ПРОГРАМА - ДЪРЖАВНА ОПЕРА - ВАРНА

<a href="http://www.operavarna.com/index.php/bg/programa/mesechna-programa"><font color="white">ПРОГРАМА - ДЪРЖАВНА ОПЕРА - ВАРНА</font></a>

Държавна опера - Варна

Искате ли да получавате новини от нас - за премиери, промоции и др.?

РОМЕО И ЖУЛИЕТА – 2022

Опера от Шарл Гунов с пролог и 5 действия
Либрето Жюл Барбие и Мишел Каре

Диригент постановчик Светослав Борисов
Режисьор Усула Хорнер, Австрия
Сценография Даниела Николчова
Костюми - Мария Пупучевска, РС Македония
Светлинен дизайн Васил Лисичов, РС Македония
Диригент на хора Цветан Крумов
Плакат Славяна Иванова
Фотография Росен Донев

В ролите:
Жулиета - Илина Михайлова, Мария Павлова, Ирина Жекова
Ромео - Артур Еспириту, Рейналдо Дроз
Лоренцо – Деян Вачков, Евгений Станимиров
Меркуцио – Свилен Николов, Иво Йорданов
Стефано – Мария Павлова, Лилия Илиева, Жана Костова
Граф Капулети – Венцеслав Анастасов, Пламен Димитров
Тибалт – Борис Луков, Александър Баранов
Гертруда – Михаела Берова, Силвия Ангелова
Херцогът на Верона – Гео Чобанов
Граф Парис – Велин Михайлов
Грегорио – Петър Петров
Бенволио – Христо Ганевски, Лев Караван
Жан – Лъчезар Александров

Оркестър и Хор на Държавна опера Варна.
Концертмайстори Анна Фурнаджиева, Красимир Щерев
Асистент режисьор Димитър Левичаров. Помощник режисьор Радинела Василева. Корепетитори: Руслан Павлов, Соси Чифчиян, Жанета Бенун, Веселина Маринова,
Суфльор Димитър Фурнаджиев

7 юли 2022, 21.00. Премиера на Опера в Летния театър. Първа постановка в 75-годишната история на Държавна опера Варна

Всички познават Шекспировите Ромео и Жулиета, отдавна превърнали се в архетипни образи на двама влюбени, които предпочитат смъртта пред живот без другия. Трагедията „Ромео и Жулиета“, въпреки че е една от ранните пиеси на Шекспир, се нарежда сред неговите най-известни, най-често изпълнявани и най-често адаптирани в други сценични жанрове, творби. Съществуват над 150 филмови и телевизионни версии на „Ромео и Жулиета“, като за най-добра се приема екранизацията на Франко Дзефирели (1968), следвана от филма на Баз Лурман (1996). Сред оперните композитори, които също се вдъхновяват от романтичните персонажи на английския бард, заслужават да бъдат споменати Винченцо Белини с операта „Капулети и Монтеки“ и Хектор Берлиоз с драматичната симфония „Ромео и Жулиета“. За най-сполучлива от всичките 40 оперни адаптации на „Ромео и Жулиета“ се смята операта на Шарл Гуно (1890-1893). Тя е последното му непреходно художествено достижение, което жъне триуф на премиерата в Париж на 27.04.1867 г., с диригент Адолф Дьолофр, сопраното Мари-Каролин Миолан Карвальо и тенора Пиер-Жюл Мишо. През следващите две години операта има 900 представления в различни театри.

Докато пиесата на Шекспир започва с пролог във форма на сонет, който се изпълнява от един актьор, наречен Хор, в операта на Гуно партията на Хор се изпълнява действително от оперния хор. „Два рода равно знатни от Верона, / чиято красота е тук пред вас, отново нарушавайки закона, проливат ближна кръв със вражи бяс. Двамина млади през стени от злоба / обикват се под гибелна звезда / и таз любов, отвела ги до гроба, / погребва с тях и кръвната вражда...”.

Жюл Барбие и Мишел Каре съкращават, но в общи линии препредават достоверно литературния сюжет, заложен от Шекспир в старинния италиански град Верона – един красив, но опасен свят, в който любовта и насилието трудно съжителстват. Двамата либретисти се отклоняват от оригинала само във финалната гробна сцена, за да може Жулиета да се събуди от мнимата си смърт и да изпее последния любовен дует с Ромео, преди отровата да му подейства.

Операта „Ромео и Жулиета“ на Гуно е нарицателна за френския романтизъм с неговата чувственост, финес и вокална грация, красиви мелодии и изящна оркестрация.
Към тези характеристики се придържат в премиерната постановка на това заглавие в 75-ия юбилеен сезон на Държавна опера Варна диригент постановчикът Светослав Борисов. „Ромео и Жулиета“ на Гуно не се изпълнява често както у нас, така и по света. Това е така, не защото операта не е хубава, а може би защото Гуно не е така популярен като Верди и Пучини. Аз харесвам Гуно, веднага се почувствах комфортно в неговия свят, допаднаха ми неговият музикален израз и неговата хармония. Можеш да го следваш инстинктивно, защото е логичен и изгражда органична симбиоза между текст и музикална фраза. Операта на Гуно изисква романтична нагласа, но тук особено съществено е да не се прекалява с романтиката, за да не стане представлението сладникаво. Драматичните моменти трябва да бъдат откроени много отчетливо, за да се получи болезненият контраст между красивата любов, очакването за щастие и суровата действителност, която дори музикално пробожда сякаш с нож. Тъкмо това противопоставяне всъщност е истинската провокация в операта на Гуно.“

Към казаното от диригента режисьорката Урсула Хорнер добавя: „Поставям знак за равенство между вокалната и артистичната интерпретация. Оперната партитура е достатъчно тежка. Нарицателни за „Ромео и Жулиета“ на Гуно са четирите неустоими, както ги наричат, дуета, които изискват сериозна вокална техника. Те пресъздават в градация първата среща, влюбването от пръв поглед, първото докосване, сватбата и любовната нощ, смъртта. Всъщност от зараждането на тяхната любов до гибелта им минават не повече от 24 часа. Целият им живот е проектиран в това кратко време. Първата голяма ария на Жулиета е много известна, изпълнява се често в концертни програми, докато втората нейна ария не е популярна, бих казала дори, че е абсолютно непозната, а тя е толкова драматична.“

За Илина Михайлова ролята на Жулиета е „удоволствие, но и предизвикателство както във вокално, така и в артистично отношение. Вокалната част е изпълнена с цялата палитра от емоции - лекота, бравура, романтика и нежност до трагика в драматичната последна ария. Щастлива съм, че мога да се върна към момичешките си години, когато на 15 за пръв път се влюбих и изживях първите любовни трепети, притесненията, наивната и романтично среща с първата любов. Всичко това трябва да се покаже не само с гласа, но и с тялото, да се откликва на всяка ситуация, както би го направило едно 15-годишно момиче.“

„Ромео е мечтател и философ, романтична натура. Той не знае как да изживее живота си, няма точна представа за любовта, но я желае с цялото си сърце. Това обилие от емоции го кара да се влюби безрезервно в Жулиета, да й се отдаде всецяло, да й посвети живота си, да слее душата си с нейната. Изпитвам всички тези чувства, когато играя Ромео. В началото на историята вярвам с неговата вяра в любовта, с неговата надежда призовавам вечното щастие, с него заедно очаквам светлото бъдеще. Но то не се сбъдва и идва гибелният край. Тази несправедливост всеки път дълбоко ме разтърсва. Невинността и откритите намерения на Ромео го правят толкова трагичен и в края на спектакъла аз трябва да положа усилия, за да се дистанцирам от състраданието, което започвам да изпитвам“, споделя съкровено за артистичната среща със своя герой Артур Еспириту.

А ето как оценява тяхното изпълнение музиковедът Светлана Димитрова: „Безспорно абсолютната звезда в спектакъла беше Илина Михайлова – виртуозна и безупречна в интерпретацията си, чийто тембър сякаш беше създаден, за да се слее с майсторството на нейния Ромео – Артур Еспириту. Никакви излишни емоционални изблици, елегантно и топло присъствие, възвишени пианисими и красиви вокални линии съпътстваха техните сценични явявания – върховно белкантово изживяване, както в ариите, така и в останалите сцени и дуети. Партитурата на операта предполага много интересни музикални решения, които Урсула Хорнер разгръща майсторски. Леките подвижни дървени конструкции улесняват движенията по сцената, оформяйки съответно указаното място в сценария. Специално ще отбележа подходящите изпълнения на хора, който открива и разкрива очакващата ни случка, както и последващите му балансирани и много точни изяви като участник във враждата и като коментатор на трагичната ситуация, постигащ изумително нежно вплетеното мадригално звучене.“ (Вижте по-долу целия текст)

Докато балетът „Ромео и Жулиета“ от С. Прокофиев е поставян на варненска сцена два пъти – през 1978 г. с хореография на Галина и Стефан Йорданови и през 2015 г. с хореографска редакция на Сергей Бобров, операта „Ромео и Жулиета“ от Шарл Гуно ще има своята първа сценична реализация през 2022 г., в рамките на богатата програма от инициативи за 75-годишния юбилей на Държавна опера Варна.

 

 

Още по темата:

„Ромео и Жулиета“ от Шарл Гуно – първа постановка в историята на Варненската опера

Светослав Борисов: „Ромео и Жулиета“ – болезненият контраст между романтичното и драматичното

Урсула Хорнер: „Ромео и Жулиета“ – животът, проектиран в 24 часа

Даниела Николчова – сценограф

Артур Еспириту - Ромео: Малцина достигат това ниво на любовта

Илина Михайлова – Жулиета

Светлана Димитрова: „Ромео и Жулиета“ на Шарл Гуно за първи път  във Варна

TOP