МАСКАТА НА „РИГОЛЕТО“

РЕЖИСЬОРКАТА СРЕБРИНА СОКОЛОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своя прочит на „Риголето“ от Джузепе Верди; за маската и знаците, които тя носи, за смисъла на мапинга и агентите на съдбата, които за пръв път се появяват в новата постановка на Държавна опера Варна. Премиера на Опера в Летния театър и ММФ „Варненско лято“ на 20 юли 2021.

Първата самостоятелна оперна постановка за Сребрина Соколова е „Риголето“ - операта, която мнозина, дори самият Верди, смятат за най-хубавата му творба. Висок старт за теб.

Благодарна съм на г-жа Даниела Димова и на Варненската опера за този наистина висок старт. Опера с невероятна музика, прекрасна драматургия, благодатна от гледна точка на режисурата, в „Риголето“ няма случайни неща. Да си спомним и онзи известен коментар на вердиевите съвременници след премиерата на „Аида“: „Да, хубава е „Аида“, но не е като „Риголето“.

След прекрасната версия на дългогодишния ни главен режисьор Кузман Попов, новата постановка носи духа на нашата съвременност. Още в началото, когато започнах да работя по „Риголето“, реших, че основната тема, която ще засегна, е за маската. Маската, която всеки един си слага пред обществото и която го прави част от това общество, но доколко тази маска е част от самите нас... Знак ли е за нашата отрицателна същност, дали ни променя или може би дори ни изражда... И ако сме се примирили с маската, ако сме я приели, макар и да не е толкова близка до същността ни, какви са последствията... Всичко това искаме да разкажем с нашия „Риголето“. Защото „Риголето“ е не само заглавието, а историята на Риголето, който е приел да бъде шут. Под маската на шута той ежедневно става свидетел на неща, които той самият отрича. Риголето има други ценности и ревниво ги пази. Тази идея е дадена чрез действието, мизансцена, сценографията, костюмите, мапинга – навсякъде проличава  двойствеността на героя. Противоречието води в крайна сметка до огромната трагедия на Риголето, който става причина за убийството на дъщеря си. С нашия прочит ние не съдим никого, не казваме, че Риголето е прав или че греши, просто разказваме историята и оставяме всеки сам да направи своите изводи.

Прочети още: МАСКАТА НА „РИГОЛЕТО“

НИКЛАУС, ОЛИМПИЯ, ЖУЛИЕТА И АНТОНИЯ ОТ „ХОФМАНОВИ РАЗКАЗИ

МИХАЕЛА БЕРОВА: НИКЛАУС Е БУДНАТА СЪВЕСТ НА ПОЕТА ХОФМАН, КОЯТО МУ ПОДСКАЗА ИСТИНАТА

Моят герой Никлаус, приятел и муза на поета Хофман, е антипод на Хофман, оттам и вторият най-важен персонаж. Като всички поети, Хофман хвърчи в облаците и вижда нещата през розови очила буквално и преносно, а Никлаус го сваля на земята. Той е неговата будна съвест, неговата душа, която му подсказва каква е истината, но Хофман не желае да я приеме и оттам двамата се намират в постоянен конфликт. Никлаус противоречи на Хофман, старае се да го извади от всички бели, в които поетът се забърква, но – както и в живота – невинаги нещата се случват както искаш. Добре е да се вслушваш в съвестта си, дори това да не ти харесва, но го има и другото – като творец Хофман е човек на изкуството, което движи света, а изкуството го движи любовта. За да има изкуство, артистът трябва да е влюбен, още по-добре, ако е нещастно влюбен.

Ролята на Никлаус много ми допада. За да се подготвя, прочетох разказите на Е. Т. А. Хофман, запознах се и с биографията му. Изключителна личност, многостранен творец, мистик, той е смятал, че външни сили влияят на нашия живот, затова навсякъде се появява лошият, злият, този, който спъва очаквания ход на действието. Обикновено човек търси външна причина за неудачите си, а всъщност трябва да потърси причината в себе си и да се вслушва в интуицията си. Всичко това е отразено в операта. Така отново стигаме до моя герой.

Щастлива съм, че съм един мецосопран сред толкова много сопрани – Олимпия, Жулиета, Антония. От вокална гледна точка това е много интересно, защото може да се чуе цялата богата палитра от гласове както женски, така и мъжки. Съпоставката между добре подбраните тембри, които се редуват, е много интересна. Публиката ще се наслади на толкова много тембри на чудесни солисти, каквито - с риск да прозвучи нескромно, мисля, че в друг оперен театър не могат да се чуят.

Прочети още: НИКЛАУС, ОЛИМПИЯ, ЖУЛИЕТА И АНТОНИЯ ОТ „ХОФМАНОВИ РАЗКАЗИ

СЪДБАТА ИМА НЯКАКЪВ ПРЪСТ ТОЧНО СЕГА ДА ИЗПЕЯ РОЛЯТА НА ПОЕТА ХОФМАН

ИВАН МОМИРОВ 25 ГОДИНИ НА СЦЕНАТА

Тенорът ИВАН МОМИРОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за Варна като пристан в траекторията на живота му, за Френската гимназия и френската опера „Хофманови разкази“, за дълбочинността и многоликостта на творбата, заложените в образа на поета Хофман послания и щастието да изработи партията с диригент като Павел Балев, за оперните върхове, театрите по света и Варненската опера   

„Достоен наследник на Корели и Павароти“, както те нарича италианската критика, ти би могъл навсякъде да отбележиш 25-годишния си творчески път, но избра Варна, защо?

Защото Варна за мен е пристан в траекторията ми. Редно е да споделя с почит и благодарност моите 25 години на сцена с хората, чрез които съм направил първия си досег с важните неща в моя живот. И сега, когато смея да се надявам, съм не само пораснал, но в някаква степен израснал, бих искал да направя този жест към себе си и към варненската публика, която винаги ме е подкрепяла и зареждала. Това са моето семейство, дългогодишните ми приятели, учители, съучениците ми от у-ще „Климент Охридски“ и Френската гимназия. На сърце ми е да изживея този миг с тях, защото те са значима част от пътя ми дотук.

Прочети още: СЪДБАТА ИМА НЯКАКЪВ ПРЪСТ ТОЧНО СЕГА ДА ИЗПЕЯ РОЛЯТА НА ПОЕТА ХОФМАН

Мистичността, горчивината и притегателната сила на вселените Хофман и Офенбах

МАЕСТРО ПАВЕЛ БАЛЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за първата постановка в кариерата си на „Хофманови разкази“ от Жак Офенбах, премиера на Опера в Летния театър и ММФ „Варненско лято на 14 юли 2021. За сложния пъзел на сюжета и драматургията, фрагментарността и бързата смяна на темпа, персонажи и ситуации; за страстта, гъкавостта и убедителността на Иван Момиров в ролята на главния герой, поета Хофман; за механичната кукла Олимпия, мистичността, горчивината и притегателната сила на вселените Хофман и Офенбах; за любовта като движеща сила на твореца и разбира се за прочутата Баркарола; кой свят в крайна сметка е по-истински – реалният или измисленият...

Прочети още: Мистичността, горчивината и притегателната сила на вселените Хофман и Офенбах