В рядко красивата опера „Симон Боканегра“ е заложена като основна характеристика идеята за обединение на разпокъсаната през XIV век Италия. Неслучайно Джузепе Верди се вдъхновява от известните писма на поета Франческо Петрарка до дожа на Генуа Симон Боканегра и до дожа на Венеция, с които той ги упреква, че водят братоубийствена война, а и двамата са синове на една и съща майка – Италия. Следвайки драмата на Антонио Гутиерес за разтърсващата съдба на дожа на Генуа Симон Боканегра, композиторът сам написва сценария и го изпраща на либретиста Франческо Мариа Пиаве. За съжаление първите две постановки на „Симон Боканегра“ през 1857 г. във венецианския оперен театър Ла Фениче и през 1859 г. в Миланската Скала нямат особен успех. Но Верди е привързан към тази своя опера и 20 години по-късно я преработва, този път по либретото на Ариго Бойто. 

Именно Ариго Бойто въвежда за пръв път в оперната литература нова конфигурация на враждуващите антагонисти. Ако дотогава обичайно баритонът и тенорът са били противопоставяни един на друг, то в „Симон Боканегра“ един срещу друг се изправят баритонът и басът. Големият успех на премиерата на тази втора редакция на творбата в Миланската Скала на 24 март 1881 г. предопределя завидната й по – нататъшна съдба.

„Като режисьор аз винаги се придържавам към либретото. Моята постановка на „Симон Боканегра“ е класическа, с всички нейни комплексни елементи. Оставам в епохата, в която е написано либретото, взаимоотношенията между характерите остават същите, както са били някога“, отбелязва режисьорът Деян Прошев.

„Тази творба на Верди е близка до нас, италианците, не само заради великолепната музика, а и заради патриотичния призив за обединение на родната и разединена в ония времена Италия“, допълва Маестра Николета Конти.  А за Кирил Манолов, големия български баритон и един от най – добрите съвременни изпълнители на Симон Боканегра, тази роля е била причина за първата му среща с великия Рикардо Мути: „От самото начало, откакто започнах да пея тази опера, ролята ми легна като ръкавица. Дебютът ми беше през 2005 г. и оттогава досега ми остава да развивам образа актьорски, певчески и драматургически. Всъщност ролята на Симон Боканегра беше причина за моята първа среща с Маестро Рикардо Мути. Имах удоволствието да премина с него целия цикъл на репетиции в Римската опера от началото до края по подготовката на голямо турне в Япония. Чрез неговото знание и можене успях дълбоко да вляза в тази роля и да извлека от нея неща, които не съм подозирал, че съществуват в драматургията й.“

За Дария Масиеро, която изгражда образа на Амелия Грималди: „Суровият колорит на „Симон Боканегра“ произтича както от редуването на арии с речитативи, така и от доминирането на сериозни мъжки гласове, в контраст с един женски глас – светлото и топло лирическо сопрано, т.е. младата нежна жена, въвлечена в екзистенциалната и политическа драма на мъжете, които я обичат и я превръщат в обект на техните вражди.“

„Морето в „Симон Боканегра“ е не просто фон, а протагонист. Мисля, че за нашия град Варна, за варненци, това е особено разбираемо и вълнуващо. Човек, израснал край морето, усеща по-различно силата на стихиите“, подчертава Иван Момиров – Габриеле Адорно.