по Бизе, Вагнер, Шопен и др.
Балетен спектакъл
Кликнете тук, за да видите галерията със снимки >>
Хореография: Константин Илиев и Олеся Пантикина
Художествен ръководител: Екатерина Чешмеджиева
Репетитори: Екатерина Чешмеджиева, Константин Илиев и Румяна Малчева
Корепетитор: Мариела Чанкова
Помощник – режисьор: Сирма Панева
С участието на: Екатерина Чешмеджиева, Теодора Друмева, Елена Кирова, Галина Велчева, Юлияна Дякова, Анна Андреева, Илиана Славова, Валентина Желязкова, Денко Стоянов, Емил Николов, Миглена Вълкова, Жоржета Маринова, Татяна Димитрова, Гергана Георгиева, Светлана Рафаилова и ученици от балетните паралелки на НУИ “Добри Христов” – Варна
В спектакъла:
1. Жорж Бизе – Симфония в до мажор – Финал
хореография Константин Илиев
солисти: Елена Кирова, Юлияна Дякова, Илиана Славова и ансамбъл от НУИ “Добри Христов”
2. “По следите на… “ – музика Самюел Барбър
хореография Олеся Пантикина
изп. Валентина Желязкова, Денко Стоянов, Анна Андреева, Емил Николов
3. Лудвиг Минкус – вариация из балета “Баядерка”
изп. Галина Велчева
4. Лудвиг Минкус – вариация из балета “Пахита”
изп. Теодора Друмева
5. Адолф Адам – вариация из балета “Корсар”
изп. Илиана Славова
6. Рихард Вагнер – Ангелът – Адажио
хореография Константин Илиев
изп. Екатерина Чешмеджиева и Денко Стоянов
7. Пътят на болката – музика Ванеса Мей
хореография Константин Илиев
изп. Елена Кирова, Юлияна Дякова и ансамбъл жени
8. Лудвиг Минкус – вариация из балета “Дон Кихот”
изп. Теодора Друмева
9. Чезаре Пуни – вариация из балета “Есмералда”
изп. Галина Велчева
10. Никълъс Ленц – Материя
хорeография Константин Илиев
изп. Юлияна Дякова и Константин Илиев
11. Фредерик Шопен – Концерт за пиано № 1 в ми минор – Първа част – Триада хор. Константин Илиев
дикторски текст “Триади” с автор Димитър Калев
изп. Екатерина Чешмеджиева, Теодора Друмева, Елена Кирова, Анна Андреева, Илиана Славова
дикторският текст се изпълнява от Пламен Георгиев – актьор
ТРИАДА
Опит за тълкуване на Шопен
Може ли да затанцува гвоздей, забит в стена? – Ако окачи на себе си картина и повика очи да я гледат. Тогава ще чувства, че не е мъртво желязо, а център на вселена от погледи и изображения.
Така танцува и стволът на голо дърво – разцъфтява и вика пчели да го опрашат, завързва плод и в семената му повтаря себе си.
И човешкото Его прилича на гвоздей или самотно дърво. Но щом се влюби в Друг и види в него Добро, то вижда Себе си. И започва танцът на Аз-а.
Аз, Другия, Добро.
Дърво, цветове, плод.
Гвоздей, картина, очи.
Теза, антитеза, синтеза.
Всичко в света танцува в тристъпен ритъм.
А Бог тактува през Своите три лица.
Раз, два, три,
раз, два, три,
раз, два, три...
Димитър Калев
Галерия снимки ТРИАДА: