„РОМЕО И ЖУЛИЕТА“ – БОЛЕЗНЕНИЯТ КОНТРАСТ МЕЖДУ РОМАНТИЧНОТО И ДРАМАТИЧНОТО

МАЕСТРО СВЕТОСЛАВ БОРИСОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за творческия процес в първата постановка на операта „Ромео и Жулиета“ от Шарл Гуно в Държавна опера Варна; за хармонията, логиката и симбиозата между текст и музикална фраза при Гуно; опасността от прекаляване с романтичното и болезненият контраст с драматичното; съвършената вокална техника на Артур Еспириту – Ромео и предизвикателството към двете Жулиети – Илина Михайлова и Мария Павлова при изграждането на полюсните нюанси в образа на героинята; неустоимите дуети в „Ромео и Жулиета“; още за срещата с режисьорката Урсула Хорнер, диригентското ежедневие и най-честния начин, по който диригентът може да бъде приет и разбран от оркестъра. Премиера 7 юли 2022, 21.00, Опера в Летния театър.

- Какво е усещането да поставиш за пръв път едно произведение в оперния театър, на който си бил главен диригент?

- За мен е чест и същевременно голяма отговорност да поставя за пръв път в 75-годишната история на Варненската опера „Ромео и Жулиета“ от Гуно. Това е много красива творба, която ще обогати почитателите на оперното изкуство. Надявам се, че постановката, заедно с другите заглавия от репертоара, ще заеме достойно място в афиша на нашия театър.

- С какво е специална тази опера?

- „Ромео и Жулиета“ на Гуно не се изпълнява често както у нас, така и по света. Това е така, не защото операта не е хубава, а може би защото Гуно не е така популярен като Верди и Пучини. Аз харесвам Гуно, дебютирах с неговия „Фауст“ в оперния театър на Магдебург, където сега съм първи диригент и заместник-генерален музикален директор.

- В Магдебург също си дирижирал „Ромео и Жулиета“...

- Да. И веднага се почувствах комфортно в света на Гуно, допаднаха ми неговият музикален израз и неговата хармония. Можеш да го следваш инстинктивно, защото е логичен и изгражда органична симбиоза между текст и музикална фраза. Доставя ми голямо удоволствие. Още преди 6 години, когато дирижирах за пръв път „Фауст“, си казах – да, този френски романтизъм ме вълнува. А преди 2 години, в „Ромео и Жулиета“ ролята на Ромео изпълни блестящо Артур Еспириту, който предложих и за варненската продукция. Радвам се, че ръководството на ТМПЦ, в лицето на Даниела Димова, прие идеята, защото Артур е великолепен певец, има чудесна техника, владее гласа си до съвършенство, борави с цветовете и нюансите в гласа, освен това е добър човек и с него - макар да е звезда, се работи лесно. Всичко това не е маловажно, защото добрият певец представлява съвкупност от професионални и лични качества, така че би било чудесно, ако Държавна опера Варна продължи творческия си контакт с Артур Еспириту.

- Романтичната нагласа задължителна ли е за певеца, който пресъздава образа на Ромео?

- Мисля, че да, операта на Гуно изисква подобна нагласа. Но както си говорихме и с режисьорката Уши Хорнер, тук особено съществено е да не се прекалява с романтиката, за да не стане представлението сладникаво. Темата на любовта, прекрасната хармония, чудесната оркестрация на Гуно – всичко това се развива с романтичен знаменател, но ние сме длъжни да намерим баланса между романтичното и драматичното. Драматичните моменти трябва да бъдат откроени много отчетливо, за да се получи болезненият контраст между красивата любов, очакването за щастие и суровата действителност, която дори музикално пробожда сякаш с нож. Тъкмо това противопоставяне всъщност е истинската провокация в операта на Гуно. От лиризма и мекотата изведнъж извира огромното, непосилно страдание и тази болезненост трябва да бъде предадена адекватно. С режисьорката Уши Хорнер непрекъснато търсим и мисля, че успяхме да намерим баланса между двата полюса.

- В тази първа ваша творческа среща изглежда бързо сте намерили общ език, още повече че като образование и двамата сте възпитаници на австрийската музикална школа.

- Музикалното образование винаги е от значение. За пръв път работя с Уши, но имах предварителна представа за нейния режисьорски стил от миналогодишната й постановка във Варна на „Хофманови разкази“ от Офенбах. С нея мислим в една и съща посока и съм благодарен за колегиалността, с която тя прие наложителното ми излизане от репетиционния процес за 3 дни. От Германия ме помолиха да заместя заболял колега от Covid и аз спешно трябваше да замина, за да дирижирам концерт на Бохумските симфоници, на които преди време бях диригент и нашите взаимоотношения продължават да бъдат все така колегиални и приятелски. Задължен съм за подкрепата и проявеното разбиране в случая на директорката на ТМПЦ Даниела Димова.

- Натоварена програма...

