РОМЕО И ЖУЛИЕТА
опера от Шарл Гуно
Оркестър и хор на Държавна опера Варна
Оркестър и хор на Държавна опера Варна
5 действия | 1 антракт
Всички познават Шекспировите Ромео и Жулиета, отдавна превърнали се в архетипни образи на двама влюбени, които предпочитат смъртта пред живот без другия. Трагедията „Ромео и Жулиета“, въпреки че е една от ранните пиеси на Шекспир, се нарежда сред неговите най – известни, най – често изпълнявани и най – често адаптирани в други сценични жанрове, творби. Съществуват над 150 филмови и телевизионни версии на „Ромео и Жулиета“, като за най – добра се приема екранизацията на Франко Дзефирели (1968), следвана от филма на Баз Лурман (1996).
Сред оперните композитори, които също се вдъхновяват от романтичните персонажи на английския бард, заслужават да бъдат споменати Винченцо Белини с операта „Капулети и Монтеки“ и Хектор Берлиоз с драматичната симфония „Ромео и Жулиета“. За най – сполучлива от всичките 40 оперни адаптации на „Ромео и Жулиета“ се смята операта на Шарл Гуно (1890 – 1893).
Тя е последното му непреходно художествено достижение, което жъне триуф на премиерата в Париж на 27.04.1867 г., с диригент Адолф Дьолофр, сопраното Мари – Каролин Миолан Карвальо и тенора Пиер – Жюл Мишо. През следващите две години операта има 900 представления в различни театри.
Докато пиесата на Шекспир започва с пролог във форма на сонет, който се изпълнява от един актьор, наречен Хор, в операта на Гуно партията на Хор се изпълнява действително от оперния хор. „Два рода равно знатни от Верона, / чиято красота е тук пред вас, отново нарушавайки закона, проливат ближна кръв със вражи бяс. Двамина млади през стени от злоба / обикват се под гибелна звезда / и таз любов, отвела ги до гроба, / погребва с тях и кръвната вражда...”.
Жюл Барбие и Мишел Каре съкращават, но в общи линии препредават достоверно литературния сюжет, заложен от Шекспир в старинния италиански град Верона – един красив, но опасен свят, в който любовта и насилието трудно съжителстват. Двамата либретисти се отклоняват от оригинала само във финалната гробна сцена, за да може Жулиета да се събуди от мнимата си смърт и да изпее последния любовен дует с Ромео, преди отровата да му подейства.
Операта „Ромео и Жулиета“ на Гуно е нарицателна за френския романтизъм с неговата чувственост, финес и вокална грация, красиви мелодии и изящна оркестрация.
Към тези характеристики се придържат в премиерната постановка на това заглавие в 75 – ия юбилеен сезон на Държавна опера Варна диригент постановчикът Светослав Борисов. „Ромео и Жулиета“ на Гуно не се изпълнява често както у нас, така и по света. Това е така, не защото операта не е хубава, а може би защото Гуно не е така популярен като Верди и Пучини. Аз харесвам Гуно, веднага се почувствах комфортно в неговия свят, допаднаха ми неговият музикален израз и неговата хармония. Можеш да го следваш инстинктивно, защото е логичен и изгражда органична симбиоза между текст и музикална фраза.
Операта на Гуно изисква романтична нагласа, но тук особено съществено е да не се прекалява с романтиката, за да не стане представлението сладникаво.
