Когато през 1868 г. проф. В. В. Николски препоръчва на Мусоргски сюжета на пушкиновата трагедия, композиторът е завладян изцяло от идеята за написването на опера върху „Борис Годунов”. Той изоставя всички свои замисли и се съсредоточава единствено върху това произведение. Модест Мусоргски сам написва либретото на „Борис Годунов”, като използва освен трагедията на Пушкин и редица материали от „История на руската държава” от Н. М. Карамзин. Работата над либретото е завършена още през есента на 1868 г. и веднага след това започва работата над музиката. Първият вариант на операта той нахвърля много бързо.

„Борис Годунов” е завършен в клавир през май 1869 г., а оркестрацията – до края на декември същата година. За времето, по което Мусоргски пише „Борис Годунов”, близките му приятели от „Могъщата петорка” отбелязват прекрасното настроение и вдъхновението, обхванало талантливия музикант.

В „Летопис на моя музикален живот” Римски – Корсаков разказва за някои подробности по написването и представянето на „Борис Годунов”. През лятото на 1870 г. Мусоргски представя операта си в дирекцията на императорските театри, но тя е отхвърлена.

Обиденият и огорчен Мусорски си прибира партитурата.

След като преодолява огорчението си, той решава да я преработи. Един от претекстите за отхвърлянето е, че в операта липсва централна женска роля. Сега Мусорски добавя двете полски картини и сцената „Под Кроми”.

Той отново преработва текста, като още повече съсредоточава вниманието си върху двете сюжетни линии: социалната трагедия на народа и личната трагедия на Борис, измъчван от своята съвест. Втората редакция на операта е завършена през 1872 г. На клавира на „Борис Годунов” Мусоргски написва: „Аз схващам народа като велика личност, одушевена от една идея: това е моята задача. Опитах се да я разреша в операта”.

Преработената опера композиторът представя пак на дирекцията на театрите, но тя отново е отхвърлена. За пръв път „Борис Годунов” е изнесена на 8 февруари 1874 г. в Мариинския оперен театър в Петербург.

За премиерата В. В. Стасов пише: “Това беше велико тържество... Старите, поддръжниците на рутината, поклонниците на пошлата оперна музика се сърдеха (това също е тържество!); педантите от консерваторията и критиците протестираха с пяна на устата... Но затова пък младото поколение ликуваше...”

„Борис Годунов” издържа над 20 спектакъла при доста голям интерес на публиката, но скоро започват да правят произволни съкращения и през 1882 г. я свалят от репертоара. През 1888 г. „Борис Годунов” е поставена за пръв път в Болшой театър в Москва, а в Петербург е възобновена през 1896 г. в редакцията и инструментовката на Римски – Корсаков.

МУЗИКАТА

Операта „Борис Годунов” е едно от най – великите достижения на цялата световна оперна литература. Това, което отличава това гениално творение е изумителното богатство, с което са обрисувани главните музикални образи. Душевната драма на престъпния цар и социалната драма на народа са двете основни линии в музикалното развитие. Естествено, ролята на Борис носи най – ярката характеристика.

Силата на въздействие е голямо при всички сцени с участието на Борис. Изключително силен момент в операта е големият му монолог от пета картина: „Достигнах висша власт”, една от кулминациите в произведението, наситена с дълбоки чувства от страданието на царя и човека. Все пак най – силен епизод в операта е последната ария на Борис „Прости, мой сине” изпълнена с истински трагизъм.

Другите действащи лица, независимо от големината на партиите им също са обрисувани с определени ярки индивидуалности. Княз Шуйски е образът, който контрастира на царя; Варлаам е жизнен и пропит с истинска народна непосредственост; величествен е образът на монаха Пимен, а Самозванецът е особено интересен с неговата първичност, романтичност и честолюбие. Музиката на „Борис Годунов” е преобладаващо драматична и изпълнена с напрежение. На този мрачен фон ярко контрастира великолепната песен на Варлаам.