ, така че при живото изпълнение за Маестро Райчев изобщо не съществуват случайни грешки или постижения. Разчетени детайлно, с безкомпромисна звукова прецизност и без излишни външни ефекти, музикалната мисъл и емоция на всяка творба импулсивно преминават от диригентската палка към оркестрантите и солистите, а чрез тях – и към публиката, подвластна единствено на дълбокото, искрено творческо вълнение.

 

Третата доминанта в многостранната артистична изява на Руслан Райчев, е звукозаписната му дейност, белязана с такива качествени регистрации, че само те са достатъчни да го представят пред света. Многобройните му студийни и документални записи на цели оперни спектакли, на симфонична музика и инструментални концерти с блестящи солисти, на вокално-симфонични и хорови творби, са още едно доказателство за мощния диригентски талант и неизчерпаемата му креативна енергия. Европеец по дух и възпитание, той несъмнено е щастлив да твори в свят без граници и не изпитва никаква необходимост да хвърля страничен поглед в панорамното огледало на отминаващото време. Понесен от неудържимия си артистичен полет, Руслан Райчев и до последния си дъх не успява да забави каданса на творческата си продуктивност, преминала отвъд предела на обичайните психофизически диригентски възможности.

                                                                           ***         

При подобна, респектабилна с артистичното си внушение фигура – с нестандартна жизнена и творческа биография, е напълно разбираемо тя да не може да бъде представена и по общоприетия описателен начин. Формално погледнато, книгата, посветена на кръглата 100-годишнина на големия български диригент, е с документален характер – доколкото конструкцията ѝ се основава на множество прецизно издирени и хронологично систематизирани архивни и снимкови документи, медийни публикации и звукозаписи. Но независимо от последователността в подредбата на конкретните биографични факти и периоди – главно от творческата му биография, съдържанието на текста логично се разгръща в няколко основни раздела, с относително самостоятелна функция („60 години на диригентския пул“, „Свидетелства на времето“, „Приложения“), които взаимно се допълват като информация и по този начин калейдоскопично изграждат пълнокръвната персонална представа за личността и делото на Руслан Райчев.

Прочететe още :

https://www.operavarna.com/index.php/bg/home-bg/istoria/2519-maestro-ruslan-raychev-zapchnal-blestyashtata-si-karirera-ot-varna

 

   

 

 

 

 

Режисьорката ЕДИ ЛОВАЛЬО пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за постановката си „Турандот“, копродукция между Държавна опера Варна и Парма ОперАрт. Премиера 10 юли 2019, Reggia di Colorno - Парма. Премиера 19 август, Опера в Летния театър ММФ „Варненско лято“ 2019

 

Какви особености характеризират Вашата постановка на „Турандот“?

 

Щастлива съм да бъда във Варна с моята постановка на „Турандот“, която е съвместна продукция на Парма ОперАрт с Държавна опера Варна. В режисьорската си концепция следвам класическите оперни образци, като се отнасям с респект към китайската културна традиция, толкова различна от европейската.

Пучини умира след като композира предсмъртната ария на Лиу и не успява да довърши „Турандот“. Известно е, че на премиерата Артуро Тосканини дирижира точно до там, докъдето е спряло перото на великия композитор. Съществуват няколко продължения на операта от различни композитори, но ние работим с версията на ученика на Пучини Алфано, която най-често се изпълнява.

Операта разказва притчата за жестоката китайска принцеса, която погубва кандидатите за женихи, не успели да разгадаят гатанките й. В асоциация с леденото сърце на Турандот, замъкът й също е обвит с лед и въобще цялата сценографска визия на постановката е решена в леден синкаво-бял оттенък. Друг специален акцент поставихме върху хореографията, за да подчертаем иконографското значение на източния танц.

 

Наложи ли се да внасяте промени в постановката, предназначена за две различни открити пространства, за Парма и Варна?

 

Откритата сцена на Летния оперен фестивал в Парма, в Замъка Reggia di Colorno, е голяма, но сцената на Летния театър във Варна е още по-голяма и предлага повече възможности. Различията между двете пространства изискват съответна адаптация. Вероятно “варненският замък” на китайската принцеса ще стане по-просторен, ще се наложат и други леки промени, но това няма да се отрази на вече взетите, основни постановъчни решения.

 

Как бе посрещната премиерата на „Турандот“ в Парма?

 

Прочетете продължението тук >>>>>>>>

Популярният италиански портал TG Music е отскоро медиен партньор на Държавна опера Варна. Порталът, който отразява събития от цял свят, свързани с операта и други музикални жанрове, ще публикува анонси и ревюта от X юбилейно издание на Опера в Летния театър - Варна 2019.

https://www.tgmusic.it/tgmusic-it-media-partner-del-teatro-dellopera-di-varna-presentata-la-stagione-estiva/?fbclid=IwAR16nzULqNTBC12UTO4j1tkO--bbTRPD9iXFmbYdnitj5aZSJLTeEqSjB9k

   

 

 

 

 

 

 

Режисьорката ЕДИ ЛОВАЛЬО пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за постановката си „Турандот“, копродукция между Държавна опера Варна и Парма ОперАрт. Премиера 10 юли 2019, Reggia di Colorno - Парма. Премиера 19 август, Опера в Летния театър ММФ „Варненско лято“ 2019

 

 

 

 

Какви особености характеризират Вашата постановка на „Турандот“?

 

Щастлива съм да бъда във Варна с моята постановка на „Турандот“, която е съвместна продукция на Парма ОперАрт с Държавна опера Варна. В режисьорската си концепция следвам класическите оперни образци, като се отнасям с респект към китайската културна традиция, толкова различна от европейската.

Пучини умира след като композира предсмъртната ария на Лиу и не успява да довърши „Турандот“. Известно е, че на премиерата Артуро Тосканини дирижира точно до там, докъдето е спряло перото на великия композитор. Съществуват няколко продължения на операта от различни композитори, но ние работим с версията на ученика на Пучини Алфано, която най-често се изпълнява.

Операта разказва притчата за жестоката китайска принцеса, която погубва кандидатите за женихи, не успели да разгадаят гатанките й. В асоциация с леденото сърце на Турандот, замъкът й също е обвит с лед и въобще цялата сценографска визия на постановката е решена в леден синкаво-бял оттенък. Друг специален акцент поставихме върху хореографията, за да подчертаем иконографското значение на източния танц.

 

Наложи ли се да внасяте промени в постановката, предназначена за две различни открити пространства, за Парма и Варна?

 

Откритата сцена на Летния оперен фестивал в Парма, в Замъка Reggia di Colorno, е голяма, но сцената на Летния театър във Варна е още по-голяма и предлага повече възможности. Различията между двете пространства изискват съответна адаптация. Вероятно “варненският замък” на китайската принцеса ще стане по-просторен, ще се наложат и други леки промени, но това няма да се отрази на вече взетите, основни постановъчни решения.

 

Как бе посрещната премиерата на „Турандот“ в Парма?

 

Италианската премиера, която се състоя на 10 юли в нашия Летен оперен фестивал Reggia di Colorno, премина с огромен успех. Всички билети бяха разпродадени месец по-рано, а на самата премиера имаше много правостоящи. Публиката много хареса и дълго аплодираше варненските солисти – сопраното Илина Михайлова в ролята на Лиу и тенора Валерий Георгиев в ролята на Калаф. Двамата ще пеят и на варненската премиера, в която образа на Турандот ще пресъздаде Димитринка Райчева. Разпределението на ролите е много добро и аз се надявам, че успехът на Турандот в Италия ще се повтори и във Варна.

 

Какво място заема Пучини във Вашата лична оперна йерархия?

 

Музиката на Пучини звучи много модерно, а „Турандот“ е неговото оперно завещание. С „Турандот“, а също и с „Мадам Бътерфлай“, той въвежда нов етап в развитието на оперната музика и променя бъдещето й. След Пучини опера се пише по различен начин. Много обичам „Турандот“ както заради прекрасната музика, така и заради великолепно изградените женски характери. При Пучини жената е много важна, тя винаги е централен персонаж.

 

Как една жена режисьор се справя в днешния, доминиран предимно от мъже режисьори, оперен свят?

 

Мисля, че като оперни режисьори жените имат по-всеобхватна визия за нещата от мъжете. В самата природа на жените е заложено умението да се справят с много неща в едно и също време, а това е изключително важно качество за един режисьор. Що се отнася до Пучини, една жена режисьор най-добре би разбрала неговите толкова емоционални, едновременно силни и крехки женски характери. Пучини разкрива същността на жената в едни от най-красивите арии в световната оперна съкровищница.

 

ЕДИ ЛОВАЛЬО е завършила Conservatorio di Musica "A.Boito" в Парма, работи като оперен режисьор в Парма ОперАрт, основател и директор е на Летния оперен фестивал Reggia di Colorno - Парма. Разположен в околностите на Парма, Замъкът на Дука, известен още като Замъкът на Колорно, е построен в началото на XVIII век от дука на Парма Франческо Фарнезе

 

"ТУРАНДОТ"

Копродукция на Държавна опера Варна с Парма ОперАрт

Премиера 10 юли 2019, Reggia di Colorno, Парма

Премиера 19 август, Опера в Летния театър, ММФ „Варненско лято“ 2019

Лирична драма в три действия от Джакомо Пучини

Либрето Джузепе Адами и Ренато Симони по едноименната пиеса на Карло Гоци

Диригент Лоренцо Бизари

Режисьор Еди Ловальо

Сценография и костюми Нела Стоянова

Действащи лица и изпълнители:

ТУРАНДОТ - Димитринка Райчева

ИМПЕРАТОР - Христо Ганевски

ТИМУР - Деян Вачков

КАЛАФ - Валерий Георгиев

ЛИУ - Илина Михайлова

ПИНГ - Венцеслав Анастасов

ПАНГ - Марк Фаулър

ПОНГ - Пламен Долапчиев

МАНДАРИН - Свилен Николов

Оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна

С участието на Варненската детско-юношеска опера

Прочетет още по темата :

ВАЛЕРИЙ ГЕОРГИЕВ: КАЛАФ Е СПОРЕД МЕН НАЙ-ТЕЖКАТА ПАРТИЯ ЗА ТЕНОР

ДИМИТРИНКА РАЙЧЕВА: ГЕНА ДИМИТРОВА Е НАЙ-ДОБРАТА ТУРАНДОТ

ИЛИНА МИХАЙЛОВА: ЛИУ Е СИМВОЛ НА БЕЗГРАНИЧНАТА ЛЮБОВ

 

 

27 юни, 19.00, Основна сцена – ПРЕДПРЕМИЕРА

24 юли, 16 август, 21.00, Опера в Летния театър, ММФ „Варненско лято“ 2019 – ПРЕМИЕРА

 

БЕЗ СЯНКАТА НЯМА ДА ИМА СВЕТЛИНА

   

Режисьорът БОРИС ПАНКИН пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своята постановка на мюзикъла „Чикаго“, предизвикателствата на хореографията и „танцуващия капитан“, за оркестрантите като полицаи, силните дамски образи и новите лица, за визията и изображението на този задължаващ с класата си шедьовър на мюзикълния театър 

 

 

Да честитя най-напред Награда ВАРНА на теб и екипа на „Да пееш под дъжда“, част от който ти „пресели“ в новия си варненски мюзикъл „Чикаго“.

Награда ВАРНА е високо признание за всички нас - постановъчния екип, солистите, балета, оркестъра и техническите служби, реализирали „Да пееш под дъжда“. Постановката на „Да пееш под дъжда“ е чудесна, но знам, че успехът на „Чикаго“ ще бъде още по-голям. Имам предвид най-напред самото произведение, което е следващо ниво в йерархията на музикълния театър. Музиката е на Джон Кандър, либретото е на Фред Еб и Боб Фос, авторите, които освен шедьовъра „Кабаре“, са създали и шедьовъра „Чикаго“. Където се е намесил Боб Фос, моят личен идол в областта на мюзикъла, това неминуемо слага своя отпечатък върху качеството.

Втората предпоставка, която ми дава увереност за успеха на „Чикаго“ е, че избрахме с национален кастинг много добри артисти. Смея да твърдя, че това ще стане видно най-напред на предпремиерата на 27 юни на Основна сцена, а след това и на премиерата на 24 юли в Летния театър.

 

Регламентът за участие в кастинга за „Чикаго“ наистина беше сериозен, с подробно разписани изисквания за всяка позиция, за която се кандидатстваше.

Това обяснява и резултатът. Другото предимство на „Чикаго“ е, че в творбата има много силно дамско присъствие. За разлика от почти всички драматургични произведения в мюзикълния театър, в „Чикаго“ двигатели на сюжета са жените. Това придава специален чар, друга енергия, друга сетивност, която би могла да внесе само жената - по-висшето създание от човешкия род. Най-интересното в тази линия е, че Варненската опера ще бъде първият български театър с играещ хореограф. Понякога се случва режисьорът да запълни някоя дупка в артистичния състав, но тук става дума за нещо съвсем различно. Хореографът Анастасия Неделчева, която е в самия генезис на постановката, се представя и като водещ танцьор. Тя изпълнява ролята на един от шестте убийци в прочутото затворническо танго и преминава през всяка по-голяма или по-малка хореография като танцьор солист. В мюзикълния театър това се нарича “dance captain” – от англ. „танцуващ капитан“, така че Варненската опера ще покаже, за пръв път в България, капитана на отбора, своя “dance captain” в мюзикъла „Чикаго“.

Двойно предизвикателство, при това в нелесна хореография, ако съдим по филма „Чикаго“.

Ние сме се вдъхновили от Боб Фос, но независимо от препоръката на авторите, не повтаряме неговата хореография, позната на зрителите по света предимно от филма. В англоезичния свят мюзикълът „Чикаго“ се учи в училище, тъй като пиесата, по която е направен мюзикълът, е класическа пиеса от задължителния списък с произведения на англоезичната литература, но за нашите сънародници еталон е филмът. Тук ние, без да се отдалечаваме от стила, което не е и необходимо, използваме друг подход и предлагаме наш ъпгрейдван вариант. „Чикаго“, за разлика от много други мюзикъли, разчита изключително силно на хореографията, на движението. Анастасия сама си избра 8 души от балета на Варненската опера, които много добре се вписват в нейната хореографска редакция.

Това са четирите мотива, на които залагаме, без да забравяме оркестъра. Искаме да останем верни на традицията да представяме нашите спектакли с музика на живо. Новината е, че този път оркестърът няма да свири в оркестрината, а ще се разположи на сцената, като музикантите ще бъдат и участници в действието.

Интересно, а и доста оптимално решение. Ще успееш ли да „побереш“ всички свирещи и действащи лица на сцената?

Това е мениджърско решение на г-жа Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, което аз напълно подкрепям. Идеята е да създадем предпоставка спектакълът да притежава мобилност, да се играе и на сцени, които нямат оркестрина, да пътува повече, за да го видят повече зрители. Що се отнася до оркестрантите и сцената, постарахме се да изберем по-слабички J Все пак за да играеш полицай, трябва да си в добра физическа форма, нали? Това, разбира се, в кръга на шегата.

Неотдавна, в програма „Интермецо“, обща за МТФ и ММФ „Варненско лято“, голям интерес предизвика киноконцертът „Лодката на влюбените“ по един от немите филми на Жан Епщайн. „Чикаго“ очевидно също се вписва в модната тенденция на завръщането и едновременно с това надграждането на културни образци.

Мюзикълът „Чикаго“ заслужава специално отношение. Той е един от онези 15-ина шедьовъра, без които мюзикълното изкуство е немислимо. Те са като синусоиди, които в определени интервали редовно минават през нов етап, защото зрителите не само ги харесват, но искат да ги гледат в нови и все по-бляскави интерпретации. Класиката, както се казва, винаги е модерна.

Още повече, когато класиката се представя с нови лица, каквито в „Чикаго“ никак не са малко...

Главната героиня в "Чикаго", кабаретната актриса Вилма Кели, която убива любовника си, но успява да убеди съда в своята невинност и да стане медийна звезда, изпълнява Десислава Николова. Тя е магистър по вокално пеене, има сериозно образование в областта на движенческия театър, отскоро е солист на Националния музикален театър и аз съм убеден, че в нейно лице Варна ще даде нова звезда на мюзикълния жанр. В ролята на Рокси Харт ще видим прекрасната Лилия Илиева, която познаваме като Инес в „Зоро“ и като Кати Селдън в „Да пееш под дъжда“. Приятна изненада поднесоха на журито Бояна Авджиева и Христина Гюрова, възпитанички на проф. Атанас Атанасов, които се явиха с видео, тъй като по време на кастинга бяха с класа си от НАТФИЗ на фестивал в Москва. През последните 15 години не съм срещам толкова добре подготвени млади хора в жанра на мюзикъла като тях. В „Чикаго“ участва и нашумялата Кристина Топалова, която играе 27 роли в последната постановка на режисьора Николай Волев „Сексът – начин на употреба“. Това са новите лица в „Чикаго“ и аз съм радостен, че варненският кастинг е избран не по това кой кого познава, а по най-верния критерий – моженето.

Като говорим за дамите в „Чикаго“, не искам да пропусна нашата млада и изключително талантлива костюмографка Ана-Мария Токаджиева, чийто костюми няма как да не харесате.

Няма ли да се изгуби в този дамски състав Мариан Бачев - актьорът, който участва във всички твои постановки?

Мариан Бачеве алфата и омегата на всеки мой мюзикълен проект. След участието му в „Да пееш под дъжда“, го ангажирах и за „Чикаго“.  Той изпълнява ролята на Били Флин и дори да не издържа сравнението по сексапил с Ричард Гиър (Били Флин във филма), той блестящо защитава своя герой - един красив ум, насочен към некрасиви дела. Но в живота е така - без сянката няма да има светлина.

С какво ще ни изненада визията на Константин Гарнизов за „Чикаго“?

Константин Гарнизов е един от интересните съвременни визуални артисти,автор на поредица от национални проекти, с които България се представя в пространственото оформление. Мисля, че публиката много ще се забавлява с някои негови интерпретации на прочути визуални икони, като надписите „Холивуд“ или „Лас Вегас“, които са прочетени през иронията и сарказма. В „Чикаго“ той пое предизвикателството да съчетае сценографията с богатите визуални решения. Ако в „Да пееш под дъжда“ имахме 36% увеличение на изображенията, сега постигаме 67%. Това е продиктувано от желанието спектакълът да не се влияе от средата, така че зрителите не само във Варна, а и на всички други сцени, където се играе „Чикаго“, да виждат едно и също добро качество на изображението. Константин Гарнизов е безкомпромисен в това отношение. „Чикаго“, както вече казах, е мюзикъл от висока класа и това задължава, то изисква от всеки един в нашия творчески екип адекватни естетически решения.

 

"ЧИКАГО"

Мюзикъл от Джон Кандър

Либрето Фред Еб и Боб Фос

Текст на песните Фред Еб

По пиесата на Морин Далас Уаткинс

Адаптация на сценария Дейвид Томпсън

 

Постановка Борис Панкин

Диригент Страцимир Павлов

Хореография Анастасия Неделчева

Сценография Константин Гарнизов

Костюми Анна-Мария Токаджиева

Мултимедия Ирина Радованова

Втори режисьор Сребрина Соколова

 

Действащи лица и изпълнители:

 

БИЛИ ФЛИН - Мариан Бачев

ВЕЛМА КЕЛИ - Десислава Николова

РОКСИ ХАРТ - Лилия Илиева

МАМА МОРТЪН - Милена Захариева

ЕЙМЪС ХАРТ - Борислав Веженов

ШЕСТТЕ ВЕСЕЛИ УБИЙЦИ: Анастасия Неделчева, Евгения Явашева, Бояна Авджиева, Христина Джурова, Кристина Топалова, Зои Бошнакова

КОНФЕРАНСИЕТО - Нейчо Петров - Реджи

СЪДИЯТА - Пламен Георгиев

МЕРИ СЪНШАЙН, ВЪРВИВАДАКОТЕНЦЕ, СЕРЖАНТ ФОГЪРТИ, ФРЕД КЕЙСЛИ, ПРИСТАВ, ЛИНДА: Сребрина Соколова, Силвия Ангелова, Антоанела Петрова, Калина Жекова, Николай Димитров

Оркестър и балет на Държавна опера Варна.

Помощник-режисьори: Елиана Кръстева, Вероника Кирова, Димитър Левичаров. Асистент хореограф Гергана Караиванова. Корепетитори: Веселина Маринова, Жанета Бенун, Соси Чифчиян, Руслан Павлов, Димитър Фурнаджиев. Суфльор Димитър Фурнаджиев

 

 

 

 

 

 

 

15 август, 20.30, пл. "Независимост"

 

Празничният концерт за Деня на Варна, който Държавна опера Варна поднася със съдействието на Фонд Култура при Община Варна, и тази година ще ни събере край фонтана за емоционална среща с красивата музика. А ако не може да присъствате на живо, проследете концерта чрез video streeming в реално време. Партньорите от Ивент Медия ще снимат с няколко камери, включително камера от висок кран и дрон, така че нищо няма да убегне от окото/очите на техниката :)

 

Повече за Концерт край фонтана:

http://www.operavarna.com/index.php/bg/home-bg/61-news/aktualni-novini/2572-praznichen-koncert-krai-fontana-na15-08-2019?fbclid=IwAR1wxSY4VesoNID1fvsSi4kG-bV6qcI7VqQiMe7trrOmSx5g4s1N7cSzLCw

 

 

 

 
 
 

   

21 юни 2019, 18.00

Наближава Международният ден на музиката, който се празнува, с решение на Международния съвет по музика към ЮНЕСКО, на границата между пролетта и лятото 21 юни. Празникът тръгва от Франция през 1982 г., за да завладее и петте континента на планетата. На този ден хората в над 120 държави, включително България, излизат на улицата или в парка, където могат свободно, без специална покана и билет, да се включат в спонтанния празник. Да изпълняваш или слушаш музика без жанрови ограничения, да общуваш чрез универсалния език на музиката и да се насладиш на изкуството, което идва от сърцето – в това е заложен простичкият, но дълбок смисъл на празника.

         

 

 Театрално-музикален продуцентски цВарна за поредна година се присъединява към непринудената атмосфера на 21 юни и кани варненци да се отбият към 18.00 часа при Рибаря със Златната рибка, прекрасната пластика на Венелин Божидаров на бул. „Княз Борис Първи“, площад „България“. Това романтично място избраха, за да споделят своята любима музика, солистът на Държавна опера Варна, бас-баритонът Гео Чобанов и пианистката Жанета Бенун. В програмата си, пъстра като летен букет, те са подбрали Арията на Фигаро "Non piu andrai" из операта "Сватбата на Фигаро" от Моцарт, песента "Ни лъх не дъхва над полени" по текст на Пенчо Славейков музика на Тодор Попов, "Отцвели хризантемьi" от Николай Харитонов, вечната неаполитанска канцонета "Фуникули,  фуникула" 

 

 

 

КАСА ТМПЦ РАБОТНО ВРЕМЕ за периода 15.08 – 08.09.2019

15.08 /чет/– почивен ден;
16.08 /пет/ - 9:00-13:30 и 14:30-20.00;
17.08 /съб/ - 10:00–13:30 и 14:30-19:00;
18.08 /нед/ - 11:00-16:00;
19 – 23.08 /пон – пет/ - 9:00-13:30 и 14:30-20.00;
24, 25.08 /съб, нед/ - почивни дни;
26, 30.08 /пон – пет/ - 10:00-13:30 и 14:30-19.00;
31.08, 01.09 /съб, нед/ - почивни дни;
02 – 05.09 /пон - чет/ - 9:00-13:30 и 14:30-20.00;
06.09 /пет/ – почивен ден;
07, 08.09 /съб, нед/ - 11:00-16:00

 XVII ТЕАТЪР РИМСКИ ТЕРМИ – ВАРНА 2019

2 – 25 юли 2019

Община Варна

Регионален исторически музей Варна
Театрално-музикален продуцентски център Варна

2, 18 юли, 21.00
„ДВУБОЙ“ ОТ ИВАН ВАЗОВ – ПРЕМИЕРА
Постановка Стоян Радев Ге. К. Сценография и костюми Даниела Николчова. В ролите:
ЧУШКАРОВ - Станислав Кондов, ДРАГАЛЕВСКИ - Ненчо Костов, АМАЛИЯ - Цветина
Петрова, РАЙНА - Полина Недкова, Г-ЖА ТРИФКОВИЧ - Гергана Арнаудова, ЦОЧЕВ -
Валери Вълчев, ВЕСЕЛИНОВ - Ивайло Иванов, КАРАКАЛПАКОВ - Константин Соколов,
ДЕМИРА - Милена Кънева, ВЕЛА - Биляна Стоева, ГЕЛА - Веселина Михалкова, ДЕЛА -
Даниела Викторова, ЕВРЕЙН - Николай Божков. Асистент режисьор Ели Пенчева.
Плакат Славяна Иванова. Фотограф Тони Перец

 

3, 14 юли, 21.00

MУЗИКАТА НА ИТАЛИЯ

Мултимедиен концерт със солистите на Държавна опера Варна Валерий Георгиев, Бойка Василева, Благовеста Статева, Вяра Железова, Свилен Николов и Деян Вачков. Сценарий и режисура Сребрина Соколова. Клавирен съпровод Жанета Бенун

5, 22 юли, 21.00
ИЗБОРЪТ НА МАРТА
Комедиен трилър по „Без резерви“ от Жорди Галсеран. Постановка Георги
Михалков. Сценография и костюми Петър Митев. В ролите: ВИСЕНТА/МАРТА – Яна
Маринова, ИЗИДРЕ - Симеон Лютаков, МАРИАНО - Валентин Митев, МАНОЛО -
Николай Кенаров, ЙОЛАНДА - Розалия Абгарян

8, 16 юли, 21.00 - ПРЕМИЕРА

ДИДОНА И ЕНЕЙ

Опера от Хенри Пърсел. Либрето Н. Тейт. Съвместна продукция на Държавна опера Варна с Оперна организация Кипър. Диригент Стефан Бояджиев. Режисьор Цвета Христофору. Хореография Мария Захариу Карапита. Сценография Андреа Параскева. Костюми Катя Лозанова. Оркестър на Държавна опера Варна. На пианото Жанета Бенун. В ролите: ДИДОНА - Даниела Димова; ЕНЕЙ - Мариус Андреу (08.07), Свилен Николов (16.07); БЕЛИНДА - Тасула Ворка (08.07), Мария Павлова (16.07); МАГЬОСНИЦА - Цвета Христофору; ПЪРВА ВЕЩИЦА - Стилияна Стоянова; ВТОРА ВЕЩИЦА - Вяра Железова; ВТОРА ЖЕНА - Благовеста Статева; МАТРОС - Христо Ганевски; ДУХ- Лиляна Кондова.

 

9 юли, 21.00
ЗАСТРЕЛЯЙ ИДИОТИТЕ!
Комедия от Емил Йотовски. Режисьор Рада Абрашева. Сценография и костюми Анна
Боянова. Участват: Елен Колева, Русалина Майналовска, Ивайло Калоянчев, Веселин
Цанев. Гастрол на ДТ Кърджали

11 юли, 21.00
МОНТАЖЪТ НА МОЯ ФИЛМ
Комедия по романа „Наръчник на оптимиста“ от Матю Куик. Постановка Десислава
Шпатова. Сценография и костюми Христина Дякова. Музика Петър Дундаков.
Хореография Никола Йорданов. В ролите: ПАТ - Станислав Кондов, ТИФАНИ -
Цветина Петрова, МАЙКАТА - Веселина Михалкова, БАЩАТА - Стоян Радев,
ВЕРОНИКА - Полина Недкова, ДЖЕЙК - Ненчо Костов, ПСИХОТЕРАПЕВТЪТ - Симеон
Лютаков

12 юли, 21.00
"КОЙ Е ГОЛЕМАНОВ?"
Мюзикъл от Георги Костов. Текст Иво Сиромахов. Диригент Страцимир Павлов
Режисьор Светозар Донев. Хореограф Анна Донева. Сценография Иван Токаджиев
Костюми Ана-Мария Токаджиева. Асистент режисьор Сребрина Соколова. Оркестър, хор
и балет на Държавна опера Варна. В ролите: ГОЛЕМАНОВ - Пламен Георгиев,
ГОЛЕМАНОВА - Благовеста Статева, НЕВЕНА - Валерия Пейчева, ЛЮБОМИР - Велин
Михайлов, ГОРИЛКОВ - Людмил Петров, ИЛИЕВА - Вяра Железова, ЧАВДАРОВ - Закар
Гостанян, МИКИ - Велин Михайлов, БАБА ГИЦКА - Милена Захариева, ПОПОВСКА -
Сребрина Соколова, ДВАМА СОЦИОЛОЗИ - Анатоли Романов, Лев Караван

13 юли, 21.00

НЕПОПРАВИМО
Киомедия от Щефан Фьогел. Режисьор Владлен Александров. Сценография и костюми
Иван Карев. Участват: Емил Марков, Албена Павлова, Таня Йоргова и Августин
Демерджиев. Гастрол на ДТ Сливен

15 юли, 21.00
ЙОАН, СИНЪТ НА АСЕН
Драматическа историческа хроника от Иван Митев. Режисьор Александър Илинденов.
Сценография и костюми Лидия Къркеланова. Музика Петър Анастасчев. Участват: Милен
Иванов, Иван Митев, Виктор Терзийски, Детелин Кандев, Силвия Шекилова и др.

19 юли, 21.00
БРАК ПО ПРИНУДА
Комедия по фарсове на Молиер. Режисьор Пламен Марков. Сценография и
костюми Даниела Николчова. Музика Петя Диманова. В ролите: СГАНАРЕЛ, ТЪСТЪТ -
Николай Божков; МАРФУРИУС, СГАНАРЕЛ – Адриан Филипов; ПАНКРАС, ВАЛЕР - Николай
Кенаров; ДОРИМЕНА, СЕЛИ – Цветина Петрова; ЖЕРОНИМА, ДОРИНА – Веселина
Михалкова; АЛСИД, ЛЕЛИ – Стефан Додуров; ЛИКОСТ, ЛАГРАНЖ – Валери Вълчев;
ЦИГАНКА, ЖЕНАТА НА СГАНАРЕЛ – Гергана Арнаудова; ЦИГАНКА, АЛИС – Милена Кънева;
БАЩАТА НА СЕЛИ – Пламен Димитров

21 юли, 21.00
МОЦАРТ ГАЛА
Диригент Стефан Бояджиев. Режисьор Сребрина Соколова. Солисти: Илина Михайлова,
Мария Павлова, Вяра Железова, Деян Вачков, Свилен Николов, Георги Султанов, Петър
Петров. В програмата: “Малка нощна музика“, арии, дуети и терцети из оперите
“Сватбата на Фигаро“, „Дон Жуан“, „Така правят всички“, „Отвличане от сарая“ и др.

23 юли, 21.00
БЕЛКАНТОВИТЕ ГЛАСОВЕ
Концерт на Андриана Йорданова – сопран, Валерий Георгиев – тенор и Пламен
Димитров – баритон. На пианото Жанета Бенун. В програмата най-прочутите арии,
дуети и терцети от „Риголето“, „Трубадур“, „Аида“, „Бал с маски“ на Верди, „Норма“

на Белини; „Турандот“ на Пучини; „Кармен“ на Бизе, „Вилхем Тел“ и „Севилският
бръснар“ на Росини др.

24 юли, 21.00
МОНТАЖЪТ НА МОЯ ФИЛМ
Комедия по романа „Наръчник на оптимиста“ от Матю Куик. Режисьор Десислава
Шпатова. Сценография и костюми Христина Дякова. Музика Петър Дундаков.
Хореография Никола Йорданов. В ролите: ПАТ - Станислав Кондов, ТИФАНИ -
Цветина Петрова, МАЙКАТА - Веселина Михалкова, БАЩАТА - Стоян Радев,
ВЕРОНИКА - Полина Недкова, ДЖЕЙК - Ненчо Костов, ПСИХОТЕРАПЕВТЪТ - Симеон
Лютаков

25 юли, 21.00
МАГИЯТА НА КИНОТО – ЕПИЗОД 3
Мултимедиен концерт с участието на вокална формация „Маджика“: Галина Великова -
сопран, Елеонора Христова - мецосопран, Миглена Страдалска – мецосопран и Стилияна
Стоянова - сопран; Олена Мошинска – виолончело, Галина Винокурова – цигулка, Милена
Захариева – флейта и Руслан Павлов – пиано. Вокални и инструментални аранжименти
Руслан Павлов. Мултимедия Свилен Николов. Хитове от филмовата класика, сред които
„Маската на Зоро“, „Дъщерята на Мистрал“, „Спящата красавица“, „Аладин“, Робин Худ –
кралят на крадците“, „Снежният човек“, „Пепеляшка“ и др.

 

Театър Римски терми 2019

 

БИЛЕТИ:

 

Каса ТМПЦ, пл."Независимост", 1: Работно време: понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20.00; събота 10:00-13:30 и 14:30-19:00.; неделя 11:00-16:00; тел.052 665 022, www.tmpcvarna.com

 

Каса Театър Римски терми, между ул. "Сан Стефано" и "Хан Крум" - всеки ден, тел. 052 600 059 ЗАЯВКИ: 052 665 020, 052 669 051

 

 

 

 

 

НЕ ВИ ТРЯБВА БРОДУЕЙ! "ЧИКАГО" ВЪВ ВАРНА Е ПО-ДОБЪР

 

13 август 2019 | 13:36 367 3 pr 23 3

Легендарният мюзикъл „Чикаго“, в който любовта, престъплението и жаждата за слава вървят ръка за ръка, отново привлича българска публика. Смелостта да поставят легендарният мюзикъл, създаден с участието на Боб Фос и екранизиран във филм с шест Оскара, имат режисьорът Борис Панкин и диригентът Страцимир Павлов заедно с Варненската опера. Пищни костюми дело на Ана Мария Токаджиева, джаз бенд на живо, перфектен балет (хореографията е на страхотната Анастасия Неделчева, която е и в ролята на една от 6-те убийци - Джун), който може да съперничи на най-добрите в Бродуей и разбира се - прекрасни актьори буквално оставят публиката без дъх. А тя трябва да чуе още едни от най-известните музикални хитове на ХХ век като „Ах,този джаз“ и „Фъни хъни“, изпети на живо от Лилия Илиева и Десислава Николова. Те влизат в образите на Рокси Харт и Велма Кели, изиграни във филма от Рене Зелуегър и Катрин Зита Джоунс. Българките по нищо не отстъпват на прочутите си колежки и са толкова убедителни в образа на убийци, готови на всичко за да са известни, че публиката за момент дори ги намразва.

 

Прочетете цялото ревю:

https://woman.bg

18 юни, 19.00, Основна сцена

В спектакъла на "Норма" от Белини, режисьорски прочит на Кузман Попов,
под диригентската палка на Маестро Кръстин Настев, отново ще имаме
удоволствието да чуем великолепната Дария Масиеро, която дебютира в
ролята на Норма във Варна, в Опера в Летния театър 2016. Тя спечели
овациите на публиката и в концерта "Звезди на белкантото" във ФКЦ. В
лиричната трагедия от Винченцо Белини на 18 юни 2019, 19.00, Основна
сцена, Дария Масиеро ще си партнира с Валерий Георгиев - ПОЛИОНЕ,
Евгений Станимиров - ОРОВЕЗО и Либузе Санторизова – АДАЛДЖИЗА.

 

 

ДАРИЯ МАСИЕРО е един на от най-значимите съвременни италиански
сопранови гласове. Тя завършва с отличие вокално пеене в
Консерваторията в Александрия и усъвършенства вокалното си
майсторство в Академията на Миланската скала при Мирела Френи.
Дария Масиеро е желан гост на престижните оперни сцени: Scala in Milano,
Regio in Torino, Carlo Felice in Genova, Filarmonico in Verona, Festival Torre
del Lago Puccini, Comunale in Bologna, Massimo in Palermo, Donizetti and
Sociale in Bergamo, Regio and Auditorium in Parma, Bellini in Catania,
Salzburger Festspiele, L'Opera in Nice, Liceu in Barcelona, Festival in Savolinna,
Art Center in Seoul, Concert Hall in Beijing, National in Tokyo, Belles Art in
Bogotà, Opera House in Melbourne, Opera House in Macau, Festival of
Wexford, Sydney Opera House, Arts Center Melbourne, Rudolfinum in Prague.
Нейни партньори са най-именитите певци на планетата като Пласидо
Доминго, Хосе Карерас, Ренато Брузон и др. Участва в престижни оперни
фестивали под диригентството на Muti, Palumbo, Pappano, Noseda, Luisotti,
Conlon, Bartoletti, Pidò, Campanella, Ceccato, Auguin, Puggelli, DeAna, Gieleta,
Murphy, Ponnelle, Kaegi, Pier’Alli, Maestrini, Stein, Placido, Alagna,
DeTommasi, Stefanutti, Kokkos, Zambello, DeLuca.
Дария Масиеро изпълнява знаковите сопранови партии в световната
оперна литература, като следващите й ангажименти са в ролите на
Маргарита в „Мефистофел“ на Бойто в Savonlinna Festival, Магда в „La

Rondine“ в Операта в Ница, Дона Елвира в „Дон Жуан“ в Иралндската
опера, Контесата в „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт в Macau International
Music Festival, Тоска в „Тоска“ от Пучини“ в Парма, Дездемона в „Отело“,
Адриана в „Адриана Лекуврьор“ и Амелия в „Бал с маски“ в Circuito Lirico
Lombardo, Лиу в „Турандот“, Леонора в „Трубадур“, Аида в „Аида“ и
„Турандот“ в Sidney Opera House и др.

 

 

ЛИБУЗЕ САНТОРИЗОВА е родена в Прага през 1984 г. От детска възраст учи
цигулка, флейта и пиано в Музикалното училище в Милевско, след което
завършва Музикалната консерватория в Чешке Будьовице (2000-2007).
Оперния си дебют прави съвсем млада в ролята на Белинда от „Дидона и
Еней“ на Пърсел (2002). Усъвършенства вокалното си майсторство в
различни майсторски класове, като след завършването на майсторския
клас при Мирела Френи (2004) продължава обучението си в Италия, Teatro
dell’Opera di Roma (2004-2008). Участва в Оперното студио на Рената Ското
към Accademia di Santa Cecilia в Рим (2013-2015). В момента работи с
вокалния педагог Барбара Бони.
Пее знаковите партии за мецосопран на оперните сцени в Рим, Москва,
Йерусалим, Тимишоара, Карнеги Хол, New York Lyric Opera и др. Изнася
концерти и рецитали в Париж, Франкфурт, Хановер, Мюнхен, Скопие,
Бусето и др. Печели редица конкурси и награди, като шоуто“Work in talent”
(Рим, 2014), конкурса „Верди“ в Модена (2013), конкурса на Римския
фестивал (2009), конкурса „Д. Чимароза“ (2007, 2009), Лондонския
музикален конкурс (2007), UFAM (Париж, 2007) и др.