- Да, но трябва да сме благодарни, че след пандемията колелото на живота отново се завърта, а когато имаш успех, трудът се отплаща и не тежи, а мотивира. В момента се намирам в точно такава фаза и затова гледам с оптимизъм към премиерата на „Ромео и Жулиета“. След премиерата на 7 юли във Варна и на 8 юли в Балчик, на 9 юли опаковам куфара и летя за Израел, където на 16 юли откривам Оперния фестивал в Йерусалим с Йерусалимските симфоници. Ще поднесем, надявам се, хубава оперна гала с певци от няколко страни, след което най-сетне ще мога да си позволя няколко дни почивка.

- В последната ти дестинаци Магдебург – Варна - Бохум - Йерусалим как изглежда срещата с оркестъра на Държавна опера Варна?

- Изключително съм радостен да дирижирам отново оркестъра на Държавна опера Варна и това не го казвам от куртоазия. Благодарен съм за топлото отношение, с което оркестърът ме посрещна още на първата репетиция. Колегите работят много концентрирано, с желание и търпение към детайла, защото ние искаме да навлезем в детайла, а за това се изисква търпение. Не е лесно, но когато усетят резултата, музикантите се мотивират и са готови да вложат още и още енергия в търсене на очаквания ефект.

- В едно отдавнашно интервю ми беше казал, че оркестърът приема по-добре диригент, който също е свирил в оркестър. Продължаваш ли да си на същото мнение?

- Оркестърът приема диригента според това, колко той е подготвен, какво има да каже и начина, по който го показва. А фактът, че аз самият съм свирил в оркестър, ми дава една друга перспектива, т.е. мога да застана от другата страна, да видя нещата от другата страна на барикадата. Това вероятно е плюс, но истинската връзка между оркестъра и диригента се изгражда в зависимост от подготовката, концепцията и умението на диригента да общува. Като диригент не искам да бъда диктатор, а просто един музикант, един колега, който идва със своя концепция за музикалното произведение и се опитва да я предаде на останалите музиканти, така че всички да поемат в една и съща посока. Да вървим убедено и заедно напред, за да постигнем творческите си намерения. Убеден съм, че това е най-честният начин, по който диригентът би било добре да подходи към оркестъра, за да бъде приет и разбран. Оркестърът е един пулсиращ, жив организъм от толкова много хора, които диригентът трябва да съумее да вземе в своята лодка и всички заедно да загребат в една и съща посока.

- Хубава метафора. Но да обърнем внимание и на Жулиета, след като вече стана дума за Ромео.

- Би било пропуск да не го направим. Имаме две Жулиети - Илина Михайлова и Мария Павлова, които са различни типажи и това е чудесно. Мария играе ролята на Стефано, когато Илина пее Жулиета, а когато Мария пее Жулиета, в ролята на Стефано влиза Лилия Илиева. За певицата, която пресъздава образа на Жулиета, е предизвикателство да постигне наивността и чистотата на едно младо момиче. Първоначално Жулиета звучи нежно, ефирно, леко, семпло, после идва градацията с любовта, страданието и смъртта. Изграждането на всички тези нюанси е много хубава творческа провокация и аз с удоволствие забелязвам, когато по време на репетиция някой спонтанно каже, хайде да го направим отново. За мен това е сигнал, че сме намерили правилния начин да заинтригуваме музикантите и артистите, че вече не сме отделни индивиди, а екип, задвижван от една и съща творческа енергия.

- Защо наричат неустоими онези четири емблематични дуета в „Ромео и Жулиета“?

- Първата ария на Жулиета, която често се изпълнява на оперни гали, включително и аз ще я дирижирам за откриването на Оперния фестивал в Йерусалим, е превъзходна. Същото се отнася и за теноровата партия, а дуетите на Ромео и Жулиета наистина са неустоими. От лекотата и нежността на първата ария до големия контраст с драматизма в последната ария на Жулиета, когато в гробницата тя посяга към сънотворното биле, с надеждата да се събуди в прегръдките на любимия. Това е гранично състояние на възбуда, тази емоционално наситена до крайност атмосфера те кара да настръхваш. Точно тази дълбочина и това въздействие трябва да постигне певицата със своето вокално и артистично майсторство. Любопитно е, че в някои постановки последната ария на Жулиета е съкратена, но това не е добро решение. И както обичам да се шегувам – ние първо ще поръсим романтиката с пудра захар, а после ще изпием отровата (засмива се).

Да, с голяма наслада работя върху тази творба. Използвам случая да поканя почитателите на оперното изкуство на 7 юли във Варна и на 8 юли в Балчик на една първа среща с първата и най-истинска любов, любовта между вечномладите и вечновлюбените Ромео и Жулиета.

СВЕТОСЛАВ БОРИСОВ

e от от сезон 2016-2017 първи диригент и заместник-музикален директор на Опeрния театър в Магдебург (Германия) както и артистичен директор на австрийския камерен оркестър CON FUOCO в Грац. В периода 2013-2016 е диригент на Симфоничния оркестър Бохум, а успоредно с това е и главен диригент на Държавна опера Варна. Поддържа и до днес тесни контакти и с двете институции като чест гост.

През сезон 2021-2022 дирижира в Магдебург, наред с множество репертоарни заглавия, симфонични концерти и новите постановки на оперите "Риголето" и "Фалстаф" от Верди, "Дон Жуан" от Моцарт и "Фигаро се развежда" от Елена Лангер. Сред акцентите в следващия сезон 2022-2023 са заглавия, като „Ариадна на Наксос“ от Рихард Щраус, „Турандот“ от Верди, „Евгений Онегин“ от Чайковски, също балетна премиера с музика от Арнолд Шьонберг и Густав Малер. В периода от 2016 до днес под неговата палка са прозвучали десетки заглавия от оперния репертоар: „Фауст“ и „Ромео и Жулиета“ на Гуно, „Аида“ на Верди, „Хензел и Гретел“ на Хъмпърдинг, „Саломе“ на Р. Щраус, „Тоска“ на Пучини, „Летящият холандец“ на Вагнер, „Дон Паскуале“ на Доницети и др. В репертоара си поддържа популярни оперни заглавия, сред които са „Дон Карлос”, „Травиата”, „Eрнани”, „Севилският бръснар”, „Сватбата на Фигаро”, „Любовен еликсир”, „Кармен”, „Отело”, както и симфонични творби от класически и съвременни композитори.

Светослав Борисов има успешно сътрудничеството с много оркестри, сред които са "Бетовен оркестър“ Бон, симфоничните оркестри на Бохум и Дюселдорф, Гьотингенския симфоничен оркестър и Новата филхармония на Вестфалия. Гостувал е като диригент в Австрия, Белгия, Китай, Германия, Гърция, Литва и Украйна. Преди няколко години замества в последния момент Кшищоф Пендерецки във Филхармонията на Грац и дирижира оркестъра отново през 2018-2019. Той е и редовен гост на "Брукнер оркестър" в Линц. Няколко пъти гостува и в Националната опера в София, а през 2016 г. и в Истанбулската опера с балета "Корсар" от Адолф Адам. През декември 2021 г. дебютира на пулта на Софийска филхармония, а през юни 2022 г. и на Бранденбургския симфоничен оркестър.

През 2007 г. основава камерния оркестър CON FUOCO, който има успешни изяви както в Австрия, така и в чужбина, през юни 2019 г. дебютира и в концертния сезон на прочутия Musikverein във Виена.

Пътят в музикалната професия на Светослав Борисов започва с обучение по пиано, пренасочва се към към тромпет и с него завършва ДМУ във Варна. Следва в Университета за музика и театрално изкуство в Грац и се дипломира със специалност тромпет. Завършва с отличие и магистърска степен по оркестрово дирижиране в класа на Мартин Зигхарт. Участва в майсторски курсове на известни музиканти и диригенти, сред които Ралф Вайкерт, Бернард Хайтинг, Хесус Лопес Кобос, Курт Мазур, Стивън Слоан, сър Роджър Норингтън, Силван Камбрелян и др.

„РОМЕО И ЖУЛИЕТА“

Опера от Шарл Гунов с пролог и пет действия

Либрето Жюл Барбие и Мишел Каре

Диригент постановчик Светослав Борисов

Режисьор Усула Хорнер, Австрия

Сценография Даниела Николчова

Костюми - Мария Пупучевска, РС Македония

Светлинен дизайн Васил Лисичов, РС Македония

Диригент на хора Цветан Крумов

Плакат Славяна Иванова

Действащи лица и изпълнители:

Жулиета - Илина Михайлова, Мария Павлова

Ромео - Артур Еспириту, САЩ

Лоренцо – Деян Вачков

Меркуцио – Иво Йорданов, Свилен Николов

Стефано – Мария Павлова, Лилия Илиева

Граф Капулети – Венцеслав Анастасов, Пламен Димитров

Тибалт – Борис Луков

Гертруда – Михаела Берова, Силвия Ангелова

Херцогът на Верона – Гео Чобанов

Граф Парис – Велин Михайлов

Грегорио – Петър Петров

Бенволио – Христо Ганевски, Лев Караван

Жан – Лъчезар Александров

Оркестър и хор на Държавна опера Варна.

Концертмайстори: Анна Фурнаджиева, Красимир Щерев.

Помощник-режисьори: Димитър Левичаров, Радинела Василева. Корепетитори: Жанета Бенун, Веселина Маринова, Соси Чифчиян, Руслан Павлов. Суфльор Димитър Фурнаджиев.

Първа постановка в 75-годишната история на Държавна опера Варна

Премиера Варна - 7 юли 2022, 21.00, Опера в Летния театър

Премиера Балчик - 8 юли 2022, 21.00, Двореца Балчик