Драматичните моменти трябва да бъдат откроени много отчетливо, за да се получи болезненият контраст между красивата любов, очакването за щастие и суровата действителност, която дори музикално пробожда сякаш с нож. Тъкмо това противопоставяне всъщност е истинската провокация в операта на Гуно.“
Към казаното от диригента режисьорката Урсула Хорнер добавя: „Поставям знак за равенство между вокалната и артистичната интерпретация. Оперната партитура е достатъчно тежка. Нарицателни за „Ромео и Жулиета“ на Гуно са четирите неустоими, както ги наричат, дуета, които изискват сериозна вокална техника. Те пресъздават в градация първата среща, влюбването от пръв поглед, първото докосване, сватбата и любовната нощ, смъртта. Всъщност от зараждането на тяхната любов до гибелта им минават не повече от 24 часа. Целият им живот е проектиран в това кратко време. Първата голяма ария на Жулиета е много известна, изпълнява се често в концертни програми, докато втората нейна ария не е популярна, бих казала дори, че е абсолютно непозната, а тя е толкова драматична.“
За Илина Михайлова ролята на Жулиета е „удоволствие, но и предизвикателство както във вокално, така и в артистично отношение. Вокалната част е изпълнена с цялата палитра от емоции – лекота, бравура, романтика и нежност до трагика в драматичната последна ария. Щастлива съм, че мога да се върна към момичешките си години, когато на 15 за пръв път се влюбих и изживях първите любовни трепети, притесненията, наивната и романтично среща с първата любов. Всичко това трябва да се покаже не само с гласа, но и с тялото, да се откликва на всяка ситуация, както би го направило едно 15 – годишно момиче.“
„Ромео е мечтател и философ, романтична натура. Той не знае как да изживее живота си, няма точна представа за любовта, но я желае с цялото си сърце. Това обилие от емоции го кара да се влюби безрезервно в Жулиета, да й се отдаде всецяло, да й посвети живота си, да слее душата си с нейната. Изпитвам всички тези чувства, когато играя Ромео. В началото на историята вярвам с неговата вяра в любовта, с неговата надежда призовавам вечното щастие, с него заедно очаквам светлото бъдеще. Но то не се сбъдва и идва гибелният край. Тази несправедливост всеки път дълбоко ме разтърсва. Невинността и откритите намерения на Ромео го правят толкова трагичен и в края на спектакъла аз трябва да положа усилия, за да се дистанцирам от състраданието, което започвам да изпитвам“, споделя съкровено за артистичната среща със своя герой Артур Еспириту.
А ето как оценява тяхното изпълнение музиковедът Светлана Димитрова: „Безспорно абсолютната звезда в спектакъла беше Илина Михайлова – виртуозна и безупречна в интерпретацията си, чийто тембър сякаш беше създаден, за да се слее с майсторството на нейния Ромео – Артур Еспириту. Никакви излишни емоционални изблици, елегантно и топло присъствие, възвишени пианисими и красиви вокални линии съпътстваха техните сценични явявания – върховно белкантово изживяване, както в ариите, така и в останалите сцени и дуети. Партитурата на операта предполага много интересни музикални решения, които Урсула Хорнер разгръща майсторски. Леките подвижни дървени конструкции улесняват движенията по сцената, оформяйки съответно указаното място в сценария. Специално ще отбележа подходящите изпълнения на хора, който открива и разкрива очакващата ни случка, както и последващите му балансирани и много точни изяви като участник във враждата и като коментатор на трагичната ситуация, постигащ изумително нежно вплетеното мадригално звучене.“
Докато балетът „Ромео и Жулиета“ от С. Прокофиев е поставян на варненска сцена два пъти – през 1978 г. с хореография на Галина и Стефан Йорданови и през 2015 г. с хореографска редакция на Сергей Бобров, операта „Ромео и Жулиета“ от Шарл Гуно ще има своята първа сценична реализация през 2022 г., в рамките на богатата програма от инициативи за 75 – годишния юбилей на Държавна опера Варна.
История на създаването
Първоизточникът на Шекспир /1564-1616/ е била новела на италианския писател Луиджи да Порто, написана през 1530 г. – разказ за две враждуващи семейства, базиран на истинска история и носещ невероятното заглавие: „Наскоро открита любовна история, която се случи във Верона по времето на сеньор Бартоломео де ла Скала, най-щастливата история“. И все пак, 65 години по-късно, през 1595 г. Шекспир превръща тази „най-щастлива история“ в една от най-известните литеатурни трагедии.
Шарл Гуно /1818-1893/ далеч не е първия композитор, написал опера по сюжета на гениалния английски драматург, но именно тази творба е посочена като най-сполучливата от всичките 40 оперни адаптации на „Ромео и Жулиета“.
Операта е в пет действия с хоров пролог, по либрето на Жюл Барбие и Мишел Каре – двама водещи за своето време либретисти, написали текста към много други опери, сред които и „Фауст“ на Гуно, „Миньон“ (по Гьоте) и „Хамлет“ на Амброаз Тома, както и „Хофманови разкази“ на Жак Офенбах. От всички литературни шедьоври, които този творчески тандем е използвал за литературните си преработки, шекспировата трагедия „Ромео и Жулиета“ е претърпяла най-малко изменения. Макар сценарият да е значително съкратен, общият ход на сюжета е предаден вярно, а основните персонажи са запазили истинската си шекспирова жизненост. Много от редовете са или буквално предадени от либретистите, или поне – перифразирани. И все пак на тези усърдни либретисти им се е наложило да направят поне една отстъпка: те позволяват на Жулиета да се събуди от взетото сънотворно достатъчно скоро, за да успее да изпее любовния си дует с Ромео, преди той на свой ред да умре от изпитата отрова. Но дори и за това отклонение от Шекспир, в историята на литературата си има оправдание: първоизточникът на Шекспир, Луиджи да Порто, е направил съвсем същото – в неговата история двамата влюбени, избирайки смъртта пред раздялата, осъществили помирението между семействата си.
