Първо действие

1789 година. Зала в двореца на графиня дьо Коани в провинцията.

Лакеи извършват последни приготовления за предстоящия бал на все още водещата безгрижен живот аристокрация. Сред тях е Жерар, който е завладян от размирния дух на революцията и не крие своята омраза към лекомисления начин на живот на своите господари. Единствено Мадалена, дъщерята на Графинята, е заслужила неговото мълчаливо обожание.

Гостите пристигат. Абатът носи тревожни новини от размирния Париж, където третото съсловие се е вдигнало на бунт. За да разсее потъналите в мрачни мисли аристократи, Флевил представя своята превзета поема – един пасторал. Графинята моли и специално поканения поет Андре Шение да рецитира свои стихове. 

Той първо отклонява поканата, но провокиран от Мадалена, в отдалата му се възможност, остро напада дворянството. Присъстващите са възмутени, единствено Мадалена застава на негова страна. Започналият гавот е неочаквано прекъснат от нахлуваното на „Мизерията” – група бунтовници, водени от Жерар. 

Разгневената графиня се опитва да ги прогони. Жерар захвърля ливреята си. Гавотът почва отново, но този път „Мизерията” завладява пространството и арогантно имитира аристократите, които шокирани отстъпват.

Второ действие

1794 година, Париж. Кафене под моста Пероне.

Изминали са няколко години, революцията е приключила. Властват якобинците. Един от лидерите на Революцията и любимец на народа е бившият лакей Жерар. Замъкът на дьо Коани е опожарен, спасила се е само Мадалена.

На площада мулатката Берси, някогашна прислужница при дьо Коани и настояща бунтарка разговаря с вървящия по следите й мъж. Това е „Невероятният” – таен шпионин на Жерар.

В кафенето се срещат приятелите Руше и Шение. Художникът съветва поета да напусне Париж и Франция, тъй като животът му, поради бившите му връзки с аристокрацията е в опасност, но Шение решително отказва. Той е влюбен в  една тайнствена непозната, която му пише изпълнени с нежност писма. Минават група революционери, начело с Робеспиер и Жерар. 

Тълпата горещо ги приветства. Жерар разговаря с „Невероятния” и го изпраща по следите на Берси с надеждата да открие Мадалена. Берси се доближава до Андре Шение и му прошепва, че тайнствената непозната ще дойде тук да се срещне с него. Идва Мадалена, а „Невероятният” бърза да предупреди Жерар.

Двамата влюбени се срещат, но радостта им е кратка. Идва Жерар, който търси Мадалена. В предизвикания дуел Шение ранява Жерар, но той познава поета и го съветва да бяга, тъй като името му е сред търсените врагове на революцията. Пред насъбралия се народ раненият премълчава името на този, който го е ранил.

Трето действие

1794 година. Заседателна зала на Революционния трибунал.

Матийо призовава присъстващите парижки граждани да подпомогнат със средства националната гвардия за защита на Френската революция от враговете й. Ораторските му умения не успяват да трогнат народа, който приветства дошлия в съда Жерар. Красноречието на обичания трибун скоро постига желания ефект и урната се напълва с пари и бижута в помощ на армията. Старицата Мадлон, изгубила двамата си синове при защитата на Революцията, води единствения си внук, за да го повери на армията. Всички вдъхновено запяват Карманьолата.

„Невероятният” информира Жерар, че Андре Шение е заловен. Той съветва Жерар да подготви донос. Макар да е объркан от противоречия и угризения, революционерът все пак написва доноса и го предава на шпионина. Дошлата в Трибунала Мадалена моли Жерар да спаси любимия й. Той разкрива пред девойката дълго потисканият любовен копнеж.Мадалена е ужасена. Тя решава да се подчини на Жерар, за да спаси Шение. 

Разказва за смъртта на майка си и бедите, които са я сполетели. Трогнат от предаността й към поета Жерар се отказва от решението си да погуби Шение, но вече е късно. Съдът осъжда обвинените в държавна измама затворници, сред тях е и Андре Шение. Въвеждат арестантите. Въпреки, че Шение блестящо се защитава и че Жерар се застъпва за него, под натискана разярената тълпа поетът е осъден на смърт.

Четвърто действие

28 юли, 1794 година, Париж. Нощ в затвора Сен Лазар.

Андре Шение се прощава с живота, родината и любовта в последните си стихове, които чете на приятеля си Руше. Придружена от Жерар, влиза Мадалена. Тя е дошла тук, за да умре заедно с любимия си. Мадалена подкупва тъмничаря, за да заеме мястото на друга затворничка на ешафода. Жерар отива при Робеспиер, за да измоли спасението на поета. Влюбените са отново заедно. Те се прощават и очакват зората, с идването на която смъртта ще ги свърже завинаги.

На другата сутрин вестникарче съобщава, че по повод молбата на Жерар да бъде помилван Андре Шение, Робеспиер е изпратил лаконичен отговор: „И Платон е прогонил поетите от своята република!”