Италианският композитор Франческо Чилеа (1866 – 1950) е типичен представител на италианската оперна школа от края на IXX и началото на XX век. 

За известния оперен театър „Театро Лирико” в Милано той композира през 1902 г. „Адриана Лекуврьор” – операта, с която става световноизвестен. Либретото на Артуро Колаути следва мелодрамата на Йожен Скриб, която пресъздава последната година от живота на прочутата френска драматична актриса Адриана Лекуврьор (1692 – 1730). 

Шедьовърът на Чилеа е образец на веристична музикална драма, близка до естетиката на Маскани, Леонкавало и Пучини. В тази своя творба Франческо Чилеа се проявява като тънък психолог, обаятелен лирик и драматург, с особено експресивно чувство за сцената. Великият Енрико Карузо изпълнява ролята на Маурицио на бравурната премиера в „Театро Лирико” на 6 ноември 1902 г.

В България тази оригинална творба е поставяна само 3 пъти – през 1933 г. в София, през 1971 г. в Пловдив и през 1988 г. отново в София, с Райна Кабаиванска в главната роля. 

Варненската „Адриана Лекуврьор” в Опера в Летния театър 2015, с Цветелина Василева в главната роля, е четвърта постановка в историята на българското оперно изкуство.

„Бях студентка, когато гледах софийската постановка на „Адриана Лекуврьор” с Райна Кабаиванска и си спомням колко дълбоко ме впечатлиха нейният глас, красотата и драматизмът, които тя вложи в образа. Втората ми среща с Чилеа беше по време на международния конкурс за оперни певци „Франческо Чилеа” в Италия. Тогава намерих на сцената една иконка на Исус Христос. Спечелих конкурса, пред мен се откриха много творчески възможности и оттогава иконката е неразделна част от моя свят. 

И ето сега Франческо Чилеа ме доведе от Ню Йорк в България. Щастлива съм, че г – жа Даниела Димова ме покани да дебютирам в ролята на Адриана Лекуврьор”, споделя примата.

Енрико Карузо изпълнява ролята на Маурицио на бравурната премиера в „Театро Лирико” през 1902 г., сега в тази роля аплодираме брилянтния Иван Момиров.