 

 

 

НЕ ВИ ТРЯБВА БРОДУЕЙ! "ЧИКАГО" ВЪВ ВАРНА Е ПО-ДОБЪР

 

13 август 2019 | 13:36 367 3 pr 23 3

Легендарният мюзикъл „Чикаго“, в който любовта, престъплението и жаждата за слава вървят ръка за ръка, отново привлича българска публика. Смелостта да поставят легендарният мюзикъл, създаден с участието на Боб Фос и екранизиран във филм с шест Оскара, имат режисьорът Борис Панкин и диригентът Страцимир Павлов заедно с Варненската опера. Пищни костюми дело на Ана Мария Токаджиева, джаз бенд на живо, перфектен балет (хореографията е на страхотната Анастасия Неделчева, която е и в ролята на една от 6-те убийци - Джун), който може да съперничи на най-добрите в Бродуей и разбира се - прекрасни актьори буквално оставят публиката без дъх. А тя трябва да чуе още едни от най-известните музикални хитове на ХХ век като „Ах,този джаз“ и „Фъни хъни“, изпети на живо от Лилия Илиева и Десислава Николова. Те влизат в образите на Рокси Харт и Велма Кели, изиграни във филма от Рене Зелуегър и Катрин Зита Джоунс. Българките по нищо не отстъпват на прочутите си колежки и са толкова убедителни в образа на убийци, готови на всичко за да са известни, че публиката за момент дори ги намразва.

 

Прочетете цялото ревю :

 https://woman.bg

21 юни 2019, 19.00, Основна сцена

 

На 21 юни 2019 в балетния спектакъл "Дон Кихот“ от Л. Минкус, хореографска редакция на Сергей Бобров, в главните роли на Китри и Базил варненската публика ще види за пръв път младитесолисти на балетната трупа при Държавна опера Варна Нерея Асторя от Испания и Марко ди Салво от Италия.

 

 

         НЕРЕЯ АСТОРЯ

 

е родена в Мадрид (1999), завършва Carmina Ocana, Pablo Savoye School и Victor Ullsate School, посещава майсторски клaсове на видни балетни педагози от English National Ballet School, Dance Intеrnational Meeting Spain – France и др. Участва в Dance International Day Gala в Сан Себастиан (2015, 2016, 2017), била е солистка на Ballet Joven Impulsa (2017), а от 2018 е член на балетната трупа на Държавна опера Варна. В репертоара й влизат ролите на Клара, Коломбина, Китайски танц в „Лешникотрошачката“, „Пепеляшка“ в „Пепеляшка“, Вилис в „Жизел“, Лебед в „Лебедово езеро“ и др. Танцува също в „Who cares“ от Баланчин и се снима във филма „Юли“, посветен на известния кубински балетист Карлос Акоста.

 

 

 

 

„За пръв път ще танцувам Китри и този дебют е изключително преживяване за мен. „Дон Кихот“ е класисчески испански сюжет и аз като испанка се чувствам особено отговорна да пресъздам образа на Китри по възможно най-автентичния начин. Всичко това прави вълнението ми още по-голямо“, споделя Нерея.

                                                            

    МАРКО ДИ САЛВО

ще бъде нейн партньор в ролята на Базил. Роден в Палермо (1999), италианецът започва да учи класически балет в родния си град, завършва Балетната академия на Виенската Щатсопер (2013-2018) и участва – освен в нейните майсторски класове, също в майсторски класове на Royal Ballet School, Staatliche Balletschule Berlin, Hamburg State Ballet School, Tanzakademie Zuerich, Balletakademie Hochschule fuer Musik und Theater Muenchen и др. От 2018 е член на балетната трупа на Държавна опера Варна. В репертоара му влизат ролите на Бено в „Лебедово езеро“, Арлекин, Китайски танц, Руски танц в „Лешникотрошачката“, танцува също в балетите „Пепеляшка“, “Ромео и Жулиета“, „Самсон и Далила“, „Историята на Пулчинела“, „The little Sweep”, Оперния бал на Виенската Щатсопер (2017, 2018), Нуреев Гала във Виена (2018).  Във Варна Марко ди Салво танцува, освен в балетни постановки, в мюзикъла „Любовта никога не умира“ от Уебър и особено се откроява със соловото си участие в Половецките танци на операта "Княз Игор" от Бородин.

 

„Аз също като Нерея съм щастлив да танцувам Базил, главната роля в „Дон Кихот“ от Минкус. В тази интересна и многостранна партия трябва да покажа различни характеристики на образа. Да играя пантомима, да проявя чувство за хумор, след което да превключа на романтично паде дьо и сериозна хореография. „Дон Кихот“ наистина е предизвикателство, но желано предизвикателство. „За Нерея и за мен „Дон Кихот“ е не просто шанс, а сбъдната мечта, за която сме благодарни на главния балтмайстор на Варненската опера Сергей Бобров и на Светлана Тоншева, с която подготвяме партиите си.

Всъщност Варненската опера е първото ни истинско работно място в професионална балетна трупа. Научихме много, откакто танцуваме във Варна и особено по време на гастрола ни със Сибирския балет в Обединеното кралство. В края на миналата и началото на тази година, в продължение на 3 месеца всеки ден имахме спектакли, всеки ден трябваше да бъдем в кондиция и на всеки спектакъл да показваме най-доброто от себе си пред публиката в различни градове. В това незабравимо преживяване събрахме много опит и определено си заслужихме аплодисментите. Нерея и аз и сега ще се постараем да отговорим на доверието, което ни гласува Сергей Бобров, като ни повери партиите на Китри и Базил в „Дон Кихот“. Пожелаваме си публиката да ни хареса“, разказва Марко ди Салво.      

 

                                

 

 

 

 

„Rock Symphony“ - 29 август, 19.30, ФКЦ, зала 1, МФФ „Любовта е лудост“ - Варна 2019

 

 Главният диригент на Симфониета София СВИЛЕН СИМЕОНОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за първия си концерт във Варна

 

 Разбрах, че имате сантимент към варненския концерт на “Rock Symphony”…

 

Благодарен съм за възможността да гостувам за пръв път във Варна, където завърших НУИ „Добри Христов“ в класа по кларинет на Иван Германов през 1981 г. Така се случи, че животът ме отвя в София, после в чужбина и само минавах през Варна. И ето сега, близо 40 години по-късно, за пръв път ще се появя на варненска сцена. В този смисъл концертът “Rock Symphony” на 29 август във ФКЦ, освен в професионално отношение, като част от МФФ „Любовта е лудост“, ще бъде и много емоционален за мен.

 

 

 

Как се съчетават рок и симфония?

 

През 2015 г. се зароди идеята за Symphony Rock“, съвместен проект между Симфониета София и Денс Формация София с нейната рок група. Точно този пръв проект с мои аранжименти за симфоничен оркестър и рок група ще чуят варненци. Обявяваме го като „Rock Symphony“, за да обхванем по-широк спектър от меломани, но при аранжирането и адаптацията от клавир за пиано към симфоничен оркестър аз отдавам приоритет на гласоводенето, а при оркестрирането - на симфоничния оркестър, не толкова на рок групата. Затова и някои от песните съм аранжирал само за симфоничен оркестър, без рок група и вокал. В концерта ще предложим интересна симбиоза между симфоничен оркестър, рок група и вокали с електрическа цигулка и саксофони.

Прочетете още за концерта  >>>>>>>>>>

 

 Източник : http://www.chernomore.bg/kultura/2019-06-10/chetirimata-italianski-tenori-otkrivat-x-opera-v-letniya-teatar?fbclid=IwAR0CSCok57CzwjAyQBUvPekQBNGeWXhtcbkc7yi6I7KMTWbuiEtqFltduig

Те са млади, харизматични и имат поразяващи гласове. Те ще разцепят юнския здрач над Варна в четвъртък вечер с най-обичаните световни арии и тепърва ще влюбят варненската публика в себе си. Под диригентството на  Дерек Глийсън четирима даровити тенори са подготвили репертоар, който е обречен на успех. Сензационният ансамбъл „Четиримата италиански тенори“ ще пее във Варна преди световното си турне. В първия си български концерт, Алесандро Д’Акриса, Федерико Сера, Федерико Паризи и Роберто Креска ще поднесат най-известните италиански оперни арии и песни, наситени с романтика и драматизъм, искрящи с италианско остроумие и чар. С този концерт четиримата млади певци се покланят пред четиримата големи италиански тенори Енрико Карузо, Марио Ланца, Лучано Павароти и Андреа Бочели, чиито репертоар изпълняват. С концерта на 13 юни, под диригентската палка на познатия Маестро Глийсън, музикален директор и диригент на Дъблинската филхармония, започва X издание на Опера в Летния театър 2019.

 

АЛЕСАНДРО Д’АКРИСА започва да свири на мандолина и китара още на 5 годишна възраст и дължи на дядо си интереса към музиката. Завършва с отличие оперно пеене в Консерваторията в Козенца. Дебютира като Ренато в оперетата „Граф Люксембург” от Ф. Лехар, а също и Пинкертон в „Мадам Бътерфлай” от Дж. Пучини. През 2007 г. играе главната роля в “A Time of Monteverdi Soul”, написан и дирижиран от В. Менелла, както и в оперната новела „Cielo Andino” от Маурицио АнунЦиата. В репертоара му влизат Ернесто от „Дон Паскуале” – Доницети, Гастон в „Травиата” – Верди, Агенор в „Кралят пастир” – Моцарт, Абдало в „Набуко” – Верди, Неморино в „Любовен елексир” – Доницети. Избран е от фондацията на Павароти да участва в шоуто Belcanto The Pavarotti Heritage”, дирижирано от Pasquale Menchise.

 

ФЕДЕРИКО СЕРА  е наследил таланта си от рода на своята майка. Започва да пее на шега на 11 годишна възраст. Тогава печели първия си конкурс по поп музика в Италия. За няколко години Федерико участва в състезания по пеене, печелейки 7 пъти първо място. На 17-годишна възраст специализира оперно пеене и пиано в Liceo Musicale of Varese. През 2014 г. дебютира в театър „Доницети” в  Бергамо. През 2015 г. за първи път изпълнява известни оперни арии с Веронската филхармония, като тази концертна дейност продължава през следващите години в различни театри. Може би най-интересното за Федерико Сера е, че негов учител е и самият Андреа Бочели.

 

ФЕДЕРИКО ПАРИЗИ също започва да пее на шега у дома на 12-13 годишна възраст. Записва пеене на 14-годишна възраст. През 2011 г. печели наградата „Най-млад тенор на Италия”, връчена от тенора Пиетро Бало и сопраното Моника Курт ди Стефано. Година по-късно е удостоен с наградата “Città di Taormina”. След концерти в Сицилия и Калабрия, Фредерико е включен в предаването “Tu si que vales” на Канал 5 с Белен Родригес и Франческо Соле. През лятото на 2014 г., освен в класически концерти, той има участия и в поп концерти в Сицилия. От 2015 г. Фредерико се радва на признание и успехи в изпълненията на популярни италиански песни.

 

РОБЕРТО КРЕСКА  като дете искал да стане драматичен актьор. Започва да работи за мечтата си, изучавайки актьорско майсторство и на това в момента дължи позицията на гласа си и правилното дишане. Започва своето обучение в Консерваторията „Santa Cecilia” в Рим. През 2004 г. дебютира като Бепе в „Рита” на Доницети. Две години след това пее с голям успех в „Palais de la Bourse” в Париж.  През 2010 г. печели 64-я европейски обединен конкурс в Споленто и пее на Universal Expo в Шанхай като представител на Италия. Има и много международни участия – в Китай, Турция, Холандия, Русия, Южна Африка и Канада. Записва CD „Оперни арии” в OMA MUSIC под диригентството на Виктор Карзалис.

След Варна, четиримата тенори ще изнесат 53 концерта в САЩ.

 

Специално за Медийна група "Черно море" четиримата талантливи артисти изпяха малка частица от ария, с което си спечелиха като доживотни фенове присъстващите журналисти по време на медийната среща.

Ели Маринова

Снимки авторът

 

Прочетете още: 

"ЧЕТИРИМАТА ИТАЛИАНСКИ ТЕНОРИ" откриват X Опера в Летния театър

ДЕРЕК ГЛИЙСЪН ДИРИЖИРА ЧЕТИРИМАТА ИТАЛИАНСКИ ТЕНОРИ

 

 

 

„Rock Symphony“ - 29 август, 19.30, ФКЦ, зала 1, МФФ „Любовта е лудост“ - Варна 2019

 

 Главният диригент на Симфониета София СВИЛЕН СИМЕОНОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за първия си концерт във Варна

 

 

 Разбрах, че имате сантимент към варненския концерт на “Rock Symphony”…

 

Благодарен съм за възможността да гостувам за пръв път във Варна, където завърших НУИ „Добри Христов“ в класа по кларинет на Иван Германов през 1981 г. Така се случи, че животът ме отвя в София, после в чужбина и само минавах през Варна. И ето сега, близо 40 години по-късно, за пръв път ще се появя на варненска сцена. В този смисъл концертът “Rock Symphony” на 29 август във ФКЦ, освен в професионално отношение, като част от МФФ „Любовта е лудост“, ще бъде и много емоционален за мен.

 

 

 

Как се съчетават рок и симфония?

 

През 2015 г. се зароди идеята за Symphony Rock“, съвместен проект между Симфониета София и Денс Формация София с нейната рок група. Точно този пръв проект с мои аранжименти за симфоничен оркестър и рок група ще чуят варненци. Обявяваме го като „Rock Symphony“, за да обхванем по-широк спектър от меломани, но при аранжирането и адаптацията от клавир за пиано към симфоничен оркестър аз отдавам приоритет на гласоводенето, а при оркестрирането - на симфоничния оркестър, не толкова на рок групата. Затова и някои от песните съм аранжирал само за симфоничен оркестър, без рок група и вокал. В концерта ще предложим интересна симбиоза между симфоничен оркестър, рок група и вокали с електрическа цигулка и саксофони.

 

Освен инригуващото преплитане на жанровете, ще има ли други предизвикателства в концерта?

 

Всичко това ще бъде поднесено по атрактивен и достъпен за публиката начин, с кратки обяснения от мен около историята на създаването на всяка от песните, със закачки и въпроси към публиката, дори с награди за верните отговори.
Този проект вече пожъна аплодисменти в България и чужбина и аз се радвам, че мога най-сетне да го представя и във Варна. Успехът на „Rock Symphony“ ме мотивира да разработя още 5 подобни проекта – „АBBA Mania“, „Queen Тоpia“, „Broadway“ с евъргрийни, аранжирани от мен отново за симфоничен оркестър, рок група, вокали и саксофон и „Le grand Tango” с най-известните танга на Карлос Гардел, Астор Пиацола и др. Надявам се в бъдеще да имаме възможност за гастрол във Варна и с тези проекти.

 

За начало ще дойдем на „Rock Symphony“...

 

Разчитам на това. Искам сърдечно да поканя варненци и гостите на града да станат част от общото музициране в емоционалната „Rock Symphony“ с емблематични рок парчета, в изпълнение на Симфоничния оркестър на Държавна опера Варна и Джаз Формация София. Очакваме ви на 29 август в зала 1 на Фестивалния и конгресен център.

 

СВИЛЕН СИМЕОНОВ завършва НУИ „Добри Христов“ във Варна и ДМА „Проф. Панчо Владигеров” в София със специалност кларинет. Учи дирижиране в АМТИИ в Пловдив и специализира във Виена при проф. Салватор Конде. Диригентската му кариера преминава през Оперно-филхармоничното дружество в Бургас, където е музикален мениджър и диригент. От 2003 г. е главен диригент на оркестър Симфониета София и втори диригент на Operettenbühne Heinz Helberg във Виена. Маестро Симеонов дирижира на най-престижните съвременни сцени в Европа и света, сред които Берлинската филхармония, Musikverein Wien, Konzertgebau Amsterdam, Victoria Hall Geneva, Suntory Hall Tokio, също в Барселона, Мадрид, Кливланд и др. Едновременно с диригентската си работа преподава и води курсове и майсторски класове в София, Сеул – Република Корея, Ханой – Виетнам, Солун и Птолемейда – Гърция, Янгстаун – САЩ

 Източник : http://www.chernomore.bg/kultura/2019-06-10/chetirimata-italianski-tenori-otkrivat-x-opera-v-letniya-teatar?fbclid=IwAR0CSCok57CzwjAyQBUvPekQBNGeWXhtcbkc7yi6I7KMTWbuiEtqFltduig

Те са млади, харизматични и имат поразяващи гласове. Те ще разцепят юнския здрач над Варна в четвъртък вечер с най-обичаните световни арии и тепърва ще влюбят варненската публика в себе си. Под диригентството на  Дерек Глийсън четирима даровити тенори са подготвили репертоар, който е обречен на успех. Сензационният ансамбъл „Четиримата италиански тенори“ ще пее във Варна преди световното си турне. В първия си български концерт, Алесандро Д’Акриса, Федерико Сера, Федерико Паризи и Роберто Креска ще поднесат най-известните италиански оперни арии и песни, наситени с романтика и драматизъм, искрящи с италианско остроумие и чар. С този концерт четиримата млади певци се покланят пред четиримата големи италиански тенори Енрико Карузо, Марио Ланца, Лучано Павароти и Андреа Бочели, чиито репертоар изпълняват. С концерта на 13 юни, под диригентската палка на познатия Маестро Глийсън, музикален директор и диригент на Дъблинската филхармония, започва X издание на Опера в Летния театър 2019.

 

АЛЕСАНДРО Д’АКРИСА започва да свири на мандолина и китара още на 5 годишна възраст и дължи на дядо си интереса към музиката. Завършва с отличие оперно пеене в Консерваторията в Козенца. Дебютира като Ренато в оперетата „Граф Люксембург” от Ф. Лехар, а също и Пинкертон в „Мадам Бътерфлай” от Дж. Пучини. През 2007 г. играе главната роля в “A Time of Monteverdi Soul”, написан и дирижиран от В. Менелла, както и в оперната новела „Cielo Andino” от Маурицио АнунЦиата. В репертоара му влизат Ернесто от „Дон Паскуале” – Доницети, Гастон в „Травиата” – Верди, Агенор в „Кралят пастир” – Моцарт, Абдало в „Набуко” – Верди, Неморино в „Любовен елексир” – Доницети. Избран е от фондацията на Павароти да участва в шоуто Belcanto The Pavarotti Heritage”, дирижирано от Pasquale Menchise.

 

ФЕДЕРИКО СЕРА  е наследил таланта си от рода на своята майка. Започва да пее на шега на 11 годишна възраст. Тогава печели първия си конкурс по поп музика в Италия. За няколко години Федерико участва в състезания по пеене, печелейки 7 пъти първо място. На 17-годишна възраст специализира оперно пеене и пиано в Liceo Musicale of Varese. През 2014 г. дебютира в театър „Доницети” в  Бергамо. През 2015 г. за първи път изпълнява известни оперни арии с Веронската филхармония, като тази концертна дейност продължава през следващите години в различни театри. Може би най-интересното за Федерико Сера е, че негов учител е и самият Андреа Бочели.

 

ФЕДЕРИКО ПАРИЗИ също започва да пее на шега у дома на 12-13 годишна възраст. Записва пеене на 14-годишна възраст. През 2011 г. печели наградата „Най-млад тенор на Италия”, връчена от тенора Пиетро Бало и сопраното Моника Курт ди Стефано. Година по-късно е удостоен с наградата “Città di Taormina”. След концерти в Сицилия и Калабрия, Фредерико е включен в предаването “Tu si que vales” на Канал 5 с Белен Родригес и Франческо Соле. През лятото на 2014 г., освен в класически концерти, той има участия и в поп концерти в Сицилия. От 2015 г. Фредерико се радва на признание и успехи в изпълненията на популярни италиански песни.

 

РОБЕРТО КРЕСКА  като дете искал да стане драматичен актьор. Започва да работи за мечтата си, изучавайки актьорско майсторство и на това в момента дължи позицията на гласа си и правилното дишане. Започва своето обучение в Консерваторията „Santa Cecilia” в Рим. През 2004 г. дебютира като Бепе в „Рита” на Доницети. Две години след това пее с голям успех в „Palais de la Bourse” в Париж.  През 2010 г. печели 64-я европейски обединен конкурс в Споленто и пее на Universal Expo в Шанхай като представител на Италия. Има и много международни участия – в Китай, Турция, Холандия, Русия, Южна Африка и Канада. Записва CD „Оперни арии” в OMA MUSIC под диригентството на Виктор Карзалис.

След Варна, четиримата тенори ще изнесат 53 концерта в САЩ.

 

Специално за Медийна група "Черно море" четиримата талантливи артисти изпяха малка частица от ария, с което си спечелиха като доживотни фенове присъстващите журналисти по време на медийната среща.

Ели Маринова

Снимки авторът

 

Прочетете още: 

"ЧЕТИРИМАТА ИТАЛИАНСКИ ТЕНОРИ" откриват X Опера в Летния театър

ДЕРЕК ГЛИЙСЪН ДИРИЖИРА ЧЕТИРИМАТА ИТАЛИАНСКИ ТЕНОРИ

 

 

 

13 август, 21,00, Опера в Летния театър, Премиера на ММФ „Варненско лято“

 

Варненската опера е един от първите театри в света, които поставят последната редакция на „Любовта никога не умира“, най-новия мюзикъл на гения в този жанр Сър Андрю Лойд Уебър. „Любовта никога не умира“ доразказва историята на героите от предишния знаков мюзикъл на композитора „Фантомът на операта“, но в нов контекст. Мистичният Фантом и хористката Кристин се срещат 10 години след пожара в Парижката опера, той е преуспял композитор със свой театър в Манхатън, тя е вече оперна дива. Любовта избухва отново, но между тях стоят съпругът на Кристин Раул и приятелката й Мег, също влюбена във Фантома. Драмата в любовния четириъгълник завършва трагично, но... любовта никога не умира.

За разлика от „Фантомът на операта“, „Любовта никога не умира“ е като един оперен апотеоз, пропит с романтика и драматизъм, който не може да остави никого равнодушен. Ще го потвърдят възторжените зрители от юлската премиера на мюзикъла в препълнения Летен театър, със сигурност ще бъде така и на августовската  премиера. Датата е 13 август, часът и мястото са известни  J - 21.00, Опера в Летния театър и още по-точно ММФ „Варненско лято“.

В постановката на режисьора Светозар Донев и Маестро Страцимир Павлов, със сценограф и костюмограф Нела Стоянова, хореограф Анна Донева, сега ще се изявят великолепното сопрано Илина Михайлова в ролята на Кристин и тенорът от Пловдив Момчил Караиванов, който обича да си представя своя герой Фантома като Дарт Вейдър. Останалите главни персонажи ще пресъздадат Калина Жекова – МЕГ, Нейчо Петров - Реджи – РАУЛ, Миглена Страдалска - ЖИРИ и малката чаровница Белла Петрова, която толкова талантливо изпълнява ролята на Густав, сина на Кристин и Фантома.

 

 

 

 

 „VIVA ITALIA”

 

13 юни, четвъртък, 21.00,  Старт на X Опера в Летния театър – Варна 2019

 

 

Концертът „Viva Italia” на Алесандро Д’Акриса, Федерико Сера, Федерико Паризи и Роберто Креска с любими арии и канцонети, под диригентството на Дерек Глийсън, е поклон пред четиримата велики италиански тенори Енрико Карузо, Марио Ланца, Лучано Павароти и Андреа Бочели. Оркестър на Държавна опера Варна с концертмайстор Анна Фурнаджиева.

 

ДИРИГЕНТЪТ ДЕРЕК ГЛИЙСЪН

 

 

 

Дерек Глийсън е ирландскo-американски музикант, роден в Дъблин, Ирландия, музикален директор и диригент на Дъблинската филхармония (от 1997 г.) и диригент на Международния оперен фестивал в Анна Ливия, Дъблин. От 2012 г. Глийсън е музикален директор и диригент на Фестивалния оркестър на Рахманинов. От януари 2016 г. е главен гостуващ диригент и на Симфоничния оркестър на Харбин, Китай. Той също така композира музикални партитури за филмови и телевизионни продукции, както и симфонична музика.

 

На 12-годишна възраст Глийсън е тимпанист на Ирландския младежки оркестър. На 15 години се присъединява към Младежкия оркестър на Европейския съюз /EUYO/ като перкусионист и тимпанист, където има възможност да работи под палката на великите диригентски майстори на деня, включително Херберт фон Караян, Клаудио Абадо, Ленард Бърнстейн, сър Джордж Солти и Даниел Баренбойм. Успоредно с това той е бил и член на "EuroJazz", Младежки джаз оркестър на Европейската общност и NYJO, Националния младежки джаз оркестър на Великобритания, работи с концертния и симфоничния оркестър на RTÉ. През 1984 г. е удостоен с награда и стипендия Shell/London Symphony Orchestra Music Scholarship. Глийсън учи перкусии в Кралската музикална академия в Лондон, както и композиция и филмово оркестриране в Калифорнийския университет в Лос Анжелис. След това завършва дирижиране в Университета за музикални и сценични изкуства във Виена. От 1989 г. живее в САЩ, където завършва обучението си по композиция и филмово оркестриране в Университета UCLA в Лос Анжелис.

 

Глийсън дирижира Дъблинската и Лондонската филхармонии, концертния оркестър на RTÉ, Националния симфоничен оркестър на Ирландия, оркестър Da Camera Fiorentina в Италия, филхармония Бохуслав Мартин, Симфоничния оркестър на Карлови Вари, RTL Orchestra, NOS Nederlandse Оркестър Омроп Стихтинг и др. През 2009 г. с Дъблинската филхармония Глийсън прави най-голямата оркестрова обиколка на САЩ за годината - в над 49 града, под егидата на Columbia Artists Management. През 2010 г. Глийсън и DPO обикалят Китай, като участват в Световната Експо програма на Великия театър в Шанхай, както и в два концерта, откриващи Пекинския летен фестивал "Бродят за класиката" от Националния център за сценични изкуства (NCPA) в Операта, предавани по телевизията в Китай на над 400 милиона души.

 

 

                                         Програма

 

I част

Фр. Чилеа – il Lamento от „Арлезианката”

Дж. Пучини – Che gelida manina от „Бохеми”

Г. Доницети – Una Furtiva Lagrima от „Любовен елексир”

Р. Леонкавало – Recitar. Ridi Pagliaccio от „Палячи”

Л. Далла – Caruso

Винченцо ди Чиара – La Spagnola

Ч. А. Биксио – Mamma

Дж. Верди – Questa o quella от „Риголето”

Д. Модуньо – Volare

Де Куртис – Non ti Scordar di me

Дж. Росини – La Danza

 

II част

 

Кортез – Cielito Lindo

Дж. Верди – La Donna e Mobile от „Риголето”

Де Куртис – Torna a Surriento

Фр. Шуберт – Ave Maria

Луиджи Денца – Funiculi, Funicula

Р. Леонкавало - Mattinata

С. Кардило – Core Ngrato

Ч. А. Биксио – Parlami d’amore Mariu

A. Лара - Granada

Ди Капуа – O Sole Mio

Дж. Пучини – Nessun Dorma от „Турандот”

 

 

Операта на Верди „Симон Боканегра“ заживява истинския си живот едва след намесата на втория либретист на творбата Ариго Бойто. Той въвежда за пръв път в оперната литература нова конфигурация на враждуващите антагонисти. Ако до тогава обичайно баритонът и тенорът са били противопоставяни един на друг, то в „Симон Боканегра“ истинските врагове са баритонът и басът.  

Друга особеност на творбата е образът на морето, който е великолепно пресъздаден  с езика на музиката. Морето в „Симон Боканегра“ осезателно присъства, то се чува, то напомня за себе си.

Освен всичко останало, тази опера на Верди е важна за нас, италианците, тъй като в нея като основна характеристика е заложена идеята за обединение на Италия. Известни в нашата история са писмата на поета Франческо Петрарка до дожа на Генуа Симон Боканегра и до дожа на Венеция, с които той ги упреква, че водят братоубийствена война, а и двамата са синове на една и съща майка – Италия. Призивът „Адрия и Лигурия - една нация“, останал от онази размирна епоха, изразява стремежа за обединение на разпокъсаната италианска родина през XIV век.

 

"СИМОН БОКАНЕГРА"

8 август, 21.00 - Опера в Летния театър, Премиера на ММФ "Варненско лято" 2019

Опера от ДЖУЗЕПЕ ВЕРДИ

Копродукция с Националната опера и балет на Северна  Македония

Диригент НИКОЛЕТА КОНТИ

Режисьор ДЕЯН ПРОШЕВ

Диригент на хора ЦВЕТАН КРУМОВ

В ролите:

СИМОН БОКАНЕГРА - КИРИЛ МАНОЛОВ

АМЕЛИЯ ГРИМАЛДИ - ДАРИЯ МАСИЕРО

ЯКОПО ФИЕСКО - ДЕЯН ВАЧКОВ

ГАБРИЕЛЕ АДОРНО - ИВАН МОМИРОВ

ПАОЛО АЛБИАНИ - ДОБРОМИР МОМЕКОВ

ПИЕТРО - ПЕТЪР ПЕТРОВ

КАПИТАН НА СТРЕЛЦИТЕ - ХРИСТО ГАНЕВСКИ

ПРИСЛУЖНИЦА НА АМЕЛИЯ - МАРИНА ИВАНОВА

Оркестър и хор на Държавна опера Варна

 

"СИМОН БОКАНЕГРА"

10 август, 21.00, Сцена на вековете, Велико Търново

Опера от ДЖУЗЕПЕ ВЕРДИ

Копродукция с Националната опера и балет на Северна  Македония

Диригент НИКОЛЕТА КОНТИ

Режисьор ДЕЯН ПРОШЕВ

Диригент на хора ЦВЕТАН КРУМОВ

В ролите:

СИМОН БОКАНЕГРА - ИВО ЙОРДАНОВ

АМЕЛИЯ ГРИМАЛДИ - ДАРИЯ МАСИЕРО

ЯКОПО ФИЕСКО - ЕВГЕНИЙ СТАНИМИРОВ

ГАБРИЕЛЕ АДОРНО - ИВАН МОМИРОВ

ПАОЛО АЛБИАНИ - НИКОЛАЙ ДОБРЕВ

ПИЕТРО - МАРТИН КИРОВ

КАПИТАН НА СТРЕЛЦИТЕ - ХРИСТО ГАНЕВСКИ

ПРИСЛУЖНИЦА НА АМЕЛИЯ - БЛАГОВЕСТА СТАТЕВА

Оркестър и хор на Държавна опера Варна

Прочететe още :

ДЕЯН ПРОШЕВ: МОЯТА ПОСТАНОВКА Е КЛАСИЧЕСКА

 

КИРИЛ МАНОЛОВ: СИМОН БОКАНЕГРА БЕШЕ ПРИЧИНА ЗА МОЯТА ПЪРВА СРЕЩА С МАЕСТРО РИКАРДО МУТИ

 

ДАРИЯ МАСИЕРО ЗА СВОЯТА ГЕРОИНЯ АМЕЛИЯ ГРИМАЛДИ

 

 

13 юни, 21.00, Старт на X Опера в Летния театър – Варна 2019

Концерт на „Четиримата италиански тенори“ Алесандро Д’Акриса,

Федерико Сера, Федерико Паризи и Роберто Креска.

Диригент Дерек
Глийсън

 

Сензационният ансамбъл „Четиримата италиански тенори“ ще пее във
Варна преди световното си турне. В първия си български концерт,
Алесандро Д’Акриса, Федерико Сера, Федерико Паризи и Роберто Креска
ще поднесат най-известните италиански оперни арии и песни, наситени с
романтика и драматизъм, искрящи с италианско остроумие и чар.
С този концерт четиримата млади певци се покланят пред четиримата
големи италиански тенори Енрико Карузо, Марио Ланца, Лучано Павароти
и Андреа Бочели, чиито репертоар изпълняват..
С концерта на 13 юни, под диригентската палка на познатия във Варна
Маестро Дерек Глийсън, музикален директор и диригент на Дъблинската
филхармония, започва X издание на Опера в Летния театър 2019.

 

 

 

       АЛЕСАНДРО Д’АКРИСА /Alessandro D’Acrissa/ завършва с отличие оперно
пеене в Консерваторията в Козенца. Дебютира като Ренато в оперетата
„Граф Люксембург” от Ф. Лехар, а също и Пинкертон в „Мадам Бътерфлай”
от Дж. Пучини. През 2007 г. играе главната роля в “A Time of Monteverdi
Soul”, написан и дирижиран от В. Менелла, както и в оперната новела
„Cielo Andino” от Маурицио АнунЦиата. В репертоара му влизат Ернесто от
„Дон Паскуале” – Доницети, Гастон в „Травиата” – Верди, Агенор в „Кралят
пастир” – Моцарт, Абдало в „Набуко” – Верди, Неморино в „Любовен
елексир” – Доницети. Избран е от фондацията на Павароти да участва в
шоуто Belcanto The Pavarotti Heritage”, дирижирано от Pasquale Menchise.

 

 

 

ФЕДЕРИКО СЕРА /Federico Serra/ печели първия си конкурс по поп музика
в Италия на 11-годишна възраст. За няколко години Федерико участва в
състезания по пеене, печелейки 7 пъти първо място. На 17-годишна
възраст специализира оперно пеене и пиано в Liceo Musicale of Varese, с
преподаватели: Вито Мария Брунети, Джанфранко Сечеле, Федерико
Лонги, Алфредо Заназо. През 2014 г. дебютира в театър „Доницети” в

Бергамо. През 2015 г. за първи път изпълнява известни оперни арии с
Веронската филхармония, като тази концертна дейност продължава през
следващите години в различни театри. Може би най-интересното за
Федерико Сера е, че негов учител е и самият Андреа Бочели.

 

ФЕДЕРИКО ПАРИЗИ /Federico Parisi/ започва да учи пеене на 14-годишна
възраст. През 2011 г. печели наградата „Най-млад тенор на Италия”,
връчена от тенора Пиетро Бало и сопраното Моника Курт ди Стефано.
Година по-късно е удостоен с наградата “Città di Taormina”. След концерти
в Сицилия и Калабрия, Фредерико е включен в предаването “Tu si que
vales” на Канал 5 с Белен Родригес и Франческо Соле. През лятото на 2014
г., освен в класически концерти, той има участия и в поп концерти в
Сицилия. От 2015 г. Фредерико се радва на признание и успехи в
изпълненията на популярни италиански песни.

 

 

РОБЕРТО КРЕСКА /Roberto Cresca/ започва своето обучение в
Консерваторията „Santa Cecilia” в Рим. През 2004 г. дебютира като Бепе в
„Рита” на Доницети. Две години след това пее с голям успех в „Palais de la
Bourse” в Париж. В репертоара му влизат Каварадоси в „Тоска” /Пучини/,
пее Неморино в „Любовен елексир” /Доницети/, Дон Хозе в „Кармен”
/Бизе/, Пинкертон в „Мадам Бътерфлай”, Родолфо в „Бохеми” /Пучини/,
Туриду в „Селска чест” /Маскани/, Ромбалдо в „Аделаида ди Боргоня”
/Пиетро Дженерали/, Алфредо в „Травиата” /Верди/. През 2010 г. печели
64-я европейски обединен конкурс в Споленто и пее на Universal Expo в
Шанхай като представител на Италия. Има и много международни участия
– в Китай, Турция, Холандия, Русия, Южна Африка и Канада. Записва CD
„Оперни арии” в OMA MUSIC под диригентството на Виктор Карзалис.

БИЛЕТИ:
Online в Еventim.bg чрез услугата Print@Home:
http://www.eventim.bg/bg/bileti/tmpc-varna-21/promo.html…
Каса ТМПЦ, пл. „Независимост“ 1, пон-пет 9.00-20.00, почивка 13.30-14.30;
съб 10.00-19.00, почивка 13.30-14.30; нед 11.00-16.00, без прекъсване; тел.
052 665 022; Заявки: тел. 052 665 051, 052 665 020, www.tmpcvarna.com
Каса ФКЦ - всеки ден 10.00-21.00, почивка 14.00-14.30, 16.30-17.30, тел. 052
685 214

 

 

 

  

 

15 август, 20.30, пл.“Независимост“

 Диригент Кръстин Настев

Солисти: Даниела Дякова, Пламен Димитров, Гео Чобанов, Андриана Йорданова, Ирина Хрулева, Жасмина Темелкова, Камерен ансамбъл „Свети Йоан Кукузел“

Оркестър на Държавна опера Варна с концертмайстор Красимир Щерев

С подкрепата на Фонд Култура при Община Варна.

 

Държавна опера Варна при Театрално-музикален продуцентски център Варна ще спази и тази година традицията да поднесе на гражданите и гостите на Варна поредния емоционален Концерт край фонтана за празника на града Свето Успение Богородично. Събитието се провежда с подкрепата на Фонд Култура при Община Варна.

Под диригентството на Маестро Кръстин Настев на 15 август от 20.30 часа на централния площад „Независимост“ ще прозвучат арии и ансамбли из оперите „Кармен“, „Джани Скики“, „Лакме“, „Манон Леско“, „Севилският бръснар“, „Дон Жуан“, „Адриана Лекуврьор“, „Хофманови разкази“, „Вълшебната флейта“, „Бохеми“ и оперетите „Царицата на чардаша“, „Джудита“ и „Прилепът“.  

Маестро Кръстин Настев е съставил тази богата програма с идеята да предложи различни от досега включваните в този специален празничен концерт творби. Наред със солистите на Държавна опера Варна Даниела Дякова - мецосопран, Пламен Димитров – баритон и Гео Чобанов - бас, ще чуем варненското сопрано Адриана Йорданова, която живее и твори в Малта, но често се връща в родния си град, за да участва в различни концерти. Неотдавна я аплодирахме като един от „Белкантовите гласове“ в XVII Театър Римски терми.

За пръв път в Концерт край фонтана ще посрещнем още едно талантливо варненско сопрано – младата Жасмина Темелкова, възпитаничка на Варненската детско-юношеска опера, сега студентка по оперно пеене във Виена с изяви на европейската музикална сцена.

Руското сопрано Ирина Хрулева, която на миналогодишния международен конкурс за млади оперни певци в Боляня спечели Наградата на Държавна опера Варна – участие в нейни спектакли или концерти, ще бъде солистка освен в Концерт край фонтана и в заключителната Оперна гала от X Опера в Летния театър – Варна 2019.  

Новост в програмата на Концерт край фонтата е присъствието на авторска православна музика,  която ще изпълни прочутият Камерен ансамбъл „Свети Йоан Кукузел“.

 

 

                                    П Р О Г Р А М А

   

Ж. Бизе – из оп. “Кармен” – увертюра, Хабанера и куплети на Тореадора, изп. Даниела Дякова, Пламен Димитров

Дж. Пучини – из оп. “Джани Скики” – „O, mio babbino caro“,  изп. Жасмина Темелкова

Лео Делиб – из оп. „Лакме“ – Дует на цветята, изп. Жасмина Темелкова и Ирина Хрулева

Дж. Пучини – Интермецо из оп. “Манон Леско”, изп. Оркестър на Държавна опера Варна               

Дж. Росини – из оп. „Севилският бръснар“ – Ария на клеветата и  Ария на Фигаро, изп. Гео Чобанов и Пламен Димитров                

В. А. Моцарт – из оп. „Дон Жуан“ – „La ci darem la mano“, изп. Гео Чобанов и Жасмина Темелкова     

Чилеа – из оп. „Адриана Лекуврьор“ - „Еcco respiro appena“, изп. Андриана Йорданова        

К. Попов - “Богородице дево” и „Буди имя Господне”, изп. Камерен ансамбъл „Свети Йоан Кукузел“

П. Чесноков - “Спаси Боже”, изп. Камерен ансамбъл „Свети Йоан Кукузел“, солист Стефан Димитров

Жак Офенбах – из оп. „Хофманови разкази“ –  „Les oiseaux dans la charmille“, изп. Ирина Хрулева

Ж. Бизе – из. оп „Кармен“ - Chanson Boheme , изп. Даниела Дякова, Ирина Хрулева и Жасмина Темелкова 

В. А. Моцат – из оп. „Вълшебната флейта“ - Дует на Папагено и Папагена, изп. Ирина Хрулева и Пламен Димитров        

И. Калман – из оп. „Царицата на чардаша“ – Песен на Силва, изп. Даниела Дякова                    

Фр. Лехар – из. оп.“Джудита” – „Meine Lippen, sie küssen so heiß“, изп. Андриана Йорданова                  

Дж. Пучини – из.оп „Бохеми“ – Валс на Мюзета, изп. Жасмина Темелкова           

Щраус – из оп. „Прилепът“ – “Im Feuerstrom der Reben“, изп. всички солисти                                                  

06.06.2019 | Интервю | Дарик Варна | Наталия Господинова

Основният ремонт на сцена „Филиал” трябва да приключи до 2021г., когато

Варненският театър ще чества вековен юбилей. Това заяви в предаването „Зала Пленарна” по Дарик общинският съветник и директор на ТМПЦ Даниела Димова.

 

Реконструкцията е на стойност близо 7,2 млн. лв., от които общинските средства са1,4 млн. лв.,а останалата част е безвъзмездно европейско финансиране.

Общинските средства ще бъдат осигурени чрез заем, който ще бъде изплатен за 10 години.

Димова очаква през летните месеци да започне процедурата по избор на изпълнител на ремонта

 

 

Именитият режисьор Явор Гърдев, който наскоро постави „Драконът” на варненска сцена, е заявил желание да режисира пиеса за 100-годишнината на варненския театър, чиято премиера да бъде в изцяло реконструирания „Филиал”, съобщи още Димова.

10-то юбилейно издание на „Опера в Летния театър” ще стартира на 13 юни с концерт начетирима млади италиански тенори от Рим, единият от които е племенник на Андреа Бочели.

 През юли предстоят премиера на „Княз Игор”, „Тоска” с Александрина Пендачанска,  мюзикълите„Моята прекрасна лейди” и „Любовта никога не умира”.

Римските терми отново ще бъдат сцена на постановки и концерти през лятото. Програмата стартира на 2 юли с премиера на постановката „Двубой” на варненския театър „Стоян Бъчваров”. Другите спектакли, които ще могат да се гледаттам, са „Брак по принуда” и „Монтажът на моя филм”. Предстоят и гастроли на театралните трупи от Велико Търново и Сливен. 

Целият разговор с Даниела Димова е в прикаченото аудио.

 

Водещото италианско сопрано Дария Масиеро, която аплодирахме в предишни издания на Опера в Летния театър, ще се превъплъти в образа на Амелия Грималди от операта „Симон Боканегра“, премиера на ММФ „Варненско лято“ 2019

8.08, 21.00, Опера в Летния театър. Премиера на ММФ "Варненско лято" 2019

10.08, 21.00, Сцена на вековете, Велико Търново

 

АМЕЛИЯ ГРИМАЛДИ Е ВЪВЛЕЧЕНА В ЕКЗИСТЕНЦИАЛНАТА И ПОЛИТИЧЕСКА ДРАМА НА МЪЖЕТЕ, КОИТО Я ОБИЧАТ

 

Искам най-напред да кажа, че за мен е удоволствие да се върна във Варна, един прекрасен град с изключителен оперен фестивал. Благодарна съм на директора на Театрално-музикален продуцентски център Варна, г-жа Даниела Димова, за поканата отново да гостувам тук. 
Пяла съм много Вердиеви роли, но не и Амелия Грималди от „Симон Боканегра“, така че съм радостна дебютът ми в тази роля да бъде в ММФ „Варненско лято“ и Опера в Летния театър.

 

„Симон Боканегра“ е от онези партитури на Верди, които извън художествената им стойност, трудно биха добили популярност през XIX век, тъй като тематиката не се отнася до някаква страхотна любовна история или до драматична борба на народа за свобода.

Фокусирана върху повтарящата се тема в творчеството на Верди за съдбовната предопределност, операта „Симон Боканегра“ завършва с преобръщане на конвенционалните взаимоотношения между героите. Главният герой е баритонът, но истинският му антагонист не е тенорът (младият и романтичен любовник), а басът. Освен това главната героиня не е любовница, а дъщеря на единия и племенница на другия.

Сърцевината на творбата се изгражда от фаталното преплитане на атавистични омрази и недоразумения и хроничната невъзможност за разбирателство и общуване. Тъмните и неразгадаеми страсти, които витаят в това драматично произведение, е предопределно да се уталожат, едва след като неумолимото течение на времето е притъпило силата на противоречията или с приближаването на смъртта. Неслучайно 25 години делят пролога от трите действия на операта.

 

Суровият колорит на „Симон Боканегра“ произтича както от редуването на арии с речитативи, така и от доминирането на сериозни мъжки гласове, в контраст с един женски глас – светлото и топло лирическо сопрано, т.е. младата нежна жена, въвлечена в екзистенциалната и политическа драма на мъжете, които я обичат и я превръщат в обект на техните вражди.

Радвам се да поканя публиката на премиерния спектакъл на "Симон Боканегра" - една невероятно красива и рядка опера.

 

 

"СИМОН БОКАНЕГРА"

8 август, 21.00 - Опера в Летния театър, Премиера на ММФ "Варненско лято" 2019

Опера от ДЖУЗЕПЕ ВЕРДИ
Копродукция с Националната опера и балет на Северна Македония

Диригент НИКОЛЕТА КОНТИ - Милано
Режисьор ДЕЯН ПРОШЕВ - Скопие
Диригент на хора ЦВЕТАН КРУМОВ

В ролите:

СИМОН БОКАНЕГРА - КИРИЛ МАНОЛОВ
АМЕЛИЯ ГРИМАЛДИ - ДАРИЯ МАСИЕРО
ЯКОПО ФИЕСКО - ДЕЯН ВАЧКОВ 
ГАБРИЕЛЕ АДОРНО - ИВАН МОМИРОВ
ПАОЛО АЛБИАНИ - ДОБРОМИР МОМЕКОВ
ПИЕТРО - ПЕТЪР ПЕТРОВ
КАПИТАН НА СТРЕЛЦИТЕ - ХРИСТО ГАНЕВСКИ
ПРИСЛУЖНИЦА НА АМЕЛИЯ - МАРИНА ИВАНОВА
Оркестър и хор на Държавна опера Варна

 

"СИМОН БОКАНЕГРА"

10 август, 21.00, Сцена на вековете, Велико Търново

Опера от ДЖУЗЕПЕ ВЕРДИ
Копродукция с Националната опера и балет на Северна Македония

Диригент НИКОЛЕТА КОНТИ - Милано
Режисьор ДЕЯН ПРОШЕВ - Скопие
Диригент на хора ЦВЕТАН КРУМОВ

В ролите:

СИМОН БОКАНЕГРА - ИВО ЙОРДАНОВ
АМЕЛИЯ ГРИМАЛДИ - ДАРИЯ МАСИЕРО
ЯКОПО ФИЕСКО - ЕВГЕНИЙ СТАНИМИРОВ
ГАБРИЕЛЕ АДОРНО - ИВАН МОМИРОВ
ПАОЛО АЛБИАНИ - НИКОЛАЙ ДОБРЕВ
ПИЕТРО - МАРТИН КИРОВ
КАПИТАН НА СТРЕЛЦИТЕ - ХРИСТО ГАНЕВСКИ
ПРИСЛУЖНИЦА НА АМЕЛИЯ - БЛАГОВЕСТА СТАТЕВА
Оркестър и хор на Държавна опера Варна

 

 

 

 

ПЛАМЕН ДИМИТРОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своя герой Галицки в „Княз Игор“ от Бородин

 

 

 

Твоят герой Галицки е доста характерен персонаж?

Много интересен персонаж наистина. Той също като Игор е княз, но от съвсем друго естество. Мирогледът му е съвсем друг, той е привърженик на низките страсти. Когато всички отиват на война, той почти единствен остава в двореца, налага навсякъде волята си и се опитва да узурпира властта, за да измести Игор. В голямата си ария Галицки обещава: „Ако заема мястото на Игор, война няма да има, ще има само ядене, пиене и жени.“ В общи линии, това представлява Галицки.

И както често се случва, Галицки и Ярославна, брат и сестра, са коренно различни...

Отношенията със сестра му,  жената на Княз Игор, са доста сложни. Като персонаж, тя е негов антипод. Докато Ярославна е хрисима, вярна, добра, Галицки се държи непристойно, отвлича девойки, възползва се от тях и т.н. Ярославна се опитва да го вкара в правия път и да го вразуми, но без успех. Галицки дори я заплашва, че ако съпругът й Княз Игор не се върне от война, нещата в кралството коренно ще се променят. С други думи, Галицки не си взема поука, няма промяна, няма развитие в образа му.

Еднопланов отрицателен образ, необходим, за да се открои противоположният образ на Княз Игор.

Определено. Операта започва с една „мъжка“ сцена, в която Галицки изпълнява много типична за него ария. От описанията му какво би направил, ако той царува, публиката веднага може да си направи извода, че всъщност той има много поддръжници.

Ефективна „предизборна“ кампания за определена „таргет“ група, ако трябва да използваме съвременна терминология

Е, нещата днес не са чак толкова откровени, по-завоалирани са Но що се отнася до операта на Бородин, да  - мнозина са готови да последват Галицки и да го провъзгласят за господар, само и само да получат  обещания от него разгулен  живот. Интересна роля, в която има какво да се покаже както в драматургично, така и във вокално отношение.

 

 

"КНЯЗ ИГОР"

 

 30 май, 19.00, Основна сцена - ПРЕДПРЕМИЕРА

 

Опера от Александър Бородин - ПРЕДПРЕМИЕРА

Диригент КРЪСТИН НАСТЕВ

Режисьор и сценограф КУЗМАН ПОПОВ

Костюмограф ЛОРА МАРИНОВА

Хореограф СВЕТЛАНА ТОНШЕВА

Диригент на хора ЦВЕТАН КРУМОВ

Асистент-режисьор СРЕБРИНА СОКОЛОВА.

Фотограф РОСЕН ДОНЕВ

Действащи лица и изпълнители:

КНЯЗ ИГОР - Свилен Николов

ЯРОСЛАВНА - Димитринка Райчева

ВЛАДИМИР - Валерий Георгиев

КНЯЗ ГАЛИЦКИ - Пламен Димитров

КОНЧАК - Гео Чобанов

КОНЧАКОВНА - Даниела Дякова

ОВЛУР - Пламен Долапчиев

ЕРОШКА - Владислав Владимиров

СКУЛА - Людмил Петров

НЯНЯ - Бойка Василева

ПОЛОВЕЦКА ДЕВОЙКА - Илина Михайлова

Оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна

Концертмайстор Анна Фурнаджиева 

Прочетете още:

ЗА ПРЪВ ПЪТ ГЕРОИНЯТА МИ НЕ ЗАВЪРШВА ТРАГИЧНО
„КНЯЗ ИГОР“ - ПОЛИТИКА, ЛЮБОВ, КОВАРСТВО, АГРЕСИЯ И ПАТРИОТИЗЪМ
 ДИРИГЕНТЪТ КРЪСТИН НАСТЕВ И „КНЯЗ ИГОР“
МАЕСТРО БОРИСЛАВ ИВАНОВ И „КНЯЗ ИГОР“, ПРЕДИЗВИКАЛ ОБРАТ В ЖИВОТА МУ
„КНЯЗ ИГОР“ – ЕПИЧНО ПЛАТНО ЗА РУСКОТО СРЕДНОВЕКОВИЕ

 

от Кръстина Маринова, кореспондент на "Труд" във Варна

 

– Госпожо Димова, ТМПЦ, който ръководите, а и цяла Варна, са пред забележителната 100-годишнина на ДТ „Стоян Бъчваров“. Какви събития и театрални изненади да очакваме за юбилея?

 – Гледаме с оптимизъм и с чувство на признателност към създателите на Варненския драматичен театър за идващата 100-годишнина, защото този юбилей ще ни припомни за тях. Защото устремени към всичко ново, което сега създаваме, не винаги се връщаме към извора, към първоизточника, към началото. Точно тези годишнини и юбилеи идват, за да ни напомнят за невидимата на пръв поглед нишка, която свързва творческите поколения, за желанието на варненци да го има този театър и това изкуство да бъде едно постижение за града. Мисля че развитието на театрална дейност във Варна, промените, които се наложиха, са продължение на всички добри традиции в нашия храм на Мелпомена. ДТ „Стоян Бъчваров“ има изключително богат афиш с драматични произведения, комедии, камерни спектакли, театрални суперпродукции, последните от които бяха „Драконът“ на режисьора Явор Гърдев и „Влюбеният Шекспир“ на проф. Пламен Марков. Подготовката за юбилея, който честваме през 2021г., започнахме три години преди това. Варненският театър има два летописа – за неговата 50- и 85-годишнина. Пишем третия пълен летопис за 100-годишнината, който ще излезе в навечерието на големия юбилей. Беше издадена книгата „Пристрастно. Театърът на Варна“ с автор Виолета Тончева, която беше отличена с награда „Варна“. В нея тя събра живите и днешни свидетелства за отминалите години в прекрасни интервюта с всички наши емблематични актьори и режисьори.Тази година община Варна вдигна паметник на кмета Иван Церов, който е направил първата копка на сградата на ДТ „Стоян Бъчваров“.

Към цялото интервю >>>>>>>

 

ДИМИТРИНКА РАЙЧЕВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своята героиня
Ярославна в „Княз Игор“ от Александър Бородин

30 май 2019, 19.00, Основна сцена - ПРЕДПРЕМИЕРА

 

Как се сприятели с Ярославна, поредната важна роля в твоя репертоар?

Аз съм на принципа, че всички роли, дори и най-малките, са важни.
Щастлива съм, че правя поредната си роля, за което благодаря на
ръководството на Държавна опера Варна. 
Давам си сметка, че за първи път героинята ми не завършва трагично.
Обикновено драматичната участ на моите героини, като Тоска, Джоконда,
Турандот, Кармен, е свързана с проливане на кръв и смърт. Сега за пръв
път пея в опера, в чийто край моята героиня не само не умира, а е дори по-
щастлива, отколкото в началото.
Ярославна е княгиня, едно истинско съкровище, много чиста и обичаща
жена. Основен детайл в нейния характер е голямата й любов към Княз
Игор. През цялата опера това е нейната драма, тя го изпраща в битка с
враговете и изплаква по него очите си. „Плачът на Ярославна“ е една от
най-известните й арии, наситена с лирични нюанси. Като вокален образ
Ярославна изисква висш пилотаж, който съчетава едновременно много
техника и нежност. От друга страна, Ярославна рязко контрастира с образа
на нейния брат Галицки, който я влудява с разпасаното си поведение. Тук
вече намирам малко себе си, защото по принцип съм по-емоционална и
на репетициите още от първия път се получи интересен дует с Галицки.

Усещам, че този драматургичен контекст, в който жената е
олицетворение на любов и вярност към съпруга – герой, ти допада...

Допада ми, да. Допада ми и това, че Ярославна е княгиня. Ярославна и
Кралица Елизабет в „Дон Карлос“, която също съм пяла, са различни, но
позицията им в обществото е важен детайл от техния образ. Имам
предвид, че при изграждане на ролята трябва да се държи сметка за
жестовете, положението на тялото и за всеки аспект от визията на
персонажа.

Как се получава прехода от Верди и Пучини към Бородин?

Много голям контраст. Така се случи, че миналия месец пях в „Набуко“,
„Турандот“, „Аида“ и „Джоконда“ и сега изведнъж тази прекрасна и нежна
героиня. Радвам се, че Ярославна е първата ми роля в руската класика.
Руската музика е абсолютно различна от италианската, изисква различно
певческо гърло и въобще е съвсем различна от това, което съм пяла до
този момент. Надявам се да се справя с това предизвикателство.

 

 

Пеенето на руски език трудно ли е за българските певци?

Обичам нещата да се изработват в най-големи детайли, отнася се и до
езика, на който трябва да пеем. Руският език предполага друг начин на
звукоизвличане в музиката и по отношение на артикулацията нашият
колега Руслан Павлов ни оказа безценна помощ, за което всички сме му
благодарни.
Искам да благодаря също на Пламен Димитров и Валерий Георгиев, с
които освен в „Джоконда“, пеем и в „Княз Игор“. Чудесно се чувствам в
компанията на Свилен Николов, Иво Йорданов и всички останали колеги, с
които сме се потопили изцяло в атмосферата на такова красиво
произведение от руската класика, като „Княз Игор“.

30 май 2019, 19.00, Основна сцена
"КНЯЗ ИГОР"
Опера от Александър Бородин - ПРЕДПРЕМИЕРА
Режисьор КУЗМАН ПОПОВ
Диригент КРЪСТИН НАСТЕВ
Фотография РОСЕН ДОНЕВ
Действащи лица и изпълнители:
КНЯЗ ИГОР - Свилен Николов
ЯРОСЛАВНА - Димитринка Райчева
ВЛАДИМИР - Валерий Георгиев
КНЯЗ ГАЛИЦКИ - Пламен Димитров
КОНЧАК - Гео Чобанов
КОНЧАКОВНА - Даниела Дякова

ОВЛУР - Пламен Долапчиев
ЕРОШКА - Владислав Владимиров
СКУЛА - Людмил Петров
НЯНЯ - Бойка Василева
ПОЛОВЕЦКА ДЕВОЙКА - Илина Михайлова
Оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна
Концертмайстор Анна Фурнаджиева 
Помощник-режисьори Мариана Григорова, Елиана Кръстева
Репетитор на балета Гергана Георгиева- Караиванова
Корепетитори Жанета Бенун, Веселина Маринова, Димитър Фурнаджиев,
Соси Чифчиян, Руслан Павлов
Суфльор Димитър Фурнаджиев

Прочетете още:

„КНЯЗ ИГОР“ - ПОЛИТИКА, ЛЮБОВ, КОВАРСТВО, АГРЕСИЯ И ПАТРИОТИЗЪМ
 ДИРИГЕНТЪТ КРЪСТИН НАСТЕВ И „КНЯЗ ИГОР“
МАЕСТРО БОРИСЛАВ ИВАНОВ И „КНЯЗ ИГОР“, ПРЕДИЗВИКАЛ ОБРАТ В ЖИВОТА МУ
„КНЯЗ ИГОР“ – ЕПИЧНО ПЛАТНО ЗА РУСКОТО СРЕДНОВЕКОВИЕ

 

 

Световноизвестният български баритон КИРИЛ МАНОЛОВ, обиколил с ролята на Симон Боканегра най-престижните оперни сцени, ще пее в премиерата на едноименната опера на 8 август, 21.00, ММФ „Варненско лято“ 2019, Опера в Летния театър

Искам да поздравя на първо място Варненската опера, че посяга към такова заглавие от висшия пилотаж на Вердиевия репертоар. Едно заглавие, за което са необходими сериозни певци, хубав оркестър, добър диригент, прекрасен хор, с каквито Варненската опера разполага. Щастлив съм, че и аз съм част от този проект.

Симон Боканегра е историческа личност, първият дож на Генуа, всъщност първият и третият, тъй като е избиран два пъти на този най-висок пост.

От самото начало, откакто започнах да пея тази опера, ролята ми легна като ръкавица още от първия път. Дебютът ми беше през 2005 г. и оттогава досега ми остава да развивам образа актьорски, певчески и драматургически.  

Мога да кажа, че със Симон Боканегра съм имал големи успехи и съм преживял много триумфи в Германия, Австрия, Италия, Белгия и други страни. Невероятно е, но където и да съм отишъл с тази роля, всички смятат, че тя много ми подхожда и са доволни от изпълнението ми. Надявам се, че и във Варна ще бъде по същия начин.

Много се радвам, че идвам във Варна и вярвам, че заедно с моите колеги ще направим спектакъл, който ще се запомни. Дано „Симон Боканегра“ има дълъг живот, защото трудът, който стои зад подобна постановка, е огромен и би било жалко, ако представлението се играе само един или два пъти. Вярвам, че резултатът ще бъде добър и ако бъдем здрави, ще поднесем един празник, с който да зарадваме публиката на ММФ „Варненско лято“.

Всъщност ролята на Симон Боканегра беше причина за моята първа среща с Маестро Рикардо Мути. Имах удоволствието да премина с него целия цикъл на репетиции в Римската опера от началото до края по подготовката на голямо турне в Япония. Чрез неговото знание и можене аз успях дълбоко да вляза в тази роля и да извлека от нея неща, които не съм подозирал, че съществуват в нейната драматургия.

Но нека да оставим публиката да се изненада и да си пожелаем на добър час!

 

"СИМОН БОКАНЕГРА"

8 август, 21.00, Премиера на ММФ „Варненско лято“ 2019, Опера в Летния театър

Копродукция с Националната опера и балет на Северна  Македония

Опера от Джузепе Верди
Диригент НИКОЛЕТА КОНТИ - Италия
Режисьор ДЕЯН ПРОШЕВ – Северна Македония
Диригент на хора ЦВЕТАН КРУМОВ

Действащи лица и изпълнители: 
СИМОН БОКАНЕГРА - Кирил Манолов
АМЕЛИЯ ГРИМАЛДИ - Дария Масиеро
ЯКОПО ФИЕСКО - Деян Вачков, Гео Чобанов, Евгений Станимиров
ГАБРИЕЛЕ АДОРНО - Иван Момиров
ПАОЛО АЛБИАНИ - Пламен Димитров, Свилен Николов
ПИЕТРО Мартин Киров, Петър Петров
КАПИТАН НА СТРЕЛЦИТЕ - Пламен Долапчиев, Христо Ганевски
ПРИСЛУЖНИЦА НА АМЕЛИЯ - Благовеста Статева, Марина Иванова

Оркестър и хор на Държавна опера Варна

Прочетет още :

ДЕЯН ПРОШЕВ: МОЯТА ПОСТАНОВКА Е КЛАСИЧЕСКА

КУЗМАН ПОПОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своя режисьорски и
сценографски прочит на „Княз Игор“ от Бородин

30, 31 май, 19.00, Основна сцена – ПРЕДПРЕМИЕРА
2 юли, 21.00, )пера в Летния театър, ММФ „Варненско лято“ 2019 

ПРЕМИЕРА

 

 

 

 Поставяш не за пръв път „Княз Игор“ от Бородин, с какво продължава да те вълнува това заглавие?

„Княз Игор“ е прекрасно заглавие, деликатес за всеки театър, който може
да си позволи средствата, певците и костюмите, необходими за такава
мащабна постановка. Операта е привлекателна и с това, че звучи съвсем
съвременно. В нея има редица неща, които са адекватни на нашето време,
има много политика, има любов, коварство, агресия и патриотизъм.
Високият патриотизъм в името на отечеството е основното чувство,
основното послание, което Бородин е искал да отправи към своите
съотечественици.

Действието се основава върху исторически факти, изложени в
древноруския героичен епос „Слово за полка на Игор“.
Представяме си далечния XII век, когато Русия е разпокъсана държава,
изложена на постоянни набези от татарите. Княз Игор не може да търпи
повече това положение и събира голяма войска за поход срещу врага. Но в
уречения ден се случва слънчево затъмнение и тази лоша поличба всява
смут сред народа. Всички увещават Игор да се откаже от похода, но той е
категоричен. За да спаси родината си, той е готов да тръгне срещу всякакви
природни знамения, ако се налага, дори срещу Бог.
Нещата се развиват зле и Игор попада в плен при Кончак. Хитрият източен
владетел прави всичко възможно, за да измами Игор, дори не го държи
като пленник, а го оставя свободно да се разхожда из стана, макар че
съгледвачите не изпускат от око всяко негово движение. Целта на Кончак е
да сключи примирие в своя изгода, но Игор не се поддава на нито една от
съблазните на Кончак, включително на интригата с дъщерята на Кончак,
влюбена в сина на Игор Владимир. В крайна сметка Игор успява да избяга

и да се върне в своето княжество, при своите хора и при любимата си

съпруга с надеждата, че отново ще събере войска и отново ще тръгне на
поход срещу татарите.

С таланта на режисьор и художник, ти притежаваш и привилегията да
вложиш двойно повече авторство в своите постановки.

Как визията на „Княз Игор“ кореспондира с режисьорския ти прочит?

Най-напред имах идея да представя визията на едно стройно подредено
княжество, което в резултат на набезите да остане оглозгано като скелет, а
в края на спектакъла да върнем обратно на сцената спасените икони и
иконостасти, за да се възроди Русия като феникс от пепелта.
По-късно се спрях на друга, по-различна визия, защото намерих
великолепен иконопис от XII век, точно от мястото, в което се развива
действието. Цялата сцена ще бъде една такава среда като манускрипти,
като свитъци от онова време, от които героите сякаш излизат и оживяват.

Хубава идея. Какво още трябва да знаем за „Княз Игор“?

За „Княз Игор“ трябва голяма сцена, голям хор, голям балет. За толкова
много действащи лица, особено при половецките танци, нашата зимна
сцена не е съвсем достатъчна, но успяхме да намерим решение.
И което е най-важно – разполагаме с чудесни певци за главните роли, като
Свилен Николов и Иво Йорданов – Княз Игор, Димитринка Райчева и
Линка Стоянова – Ярославна и всички останали. Репетираме, солисти, хор,
балет, всички дават най-доброто от себе си в очакване на предпремиерата
в края на май и премиерата в началото на юли в Опера в Летния театър и
ММФ „Варненско лято“ 2019.

      

Прочетете още:

ДИРИГЕНТЪТ КРЪСТИН НАСТЕВ И „КНЯЗ ИГОР“
МАЕСТРО БОРИСЛАВ ИВАНОВ И „КНЯЗ ИГОР“, ПРЕДИЗВИКАЛ ОБРАТ В ЖИВОТА МУ

„КНЯЗ ИГОР“ – ЕПИЧНО ПЛАТНО ЗА РУСКОТО СРЕДНОВЕКОВИЕ

 

  

 

"Симон Боканегра" - 8 август, 21.00, Премиера на ММФ „Варненско лято“ 2019, Опера в Летния театър

10 август, 21.00, Сцена на вековете, Велико Търново

Копродукция с Националната опера и балет на Северна Македония

 

Верди композира първата версия на своята опера „Симон Боканегра“ по либрето на Франческо Мария Пиаве, с когото е създал едни от най-известните си творби - „Риголето“ и „Травиата“. Години по-късно той отстъпва пред настояването на своя издател да преработи операта с помощта на друг либретист - Ариго Бойто, който след „Симон Боканегра“ написва либретото и на следващите опери на Верди „Отело“ и „Фалстаф“.

 

Като режисьор аз винаги се придържавам към либретото. Моята постановка на „Симон Боканегра“ е класическа, с всички нейни комплексни елементи. Оставам в епохата, в която е написано либретото, взаимоотношенията между характерите остават същите, както са били някога... 

Много съм щастлив, че след „Адриана Лекуврьор” и „Силата на съдбата”, отново ще работя с колегите от Варненската опера.

 

 

 

"СИМОН БОКАНЕГРА"

8 август, 21.00, Премиера на ММФ „Варненско лято“ 2019, Опера в Летния театър
Копродукция с Националната опера и балет на Северна Македония
Опера от Джузепе Верди
Диригент НИКОЛЕТА КОНТИ - Италия
Режисьор ДЕЯН ПРОШЕВ - Северна Македония
Диригент на хора ЦВЕТАН КРУМОВ

Действащи лица и изпълнители: 
СИМОН БОКАНЕГРА - Кирил Манолов (8.08., Варна); Иво Йорданов (10.08., Велико Търново)
АМЕЛИЯ ГРИМАЛДИ - Дария Масиеро
ЯКОПО ФИЕСКО - Деян Вачков, Гео Чобанов, Евгений Станимиров
ГАБРИЕЛЕ АДОРНО - Иван Момиров
ПАОЛО АЛБИАНИ - Пламен Димитров, Свилен Николов
ПИЕТРО Мартин Киров, Петър Петров
КАПИТАН НА СТРЕЛЦИТЕ - Пламен Долапчиев, Христо Ганевски
ПРИСЛУЖНИЦА НА АМЕЛИЯ - Благовеста Статева, Марина Иванова
Оркестър и хор на Държавна опера Варна

Прочетете още :

КИРИЛ МАНОЛОВ: СИМОН БОКАНЕГРА БЕШЕ ПРИЧИНА ЗА МОЯТА ПЪРВА СРЕЩА С МАЕСТРО РИКАРДО МУТИ

29 май, 17.30, Основна сцена

Каним представителите на електронните и печатни медии във Варна, както
и кореспондентите на националните издания във Варна на 29 май, 17.30,
Основна сцена, на медийна среща с екипа на новата постановка на
Държавна опера Варна "Княз Игор" от Александър Бородин.
Непосредствено преди генералната репетиция журналистите ще имат
възможност да направят своите интервюта и репортажи, както и да
заснемат началото на постановката.

 

 

 

2 август, 21.00, Опера в Летния театър – Варна 2019

  

 "Травиата" сред обвитите в зелен бръшлян кулиси на романтичния Летен театър обещава едно различно преживяване. Маестро Борислав Иванов и режисьорът Кузман Попов, двамата заслужили оперни дейци, автори на най-добрите Вердиеви постановки в репертоара на Варненската опера, влагат в този прочит на «Травиата» големия си професионализъм и естетическите си виждания. Това ще бъде наистина една специална „Травиата“, защото Маестро Борислав Иванов, един от малкото действащи диригенти - доайени в света, засвидетелства пристрастието си към този Вердиев шедьовър, като излиза на диригентския пулт точно на рождения си ден.

 

 

 

 

С Илина Михайлова, пяла неотдавна с Хосе Карерас на неговия бенефис, Иван Момиров и Венцеслав Анастасов в главните роли, празникът обещава да бъде изискан. Въпреки че преди време Иван Момиров обяви, че за последен път пее партията на Алфред Жермон, сега той отново прие да изпълни тази своя дългогодишна коронна партия, заради личния празник на Маестро Борислав Иванов и по настояване на ръководството на Държавна опера Варна.

Опера от Джузепе Верди
Либрето Франческо Мария Пиаве по романа на Александър Дюма-син „Дамата с камелиите“
Диригент Борислав Иванов
Режисьор и сценограф Кузман Попов
Диригент на хора Цветан Крумов

Действащи лица и изпълнители:
ВИОЛЕТА ВАЛЕРИ – Илина Михайлова
АЛФРЕД ЖЕРМОН - Иван Момиров
ЖОРЖ ЖЕРМОН - Венцеслав Анастасов
ФЛОРА - Марина Иванова
АНИНА - Благовеста Статева
ГАСТОН - Христо Ганевски
БАРОН ДЮФОЛ - Гео Чобанов
МАРКИЗ Д'ОБИНИ - Людмил Петров
ДОКТОР ГРЕНВИЛ - Петър Петров
ЖОЗЕФ - Анатоли Романов
Оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна

На 22 май 2019 г., в навечерието на Празника на българската култура и
славянската писменост, кметът на Община Варна Иван Портних и
председателят на Общинския съвет Тодор Балабанов връчиха на
тържествена церемония в Пленарната зала Награда ВАРНА на 40 личности
и колективи с постижения в областта на културата, науката и
образованието.
С Голямата награда ВАРНА бяха отличени фотографът Гаро Кешишиян и
Хора на варненските момчета и младежи при Хорова школа „Проф. Марин
Чонев“ – Община Варна с диригент Дарина Кроснева.
В категория Театър колективна награда ВАРНА получи екипът на
Драматичен театър „Стоян Бъчваров” при ТМПЦ Варна за постановката
„Драконът“ от Евгений Шварц в изключителния режисьорски прочит на
Явор Гърдев. Сценография и костюми Свила Величкова, музика Калин
Николов, с Михаил Мутафов, Михаил Билалов, Стоян Радев, Ованес
Торосян, Ненчо Костов и др. За отличието на сцената излязоха най-
младите участници в „Драконът“ – 7-годишният Здравко Кънчев и 16-
годишната Александра Златева.
Веселина Михалкова взе Награда ВАРНА за блестящите си превълъщения в
ролите на Аркадина от „Магьосническо езеро“ по „Чайка“ от А. П. Чехов и
на г-жа Готлиб в „Телефонът на мъртвеца“ от Сара Рул.
Актьорът Пламен Георгиев също получи Награда ВАРНА за великолепно
изградените образи на Р. Ф. (Ар Еф) Симпсън в мюзикъла на Държавна
опера Варна „Да пееш под дъжда“ и на Бил Лезли в постановката на
Варненския драматичен театър „Бащи, лъжи и още нещо“ от Рей Куни.

В категория Опера колективна награда ВАРНА бе присъдена на Държавна
опера при ТМПЦ Варна, постановъчен екип, симфоничен оркестър,
солисти, хор и балет на мюзикъла „Да пееш под дъжда“ по сценарий на
Бети Комдън и Адолф Грийн. Режисьор Борис Панкин, диригент Страцимир
Павлов, хореография Боряна Сечанова и Мариана Крънчева, сценография
Иван Токаджиев, костюми Анна-Мария Токаджиева. С Орлин Горанов,

Сребрина Соколова, Мариан Бачев, Лилия Илиева, Борислав Веженов,
Нейчо Петров Реджи и др.
 
Александър Мутафчийски взе Награда ВАРНА за режисурата на оперетата
“Царицата на чардаша“ от Имре Калман по легендарната постановка на
Видин Даскалов и за превъплъщението му в ролята на Бони.
За принос в развитието на балетното изкуство и педагогическата му
дейност с Награда ВАРНА бе отличен Любомир Кацаров, един от първите
солист-балетисти на Варненската опера, танцувал заедно с Екатерина
Илиева в първото издание на първия в света Балетен конкурс във
Варна.

За постиженията си като журналист и автор на изследвания, критически
текстове и книги за медии, литература, визуални изкуства и архитектура
Награда ВАРНА получи също Виолета Тончева, пиар на ТМПЦ Варна.

 

 

  

      

 

    

 

 

 

      

 

8 август, 21.00, Премиера на ММФ „Варненско лято“, Опера в Летния театър 2019

Джузепе Верди следва драмата на Антонио Гутиерес за разтърсващата съдба на първия дож на Генуа – Симон Боканегра (XIV век). Той черпи вдъхновение и от две емоционални писма на поета Франческо Петрарка: „Това са две великолепни писма на Петрарка, едното до дожа Боканегра, другото до дожа на Венеция, с които ги упреква, че се готвят да водят братоубийствена война, защото и двамата са синове на една и съща майка – Италия… Това чувство за една италианска родина в онази епоха е сюблимно!“
Героите във Вердиевата опера са изправени един срещу друг, гневът определя действията им. Любовта е контрапункт на мракобесното настояще и единствената пътека, която води към надеждата.
На фона на тежки политически събития и размирици, дожът на Генуа е разкъсван от мъчителни спомени за дъщерята на най-големия си враг Фиеско, в която е влюбен... Заговор слага край на живота му, но в последните си мигове Симон Боканегра се помирява с Фиеско, оглежда се в чистите очи на отдавна изгубената си дъщеря и открива щастието...
Със „Симон Боканегра“ Верди създава една от най-забележителните партии за баритон в световното оперно наследство.
Любопитно е, че най-напред той сам написва сценарий и го изпраща на либретиста си Франческо Мариа Пиаве. За съжаление първите две постановки на „Симон Боканегра“ през 1857 г. във венецианския оперен театър Ла Фениче и през 1859 г. в Миланската Скала нямат особен успех. Но Верди обича тази своя опера и 20 години по-късно я преработва, този път по либрето на Ариго Бойто. Големият успех на премиерата в Миланската Скала на 24 март 1881 г. предопределя щастливата по-нататъшна съдба на операта „Симон Боканегра“.
Разгръщайки последователно лайтмотива за спомена, Верди създава великолепна музика, в която блестят с изпълненията си най-добрите на планетата като Тито Гоби – Боканегра, Борис Христов – Фиеско и др. Публиката на ММФ „Варненско лято“ 2019 ще има възможността да чуе българския баритон Кирил Манолов, обиколил с ролята на Симон Боканегра всички големи театри в Европа и света, както и Дария Масиеро, Италия и Иван Момиров - имена от съвременната световна сцена.

ММФ "ВАРНЕНСКО ЛЯТО" 2019
8 август, 21.00, Опера в Летния театър
"СИМОН БОКАНЕГРА" - ПРЕМИЕРА
Опера от Джузепе Верди
Диригент НИКОЛЕТА КОНТИ
Режисьор ДЕЯН ПРОШЕВ
Сценография АЛЕСАНДРА ПОЛИМЕНО
Костюми АЛЕКСАНДЪР НОШПАЛ
Диригент на хора ЦВЕТАН КРУМОВ
Действащи лица и изпълнители: 
СИМОН БОКАНЕГРА - Кирил Манолов
АМЕЛИЯ ГРИМАЛДИ - Дария Масиеро
ЯКОПО ФИЕСКО - Деян Вачков, Гео Чобанов, Евгений Станимиров
ГАБРИЕЛЕ АДОРНО - Иван Момиров
ПАОЛО АЛБИАНИ - Пламен Димитров, Свилен Николов
ПИЕТРО Мартин Киров, Петър Петров
КАПИТАН НА СТРЕЛЦИТЕ Пламен Долапчиев, Христо Ганевски
ПРИСЛУЖНИЦА НА АМЕЛИЯ Благовеста Статева, Марина Иванова
Оркестър и хор на Държавна опера Варна

Прочетет още :

https://www.operavarna.com/index.php/bg/novini/interviews/2560-ivan-momirov-za-simon-bokanegra

Последният основен ремонт на Сцена Филиал е бил преди повече от половин век

 

   

 

 

 

 

Кметът на Община Варна Иван Портних връчи в следобеда на 21 май 2019 г. документите за дългоочаквания основен ремонт на Сцена Филиал на Веселина Михалкова, артистичен директор на ДТ „Стоян Бъчваров“. На събитието пред сградата на Сцена Филиал присъстваха Мария Габриел – еврокомисар от ГЕРБ, кандидатите за евродепутати от ГЕРБ Лиляна Павлова и Емил Радев, Антония Йовчева – директор на дирекция Култура“, представители на Община Варна, както и на Театрално-музикален продуцентски център Варна, сред тях - техническият Стоян Стоянов, финансовият директор Димитричка Ефтимова, хора от техническите служби и администрацията, артисти.

 

                                                     

Г-н Иван Портних изтъкна, че реконструкцията и модернизацията на Сцена Филиал, както преди няколко години и на Основна сцена, не биха били възможни без подкрепата на Европейския съюз. Сегашното Споразумение за реконструкция и модернизация на Сцена Филиал се сключва между Министерство на културата, Община Варна като бенефициент и Театрално-музикален продуцентски център Варна като партньор, в рамките на инвестиционен приоритет „Социална инфраструктура“ на Община Варна и Оперативна програма „Региони в растеж“. Предвижда се цялостен вътрешен ремонт на зрителната зала с нови зрителски кресла, балкон и ложи; реконструкция и модернизация на сценичното пространство с въвеждане на нова механизация – въртящ кръг и повдигащи съоръжения; изграждане на нова камерна сцена; ремонт, разширяване и модернизация на репетиционната зала, пълна подмяна на вик мрежата и др. Финансирането на стойност 7 млн. лв. се обезпечава със средства от еврофондовете и заем от Община Варна.   

 

                                                                                                                               

 

Историческата справка сочи, че основен ремонт на сградата не е извършван повече от половин век. При предишния основен ремонт (1965), арх. Камен Горанов прави сериозно преустройство на тогавашната зала „Съединение“ (1890), сега Сцена Филиал, като добавя новия обем със сценичната кутия. Известни подобрения внасят следващите ремонти (1996 и 2006), но те са частични, докато с предстоящата реконструкция и модернизация, се очаква Сцена Филиал да придобие съвсем нов облик.

Веселина Михалкова благодари на кмета на Община Варна и на всички, които са съдействали за процедурата по ремонта на Сцена Филиал, като изтъкна, че основна заслуга за извършеното дотук има директорът на ТМПЦ Варна Даниела Димова. На изразената от нея надежда, че Варненският драматичен театър ще посрещне своята 100-годишнина през 2021 г. с изцяло обновена Сцена Филиал, кметът Иван Портних отговори, че ремонтните работи ще приключат навреме, за да се отбележи по достоен начин вековния юбилей на Варненския театър.

 

 

 

 

8 агуст, 21.00, Премиера на ММФ "Варненско лято" и Опера в Летния театър 2019

 

ЧОВЕК, ИЗРАСНАЛ КРАЙ МОРЕТО, УСЕЩА ПО-РАЗЛИЧНО СИЛАТА НА СТИХИИТЕ

 

 

     

На базата на реални, макар и отдалечени във времето исторически събития, а именно борбата между патриции и плебеи за управлението на Генуа, Верди създава шедьовър. И генуезкият дож Симон Боканегра, и моят герой Габриеле Адорно са реални и познати исторически фигури. Пречупени през майсторството на гениалния композитор, те са пресъздадени като достойни мъже, които отстояват с чест своята кауза. Борят се в тази братоубийствена война, като се опитват да запазят и личното си щастие.
Верди винаги е бил знаме в борбите за обединението на Италия. Свидетел съм, как на представление в Италия, в големия ансамбъл във финала на първо действие, където дожът призовава за мир, смирение и обединение, аплаузите продължават с минути.
Макар и по-рядко представяна в България, тази опера, според мен, е една от най-красивите творби на Верди и особено близка до италианската чувствителност. 
Операта е специфична и с това, че основен мотив е образът на морето. Не просто фон, а протагонист. Мисля, че за нашия град Варна, за варненци, това е особено разбираемо и вълнуващо. Човек, израснал край морето, усеща по-различно силата на стихиите.

 

 

 

 

 

На една от репетициите ми в Пиза, в последно действие, диригентът прекъсна оркестъра. Каза, че със сигурност много от музикиантите имат лодки и ходят на сутрешен риболов. И поиска от тях да свирят така, както когато морето сутрин е в покой, когато е част от тяхната душа. Ефектът беше поразителен!
За мен е чест да съм част от екипа на „Симон Боканегра“, заедно с моите колеги, великолепните певци и актьори от двата солистични състава, също с безупречно подготвените хористи. Благодаря на директора на Театрално-музикален продуцентски център Варна, г-жа Даниела Димова, както и на режисьора г-н Деян Прошев за усилията им по реализацията на този проект.
Пожелавам си да сме достойни наследници на варненската оперна традиция, на големите имена от златното време на театъра в постановката отпреди 40 години с Кирил Кръстев, Стефан Циганчев и Мари Крикорян.

 

ММФ "ВАРНЕНСКО ЛЯТО" 2019
8 август, 21.00, Опера в Летния театър
"СИМОН БОКАНЕГРА" - ПРЕМИЕРА
Опера от Джузепе Верди
Диригент НИКОЛЕТА КОНТИ
Режисьор ДЕЯН ПРОШЕВ
Сценография АЛЕСАНДРА ПОЛИМЕНО
Костюми АЛЕКСАНДЪР НОШПАЛ
Диригент на хора ЦВЕТАН КРУМОВ
Действащи лица и изпълнители: 
СИМОН БОКАНЕГРА - Кирил Манолов
АМЕЛИЯ ГРИМАЛДИ - Дария Масиеро
ЯКОПО ФИЕСКО - Деян Вачков, Гео Чобанов, Евгений Станимиров
ГАБРИЕЛЕ АДОРНО - Иван Момиров
ПАОЛО АЛБИАНИ - Пламен Димитров, Свилен Николов
ПИЕТРО Мартин Киров, Петър Петров
КАПИТАН НА СТРЕЛЦИТЕ Пламен Долапчиев, Христо Ганевски
ПРИСЛУЖНИЦА НА АМЕЛИЯ Благовеста Статева, Марина Иванова
Оркестър и хор на Държавна опера Варна

Прочетете още :

https://www.operavarna.com/index.php/bg/novini/aktualni-novini/2561-simon-bokanegra-na-scena-leten-teatar

12 юни 2019, 14.00, ТМПЦ - Държавна опера Варна

Театрално-музикален продуцентски център Варна - Държавна опера Варна
обявява кастинг за всички роли в мюзикъла „Уестсайдска история“ от
Бърнстейн. Продукцията е в колаборация с Опера Крайова – Румъния.
В състава на журито влизат: Даниела Димова – директор на Театрално-
музикален продуцентски център Варна, Антониу Замфир – директор на
Опера Крайова, Александър Фрей – диригент, Кристиян Франческони –
импресарио и Давиде ла Болита – консултант.
Кастингът ще се проведе на 12 юни, 14.00, в Държавна опера Варна.
Кандидатите трябва да се представят с песен от мюзикъла и с песен по
свой избор.
Документи за участие: мотивационно писмо, в което да се посочват
песните, с които се кандидатства, автобиография, европейски образец и
диплома за завършено музикално или актьорско образование.
Документите се подават до 10 юни включително в отдел „Човешки
ресурси“ на ТМПЦ Варна на E-Mail: hr@tmpcvarna.com или по пощата на
адрес ТМПЦ – Държавна опера Варна, пл. „Независимост“ 1, Варна 9 000.
Справки на тел. 052 66 50 17, 0885 412525, ЧР Валентина Пенева.

   

 

Световноизвестният тенор ФАБИО АРМИЛИАТО, след участието си в Арена ди Верона и „Кармен“, идва във Варна за своя емблематичен „Рецитал Кантанго“ на 27 юли в ММФ "Варненско лято"
 
Прочетете повече за "Кантанго" >>>>>>>>

 

 

 kniyaz-igor-poster

 

30, 31 май 2019, 19.00, Основна сцена - ПРЕДПРЕМИЕРА

 

2 юли 2019, 21.00, Опера в Летния театър, ММФ "Варненско лято" - ПРЕМИЕРА

 

Интервю на ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА

 

dirigent-krustin-nastev 

Как се чувстваш на първата си среща с „Княз Игор“?

Както каза и Маестро Иванов, за всеки диригент „Княз Игор“ е предизвикателство. Познавах отчасти заглавието, но не се бях занимавал с цялостен анализ. Сега виждам, че това е наистина шедьовър. Отскоро съм във Варненската опера и за мен е истинска привилегия да бъда асистент на такъв опитен диригент като Маестро Иванов. Следя отблизо как се прави, как се подрежда целият репетиционен процес по класически образец със задължителните 6 седмици преди да излезе премиерата.

Това тук си е истински лукс, защото в много театри напоследък най-голямата липса не е на финанси, а на време. Нещата се правят все по-бързо и от това обикновено страда качеството. В този смисъл при нас всичко върви по утвърдената класическа схема, която дава възможност пиесата да улегне, всеки да научи добре партията си и да се почувства по-близо до образа, който изпълнява. Същото се отнася и за нас, диригентите.

 

 

 

 

Как ще заинтригува съвременния зрител операта „Княз Игор“ с нейния сюжет от Средновековието?

Ако вникнем в психологическите връзки между героите, ще установим, че няма голяма разлика между епохата, когато е писана творбата и днес. В съвременния свят ще открием същите взаимоотношения, както между персонажите – сложните връзки между сестра и брат (Ярославна –Галицки), изпитанията на любовта (Ярославна – Княз Игор), съперничеството между противници (Княз Игор – Кончак). Победителят Кончак приема победения Княз Игор не като пленник, а като свой гост и си заслужава да поразсъждаваме над това сякаш днес позабравено уважение, което дължим на достойния противник.

 

Какво е разстоянието от Верди, който дирижира наскоро, до Бородин?

Ще цитирам тук диригента Емил Чакъров, който казва, че на музиканта не е необходимо да му се обяснява как се издигат облаците или как шуми рекичката. Той иска да знае кога, къде, защо и как да изсвири този или онзи пасаж. В този смисъл нашите оркестранти са мултифункционални, за тях е от значение добре да изпълнят това, което в момента им е подадено. Дали ще бъде опера, симфония или мюзикъл, не е съществено. Същественото е, че всяка работа, всяка репетиция усъвършенства майсторството, надгражда и изгражда музиканта като творец.

Това е и професионалният подход във всеки театър, който работи по немски стил на 3 писти - опера, мюзикъл и драматичен театър. Варненският театър е точeн образец на немския Dreispartentheater и на мен ми е приятно да съм част от неговия творчески екип.

 

 

"КНЯЗ ИГОР"

от Александър Бородин

Диригенти Борислав Иванов (30 май), Кръстин Настев (31 май)

Постановка и сценография Кузман

Костюмография Лора Маринова

Хореография Светлана Тоншева

Диригент на хора Цветан Крумов

Асистент-режисьор Сребрина Соколова.

В ролите:

КНЯЗ ИГОР - Свилен Николов, Иво Йорданов;

ЯРОСЛАВНА - Димитринка Райчева, Линка Стоянова;

ВЛАДИМИР – Валерий Георгиев, Арсений Арсов, Георги Султанов;

КНЯЗ ГАЛИЦКИ - Пламен Димитров, Гео Чобанов;

КОНЧАК - Евгений Станимиров, Гео Чобанов, Петър Петров;

КОНЧАКОВНА - Даниела Дякова, Михаела Берова;

ОВЛУР - Пламен Долапчиев, Христо Ганевски;

ЕРОШКА - Владислав Владимиров, Димитър Илиев;

СКУЛА - Людмил Петров, Петър Петров;

НЯНЯ - Бойка Василева, Силвия Ангелова;

ПОЛОВЕЦКА ДЕВОЙКА - Илина Михайлова, Лиляна Кондова.

 

Концертмайстори Анна Фурнаджиева, Красимир Щерев

Помощник-режисьори Мариана Григорова, Елиана Кръстева

Репетитор на балета Гергана Георгиева- Караиванова

Корепетитори Жанета Бенун, Веселина Маринова, Димитър Фурнаджиев, Соси Чифчиян, Руслан Павлов

Суфльор Димитър Фурнаджиев

 

Предпремиера - 30, 31 май 2019, 19.00, Основна сцена
Премиера - 2 юли 2019, 21.00, Опера в Летния театър, ММФ "Варненско лято"

 

 

БИЛЕТИ:

Online в Еventim.bg чрез услугата Print@Home:

http://www.eventim.bg/bg/bileti/tmpc-varna-21/promo.html…

Каса ТМПЦ, пл. „Независимост“ 1, пон-пет 9.00-20.00, почивка 13.30-14.30; съб 10.00-19.00, почивка 13.30-14.30; нед 11.00-16.00, без прекъсване; тел. 052 665 022; Заявки: тел. 052 665 051, 052 665 020, www.tmpcvarna.com

 

Каса ФКЦ - всеки ден 10.00-21.00, почивка 14.00-14.30, 16.30-17.30, тел. 052 685 214

Прочетете още:


МАЕСТРО БОРИСЛАВ ИВАНОВ И „КНЯЗ ИГОР“, ПРЕДИЗВИКАЛ ОБРАТ В ЖИВОТА МУ

„КНЯЗ ИГОР“ – ЕПИЧНО ПЛАТНО ЗА РУСКОТО СРЕДНОВЕКОВИЕ

 

 

 

           

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Световноизвестният тенор ФАБИО АРМИЛИАТО, след участието си в Арена ди Верона и „Кармен“, идва във Варна за своя емблематичен „Рецитал Кантанго“ на 27 юли в ММФ "Варненско лято", а на 29 юли ще бъде специален гост на Италианската оперна гала на Паметника Създатели на българската държава в Шумен

 

27 юли, 21.00, ММФ Варненско лято“ 2019, Опера в Летния театър

 

 

Маестро Армилиато, Варна Ви очаква с нетърпение!

 

Генуа и Варна са побратимени градове и като културен посланик на моя роден град по света, за мен е чест и отговорност да допринасям за задълбочаване на италианско-българските културни взаимоотношения. Генуа и Варна имат много общо помежду си - и двата града са красиво разположени на море, гордеят се със забележителна история, привличат туристи от цял свят, център са на много културни събития, обичат красивата музика. За мен е голямо удоволствие да идвам във Варна. Пазя хубав спомен от участието си в оперната гала, с която завърши Опера в Летния театър през миналата година. Радвам се, че сега съм отново тук, за да представя, отново в Опера в Летния театър и ММФ „Варненско лято“, моя „Рецитал Кантанго“, с който успешно съм гастролирал в много страни.

 

За какво разказвате в „Рецитал Кантанго“?

 

„Рецитал Кантанго“ обединява тангото с италианската традиция на белкантото. Създадох този проект преди две години с идеята да покажа хронологията в развитието на модерното танго пеене от Тито Скипа до Карлос Гардел. Живял дълго време в Буенос Айрес, италианският певец и композитор Тито Скипа, е бил влюбен в аржентинското танго. Тази своя любов той предал и на ученика си Карлос Гардел, който мечтаел да стане прочут оперен певец. Поддържал приятелства с оперни величия като Енрико Карузо, Тита Руфо, Артуро Тосканини и т.н., но не успял да стане оперна звезда, не бил надарен със силен глас. Тогава Тито Скипа му предложил да се посвети на тангото и Карлос Гардел наистина започнал да пее танго, но в италианския стил белканто.

 

И този обрат променя историята на тангото...

 

При това доста чувствително. До тогава танго музиката, не особено добре приета от знатното общество, била смятана за аморална и дори вредна за жените и децата. С намесата на Тито Скипа и Карлос Гардел тангото от музика за простолюдието се превръща в аристократичен жанр. Певците свалят опърпаното пончо на гаучото и обличат изискан фрак, за да излязат на сцената и да разкрият, при това с подчертан артистизъм, дълбоката поетичност на чувствените танго ритми.

„Кантанго“ – от итал. cantare – пея, проследява именно тази тясна връзка между тангото и оперното пеене. Като на филмова лента рециталът връща назад във времето, когато се заражда тангото. Тангото, което благодарение на операта става такова, каквото днес го познаваме. И обичаме.

 

ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА

 

kniyaz-igor-poster

 

30, 31 май 2019, 19.00, Основна сцена - ПРЕДПРЕМИЕРА

2 юли 2019, 21.00, Опера в Летния театър, ММФ "Варненско лято" - ПРЕМИЕРА

 

Интервю на ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА

 

Какво място заема „Княз Игор“ в твоята дългогодишна и толкова успешна кариера на диригент и мениджър, познат на четири континента? 

 

 borislav-ivanov   

Беше голям поход, който изискваше внимателна подготовка, добра логистика и сериозна организация. Всичко трябваше така да се премери по дни и часове, че камионите с декорите да пристигнат в Барселона една вечер преди отпътуването ни със самолет за Палма де Майорка. Декорите бяха натоварени на 3 камиона, а за нас бяха резервирани 2 самолета ТУ 154. Екипът на гастрола се състоеше от 300 души, като се има предвид, че Варненската опера тогава наброяваше 305 души.„Княз Игор“ наистина заема много важно място в моята творческа биография. Свързвам го с първото турне в Палма де Майорка през 1977 г. и с феноменалния успех, който пожъна Варненската опера. След това първо представяне на България в Палма де Майорка, страната ни стана постоянен участник във фестивала в продължение на много години. В мащабното първо турне в Палма де Майорка Варненската опера участва с „Княз Игор“, „Аида“, „Отело“, „Селска чест“, „Палячи“ и „Луд гидия“. Представихме тези 6 заглавия в 6 последователни дни

 За гастрола бях ангажирал най-добрите български оперни певци по онова време, сред тях Гена Димитрова и Александрина Милчева. За Гена това беше първият гастрол в чужбина, след като спечели първия си конкурс на името на Борис Христов. Тя пя Аида в „Аида“ и Ярославна в „Княз Игор“, като в „Княз Игор“ й партнираха Сабин Марков в ролята на Княз Игор, Стоян Попов беше Галицки, Стефан Циганчев – Кончак

 

Какъв великолепен състав...

Превъзходни солисти, но не само те - целият колектив се представи блестящо и зрителите го възнаградиха подобаващо с аплодисменти и овации.

Една година по-късно, през 1978 г., заведох Варненската опера в Мадрид и Валенсия, където в продължение на цял месец представихме руски опери и една от тях беше „Княз Игор“. Залите отново бяха пълни, публиката ни заливаше с аплодисменти, медиите отразиха нашите спектакли с хвалебствени рецензии, въобще всички говореха за българското оперно чудо. Ние, разбира се, бяхме окрилени и удовлетворени, че допринасяме за славата на българската култура.

Но вместо похвала, като се върнах, ме уволниха... Това беше наказанието ми, задето в последния момент преди отпътуването, отказах да взема с нас партийния секретар. Оказа се, че докато аз работех там за България, те тук подготвяли отстраняването ми (смее се). Но, както казва народът, всяко зло за добро - поканиха ме за главен диригент на Операта в Анкара.

 

„Княз Игор“, излиза, е преобърнал личната ти съдба.

 

Може да се каже. Да добавя още, че с „Княз Игор“, постановка на Кузман Попов в Пловдивската опера, имах турнета в Западен Берлин през 1988 и 1992 г.

 

Всеки гастрол, дори малък, дори само в съседния град, изисква много време и труд, затова още по-голям респект заслужават твоите оперни гастроли с големи оперни екипи по цял свят. Българските оперни гастроли в чужбина – запазена марка на Маестро Борислав Иванов, диригент и мениджър от световен ранг.

 

В дългогодишната си кариера на диригент и мениджър съм организирал над 130 турнета в чужбина с големи състави, като Софийската, Варненската, Пловдивската и Русенската опера, Софийската филхармония, Хоровата капела „Светослав Обретенов“ и др. Да представям българското оперно изкуство по света – това е мисия, на която съм посветил голяма част от живота си. Отнасям се с голяма отговорност както към творческата подготовка, така и към провеждането на турнетата до най-малките подробности. В това отношение през годините съм изградил много познанства и приятелства в различни страни. За турнетата винаги работя с едни и същи хора, те са коректни към мен и аз съм коректен към тях, коректността е най-добрата база за професионални партньорски взаимоотношения, тя гарантира в голяма степен успеха на гастрола.

 

И сега за пореден път се срещаш с „Княз Игор“, отново във Варна.

 

Приятно ми е, че сега поставям „Княз Игор“ на варненската оперна сцена, с екип, който високо ценя - режисьора Кузман Попов и дългогодишния костюмограф на Варненската опера Лора Маринова. С удоволствие работя и с младия колега, диригента Кръстин Настев. „Княз Игор“ винаги е предизвикателство, но съдейки по репетициите, вярвам, че с общи усилия ще създадем много добър спектакъл.

 

 

 

"КНЯЗ ИГОР"

от Александър Бородин

Диригенти Борислав Иванов (30 май), Кръстин Настев (31 май)

Постановка и сценография Кузман

Костюмография Лора Маринова

Хореография Светлана Тоншева

Диригент на хора Цветан Крумов

Асистент-режисьор Сребрина Соколова.

В ролите:

КНЯЗ ИГОР - Свилен Николов, Иво Йорданов;

ЯРОСЛАВНА - Димитринка Райчева, Линка Стоянова;

ВЛАДИМИР – Валерий Георгиев, Арсений Арсов, Георги Султанов;

КНЯЗ ГАЛИЦКИ - Пламен Димитров, Гео Чобанов;

КОНЧАК - Евгений Станимиров, Гео Чобанов, Петър Петров;

КОНЧАКОВНА - Даниела Дякова, Михаела Берова;

ОВЛУР - Пламен Долапчиев, Христо Ганевски;

ЕРОШКА - Владислав Владимиров, Димитър Илиев;

СКУЛА - Людмил Петров, Петър Петров;

НЯНЯ - Бойка Василева, Силвия Ангелова;

ПОЛОВЕЦКА ДЕВОЙКА - Илина Михайлова, Лиляна Кондова.

 

Концертмайстори Анна Фурнаджиева, Красимир Щерев

Помощник-режисьори Мариана Григорова, Елиана Кръстева

Репетитор на балета Гергана Георгиева- Караиванова

Корепетитори Жанета Бенун, Веселина Маринова, Димитър Фурнаджиев, Соси Чифчиян, Руслан Павлов

Суфльор Димитър Фурнаджиев

 

Предпремиера - 30, 31 май 2019, 19.00, Основна сцена
Премиера - 2 юли 2019, 21.00, Опера в Летния театър, ММФ "Варненско лято"

 

БИЛЕТИ:

Online в Еventim.bg чрез услугата Print@Home:
http://www.eventim.bg/bg/bileti/tmpc-varna-21/promo.html

Каса ТМПЦ, пл. „Независимост“ 1, пон-пет 9.00-20.00, почивка 13.30-14.30; съб 10.00-19.00, почивка 13.30-14.30; нед 11.00-16.00, без прекъсване; тел. 052 665 022; Заявки: тел. 052 665 051, 052 665 020, www.tmpcvarna.com

Каса ФКЦ - всеки ден 10.00-21.00, почивка 14.00-14.30, 16.30-17.30, тел. 052 685 214

 

 Прочетете още:

 

„КНЯЗ ИГОР“ – ЕПИЧНО ПЛАТНО ЗА РУСКОТО СРЕДНОВЕКОВИЕ

ДИРИГЕНТЪТ КРЪСТИН НАСТЕВ И „КНЯЗ ИГОР

 

 

26 юли 2019, 20.30, пл. „Независимост“

 

Традиционният Концерт край фонтана, по повод 27 юли - Деня на освобождението на Варна от османско владичество, през тази година ще бъде на 26 юли от 20.30 часа, разбира се край фонтана на площад "Независимост". Концертът се провежда със съдействието на Фонд Култура при Община Варна.

 

 

 

Диригент Стефан Бояджиев   

Солисти: Мария Павлова - сопран, Михаела Берова - мецосопран, Борис Тасков - тенор /гост/, Божидар Бенев – цигулка. 
Оркестър на Държавна опера Варна

 

 

 

 

В програмата:

1. П. Хаджиев - Танц из операта "Луд Гидия"; 2. П. Хаджиев - Ария на Радойко из "Имало едно време" - изп. Борис Тасков; 3. П. Хаджиев - Ария на Аничка из "Службогонци" - изп. Мария Павлова; 4. Г. Костов - Хабанера из "Казанова" - изп. Михаела Берова; 5. А. Карастоянов - Дует на Иван и Янка из "Българи от старо време" - изп. Мария Павлова и Борис Тасков; 6. П. Владигеров - Песен из "Българска сюита" - солист Божидар Бенев; 7. И. Калман - Дует "Помниш ли ти" из "Царицата на чардаша" - изп. Михаела Берова и Борис Тасков; 8. Д. Шостакович - Валс из "Джаз сюита No.2"; 9. Л. Делиб - Дует на цветята из "Лакме" - изп. Мария Павлова и Михаела Берова; 10. Ж. Бизе - Ария на цветето из "Кармен" - изп. Борис Тасков; 11. А. Дворжак - Славянски танц в ми-минор; 12. Л. Пип

 

 

30, 31 май 2019, 19.00, Основна сцена – предпремиера
2 юли 2019, 21.00, Опера в Летния театър, ММФ „Варненско лято“ – премиера

 

Александър Бородин (1833-1887)„Княз Игор“ се счита в оперната история за изключително произведение в много отношения. Първо - това е гениална музика, второ - тя е дело на творец, чието основно занимание не е музиката. Александър Бородин (1833-1887) е руски медик и химик, доктор по медицина, професор по химия, академик с научни открития, но също така и композитор, еднакво силен в симфонията, операта, камерната музика и соловата песен, както и музикант - пианист, виолончелист, флейтист. Трето - Бородин работи 18 години над „Княз Игор“, но не успява да довърши операта и след неговата кончина над увертюрата и оркестрацията работят неговите приятели Н. Р. Корсаков и А. К. Глазунов. Четвърто – Бородин, Корсаков и Глазунов, които често са работили заедно, до такава степен са отстоявали един и същ художествен стил в „Княз Игор“, че днес е невъзможно да се определи кое от чия ръка е написано. Но Корсаков, по повод участието си в „Княз Игор“, изрично подчертава, че авторството на „Княз Игор“ принадлежи само и единствено на Бородин. Премиерата на операта преминава с голям успех на сцената на Мариинския театър на 4.11.1890 г.

 

С произведенията си на историческа тематика, сред които и „Княз Игор“, Бородин разкрива драматичната история на руския народ. „Княз Игор“ е мащабна опера, базирана върху руския средновековен епос „Слово за полка на Игор“ от XII век. В пролога Княз Игор, княз на град Путивъл, се готви за поход срещу половците номади, които опустошават Русия. Неочаквано пада мрак – това е слънчево затъмнение, в което народът вижда лоша поличба. Княгиня Ярославна моли мъжа си да отложи похода, но Игор е непреклонен и твърдо решен да разгроми завоевателя и да спаси отечеството си. В тази история за героизъм и предателство князът е пленен от врага, но истинската заплаха, която тегне над него, е зет му Галицки – той се възползва от отсъствието на Игор и прави заговор, за да заеме мястото му. Княз Игор успява да избяга, но ще намери ли града си в същото състояние, в което го е оставил след машинациите на Галицки?

 

Без да използва директни цитати от народни песни, Бородин създава забележително епично платно, в което известните „Половецки танци“ и някои от ариите, като арията на Княз Игор "Ни сън, ни покой за измъчената ми душа", придобиват световна слава. През годините „Половецки танци“ се прославят и като самостоятелно произведение. Те се използват в много постановки на Руския балет на Сергей Дягилев, който завладява Париж през първите десетилетия на ХХ век; звучат в известния бродуейски мюзикъл Kismet, изпълняват се по време на церемонията за откриването на Олимпийските игри в Сочи през 2014 г.

 

„Княз Игор“ се отличава с изкусния начин, по който Бородин съчетава две съвсем различни музикални концепции – едната изразява характера на руснаците чрез мелодии, вдъхновени от фолклорни песни в родината му, докато другата, по-екзотична, характеризира половицките номади чрез гами, асоциирани от европейците с азиатската музика.

 

"Княз Игор" - Варна, 1965 г.В историята на Варненската опера постановката на „Княз Игор“ през 2019 г. е четвърта поред след премиерите през 1952, 1965, 1977 г. След диригентите Йоско Йосифов и Влади Анастасов, сега „Княз Игор“ поставят Маестро Борислав Иванов и младият диригент на Варненската опера Кръстин Настев. Режисьор на последните две постановки е Кузман Попов, който сега е и сценограф. За костюмите на „Княз Игор“ е привлечена Лора Маринова, дългогодишен художник на Варненската опера. Хореография Светлана Тоншева. Диригент на хора Цветан Крумов. Асистент-режисьор Сребрина Соколова.

В солистичния състав са ангажирани солистите на Варненската опера: 

"КНЯЗ ИГОР"

от Александър Бородин

Диригенти Борислав Иванов (30 май), Кръстин Настев (31 май)

Постановка и сценография Кузман

Костюмография Лора Маринова

Хореография Светлана Тоншева

Диригент на хора Цветан Крумов

Асистент-режисьор Сребрина Соколова.

В ролите:

КНЯЗ ИГОР - Свилен Николов, Иво Йорданов;

ЯРОСЛАВНА - Димитринка Райчева, Линка Стоянова;

ВЛАДИМИР – Валерий Георгиев, Арсений Арсов, Георги Султанов;

КНЯЗ ГАЛИЦКИ - Пламен Димитров, Гео Чобанов;

КОНЧАК - Евгений Станимиров, Гео Чобанов, Петър Петров;

КОНЧАКОВНА - Даниела Дякова, Михаела Берова;

ОВЛУР - Пламен Долапчиев, Христо Ганевски;

ЕРОШКА - Владислав Владимиров, Димитър Илиев;

СКУЛА - Людмил Петров, Петър Петров;

НЯНЯ - Бойка Василева, Силвия Ангелова;

ПОЛОВЕЦКА ДЕВОЙКА - Илина Михайлова, Лиляна Кондова.

 

Концертмайстори Анна Фурнаджиева, Красимир Щерев

Помощник-режисьори Мариана Григорова, Елиана Кръстева

Репетитор на балета Гергана Георгиева- Караиванова

Корепетитори Жанета Бенун, Веселина Маринова, Димитър Фурнаджиев, Соси Чифчиян, Руслан Павлов

Суфльор Димитър Фурнаджиев

 

Предпремиера - 30, 31 май 2019, 19.00, Основна сцена
Премиера - 2 юли 2019, 21.00, Опера в Летния театър, ММФ "Варненско лято"

 

 

 Прочетете още:

 

 

 

МАЕСТРО БОРИСЛАВ ИВАНОВ И „КНЯЗ ИГОР“, ПРЕДИЗВИКАЛ ОБРАТ В ЖИВОТА МУ

 

 

ДИРИГЕНТЪТ КРЪСТИН НАСТЕВ И „КНЯЗ ИГОР“

 

ЛИЛИЯ ИЛИЕВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за образа на Рокси Харт от мюзикъла „Чикаго“ на Джон Кандър. Премиера на ММФ „Варненско лято“ и Опера в Летния театър – 24 юли, 16 август 2019, 21.00

 

За мен Рокси Харт е огромно предизвикателство, тъй като единственото, по което ние с нея си приличаме, е младостта ни и любовта ни към сцената. Рокси е, бих казала, тоталната кучка, готова да мине през всекиго и всичко, за да стане звезда. Може би това ми беше най-трудното да разбера у нея. 

 Прочетете цялото интервю >>>>>

 

 

13 юни, 21.00, Старт на X Опера в Летния театър – Варна 2019

 

Концерт на „Четиримата италиански тенори“ Алесандро Д’Акриса, Федерико Сера, Федерико Паризи и Роберто Креска. Диригент Дерек Глийсън

 

Сензационният ансамбъл „Четиримата италиански тенори“ ще пее във Варна, непосредствено преди голямото си американско турне 2019. В първия си български концерт, Алесандро Д’Акриса, Федерико Сера, Федерико Паризи и Роберто Креска ще поднесат най-известните италиански оперни арии и песни, наситени с романтика и драматизъм, искрящи с италианско остроумие и чар.

Специално място в програмата е отредено на завладяващата с емоционалността си песен „Viva Italia”, с която четиримата млади се покланят пред четиримата големи италиански тенори Енрико Карузо, Марио Ланца, Лучано Павароти и Андреа Бочели.

Диригент Дерек ГлийсънС концерта на 13 юни, под диригентската палка на познатия във Варна Маестро Дерек Глийсън, музикален директор и диригент на Дъблинската филхармония, започва X издание на Опера в Летния театър 2019.

 

АЛЕСАНДРО Д’АКРИСА /Alessandro D’Acrissa/ завършва с отличие оперно пеене в Консерваторията в Козенца. Дебютира като Ренато в оперетата „Граф Люксембург” от Ф. Лехар, а също и Пинкертон в „Мадам Бътерфлай” от Дж. Пучини. През 2007 г. играе главната роля в “A Time of Monteverdi Soul”, написан и дирижиран от В. Менелла, както и в оперната новела „Cielo Andino” от Маурицио АнунЦиата. В репертоара му влизат Ернесто от „Дон Паскуале” – Доницети, Гастон в „Травиата” – Верди, Агенор в „Кралят пастир” – Моцарт, Абдало в „Набуко” –Верди, Неморино в „Любовен елексир” – Доницети. Избран е от фондацията на Павароти да участва в шоуто Belcanto The Pavarotti Heritage”, дирижирано от Pasquale Menchise.

 

ФЕДЕРИКО СЕРА /Federico Serra/ печели първия си конкурс по поп музика в Италия на 11-годишна възраст. За няколко години Федерико участва в състезания по пеене, печелейки 7 пъти първо място. На 17-годишна възраст специализира оперно пеене и пиано в Liceo Musicale of Varese, с преподаватели: Вито Мария Брунети, Джанфранко Сечеле, Федерико Лонги, Алфредо Заназо. През 2014 г. дебютира в театър „Доницети” в Бергамо. През 2015 г. за първи път изпълнява известни оперни арии с Веронската филхармония, като тази концертна дейност продължава през следващите години в различни театри.

 

ФЕДЕРИКО ПАРИЗИ /Federico Parisi/ започва да учи пеене на 14-годишна възраст. През 2011 г. печели наградата „Най-млад тенор на Италия”, връчена от тенора Пиетро Бало и сопраното Моника Курт ди Стефано. Година по-късно е удостоен с наградата “Città di Taormina”. След концерти в Сицилия и Калабрия, Фредерико е включен в предаването “Tu si que vales” на Канал 5 с Белен Родригес и Франческо Соле. През лятото на 2014 г., освен в класически концерти, той има участия и в поп концерти в Сицилия. От 2015 г. Фредерико се радва на признание и успехи в изпълненията на популярни италиански песни.

 

РОБЕРТО КРЕСКА /Roberto Cresca/ започва своето обучение в Консерваторията „Santa Cecilia” в Рим. През 2004 г. дебютира като Бепе в „Рита” на Доницети. Две години след това пее с голям успех в „Palais de la Bourse” в Париж. В репертоара му влизат Каварадоси в „Тоска” /Пучини/, пее Неморино в „Любовен елексир” /Доницети/, Дон Хозе в „Кармен” /Бизе/, Пинкертон в „Мадам Бътерфлай”, Родолфо в „Бохеми” /Пучини/, Туриду в „Селска чест” /Маскани/, Ромбалдо в „Аделаида ди Боргоня” /Пиетро Дженерали/, Алфредо в „Травиата” /Верди/. През 2010 г. печели 64-я европейски обединен конкурс в Споленто и пее на Universal Expo в Шанхай като представител на Италия. Има и много международни участия – в Китай, Турция, Холандия, Русия, Южна Африка и Канада. Записва CD „Оперни арии” в OMA MUSIC под диригентството на Виктор Карзалис.

БИЛЕТИ:

Online в Еventim.bg чрез услугата Print@Home:
http://www.eventim.bg/bg/bileti/tmpc-varna-21/promo.html

Каса ТМПЦ, пл. „Независимост“ 1, пон-пет 9.00-20.00, почивка 13.30-14.30; съб 10.00-19.00, почивка 13.30-14.30; нед 11.00-16.00, без прекъсване; тел. 052 665 022; Заявки: тел. 052 665 051, 052 665 020, www.tmpcvarna.com

Каса ФКЦ - всеки ден 10.00-21.00, почивка 14.00-14.30, 16.30-17.30, тел. 052 685 214

 

 

 

 

 

ЛИЛИЯ ИЛИЕВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за образа на Рокси Харт от мюзикъла „Чикаго“ на Джон Кандър. Премиера на ММФ „Варненско лято“ и Опера в Летния театър – 24 юли, 16 август 2019, 21.00

 

 

 Присъствието на Лилия Илиева в афиша на последните мюзикъли на Държавна опера Варна обещава онези артистизъм и прецизност, каквито публиката познава и харесва у теб. Сред Инес в „Зоро, Кати Селдън в „Да пееш под дъжда“ и Кристин в „Любовта никога не умира“, как изглежда последната ти героиня Рокси Харт от „Чикаго“?

Всяко момиче, обичащо и занимаващо се с мюзикъл, мечтае да играе в класиката "Чикаго". За мен да играя Рокси е още една сбъдната мечта. Хубавото на това да си артист е, че имаш щастието всеки ден да бъдеш различен, да се предизвикваш да влизаш в различни кожи и емоции. Ако Кристин от „Любовта никога не умира“ е нежната, млада и пълна с емоции, тъга, милост и доброта жена, Рокси е точно обратното - момиче, готово на всичко за слава и сцена. Тя изневерява на мъжа си, само защото си мисли, че любовникът й Фред Кейсли ще я направи звезда. След като разбира обаче, че няма нищо такова, тя по същия безапелационен и лишен от всякакви чувства начин, го убива.

 

 

 

Хладнокръвна и пресметлива убийца, която в същото време не е лишена от чар и дори притежава някаква харизма – това си е голямо предизвикателство за една актриса.

За мен Рокси Харт е огромно предизвикателство, тъй като единственото, по което ние с нея си приличаме, е младостта ни и любовта ни към сцената. Рокси е, бих казала, тоталната кучка, готова да мине през всекиго и всичко, за да стане звезда. Може би това ми беше най-трудното да разбера у нея.

