Неделя Дек 03rd, 2023

Кармина Бурана - 2010 г.

от Карл Орф

Светски песни за солисти и хор в съпровод на инструменти

ПОСТАНОВЪЧЕН ЕКИП

Диригент НАЙДЕН ТОДОРОВ
Режисьор МАРИАНЕ БЕРГЛЬОФ
Сценограф АНДРЕЙ ФОН ШЛИПЕ
Хореограф МАРТИН ЗОМЕРЛАТЕ
Костюмограф КАТРИН РЬОЛЕ
Диригенти на хоровете: МАЛИНА ХУБЧЕВА, ХРИСТО СТОЕВ, ГАНЧО ГАНЧЕВ
Репетитор на балета ГЕРГАНА ГЕОРГИЕВА

Кликнете тук, за да видите галерията със снимки >>

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА

Девойка – сопран
Април и Абат – баритон
Пияница и Момък – баритон
Просяк – тенор

СЪДЪРЖАНИЕ

Пролог:

Първият хор от пролога – с властен, заклинателен характер дава силен тласък на енергията.

Едногласният напев: “Пролетта идва” звучи като тайнствено заклинание на пролетта от старинен обред.

Нежното соло на баритона “Omnia sol temperat” не нарушава умиротворено – лирическото настроение. Шумният хоровод се превръща в танц с весел камбанен звън.

Игри, танци и песни се сменят все по-бързо. Първата част завършва с апотеоз на любовта: Were diu werlt alle min…,

Вторатачаст

В таверната показва контрастна на първата част сцена – тук действащи лица са пияници и бродяги.

На първи план е поетът, който изповядва в саркастичен тон своята душа. Следват шеговитата песен на печения лебед и на мераклията абат, комуто не са чужди земните изкушения. Заключителният хор на пияниците (№14) с неговата равномерна пулсация прекъсва внезапно – като че ли цялата разгулна компания се е провалила вдън земята.

Третата част

Дворецът на любовта ни отвежда в един друг свят и проследява нежните трепети на двама млади влюбени, към чиято съдба Фортуна е най-благосклонна! Постепенно се стига до финала “О, Фортуна” – внушението е за това, че всички сме подвластни на Фортуна, която днес един, а утре друг понася на крилете на щастието!

ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА

След създаването на “Кармина Бурана” 42-годишният Карл Орф написал на своя издател Шот: “Вие можете вече да унищожите всичко, което съм написал по-рано и което, за съжаление, Вие сте напечатали. С “Кармина Бурана” започват моите събрани съчинения”. А до този момент композиторът вече бил написал опери, кантати, театрална музика, квартети и множество песни.

Carmina означава песни, стихове, а Burana е латинското географско име на Бойерн.

През 1847 г. германецът Й. А. Шмелер открива в манастира Бенедиктбойерн над 250 песенни текстове на стар латински песенен кодекс от ХІІ и ХІІІ век и ги издава под името Carmina Burana. Текстовете са от анонимни средновековни автори. През пролетта на 1934 г. Карл Орф попада на споменатото издание “Carmina Burana” на Шмелер. В течение на две години работи с голямо вдъхновение над партитурата.

Кантатата се състои от три основни дяла, седем обособени части и 25 отделни номера на латински език, с изключение на старинен немски език (от средата на №7 до №10 вкл.). Що се отнася до сюжета тук няма последователно действие. Текстовете по-скоро следват по реда на различните ситуации. Благодарение на многостранната си ритмична инвенция и простата формална структура от строфи, латинският език тук не е “мъртъв език”, а пълнокръвен, близък до чувствата на обикновения, съвременен човек.

През 1935 г. Карл Орф видял чудесното шмелеровско издание на сборника “Кармина Бурана” с миниатюрата “Колелото на Съдбата”, което възпламенило неговата сценична фантазия.

Премиерата на “Кармина Бурана” се състояла във Франкфурт на Майн на 8. VІ. 1937 год. и направила силно впечатление. “Колелото на Съдбата” се възприело като символ, напомнящ как бързо в живота се сменят успехи и неуспехи, щастие и нещастие, власт и падение.

Триумфът на Човека въпреки паденията – независимо от жизнените катастрофи и даже от смъртта – това е идеята, преминаваща в цялото произведение.

Райничка Попова – драматург

В подзаглавието понятието опера е по същия начин избегнато, както и понятието сценична кантата.
Нито има действащи лица в смисъла на едно обикновено либрето, нито пък сюжетна линия, както в едно нормално сценично произведение: самобитният театрал Орф редува реални и фантастични картини, в които жеста на движението, сцената е задължителен компонент на чувствено-пластичната субстанция.

За синкретичния тип театър, в който музика, танц и изобразителност се преплитат едно в друго, Орф е подбрал 25 песни от непознати автори – средновековни трубадури и ги групира в три основни части за пролетта, виното и любовта, обхващайки основните сфери на човешкото битие!
Те са обрамчени с внушителното “О, Фортуна!” – обръщение към Съдбата, която днес един, а утре друг издига на крилете на щастието! Кой ли не е изпитал непостоянството и превратностите на съдбата!?...

Маската на музикалното простодушие и безобидност съответства на склонността на автора към притчата и към примитивните форми на народния театър, редуват се картини от живота на добродетели и пороци, на богатство и бедност, живот весел и тъжен, щастлив и нещастен, красив и грозен и все пак... прекрасен!

Над всичко властва Фортуна – Съдбата, повелителка на света, която напразно упрекваме за възходи и падения. Дали тя ще бъде недоброжелателна или благосклонна зависи единствено от теб самия, от човека!

А СЪДБАТА ТИ ДА СИ ЧОВЕК Е БЛАГОСЛОВИЯ!

Кузман Попов – режисьор