Това е шестата поредна постановка в историята на Варненската опера след премиерите през 1949, 1960, 1979, 1990, 2003 г.

Стефано Сегедони – диригент

„Бохеми” е една от най – често дирижираните от мен опери и една от любимите ми творби. Харесвам я, защото притежава ясна музикална структура. Изградена е много технично и прилича на голяма симфония с гласове. Всеки елемент е композиран по симфоничен начин, като се използва техниката на лайтмотивите. Но когато слушаш „Бохеми”, не мислиш за техниката, а усещаш една голяма свобода и една особена ведрост. Ето защо тази опера винаги ще звучи съвременно. Всеки път, когато я дирижирам, тя ми се струва нова и аз непрекъснато преоткривам в нея нови пластове.

Мария – Елена Мексиа – режисьор

Както е известно, либретото на „Бохеми” следва сюжета на „Сцени от живота на бохемите” на френския писател Анри Мюрже и среща публиката със съдбите на безгрижни студенти в артистичен квартал в Париж.

Режисьорката Мария – Елена Мексиа прави нов съвременен прочит извън традиционните представи за тази творба. Тя поставя сюжета в ситуация много по – близка до нашето време. Ако избера традиционно сценично решение, значи копирам предишни идеи. С моя начин на работа вярвам, че много по – пълноценно изявявам самия Пучини. Когато е написана операта, не са съществували архетипи за Рудолф, Мими и другите герои. Аз започвам изграждането им отначало, а не подведена от натрупванията за тях, така ги представям най – достоверно”.

Цветелина Василева – Мими

„Докато си припомнях ролята на Мими, изпадах в много лирични моменти, преоткривайки по нов начин чистотата на това социално течение бохемството. Бохеми са съществували, съществуват и днес – това е начин за възприятие на живота, характерен с чистотата на взаимоотношенията и липсата на всякакви предразсъдъци. Всички персонажи в „Бохеми” са вдъхновяващи, те въздействат на емоционално и сетивно ниво.”