Самата аз съм изключително емоционална, болката и проблемите на хората не са ми безразлични, любовта е всичко и е само една, там няма място за трети. Уважавам колегите си и никога не бих играла мръсна игра, за да взема някоя роля например. Смятам, че всичко трябва да се постига с труд, усилия и честност. И по всичко това се различаваме с Рокси.

Как тогава тази толкова различна Рокси става част от теб?

Приемам я такава, каквато е и я обичам с всичките й лудости. Обичам я, защото ме предизвиква да я усетя и разбера.

Предпремиерата на „Чикаго“ буквално зашемети зрителите както с режисьорския прочит и артистичните превъплъщения, така и с хореографията, динамиката и общото ансамблово внушение. Каква ли ще бъде премиерата?

Подготвяме още изненади, така че премиерата ще бъде още по-завладяваща. Всяко нещо подлежи на усъвършенстване и на нас тази амбиция ни е присъща. Екипът ни се състои от прекрасни и енергични артисти, които си тежат точно на мястото. Целият репетиционен процес беше като един голям празник, преминал в смях и работа. Сега ни остава да приобщим и зрителите към него. Вярвам, че празникът ще се получи.

 

 

ММФ "Варненско лято" 2019

24 юли, 16 август, 21.00, Опера в Летния театър

"ЧИКАГО"

Мюзикъл от Джон Кандър
Либрето Фред Еб и Боб Фос
Текст на песните Фред Еб
По пиесата на Морин Далас Уаткинс
Адаптация на сценария Дейвид Томпсън

Постановка Борис Панкин
Диригент Страцимир Павлов
Хореография Анастасия Неделчева
Сценография Константин Гарнизов
Костюми Анна-Мария Токаджиева
Мултимедия Ирина Радованова
Втори режисьор Сребрина Соколова

Действащи лица и изпълнители: 
БИЛИ ФЛИН - Мариан Бачев
ВЕЛМА КЕЛИ - Десислава Николова
РОКСИ ХАРТ - Лилия Илиева
МАМА МОРТЪН - Милена Захариева
ЕЙМЪС ХАРТ - Борислав Веженов
ШЕСТТЕ ВЕСЕЛИ УБИЙЦИ: Анастасия Неделчева, Евгения Явашева, Бояна Авджиева,
Христина Джурова, Кристина Топалова, Зои Бошнакова
КОНФЕРАНСИЕТО - Нейчо Петров-Реджи
СЪДИЯТА - Пламен Георгиев
МЕРИ СЪНШАЙН - Антоанела Петрова
СИЛВЪР СЪНШАЙН - Сребрина Соколова
ВЪРВИВАДАКОТЕНЦЕ - Калина Жекова
СЕРЖАНТ ФОГЪРТИ - Николай Димитров
ФРЕД КЕЙСЛИ - Нейчо Петров-Реджи
ЛЕКАР - Николай Димитров

С участието на оркестър и балет на Държавна опера Варна
Помощник-режисьори: Елиана Кръстева, Вероника Кирова, Димитър Левичаров
Асистент хореограф Гергана Караиванова
Корепетитори: Веселина Маринова, Жанета Бенун, Соси Чифчиян, Руслан Павлов, Димитър Фурнаджиев
Суфльор Димитър Фурнаджиев

 

14 май 2019, 19.00, Варненска опера

 

На 14 май във Варна за пръв път ще дирижира световноизвестният японски маестро Хирофуми Йошида. Завършил Националния университет за музика във Виена и магистърска програма в Музикалната академия „Киджана“ в Сиена, той е носител на редица международни отличия, сред които наградата „Енрико Карузо“, която се присъжда на чужденци, допринесли за популяризирането на италианската опера.

Хирофуми Йошида си е спечелил име на един от най-търсените съвременни японски диригенти. Той е пръв в много отношения: първият японски диригент, който дирижира в Рим - Teatro dell’Opera, първият японски диригент, дирижирал „Аида” в Операта в Кайро, първият японски диригент, дирижирал произведение от Пучини на фестивала „Пучини“и т.н.Той съвместява успешно концертната си и педагогическа дейност с административни ангажименти. Той е професор по музика в колежа „Тоха” в Япония, артистичен директор на  оперния фестивал в Киото и на Филхармоничния оркестър на операта в Болоня, главен гост-диригент на Оперния театър в Болоня идр.

След като преди няколко месеца дирижира „Аида“ в Русе, на 14 май във Варна Маестро Йошида ще дирижира шедьовъра на Бизе „Кармен“.

Операта, в която за пръв път на сцената се появяват герои от простолюдието, бандити и цигани, възмутила изисканата парижка публика на премиерата. „Разпътната циганка”, „безсрамната съблазнителка,” „авантюристката без морални устои” Кармен буквално разбила сърцето на своя създател – Бизе не понесъл провала в парижката „Опера Комик” през 1875 г. и починал 3 месеца по-късно... А само след 7 години операта се завърнала с огромен успех на парижката сцена и оттогава шества триумфално по целия свят.

 

Под диригентската палка на Маестро Йошида, във варненската постановка на режисьора Кузман Попов, сценографа Иван Савов, костюмографа Лора Маринова и хореографа Боряна Сечанова, в главните роли ще се представят солистите на Варненската опера Михаела Беровав ролята наКармен и Свилен Николов в ролята на Ескамилио. Дон Хозе ще бъде Георги Султанов, а в ролята на Микаела гостува за пръв път нашумялото сопрано Мария Кокарева. Завършила Колежа по изкуства в Държавния културен институт на Тюмен и Консерваторията „Луиджи Керубини“ в Италия, участвала в майсторски класове на изтъкнати вокални педагози, тя вече е натрупала в репертоара си знакови сопранови роли, както и много отличия, сред които специалната награда на фондация „Елена Образцова“, гран при на конкурса „Magic Voices”, специалната награда на конкурса „Риналдо Пелицони“ и др.

Аплодисменти за участието си в „Кармен“ със сигурност ще заслужат, освен солистите, и възпитаниците на Варненската детско-юношеска опера, с художествен ръководител Ганчо Ганчев, които винаги повдигат градуса на настроението.

 

 

МАРИАН БАЧЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своя герой в мюзикъла „Чикаго“ от Джон Кандър. Премиера на ММФ „Варненско лято“ и Опера в Летния театър – 24 юли, 16 август 2019, 21.00

 

С какво ти е интересна ролята на Били Флин, очарователния и безскрупулен адвокат, който може да извади всекиго от затвора, независимо заради какво е попаднал там?

 

Тази роля е много любопитна за мен, тъй като за първи път играя нещо, което не е чак толкова в комедиен план и публиката ще ме види в една различна светлина. От Били Флин бих взел изобретателността и усета му да се възползва от ситуацията. Мисля, че съм взел и най-главното - да гледам професионално на работата си, а емоциите да ги оставя за друг терен.

 
 

 

10 май 2019, 19.00, Варненска опера

 

"ТРАВИАТА"
Опера в три действия (4 картини) от Джузепе Верди
Либрето Франческо Мария Пиаве по романа на Александър Дюма-син “Дамата с камелиите”
Диригент Кръстин Настев
Режисьор Кузман Попов

Действащи лица и изпълнители:
ВИОЛЕТА ВАЛЕРИ - Евгения Ралчева
ФЛОРА - Марина Иванова
АНИНА - Галина Великова
АЛФРЕД ЖЕРМОН - Валерий Георгиев
ЖОРЖ ЖЕРМОН - Венцеслав Анастасов
ГАСТОН - Христо Ганевски
БАРОН ДЮФОЛ - Гео Чобанов
МАРКИЗ Д`ОБИНИ - Людмил Петров
ДОКТОР ГРЕНВИЛ - Петър Петров
ЖОЗЕФ - Анатоли Романов

 

Премиерата на „Продадена невеста“ от Б. Сметана на 7 септември 1947 г. бележи началото на творческата история на Варненската опера. Постановката е на Петър Райчев - първият прочул се в цял свят български тенор, първата ни оперна легенда, варненецът, основател на Варненската опера и нейн пръв художествен ръководител. На премиерата дирижира синът му Руслан Райчев, добавил към славата на баща си и своята. Хормайстор е Димитър Младенов, хореограф Асен Манолов, художници Асен Попов и Владимир Мисин. Първият оперен екип включва смесен хор от 32 хористи, солистичен състав от 15 певци и балетен състав от 10 балетисти.

 

РУСЛАН РАЙЧЕВ (5.05.1919 - 9.01.2006) е роден в Милано, където пее прочутият му баща Петър Райчев. Учи пиано в консерваторията "Джузепе Верди" в Милано. Завършва Виенската музикална академия с дирижиране при световноизвестния диригент Карл Бьом и пиано - при Емил фон Зауер. Начело на Софийската опера, Пловдивската филхармония и Музикалния театър е гостувал с огромен успех в Европа, САЩ, Бразилия, Мексико, Куба. Работил е с оперни звезди като Доминго, Карерас, Френи, Ричарели, Кабайе, Гяуров. Дирижирал е Виенската филхармония, Парижкия симфоничен оркестър, Ленинградската филхармония, Лондонския симфони оркестър, оркестрите на Миланската скала, Виенската Щатсопер, където е бил постоянен сътрудник, Гранд опера - Париж, Ковънт Гардън в Лондон, Щатсопер в Берлин, Болшой театър... През 1982 г. Руслан Райчев става първият българин, кавалер на Ордена за литература и изкуство на Франция. През 2000 г. получава и "Стара планина".

Прочетете повече за забележителния творчески път на Руслан Райчев, описан проникновено от големия наш оперен биограф Огнян Стамболиев:

 

РУСЛАН РАЙЧЕВ – ЕДИН БЪЛГАРСКИ ДИРИГЕНТ ОТ СВЕТОВНА КЛАСА

 

Руслан Райчев беше явление в нашата опера, а и в българската музикална култура. За разлика от повечето свои колеги, които се профилираха на „симфонични”, „оперни” и „оперетни”, той беше „универсален” – просто защото можеше всичко. Беше роден, както за театъра, така и за концертния подиум. Направи забележителна, блестяща кариера не само у нас, но и в чужбина, може би единствена по рода си и по мащабите си за български диригент досега.

Роден е на 5 май 1919, под знака на Телеца в Милано, по време на гастроли на прочутия си баща, тенорът Петър Райчев / 1887- 1960/, първият наш певец със световна слава. Като малък учи пиано при Карло Лопати и завършва детския и средния отдел на Миланската консерватория „Джузепе Верди”. 14-годишен се завръща в България с родителите си и продължава да учи пиано при проф. Панка Пелишек и проф. Андрей Стоянов. Завършва немското училище в София. През 1944 се дипломира във Виенската консерватория, където учи за диригент при проф. Лудвиг Райхвайн и междувременно е частен ученик на прочутия Карл Бьом, тогава главен диригент на Виенската Щатс опера. Скоро става и негов асистент. Продължава и уроците си по пиано – вече при последния ученик на Франц Лист Емил фон Зауер. Учи и право, завършва го, но никога не по практикува.

През пролетта на 1944 е назначен за диригент на операта в Кьонингсберг /сега Калининград/, но не се задържа за дълго и пристига в София. В Операта му поверяват балета „Бахчисарайски фонтан” на Асафиев, с който започва българската му кариера. Но скоро напуска София и през 1946 г. заминава за Варна. Там директор и режисьор е баща му. Заедно с него поставя шедьовъра на Сметана „Продадена невеста” и с премиерата й на 10 септември 1947 официално се открива Варненската народна опера. След като изнася много представления и концерти, се връща в София и става главен диригент на новооснования Държавен музикален театър. На тази сцена работи до 1950 година като поставя няколко класически оперети на Целер, Калман, Щраус-син, Офенбах. Недоволен от условията за работа в Оперетата, решава да я напусне.

 

 

 

 

 

МАРИАН БАЧЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своя герой в мюзикъла „Чикаго“ от Джон Кандър. Премиера на ММФ „Варненско лято“ и Опера в Летния театър – 24 юли, 16 август 2019, 21.00

 

 

 

С какво ти е интересна ролята на Били Флин, очарователния и безскрупулен адвокат, който може да извади всекиго от затвора, независимо заради какво е попаднал там?

 

Тази роля е много любопитна за мен, тъй като за първи път играя нещо, което не е чак толкова в комедиен план и публиката ще ме види в една различна светлина.
Във вокално отношение поработихме прекрасно, както винаги, с маестро Страцимир Павлов. Казвам както винаги, макар че всъщност е за втори път. Нали знаеш, срещаш веднъж даден човек и от втората дума разбираш, че сте били заедно много отдавна, но просто не сте се познавали физически. Отдавна не бях пял в мюзикъл на английски със субтитри на български. Но за улеснение на публиката, диалозите на премиерите в Летния театър ще бъдат изцяло на български.

 

 

 

 

Би ли взел за себе си нещо от характера на Били Флин?

 

От Били Флин бих взел изобретателността и усета му да се възползва от ситуацията. Мисля, че съм взел и най-главното - да гледам професионално на работата си, а емоциите да ги оставя за друг терен.

 

Режисьорът Борис Панкин отново е създал не просто екип, а отбор от съзаклятници, които очевидно са се устремили към следващия творчески връх. Имам предвид успеха на „Да пееш под дъжда“, удостоен с Награда ВАРНА.

 

Сега си давам сметка, че работата ми с Борис Панкин, с когото работя над 20 години и срещата ми с маестро Страцимир Павлов, с когото се познаваме само от две години, върви с лекота. Ценно е да се отбележат и двете прекрасни нежни присъствия в лицето на Десислава Николова и Лилия Илиева, с която вече бяхме заедно в "Да пееш под дъжда''.

Великолепно превъплъщение на Борислав Веженов, който все повече обира симпатиите на варненската публика, но много скоро ще стигне и по-надалеч. Впечатляващата Милена Захариева като Мама Мортън - глас и присъствие, които биха били гордост за всеки мюзикълен театър. Изключителните Сребрина Соколова и Антоанела Петрова, като сестрите Съншайн - дуетът, в който класиката и джазът си подават ръка.

И въобще целият екип на „Чикаго“ е върхът. 
Остава да направим и подходящ хеттрик за идното лято.

 

Имаш предвид 3 мюзикъла със същия екип?

 

Точно така. Продукциите „Да пееш под дъжда“ от миналото лято, „Чикаго“ от това лято и третото заглавие през следващата година. Би било страхотен хеттрик за българската столица на мюзикъла Варна, както я нарече Борис Панкин.

 

 

ММФ "Варненско лято" 2019

24 юли, 16 август, 21.00, Опера в Летния театър

"ЧИКАГО"

Мюзикъл от Джон Кандър
Либрето Фред Еб и Боб Фос
Текст на песните Фред Еб
По пиесата на Морин Далас Уаткинс
Адаптация на сценария Дейвид Томпсън

Постановка Борис Панкин
Диригент Страцимир Павлов
Хореография Анастасия Неделчева
Сценография Константин Гарнизов
Костюми Анна-Мария Токаджиева
Мултимедия Ирина Радованова
Втори режисьор Сребрина Соколова

Действащи лица и изпълнители: 
БИЛИ ФЛИН - Мариан Бачев
ВЕЛМА КЕЛИ - Десислава Николова
РОКСИ ХАРТ - Лилия Илиева
МАМА МОРТЪН - Милена Захариева
ЕЙМЪС ХАРТ - Борислав Веженов
ШЕСТТЕ ВЕСЕЛИ УБИЙЦИ: Анастасия Неделчева, Евгения Явашева, Бояна Авджиева,
Христина Джурова, Кристина Топалова, Зои Бошнакова
КОНФЕРАНСИЕТО - Нейчо Петров-Реджи
СЪДИЯТА - Пламен Георгиев
МЕРИ СЪНШАЙН - Антоанела Петрова
СИЛВЪР СЪНШАЙН - Сребрина Соколова
ВЪРВИВАДАКОТЕНЦЕ - Калина Жекова
СЕРЖАНТ ФОГЪРТИ - Николай Димитров
ФРЕД КЕЙСЛИ - Нейчо Петров-Реджи
ЛЕКАР - Николай Димитров

С участието на оркестър и балет на Държавна опера Варна
Помощник-режисьори: Елиана Кръстева, Вероника Кирова, Димитър Левичаров
Асистент хореограф Гергана Караиванова
Корепетитори: Веселина Маринова, Жанета Бенун, Соси Чифчиян, Руслан Павлов, Димитър Фурнаджиев
Суфльор Димитър Фурнаджиев

 

Симфоничен концерт, посветен на Деня на Европа

9 май 2019, 19.00, Варненска опера

 

Денят на Европа 9 май 2019 г. ще отбележим във Варна с изискан Симфоничен концерт, в който ще аплодираме брилянтния пианист, роден във Варна, Людмил Ангелов. Носител на награди от международните конкурси “Фр. Шопен” (Полша), Palm Beach (САЩ), Piano Masters (Монте Карло) и World Piano Masters Tour (Франция), популярно име на петте континента, Людмил Ангелов е признат за един от големите съвременни интерпретатори на Фредерик Шопен. Несъмнено майсторското му изпълнение на Концерт за пиано и оркестър № 1 от Шопен ще бъде истински подарък за ценителите както на Шопен, така и на Людмил Ангелов.

В този забележителен концерт варненските филхармоници ще свирят под палката на полския диригент Пьотр Сулковски. Концертмайстор е Анна Фурнаджиева. Програмата на концерта включва още Полонез из музиката към филма „Пан Тадеуш“, реж. Анджей Вайда, от Войчех Килар и Симфония № 9 „Из новия свят“ от Антонин Дворжак.

Концертът се реализира със съдействието на Полския културен институт в България.

 

ПЬОТР СУЛКОВСКИ

 

Пьотр Сулковски е генералeн и артистичен директор на филмовата академия Warmia и Masuria от 2011 г. Има голям опит като оперен диригент, бил е художествен ръководител на Оперния театър в Краков (2006-2007), както и музикален директор на Фестивала на операта „Wildwood“ в Литъл Рок, Арканзас. Съосновател на Камерната опера в Краков, заместник-директор на Хора на Полското национално радио (2008-2009), художествен ръководител на Симфоничния оркестър на Торун (2009-2011). Преподава в Музикалната академия в Краков и Музикалната академия в Бидгошч. Ръководи Оркестъра на Държавното музикално училище „Фр. Шопен“ в Краков, с който пътува във Франция. Продуцира саундтрака с музиката на Б. Чайдецки за историческите филмови сериали „The Time of Honour“. В Памплона, Испания, поставя „Кармен“ от Бизе (2010). През 2011 г. защитава докторска титла, през 2017 г. става доцент по музикални изкуства.

Член е на Програмния съвет на Радио Олщин (2012- 2016), заместник-председател на борда на Полската филхармония. Отличен е с редица награди, сред които: „Св. Джеймс“ в областта на културата (2012), „Warmia и Masuria Business Club (2013), „Най-доброто от най-доброто“ за постиженията и успехите в национален и международен мащаб, за популяризирането на Warmia и Masuria (2013), „Gloria Artis” на министъра на културата и националното наследство (2014), Warmia – Masuria statue of Pegasus (2015), Silver Cross of Merit (2016), “Feliks Nowowiejski Award” за музикално изкуство (2017).

 

ЛЮДМИЛ АНГЕЛОВ

Роден във Варна. Завършва ДМА “Проф. Панчо Владигеров”. Негови учители са Виктория Спасова, Людмила Стоянова и изключителният педагог Константин Станкович. Носител е на награди от международните конкурси “Фр. Шопен” (Полша), Palm Beach (САЩ), Piano Masters (Монте Карло) и World Piano Masters Tour (Франция).

Популярен на петте континента, Людмил Ангелов е изнасял рецитали, камерни концерти и е бил солиcт на реномирани оркестри, под палката на световноизвестни диригенти. Свирил е в Берлинската филхармония, “Музикферайн” във Виена, “Концертгебау” в Амстердам, “Плейел” и “Гаво” в Париж, ”Линкълн Сентър” в Ню-Йорк, “Ла Скала“ в Милано, “Алтеопер“ във Франкфурт, “Херкулес” в Мюнхен, BOZAR в Брюксел, KKL в Люцерн, Операта в Монте Карло, Цюрихската опера, “Аудиторио Насионал” в Мадрид, залата на Московската консерватория, Националната филхармония във Варшава, KBS в Сеул и много други. Записвал е за фирмите RСА, Gega new, Pentatone, Danacord, Non Profit Music, Toccata Classics, Hyperion, Vela Records и Virginia Records. Негов диск с творби от Шопен е удостоен от Националния Шопенов Институт във Варшава с “Grand Prix du Disque Chopin”. През 2016 британската фирма Hyperion издава звукозаписната премиера на Концерт за пиано и оркестър оп. 3 от Мориц Мошковски, записан от пианиста с Оркестъра на ВВС в Глазгоу.

Признат за един от големите съвременни интерпретатори на Шопен, Людмил Ангелов е изпълнявал многократно Интеграла на клавирното творчество на този композитор и е чест гост на най-известните Шопенови фестивали.

От 1995 г. свири с цигуларя Веско Ешкенази, с когото изнасят многобройни концерти в престижни зали. Тяхното дуо записва 4 компактдиска, като с последния компактдиск „Танго“ двамата отбелязват 20-годишната си съвместна концертна дейност. Във Варна имахме удоволствието да слушаме концерта им от националното турне, на което промотираха „Танго“.

Людмил Ангелов е носител на наградата „Аполон Токсофорос“ и член-кореспондент на Кралската Академия на изящните изкуства в Толедо. През 2011 г. е награден от Министерството на културата на Полша с медал “Gloria Artis“ за заслуги в популяризирането на полската музика по света, а през 2015 е удостоен с Голямата награда на град Варна за цялостната си дейност. Бил е артистичен директор на ММФ "Варненско лято". Преподава като почетен професор в Нов български университет, където ежегодно изнася и голям майсторски клас. Канен е за жури на международни конкурси, между които „Фр. Шопен“ във Варшава през 2010 и 2015 г.

23 юли 2019, 21.00, Основна сцена

 

Поради неблагоприятната метеорологична прогноза за тази вечер, предвиденият в Театър Римски терми концерт "БЕЛКАНТОВИТЕ ГЛАСОВЕ" се измества от Римски терми на Основна сцена със същия начален час - 21.00.

 

Билетите важат без заверка.

 

От ръководството на Театрално-музикален продуцентски център Варна

 

 

Един от забележителните варненски първенци, кметът Иван Церов (1857-1938), вече ще посреща зрителите пред театъра, чийто основен камък самият той полага през 1912 г., тъкмо на рождения си ден 26 март, тогава втория ден на Великден. На 25 април 2019 г. кметът на Варна Иван Порних откри Паметника на Иван Церов, разположен пред сградата на Варненския театър.

 

Роден във великотърновското село Церова кория, Иван Церов завършва Богословскотото училище към Лясковския манастир, учителства в Габрово, Свищов, Варна и родното си село. От 1890 г е инспектор към Варненското учебно окръжие, а в периода 1909 – 1912 става кмет на Варна.

 

„Когато го предлагат за кмет, Иван Церов заявява, че ще приеме при две условия: да бъде избран с пълно мнозинство и да му се даде възможност да построи театър във Варна. Помня го строг, рядко се усмихваше, но беше щедър, много инициативен и принципен. Изключително отдаден на делото за издигане на Варна като културен център.“ Това разказва внукът Иван Радославов, концертмайстор на Варненската опера, работил 32 години в театралния храм, свързан завинаги с името на именития му дядо.

 

Архивите помнят и прочувствената реч, произнесена от Иван Церов при полагането на основния камък за театралната сграда: “Днес се извършва голямо по значение и последствие събитие в хубавия ни град – полага се основният камък на градския театър. Той ще бъде онзи храм на сценичното изкуство и душевна красота, отдето да се възгласят на поколенията чистата човешка любов и правда. И в минути на радост и горчивини тук всеки ще почерпи това, що му е нужно – наслада и духовна сила.”

 

Строежът, започнат през 1912 г., по проект на един от най-големите български архитекти Никола Лазаров, се забавя заради многото последвали войни. Но през 1927 г. културната общественост го възобновява с безпрецедентна дарителска кампания, в която всеки варненец добавя по един златен лев към своя хляб, билет за кино и други подобни, за да ускори довършването на сградата. Общината тегли поредния заем и така, с любовта на един цял град, новият „Градски театъръ“, както е било изписано тогава на него, отваря врати през 1932 г.

 

Изключително ерудирана личност, Иван Церов остава в историята като далновиден политик и просветен деятел, основен дарител за изграждането на Девическата гимназия, радетел за театралното дело, литератор и преводач. Той е автор на “Христоматия по българска литература”, “Аналитичен курс по теория на словесността” и е един от първите преводачи на Островски на български език.

 

По време на неговото кметуване за първи път във Варна се заговаря за електропроводи, за водоснабдяване и канализация, изграждат се обществени сгради, прокарват се нови улици. Също за пръв път и също по по негова идея улиците получават имена на възрожденци.

 

От 2019 г., паметта за видния варненски обществен и културен деец Иван Церов, наред с улицата, носеща името му, ще съхранява и неговата статуя на площад „Независмост“. Изработена от мед и бронз от скулптора, проф. Пламен Братанов, тя се издига над обикновения човешки ръст, за да напомня, че само големите дела създават необикновените, значимите човешки съдби.Тук, в центъра на Варна, близо до неговия театър, кметът Иван Церов ще посрещне през 2021 г. и 100-годишнината от основаването на първата професионална театрална трупа във Варна.

 

 

 

25 юли, 21.00, Финал на Театър Римски терми – Варна 2019

 

РУСЛАН ПАВЛОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за концепцията и новите моменти в мултимедийния концерт "Магията на киното" - Епизод 3, с който завършва XVII издание на Театър Римски терми

 

 

 

Проектът „Магията на киното“ много бързо допадна на публиката и затова така бързо стигна до своя „Епизод 3“. Какво е различното в него, в сравнение с предишните епизоди?

Както в немската поговорка, според която всички хубави неща са 3 или  идват по 3 пъти, така идва и третият ни концерт „Магията на киното – Епизод 3“. В него са включени песни от любими филми, не само от широкия екран, но и от тв сериали, като „Дъщерата на Мистрал“. Въведохме нови заглавия от известни мюзикъли, които са били филмирани, като при това филмите са извоювали дори по-голям успех от самите мюзикъли. Един такъв пример е мюзикълът „Уестсайдска история“, който Театрално-музикален продуцентски център Варна предстои да постави през новия творчески сезон. Ще изпълним една от знаменателните песни в „Уестсайдска история“ „I feel pretty” (Чувствам се красива).

„Магията на киното“ е запазена марка за познатата ни вокална формация „Маджика“...

Да, в „Маджика“ отново ще се изявят Галина Великова – сопран, Филипа Руженова – сопран, Елеонора Христова - мецосопран и Миглена Страдалска – мецосопран. Те са солистки, но умеят да пеят и в ансамбъл и това е тяхно достойнство. Миглена Страдалска дебютира тази година в мюзикъла „Любовта никога не умира“, в който поднесе много интересен образ на Мадам Жири.

Имаме нов член на инструменталния състав. Към Марина Винокурова – цигулка, Олена Мошинска – виолончело и мен на пианото се присъедини Милена Захариева – флейта. Тя е ярък и разностранен талант, дойде само преди една година в хора на Варненската опера, но вече се изявява с изключителен успех като певица и актриса. Забележителна е последната й роля като Мама Мортън в мюзикъла „Чикаго“, а сега в „Магията на киното – Епизод 3“ за пръв път ще се представи и като флейтистка. Любопитно е, че всъщност тя е завършила НМА „Проф. Панчо Владигеров“ именно с флейта.

Забелязвам, че в последно време, ти се занимаваш усилено с аранжименти и оркестрации, без да изоставяш твоя голям свят – пианото.

Да, оказа се, че и това ми харесва. За концерта „Магията на киното – Епизод 3“ направих нови аранжименти и преработки от адаптации, които при предни наши появи не са били аранжирани. Сред новите заглавия, включени в програмата на концерта, обърнах специално внимание на „Искам да прекарам живота си влюбен в теб“ - титулнатата песен от филма-мюзикъл „Маската на Зоро“ с Антонио Бандерас и Катрин Зита Джоунс. Аранжирах песента за 4 женски гласа и четири инструмента, като развих интерпретацията на мелодията от характерни испански, през мексикански, до латиноамерикански ритми. Получи се много интересно звучене.

Ти участва с аранжименти и изпълнение на пиано и в снощния концерт на Георги Христов „Моят път“ в Летния театър, за който зрителите във фейсбук днес не пестят одобрението си.

Благодаря. Георги Христов е изключителен певец, който не обича да се повтаря и пее всеки път различно, така че аз адаптирах моите аранжименти към неговото пеене. За тазгодишното турне с биографичния му концерт „Моят път“ с удоволствие аранжирах по нов начин клавирните партии в неговите песни.

Какво още би добавил за предстоящия Епизод 3 от „Магията на киното“?

Половината от успеха на този формат в трите му издания се дължи на мултимедията на Свилен Николов - оперния певец, чието хоби е заниманието с новите технологии. Тук трябва да отбележа, че сега разполагаме с нов, по-голям екран и с още по-добро озвучаване. Подготвихме се с голяма любов за новата „Магия на киното“ и каним всички да се насладят, заедно с нас, на музикалните шедьоври от великите филми, които всички ние обичаме.

Така „Магията на киното“ ще сложи и една красива удивителна на XVII издание на Театър Римски терми – Варна 2019.

  

МАГИЯТА НА КИНОТО - ЕПИЗОД 3

25 юли, 21.00, Театър „Римски терми“ – Варна 2019


Мултимедиен концерт

Участват:

Вокална формация „Маджика“: 
Галина Великова - сопран
Филипа Руженова - сопран
Миглена Страдалска - мецосопран
Елеонора Христова - мецосопран Марина Винокурова - цигулка
Милена Захариева - флейта
Олена Мошинска - виолончело
Руслан Павлов - пиано Мултимедия
Свилен Николов Вокални и инструментални аранжименти
Руслан Павлов В програмата:


1. I FEEL PRETTY, Lenard Bernstain, „Уестсайдска история“ - изп. вокална формация "Маджика";
2. ONCE UPON A DREAM/ към анимационния филм „SLEEPING BEAUTY“ (Спящата красавица), P. I. Tchaikovsky, изп. Галина Великова;
3. UNCHAINED MELODY, Alex North, от филма „Дух“, изп. Елеонора Христова
4. ONLY LOVE, Vladimir Cosma, от сериала „Дъщерята на Мистрал“, изп. Филипа Руженова;
5. JOURNEY TO THE PAST, Stephen Flaherty, от анимационния филм на Walt Disney „Анастасия“, изп. Миглена Страдалска
6. I FINALLY FOUND SOMEONE, Barbara Streisand/Bryan Adams, от филма „Огледалото е с две лица“, изп. Галина Великова и Елеонора Христова
7. I SEE THE LIGHT, Alan Menken, от анимационния филм „Tangled“ (Рапунцел), изп. Филипа Руженова;
8. TOUCH THE SKY, Alex Mandel, от анимационния филм „Brave“, изп. Миглена Страдалска;
9. WHEN I FALL IN LOVE, Victor Young, към анимационния филм „Пепеляшка“, изп. Елеонора Христова;
10. WHEN YOU BELIEVE, Hans Zimmer, от анимационния филм „Принцът на Египет“, изп. Миглена Страдалска и Филипа Руженова;
11. SO CLOSE, Alan Menken, от филма „Enchanted“ (Омагьосани), изп. Елеонора Христова;
12. Nella Fantasia, Енио Мориконе, от филма "Мисията", изп. Галина Великова;
13. WALKING IN THE AIR, Howard Blake, от анимационния филм „The Snowman“, (Снежният човек), изп. Миглена Страдалска;
14. A WHOLE NEW WORLD, Alan Menken, от анимационния филм „Аладдин“, изп. Галина Великова и Елеонора Христова
15. OVER THE RAINBOW, Harold Arlen, от мюзикъла „Магьосникът от Оз“, изп. формация „Маджика“;
16. LA VIE EN ROSE, Edith Piaff, към автобиографичния филм „Живот в розово“, изп. Филипа Руженова;
17. L'AMORE SEI TU, Dolly Parton, към филма „Бодигард“, изп. Галина Великова;
18. THE PRAYER, David Foster, от анимационния филм „Quest for Camelot“ (В търсене на Камелот), изп. Миглена Страдалска и Филипа Руженова;
19. I WANT TO SPEND MY LIFETIME LOVING YOU, от филма „Маската на Зоро“, изп. формация „Маджика“
20. I WILL FOLLOW HIM, към филма „SISTER ACT“, изп. формация „Маджика“;
21. The Lion Sleeps Tonight, група Тhe Tokens, към анимационния филм „Lion King“, изп. формация „Маджика“.

 

Майска промоция за театър и опера

 

Билет за двама на цена от 15 лв за всички спектакли през месец май на Драматичен театър "Стоян Бъчваров" и Държавна опера Варна може да закупите от касата на Театрално-музикален продуцентски център Варна.

 

Промоцията е валидна само за периода от 27.04 до 6.05.2019 г. вкл.

 

Каса ТМПЦ Варна, пл. „Независимост“ 1

 

Работно време по празниците:

 

26.04, пет и 28.04, нед, 1.05, ср и 6.05, пон - почивни дни

27.04, съб и 29.04, пон - 10.00-18.00, с почивка 13.30-14.30

 

Работно време в останалите дни:

 

пон-пет 9.00-20.00, почивка 13.30-14.30; съб 10.00-19.00, почивка 13.30-14.30; нед 11.00-16.00, без прекъсване; тел. 052 665 022;

 

 

АНДРИАНА ЙОРДАНОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за концерта „Белкантовите гласове“  

 

 

 

23 юли, 21.00, Театър Римски терми – Варна 2019

Участват Андриана Йорданова - сопран, Пламен Димитров – баритон, Валерий Георгиев – тенор и Жанета Бенун - пиано.

 

Как изглежда малтийското ежедневие на варненското сопрано Андриана Йорданова?

Поддържам своето Оперно студио, преподавам и в единственото Музикално училище на Малта. Не забравям България и Варна и с удоволствие подкрепям дейността на НПО „Малтийско-български кръг“. Разбира се, продължавам да пея в различни спектакли и концерти в Малта, Италия и други страни.

 

Коя беше последната ти концертна изява?

Щастлива съм, че през тази година ме поканиха да гостувам в юбилейното 50-то издание на Софийски музикални седмици. За мен това е важно признание. С именития пианист, проф. Ростислав Йовчев, изнесохме концерт, посветен на малтийската и българската музика. В първата част на концерта представихме световната премиера на творбата „Бейрут“ от съвременния малтийски композитор Александър Вела Грегъри по текст на Джон Акуилина. Избрахме точно тази творба, не само заради интересния музикален подход и хармониите, а и заради темата за разрухата, която тя интерпретира. Мисля, че всички ние имаме задължението да изразяваме нашата гражданска позиция към света, в който живеем и един от начините да го направим, е чрез музиката. Втората част на концерта беше съставена само от произведения на български композитори, като Панчо Владигеров, Парашкев Хаджиев и др.

 

Във Варна, в концерта „Белкантовите гласове“ на 23 юли в Театър Римски терми, ще участваш с баритона Пламен Димитров, с когото преди време изнесохте запомнящ се концерт, посветен на вашия вокален педагог Георги Койчев.

Да, така беше. С Пламен Димитров винаги ще си останем благодарни възпитаници на нашия незабравим учител Георги Койчев, преподал ни най-добрите уроци за пеенето и живота.

За концерта „Белкантовите гласове“ дължа благодарност на моите приятели Жанета Бенун и Пламен Димитров, които ме поканиха да участвам в проекта. Радвам се, че за пръв път ще пея и с друг солист на Варненската опера, тенора Валерий Георгиев. Отсега чувствам вълнението и отговорността, които винаги изпитвам преди среща с родната българска публика.

 

Как подбра програмата си за концерта?

Спрях се на трима различни композитори - Росини, Белини и Верди. Избрах една рядко изпълнявана творба от моя любим Росини. Това е Ария на Матилда от операта „Вилхелм Тел“, която ме впечатли още преди години, когато я чух за пръв път. Харесва ми трудният речитатив, в който се предават много различни и противоречиви чувства. Вокалната техника, която изисква големи фрази без дъх и поддържане на линията, би могла да се сравни с прочутата Ария на Норма „Casta Diva” от Белини. Тази каватина е еманация на белкантовата песен, публиката я обича и за мен ще бъде огромно удоволствие да я изпея. Завършвам с Арията на Леонора “Pace, pace mio Dio!” от „Силата на съдбата“ на Верди.

Чудесен избор от любими арии, дуети и терцети са направили и моите колеги Пламен Димитров и Валерий Георгиев. В този концерт ние влагаме цялата си любов и преклонение пред най-красивото, белкантовото пеене, които искаме да предадем и на публиката.

 

ЛИЛИЯ ИЛИЕВА  ЗА СВОЯТА ГЕРОИНЯ КРИСТИН В „ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА“

 

24 април 2019, 19.00, Основна сцена

Лилия Илиева 

Музиката на „Любовта никога не умира“ е завладяла всички, сигурно и теб.

Един от ранните ми детски спомен е как стоя пред телевизора и се възхищавам на една красива какичка, която пее прекрасна песен. Тогава се роди мечтата ми, когато порасна да стана като нея и да пея като нея. Години по-късно разбрах, че съм била запленена от музиката във „Фантомът на операта“ от А. Л. Уебър. И ето сега детската ми мечта се сбъдва, аз пея Кристин в „Любовта никога не умира“, втората част от „Фантомът на операта“. Няма как да не съм щастлива. Музиката просто влиза в теб, въвлича те в един по-възвишен свят. Това сякаш е музика, писана за мен и убедена съм, че така се чувстват всички в нашия екип.

Лилия ИлиеваКак изграждаш образа на твоята героиня?

Кристин е дълбок и многопластов образ. От „Фантомът на операта“ разбираме, че тя е останала още като дете без родители и единствената й утеха е музиката. Намирайки във Фантома своя покровител, своя ментор и учител по музика, тя не е съвсем сигурна дали той е реален човек или нейният ангел на музиката. Фантомът сбъдва мечтата й да стане голяма певица и оттук нататък нейният образ става все по-сложен. Кристин никога не свиква с  мисълта, че Фантомът е загинал по време на пожара в Парижката опера и дълбоко в себе си продължава да го обича, дори когато се омъжва за Раул. Но Раул, който от благороден и влюбен партньор се превръща в раздразнителени груб съпруг, я разочарова и тя е принудена да прави компромиси. Разривът между семейния дълг и неугасналата любов към възкръсналия Фантом стига своя апогей, когато тя е поканена да пее в театъра на Фантома в Америка.

Как Кристин израства в тази борба със самата себе си?