„Ромео и Жулиета“ на Гуно е отличен пример за френски романтизъм, традиция, която оценява тънкостта, чувствеността и изящното вокално представяне по един много ефектен начин. В операта има леко изместване на фокуса от думите на оригиналната пиеса и по-голямо концентриране върху двамата любовници, на които се поверяват четири неустоими дуета, включително кратко окончателно събиране в гробната сцена, което не се появява в пиесата. Действието на историята се развива в старинния италиански град Верона – един красив, но опасен свят, където поезията и насилието могат да избухнат всеки момент.
Премиерата на творбата се е състояла на 27 април 1867 г. в Париж, в „Театър Лирик“, под диригентството на Адолф Дьолофр. Главните партии са били поверени на сопраното Мари – Каролин Миолан Карвальо и тенора Пиер – Жюл Мишо. През следващите две години операта е имала над 900 представления в различни оперни театри.
Новата продукция на Метрополитън опера пренася действието в 18-и век. В ролите на Жулиета и Ромео участват Айлин Перес и Чарлз Кастроново. На диригентския пулт застава Пласидо Доминго, който не само е пял партията на Ромео в Мeтрополитън опера, но и над 30 пъти я е дирижирал на тази сцена.
Още по темата
„Ромео и Жулиета“ от Шарл Гуно – първа постановка в историята на Варненската опера
Всички познават Шекспировите Ромео и Жулиета, отдавна превърнали се в архетипни образи на двама влюбени, които предпочитат смъртта пред живот без другия. Трагедията „Ромео и Жулиета“, въпреки че е една от ранните пиеси на Шекспир, се нарежда сред неговите най – известни, най – често изпълнявани и най-често адаптирани в други сценични жанрове, творби.
„Ромео и Жулиета“ – болезненият контраст между романтичното и драматичното
Маестро СВЕТОСЛАВ БОРИСОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за творческия процес в първата постановка на операта „Ромео и Жулиета“ от Шарл Гуно в Държавна опера Варна; за хармонията, логиката и симбиозата между текст и музикална фраза при Гуно; опасността от прекаляване с романтичното и болезненият контраст с драматичното; съвършената вокална техника на Артур Еспириту – Ромео и предизвикателството към двете Жулиети – Илина Михайлова и Мария Павлова при изграждането на полюсните нюанси в образа на героинята; неустоимите дуети в „Ромео и Жулиета“; още за срещата с режисьорката Урсула Хорнер, диригентското ежедневие и най – честния начин, по който диригентът може да бъде приет и разбран от оркестъра.
„Ромео и Жулиета“ – животът, проектиран в 24 часа
Режисьорка УРСУЛА ХОРНЕР пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за режисьорския си прочит на „Ромео и Жулиета“; романтичната музика и контрастът като режисьорски принцип; динамиката като провокация; знакът за равенство между актьорското превъплъщение и вокалното майсторство; градацията в неустоимите 4 дуета; Жулиета и Виолета („Травиата“); светлинният дизайн като възлов елемент; костюмите в стил Steampunk, модулната сценография...
Даниела Николчова – сценограф на „Ромео и Жулиета“ от Шарл Гуно
Радвам се на възможността да работя във Варненската опера, още повече че за мен това е първа постановка в оперния театър въобще. Предизвикателството е голямо и аз много се вълнувам.
Малцина достигат това ниво на любовта
Тенорът АРТУР ЕСПИРИТУ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за дебюта си на българска сцена с Ромео в „Ромео и Жулиета“ от Шарл Гуно; Ромео и Жулиета като символ; предизвикателството да се слееш с героя, но и да се дистанцираш от самия себе си; възможностите за изява на певеца и операта на Гуно като перфектна комбинация между музика и драма, усещане за мажор и минор, постигане на дълбочина и баланс.
Илина Михайлова – Жулиета
Ролята на Жулиета за мен е удоволствие, но и предизвикателство както във вокално, така и в артистично отношение. Вокалната част е изпълнена с цялата палитра от емоции – лекота, бравура, романтика и нежност до трагика в драматичната последна ария.
„Ромео и Жулиета“ на Шарл Гуно за първи път във Варна
За да има опера, трябва ди има история, която да бъде разказана. Включването на музиката, гласовете, драмата, сценичното изобразяване превръща тези разкази в универсално, вълнуващо изкуство.
07.07.2022
Артисти
