Маестро СВЕТОСЛАВ БОРИСОВ, номиниран за „Диригент на годината“ в Германия, пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за работата си над „Летящият холандец“ от Рихард Вагнер в Държавна опера Варна; хармонията и техническите трудности в естетиката на Вагнер; „викащите“ вагнерови певци; вердиевият аристократизъм в „Летящият холандец“; рецепцията за Вагнер в Германия и България; партньорството с Вера Немирова; принципът на адаптивността; Варна в личния свят на диригента.

- Държавна опера Варна посреща маестро Светослав Борисов - преди време неин главен диригент, сега първи диригент и заместник Генерален музикален директор на Оперния театър в Магдебург, за постановката на „Летящият холандец“ от Рихард Вагнер.

- „Летящият холандец“ „долетя“ във Варна от Магдебург, където преди 7 години поставихме това заглавие с Вера Немирова. Съдействахме за създаването на партньорски взаимоотношения между оперните театри на Магдебург и Варна, в резултат на което сега разполагаме с декорите и костюмите на постановката от Магдебург, адаптирани, разбира се, към конкретните дадености.

- От „дантеленото изящество“, както обичахте да казвате за „Дон Паскуале“ на Доницети - предишната опера, която поставихте във Варна, навлизате с Вагнер в съвсем друга стилистика.

- "Летящият холандец“ е мистично, буреносно и много красиво произведение, изпълнено с драматични конфликти. Да, няма я тази дантеленост и лекота като при Доницети, но има други предизвикателства с различна трудност. Вагнер е сложен, най-напред защото не е добре познат и второ, защото хармонията при него е съвсем различна от обичайния репертоар на Варненската опера. Вагнер предполага технически трудности, той не пише лесно за оркестъра, нито за певците и стига до границите на виртуозното. Оркестърът трябва да изпълнява сложни пасажи, дамският хор във второ действие пее в скороговорка, в трето действие двата мъжки хора пресъздадат драматичния конфликт между норвежците и холандците, в унисон с природните стихии - един много силен момент с ефектна оркестрация и красива музика. Партитурата е сложна, но определено мога да кажа, че екипът се справя добре.

9 ноември 2023, 19.00, Основна сцена, Държавна опера Варна

Постоянният гост-диригент на Държавна опера Варна Григор Паликаров и оркестърът на оперния театър ще поднесат на зрителите втория от поредицата симфонични концерти в цикъла „Петите симфонии“. След Пета симфония на Малер през пролетта, на 9 ноември ще слушаме Пета симфония на Чайковски и Концерт за цигулка и оркестър на Ерих Корнголд със солист цигуларката Лия Петрова.

„Всички музиканти и любители знаят за триадата от последните симфонии на Чайковски – Четвърта, Пета и Шеста, най-известните му творби. Още в Четвърта симфония се налага темата „Фатум“ – съдбата, която притиска романтичния герой и той бяга от грубата действителност в своя свят на мечти и сънища. Това е типично романтична идея и тя е прекрасна сама по себе си. Тази тема, която в Четвърта симфония е много изявена, в Пета е доста по-тиха и приглушена, но присъства във всички части и свързва цялата драма в едно. Пета симфония на Чайковски е написана с изключително майсторство, има невероятно запомняща се и красива музика. Прекрасно допълнение към нея ще е първата част – Концерт за цигулка на Ерих Корнголд с изключителната българска цигуларка Лия Петрова. Тя е от по-младото поколение цигулари, но вече със световна известност и с изключително натоварена програма. Концертът за цигулка на Корнголд е много красив, много цветен, много различен и създава чудесно настроение в началото, на което Чайковски ще бъде хубаво продължение. Много слушаема, интересна и въздействаща програма, която никой не бива да пропуска“, споделя маестро Паликаров за предстоящия концерт.

Документална изложба, посветена на 90-годишнината от рождението на големия български баритон Стоян Попов (21.10.1933-23.03.2017), посреща зрителите на ноемврийските спектакли на Държавна опера Варна и Драматичен театър „Стоян Бъчваров“.