Нежна и лесно ранима, Кристин не е безхарактерна, нито примирена, но когато обстоятелствата я принуждават, тя избира любовта, взема вярното решение и признава на Фантома, че Густав е негово дете. Всъщност това нейно признание е катарзисно не само за нея, а също за Фантома и като че ли още повече за Раул.

Защо любовта никога не умира?

Докато има любов, няма да има край и светът.

Прочетете още:

СРЕБРИНА СОКОЛОВА В ДВОЙНО АМПЛОА

НЕЙЧО ПЕТРОВ – РЕДЖИ ЗА ГЕРОЯ СИ РАУЛ - НОСИТЕЛ НА КОНФЛИКТА В „ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА“

МУЗИКАТА В "ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА" ДЕЙСТВА КАТО ХИПНОЗА

ЗА ПРЪВ ПЪТ В БЪЛГАРИЯ„ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА“ - АПОТЕОЗ НА ОПЕРАТА ПРЕЗ МЮЗИКЪЛА

ТЪРСИМ ВЪВ ВИЗИЯТА НА СПЕКТАКЪЛА СИМВОЛИКАТА НА ЛЮБОВТА

УЕБЪР ЩЕДРО КОМПЕНСИРА МЕГ

ЛЮБОВТА Е ВСИЧКО 

 

22 юли, 21.00, Опера в Летния театър – Варна 2019

 

„Лебедово езеро“ от П. И. Чайковски. Хореография Мариус Петипа, Лев Иванов. Редакция Сергей Бобров, з.а. на Русия. Диригент Мартин Георгиев. Костюми и сценография Ася Стоименова. Оркестър на Държавна опера Варна. В главните роли: Одета//Одилия - Елена Свинко, Русия; Принц Зигфрид - Андраш Ронай, Унгария; Ротбарт - Павеол Кирчев; Бино - Марко ди Салво, Италия. Балетна трупа на Държавна опера Варна и гости от Държавния театър за опера и балет в Красноярск, Русия.

 

ЕЛЕНА СВИНКО, РУСИЯ – ОДЕТА/ОДИЛИЯ

 

 

Имах огромно желание да стана балерина като по-голямата си сестра и без колебание се записах в Хореографското училище в Красноярск. Бях на 11 години и в началото ми беше трудно да свикна с физическото натоварване, но постепенно го преодолях. Попаднах на много добър педагог, участвах в редица конкурси и бих могла да кажа, че доста бързо стигнах до големите роли. В това отношение Варна се оказа важен етап. Спечелих бронзов медал на Международния балетен конкурс през 2016 г., когато и Държавна опера Варна ме отличи със своята награда – главна роля в нейн балетен спектакъл. Участието ми като Китри в „Дон Кихот“ на Варненската опера даде силен тласък на кариерата ми. Навсякъде имам успех с Китри. Неотдавна дебютирах в главната роля в любимия ми балет „Жизел“, танцувам главните роли в „Спящата красавица“, в "Пепеляшка", в „Баядерка“, снощи имахме балетна гала в Летния театър и всичко това ме прави щастлива.

 

Харесвам Варна, морето, плажа и винаги с удоволствие се връщам на варненска сцена. Чувствам се чудесно сред артистите в балетната трупа, всички тук сме приятели. Радвам се, че заедно с тях ще мога да представя и моята Одета/Одилия в балета „Лебедово езеро“, в който мой партньор ще бъде Андраш Ронай от Унгария, също лауреат на Международния балетен конкурс във Варна.

 

АНДРАШ РОНАЙ, УНГАРИЯ - ПРИНЦ ЗИГФРИД 

 

На 11 години започнах да тренирам гимнастика, но майка ми настояваше да продължа с балет. Тя искаше това най-напред от по-големия ми брат, но той отказа, а мен не ме беше особено грижа къде ще продължа да уча и така попаднах в Балетното училище. Отначало не ми харесваше, но когато започнахме с подскоците и пируетите, нещата се промениха и постепенно разбрах, че балетът ще бъде моето истинско поприще.

Балетът съчетава спорт и изкуство и тази смесица между физически и художествени умения ми допада. Харесва ми, че в балета днес можеш да бъдеш принц, а утре просяк или герой, но не се стремя към определени роли. Мечтата на майка ми е да играя Ромео и аз всеки път, когато тя заговори за това, й обещавам, че ако имам възможност, ще направя Ромео 

 

 

Сега танцувам в Националния балет на Унгария и съм щастлив, че станах лауреат на Международния балетен конкурс във Варна през 2018 г., когато получих и наградата на Държавна опера Варна – възможността да играя главна роля в балетен спектакъл на Опера в Летния театър. Ще бъда Принца в „Лебедово езеро“, а Одета/Одилия ще танцува Елена Свинко от Русия. Запознах се с Елена снощи на Балетната гала в Летния театър и тя ми направи впечатление на много добра и стилна балерина, която може всичко. Ще ми бъде много приятно и леко да танцувам с нея. Аз, разбира се, ще се постаря да дам най-доброто от себе си.

 

БИЛЕТИ:

Online в Еventim.bg чрез услугата Print@Home:
http://www.eventim.bg/bg/bileti/tmpc-varna-21/promo.html

Каса ТМПЦ, пл. „Независимост“ 1, пон-пет 9.00-20.00, почивка 13.30-14.30; съб 10.00-19.00, почивка 13.30-14.30; нед 11.00-16.00, без прекъсване; тел. 052 665 022; Заявки: тел. 052 665 051, 052 665 020, www.tmpcvarna.com

Каса ФКЦ - всеки ден 10.00-21.00, почивка 14.00-14.30, 16.30-17.30, тел. 052 685 214

Каса Летен театър, тел. 052 612 803

 

КАЛИНА ЖЕКОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своята героиня Мег в „Любовта никога не умира“ от А. Л. Уебър

 

Калина Жекова

 

24, 25 април, 19.00, Основна сцена

 

Как се чувстваш в „Любовта никога не умира“?

Изключително благодарна съм да бъда част от екипа на “Любовта никога не умира” и нямам търпение да се превъплътя в ролята на Мег Жири. Интересно е как за разлика от първата част, където Мег не търпи особено развитие като образ, тук Андрю Лойд Уебър щедро я компенсира.

Интересно ти беше да опознаеш Мег...

В “Любовта никога не умира” най-голяма трансформация преживяват Раул и Мег. За съжаление за Мег това развитие далеч не е в позитивна посока,  а за мен като артист беше огромно предизвикателство да вляза в нейния образ, тъй като досега не съм имала възможност да играя роля, в която от позитивен и наивен персонаж стигам до такава дълбока драматичност.

Може би именно затова ми е любима финалната й сцена, в която тя, отхвърлена от Фантома, се опитва да убие себе си и неговия син, но улучва Кристин. Тази неочаквана развръзка, наситена с драматизъм и емоции, намира ярък израз в музиката. За мен в музикално отношение този мюзикъл е съвършен.

Ти беше и една от котките във варненската постановка на „Котки“ от Уебър...

Това е второто ми уебърово заглавие, след участието ми в “Котки”. Беше ми много интересно да открия приликите и разликите, както и самото развитие на композитора. Невероятно е как „Любовта никога не умира“ прилича на съвременна опера, в която композиторътрисува с музиката образи, емоции и картини, като същевременно преплита толкова много стилове.

Калина ЖековаЕдно от любимите ми неща в творчеството на Уебър е тъкмоначинът, по който музиката води действието и рисува сюжета на цялото произведение. В “Любовта никога не умира”, според мен, Уебър е постигнал най-добрия синхрон между сюжет и композиция.

Магнетичното заглавие на този мюзикъл предопределя сякаш въздействието му...

Музиката е толкова завладяваща, че едва ли има човек, на когото тя да не повлияе. Самите ние по време на репетиционния процес често сдържахме сълзите си, така че нямам търпение да покажем на варненската публика този спектакъл, в който целият ни екип вложи толкова много любов. Защото както още заглавието го казва, любовта никога не умира!

 

 

Прочетете още:

СРЕБРИНА СОКОЛОВА В ДВОЙНО АМПЛОА

НЕЙЧО ПЕТРОВ – РЕДЖИ ЗА ГЕРОЯ СИ РАУЛ - НОСИТЕЛ НА КОНФЛИКТА В „ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА“

МУЗИКАТА В "ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА" ДЕЙСТВА КАТО ХИПНОЗА

ЗА ПРЪВ ПЪТ В БЪЛГАРИЯ„ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА“ - АПОТЕОЗ НА ОПЕРАТА ПРЕЗ МЮЗИКЪЛА

ТЪРСИМ ВЪВ ВИЗИЯТА НА СПЕКТАКЪЛА СИМВОЛИКАТА НА ЛЮБОВТА

ЛЮБОВТА Е ВСИЧКО

ДОКАТО ИМА ЛЮБОВ, НЯМА ДА ИМА КРАЙ И СВЕТЪТ

21 юли, 21.00, Театър Римски терми – Варна 2019

 

Сценарий и режисура Сребрина Соколова
Диригент Стефан Бояджиев
Солисти и Оркестър на Държавна опера Варна

 

СРЕБРИНА СОКОЛОВА:

 

ВСЕЛЕНСКАТА ХАРМОНИЯ В МУЗИКАТА НА МОЦАРТ

 

 

 Музика и математика в творчеството на Моцарт.

Музиката е математика и математиката е музика. 
Странно ли е или не? Ни най-малко! 
Музиката е хармония, духовно изразяване - да, но по законите на математиката. Математиците още от древни времена са установили и извели тайнствено число, отразяващо божествените пропорции, които са в основата на чудесата, сътворени от природата и човека през вековете. Това загадъчно число е 1.618 и то е дълбоко вкоренено във всичко, което сме възприели като красиво, нещо като Код на красотата. През XIII век италианецът Фибоначи извежда числова поредица - 1, 1, 2, 3, 5, 8, 13, 21… до без край, основана на точно 1.618 съотношение едно от друго. По късно и неговият сънародник Пачоли обявява това съотношение категорично и общовалидно за Златната пропорция. Числото 1.618 е навсякъде около нас, в листенцата на слънчогледовия цвят, в структурата на ананаса, в мидената черупка, в различните части на насекомото, в структурата на ДНК-то и в самото човешко тяло. Това е математическа формула на Твореца, формула на хармонията и красотата, математически стожер на Вселената. Тази формула е приложена от старите велики художници, като Леонардо да Винчи и Микеланджело, древните архитекти и така естествено я намираме и в музиката и по-специално в тази на Моцарт.

 

Числата на Фибоначи безспорно са част от естествената хармония, която е приятно да се усеща, приятно изглежда и приятно звучи. Музиката е основана на 8-степенна октава, като първата, третата и петата нота създават основата на всички акорди. На пианото октавата е представена от 8 бели клавиши и 5 черни – всичко 13. Не е случайно, че в музикалната хармония, като че ли най-голямо удоволствие носи мажорното тризвучие, което предизвиква приятни колебания в охлюва на вътрешното ухо – орган, който едва ли случайно има форма на логаритмична спирала.

Никак не е случайно и е научно доказано благотворното влияние на музиката на Моцарт върху развитието на живите организми. Учените са изолирали този факт под името Ефектът на Моцарт. По- голяма част от неговите симфонии са в мажорни тоналности. Често в мелодиите опорните точки са основните тонове на тризвучието, които са и част от редицата на Фибоначи, т.е. вибрират в съотношение на Златното сечение. В цялото му творчество - 16 опери, 41 симфонии, в безсмъртния му “Реквием” и във всичките над 600 опуса от невероятната му, неземна, космическа, нечовешка музика, звучи вселенска хармония. С музиката на Моцарт лекуват.

 

Няма по-пълно и органично въздействие на тази музика от възприеманата на живо, в един концерт, изпълнен от нашите прекрасни солисти и музиканти. Ще прозвучат популярни и любими на публиката арии, дуети, ансамбли и финали от оперите „Дон Жуан“, „Вълшебната флейта“, „Сватбата на Фигаро“, „Така правят всички“ – доказали се образци в световната оперна съкровищница.
Музиката на Моцарт е космополитна, тя може да се отнесе към най – различни човешки емоции и терзания, времето и пространството са без значение, защото тази музика съдържа в себе си вселенската хармония.

 

                                              ПРОГРАМА

 

1. Малка нощна музика – I и II част
2. Madamina - Ария на Лепорело из „ Дон Жуан“ – изп. Деян Вачков
3. Martern aller Arten - aрия на Констанца из „Отвличане от сарая“ – изп. Илина Михайлова
4. Dalla sua pace - Ария на Дон Отавио из „ Дон Жуан“ – изп. Георги Султанов
5. Voi che sapete – Ария на Керубино из „Сватбата на Фигаро“ – изп. Вяра Железова
6. Non piu andrai – Ария на Фигаро из „Сватбата на Фигаро“ – изп. Петър Петров
7. Deh vieni Non Tardar – Ария на Сузана из „Сватбата на Фигаро“ – изп. Мария Павлова
8. Hai gia vinta la causa - Ария на граф Алмавива из „Сватбата на Фигаро“ – изп. Свилен Николов
9. Менует - „Дон Жуан“, финал на I действие – изп. всички участници
10. La ci darem la mano – Дует на Дон Жуан и Церлина из „ Дон Жуан“ – изп. Деян Вачков и Илина Михайлова
11. Тамино и Три дами - Въведение из „Вълшебната флейта“ – изп. И. Михайлова, М. Павлова, В. Железова, Г. Султанов
12. Soave sia il vento – Терцетино из „Така правят всички“ – изп. С. Николов, В. Железова, М. Павлова
13. Финал на операта „Така правят всички“ – изп. всички участници

 

ВЕЛИН МИХАЙЛОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своя герой Раул в „Любовта никога не умира“

24 април 2019, 19.00, Основна сцена

 

Велин МихайловМузиката на „Любовта никога не умира“ близка ли е до теб?

Това е първият мюзикъл, който ми въздейства толкова силно. Тук Сър Андрю Лойд Уебър наистина е надминал себе си. Музиката ме кара да настръхвам и е пълно с момент, които ме разплакват.

С какво те привлича Раул?

Раул е много интересен образ. За първи път ще играя толкова тежък герой. Ако в първата част “Фантомът на операта“, той е красив благородник, усмихнат, сърдечен и влюбен, то тук, в „Любовта никога не умира“ той е в безизходица. Изиграл парите си по казината, изпил всичкото пиене на света, един пример за човек на дъното.

В кой момент усещаш най-силно характера му?

Тъй като съм окрилен и влюбен и всичко около мен е любов, най-силният момент за мен е, когато Раул осъзнава истината и се променя в името на любовта. Той разкрива сърцето си на Кристин, но за жалост твърде късно.

Раул и Фантомът, кой кого превъзхожда?

Раул и Фантомът са в много тежка борба един с друг. Раул е надъхан, но в същото време се страхува от Фантома. Борбата е безпощадна, защото истината излиза наяве и на карта са заложени любовта и семейството. Имено затова борбата е на живот и смърт, а това е много повече от стремежа да доминираш над някого.

Защо любота никога не умира?

Защото любовта е всичко. Любовта променя животи,както промени и моя живот. Любовта никога няма да умре!

 

Прочетете още:

СРЕБРИНА СОКОЛОВА В ДВОЙНО АМПЛОА

НЕЙЧО ПЕТРОВ – РЕДЖИ ЗА ГЕРОЯ СИ РАУЛ - НОСИТЕЛ НА КОНФЛИКТА В „ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА“

МУЗИКАТА В "ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА" ДЕЙСТВА КАТО ХИПНОЗА

ЗА ПРЪВ ПЪТ В БЪЛГАРИЯ„ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА“ - АПОТЕОЗ НА ОПЕРАТА ПРЕЗ МЮЗИКЪЛА

 ТЪРСИМ ВЪВ ВИЗИЯТА НА СПЕКТАКЪЛА СИМВОЛИКАТА НА ЛЮБОВТА

ДОКАТО ИМА ЛЮБОВ, НЯМА ДА ИМА КРАЙ И СВЕТЪТ

УЕБЪР ЩЕДРО КОМПЕНСИРА МЕГ

 

Поради неблагоприятните метериологични условия ще се  премести мястото за спектакъла "Музиката на Италия, който бе предвиден днес от 21:00 часа на отворената сцена в Римските терми във Варна. Мултимедийният спектакъл "Музиката на Италия", ще бъде представен вместо в Римски терми, на Основна сцена, 21.00. Билетите важат без заверка. Сценарий и режисура Сребрина Соколова Участват: Бойка Василева, Благовеста Статева, Валерий Георгиев, Вяра Железова, Деян Вачков, Свилен Николов В програмата: В програмата: Nella fantasia  Ave Maria- G. Cacchini  Catari – Core’ngrato La Danza  Il Poveretto – G. Verdi  Con te partiro Parlami d’amore Mariu  Il Bacio  Parla piu piano  Non ti scordar di me  Malia- Paolo Tosti  Тиритомба  O’ Sole mio  La spagnola  Травиата – Наздравица – ансамбъл Фуникули Фуникула - ансамбъл Италия - страна на древна история, страна на императори и папи, земя на страст и красота. Italia e musica! Всичко е музика – от храната, през звука на ферарито, та до възторжените викове на футболните фенове. Концертът е един разказ за Италия чрез нейната музика.

 

НЕЛА СТОЯНОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за сценографията и костюмите на „Любовта никога не умира“

 

Любовта никога не умираКакво означава за теб работата над „Любовта никога не умира“?

„Любовта никога не умира“ е втората постановка, в която работя с проф.Светозар Донев. И в двата случая основна тема е любовта, но „Любовта никога не умира“ е изключително силно и разтърсващо заглавие. Самото действие, а и финалът са много въздействащи и всички сме невероятно въодушевени от тази последна  творба на Андрю Лойд Уебър.

Как зрителят ще влезе в атмосферата на мюзикъла?

10 години след „Фантомът на операта“, чийто сюжет се развива в Париж,  героите в „Любовта никога не умира“ заминават отвъд окена и аз се опитвам с декора да покажа точно това, да пренеса зрителя отвъд океана. В сценографията използвам един основен елемент – фара, който присъства и в Луна парк, фантазма на Фантома, неговия водевилен театър. Със система от завеси и драперии,заедно с маските,подчертаваммистичността на случващото се. Празничното внушение е весело, цирково, но и обгърнато с мистерия.

Как твоите костюми говорят за героите?

Винаги, когато създавам костюми, тръгвам от въображението си, но после променям доста неща, в заивисимост от артистите, които ще носят костюмите. Всеки артист привнася нещо от себе сикакто в образа, така и в костюма.Три великолепни и много различни като натюрел певици, Илина Михайлова, Лилия Илиева и Мария Павлова,се превъплъщават в образа на Кристин и за мен е много интересно как те пречупват характера на героинята през своята индивидуалност. А Кристин е сложен образ. Тя е нашата звезда, тя трябва да бъде царствена и феерична, едно  чисто създание, вдъхновение за фантома.Освен тези черти, тя излъчва и особена дистанцираност, резултат от дълбоко спотаените чувства, които носи в себе си. Кристин не е забравила преживяното с Фантома и не е преставала да го обича, но във времето, когато го е смятала за мъртъв, вече се епосветила на любовта си към Раул, а и на любовта към сина си.

Любовта никога не умираКакви материи използваш?

Използвам разнообразни материи и материали, като на костюмите за водевилните артисти придавам по-спектаклов вид. Независимо, че в подобни случаи обикновено доминира червеният цвят, азпредпочитам да съм по-обрана. Концентрирам се върху контраста между черното и бялото, подсказващ категоричността на сблъсъка. С проф. Светозар Донев искаме нашия прочит да е по-изчистен, по-стилизиран,затова търсим във визията на спектакъла символиката на любовта и срещата между тези двама души отново след 10 години.  Надявам се зрителите да видят този наш замисъл, реализиран на сцената.

По определен принцип ли подхождаш към костюмографските задачи или всеки път е различно?

Обожавам работата си. Подходът ми всеки път е един и същ. Най-напред се запознавам максимално добре с всякаква информация, свързана със заглавието, прибирам я в съзнанието си и я оставям там да отлежи. След време идеите сами започват да валят и тогава се заемам да скицирам костюмите. Обикновено правя много скици, така беше и с „Любовта никога не умира“.

Как решаваш кои скици да отхвърлиш?

Изчистих почти60 % от направените скици за „Любовта никога не умира.Отхвърлям тези, които смятам, че ще разсейват зрителя от основната идея. Принципът е да се фокусираме върху една идея и последователно да я изведем. Важно е да разкажем добре една история, без самоцелно да пускаме разни костюми. Например сюжетната линия с цирковите артисти позволява да се вкарат много персонажи,които могат да обогатят, но и да разводнят посланието. В това отношение се водя и от идеята на режисьора, с който непрекъснато разговаряме за това кое е съществено и кое не.

Защо трябва да се гледа „Любовта никога не умира“?

Заради фантастичната музика, страхотните артисти, точния режисьорски прочит и защото всички искаме да се убедим, че любовта никога не умира.

 

 

 

 

 

Прочетете още:

СРЕБРИНА СОКОЛОВА В ДВОЙНО АМПЛОА

НЕЙЧО ПЕТРОВ – РЕДЖИ ЗА ГЕРОЯ СИ РАУЛ - НОСИТЕЛ НА КОНФЛИКТА В „ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА“

МУЗИКАТА В "ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА" ДЕЙСТВА КАТО ХИПНОЗА

ЗА ПРЪВ ПЪТ В БЪЛГАРИЯ„ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА“ - АПОТЕОЗ НА ОПЕРАТА ПРЕЗ МЮЗИКЪЛА

 

 

 

 

 

 

18 юли, 21.00, Опера в Летния театър

 

КУЛМИНАЦИЯ НА ММФ "ВАРНЕНСКО ЛЯТО" 2019

 

Музикална драма в три действия от Джакомо Пучини. Либрето Джузепе Джакоза и Луиджи Илика по драмата на Викториен Сарду. Диригент Михаел Балке. Режисьор Кузман Попов. Сценография и костюми Мария Диманова. В ролите: ФЛОРИЯ ТОСКА - Александрина Пендачанска, КАВАРАДОСИ – Камен Чанев, БАРОН СКАРПИЯ - Пламен Димитров, АНДЖЕЛОТИ - Евгений Станимиров и др.

 

 

Уникалното българско сопрано от световна величина Александрина Пендачанска дебютира преди година и половина като Тоска и превърна изпълнението си в триумф. Варненци и гостите на града ще имат удоволствието да се насладят на това нейно изключително превъплъщение . Суетна, изкусителна, наивна, романтична, но и решителна, оперната примадона Тоска не се поколебава да забие нож в гърдите на коварния полицейски шеф Скарпия, както и да последва в смъртта любимия Каварадоси. Музикалната критика определя шедьовъра на Пучини като „уникален портрет на актрисата”, с лирична кулминация „Молитвата” на Тоска, в която тя изповядва вярата си в силата на изкуството и любовта.

Александрина Пендачанска ще бъде на сцената заедно с прочутия тенор Камен Чанев като Каварадоси и великолепния баритон, солист на Варненската опера, Пламен Димитров като Скарпия. За да дирижира този звезден спектакъл, е поканен Михаел Балке, главен гост-диригент на Театъра и Симфоничния оркестър в Санкт Гален, Швейцария.

 

Още е жив споменът на варненци за невероятно вълнуващото представяне на АЛЕКСАНДРИНА ПЕНДАЧАНСКА в миналогодишния й концерт във Фестивалния и конгресен център „Това съм аз“, с който тя отбеляза блестящата си 30-годишна кариера на оперната сцена. Дъщерята на незабравимата оперна певица Валери Попова започва творческия си път през 1988 г. и оттогава досега е изградила репертоар с над 70 роли от предкласиката (Попея, Агрипина) до музиката на XX век (Саломе, Кризотемис), от белканто и Верди (Семирамида, Ермионе, Сомнамбула, Елизабет II, Луиза Милер, Еболи) до Бетовен (Фиделио) и Вагнер (Кундри), от колоратурен сопран (Царицата на нощта) до мецосопран (Кармен). 
С гастроли на най-големите световни музикални сцени, с изпълнения под палката на най-признатите диригенти на нашето време, с високо оценени записи на Моцартовите опери на Рене Якобс за „Хармония Мунди“, наградени с множество награди, сред които BBC Music Magazine Award, Gramophone's Editor Choice, две номинации за „Грами” за най-добър класически албум и най-добър оперен запис, Александрина Пендачанска е безспорно един от най-признатите гласове на нашето време.

 

 

КАМЕН ЧАНЕВ завършва Френска гимназия в родния си град Сливен и ДМА „Проф. Панчо Владигеров“ – първо в класа на проф. Сима Иванова, а след това – при доц. Констанца Вачкова. Специализира в Рим, в Академията на Борис Христов, когото смята за свой идол. През 1992 г. дебютира в Софийската опера в ролята на Риголето от едноименната опера на Верди. След пет сезона става солист на Пражката опера, а две години по-късно се установява във Виена и решава да премине на свободна практика. Изявява се в основния теноров репертоар, освен в България и на големите оперни сцени в Европа, Азия и САЩ. Във Виенската Щатсопера го аплодират в ролите на Де Грийо от „Манон Леско” и на Пинкертон от „Мадам Бътерфлай”, в Арена ди Верона – в ролята на Калаф от „Турандот”, любимец е на публиката в "Театро ла Фениче", "Deutsche Oper" - Берлин, "Театро Лицео" - Барселона и др.
Разнообразният му репертоар включва над 30 главни роли в “Аида”, “Дон Карлос”, “Травиата”, “Риголето”, “Селска чест”, “Палячи”, “Трубадур”, “Мадам Бътерфлай”, “Тоска”, „Риголето”, „Кармен”, както и теноровите партии от кантатно-ораториалните произведения „Девета симфония” на Бетовен, „Реквием” на Моцарт, Верди и Дворжак, „Стабат матер” на Росини, „Симфония №8” на Малер и др.
Варненската публика отдавна познава и високо цени Камен Чанев, който е гастролирал тук неведнъж и винаги с огромен успех в главните тенорови партии от„Селска чест“ и „Палячи“, „Трубадур“, „Аида“ и др.

 

 

ПЛАМЕН ДИМИТРОВ завършва средно образование в родния си град Варна в ПГСАГ ,,Васил Левски’’ със специалност архитектура и паралелно с това НУИ „Добри Христов” със специалност оперно пеене. По време на обучението си в Музикалното училище е избран от проф. Благовеста Карнобатлова – Добрева, в чийто клас завършва НМА „Проф. Панчо Владигеров” (2003). От 2005 г. е солист в ,,Teatro Lirico D’Europe’’, където започва неговата солистична кариера със спектакли в най-големите театри на САЩ. Oт 2010 г. е солист на Държавна опера Варна, чест гост е и на сцената на Софийската опера и балет. Признание жъне и на много оперни сцени в Италия, Франция, Германия, Казахстан, Испания, Дания, Малта, Белгия, Холандия, Корея, Турция, Китай и др. В богатия му репертоар присъстват образите на Шонар и Марсел от „Бохеми”, Барон Скарпия от „Тоска”, Шарплес от „Мадам Бътерфлай”, Леско от ,,Манон Леско’’, Фигаро от ,,Севилският бръснар“, Родриго в „Дон Карлос”, Дон Карло от ,,Силата на съдбата’’, Амонасро в „Аида”, Граф ди Луна в „Трубадур”, Жорж Жермон в „Травиата”, Макбет в ,,Макбет’’, Риголето в „Риголето”, Набуко в ,,Набуко“ , Яго от ,,Отело“, Ецио в ,,Атила”, Жерар от ,,Андре Шение’’, Мазето от „Дон Жуан”, Ескамилио от „Кармен”, Д-р Малатеста от ,,Дон Паскуале’’, Енрико от „Лучия ди Ламермур”, Алфио от „Селска чест”, Тонио и Силвио от „Палячи”, Барнаба от ,,Джоконда’’, Симон Боканегра от „Симон Боканегра’’, Княз Галицки от „Княз Игор’’ и др.

 

23 април - 23 май 2019

Специална промоция, по повод Международния ден на книгата 23 април 2019, предлагат Театрално-музикален продуцентски център Варна, ДТ "Стоян Бъчваров"§ Държавна опера Варна и книжарница 'Сиела" в МОЛ "Делта Планет".

Срещу всеки закупен билет за опера и театър от касата на ТМПЦ Варна, пл."Независимост" 1, зрителите ще получат талон за 20 % отстъпка за книгите и всички стоки на кн. "Сиела", която се намира в новия варненски МОЛ "Делта Планет".

 

Промоцията е валидна за периода 23.04.2019 - 23.05.2019

 

Каса ТМПЦ, пл. „Независимост“ 1, пон-пет 9.00-20.00, почивка 13.30-14.30; съб 10.00-19.00, почивка 13.30-14.30; нед 11.00-16.00, без прекъсване; тел. 052 665 022; Заявки: тел. 052 665 051, 052 665 020

 

 

 

 

16 юли 2019, 18.00, Сцена Ротонда

На16 юли, 18.00, Сцена Ротонда, Варненска опера, режисьорът Петър Райчев ще представи биографичната книга за своя баща „Руслан Райчев“, на която той е съставител, заедно с проф. Румяна Каракостова.  Големият български диригент Руслан Райчев (1919 – 2006) е първият главен диригент на новосформирания Държавен симфоничен оркестър във Варна през 1946 г. и първият диригент на Варненската опера, основана през 1947 г. от неговия баща Петър Райчев - първата българска оперна легенда със световна слава.

По време на премиерата ще бъде прожектиран филм за живота и делото на Руслан Райчев, чиято 100-годишнина от рождението отбелязваме през тази година. Модератор на събитието Виолета Тончева.

КНИГА ЗА ВИЗИОНЕРА, ТВОРЕЦА И ЧОВЕКА РУСЛАН РАЙЧЕВ

Съставителите на книгата „Руслан Райчев“ Петър Райчев и проф. Румяна Каракостова представят с изключителна вещина и професионализъм в 430 страници богата документация, илюстрирана със снимки от личните архиви на Руслан Райчев и Петър Райчев. На първа страница е изведена мисълта на Руслан Райчев, която дава ключ към един живот, посветен изцяло на изкуството: „Целият ми живот е бил музика и в музиката е целият ми живот!"

Роден в Милано, Италия, в семейството на първата ни оперна знаменитост със световна кариера, тенора Петър Райчев и съпругата му Фаина Куманова (от знатен украински род), Руслан Райчев израства в артистична атмосфера. Чести гости в дома са личности като Артуро Тосканини, Умберто Джордано, Сергей Прокофиев, Тоти Дал Монте, Фьодор Шаляпин, Тита Руфо и много други светила от онова време. Проявява отрано музикална дарба, свири на пиано от 6-годишен, на 10 години вече учи в детския отдел на Миланската консерватория. След заръщането в България (1932), продължава с уроците по пиано при проф. Панка Пелишек, завършва тогавашното Deutsche Schule и записва право, тъй като в Консерваторията не го приели поради „липса на качества“. По-късно е приет в Kонсерваторията във Виена като редовен студент в диригентския клас на проф. Леополд Райхвайн, а пиано учи при Емил фон Зауер (последния жив ученик на Ференц Лист). Великият диригент Карл Бьом взима Руслан Райчев, още студент, за личен корепетитор и асистент във Виенската Щатсопера. След завършване на Консерваторията (1943) съдбата отвежда Руслан Райчев в Кьонигсберг (Калининград), където е първият му дебют. При завръщането си в България, веднага го изпращат на фронта, където извоюва два ордена за храброст.

След българския му дебют във Военния клуб със сборен симфоничен оркестър (1945), е назначен като корепетитор в Софийската народна опера. Там, още на третия спектакъл на балета „Бахчисарайски фонтан“ oт Борис Асафиев, се качва на диригентския пулт. Следва знаменитият варненски период, показателен за високите стремежи на Руслан Райчев, диригентът, комуто е отредено през целия си живот да трасира нови пътища в изкуството. На 1 април 1946 г. е назначен за главен диригент на новоформирания Държавен симфоничен оркестър във Варна, а през 1947 г. става главен диригент на основаната от баща му, Петър Райчев, Варненска народна опера. На 7.09.1947 г., с премиерата на "Продадена невеста от Б. Сметана, под режисурата на Петър Райчев и диригентството на Руслан Райчев, започва летоброенето на Варненската опера. От Варна тръгва и блестящата 60-годишна диригентска кариера на Руслан Райчев, добавил към славата на баща си и своята.

Целеустремения си път Руслан Райчев продължава като главен диригент на новооснования Държавен музикален театър в София (1948), главен диригент на Пловдивския държавен симфоничен оркестър (1951), главен диригент на Пловдивската народна опера, която основава, заедно с баща си (1953), главен диригент на Русенския държавен симфоничен оркестър (1956), диригент в Софийската опера (1958), пръв дирижира премиера на българска опера в чужбина - „Луд гидия“ от Парашкев Хаджиев в Белгия (1964). На международен конкурс в тогавашната ФРГ е избран между 45 кандидати още на втория тур за Генералмузикдиректор на новооснования Театър на Шлезвиг-Холщайн във Фленсбург (1974). Поканен е да оглави Софийската опера (1978) и с неговото име започва нова ера в българското оперно изкуство. Всички известни български оперни певци, живеещи в чужбина, вече идват да пеят в родината си, участват и в гастроли на Софийската опера по света. Връхни точки в кариерата на Руслан Райчев през този период са постановката на „Борис Годунов“ в Парижката Гранд опера с режисьор Джозеф Лоузи (1980), както и постановката на „Хованщина“ в Миланската Скала с режисьор Юри Любимов (1981).

И така, Маестро Руслан Райчев е първият български диригент, дирижирал на най-престижните оперни сцени в Европа, като Миланската Скала, Парижката Гранд Опера, Виенската Щатсопера, Болшой театър, Кировския театър, оперните театри в Берлин, Рим, Неапол, Тулуза, Стокхолм, Осло, Хамбург, Мюнхен, Сеул и др. Дирижира най-добрите симфонични оркестри в света: Виенската, Ленинградската, Парижката, Московската  филхармонии, Радиооркестрите на Москва, Париж, Хамбург, Берлин, Кьолн, Будапеща, Прага и т.н. Дирижира най-големите съвременни певци: Пласидо Доминго, Хосе Карерас, Пиеро Капучили, Хуан Понс, Ренато Брузон, Мирела Френи, Рената Ското, Монсерат Кабайе, Джеси Норман, Катя Ричарели, Едита Груберова, Елена Образцова и др.

Всички наши големи певци: Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Анна Томова-Синтова, Гена Димитрова, Райна Кабаиванска, Стефка Евстатиева, Александрина Милчева, Никола Николов, Асен Селимски, Димитър Узунов, Стоян Попов, Юлия Винер, Любомир Бодуров са участвали в безброй спектакли под палката на Руслан Райчев, а почти всички имат с него и записи - рецитали в Балкантон. За Балкантон прави записи и с хор „Гусла“ както и редица интегрални записи на опери: „Алеко“, „Хан Аспарух“, „Хованщина“, „Война и мир“. С Анна Томова-Синтова, Джакомо Арагал и Алберто Риналди записва оперите „Травиата“ и „Мадам Бътерфлай“ със солисти, хор и оркестър на Софийската опера. Всичките тези записи са лицензирани и се продават като компактдискове по целия свят.

Руслан Райчев става заслужил артист на 50, а народен – на 61 години. За 60-годишнината си получава орден H.P. България II степен, а през 1999 г., за 80-годишнината си, е награден с орден „Стара планина“ I степен. През 1982 г. Руслан Райчев става първият българин „Кавалер на ордена за изкуство и литература“ на Франция. Почетен гражданин на Варна и София.

Биографичната книга „Руслан Райчев“, със съставители Петър Райчев и Румяна Каракостова, изд. "Гея Либрис", 2019 г., е написана с респект и прецизност, достойни за висотата на такъв диригент от световна класа, какъвто е Руслан Райчев. Внимателно подбраните и стройно подредени архивни документи, интервюта, отзиви и рецензии от българската и чуждестранната преса, както и споделеното от известни творци и сподвижници на маестрото, обрисуват пълнокръвно и живо визионера, музиканта и човека Руслан Райчев. Един изключителен документ за един изключителен творец, книгата дава навременно свидетелство за живота и творчеството на Руслан Райчев и има подчертан приносен характер за историята на музикалното изкуство в България.

 

В ролята на Мег и като асистент-режисьор на „Любовта никога не умира“

 

Чувствам се късметлия да съм част от "раждането" на Варненска сцена на този шедьовър "Любовта никога не умира" - от една страна като асистент-режисьор на професор Светозар Донев и от друга като изпълнителка на една от главните роли Мег Жири.

Коя е тя? Госпожица Мег Жири е добре познатата близка приятелка на Кристин от "Фантомът на операта",  първа част. Там нейният образ не се усеща като особено разгърнат и дори трудно запомняш името й. В "Любовта никога не умира" гениалният Сър А.Л. Уебър, се "реваншира" и представя Мег в една по-различна, по-богата в характеристично и драматургично отношение, светлина.

10 години по-късно след пожара на Парижката опера, Мег е звездата на "Фантазма" - водевилен театър в Кони Айлънд, собственост на мистериозният мистър Уай. Но това е първото впечатление. Сцена след сцена, пред публиката ще се разкриват все по-дълбоки и тъмни пластове от нейния образ. За мен, като артист и като асистент - режисьор. Мег е най-пълнокръвният образ, съчетал в себе си и добро и зло, но в крайна сметка не можеш да я мразиш или отричаш, защото всичко, което прави тя, е много човешко и всеки би открил част от Мег в себе си. Много силен е финалният й монолог, който е едновременно предизвикателство, едновременно и творческо отприщване за мен като артист. Този монолог обяснява всичко и отново любовта е в основата. Тази многостранност и драматичност в образа на Мег представяме с диригента Страцимир Павлов, като търсим различни тембри, бленди и техники на звукоизвличане, в синхрон с актьорските и хореографски задачи, поставени от режисьора професор Светозар Донев и хореографа Анна Донева.

Работата ми като артист и като асистент-режисьр в една и съща продукция не е новост за мен. Практиката показва, че двете позиции прекрасно си взаимодействат. Един постановъчен процес, особено в кратки срокове, предполага много бързи решения, в синхрон с комфорта на артиста  по отношение на мизансцен, костюм или декор. Ще видите, че артистите се качват на 3.5 метра височина в действие, което не за всеки е комфортно, но целият екипът работи много професионално и всеотдайно, така че всичко се случва без излишно напрежение. Потънали сме буквално в това заглавие и музиката звучи в главите ни дори на сън. Всеки преживява свой личен момент чрез нея, защото любовта никога не умира - тя е в основата, първопричината и следствието от действията на героите и в крайна сметка на всички нас.

