Когато си на 12 години, не си нито малък, нито голям… Родителите ти се отнасят към теб като с малко дете… Майка ти продължава да те целува по лицето пред приятелите ти, а момичето, което харесваш си пада по по-големи момчета… И на всичко отгоре, дори не те пускат на скоростното влакче „Див гръм“ в Лунапарка, защото нямаш необходимата височина… Това е ужасно… Никак не е справедливо…

Ако има начин, направо да се събудиш на 20 и да си ГОЛЯМ, би било... ЧУДО!

Ако, все пак, чудесата съществуват и когато най-малко очакваш това, което си пожелаеш се сбъдне… И ако, днес си на 12, а утре сутрин се събудиш на 25 например… 

Би било любопитно, защото само тогава можеш да получиш отговори на едни много важни въпроси като: Какъв е светът на възрастните – добър или лош? Кое е по-яко – да си дете или да си възрастен? Какво всъщност е любовта? И т.н., и т.н.

Цялата тази история се случва на сцената в Мюзикъла „ГОЛЯМ“, пресътворена от прекрасните малки – големи или големите – малки артисти от Варненска детско – юношеска опера. 

А докато те репетираха, пяха, танцуваха и твориха спектакъла, осъзнаха, че като станат големи непременно ще запазят детето в себе си живо!