Изложбата, дело на музиковеда Светлана Димитрова, дъщеря на певеца, и екип на Държавна опера Бургас, гостува във Варна в рамките на партньорски договорености между двата оперни театъра. През октомври тази година в Бургас се проведе с успех и вторият международен конкурс за млади оперни певци „Стоян Попов“, инициатор на който е директорът на Държавна опера Бургас доц. Александър Текелиев, ученик и следовник на бележития баритон.

Разположена на Сцена Ротонда, експозицията показва портретни снимки на Стоян Попов в емблематични негови роли, придружени с високи оценки на музикалната критика у нас и по света за неговите изпълнения на Набуко, Риголето, Яго, Барон Скарпия, Амонасро, Борис Годунов, Галицки, Граф ди Луна, Фалстаф, Цар Иван Шишман, Цар Калоян и др.

Именитата режисьорка ВЕРА НЕМИРОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своята постановка на „Летящият холандец“ в Държавна опера Варна; за пътя от детското съприкосновение с Вагнер до децата като второ „аз“ на Ерик и Сента; online изолацията на „Летящият холандец“ от обществото като паралел с covid пандемията; картините, с които електронните медии доминират съзнанието и сблъсъкът между „имиджа” и действителността; идеалът на романтизма за необходимата саможертва на жената и утопичната любов между Летящия холандец и Сента; солистите и оперната легенда Курт Ридл; вселената Вагнер в творчеството на Вера Немирова.

Поздравления най-напред за наградата „Кристална лира“, с която съвсем наскоро, в Деня на будителите, Съюзът на българските музикални и танцови дейци“ отличи Вашата постановка на „Хитрата лисичка“ - първа поява на Леош Яначек във варненската оперна история и първо цялостно представление в България на това произведение.

Благодаря! Много ме трогна и развълнува тази заслужена награда - високо признание за постижението на целия творчески колектив на Държавна опера Варна. Радостта от наградата споделя и театърът на град Рощок, с който сме в колаборация за „Хитрата лисичка“, успяла да защити едно високо ниво в интернационален мащаб.

След „Хитрата лисичка“ във Варна идва „Летящият холандец“, чиято премиера предстои на 24 ноември тук и на 26 ноември във Фестивала на оперното и балетно изкуство в Стара Загора. Ако тръгнем от самото начало, кога беше първата Ви среща с „Летящият холандец“?

Това за мен е едно много важно заглавие, което заема основно място в моята биография. Първото ми съприкосновение с Рихард Вагнер беше още в детска възраст, когато след като заминахме за Източна Германия, майка ми Соня Немирова стана артист-солист и прима на Оперния театър в Рощок. Първата ѝ роля се оказа Сента в „Летящият холандец“ и за мен бе изключително въздействаща цялата обстановка, в която попаднахме – оловносивото Балтийско море на Северна Германия, легендата за „Летящият холандец“ и музиката на ранния Вагнер. Учехме немски език по тази опера и хората понякога не ни разбираха, защото езикът на Вагнер е старинен, поетичен и несравним с говоримия. Майка ми се потопи в съвсем нов музикален свят, защото в далечната 1983 г. Вагнер почти не се изпълняваше у нас.

„Лебедово езеро“ на Държавна опера Варна бе възнаграденo с бурни аплодисменти от  публиката в огромната зала на “Christmas Theatеr” в Атина. Билетите за гастрола на варненските балетни артисти бяха разпродадени месец преди двата спектакъла на 11 и 12 ноември в гръцката столица. Постановката на главния балетмайстор на Варненската опера Сергей Бобров с класическа хореография по оригиналния и почти забравен пръв вариант на балета предизвика интереса и оправда очакванията на почитателите на балетното изкуство в гръцката столица. Те реагираха емоционално на хореографския размах и красивите костюми, на балетното и артистично майсторство на солистите и кордебалета, особено в драматичните сцени с белите и черните лебеди. Виторио Сколе в ролята на Принца, Мартина Префето като Черния лебед, Полин Фаже като Белия лебед, Джовани Помпей в ролята на Ротбарт  и Мирко Андреути и Джакомо Амацини, които се редуваха в партията на Ротбарт в двата спектакъла, заслужиха възхищението на всички присъстващи. Особено щастливи бяха децата, които след представлението получиха автографи и се снимаха със своите любимци.

