Царицата на чардаша

от Имре Калман

Оперета

 Кликнете тук, за да видите галерията със снимки >>

ПОСТЪНОВЪЧЕН ЕКИП

Диригент – постановчик ИВО ВЕНКОВ
Режисьор – постановчик ВИДИН ДАСКАЛОВ
Художник МАРИЯ ТРЕНДАФИЛОВА
Диригент на хора МАЛИНА ХУБЧЕВА
Хореография КАЛИНА БОГОЕВА

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА

КНЯЗ ЛЕОПОЛД ФОН ЛИПЕРТ - ВАЙЛЕРСХАЙМ
ЦЕЦИЛИЯ, негова съпруга
ЕДВИН, техен син
КОНТЕСА ЩАСИ, племенница на княза
ГРАФ БОНИ КАНЧИАНУ
СИЛВА ВЕРЕСКУ, вариететна певица
ГЕНЕРАЛ РОНСДОРФ        
ФЕРИ БАЧИ, писател
КИШ, нотариус
МИШКА Момичета от вариетето, кавалери, театрална публика, гости на бала, управител, цигани-оркестранти, лакеи и др.     
Действието се развива през 1912 година в Будапеща и Виена.
Премиерата на оперетата се е състояла на 17 ноември 1915 г. в “Йохан Щраус-театър” във Виена.

Първата постановка на “Царицата на Чардаша” във Варненската опера се е състояла на 13 декември 1957 година под диригентството на Емил Главанаков, режисьор – Бохос Афеян, Художник – Марияна Попова.

Либрето Ищван Бекефи и Дешо Келер.

“Да живее любовта”, или “Царицата на Чардаша”, или “Силва” – каквото и заглавие да се дава на тази творба днес, тя безспорно си остава оперета №1 на всички времена и народи.
В нея пулсира силна, при това напълно правдива драматична колизия, изграден е един обаятелен женски образ. Калман е увлечен от хуманната идея за любовта, която помита всички съсловни различия и рангове.

Наред с възхвалата на любовта, авторът осмива фалшивия морал и суетата на аристократичното общество от началото на века. Романтичната теза за всепобеждаващата сила на любовта е съчетана сполучливо с проблема за преодоляването на съсловните предразсъдъци. Житейските изводи, които се потвърждават в хода на действието подсилват още повече искрящия оптимизъм на цялата пиеса.
Националният унгарски мелос с вихъра на чардашовите ритми, виенският валс, свързан със светския живот, както и куплтните номера – всичко това е оригинално и майсторски претворено от Калман и създава оня неотразим чар на музикално-сценична лирика, изящество и хумор, с които се свързват впечатленията от тази знаменита оперета.

Премиерата на “Царицата на Чардаша” е на 17 ноември 1915 г. във виенския “Йохан Щраус-театър”. Успехът е триумфален!
Днес е трудно да си представим впечатлението на зрителите на премиерата, когато този единствен по рода си водопад от шлагери се изсипва върху тях за пръв път и изведнъж.

Въпреки неласкавите оценки на виенската преса, която е възмутена от острата сатира спрямо аристокрацията и най-вече от образа на Едвин, спектакълът не слиза от сцената в продължение на две години.
Всяка вечер тълпа виенчани щурмуват касата на театъра и сякаш пламенните любовни мелодии на Силва и Едвин заглушават топовните гърмежи на Първата световна война.

Такава е силата на “Царицата на Чардаша”, която и до ден-днешен е посещавана винаги и навсякъде. Не помръкват нейните мелодии, нейните пламенни чувства не повяхват, не стареят героите, а тяхното веселие, приятелство и любов радват и въодушевяват.

Алла Владимирова “Звездни мигове на оперетата”

ИСТОРИЯ НА СЪЗДАВАНЕТО

ИМРЕ КАЛМАН е роден на 24 октомври 1882 година  в малкото унгарско градче Шиофок край живописното Балатонско езеро.
Неговото детство е трудно и тъжно.
Баща му се разорява и семейството е принудено да се премести в Будапеща. Тук, в скромната, бедна квартира, посещавана твърде често от съдия-изпълнител, единствената радост и утеха за четиринадесетгодишния Имре е музиката. Мечтае да стане пианист. Младият музикант се занимава с такова усърдие, че осакатява ръката си от упражнения. Лекуването не помага.

“С мечтата ми да стана пианист беше свършено завинаги – аз сякаш се строполих от небето на земята”. Въпреки това упоритият младеж не се признава за победен. Едновременно със следването си в Юридическия факултет на Будапещенския университет, Калман постъпва в Консерваторията, в класа по композиция на професор Ханс Кьослер.
През 1904 година е неговият композиторски дебют с изпълнение на симфоничната поема “Сатурналия” в залата на оперния театър в Будапеща.

През 1908 година се появява първата оперета на Калман “Есенни маневри”, с която идва и първият му голям успех. Критиката отбелязва новаторството и музикалното своеобразие на произведението, в което всичко е унгарско: сюжета, музиката, героите. Много скоро “Есенни маневри” е поставена във Виена, Берлин, Лондон, Стокхолм, Копенхаген и дори в Ню Йорк.

По това време композиторът се установява във Виена, където живее до 1938 година. Във Виена са създадени най-известните му оперети: “Старият Рац” (1912), “Царицата на Чардаша” (1915), “Феята на карнавала” (1917), “Холандката” (1920), “Баядерка” (1921), “Графиня Марица” (1924), “Принцесата на цирка” (1926), “Херцогинята от Чикаго” (1928), “Теменужката от Монмартър” (1930), “Императрица Жозефина” (1936) и др.

В началото на 30-те години, Калман е вече световноизвестен композитор. Специален фестивал, посветен на творчеството му е организиран в Абация. През 1934 година той става кавалер на френския Почетен легион. Но политическите събития в Европа принуждават композитора да напусне Виена през 1938 година. Той живее и твори отначало в Цюрих, а по-късно в Париж.

Когато фашистката вълна достига Франция, Калман емигрира в САЩ. В течение на осем години той живее в Ню Йорк, но почти нищо не композира. През зимата на 1948-49 година композиторът се завръща във Виена, посрещнат с почест и тържества. Неговите пламенни и жизнеутвърждаващи мелодии прозвучават отново, носейки радост и любов на освободените от ужаса на войната народи.

Калман умира на 30 октомври 1953 година в Париж.

Галерия снимки ЦАРИЦАТА НА ЧАРДАША: