ПРОГРАМА - ДЪРЖАВНА ОПЕРА - ВАРНА

<a href="http://www.operavarna.com/index.php/bg/programa/mesechna-programa"><font color="white">ПРОГРАМА - ДЪРЖАВНА ОПЕРА - ВАРНА</font></a>

Държавна опера - Варна

Искате ли да получавате новини от нас - за премиери, промоции и др.?

ПРОГРАМА НА ДЪРЖАВНА ОПЕРА - ВАРНА

НОВИНИ И ИНТЕРВЮТА > ДЪРЖАВНА ОПЕРА - ВАРНА:

АКТУАЛНО ЗА НАС

ВИЖТЕ ВСИЧКИ НОВИНИ -
  • ПОБЕЖДАВА ТОЗИ, КОЙТО ПОБЕДИ СЕБЕ СИ
    10 Август 2022 by MIro, in Актуални новини
    ПОБЕЖДАВА ТОЗИ, КОЙТО ПОБЕДИ СЕБЕ СИ
    РЕЖИСЬОРЪТ ПЕТКО БОНЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за премиерните вълнения около първата българска...
    Read More +
  • КАК „МОЦАРТ СЕ ЗАБАВЛЯВА С БРОДУЕЙ“
    08 Август 2022 by MIro, in Актуални новини
    КАК „МОЦАРТ СЕ ЗАБАВЛЯВА С БРОДУЕЙ“
    ОПЕРНАТА ПЕВИЦА И РЕЖИСЬОР ЦВЕТА ХРИСТОФОРУ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за дейността си като вокален...
    Read More +
  • ОТ „БИТКАТА ЗА ЕРНАНИ“ ДО ДНЕС
    03 Август 2022 by MIro, in Актуални новини
    ОТ „БИТКАТА ЗА ЕРНАНИ“ ДО ДНЕС
    ТЕНОРЪТ ИВАН МОМИРОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за образа на Ернани – един от най-големите герои на...
    Read More +

2022 - ВАРНЕНСКАТА ОПЕРА НА 75 - ДОКУМЕНТАЛНА ИЗЛОЖБА

ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА - текст и съставителство, СЛАВЯНА ИВАНОВА – дизайн.

Откриване – 15 април 2022, 18.00, Сцена Ротонда

В 18.00 часа на 15 април 2022 г., един час преди предпремиерния спектакъл на "Дама Пика", дир. Павел Балев, реж. Вера Немирова, худ. Юлиян Табаков, хореограф Анна Пампулова, с който започва юбилейната програма за 75-годишнината на Държавна опера Варна, във фоайетата на театъра ще бъдат открити две изложби - документалната изложба "2022 - Варненската опера на 75" - текст и съставителство Виолета Тончева, дизайн Славяна Иванова и костюмографската изложба "Костюмът на варненската оперна сцена (1966-1994)" със селекционер Лора Маринова.

 

„2022 - ВАРНЕНСКАТА ОПЕРА НА 75"

Документалната изложба „2022 - Варненската опера на 75" проследява историята на оперния театър в текст и снимки, разположени върху 15 големи винилни пана. Тематично ориентирани, те започват своя разказ от варненеца Петър Райчев, първия световноизвестен български оперен певец, режисьор и проф. в Музикалната академия, основател и пръв художествен ръководител на създадената през 1947 г. Народна опера Варна. Второто пано е посветено на маестро Руслан Райчев, първи главен диригент на първия Държавен симфоничен оркестър във Варна (1946) и първи главен диригент на Варненската народна опера (1947). Третото пано, озаглавено „Памет за началото“, връща към важни музикални събития, предшествали появата на държавния оперен театър и първата му премиера – „Продадена невеста“ от Б. Сметана (07.09.1947), реж. Петър Райчев, дир. Руслан Райчев, худ. Асен Попов, хор. дир. Димитър Младенов, балетмайстор Асен Манолов, с Добринка Влахова в главната роля.

В две пана са представени директорите и знаковите диригенти на Варненската опера, сред които и административната и творческата позиция съвместяват Йоско Йосифов, Емил Главанаков, Влади Анастасов, Борислав Иванов, Драгомир Ненов, Недялко Недялков, Иван Филев, Иван Маринов, Христо Игнатов и др.

Високата художествена мярка на първия режисьор Петър Райчев е ориентир за следващите режисьори - Събчо Събев, Хитьо Попов, Драган Мицов, Динко Чомаков, Стефан Трифонов и Николай Николов, който поставя 19 заглавия, някои за пръв път в България. На 30.07.1957 г. с неговия прочит на „Аида“ от Дж. Верди, се открива новият Летен театър в Морската градина и това е първото оперно представление на открито в България. Във Варна поставят и други именити режисьори като Михаил Хаджимишев, Драган Кърджиев, Емил Бошнаков, Димитър Узунов, Светозар Донев, Петър Златев, Павел Герджиков, Евгени Немиров. Неговата дъщеря Вера Немирова, единствената българска режисьорка, която работи с най-престижните съвременни оперни театри, сега е постоянен гост режисьор на Варненската опера. Кузман Попов, чийто забележителен почерк оформя творческия облик на оперния театър за близо половин век (1972-2020), безспорно е най-важният режисьор и емблематична фигура в оперната история на Варна.

След режисьорите идва ред на художниците - Асен Попов и Владимир Мисин, Ани Хаджимишева, Мариана Попова, Ангел Атанасов и Лора Маринова. Техните сценографски и костюмографски решения моделират преобладаващата част от оперните, оперетните и балетните постановки на Варненската опера от създаването й за десетилетия напред. Ани Хаджимишева и нейният съпруг режисьорът Михаил Хаджимишев, Мариана Попова и нейният син режисьорът Кузман Попов, Лора Маринова и нейният съпруг художникът Димитър Борисов творят в тандем и това партньорство ражда оригинални сценографски и костюмографски визии, които допринасят за дългия сценичен живот на редица заглавия.

На солистите са отделени 3 пана, с които оживяват някои от незабравимите сценични образи, пресъздадени от забележителните оперни артисти Лиляна Анастасова, Йорданка Тенчева, Николай Николов, Светослав Рамаданов, Радко Карбов, Трендафил Казаков, Тодор Костов, Мария Бохачевк, Стефан Циганчев, Тодор Антов, Михаил Зидаров, Тинка Сколуфанова, Благовеста Карнобатлова, София Иванова, Георги Койчев, Емил Иванов и т.н. до днес.

Хорът присъства в изложбата със своите диригенти - Димитър Младенов, Яким Попилиев и Кръстю Марев, след тях Петко Мечков, Никола Бочев, Кръстан Мисирков, Елена Пушкова, Любомира Александрова, Сунай Муратов, който дирижира и оркестъра. Днес главната репетиционна зала носи името на непрежалимата Малина Хубчева, внезапно прекъснала земния си път по време на репетиция.

1948 година, в която балетната трупа на Варненската опера изнася първия си самостоятелен балетен спектакъл, с едноактните балети „Шехерезада” и „Болеро”, постановки на Асен Манолов, се приема за начало на професионалния балет във Варна. Изключителен принос за неговото развитие имат завършилите хореография и балетна режисура в Москва Галина и Стефан Йорданови. В продължение на 25 години (1960-1985) те поставят много заглавия, извеждат балетния състав на международната сцена, инициират създаването на Първия международен балетен конкурс в света – Варненския (1964). На балетната сцена танцуват: Данка Янакиева, Мария Халачева, Здравко Халачев, Диди Каменова, Людмил Бубов, Любомир Кацаров, Екатерина Илиева, Светломира Михайлова, Екатерина Чешмеджиева, Константин Илиев...

Паното „За първи път в България“ е посветено на премиерните за България, над 40 оперни и балетни заглавия, които в своя 75-годишен творчески път Варненската опера е представила за пръв път пред родна публика. Някои от тях: „Цар дърводелец“ от А. Лорцинг (1958), „Така правят всички“ от В. А. Моцарт (1960), „Годеж в манастира“ от С. Прокофиев (1962), балетът „Сребърните пантофки“ от П. Хаджиев (1962), „Норма“ от В. Белини (1972), „Ариадна на Наксос“ от Р. Щраус (1975), „Едип цар“ от И. Стравински (1995), „Граф Ори“ от Дж. Росини (2011), мюзикълите „Граф Монте Кристо“ от Ив Деска (2016), „Любовта никога не умира“ от А. Л. Уебър (2019), „Парижката Света Богородица“ от Р. Кочанте (2020), „Цар Лъв“ от Елтън Джон и Х. Цимер (2021), „Брилянтин“ от Дж. Джейкъбс, У. Кейси и Р. Стигууд (2022).

Документалният разказ за Варненската опера постига своята емоционална наситеност в последното пано „Аплодисментите“, с акцент върху онези високосни моменти, когато артисти и зрители се сливат в едно цяло, за да съпреживеят заедно красотата на изкуството. Снимките отразяват вълнението от премиерни концерти и спектакли с диригентите Павел Балев, Григор Паликаров, Емил Табаков, Страцимир Павлов; еуфорията от премиерите на мюзикълите „Коса“ и „Цар Лъв“ в Летния театър; респекта и възхищението пред творческия и житейски път на юбилярите – пианистката Жанета Бенун и маестро Борислав Иванов. Грандиозният оперен гала спектакъл на 09.08.2021 г., в чест на 90-годишния юбилей на изключителния диригент и човек, с огромни заслуги към Варненския оперен театър, бе изнесен под палката на юбиляра и неговите възпитаници Светослав Борисов, Стефан Бояджиев и Кръстин Настев, с много солисти, голям оркестър, хоровете на Варненската и Пловдивската опера. Съпровождана от непрекъснатите аплодисменти на публиката в препълнения Летен театър, тази оперна гала остава паметно събитие в историята на Варненската опера.

Информационни източници: Архив Държавна опера Варна; Архив РБ “Пенчо Славейков"; Държавен архив Варна; Архив БНР; „Българският оперен театър“ от Розалия Бикс (1985); „Музикалната култура на Варна“ и „Балада за оркестър и диригент“ от Милко Димитров (2008, 2012); „10 книги за Варна“ (2010); „Живот и песен“ от Петър Райчев (2015, II изд.); “За Варненския балет ретро“ от Светла Трайкова (2018); „Руслан Райчев“ от Петър Райчев (2019); „10 книги за Варна“ (2010); „Енциклопедия Варна. Театър“. Лични архиви Петър Райчев, Йоско Йосифов, Денко Стоянов, Гео Чобанов, Елена Пушкова, Закар Гостанян, Благовеста Статева и др.

Виолета Тончева

TOP