„Огромен успех за „Лебедово езеро“ в Атина и повторение на Париж“ – кратко и категорично, в своя обичаен стил, изрази удовлетворението си Сергей Бобров, напомняйки за гастрола на постановката в „La Seine Musicale”, спечелил одобрението на парижани по-рано тази година.

„Радвам се, че след чудесното представяне на нашите балетни артисти с „Лебедово езеро“ в Атина получихме покана за гостуване и през следващата година“, обобщава резултатите от варненската балетна визита директорът на Театрално-музикален продуцентски център Варна Даниела Димова.

Наградите „Кристална лира“ 2023 за музикално и танцовото изкуство нa Съюза на българските музикални и танцови дейци и агенция „Кантус фирмус“ бяха връчени в Деня на будителите на тържествена церемония в Националния музикален театър. Две от кристалните статуетки отиват в Театрално-музикален продуцентски център – Държавна опера Варна.

В категория „Постановъчен екип“ Държавната опера Варна е отличена за първото представяне на Леош Яначек във варненската оперна история с премиера на операта „ХИТРАТА ЛИСИЧКА", изнесена в рамките на фестивала „Опера в Летния театър", съвместен проект с ММФ „Варненско лято" и първо цялостно представление в България с първия български превод на либретото от оригинала от диригента Павел Балев и режисьорката Вера Немирова. Екипът на маестро Балев и Вера Немирова, художничката Димана Латева, хореографката Анна Пампулова и светлинния дизайнер Даниел Йовков получават „Кристална лира“ за оригиналнaта постановка на философската приказка с послание към всички възрасти за най-голямата грижа на XXI век - замърсяването и необходимостта от съхраняване на нашия извечен дом природата.

В категорията „Мениджмънт в музикалното и танцово изкуство“ призът е присъден на ДАНИЕЛА ДИМОВА, директор на Театрално-музикален продуцентскои център Варна, за XIV издание на фестивала „Опера в Летния театър“, открояващо се с креативно програмиране, жанрово многообразие и блестящи български и чуждестранни творци, за ефективния мениджмънт, аналитичните подходи, иновативните стратегии и успешното обединяване на творчески и пазарни принципи в съвременните сценични изкуства.

Премиера на Държавна опера Варна - 24 ноември 2023, 19.00, Основна сцена

 „Летящият холандец“ от Рихард Вагнер, с диригент постановчик Светослав Борисов и режисьор Вера Немирова, акостира във Варна на 24 ноември 2023 г., следвайки  предишната постановка на същата творба от 2018 г. За премиерния спектакъл се готвят солистите на Държавна опера Варна Деян Вачков, Гео Чобанов, Евгений Станимиров, Линка Стоянова, Димитринка Райчева, Валерий Георгиев, Мартин Илиев, Калина Жекова, Силвия Ангелова, Артьом Арутюнов, Рейналдо Дроз и гостите София Солови от Украйна и Марсел Бакони от Унгария.

Изтъкнатата оперна режисьорка Вера Немирова поставя това заглавие в Магдебург, Германия през 2017 г., но варненската версия надгражда предишната постановка с нов екип, нови внушения, доразвити образи и актуализирани костюми и сценография. Вера Немирова разполага в днешната действителност призрачната история за зловещо проклятие, което може да бъде победено само от истинската любов. В сюжета за саможертвата на моряшката дъщеря Сента, която носи покой за душата на осъдения да броди между живота и смъртта Холандец, са вплетени промените в битието ни след пандемията, дигитализацията на съвременното общество и селфи-културата.

„Сента търси истинска любов и дълбоки взаимни чуства, а това е съпроводено и от желанието да избяга от света, в който живее. Тя се чуства чужда на този свят без съдържание, банален и повърхностен. Жадува за живот и страст, но „вътрешно“, далече от външната показност. Холандеца е фигура с драматична и мистична биография, разкъсван между различни светове и култури, „матадор“ в борба с природните стихии. Приказността и мистиката на образа обаче са съпроводени и от адаптивните качества на една силно манипулативна личност. Смачканата и похабена булчинската рокля, която той носи като подарък със себе си, разказва за многократните спирки, които е направила. Самият Вагнер казва, че Холандеца е особена смесица от образите на Вечния евреин и Одисей“, обяснява Вера Немирова.