 

ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА

Съвместен проект с ММФ „Варненско лято“

Предпремиера на XX Великденски музикален фестивал

23, 24, 25 април 2019, 19.00, Основна сцена

 

Мюзикъл от АНАДРЮ ЛОЙД УЕБЪР
Постановка СВЕТОЗАР ДОНЕВ
Диригент СТРАЦИМИР ПАВЛОВ
Хореография АННА ДОНЕВА
Сценография и костюми НЕЛА СТОЯНОВА
Асистент режисьор СРЕБРИНА СОКОЛОВА
Диригент на хора ЦВЕТАН КРУМОВ

Действащи лица и изпълнители:
ФАНТОМЪТ - Пламен Долапчиев (23, 25.04.2019), Момчил Караиванов (24.04.2019)
КРИСТИН - Илина Михайлова (23, 25.04), Лилия Илиева (24.04)
МЕГ - Сребрина Соколова (23, 24.04), Калина Жекова (25.04)
РАУЛ - Нейчо Петров - Реджи (23, 25.04), Велин Михайлов (24.04) 
ЖИРИ - Миглена Страдалска (23, 24.04), Вяра Железова (25.04) 
ГУСТАВ - Кристиян Славеев (23, 25.04), Белла Петрова (24.04), Николай Бояджиев 
ГАНГЪЛ - Илко Захариев (23.04), Людмил Петров (24, 25.04)
СКУЕЛЧ - Николай Димитров (23, 25.04), Лев Караван (24.04)
ФЛЕК - Милена Захариева (23, 25.04) Лиляна Кондова (24.04)
АНСАМБЪЛ: Марила Гьонги, Моника Стоянова, Милена Захариева, Лили Кондова, Филипа Руженова, Мартин Киров, Борислав Донев, Илко Захариев.
Концертмайстор Анна Фурнаджиева
Помощник режисьори: Елиана Атанасова, Лора Карагьозова
Репетитор на балета: Гергана Георгиева - Караиванова
Корепетитори: Руслан Павлов, Веселина Маринова, Жанета Бенун, Димитър Фурнаджиев

 

БИЛЕТИ:
Online в Еventim.bg чрез услугата Print@Home:
http://www.eventim.bg/bg/bileti/tmpc-varna-21/promo.html
Каса ТМПЦ, пл. „Независимост“ 1, пон-пет 9.00-20.00, почивка 13.30-14.30; съб 10.00-19.00, почивка 13.30-14.30; нед 11.00-16.00, без прекъсване; тел. 052 665 022; Заявки: тел. 052 665 051, 052 665 020,www.tmpcvarna.com
Каса ФКЦ - всеки ден 10.00-21.00, почивка 14.00-14.30, 16.30-17.30, тел. 052 685 214

 

Прочетете още:

ТЪРСИМ ВЪВ ВИЗИЯТА НА СПЕКТАКЪЛА СИМВОЛИКАТА НА ЛЮБОВТА

НЕЙЧО ПЕТРОВ – РЕДЖИ ЗА ГЕРОЯ СИ РАУЛ - НОСИТЕЛ НА КОНФЛИКТА В „ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА“

МУЗИКАТА В "ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА" ДЕЙСТВА КАТО ХИПНОЗА

 

ПРОФ. СВЕТОЗАР ДОНЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за първата българска постановка на „Любовта никога не умира“, за тенденциите в съвременния музикален театър и Сър Андрю Лойд Уебър като Моцарт на мюзикъла, за символиката в „Любовта никога не умира“ и логичната поява на този мюзикъл на варненска сцена

 

Сър Андрю Лойд Уебър със своя музикален език отразява съвременния човек с неговата чувствителност и неговите мечти. Няма друг композитор като него, който така добре да познава душевността на съвременните хора, затова и те толкова го обичат.  Като композитор той е гениален, заради начина, по който улавя съвременния човек и пресъздава неговото светоусещане чрез музиката. Уебър е музикалният гений на нашето съвремие. Той е Моцарт на мюзикъла.
 
Прочетете цялото интервю: 
 

 

В триъгълника Раул – Кристин - Фантомът, Раул не печели Кристин, печели я Фантомът. Това, което моят герой печели, е битката на любовта - осъзнаването на нейната сила над егото.

Всъщност двата най-развиващи се образа в пиесата са на Раул и на Мег Жири. Раул претърпява трансформацията от ревнив, горделив и изгубен в страховете си мъж до помъдрял, благороден и готов на жертва в името на любовта човек. Интересен за пресъздаване обрат. Раул е носител на конфликта в мюзикъла, както и катализатор за развръзката на историята. Неговият противоречив и многопластов образ го прави централен за сюжета и интересен за пресъздаване.

В музикално отношение, партиите му също са носител на контрапункти. От агресия, сурово звучене и твърдост до нежност, любов и покаяние. Смирение в противоречивостта.

Съвършената музика на Уебър е издържана в перфектен баланс между отделните компоненти и роли. "Любовта никога не умира" е връх в мюзикълното изкуство! Една умела и зряла комбинация на сюжет, либрето, музикална композиция, която "отвлича" зрителя в магичния ноар-свят на фантазма Кони Айлънд, където се сблъскват тайни, ревност, съревнования и съдбовни избори... И както става във всички велики истории – всичко това е в името на Нейно Величество Любовта!

 

 

 

 

 

ПРОФ. СВЕТОЗАР ДОНЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за първата българска постановка на „Любовта никога не умира“, за тенденциите в съвременния музикален театър и Сър Андрю Лойд Уебър като Моцарт на мюзикъла, за символиката в „Любовта никога не умира“ и логичната поява на този мюзикъл на варненска сцена

 

 

 

 

 

Проф. Донев, Вие доведохте в България мюзикълите на Сър Андрю Лойд Уебър, които не спират да будят възхищението ни и това повишава очакванията към най-новия му мюзикъл „Любовта никога не умира“.

 

Сър Андрю Лойд Уебър оправдава твърдението, че неговото творчество очертава бъдещето на световния музикален театър. С всеки нов мюзикъл, с всяко следващо произведение той изкачва още едно стъпало нагоре по стълбата, на която той и без това стои най-високо. Сравнението с него трудно се издържа, да не говорим за онези творби, които само с няколко музикални номера гръмко претендират да се наричат мюзикъл.
Уебър определя посоките в развитието на жанра в световен мащаб. Благодарение на него съвременният мюзикъл вече се доближава до операта, може дори да се каже, че той е съвременна опера.

 

Оперните шедьоври от миналото принадлежат на друго време и това обяснява защо днес не се създават подобни произведения.

 

Точно така. А Сър Андрю Лойд Уебър със своя музикален език отразява съвременния човек с неговата чувствителност и неговите мечти. Няма друг композитор като него, който така добре да познава душевността на съвременните хора, затова и те толкова го обичат. Обичат го не заради прекрасните хитови мелодии, тук моментът не е търговски, а чисто художествен. Като композитор той е гениален, заради начина, по който улавя съвременния човек и пресъздава неговото светоусещане чрез музиката. Уебър е музикалният гений на нашето съвремие. Той е Моцарт на мюзикъла.

 

С какво откроявате „Любовта никога не умира“ сред останалите мюзикъли на Уебър?

 

„Любовта никога не умира“ е продължение на „Фантомът на операта“ и за мен е многозначително, че Фантомът е композитор, музикант, един от нас. Фантомът живее не къде да е, а в подземието на Парижката опера, където се крие заради недъга си и пише музика. Не са без значение и твърденията, че подобна личност наистина е съществувала.

В „Любовта никога не умира“ героите от „Фантомът на операта“ се срещат 10 години по-късно в Манхатън. Не в Париж, а на съвсем друго място, където Фантомът вече не е долу, в подземието на операта, а на самия връх на изкуството. Той е известен композитор, със свой собствен театър. Оттам и режисьорската ми идея за фара и тази висока кула, откъдето Фантомът наблюдава другите и откъдето се направляват събитията.

В „Любовта никога не умира“ Фантомът среща отново голямата си любов и разбира, че двамата имат син, заченат някога в лодката, в единствената им среща в езерото под Парижката опера. Сега на същото това място се пресичат линиите на метрото, Парижката опера носи името на архитект Гарние, проектирал зданието и на нейната сцена се изнасят само балетни спектакли. Оперните спектакли са се изместили в Операта на Бастилията. Цялата тази символика и това преплитане между реалност и измислица в „Любовта никога не умира“ създават неустоимия чар на мюзикъла.

 

Наистина въздействието на мюзикъла върху артистите е поразително, всички са влюбени в „Любовта никога не умира“...

 

Това е така, защото самият Уебър е написал произведението с любов и защото в него той по несравним начин показва силата на това най-красиво човешко чувство. Исторически любовта никога не умира и Уебър го доказва. Аз потърсих в тази връзка още един режисьорски символ - лодката, в която Фантомът и Кристин са прекарали своята първа незабравима нощ. В сценария нямаше лодка, но по моя идея в края на спектакъла именно лодката отново събира Фантомът и Кристин, заедно с рожбата на любовта им - техния син.

 

Проф. Донев, Варненската опера Ви дължи благодарност за това, че тук поставяте за пръв път в България „Любовта никога не умира“. Защо?

 

Пристрастен съм към варненската сцена. Във Варненската опера логично се появява българската премиера на „Любовта никога не умира“, втората част на „Фантомът на операта“. Причината е, че тук работи една творческа група със специално отношение към Уебър, а и към мюзикъла въобще. Тук съществува една взаимна любов между Уебър и артистите на Варненската опера. Смея да кажа, че ако премиерата на „Любовта никога не умира“ беше в друг град, това щеше да бъде неестествено.

 

 

ММФ "ВАРНЕНСКО ЛЯТО" 2019

 

"ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА" – ПРЕМИЕРА

Поради неблагоприятната метеорологична прогноза днес, 10 юли 2019 г., премиерният спектакъл за България на най-новия мюзикъл на Андрю Лойд Уебър „Любовта никога не умира", ще бъде представен, вместо в Летния театър, на Основна сцена, 21.00. Билетите важат без заверка.

 

Мюзикъл от Андрю Лойд Уебър
Текст на песните Глен Слейтър 
Допълнителен текст на песните Чарлз Харт
Либрето Бен Елтън
Базирано на "Фантомът на Манхатън" от Фредерик Форсайт
По договаряне с The Really Useful Group ltd

Режисьор Светозар Донев
Диригент Страцимир Павлов
Хореограф Анна Донева
Сценограф и костюмограф Нела Стоянова
Диригент на хора Цветан Крумов
Асистент-режисьор Сребрина Соколова

Действащи лица и изпълнители:
ФАНТОМ - Пламен Долапчиев 
КРИСТИН - Лилия Илиева 
МЕГ - Сребрина Соколова
РАУЛ - Велин Михайлов 
ЖИРИ - Вяра Железова
ГУСТАВ - Кристиян Славеев
ГАНГЪЛ - Людмил Петров
СКУЕЛЧ - Николай Димитров
ФЛЕК - Милена Захариева

АНСАМБЪЛ: Марила Гьонги, Моника Стоянова, Милена Захариева, Лили Кондова, Филипа Руженова, Мартин Киров, Борислав Донев, Илко Захариев

Концертмайстор Божидар Бенев
Помощник режисьори: Елиана Атанасова, Лора Карагьозова
Репетитор на балета: Гергана Георгиева - Караиванова
Корепетитори: Руслан Павлов, Веселина Маринова, Жанета Бенун, Димитър Фурнаджиев, Соси Чифчиян.

 

Очаквайте следващия премиерен спектакъл на „Любовта никога не умира“ на 13 август, 21.00, Опера в Летния театър – Варна 2019

 

Интервю на ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА

 

18 април 2019, 19.00, Варненска опера

 

Диригент Мартин Георгиев
Солисти: Джъстин Шюц - контратенор, Иво Станков - цигулка, Лъчезар Станков - пиано

В програмата:
Ф. Менделсон-Бартолди: Увертюра “Фингалова пещера”
Й. А. Хасе: “Mea Tormenra properate” из ораторията “Св. Петър и Св. Мария Магдалина”
Г.Ф. Хендел “Ombra mai fu” из операта “Ксеркс”
А. Скарлати “Dormi o fulmine di guerra” из ораторията “Юдит”
Г.Ф. Хендел “Rompo i lacci” из операта “Флавио”
(aнтракт)
Ф. Меделсон-Бартолди: Концерт за пиано и оркестър No.1
Ф. Меделсон-Бартолди: Двоен концерт за цигулка, пиано и оркестър

 

Маестро Георгиев, с Вашето име свързваме такива духовни концерти, като Концертите за Благовещение, а ето сега и Концерт за Цветница. Как стигнахте до идеята за този концерт?

 

Идеята за този концерт е на Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, която ме покани да направя Концерт за Цветница. Заедно избрахме солистите, а аз се постарах да съставя програма, която да бъде много динамична и контрастна, но с дълбоки вътрешни връзки между отделните теми.

Предложих да включим Менделсон, защото в него се усеща пиетета към бароковата музика и това вглеждане в миналото през една друга епоха в тези дни преди Цветница ми се стори важно.Избрах Увертюрата“Фингалова пещера” от Менделсон, заради нейната дълбока символика с Лазаровден. Христос нарежда на Лазар: „Излез от тази пещера и възкръсни!“Същата символика имаме в темите за великия пост и в двете арии от Хасе и Скарлати. “Mea Tormenra properate” от Хасе възпява страданията на Св. Петър и Св. Мария Магдалина, а “Dormi o fulmine di guerra” от А. Скарлатини представя Юдит, която се подготвя чрез пост да обезглави поробителя на еврейския народ.

В Концерта за пиано и оркестър No.1 и Двойния концерт за цигулка, пиано и оркестър от Менделсон ще чуем Иво и Лъчезар Станкови – нашите двама изявени съграждани от Лондон.В програмата включихме и две исторически арии от Хендел – едната от операта „Флавио“, а другата от операта „Ксеркс“,които създават красиви контрасти с останалите творби.

 

Като варненци, които живеят и творят в Лондон, сигурно не за пръв път излизате заедно на сцената с братята Станкови...

С братя Станкови поотделно съм правил концерти, но сега запръв път излизаме тримата заедно на сцена и този троен концерт ни дава много емоция и енергия.Произведенията, коитоИво и Лъчезар ще изпълнят като солисти в Концерта за Цветница във Варна, те ще запишат в Лондон през май т.г. с Кралския симфоничен оркестър. Т.е. втората част на нашия концерт всъщност ще бъде техният нов компактдиск, който предстои да бъде записан в Лондон. Всичко това носи особен заряд и ни вдъхновява.

 

Как вървят репетициите с Оркестъра на Варненската опера?

За нас винаги е голяма радост да се връщаме във Варна. Тук имаме толкова близки приятели в оркестъра, тук се потапяме в една съвсем различна атмосфера, никъде другаде няма такава.

 

Разбрах, че в Концерт за Цветница ще свирите на клавесин...

По принцип в бароковата музика много се използва клавесин и аз се радвам, че благодарение на реконструирания от Федерико Борландели инструмент, след много дълго време на варненска сцена отново ще звучи клавесин.

 

ФЕДЕРИКО БОРЛАНДЕЛИФедерико, познаваме те като родственика на Росини, който работи за Почетното консулство на Италия във Варна, закърмен е разбира се с музика, но предпочита да се занимава с бизнес. Сега изглежда музиката отново излиза на преден план...

Музиката винаги е била на преден план при мен. Имам много приятели във Варненската опера, често идвам тук, както знаеш. Веднъж забелязах в един ъгъл занемарен и изоставен клавесин, който ме заинтригува. Предложих на директора Даниела Димова да го ремонтирам и тя се съгласи. В продължение на близо 7 месеца се занимавах с него, възстанових скъсаните струни, смених много части, акордирах го. Щастлив съм, че клавесинът ще започне втори живот и в Концерт за Цветница ще има повторен дебют на варненска сцена. Инструментът не е античен, но е прекрасен класически клавесин, три четвърти, произведен в Германия през 1961 г. Звукът му е силен, така че трябва да се свири много внимателно на него. Зарадвах се, когато Маестро Георгиев ми предложи да се включа в Концерт за Цветница с клавесина, но нямах достатъчно време да се подготвя и със съжаление отказах.

 

В България едва ли има много от тези предшественици на пианото...

Много не, но се срещат. Със сигурност знам, че има клавесини в Русе, София, Пловдив и сега във Варна. 

 

Маестро Георгиев, Концерт за Цветница ще бъде забележително събитие, освен с току-що възкръсналия клавесин от миналия век, и с контратенора Джъстин Шюц, когото ще чуем за пръв път във Варна.

Да, ако не се лъжа, въобще за пръв път във Варна ще звучи истински контратенор. Истинско удоволствие е да се слуша такъв рядък теноров глас, уникален и ярък.

 

ДЖЪСТИН ШЮЦГ-н Шюц, какво означава за Вас да изпълнявате толкова трудни партии, недостижими за останалите тенори?

Това е изключително красива музика, която наистина не се изпълнява често. Тя е по-трудна от обикновеното пеене, затова и аз влагам много повече усилия в подготовката си. Харесвам музиката за контратенор, гледам на нея като на предизвикателство, което поставя високи изисквания пред мен.  

 

Красивата музика винаги ли е трудната музика?

Не непременно. Арията “Rompo i lacci” из операта “Флавио” от Хендел ми е по-лесна в техническо отношение, но пък в нея трябва да се вложи силен драматизъм. А в „Юдит“ трябва повече да се внимава, там има много технически трудности. Но и двете арии са прекрасни.

 

Как се чувствате във Варна?

За пръв път идвам в България и всичко тук ми е интересно. Иначе имам приятел българин в Амстердам и обичам българско кисело мляко. Най-важното за мен е, че във Варна, в Концерт за Цветница ще бъде моят дебют на оперна сцена. Досега съм пял предимно на църковни и на  различнидруги концерти, но в оперен театър ще пея за пръв път.

 

Още една новина в Концерта за Цветница. Вярвам, че варненската публика ще Ви хареса и дано варненският дебют  даде старт и на успешната Ви оперна кариера! На добър час на Концерт за Цветница!

 

 

 

10 юли, 21.00, Основна сцена. Премиера на мюзикъла „Любовта никога не умира“ от А. Л. Уебър

 

 

 Фантомът ми допада като образ. Много неща в неговия характер са ми близки, затова и ролята ми се удава лесно. Тя ми е удобна, въпреки че в нея се срещат много музикални и текстови трудности. Като натюрел Фантомът ми е близък, защото е музикант, творец. Той е истински мъж, който обича по мъжки и аз мога да го разбера. Ако не разбирам нещо у него, това е може би страхът му да признае любовта си към Кристин още от самото начало. Но пък точно този момент дава завръзката към цялото действие на мюзикъла.

 

 

 

 ММФ "ВАРНЕНСКО ЛЯТО" 2019

 

"ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА" – ПРЕМИЕРА

Поради неблагоприятната метеорологична прогноза днес, 10 юли 2019 г., премиерният спектакъл за България на най-новия мюзикъл на Андрю Лойд Уебър „Любовта никога не умира", ще бъде представен, вместо в Летния театър, на Основна сцена, 21.00. Билетите важат без заверка.

 

Мюзикъл от Андрю Лойд Уебър
Текст на песните Глен Слейтър 
Допълнителен текст на песните Чарлз Харт
Либрето Бен Елтън
Базирано на "Фантомът на Манхатън" от Фредерик Форсайт
По договаряне с The Really Useful Group ltd

Режисьор Светозар Донев
Диригент Страцимир Павлов
Хореограф Анна Донева
Сценограф и костюмограф Нела Стоянова
Диригент на хора Цветан Крумов
Асистент-режисьор Сребрина Соколова

Действащи лица и изпълнители:
ФАНТОМ - Пламен Долапчиев 
КРИСТИН - Лилия Илиева 
МЕГ - Сребрина Соколова
РАУЛ - Велин Михайлов 
ЖИРИ - Вяра Железова
ГУСТАВ - Кристиян Славеев
ГАНГЪЛ - Людмил Петров
СКУЕЛЧ - Николай Димитров
ФЛЕК - Милена Захариева

АНСАМБЪЛ: Марила Гьонги, Моника Стоянова, Милена Захариева, Лили Кондова, Филипа Руженова, Мартин Киров, Борислав Донев, Илко Захариев

Концертмайстор Божидар Бенев
Помощник режисьори: Елиана Атанасова, Лора Карагьозова
Репетитор на балета: Гергана Георгиева - Караиванова
Корепетитори: Руслан Павлов, Веселина Маринова, Жанета Бенун, Димитър Фурнаджиев, Соси Чифчиян.

 

Очаквайте следващия премиерен спектакъл на „Любовта никога не умира“ на 13 август, 21.00, Опера в Летния театър – Варна 2019

 

 

 

 

30 % отстъпка за музикалните спектакли на Държавна опера Варна на 7, 8, 9, 10, 11, 14, 16, 21, 30, 31 май 2019 г. и 50 % отсъпка за спектаклите на ДТ „Стоян Бъчваров на 2, 3, 4, 22, 23, 31 май 2019 г.

 

Специалната промоция за Цветница е валидна само при закупуване на билети в трите дни - 19 април, петък; 20 април, събота – Лазаровден и 21 април, неделя – Цветница.

 

Каса ТМПЦ, пл. „Независимост“ 1, пон-пет 9.00-20.00, почивка 13.30-14.30; съб 10.00-19.00, почивка 13.30-14.30; нед 11.00-16.00, без прекъсване; тел. 052 665 022; Заявки: тел. 052 665 051, 052 665 020, www.tmpcvarna.com

 

 

 

 

10 юли, 21.00, Основна сцена

 

Поради неблагоприятната метеорологична прогноза днес, 10 юли 2019 г., премиерният спектакъл за България на най-новия мюзикъл на Андрю Лойд Уебър "Любовта никога не умира", ще бъде представен, вместо в Летния театър, на Основна сцена, 21.00.

Билетите важат без заверка.

 

ММФ "ВАРНЕНСКО ЛЯТО" 2019

"ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА" - ПРЕМИЕРА

Мюзикъл от Андрю Лойд Уебър

Текст на песните Глен Слейтър

Допълнителен текст на песните Чарлз Харт

Либрето Бен Елтън

Базирано на "Фантомът на Манхатън" от Фредерик Форсайт

По договаряне с The Really Useful Group ltd

Режисьор Светозар Донев

Диригент Страцимир Павлов

Хореограф Анна Донева

Сценограф и костюмограф Нела Стоянова

Диригент на хора Цветан Крумов

Асистент-режисьор Сребрина Соколова

 

Действащи лица и изпълнители:

ФАНТОМ - Пламен Долапчиев

КРИСТИН - Лилия Илиева

МЕГ - Сребрина Соколова

РАУЛ - Велин Михайлов

ЖИРИ - Вяра Железова

ГУСТАВ - Кристиян Славеев

ГАНГЪЛ - Людмил Петров

СКУЕЛЧ - Николай Димитров

ФЛЕК - Милена Захариева

АНСАМБЪЛ: Марила Гьонги, Моника Стоянова, Милена Захариева, Лили Кондова, Филипа Руженова, Мартин Киров, Борислав Донев, Илко Захариев

Концертмайстор Божидар Бенев

Помощник режисьори: Елиана Атанасова, Лора Карагьозова

Репетитор на балета: Гергана Георгиева - Караиванова

Корепетитори: Руслан Павлов, Веселина Маринова, Жанета Бенун, Димитър Фурнаджиев, Соси Чифчиян.

 

OЧАКВАЙТЕ СЛЕДВАЩИЯ ПРЕМИЕРЕН СПЕКТАКЪЛ НА 13 АВГУСТ, 21.00, ОПЕРА В ЛЕТНИЯ ТЕАТЪР

 

        

 

МОЯТА СБЪДНАТА МЕЧТА - ДА ПЕЯ С ХОСЕ КАРЕРАС

 

Солистката на Варненската опера ИЛИНА МИХАЙЛОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за ролята на Кристин в бг премиерата на мюзикъла „Любовта никога не умира“ от Уебър и за участието си в бенефисния концерт на Хосе Карерас в София

 

23, 24, 25 април 2019, 19.00, Варненска опера. Предпремиера на "Любовта никога не умира" от А. Л. Уебър, съвместен проект с ММФ "Варненско лято"

11 май 2019, Арена Армеец, София. Бенефис на Хосе Карерас, концерт от световното му турне 2019

 

За последния мюзикъл на Андрю Лойд Уебър „Любовта никога не умира“, продължение на „Фантомът на операта“, казват, че е музикален феномен. Ти как го възприемаш?

 

С „Любовта никога не умира“ Андрю Лойд Уебър достига един свой личен връх, както сам принава в едно интервю. Тук той използва освен всички музикални похвати, с които си е служил досега, и нови. Всъщност „Любовта никога не умира“ е една истинска модерна опера, с пианисими във височините и огромни красиви фрази, които за пеене и издържане са достойни за една класическа опера. Като сложния квартет между четиримата главни герои, който напомня онзи прочут квинтет в „Кармен“ или дългите фрази, които веднага се асоциират с „Тоска“.

„Любовта никога не умира“ изисква оперна постановка, за да постигнеш филирани тонове пианисими и да изпееш красиво шестте до-та. На места трябва да превключиш на рокаджийско пеене, въобще всички жанрове се синхронизират по уникален начин в това по същество класическо произведение. Бурни страсти и ярки цветове в перфектна комбинация от театър и музика. Когато чух „Любовта никога не умира, още от първия акорд се почувствах като хипнотизирана. И наистина, тази музика въздейства като хипноза.

В българската премиера на "Любовта никога не умира", една от първите в световен мащаб, ти ще бъдеш първата българска Кристин - оперната дива, раздвоена между двама мъже, а може да се каже още - между любовта към мъжа и любовта към сцената. Близка ли ти е тя като персонаж?

 

Кристин като персонаж ме привлича много, защото и аз като нея съм певица, влюбена безрезервно в музиката и сцената. Фантомът за Кристин е ангелът вдъхновител, композиторът, който пише за нея най-красивата музика и това й дава възможността да бъде на сцената - нейното призвание, нейното щастие. От друга страна Кристин обича и съпруга си Раул, приятел от детството, когото среща години по-късно в операта, където той всяка вечер й хвърля по една роза на сцената. Раздвоена между двамата, тя докрая се колебае дали да изпее песента на Фантома и да бъде негова или да се обърне назад и да се върне към спокойния си живот с Раул.

Това е голямата професионална и лична драма на Кристин, с която аз напълно се идентифицирам. Да бъдеш всеотдайна майка и съпруга или да се посветиш на ангела на музиката, който живее в душата на артиста... Две отговорности, които е трудно да бъдат подведени под общ знаменател. Как да устоиш на любовта към сцената и хилядите вперени в теб очи, които очакват, настояват да заслужиш аплодисментите им... Познавам тази дилема, тя ми е безкрайно близка. От друга страна - да, трудно е да имаш всичко, но човек е създаден да търси, да се стреми, да постига.

 

2019-а е една благодатна артистична година за теб. Имаш привилегията да участваш и в прощалното световно турне на един от най-големите тенори на всички времена Хосе Карерас. Концертът в София ще бъде на 11 май в „Арена Армеец“.

 

 

ГАСТРОЛЪТ на ТМЦ КЪРДЖАЛИ от РИМСКИ ТЕРМИ на СЦЕНА ФИЛИАЛ

9 юли, 21.15, Сцена Филиал

Уважаеми зрители,

Поради неблагоприятната метеорологична прогноза за довечера, планираният за 9 юли, 21.00, гастрол на Театрално-музикален център Кърджали "Застреляй идиотите" се измества от Театър Римски терми на Сцена Филиал с начален час 21.15.

Закупените билети важат без заверка.

От ръководството на Театрално-музикален продуцентски център Варна

 

ПРИ ДЪЖД „ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА“ от ЛЕТНИЯ ТЕАТЪР на ОСНОВНА СЦЕНА

10 юли, 21.00, Основна сцена

Уважаеми зрители,

При неблагоприятно време с обилни валежи след 19.30, премиерата на мюзикъла „Любовта никога не умира“, планирана за 10 юли, 21.00, Опера в Летния театър, ще се проведе на Основна сцена в същия ден и в същия час 21.00.

Закупените билети важат без заверка.

От ръководството на Театрално-музикален продуцентски център Варна

 

МЮЗИКЪЛЪТ „КОЙ Е ГОЛЕМАНОВ?“ В ТЕАТЪР РИМСКИ ТЕРМИ НЯМА ДА СЕ СЪСТОИ

12 юли, 21.00, Театър Римски терми

Уважаеми зрители,

Мюзикълът „Кой е Големанов?“, включен в програмата на Театър Римски терми – Варна 2019, няма да се състои по технически причини.

Закупените билети могат да бъдат презаверени за този или за друг спектакъл.  

От ръководството на Театрално-музикален продуцентски център Варна

 

23, 24, 25 април 2019, 19.00, Варненска опера - Предпремиера. Премиерата предстои в Опера в Летния театър - Варна 2019

 

Страцимир ПавловМаестро СТРАЦИМИР ПАВЛОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за българската премиера на най-новата творба на Сър Андрю Лойд Уебър „Любовта никога не умира“, продължение на „Фантомът на операта“, за романтичната любов между Фантома и Кристин, за артистите и излъчването на оперната дива, за музикалната конструкция и стилизираните оперни образи, които превръщат „Любовта никога не умира“ в апотеоз на операта през мюзикъла, за холивудския филмов подход, за красивата и обсебваща музика, в която гениалният Уебър е надраснал себе си

 

 „Любовта никога не умира“ продължава историята от „Фантомът на операта“, героите са същите, но в друг контекст. Какво точно се случва?

 

Ако тръгнем от началото, Фантомът е гениален музикант, който носи маска, а да скрие обезобразеното си, залято с киселина лице. Заради недъга си страни от хората и тъй като е меломан се нанася да живее в подземието на Парижката опера. Оттам гледа всяка вечер спектаклите, харесва хористката Кристин и решава с цената на всичко да я направи солистка. Двамата се влюбват и преживяват една прекрасна вечер в лодка в езерото под операта (където сега минава метрото). Но обвиняват Фантома за избухналия пожар в операта и той избягва в Америка, където отваря свой водевилен театър на „Кони Айлънд“, близо до Манхатън.

Междувременно Кристин, която смята Фантома за мъртъв, се омъжва за богатия виконт Раул, нейн обожател и благодетел на операта, но синът й Густав всъщност е син на Фантома.10 години по-късно Фантомът кани прочутата вече оперна певица Кристин в Америка, за да изпее в неговия театър в Манхатън една единствена, най-хубавата негова песен, композирана специално за нея. Тя пристига със съпруга и сина си – апропо, това е изключително трудна детска роля, за която, за наше щастие, намерихме прекрасни млади таланти от Варненската детско-юношеска опера.

 

Направихте много сериозен национален кастинг за „Любовта никога не умира“, с труден регламент за участие.

 

Да, така беше. Явиха се много кандидати и имахме добър избор. Освен момчетата Кристиян Славеев и Николай Бояджиев, които играят сина на Кристин, с тази роля се справя и малката чаровница Белла Петрова, която има вече няколко роли в мюзикъли и опери на нашата сцена. Ролята на Фантома спечелиха солистът от Варненската опера Пламен Долапчиев и Момчил Караиванов от Пловдив. Пламен Долапчиев така дълбоко е влязъл в образа, че по всяка вероятност Фантомът ще се превърне в коронната му роля.

Що се отнася до ролята на Кристин, едва ли бихме могли да намерим по-подходящи изпълнителки от Илина Михайлова и Лилия Илиева. И двете са доказали неведнъж многостранния си артистичен талант - и което е особено важно – и двете носят задължителното за всяка оперна дива харизматично излъчване. А Кристин е точно това – оперна дива. Ако в началото на кариерата си е само оперна хористка, 10 години по-късно тя е вече световна дива, която при пристигането си в Америка посрещат тълпа обожатели, репортери и духова музика.

 

Как би характеризирал музиката на „Любовта никога не умира“, доколкото става дума за продължение на една, вече толкова известна творба като „Фантомът на операта“.

 

Музиката е много красива, изградена е със съвременни похвати и толкова въздействаща, че всеки, който я е чул, става подвластен на нейната магия. За разлика от „Фантомът на операта“, който е много характерен мюзикъл, „Любовта никога не умира“ е като един оперен апотеоз на красивата музика. Най-красивото от операта, синтезирано през таланта на гениалния съвременен композитор Андрю Лойд Уебър, който същевременно е и най-богатият музикант на планетата, по-богат от Майкъл Джексън, от Бийтълс, от Ерик Клептън и всички останали.

 

Ще открехнеш ли още малко завесата за романтичната история на Кристин и Фантома?

 

Няма да разкрия всичко, само ще обърна внимание върху някои от драматичните моменти, като срещата между Кристин и Фантома, която ги връща към незабравимата нощ в езерото или като прозрението на Фантома, който в изпълнението на пиано на Густав разпознава своя гениален наследник. Точно на това място Фантомът и Кристин пеят един от най-прекрасните дуети, макар че в цялото произведение непрекъснато звучи невероятна музика.

Друг ключов момент с хазартен привкус е облогът между Фантома и Раул, който трябва да предложи изход от любовния триъгълник. В единия случай ако Кристин избере Ню Йорк и Фантома, той ще изплати дълговете на обеднелия виконт, а ако Кристин предпочете съпруга си, Раул ще се върне в Париж сам и с дълговете си.

Има и една друга паралелна история за приятелката на Кристин, която също е влюбена във Фантома и в Америка споделя с него всички трудности, докато той се озове на върха на славата. Но Фантомът обявява, че ще завещае цялото си богатство на Густав и тогава тя решава да погуби детето и себе си, но в суматохата убива Кристин. Тук спирам да разказвам, за да могат зрителите сами да преживеят кулминацията на емоционалната развръзка.

 

Апотеоз на операта през мюзикъла – това твое определение за „Любовта никога не умира“ е много интересно...

 

Мюзикълните елементи са много малко. По-малко, отколкото в която и да е друга творба на Уебър. На практика „Любовта никога не умира“ е опера, без да е обявена като такава. Това проличава по музикалната конструкция, по начина, по който са изградени мелодиите и акомпаниментите, по всеки един елемент от партитурата. „Любовта никога не умира“ е пропита с романтика като при Рахманинов, другаде напомня за Пучини, на моменти прилича на „Тоска“.

Съвместна продукция на Държавна опера Варна с Оперна организация Кипър

„Дидона и Еней“ от Хенри Пърсел – първата премиера на Театър Римски терми – Варна 2019   

 

◊ СЪБИТИЕТО

На 8 и 16 юли, 21.00 ч., предстои първата премиера в XVII издание на Театър Римски терми - Варна 2019 - операта „Дидона и Еней“ от Хенри Пърсел, съвместна продукция на Държавна опера Варна с Оперна организация Кипър.

Режисьор на постановката е варненката Цвета Христофору, която след дипломирането си в НМА „Панчо Владигеров“ с оперно пеене, се премества да живее и твори в Кипър. Тя е основател и президент на Оперна организация Кипър, с която развива активна творческа дейност. В предишни издания на Театър Римски терми във Варна я аплодирахме в постановката „Орфей и Евридика“ на Глук, където тя изпълняваше ролята на Орфей. Постановката на „Дидона и Еней“ от Пърсел е дипломната работа на Цвета Христофору, с която тя завършва успешно и оперна режисура в НМА „Панчо Владигеров“, в класа на Академик Пламен Карталов.

Прочетете още :

https://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=29982&sid=3

 

18 април, 19.00, Варненска опера

Диригент Мартин Георгиев
Солисти: Джъстин Шюц - контратенор, Иво Станков - цигулка, Лъчезар Станков - пиано

В програмата:

Ф. Менделсон-Бартолди: Увертюра “Фингалова пещера”
Й. А. Хасе: “Mea Tormenra properate” из ораторията “Св. Петър и Св. Мария Магдалина”
Г.Ф. Хендел “Ombra mai fu” из операта “Ксеркс”
А. Скарлати “Dormi o fulmine di guerra” из ораторията “Юдит”
Г.Ф. Хендел “Rompo i lacci” из операта “Флавио”
(aнтракт)
Ф. Меделсон Бартолди: Концерт за пиано и оркестър No.1
Ф. Меделсон Бартолди: Двоен концерт за цигулка, пиано и оркестър

 

ИВО СТАНКОВ – цигулка

Иво Станков е един от талантливите български изпълнители с международно признание. Музикалните критици във Великобритания и редица другиеЕвропейски страни го определят като “блестящ виртуоз”, който приковава вниманието на публиката със своя “впечатляващ“ музикален стил и “въодушевяващи” изпълнения.

Изявява се като солист, камерен музикант, концертмайстор и преподавател във Великобритания и в редица другиеЕвропейски страни. Свирил е като солист с Английски камерен оркестър и с оркестри във Великобритания, САЩ, Бразилия, Италия, както и с повечето български оркестри под диригентството на Григор Паликаров, Йордан Камджалов, Йордан Дафов, Пламен Джуров, Мартин Георгиев, Джузепе Ланцета и други. Концертира в Англия и има многобройни участия във всички известни лондонски зали като Royal Albert Hall, The Barbican Centre, Cadogan Hall, King’s Place, The Southbank Centre и WigmoreHall.

В България участва със „Станков ансамбъл“, който основава заедно с брат си Лъчезар Станков, в международните фестивали „Варненско лято“, „Софийски музикални седмици“, „Дни на музиката в Балабановата къща“ и „АмБул“, като специално за ансамбъла композират Георги Арнаудов, Мартин Георгиев, Добринка Табакова и Гуин Причард. Иво Станков изпълнява в Лондон и световната премиера на Концерта за цигулка и оркестър „Фантасмагории“ от Георги Арнаудов.

Изявите му включват участия със световно известни музиканти като Марк Кнопфлър от състава Dire Straits, филмовия композитор Йохан Йохансон (Теория на всичкото), „Чилингирян квартет“, цигуларя Светлин Русев и виолончелиста Стефан Попов.

Иво Станков е концертмайстор на Оркестъра на Уестминстър в Лондон. Заема длъжността професор по цигулка в училищата „Гилдхол“ и „Уитгифт“ и е канен като жури на межународни конкурси за млади талантливи музиканти.

Неговият дебютен компакт диск със Сонати за цигулка и пиано от Бетовен заедно с пианиста Иван Дончев, е номиниран с пет звезди като „отличен запис“, получил суперлативи в рецензиите на международната преса.

Иво Станков е основател и артистичен директор на Лондонския фестивал на българската култура. За неговите заслуги за популяризиране на българската култура във Великобритания е удостоен със Златен медал „Борис Христов“ и „Сребърен почетен знак“ от Министерството на външните работи на България.

Свири на цигулка „Галиано“ от 1787 г.

ОТЗИВИ: „Имах удоволствието да свиря с Иво Станков на концерт през септември 2009 г. Изпълнението му беше отлично и за мен беше удоволствие да работя с него.“Марк Кнопфлър – Dire Straits

“Изключително интересна програма. Наистина много добро изпълнение. Рапсодия "Вардар" беше един внушителен завършек на концерта.”

“Изпълнението на цигулковата соната на Яначек отрази блестящо  неспокойствието и особените настроения на творбата. Испанският танц от Фая беше изпълнен с жар, солото в началото на „Циганкат“ от Равел беше най-доброто изпълнение на Станков от концерта, завладяващо с интензитета и „циганската“ спонтанност.“Musical Opinion

 

ЛЪЧЕЗАР СТАНКОВ - пиано

Лъчезар Станков е роден във Варна, започва да учи пиано на 9-годишна възраст и година по-късно е приет в Музикалното училище „Добри Христов“, където се дипломира с отличиe в класа по пиано на Станислава Ставрева.

Лауреат е на редица национални и международни конкурси, сред които „Димитър Ненов” през 1999 г.и „Pro Arte” в Букурещ през 2000 г. Печели Grande Prix” на Конкурса за чешка и словашка музика в Прага през 2003 г. и специалната награда „Presto” през 2002 г.

Прави концертния си дебют на голямата сцена на 12 години в Холандия, където участва в концерти в град Утрехт и в конгресния център RAI в Амстердам. На 16 години след конкурс е избран да изпълни Концерт за пиано и оркестър № 1 от Едвард Григ с Варненската филхармония. След успешния дебют е поканен отново като солист на Варненската и Шуменската филхармония, с които през следващия концертен сезон изпълнява „Рапсодия в синьо“ от Джордж Гершуин.

През 2005 г. спечелва, измежду 150 кандидати, пълната стипендия на Кралските музикални училища (ABRSM), за да учи в Кралския колеж по музика в Лондон в класа на проф. Андрю Бол, както и стипендия, отпусната от Flame Trust. През 2008 г. е финалист в конкурса за солист на Оркестъра на Кралския колеж.

Участва в многобройни изяви и концерти в България и чужбина, в залите на НДК - София и Фестивален и конгресен център - Варна, също в международните музикални фестивали “Варненско лято“, „Софийски новогодишен фестивал“ в НДК, „Дни на музиката в Балабановата къща“ и „АмБул“. През 2008 г. изпълнява като солист с Оркестър North London „Вариации на тема от Паганини“ от Сергей Рахманинов. Солира с „Чилингирян квартет“ в зала Kings Place през 2012 г. Година по-късно прави своя дебют в залите “Уигмор Хол” и “Сейнт Джон Смит” в Англия, а в България изпълнява Концерт за пиано и оркестър №1 от Едвард Григ със Сливенската филхармония.

Заедно с брат си Иво Станков участва в „Станков ансамбъл”, за който специално аранжират и композират редица творби български и английски композитори като Мартин Георгиев, Георги Арнаудов, Добринка Табакова и Гуин Причард.

Лъчезар Станков завършва магистратура с най-високата степен Distinction,  в Trinity Laban Conservatoire в Лондон, където съчетава активните си концертни изяви с преподавателска дейност в училищата JASSPA, Univercity College School, Cumnor House и Whitgift.

 

 Прочетете още:

МАРТИН ГЕОРГИЕВ - ДИРИГЕНТЪТ НА КОНЦЕРТ ЗА ЦВЕТНИЦА

КОНТРАТЕНОРЪТ ДЖЪСТИН ШЮЦ В КОНЦЕРТ ЗА ЦВЕТНИЦА

 

 

 

ДАНИЕЛА ДИМОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за ролята си на Царица Дидона в операта „Дидона и Еней“ от Хенри Пърсел, за женското и мъжкото мислене, за любовта и избора, за пластовете свише и сетивността за тяхното разместване

 

Ако търсим препратка към днешното време, може да си изведем като поука, че всички жени, с какъвто и властови ресурс да разполагат, могат да бъдат застигнати от любовта, без да я чакат, без да знаят откъде ще дойде. Любовта е неподвластна на разума и няма значение дали си царица, премиер или каквото и да е друго. Когато любовта те докосне, ти си просто жена, без всичко останало.

 

Прочетете цялото интервю: https://www.operavarna.com/index.php/bg/novini/interviews/2532-interviu-s-daniela-dimova-kogato-caricite-se-vlubvat

Прочетете още : 

http://www.operavarna.com/index.php/bg/novini/aktualni-novini/2530-didona-enei-tatar-rimski-termi-2019

http://www.operavarna.com/index.php/bg/novini/aktualni-novini/2533-interviu-s-cveta-hristoforu-muzikata-i-teatura-sa-celiqt-mi-jivot-didona-i-enei

 

18 април, 19.00, Варненска опера

Диригент Мартин Георгиев
Солисти: Джъстин Шюц - контратенор, Иво Станков - цигулка, Лъчезар Станков - пиано

В програмата:

Ф. Менделсон-Бартолди: Увертюра “Фингалова пещера”
Й. А. Хасе: “Mea Tormenra properate” из ораторията “Св. Петър и Св. Мария Магдалина”
Г.Ф. Хендел “Ombra mai fu” из операта “Ксеркс”
А. Скарлати “Dormi o fulmine di guerra” из ораторията “Юдит”
Г.Ф. Хендел “Rompo i lacci” из операта “Флавио”
(aнтракт)
Ф. Меделсон Бартолди: Концерт за пиано и оркестър No.1
Ф. Меделсон Бартолди: Двоен концерт за цигулка, пиано и оркестър

 

 

МАРТИН ГЕОРГИЕВ е роден през 1983 г. във Варна. На 6-годишна възраст започва да изучава музика. Завършва с пълно отличие Музикалното училище „Добри Христов“ през 2002 г. с две специалности - ударни инструменти при Далила Неделчева и композиция и дирижиране при проф. Милко Коларов. Получава Специална награда от Областния управител на Варна и Национална диплома от Министерството на образованието, присъдена за постижения в областта на музиката. Завършва с пълно отличие и НМА  "Проф. Панчо Владигеров" в София с дирижиране при проф. Пламен Джуров, композиция при проф. Красимир Тасков и ударни инструменти при проф. Татяна Кърпарова.

 

По програма на ABRSM завършва дирижиране и при проф. Васил Казанджиев, за което му е присъдена престижната международна стипендия за магистратура в Лондон. Завършва магистратура по дирижиране и в Кралската академия за музика в Лондон при Колин Метърс, Сър Колин Дейвис и Джордж Хърст, за която му е присъдена мемориалната награда „Фред Саутхол“ от Кралската академия, както и престижни стипендии от ABRSM; Кралската академия, Лодон; Национален фонд "Култура"; Община Варна и Международна фондация "Св.Св. Кирил и Методий".

 

Защитава докторат по композиция в Кралската академия за музика и Университета на Лондон. Има много отличия, сред които: Голямата награда за симфонична композиция по случай 75-годишнината на Софийската филхармония, Международния композиторски форум в Брюксел, Белгия, през 2004, 2008 и 2011 г. , наградата „В памет на Сър Хенри Ууд“ на Кралската академия в Лондон. Става финалист в конкурса за наградата „Хиндемит“ в Германия, а като перкусионист е лауреат и на 15 награди от национални и международни конкурси.

 

Премиерата на първата му опера „Огледалото” в Лондон е под патронажа на Лейди Шолти, Сър Чарлз Маккерас и Ендрю Ричи през 2009 г.Обявен е за «Композитор на Хайделберг 2012-13», където дирижира премиерата на симфоничната си творба «Тайната», поръчана от Симфоничнияоркестър на Хайделберг. От 2013 г. е асистент-диригент на Кралския балет в Кралската опера „Ковънт Гардън“, Лондон. През 2010-11 г. е поканен по резидентска програма от Симфоничния оркестър на БиБиСи, Лондон.Като композитор и диригент работи с водещи международни формации, негови композиции са изпълнявани във Великобритания, България, САЩ, Франция, Белгия, Холандия, Япония, Мексико, Канада, Гърция, Италия, Израел.

 Прочетете още:

ЦИГУЛАРЯТ ИВО СТАНКОВ И ПИАНИСТЪТ ЛЪЧЕЗАР СТАНКОВ В КОНЦЕРТ ЗА ЦВЕТНИЦА

КОНТРАТЕНОРЪТ ДЖЪСТИН ШЮЦ В КОНЦЕРТ ЗА ЦВЕТНИЦА

 

 

ЦВЕТА ХРИСТОФОРУ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своята постановка „Дидона и Еней“ от Хенри Пърсел; за античния театър като еталон за нейните творчески решения; за бароковата естетика, възраждането на античните традиции и максимата „Музиката е театър, целият живот е театър“; за Дидона и нейния огледален образ Магьосницата като израз на дуалистичната борба у човека

 

Когато един творец взема решения, той винаги има отправни точки, критерии. За мен Античният театър с двата си основни принципа: да възпитава и чрез процеса катарзис да изгражда ментално здраво общество, е еталон при вземането на творчески решения.

Изборът ми да поставя барокова опера до голяма степен е свързан именно със стремежа на бароковите оперни композитори за възраждане на изгубените антични традиции.  

Прочетете цялото интервю: https://www.operavarna.com/index.php/bg/novini/interviews/2531-interviu-s-cveta-hristoforu-muzikata-i-teatura-sa-celiqt-mi-jivot

 

18 април 2019, 19.00, Варненска опера

Диригент Мартин Георгиев
Солисти: Джъстин Шюц - контратенор, Иво Станков - цигулка, Лъчезар Станков - пиано

В програмата:

Ф. Менделсон-Бартолди: Увертюра “Фингалова пещера”
Й. А. Хасе: “Mea Tormenra properate” из ораторията “Св. Петър и Св. Мария Магдалина”
Г.Ф. Хендел “Ombra mai fu” из операта “Ксеркс”
А. Скарлати “Dormi o fulmine di guerra” из ораторията “Юдит”
Г.Ф. Хендел “Rompo i lacci” из операта “Флавио”
(aнтракт)
Ф. Меделсон Бартолди: Концерт за пиано и оркестър No.1
Ф. Меделсон Бартолди: Двоен концерт за цигулка, пиано и оркестър

 

Роден в Кавазаки, Япония, швейцарско-австралийскиятконтратенор Джъстин Шюц получава бакалавърска степен по опернопеене в Ню Орлиънс през 2013 г. и магистърска степен по ранна музика от Консерваторията в Амстердам през 2018 г. Специализира при световно признати певци и педагози като Бежун Мехта, Майкъл Чанс, Андреас Шол, Кай Весел, Кларон Макфадън, Джулиан Бейрд, Клаудия Едер и Маргрет Хониг.

 

Работи в New Orleans Opera Company и Barock Vokal, участва във Фестивала за ранна музика в Амхърст с „Приказната фея“ от Хенри Пърсел, изпълняваАрналта в „Коронацията на Попея“, Арсамене в „Ксеркс“ и главната роля в „Риналдо“. В репертоара му влизат също партии от съвременни творби, сред които Оберон в „Сън в лятна нощ“ иСебастиен в„Сълзите на Жаклин“.

 

Изявява се под диригентската палка на Питър Дийкстра, Гари Тор Веуууд, Етиен Зибенс, Алфредо Бернардини, Шунсуке Сато и Робърт Лайл, работи с оркестри и ансамбли като Orchestra B'Rock, Il Fondamento и Neumeyer Consort.

Джъстин Шюц е носител на наградите на Euregio Vocalistenconcours за 2016 г., удостоен е и с наградата „Margot Kaftal“ за 2018 година. Той е стипендиант на фондация „Stichting Musici van Morgen“, а по време на следването си в университета „Лойола“ е отличен и с двете престижни стипендии Dean’s Scholarship и Music Remission Scholarship.

 

 

 Прочетете още:

ЦИГУЛАРЯТ ИВО СТАНКОВ И ПИАНИСТЪТ ЛЪЧЕЗАР СТАНКОВ В КОНЦЕРТ ЗА ЦВЕТНИЦА

МАРТИН ГЕОРГИЕВ - ДИРИГЕНТЪТ НА КОНЦЕРТ ЗА ЦВЕТНИЦА

 

 

 

 

 

 

 

 

ДАНИЕЛА ДИМОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за ролята си на Царица Дидона в операта „Дидона и Еней“ от Хенри Пърсел, за женското и мъжкото мислене, за любовта и избора, за пластовете свише и сетивността за тяхното разместване

„Дидона и Еней“ от Х. Пърсел. Либрето Н. Тейт. Съвместна продукция на Държавна опера Варна с Оперна организация Кипър. Диригент Стефан Бояджиев. Режисьор Цвета Христофору. Хореография Мария Захариу Карапита. Сценография Андреа Параскева. Костюми Катя Лозанова. В ролите: ДИДОНА - Даниела Димова; ЕНЕЙ - Мариос Андреу, Свилен Николов; БЕЛИНДА - Тасула Ворка, Мария Павлова; МАГЬОСНИЦА – Цвета Христофору; ПЪРВА ВЕЩИЦА - Стилияна Стоянова; ВТОРА ВЕЩИЦА - Вяра Железова; ВТОРА ЖЕНА - Благовеста Статева; МАТРОС – Христо Ганевски, ДУХ - Лиляна Кондова. Пиано Жанета Бенун. Оркестър на Държавна опера Варна. Премиера 8, 16 юли, 21.00, Театър Римски терми – Варна 2019

 

 

 

Царица Дидона управлява с държавническа мъдрост основания от нея град Картаген, щастлива е с любовта на героя от Троянската война Еней. Тя има всичко, но слага край на живота си, защо?

Много хубав въпрос, който се отнася не само до Дидона, а също до Клеопатра и другите древни царици, актуален е и в днешни времена. Ако направим съпоставка, в последните години наблюдаваме бум на жени президенти, премиери и на други високи управленски постове. Женската мъдрост, женската гъвкавост и женското мислене работят винаги минимум на три пласта, за разлика от мъжкото мислене. То е обикновено еднопластово със силно активиране на мощна енерия и бързо постигане на целта, но тя е една, а след нея веднага може да дойде друга цел. Приоритет на женското мислене е едновременно да движи повече задачи, било в личния или в обществения живот. Това е женската природа. На жената е дадено да бъде майка, за да може освен за себе си, да мисли за семейството и децата си. Едновременно.

Така че за мен е богатство да се докосна чрез нотния и драматургичния текст на „Дидона и Еней“ до музикалното пресъздаване на тази антична драма. Вълнува ме личната среща с тази велика жена и шанса ми да я пресъздам, да се превъплътя в нейния образ така, както аз го усещам.  

Какво е усещането да си Дидона?

Респект от боговете. Това е може би нещото, което на мен най-много ми харесва. Една стара поговорка гласи, че всеки сахиб си има своя сахиб, над всеки цар стои друг цар, т.е. ти никога не си върха на пирамидата, дори така да изглежда на околните. И точно историята и музикалната градация, която Пърсел по гениален начин разписва в тази драма, показва, че дори и най-красивите, дори и най-щастливите, не могат да имат всичко.

Нека не забравяме, че Дидона, в първия си брак с много по-възрастния от нея финикийски жрец, не е била щастлива. Първата й среща с любовта всъщност е била разминаване с любовта. Останала вдовица, тя успява да стане царица, да поведе воините, да изгради своя Картаген и да защити държавническата си кауза. Дворът край нея е бил в очакване да дойде следващият цар, защото една сама царица е хубаво нещо, но цар и царица е още по-хубаво. С появата на Еней това изглежда напълно възможно. Младостта, силата и харизмата на героя от Троянската война събуждат любовта на Дидона. Но това нейно първо, голямо, истинско влюбване я прави различна. Любовта изведнъж се оказва по-важна от всички спечелени досега от нея управленски битки. Оттам идва и решението й, след като не може да задържи Еней, да сложи край на своя живот.

А Еней ще основе Рим и така ще изпълни предопределената му от боговете съдба. Тази тема за божията намеса е особено предпочитана в оперната литература.

Да, това е любима тема на Верди и не само. А операта на Пърсел наистина е пропита с респект към съдбовната предопределеност. Дидона решава да се самоубие, защото не може да продължи живота си като царица с цар Еней до нея. Това е волята на Зевс, а тя знае, че никой не може да се бори с боговете. Любопитно е, че в хода на действието Пърсел включва и момент на колебание. В опит да пренебрегне предсказанието, Еней се връща от кораба, който ще го отведе към бъдещия Рим, за да остане при любимата, но тя го отблъсква. Щом е имал дори само една мисъл да я напусне, тя вече не го желае до себе си. Решението й показва голямата женска сила, бих казала дори, космическата сила, която е притежавала тази жена. Има още нещо. Допуснала да се влюби и да стане подвластна на други чувства, тя вече не е онази хладнокръвна царица Дидона, каквато е била досега, така че оттук нататък единственият изход за нея остава смъртта.

Другата възможна интерпретация на този сюжет е, че любовта е истинска, само когато е 100-процентова. Тя е много силна за кратко време, след това се превръща в приятелство, сближаване на характери и преминава в други измерения. Силната и страстна любов живее кратко време. Дидона, завладяна от това всепобеждаващо чувство, прави своя избор, който в крайна сметка съвпада с волята на боговете.

Или пък нейната любов е толкова голяма, че може да освободи другия от себе си...

И това го има.

Какви послания изпраща Дидона към съвременните жени?

Ако търсим препратка към днешното време, може да си изведем като поука, че всички жени, с какъвто и властови ресурс да разполагат, могат да бъдат застигнати от любовта, без да я чакат, без да знаят откъде ще дойде. Любовта е неподвластна на разума и няма значение дали си царица, премиер или каквото и да е друго. Когато любовта те докосне, ти си просто жена, без всичко останало.

Другата препратка от тази древна история е, че в крайна сметка над всеки един, колкото и той да е на върха, над него стои дали Зевс, дали Йехова, дали Исус, дали космическият разум, над него стои някой друг. Независимо как ще го наречем, той размества пластовете на живота и ако човек не успее да усети тези размествания свише, ако влезе в противоречие с тях, единственият начин да се спаси, е като се оттегли. Да развиват сетивността си за тези процеси е качество, еднакво важно за древните и за съвременните хора.

Прочетете още : 

https://www.operavarna.com/index.php/bg/novini/interviews/2531-interviu-s-cveta-hristoforu-muzikata-i-teatura-sa-celiqt-mi-jivot

https://www.operavarna.com/index.php/bg/novini/aktualni-novini/2530-didona-enei-tatar-rimski-termi-2019

 

10 април 2019, 19.00, Варненска опера

 

Имам богат опит с операта „Трубадур“. Последният път, когато я дирижирах, беше в Токио с голямата италианска прима Фиоренца Косото. Брилянтната музика на Верди може да бъде интерпретирана от диригента по много различни начини.

За мен най-важното е да постигна баланс и елегантност в цялостното звучене. Познавам добре оркестъра на Варненската опера и винаги ми е приятно отново да застана пред него.

Надявам се в спектакъла на 10 април между нас да се получи онази мистична творческа енергия, която превръща „Трубадур“ в шедьовър. Разчитам за това и на великолепните солисти – Пламен Димитров, Иван Момиров, Линка Стоянова, Даниела Дякова.

Маестра Николета Конти

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

  ЦВЕТА ХРИСТОФОРУ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своята постановка „Дидона и Еней“ от Хенри Пърсел; за античния театър като еталон за нейните творчески решения; за       бароковата естетика, възраждането на античните традиции и максимата „Музиката е театър, целият живот е театър“; за Дидона и нейния огледален образ Магьосницата като израз на  дуалистичната борба у човека

Дидона и Еней“ от Х. Пърсел. Либрето Н. Тейт. Съвместна продукция на Държавна опера Варна с Оперна организация Кипър. Диригент Стефан Бояджиев. Режисьор Цвета Христофору. Хореография Мария Захариу Карапита. Сценография Андреа Параскева. Костюми Катя Лозанова. В ролите: ДИДОНА - Даниела Димова; ЕНЕЙ - Мариос Андреу, Свилен Николов; БЕЛИНДА - Тасула Ворка, Мария Павлова; МАГЬОСНИЦА – Цвета Христофору; ПЪРВА ВЕЩИЦА - Стилияна Стоянова; ВТОРА ВЕЩИЦА - Вяра Железова; ВТОРА ЖЕНА - Благовеста Статева; МАТРОС – Христо Ганевски, ДУХ - Лиляна Кондова. Пиано Жанета Бенун. Оркестър на Държавна опера Варна. Премиера 8, 16 юли, 21.00, Театър Римски терми – Варна 2019

 

 

 

 

Поздравления за постановката на „Дидона и Еней“ от Хенри Пърсел, чиято премиера предстои на 8 и 16 юли в тазгодишното издание на Театър Римски терми – Варна 2019. Как премина премиерата в Кипър, която предшестваше варненската?

Премиерата в Кипър мина при небивал успех. Имаме покана за 18 октомври тази година в Никозия, а през май 2020 г. ще представим „Дидона и Еней“ в Ларнака, Лимасол и Пафос.

 

 

Навсякъде по света летните спектакли на открито привличат публиката и в това като че ли предварително е заложен успехът на представлението.

 

Несъмнено в спектаклите на открито има неописуема магия, чар и мистичност, това всеки без колебание ще признае - от организаторите и участниците до самата публика. Може би тези усещания се крият далече във времената при възникването на античния театър. Старогръцката култура, наричана още „култура на празника“, е известна със своите мистериални празници от неелински произход. Привнесени в Гърция от културата на древните балкански народи, тези празници целят преобразяване на действителността, откъсване от делника и доближаване до отвъдния, нематериалния свят. Те изразяват и една носталгия по времето, когато некомерсиализиран театърът е изпълнявал основните си функции - да възпитава и лекува чрез κάθαρσης (от гр. катарзис, пречистване), в случая чрез съпреживяване, т.е. чрез състрадание и страх душата да се пречисти и да стигне до духовно изцеление. Раждането на античния театър изконно е свързано с траките и орфизма.

 

Може ли да се прецени в каква степен тези атавистични възприятия са останали в съзнанието на съвременния човек?

 

Ние живеем в затвора на нашите възприятия - човек чува вибрации в диапазон от около 16-20 000 Hz и вижда в честота от 400-790 Hz. Всичко извън тези честоти е тъма, която се опитваме да опознаем със спектрограф и то пак в рамките на научно-техническото ни развитие. Попаднали под звездите в съприкосновение с Божествения космос, ние може би интуитивно усещаме тайнството, съхранено в космогонията на нашите праотци – траките. Така ставаме участници в ритуал, чрез който всеки звук създава материя и нова вселена, ритуал, в който дори и непосветените усещат сливането с природните сили на сътворението и съзнават, че могат да разрушат затвора на собствените си възприятия.

 

Защо избра да режисираш именно „Дидона и Еней“ от Пърсел? С какво свързваш това свое творческо решение?

 

Когато един творец взема решения, той винаги има отправни точки, критерии. За мен Античният театър с двата си основни принципа: да възпитава и чрез процеса катарзис да изгражда ментално здраво общество, е еталон при вземането на творчески решения.

Изборът ми да поставя барокова опера до голяма степен е свързан именно със стремежа на бароковите оперни композитори за възраждане на изгубените антични традиции. Оперите на Пери „Дафне“ и „Евридика“, които се опитват да възродят класическата древногръцка драма, както и ораторията на Кавалиери “Представление за душата и тялото “ очертават мелодраматичната реформа от 1600 г., която бележи рязък поврат и проправя пътя на нов стил, утвърждаващ във всичко максимата "Музиката е театър, целият свят е театър".

Този стил се вписва в бароковата естетика (1600-1750), вселена на промени, на движение и представления. Изкуство на илюзията, барокът разкрива света, не в неговата обективна действителност, а като нещо видяно. В този смисъл, цялото бароково творчество носи в себе си представлението и театъра. В своята „Поетика” Аристотел казва, че всеки вид поезия (епическа, трагическа, комедийна, дитирамбическа и др.) е вид подражание (от гр. mimesis), като различните видове подражание се различават по това, на какво подражават, по средствата, с които подражават и по начина, по който подражават. Самата трагедия Аристотел описва като „подражание на действие, сериозно и завършено“. Трагедията, казва той, е подражание с действие, а не с разказ, чрез състрадание и страх тя извършва очистване от подобни чувства.

 

Как тези естетически принципи се транспонират в музиката на барока?

 

Бароковото изкуство изисква от музиката ново измерение - изобразяване и изразяване. И тъй като в природата на барока е заложено да представя света като театър, музиката ще трябва също да показва нещата не в тяхната природа, а такива, каквито те изглеждат. Внушението на привидното чрез музиката минава през изключително тънки умения, родени от търсенето на мощна експресивност на звуковия език. Исторически бароковата естетика намира своя пълен разцвет в големите драматически форми опера, оратория, мотет и кантата. Може да се каже, че операта е истинският бароков жанр: „Тя е посветена на големи теми (любов, живот, смърт) и на сцената се появяват герои в обстановка на силна екзалтация. Желанието за изразност задейства всички музикални средства - дисонанси, хроматика, смели модулации, подчертаващи страстта и болката” (Д. Патиер, „Музиката на барока“).

Именно силното желание за изразност ражда новите музикални барокови средства - basso continuo (инструментална партия в баса, съпровождаща задължително и непрекъснато горните партии) и речитатива – „точната среда между декламацията на трагедията и музикалния рисунък” (Л. дьо ла Вивил). Basso continuo и речитативът са двете завоевания на XVII век, които са истинска революция, една от най-значимите в цялата история на музикалния език.

 

И в операта „Дидона и Еней“ от Пърсел тези характеристики се разпознават...

 

След толкова прочетени митове между всичките общи неща неизменно присъства Горе - светът на боговете и Долу - подземният свят, светът на страданията, на сенките, светът на демоните и мъртвите. И земята - или както се нарича в българския епос, белият свят. На нас се пада най-тежката задача. Ние сме пазителите на равновесието и хармонията между другите два свята. Равновесието между Горе и Долу! Един човек може да бъде за някого лош, за другиго - много добър, зависи в какъв момент от живота му са го срещнали. Затова, въпреки че по либрето и по Вергилиевата „Енеида“ Дидона се самоубива, заедно с нея ще умре и злото (Магьосницата). Архимагьосницата ще бъде огледален образ на Дидона, сянка приела σάρκα (от гр. плът) - живот роден от страховете, неувереността и негативните мисли на Дидона. Водещи постоянна борба, двете сили, смирени и равностойни в смъртта, се сливат и спират старото си съществуване. Със смъртта идва освобождението от дуалистичното възприятие на създаваната от човека реалност и героите, надхвърлили понятията за добро и зло, съблекли старите си обвивки, ще са готови за живот, окъпан в цветовете на дъгата. Ритуал на равновесието и трансформацията в нова форма на живот.

Прочетете още : 

https://www.operavarna.com/index.php/bg/novini/interviews/2532-interviu-s-daniela-dimova-kogato-caricite-se-vlubvat

https://www.operavarna.com/index.php/bg/novini/aktualni-novini/2530-didona-enei-tatar-rimski-termi-2019

 

 

Министерството на културата оповести резултатите от комплексната оценка на държавните културни институти в областта на сценичните изкуства за 2018 г.

Отлична оценка получава Театрално-музикален продуцентски център Варна, който се нарежда веднага след Софийска опера и балет и Държавен музикален и балетен център – София.

С отлична оценка е и Държавен куклен театър Варна.

 

Повече:

 

http://mc.government.bg/page.php?p=58&s=81&sp=84&t=0&z=0

 

 

 

8, 16 юли, 21.00, Театър Римски терми

 

 

ВЕЧНИЯТ МИТ ЗА ДИДОНА И ЕНЕЙ

 

Един от най-големите древногръцки и римски митове разказва за царица Дидона, дъщеря на финикийски цар и вдовица на жрец, която основава и изкусно управлява прочутия с богатствата си град Картаген. Любовта между нея и героя от Троянската война Еней прави щастието й пълно. Божията намеса обаче кара Еней да предпочете дълга пред любовта и да се отправи на поход, за да изпълни пророчеството, като създаде династията на римските царе и на свой ред положи основите на друг велик град - Рим. Дидона не понася раздялата с любимия и се самоубива. На смъртното си ложе предсказва бъдещата вражда между Рим и Картаген, довела до пуническите войни.

 

ДИДОНА И ЕНЕЙ В ИЗКУСТВОТО

 

Страстната любов между Еней и Дидона, която предпочита смъртта пред живот без любимия, докато той избира дълга пред любовта, е пресъздаван многократно в историята на изкуството. Срещаме го в „Илиада“ на Омир, „Енеида” на Вергилий, „Божествена комедия“ на Данте, във фрески от Помпей и мозайки от Халикарнас, в живописта на Мантеня, Рубенс, Тишбайн, в барокови кантати и опери, творби от класиката, сред тях „Дидона” от Пучини; „Дидона и Еней“ от Хендел, „Троянци” от Берлиоз и разбира се „Дидона и Еней“ от Пърсел.

 

ХЕНРИ ПЪРСЕЛ – ПЪРВИЯТ АНГЛИЙСКИ КОМПОЗИТОР СЪС СВЕТОВНА СЛАВА

 

Хенри Пърсел (1659 - 1695) е първият английски композитор, певец, органист и композитор със световна известност, която дължи най-вече на единствената си опера „Дидона и Еней“. На надгробната му плоча, която се намира до органа в Уестминстърското абатство, пише, че той е отишъл на единственото място, което „може да превъзхожда създадената от него хармония”.

 

„ДИДОНА И ЕНЕЙ“ ОТ ПЪРСЕЛ – ПЪРВАТА АНГЛИЙСКА ОПЕРА

 

Написана през 1689 г. от младия Хенри Пърсел, по либрето на популярния тогава поет Neyum Tate върху мотиви от „Енеида“ на Вергилий, операта „Дидона и Еней“ е поставяна само веднъж през живота на автора. За кратко е била част от постановка на „Мяра за мяра“ от Шекспир, преди да бъде публикувана от Уилям Г. Къмингс. Истинският живот на „Дидона и Еней“ започва едва след Лондонската премиера през 1895 г. С времето операта претърпява редица намеси и днес не е напълно запазена в оригинал, но това не накърнява силата на въздействието й.

В „Дидона и Еней“ Пърсел майсторски съчетава елементи от френската и италианска барокова музика с мотиви от шотландския фолклор, като същевременно създава изтънчен, чисто английски бароков стил. Удивителен пример за истинска опера в страна, в която националната опера все още не е била създадена и не е имала развита традиция, „Дидона и Еней“ на Пърсел се приема за първата английска опера, която при това по своето художествено съвършенство не отстъпва на най-добрите италиански образци.

 

„ДИДОНА И ЕНЕЙ“ ОТ ПЪРСЕЛ – СЪВМЕСТНА ПРОДУКЦИЯ НА ДЪРЖАВНА ОПЕРА ВАРНА И ОПЕРНА ОРГАНИЗАЦИЯ КИПЪР

 

Операта „Дидона и Еней“ от Хенри Пърсел, съвместна продукция на Държавна опера Варна с Оперна организация Кипър, е първата оперна премиера в XVII издание на Театър Римски терми – Варна 2019. Режисьор на постановката е варненката Цвета Христофору, която след дипломирането си в НМА „Панчо Владигеров“ с оперно пеене, се премества да живее и твори в Кипър. Тя е основател и президент на Оперна организация Кипър, с която развива активна творческа дейност. В предишни издания на Театър Римски терми във Варна я аплодирахме в постановката „Орфей и Евридика“ на Глук, където тя изпълняваше ролята на Орфей.

Постановката на „Дидона и Еней“ от Пърсел е дипломната работа на Цвета Христофору, с която тя завършва успешно и оперна режисура в НМА „Панчо Владигеров“, в класа на Академик Пламен Карталов. В постановъчния екип са Стефан Бояджиев – диригент, Мария Захариу Карапита – хореография, Андреа Параскева – сценография, Катя Лозанова – костюмография и Димитър Левичаров - асистент режисьор. В ролите ще видим: ДИДОНА - Даниела Димова; ЕНЕЙ - Мариус Андреу (08.07), Свилен Николов (16.07); БЕЛИНДА - Тасула Ворка (08.07), Мария Павлова (16.07); МАГЬОСНИЦА - Цвета Христофору; ВТОРА ВЕЩИЦА - Вяра Железова; ВТОРА ЖЕНА - Благовеста Статева; МАТРОС - Христо Ганевски; ДУХ- Лиляна Кондова.

 

„ДИДОНА И ЕНЕЙ“

Опера от Хенри Пърсел 
Либрето Н. Тейт

Диригент Стефан Бояджиев
Режисьор Цвета Христофору
Хореография Мария Захариу Карапита
Сценография Андреа Параскева
Костюми Катя Лозанова
Асистент режисьор Димитър Левичаров

Оркестър на Държавна опера Варна

На пианото Жанета Бенун

Действащи лица и изпълнители:

ДИДОНА - Даниела Димова
ЕНЕЙ - Мариус Андреу (08.07), Свилен Николов (16.07)
БЕЛИНДА - Тасула Ворка (08.07), Мария Павлова (16.07)
МАГЬОСНИЦА - Цвета Христофору 
ВТОРА ВЕЩИЦА - Вяра Железова
ВТОРА ЖЕНА - Благовеста Статева
МАТРОС - Христо Ганевски
ДУХ- Лиляна Кондова

Съвместна продукция на Държавна опера Варна с Оперна организация Кипър

 

Премиера 8, 16 юли, 21.00, Театър Римски терми – Варна 2019

 

БИЛЕТИ:

Каса ТМПЦ, пл."Независимост", 1: Работно време: понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20.00; събота 10:00-13:30 и 14:30-19:00.; неделя 11:00-16:00; тел.052 665 022, www.tmpcvarna.com

Каса Театър Римски терми, между ул. "Сан Стефано" и "Хан Крум" - всеки ден, тел. 052 600 059 ЗАЯВКИ: 052 665 020, 052 669 051

О Б Я В А

 

            Откривам процедура по провеждане на търг с тайно наддаване за отдаване под наем на недвижим имот за срок от 2/две/ години представляващ: „Касово помещение" - с обща площ от 4 /четири/  кв.м., съгласно АДС № 890/13.04.1998 г., допълнен със Заповед № РД-1-7706(57)/04.03.2003 г. Предназначение на имота, за което същият да се ползва за периода на наема – обменно бюро.

Имотът се намира вдясно от официалния вход на основна сграда на ТМПЦ, с вход от страната на площад „Независимост“ и с вътрешна врата към стълбището за втория етаж на основната сграда на ТМПЦ – Варна.

Търгът с тайно наддаване е обявен със Заповед на Директора на ТМПЦ-Варна № 221 /03.04.2019 г.

Първоначалната наемна месечна цена, определена по реда на чл. 41 ППЗДС, е 600.00лв. (шестстотин) лв. без ДДС. Депозитът за участие в търга е в размер на 60.00 лева.

Закупуваненатръжнитекнижа и получаваненадокументацията - в стая № 209на ТМПЦ-Варна - Каса, всекиденот13.30часадо17.30часа, от 05.04.2019 г. до07.05.2019 г.

Заявления за участие се приемат от05.04.2019 г. до 07.05.2019 г., до 13.00ч. За справки : 052/ 66 50 12.

Огледнаимотасеизвършваследзакупуванетонатръжникнижа, с предварителназаявка, от05.04.2019 г. до07.05.2019г.

Търгът ще се проведе на 09.05.2019 г. от 14.00 часа в стая 108, в основна сграда на ТМПЦ – Варна, с адрес: пл. Независимост 1 - гр. Варна.

 

Заповед

 

 

л;ефж,фвж,рфж,;фрвф,жф,жфж

 

На пресконференция на 3 април, 13.00, Сцена Ротонда, която бе открита за любопитна публика, именитият цигулар и професор в Държавната консерватория в Пилзен Роман Федчук представи изключително рядката цигулка "Гуарнери", с която ще свири на Симфоничния концерт на 5 април, една от кулминациите на XX Великденски музикален фестивал - Варна 2019.

Цигулката е произведена от Андреа Гуарнери, родоначалник на прочутата лютиерска династия „Гуарнери“, чийто струнни инструменти се отличават с мек звук и богат резонанс. Майсторите от Кремонската школа („Амати“, „Гуарнери“, „Страдивари“, XVI-XVIII век) са използвали т. нар. балканска елха или български смърч за изработването на корпуса на своите струнни инструменти. Тази порода дърво се отличава със специална структура, като пръстените, по които може да се съди за годините на дървото, са по-широки, отколкото при алпийската елха. По това се разбира дали инструментът е изработен от италиански или от австрийски или немски майстори. Използването на различен дървесен материал определя различните звукови характеристики на инструмента.

Според проф. Федчук, главната тайна не е в лака, както се смята обикновено, а в импрегнацията. Съставът на кремонския лак е известен, може и днес да се произведе. Италианските майстори лютиери са се отнасяли много скрупульозно към нанасянето и наслагването на лаковото покритие. Това бил сложен и дълъг процес, от който зависела добрата консервация на дървесния материал. За целта те използвали същия грунд, с който великите ренесансови майстори покривали своите платна. А как точно са го правели, каква е била процедурата, това и досега никой не знае. Ето това е голямата и все още неразкрита тайна. С дигиталните технологии може да се проникне само до структурата на инструмента, но те не са в състояние да идентифицират сложните съставки на покритието, част от които с времето са се изпарили.

Цигулката „Гуарнери“, която е част от колекцията на брата на Роман Федчук, би получила на търг на „Сотби“ евентуална начална цена от 700 000 евро, а при наддаването крайната цена никога не може да се предвиди.

На пресконференцията учениците от майсторския клас на проф. Федчук изнесоха кратък концерт и получиха своите грамоти от фондация „Европейска музикална академия“. Проф. Федчук оповести, че Свилена Иванова и Камелия Билалова са отличени със стипендия за участие в Летния музикален фестивал в Прага тази година, а Елица Кръстева получава покана да се присъедини към неговия клас по цигулка в Държавната консерватория в Пилзен.

И така, в Симфоничния концерт на 5 април 2019 г. във Варненската опера имаме редкия шанс да се насладим на брилянтния звук на „Гуарнери“, в изпълнение на Роман Федчук и това несъмнено ще бъде изключително събитие. С Варненската филхармония, под диригентството на Станислав Ушев, той ще интерпретира Концерт за цигулка и оркестър №3 от В. А. Моцарт.

Ще чуем също Концерт за пиано и оркестър №2 от Сергей Рахманинов, любимата творба на пианиста Руслан Павлов, чието изпълнение преди време на Концерт за пиано и оркестър №3 от същия композитор остави трайни следи в съзнанието на ценителите. В програмата на концерта е включена и Увертюра-фантазия „Ромео и Жулиета“ от П. И. Чайковски.

 

* Фотография Росен Донев

 

 

 

 

 

TOP