СЪВЕТИТЕ НА ОПЕРНАТА ЛЕГЕНДА КУРТ РИДЛ

Оперната легенда от Австрия, Kammersänger Курт Ридл, известен като един от най-добрите съвременни Вагнерови изпълнители, консултира варненските певци в „Летящият холандец“ за стила и езика на постановката на Държавна опера Варна с диригент Светослав Борисов, режисьор Вера Немирова, сценограф Чавдар Чомаков, костюмограф Павлина Ойстерхус, мултимедия Димитър Иванов. След премиерата във Варна на 24 ноември 2023 г. спектакълът ще се играе и във Фестивала на оперното и балетно изкуство в Стара Загора на 27 ноември 2023 г.

„Благодаря на Варненската опера и Вера Немирова за поканата да бъда стилов и езиков консултант при подготовката на „Летящият холандец“ от моя любим Вагнер. Като езиков консултант искам най-напред да изтъкна, че оперното пеене при Вагнер е много по-различно, отколкото при Верди. В немски език трябва отчетливо да се изпяват съгласните в края думата, без това да накъсва цялостното възприятие за легато. Ясната артикулация на съгласните по начало е важна за разбирането на немски език. При гласните пък е необходимо да се откроят различията в продължителността и цветовата окраска, например в зависимост от контекста имаме дълго „е“, отворено „е“ и т. н. Тези фини езикови детайли може би изглеждат дребни, но те допринасят за психологическото изграждане на образа, което е ключов момент в интерпретацията на Вагнеровите персонажи. За да пееш добре Вагнер, може и да не знаеш немски език, но трябва да изостриш слуха си, за да почувстваш езика и да усвоиш артикулацията и особеностите му. Това е задължително условие, за да се постигне автентичното звучене, драматизма и красотата в музиката на Вагнер. “Летящият холандец“ е много подходящ за навлизане в света на този титан на оперното изкуство“, обяснява Курт Ридл и предлага като следваща стъпка да се организира концертна гала с изпълнение на увертюри и арии от Вагнерови творби, които непременно ще заинтригуват варненската публика.

Видео връзка на живо и татуировка със специална символика ще видим в „Летящият холандец“ от Вагнер в режисура на Вера Немирова. Докато с нетърпение очакваме премиерата на 24 ноември, за визуалните внушения на спектакъла ни разказва костюмографът Павлина Ойстерхус. 

Между премиерата на „Летящият холандец“ на Вера Немирова в Магдебург през 2017 г. и предстоящата му премиера във Варна на 24 ноември са минали 7 години. С какво е различна варненската постановка?

За седем години се случиха много неща в световен и социален план, които влияят на нашето днешно виждане, на актуалната трактовка на произведението. И ние реагираме творчески – надграждаме, добавяме нови елементи и костюми. Нашата интерпретация е по Том Муш, който е художник на костюмите и декора от постановката в Магдебург. Една от важните за мен теми са новите работни взаимоотношения след ковид и как те рефлектират на обществото днес. В „Летящият холандец“ имаме две огромни работни групи – моряците, които работят на палубата, укротяват бурята, успяват да изведат кораба на Даланд на тих бряг с нечовешки усилия, като една машина от хора, които се трудят тежко. От друга страна виждаме шивачките, които шият и очакват моряците да се върнат. По времето на Вагнер трудолюбието и прилежността са били атестат за човешки добродетели, достатъчни за личен успех и за да си намериш подходящ съпруг, да създадеш семейство. В днешно време тези качества не са достатъчни. Постпандемичните условия засилиха отчуждението и самотата, макар че се увеличи общуването в социалните мрежи.  В нашата постановка някои от шивачките вероятно вече работят в хоум офис, носят готовата продукция веднъж седмично, очевидно са дигитално активни. По-възрастните страдат от този вид общуване и отчуждение, имаме и поколенчески конфликт.